Избори с изненади. Да очакваме ли промени в електоралните нагласи

Михаил Константинов, в."Монитор", 26.04.2013


С наближаването на датата 12 май става все по-ясно, че съществен фактор за крайните изборни резултати ще бъдат... изненадите! Най-грубо казано, изненадите могат да се разделят на два основни типа: изненади с компромати и изненади от организационно-технически характер. Добре е да познаваме тези явления, за да не се окажем хептен изненадани всички ние, редовите български избиратели. Важно е също да се знае, че някои изненади могат да доведат до промяна на изборния резултат, а някои ще останат без последствия. Възможно е също някои от компроматите да се обърнат срещу хората, които са ги замисляли и осъществили. Тук е мястото да дефинираме що е компромат. Да започнем с етимологията. Произходът на думата е руски и идва от КОМПРОметирующий МАТериал. Това са улики (твърдения, материали или факти), включително свидетелски показания и документи, които разкриват неморални или незаконни действия на отделни лица и даже на цели организации, държавни или частни. Целта е да бъде уронен престижът на съответното лице или организация, а в навечерието на избори – да се промени в определена посока изборният резултат. Един от най-известните, скорошни и успешни компромати е срещу бившия шеф на МВФ и кандидат-президент на Франция,

палавия френски социалист Доминик Строс-Кан

В интервю от 28 април 2011 г. той казва, че срещу него се готви секскомпромат, при който той ще бъде обвинен в изнасилване от жена, на която са дали за целта един милион евро. Това щеше да остане незабелязано, още повече че известният с фриволното си поведение социалист вече беше обвиняван в секстормоз поне три пъти. След 17 дни компроматът избухна, като Доминик Строс-Кан беше арестуван и обвинен в опит за изнасилване на камериерка (практикуваща в свободното си време най-древната професия) в хотел на френска верига в Ню Йорк. После компроматът се разсъхна, но постигна две фундаментални цели. Първо беше ефективно отстранен от президентските избори във Франция през 2012 г., за които аналитиците му предсказваха победа над действащия президент Никола Саркози. Втората постигната цел обаче беше несравнимо по-важна. Малко преди да му спретнат секскомпромата, Строс-Кан непредпазливо беше казал, че е време светът да премине към нова световна резервна валута, която да замести американския долар. Ако и когато това с резервната валута се случи, единствената в момента суперсила ще трябва да махне „супер” от това си наименование. С всички произтичащи от това последствия (примерно хиперинфлация), на които засега САЩ противопоставят мощта на наистина внушителната си армия, съчетана с липсата на колебания тази мощ да бъде използвана. Пред тези величави световни компроматни войни нашите компромати за вътрешна употреба изглеждат някак жалки, макар че за участниците в тях драмата може и да е истинска. Помним тъпия компромат с

фалшивата партийна членска карта на кандидата за кмет на София г-н Стефан Софиянски

в резултат на който той спечели по-убедително от очакваното, а заместник главният редактор на голям всекидневник изхвърча от поста си. Но това е история. В момента актуален у нас е скандалът с подслушванията, предполагаемо на политици, бизнесмени и журналисти. Дали, в какъв мащаб и доколко в съгласие или в противоречие със закона и нормативните документи на МВР е било това явление, ще се разбере едва след изборите, защото преди това за приключване на разследването няма време. За мен лично няма никакво съмнение, че през всичките години на прехода подслушването, законно или не, беше масово. За себе си имам категорични доказателства в това отношение (преди десетина години по телефона ми „пуснаха” да слушам мои предишни разговори; още не знам защо го направиха). И тъй като никога не съм се смятал за някакъв важен фактор, мога само да си представя какво слушане е падало на наистина важните лица в държавата. Но едно е да се слуша масово, а друго е да се слуша незаконно. За успокоение на българската публика искам да кажа, че всички телефонни разговори и други комуникации по Земята, включително и българските,

се слушат от американските спътници

и други средства за прихващане, записват се и се анализират. Предполагам, че не се и трият и ще останат записани до края на света. Или докато не ни перне някой метеорит или опашка на комета. А за хората, които висят по социалките (разни фейсбуци и други подобни), не искам и да мисля. За тях службите знаят повече, отколкото те самите за себе си. Важен въпрос е дали разкритията за подслушване ще окажат съществено влияние върху електоралните нагласи на българите. В началото скандалът не доведе до съществени промени в тези нагласи поради една проста причина. Подслушването се възприема като недопустимо от една сравнително тясна прослойка на българското общество, която би трябвало също така да знае, че това нито е започнало при предишното управление, нито ще завърши при следващото. Докато масовият избирател даже се кефи, щом някой подслушва „лошите”, които „това и заслужават”. А лошите са политиците, богатите и обслужващия ги персонал. Разделеното по хоризонталата „ние” и „те” общество е нечувствително към посегателствата върху личната свобода. Може да е тъжно, но е факт. А какво се случва със свободата в някои заплашени от тероризъм държави (и особено в най-голямата от тях) – бедна ни е фантазията. При заплаха от тероризъм и масова престъпност в битката на свободата срещу сигурността има ясен победител.

Случки от технически характер

С голямо любопитство и стискане на палци ще трябва да следим одисеята по тестването, транспортирането, повторното тестване и в крайна сметка използването по предназначение на копирната техника в наистина внушителното количество от 12 000 бройки. Трябва също така да се знае, че четвъртият екземпляр от секционния протокол трябва да се постави пред секцията ПРЕДИ членовете на Секционната избирателна комисия да тръгнат да предават изборните материали в Районната избирателна комисия. Споменавам това, защото в Методическите указания на ЦИК за работата на СИК е записано нещо различно. И накрая, обществото трябва да е предупредено, че методиката на ЦИК за определяне на резултатите от гласуването съдържа пороци, в резултат на които е възможно да се стигне до „ръчно” нагласяване на мандатите по районни партийни листи. За щастие, в частта си за определяне на партийните мандати на национално ниво, методиката на ЦИК-2013 повтаря старите методики, които работят винаги.

Забравихте ли...

Георги Савов
Афера.бг

Нима забравихте тези думи на Борисов?  Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”?

Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция?

Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри?

Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали?

Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата?

Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари?

Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво?

Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи?

Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011?

Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011?

Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси?

Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома?

Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца?

Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма?

Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет?

Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги
нямаше?

Забравихте ли колко болници в България фалираха?

Забравихте ли как тихомълком бе вдигната пенсионната възраст?

Забравихте ли съкратените от БДЖ?

Забравихте ли кой държи най-много ВЕИ-та?

Забравихте ли „Дюнигейт”?

Забравихте ли странно забогателите ПР-ки на Мирослав Найденов?

Забравихте ли как хиляди българи не успяха да гласуват на последните избори?

Забравихте ли как депутати от ГЕРБ разнасяха чували с бюлетини?

Забравихте ли как ГЕРБ скри Цар Киро по хотели на Витоша?

Забравихте ли как ГЕРБ Пещера правеше политическа агитация сред малолетни?

Забравихте ли как държавния глава показа снимка на уникалната ни природа в щата Колорадо в новогодишното си обръщение?

Забравихте ли глутниците кучета по улиците ни, които стават все повече и нападат и убиват хора?

Забравихте ли как на официална церемония по връчване на нобелови награди премиерът си играе с телефона си?

Забравихте ли Румяна Желева?

Забравихте ли как правителството на ГЕРБ започна да ремонтира мостове без конкурс и обществени поръчки?

Забравихте ли, че турски фирми строят магистралите на Борисов?

Забравихте ли, че месец след откриването на участъци за милиони, асфалта вече се е изронил?

Забравихте ли колко хора подслушва МВР без никакви резултати?

Забравихте ли показните акции на Цветанов, без никакви резултати?

Забравихте ли колко пъти Борисов променя мнението си по почти всеки национален въпрос?

Забравихте ли защо беше уволнена Ана Мария Борисова?

Забравихте ли, че ГЕРБ назначиха за директор на АЕЦ продавач на закуски?

Забравихте ли за купените „независими” депутати и фурнаджийската лопата Яне Янев?

Забравихте ли за култовия химн на МВР?

Забравихте ли, че на територията на България беше извършен терористичен атентат месеци след като МВР е получило информация за готвен такъв?

И още знайни и незнайни гафове на обичаното от Вас правителство…

Банкерите наистина са "банкстери"

МВФ вижда сериозна заплаха за икономиката от банковия сектор

12 Април 2013
в."Сега"

Банките са по-опасни отвсякога, предупреди директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от Би Би Си. Според нея има прекалено много примери - от САЩ през 2008 г. до настоящата ситуация в Кипър - които показват какво се случва, когато банковият сектор избере бързите пари и подкрепи бизнес модел, водещ до дестабилизация на икономиката. Шефката на МВФ бе категорична, че не може да има предкризисно банкиране в посткризисен свят. Според Кристин Лагард светът има нужда от реформа, дори и ако има силно противопоставяне от страна на бизнеса."Трябва да стигнем до корена на проблема с всеобхватна и ясна регулация", категорична е шефката на МВФ.

Кристин Лагард говори в навечерието на пролетната среща на представители на МВФ и Световната банка, която трябва да се състои от 19 до 21 април във Вашингтон. Според анализаторите с изказването си тя е атакувала индустрията на финансовите услуги.

Европа и кризата

Европа и кризата

dnevnik.bg
25 мар 2013
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/03/25/2028503_evropa_i_krizata/?ref=id


Изказване на политолога Иван Кръстев по време на дискусията за кризата в Европа и ефектите й, организирана от Посолството на Испания в България, Центъра за либерални стратегии, Европейския съвет за външна политика, Кралския институт "Елкано" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" миналата сряда. Препубликуваме текста от портала "Култура". Вътрешните заглавия са на редакцията. 
Eвропейският съюз, такъв какъвто го познаваме, вече не съществува. Въпросът не е в това какъв ще стане съюзът, въпросът е, че този ЕС, в който влязохме, вече го няма. Вече не функционира нито един от основните стълбове – нямам предвид само икономиката – през които се обяснява ЕС.

Първо, споменът за Втората световна война. Преди година бяха публикувани резултати от изследване на 14-16 годишни ученици в гимназиите в Германия. Оказа се, че една трета от тях не знае кой е Хитлер, а други 40 % мислят, че човешките права са били еднакво добре защитени във всички режими от 1933 г. досега. Това не означава, че в Германия има носталгия по фашизма, а означава, че историята е свършила, но не в смисъла на Фукуяма, а в смисъл, че има едно поколение, което няма отношение към тази история. Илюзия е да се мисли, че легитимността на ЕС може да бъде удържана през спомена за войната.

Второто, което е част от геополитическата ситуация, родила ЕС, е Студената война. Нея също я няма. Днес ЕС не може да има такъв  враг, какъвто представляваше за него Съветският съюз след 1949 г. Тоест Студената война също не може да реши нито един от проблемите, свързани с легитимността на ЕС.

Третият стълб е просперитетът. ЕС е едно изключително богато място, макар това да не важи за България. 60 % от европейците през 2012 г. обаче мислят, че децата им ще живеят по-зле от тях. От тази гледна точка проблемът не е в това как живееш сега, проблемът е в перспективата, така че този източник на легитимност също вече го няма.

Следващ източник на легитимност беше конвергенцията – тогава, когато по-бедните страни, влезли в ЕС, започват да се приближават към по-богатите. Това беше вярно допреди няколко години. Ако се окажат верни сегашните икономически прогнози за следващите десет години, ще се окаже, че, спрямо Германия, след десет години Гърция ще бъде точно толкова бедна, колкото е била в момента на своето влизане в ЕС.

Всички казват, че ЕС е елитен проект. Това е вярно. В момента обаче проблемът не е в това, че елитите са станали антиевропейски, а че те са загубили възможността си да контролират националните дебати. Това, че елитите имат съгласие за ЕС вече не означава много, тъй като

хората нямат никакво доверие на елитите
Ако погледнете социологическите проучвания, ще видите, че легитимността на ЕС има две напълно различни обяснения в северните и в южните страни. В Германия и Швеция, например, хората вярват на ЕС, защото вярват на своите правителства. В страни като България, Гърция или Италия хората не вярват на своите правителства и затова вярват на ЕС. Логиката е – ние не знаем какви са онези там, но не може да са по-лоши от нашите. Ако трябва да бъда честен, това започва да се променя – последната криза показа, че този тип отношениия също вече не функционира.

И накрая,

проблемът за социалната държава
Социалната държава е част от идентитета на ЕС и в това няма никакво съмнение. В момента обаче проблемът не е в това дали социалната държава е добра или лоша, а как може да бъде удържана тя при съществуването не просто на глобална конкуренция, а на голяма демографска промяна в Европа. Проблемът не е, че ние, европейците, ставаме все по-малко, проблемът е, че през 2040 г. 4% от населението на Европа ще бъдат хора над 80-годишна възраст. Европа е възрастна. Неслучайно във външнополитически план тя се държи като пенсионер.

Има разлика между пенсионирана сила и залязваща сила. Тук не става дума толкова за натиска на другите, колкото за твоето желание да те оставят на мира. В този смисъл е интересен анализът на един от големите немски социолози Волфганг Щарк, анализ, който идва по-скоро отляво, отколкото отдясно. През 60-те години, когато немската икономика произвежда растеж в рамките на 10-12 %, е имало достатъчно средства, за да може политиката да преразпределя. Първото нещо, което се случва, когато това приключва, е инфлацията. При инфлация най-силните групи – бизнесът и профсъюзите – успяват да компенсират себе си, а другите започват да поемат загубата. Това работи до 70-те години. Голямата криза на 70-те години създаде първо публичните дългове, а после публичният дълг беше намален и стана частен дълг, който пък просто беше национализиран преди 5 години.

Проблемът е, че в момента няма от кого да вземеш пари. Не можеш да вземеш пари от следващите поколения, защото това вече се е случило с натрупването на публичен дълг. Затова въпросът за социалната държава не е въпрос на идеологически избор, а въпрос за това какво правиш и как я удържаш. От друга страна, желанието за нейното запазване ще се засилва с демографската промяна. Колкото по-възрастен става един човек, толкова по-важно ще е за него каква ще бъде пенсията му. И хората на тази възраст ще бъдат хората, които гласуват в Европа.

Друг

резултат от кризата са новите деления, които се появяват
Много се говори за разделението между Франция и Германия. Моето наблюдение през последните години е, че Франция отпадна от позицията си на партньор на Германия в съуправлението на Европа. Появяват се други деления, които са много по-важни. Вътре в ЕС изчезна делението между Изток и Запад. Наблюдавам появата на поне четири нови големи деления. Ще спомена част от тях. Първото е между страните в еврозоната и страните извън еврозоната. Много често, когато кажат ЕС, немците, французите и испанците мислят за еврозоната. Това деление няма да е абсолютно, докато стратегически важни страни като Полша и Швеция продължават да бъдат извън еврозоната. Представете си обаче момента, в който Полша и Швеция влязат в еврозоната, а извън нея останат страни като Румъния, Унгария и България, особено ако междувременно Великобритания излезе от ЕС. Така че ако преди година се питахме кой ще влезе в ЕС, сега основното е кой ще излезе и големият проблем е, че можеш дори да излезеш, без да разбереш. Струва ми се, че това е част от проблема, който стои пред България.

Второто изключително важно деление е между страните-кредиторки и страните-длъжници. Основното, което Германия каза на Гърция, когато южната ни съседка поиска референдум, бе: "Вие искате да правите референдум за нашите пари". Това не е напълно нелегитимен аргумент. Не бива да се позволява превръщането на която и да е от страните в заложник. Това е проблемът с общата валута и съществуването на обща валута при отсъствието на обща политика.

Не мисля, че кризата може да бъде решена само с позитивна психология. Съществува изключително силна танденция към позитивна психология – ти си добре, когато си мислиш, че си добре. Това върши работа, но в определен мащаб и до определена степен. Може обаче да се стигне до сериозни ответни удари в момента,

когато хората решат, че им е отнето правото да кажат как се чувстват
В този смисъл България е изключително интересен пример. Ако Германия смята, че ЕС може да бъде преструктуриран по начина, по който тя предлага, една от причините за това е опитът на България. В продължение на 10-12 години България е наистина финансово стабилна страна с много нисък публичен дълг. Нещо повече, има голяма приемственост на икономическа политика при много висока политическа нестабилност. За последните 12 години България е сменила четири правителства, като е управлявана от леви и от десни, без да бъде променяна макроикономическата рамка. Основното послание на ЕС в момента е, че за да може да имате обща валута при отсъствието на обща политика, избирателите имат право да сменят правителствата, но нямат право да сменят политиката. Слабостта на тази ситуация е, че щом избирателите се почувстват нещастни, те започват да атакуват политическата система за всичко.

В България това се вижда много ясно – тъй като сте недоволни от сметките за ток, искате да смените конституцията. Изведнъж всеки конкретен проблем се превръща в проблем на политическата система като такава.

Как да излезем от кризата? Ако погледнем ЕС, ще видим, че едни страни са в криза, но други не. Нещо повече, кризата доведе до позитивни резултати в някои страни. От тази гледна точка основният проблем на всяка политика е, че има печеливши и губещи. Това е нещото, за което политиците забравиха да говорят. Това, че има печеливши и губещи, е  нормално, въпросът е как компенсираш губещите и как обясняваш на печелившите, че е в техен интерес това да се случи.

Ние продължаваме да мислим, че са възможни политики, при които всички печелят едновременно. Най-старата дефиниция на политиката обаче е – кой, какво, кога и как получава. Разбира се, че има печеливши и губещи. В ЕС това е още по-трудно, защото естественият модел на солидарност не съществува по начина, по който съществува в националната държава. Нещо повече, страните в ЕС нямат обща история, нямат и общ език. Големият проблем е да бъде предефинирано това "ние", така че да може ЕС да функционира. В момента в Европа има два напълно противоположни процеса, които се случват едновременно – много повече интеграция на институционално ниво (напълно съгласен съм, че в този смисъл банковият съюз е изключително успешна политика), но в същото време тече

ренационализация на два много важни ресурса: на човешкия сантимент и на финансовите потоци
Последните протести в България са първите от 25 години насам, на които не се издига европейско знаме, с изключение на това, което бе изгорено. Това е голямата разлика. В резултат на кризата 80% от финансовия поток беше ренационализиран. Честно казано, симпатизирам на идеята да бъде проведен референдум за национализацията на ЕРП-та. Смятам, че това е една изключително глупава идея, но е нормално демокрацията да функционира през негативния опит на хората. Само две години в България имаше реално реформаторско мнозинство на обществено ниво и това беше периодът 1997-1999г. , защото тогава хората помнеха хиперинфлацията.

Когато помниш какво лошо се е случило, си готов да подкрепиш една или друга политика. Ако обаче непрекъснато има една и съща политика, независимо кой е на власт, тогава не може да се осигури обществена подкрепа за тази политика. За жалост се оказахме в тази ситуация. От тази гледна точка политиката "няма друга алтернатива" – не е нито лява, нито дясна. Тя означава, че правя нещо, не защото мисля, че то е добрата политика, а, че го правя, защото не мога да правя нищо друго. Това не е убедително, особено ако хората не са щастливи от онова, което им се случва.

Сама по себе си финансовата стабилност не е нещо лошо. Проблемът обаче е, че финансовата стабилност не може да бъде цел, тя е инструмент. Финансовата стабилност в страна с високи доходи обикновено гарантира политическа стабилност.

Финансовата стабилност в бедна страна създава усещането за стагнация
Според мен логиката на Симеон Дянков, или поне това, което може да бъде реконструирано отвън, изглежда така – в ситуация, в която повечето европейски страни вървят към високи публични дългове, и в която има свободни капитали, се очаква тези капитали да отидат в страни, в които има финансова стабилност и ниски данъци. Тази логика е политически невярна.

Когато говорим за България, става дума за малък пазар, обграден от проблемни икономики, за икономика, която не може да погълне кой знае какви чужди инвестиции. Идеята за тотална финансова стабилност в ситуация на криза доведе до правителственото решение в началото на мандата на ГЕРБ да бъде забавено разплащането на парите на фирмите. Това обезкръви бизнес-сектора. Дянков смяташе, че този проблем ще бъде компенсиран вследствие на изключителната финансова стабилност и на ниските данъци, в резултат на което ще има голям приток на чужди инвестиции. Това не се случи и беше ясно, че няма да се случи, поради политическата и социална нестабилност в региона. Ако хората са на улицата, няма никакво значение какви са данъците.

Представете си чужд инвеститор, който вижда, че се пали сграда на друг чужд инвеститор, и се интересува какви са данъците. Това е безсмислено. Политическата и социална стабилност са основните предпоставки за приток на инвестиции. Финансовата стабилност не може да бъде самоцел, както и напомпването на пари в икономиката не означава непременно, че ще се стигне до растеж и отваряне на нови работни места. Сериозният разговор започва сега, защото макар да имаме много критики към ЕС,

извън съюза няма розова перспектива за България
Страната ни е толкова малка, че не може да води протекционистка политика. Освен това социалният проблем в България се решава главно с пари, които идват от хора, работещи навън.

За да промениш една страна, трябва да си готов да инвестираш страшно много време и политическа енергия, да си готов да се занимаваш с нещо. Ако през цялото време мислиш, че има повече сметка да излезеш от страната, отколкото да я промениш, винаги ще има недостиг на критична маса от хора. Сега сме в този критичен момент, в който има гражданска активност, но не е ясно накъде отива тя. Има тотално неприемане на политиците, в резултат на което нормалните хора много трудно решават да се занимават с политика, защото цената, която ще платят, е много висока.

Лесно ли е да решиш да влезеш в публичния живот, ако знаеш, че ще бъдеш атакуван, че каквото и да правиш, то ще бъде обяснявано с криминални схеми? Това води до негативна селекция. Ще завърша с една белгийска поговорка, която много обичам: "Когато си отидат отвратените, остават отвратителните".

Глобальная зачистка

Глобальная зачистка

Журнал «Секрет Фирмы» № 50(282) от 22.12.2008

Текст: Дмитрий Черников, Сергей Кашин

В 2008 году мир столкнулся с кризисом, сильнее которого не было со времен Великой депрессии. Он сметет с экономической карты многие привычные нам явления.

В августе 2007 года два хедж-фонда под управлением инвестбанка Bear Stearns потеряли на инвестициях в ипотечные облигации $1,6 млрд. Это стало спусковым крючком для кризиса ликвидности: банки перестали давать кредиты, потеряв доверие и к клиентам, и к партнерам. В октябре кризис перекинулся на фондовый рынок, началось снижение индексов большинства бирж.

В 2008 году обвал стал неконтролируемым и затронул огромное количество сырьевых активов и нефть (с июля цены на нее упали со $150 до $50 за баррель). В сентябре 2008-го рухнула российская биржа, в октябре резко упали американские индексы, причем этот обвал стал рекордным за последние два десятка лет. В результате началось торможение экономик всего мира. Рецессия (отсутствие роста) отмечена в США и большинстве стран Западной Европы. Надежды на экономику Китая, которая — если бы падение ее не затронуло — могла бы вытащить мир из крутого пике, не оправдались. Впервые за 13 лет объем китайского экспорта снизился. Множатся апокалипсические прогнозы, что глобальную экономику ждут несколько лет спада.

Сейчас уже ясно, что мир после этого кризиса серьезно поменяется — финансовая система уже никогда не будет такой же, какой была последние 40 лет. "Секрет фирмы" решил выяснить, чего лишится человечество в ближайшие пару лет.

Осиротевший прайд
140 пользователей социальной сети "Мой круг" в своем рабочем профиле указали "инвестбанкинг"; 24 из них сейчас ищут работу. При чтении профайлов быстро выясняется, что большинство этих юзеров к инвестбанкингу профессионального отношения не имеет. В самом деле, будь они реальными инвестбанкирами, то процент соискателей подскочил бы едва ли не до 100%. На аукционе eBay влет расходятся футболки с принтами Merrill Lynch и Bear Stearns за $9,95, есть почти все размеры. Из "голубой крови" банковского бизнеса инвестбанкинг превратился в символ ширпотребного кича формата "Я пережил Lehman Brothers" и мощный источник безработицы.

Пять ведущих инвестиционных банков США прекратили свое существование в прежнем качестве. Bear Stearns был задешево продан, Lehman Brothers позволили обанкротиться, Merrill Lynch продали, Goldman Sachs и Morgan Stanley сменили вывеску, став обычными банками. Когда в сентябре 2008 года были добиты последние из банков "большой IB-пятерки", то в суете выживания мало кто задумался о том, что может прийти им на смену, когда рынок снова решит расти. Ведь "альфа-самцы" банковского бизнеса не случайно были рождены в эпоху Рузвельта.

Как известно, при подъеме экономики инвестбанки чувствуют себя в 10 раз лучше обычных банков, при кризисе — в 10 раз хуже, поскольку предпочитают повышенную маржу и риски, в частности привлекая краткосрочные кредиты. Активное бесконтрольное пользование функциями инвестбанкинга обычными коммерческими банками в 1920-е годы стало одной из причин Великой депрессии как реакции на "заигравшийся" бычий рынок. Попав под давление коротких кредитов, сотни банков испустили дух вместе с депозитами клиентов. Тогда, в 1933-м, одной из первых инициатив нового президента США стал дележ банков, во-первых, на "игроков" (персонажей бестселлера "Покер лжецов", автор — бывший сотрудник Salomon Brothers Майкл Льюис), обслуживающих финансовые интересы и манипуляции большого бизнеса и пользующихся широким набором спекулятивных инструментов, и, во-вторых, на обычные консервативные институты, клиенты которых пользовались гарантией государства. Так, с принятием закона Гласса—Стиголла был запущен механизм глобальной перекачки активов, который по мере роста международной экономики превратился в общепринятый. А большая пятерка американских инвестбанков стала его хребтом.

Природу не обманешь — в мире еще осталось немало чистых инвестбанков и инвестбутиков, а также не стоит забывать про IB-подразделения в обычных банках, но исчезновение лидеров вынесло приговор системе. Сегодня опрокинутая мировая экономика подобна лежачему больному на диализе, и инвестбанкинг ей без особой надобности. Но когда больной приободрится и забросит диету, начав нормально питаться, то врачам снова придется выдумывать что-то эдакое.

Большой брат
"В 2008-м полностью исчезло доверие к рейтинговым агентствам,— говорит Сергей Гуриев, ректор Российской экономической школы.— Они плохо сработали в этом году, став одной из главных причин кризиса. В частности, присваивали рискованным бумагам инвестбанков рейтинги исключительной надежности AAA и A1, подставляя своих клиентов". Гуриев уверен, что ложь рейтинговых агентств была умышленной; таким образом, повторилась ситуация с кризисом доверия аудиторским компаниям. "Почему Arthur Andersen закрывала глаза на трудности Enron? Потому что она имела там жирный контракт на несколько десятков миллионов долларов. За блестящие рейтинги инвестбанки платили рейтинговым агентствам большие деньги",— продолжает Гуриев. Однако проблемы рейтинговых агентств типа Fitch и Standard & Poor's посерьезнее, чем у аудиторов. Настолько, насколько сегодняшний кризис жестче, чем ситуация с Enron.

Комитет по надзору и реформам Конгресса США уже начал слушания по расследованию роли агентств в разразившейся финансовой неразберихе. Легендарный Алан Гринспен, экс-председатель ФРС, уже вынес свое мнение: "Люди думали, что рейтинговые агентства знают, что творят. Оказалось — нет". В начале декабря комиссар ЕС по внутренним рынкам Чарли Маккриви прямо обвинил рейтинговые агентства в неэффективности, призвав отказаться от их услуг. Пока рынок философски смотрит на текущую деятельность агентств, поскольку негативные тренды бесспорны и не нуждаются в особой прогностической экспертизе. Но когда дно будет нащупано, карательные меры неизбежны.

"Прижмут" не только рейтинговые агентства. Наступает время "большого государства". Эре либерального капитализма, начавшейся с разгрома профсоюзов и приватизации времен Маргарет Тэтчер и отмены налогов для богатых Рональдом Рейганом, приходит конец. Причем заканчивается он именно там, где начинался: с легкой руки британского премьера Гордона Брауна правительства занялись национализацией, а Барак Обама обещал повысить налоги для богатых.

Достается не только рейтинговым агентствам, но и самому Гринспену за веру в "невидимую руку рынка", на которой он настаивает в своей книге "Эпоха потрясений". Самый последний гвоздь в крышку гроба laissez-faire (принцип невмешательства) вколотил Бернард Мэдофф, инвестор для элиты,— ему доверяли, не проверяя (если не верить таким людям, то кому тогда в этом мире можно верить?). Он оказался создателем едва ли не самой грандиозной "схемы Понци" в мировой истории. Затягивание гаек неизбежно, как смена времен года. Государство станет одним из главных действующих лиц на рынках на ближайшие пару десятков лет как минимум.

Одной крови
И "золотой миллиард", с которым социологи и экономисты так долго носились, приказал долго жить. Началась конвергенция образов жизни, потребительских стратегий. Индусы придумали для себя автомобиль Tata за $2000, а американцы пересаживаются в придуманные японцами малолитражки. При этом сами японцы перебираются в электрички — в ноябре продажи японских автомобилей на внутреннем рынке продемонстрировали уже четвертое месячное сокращение подряд, упав на 27%, до минимального с 1969 года уровня 216 тыс. автомобилей. Роскошные дома в Европе и Америке в отсутствие дешевой ипотеки стали для среднего класса горожан такими же недосягаемыми, как таунхаусы для офисных подвижников из Азии.

Выравнивание стандартов потребления — часть общего сокращения глобальных дисбалансов. По мнению Сергея Гуриева, если раньше развивающиеся страны смотрели в рот американскому финансовому рынку, то теперь они поняли, что необходимо создавать собственные полновесные рынки: "Сейчас инвестиции бегут в доллар от безысходности. Но это временное явление, таких вливаний, как раньше, эта валюта больше не получит".

Химера века
Профессор Гарвардского университета Найэлл Фергюсон вместе с Морицем Шулариком, экономистом лондонского фонда Amiya Capital, пару лет назад придумали термин Chimerica (от China + America). Chimerica — своего рода экономическая система с четким распределением ролей, где США выступают главным потребителем китайских продуктов, а Китай на полученные доллары усиленно кредитует американский спрос. По мнению Фергюсона, это беспрецедентное рыночное образование, формируя 50% роста мировой экономики, определяло ее состояние в последние 15-20 лет.

Пока доллар остается мировой валютой, Пекин у него во многом в заложниках. По оценкам экспертов, примерно 90% своих золотовалютных резервов ($2 трлн) Китай держит в американских ценных бумагах. В частности, по данным властей США, Китаю принадлежат бонды американского казначейства на сумму $585 млрд. Но обманчивость стабильности американских активов побуждает Китай пересматривать свои взгляды на доллар и кредитование заокеанского партнера. Фергюсон предрекает американской валюте судьбу фунта стерлингов, угасшего в постколониальную эру под бременем имперских долгов королевства. "В ближайшее время новый мировой экономический лидер Китай будет продолжать прибавлять по 7% ВВП и без американского потребителя, поскольку это плановая экономика. Мне она напоминает ранний сталинизм с его гигантскими стройками и верой в бесконечные возможности человека",— заключает Фергюсон.

Ноша терминатора
Парадоксально, но сегодня, когда нефтяной баррель стоит около $50, в мире отнюдь не стихают разговоры о необходимости "подогреть" инвестициями альтернативную энергетику и энергоэффективное перевооружение промышленности, транспорта и недвижимости. Первого "черного" президента Барака Обаму часто называют первым "зеленым" президентом. Нет, конечно, и до Обамы на самой верхушке администрации США оказывались помешанные на экологии политики вроде Эла Гора. Однако только Обама решился разыграть экологическую карту как одну из основных в своей предвыборной кампании. Если Франклин Рузвельт и Дуайт Эйзенхауэр укрощали экономический спад масштабным строительством дорог, то план Обамы и его вице-президента Джо Байдена — с помощью $150 млрд создать 5 млн рабочих мест в энергосберегающей сфере, которая должна стать локомотивом экономики. К 2012 году 10% американской энергетики должны окраситься в приятный глазу зеленый цвет, к 2025-му — 25%. Чтобы подчеркнуть миссионерский статус поставленных целей, демократ Обама недавно даже предлагал республиканцу Арнольду Шварценеггеру занять специально учрежденный пост энергетического секретаря. "Терминатор" отказался, хотя наверняка смотрелся бы в этой роли гармонично.

В ноябре 2008-го Международное энергетическое агентство (IEA) представило ежегодный отчет, в котором прогнозирует повышение потребления нефти с нынешних 86 млн баррелей в сутки до 106 млн к 2030 году. Рост потребления нефти и снижение ее разведанных запасов — банальность, каких не сыскать. Однако именно 2008-й стал годом старта больших частно-государственных инициатив, обозначающих конец традиционной энергетики дешевых углеводородов.

Изобретение нового локомотива для экономики — даже если спад не будет долгим — все равно продлится ближайшие лет пять. И возврата богатства последних лет, которое многие называли иррациональным, раньше ждать не приходится.


ЦИТАТА
"Став публичными в 1980-х, инвестбанки потеряли такой ограничитель рисков, как партнерство. В общем, как всегда, во всем виновато желание заработать побольше денег"

Сергей Гуриев,

ректор Российской экономической школы

Хроника потрясений
Кризисы, изменившие мир

Увеличение

Макроикономически тенденции и перспективи пред валутния борд в България

Макроикономически тенденции и перспективи пред валутния борд в България

Радослав Райков


От началото на 2004 година насам дефицитът по търговския баланс и текущата сметка бързо претърпяха съществени изменения, като наближиха стойности, които много от анализаторите приемат като рискови. Дефицитът по търговския баланс през декември 2006 г. нарасна до рекордните 1.5 милиарда лева месечно, а дефицитът по текущата сметка наближи 17 на сто от БВП – стойност, далеч надхвърляща консервативните препоръки на МВФ за граница от 5 на сто.

Същевременно чуждите инвестиции у нас продължиха да растат, в значителна част покривайки дефицита по текущата сметка и дори реализирайки нетен приток на чужда валута в страната.

При специфичните условия на валутен борд, изискващи поддръжката на определен валутен резерв, тази ситуация естествено поражда въпроса до каква степен отрицателният търговски баланс създава условия за макроикономическа дестабилизация. Рисковете идват главно от две направления – възможен ликвиден риск на БНБ при бърз отлив на валута от страната, водещ до невъзможност да се поддържа паричният съвет, и макроикономически риск при този отлив да се свие паричната маса в страната, причинявайки спад в икономическия ръст. В настоящия материал ще се съсредоточим главно върху заплахите от ликвиден риск, с оглед по-подробно изясняване на перспективите за стабилност на валутния борд у нас.


1. Еволюция на основните макроикономически показатели

Графика 1 илюстрира развитието на някои основни показатели от платежния баланс на България от 2000 година насам. Ключов показател за нетното изтичане на активи в чужда валута от БНБ е общият платежен баланс на страната, който се състои от сумата от салдата по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс. Текущата сметка на България от много години вече е отрицателна, а както показва фигурата, това се дължи най-вече на големите отрицателни салда по търговския баланс, т.е. на голямата разлика между износа и вноса. В последните няколко години (от 2004 година насам) обаче търговският баланс прояви допълнителна тенденция към бързо влошаване, като повлече след себе си и баланса по текущата сметка. Същевременно обаче това бе придружено и от нарастващи излишъци по финансовата сметка, които оставиха нетния платежен баланс близко до равновесното положение, макар и със значително увеличена дисперсия след 2004 година (Графика 2). Графиката още показва, че ако филтрираме високочестотните колебания в платежния баланс, през последните 3 години той дори показва тенденция на покачване в положителни стойности и нетен приток на валута към страната, съответстващ на покачване на валутните резерви на БНБ. От тази гледна точка, развитието на платежния баланс само по себе си не само че не буди основания за съмнение в стабилността на борда, а може да се разглежда дори като положително събитие в негова полза. Рискът иде от другаде и се корени в несигурността дали излишъкът по финансовата сметка ще продължи да еволюира както досега, т.е. компенсирайки голямото отрицателно салдо по търговския баланс на текущата сметка. Както показва Графика 3, в основата на излишъците по финансовата сметка са преките нетни чужди инвестиции (макар и от началото на 2007 година други типове инвестиции като портфейлните инвестиции да заемат нарастващ дял). Инвестициите на чужди фирми у нас, придобиващи мажоритарни дялове в наши предприятия или закупуващи инвестиционни стоки за строителство на заводи и производствени мощности у нас, се отразяват именно като излишъци по финансовата сметка, които водят до приток на чужда валута и компенсират отлива, причинен от отрицателния търговски баланс.

Това обаче означава също и че при хипотетичен срив в доверието на чуждите инвеститори, един спад на чуждите инвестиции вече има потенциала да оголи некомпенсиран търговски дефицит от порядъка на 18 на сто от БВП, който ще се пренесе директно в платежния баланс с последващ отлив на чужда валута от БНБ. Ако вземем за пример някоя от пиковите стойности на текущата сметка, например от декември 2006 г., и приемем, че в този месец преките инвестиции спаднат на нула, отливът на чужда валута от БНБ би могъл да достигне стойности от порядъка на 0.75 милиарда евро месечно, което води до очевидни въпроси за ликвидността. Макар и валутният резерв на БНБ според правилата на борда да обезпечава паричната маса левове с известен излишък, не всички чужди активи на борда са високоликвидни, тъй като голяма част от тях са инвестирани в ценни книжа с различен матуритет. Така, при възникване на внезапен дисбаланс между финансовата и текущата сметка, потенциално може да се създаде ситуация, при която БНБ да не е в състояние да обслужи веднага рязко възникналото търсене на евро, макар и да има необходимите средства по активите си. Това би довело до невъзможност да се поддържа системата на валутен борд, тъй като според Закона за БНБ една от функциите на борда е да обменя валута неограничено. Именно в това се състои същината на ликвидния риск, който ще разгледаме тук.
Същевременно трябва да отбележим и че БНБ активно управлява портфейла на валутните си резерви, като взема под внимание този риск и преразпределя инвестициите в ценни книжа и кеш според виждането си за обстановката. Имайки предвид това, по-долу ще разгледаме доколко е вероятен такъв сценарий за неликвидност. За да разберем обаче ефекта му върху валутния борд, преди това кратко ще се спрем върху неговото устройство.


2. Специфика и особености на валутния борд в България

През юли 1997 г. у нас изпълнението на монетарните функции на БНБ бе поето от т.нар. паричен съвет (също наричан валутен борд) – особен вид монетарен режим с парична политика, която прави невъзможно използването на централната банка като кредитор от последна инстанция и елиминира възможността за инфлационното финансиране на фискалния дефицит. За да бъдат разбрани възможните ефекти на дефицита по текущата сметка върху макроикономическата стабилност в страната, налага се накратко да се спрем върху функционирането на валутния борд.

Класическият валутен борд изисква натрупването на определен валутен резерв, с който се обезпечава местната валута в обръщение, и въвежда фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. По този начин централната банка вече не може да следва самостоятелна парична политика, независима от тази на банката емитент на резервната валута, и местната монетарна политика на практика се свежда до движение на паричната маса в левове, повтарящо движението (нарастване или намаляване) на натрупания валутен резерв с приблизително същите темпове. Така основните черти на класическия валутен борд могат да се резюмират в 4 точки:

• Обезпечаването на местната валута с резервна чужда валута.
• Наличие на строго фиксиран курс спрямо валутата, избрана за резервна.
• Забрана със закон на централната банка да служи като кредитор от последна инстанция, която елиминира възможността местната централна банка да осребрява ценни книжа, емитирани от правителството с нова парична емисия, или да рефинансира търговските банки чрез сконтови заеми.
• Осъществяване на банковия надзор от институция, различна от централната банка, за да се избегне потенциален конфликт на интереси.

Казано на интуитивно равнище, този механизъм позволява стабилността на резервната валута постепенно да се предаде на местната, като същевременно укрепи доверието в нея.

Същевременно българският валутен борд се отличава от класическия модел по някои параметри, при това в значителна степен, така че не може да бъде приет за валутен борд в чист вид.

С оглед на кризата в платежоспособността на търговските банки, предхождаща приемането на борда, при създаването му е намерено за уместно да се проведат допълнителни мерки за укрепване на доверието в него. Затова създателите на борда предвиждат възможността с чужда валута да се обезпечат не само банкнотите в обръщение, но и част от депозитите в търговските банки. Това е осъществено чрез въвеждането на изискване за поддръжка на задължителни минимални резерви (ЗМР), които те депозират в БНБ. С оглед на вече създадената надзорна инфраструктура, решено е също БНБ да поеме и финансовия надзор над търговските банки, макар че това също е нетипично за системата на чист валутен борд.

Отново с цел повишаване на доверието, възможността БНБ да влезе в ролята на кредитор от последна инстанция е запазена, но в много строго ограничен вид, така че да не може да застраши финансовата стабилност с инфлационно рефинансиране. Освен това БНБ остава фискален агент и депозитар по финансовите операции на правителството, така че то да може да провежда своите разплащания по събиране на данъци, изплащане на заплати и др. чрез БНБ – отново нещо нетипично за системата на валутен борд. Това налага обезпечаването и на правителствения депозит в БНБ с резервна валута, поради което той също присъства като пасив в баланса на управление „Емисионно”. На практика обаче Министерство на финансите се стреми да поддържа сравнително постоянна сума по паричния влог в БНБ, с което избягва намеса в паричното предлагане, както ще видим по-долу.

С оглед на изброените особености, разликите на българския валутен борд спрямо класическия могат да се изброят в следните 5 точки:

• С резервна валута са обезпечени не само банкнотите (монетите) в обръщение, но и част от депозитите на търговските банки, както и правителственият депозит.
• Макар и в силно ограничен вид, запазена е донякъде възможността за кредитиране от последна инстанция, главно като средство за укрепване на доверието, че системен риск няма да бъде допуснат.
• В отлика от общоприетия валутен борд, БНБ осъществява финансовия надзор над търговските банки.
• Наличието на правителствен депозит в пасивите на БНБ индиректно дава възможност на МФ да влияе на паричната маса чрез провеждане на каква да е операция, променяща размера на правителствения депозит.
• Тъй като резервите на търговските банки, както и правителственият депозит включват сметки не само в български лева, но и в различни чужди валути, покритието в резервна чужда валута по построение използва повече от една резервна валута, или по-точно казано, кошница от резервни валути. Това също е отлика от стандартния борд.

Някои автори разглеждат наличието на правителствен депозит като противоречие с правилата на борда, защото в известен смисъл позволява дискреционна промяна на паричната маса. При все това, прагматично погледнато, този въпрос сякаш бе решен от практиката, която показа, че валутният борд у нас може да постигне стабилизация и при тези условия. Практическата политика на МФ за поддържането на приблизително постоянно салдо по този депозит осигури възможност валутният борд да оперира както е предвидено, без правителството да се намесва в паричната политика.

Административно бордът е поделен на управление „Емисионно” и управление „Банково”. Ключови за разбирането на работата на борда са операциите на управление „Емисионно”, което извършва всички операции, свързани с емитирането на български левове и осигуряване на неограничената им обмяна с резервна валута с населението, правителството и търговските банки. Тези операции могат да се обобщят в баланс със следните позиции: активи в чужда валута (FX) и пасиви, състоящи се от:

• Левове извън банките С
• Резерви R на търговски банки, депозирани в БНБ
• Правителствен депозит G
• Депозит B на управление „Банково” в управление „Емисионно” за изравняване на баланса, състоящ се от разликата между активите FX и сумата от пасивите C+R+G, което дава просто излишъка или преосигуряването на БНБ с чужда валута свръх необходимото.

Паричната база, състояща се от левовете в обръщение плюс високоликвидните банкови резерви, може да се изрази като M = C + R.

Балансът се измерва в лева (и двете колони) и има следния обобщен вид:


Активи Пасиви
FX C
R
G
B

При операции на обмяна на резервна валута с лева икономическите агенти купуват валута от БНБ, което понижава FX. Същевременно те предават на БНБ своите левове, което ги извежда от обръщение и намалява С или R. По този начин паричната маса С+R намалява с толкова, колкото и FX, и балансът на управление „Емисионно” се запазва. Така от баланса на управление „Емисионно” лесно могат да се определят факторите, влияещи на паричното обръщение при условията на валутен борд:

M = FX – G – B,

Това основно уравнение показва, че при равни други условия промяната на валутните резерви при коя да е операция, която се отчита в активите и пасивите едновременно (например при купуване на евро срещу лева, за да се осъществи внос от чужда държава), води до промяна на паричната маса в страната в същата посока и количество. Съществуват обаче и други операции, които понижават само активите или само пасивите. Такива операции са: събирането на комисиона при обмяна (какъвто БНБ има право да начисли в обем под 0.5 на сто) или пък оперативни разходи на БНБ. Такива едностранни операции обаче имат толкова малък дял в общия баланс на управление „Емисионно”, че на практика може се каже, че паричната база в страната повтаря почти точно движението на валутния резерв в БНБ, което се вижда от движението на сумата С+М на Графика 4. (По-подробно работата на борда е описана в: Добрев, Д. „Паричният съвет в България: устройство, особености и управление на валутния резерв”, дискусионен материал на БНБ от юни 2000 г.)

Графика 5 от своя страна показва разпределението на различните активи, които влизат във FX. Както вече упоменахме, една част от валутния резерв на управление „Емисионно” е инвестирана в ценни книжа, които имат по-висока доходност от по-ликвидната, но и по-нискодоходна кешова позиция. Друга част от активите се съхранява под формата на монетарно злато, което също може да бъде високоликвидно, ако при нужда се обмени за резервна валута. В крайна сметка, при определяне на портфейла БНБ решава класическа задача по управление на риска, като отчита очакванията си за това каква ликвидност ще й бъде необходима в бъдеще. Следва да се отбележи обаче, че тъй като инвестиционният модел на БНБ не се обявява публично, точната реакция на банката не е известна. При все това за целите на настоящия анализ е разумно да приемем, че ако БНБ наблюдава значително търсене на ликвидни средства в кратък период от време, тя неминуемо ще предприеме мерки за диверсификация на портфейла си в посока по-ликвидни активи, макар и количествените параметри на реакцията й да не са известни с точност. Тук следва да отбележим, че при ликвиден пик от сорта на описания в първа част съществува възможността дори дългосрочните ценни книжа от актива да бъдат обменени, макар и с известна загуба за сметка на излишъка чужда валута В, без това да дестабилизира борда. Поради несигурността за реакцията на БНБ обаче в този анализ ще приемем, че ликвидните позиции на БНБ се изчерпват с наличната чужда валута в кеш плюс (евентуално) активите в монетарно злато към последната известна дата, април 2007 г.; така развитият тук анализ ще съответства по-скоро на възможността за най-лош сценарий за валутния борд.

3. Два сценария

При еволюцията на платежния баланс с отчитане на функционирането на борда, възможни са два сценария на проблеми с ликвидността: краткосрочен и дългосрочен, при всеки от които икономиката ще реагира различно. Преди да разгледаме двата сценария, следва да упоменем също, че допусканите тук изменения моделират една силно негативна, но не хаотична ситуация. С други думи, както при всеки количествен анализ, приемаме, че бъдещото поведение на системата, макар и някои от променливите да приемат крайни стойности, се поддава на някакво прогнозиране и не се базира на фундаментално нови и непрогнозируеми основи.

Ключовата разлика между краткосрочния и дългосрочния сценарий се корени в реакцията на макроикономическите променливи към приложения шок. В частност, в краткосрочен план нито търговският баланс (вносът и износът), нито БВП „имат време” да реагират на приложения шок спрямо чуждите инвестиции, така че месечните им стойности към момента на шока могат да се моделират поотделно, преди шокът да се е разпространил през системата.

В ярък контраст е поведението на системата в дългосрочен план, където за всяко свиване на валутните активи уравнението за паричната маса задава точен темп на свиване и на левовата маса, което засяга и ръста на БВП. При положение че паричният шок има време да засегне БВП (изоставането на реакцията на БВП спрямо паричната маса се приема около 3 месеца), картината се променя коренно, защото свиването на БВП води до свиване и на потреблението за вносни стоки, което автоматично коригира търговския баланс и намалява ликвидния натиск върху валутния борд. Следователно, ако валутният борд е достатъчно ликвиден, за да посрещне един краткосрочен шок, последващото значително монетарно свиване автоматично облекчава ликвидния натиск върху БНБ и намалява ликвидния риск по-нататък. Ако след първичния шок салдото по платежния баланс продължава да е отрицателно, механиката на борда причинява ново свиване на паричната маса и нов спад в БВП и вноса, с последваща нова корекция на платежния баланс до постигане на равновесието му. Редица чужди автори (например Ханке и Шулер, 1994) посочват, че системата на валутен борд има свойството да балансира текущата сметка, стига търговският дисбаланс да се е проявил като неравновесие и в платежния баланс.

Следователно, при условията на валутен борд, всеки дългосрочен сценарий за бавно нетно изтичане на значими количества валута от резерва (т.е. за продължително неравновесие в платежния баланс) е несъстоятелен.
Поради това дългосрочният сценарий за спад в инвестициите (или некомпенсирана разлика между текущата и финансовата сметка) може да представлява заплаха за борда само доколкото в процеса на изравняване на платежния баланс салдото му няма веднага да достигне до нула, а ще натрупа някаква инерция, докато БВП и текущата сметка достигнат равновесие. Но на практика това ни доближава достатъчно до краткосрочния сценарий, който ще разгледаме тук и към който ще се придържаме. В частност, самата механика на валутния борд позволява да отхвърлим прогнозите на някои анализатори за нешоково, но бавно и продължително изтичане на активи от БНБ в продължение на дълги периоди от време, което да застраши борда.

А. Краткосрочен сценарий

Ще разгледаме примерен краткосрочен сценарий, който разиграва рязък спад на нетните чужди инвестиции и цялата финансова сметка до нула за период от 3 месеца при запазване на текущите стойности на търговския баланс и текущата сметка. Такъв вариант е доста краен, тъй като изисква спад от порядъка на 500 млн. – 1 млрд. лева в месечните инвестиции, но е в съответствие с приетата логика на „най-лош сценарий”, която следваме.

Както уточнихме по-горе, приемаме, че за такъв кратък период БВП не може да реагира значимо и да потуши дефицита в платежния баланс. Приемаме също, че месечната стойност на текущата сметка се е задържала на -1.5 милиарда лева – най-ниската, наблюдавана досега; приемаме също, че това салдо се пренася директно в платежния баланс (т.е. финансовата сметка е паднала до нула), макар че на практика най-ниската наблюдавана досега месечна стойност на платежния баланс е -1 млрд. лв.; така нашият „най-лош” сценарий е с близо 1/3 по-лош от най-песимистичната месечна стойност на платежния баланс, наблюдавана някога у нас, при това удължена в продължение на 3 месеца. По този начин ние изкуствено залагаме тримесечен дефицит в платежния баланс от -4.5 милиарда лева, което съответства на 33 на сто от тримесечния БВП за 2006:Q4 или 39 на сто от БВП за 2007:Q1.

Правим това, за да подчертаем, че краткосрочният сценарий, който разиграваме, е толкова лош, че е крайно невероятен и ако валутният борд го издържи, той вероятно ще издържи и всеки друг краткосрочен сценарий, който може да се развие на практика.

Оттук в изложението първо ще преценим грубо каква е вероятността за такъв сценарий, а после ще се спрем на ефекта му върху валутния борд. Да се илюстрира вероятността за такава криза, е възможно, като се използва съвместното разпределение на търговския баланс и чуждите инвестиции.

Таблица 1 дава съвместното разпределение на текущата и финансовата сметка за два периода: 2000-2007 и 2004-2007 година, когато текущата сметка стремително нарасна. Поради малкия размер на извадката сме групирали стойностите на финансовата и на текущата сметка само в две категории: по-големи и по-малки от нула, като искаме да си съставим представа за вероятността и двете да паднат под нула едновременно.

Както се вижда от таблицата, за периода от 2000 година насам в тази категория попадат само 7 от 88 наблюдения, а от 2004 година насам – 2 от 40, което отговаря на месечни вероятности съответно от 0.08 и 0.05. Макар и неточно (поради силно ограничения брой наблюдения в извадката), това позволява да си съставим ориентировъчно впечатление за магнитуда на риска. Ако приемем, че в краткосрочен план тези съвместни разпределения са независими, тримесечната вероятност за съвместно отрицателно салдо може да се изчисли като произведението от три месечни вероятности, с уговорката, че това е приблизително. Тримесечните вероятности са посочени в Таблица 1.

От таблицата се вижда, че получените така вероятности за периодите 2000-2007 и 2004-2007 година са съответно 0.0005 и 0.0012. Дори да приемем, че допускането за независимост е въвело грешка в изчислението от порядъка на 10 пъти, пак ще получим пренебрежимо малката тримесечна вероятност от 1 на сто, което говори, че дори при най-груби сметки става въпрос за събитие, което е твърде малко вероятно

Като отчетем и че в горния сценарий ние ще разиграваме тримесечно салдо по платежния баланс не просто в категорията „по-малко от нула”, а при една крайна стойност от -4.5 милиарда лева за тримесечие, се вижда, че такова събитие е още по-малко вероятно.

И така, на какво дължим този резултат?

Както отбелязахме по-горе, макар и търговският баланс и инвестициите да варират твърде значимо, вариацията им не е независима. В частност, когато търговският баланс се понижи, финансовата сметка проявява тенденция към покачване, защото вносът на някои инвестиционни стоки се отбелязва едновременно като внос и като чужда инвестиция. Тъй като българската икономика активно нараства и привлича чужди инвестиции в голям за страната ни обем, корелацията между двете салда е значима. От чисто емпирична гледна точка тогава възниква въпросът: как и в каква степен тези величини са свързани количествено и можем ли да очакваме, че при спад в чуждите инвестиции ще спадне и нетният внос? В частност, можем ли да очакваме, че при такъв сценарий салдото на платежния баланс ще се запази близко до неутралното?

Емпиричното разпределение, което разгледахме, дава основание да се предположи, че ковариацията на търговския баланс и финансовата сметка е съществена и трябва да се разгледа подробно. В частност, ще разгледаме с колко се покачва финансовата сметка за единица увеличение на дефицита по търговския баланс. Тъй като описаният по-горе механизъм на отразяване на инвестициите предполага отразяването на някои стоки и по двете сметки (със знак минус по текущата и със знак плюс по финансовата), отговорът на този въпрос предполага преценката на една по-скоро счетоводна, отколкото теоретична зависимост и от интерес е точният количествен параметър, който я определя.

С други думи, ако, за да обясним вариациите на вноса, износа и финансовата сметка, е необходим подходящо калибриран теоретичен модел, то за да си отговорим емпирично на въпроса „Какъв дял от нетния внос се появява и в търговския баланс, и по финансовата сметка?”, такъв модел не е необходим и преценката може да се извърши атеоретично с един обикновен регресионен анализ.

Ще разгледаме регресия на салдото по финансовата сметка, отразяващо преките чужди, портфейлните и други инвестиции на чужденци у нас, върху салдото по търговския баланс, формирано от разликата между вноса и износа. Понеже се интересуваме от счетоводна зависимост, запазваме данните в номинално изражение.

Тъй като боравим с времеви процеси, следва да се извърши проверка до каква степен матрицата на кодисперсиите на смущенията Е[εε’] се отличава от тази на единичния оператор чрез проява на автокорелация или нееднаква дисперсия (хетероскедастика).

Критерият за хетероскедастика на Бреуш-Пейгън отхвърля хипотезата за еднаква дисперсия на смущенията при χ2 = 4.23 и значимост 4%, а критерият за автокорелация на Бреуш-Годфри потвърждава значимо наличие на автокорелация при лагове (изоставания) от трети ред при 10% p-value и незначимо от четвърти и пети ред. При тези условия методът за най-малки квадрати е средностатистически и асимптотно точен (unbiased and consistent), но с невярна дисперсия на стандартните грешки, затова е неприложим за проверка на хипотези. Вместо него използваме регресия на Нюи-Уест с устойчиво изчисление на стандартната грешка (Newey-West HAC estimator). За да се уверим, че и двете анализирани серии не съдържат стохастичен тренд, който би обезсмислил резултата (т.нар. spurious regressions на Granger-Newbold), налага се още една проверка за наличие на стохастичен тренд, за която прилагаме подобрения критерий на Дики-Фулър. Критерият отхвърля хипотезата за стохастичен тренд при финансовата сметка със стойност Z= -8.46 (<1% p-value) и при търговския баланс със стойност Z= -5.86 (<1% p-value). При това положение регресията на Нюи-Уест е правилният изчислителен метод и резултатите от него са дадени в Таблица 2. За сравнение са дадени и резултати, използващи сумата от салдото по финансовата и капиталовата сметка като зависима променлива. От резултата се вижда, че наблюдаваната в графиките връзка между търговския баланс и салдото по текущата сметка не е само повърхностна. Коефициентът пред търговския баланс е - 1.0099, което показва, че за всеки лев увеличение на търговския дефицит финансовата сметка нараства с 1.0099 лева, като обяснената вариация R2 е 35%. На практика константата в регресията не е статистически значима, а регресионният коефициент е изключително близък до единицата. За да потвърдим това, извършената проверка на хипотеза показва, че стойността -1.0099 е статистически неотличима от -1. В частност, стандартният F-критерий не може да отхвърли хипотезата за равенство при вероятност (p-value) 0.94. Алтернативната регресия за сумата от финансовата и капиталовата сметка дава аналогични резултати с коефициент -1.046, който също е статистически неотличим от -1, този път с вероятност 0.72 и отново незначима константа. Полученият резултат е интересен по няколко причини. Първо, той дава количествено измерение на емпиричната ковариация между търговския баланс и финансовата сметка, което много точно съвпада с интуицията на анализаторите, твърдящи, че салдата по търговския баланс и финансовата сметка се обуславят взаимно. Второ, стойността на получения коефициент показва, че търговският баланс изявява тенденция към средностатистически баланс с финансовата сметка, при това с изненадващо голяма точност. Ако коефициентът значимо се различаваше от единицата, това би означавало дългосрочна тенденция към неравновесие на платежния баланс. При тази си стойност обаче той потвърждава числения аспект на интуицията за едновременно отчитане на инвестициите като внос. И накрая, макар и получените стойности да са чисто емпирични, те дават представа защо в предишното разглеждане получихме толкова ниски вероятности за криза. Това се дължи на голямата ковариация на двете величини, които варират заедно и в точно противоположни посоки. Горните разглеждания дават основание да се предположи, че при получения коефициент от -1 е принципно възможно наблюдаваният дефицит по търговския баланс да отразява в голяма степен ефекта на чуждите инвестиции. Ако подобна хипотеза е вярна, това би означавало, че вносът на стоки, движен от местното търсене (а не от чужденци, които инвестират у нас), е възможно да е балансиран или близко до балансиран, а това, което наблюдаваме по текущата и финансова сметка, да не е нищо повече от счетоводен ефект без последствия за икономиката. Тъй като подобен въпрос не може да бъде решен без много по-детайлно разглеждане на структурата на вноса и износа, което надхвърля обхвата на това изследване, тук ще се задоволим с наблюдението, че каквито и да са причините за това явление, то внася успокоение с факта, че салдата по търговския баланс и финансовата сметка проявяват много висока степен на корелация, като намаляват силно вероятността от възникване на трайни отклонения в платежния баланс. Сега нека да се спрем върху ефекта на една краткосрочна тримесечна криза върху ликвидността на валутния борд. Както вече установихме, вероятността за такава криза е минимална, но все пак е илюстративно да се разгледат възможните й ефекти върху ликвидността. Наличните ликвидни активи на БНБ са изобразени в Графика 4. Към април 2007 г., последната дата, за която има данни, наличната кешова валута на БНБ наброява 4.620 милиарда лева, или 2.36 милиарда евро. Дори дефицитът в платежния баланс да се задържи на -1.5 млрд. лв. в продължение на 3 месеца (което, както видяхме, е твърде малко вероятно), проста сметка показва, че кешовата позиция на БНБ е достатъчна, за да финансира този дефицит в продължение на 3.08 месеца, без дори да прибегне до каквото и да е преструктуриране на портфейла ценни книжа или използване на монетарно злато. На практика може да се очаква ценните книжа с матуритет 3 месеца да матурират, което ще освободи допълнително количество валута. Остава и неизползваният дотук резерв монетарно злато от около 1.2 милиарда лева, част от който при нужда може да се обмени в резервна валута, така че при използването му финансирането на дефицита може да се удължи до 4 месеца без преструктуриране на портфейла ценни книжа. За 4 месеца обаче БНБ вече има достатъчно време да преструктурира и останалата част от инвестициите си в по-високоликвидна форма, дори и да реализира някакви загуби за сметка на излишъка В при обмяната. Тъй като обаче няма публична информация за структурата на матуритета на резерва, трудно е да се направи количествена преценка за обема операции, които би трябвало да проведе БНБ при такава ситуация. При все това наличната информация позволява да се направят някои качествени изводи. Това се дължи преди всичко на факта, че ценните книжа от валутния резерв са с високо качество и следователно могат да бъдат обменени за по-ликвидни активи в някакъв умерен срок. Законът за БНБ налага определени ограничения върху качеството на ценните книжа в чужда валута, с които се обезпечава левовото предлагане. В частност, изисква се ценните книжа да са оценени с най-високия рейтинг от две международно признати кредитни агенции (например, от ранга на „Муудис”), което прави евентуалната им замяна при нужда възможно най-безпроблемна, макар и да изисква някакво физическо време. При очертаната рамка от 3-4 месеца обаче може да се очаква, че това време ще е напълно достатъчно БНБ да преструктурира огромната част от резерва си във форма, която осигурява необходимата ликвидност, дори и да понесе някои краткосрочни загуби от нереализирани лихви. Както вече посочихме, тези загуби могат да бъдат поети от съществуващия „буфер” чужда валута от депозита на управление „Банково” в „Емисионно”, който за 2006 година е еквивалентен средно на 1.8 милиарда лева, или 10.25 на сто от валутния резерв. Така че за период по-дълъг от 4 месеца можем с голяма доза вероятност да твърдим, че ликвидните ограничения отпадат почти изцяло. Следователно, независимо че разиграният тук сценарий е дотолкова лош, че е на практика напълно невероятен, той при все това не е достатъчен, за да „събори” валутния борд. От тези прости изчисления става ясно, че оцеляването на валутния борд у нас в краткосрочен план е гарантирано практически при всеки сценарий, който може да възникне в действителност. Съвсем отделен въпрос е рискът от възможната макроикономическа дестабилизация, която би съпътствала такова свиване на валутния резерв и монетарната база.

Б. Дългосрочен сценарий

Както вече очертахме, при режим на валутен борд паричната база С+R в страната следва почти точно движението на валутния резерв. Това означава, че при евентуална криза с платежния баланс, при която бордът запазва съществуването си, левовата маса ще претърпи безпрецедентно свиване, пораждащо тежък монетарен шок. И докато в краткосрочен план можехме да приемем БВП за фиксиран, то в дългосрочен план паричната политика дава своя ефект, който несъмнено ще доведе до рязък спад в БВП и свиване на цялата икономическа дейност. Няколко фактора затрудняват моделирането на тази ситуация. Преди всичко, съществуващите флуктуационни модели (например RBC с всички негови варианти) използват логаритмично-линейни методи, които са валидни само в определена околност на стабилното състояние на модела. При един тежък паричен шок от вида на разигравания тук, излизането от стабилно състояние и неговата околност е гарантирано, но няма гаранция, че системата ще се върне към същото равновесие, от което е започнала. Следователно е възможно наблюдаването на ефекти, напълно непредвидени от модела, което прави моделирането на БВП невъзможно. Второ, дори при наличието на валиден модел, който да калибрираме например с помощта на векторни авторегресии, наличните данни за БВП от основаването на борда дават само около 30 наблюдения, които се оказват крайно недостатъчни за добра преценка на коефициентите дори и без претенции за особена точност. При все това, въз основа на наличната информация, може да се направи една неколичествена преценка, с която ще се ограничим: • Такъв сценарий, със или без спад в БВП, и без това е крайно малко вероятен поради зависимостта между търговския баланс и финансовата сметка, разгледана в първа част. • Дори значителен спад в БВП сам по себе си не представлява риск за работата на валутния борд, стига БНБ да има необходимото начално време да преструктурира валутния си резерв. В краткосрочния сценарий по-горе установихме, че ликвидността на БНБ е достатъчна, за да си осигури това време. Следователно, твърде малка е вероятността БНБ да има необходимата краткосрочна ликвидност, но да не може да си осигури дългосрочна ликвидност.

• При тези обстоятелства дългосрочните рискове за икономиката се очертават по-скоро при доходите и производството, отколкото при стабилността на борда, ако не отчитаме възможен политически натиск за премахването му.

Заключение

В настоящия анализ разиграхме примерен краткосрочен сценарий за нестабилност на валутния борд и кратко скицирахме възможните му ефекти в дългосрочен план. Данните, събрани до момента, показват, че преди всичко подобна криза е изключително малко вероятна. Независимо от нарасналия дефицит по текущата сметка, чуждите инвестиции по финансовата сметка проявяват силна тенденция да го компенсират в отношение почти точно 1:1, като създават условия за балансиране на платежния баланс. Същевременно изследването показва, че дори и при най-лош сценарий ликвидността на валутния борд е напълно достатъчна, за да финансира дефицит по платежния баланс в рамките 33-39 на сто от БВП в продължение на 3 месеца, което е достатъчно да се осигури прехвърляне и на неликвидната част от валутния резерв в ликвиден вид. При тази ситуация считаме, че стабилността на валутния борд не е застрашена значимо и главният риск за икономиката идва по-скоро от ефектите, които такава малко вероятна криза би имала върху реалната икономика.

Таблици и графики

Фиг.1 Салда по търговския баланс, текущата и финансовата сметка


Фиг.2 Салдо по платежния баланс


Фиг.3 Преки инвестиции и салдо по финансовата сметка


Фиг.4 Пасиви на управление Емисионно


Фиг.5 Активи на управление Емисионно


Табл.1 Съвместно разпределение на текущата и финансовата сметка


Табл.2 Регресионен анализ на търговския баланс и финансовата сметка


Източник: Econ.bg