АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ

АНТИ-ФУКУЯМА ИЛИ ЗАЩО ИДЕОЛОГИИТЕ ТЪРПЯТ ВИНАГИ ПОРАЖЕНИЕ

Доц.д-р инж. Пенко Гюров

Един човек бил прочут сред хората със своя краен песимизъм. Когато го попитали защо е такъв, той отговорил, че причината за това е безкрайният оптимизъм на другите хора.

Песимизъм или оптимизъм навява в душите и умовете ни човешката история и нейният бъдещ ход? Изборът е наш – според идеологията, която изповядваме. Ако приемаме, че светът е несправедлив, трябва ни идеология, която предлага неговата промяна, а ако приемаме, че той е възможно най-справедливият, намираме опора в идеология, чиято главна цел е да го опази такъв какъвто е.

През 1988 г. в една своя лекция, изнесена в Чикаго, американският японец Френсис Фукуяма лансира удобната или оптималната за американската политика теза, че е настъпил краят на историята, тоест краят на борбата на идеологиите. Защо? Защото човешката цивилизация не може да предложи някаква общоприемлива алтернатива на съществуващия либерален капиталистически (и американски) модел демокрация. Шест месеца по-късно пада Берлинската стена и започва разпадът на т.нар. социалистически лагер в Европа. Фукуяма е обявен едва ли не за пророк, преминава на работа в администрацията на Белия дом, развива по-нататък темата и в 1992 г. издава своята книга „Краят на историята и последния човек”. Книгата става веднага бестселър и предизвиква много спорове, одобрения и възражения по цял свят.

Идеологиите са бойното поле на философията. Там е тяхната сила. Практиците в тази област са политиците. Те се хранят от идеологии. Те ги внасят  и насаждат в съзнанието на обикновените хора и ги убеждават, че в живота няма нищо по-важно от идеологията, която изповядваш. В нея, казват те на същия този обикновен човечец, са скрити и хлябът, и ножът, решаващи за това как си живял, живееш и ще живееш.

Днес според философите и политиците в управлението на обществото са възможни само две успешни идеологии – социалистическа и капиталистическа. Досега непротиворечива, компромисна между двете не е открита.

Естествено да обявиш едната от двете идеологии за мъртва, а другата за победител в състезанието помежду им е голям разкош в мисленето и прогнозите, които правиш. Това е и грешката на Фукуяма. Светът не може да бъде еднополюсен – така той спира да се развива. Не може да бъде и двуполюсен, но многополюсен вероятно – да. Друг е въпросът, че може да се постави под съмнение правото на съществуване и на двете идеологии. Доколко те са вечни? Не може ли без тях? Според мен един подобен анализ заслужава внимание и може да бъде полезен в много аспекти на проблема. Най-малкото, за да помогне за намирането на необходимия компромис между тези две идеологии, ако такъв съществува.

За да разберем историята на обществото, неговото минало и бъдещо развитие, трябва да познаем и анализираме не само човека като част от обществото, но и човека като индивидуалност, която се променя непрекъснато. С други думи, трябва да разберем какво представлява човешката личност. Разбирането на човешката личност означава да опознаем човешкия разум и неговите биологични регулатори, тоест чувства и мотиви, които го ръководят в даден раздел от времето. Очевидно в този случай трябва да можем да създадем модел на човешката личност и нейната зависимост от времето, в което тя живее.

Моделирането на тези най-сложни големи системи, каквито са човешката личност и човешкото общество, е много трудна и в някаква степен непосилна задача. Това е възможна работа за една интердисциплинна сплав между науките биология, психология  и социология.  Вероятно когато тази сплав от науки се научи да оценява не само качествено, но и да измерва в съответни числа историята, настоящето и бъдещето на отделната човешка личности и на обществото като цяло, ще можем да ги управляваме повече или по-малко успешно. Дали е вярно това? По-скоро не, отколкото да. Впрочем едно е пределно ясно – без да познаваме напълно човешката единична личност, не може да проектираме и създаваме нови общества.

Днес човекът, по-точно човешкото общество е изправено пред три опасни съвременни реалности, които налагат тяхното най-бързо осмисляне и реакция спрямо тях. След това можем да се занимаваме с проектирането и изграждането на нови по-справедливи общества. Кои са те?

Най-напред предсказваната и възможна екологична катастрофа на планетата, после – крахът на реалния социализъм, но който бяхме свидетели и участници, и накрая – вероятната или очевидната вечност на капитализма, тоест на обществения строй, в който трябва да живеем ние и за съжаление нашите деца.

Кое е общото тук? Защо това са опасности, които трудно ще осмислим и преодолеем? Коя е общата причина за нашата безпомощност пред тези идеологии? Може би биологическата същност на човека? Ако размислим добре, оказва се, че хората не са ангели, тоест не са и не могат да бъдат идеални. Те няма доброволно, в резултат на разумен анализ, да спрат сега съществуващото безумно изтощаване и грабеж на природата. Те няма и да направят необходимите изводи и действия от самоунищожаването на единствения възможно по-справедлив обществен строй на земята. Те ще се примирят и дори ще подкрепят безконтролното господство на вечната несправедливост и експлоатация, тоест на капитализма.

Отново възниква въпросът „Защо?”. Това са идеали, идеални построения или по-точно идеологии – привилегировани гледни точки, които обясняват всичко и предлагат идеални, неосъществими решения. Неосъществими, защото противоречат на биологичната същност на човека и сума сумарум на това, което наричаме исторически ход на обществото.

Човек в своята обществена същност ражда непрекъснато идеали и идеологии. Така светът му се струва че става по-обясним, по-управляем и по-справедлив. Това, разбира се, не е вярно. В същото време в своята биологична същност човекът непрекъснато ги унищожава или дезавоира, развенчава – те противоречат на неговите инстинкти, потребности, интереси, убеждения.

Съществува блестяща Марксова мисъл: „теорията става велика сила, когато овладее масите”. Всички я повтарят и ползват, но не я продължават. Каква част от тези маси? Колко процента от хората? В продължение на колко време? Всяка теория ли? А ако е погрешна?

А може би хората биологично се оказват неподходящи, когато са обединени в общество да приложат една дори правилна теория, идеология или идея и да я доведат до победен край? Очевидно те са осъдени съгласно своята биологична същност да унищожават старите и непрекъснато да създават нови идеологии с надеждата най-новата да се окаже последна и най-правилна. Защо неподходящи по своята биологична същност? За съжаление историята и развитието на човешкия род го доказват. Ако внимателно разгледаме и анализираме разполагаемите изследвания върху човешката същност чрез обединените усилия на науките биология, психология и социология и ако към това добавим фактите и идеите от историята, а може би и от най-известните произведения на литературата и изкуството, ще направим неутешими изводи за биологичната същност на човека в обществото и вън от него. Впрочем към тези неутешими изводи може да бъдат добавени и данни и резултати от съвременните социологически изследвания на човека и обществото. Ето основните от тези изводи:

- хората не са еднакви, по-скоро са силно различни в своите потребности и в силата на своя характер. Изследователи твърдят, че тук съотношението, тоест разликата е почти 1:3 в характера и до 30% в потребностите;

- хората могат да бъдат цялостно променяни чрез влиянието на средата, която ги заобикаля, и чрез целенасочено възпитание и просвещение. За съжаление това според много изследователи се отнася само за около 30% от хората (преко сили 40%);

- хората са по-скоро егоисти, отколкото алтруисти в своя живот, като тук съотношението според изследователите надхвърля 70% в полза на егоизма;

 - колективното начало в мисленето и действията на хората спрямо присъщия им индивидуализъм в същото това мислене и действие не надхвърля  20%;

- интересите поне на 80% от хората надделяват над техните убеждения или по-скоро променят тези убеждения в посока на техните интереси;

- поне половината от хората считат, че животът е несправедлив спрямо тях и богатство не може да бъде придобито по друг начин, освен чрез ограбване на другите хора;

- не по-малко от половината от хората вярват, че има или искат да има Бог, но в по-малко от една четвърт от житейското време, с което разполагат, изпълняват или зачитат изискванията на религиозния морал и конкретно десетте божи заповеди.

Какви най-общи изводи могат да бъдат направени от така обрисуваната биологична същност на човешката личност? Очевидно неутешителни. Ето.

Човекът е странно единство едновременно от любов и омраза към идеологиите – без тях той не може, но и никога не се оставя напълно да бъде овладян от някое от тях. Тази любов включва непрекъснато изграждане на привилегировани гледни точки и тяхното пак непрекъснато разрушаване. Накратко до какво води това?

Човекът е убеден, че по-справедлив свят съществува и трябва само да бъде открит, измислен, намерен. По възможност тук и сега. Когато това не стане (а то винаги не става), трябва да има виновни хора и предишни човешки заблуждения. После пак и пак – безспир.

В този смисъл силно ме тревожат фактите и събитията от старата и най-новата история. Непрекъснато, безспирно се появяват нови теории и нови вождове, които ни обясняват, че ще ощастливят ни повече, ни по-малко, а цялото човечество, че светът благодарение на техните идеи и практики ще стане по-справедлив и човечен. И когато това не стане, а то винаги не става, защото реалността е много, много различна от предложените и новоизлюпени теории, тогава трябва да се потърсят виновните – хора, идеи, дори народи. Пак тогава се налага в името на великите цели да се приложи малко, съвсем малко насилие, за да тръгнат нещата в правилната посока. Да, малко насилие срещу неубедените, неразбиращите, пречещите. После още малко и още малко, докато стане много и хората започнат да се бунтуват срещу него, да разлюбват старите и да залюбват нови идеи и нови вождове.

Какво общо има всичко това с Фукуяма и защо „анти-Фукуяма”? Просто се страхувам, че отново ни пробутват едно-единствено решение, една-единствена идеология – капитализмът, бракосъчетан с либералната демокрация, е вечен, той победи социализма и няма друга алтернатива.

Не съм съгласен – първо, защото видяхме, че всички идеологии са лъжливи и второ, винаги е добре да има и друг изход.

Ако сме последователни в настоящото изложение, трябва да се върнем към оптимизма и песимизма. На един житейски кръстопът да си направят раздумка се срещнали в своя път към хората много от най-известните притчи. Между многото имало една много малка притча, която била много, ама много тъжна. Всяка от притчите разказвала на останалите колко е интересна и каква голяма поука и мъдрост носи на хората. След всеки разказ малката и много тъжна притча питала всяка разказваща притча: „Хората разбират ли, използват ли поуката, която има в твоя разказ?” Всяка от големите притчи отговаряла: „Не, даже правят обратното. След като изслушала своите посестрими, малката и тъжна притча казала накрая: „Сега навярно разбрахте защо съм толкова тъжна.”

ЗАБЕЛЕЖКА: Част от оценките и идеите, изложени в настоящата лекция, са почерпени от книгата на Н. Амосов „Энциклопедия Амосова – Раздумья о здорове”, издадена в Москва през 2005 г.

Глобальная зачистка

Глобальная зачистка

Журнал «Секрет Фирмы» № 50(282) от 22.12.2008

Текст: Дмитрий Черников, Сергей Кашин

В 2008 году мир столкнулся с кризисом, сильнее которого не было со времен Великой депрессии. Он сметет с экономической карты многие привычные нам явления.

В августе 2007 года два хедж-фонда под управлением инвестбанка Bear Stearns потеряли на инвестициях в ипотечные облигации $1,6 млрд. Это стало спусковым крючком для кризиса ликвидности: банки перестали давать кредиты, потеряв доверие и к клиентам, и к партнерам. В октябре кризис перекинулся на фондовый рынок, началось снижение индексов большинства бирж.

В 2008 году обвал стал неконтролируемым и затронул огромное количество сырьевых активов и нефть (с июля цены на нее упали со $150 до $50 за баррель). В сентябре 2008-го рухнула российская биржа, в октябре резко упали американские индексы, причем этот обвал стал рекордным за последние два десятка лет. В результате началось торможение экономик всего мира. Рецессия (отсутствие роста) отмечена в США и большинстве стран Западной Европы. Надежды на экономику Китая, которая — если бы падение ее не затронуло — могла бы вытащить мир из крутого пике, не оправдались. Впервые за 13 лет объем китайского экспорта снизился. Множатся апокалипсические прогнозы, что глобальную экономику ждут несколько лет спада.

Сейчас уже ясно, что мир после этого кризиса серьезно поменяется — финансовая система уже никогда не будет такой же, какой была последние 40 лет. "Секрет фирмы" решил выяснить, чего лишится человечество в ближайшие пару лет.

Осиротевший прайд
140 пользователей социальной сети "Мой круг" в своем рабочем профиле указали "инвестбанкинг"; 24 из них сейчас ищут работу. При чтении профайлов быстро выясняется, что большинство этих юзеров к инвестбанкингу профессионального отношения не имеет. В самом деле, будь они реальными инвестбанкирами, то процент соискателей подскочил бы едва ли не до 100%. На аукционе eBay влет расходятся футболки с принтами Merrill Lynch и Bear Stearns за $9,95, есть почти все размеры. Из "голубой крови" банковского бизнеса инвестбанкинг превратился в символ ширпотребного кича формата "Я пережил Lehman Brothers" и мощный источник безработицы.

Пять ведущих инвестиционных банков США прекратили свое существование в прежнем качестве. Bear Stearns был задешево продан, Lehman Brothers позволили обанкротиться, Merrill Lynch продали, Goldman Sachs и Morgan Stanley сменили вывеску, став обычными банками. Когда в сентябре 2008 года были добиты последние из банков "большой IB-пятерки", то в суете выживания мало кто задумался о том, что может прийти им на смену, когда рынок снова решит расти. Ведь "альфа-самцы" банковского бизнеса не случайно были рождены в эпоху Рузвельта.

Как известно, при подъеме экономики инвестбанки чувствуют себя в 10 раз лучше обычных банков, при кризисе — в 10 раз хуже, поскольку предпочитают повышенную маржу и риски, в частности привлекая краткосрочные кредиты. Активное бесконтрольное пользование функциями инвестбанкинга обычными коммерческими банками в 1920-е годы стало одной из причин Великой депрессии как реакции на "заигравшийся" бычий рынок. Попав под давление коротких кредитов, сотни банков испустили дух вместе с депозитами клиентов. Тогда, в 1933-м, одной из первых инициатив нового президента США стал дележ банков, во-первых, на "игроков" (персонажей бестселлера "Покер лжецов", автор — бывший сотрудник Salomon Brothers Майкл Льюис), обслуживающих финансовые интересы и манипуляции большого бизнеса и пользующихся широким набором спекулятивных инструментов, и, во-вторых, на обычные консервативные институты, клиенты которых пользовались гарантией государства. Так, с принятием закона Гласса—Стиголла был запущен механизм глобальной перекачки активов, который по мере роста международной экономики превратился в общепринятый. А большая пятерка американских инвестбанков стала его хребтом.

Природу не обманешь — в мире еще осталось немало чистых инвестбанков и инвестбутиков, а также не стоит забывать про IB-подразделения в обычных банках, но исчезновение лидеров вынесло приговор системе. Сегодня опрокинутая мировая экономика подобна лежачему больному на диализе, и инвестбанкинг ей без особой надобности. Но когда больной приободрится и забросит диету, начав нормально питаться, то врачам снова придется выдумывать что-то эдакое.

Большой брат
"В 2008-м полностью исчезло доверие к рейтинговым агентствам,— говорит Сергей Гуриев, ректор Российской экономической школы.— Они плохо сработали в этом году, став одной из главных причин кризиса. В частности, присваивали рискованным бумагам инвестбанков рейтинги исключительной надежности AAA и A1, подставляя своих клиентов". Гуриев уверен, что ложь рейтинговых агентств была умышленной; таким образом, повторилась ситуация с кризисом доверия аудиторским компаниям. "Почему Arthur Andersen закрывала глаза на трудности Enron? Потому что она имела там жирный контракт на несколько десятков миллионов долларов. За блестящие рейтинги инвестбанки платили рейтинговым агентствам большие деньги",— продолжает Гуриев. Однако проблемы рейтинговых агентств типа Fitch и Standard & Poor's посерьезнее, чем у аудиторов. Настолько, насколько сегодняшний кризис жестче, чем ситуация с Enron.

Комитет по надзору и реформам Конгресса США уже начал слушания по расследованию роли агентств в разразившейся финансовой неразберихе. Легендарный Алан Гринспен, экс-председатель ФРС, уже вынес свое мнение: "Люди думали, что рейтинговые агентства знают, что творят. Оказалось — нет". В начале декабря комиссар ЕС по внутренним рынкам Чарли Маккриви прямо обвинил рейтинговые агентства в неэффективности, призвав отказаться от их услуг. Пока рынок философски смотрит на текущую деятельность агентств, поскольку негативные тренды бесспорны и не нуждаются в особой прогностической экспертизе. Но когда дно будет нащупано, карательные меры неизбежны.

"Прижмут" не только рейтинговые агентства. Наступает время "большого государства". Эре либерального капитализма, начавшейся с разгрома профсоюзов и приватизации времен Маргарет Тэтчер и отмены налогов для богатых Рональдом Рейганом, приходит конец. Причем заканчивается он именно там, где начинался: с легкой руки британского премьера Гордона Брауна правительства занялись национализацией, а Барак Обама обещал повысить налоги для богатых.

Достается не только рейтинговым агентствам, но и самому Гринспену за веру в "невидимую руку рынка", на которой он настаивает в своей книге "Эпоха потрясений". Самый последний гвоздь в крышку гроба laissez-faire (принцип невмешательства) вколотил Бернард Мэдофф, инвестор для элиты,— ему доверяли, не проверяя (если не верить таким людям, то кому тогда в этом мире можно верить?). Он оказался создателем едва ли не самой грандиозной "схемы Понци" в мировой истории. Затягивание гаек неизбежно, как смена времен года. Государство станет одним из главных действующих лиц на рынках на ближайшие пару десятков лет как минимум.

Одной крови
И "золотой миллиард", с которым социологи и экономисты так долго носились, приказал долго жить. Началась конвергенция образов жизни, потребительских стратегий. Индусы придумали для себя автомобиль Tata за $2000, а американцы пересаживаются в придуманные японцами малолитражки. При этом сами японцы перебираются в электрички — в ноябре продажи японских автомобилей на внутреннем рынке продемонстрировали уже четвертое месячное сокращение подряд, упав на 27%, до минимального с 1969 года уровня 216 тыс. автомобилей. Роскошные дома в Европе и Америке в отсутствие дешевой ипотеки стали для среднего класса горожан такими же недосягаемыми, как таунхаусы для офисных подвижников из Азии.

Выравнивание стандартов потребления — часть общего сокращения глобальных дисбалансов. По мнению Сергея Гуриева, если раньше развивающиеся страны смотрели в рот американскому финансовому рынку, то теперь они поняли, что необходимо создавать собственные полновесные рынки: "Сейчас инвестиции бегут в доллар от безысходности. Но это временное явление, таких вливаний, как раньше, эта валюта больше не получит".

Химера века
Профессор Гарвардского университета Найэлл Фергюсон вместе с Морицем Шулариком, экономистом лондонского фонда Amiya Capital, пару лет назад придумали термин Chimerica (от China + America). Chimerica — своего рода экономическая система с четким распределением ролей, где США выступают главным потребителем китайских продуктов, а Китай на полученные доллары усиленно кредитует американский спрос. По мнению Фергюсона, это беспрецедентное рыночное образование, формируя 50% роста мировой экономики, определяло ее состояние в последние 15-20 лет.

Пока доллар остается мировой валютой, Пекин у него во многом в заложниках. По оценкам экспертов, примерно 90% своих золотовалютных резервов ($2 трлн) Китай держит в американских ценных бумагах. В частности, по данным властей США, Китаю принадлежат бонды американского казначейства на сумму $585 млрд. Но обманчивость стабильности американских активов побуждает Китай пересматривать свои взгляды на доллар и кредитование заокеанского партнера. Фергюсон предрекает американской валюте судьбу фунта стерлингов, угасшего в постколониальную эру под бременем имперских долгов королевства. "В ближайшее время новый мировой экономический лидер Китай будет продолжать прибавлять по 7% ВВП и без американского потребителя, поскольку это плановая экономика. Мне она напоминает ранний сталинизм с его гигантскими стройками и верой в бесконечные возможности человека",— заключает Фергюсон.

Ноша терминатора
Парадоксально, но сегодня, когда нефтяной баррель стоит около $50, в мире отнюдь не стихают разговоры о необходимости "подогреть" инвестициями альтернативную энергетику и энергоэффективное перевооружение промышленности, транспорта и недвижимости. Первого "черного" президента Барака Обаму часто называют первым "зеленым" президентом. Нет, конечно, и до Обамы на самой верхушке администрации США оказывались помешанные на экологии политики вроде Эла Гора. Однако только Обама решился разыграть экологическую карту как одну из основных в своей предвыборной кампании. Если Франклин Рузвельт и Дуайт Эйзенхауэр укрощали экономический спад масштабным строительством дорог, то план Обамы и его вице-президента Джо Байдена — с помощью $150 млрд создать 5 млн рабочих мест в энергосберегающей сфере, которая должна стать локомотивом экономики. К 2012 году 10% американской энергетики должны окраситься в приятный глазу зеленый цвет, к 2025-му — 25%. Чтобы подчеркнуть миссионерский статус поставленных целей, демократ Обама недавно даже предлагал республиканцу Арнольду Шварценеггеру занять специально учрежденный пост энергетического секретаря. "Терминатор" отказался, хотя наверняка смотрелся бы в этой роли гармонично.

В ноябре 2008-го Международное энергетическое агентство (IEA) представило ежегодный отчет, в котором прогнозирует повышение потребления нефти с нынешних 86 млн баррелей в сутки до 106 млн к 2030 году. Рост потребления нефти и снижение ее разведанных запасов — банальность, каких не сыскать. Однако именно 2008-й стал годом старта больших частно-государственных инициатив, обозначающих конец традиционной энергетики дешевых углеводородов.

Изобретение нового локомотива для экономики — даже если спад не будет долгим — все равно продлится ближайшие лет пять. И возврата богатства последних лет, которое многие называли иррациональным, раньше ждать не приходится.


ЦИТАТА
"Став публичными в 1980-х, инвестбанки потеряли такой ограничитель рисков, как партнерство. В общем, как всегда, во всем виновато желание заработать побольше денег"

Сергей Гуриев,

ректор Российской экономической школы

Хроника потрясений
Кризисы, изменившие мир

Увеличение