Среща ме онзи ден един непознат млад мъж на улицата. На гърба на пощата. Малко ядосан, малко притеснен. И казва : "Вие сте Кольо Колев, нали? Вижте, аз ви уважавам донякъде, но вие обиждате хората! Не е хубава това!" Стреснах се. "Защо така?" - попитах го. "Защото - казва - вие изкарвате тези, които ще гласуват за тези, които не харесвате, глупаци, тъпанари. А хората имат право на собствено мнение, на собствените си предпочитания и уважение на това мнение!"
Ха сега де! Човекът е несъмнено прав! Но пък и как да кажеш мнението си, без да обидиш? Как да кажеш за тъпото - "ама това май е малко непремислено"? Как да кажеш на свинщината - "тук май малко се поизложиха", когато става дума за откровено осиране? Как да кажеш
за лъжеца, че е "гъвкав политик
който усеща духа на масите"?
Но проблемът си е налице. Хората се обиждат. Защото голяма част от тях си харесват същия "гъвкав политик", който малко се е поизложил, малко е непремислил, но... е в съзвучие с "духа на масите". В този смисъл - може да му се прости!
Друг момент. На изборите от безработните, отишли до урните - 24% (всеки пети!), е гласувал за... ГЕРБ! Но това е малката изненада. От гласувалите пенсионери 26% (!) са гласували също за ГЕРБ. Гледаш и не вярваш на очите си. Хайде, безработните са по-млади, вълнуват се от футбол, спорт, спортни зали - импонира им спортният генезис на Борисов и Цветанов. Не разбират връзката между управлението, икономиката и собствената си безработица. Но пенсионерите? Да гласуват за тези, които им резнаха чрез инфлацията от средната пенсия над 50 лв. - фактически им прибраха месото и сиренето от трапезата? Невероятно, но е факт.
Защо става всичко това? Защо тези хора гласуват за онзи, който по всички правила на логиката би следвало да припознаят като свой душманин? Защо гласуват нелогично, против собствените си интереси?
Отговорът е прост. Те гласуват "срещу комунизма" (каквото и да значи това). Те не гласуват за себе си. Те не гласуват за собственото си бъдеще. Те гласуват не за по-добро управление, за управление изобщо, а за да накажат. Мнозина ще си зададат въпроса - как така наказват като гласуват? За мислещите политиката през икономика, пари, процеси, социални следствия, този конструкт наистина изглежда парадоксален. Само че огромни слоеве от населението мислят политиката, властта съвсем иначе.
Още един пример. Онзи ден слушам по телевизията три парламентарни репортерки. Питат ги - ще могат ли ДПС, БСП и "Атака" да намерят общи допирни точки, за да бъде създадено правителство. Едната велемудро обясни: "Зависи от разпределението на баницата!" Точно тук е заровено кучето! Хора уж интелигентни, уж с представа за политическото са просмукани от простонародното разбиране за властта като "баница", като "хранилка". Безкритично, като папагали, повтарят и утвърждават щампи, сътворени от "духа на масите".
Защото, помнете, би следвало да знаят, че политиката, властта не е "баница", не е "хранилка", а е инструмент. Друг е въпросът, че един инструмент може да се използва различно. Така например лекарят може да използва микроскопа, за да види от какво сте болен. Маймуната пък може да го използва да си чупи орехи или да бие по главите другите маймуни - като "тояга". И нашият избор като гласоподаватели е да изберем лекар, макар и силно окосмен. Или да изберем маймуна - макар и с лекарска престилка.
Важното в случая е, че масово този избор не се разбира. Политиката, властта за огромни слоеве от населението е "баница", хранилка, до която неизменно се добират маймуни. А нашият избор е да изберем по-симпатичните, тези, които харесваме, тези, които ни гъргорят на нашия език - в съзвучие с "духа на масите". И съответно с този си избор да накажем "лошите", като просто
не ги допуснем до "хранилката"
Забележете, тук няма дори и мисъл, че това са нашите пари, нашата "баница", нашата безработица и нашите пенсии, образованието на децата ни. "Който и да дойде - все тая. Нищо няма да се промени". Няма дори и мисъл, че избирайки, се борим за себе си, за интересите си, за промяна на собствения си живот. Всъщност "баницата", "хранилката" е някъде там - делкат си я, разпределят си я, теглят я. За нас остава правото да определем кои да се навъртят около нея и съмнителното мазохистично удоволствие, че "нашите блажат", а "чуждите" вият и стенат, защото не са допуснати.
Политическият избор, политическите предпочитания за огромна част от избирателите се лишават от практически смисъл. Лансирането и приемането на властта, на политиката като "баница" ни лишава от критерии, с които да оценяваме самата политика. Лишава ни от критерии, по които да разграничаваме добрите от лошите (или по-добрите от по-лошите). Победата на едните или другите носи само емоция. Повод за напиване. Но практически за живота им, за ежедневието, за бъдещето на децата им, техният избор е без значение. Не виждат връзката.
И честно казано, страната ни е на това дередже именно защото гласуваме така. Защото избираме ирационално, нелогично. Защото харесваме и мразим. А не преценяваме.
И на моя събеседник зад пощата бих казал: "Да, всеки има право на собствено мнение, на собствените си предпочитания, да харесва и мрази. Но политиката, политиците не са за харесване или нехаресване. Те са там не за да ги обичаме, а за да вършат работа. И харесването, цветовете нямат никакво значение."
А от моя гледна точка изборът на лекар, макар и силно окосмен, е много по-добър от избора на маймуна, макар и с лекарска престилка. Защото властта наистина не е баница, а инструмент. И с риск пак да засегна някого - наистина звучи много тъпо да избираш кой да яде баницата ти, вместо да избираш кой може да ти омеси баница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар