понеделник, 27 май 2013 г.

Иван Костов: Ето защо съм десен

Иван Костов в дискусия на академичен семинар “Европейска политика”, януари 2010 чрез Kafene.net

Какво направи Европа за българската десница след падането на комунизма?
 
Вниманието на европейците беше фокусирано върху комунистите. А не върху нас. На нас никой не ни обръщаше внимание. Целта на прехода след 1989 беше да се спечелят комунистическите елити и техните секретни служби. Това беше, така да се каже, голямото усилие на европейците. Те се насочиха към комунистите. Не към нас, десните. Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ. Това обаче не значи, че европейската демокрация не е повлияла мощно на процеса на демократизиране в България. Но това беше едно общо влияние.

Американците не подкрепяха ли определени хора?

 
Не знам кого са подкрепяли. Ако става въпрос за политическа подкрепа – една стотинка нямаше. По никакъв начин това не беше така с левите. Много се даде за либертариански трансформации. Всъщност левите се направиха на либертарианци. Никой не се обърна към десницата с такова внимание. 


С изключение на немската фондация „Конрад Аденауер”. И в определени периоди английската фондация „Уестминстър”. Но за кратко. След това се изтегли. Това не го казвам за да се жалвам. А дори с благодарност. По този начин, ние сами си намерихме път. Създадохме своя политическа традиция. Имаше хора като Стефан Савов, които помогнаха при възстановяването на дясната традиция.

Какво е присъствието на САЩ  в България днес? Чрез дипломация и бизнес?


Ние не сме на картата на американците. Въпреки че сме в НАТО.

Защо? 

 
Защото те имат други отгооворности. В тях са концентрирани големи надежди. Те трябва да поддържат световния политически баланс. И там където нещата са се регулирали, те нямат работа. Те бяха тука активни, когато Балканите се тресяха от конфликти. Тогава те участваха, решиха ги, създадоха временна устойчивост, и оттук нататък ЕС трябва да се занимава с останалото.


Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас – като за малолетни.

От днешна гледна точка, как да гледате на комунизма?  


Младите хора трябва да се възпитават да разпознават и осъждат комунизма. Така както фашизма. И да бягат от него. Истинските демократи трябва  да бъдат възпитавани като демократи. В това отношение не трябва да има толерантност. Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия, специално на България. Комунизмът е осъден с резолюция на Европейския Парламент, която се прие след Пражката Декларация от 2008. Тя трябва да се изпълни. Там се казва, че децата трябва да бъдат възпитавани да разпознават, хайде да не казваме „мразят”, комунизма и като фашизма да не го допускат никога. Комунизъм и национал-социализъм са равни там.

Бившите комунисти са най-удобни за Великите сили. На тях те се подчиняват безпрекословно. Те са послушковци. Свикнали са да правят всичко, което се иска от тях. Те бяха готови да забравят собствения си комунистически корен и да влязат в матрицата на европейските социалисти. Те са готови всичко да забравят. Това е разликата между тях и нас.

На какво се основава  българското дясно?


Десницата има корен в България. Той е в партиите от преди 9-ти септември 1944. Които са с буржоазни програми за капиталистическо развитие. Десните земеделски партии носят също богат опит. Тази традиция слабо се познава на запад. Но напоследък се изследва от български специалисти. Има блестящи политици на десницата от преди Втората световна война.

Например?

Константин Стоилов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Никола Петков и много други.

Колко солиден е десният корен?


Солиден е. Аз съдя по това, че 45 години комунистически експеримент в България не можа да изличи културният слой от десни хора. Всъщност, истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни. Икономическата мисъл е била изцяло в ръцете на десни възпитаници. Както и юридическата наука. Блестящите български юристи са били десни. Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.

Била е в крак с Европа. Но защо е  винаги по-слаба? Не е станала влиятелна истински. Например английският консеватизъм е могъщ. Него го копират, разпространяват, изучават. Защо българската дясна традиция остава местна?

Английският консреватизъм се е развил в империя. Докато българската десница е била силна и доминираща тук. Вярно е, че няма влияние върху европейските процеси. То не може да бъде иначе. Но пък е имала много силно влияние на Балканите. Което може да Ви изненада. Включително и за реформирането на Турция. Кемал Ататаюрк е бил дипломат в София. Също така е имала влияние в Албания. Силна е била. Но не точно английска. Младите български хора тогава са се образовали във Виена, Франция, Швейцария, Германия. Оттам са се влияли. Те носят континентална политическа традиция. Австро-унгарски образци са били популярни тук. Има много заимствано от Белгия. Белгийската конституция е била имплементирана, така да го кажа, в България. Белгийското банково дело е било прилагано тук от хора, които са го познавали. Имали сме европейска традиция, с наистина блестящи български хора.
И да не забравяме едно много важно нещо. Българската църква, която се включва в политическите процеси след Освобождението. Едни от най-видните политици са духовници. Имаме двама министър-председатели духовници от това време. Имаме сериозна православна политическа традиция. Църквата е била носител на реформацията.

Как да си представим  крайната цел на ЕС?


Представете си обща инфраструктура. Пътища, които свързват целия континент. Единни граници, свободно движение на хора, на капитали, на стоки и разбира се на културни прояви. Това е Европа. Простор за развитие. Но и много по-тежка конкуренция между страните. Това много хора не си го представят. По-голяма продуктивност и конкурентно-способност. Но за съжеление ЕС обрасна бързо и тежко с бюрокрация. И корупция. Не точно като в България. Но има корупционни практики. Много власт има самата европейска администрация. Много „държава” има в съюза.

Може ли да  се иска „малка”държава в България? Повечето хора работят на „соц-заплати” и си представят живота само на  държавни служби, с пенсии и платени болнични.  


Така е. Но въпреки това, в момента България има „малка” държава. Пресметнато спрямо други европейски страни. Почти всички по-стари страни в Европа са с „по-големи” държави. Но на България и тази й е много.


А надеждите на хората, че държавата ще ги оправи са абсолютно неуместни. Казвам това не заради политическите си възгледи. Навсякъде администрацията заграбва власт. В момента това го виждам в усвояването на европейските фондове. Заграбват власт и част от парите. Българската администрация, а и не само българската, когато оперира с пари, насочва част от тях към себе си. Хората трябва да разберат, че държавата трябва да е „малка”.

Защо? Не е ли това една модна идея на дясното?


Не. За да е ефикасна. Представете си държавата като едно истинско, не фалшиво NGO – като истинска неправителствена организация.

Едно истинско NGO харчи много малко за себе си и дава много на обществото. Това е „малката” държава. В нея парите на данъкоплатеца трябва да отиват обратно при него във формата на услуги. Държавата трябва да произвежда евтини услуги. Услуга „образование” – евтино и качествено; услуга „здравеопазване” – евтино и най-качествено.

Какво здравеопазване трябва да има по принцип според десните? Трябва ли да има национално, платено от всички, за всички?

Трябва да има. За лекуване на социално значимите болести. Ако няма, рязко спада средната продължителност на живота. Ако няма силна здравна мрежа, която да защитава обществото, се губят много работни дни в болнични. За специалните болести също трябва да се осигури помощ. Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно.

Защо е популярна лявата идея?  


Хората са много бедни. И си мислят, че тя е решение.

В по-общ план. Например в английските университети има много изследвания на  леви за други леви. По-малко на десни теми.  

За да направиш сериозен принос в дясната мисъл трябва да потънеш много дълбоко. В сложни работи. Като например да познаваш английския консервативен мислител Едмънд Бърк. А в лявата  е достатъчно да гледаш в маргиналните неща. Изобщо в живота е така. Дясната мисъл е много по-дълбока. Да виждаш историята по десен начин е трудно. Да мислиш дясно за това кое е правилно и кое не, не е проста работа. По-лесно е да си ляв.

Не е ли идеята за равенството, която прави левите популярни?


Равенството не е лява идея. Тя е буржоазна идея по произход. Идеята за Европа също е дясна идея. Разбира се в нея има и ляво участие. Но самата идея за равенство, че България е например една силно изостанала страна, която трябва да се изравни с европейските, европейската интеграция е дясна идея у нас.

Какво мислите за парите принципно? С какво трябва да се възпитава един десен човек? За какво са парите?

Средство. Основно за икономически развитие. Парите са събирателната структура на конкуренцията. Стремежът към пари ни кара всички да влизаме в съперничество. Така се развиват в света икономическите отрасли. Така се развиват собствените възможности на човека. Така човек се дисциплинира.

Поквара ли са парите?


Парите сами по себе се не са поквара. Има покварени хора, които с помоща на парите се до-покваряват. Самите пари не са злото. Те са живата сила на икономическия живот. Покварата може да бъде само в човека. Самите пари, в обществения живот са живата сила на икономическия живот. В основата на семейния живот. Парите учат човека да е морален. Да не харчи всичко. За пороци, наркотици например. Да ги пази, за да изгради една по-висока платформа за този, който идва след него. Така се развива обществото. Ако всички използваме парите за да живеем по улиците с алкохол  и наркотици, докъде ще стигнем? С отрицание на парите. Без стотинка в джоба. Да просим.

Защо има бедни и богати? 

 
Защото едни хора могат да работят много ефикасно, да организират деня си и да правят неща. Бедните, това което се вижда, е че не могат точно така. За да станеш богат, първо трябва да дадеш много. Да инвестираш. Трябва да произведеш много добавена стойност за да станеш богат. В богатите страни е произведена гигантстка добавена стойност. Затова са богати. Там хората са работили страшно моного време и са трупали. Нали се разправя, че англичаните когато са в Индия, местните хора им се чудят защо работят много и ги хапят комарите. Всичко това за да се приберат в дъждовна Англия за пенсионни години. Уморени. Докато местните не се преуморяват, не работят така много. 


И това се отдава сега на културни различия. Но истината е, че богатство натрупва този който работи, а не този, който се чуди защо другия работи.

България и Русия? За какво става въпрос?


Става въпрос за руски имперски амбиции. Икономически, политически, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси.

Къкъв е изходът

Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.

А сега?

Има много „рубладжии” у нас. Както дирекно са им казвали на времето в Народното Събрание. Тия, които са били български политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само България. Тя купи и например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем?

 
ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще може да решим въпросите си с нея. За ток, енергетика и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини.

Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?


И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.

Много време ще мине докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли?


Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен. 

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари: