понеделник, 25 март 2013 г.

Кой и защо атакува президента

Кой и защо атакува президента

 dnevnik.bg
 06 мар 2013
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/03/05/2016231_koi_i_zashto_atakuva_prezidenta/


Когато в края на миналата седмица новинарско-коментарният сайт offnews.bg публикува материал, че на "някои големи медии" са били дадени инструкции да започнат атака по президента Росен Плевнелиев, тази информация нямаше ясни източници и не даваше пълни гаранции, че е достоверна. Още през уикенда обаче медийният натиск над държавния глава стана факт, той продължава и логично е свързан с опитите му да състави служебен кабинет.

Един по един на пух и прах биват разбивани и оплювани до компрометиране потенциални министри, премиери, а и самият президент. Въпреки привидната множественост на публикациите огромната част от тях са с източник медийната групировка около депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев - медийният монопол, който за пръв път от 6-7 години е застрашен да остане без задължителната за функционирането му подкрепа от управляващите и изпълнителната власт.

Бой до дупка

Първата вълна бяха "разкрития" за самия президент, който в TV7 беше атакуван от шефа на телевизията Николай Бареков за издадени разрешения за ползване в енергетиката по времето, когато Росен Плевнелиев е бил министър. В деня на свиканите консултации за обществен съвет към бъдещия служебен кабинет Бареков обяви, че президентът нямал моралното право да стои в този граждански борд и "да дава акъл как да се състави служебно правителство".

Последваха статии по адрес на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която според различни информации е била между номинираните за служебен премиер. Жълтият "Всеки ден" сложи на първата си страница огромно заглавие, че еврокомисарят ни всъщност се казва Сталинка, че получава "50 бона заплата"...А в последователни публикации на същото издание се повтаря дори шокиращото твърдение, че комисарят Георгиева е провела "5 секретни разговора с президента Росен Плевнелиев за последните 2 дни". Сякаш най-нормалното нещо на света е разговорите на държавния глава (или на който и да е гражданин) да бъдат прихващани от неизвестни лица. Ако информацията не е пълна измислица, това е също толкова притеснително.     

Паралелна и неизменно повтаряна теза на атаките е, че президентът не взима решенията си сам, а е изцяло подвластен на нечии влияния - това на съпругата му (според публикация на "Всеки ден", където и самата тя е доволно оплюта), но по-често споменаван като тъмна сила е т.нар. кръг "Капитал" и съиздателят на вестника Иво Прокопиев. Както написа offnews.bg в цитирания вече материал за предстоящата медийна акция срещу Плевнелиев: "Основният аргумент в нея ще бъде, че кабинетът реди не Плевнелиев, а собственикът на в. "Капитал" Иво Прокопиев с активното съдействие на Симеон Дянков и Трайчо Трайков." В писането за бъдещото служебно правителство към "кръга" беше пришита самата Кристалина Георгиева, а когато за премиер се спрягаше заемащата висша мениджърска позиция в HP Саша Безуханова, "Монитор" добави и нея.

Въпреки абсолютната й несъстоятелност, така измислената в жълтите публикации и тв предавания "завера "Капитал" се разраства и употребява всеки ден. Към нея постепенно се добавяха собственикът на "Софарма" Огнян Донев, неназовани "либерални икономисти", по Яне Янев, едва ли не цялата общност на хора, които поддържат ценностите на пазара и либералната икономика, обявени за несправедлива доктрина от Николай Бареков в един от сутрешните блокове на TV7.

Кой стои зад атаките

и какъв е този интерес за провал на опитите да се състави служебен кабинет, са въпроси, коитo започнаха да се появяват и в коментарни студия. В опит да даде отговор пред bTV лидерът на ДСБ Иван Костов посочи руски интереси. Други политици са склонни да посочват конкурентни партии - от социалистите до, разбира се, ГЕРБ. Появиха се дори твърдения, че потенциалните кандидати са "предупреждавани" да не припарват до служебния кабинет.

Най-вероятно интересите и кръговете са различни, както посочи и самият президент Плевнелиев. Но прави впечатление, че специално публичните атаки - често фактологично и логично необосновани, но затова пък умело преплетени с емоциите на протестиращите, имат едно острие и това е медийният монопол на депутатa от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Неговото изграждане беше финансирано от Корпоративна търговска банка.

От политическите лица в прехвърлянето на топката се включи и редовният участник в подобни кампании Яне Янев, който в случая играе легитимен говорител на тезите на групировката на Цветан Василев и Делян Пеевски. Междувременно в понеделник след развалянето на коалицията си с Яне Янев варненският бизнесмен Веселин Марешки, обясни, че политикът му споделил, че "се е разбрал с Цветан Василев и че там всичко е платено". Каквото и да значат тези думи.


В различни правни и финансови конструкции през последните 7-8 години тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски придоби, създаде или подчини на влиянието си изумително количество медии (изброени са в карето в края на текста), както и фирмите за тяхното разпространение. Поддържането на подобна конструкция, която беше родена по времето на тройната коалиция е възможна единствено при запазването на сделката, която я крепи - подкрепа на властта срещу насочване на публични средства за издръжката на медиите в групата. Въпреки че доскорошният премиер Бойко Борисов беше една от жертвите на въпросната пропагандна машина, преди да дойде на власт, сделката очевидно беше препотвърдена по време на неговия мандат и работеше безотказно почти до края, когато самият той беше принуден да посочи Пеевски като един от хората, чрез които се контролират голяма част от медиите в България.

Междувременно за целия период на управлението му Борисов все пак охотно използваше медийните услуги на групата, в замяна правителството му подкрепи разрастването й до уродливи размери, които станаха повод за предупреждения от страна на Европейската комисия и международни организации, наблюдаващи израждането на журналистиката в България.

Откупът, който правителството на ГЕРБ плати на монопола на Цветан Василев и Делян Пеевски, за да получи неговата подкрепа и правото да бъде част от схемата, създадена от БСП и ДПС навремето, е огромен. Държавата и нейните дружества държат несъразмерно голяма част от своите средства в Корпоративна банка, застраховат активите си в свързаната застрахователна компания "Виктория". Освен на медии с по същество държавни средства беше финансирано придобиването и на огромно количество активи в икономиката, чийто размер е трудно да се изчисли, но най-вероятно надхвърля 4-5 млрд. лева. Безразборните покупки в различни сфери включваха БТК ("Виваком"), "Техномаркет", "Булгартабак" (приватизиран без конкуренция и по абсурдни критерии от държавата), недовършената сграда на ИПК "Родина", НУРТС и десетки други.

Ще оцелее ли Сделката

За пръв път олигархичният модел на срастване на политика, бизнес и медии е застрашен по една много проста причина. Той се финансира от държавата. И ако тя реши, може да го премахне с няколко подписа. Най-голямата опасност за този медиен монопол е прекъсването на финансирането от страна на държавата. Дори и минимално разбутване на една от многобройните схеми, на които се крепи тази пирамидална структура, може да я срути.

Бъдещият служебен кабинет, който президентът Росен Плевнелиев трябва да назначи през следващата седмица, има всички шансове да се окаже и изразител на първата политическа воля за последните 6-7 години, която не е зависима от медийния монопол. Затова и монополът започна да напада Плевнелиев истерично и превантивно.

От слаб и безличен служебен кабинет, който да запази статуквото, обективно имат интерес трите най-големи политически партии, както и някои от по-малките сателитни формации, от които под една или друга форма се очаква да подкрепят бъдещото мнозинство - били то на ГЕРБ, на ДПС и БСП или други непредвидими комбинации. Това е най-вероятната причина за оглушителното мълчание, с което партиите подкрепят изграждането на такова уродливо формирование в публичната среда вече години наред. Впечатляващо е, че по темата за монопола на Василев - Пеевски няма отношения на власт и опозиция. Всички политически партии - без изключение - мълчат. Няма значение дали е от страх или поради финансови зависимости, резултатът е един и същ – олигархично управление и манипулиране на обществения дебат.

Макар и издигнат за президент от ГЕРБ, Плевнелиев не принадлежи на старата партийна компания и не е зависим от монопола. Едва ли някой, включително от партията, която го номинира, е очаквал, че той ще се окаже в днешната ситуация и с възможността дори за кратко да излъчи изпълнителна власт, която не е в съглашателство в медийно-политическата сделка.

Залогът е запазване на статуквото и поддържането на фалшива демокрация вечно. А командата е: бой по президента.

В момента под контрола на Василев и Пеевски са:

Жълтите всекидневници "Телеграф" и "Всеки ден", TV7, "Уикенд", "Монитор", "Политика" и още няколко. Предстои пускането на още един новинарски канал, сроден на TV7.

С близка редакционна политика, макар и малко по-различна форма на собственост, към тази група могат да се причислят още жълтият седмичник "Шоу" и сайта blitz.bg. В медийния монопол влизат още и интернет групи, като например inews (inews.bg, econ.bg и др.). През последната година групата разви и невидимо присъствие с платени коментатори и фалшиви фейсбук профили в независимите от тях дигитални медии. (Очаквайте да видите и в коментарите под този текст как работи тази схема; в поредица еднакви по стил "мнения" ще прочетете основните аргументи от текущата кампания - че президентът е свързан с олигарсите като Огнян Донев и "кръга "Капитал", които всъщност редят служебното правителство.)

Групата на Василев - Пеевски е почти пълен монополист в разпространението на печатни медии. В последните дни на тройната коалиция тя получи и още един монопол - върху цифровото разпространение на телевизионен сигнал, чрез две компании, сега с неясна (формално) собственост. Правителството на ГЕРБ направи всичко възможно, за да защити тази ситуация в ефира, дори и след доста силния натиск от Европейската комисия срещу него.

Схемата за подчиняване на журналистиката от политиците и финансиращи ги бизнеси продължи и с безпрецедентен медиен и институционален (включително повдигнати прокурорски обвинения) натиск срещу издателите на "Труд" и "24 часа". В резултат волята на двете издания също е подвластна на скрити засега интереси, които, съдейки по (също скандално и безпрецедентно) откраднати частни разговори в последните месеци, са били координирани от правителството на ГЕРБ.

Неизменното присъствие на "Капитал" и единия от собствениците му Иво Прокопиев в негативните кампании на групата на Пеевски е лесно обяснимо. "Капитал" (както и "Дневник") бяха първите медии, които от 2009 насам описваха и огласиха механизмите за финансиране на въпросните издания и телевизии, както и фактът, че държавата систематично насочва средства към Корпоративна банка. В момента, въпреки опитите за икономическото превземане на двете издания през декември, те са едни от малкото представители на медиите, които заедно с малка група независими сайтове и блогъри продължават да пишат по темата.

Първия Български Бутон за споделяне

Европа и кризата

Европа и кризата

dnevnik.bg
25 мар 2013
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/03/25/2028503_evropa_i_krizata/?ref=id


Изказване на политолога Иван Кръстев по време на дискусията за кризата в Европа и ефектите й, организирана от Посолството на Испания в България, Центъра за либерални стратегии, Европейския съвет за външна политика, Кралския институт "Елкано" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" миналата сряда. Препубликуваме текста от портала "Култура". Вътрешните заглавия са на редакцията. 
Eвропейският съюз, такъв какъвто го познаваме, вече не съществува. Въпросът не е в това какъв ще стане съюзът, въпросът е, че този ЕС, в който влязохме, вече го няма. Вече не функционира нито един от основните стълбове – нямам предвид само икономиката – през които се обяснява ЕС.

Първо, споменът за Втората световна война. Преди година бяха публикувани резултати от изследване на 14-16 годишни ученици в гимназиите в Германия. Оказа се, че една трета от тях не знае кой е Хитлер, а други 40 % мислят, че човешките права са били еднакво добре защитени във всички режими от 1933 г. досега. Това не означава, че в Германия има носталгия по фашизма, а означава, че историята е свършила, но не в смисъла на Фукуяма, а в смисъл, че има едно поколение, което няма отношение към тази история. Илюзия е да се мисли, че легитимността на ЕС може да бъде удържана през спомена за войната.

Второто, което е част от геополитическата ситуация, родила ЕС, е Студената война. Нея също я няма. Днес ЕС не може да има такъв  враг, какъвто представляваше за него Съветският съюз след 1949 г. Тоест Студената война също не може да реши нито един от проблемите, свързани с легитимността на ЕС.

Третият стълб е просперитетът. ЕС е едно изключително богато място, макар това да не важи за България. 60 % от европейците през 2012 г. обаче мислят, че децата им ще живеят по-зле от тях. От тази гледна точка проблемът не е в това как живееш сега, проблемът е в перспективата, така че този източник на легитимност също вече го няма.

Следващ източник на легитимност беше конвергенцията – тогава, когато по-бедните страни, влезли в ЕС, започват да се приближават към по-богатите. Това беше вярно допреди няколко години. Ако се окажат верни сегашните икономически прогнози за следващите десет години, ще се окаже, че, спрямо Германия, след десет години Гърция ще бъде точно толкова бедна, колкото е била в момента на своето влизане в ЕС.

Всички казват, че ЕС е елитен проект. Това е вярно. В момента обаче проблемът не е в това, че елитите са станали антиевропейски, а че те са загубили възможността си да контролират националните дебати. Това, че елитите имат съгласие за ЕС вече не означава много, тъй като

хората нямат никакво доверие на елитите
Ако погледнете социологическите проучвания, ще видите, че легитимността на ЕС има две напълно различни обяснения в северните и в южните страни. В Германия и Швеция, например, хората вярват на ЕС, защото вярват на своите правителства. В страни като България, Гърция или Италия хората не вярват на своите правителства и затова вярват на ЕС. Логиката е – ние не знаем какви са онези там, но не може да са по-лоши от нашите. Ако трябва да бъда честен, това започва да се променя – последната криза показа, че този тип отношениия също вече не функционира.

И накрая,

проблемът за социалната държава
Социалната държава е част от идентитета на ЕС и в това няма никакво съмнение. В момента обаче проблемът не е в това дали социалната държава е добра или лоша, а как може да бъде удържана тя при съществуването не просто на глобална конкуренция, а на голяма демографска промяна в Европа. Проблемът не е, че ние, европейците, ставаме все по-малко, проблемът е, че през 2040 г. 4% от населението на Европа ще бъдат хора над 80-годишна възраст. Европа е възрастна. Неслучайно във външнополитически план тя се държи като пенсионер.

Има разлика между пенсионирана сила и залязваща сила. Тук не става дума толкова за натиска на другите, колкото за твоето желание да те оставят на мира. В този смисъл е интересен анализът на един от големите немски социолози Волфганг Щарк, анализ, който идва по-скоро отляво, отколкото отдясно. През 60-те години, когато немската икономика произвежда растеж в рамките на 10-12 %, е имало достатъчно средства, за да може политиката да преразпределя. Първото нещо, което се случва, когато това приключва, е инфлацията. При инфлация най-силните групи – бизнесът и профсъюзите – успяват да компенсират себе си, а другите започват да поемат загубата. Това работи до 70-те години. Голямата криза на 70-те години създаде първо публичните дългове, а после публичният дълг беше намален и стана частен дълг, който пък просто беше национализиран преди 5 години.

Проблемът е, че в момента няма от кого да вземеш пари. Не можеш да вземеш пари от следващите поколения, защото това вече се е случило с натрупването на публичен дълг. Затова въпросът за социалната държава не е въпрос на идеологически избор, а въпрос за това какво правиш и как я удържаш. От друга страна, желанието за нейното запазване ще се засилва с демографската промяна. Колкото по-възрастен става един човек, толкова по-важно ще е за него каква ще бъде пенсията му. И хората на тази възраст ще бъдат хората, които гласуват в Европа.

Друг

резултат от кризата са новите деления, които се появяват
Много се говори за разделението между Франция и Германия. Моето наблюдение през последните години е, че Франция отпадна от позицията си на партньор на Германия в съуправлението на Европа. Появяват се други деления, които са много по-важни. Вътре в ЕС изчезна делението между Изток и Запад. Наблюдавам появата на поне четири нови големи деления. Ще спомена част от тях. Първото е между страните в еврозоната и страните извън еврозоната. Много често, когато кажат ЕС, немците, французите и испанците мислят за еврозоната. Това деление няма да е абсолютно, докато стратегически важни страни като Полша и Швеция продължават да бъдат извън еврозоната. Представете си обаче момента, в който Полша и Швеция влязат в еврозоната, а извън нея останат страни като Румъния, Унгария и България, особено ако междувременно Великобритания излезе от ЕС. Така че ако преди година се питахме кой ще влезе в ЕС, сега основното е кой ще излезе и големият проблем е, че можеш дори да излезеш, без да разбереш. Струва ми се, че това е част от проблема, който стои пред България.

Второто изключително важно деление е между страните-кредиторки и страните-длъжници. Основното, което Германия каза на Гърция, когато южната ни съседка поиска референдум, бе: "Вие искате да правите референдум за нашите пари". Това не е напълно нелегитимен аргумент. Не бива да се позволява превръщането на която и да е от страните в заложник. Това е проблемът с общата валута и съществуването на обща валута при отсъствието на обща политика.

Не мисля, че кризата може да бъде решена само с позитивна психология. Съществува изключително силна танденция към позитивна психология – ти си добре, когато си мислиш, че си добре. Това върши работа, но в определен мащаб и до определена степен. Може обаче да се стигне до сериозни ответни удари в момента,

когато хората решат, че им е отнето правото да кажат как се чувстват
В този смисъл България е изключително интересен пример. Ако Германия смята, че ЕС може да бъде преструктуриран по начина, по който тя предлага, една от причините за това е опитът на България. В продължение на 10-12 години България е наистина финансово стабилна страна с много нисък публичен дълг. Нещо повече, има голяма приемственост на икономическа политика при много висока политическа нестабилност. За последните 12 години България е сменила четири правителства, като е управлявана от леви и от десни, без да бъде променяна макроикономическата рамка. Основното послание на ЕС в момента е, че за да може да имате обща валута при отсъствието на обща политика, избирателите имат право да сменят правителствата, но нямат право да сменят политиката. Слабостта на тази ситуация е, че щом избирателите се почувстват нещастни, те започват да атакуват политическата система за всичко.

В България това се вижда много ясно – тъй като сте недоволни от сметките за ток, искате да смените конституцията. Изведнъж всеки конкретен проблем се превръща в проблем на политическата система като такава.

Как да излезем от кризата? Ако погледнем ЕС, ще видим, че едни страни са в криза, но други не. Нещо повече, кризата доведе до позитивни резултати в някои страни. От тази гледна точка основният проблем на всяка политика е, че има печеливши и губещи. Това е нещото, за което политиците забравиха да говорят. Това, че има печеливши и губещи, е  нормално, въпросът е как компенсираш губещите и как обясняваш на печелившите, че е в техен интерес това да се случи.

Ние продължаваме да мислим, че са възможни политики, при които всички печелят едновременно. Най-старата дефиниция на политиката обаче е – кой, какво, кога и как получава. Разбира се, че има печеливши и губещи. В ЕС това е още по-трудно, защото естественият модел на солидарност не съществува по начина, по който съществува в националната държава. Нещо повече, страните в ЕС нямат обща история, нямат и общ език. Големият проблем е да бъде предефинирано това "ние", така че да може ЕС да функционира. В момента в Европа има два напълно противоположни процеса, които се случват едновременно – много повече интеграция на институционално ниво (напълно съгласен съм, че в този смисъл банковият съюз е изключително успешна политика), но в същото време тече

ренационализация на два много важни ресурса: на човешкия сантимент и на финансовите потоци
Последните протести в България са първите от 25 години насам, на които не се издига европейско знаме, с изключение на това, което бе изгорено. Това е голямата разлика. В резултат на кризата 80% от финансовия поток беше ренационализиран. Честно казано, симпатизирам на идеята да бъде проведен референдум за национализацията на ЕРП-та. Смятам, че това е една изключително глупава идея, но е нормално демокрацията да функционира през негативния опит на хората. Само две години в България имаше реално реформаторско мнозинство на обществено ниво и това беше периодът 1997-1999г. , защото тогава хората помнеха хиперинфлацията.

Когато помниш какво лошо се е случило, си готов да подкрепиш една или друга политика. Ако обаче непрекъснато има една и съща политика, независимо кой е на власт, тогава не може да се осигури обществена подкрепа за тази политика. За жалост се оказахме в тази ситуация. От тази гледна точка политиката "няма друга алтернатива" – не е нито лява, нито дясна. Тя означава, че правя нещо, не защото мисля, че то е добрата политика, а, че го правя, защото не мога да правя нищо друго. Това не е убедително, особено ако хората не са щастливи от онова, което им се случва.

Сама по себе си финансовата стабилност не е нещо лошо. Проблемът обаче е, че финансовата стабилност не може да бъде цел, тя е инструмент. Финансовата стабилност в страна с високи доходи обикновено гарантира политическа стабилност.

Финансовата стабилност в бедна страна създава усещането за стагнация
Според мен логиката на Симеон Дянков, или поне това, което може да бъде реконструирано отвън, изглежда така – в ситуация, в която повечето европейски страни вървят към високи публични дългове, и в която има свободни капитали, се очаква тези капитали да отидат в страни, в които има финансова стабилност и ниски данъци. Тази логика е политически невярна.

Когато говорим за България, става дума за малък пазар, обграден от проблемни икономики, за икономика, която не може да погълне кой знае какви чужди инвестиции. Идеята за тотална финансова стабилност в ситуация на криза доведе до правителственото решение в началото на мандата на ГЕРБ да бъде забавено разплащането на парите на фирмите. Това обезкръви бизнес-сектора. Дянков смяташе, че този проблем ще бъде компенсиран вследствие на изключителната финансова стабилност и на ниските данъци, в резултат на което ще има голям приток на чужди инвестиции. Това не се случи и беше ясно, че няма да се случи, поради политическата и социална нестабилност в региона. Ако хората са на улицата, няма никакво значение какви са данъците.

Представете си чужд инвеститор, който вижда, че се пали сграда на друг чужд инвеститор, и се интересува какви са данъците. Това е безсмислено. Политическата и социална стабилност са основните предпоставки за приток на инвестиции. Финансовата стабилност не може да бъде самоцел, както и напомпването на пари в икономиката не означава непременно, че ще се стигне до растеж и отваряне на нови работни места. Сериозният разговор започва сега, защото макар да имаме много критики към ЕС,

извън съюза няма розова перспектива за България
Страната ни е толкова малка, че не може да води протекционистка политика. Освен това социалният проблем в България се решава главно с пари, които идват от хора, работещи навън.

За да промениш една страна, трябва да си готов да инвестираш страшно много време и политическа енергия, да си готов да се занимаваш с нещо. Ако през цялото време мислиш, че има повече сметка да излезеш от страната, отколкото да я промениш, винаги ще има недостиг на критична маса от хора. Сега сме в този критичен момент, в който има гражданска активност, но не е ясно накъде отива тя. Има тотално неприемане на политиците, в резултат на което нормалните хора много трудно решават да се занимават с политика, защото цената, която ще платят, е много висока.

Лесно ли е да решиш да влезеш в публичния живот, ако знаеш, че ще бъдеш атакуван, че каквото и да правиш, то ще бъде обяснявано с криминални схеми? Това води до негативна селекция. Ще завърша с една белгийска поговорка, която много обичам: "Когато си отидат отвратените, остават отвратителните".

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 24 март 2013 г.

Само през последната година 26,13% от българските деца са напуснали училище и са заминали за чужбина с родителите си

24.03.2013 / 11:50
 
от: "Гласове"



Само през последната година 26,13 на сто от българските деца са напуснали училище и са заминали за чужбина с родителите си. Това сочи анализ на Министерството на образованието за отпадащите и преждевременно напусналите системата ученици, съобщава "Труд". По-притеснителното е, че не е ясно какво става с обучението на тези деца, след като напуснат България.
"За съжаление няма достатъчно добри механизми, чрез които да се следи този процес в страните, в които има най-голям емигрантски поток от българи", се казва в документа на Образователното министерство.
Проблемът е, че тези ученици могат да минат в графа "неграмотни" в справките на Европейския съюз. В същия анализ е отчетено, че 5716 ученици са повтаряли годината заради слаб успех. Повечето от двойкаджиите, които повтарят два пъти и повече една и съща учебна година са в гимназиите. От ведомството обмислят поредица от мерки, които да задържат учениците от рисковите групи зад чиновете. Няма обаче стратегия за тези, които заминават зад граница.

Първия Български Бутон за споделяне

Съдебната власт скоро ще стане прицел на протеста, прогнозира омбудсманът

18.03.2013 / 15:35 от: Гласове


 
Неработещата и нереформирана съдебна власт скоро ще се окаже под прицела на гражданското недоволство: това прогнозира в интервю за "Дарик" националният омбудсман Константин Пенчев. Според него реформата в съдебната власт е спряла преди няколко години, а липсата на справедливост е един от най-болезнените проблеми за българите.
Според Пенчев фактът, че протестите са били насочени срещу монополите, не трябва да успокоява управляващите и политиците, че неработещата ни съдебна власт е останала на заден план.
Протестите минават и покрай Съдебната палата пътьом, но то не е пътьом. Това съмнение в ефективно работещата съдебна система и справедливост в правораздаването стои у хората и то също ще избие рано или късно. Трябва да се знае и това, няма да им се размине и тази реформа. Ако някой си мисли, че съдебната система от само себе си ще се оправи и че хората ще забравят за нея, няма да се случи това, предупреди омбудсманът. Константин Пенчев изтъкна, че това е най-болезненият проблем, защото върхът на справедливостта би трябвало да бъде съдебната система - съдът.
Този протест показва много сериозен проблем в нашето общество и ние, институциите, трябва да го решим. Омбудсманът точно тук му беше мястото и съм доволен и благодарен на протестиращите, които потърсиха контакти с мен, аз им казах и на тях, и сега го повтарям: голяма част от исканията са напълно смислени, изпълними и който говори за хората на улицата като анархокомунисти, хора с два пръста чело, това го казаха видни наши политици, това просто показва, че не разбират хората и затова ще си платят рано или късно", добави още Пенчев.
По думите му от тук нататък всички управляващи, поне в близките години, ще имат един стрес: Нощем ще се стряскат, като си помислят, че някое тяхно решение може да извади тези хора на улицата.

Първия Български Бутон за споделяне

"МВР Пикчърс" представя: Разрухата на малка и бедна България

23.03.2013 / 09:39
  от: Милена Нейова, "Гласове"


 

Трябва да се отървем от уникално простите политици, за да успеем в XXI век: казва Вени Марковски, председател на „Интернет общество - България“. По думите му най-опасната част от едноличното управление на Борисов беше безусловната подкрепа, която той даваше на лицето министър, станало по-известно с прякорите си Цвинокио и Цецерон. Не трябва да забравяме, че избрахме Симеон, в чиято официална биография липсваха над 30 г., а след него Борисов, в чиято биография имаше бизнес с хора, разстреляни показно по софийските улици. - Г-н Марковски, как се стигна дотук? Кои хора поискаха оставката на Борисов, кои се възползваха от протестите и защо толкова лесно ГЕРБ се оттегли от властта?
- На последния въпрос отговорът знае най-добре само и единствено Бойко Борисов. Ние можем само да предполагаме и да гадаем, но едва ли ще разберем как точно е лъкатушела неговата мисъл в онези дни.

Оставката му я искахме отдавна - и най-различни хора, не само тези, които излязоха на протестите. Лично за мен най-опасната част от едноличното управление на г-н Борисов бе безусловната подкрепа, която той даваше на лицето министър, станало по-известно с прякорите си Цвинокио и Цецерон. Не забравяйте, че разрухата на държавността може и да не е започнала с тези двама души, но със сигурност получи своите най-ярки прояви във филмите на „МВР Пикчърс“, в които полицаи сваляха на земята бивши министри и бивши съдружници на г-н Борисов, за да се окаже, че няма никакви годни доказателства срещу тях. Разбира се,
най-ужасяващото проявление на тази еднолична и напълно надменна и нагла власт стана речта на г-н Цветанов пред Народното събрание,
по време на която той обяви едни лекари за убийци. Направи го спокойно, с ясното съзнание, че отправя обвинения, които са не просто нелепи, а убийствени - спрямо лекарите.

- А защо „с ясното съзнание“? Може би го е направил неволно?
-  Да, това е удобно извинение, но все пак той беше министър, вицепремиер. Вярно, че е завършил физкултура, но в биографията му се мъдри и следдипломна квалификация по право в УНСС. Има два варианта: или е съзнавал, или не е съзнавал, т.е. невменяем е. Нали не искате да си мислим, че бившият вътрешен министър е лице, което е неспособно да осъзнава постъпките си?

- Да се върнем на протестите. Любима тема на повечето анализатори е „сценарият или липсата на такъв”? Имаше ли според вас предварително изготвен план и ако да, от кого? Или всичко се случва в хаоса на невежеството и недалновидността? Защото, съгласете се, искането да се отменят декемврийските сметки за ток звучат абсурдно. По всички останали точки протестиращите не постигнаха споразумение и се прибраха - кои по домовете, кои в палатки „на по бира” до парламента...
- Абсурдното не е искането да се отменят сметките, а това, че хората тръгнаха да протестират по улиците едва тогава, когато им се бръкна в джоба. И то само защото бъркането беше направено просташки, нагло. Дето се казва, фирмите можеха да продължат да скубят кокошката, без тя да кряка, но направиха голяма грешка.
Щеше да е много по-добре за България, ако протестите бяха за злоупотребата с власт, а не за злоупотребата със сметките. Но, нейсе - такъв е материалът, както казваше в Чикаго един наш политик. Енергията се загуби и заради типичното нашенско недоверие, че „и тия са като ония“. Веднага се извадиха компромати срещу всеки един от протестиращите, който се осмеляваше да прояви някакви лидерски качества. Т.е. народът протестира, но някак си иска новите лидери, новите политици да не са от нашенско.
- Какъв е профилът на сегашния служебен кабинет? Защо буди повече недоверие, отколкото сигурност?
- Нямам представа защо има хора, които са недоверчиви към този кабинет - при положение, че бяха толкова доверчиви към кабинета „Борисов“, за членовете на който не се знаеше нищо или почти нищо. Вероятно може да се обясни с чувства. Хората са били влюбени в Бойко Борисов и са приемали неговите министри като някакво продължение на самия премиер. Сега не са влюбени в Марин Райков и му нямат доверие.

Имам една новина за такива хора: не всичко е любов.

- Познавате ли някого лично вътре? Има ли назначение, което искрено ви учуди? Или зарадва? Какво мислите за електронното правителство в този кабинет?

- Познавам много от хората в кабинета „Райков“ - министрите на икономиката, на отбраната, на външните работи, мнозина от заместниците. Има хора, които се върнаха от Щатите, от Англия, за да помогнат на родината си. Намирам учудващи не назначенията, а недоверието на хората към тези нови лица. Обнадежден съм от това, че има министър на електронното правителство. Дано в следващия кабинет се появи най-накрая и Министерство на информационното общество, а във всяко министерство да се назначи т.нар. директор по информационното общество. Не шеф на ИТ-отдел, каквито и сега има, а именно хора, които да координират действията по създаване, пускане и работа на електронното правителство.

Много се говори, че имало корупция у нас. Гарантирам ви, че няма как да корумпирате компютъра. Нека кабинетът продължи развитието на електронното правителство, нека даже се дадат още пари - това е най-малкият проблем. Големият е, че ако няма дори и малко електронни управление, то има много корупция. Но има хора, които непрекъснато протестират и се оплакват, че струвало скъпо.
- Появиха се и предположения, че Борисов се е възползвал от уличните протести и страхливо се е скрил до изборите, за да не трупа повече „народна любов”. Споделяте ли такова мнение и какъв ще е резултатът от изборите - за Борисов, за десницата, за БСП? Виждате ли ясен победител?
- Че е страхлив - това вече го знаят всички, но че вдига кръвното толкова лесно, това не го знаехме. Интересно е, че той е първият политик, хоспитализиран заради вдигане на кръвното. Да се чуди човек как са се справяли Костов и Станишев при протестите по време на техните кабинети, без да вдигнат кръвното. Не е случайно, че в интернет веднага се появиха аналогии със здравословното състояние на бившите бизнес-партньори на г-н Борисов, които се разболяват в момента, в който се окаже, че са подсъдими. Зевзеците твърдяха, че г-н
Борисов тренира за следващия си живот, извън политиката.

Какъвто и да е резултатът от изборите, не споделям тревогите на г-н Плевнелиев, че още едни избори щели да са много лоши и по-добре да има какъвто и да е кабинет, но не и избори. Не разбирам как може човек да се съгласи с този вариант, ако премиерът ще е Борисов, министърът на вътрешните работи - Цветанов, а финасовият - Дянков. Ще ми се г-н Плевнелиев да се е шегувал, но за съжаление мисля, че говореше сериозно.

Хората не бива да се плашат от извънредни избори, но трябва да мислят ПРЕДИ да са гласували. След като си пуснал гласа си, колкото и да мислиш - все тая.
- Как ще се разпределят останалите сили? Партията на Меглена Кунева, на Волен Сидеров? Виждате ли други сигурни „печеливши”?
- Волен ще си вземе неговите проценти, включително и благодарение на г-н Борисов и медиите. Във времена на безпорядък, когато капитанът първи напуска кораба, винаги има някой, който се възползва. Г-жа Кунева е съвсем друг тип политик - десен, европеец. Такива политици трудно могат да имат успех, но тя е като алтернатива на г-н Костов и мнозина от десните гласоподаватели вероятно ще я подкрепят. Искам единственият сигурен печеливш да е народът и държавността, но не съм убеден, че са много политиците, които искат същото.
- Какво трябва да направят победителите, за да възстановят спокойствието и да почистят Авгиевите обори на корпоративна България?
- Нищо. Не може да се очаква от политиците да свършат работата на хората. Може да се очаква да осигурят условия, в които хората да почистят оборите си. Но народът масово не иска да поема инициативата, не иска да работи, да оправи собственото си положение, а иска някой друг да го свърши. Няма как да се случи. Начинът за промяна започва с разбирането, че промяната е дело на всеки от нас, а не само на политиците. Ако политиците са като избирателите, то как да искаме те да чистят, щом избирателите хвърлят боклука си през балкона? Ами и политиците това правят!
- Следейки от разстояние, но и през лупа, ставащото у нас, какво ви обнадеждава най-много?
- Това, че все пак има хора, които са готови да се жертват, да зарежат комфортния си живот в чужбина и да се върнат в България. Това, че има хора като Иван Костов, Сергей Станишев, Меглена Кунева, които жертват своя личен живот, за да се опитат да влеят малко ум и разум в един безумен политически свят.
- А кое ви натъжава?
- Това, че сме малка и бедна страна, в която за някой лев човек е готов да се превърне в звяр. Това че не познаваме историята си и сме жертва на измислени историци националшовинисти. Болно е да гледаш как държава, която е на последно място по свобода на медиите, се опитва да се изкара с хилядолетни традиции.
Кои са хилядолетните традиции - тричането на кучета ли?
Или това, че като видим някой, че е умен и работите му идват отръки казваме „Този трябва да служи на Господ“, след което го разпъваме на кръста, за да иде по-бързо на небето?
Ние сме страна със страхотни природни дадености, но и страхотно комплексиран народ. Все някой друг ни е виновен, все съседните страни са ни криви. Да, вярно е, че има история, която е болезнена, но е и вярно, че ако не можем да преодолеем историята си, не можем да вървим напред, защото непрекъснато сме обърнати назад в миналото. Ако за десетина години си наложим мораториум да не казваме нищо за времето преди 1989 г., мисля, че ще успеем доста бързо да преодолеем комплексите си като нация.
- Какви са вашите мисли за зачестилите самоубийства тук?
- Самоубийствата като брой не са се увеличили, но се забелязва нещо, което никога не го е имало в България - голям брой самоубийства чрез самозапалване. Дали това е в знак на протест срещу управляващите или срещу управляваните - няма как да разберем.
- Коя политическа тема ви отегчава?  Ето сега например чета изказване на служебния министър-председател Марин Райков, който ни призовава да се обърнем към една европейска, забележете, ценност - солидарността. И призовава българските индустриалци да изразят своята солидарност към бедните. Не са ли това кухи фрази, пълни с неизпълними пожелания? И кой има нужда от това празно, неискрено, според мен, говорене?
- Г-н Райков вероятно си вярва и се опитва да говори така, както го казва Барак Обама, когато обяснява, че единият процент много богати американци трябва да плащат своята част от трудностите, за да има някаква справедливост. Просто нашият премиер е използвал друга дума. Аз също мисля, че по-богатите в България трябва да плащат повече. Не е редно човек с 300 лв. заплата да плаща изобщо данък върху доходите. Какви доходи са 300 лева месечно? Това е по-малко от необходимото, за да се оцелее!
- Как мислите, че може да се промени тази бедност?
- Само с развитие на бизнеса - индустриален, туристически, енергетика, информационни технологии. Нека си го кажем направо: България НЕ Е УНИКАЛНА ДЪРЖАВА.
Преди да ме обвините в липса на патриотизъм, нека уточня. Като България има десетки държави: малки, бедни, с население, което е комплексирано. То и големи държави с комплексирано население има, но все пак размерът има значение. България се съревновава с всички тези страни, за да намери своето място сред тях и най-много с една цел - да подобри живота на гражданите си. Но държавата не може да свърши работата на хората. Всички говорят, че сме били уникални с планините и морето си.
Но, моля ви, хора - опомнете се!
Щяхме да сме уникални, ако можеше човек да отиде едновременно на ски, а на следващия ден да се пече на плажа при високи температури. Планините у нас не са най-доброто място в света, че дори и в Европа, за скиори. Морето не е най-доброто за летуване - плажовете са претъпкани, курортите са толкова гъсто застроени, че ги прави непривлекателни. Но най-важното е, че хората не осигуряват онова високо качество на обслужването, което би привлякло туристите с много пари. У нас идват непретенциозни туристи, които могат да хапват мазни банички и твърда царевица. Но това е само за туризма, можем да говорим много и за качеството на пътищата, липсата на здравно обслужване и т.н., и т.н.

Ако аз самичък мога да кажа как да се промени тази бедност, щях да настоявам да се промени Конституцията и да се върна в България, за да се боря за премиерския пост. Не, трябват общи усилия, за да се намери вярното решение за страната. Може би и служебният кабинет ще е в състояние да организира обсъждането на тези теми. Но, в края на краищата, народът ще трябва да избере кое управление предпочита - това, което имаха до момента и им доведе една от най-тежките морални кризи, или онова, което ще им осигури развитието на страната по такъв начин, че хората ще станат по-отговорни за своята собствена съдба. Крайно време е след 24 г. демократично развитие, да се разбере, че
трябва да се мисли преди изборите, а не след тях. След тях е късно!
В този ред на мисли, не забравяйте, че когато гласувате, водени от чувствата, а не от разума си, обикновено избирате уникално прости политици. Спомнете си за Симеон, когото избрахте, независим от това, че от официалната му биография липсваха над 30 г., а Борисов го избрахте, независимо от това, че в биографията му имаше бизнес с хора, които бяха разстреляни показно по софийските улици.
- Най-смешното от последните четири години? Има ли случка или ситуация, която искрено ви развесели?
- За титлата "клоун на кабинета" в предишното управление се конкурират много кандидати - като започнем от Цветанов (моят предпочитан победител), та минем през недоразуменията, станали министри или депутати... И ситуациите, в които се веселихме, обикновено са свързани с техни изказвания. Вземете което и да е неписано изказване на г-н Цветанов, опитайте се да го прочетете или разберете, ако го гледате в YouTube и си сложете ръка на сърцето: разбрахте ли каквото и да е от казаното? Изречения, които нямат връзка помежду си, купешки думи, използвани не там, където им е мястото...
Да не говорим за онзи случай, в който му се наложи да гони една муха, която бръмчеше около него в студиото на бТВ и той се сърдеше  (за сравнение - когато в аналогичен случай една муха пречеше на Барак Обама по време на интервю, той просто я хвана с ръка). Но някак си не ми е весело, когато си спомня за патоса, за плюнките от устата му, когато обявяваше хората за престъпници.
Липсата на държавност не може да бъде смешна.

Първия Български Бутон за споделяне