Kакви ли не апокалиптични предсказания от местни и чужди източници се търкалят из медийното пространство след изборите. То не бяха разпади, поляризации, блокажи, отврат от политиката и т.н.
Глупости на търкалета! Заставам на точно обратното мнение - много добри избори с много добри резултати.
Да, от една страна, народецът ни ясно се раздели на две - на половината му дреме, на другата - не. В смисъл, че половината от него казва: "А нам все равно." Демек, че изобщо не го интересува кой ще го управлява.
Докато другата половина си припозна статуквото - "Великолепната четворка". Тези са били, те и ще си бъдат...
Ами не е ли добро това? Разделихме се на българи, на които не им пука, и на такива, на които - да.
Но така е в цяла Европа. И дойде и в България, което си е стъпка към европеизацията ни...
Много добри са и резултатите от изборите. Замислете се дълбоко и ще видите, че няма разпади, блокажи и т.н. Има жестоко придвижване на България напред към европейския партийно-политически модел. Там нещата са прости - нормална левица и нормална десница. Едните печелят, другите губят. После обратното. И така - до края на света.
Там и формулата е проста - социалдемократи и либерали вляво срещу християндемократи и националисти вдясно. Който не вярва, да погледне сайта parties and elections in europe. На това в теорията му викат "формулата 2 + 2".
Там обаче има и нещо друго - когато дойдат на власт, лявото и дясното спазват едно също много просто правило от шахмата - "не взимай царя на противника". Сиреч
не мачкай опонента, защото в следващия мандат той може да ти отговори със същото.
Извинявам се за това теоретично отклонение. Но то ми дава основата, върху която да докажа, че следващото управление на БСП и ДПС с периодичната (или епизодична) подкрепа на "Атака" може да продължи цял мандат.
И това би било много полезно за България. Защото в условията на световна криза, по-силна и от тази от 1929-1933 г., ексик ни е само продължаваща нестабилност - политическа и икономическа.
Обратно - като че ли след 1989 г. сега най-силно се нуждаем от национално единение. И макар и с риска да ме вземете за отчаяно глупав оптимист, съм убеден, че то ще се получи.
Първо, защото и БСП, и ДПС очертаха достатъчно отчетливо приоритетите си при евентуално бъдещо съвместно управление.
Второ, защото и Сидеров каза, че условията на "Атака" за коалиция са изписани на ръката му.
И трето, защото за възможен пълен мандат на следващото правителство яко работи поне засега и ГЕРБ. Едно време, когато ритахме с единствената намираща се в махалата топка, ако притежателят й губеше, си я взимаше и казваше, че не иска да играе повече с нас.
И тогава ние, останалите, се съюзявахме в търсене на нова. И обикновено я намирахме, за да си продължим мачлето без него. Т.е. без сърдиткото.
Знам и какво обикновено ставаше след това.
Един по един бившите му съотборници идваха и се молеха да ги вземем при нас.
И той оставаше все по-сам. Ясен ли съм?
На това пак в теорията му се вика “коалиция от изключващ тип”. Подобни, но не във футбола, а в политиката, обикновено се създават след управление, характерно с авторитарен стил и методи “всичко за мен”.
Започвам силно да оставам с впечатлението, че точно такива са били и стилът, и методите на управление в предходните четири години.
Та в заключение на резултатите от тези избори трябва да се радваме. Защото, от една страна, избистриха лявото и дясното и ни приближиха до европейските тертипи. От друга страна, изчистиха от боклука мръсното дясно – ДСБ и РЗС. И от трета, ни дадоха перспектива – да се дебалканизираме и поевропейчим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар