Иван Костов: Цветанов и Борисов да понесат отговорност

Интервю пред Vesti.bg, 8 май 2013

- Остават четири дни от предизборната кампания, доволен ли сте от хода й досега?

- Ако имаше още 10-14 дни, щеше може би изборите да свършат по съвсем друг начин. Тенденциите са такива - положителни за нас и силно отрицателни за други.

- Имам предвид случи ли се кампания в полето на идеите или връх взеха скандалите?

- Да. Нашата кампания с много труд успяхме да я удържим в руслото на предварително начертаната програма. Нашата кампания е там.

- А с какво се отличават идеите на ДСБ, почти всички партии говорят в програмите си за доходите, за безработицата?

- С анализа. Ние сме единствените, които не обещаваме доходи и не обещаваме заетост, а казваме как ще го постигнем - като променим обстоятелствата, като защитим пазара, като елиминираме злоупотребата с власт на политици, на администрация, като дадем финансови облекчения. И особено сега - в последната част на кампанията, като показваме как ще гарантираме върховенството на закона.

Защото това, което нашият анализ сочи е, че в България няма върховенство на закона и поради това има върховенство или на престъпници, или на монополи, или на политици, няма значение кой е взел върховенството в едно безвластие, в едно хаотично състояние.

- А какво трябва да се случи в съдебната система? Преди година казахте, че правосъдието ни действа на две нива - едното ниво за определени хора, второто - за обикновените хора.

- Това е повече от очевидно, това е ясно. Градският прокурор на София защо си подаде оставката? Защото го чуваме как е действал, вижда се, че действа на две нива.

Върховенството на закона не е дума. Това означава всички да приемат и да се подчинят на писани правила, а правилата да се привеждат в действие от съда и прокуратурата да накара всички да спазват закона. Това означава. Това го няма в България.

Това го няма и затова трябва да има радикална реформа на съдебната система, трябва да има промяна в Конституцията. Висшият съдебен съвет е един нелеп орган, който защитава само корумпираните си представители. Там трябва нещата дълбоко да се променят.

Това трябва да е власт, която да носи отговорност за себе си, съдебна отговорност, а прокуратурата трябва, както на практика изпълнява политически задачи, да носи и политическа отговорност, т.е. да бъде в изпълнителната власт. Много неща ние сме разписали директно какво да се случи в съдебната система, няма да влизам в детайли. Но ВСС трябва да се избира само от съдиите.

Много неща трябва да се променят, там трябва наистина да има дълбока промяна и нова организация.

Самото МВР трябва да има мощен контрапункт в лицето на прокуратурата и на съдебната система, а не както е сега - да доминира над всички останали.

- Одобрявате ли идеята да бъде извадена от МВР службата, която се занимава със специалните разузнавателни средства?

- Да, разбира се, може да отиде към правителството. Ние това сме го предвидили в нашата програма, не е чуждо, това е наше предложение.

Или това, което видяхме - една значителна част от експертизите, които се произвеждат от МВР, са напълно подчинени на политическата воля на министъра. В смисъл фалшифицират се психиатрични експертизи, психопрофили, унищожават се доказателства, както беше в случая със самоубития Стоев в Перник, за който изведнъж се оказа, че няма качествени натривки, а истинската причина е, че той няма барутни частици по ръцете. Той се е застрелял, без да остави барутни частици по пръстите си, невероятен изстрел някакъв е произвел. И всичко това, за да не се каже кой го е застрелял.

Не може тези органи, които дават тези експертизи, които са за съда, не са за МВР, а тези експертизи да остават на разположение в МВР и да се манипулират, защото волята на министъра е една или друга, или защото волята на началниците е такава.

В МВР трябва много сериозно да се променят. Освен това половината са чиновници в МВР, държавата плаща скъпи пенсии и рано пенсионира хора, които нямат нищо общо с полицейската служба или с дознанието.

Трябва, както навремето е било, във всяко село, в което има изборен кмет, да има и полицай. Това казваме ние. Да охраняват училищата, те в момента не охраняват училищата, там има ученическо насилие, продажба на наркотици...

Трябва по-голямо внимание към хората.

- Кои са другите сфери, които бихте посочили като приоритетно нуждаещи се от реформи?

- Основното, което трябва да разбере българското общество и българският избирател е защо в България западна и изчезна инвестиционната активност, защо няма хора, които да инвестират в производство.

Защото има страх, защото няма бизнес климат, изобщо икономическият климат е лош, защото мутрите и МВР малтретират бизнеса, това е тъжната истина. Рекетират го, изнудват го, насилват го. Дали с изкупни цени, дали с това, че не позволяват да има борси и тържища за българска продукция, дали защото вкарват контрабанден внос, но те съсипват бизнеса и са основните виновници в момента.

Това казват примерно хората в Кюстендилско - защитете ни, за да не ни купуват черешите на безценица, за стотинки, а ги продават по 4 лв. в София. Кой взема разликата между тези 10 ст. или хайде да са 50 ст. и 4 лв.? Кой я взема? Ами той е виновният, защото добавената стойност се отнема от производителя.

Как да има при това положение раздвижване в българското земеделие, особено там, където наистина мощно е притиснато от мутрите? А с всичко е така - с дома, с бизнеса.

Затова казахме, че МВР трябва да се оттегли от рекета върху бизнеса. И ГДБОП не може да си позволява това, този човек Флоров, който беше шеф на ГДБОП, трябва да му бъде потърсена отговорност. Самите те произвеждат компромати, подслушват бизнесмени и след това ги рекетират.

- А Вие, понеже сте в политиката от началото на промените, имате ли някакво обяснение защо повече от 20 г. като че ли МВР не е реформирано, в другите страни от ЕС в МВР не са съсредоточени толкова правомощия?

- Там възкръснаха най-грозните практики на комунистическия режим и на репресивния му апарат - незаконно подслушване, полицейски тормоз, терор, какво ли не. Това е рецидив. Върна се махалото, защото такива хора управляваха страната, които върнаха махалото на комунистическия страх. Предпочитат да управляват така хората - със страх.

- А другите сфери, в които са най-наложителни реформи?

- Най-належащо е реформирането там, където може да спре демографската катастрофа. Да имат сигурност хората за здравето си, за бързата помощ, за болничното здравеопазване, за здравето на децата си, на възрастните. Защото ако малко се подобрят показателите, България ще спре да изчезва като нация. Ако сме на европейските стандарти по показатели като смъртността при деца до 1 година, ние няма да намаляваме като нация, а ние изпускаме децата дори.

След това - да има сигурност за децата в училище, защото няма.

Другото - знаете ли от какво умират българите? Те са в постоянен стрес, недостигаща пенсия, не могат да платят сметки, няма как да се справят, срам от децата, срам от комшиите и т.н., това ги погубва. Те нямат сигурност през парите, които получават за 40-годишния си трудов стаж. И в това отношение ние сме предвидили редица промени, без които не може просто да продължи напред това общество.

Ако вие се пенсионирате тук, вие ще загинете, защото нямате сигурност през заплатата, която получавате. Представяте ли си какво е посланието на България към поколението, което е примерно във втората половина на житейския си път. И те какво правят - търсят начин да отидат някъде, където има система, даваща сигурност.

И другото е грижата за социално слаби, за деца-сираци и тези, които родителите им не могат да ги отгледат, както и грижата за хората в гетата.

По отношение на ромите политиката трябва да се промени, те трябва да получат занаят, да бъдат обучени, да имат квалификация, а не да бъдат възпроизвеждани като избиратели на някоя партия, просто защото си мислят, че ръката, която им дава социалните помощи, всъщност ръката, която ги превръща в зависими и безпомощни хора, е ръката, която трябва да целуват.

На практика тази система трябва да се промени, трябва да кара хората да влязат в пазара на труда. За 12 г. цяло поколение лентяи произведохме с тази система. Социална подкрепа е нужна, но срещу социална отговорност и социални ангажименти, иначе какъв смисъл има и накъде отива държавата.

- Днес подписвате, заедно с други партии от досегашната опозиция, за паралелно преброяване на гласовете на изборите. Как ще отговорите на заявеното от лидера на ГЕРБ, че се готвите, заедно с БСП и Местан, да оспорите изборния резултат, ако ГЕРБ води?

- Те откъде знаят какво се готвим да правим? Паралелното преброяване се прави на фона на това, което се случва. Ние, ако не вземем мерки, когато ги виждаме с истинските им разкрити лица - този Цветанов, този Борисов, значи сме някакви безнадеждни глупаци и наивници и въобще не трябва да ни има.

Ние трябва да вземем мерки, защото тези хора са направили организацията за изборите. Служебното правителство един Господ знае какви възможности има да задвижи нещата, министърът на вътрешните работи е специално назначено лице от Борисов и от Цветанов, това е вън от всякакво съмнение.

Знаете ли те всъщност какво казват по този начин: "Дръжте се с нас все едно сме истински демократи, политици", а те не са, то е ясно, че не са. Вижте какво правят по отношение на прокурор, какво по отношение на собствените си министри и ние да се държим все едно всичко е наред.

И не е вярно, че няма да признаем изборите. Този, който иска да саботира излизането на България от кризата е точно ГЕРБ, защото ги е страх, че при една стабилизация на България, постигната с много усилия, те двамата ще си получат заслуженото. И какво ще стане с цялата им партия ГЕРБ? А те трябва да си получат заслуженото. Аз обещавам в цялата страна, че ще има комисия в следващото Народно събрание, която ще разследва това, което са създали - престъпна организация в МВР.

- Какво правителство виждате като възможно след изборите?

- Това трябва да подскажат избирателите, всъщност избирателите ще подскажат с вота си къде искат да се намери изходът от ситуацията?

- Вие пръв заговорихте, още преди да бъдат насрочени предстоящите на 12 май избори, за програмно правителство и в хода на кампанията поддържате тази позиция. Според Вас това ли ще е единствената възможност след изборите и как би могло да се случи такова правителство?

- Да, ние сме го обсъдили широко и сме го казали. На нашия акъл идват и след 10, и след 12 години всички. Въпросът е навреме да сме с този акъл.

Партиите трябва да прочетат вота на избирателя. Те трябва да си направят извода какво искат хората. Но преди хората да са се произнесли, да се говори какво ще е правителството и как ще бъде подкрепено...

Аз мога да кажа само за нас. Ние можем да подкрепим само програмен кабинет, който има решителни и компетентни хора и които са абсолютно наясно кои са антикризисните политики, които трябва да приложим. Ако няма такива хора, ако няма такива политики, няма да подкрепим.

- Би ли имало значение с чий мандат ще бъде едно такова правителство, кои други партии биха го подкрепили, изобщо как си представяте този процес, при който би трябвало да се постигне съгласие около определена програма?

- Аз си мисля, че след изборите ще има много политически формации и институции, които ще искат да запазят стабилността, за да започне да се възстановява държавността.

Тези неща, които говорите, са свързани с управлението на страната, но преди да се пристъпи към това, да се придаде управляемост, т.е. да започне да се излиза от социалната криза и от икономическата криза, трябва да се решат ключови въпроси. В България няма държавност в момента, няма държавни институции, които да гарантират елементарна сигурност, за което говорихме в началото на разговора.

Преди всичко останало трябва да се възстанови функционирането на тези институции. Много хора в политическата среда, в съдебната власт и в президентството ще искат да има стабилизация, защото ако не искат, ще означава, че приемат политическата дестабилизация и дестабилизацията на институциите, за да оцелеят двама-трима души, да не ги гонят, да не ги вкарат в затвора. Това не ми се струва изобщо разумно основание.

"Шпигел": България - разядена от корупция, превзета от картели

"Варна е като страната - разядена от корупция, превзета от картели. Един отчаян човек неотдавна се самозапали, смъртта му разтърси мнозина. Идат избори Нещо ще се промени ли?- пита сп. "Шпигел".

Под заглавие "България. В пламъци" авторитетното германско списание публикува репортаж от Варна (magazin.spiegel.de).

"Пламен Горанов, който на 20 февруари се самозапали в знак на протест във Варна, не бе нито първият, нито последният, прибегнал до този отчаян акт - още петима души в България сториха същото. Но 36-годишният варненец се сдоби с най-голяма известност - заради протеста си срещу държавата, корупцията и злоупотребата с власт.

Горанов се превърна в герой за демонстрантите, които в продължение на три месеца протестираха срещу правителството. Из цялата страна стотици хиляди хора излязоха на улицата, само във Варна броят им стигна 30 000 души. Отпорът бе насочен основно срещу високите цени на тока, всъщност обаче обект на атаките бе прогнилата политическа класа. Под натиска на улицата дори се стигна до оставката на премиера Бойко Борисов", така описва случилото се в страната авторът.

"Шпигел" отбелязва, че миналата седмица е избухнал още един скандал, който сериозно обременява бившия министър-председател - подслушан разговор свидетелства за очевидните му опити да потули един случай на корупция.

Цитирано е някакво проучване на неназована агенция, според което 41 процента от гражданите били убедени, че резултатите от изборите ще бъдат фалшифицирани.

По-нататък в публикацията се казва: "Надежда за истинска промяна почти няма. Приближените до някогашните комунисти са си разпределили страната. Те доминират в парламента и в администрацията, взимат най-добрите поръчки, заплашват пресата и са свързани с организираната престъпност.

България е най-бедната държава в Европейския съюз, икономиката е в стагнация, към половин милион българи са заминали в чужбина. Еуфорията от 2007 г., когато България неочаквано рано се присъедини към Европейския съюз, е отлетяла безвъзвратно. Европейският съюз наскоро отказа да приеме страната в Шенгенското пространство.

Като цитира варненския журналист, пишещ за "Капитал", Спас Спасов, "Шпигел" описва ТИМ - групировката, която властва във Варна:

"Стартовият й капитал е натрупан благодарение на контрабанда, хазартни игри, кражби на автомобили, проституция и наркотърговия, като печалбите са били вложени в законни фирми. ТИМ бързо се превръща в империя. "Новата водеща сила в организираната престъпност в България" - така определя групировката американският посланик в свой доклад от 2005.

Днес се смята, че за ТИМ работят 30 000 души. Тя има дялове в авиокомпания "България еър", разполага с шест телевизионни канала, с най-големия варненски вестник и фирмата "Химимпорт", която търгува с нефт, торове, химикали и зърнени храни.

"Варна е снимка на цяла България", казва за "Шпигел" Спасов, представен от списанието като "един от най-добрите познавачи на групировката ТИМ".

"Повечето общински съветници не се интересуват от съдбата на града, а само от собственото си обогатяване. Поради което си "сътрудничат" с ТИМ - най-големия и мощен работодател. Факт е, че почти винаги, когато се разпределят обществени поръчки, от тях се възползват фирмите на ТИМ - с привилегии и без конкурс", обяснява журналистът.

"Ние, българите, не сме по-корумпирани от другите народи. Само че през 1989 г. нямахме истинска революция", смята Спасов. Той посочва, че разлика от Полша или някогашната ГДР старите елити са останали на власт. И след като смениха имената си сложиха ръка на най-апетитните държавни предприятия.

Иван Костов - И като опозиция можем да предпазим страната от безобразия

Интервю пред Дневник.бг, 25 април 2013
направено преди скандалните разкрития на Мирослав Найденоив за подслушваният(га

Интервюто е взето преди бившият земеделски министър Мирослав Найденов да обвини Цветан Цветанов, че е използвал МВР, за да подслушва и контролира всички министри от кабинета "Борисов".

Едно от посланията на кампанията ви е, че знаете как да изкарате България от кризата, защото вече сте го правили. За разлика от кризата през 1997 г., която беше икономическа, тази е политическа - който и да вземе властта, не би се ползвал с достатъчна подкрепа, за да може да прилага непопулярни мерки без сериозни последствия. Какво трябва да направи бъдещата управляваща партия, която и да е тя, за да изкара България от кризата в тази ситуация?

- Трябва да търси широко съгласие за антикризисните мерки, включително да е готова да оттегли от политиците си от управлението и да го остави в ръцете на експерти, които да изпълнят план за действие за излизане от кризата.

Разчитате в голяма степен и във "Фейсбук" кампанията си на послания, които са свързани с Вашето управление от 1997 до 2001 г.

- Разбира се. Това е съвсем нормално.


Но има разлики между 1997 г. и 2013 г.

- Но ситуацията не е много различна в сравнение с 1990 г.  През 1990 г. пак нямаше политическа алтернатива и имаше парламент, който пак излъчи правителство с широко съгласие, което стартира реформите в България. Аз имах честта да съм финансов министър и основен двигател на реформите, които се извършиха тогава. Така че аз познавам тази практика, тя в България не е чужда.

Какво се крие зад трите ключови думи в кампанията ви - "доходи, работа, сигурност"?

- Това са 81 политики, изведени само в предната част на кампанията. Те са свързани с анализ на ситуацията и са адресирани на всяка стъпка към конкретен проблем. Пример: проблем първи - свиването, изчезването на пазара. Тежък проблем, който изхвърли много фирми от пазара и ги замрази. Има цял комплекс от мерки за това. Включително с данъчни облекчения, със специални условия за започване на бизнеса, с кодекс за малкия бизнес, който трябва да опрости процедурата.

След това пазарът се възстановява, като се елиминира нелоялната конкуренция по няколко линии. Основно - чрез злоупотребите с господстващо положение, чрез контрабандния мост на т.нар. контрабандно карго, и от сивия сектор, който, като не плаща и укрива данъци и не декларира доходи, е много по-конкурентоспособен. Така че в тези три посоки са много ясни политиките, които трябва да бъдат предприети. Те могат да дадат ефект за три месеца, примерно Хайде, без сивия сектор, останалите мерки срещу контрабандния внос, който между другото е елиминирал огромна част от пазар в България. Пазарът на чорапи е зает от контрабандно карго 88%! От 50 млн. чифта само 6 млн. се произвеждат в България.

Наблюдава се лек спад на сивата икономика през последните години.

- Би било много добре, но аз говоря за нещо много сериозно в случая. Като имате предвид, че българските животновъди, производителите на плодове и зеленчуци са изтласкани почти изцяло от пазара, можете да си представите за какви загубени пазари и възможности става въпрос. Много често това е станало с контрабанден внос.

И третото, което може да върне пазара обратно и да му позволи да се разширява, е противодействието на корупцията, по-точно - на заграбването на прекомерна политическа власт, както беше при социализма, от централните и местни власти. Това връщане към социализма, правото на дискреция на политици и местни администратори по отношение на бизнеса и на обикновените хора, е придобило огромни, бедствени размери.

И аз давам един пример, който върви в кампанията - 183 хиляди фирми в България имат само един зает. Само един! Той се инструктира и изпълнява 29 изисквания на инспекцията по труда. И подлежи на контрол, и води книга за себе си. Можете да си представите докъде е докаран бизнесът. И това са малките неща. Обществените поръчки - манипулирани, прибиране на европейски фондове от една шепа арендатори, а не от десетки хиляди фермерски семейства. Това е цялостно явление. И то може да бъде решено с противодействащи мерки.

Следващите две много важни неща, които решават проблемите на българската икономика, са възстановяване на инвестиционната дейност и нова политика за образование срещу безработицата. Това са най-мощните инструменти, с които разполага държавата, за да възстанови икономиката, без да се дават напразни обещания.

Всичко това е насочено към бизнеса и това е нормално. Но трите ви основни послания звучат по-скоро социално, отколкото като насочени към бизнеса.

- "Доходи, работа и сигурност" звучат като икономически послания. Няма по-икономическо послание от работа и от заетост. Не са социални. Звучат социално в условията на масово обедняване на хората и растяща безработица. Затова звучат, иначе те са си чисто икономически. Ако няма обедняване, да се говори за повишаване на доходите - това вече се нарича повишаване на благосъстоянието. Просто се променя знакът на разсъждението.

Същото е с работата - над определено ниво на заетост започва да се говори за повече добавена стойност, за растеж на заплатите и т.н. Но нормалните въпроси до такава степен са изтласкани от много тежките явления, че наистина всичко е придобило социална окраска.

Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата?

- Аз съм запознат с мнението на икономическите наблюдатели, които констатираха с притеснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обещания. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение.

И все пак никой не пипа ниските данъци.

- Данъчната система в страната стана изключително тежка по няколко причини. Ако се атакуват тези причини, тогава тя може да остане в общи линии непроменена, само с леки корекции. Корекциите, които предлагаме, връщат живота на малките фирми и на самонаетите. Знаете, че самонаетите са спаднали с около 150 хиляди души в сравнение с 2008 г. Как се връщат тези хора в стопанския живот? Ето мерките.

Първо - широко въвеждане на патентния данък така, както беше замислено първоначално, без тези сложни допълнителни условия за облагането с него, с които е обрасла администрацията. Така много хора в семейния бизнес ще плащат патентен данък.

Второ, намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%. Всъщност третирането им като физически лица, тези хора, които едва свързват двата края, ще остави едни 5% в тях, което за тях може да са достатъчно пари.

И накрая - въвеждането на необлагаем минимум под плоския данък е в състояние да остави пак там, в тези сектори, при самонаетите и семейния бизнес около 10% от сумата, когато те взимат минималните доходи.

Другото, което задължително трябва да се направи, е минималните осигурителни прагове по професии да се разгледат по посока на намаление. Не може шивачките да бъдат третирани с праг, приблизително равен на средната работна заплата, както го въведоха през есента на миналата година. Което приспа и двете най-големи шивашки предприятия в София.

И още - да се направят минималните осигурителни доходи на заетите в зависимост от професията, но и от мястото. Може ли да искаш от самонает във Видин да плаща същото, което и в София? Не е редно. Нужен е по-гъвкав механизъм, ако искаме да му дадем простор, за да работи. Това означава сумарно около 300 - 350 милиона държавата да остави точно на определено място с идеята да възстанови бизнеса по места.

И ако намалим бюрократичните процедури и властта на администрацията, както ние сме се заканили, с 90 на сто, това означава една огромна част от санкциите да паднат и да не се плащат от фирмите или да бъдат редуцирани в зависимост от степента на нарушението. По инспекцията на труда, за която говорих, има санкция от 15 хиляди лв. - представяте ли си какво означава за един едноличен търговец санкция от 5 хиляди лв.?

90 на сто е съвсем изпълнимо. Огромна част от тази бумащина, която се иска от фирмите, я имат самите власти. Те ги карат само да ходят да я вадят отново и отново и да си я разнасят помежду си, ние сме им станали нещо като пощальони или като служители на самата администрация. Превърнали сме се в придатък на администрацията. Аз самият още не съм си отписал наследствения имот и сега два района в София ме облагат с данък. А ги питах - не можете ли да се обадите и да кажете, че този имот е при вас вече и да го отпишат? Не може! Защо? Той не може да се клонира. Хора дори могат да се клонират, но имотът е един. Защо общината не го отпише?

За да могат да бъдат приложени всички тези мерки, все пак е необходимо участие в изпълнителната власт. Ако имате малка парламентарна група, това трудно може да стане. Готови ли сте да влезете в коалиции, за да имате възможност след изборите да участвате в кабинет?

- Ние ще бъдем готови да подкрепим правителство, ако то има воля и решителност да приложи антикризисни политики.

В много програми има такива аспекти.

- Няма. Има много малко такива. Има много говорене и няма истински кураж да се приложат антикризисни политики. Ще дам пример от нещо, което не докоснахме - образование срещу безработица.

Кой е центърът на българското училище? Училището ли е най-важно? Учителите? Ученикът, родителите? Отговорът е: ученикът, който е покрил общообразователните изисквания на матура. Така трябва да бъде. Ако това стане, веднага се закриват над 110 такива училища, в които няма достатъчно ученици, и се пестят 230 милиона. Ето ви милионите, които искахме да оставим на малкия и семеен бизнес и на самонаетите.

Това е трудно осъществимо, защото ще срещне съпротивата на ДПС, на БСП, ще почнат да си късат ризите и да си скубят косите колко несправедливо и несоциално е това, защото там, в тези 100 училища има няколкостотин учители, които нямат работа. И заради тях българското училище няма да постави в центъра на своя интерес ученика, способен да покрие общодържавните изисквания. Това са трудни реформи!

А съпротива от страна на ГЕРБ?

- И от страна на ГЕРБ. От страна на всеки популист. Не гледайки интересите на тези деца, които са най-важни от всичко, а гледайки други неща - в някакво населено място да има училище. Сега кръстосвам страната и виждам в колко населени места няма училища. Няма, защото няма ученици! Те правят училището. Т.е., искаме решителни и смели мерки.

Каква би била вашата роля в парламента, ако няма кого да подкрепите за тези мерки?

- Ще бъдем опозиция. Защото няма да излезем от кризата! Много е просто.

Ще имате ли достатъчно важна роля, когато отново стоите като опозиция?

- Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страната от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме авторитета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой!

Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент - "Движение България на гражданите"?

- Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Каназирева от Пловдив, която ми обясни причините за напускане - това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично.

Каква е ролята на "Български демократически форум" във вашата коалиция?

- "Български демократически форум" винаги е бил част от десните, от Съюза на демократичните сили, като коалиционен партньор или участник. Винаги е бил част от тази идея. Това, че оставаме заедно с тях като последни бранители на синята кауза, според мен показва качествата на хората, които, макар и не много, са с твърдост, с характер, със свойството да обичат България самоотвержено, което за съжаление го няма в българските политици. Патриоти са, истински, твърди, сигурни хора, когато става въпрос за защита на неприкосновеността на живота, на имотите на хората, на земите и т.н.

Имаше много версии около разпада на евентуалната коалиция със "Синьо единство". Каква е вашата?

- Коалицията не се е разпаднала, просто не се яви на избори. Няма развод, това са преувеличени неща. Едните отиват на избори, другите чакат да продължим проекта си за обединение след изборите на 12 май. Аз приемам, че, както те казаха, "ние не сме се създали, за да отидем на избори, а за да бъдем заедно". Но в крайна сметка някой трябва да се яви на избори. Ние не можем да не се явим на изборите, а и нямаме желание, защото си браним каузата. Браним си програмата.

А как си обяснявате ниската подкрепа за бившия Ви партньор СДС?

- Ако се откажеш сам от собственото си управление, какво можеш да очакваш? Как можеш да се откажеш от собственото си управление и да твърдиш, че си същият? Ако ти се откажеш от това, което си направил, и започваш да го наричаш "провал на прехода", криминален преход, с всички думи, с които го кръщава ГЕРБ, няма как това да се уважава от хората. Това си е чисто предателство. Иначе са подкрепяли това управление, искали са да се върне земята, да няма комунисти...

Какво би било по-лошо за страната - управление на ГЕРБ или на БСП и коалиция?

- То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен - "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата.

Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта.

- Най-много намразват този, който ги спасява. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болезнени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. - "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Андрей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания - 1990 - 1991 г. и 1996 г.

И сега проблемът е сериозен! Какво ще се случи, ако българските производители на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенергия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската директива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищожава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла.

Големите проблеми там са свързани с доходите, защото цената на тока няма как да пада.

- Така твърдят либертарианците. Това е и вярно, и невярно в една съществена част. Това е техният спомен от годините на подема, пък и те не знаят как се получиха те - между 2001 - 2008 г. Тогава бързо растящите доходи осигуряваха възможност да се разширява пазара, дори в условия на започваща да се появява злоупотреба с господстващо положение. Така е! Ако много бързо растат доходите, те имат свойството да не правят толкова болезнена нелоялната конкуренция. Тогава не се усеща даже злоупотребяващата администрация.

Но ние сме в криза. Как да растат доходите? От 2008 до 2013 г. ние още не сме достигнали нивото от преди кризата. За какво говорим? Какви растящи доходи? Откъде? Физическите обеми на стоки и услуги са по-ниски, отколкото през 2008 г.

Но има ли въобще причина цената на тока въобще да пада в близко бъдеще?

- В условия на криза цените падат. Защо паднаха цените на жилищата? На офисите? Наемите? Защо паднаха цените на телекомуникационните услуги? Цели отрасли в години на криза се преструктурират, намаляват разходите, защо това да не е валидно за електроенергията, при положение, че вървим към енергоспестяващ икономически растеж? Два пъти и половина скок от 2001 г. досега на БВП, с 8% повишаване на консумацията на електроенергия.

Не може да се дават такива полуверни и в същинската си част неверни към мястото и датата твърдения. Откъде да пораснат?

Последно - за момента - от това, което сте видели и като програми, и като кампания, не виждате партньор в бъдещия парламент.

- Виждам фалшив ляв завой у всички. Тези хора не са толкова глупави, не са некомпетентни, те говорят глупости за пред избирателите. Например АЕЦ "Белене". Вече се видя, че това е глупост. Но те говорят тези неща, за да спечелят доверието на избирателите. Но в изборния ден всички тези обещания ще отидат в коша.

Подозирам дълбока неискреност и лицемерие в българските политици. Това се нарича политика в България, за съжаление. Някои го наричат лява политика, други - ляв завой, а всъщност просто се говори за пред избирателите, на които трудно може да се каже истината.

Какво ще прави ДСБ и какво ще правите лично Вие, в случай, че не влезете в следващия парламент?

- Такива разсъждения не съм си позволявал. И не си позволявам, защото много добре знам какво означават. Ако лидерът започне да се занимава с тези разсъждения, да си върви вкъщи и да си оправя градината.

Един коментар за скандала с подслушването?

- То не вълнува хората. Не ги засяга, защото интересите им не достигат тези сфери. "След като подслушват политиците, политиците да се оправят." Не е техен проблем. Техният проблем е - няма работа, няма доходи. Тъжно е, че българинът не е чувствителен към посягането на човешките му права и на свободата, но той е толкова притиснат от другите неща, че в момента това не му е приоритет. Станишев силно ще надцени свойствата на тази кампания, ако заложи на нея.

Това ще се отрази не толкова на изборите, а на тези публицисти, които бранят едната или другата страна. Едните ще се окуражат повече, ще вложат повече патос, а другите ще си замълчат - тези, които казват, че Цветанов е невинен, ще се замислят, ако прокуратурата изкара още нещо. Но това не е фактор в кампанията, който да си струва обсъждането. Нито един въпрос за подслушването не съм получил по време на срещите си с хората. По това съдя.

Кризата в Европа, кризата в България

Публична лекция на Иван Костов пред Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 20.03.2013 г.

Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ. Кризата на стария континент има достатъчно видими местни причини.

Европа е в криза на Кондратиев

Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на 19 и 20 век. Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката заетостта. Земеделието се замества от индустрията; индустрията – от услугите; а услугите – от виртуалния свят. Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките.

Ненужна военно отбранителна промишленост

Втората причина е нежеланието на Европа да се съобрази с радикалната промяна на начина на водене на военни действия. Масовите армии от началото на 19 век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора. Това направи до голяма степен излишен целия военнопромишлен комплекс. Отне му ролята в разработването на високи технологии. Неговия упадък ограничава търсенето в тежката металургия и химия и в редица други индустриални отрасли.

Инвестиции извън Европа

Третата причина е огромния износ извън Европа на капитали и индустриални технологии, извършен за изключително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа. Периферията на Съюза остана с много ниска способност да създава добавена стойност и най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили. Не е случайно, че кризата в южната и югоизточната европейска периферия е най-силна.

Политиката на ЕС

Тази причина е в остарелите или направо неправилно поставени приоритети на ЕС. Сред размитите, компромисни и многобройни цели конкурентоспособността е една от програмите за финансиране. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа вътрешния и външен конкурентен натиск. Един от първите критерии от Копенхаген беше новоприетите страни да издържат вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външния, ще е много по-силен.

Кризата в България

В определена степен е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика. Ние нямаме проблеми с обслужване на външния дълг. Нямаме прекомерни дефицити на бюджета. Нямаме банки, които да се провалят на стрес тестовете на Съюза. Нямаме военнопромишлен комплекс, тежка металургия и химия както през 1989 г. Нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните от ЕС.
Ширещата се бедност и безработица у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа.

Българската бедност

Започва в 1990 г. когато страната ни обяви официален фалит. Дълго проточилите се преговори с банките кредитори и Парижкия клуб завършиха преди 20 години с налагане на страната ни на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те имат много малко общо с щедрите условия дадени от еврозоната на Гърция и Кипър.
В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит, поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика. Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивните програми на МВФ и Световната банка, каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си.
През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нов 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга.

Българският бизнес преживява дълбоко разочарование

След годините на реформите 1997-2001 г. с надежди за успешно предприемачество стартираха стотици хиляди. Вследствие на това през 2001 г. 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата, от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници. През 2011 г. тези доходи са 13.2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83 на сто. България се пролетаризира отново. Обяснението е, че сега от 366 000 фирми в половината има само един зает. Половината от българския бизнес е във фризера.
Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия, да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка. Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост, поради много ниската добавена стойност в тях и загуба на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 млр. лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома.

Злоупотребата с господстващо положение

Силно влоши положението на малките и средни български фирми. Всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газа, на публичните услуги, на електроенергията са най-бързо растящите. Ако общият индексна цените през последния отчетен месец на т.г. по отношение на юли 2001 е 184,7, то в посочените сектори на злоупотреба с господстващо положение от частните и държавни фирми, индексът е над 220. НЗОК харчи т.г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението е било с 604 хиляди души повече. В условията на икономическа криза това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми. Води до обедняване и загуба на работни места.

Замразените доходи

През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15 на сто от своята покупателна способност на вътрешния пазар. От това пострадаха всички хора, които получават фиксирани доходи и социални плащания. Особено тежък е ударът върху пенсионерите с техните замразени пенсии. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009-та.

Постоянен износ на валута

Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната. Платежният баланс на страната през миналата година е с дефицит от 1.3 млр евро. Търговският дефицит на страната ни с Русия, която диктува у нас цените на течните горива, газа и ядреното гориво, през 2011 е 3.5 млр. евро, а през 2012 г. е 9.3 млр. лева или 4.8 млр. евро. Този огромен приток от валута в Русия е от намиращото се в силна стагнация българско потребление и от загиващия български бизнес. Този внос на валута от България е наложен от Москва вместо балансирана търговия, която би създала над 200 хиляди работни места у нас.

Заключение

Кризата в Европа изисква голямо политическо усилие за дълбоки реформи. ЕС видимо губи икономическата си мощ в последните 5 години. Интеграцията в Съюза обективно отслабва. Дълговите проблеми на Юга създават остри напрежения. На общите ни проблеми се дават национални решения. Те често са за сметка на останалите.
ЕК предприема нещо срещу монополиста Газпром едва в последните месеци.
Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни.

Вальо, Емо, Цеко, Цецо - глутницата на Бойко

Управлението на ГЕРБ превърна държавата в мутра

 Евгений Дайнов прави безпощаден анализ на царуването на Бойко Борисов във властта в книгата „Варварите. Управлението на ГЕРБ 2009 – 2013 г.”. Томът с логото на издателство „Милениум” излиза на пазара на 18 април. В миналия брой на „Ретро” публикувахме първия откъс от горещото четиво - “Бойко - тяло, в което не живее разум“. Сега  ви предлагаме нов интригуващ текст от премиерната книга.  



Евгений Дайнов, Информационна агенция ПИК

Поради слабостта на законите и ленивостта на институциите, в съвременна България винаги са съществували тенденции за олигархизация на властта и монополизация на икономиката. Винаги обаче е имало поне някакви пречки пред това, цялата страна да бъде преоснована върху основата на олигархията и монопола.

Правителството на ГЕРБ е първото, което развива цялостна политика за постигане именно на това – тоест за превръщане на тенденциите към концентрация на властта в правило за устройството на властта. Монополи има навсякъде, във всички сектори; и те биват всякакви размери. Малко хора подозират, например, че фирмата "Компас" е с 60% пазарен дял в продажбите на пастети и над 70% в стерилизираните месни продукти, готови за консумация (например русенско варено, телешко) и в готовите ястия с месо – по данни на в. Капитал от 21 декември 2012 г. В същия брой на вестника научаваме, че каквото и заглавие да имат корите за баница, които си купувате, имате 75 % шанс да сте си дали парите на монопола „Белла”. Тези неочаквани – и подобните им – монополи укрепват неумолимо по времето на ГЕРБ, за сметка на дребните и средни производители, които са избутани от пазара.

Щом още влизайки в бакалията се натъквате на монополи, ясно е, че на по-големите арени на икономиката положението е още по-зле.

При идването си на власт ГЕРБ заварва на терена няколко вече вкоренени монопола, шепа начинаещи (още неуспели да постигнат желания от тях размах), както и цяла сюрия желаещи тепърва да стават монополисти. След като разчиства най-неудобните (Алексей Петров и Гриша Ганчев), ГЕРБ запрята ръкави, за да удовлетвори щенията на останалите. В края на мандата на ГЕРБ, България вече не е пазарна икономика, а сложна структура от монополи, разположили се из цялата икономика.

Водещите фигури в тази игра на „монополи“ са хора, идентифицирани публично от министър-председателя като негови приятели. Общото между тях е минало, оплетено в силови групировки, влечение към членство в спортни и ловни организации, връзки с ДС или с червената номенклатура отпреди 1989 година, както и монополна позиция, постигната с помощта на властта.

Да огледаме най-типичните представители на вида.

Валентин Златев, директор на “Лукойл”-България и притежател на Нефтохим-Бургас, е партньор по карти на премиера и съветник на държавната руска компания „Росатом“ (не е публично известно има ли изобщо българско гражданство). Златев е най-големият монополист в картела, контролиращ цените на горивата в страната. Произвежда и 100 % от битума, който се излива върху любимите на неговия приятел Бойко Борисов магистрали.

През лятото на 2011 година, в опит да постъпи законово и институционално, шефът на митниците Ваньо Танов отнема лиценза на “Лукойл”, защото фирмата е отказала да монтира задължителните измервателни уреди на входа и изхода на складовете си. Това е последният опит за действие на някоя голяма институция – и в сблъсъка с частния интерес на монопола, този опит се проваля. Половин година по-късно, през януари 2012 година, лицензът на Лукойл е върнат, макар измервателните уреди – вече монтирани във всички негови конкуренти – все още да не са напълно въведени.
Година по-рано, през март 2011, след масови протести срещу високите цени на горивата, икономическият министър Трайчо Трайков обвинява “Лукойл” в злоупотреба с господстващо положение, а всички горивни фирми вкупом – в затваряне на пазара за нови участници и евтин внос. Златев контрира с издевателско отворено писмо, в което твърди, че Трайков не умее да смята.

Намесва се и премиерът, който предупреждава своя министър да не прави „необосновани изказвания“; и му отправя последно предупреждение за уволнение.

Трайков отговаря така: „През цялото време говоря за правилата на конкуренцията и свободната пазарна среда, които държавата трябва да осигури.“

Това, разбира се, е правилната позиция, позоваваща се на принципите, изложени по-горе от фон Хайек и Маргарет Тачър. Това е точното описание на ролята на държавата в пазарната икономика, но това очевидно няма никакво значение, защото в крайна сметка Трайков е уволнен. Всички виждат, че в случая частният интерес е по-силен от държавата; и никой не се учудва, когато Комисията за защита на конкуренцията излиза с решение, че в сферата на горивата няма нито картел, нито монопол.

Типичен представител на близките до властта монополи е и депутатът от ГЕРБ Емил Димитров-Емо Ротманса, заместник-председател на парламентарната комисия по селско стопанство и гори, председател на Ловно-рибарския съюз. Известен като „феодала на Етрополе“, Емо Ротманса прокарва цяла поредица от законови поправки в свой интерес – от превземането на държавни ловни стопанства и гори до изсичането на дървесина за производството на биомаса.

През ноември 2012 година гръмва скандал за около един милион евро финансиране от Брюксел, дадени на Емо Ротманса по линия на МОСВ. Обърканите обяснения на министъра на околната среда и водите предизвиква ироничната реплика на депутата от БСП Михаил Миков, която добре описва подчинеността на политиките на ГЕРБ на интересите на техни приятели: „Трогателно е усилието ви да ме убедите, че проектът случайно е попаднал до границата на ловното стопанство на Емил Димитров. Съчувствам ви и ви разбирам”.

Емо Ротманса е приятел с Валентин Златев и Бойко Борисов; и в качеството си на такъв замесва премиера в огромен скандал с ползването на правителствения самолет за превозването на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе Борисов) и „Етрополе“ (собственост на Ротманса) за мач на черноморското крайбрежие. Междувременно Емил Димитров е разследван от Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, но до края на мандата на ГЕРБ тази комисия отказва да обяви каквото и да е решение по въпроса, с което нарушава всички отнасящи се до случая закони.

Законите отстъпват и пред друг приятел на премиера - Михаил Михов – Мишо Бирата, за когото вече стана дума. Съученик и съратник на емблематичния екземпляр от СИК Младен Михалев-Маджо, Мишо Бирата приватизира бирения завод във Варна през 1996 година, после купува винзавода „Димят“; а през 2003 година се появява в медиите, за да се похвали, че като собственик и на „Леденика“ държи 32 % от бирения пазар в страната. През 2009 година купува бирения завод в Русе, както и хотела „Дунав плаза“. Шеф е на Федерацията по баскетбол и приятел на Бойко Борисов и Георги Първанов, които често кани на спортни състезания.

В началото на 2011 година става известен покрай изтеклите в медиите телефонни разговори на Бойко Борисов, в които той инструктира митниците да не проверяват бизнеса му. Мишо Бирата умира при мистериозни обстоятелства в Правец, в хотела на Валентин Златев, където по традиция отсядат Бойко Борисов и Георги Първанов, докато ловуват заедно в близкото ловно стопанство на Емо Ротманса.

Показателно е, че до края на мандата на ГЕРБ никоя контролна или правосъдна институция не си дава труда да разследва Борисов за чадъра, опънат над Мишо Бирата – поредно доказателство за това, че в България на ГЕРБ частните интереси на силните са по-силни от законите, пазещи общия интерес.

Разбира се, този тип хора всъщност нямат приятели. Събират се заедно на принципа на глутницата, за да застигнат и тръшнат някоя плячка. Затова с лекота се обръщат един срещу друг. Пример е съдбата на олигарха Гриша Ганчев, бивш борец, собственик на петролната верига “Литекс” (и на едноименния футболен отбор от Ловеч), монополист на пазара на захар, член на Олимпийския комитет и на Футболния съюз, както и на Федерацията по самбо, където членува и собственикът на Корпоративна банка Цветан Василев. До 2012 година е в топли отношения с Борисов и е съставна част от неговия приятелски кръг, описан по-горе.

Ганчев фигурира в изтеклата чрез Уикилийкс кореспонденция на посолството на САЩ в България. Заедно с Тодор Батков, Васил Божков и братята Маргини, той е даден като пример „за някои от най-известните връзки“ на българския футбол с организираната престъпност.

На пръв поглед Гриша Ганчев е типичен представител на вътрешния кръг приятели на премиера Борисов и би следвало да вирее прекрасно в климата, създаден от ГЕРБ. Но неговият възход е прекършен, когато влиза в конфликт с Цветан Василев, с кредит от чиято банка (захранвана, от правителството, с парите на държавните предприятия) през 2007 година стартира завод за сглобяване на китайски автомобили. Заводът е открит тържествено от Ганчев, Борисов и Василев, но скоро след това нещата около него се объркват.

Очевидно Ганчев по някаква причина губи благоволението на премиера, който не го допуска до поемането на част от собствеността на финансово закъсалия футболен клуб ЦСКА. Скоро след това се оказва, че продажбите на китайските коли вървят вяло и Ганчев не успява да обслужва кредита си към Корпоративна банка. Някъде там Ганчев очевидно се скарва и с Василев, дълга към когото се опитва да покрие с постъпления от захарния си монопол.

В резултат през май 2012 година Ганчев е безкрайно учуден, когато различни държавни служби започват проверка на захарния му бизнес и арестуват сина му, а впоследствие повдигат обвинения и срещу него самия. Свикнал да бъде недосегаем, Ганчев е потресен от рейда на службите и крещи по телефона на свой познат: „Ще го изкормя тоя твоя човек червенобузест! Ще му разпоря корема рано или късно! Това трябва да ти е ясно!" В „червенобузестия“ разпознава себе си директорът на
НАП и се оплаква в прокуратурата, която повдига съответното обвинение към Ганчев.

В крайна сметка Ганчев е просто разорен, но не и осъден, а Софийският апелативен съд освобождава сина му поради липса на доказателства. Поуката от тази история обаче е важна. В модела на управление на ГЕРБ държавните контролни институции са държани настрани от приятелите на властта. В случая с Ганчев виждаме обаче нещо още по-тревожно. Държавните институции се ползват, според приумиците на властта, като инструмент за насилие срещу отделни хора и бизнеси.
Това е вече не просто краят на държавността, а превръщане на самата държава в мутра. Виждаме нагледна илюстрация на положението, описано още от Св. Августин Блажени преди хилядолетие и половина: „Там, където няма справедливост, държавата се превръща в шайка въоръжени разбойници“.

Няколко месеца след разорението на Ганчев държавните контролни органи отново са ползвани като частни наказателни отряди, този път срещу частна медия. Случаят е следният. В края на 2012 година сателитният оператор “Булсатком” получава от близката до властта бТВ нови, силно завишени тарифи за препредаване на сигнал към абонатите. “Булсатком” отказва да ги приеме. бТВ, заедно с другата близка до властта телевизия, ТВ7 (финансирана от Цветан Василев), спират сигнала си към “Булсатком” и вдигат огромен медиен скандал.

След кратко затишие, на 9 януари 2013 година се намесва държавата. Специални части на полицията провеждат зрелищен рейд срещу телевизия ТВ+, свързана с “Булсатком”. Обществото моментално декодира съобщението: държавата се намесва с пряко насилие в търговски спор на страната на свои приятели. Дори в най-кошмарните си сънища фон Хайек не си е представял такова изкривяване на правилата на пазара – но пък той е имал късмета да си отиде, преди в Източна Европа да се появят режими от типа на ГЕРБ.

Най-добре резюмира ситуацията сайтът Биволъ на следващия ден:

Мутренският рейд на полицията в телевизия ТВ+ постави страната редом със сатрапии като Русия, Беларус и Македония... Няма значение какво е основанието за полицейската акция. В този формат тя има една единствена цел - сплашване, а не утвърждаване на върховенството на закона. От вчера никой журналист, никой човек с позиция в тази държава не може да е спокоен, че правата му да се изразява свободно са гарантирани. Свободата на словото за пореден път бе натъпкана в калта от полицейския ботуш на едно корумпирано управление, което говори за себе си в трето лице, като дете или като шизофреник.

Типична черта на ГЕРБ е, че в подбора на своите приятели-олигарси не се води от политически пристрастия. За пръв път в България властта не дели олигарсите на „наши” и „техни” по политически признак. Освен онези, които „сгазят лука” лично с властта, ГЕРБ щастливо подкрепя всякакви на цвят олигарси. Това прави напълно неразбираема тезата, внезапно подета от „сини” интелектуални кръгове в началото на 2013 година (тоест, докато на улицата кипи народният бунт, свалил правителството), че ГЕРБ всъщност е прогресивна сила, защото била разбивала заварения червен елит и го замествала с такъв от провинцията.

Тезата, че ГЕРБ изкарва нагоре някакъв нов провинциален елит е смехотворна за всеки, който познава представителите на Борисов по места. Обилно окичени с пренебрежителни прякори (Емо Ротманса, Христо Пицата), това са отдавна известни на местната общественост милиционери, мутри, мошеници и средна ръка шмекери.

Твърдението, че ГЕРБ разбива заварения елит, също не почива на никакви факти. От заварените „червени” олигарси, ГЕРБ изтласква встрани (но не разорява) само Христо Ковачки (протеже на президента Георги Първанов) и, както видяхме, Гриша Ганчев. Останалите „червени” фигури намират именно в ГЕРБ най-добрите си приятели.

Такъв е Богомил Манчев, идентифициран като водеща фигура в „енергийната мафия” в изтекли в Уикилийкс доклади на американското посолство. Основал фирмата си „Риск инженеринг” през 1992 година, Манчев е консултант по АЕЦ-Козлодуй, производството на уран и АЕЦ–Белене, откъдето периодично е захранван с мащабни консултантски поръчки. Правителството на ГЕРБ не само не спира подобни финансови трансфери, но всъщност плаща обречения проект АЕЦ-Белене значително повече, отколкото тройната коалиция между 2005 и 2009 година. Ще рече: паричният поток към „червения” Манчев (идентифициран от Иван Костов като проводник на интересите на Русия) не само не спира, но се увеличава при управлението на ГЕРБ.

„Риск инженеринг” държи парите си в Корпоративна банка – при Цветан Василев, друг „червен” олигарх, щастливо осиновен от ГЕРБ. На 5.12.2011г. вестник 24 часа му прави следния портрет:

Възходът му започва в онези смутни времена на червените куфарчета с пари, раздавани на т. нар. наблюдавани от партията фамилии. От служител в държавен институт изведнъж става финансов тигър и стъпва във всички апетитни сектори на икономиката без да е развивал голям брой компании или да е произвеждал нещо. Името му като собственик или участник в управата на дружества след справка в информационата система ДАКСИ е видимо в ЗАД "Виктория", Корпоративна търговска банка, "Бромак", "Фина С", ТЦ-ИМЕ, "Мел финанс", "КВ-Реал", "Тръст Василеви".

Василев е типичен „червен” продукт на Луканововия хаос, но постига разцвета си по времето на тройната коалиция. Именно в годините 2005-2009 сметките на държавните предприятия, оценени на около 400 милиона годишно, започват да отиват в неговата банка. С тях, заедно с депутата от ДПС Делян Пеевски (бивш зам.-министър на Емел Етем в тройната коалиция), набързо създава медиен монопол, който подкрепя Станишев и нарича Борисов „Боко Тиквата”. След победата на ГЕРБ през 2009 година всички очакват това безобразие да бъде спряно и държавата, вместо да си държи парите при него, да обяви отворен търг и да разпредели средствата си така, че те да не могат да стават политически фактор. Нищо подобно не се случва. Борисов продължава да налива парите на държавните фирми в Корпоративна банка, а медийната империя обръща курса на 180 градуса и започва да подкрепя ГЕРБ.

Цветан Василев държи и монопола на „мултиплексите” – фирмите, чрез които преминава цифровизацията на телевизионните канали. За ГЕРБ това е заварено положение от тройната коалиция, но не прави нищо, за да го поправи, въпреки започналите процедури за санкции от ЕС. Дълбоко забъркани с руските интереси, през 2011 година, заедно с руската Внешторгбанк, Василев и Пеевски се оказват собственици на „Булгартабак”. Година по-късно, пак с Внешторгбанк, Василев закупува БТК и мобилния оператор “Виваком”. В началото на 2013 година след поредица от съдебни процеси и превъртания на акции между играчи в България и (отново) Русия, според специализираните издания Василев става и основния играч в бившата държавна фирма „Петрол”.
Така завареният от ГЕРБ „червен” олигарх Цветан Василев към 2013 година се оказва толкова мощна фигура, колкото и другият приятел на ГЕРБ, действащ еднопосочно на руските интереси – Валентин Златев. Този факт сам по себе си разбива и друга „синя” теза от началото на 2013 година – че ГЕРБ били отблъснали руските интереси от България. Напротив – точно по времето на ГЕРБ руските интереси окупират България в най-стратегически чувствителните места: горива, енергетика, телекомуникации, финанси, медии. Националният суверенитет е поставен на карта до степен, напълно немислима в която и да е друга страна от ЕС.

Бележки от Солун по време на криза

14 април 2013
Евгений Дайнов, Offnews.bg

Добре е понякога да се излиза зад граница, защото виждайки нови неща на човек му минават нови мисли през главата. И свързвайки се със старите, понякога им дават повече яснота и релефност.
Прекарах към 24 часа в Солун. Онова, което не видях, е бедни хора с празни погледи, обречено редящи се по улиците за безплатна супа. Не видях също така никакви мутри. Представете си: град с размерите на Варна и – нито един мутър. Мутрите се появиха едва когато на връщане наближихме Кулата; и си бяха чисто нашенски.

Кризата до такава степен не е натъпкала гърците в бедност и безнадеждност, че те продължават да създават условия за добро, отпуснато, без дребни проблеми прекарване. Като например, решили са въпроса с пушенето по заведенията, без изобщо да бият тъпана. Влизаш, да речем, в добър – т.е. не за туристически групи – ресторант със запалена цигара в ръка. Показваш цигарата на оберкелнера, който кима и ти посочва маса в сепаре. Докато седнеш – ето го и пепелника. На входа пише, че пушенето е забранено, но няма друг клиент на заведението, който да те погледне лошо заради благословения дим, с който постепенно се обгръщаш.

Значи – можело. Както и в леговището на еврочиновниците, Брюксел, където бездимните заведения се броят на пръсти…

Най-важна откъм мисли беше вечерта, прекарана в бар Woodstock – един от десетината отворени към улицата рок барове, натъпкани в малка уличка с непроизносимо име, намираща се на две преки на запад от пазара. Разбрах защо на Солун се носи славата на рок столица на Балканите. Не видях, какви са им групите – не отидохме на лайв – но публиката, заливаща въпросната, уличка беше възхитителна.

Нямаше много хипита – общо взето, бях единствен – но затова пък уличката кипеше от всички видове и подвидове на децата на хипитата: хеви метали, трашове и готически типове; рокаджии, рокери и просто моторджии; расти, попъри и йотъри; депеш-модисти, смъкнати и скейтъри; пънкари, ню-уейвъри и добре гримирани последователи на „глам”. Докато им се радвах, бар Woodstock пусна подборка от най-добрите парчета на легендарния ирландски китарист Рори Галагър.

Този път мислите ми придобиха по-отчетлив обществено-политически характер. Преди години бях в Дъблин по работа и открих, че Рори Галагър е националният герой на ирландците. Неговият образ те посреща още на летището и те преследва навсякъде из града. От заведенията се леят негови композиции, а в книжарниците и музикалните магазини портретът му е на стената така, както е Левски в кабинетите на българските политици.

Цивилизована нация са ирландците. Имат си и те национални герои, свързани с въстания и пушки. За всеки наш воевода имат поне пет, най-малкото защото тяхната национално-освободителна ера приключи буквално преди десетина години. Дето се вика, доста от ирландските воеводи са още живи. Но въпреки изобилието на такива юнаци, ирландците са избрали за свой национален герой – дългокос музикант-блусар. Цивилизация…

Към два след полунощ купонът в Солун влезе в разгара си. Тълпи младежи прииждаха отвсякъде, клубовете и тротоарите преливаха, на уличното платно стана манифестация, а волумът на музиката се качи със съответните децибели. Останал, по повод на Рори Галагър, на философско ниво на рефлексия, си представих следното. В Солун в 2 сутринта кипи купон. В германския град Магдебург, който най-вероятно в момента издържа Солун, всички са си били в леглата си още в десет. Има ли нещо нередно в тази картина?

На първо четене, нередността е очевидна. Не може да е правилно хора, които си гледат кефа, да бъдат издържани от други, които се смачкват от работа и никога в живота си няма да участват в описания горе купон. Още повече, че на следващия ден видях на сергията вестник „Елефтеротипия”, който на първа страница беше плеснал огромен зловещ надпис Pax Germanica; а под него се мъдреше картинка на германския орел, впил нокти в Южна Европа.

Какво излиза? Едни клети, изпити от работа хора, издържат други, които всеки ден си правят купон – и накрая купонджиите, вместо да отправят благодарствени молитви за своите спасители, ги описват във вестниците си като хищни грабители. Лентяи и неблагодарници? Така изглежда.

На второ четене обаче нещата изобщо не са толкова лесни за отсъждане.

Кой, по дяволите, измисли идиотската теория, че когато вкараш коренно различни страни в усмирителната риза на една и съща валута, то по-бедните ще станат като по-богатите? Че гърците, благодарение на еврото, ще се превърнат в германци?

Това е кретенизъм от висша степен и беше ясно, че е кретенизъм още с първите разговори за еврото, започнали в началото на 90-те години. Маргарет Тачър, от чийто гений наскоро бяхме лишени, веднага каза, че това е идиотщина. И че онова, което ще се случи е, че в крайна сметка всички пари ще отидат на север, а всички дългове ще останат на юг от Алпите.

Така и стана. В първите десет години от живота на еврото Германия направи второто си „икономическо чудо”, защото парите постепенно мигрираха от юг на север и в крайна сметка кацаха в Берлин, Франкфурт и Бон. На юг, вакуумът оставен след мигрирането на парите постепенно се запълни с дългове. Германците получиха парите – станаха още по-германци, т.е още по-трудни за достигане от останалите. А гърците (италианците, испанците, португалците и т.н.) потънаха в дългове – т.е. станаха още по-гърци (и т.н.), вместо да се превърнат в германци.

Тази картинка беше ясна към 2005 година и безобразието незабавно трябваше да бъде прекратено още тогава. Еврото трябваше да бъде отменено незабавно; и веднага след това да бъде направен честен анализ и даден отговор на въпроса: какво, по дяволите, се случи?

А се случи, че Тачър беше права. Натиквайки силни и слаби икономики в една и съща парична единица, подсилваш силните и буквално изкормваш слабите. Няма как да стане друго.
Отговорът на въпроса „Защо?” е по-интересен. Трябва наистина да си малоумен – т.е. мозъкът ти да не фукнционира по обичайния начин – за да помислиш, че с елементарно социално инженерство можеш да превърнеш южен човек в северен човек. Разликите между двамата са се трупали с хилядолетия; и няма как някой блед брюкселски чиновник, завършил „бизнес администрация” (несъществуващ, между другото, предмет, чието преподаване незабавно трябва да бъде забранено) и затова имащ себе си за богоподобен, да отмени тези разлики.

Северният човек е индивидуалист и пуританин. Той си седи вкъщи и гледа с подозрение на житейските удоволствия. Убеден е, че правенето на пари с упорит, всекидневен труд, в продължение на десетилетия – това е праведният начин за живеене. Няма свободно време и то не му липсва, защото – поне така си мислят на север – ще го има в изобилие, след като се пенсионира.

Южният човек живее в групи и поради благоприятния климат – предимно навън. Постоянно общува и затова най-много цени не парите, а свободното време и свързаното с него общуване – ядене, пиене, танци и пр. Затова и купоните, които си организира за една седмица, северните хора не могат да видят за цял един живот.

Едните ценят парите, а другите – свободното време. Кой би могъл да отсъди, че едните са по-прави от другите? Че моделът на поведение на германците е по-правилен от модела на поведение на италианците, например? И кой би могъл да се надява, че с помощта на няколко валутни фокуса ще превърне едните в другите, ликвидирайки културни наслоения, формирани с хилядолетия?

Разумното поведение би било следното. Докато не се намери доказателство, че едните са безусловно прави, а другите безусловно грешат, и двата начина на живот да се тълкуват като равноправни. И въпросните общества да си формират съответните обществени договори. Едните да си структурират живота така, че да имат повече свободно време и по-малко пари. А другите, обратно – да основат обществата си върху разбирането, че е по-важно да имат пари, отколкото свободно време. При това положение, Югът би живял по-добре от Севера, макар по-беден. А Северът би живял по-зле от Юга, но затова пък с удовлетворението, че е по-богат.

От десетилетия обаче се прави точно обратното – северният начин на живот е обявен за по-правилен и всички са тикани да го приемат като свой. Резултатите са такива, каквито са.

И двете замесени страни, разбира се, имат собствени грешки, които усложняват ситуацията. Германците, да речем, много добре знаят, че дължат голяма част от богатството си на това, че изсмукаха парите от Юга след появата на еврото. Дори само поради този факт те дължат някаква компенсация на същия този Юг – например, да го подпомагат финансово, когато неизбежно закъса. Германците правят това, но все пак се гневят, че издържат „мързеливци” (т.е. хора, за които свободното време е по-ценно от парите).

Югът (гърците) също не са модел за морално поведение. От една страна знаят, че живеят в общество, основано върху свободното време – т.е. общество, в което по дефиниция винаги ще има по-малко пари, отколкото в Германия. Но в някакъв момент южните хора са решили да се възползват от еврото така, че да имат хем свободно време, хем пари. И са започнали да живеят на кредит, потъвайки в сегашните си дългове.

Няма, в случая, прави и криви народи. Затова не е скандално, че когато германците рухват в леглата си изнемощели след работния ден, в рамките на който са изработвали пари и за гърците, гърците пък в същия момент започват да се стягат да излизат на купон, на който да харчат пари, дадени им от германците.

И двете страни са толкова виновни, колкото – невинни; и двете страни имат толкова право да се сърдят на себе си, колкото – на другите. Когато тази елементарна истина бъде призната, едва тогава могат да последват действия, които наистина да изведат Европа от кризата. Инак кризата ще продължи безкрайно и в крайна сметка различните нации, сърдити една на друга, могат да се сблъскат по някакъв изключително неприятен начин.

Само появата на трезв разум в европейските дела може да направи така, че онези, които искат да прекарват времето си по барове в слушане на Рори Галагър, да могат да го правят. Но пък да нямат парите на онези, които искат да си лягат след работа. Които пък също имат правото да живеят скучния си живот, но да се радват на банковата си сметка.

Забравихте ли...

Георги Савов
Афера.бг

Нима забравихте тези думи на Борисов?  Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”?

Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция?

Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри?

Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали?

Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата?

Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари?

Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво?

Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи?

Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011?

Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011?

Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси?

Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома?

Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца?

Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма?

Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет?

Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги
нямаше?

Забравихте ли колко болници в България фалираха?

Забравихте ли как тихомълком бе вдигната пенсионната възраст?

Забравихте ли съкратените от БДЖ?

Забравихте ли кой държи най-много ВЕИ-та?

Забравихте ли „Дюнигейт”?

Забравихте ли странно забогателите ПР-ки на Мирослав Найденов?

Забравихте ли как хиляди българи не успяха да гласуват на последните избори?

Забравихте ли как депутати от ГЕРБ разнасяха чували с бюлетини?

Забравихте ли как ГЕРБ скри Цар Киро по хотели на Витоша?

Забравихте ли как ГЕРБ Пещера правеше политическа агитация сред малолетни?

Забравихте ли как държавния глава показа снимка на уникалната ни природа в щата Колорадо в новогодишното си обръщение?

Забравихте ли глутниците кучета по улиците ни, които стават все повече и нападат и убиват хора?

Забравихте ли как на официална церемония по връчване на нобелови награди премиерът си играе с телефона си?

Забравихте ли Румяна Желева?

Забравихте ли как правителството на ГЕРБ започна да ремонтира мостове без конкурс и обществени поръчки?

Забравихте ли, че турски фирми строят магистралите на Борисов?

Забравихте ли, че месец след откриването на участъци за милиони, асфалта вече се е изронил?

Забравихте ли колко хора подслушва МВР без никакви резултати?

Забравихте ли показните акции на Цветанов, без никакви резултати?

Забравихте ли колко пъти Борисов променя мнението си по почти всеки национален въпрос?

Забравихте ли защо беше уволнена Ана Мария Борисова?

Забравихте ли, че ГЕРБ назначиха за директор на АЕЦ продавач на закуски?

Забравихте ли за купените „независими” депутати и фурнаджийската лопата Яне Янев?

Забравихте ли за култовия химн на МВР?

Забравихте ли, че на територията на България беше извършен терористичен атентат месеци след като МВР е получило информация за готвен такъв?

И още знайни и незнайни гафове на обичаното от Вас правителство…

Иван Костов: ГЕРБ има собствен план за България - рекет, изнудване, натиск

30 Ноември 2012


Интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg 


-  Г-н Костов, пресметнахте, че при управлението на Бойко Борисов с 15% се е обезценил левът, а с колко е олекнал джобът ни от вашето управление до сега? 
 
-   С 87% е намаляла покупателната способност на лева от 2001 г., тоест, индексът на цените е 187. Анализът е ясен – почти двойно обезценяване на еврото и лева, защото те вървят заедно по отношение на стоките и услугите на вътрешния пазар. Но много повече са се обезценили парите ни по отношение на стоките и услугите, които се предлагат от злоупотребяващите с господстващо си положение фирми – там същият индекс е 220, което е почти два пъти увеличение за същия период. Страшно е, защото има шампиони – тютюнът е скочил 6 пъти, през 2001 г. бензинът  струваше 0,96-0,98  лева, а сега увеличението е с почти с 2,6 пъти. Но тук приносът не е само на господстващите монополи, държавата също допринесе със своите огромни акцизи. Тя фактически спаси себе си и своите доходи през прекомерното качване на цените, което падна върху гърба на хората.

 -  Кои фактори сринаха покупателната сила на лева?

 -  Основната причина е, че огромни средства, които влязоха в България, поради освободените пазари на недвижимост, строителство, офиси, земя и т.н. останаха блокирани, след като се спука балонът за очакванията на инвеститорите. Поради тази причина една огромна парична маса, вероятно над 7 – 8 млрд. евро, практически беше блокирана в непродуктивност, което автоматично доведе до покачване на други цени. Това е една от причините. Тази ситуация можеше и трябваше да бъде спряна и предотвратена. По възможностите на правителствата и на местните власти беше да не допускат такова безобразие в този сектор и да го регулират. 

Вторият по-малък балон се пукна в сферата на ВЕИ – електропроизводството. Там основно правителството на Симеон Сакскобургготски създаде такива предпоставки, че всички се втурнаха да създават ВЕИ – та, които в момента не могат да възвърнат стойността си. Тоест, и в електропроизводството, и в сектора на строителството и недвижимите имоти се натрупаха огромни неподвижни мощности и блокирани пари, в следствие на което се стигна до обезценяване на лева. Но съществува и трета причина - България има изключително лош баланс с Руската федерация. Тоест, една гигантска част от парите, извличани тук поради злоупотреба с господстващо положение и такова третиране на страната ни като цяло, отиват в Русия. 9 млрд. 266 млн. е дефицитът на търговския ни баланс за миналата година. Това са 4 млрд. 800 млн. евро, при 3,5 млрд. предната година и при 3 млрд. по-предната година. Колкото повече затъваме в кризата, толкова повече истински пари изнасяме към Русия. Какво остава да се случи тогава с цените на стоките в България – ясно, че ще се покачват. Тази политика на незатваряне на възможностите да се внасят в огромни количества чужди стоки, от които да изтича добавена стойност от България, плюс блокираните пари, плюс злоупотребите на монополите са факторите, водещи до обезценяване на парите, а то на практика удря всички.

- Преди години, гласувахте против въвеждането на плоския данък, а сега искате той да остане, това не е ли лява позиция?

-  Трябва да е ясно, че в Европа плосък данък без необлагаем минимум има само в Грузия. Навсякъде, където той се използва е комбиниран с необлагаем минимум. Например, минималната работна заплата, или някаква такава величина. Ако се приеме нашето предложение, хората с ниски доходи, едноличните търговци и техните семейства,  ще получат веднага в условията на криза едно 10% увеличение. То ще се усети и от работещите, които са около минималната работна заплата, което е добре. Какво ще струва това на бюджета –  не повече от 170 – 200 млн. лева, които винаги могат да бъдат спестени от някакви неразумни харчове, каквито са правили последните правителства. Тоест, в този дебат позицията ни е последователна, защото така е несправедливо разпределена тежестта.

 -  Темата за кандидат- депутати с досиета вече не е атрактивна, но много по-любопитно е дали в листите на партиите ще има хора с тайни офшорни сметки, как ще се промени политическата система, ако се разкрият тези тайни?

-  Би било чудесно да се разкрият тези сметки. Ще стане явен потайният характер на много хора, набутани в българската политика. Ако се установят такива сметки, това означава, че политиците са излъгали държавата и са подали документ с невярно съдържание, че са престъпници. Ще бъдат уличени хора, претендиращи, че защитават обществения интерес в измама на самия този обществен интерес.

 -  Доста ли са офшорните политици?

 -  Не искам да спекулирам за другите с тази тема. Знам за себе си, но нека се разкрият всички тайни сметки, за да се види истината. Един налудничав политик твърдеше, че аз имам 400 млн. в Швейцарски банки, та това са гигантски пари. Но всъщност не изключвам някой да е насъбрал такива богатства.

 -  Каква да бъде санкцията за тези политици?

-  Да бъдат подведени под отговорност, да бъдат съдени за измама, да бъдат санкционирани по най-тежкия начин и  опозорени така пред очите на хората.

 - Може ли главният прокурор да поиска   отварянето на тези сметки, вместо да чакаме       активността на чуждестранни журналисти?

 - Има такава възможност. По мое предложение бившият министър на финансите Симеон Дянков направи постъпки България да сключи договор, какъвто имат САЩ и Германия с Швейцария. Той позволява да се извършат съвместни проверки, за хора, за които има съмнение, че имат укрити данъци. Защото най-често в тези тайни сметки се съдържат пари, които са укрити от данъчно облагане. Така българските институции могат да стигнат до тези хора, защото престъпленията, извършени от тях са две – веднъж, не са декларирали определени суми и втори път, че не са платили данъци. Така че прокуратурата има за какво да ги обвини, ако се стигне до тях и тя може да бъде инициатор за това.

 -  Трябва ли да се разкрият имената на облигационерите, които миналата години участваха в заема от 800 млн. евро, взет от Симеон Дянков?

 -  По този заем са участвали банки. Аз ако съм физическо лице, никога не бих купил от тези облигации, защото са с много ниска доходност, крайно неразумна инвестиции за физическо лице, но са добра инвестиция за банки, защото се паркират пари с много нисък риск на възвращаемост и сигурна доходност. Освен това частни лица не можеха да участва в този заем.

 -  Ще подкрепите ли да се направи одит на олигарсите и богатите в България, както постъпи Качински в Полша?

 -  Да, бих подкрепил такъв одит, но зависи как се прави, стига да има практичен начин, тази идея да бъде реализирана. Реално има хора с рязко нараснало имущество, с рязко променен начин на живот и то за кратък период от време. За мен се изприказваха какви ли не приказки, но аз си живея в къща, построена в „Драгалевци”, преди 1981 г. Направил съм един ремонт и съм си разширил терасата. Тоест, за повече от 30 г. не съм си променил начина на живота, а има хора, които трябва да обяснят от къде имат редица придобивки. Но смесваме нещата – не казвам, че трябва да не се търси сметка и от хора, които са забогатели от спекули и икономически операции, но много по-важно е да се установи строг контрол върху политиците и политическата власт, върху хората, които прилагат властта в държавата и по места. Те трябва да бъдат силно оцветени и да не им се позволява да правят злоупотреби и публично да бъдат наказвани. Те са особена категория, която, ако бъде стерилизирана от корупционни практики, ще има оздравяващо въздействие. Ако бъдат осветени първо политиците, ще последва ефектът и върху другите.

 - Защо никоя политическа партия не предлага  такъв одит в програмите си?

 -  ДСБ поставя тази тема чрез Конституционна и съдебна реформа. Ако се направи конституционна промяна и се реформира съдът, така че да бъде насочен към политиците, той ще си свърши работата. Освен това, да не забравяме, че протестиращите поискаха да бъдат отзовавани политици при всяка осъдителна присъда за общо престъпление. От къде накъде ще се прави на кмет, депутат или министър, ако има присъда.

 -  По време на правителството на ОДС воювахте остро с „Мултигруп”, имаше ли при Бойко Борисов групировки, за които ГЕРБ беше хранителна среда?

-  Да, със сигурност имаше такива групировки. Но проблемът на ГЕРБ не са точно групировките. Срещу някои от тях се поведе парадна война, или по-скоро битка. При кабинета на Боросов проблемът е срастването на управлението със  злоупотребяващите с господстващо положение, с олигарсите, със злоупотребяващите монополи.

 -  Но „Мултигруп” беше също своеобразен монопол в държавата?

 - Да, в някаква степен, но срещна решителна съпротива, докато доведе на власт Симеон Сакскобурготски и направиха правителство с тогавашния говорител на „Мултигруп” Ахмед Доган. А сега ситуацията е друга – срастване на правителството с олигарсите, които са и злоупотребяващи монополисти,  може да се проследи навсякъде. Това е бедата на правителството на ГЕРБ, а самите злоупотреби придобиха гигантски мащаби. Такива са злоупотребите с европейските пари и средствата в Здравната каса. Но най-фрапиращият случай е да се опиташ да продадеш на ескимосите лед, както руснаците постъпиха с АЕЦ ”Белене”. Ние разполагаме с 12 хил. мегавата, а те искат да ни продадат още 2 хил. За какво са ни, но близо два милиарда са потънали в този проект. И като се добавят и неработещите регулатори и ето ви престъпните действия, допуснати пред безучастния погледа на една отслабнала и в невъзможност да се защити държава.

 -  Приемате ли, че това управлението на ГЕРБ е част от една силова групировка?

 - Някъде в историята на Бойко Борисов има дълбоки връзки със СИК. Но явно тези връзки не са останали само в миналото.

 - Анализатори твърдият, че няма значение дали БСП или ГЕРБ ще дойдат на власт, защото и зад двете стои една важна банка – тази на Цветан Василев?

 -  Нещата не са толкова прости, а мисля и че не стоят точно така. БСП е свързана с руските интереси и се стреми да ги реализира у нас. Те минават през Големия шлем на Първанов, там връзката е от друг характер. Ако социалистите се съобразяват с някого, то това е единствено Големият брат. А при ГЕРБ ситуацията е по-сложно. Не мисля, че ще допуснат при мощта и парите, които са създали, някой да ги ръководи, а те да му изпълняват чуждата воля. Това просто не е вярно. ГЕРБ имат собствен план за България и си го реализират.

 -  Разшифровайте този план?

 -  Това е интересен въпрос! По отношение на хората със сигурност е изричането на една постоянна мантра. Тя е като отвличане на вниманието, като създаване на постоянен активен пиар за народа – „Магистрали, магистрали, ленти, детски градини, магистрали, магистрали, магистрали...” Зад тази мантра обаче прозира съвсем друго нещо – прозира малтретиране, рекетиране на бизнеса, изнудване, присвояване на огромна част от чужди имущества под натиск. Много упорито се говори за такива практики. Инак как се появяват шест апартамента, те просто са малка илюстрация за това, че се е случило нещо много съществено. Никой не казва кой контролира контрабандата с цигари, къде се изпари бизнесът с наркотици, как изчезнаха тези проблеми от сцената. Така че, ако се върнем към основния въпрос, аз мисля, че образът на тази банка е митологизиран, за да не се види образът на Русия зад БСП и истинските практики на ГЕРБ.

 -  Говорите за престъпни практики на ГЕРБ, но обяснете лицемерното поведение на ЕНП към формацията на Борисов, суперлативите за управлението им се разминават с вашите оценки, как се идентифицирате?

 -  Това е служебна подкрепа за ГЕРБ. Европейците през начина на говорене действително вкарват голяма доза лицемерие в отношенията си. Истината е скрита във въпроса – има ли ГЕРБ зам. председател на ЕНП? Няма! Но защо няма, това е същественият въпрос. След като са толкова добри в управлението, защо ЕНП не натисна всички министър-председатели на ЕС да вкарат България в Шенгенското пространство – защо, нали са добри? Защо се пишат критични доклади срещу управлението им, защо ЕНП не ги спре? Ясно е, че едно се говори за пред партийния форум, но друга е практиката отзад. Лицемерно е, но в Европа лицемерието е характеристика на възпитания човек, за да спестява на останалите грубите изрази, или грубите действия. А много грубо действие е да не те пуснат в Шенгенското пространство, ако си изпълнил всички условия, както се хвалят Цветанов и Борисов. Това е груб шамар.

 -  Но на бедния и оскотяващ българин това европейско възпитание е непонятно?

 -  Да, така е, но това е в тяхната култура.

 -  А чува ли ЕНП какво им казва ДСБ за ГЕРБ?

 -  Чуват ни и ни разбират. Сега чакаме да видим дали наистина има факти за подслушване, осъществявано по времето на Цветанов и ако се потвърди, ще действаме по нашите канали. Ако не ни чуваха, защо смениха политиката по отношение на Изборния кодекс. Поне всичките наши искания бяха приети от  ГЕРБ, защото в ЕНП ясно чуха сигналите, които изпратихме и ги принудиха да се съобразят.

 - Направили сте неочакван ход, в Кърджали сте издигнали етнически турчин за водач на листата на ДСБ?

 -  Да, кандидатурата дойде от изселническите организации. Но не трябва да се забравя, че ако нещо е направено за етническите турци и през Рамковата конвенция за малцинствата и поднасяне като извинения за възродителния процес е свързано с нас. И винаги сме защитавали интересите им. Но предпочитам да гледаме нещата в друга плоскост, а не кого сме издигнали. Ние сме приели този водач, посочен от изселниците, като начин посланията ни да бъдат предадени, за това, което сме направили и това, което ще направим. Има едно обещание, което дадох 1998 година, че на изселниците ще им бъде признат трудовият стаж, заработен в България и съответно ще имат пенсионни права. Трябва да се изпълни това обещание, тези хора са работели за България, създали са блага и са си заслужили пенсиите. Тези пари не са кой знае какви, но е важен жестът на Родината.

 -  Изолацията на българските турци и монополизирането им от ДПС не е ли проблем на националната сигурност, защо партиите отказвате дебат по тази тема?

 -  Това наистина е огромен проблем, тези хора живеят в политическо гето, което трябва да разбием на тези избори. Ангажирали сме се да изпратим в Република Турция наблюдатели във всички секции, искаме да покрием и всички секции в България, където избирателите са български турци.

 -  Политолози предупреждават, че ако ГЕРБ се върне на власт ни очаква диктатура, реалистична ли е тази заплаха?

 -  Диктаторите обикновено са смели хора! 

Невидимите хора

Ралица Ковачева

Reduta.bg

В България има едни хора, които са невидими. Това са така наречените обикновени хора, които работят, плащат си данъците и сметките, не се водят „уязвими групи” (социалнослаби, пенсионери, безработни), нито „богати”, каквото и да означава това у нас. В класическия случай те щяха да са така наречената средна класа - гръбнакът на обществото и на икономиката. От тяхната дума щяха да зависят резултатите от изборите и решенията на управляващите. В българската реалност, обаче, те са невидими. Те никого не интересуват. Погледнете предизборните програми на партиите, чуйте какво обещават политиците от телевизора и на кого. Опитайте се да откриете себе си и приятелите си сред избирателите, към които се обръщат партиите. Дали ще се познаете?

Ще ви разкажа няколко кратки истории, съвсем истински. Само имената на героите са измислени, защото никой от тях не иска публичност и прекомерно внимание, те искат просто да работят и да живеят нормално.

Ина има фирма. Не е малка, не е и микро даже, а по собствените й думи е „ню-ню” – с трима души персонал, включително собственичката. Като чуе за увеличаване на минималната работна заплата, лошо й става. За нея това означава по-високи осигуровки, които и без това не са малки. Защото Ина не се ослушва, а си плаща навреме осигуровките. Наскоро разбира, обаче, че има начислени 4 стотинки лихва заради забавени осигуровки. И понеже въпросът е принципен, отива в НАП и пита защо има лихва, след като е наредила плащането (чрез интернет банкиране) навреме. Отговорът - може и да сте наредили на време, но банката да е забавила превода. Защо тогава лихвата е на мен, а не на банката, на която съм платила 70 ст за превода?!, ядосва се Ина. Пак по същия начин (чрез интернет банкиране) си платила и данъка на колата. Обаче каква полза, след като после трябвало да отиде на крака да си получи документа, който удостоверява плащането. Отгоре на всичко, ако поискаш бележка конкретно с цел годишен технически преглед или за продажба, удоволствието струва пет лева. Черешката на абсурда е, че всъщност по закон местните данъци не могат да се плащат по банков път, но защо такава възможност е дадена все още е мистерия. Но Ина не се отказва да се бори с административната леност на всички фронтове- вече е добре позната на служителите в данъчното и общината. Преди няколко години съкварталците й настояваха да се кандидатира за кмет,  защото успя да издейства главната улица в нейния квартал, на която е и детската градина и същевременно е основен маршрут на камиони, натоварени със строителни материали, да се мие всяка седмица. А последното миене било, по разкази на очевидци, по повод посещение на Тодор Живков.

Бюрокрацията и безмислената бумащина най-много й тежат. Фирмата на Ина се занимава, най-общо казано, с интелектуални продукти и използва всички възможности на съвременните технологии. Приема поръчки онлайн, включително от чужбина, а персоналът ги изпълнява също така дистанционно, без да има нужда хората да присъстват постоянно в офиса. Работи се 24/7, както е в частния бизнес. Обаче какво я интересува държавата това? Ина е длъжна да представи при проверка на компетентните органи график за работното време (на хартия), на който всеки служител се е подписал, че днес е дошъл на работа. Прави също годишен график за отпуски, попълва купища хартии за трудова медицина (и наистина праща служителите си на преглед).

Ина търси всякакви възможности и когато научава, че може да получи европейско финансиране за квалификация на персонала, веднага се заема да кандидатства. Оказва се, че за да получи три ваучера на обща стойност 2400 лева за обучение на тримата души персонал на фирмата, трябва да напише пълноценен проект по европейските стандарти, както си му е редът (който е писал проект, знае какво имам предвид)- с име на проекта, цели, дейности, мерки за реклама, които да популаризират, че дейността по проекта се финансира от ЕС, отчети и т.н. Търси контакт с една от обучаващите организации, регистрирани да извършват такава дейност, откъдето й казват, че те не се ангажират с проекти на стойност под 20 хиляди лева, защото бумащината е твърде много. По някои от програмите за финансиране фирмата на Ина изобщо не може да кандидатства, защото няма определен минимален брой служители. След като е така, пита Ина и струва ми се, основателно, защо тогава за такива като мен няма административни обклекчения -  по-малко бумащина, по-леки процедури? Защото в крайна сметка, трябва да имам и време да работя, нали? Ина има две деца, но не иска увеличаване на майчинството или детските добавки - иска чисти и топли детски градини, с висок здравен и хигиенен контрол, за да може да работи спокойно и да печели достатъчно.

Ваня има дъщеря с увреден слух. След имплантация на кохлеарен имплант, лекарите казват, че до година- две детето ще проговори. Но Ваня разбира, че децата, имплантирани в чужбина започват да чуват още с включването на импланта и проговарят до няколко месеца. Въпрос на настройки на процесора. Събира пари и я завежда в чужбина, където правят нужните настройки и детето проговаря след три месеца. Но настройките се правят периодично, така че семейството продължава да се бори, за да може да води детето първо на шест месеца, а сега веднъж годишно (Ваня работи в частна фирма срещу заплата около средната за страната). Когато я попитах не може ли да получи помощ от държавния фонд за лечение на деца, тя каза, че дори не е опитвала, защото има по-нуждаещи се семейства. Впоследствие на пазара се появява нов процесор, по –малък и по-качествен, Ваня естествено иска да смени стария. Оказва се, че само новоимплантираните деца имат право на безплатен процесор, при това от стария модел, а ако искат от новия, трябва да доплатят 9 000 лв. А деца с вече направена имплантация, които искат нов процесор просто защото е по-добър, следва да заплатят сумата от 21 000 лв. С помощта на приятели и добри хора Ваня все пак събира сумата. Освен това, държавата не отпуска средства за батерии и поддръжка на кохлеарните импланти, защото вече 10 години не се води спор дали кохлеарният имплант и процесорът са „помощно техническо средство“ или „медицинско изделие“. Ваня си плаща сама и рехабилитацията на детето, което всяка седмица посещава специален педагог и логопед. Отгоре на всичко, когато решава да запише дъщеря си в детска градина,  се сблъсква с цинизъм и ограниченост, трудни за възприемане. Аз какво съм виновна, че детето ви е глухо, чува Ваня от директорката на една градина. Но вместо да се откаже, тя прави пътека от градината до общината и обратно и в крайна сметка, побеждава. По време на протестите тази зима, когато се чу, че се обсъжда да бъдат опростени задълженията към софийската „Топлофикация”, ми се обади разгневена: Как може, аз спестявам, за да си плащам парното! Какво иска от държавата? Нищо, освен ред и законност. И всеки да си върши работата. За да може, примерно, човек да си продаде колата. Защото на Ваня не й се получава. Преди няколко години тя продава колата си, като надлежно обявява това в общината и КАТ. А после, година по-късно, получава снимка от КАТ, че с тази кола (все още нейна собственост) е извършено нарушение, в друг град. Пак отива в КАТ, показва необходимите документи и обяснява, че колата вече не е нейна. Оттам уверяват, че ще оправят нещата. Но на другата година получава нова снимка- на същата кола, в различен град, за ново нарушение. Оказва се, че ако новият собственик (или собственици, защото колата може да е препродадена) не са обявили притежанието си на возилото в съответната община, тя ще се води на Ваня до гроб. Защо този, който спазва правилата, винаги е прецакан, пита Ваня. И аз това се чудя.

Петър е научен работник. Специалността му е толкова тясна и толкова рядка, че в целия свят има едва неколцина като него. Канят го да чете лекции на престижни конгреси, многократно получава предложения за работа в чужбина. Но понеже не ги приема и остава да живее в България, се налага да работи допълнително, за да се прехранва. И всяка сутрин става в три, за да разкарва вестници по павилионите. После взима душ и започва официалната му битност на учен. Какво иска той? Иска научният труд да значи нещо повече от помпозни титли, които и без това вече се раздават на кантар. Иска по-ефективна работа на държавата по отношение на европейското финансиране, за да се усвоява по-добре, да има повече проекти и те да бъдат по-качествени. Иска да не му се налага да разнася вестници, а да се посвети на научната си работа, с която се занимава вече 30 години.

Разказах ви тези истории не защото вие не знаете подобни, напротив. Разказах ви ги, защото искам тези хора да станат героите в новините, да задават въпроси на политиците и да бъдат адресат на партийните обещания. Искам медиите да говорят за тези хора и на тези хора, вместо да ни потапят в боза от демагогия, политиканстване и сълзливост, обилно гарнирани с лъхащ на чесън хумор. Защото не искам и на тези избори тези хора да бъдат малцинство, чийто глас да бъде заглушен от купените, контролираните и манипулираните гласове.  Искам здравият разум и смисленият труд на тези хора да вдъхнат надежда на други, че „може, по-иначе може”. Може да осъзнаем, не просто като индивиди, а като общество, че единствено осъзнатите и целенасочени индивидуални усилия, ежедневни и постоянни, могат да доведат до реална промяна в живота ни. Да, тя няма да е бърза, но би могла да е трайна. И да, няма как да се спасим поединично, но можем да сме солидарни само ако споделяме общи ценности и споделяме (а не просто преразпределяме) усилията и отговорността. Може да искаме работа, вместо помощи; може да работим повече и по-добре, вместо да чакаме някой да направи чудо (за три дни); може да търсим правата си, вместо да се оплакваме. И вярвам, че единственият начин това да се случи е невидимите хора да станат видими. И да бъдат чути.