|
||
|
Показват се публикациите с етикет Иван Костов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Иван Костов. Показване на всички публикации
събота, 22 юни 2013 г.
Новата партия не трябва да е на Костов
сряда, 29 май 2013 г.
Радан Кънев - Ще трябва да обединяваме десни избиратели, а не лидери
Радан Кънев, Дневник.бг, 27 май 2013
След като ДСБ не успя да влезе в 42-ото Народно събрание, цялото ръководство начело с лидера на партията Иван Костов подаде оставка на 13 май. Насрочено беше национално събрание на 23 юни, на което да бъде избран нов председател. Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев, който по професия е адвокат, беше първият предложен. Кандидатурата му беше издигната от ръководството в оставка и от водачите на депутатски листи. "Дневник" разговаря с него за бъдещето на десницата, новия парламент и предстоящото управление на страната.
Накъде трябва да поеме десницата, след като за пръв път от промените тя няма представителство в Народното събрание?
- Първо трябва да си отговорим на въпроса кой е десницата. Това са живи хора. Едните са категорични антикомунисти от поколения. Те винаги са се определяли като десни. Освен това очевидна десница са всички хора, които вярват, че със собствени усилия отговарят за живота си, за работата си, които полагат усилия да създават работни места първо за себе си, за семействата си, а после и за други хора. Винаги съм определял като десница и хората, които смятат, че тяхното образование и на децата им е това, което създава шансове в перспектива.
Действително десницата, погледната не просто като отделни политици, а тази в обществото като цяло, е непредставена в парламента, което е много тревожно. Това, че хора с опит и компетентност, каквито например винаги са били депутатите от ДСБ, не са в парламента, само по себе си е достатъчно неприятно и създава проблеми пред управлението на страната.
Ние знаем какъв е бил техният принос дори и в опозиция. Но това, че хората, които реално създават продукта, създават работните места и са двигател на образованието на страната, като граждани са непредставени, това вече е голямата тревога. Това поставя България пред много лоши перспективи.
Как оценявате отдръпването на Иван Костов от лидерския пост в ДСБ и като цяло от политиката?
- Оставка подаде цялото ръководство на ДСБ начело с лидера. Просто той направи заявка, че няма да се кандидатира отново, което беше очаквано. Ние не можем да си представим Иван Костов като лидер на извънпарламентарна формация. Просто не е това нивото, но той не излиза от българската политика. Имаме неговия ангажимент към партията, имам и неговия личен ангажимент, че той остава. Рано е да си представим българската политика без Иван Костов. Да се надяваме, че това няма да стане скоро.
Ако имаше промяна в ДСБ преди изборите - обновяване, дали това нямаше да помогне да бъде премината 4-процентната бариера и въобще да има възраждане на дясното?
- Разбирам въпроса и съм чувал това мнение многократно, но категорично не го споделям. Не смятам, че с един силен лидер по-малко си по-силен. Това е само по себе си несериозно. Не вярвам в образа на Иван Костов като воденичен камък, иначе не бих работил през целия си политически живот в ДСБ. Част съм от партията на Костов, правил съм политика там и всичко, което съм научил през годините, е именно от работата с него.
Това ме е убедило, че в никакъв случай не е воденичен камък. Той беше локомотив на българската политика като лидер на ДСБ. Твърде често откъснат от вагоните, защото страшно много позиции - и негови лични, и партийни, които сме заемали през 2009, 2010 г., станаха обект на консенсус в предизборната кампания през 2013 г. Бяха нужни четири години, за да бъдат приети от всички, и то почти дословно преписани и приети.
За нас оставката на Костов е загуба. Ние няма да бъдeм по-силни без него. Ние ще бъдем по-слаби. Това е голямото предизвикателство оттук нататък.
На какво се дължи фактът, че не успяхте да влезете в Народното събрание? Ако имаме предвид, че Иван Костов е личност, която много силно поляризира емоции, една по-ранна смяна би могла да доведе до друг резултат.
- След изборите вече можем да си дадем сметка и да говорим по-открито за неща, които не се казват в предизборна кампания. Истината е, че резултатът, който постигнахме, означава значителен ръст спрямо това, което имахме като социологически данни преди кампанията. Особено в хипотезата на раздяла с формацията "Синьо единство". Нашите данни показваха по-ниски резултати заедно с тях спрямо това, което постигнахме на финала.
Моята лична оценка, която се споделя от щаба, е, че 20 - 25 хил. гласа бяха привлечени през кампанията, което е много добро постижение. Въпросът е, че в този си вид ние нямаме достатъчно доверие и си даваме сметка за това.
При откриването на кампанията във Варна казах, че ние сме сами на дясната писта и се надбягваме само със себе си. Има хора, които или ще гласуват за ДСБ - БДФ, или ще останат вкъщи. Много от тях останаха у дома, т.е. не спечелихме дори състезанието със себе. Оттук нататък следват анализът и решенията по какъв начин продължаваме състезанието.
Кандидатурата ви беше издигната от ръководството в оставка на ДСБ. Това означава ли, че ще сте фаворитът за нов лидер на партията или възможността за други кандидатури остава валидна?
- Други кандидати ще могат да бъдат номинирани, ще могат да участват. Ние имаме устав, който ще бъде спазен, а той допуска дори на самото събрание да се издигат нови кандидати. Така че кой ще бъде председател, ще кажем следобед на 23 юни.
Чувствам се като човек, който е получил доверие на един доста широк и авторитетен кръг лидери на партията, защото това не беше само ръководството, но и всички водачи на листи. Предполагам, че тези хора дойдоха в София след консултация със своите щабове, със своите ръководства.
Ще бъдете ли новото лице на ДСБ? Говорите с уважение за Иван Костов, но все пак всеки има свой почерк?
- Лидерството занапред ще бъде възложено на много сериозен екип. Индивидуалното лидерство не е в никакъв случай по моите сили или на когото и да било другиго. Разчитам, че много скоро ще видите като наблюдатели и ще оцените един силен екип.
Тоест след ерата на Костов няколко души ще движат партията?
- Задачите, които си поставяме - нова организационна политика, еволюция на посланията, работа за обединение на десните като избиратели като общност, не са по силите на един човек.
Но един човек трябва да носи отговорността...
- Това е и смисълът на демократичния процес. Правата и функциите ще бъдат в ръцете на силен екип, но отговорността ще бъде в този, който ще бъде избран за председател.
Набелязали ли сте вече хора за този екип?
- Да. В голяма степен. На събранието на 23 юни ще се боря за доверието на хората и предполагам, че ще бъда питан предварително. Костов имаше достатъчен авторитет, за да не го питаме предварително кого е номинирал, но очаквам аз да бъда питан и ще посоча екип.
Ако бъдете избран за председател на ДСБ на 23 юни, кои са първите стъпки, които ще направите за възраждане на дясното? Ще търсите ли обединение?
- Първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това е съществено. Представил съм възгледите си пред този кръг от хора, които ме номинираха. За мен първата стъпка ще бъде към организационно укрепване и организационна промяна, защото ние сме в ново състояние - без професионални политици, нямаме хора, които се издържат от политиката. Оттук нататък бихме използвали това нещо като предимство, освен като слабост, защото очевидно това е затруднение.
Всеки лидер на ДСБ оттук нататък, всеки човек, който ще търси доверието на десните хора, на тези всичките непредставени граждани, е всъщност човек като тях - кой като професионалист, кой като свободна професия, кой в малкия бизнес. Една част са като мен със свободни професии. Трябва да се възползваме от това, че ние говорим с хората, на които търсим доверието, на един и същи език.
Видях го в кампанията. Сигурен съм, че много повече хора ни чуха, отколкото гласуваха за нас. Така че възможността оттук нататък да печелим допълнително доверие е значителна.
Казахте, че първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това означава ли, че няма да има разговори със СДС, "Синьо единство", може би с партията на Меглена Кунева?
- Втората стъпка ще бъде промяна на модела на публичното ни поведение. Не можем като извънпарламентарни партии, говоря и за другите, не можем да си позволил повече позицията на коментатори и анализатори на това, което се случва в Народното събрание. Трябва да имаме собствени идеи, които да налагаме в обществото, след като нямаме парламентарната трибуна. Това също трябва да използваме като предимство, защото тя дава един авторитет, но тя е чужда на хората.
Те гледат на всичко, което се казва от нея, с голямо отчуждение. Това в България за съжаление е факт. Трябва да намерим други трибуни, които са по-близки до тях. Трябва да намерим нов модел на общуване с медиите, въобще на популяризиране на посланията си, но трябва да задаваме дневния ред. Тези хора, които са в момента в парламента, в това съотношение, са напълно неспособни да задават дневен ред за промяна на обществото. Нито имат желание, нито имат капацитета, нито имат обществената подкрепа.
В тази плоскост ние ще си сътрудничим с всички хора, които са със сходни с нашите идеи, Дай боже, да не сме единствените с нови идеи. Ние ще сътрудничим с различни формации.
Третата стъпка е да обединяваме избиратели, а не лидери.
А къде ще се намира ДСБ. В центъра на тези консултации?
- Някак си тази представа, че можеш точно ти да си гравитационният център на десницата, е нанесла много големи поражения и най-вероятно е една от стратегическите причини тези 1 млн. избиратели на десницата да са непредставени. Разбирам, че това няма да се хареса на някои, но не вярвам, че можем да бъдем гравитационен център. Безспорно можем да бъдем и досега винаги сме били най-активни в новите политически идеи. Можем да бъдем изключително отворени за диалог. Можем да бъдем в основата на мрежа за общуване.
Целта на всичко това е да налага дневен ред за промяна, след като управляващите са неспособни, какъвто и да е кабинетът, излъчен от този парламент. Около тези идеи да се обединяват избирателите на дясното.
Неотдавна Петър Москов каза, че на българската десница й предстои да се бори за 51% и затова трябва да има организационно, комуникационно, персонално обновяване. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Най-същественото, което трябва да се случи на десницата, е да формулира новите правила, около които да се обедини. И по този начин да мобилизира избирателите си за следващите избори. Не смятам, че на следващите избори той може да бъде 51%, но със сигурност може да бъде такъв, че да успее да ги наложи тези нови правила.
В крайна сметка около това се върти политиката. Кризата се дължи на лошите правила, с които се управлява държавата. В момента има най-малко две причини сегашният парламент да не произведе нови правила. Едната е, че очакваме правителство без парламентарно мнозинство. Втората - очакваме правителство, което няма намерения да променя правилата.
Как ще коментирате 42-то Народно събрание, в което нито една партия няма преимущество и дори коалициите изглеждат антагонизъм?
- Това, което виждаме в политиката, е една много жестока война. Надявахме се, че тя ще свърши с изборния ден, но се вижда вече, че ще продължи. Целият арсенал на такива войни е криминален дневен ред, процедурни хватки в парламента вместо идеологически сблъсъци, а залогът е кой да краде парите на данъкоплатците. Войната е затова.
Така че тя не може да създаде по-добри правила за управление на парите на данъкоплатците, няма това за цел. Когато залогът е да се откраднат едни пари, всичко е възможно. Всякакви съюзи са възможни.
Ще бъде ли стабилен кабинетът на Пламен Орешарски?
- Той може да бъде много стабилен като престой в сградата на Министерския съвет, но той ще бъде напълно неспособен да променя страната към по-добро. Подкрепящите го нямат мнозинство в парламента, но нямат и желание за промени.
Как оценявате плана с мерки на БСП, наречен "Орешарски"?
- Т. нар. план "Орешарски" не съществува. В неделя изтръгнах от г-н Антон Кутев от БСП при среща в една медия, че няма такъв документ. Това е добре звучащ рекламен слоган - нищо повече. Това, което ни се представя като някакви точки и проекти, звучи безобразно общо.
Запомних две неща - задвижване на бизнеса, каквото и да означава, а второто беше правилно разпределение. Много се тревожа, че двете значат едно и също - задвижване на свързания с мнозинството бизнес, което си представям как ще случи, за съжаление виждали сме много пъти. И правилното разпределение няма нужда да го коментираме. Дали е правилно или не зависи само от гледната точка на тези, които успяват да крадат, или от тези, които са отстранени от хранилката. Това е много тревожно за страната.
Няма решения по основните проблеми, които изкараха хората на улицата и свалиха предишната власт. Антимонополно законодателство няма, тук-там се прокрадва. Няма конкретен ангажимент за здравеопазването, в което едновременно изтичат много пари, а няма никакъв резултат. Реално го няма. Няма заявка за промяна в социалната политика. Най-важното - няма реална заявка за промяна на трудовото законодателство.
Пламен Орешарски по-скоро беше във вътрешен конфликт с БСП заради идеите, които левицата лансира, за да спечели гласове на изборите, а сега се отказва от тях. Проблемът е дали БСП и ДПС ще позволят на икономиста Орешарски да направи нещо различно от тяхното желание за разпределяне.
- Пламен Орешарски е инструмент на червените за обяснение на лъжата към избирателите. Те няма да направят нищо от това, с което спечелиха гласове, като ще използват личните възгледи на Орешарски. Хората обаче са гласували за БСП, а не за Орешарски. БСП ще използва и ДПС за мюре, за да блокират това, за което нямат пари - АЕЦ "Белене", и това, за което никога не са имали намерение - ревизия на плоския данък.
Никой не може да ме убеди, че за ДПС е много важно да остане плоският данък, защото техните избиратели са бедни, а няма да има необлагаем минимум. Това е очевидна глупост. Има една игра в защита на хората с високи доходи вътре в двете партии, защото в техните апарати са много заможни хора.
Това правителство заслужава ли обичайните 100 дни кредит на доверие?
- За мен това няма особено значение. Никой кабинет не е паднал в първите си 100 дни, дори да е бил атакуван. Нито е оцелял благодарение на комфорта, който му е бил предоставян. Ако питате за лично мнение - не. Коалиция между "Атака" и ДПС не заслужава нито един ден доверие.
Очаквате ли нови предсрочни избори и кога?
- Пак казвам - кабинетът може да бъде формално доста стабилен и затова не е работа да правя прогнози. Нашата работа е да даваме идеи.
Как оценявате реакциите на водачите на ГЕРБ след изборите?
- Нямам желание да коментирам това, което се случва. Твърде дълго време се занимавахме да коментираме ГЕРБ. Това е станало малко като национален спорт - упражняваме чувството си за хумор върху недостатъците на ГЕРБ, а това не създава доверие. Може да забавлява хората във "Фейсбук", но не е път към доверието.
А каква опозиция очаквате да са те?
- Очаквам много мръсна политическа война оттук нататък. Очаквам това, което вече виждам - самоцелни процедури, хватки от двете страни... Въобще нищо добро за политическата култура в България.
След като ДСБ не успя да влезе в 42-ото Народно събрание, цялото ръководство начело с лидера на партията Иван Костов подаде оставка на 13 май. Насрочено беше национално събрание на 23 юни, на което да бъде избран нов председател. Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев, който по професия е адвокат, беше първият предложен. Кандидатурата му беше издигната от ръководството в оставка и от водачите на депутатски листи. "Дневник" разговаря с него за бъдещето на десницата, новия парламент и предстоящото управление на страната.
Накъде трябва да поеме десницата, след като за пръв път от промените тя няма представителство в Народното събрание?
- Първо трябва да си отговорим на въпроса кой е десницата. Това са живи хора. Едните са категорични антикомунисти от поколения. Те винаги са се определяли като десни. Освен това очевидна десница са всички хора, които вярват, че със собствени усилия отговарят за живота си, за работата си, които полагат усилия да създават работни места първо за себе си, за семействата си, а после и за други хора. Винаги съм определял като десница и хората, които смятат, че тяхното образование и на децата им е това, което създава шансове в перспектива.
Действително десницата, погледната не просто като отделни политици, а тази в обществото като цяло, е непредставена в парламента, което е много тревожно. Това, че хора с опит и компетентност, каквито например винаги са били депутатите от ДСБ, не са в парламента, само по себе си е достатъчно неприятно и създава проблеми пред управлението на страната.
Ние знаем какъв е бил техният принос дори и в опозиция. Но това, че хората, които реално създават продукта, създават работните места и са двигател на образованието на страната, като граждани са непредставени, това вече е голямата тревога. Това поставя България пред много лоши перспективи.
Как оценявате отдръпването на Иван Костов от лидерския пост в ДСБ и като цяло от политиката?
- Оставка подаде цялото ръководство на ДСБ начело с лидера. Просто той направи заявка, че няма да се кандидатира отново, което беше очаквано. Ние не можем да си представим Иван Костов като лидер на извънпарламентарна формация. Просто не е това нивото, но той не излиза от българската политика. Имаме неговия ангажимент към партията, имам и неговия личен ангажимент, че той остава. Рано е да си представим българската политика без Иван Костов. Да се надяваме, че това няма да стане скоро.
Ако имаше промяна в ДСБ преди изборите - обновяване, дали това нямаше да помогне да бъде премината 4-процентната бариера и въобще да има възраждане на дясното?
- Разбирам въпроса и съм чувал това мнение многократно, но категорично не го споделям. Не смятам, че с един силен лидер по-малко си по-силен. Това е само по себе си несериозно. Не вярвам в образа на Иван Костов като воденичен камък, иначе не бих работил през целия си политически живот в ДСБ. Част съм от партията на Костов, правил съм политика там и всичко, което съм научил през годините, е именно от работата с него.
Това ме е убедило, че в никакъв случай не е воденичен камък. Той беше локомотив на българската политика като лидер на ДСБ. Твърде често откъснат от вагоните, защото страшно много позиции - и негови лични, и партийни, които сме заемали през 2009, 2010 г., станаха обект на консенсус в предизборната кампания през 2013 г. Бяха нужни четири години, за да бъдат приети от всички, и то почти дословно преписани и приети.
За нас оставката на Костов е загуба. Ние няма да бъдeм по-силни без него. Ние ще бъдем по-слаби. Това е голямото предизвикателство оттук нататък.
На какво се дължи фактът, че не успяхте да влезете в Народното събрание? Ако имаме предвид, че Иван Костов е личност, която много силно поляризира емоции, една по-ранна смяна би могла да доведе до друг резултат.
- След изборите вече можем да си дадем сметка и да говорим по-открито за неща, които не се казват в предизборна кампания. Истината е, че резултатът, който постигнахме, означава значителен ръст спрямо това, което имахме като социологически данни преди кампанията. Особено в хипотезата на раздяла с формацията "Синьо единство". Нашите данни показваха по-ниски резултати заедно с тях спрямо това, което постигнахме на финала.
Моята лична оценка, която се споделя от щаба, е, че 20 - 25 хил. гласа бяха привлечени през кампанията, което е много добро постижение. Въпросът е, че в този си вид ние нямаме достатъчно доверие и си даваме сметка за това.
При откриването на кампанията във Варна казах, че ние сме сами на дясната писта и се надбягваме само със себе си. Има хора, които или ще гласуват за ДСБ - БДФ, или ще останат вкъщи. Много от тях останаха у дома, т.е. не спечелихме дори състезанието със себе. Оттук нататък следват анализът и решенията по какъв начин продължаваме състезанието.
Кандидатурата ви беше издигната от ръководството в оставка на ДСБ. Това означава ли, че ще сте фаворитът за нов лидер на партията или възможността за други кандидатури остава валидна?
- Други кандидати ще могат да бъдат номинирани, ще могат да участват. Ние имаме устав, който ще бъде спазен, а той допуска дори на самото събрание да се издигат нови кандидати. Така че кой ще бъде председател, ще кажем следобед на 23 юни.
Чувствам се като човек, който е получил доверие на един доста широк и авторитетен кръг лидери на партията, защото това не беше само ръководството, но и всички водачи на листи. Предполагам, че тези хора дойдоха в София след консултация със своите щабове, със своите ръководства.
Ще бъдете ли новото лице на ДСБ? Говорите с уважение за Иван Костов, но все пак всеки има свой почерк?
- Лидерството занапред ще бъде възложено на много сериозен екип. Индивидуалното лидерство не е в никакъв случай по моите сили или на когото и да било другиго. Разчитам, че много скоро ще видите като наблюдатели и ще оцените един силен екип.
Тоест след ерата на Костов няколко души ще движат партията?
- Задачите, които си поставяме - нова организационна политика, еволюция на посланията, работа за обединение на десните като избиратели като общност, не са по силите на един човек.
Но един човек трябва да носи отговорността...
- Това е и смисълът на демократичния процес. Правата и функциите ще бъдат в ръцете на силен екип, но отговорността ще бъде в този, който ще бъде избран за председател.
Набелязали ли сте вече хора за този екип?
- Да. В голяма степен. На събранието на 23 юни ще се боря за доверието на хората и предполагам, че ще бъда питан предварително. Костов имаше достатъчен авторитет, за да не го питаме предварително кого е номинирал, но очаквам аз да бъда питан и ще посоча екип.
Ако бъдете избран за председател на ДСБ на 23 юни, кои са първите стъпки, които ще направите за възраждане на дясното? Ще търсите ли обединение?
- Първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това е съществено. Представил съм възгледите си пред този кръг от хора, които ме номинираха. За мен първата стъпка ще бъде към организационно укрепване и организационна промяна, защото ние сме в ново състояние - без професионални политици, нямаме хора, които се издържат от политиката. Оттук нататък бихме използвали това нещо като предимство, освен като слабост, защото очевидно това е затруднение.
Всеки лидер на ДСБ оттук нататък, всеки човек, който ще търси доверието на десните хора, на тези всичките непредставени граждани, е всъщност човек като тях - кой като професионалист, кой като свободна професия, кой в малкия бизнес. Една част са като мен със свободни професии. Трябва да се възползваме от това, че ние говорим с хората, на които търсим доверието, на един и същи език.
Видях го в кампанията. Сигурен съм, че много повече хора ни чуха, отколкото гласуваха за нас. Така че възможността оттук нататък да печелим допълнително доверие е значителна.
Казахте, че първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това означава ли, че няма да има разговори със СДС, "Синьо единство", може би с партията на Меглена Кунева?
- Втората стъпка ще бъде промяна на модела на публичното ни поведение. Не можем като извънпарламентарни партии, говоря и за другите, не можем да си позволил повече позицията на коментатори и анализатори на това, което се случва в Народното събрание. Трябва да имаме собствени идеи, които да налагаме в обществото, след като нямаме парламентарната трибуна. Това също трябва да използваме като предимство, защото тя дава един авторитет, но тя е чужда на хората.
Те гледат на всичко, което се казва от нея, с голямо отчуждение. Това в България за съжаление е факт. Трябва да намерим други трибуни, които са по-близки до тях. Трябва да намерим нов модел на общуване с медиите, въобще на популяризиране на посланията си, но трябва да задаваме дневния ред. Тези хора, които са в момента в парламента, в това съотношение, са напълно неспособни да задават дневен ред за промяна на обществото. Нито имат желание, нито имат капацитета, нито имат обществената подкрепа.
В тази плоскост ние ще си сътрудничим с всички хора, които са със сходни с нашите идеи, Дай боже, да не сме единствените с нови идеи. Ние ще сътрудничим с различни формации.
Третата стъпка е да обединяваме избиратели, а не лидери.
А къде ще се намира ДСБ. В центъра на тези консултации?
- Някак си тази представа, че можеш точно ти да си гравитационният център на десницата, е нанесла много големи поражения и най-вероятно е една от стратегическите причини тези 1 млн. избиратели на десницата да са непредставени. Разбирам, че това няма да се хареса на някои, но не вярвам, че можем да бъдем гравитационен център. Безспорно можем да бъдем и досега винаги сме били най-активни в новите политически идеи. Можем да бъдем изключително отворени за диалог. Можем да бъдем в основата на мрежа за общуване.
Целта на всичко това е да налага дневен ред за промяна, след като управляващите са неспособни, какъвто и да е кабинетът, излъчен от този парламент. Около тези идеи да се обединяват избирателите на дясното.
Неотдавна Петър Москов каза, че на българската десница й предстои да се бори за 51% и затова трябва да има организационно, комуникационно, персонално обновяване. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Най-същественото, което трябва да се случи на десницата, е да формулира новите правила, около които да се обедини. И по този начин да мобилизира избирателите си за следващите избори. Не смятам, че на следващите избори той може да бъде 51%, но със сигурност може да бъде такъв, че да успее да ги наложи тези нови правила.
В крайна сметка около това се върти политиката. Кризата се дължи на лошите правила, с които се управлява държавата. В момента има най-малко две причини сегашният парламент да не произведе нови правила. Едната е, че очакваме правителство без парламентарно мнозинство. Втората - очакваме правителство, което няма намерения да променя правилата.
Как ще коментирате 42-то Народно събрание, в което нито една партия няма преимущество и дори коалициите изглеждат антагонизъм?
- Това, което виждаме в политиката, е една много жестока война. Надявахме се, че тя ще свърши с изборния ден, но се вижда вече, че ще продължи. Целият арсенал на такива войни е криминален дневен ред, процедурни хватки в парламента вместо идеологически сблъсъци, а залогът е кой да краде парите на данъкоплатците. Войната е затова.
Така че тя не може да създаде по-добри правила за управление на парите на данъкоплатците, няма това за цел. Когато залогът е да се откраднат едни пари, всичко е възможно. Всякакви съюзи са възможни.
Ще бъде ли стабилен кабинетът на Пламен Орешарски?
- Той може да бъде много стабилен като престой в сградата на Министерския съвет, но той ще бъде напълно неспособен да променя страната към по-добро. Подкрепящите го нямат мнозинство в парламента, но нямат и желание за промени.
Как оценявате плана с мерки на БСП, наречен "Орешарски"?
- Т. нар. план "Орешарски" не съществува. В неделя изтръгнах от г-н Антон Кутев от БСП при среща в една медия, че няма такъв документ. Това е добре звучащ рекламен слоган - нищо повече. Това, което ни се представя като някакви точки и проекти, звучи безобразно общо.
Запомних две неща - задвижване на бизнеса, каквото и да означава, а второто беше правилно разпределение. Много се тревожа, че двете значат едно и също - задвижване на свързания с мнозинството бизнес, което си представям как ще случи, за съжаление виждали сме много пъти. И правилното разпределение няма нужда да го коментираме. Дали е правилно или не зависи само от гледната точка на тези, които успяват да крадат, или от тези, които са отстранени от хранилката. Това е много тревожно за страната.
Няма решения по основните проблеми, които изкараха хората на улицата и свалиха предишната власт. Антимонополно законодателство няма, тук-там се прокрадва. Няма конкретен ангажимент за здравеопазването, в което едновременно изтичат много пари, а няма никакъв резултат. Реално го няма. Няма заявка за промяна в социалната политика. Най-важното - няма реална заявка за промяна на трудовото законодателство.
Пламен Орешарски по-скоро беше във вътрешен конфликт с БСП заради идеите, които левицата лансира, за да спечели гласове на изборите, а сега се отказва от тях. Проблемът е дали БСП и ДПС ще позволят на икономиста Орешарски да направи нещо различно от тяхното желание за разпределяне.
- Пламен Орешарски е инструмент на червените за обяснение на лъжата към избирателите. Те няма да направят нищо от това, с което спечелиха гласове, като ще използват личните възгледи на Орешарски. Хората обаче са гласували за БСП, а не за Орешарски. БСП ще използва и ДПС за мюре, за да блокират това, за което нямат пари - АЕЦ "Белене", и това, за което никога не са имали намерение - ревизия на плоския данък.
Никой не може да ме убеди, че за ДПС е много важно да остане плоският данък, защото техните избиратели са бедни, а няма да има необлагаем минимум. Това е очевидна глупост. Има една игра в защита на хората с високи доходи вътре в двете партии, защото в техните апарати са много заможни хора.
Това правителство заслужава ли обичайните 100 дни кредит на доверие?
- За мен това няма особено значение. Никой кабинет не е паднал в първите си 100 дни, дори да е бил атакуван. Нито е оцелял благодарение на комфорта, който му е бил предоставян. Ако питате за лично мнение - не. Коалиция между "Атака" и ДПС не заслужава нито един ден доверие.
Очаквате ли нови предсрочни избори и кога?
- Пак казвам - кабинетът може да бъде формално доста стабилен и затова не е работа да правя прогнози. Нашата работа е да даваме идеи.
Как оценявате реакциите на водачите на ГЕРБ след изборите?
- Нямам желание да коментирам това, което се случва. Твърде дълго време се занимавахме да коментираме ГЕРБ. Това е станало малко като национален спорт - упражняваме чувството си за хумор върху недостатъците на ГЕРБ, а това не създава доверие. Може да забавлява хората във "Фейсбук", но не е път към доверието.
А каква опозиция очаквате да са те?
- Очаквам много мръсна политическа война оттук нататък. Очаквам това, което вече виждам - самоцелни процедури, хватки от двете страни... Въобще нищо добро за политическата култура в България.
понеделник, 27 май 2013 г.
Иван Костов: Ето защо съм десен
Иван Костов в дискусия на академичен семинар “Европейска политика”, януари 2010 чрез Kafene.net
Какво направи Европа за българската десница след падането на комунизма?
Вниманието на европейците беше фокусирано върху комунистите. А не върху нас. На нас никой не ни обръщаше внимание. Целта на прехода след 1989 беше да се спечелят комунистическите елити и техните секретни служби. Това беше, така да се каже, голямото усилие на европейците. Те се насочиха към комунистите. Не към нас, десните. Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ. Това обаче не значи, че европейската демокрация не е повлияла мощно на процеса на демократизиране в България. Но това беше едно общо влияние.
Американците не подкрепяха ли определени хора?
Не знам кого са подкрепяли. Ако става въпрос за политическа подкрепа – една стотинка нямаше. По никакъв начин това не беше така с левите. Много се даде за либертариански трансформации. Всъщност левите се направиха на либертарианци. Никой не се обърна към десницата с такова внимание.
С изключение на немската фондация „Конрад Аденауер”. И в определени периоди английската фондация „Уестминстър”. Но за кратко. След това се изтегли. Това не го казвам за да се жалвам. А дори с благодарност. По този начин, ние сами си намерихме път. Създадохме своя политическа традиция. Имаше хора като Стефан Савов, които помогнаха при възстановяването на дясната традиция.
Какво е присъствието на САЩ в България днес? Чрез дипломация и бизнес?
Ние не сме на картата на американците. Въпреки че сме в НАТО.
Защо?
Защото те имат други отгооворности. В тях са концентрирани големи надежди. Те трябва да поддържат световния политически баланс. И там където нещата са се регулирали, те нямат работа. Те бяха тука активни, когато Балканите се тресяха от конфликти. Тогава те участваха, решиха ги, създадоха временна устойчивост, и оттук нататък ЕС трябва да се занимава с останалото.
Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас – като за малолетни.
От днешна гледна точка, как да гледате на комунизма?
Младите хора трябва да се възпитават да разпознават и осъждат комунизма. Така както фашизма. И да бягат от него. Истинските демократи трябва да бъдат възпитавани като демократи. В това отношение не трябва да има толерантност. Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия, специално на България. Комунизмът е осъден с резолюция на Европейския Парламент, която се прие след Пражката Декларация от 2008. Тя трябва да се изпълни. Там се казва, че децата трябва да бъдат възпитавани да разпознават, хайде да не казваме „мразят”, комунизма и като фашизма да не го допускат никога. Комунизъм и национал-социализъм са равни там.
Бившите комунисти са най-удобни за Великите сили. На тях те се подчиняват безпрекословно. Те са послушковци. Свикнали са да правят всичко, което се иска от тях. Те бяха готови да забравят собствения си комунистически корен и да влязат в матрицата на европейските социалисти. Те са готови всичко да забравят. Това е разликата между тях и нас.
На какво се основава българското дясно?
Десницата има корен в България. Той е в партиите от преди 9-ти септември 1944. Които са с буржоазни програми за капиталистическо развитие. Десните земеделски партии носят също богат опит. Тази традиция слабо се познава на запад. Но напоследък се изследва от български специалисти. Има блестящи политици на десницата от преди Втората световна война.
Например?
Константин Стоилов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Никола Петков и много други.
Колко солиден е десният корен?
Солиден е. Аз съдя по това, че 45 години комунистически експеримент в България не можа да изличи културният слой от десни хора. Всъщност, истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни. Икономическата мисъл е била изцяло в ръцете на десни възпитаници. Както и юридическата наука. Блестящите български юристи са били десни. Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.
Била е в крак с Европа. Но защо е винаги по-слаба? Не е станала влиятелна истински. Например английският консеватизъм е могъщ. Него го копират, разпространяват, изучават. Защо българската дясна традиция остава местна?
Английският консреватизъм се е развил в империя. Докато българската десница е била силна и доминираща тук. Вярно е, че няма влияние върху европейските процеси. То не може да бъде иначе. Но пък е имала много силно влияние на Балканите. Което може да Ви изненада. Включително и за реформирането на Турция. Кемал Ататаюрк е бил дипломат в София. Също така е имала влияние в Албания. Силна е била. Но не точно английска. Младите български хора тогава са се образовали във Виена, Франция, Швейцария, Германия. Оттам са се влияли. Те носят континентална политическа традиция. Австро-унгарски образци са били популярни тук. Има много заимствано от Белгия. Белгийската конституция е била имплементирана, така да го кажа, в България. Белгийското банково дело е било прилагано тук от хора, които са го познавали. Имали сме европейска традиция, с наистина блестящи български хора.
И да не забравяме едно много важно нещо. Българската църква, която се включва в политическите процеси след Освобождението. Едни от най-видните политици са духовници. Имаме двама министър-председатели духовници от това време. Имаме сериозна православна политическа традиция. Църквата е била носител на реформацията.
Как да си представим крайната цел на ЕС?
Представете си обща инфраструктура. Пътища, които свързват целия континент. Единни граници, свободно движение на хора, на капитали, на стоки и разбира се на културни прояви. Това е Европа. Простор за развитие. Но и много по-тежка конкуренция между страните. Това много хора не си го представят. По-голяма продуктивност и конкурентно-способност. Но за съжеление ЕС обрасна бързо и тежко с бюрокрация. И корупция. Не точно като в България. Но има корупционни практики. Много власт има самата европейска администрация. Много „държава” има в съюза.
Може ли да се иска „малка”държава в България? Повечето хора работят на „соц-заплати” и си представят живота само на държавни служби, с пенсии и платени болнични.
Така е. Но въпреки това, в момента България има „малка” държава. Пресметнато спрямо други европейски страни. Почти всички по-стари страни в Европа са с „по-големи” държави. Но на България и тази й е много.
А надеждите на хората, че държавата ще ги оправи са абсолютно неуместни. Казвам това не заради политическите си възгледи. Навсякъде администрацията заграбва власт. В момента това го виждам в усвояването на европейските фондове. Заграбват власт и част от парите. Българската администрация, а и не само българската, когато оперира с пари, насочва част от тях към себе си. Хората трябва да разберат, че държавата трябва да е „малка”.
Защо? Не е ли това една модна идея на дясното?
Не. За да е ефикасна. Представете си държавата като едно истинско, не фалшиво NGO – като истинска неправителствена организация.
Едно истинско NGO харчи много малко за себе си и дава много на обществото. Това е „малката” държава. В нея парите на данъкоплатеца трябва да отиват обратно при него във формата на услуги. Държавата трябва да произвежда евтини услуги. Услуга „образование” – евтино и качествено; услуга „здравеопазване” – евтино и най-качествено.
Какво здравеопазване трябва да има по принцип според десните? Трябва ли да има национално, платено от всички, за всички?
Трябва да има. За лекуване на социално значимите болести. Ако няма, рязко спада средната продължителност на живота. Ако няма силна здравна мрежа, която да защитава обществото, се губят много работни дни в болнични. За специалните болести също трябва да се осигури помощ. Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно.
Защо е популярна лявата идея?
Хората са много бедни. И си мислят, че тя е решение.
В по-общ план. Например в английските университети има много изследвания на леви за други леви. По-малко на десни теми.
За да направиш сериозен принос в дясната мисъл трябва да потънеш много дълбоко. В сложни работи. Като например да познаваш английския консервативен мислител Едмънд Бърк. А в лявата е достатъчно да гледаш в маргиналните неща. Изобщо в живота е така. Дясната мисъл е много по-дълбока. Да виждаш историята по десен начин е трудно. Да мислиш дясно за това кое е правилно и кое не, не е проста работа. По-лесно е да си ляв.
Не е ли идеята за равенството, която прави левите популярни?
Равенството не е лява идея. Тя е буржоазна идея по произход. Идеята за Европа също е дясна идея. Разбира се в нея има и ляво участие. Но самата идея за равенство, че България е например една силно изостанала страна, която трябва да се изравни с европейските, европейската интеграция е дясна идея у нас.
Какво мислите за парите принципно? С какво трябва да се възпитава един десен човек? За какво са парите?
Средство. Основно за икономически развитие. Парите са събирателната структура на конкуренцията. Стремежът към пари ни кара всички да влизаме в съперничество. Така се развиват в света икономическите отрасли. Така се развиват собствените възможности на човека. Така човек се дисциплинира.
Поквара ли са парите?
Парите сами по себе се не са поквара. Има покварени хора, които с помоща на парите се до-покваряват. Самите пари не са злото. Те са живата сила на икономическия живот. Покварата може да бъде само в човека. Самите пари, в обществения живот са живата сила на икономическия живот. В основата на семейния живот. Парите учат човека да е морален. Да не харчи всичко. За пороци, наркотици например. Да ги пази, за да изгради една по-висока платформа за този, който идва след него. Така се развива обществото. Ако всички използваме парите за да живеем по улиците с алкохол и наркотици, докъде ще стигнем? С отрицание на парите. Без стотинка в джоба. Да просим.
Защо има бедни и богати?
Защото едни хора могат да работят много ефикасно, да организират деня си и да правят неща. Бедните, това което се вижда, е че не могат точно така. За да станеш богат, първо трябва да дадеш много. Да инвестираш. Трябва да произведеш много добавена стойност за да станеш богат. В богатите страни е произведена гигантстка добавена стойност. Затова са богати. Там хората са работили страшно моного време и са трупали. Нали се разправя, че англичаните когато са в Индия, местните хора им се чудят защо работят много и ги хапят комарите. Всичко това за да се приберат в дъждовна Англия за пенсионни години. Уморени. Докато местните не се преуморяват, не работят така много.
И това се отдава сега на културни различия. Но истината е, че богатство натрупва този който работи, а не този, който се чуди защо другия работи.
България и Русия? За какво става въпрос?
Става въпрос за руски имперски амбиции. Икономически, политически, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси.
Къкъв е изходът
Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.
А сега?
Има много „рубладжии” у нас. Както дирекно са им казвали на времето в Народното Събрание. Тия, които са били български политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само България. Тя купи и например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.
Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем?
ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще може да решим въпросите си с нея. За ток, енергетика и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини.
Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?
И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.
Много време ще мине докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли?
Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен.
Какво направи Европа за българската десница след падането на комунизма?
Вниманието на европейците беше фокусирано върху комунистите. А не върху нас. На нас никой не ни обръщаше внимание. Целта на прехода след 1989 беше да се спечелят комунистическите елити и техните секретни служби. Това беше, така да се каже, голямото усилие на европейците. Те се насочиха към комунистите. Не към нас, десните. Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ. Това обаче не значи, че европейската демокрация не е повлияла мощно на процеса на демократизиране в България. Но това беше едно общо влияние.
Американците не подкрепяха ли определени хора?
Не знам кого са подкрепяли. Ако става въпрос за политическа подкрепа – една стотинка нямаше. По никакъв начин това не беше така с левите. Много се даде за либертариански трансформации. Всъщност левите се направиха на либертарианци. Никой не се обърна към десницата с такова внимание.
С изключение на немската фондация „Конрад Аденауер”. И в определени периоди английската фондация „Уестминстър”. Но за кратко. След това се изтегли. Това не го казвам за да се жалвам. А дори с благодарност. По този начин, ние сами си намерихме път. Създадохме своя политическа традиция. Имаше хора като Стефан Савов, които помогнаха при възстановяването на дясната традиция.
Какво е присъствието на САЩ в България днес? Чрез дипломация и бизнес?
Ние не сме на картата на американците. Въпреки че сме в НАТО.
Защо?
Защото те имат други отгооворности. В тях са концентрирани големи надежди. Те трябва да поддържат световния политически баланс. И там където нещата са се регулирали, те нямат работа. Те бяха тука активни, когато Балканите се тресяха от конфликти. Тогава те участваха, решиха ги, създадоха временна устойчивост, и оттук нататък ЕС трябва да се занимава с останалото.
Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас – като за малолетни.
От днешна гледна точка, как да гледате на комунизма?
Младите хора трябва да се възпитават да разпознават и осъждат комунизма. Така както фашизма. И да бягат от него. Истинските демократи трябва да бъдат възпитавани като демократи. В това отношение не трябва да има толерантност. Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия, специално на България. Комунизмът е осъден с резолюция на Европейския Парламент, която се прие след Пражката Декларация от 2008. Тя трябва да се изпълни. Там се казва, че децата трябва да бъдат възпитавани да разпознават, хайде да не казваме „мразят”, комунизма и като фашизма да не го допускат никога. Комунизъм и национал-социализъм са равни там.
Бившите комунисти са най-удобни за Великите сили. На тях те се подчиняват безпрекословно. Те са послушковци. Свикнали са да правят всичко, което се иска от тях. Те бяха готови да забравят собствения си комунистически корен и да влязат в матрицата на европейските социалисти. Те са готови всичко да забравят. Това е разликата между тях и нас.
На какво се основава българското дясно?
Десницата има корен в България. Той е в партиите от преди 9-ти септември 1944. Които са с буржоазни програми за капиталистическо развитие. Десните земеделски партии носят също богат опит. Тази традиция слабо се познава на запад. Но напоследък се изследва от български специалисти. Има блестящи политици на десницата от преди Втората световна война.
Например?
Константин Стоилов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Никола Петков и много други.
Колко солиден е десният корен?
Солиден е. Аз съдя по това, че 45 години комунистически експеримент в България не можа да изличи културният слой от десни хора. Всъщност, истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни. Икономическата мисъл е била изцяло в ръцете на десни възпитаници. Както и юридическата наука. Блестящите български юристи са били десни. Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.
Била е в крак с Европа. Но защо е винаги по-слаба? Не е станала влиятелна истински. Например английският консеватизъм е могъщ. Него го копират, разпространяват, изучават. Защо българската дясна традиция остава местна?
Английският консреватизъм се е развил в империя. Докато българската десница е била силна и доминираща тук. Вярно е, че няма влияние върху европейските процеси. То не може да бъде иначе. Но пък е имала много силно влияние на Балканите. Което може да Ви изненада. Включително и за реформирането на Турция. Кемал Ататаюрк е бил дипломат в София. Също така е имала влияние в Албания. Силна е била. Но не точно английска. Младите български хора тогава са се образовали във Виена, Франция, Швейцария, Германия. Оттам са се влияли. Те носят континентална политическа традиция. Австро-унгарски образци са били популярни тук. Има много заимствано от Белгия. Белгийската конституция е била имплементирана, така да го кажа, в България. Белгийското банково дело е било прилагано тук от хора, които са го познавали. Имали сме европейска традиция, с наистина блестящи български хора.
И да не забравяме едно много важно нещо. Българската църква, която се включва в политическите процеси след Освобождението. Едни от най-видните политици са духовници. Имаме двама министър-председатели духовници от това време. Имаме сериозна православна политическа традиция. Църквата е била носител на реформацията.
Как да си представим крайната цел на ЕС?
Представете си обща инфраструктура. Пътища, които свързват целия континент. Единни граници, свободно движение на хора, на капитали, на стоки и разбира се на културни прояви. Това е Европа. Простор за развитие. Но и много по-тежка конкуренция между страните. Това много хора не си го представят. По-голяма продуктивност и конкурентно-способност. Но за съжеление ЕС обрасна бързо и тежко с бюрокрация. И корупция. Не точно като в България. Но има корупционни практики. Много власт има самата европейска администрация. Много „държава” има в съюза.
Може ли да се иска „малка”държава в България? Повечето хора работят на „соц-заплати” и си представят живота само на държавни служби, с пенсии и платени болнични.
Така е. Но въпреки това, в момента България има „малка” държава. Пресметнато спрямо други европейски страни. Почти всички по-стари страни в Европа са с „по-големи” държави. Но на България и тази й е много.
А надеждите на хората, че държавата ще ги оправи са абсолютно неуместни. Казвам това не заради политическите си възгледи. Навсякъде администрацията заграбва власт. В момента това го виждам в усвояването на европейските фондове. Заграбват власт и част от парите. Българската администрация, а и не само българската, когато оперира с пари, насочва част от тях към себе си. Хората трябва да разберат, че държавата трябва да е „малка”.
Защо? Не е ли това една модна идея на дясното?
Не. За да е ефикасна. Представете си държавата като едно истинско, не фалшиво NGO – като истинска неправителствена организация.
Едно истинско NGO харчи много малко за себе си и дава много на обществото. Това е „малката” държава. В нея парите на данъкоплатеца трябва да отиват обратно при него във формата на услуги. Държавата трябва да произвежда евтини услуги. Услуга „образование” – евтино и качествено; услуга „здравеопазване” – евтино и най-качествено.
Какво здравеопазване трябва да има по принцип според десните? Трябва ли да има национално, платено от всички, за всички?
Трябва да има. За лекуване на социално значимите болести. Ако няма, рязко спада средната продължителност на живота. Ако няма силна здравна мрежа, която да защитава обществото, се губят много работни дни в болнични. За специалните болести също трябва да се осигури помощ. Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно.
Защо е популярна лявата идея?
Хората са много бедни. И си мислят, че тя е решение.
В по-общ план. Например в английските университети има много изследвания на леви за други леви. По-малко на десни теми.
За да направиш сериозен принос в дясната мисъл трябва да потънеш много дълбоко. В сложни работи. Като например да познаваш английския консервативен мислител Едмънд Бърк. А в лявата е достатъчно да гледаш в маргиналните неща. Изобщо в живота е така. Дясната мисъл е много по-дълбока. Да виждаш историята по десен начин е трудно. Да мислиш дясно за това кое е правилно и кое не, не е проста работа. По-лесно е да си ляв.
Не е ли идеята за равенството, която прави левите популярни?
Равенството не е лява идея. Тя е буржоазна идея по произход. Идеята за Европа също е дясна идея. Разбира се в нея има и ляво участие. Но самата идея за равенство, че България е например една силно изостанала страна, която трябва да се изравни с европейските, европейската интеграция е дясна идея у нас.
Какво мислите за парите принципно? С какво трябва да се възпитава един десен човек? За какво са парите?
Средство. Основно за икономически развитие. Парите са събирателната структура на конкуренцията. Стремежът към пари ни кара всички да влизаме в съперничество. Така се развиват в света икономическите отрасли. Така се развиват собствените възможности на човека. Така човек се дисциплинира.
Поквара ли са парите?
Парите сами по себе се не са поквара. Има покварени хора, които с помоща на парите се до-покваряват. Самите пари не са злото. Те са живата сила на икономическия живот. Покварата може да бъде само в човека. Самите пари, в обществения живот са живата сила на икономическия живот. В основата на семейния живот. Парите учат човека да е морален. Да не харчи всичко. За пороци, наркотици например. Да ги пази, за да изгради една по-висока платформа за този, който идва след него. Така се развива обществото. Ако всички използваме парите за да живеем по улиците с алкохол и наркотици, докъде ще стигнем? С отрицание на парите. Без стотинка в джоба. Да просим.
Защо има бедни и богати?
Защото едни хора могат да работят много ефикасно, да организират деня си и да правят неща. Бедните, това което се вижда, е че не могат точно така. За да станеш богат, първо трябва да дадеш много. Да инвестираш. Трябва да произведеш много добавена стойност за да станеш богат. В богатите страни е произведена гигантстка добавена стойност. Затова са богати. Там хората са работили страшно моного време и са трупали. Нали се разправя, че англичаните когато са в Индия, местните хора им се чудят защо работят много и ги хапят комарите. Всичко това за да се приберат в дъждовна Англия за пенсионни години. Уморени. Докато местните не се преуморяват, не работят така много.
И това се отдава сега на културни различия. Но истината е, че богатство натрупва този който работи, а не този, който се чуди защо другия работи.
България и Русия? За какво става въпрос?
Става въпрос за руски имперски амбиции. Икономически, политически, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси.
Къкъв е изходът
Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.
А сега?
Има много „рубладжии” у нас. Както дирекно са им казвали на времето в Народното Събрание. Тия, които са били български политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само България. Тя купи и например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.
Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем?
ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще може да решим въпросите си с нея. За ток, енергетика и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини.
Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?
И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.
Много време ще мине докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли?
Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен.
вторник, 14 май 2013 г.
Иван Костов: Споделям с вас последната си опора
Иван Костов, Дневник.бг от Фейсбук, 13 май 2014
Това е лично обръщение към членовете и симпатизантите, към привържениците на "Демократи за силна България", към тези, които сами се наричат "костовисти".
След загубата на изборите увереността ми е силно разколебана. Днес споделям с вас последната си опора.
Сигурен съм, че ще преживеем тежки изпитания като общество и ние с вас като общност. И точно така съм сигурен, че вие последни ще се поддадете на хаоса и разпада, които ни обхващат.
Сигурен съм, че вас вярата и надеждата ще ви напуснат последни. Сигурен съм, че ако намерим отново път към доверието на избирателите, това ще бъде, защото вие ще пренесете през душите си товара на разочарованието и отчаянието и ще намерите в себе си сили да продължите напред.
Сигурен съм, че ако някой може да намери изход от кризата на отечеството ни, това сме ние, но само заедно с всички вас.
Също така съм сигурен, че вие не искате от мен да пожертвам достойнството си заради каквото и да било. Ние никога не сме искали това един от друг. Ние поставяме човека в центъра на политиката, а не партията, страната или нещо друго.
Сигурен съм, че макар да го считате за несправедливо, разбирате, че съм превърнат в гръмоотвод на злобата и завистта в българската политика. Че съм станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било.
"Демократи за силна България" не е създадена да брани мен, а да решава проблемите на българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдете облекчени, когато над вас спре да тегне този прокълнат мит.
Сигурен съм, че имаме достатъчно сили, за да ги предадем на новия си водач и да му бъдем най-силната опора.
Накрая съм сигурен, че няма да се превърнете в най-голямото разочарование на живота ми, като изоставите каруцата и магарето си в калта. Защото вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, продавана и предавана земя, България.
Това е лично обръщение към членовете и симпатизантите, към привържениците на "Демократи за силна България", към тези, които сами се наричат "костовисти".
След загубата на изборите увереността ми е силно разколебана. Днес споделям с вас последната си опора.
Сигурен съм, че ще преживеем тежки изпитания като общество и ние с вас като общност. И точно така съм сигурен, че вие последни ще се поддадете на хаоса и разпада, които ни обхващат.
Сигурен съм, че вас вярата и надеждата ще ви напуснат последни. Сигурен съм, че ако намерим отново път към доверието на избирателите, това ще бъде, защото вие ще пренесете през душите си товара на разочарованието и отчаянието и ще намерите в себе си сили да продължите напред.
Сигурен съм, че ако някой може да намери изход от кризата на отечеството ни, това сме ние, но само заедно с всички вас.
Също така съм сигурен, че вие не искате от мен да пожертвам достойнството си заради каквото и да било. Ние никога не сме искали това един от друг. Ние поставяме човека в центъра на политиката, а не партията, страната или нещо друго.
Сигурен съм, че макар да го считате за несправедливо, разбирате, че съм превърнат в гръмоотвод на злобата и завистта в българската политика. Че съм станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било.
"Демократи за силна България" не е създадена да брани мен, а да решава проблемите на българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдете облекчени, когато над вас спре да тегне този прокълнат мит.
Сигурен съм, че имаме достатъчно сили, за да ги предадем на новия си водач и да му бъдем най-силната опора.
Накрая съм сигурен, че няма да се превърнете в най-голямото разочарование на живота ми, като изоставите каруцата и магарето си в калта. Защото вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, продавана и предавана земя, България.
сряда, 8 май 2013 г.
Иван Костов: Цветанов и Борисов да понесат отговорност
Интервю пред Vesti.bg, 8 май 2013
- Остават четири дни от предизборната кампания, доволен ли сте от хода й досега?
- Ако имаше още 10-14 дни, щеше може би изборите да свършат по съвсем друг начин. Тенденциите са такива - положителни за нас и силно отрицателни за други.
- Имам предвид случи ли се кампания в полето на идеите или връх взеха скандалите?
- Да. Нашата кампания с много труд успяхме да я удържим в руслото на предварително начертаната програма. Нашата кампания е там.
- А с какво се отличават идеите на ДСБ, почти всички партии говорят в програмите си за доходите, за безработицата?
- С анализа. Ние сме единствените, които не обещаваме доходи и не обещаваме заетост, а казваме как ще го постигнем - като променим обстоятелствата, като защитим пазара, като елиминираме злоупотребата с власт на политици, на администрация, като дадем финансови облекчения. И особено сега - в последната част на кампанията, като показваме как ще гарантираме върховенството на закона.
Защото това, което нашият анализ сочи е, че в България няма върховенство на закона и поради това има върховенство или на престъпници, или на монополи, или на политици, няма значение кой е взел върховенството в едно безвластие, в едно хаотично състояние.
- А какво трябва да се случи в съдебната система? Преди година казахте, че правосъдието ни действа на две нива - едното ниво за определени хора, второто - за обикновените хора.
- Това е повече от очевидно, това е ясно. Градският прокурор на София защо си подаде оставката? Защото го чуваме как е действал, вижда се, че действа на две нива.
Върховенството на закона не е дума. Това означава всички да приемат и да се подчинят на писани правила, а правилата да се привеждат в действие от съда и прокуратурата да накара всички да спазват закона. Това означава. Това го няма в България.
Това го няма и затова трябва да има радикална реформа на съдебната система, трябва да има промяна в Конституцията. Висшият съдебен съвет е един нелеп орган, който защитава само корумпираните си представители. Там трябва нещата дълбоко да се променят.
Това трябва да е власт, която да носи отговорност за себе си, съдебна отговорност, а прокуратурата трябва, както на практика изпълнява политически задачи, да носи и политическа отговорност, т.е. да бъде в изпълнителната власт. Много неща ние сме разписали директно какво да се случи в съдебната система, няма да влизам в детайли. Но ВСС трябва да се избира само от съдиите.
Много неща трябва да се променят, там трябва наистина да има дълбока промяна и нова организация.
Самото МВР трябва да има мощен контрапункт в лицето на прокуратурата и на съдебната система, а не както е сега - да доминира над всички останали.
- Одобрявате ли идеята да бъде извадена от МВР службата, която се занимава със специалните разузнавателни средства?
- Да, разбира се, може да отиде към правителството. Ние това сме го предвидили в нашата програма, не е чуждо, това е наше предложение.
Или това, което видяхме - една значителна част от експертизите, които се произвеждат от МВР, са напълно подчинени на политическата воля на министъра. В смисъл фалшифицират се психиатрични експертизи, психопрофили, унищожават се доказателства, както беше в случая със самоубития Стоев в Перник, за който изведнъж се оказа, че няма качествени натривки, а истинската причина е, че той няма барутни частици по ръцете. Той се е застрелял, без да остави барутни частици по пръстите си, невероятен изстрел някакъв е произвел. И всичко това, за да не се каже кой го е застрелял.
Не може тези органи, които дават тези експертизи, които са за съда, не са за МВР, а тези експертизи да остават на разположение в МВР и да се манипулират, защото волята на министъра е една или друга, или защото волята на началниците е такава.
В МВР трябва много сериозно да се променят. Освен това половината са чиновници в МВР, държавата плаща скъпи пенсии и рано пенсионира хора, които нямат нищо общо с полицейската служба или с дознанието.
Трябва, както навремето е било, във всяко село, в което има изборен кмет, да има и полицай. Това казваме ние. Да охраняват училищата, те в момента не охраняват училищата, там има ученическо насилие, продажба на наркотици...
Трябва по-голямо внимание към хората.
- Кои са другите сфери, които бихте посочили като приоритетно нуждаещи се от реформи?
- Основното, което трябва да разбере българското общество и българският избирател е защо в България западна и изчезна инвестиционната активност, защо няма хора, които да инвестират в производство.
Защото има страх, защото няма бизнес климат, изобщо икономическият климат е лош, защото мутрите и МВР малтретират бизнеса, това е тъжната истина. Рекетират го, изнудват го, насилват го. Дали с изкупни цени, дали с това, че не позволяват да има борси и тържища за българска продукция, дали защото вкарват контрабанден внос, но те съсипват бизнеса и са основните виновници в момента.
Това казват примерно хората в Кюстендилско - защитете ни, за да не ни купуват черешите на безценица, за стотинки, а ги продават по 4 лв. в София. Кой взема разликата между тези 10 ст. или хайде да са 50 ст. и 4 лв.? Кой я взема? Ами той е виновният, защото добавената стойност се отнема от производителя.
Как да има при това положение раздвижване в българското земеделие, особено там, където наистина мощно е притиснато от мутрите? А с всичко е така - с дома, с бизнеса.
Затова казахме, че МВР трябва да се оттегли от рекета върху бизнеса. И ГДБОП не може да си позволява това, този човек Флоров, който беше шеф на ГДБОП, трябва да му бъде потърсена отговорност. Самите те произвеждат компромати, подслушват бизнесмени и след това ги рекетират.
- А Вие, понеже сте в политиката от началото на промените, имате ли някакво обяснение защо повече от 20 г. като че ли МВР не е реформирано, в другите страни от ЕС в МВР не са съсредоточени толкова правомощия?
- Там възкръснаха най-грозните практики на комунистическия режим и на репресивния му апарат - незаконно подслушване, полицейски тормоз, терор, какво ли не. Това е рецидив. Върна се махалото, защото такива хора управляваха страната, които върнаха махалото на комунистическия страх. Предпочитат да управляват така хората - със страх.
- А другите сфери, в които са най-наложителни реформи?
- Най-належащо е реформирането там, където може да спре демографската катастрофа. Да имат сигурност хората за здравето си, за бързата помощ, за болничното здравеопазване, за здравето на децата си, на възрастните. Защото ако малко се подобрят показателите, България ще спре да изчезва като нация. Ако сме на европейските стандарти по показатели като смъртността при деца до 1 година, ние няма да намаляваме като нация, а ние изпускаме децата дори.
След това - да има сигурност за децата в училище, защото няма.
Другото - знаете ли от какво умират българите? Те са в постоянен стрес, недостигаща пенсия, не могат да платят сметки, няма как да се справят, срам от децата, срам от комшиите и т.н., това ги погубва. Те нямат сигурност през парите, които получават за 40-годишния си трудов стаж. И в това отношение ние сме предвидили редица промени, без които не може просто да продължи напред това общество.
Ако вие се пенсионирате тук, вие ще загинете, защото нямате сигурност през заплатата, която получавате. Представяте ли си какво е посланието на България към поколението, което е примерно във втората половина на житейския си път. И те какво правят - търсят начин да отидат някъде, където има система, даваща сигурност.
И другото е грижата за социално слаби, за деца-сираци и тези, които родителите им не могат да ги отгледат, както и грижата за хората в гетата.
По отношение на ромите политиката трябва да се промени, те трябва да получат занаят, да бъдат обучени, да имат квалификация, а не да бъдат възпроизвеждани като избиратели на някоя партия, просто защото си мислят, че ръката, която им дава социалните помощи, всъщност ръката, която ги превръща в зависими и безпомощни хора, е ръката, която трябва да целуват.
На практика тази система трябва да се промени, трябва да кара хората да влязат в пазара на труда. За 12 г. цяло поколение лентяи произведохме с тази система. Социална подкрепа е нужна, но срещу социална отговорност и социални ангажименти, иначе какъв смисъл има и накъде отива държавата.
- Днес подписвате, заедно с други партии от досегашната опозиция, за паралелно преброяване на гласовете на изборите. Как ще отговорите на заявеното от лидера на ГЕРБ, че се готвите, заедно с БСП и Местан, да оспорите изборния резултат, ако ГЕРБ води?
- Те откъде знаят какво се готвим да правим? Паралелното преброяване се прави на фона на това, което се случва. Ние, ако не вземем мерки, когато ги виждаме с истинските им разкрити лица - този Цветанов, този Борисов, значи сме някакви безнадеждни глупаци и наивници и въобще не трябва да ни има.
Ние трябва да вземем мерки, защото тези хора са направили организацията за изборите. Служебното правителство един Господ знае какви възможности има да задвижи нещата, министърът на вътрешните работи е специално назначено лице от Борисов и от Цветанов, това е вън от всякакво съмнение.
Знаете ли те всъщност какво казват по този начин: "Дръжте се с нас все едно сме истински демократи, политици", а те не са, то е ясно, че не са. Вижте какво правят по отношение на прокурор, какво по отношение на собствените си министри и ние да се държим все едно всичко е наред.
И не е вярно, че няма да признаем изборите. Този, който иска да саботира излизането на България от кризата е точно ГЕРБ, защото ги е страх, че при една стабилизация на България, постигната с много усилия, те двамата ще си получат заслуженото. И какво ще стане с цялата им партия ГЕРБ? А те трябва да си получат заслуженото. Аз обещавам в цялата страна, че ще има комисия в следващото Народно събрание, която ще разследва това, което са създали - престъпна организация в МВР.
- Какво правителство виждате като възможно след изборите?
- Това трябва да подскажат избирателите, всъщност избирателите ще подскажат с вота си къде искат да се намери изходът от ситуацията?
- Вие пръв заговорихте, още преди да бъдат насрочени предстоящите на 12 май избори, за програмно правителство и в хода на кампанията поддържате тази позиция. Според Вас това ли ще е единствената възможност след изборите и как би могло да се случи такова правителство?
- Да, ние сме го обсъдили широко и сме го казали. На нашия акъл идват и след 10, и след 12 години всички. Въпросът е навреме да сме с този акъл.
Партиите трябва да прочетат вота на избирателя. Те трябва да си направят извода какво искат хората. Но преди хората да са се произнесли, да се говори какво ще е правителството и как ще бъде подкрепено...
Аз мога да кажа само за нас. Ние можем да подкрепим само програмен кабинет, който има решителни и компетентни хора и които са абсолютно наясно кои са антикризисните политики, които трябва да приложим. Ако няма такива хора, ако няма такива политики, няма да подкрепим.
- Би ли имало значение с чий мандат ще бъде едно такова правителство, кои други партии биха го подкрепили, изобщо как си представяте този процес, при който би трябвало да се постигне съгласие около определена програма?
- Аз си мисля, че след изборите ще има много политически формации и институции, които ще искат да запазят стабилността, за да започне да се възстановява държавността.
Тези неща, които говорите, са свързани с управлението на страната, но преди да се пристъпи към това, да се придаде управляемост, т.е. да започне да се излиза от социалната криза и от икономическата криза, трябва да се решат ключови въпроси. В България няма държавност в момента, няма държавни институции, които да гарантират елементарна сигурност, за което говорихме в началото на разговора.
Преди всичко останало трябва да се възстанови функционирането на тези институции. Много хора в политическата среда, в съдебната власт и в президентството ще искат да има стабилизация, защото ако не искат, ще означава, че приемат политическата дестабилизация и дестабилизацията на институциите, за да оцелеят двама-трима души, да не ги гонят, да не ги вкарат в затвора. Това не ми се струва изобщо разумно основание.
- Остават четири дни от предизборната кампания, доволен ли сте от хода й досега?
- Ако имаше още 10-14 дни, щеше може би изборите да свършат по съвсем друг начин. Тенденциите са такива - положителни за нас и силно отрицателни за други.
- Имам предвид случи ли се кампания в полето на идеите или връх взеха скандалите?
- Да. Нашата кампания с много труд успяхме да я удържим в руслото на предварително начертаната програма. Нашата кампания е там.
- А с какво се отличават идеите на ДСБ, почти всички партии говорят в програмите си за доходите, за безработицата?
- С анализа. Ние сме единствените, които не обещаваме доходи и не обещаваме заетост, а казваме как ще го постигнем - като променим обстоятелствата, като защитим пазара, като елиминираме злоупотребата с власт на политици, на администрация, като дадем финансови облекчения. И особено сега - в последната част на кампанията, като показваме как ще гарантираме върховенството на закона.
Защото това, което нашият анализ сочи е, че в България няма върховенство на закона и поради това има върховенство или на престъпници, или на монополи, или на политици, няма значение кой е взел върховенството в едно безвластие, в едно хаотично състояние.
- А какво трябва да се случи в съдебната система? Преди година казахте, че правосъдието ни действа на две нива - едното ниво за определени хора, второто - за обикновените хора.
- Това е повече от очевидно, това е ясно. Градският прокурор на София защо си подаде оставката? Защото го чуваме как е действал, вижда се, че действа на две нива.
Върховенството на закона не е дума. Това означава всички да приемат и да се подчинят на писани правила, а правилата да се привеждат в действие от съда и прокуратурата да накара всички да спазват закона. Това означава. Това го няма в България.
Това го няма и затова трябва да има радикална реформа на съдебната система, трябва да има промяна в Конституцията. Висшият съдебен съвет е един нелеп орган, който защитава само корумпираните си представители. Там трябва нещата дълбоко да се променят.
Това трябва да е власт, която да носи отговорност за себе си, съдебна отговорност, а прокуратурата трябва, както на практика изпълнява политически задачи, да носи и политическа отговорност, т.е. да бъде в изпълнителната власт. Много неща ние сме разписали директно какво да се случи в съдебната система, няма да влизам в детайли. Но ВСС трябва да се избира само от съдиите.
Много неща трябва да се променят, там трябва наистина да има дълбока промяна и нова организация.
Самото МВР трябва да има мощен контрапункт в лицето на прокуратурата и на съдебната система, а не както е сега - да доминира над всички останали.
- Одобрявате ли идеята да бъде извадена от МВР службата, която се занимава със специалните разузнавателни средства?
- Да, разбира се, може да отиде към правителството. Ние това сме го предвидили в нашата програма, не е чуждо, това е наше предложение.
Или това, което видяхме - една значителна част от експертизите, които се произвеждат от МВР, са напълно подчинени на политическата воля на министъра. В смисъл фалшифицират се психиатрични експертизи, психопрофили, унищожават се доказателства, както беше в случая със самоубития Стоев в Перник, за който изведнъж се оказа, че няма качествени натривки, а истинската причина е, че той няма барутни частици по ръцете. Той се е застрелял, без да остави барутни частици по пръстите си, невероятен изстрел някакъв е произвел. И всичко това, за да не се каже кой го е застрелял.
Не може тези органи, които дават тези експертизи, които са за съда, не са за МВР, а тези експертизи да остават на разположение в МВР и да се манипулират, защото волята на министъра е една или друга, или защото волята на началниците е такава.
В МВР трябва много сериозно да се променят. Освен това половината са чиновници в МВР, държавата плаща скъпи пенсии и рано пенсионира хора, които нямат нищо общо с полицейската служба или с дознанието.
Трябва, както навремето е било, във всяко село, в което има изборен кмет, да има и полицай. Това казваме ние. Да охраняват училищата, те в момента не охраняват училищата, там има ученическо насилие, продажба на наркотици...
Трябва по-голямо внимание към хората.
- Кои са другите сфери, които бихте посочили като приоритетно нуждаещи се от реформи?
- Основното, което трябва да разбере българското общество и българският избирател е защо в България западна и изчезна инвестиционната активност, защо няма хора, които да инвестират в производство.
Защото има страх, защото няма бизнес климат, изобщо икономическият климат е лош, защото мутрите и МВР малтретират бизнеса, това е тъжната истина. Рекетират го, изнудват го, насилват го. Дали с изкупни цени, дали с това, че не позволяват да има борси и тържища за българска продукция, дали защото вкарват контрабанден внос, но те съсипват бизнеса и са основните виновници в момента.
Това казват примерно хората в Кюстендилско - защитете ни, за да не ни купуват черешите на безценица, за стотинки, а ги продават по 4 лв. в София. Кой взема разликата между тези 10 ст. или хайде да са 50 ст. и 4 лв.? Кой я взема? Ами той е виновният, защото добавената стойност се отнема от производителя.
Как да има при това положение раздвижване в българското земеделие, особено там, където наистина мощно е притиснато от мутрите? А с всичко е така - с дома, с бизнеса.
Затова казахме, че МВР трябва да се оттегли от рекета върху бизнеса. И ГДБОП не може да си позволява това, този човек Флоров, който беше шеф на ГДБОП, трябва да му бъде потърсена отговорност. Самите те произвеждат компромати, подслушват бизнесмени и след това ги рекетират.
- А Вие, понеже сте в политиката от началото на промените, имате ли някакво обяснение защо повече от 20 г. като че ли МВР не е реформирано, в другите страни от ЕС в МВР не са съсредоточени толкова правомощия?
- Там възкръснаха най-грозните практики на комунистическия режим и на репресивния му апарат - незаконно подслушване, полицейски тормоз, терор, какво ли не. Това е рецидив. Върна се махалото, защото такива хора управляваха страната, които върнаха махалото на комунистическия страх. Предпочитат да управляват така хората - със страх.
- А другите сфери, в които са най-наложителни реформи?
- Най-належащо е реформирането там, където може да спре демографската катастрофа. Да имат сигурност хората за здравето си, за бързата помощ, за болничното здравеопазване, за здравето на децата си, на възрастните. Защото ако малко се подобрят показателите, България ще спре да изчезва като нация. Ако сме на европейските стандарти по показатели като смъртността при деца до 1 година, ние няма да намаляваме като нация, а ние изпускаме децата дори.
След това - да има сигурност за децата в училище, защото няма.
Другото - знаете ли от какво умират българите? Те са в постоянен стрес, недостигаща пенсия, не могат да платят сметки, няма как да се справят, срам от децата, срам от комшиите и т.н., това ги погубва. Те нямат сигурност през парите, които получават за 40-годишния си трудов стаж. И в това отношение ние сме предвидили редица промени, без които не може просто да продължи напред това общество.
Ако вие се пенсионирате тук, вие ще загинете, защото нямате сигурност през заплатата, която получавате. Представяте ли си какво е посланието на България към поколението, което е примерно във втората половина на житейския си път. И те какво правят - търсят начин да отидат някъде, където има система, даваща сигурност.
И другото е грижата за социално слаби, за деца-сираци и тези, които родителите им не могат да ги отгледат, както и грижата за хората в гетата.
По отношение на ромите политиката трябва да се промени, те трябва да получат занаят, да бъдат обучени, да имат квалификация, а не да бъдат възпроизвеждани като избиратели на някоя партия, просто защото си мислят, че ръката, която им дава социалните помощи, всъщност ръката, която ги превръща в зависими и безпомощни хора, е ръката, която трябва да целуват.
На практика тази система трябва да се промени, трябва да кара хората да влязат в пазара на труда. За 12 г. цяло поколение лентяи произведохме с тази система. Социална подкрепа е нужна, но срещу социална отговорност и социални ангажименти, иначе какъв смисъл има и накъде отива държавата.
- Днес подписвате, заедно с други партии от досегашната опозиция, за паралелно преброяване на гласовете на изборите. Как ще отговорите на заявеното от лидера на ГЕРБ, че се готвите, заедно с БСП и Местан, да оспорите изборния резултат, ако ГЕРБ води?
- Те откъде знаят какво се готвим да правим? Паралелното преброяване се прави на фона на това, което се случва. Ние, ако не вземем мерки, когато ги виждаме с истинските им разкрити лица - този Цветанов, този Борисов, значи сме някакви безнадеждни глупаци и наивници и въобще не трябва да ни има.
Ние трябва да вземем мерки, защото тези хора са направили организацията за изборите. Служебното правителство един Господ знае какви възможности има да задвижи нещата, министърът на вътрешните работи е специално назначено лице от Борисов и от Цветанов, това е вън от всякакво съмнение.
Знаете ли те всъщност какво казват по този начин: "Дръжте се с нас все едно сме истински демократи, политици", а те не са, то е ясно, че не са. Вижте какво правят по отношение на прокурор, какво по отношение на собствените си министри и ние да се държим все едно всичко е наред.
И не е вярно, че няма да признаем изборите. Този, който иска да саботира излизането на България от кризата е точно ГЕРБ, защото ги е страх, че при една стабилизация на България, постигната с много усилия, те двамата ще си получат заслуженото. И какво ще стане с цялата им партия ГЕРБ? А те трябва да си получат заслуженото. Аз обещавам в цялата страна, че ще има комисия в следващото Народно събрание, която ще разследва това, което са създали - престъпна организация в МВР.
- Какво правителство виждате като възможно след изборите?
- Това трябва да подскажат избирателите, всъщност избирателите ще подскажат с вота си къде искат да се намери изходът от ситуацията?
- Вие пръв заговорихте, още преди да бъдат насрочени предстоящите на 12 май избори, за програмно правителство и в хода на кампанията поддържате тази позиция. Според Вас това ли ще е единствената възможност след изборите и как би могло да се случи такова правителство?
- Да, ние сме го обсъдили широко и сме го казали. На нашия акъл идват и след 10, и след 12 години всички. Въпросът е навреме да сме с този акъл.
Партиите трябва да прочетат вота на избирателя. Те трябва да си направят извода какво искат хората. Но преди хората да са се произнесли, да се говори какво ще е правителството и как ще бъде подкрепено...
Аз мога да кажа само за нас. Ние можем да подкрепим само програмен кабинет, който има решителни и компетентни хора и които са абсолютно наясно кои са антикризисните политики, които трябва да приложим. Ако няма такива хора, ако няма такива политики, няма да подкрепим.
- Би ли имало значение с чий мандат ще бъде едно такова правителство, кои други партии биха го подкрепили, изобщо как си представяте този процес, при който би трябвало да се постигне съгласие около определена програма?
- Аз си мисля, че след изборите ще има много политически формации и институции, които ще искат да запазят стабилността, за да започне да се възстановява държавността.
Тези неща, които говорите, са свързани с управлението на страната, но преди да се пристъпи към това, да се придаде управляемост, т.е. да започне да се излиза от социалната криза и от икономическата криза, трябва да се решат ключови въпроси. В България няма държавност в момента, няма държавни институции, които да гарантират елементарна сигурност, за което говорихме в началото на разговора.
Преди всичко останало трябва да се възстанови функционирането на тези институции. Много хора в политическата среда, в съдебната власт и в президентството ще искат да има стабилизация, защото ако не искат, ще означава, че приемат политическата дестабилизация и дестабилизацията на институциите, за да оцелеят двама-трима души, да не ги гонят, да не ги вкарат в затвора. Това не ми се струва изобщо разумно основание.
Защо Иван Костов трябва да влезе в следващия парламент?
Димитър Петров, Livenews.bg, 8 Май 2013
Зная, че немалко хора биха искали Иван Костов да остане извън следващия парламент. Нещо повече, някои от тях мечтаят да го видят в затвора, а трети – ако може, обесен на някое дърво. Не е пресилено да се каже, че лидерът на Демократи за силна България е най-мразеният действащ политик в България.
Само че, когато става дума за държавно управление, подобни „народни въжделения“ трябва да останат на заден план. Иван Костов не само че е нужен на българската политика, но той би следвало да бъде сериозен фактор в нея. Ако следващите управляващи (които и да са те) се вслушват в съветите на Иван Костов, това ще бъде добре за всички български граждани - включително и за онези, които го мразят. Това обаче е по-трудно постижимо, ако Иван Костов е извън парламента.
Иван Костов, заедно със своя екип, на два пъти извади България от тежка икономическа криза (през 1991г. и през 1997г.). Защо да смятаме, че не би могъл да го направи и трети път?
Няма да припомням в какво състояние оглавяваното от него правителство пое дъжавата през 1997 година и в какво състояние я остави 4 години по-късно. Статистическите данни, обема на чуждестранните инвестиции и данъчните регистри от онова време говорят повече от красноречиво. Няма да акцентирам и върху това, че и на тази предизборна кампания ДСБ е една от много малкото партии, които дават адекватни предложения за излизане от кризата, докато други основно се замерят с компромати. Ще припомня обаче, че управлението на една държава не е само икономика – а от друга страна, кабинетът „Костов“ се справи успешно (особено на фона на следващите правителства) и в други сфери. И една от тях е външната политика.
От 1989 година насам, единствено при управлението на ОДС, начело с Иван Костов, България имаше независима външна политика, подчинена единствено на българските национални интереси. Нещо повече, между 1997 и 2001 година България беше регионален фактор на Балканите.
Правителството на ОДС устоя на американския натиск и не допусна България да бъде залята от косовски бежанци.
Правителството на ОДС устоя на руския натиск и не даде въздушен коридор на руските самолети да достигнат до Прищина.
Правителството на ОДС експулсира руски дипломати за шпионаж, а крупни бизнесмени като Майкъл Чорни и Денис Ершов бяха екстрадирани като "заплаха за националната сигурност".
Правителството на ОДС експулсира турски дипломати за вмешателство във вътрешните работи на България.
Правителството на ОДС принуди Ке д'Орсе да отзове шефката на визовата служба на френското посолство в София мадам Натали Коломбел, която буквално се беше изгаврила със стотици български граждани, кандидатстващи за френски визи.
Правителството на ОДС върна националното самочувствие на българите, като венец на тази политика беше изваждането на България от "черния" визов списък на Шенген.
За 4 години България успя да отстои своите интереси в сблъсък с 3 световни сили и една регионална. При това без да има външна подкрепа отникъде. В цялата следосвобожденска история на България това се е случвало само още на два пъти – при Съединението (1885г.) и при спасяването на евреите (1943г.)...
Днес от много места ни убеждават, че „старите муцуни“ в политиката трябва да отстъпят място на „нови лица“. Ами нека да е така – една значителна част от водачите на листи на коалиция ДСБ-БДФ в страната са млади хора, между 35 и 45 години. Радан Кънев (Варна), Петър Москов (Русе), Борис Станимиров (Габрово), Росица Рачева (Монтана), д-р Евгени Чобанов (Добрич), Деница Сачева (Хасково), Неделчо Жейнов (Силистра), Димитър Сяров (Сливен), Георги Караджов (Плевен)... Заедно с утвърдени парламентаристи като Иван Иванов (депутатът, задал най-много актуални питания в 41-ото НС) и Екатерина Михайлова те биха могли да съставят парламентарна група, която да бъде полезна на България.
Не бива да се забравя също, че на тези избори ДСБ е в коалиция с Български демократически форум. Днес все повече българи се обръщат към национализма, но не е без значение какъв национализъм ще бъде налаган в следващия парламент – дали на отрицанието на чуждото, или на утвърждаването на българското.
И накрая: след 4 години управление на ОДС, нито „сините“ бяха замеряни с яйца, нито те отвръщаха с чупене на чаши. А днес коалиция ДСБ-БДФ е една от малкото останали крепости срещу оскотяването – и на избиратели, и на политици.
Зная, че немалко хора биха искали Иван Костов да остане извън следващия парламент. Нещо повече, някои от тях мечтаят да го видят в затвора, а трети – ако може, обесен на някое дърво. Не е пресилено да се каже, че лидерът на Демократи за силна България е най-мразеният действащ политик в България.
Само че, когато става дума за държавно управление, подобни „народни въжделения“ трябва да останат на заден план. Иван Костов не само че е нужен на българската политика, но той би следвало да бъде сериозен фактор в нея. Ако следващите управляващи (които и да са те) се вслушват в съветите на Иван Костов, това ще бъде добре за всички български граждани - включително и за онези, които го мразят. Това обаче е по-трудно постижимо, ако Иван Костов е извън парламента.
Иван Костов, заедно със своя екип, на два пъти извади България от тежка икономическа криза (през 1991г. и през 1997г.). Защо да смятаме, че не би могъл да го направи и трети път?
Няма да припомням в какво състояние оглавяваното от него правителство пое дъжавата през 1997 година и в какво състояние я остави 4 години по-късно. Статистическите данни, обема на чуждестранните инвестиции и данъчните регистри от онова време говорят повече от красноречиво. Няма да акцентирам и върху това, че и на тази предизборна кампания ДСБ е една от много малкото партии, които дават адекватни предложения за излизане от кризата, докато други основно се замерят с компромати. Ще припомня обаче, че управлението на една държава не е само икономика – а от друга страна, кабинетът „Костов“ се справи успешно (особено на фона на следващите правителства) и в други сфери. И една от тях е външната политика.
От 1989 година насам, единствено при управлението на ОДС, начело с Иван Костов, България имаше независима външна политика, подчинена единствено на българските национални интереси. Нещо повече, между 1997 и 2001 година България беше регионален фактор на Балканите.
Правителството на ОДС устоя на американския натиск и не допусна България да бъде залята от косовски бежанци.
Правителството на ОДС устоя на руския натиск и не даде въздушен коридор на руските самолети да достигнат до Прищина.
Правителството на ОДС експулсира руски дипломати за шпионаж, а крупни бизнесмени като Майкъл Чорни и Денис Ершов бяха екстрадирани като "заплаха за националната сигурност".
Правителството на ОДС експулсира турски дипломати за вмешателство във вътрешните работи на България.
Правителството на ОДС принуди Ке д'Орсе да отзове шефката на визовата служба на френското посолство в София мадам Натали Коломбел, която буквално се беше изгаврила със стотици български граждани, кандидатстващи за френски визи.
Правителството на ОДС върна националното самочувствие на българите, като венец на тази политика беше изваждането на България от "черния" визов списък на Шенген.
За 4 години България успя да отстои своите интереси в сблъсък с 3 световни сили и една регионална. При това без да има външна подкрепа отникъде. В цялата следосвобожденска история на България това се е случвало само още на два пъти – при Съединението (1885г.) и при спасяването на евреите (1943г.)...
Днес от много места ни убеждават, че „старите муцуни“ в политиката трябва да отстъпят място на „нови лица“. Ами нека да е така – една значителна част от водачите на листи на коалиция ДСБ-БДФ в страната са млади хора, между 35 и 45 години. Радан Кънев (Варна), Петър Москов (Русе), Борис Станимиров (Габрово), Росица Рачева (Монтана), д-р Евгени Чобанов (Добрич), Деница Сачева (Хасково), Неделчо Жейнов (Силистра), Димитър Сяров (Сливен), Георги Караджов (Плевен)... Заедно с утвърдени парламентаристи като Иван Иванов (депутатът, задал най-много актуални питания в 41-ото НС) и Екатерина Михайлова те биха могли да съставят парламентарна група, която да бъде полезна на България.
Не бива да се забравя също, че на тези избори ДСБ е в коалиция с Български демократически форум. Днес все повече българи се обръщат към национализма, но не е без значение какъв национализъм ще бъде налаган в следващия парламент – дали на отрицанието на чуждото, или на утвърждаването на българското.
И накрая: след 4 години управление на ОДС, нито „сините“ бяха замеряни с яйца, нито те отвръщаха с чупене на чаши. А днес коалиция ДСБ-БДФ е една от малкото останали крепости срещу оскотяването – и на избиратели, и на политици.
петък, 26 април 2013 г.
Иван Костов - И като опозиция можем да предпазим страната от безобразия
Интервю пред Дневник.бг, 25 април 2013
направено преди скандалните разкрития на Мирослав Найденоив за подслушваният(га
Интервюто е взето преди бившият земеделски министър Мирослав Найденов да обвини Цветан Цветанов, че е използвал МВР, за да подслушва и контролира всички министри от кабинета "Борисов".
Едно от посланията на кампанията ви е, че знаете как да изкарате България от кризата, защото вече сте го правили. За разлика от кризата през 1997 г., която беше икономическа, тази е политическа - който и да вземе властта, не би се ползвал с достатъчна подкрепа, за да може да прилага непопулярни мерки без сериозни последствия. Какво трябва да направи бъдещата управляваща партия, която и да е тя, за да изкара България от кризата в тази ситуация?
- Трябва да търси широко съгласие за антикризисните мерки, включително да е готова да оттегли от политиците си от управлението и да го остави в ръцете на експерти, които да изпълнят план за действие за излизане от кризата.
Разчитате в голяма степен и във "Фейсбук" кампанията си на послания, които са свързани с Вашето управление от 1997 до 2001 г.
- Разбира се. Това е съвсем нормално.
Но има разлики между 1997 г. и 2013 г.
- Но ситуацията не е много различна в сравнение с 1990 г. През 1990 г. пак нямаше политическа алтернатива и имаше парламент, който пак излъчи правителство с широко съгласие, което стартира реформите в България. Аз имах честта да съм финансов министър и основен двигател на реформите, които се извършиха тогава. Така че аз познавам тази практика, тя в България не е чужда.
Какво се крие зад трите ключови думи в кампанията ви - "доходи, работа, сигурност"?
- Това са 81 политики, изведени само в предната част на кампанията. Те са свързани с анализ на ситуацията и са адресирани на всяка стъпка към конкретен проблем. Пример: проблем първи - свиването, изчезването на пазара. Тежък проблем, който изхвърли много фирми от пазара и ги замрази. Има цял комплекс от мерки за това. Включително с данъчни облекчения, със специални условия за започване на бизнеса, с кодекс за малкия бизнес, който трябва да опрости процедурата.
След това пазарът се възстановява, като се елиминира нелоялната конкуренция по няколко линии. Основно - чрез злоупотребите с господстващо положение, чрез контрабандния мост на т.нар. контрабандно карго, и от сивия сектор, който, като не плаща и укрива данъци и не декларира доходи, е много по-конкурентоспособен. Така че в тези три посоки са много ясни политиките, които трябва да бъдат предприети. Те могат да дадат ефект за три месеца, примерно Хайде, без сивия сектор, останалите мерки срещу контрабандния внос, който между другото е елиминирал огромна част от пазар в България. Пазарът на чорапи е зает от контрабандно карго 88%! От 50 млн. чифта само 6 млн. се произвеждат в България.
Наблюдава се лек спад на сивата икономика през последните години.
- Би било много добре, но аз говоря за нещо много сериозно в случая. Като имате предвид, че българските животновъди, производителите на плодове и зеленчуци са изтласкани почти изцяло от пазара, можете да си представите за какви загубени пазари и възможности става въпрос. Много често това е станало с контрабанден внос.
И третото, което може да върне пазара обратно и да му позволи да се разширява, е противодействието на корупцията, по-точно - на заграбването на прекомерна политическа власт, както беше при социализма, от централните и местни власти. Това връщане към социализма, правото на дискреция на политици и местни администратори по отношение на бизнеса и на обикновените хора, е придобило огромни, бедствени размери.
И аз давам един пример, който върви в кампанията - 183 хиляди фирми в България имат само един зает. Само един! Той се инструктира и изпълнява 29 изисквания на инспекцията по труда. И подлежи на контрол, и води книга за себе си. Можете да си представите докъде е докаран бизнесът. И това са малките неща. Обществените поръчки - манипулирани, прибиране на европейски фондове от една шепа арендатори, а не от десетки хиляди фермерски семейства. Това е цялостно явление. И то може да бъде решено с противодействащи мерки.
Следващите две много важни неща, които решават проблемите на българската икономика, са възстановяване на инвестиционната дейност и нова политика за образование срещу безработицата. Това са най-мощните инструменти, с които разполага държавата, за да възстанови икономиката, без да се дават напразни обещания.
Всичко това е насочено към бизнеса и това е нормално. Но трите ви основни послания звучат по-скоро социално, отколкото като насочени към бизнеса.
- "Доходи, работа и сигурност" звучат като икономически послания. Няма по-икономическо послание от работа и от заетост. Не са социални. Звучат социално в условията на масово обедняване на хората и растяща безработица. Затова звучат, иначе те са си чисто икономически. Ако няма обедняване, да се говори за повишаване на доходите - това вече се нарича повишаване на благосъстоянието. Просто се променя знакът на разсъждението.
Същото е с работата - над определено ниво на заетост започва да се говори за повече добавена стойност, за растеж на заплатите и т.н. Но нормалните въпроси до такава степен са изтласкани от много тежките явления, че наистина всичко е придобило социална окраска.
Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата?
- Аз съм запознат с мнението на икономическите наблюдатели, които констатираха с притеснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обещания. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение.
И все пак никой не пипа ниските данъци.
- Данъчната система в страната стана изключително тежка по няколко причини. Ако се атакуват тези причини, тогава тя може да остане в общи линии непроменена, само с леки корекции. Корекциите, които предлагаме, връщат живота на малките фирми и на самонаетите. Знаете, че самонаетите са спаднали с около 150 хиляди души в сравнение с 2008 г. Как се връщат тези хора в стопанския живот? Ето мерките.
Първо - широко въвеждане на патентния данък така, както беше замислено първоначално, без тези сложни допълнителни условия за облагането с него, с които е обрасла администрацията. Така много хора в семейния бизнес ще плащат патентен данък.
Второ, намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%. Всъщност третирането им като физически лица, тези хора, които едва свързват двата края, ще остави едни 5% в тях, което за тях може да са достатъчно пари.
И накрая - въвеждането на необлагаем минимум под плоския данък е в състояние да остави пак там, в тези сектори, при самонаетите и семейния бизнес около 10% от сумата, когато те взимат минималните доходи.
Другото, което задължително трябва да се направи, е минималните осигурителни прагове по професии да се разгледат по посока на намаление. Не може шивачките да бъдат третирани с праг, приблизително равен на средната работна заплата, както го въведоха през есента на миналата година. Което приспа и двете най-големи шивашки предприятия в София.
И още - да се направят минималните осигурителни доходи на заетите в зависимост от професията, но и от мястото. Може ли да искаш от самонает във Видин да плаща същото, което и в София? Не е редно. Нужен е по-гъвкав механизъм, ако искаме да му дадем простор, за да работи. Това означава сумарно около 300 - 350 милиона държавата да остави точно на определено място с идеята да възстанови бизнеса по места.
И ако намалим бюрократичните процедури и властта на администрацията, както ние сме се заканили, с 90 на сто, това означава една огромна част от санкциите да паднат и да не се плащат от фирмите или да бъдат редуцирани в зависимост от степента на нарушението. По инспекцията на труда, за която говорих, има санкция от 15 хиляди лв. - представяте ли си какво означава за един едноличен търговец санкция от 5 хиляди лв.?
90 на сто е съвсем изпълнимо. Огромна част от тази бумащина, която се иска от фирмите, я имат самите власти. Те ги карат само да ходят да я вадят отново и отново и да си я разнасят помежду си, ние сме им станали нещо като пощальони или като служители на самата администрация. Превърнали сме се в придатък на администрацията. Аз самият още не съм си отписал наследствения имот и сега два района в София ме облагат с данък. А ги питах - не можете ли да се обадите и да кажете, че този имот е при вас вече и да го отпишат? Не може! Защо? Той не може да се клонира. Хора дори могат да се клонират, но имотът е един. Защо общината не го отпише?
За да могат да бъдат приложени всички тези мерки, все пак е необходимо участие в изпълнителната власт. Ако имате малка парламентарна група, това трудно може да стане. Готови ли сте да влезете в коалиции, за да имате възможност след изборите да участвате в кабинет?
- Ние ще бъдем готови да подкрепим правителство, ако то има воля и решителност да приложи антикризисни политики.
В много програми има такива аспекти.
- Няма. Има много малко такива. Има много говорене и няма истински кураж да се приложат антикризисни политики. Ще дам пример от нещо, което не докоснахме - образование срещу безработица.
Кой е центърът на българското училище? Училището ли е най-важно? Учителите? Ученикът, родителите? Отговорът е: ученикът, който е покрил общообразователните изисквания на матура. Така трябва да бъде. Ако това стане, веднага се закриват над 110 такива училища, в които няма достатъчно ученици, и се пестят 230 милиона. Ето ви милионите, които искахме да оставим на малкия и семеен бизнес и на самонаетите.
Това е трудно осъществимо, защото ще срещне съпротивата на ДПС, на БСП, ще почнат да си късат ризите и да си скубят косите колко несправедливо и несоциално е това, защото там, в тези 100 училища има няколкостотин учители, които нямат работа. И заради тях българското училище няма да постави в центъра на своя интерес ученика, способен да покрие общодържавните изисквания. Това са трудни реформи!
А съпротива от страна на ГЕРБ?
- И от страна на ГЕРБ. От страна на всеки популист. Не гледайки интересите на тези деца, които са най-важни от всичко, а гледайки други неща - в някакво населено място да има училище. Сега кръстосвам страната и виждам в колко населени места няма училища. Няма, защото няма ученици! Те правят училището. Т.е., искаме решителни и смели мерки.
Каква би била вашата роля в парламента, ако няма кого да подкрепите за тези мерки?
- Ще бъдем опозиция. Защото няма да излезем от кризата! Много е просто.
Ще имате ли достатъчно важна роля, когато отново стоите като опозиция?
- Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страната от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме авторитета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой!
Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент - "Движение България на гражданите"?
- Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Каназирева от Пловдив, която ми обясни причините за напускане - това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично.
Каква е ролята на "Български демократически форум" във вашата коалиция?
- "Български демократически форум" винаги е бил част от десните, от Съюза на демократичните сили, като коалиционен партньор или участник. Винаги е бил част от тази идея. Това, че оставаме заедно с тях като последни бранители на синята кауза, според мен показва качествата на хората, които, макар и не много, са с твърдост, с характер, със свойството да обичат България самоотвержено, което за съжаление го няма в българските политици. Патриоти са, истински, твърди, сигурни хора, когато става въпрос за защита на неприкосновеността на живота, на имотите на хората, на земите и т.н.
Имаше много версии около разпада на евентуалната коалиция със "Синьо единство". Каква е вашата?
- Коалицията не се е разпаднала, просто не се яви на избори. Няма развод, това са преувеличени неща. Едните отиват на избори, другите чакат да продължим проекта си за обединение след изборите на 12 май. Аз приемам, че, както те казаха, "ние не сме се създали, за да отидем на избори, а за да бъдем заедно". Но в крайна сметка някой трябва да се яви на избори. Ние не можем да не се явим на изборите, а и нямаме желание, защото си браним каузата. Браним си програмата.
А как си обяснявате ниската подкрепа за бившия Ви партньор СДС?
- Ако се откажеш сам от собственото си управление, какво можеш да очакваш? Как можеш да се откажеш от собственото си управление и да твърдиш, че си същият? Ако ти се откажеш от това, което си направил, и започваш да го наричаш "провал на прехода", криминален преход, с всички думи, с които го кръщава ГЕРБ, няма как това да се уважава от хората. Това си е чисто предателство. Иначе са подкрепяли това управление, искали са да се върне земята, да няма комунисти...
Какво би било по-лошо за страната - управление на ГЕРБ или на БСП и коалиция?
- То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен - "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата.
Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта.
- Най-много намразват този, който ги спасява. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болезнени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. - "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Андрей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания - 1990 - 1991 г. и 1996 г.
И сега проблемът е сериозен! Какво ще се случи, ако българските производители на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенергия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската директива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищожава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла.
Големите проблеми там са свързани с доходите, защото цената на тока няма как да пада.
- Така твърдят либертарианците. Това е и вярно, и невярно в една съществена част. Това е техният спомен от годините на подема, пък и те не знаят как се получиха те - между 2001 - 2008 г. Тогава бързо растящите доходи осигуряваха възможност да се разширява пазара, дори в условия на започваща да се появява злоупотреба с господстващо положение. Така е! Ако много бързо растат доходите, те имат свойството да не правят толкова болезнена нелоялната конкуренция. Тогава не се усеща даже злоупотребяващата администрация.
Но ние сме в криза. Как да растат доходите? От 2008 до 2013 г. ние още не сме достигнали нивото от преди кризата. За какво говорим? Какви растящи доходи? Откъде? Физическите обеми на стоки и услуги са по-ниски, отколкото през 2008 г.
Но има ли въобще причина цената на тока въобще да пада в близко бъдеще?
- В условия на криза цените падат. Защо паднаха цените на жилищата? На офисите? Наемите? Защо паднаха цените на телекомуникационните услуги? Цели отрасли в години на криза се преструктурират, намаляват разходите, защо това да не е валидно за електроенергията, при положение, че вървим към енергоспестяващ икономически растеж? Два пъти и половина скок от 2001 г. досега на БВП, с 8% повишаване на консумацията на електроенергия.
Не може да се дават такива полуверни и в същинската си част неверни към мястото и датата твърдения. Откъде да пораснат?
Последно - за момента - от това, което сте видели и като програми, и като кампания, не виждате партньор в бъдещия парламент.
- Виждам фалшив ляв завой у всички. Тези хора не са толкова глупави, не са некомпетентни, те говорят глупости за пред избирателите. Например АЕЦ "Белене". Вече се видя, че това е глупост. Но те говорят тези неща, за да спечелят доверието на избирателите. Но в изборния ден всички тези обещания ще отидат в коша.
Подозирам дълбока неискреност и лицемерие в българските политици. Това се нарича политика в България, за съжаление. Някои го наричат лява политика, други - ляв завой, а всъщност просто се говори за пред избирателите, на които трудно може да се каже истината.
Какво ще прави ДСБ и какво ще правите лично Вие, в случай, че не влезете в следващия парламент?
- Такива разсъждения не съм си позволявал. И не си позволявам, защото много добре знам какво означават. Ако лидерът започне да се занимава с тези разсъждения, да си върви вкъщи и да си оправя градината.
Един коментар за скандала с подслушването?
- То не вълнува хората. Не ги засяга, защото интересите им не достигат тези сфери. "След като подслушват политиците, политиците да се оправят." Не е техен проблем. Техният проблем е - няма работа, няма доходи. Тъжно е, че българинът не е чувствителен към посягането на човешките му права и на свободата, но той е толкова притиснат от другите неща, че в момента това не му е приоритет. Станишев силно ще надцени свойствата на тази кампания, ако заложи на нея.
Това ще се отрази не толкова на изборите, а на тези публицисти, които бранят едната или другата страна. Едните ще се окуражат повече, ще вложат повече патос, а другите ще си замълчат - тези, които казват, че Цветанов е невинен, ще се замислят, ако прокуратурата изкара още нещо. Но това не е фактор в кампанията, който да си струва обсъждането. Нито един въпрос за подслушването не съм получил по време на срещите си с хората. По това съдя.
направено преди скандалните разкрития на Мирослав Найденоив за подслушваният(га
Интервюто е взето преди бившият земеделски министър Мирослав Найденов да обвини Цветан Цветанов, че е използвал МВР, за да подслушва и контролира всички министри от кабинета "Борисов".
Едно от посланията на кампанията ви е, че знаете как да изкарате България от кризата, защото вече сте го правили. За разлика от кризата през 1997 г., която беше икономическа, тази е политическа - който и да вземе властта, не би се ползвал с достатъчна подкрепа, за да може да прилага непопулярни мерки без сериозни последствия. Какво трябва да направи бъдещата управляваща партия, която и да е тя, за да изкара България от кризата в тази ситуация?
- Трябва да търси широко съгласие за антикризисните мерки, включително да е готова да оттегли от политиците си от управлението и да го остави в ръцете на експерти, които да изпълнят план за действие за излизане от кризата.
Разчитате в голяма степен и във "Фейсбук" кампанията си на послания, които са свързани с Вашето управление от 1997 до 2001 г.
- Разбира се. Това е съвсем нормално.
Но има разлики между 1997 г. и 2013 г.
- Но ситуацията не е много различна в сравнение с 1990 г. През 1990 г. пак нямаше политическа алтернатива и имаше парламент, който пак излъчи правителство с широко съгласие, което стартира реформите в България. Аз имах честта да съм финансов министър и основен двигател на реформите, които се извършиха тогава. Така че аз познавам тази практика, тя в България не е чужда.
Какво се крие зад трите ключови думи в кампанията ви - "доходи, работа, сигурност"?
- Това са 81 политики, изведени само в предната част на кампанията. Те са свързани с анализ на ситуацията и са адресирани на всяка стъпка към конкретен проблем. Пример: проблем първи - свиването, изчезването на пазара. Тежък проблем, който изхвърли много фирми от пазара и ги замрази. Има цял комплекс от мерки за това. Включително с данъчни облекчения, със специални условия за започване на бизнеса, с кодекс за малкия бизнес, който трябва да опрости процедурата.
След това пазарът се възстановява, като се елиминира нелоялната конкуренция по няколко линии. Основно - чрез злоупотребите с господстващо положение, чрез контрабандния мост на т.нар. контрабандно карго, и от сивия сектор, който, като не плаща и укрива данъци и не декларира доходи, е много по-конкурентоспособен. Така че в тези три посоки са много ясни политиките, които трябва да бъдат предприети. Те могат да дадат ефект за три месеца, примерно Хайде, без сивия сектор, останалите мерки срещу контрабандния внос, който между другото е елиминирал огромна част от пазар в България. Пазарът на чорапи е зает от контрабандно карго 88%! От 50 млн. чифта само 6 млн. се произвеждат в България.
Наблюдава се лек спад на сивата икономика през последните години.
- Би било много добре, но аз говоря за нещо много сериозно в случая. Като имате предвид, че българските животновъди, производителите на плодове и зеленчуци са изтласкани почти изцяло от пазара, можете да си представите за какви загубени пазари и възможности става въпрос. Много често това е станало с контрабанден внос.
И третото, което може да върне пазара обратно и да му позволи да се разширява, е противодействието на корупцията, по-точно - на заграбването на прекомерна политическа власт, както беше при социализма, от централните и местни власти. Това връщане към социализма, правото на дискреция на политици и местни администратори по отношение на бизнеса и на обикновените хора, е придобило огромни, бедствени размери.
И аз давам един пример, който върви в кампанията - 183 хиляди фирми в България имат само един зает. Само един! Той се инструктира и изпълнява 29 изисквания на инспекцията по труда. И подлежи на контрол, и води книга за себе си. Можете да си представите докъде е докаран бизнесът. И това са малките неща. Обществените поръчки - манипулирани, прибиране на европейски фондове от една шепа арендатори, а не от десетки хиляди фермерски семейства. Това е цялостно явление. И то може да бъде решено с противодействащи мерки.
Следващите две много важни неща, които решават проблемите на българската икономика, са възстановяване на инвестиционната дейност и нова политика за образование срещу безработицата. Това са най-мощните инструменти, с които разполага държавата, за да възстанови икономиката, без да се дават напразни обещания.
Всичко това е насочено към бизнеса и това е нормално. Но трите ви основни послания звучат по-скоро социално, отколкото като насочени към бизнеса.
- "Доходи, работа и сигурност" звучат като икономически послания. Няма по-икономическо послание от работа и от заетост. Не са социални. Звучат социално в условията на масово обедняване на хората и растяща безработица. Затова звучат, иначе те са си чисто икономически. Ако няма обедняване, да се говори за повишаване на доходите - това вече се нарича повишаване на благосъстоянието. Просто се променя знакът на разсъждението.
Същото е с работата - над определено ниво на заетост започва да се говори за повече добавена стойност, за растеж на заплатите и т.н. Но нормалните въпроси до такава степен са изтласкани от много тежките явления, че наистина всичко е придобило социална окраска.
Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата?
- Аз съм запознат с мнението на икономическите наблюдатели, които констатираха с притеснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обещания. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение.
И все пак никой не пипа ниските данъци.
- Данъчната система в страната стана изключително тежка по няколко причини. Ако се атакуват тези причини, тогава тя може да остане в общи линии непроменена, само с леки корекции. Корекциите, които предлагаме, връщат живота на малките фирми и на самонаетите. Знаете, че самонаетите са спаднали с около 150 хиляди души в сравнение с 2008 г. Как се връщат тези хора в стопанския живот? Ето мерките.
Първо - широко въвеждане на патентния данък така, както беше замислено първоначално, без тези сложни допълнителни условия за облагането с него, с които е обрасла администрацията. Така много хора в семейния бизнес ще плащат патентен данък.
Второ, намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%. Всъщност третирането им като физически лица, тези хора, които едва свързват двата края, ще остави едни 5% в тях, което за тях може да са достатъчно пари.
И накрая - въвеждането на необлагаем минимум под плоския данък е в състояние да остави пак там, в тези сектори, при самонаетите и семейния бизнес около 10% от сумата, когато те взимат минималните доходи.
Другото, което задължително трябва да се направи, е минималните осигурителни прагове по професии да се разгледат по посока на намаление. Не може шивачките да бъдат третирани с праг, приблизително равен на средната работна заплата, както го въведоха през есента на миналата година. Което приспа и двете най-големи шивашки предприятия в София.
И още - да се направят минималните осигурителни доходи на заетите в зависимост от професията, но и от мястото. Може ли да искаш от самонает във Видин да плаща същото, което и в София? Не е редно. Нужен е по-гъвкав механизъм, ако искаме да му дадем простор, за да работи. Това означава сумарно около 300 - 350 милиона държавата да остави точно на определено място с идеята да възстанови бизнеса по места.
И ако намалим бюрократичните процедури и властта на администрацията, както ние сме се заканили, с 90 на сто, това означава една огромна част от санкциите да паднат и да не се плащат от фирмите или да бъдат редуцирани в зависимост от степента на нарушението. По инспекцията на труда, за която говорих, има санкция от 15 хиляди лв. - представяте ли си какво означава за един едноличен търговец санкция от 5 хиляди лв.?
90 на сто е съвсем изпълнимо. Огромна част от тази бумащина, която се иска от фирмите, я имат самите власти. Те ги карат само да ходят да я вадят отново и отново и да си я разнасят помежду си, ние сме им станали нещо като пощальони или като служители на самата администрация. Превърнали сме се в придатък на администрацията. Аз самият още не съм си отписал наследствения имот и сега два района в София ме облагат с данък. А ги питах - не можете ли да се обадите и да кажете, че този имот е при вас вече и да го отпишат? Не може! Защо? Той не може да се клонира. Хора дори могат да се клонират, но имотът е един. Защо общината не го отпише?
За да могат да бъдат приложени всички тези мерки, все пак е необходимо участие в изпълнителната власт. Ако имате малка парламентарна група, това трудно може да стане. Готови ли сте да влезете в коалиции, за да имате възможност след изборите да участвате в кабинет?
- Ние ще бъдем готови да подкрепим правителство, ако то има воля и решителност да приложи антикризисни политики.
В много програми има такива аспекти.
- Няма. Има много малко такива. Има много говорене и няма истински кураж да се приложат антикризисни политики. Ще дам пример от нещо, което не докоснахме - образование срещу безработица.
Кой е центърът на българското училище? Училището ли е най-важно? Учителите? Ученикът, родителите? Отговорът е: ученикът, който е покрил общообразователните изисквания на матура. Така трябва да бъде. Ако това стане, веднага се закриват над 110 такива училища, в които няма достатъчно ученици, и се пестят 230 милиона. Ето ви милионите, които искахме да оставим на малкия и семеен бизнес и на самонаетите.
Това е трудно осъществимо, защото ще срещне съпротивата на ДПС, на БСП, ще почнат да си късат ризите и да си скубят косите колко несправедливо и несоциално е това, защото там, в тези 100 училища има няколкостотин учители, които нямат работа. И заради тях българското училище няма да постави в центъра на своя интерес ученика, способен да покрие общодържавните изисквания. Това са трудни реформи!
А съпротива от страна на ГЕРБ?
- И от страна на ГЕРБ. От страна на всеки популист. Не гледайки интересите на тези деца, които са най-важни от всичко, а гледайки други неща - в някакво населено място да има училище. Сега кръстосвам страната и виждам в колко населени места няма училища. Няма, защото няма ученици! Те правят училището. Т.е., искаме решителни и смели мерки.
Каква би била вашата роля в парламента, ако няма кого да подкрепите за тези мерки?
- Ще бъдем опозиция. Защото няма да излезем от кризата! Много е просто.
Ще имате ли достатъчно важна роля, когато отново стоите като опозиция?
- Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страната от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме авторитета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой!
Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент - "Движение България на гражданите"?
- Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Каназирева от Пловдив, която ми обясни причините за напускане - това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично.
Каква е ролята на "Български демократически форум" във вашата коалиция?
- "Български демократически форум" винаги е бил част от десните, от Съюза на демократичните сили, като коалиционен партньор или участник. Винаги е бил част от тази идея. Това, че оставаме заедно с тях като последни бранители на синята кауза, според мен показва качествата на хората, които, макар и не много, са с твърдост, с характер, със свойството да обичат България самоотвержено, което за съжаление го няма в българските политици. Патриоти са, истински, твърди, сигурни хора, когато става въпрос за защита на неприкосновеността на живота, на имотите на хората, на земите и т.н.
Имаше много версии около разпада на евентуалната коалиция със "Синьо единство". Каква е вашата?
- Коалицията не се е разпаднала, просто не се яви на избори. Няма развод, това са преувеличени неща. Едните отиват на избори, другите чакат да продължим проекта си за обединение след изборите на 12 май. Аз приемам, че, както те казаха, "ние не сме се създали, за да отидем на избори, а за да бъдем заедно". Но в крайна сметка някой трябва да се яви на избори. Ние не можем да не се явим на изборите, а и нямаме желание, защото си браним каузата. Браним си програмата.
А как си обяснявате ниската подкрепа за бившия Ви партньор СДС?
- Ако се откажеш сам от собственото си управление, какво можеш да очакваш? Как можеш да се откажеш от собственото си управление и да твърдиш, че си същият? Ако ти се откажеш от това, което си направил, и започваш да го наричаш "провал на прехода", криминален преход, с всички думи, с които го кръщава ГЕРБ, няма как това да се уважава от хората. Това си е чисто предателство. Иначе са подкрепяли това управление, искали са да се върне земята, да няма комунисти...
Какво би било по-лошо за страната - управление на ГЕРБ или на БСП и коалиция?
- То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен - "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата.
Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта.
- Най-много намразват този, който ги спасява. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болезнени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. - "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Андрей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания - 1990 - 1991 г. и 1996 г.
И сега проблемът е сериозен! Какво ще се случи, ако българските производители на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенергия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската директива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищожава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла.
Големите проблеми там са свързани с доходите, защото цената на тока няма как да пада.
- Така твърдят либертарианците. Това е и вярно, и невярно в една съществена част. Това е техният спомен от годините на подема, пък и те не знаят как се получиха те - между 2001 - 2008 г. Тогава бързо растящите доходи осигуряваха възможност да се разширява пазара, дори в условия на започваща да се появява злоупотреба с господстващо положение. Така е! Ако много бързо растат доходите, те имат свойството да не правят толкова болезнена нелоялната конкуренция. Тогава не се усеща даже злоупотребяващата администрация.
Но ние сме в криза. Как да растат доходите? От 2008 до 2013 г. ние още не сме достигнали нивото от преди кризата. За какво говорим? Какви растящи доходи? Откъде? Физическите обеми на стоки и услуги са по-ниски, отколкото през 2008 г.
Но има ли въобще причина цената на тока въобще да пада в близко бъдеще?
- В условия на криза цените падат. Защо паднаха цените на жилищата? На офисите? Наемите? Защо паднаха цените на телекомуникационните услуги? Цели отрасли в години на криза се преструктурират, намаляват разходите, защо това да не е валидно за електроенергията, при положение, че вървим към енергоспестяващ икономически растеж? Два пъти и половина скок от 2001 г. досега на БВП, с 8% повишаване на консумацията на електроенергия.
Не може да се дават такива полуверни и в същинската си част неверни към мястото и датата твърдения. Откъде да пораснат?
Последно - за момента - от това, което сте видели и като програми, и като кампания, не виждате партньор в бъдещия парламент.
- Виждам фалшив ляв завой у всички. Тези хора не са толкова глупави, не са некомпетентни, те говорят глупости за пред избирателите. Например АЕЦ "Белене". Вече се видя, че това е глупост. Но те говорят тези неща, за да спечелят доверието на избирателите. Но в изборния ден всички тези обещания ще отидат в коша.
Подозирам дълбока неискреност и лицемерие в българските политици. Това се нарича политика в България, за съжаление. Някои го наричат лява политика, други - ляв завой, а всъщност просто се говори за пред избирателите, на които трудно може да се каже истината.
Какво ще прави ДСБ и какво ще правите лично Вие, в случай, че не влезете в следващия парламент?
- Такива разсъждения не съм си позволявал. И не си позволявам, защото много добре знам какво означават. Ако лидерът започне да се занимава с тези разсъждения, да си върви вкъщи и да си оправя градината.
Един коментар за скандала с подслушването?
- То не вълнува хората. Не ги засяга, защото интересите им не достигат тези сфери. "След като подслушват политиците, политиците да се оправят." Не е техен проблем. Техният проблем е - няма работа, няма доходи. Тъжно е, че българинът не е чувствителен към посягането на човешките му права и на свободата, но той е толкова притиснат от другите неща, че в момента това не му е приоритет. Станишев силно ще надцени свойствата на тази кампания, ако заложи на нея.
Това ще се отрази не толкова на изборите, а на тези публицисти, които бранят едната или другата страна. Едните ще се окуражат повече, ще вложат повече патос, а другите ще си замълчат - тези, които казват, че Цветанов е невинен, ще се замислят, ако прокуратурата изкара още нещо. Но това не е фактор в кампанията, който да си струва обсъждането. Нито един въпрос за подслушването не съм получил по време на срещите си с хората. По това съдя.
четвъртък, 25 април 2013 г.
Андрей Райчев - Оттеглям се. Хората не ни искат.
Интервю на Андрей Райчев пред в."Труд"
25 април 2013
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Кои по-точно?
- ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
25 април 2013
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Кои по-точно?
- ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
Абонамент за:
Публикации (Atom)