Р. Кънев: Разчитаме на „Синьо единство“, независимо дали са в Реформаторския блок

2013-12-15 17:21:18 | Прочитания: 690 | Коментари: 0 Принтирай Изпрати

• 

Елена Дюлгерова, ГЛАСОВЕ

2013-12-15 17:21:18 |

„За нас е важно да видим дали ГЕРБ са готови да се откажат от властта – защото досега се бяха вкопчили в нея на всички нива“, казва лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него споразумения са възможни само между политически формации, които имат съгласие по всички най-съществени въпроси.

- Вчера (събота – бел. авт.) стана ясно, че една от 6-те партии в Реформаторския блок – „Синьо единство“, вероятно ще отпадне от блока или по-точно, че с нея няма да бъде подписано коалиционно споразумение. Вие сте сочен за автор на идеята. Така ли е?
- Предложението да спрем преговорите със „Синьо единство“ е лично мое. Ще го внеса утре (понеделник – бел. авт.) на заседанието на Гражданския съвет на Реформаторския блок като нова точка в дневния ред. Предложението ми цели да си изпълним ангажимента за подписване на споразумение с партиите от блока, които желаят това, в рамките на тази седмица. Смятам, че подписване на споразумение с колегите от „Синьо единство“ на този етап не е възможно – защото като че ли повечето колеги там не го желаят.
Има друго, по-важно според мен нещо – едни медийни участия от името на тази партия, които нарушават договорките ни да не коментираме преговорите, докато те текат. Изказванията, които визирам, поставят едно наистина абсурдно разделение на някакви десни и либерални части на Реформаторския блок.
- Имате предвид интервю на г-жа Надежда Нейнски в столичен всекидневник, в което тя коментира различията между партиите в Реформаторския блок, така ли да разбирам?
- Именно. За да бъда по-конкретен, тя говори за своята битка между дясното и либералното вътре в Реформаторския блок. Подобни противопоставяния категорично няма да бъдат допуснати в рамките на блока. В никакъв случай няма да се допусне в името на някакви очевидно политически теми, свързани с разположение на силите в блока или нареждане на листи, да се използва медиен натиск.
Това е една отвратителна практика от миналото на българската десница, а не от настоящето, нито пък от бъдещето му – да се създава вътрешно разделение в името на създаването на вътрешна власт. С този ход искам да покажа – и се надявам да бъда разбран правилно – че подобни подходи са в миналото на десницата.
- Това означава ли, че останалите вече 5 парти в Реформаторския блок – а бяхте 7 преди напускането на „Зелените“ преди малко повече от месец – няма да сътрудничите със „Синьо единство“?
- Не бих се изразил така. Просто, когато шест партии преговарят и една от тях не е готова да участва, нормално е да продължат петте, които имат общо съгласие. Това е обикновена житейска ситуация. Не виждам никакъв драматизъм. От самото начало на съществуването на блока част от партиите бяха труден партньор. Правим огромни компромиси. Аз в момента си поемам отговорността за „Синьо единство“, смятах, че те ще бъдат коректен партньор. Но това е моята преценка в тази ситуация.
- Не смятате ли, че от подобни „люспения“ в публичното пространство остава усещането, че в крайна сметка нещата опират до нещо много елементарно – реденето на листите за изборите за Европарламент?
- Не мисля. Политическата култура изисква тази тема да не се коментира предварително. Крайно време е в България и в българското дясно да се следват прости европейски практики. Не става дума за това кой ще води листата. Това е въпрос на решение на партиите – няма значение броят им, а пак казвам, съгласието помежду им.
Темата за листите никога досега не е била на масата на разговорите в Реформаторския блок. Ако тази тема по принцип стои зад други ходове, зад някакви проблеми в преговорите – това е друг въпрос. И е лош сигнал, такива практики също трябва да се прекратят.
- На мой въпрос към г-жа Меглена Кунева преди по-малко от седмица дали е възможна колаборация между Реформаторския блок и ГЕРБ тя ми отговори така: „Напротив. Даваме от 4 месеца един и същ ясен отговор – коалицията включва само партии от Реформаторския блок. Идеологически между нашите 6 партии има монолитно разбирателство с видими резултати: само за 4 месеца обявихме общи виждания по 12-те основни принципа на Блока, икономическата ни визия, реформите в правосъдието и посочихме 6-те стъпки за излизане от кризата. Професионализирането на администрацията, идеите ни за гражданското участие и медийната среда ще обявим съвсем скоро. Това е коалицията.“ Моля за вашия коментар относно ГЕРБ.
- Разбира се, съгласен съм с г-жа Кунева. Бих казал, че в публичното пространство има постоянни спекулации по темата. Никога не сме говорили за „колаборация“. В следващия парламент ще влезем с наши предложения, но сме убедени, че не само те ще влязат в бъдещия конституционен проект. Ще влязат предложенията на КТ „Подкрепа”, с които имаме срещи на ниво екипи за конституционна промяна.
Няма как да не повторя и аз, че имаме общ план за излизане от кризата и сондираме съгласие около него. Той съдържа няколко много важни момента. Може би най-важният е съгласието за кратък мандат на следващото Народно събрание и на следващото правителство. Извършване на спешни реформи, които да прекратят определени злоупотреби с власт, които са много трайни.
- Извинете, но нека да довършим темата „ГЕРБ“ – лидерът ѝ Бойко Борисов прави всичко възможно да се разчува непрекъснато колко много харесва Реформаторския блок, как стои зад всичките му инициативи. Това не ви ли притеснява?
- Не, защо да ме притеснява. Той се изказва положително за нас, защото вижда, че сме прави. Не можеш да кажеш на черното бяло. Той казва: „Те са млади, очевидно добре подготвени политически, компетентни“. Какво, да го отричаме ли – ние наистина сме такива. Ситуацията е такава, че Бойко Борисов няма никакъв интерес да говори неистини на българите. Няма никакво значение какви чувства демонстрира, има значение по-нататък да се постигне съгласие по определени приоритети за излизане от кризата.
- Вие казвате – следващото правителство да е с кратък мандат, с ясна програма. Като я изпълни, си тръгва. Така ли да ви разбираме?
- Именно. Управляващите да изпълнят спешните мерки, след което да върнат властта. Да докажат, че целта им не е да злоупотребяват с властта – за назначения, за обществени поръчки. Всичко това може да бъде прекратено чрез този смел ход на отказ от власт на следващото парламентарно мнозинство. Да се откаже и да каже: „Нека да направим избори за ВНС“. Това е много силен политически ход. И като говорим за ГЕРБ, аз искам да видя имат ли готовност да тръгнат именно по този път – да се откажат от власт. Защото досега излъчваха нещо много различно – бяха вкопчени във властта с партийни кадри на всякакви нива. Ние предлагаме фундаментална промяна.
- Добре. Нека се върнем към настоящето. Кои са следващите правилни политически стъпки според Реформаторския блок, респективно – ДСБ?
- Следващата стъпка според нас е да се върви към нов обществен договор чрез нов конституционен дебат, нова конституция. Ние сме посочили за какви мерки става дума, от какви промени има нужда обществото. Предложенията ни за промени в правосъдието например са над 20 страници.
Става дума за промени в медийната среда, в администрацията. Едно от най-важните, принципни неща е да се създадат предпоставки за спиране най-сетне на партийните назначения. До такава степен сме се оплели в такива назначения, че дори училищните директори са креатури на властта. Това е катастрофа за образованието – кой учи децата ни. И разбира се, мерките в сферата на икономиката и обществените поръчки – тях също сме ги представили отдавна. И не съм чул някой да се противопоставя на тези мерки.
Единственият въпрос в обществото е дали ще има такива достатъчно отговорни партии, които да застанат зад реализирането им. Ние продължаваме да събираме широка подкрепа от политически и неполитически организации. Аз вярвам, че нашите приятели от партията на „Зелените“ – макар да не сме в един коалиционен формат – ще подкрепят подобен сценарий за излизане от кризата. Надявам се, че „Синьо единство“ в блока или извън него – защото те също са подписали всички тези документи – също ще бъдат част от голямото мнозинство в българското общество. КТ „Подкрепа“ е вече част това мнозинство.
Ние вървим към едно съществено съгласие в обществото за пътя на България след оставката на Пламен Орешарски. А че до оставката му не може да се случи нищо добро, вече всички го виждат.
- Как си представяте този обществен дебат?
- Във всички населени места. Не просто в кабинети. Ще свалим дебата на ниво общини, да се проведе широко сред гражданите на България. Ще стигнем до един проект, който обединява българското общество. Този проект няма да бъде и не може да бъде колаборация между една, две или три партии. Искам да подчертая, че публичният дебат, който Реформаторският блок води, никой друг в българската политика не го води. Или защото ги устройва статуквото, или защото нямат алтернатива, не предлагат нищо ново.
- Прави впечатление, че и вие, и колегите ви от Блока непрекъснато обикаляте страната. Каква е, как да кажа – аудиторията, с която се срещате? Ваши съпартийци?
- Далеч не само съпартийци. Срещам се с много български граждани и имам своята преценка, която е напълно оптимистична.

Доклад пред 11 Национално събрание на ДСБ

ДОКЛАД  ПРЕД 11-ТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ НА ДСБ

Обстоятелствата.

Независимо и дори преди поставянето на вътрешните проблеми на ДСБ трябва да направим усилия да се ориентираме в напрегнатата обстановка в страната. Изборите, новата законодателна и изпълнителна власт досега не успяват да решат задачата да изведат страната от  политическата криза.

След последните избори, за първи път в историята на новата ни демокрация повече от половината от българските граждани останаха непредставени в парламента. По-важното е, че непредставени са най-активните, най-образованите, произвеждащите огромната част от доходите българи, работодателите. Тези хора настояват да бъдат чути, не позволяват да ги лъжат, изискват почтеност и ефективност от политиците, които издържат с плащаните от тях данъци. Арогантните назначения на Станишев и Доган и непрекъснатите скандали на Сидеров и Борисов сринаха авторитета на властта до опасно за страната равнище.

Свидетели сме на такава криза на властта, която е невъзможна в демократична страна. Самата тази криза показва каква е властта. Отсъства публичен диалог. Има пълно разминаване между интересите и очакванията на гражданите и користните цели на политиците. БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ, са колкото далеч от нуждите и исканията на хората, толкова - близки помежду си като поведение в управление и в опозиция. Този драматичен конфликт пълни улиците и площадите вече 10 дни. Никой в изпълнителната и законодателната власт не може да даде отговор на проблемите на хората. Нито една от 4 парламентарни партии не може да посочи решение на кризата. Всичките са еднакво неспособни да управляват. Днес едни ги е страх да управляват, други ги е страх дори да са опозиция.

Демокрацията е признаване на различията и на тази основа диалог, дебат, сблъсък на позиции и изработване на управленски решения. У нас в няма политически диалог. Той е  подменен със скандали. Последните остатъци на приличие, на което бяхме стожери напусна българската политическа сцена. Всички парламентарни партии представляват чужди на гражданите, а и на България интереси и затова нагонът им преследва само властта. Това обяснява реваншизма на СС и Доган и шокиращо нелепите обвинения на ББ за готвено в ареста негово убийство. Виждаме и чуваме само давещи се като глутници политици. Но те няма какво друго да правят, не могат да се държат почтено и въобще не ги интересува как се управлява и как се опонира по демократичен начин.

Всичко това е резултат от дългогодишните опити на ДС чрез политическо и медийно инженерство да отстрани знаещите, можещите и критичните хора извън процеса на взимане на политически решения. На 13 май, изглеждаше, че тези опити успяха. На 14 юни стана ясно, че това е заблуда. Хората не приемат ДС и създадената от нея организирана престъпност да са начело на държавата. Днес те са пред правителството и парламента и показват непримиримост. От 10 дни техният глас е над всичко – ехти в медиите, на площадите, над всяко нелегитимно и съмнително решение управляващите.

Политическа оценка и прогноза.

Нека трезво като политици да оценим случващото се. Какви са политическите възможности на уличните протести? Можаха да свалят Борисов. Могат да свалят днешното правителство, да изгонят парламента. През февруари ГЕРБ, БСП и ДПС категорично изиграха протестиращите, като пратиха обществото на избори и окупираха цялото политическо пространство и това на управляващите и това на опозицията. Утре уличните протести могат да върнат ББ на власт. В другиден могат да го свалят отново заради управленската му безпомощност и вредност. Затворени в тези алтернативи протестите показват, че сме в политическа безизходица.

Какво не могат уличните протести. Не могат да произведат нито едно конкретно политическо решение, на който и да е проблем на гражданите; не могат да променят политическата система в страната; не могат да изведат българите от икономическата и социалната кризи. Всеки очакване, и натоварване на улицата да решава конкретни политически и управленски проблеми ще завърши с провал за протестиращите и победа на мафията. Политическите решения изискват професионализъм, посвещаване на общото благо, способност да се печели доверие и да се носи отговорност. Протестиращите са граждани, а не политици. Обществото е в политически капан, защото всяка негова криза в условия на демокрация се решава с избори. Промяната на Изборния кодекс няма да попречи да бъдат избрани днешните парламентаристи, за да управляват отново.

Да си дадем сметка какво може са очакваме от политиците в парламента и правителството. След провала на тройната коалиция дойде и провала на ГЕРБ в управлението на страната. И двата екипа показаха пълна неспособност да решат, който и да е от въпросите „за хляба“. Със „зрелището“ особено ББ и ЦЦ се справяха по-сръчно. Сега връщането на политиците от тройната коалиция и провалите още в първите им стъпки дестабилизираха политически  страната. Това ще се задълбочава независимо от продължителността на мандата на тяхното управление. Вече сме в период, в който можем да очакваме ескалиране на политическите рискове в нова правителствена и парламентарна криза.

Наблюдателите казват, че не протестират бедни хора. Сигурен съм, че ако политическата нестабилност продължи и ескалира в нова криза, това така ще разбие българската икономика и социални защитни мрежи, че протестиращите днес ще понесат основните щети от катастрофата. След определен срок политическата криза ще предизвика икономическа, финансова и банкова криза в страната. Убеден съм, че протестиращите усещат тези опасности. Усещат, че трябва да се спасява не енергетиката, БДЖ, пенсиите, и ББ от убийство в ареста. Трябва да се спасява българското общество и държава.  

Корените на политическата дестабилизация?

На първо място в спряната модернизация на страната. Но регресът в политическата, социалната и икономическата системи на България се дължи не само на неспособността на управляващите да намерят решения на проблемите от страна. Дължи се, според мен основно, на нежеланието на значителна част от българското общество да промени начина си на живот в положителна, в европейска посока. Дори тези, които станаха собственици на земи и други имоти, и получават от това сериозни доходи, не станаха двигател на промените, и дори не ги защитават. Това разколебава всеки компетентен управляващ да вземе и реализира непопулярни антикризисни решения. У нас изтезават реформаторите. Ние точно заради реформите събрахме ненавистта и злобата на посткомунистическото ни обществото. … Парализиращият управлението страх идва от съпротивата на това общество на западноевропейската модернизация на България.

На второ място следва да си дадем сметка, защо у нас „мафията си има държава“? Защото представителната партийна система на страната не е демократична, а олигархична. Всички днешните ръководства на управляващите и опозиционната партии не само са свързани, те са част от мафията, сред тях са олигарсите. Тяхното политическо поведение отговаря на природата им. То е съвсем просто: „Ти си на власт, аз викам, че крадеш и рекетираш, после аз крада и рекетирам – ти викаш“. За мен тези всичките са наши врагове. Те не са политически опоненти в демократична страна. Затова цялата съпротивителна енергия на ДСБ трябва да бъде насочена срещу тях и да не се разсейва по цели извън тези партийни ръководства.

Наш противник не са техните партийни кариеристи, не са рекетираните банкери и предприемачи. Наш противник не са дори монополистите, а политиците, които им позволяват да злоупотребяват с господстващото си положение. Тези, които позволиха злоупотребите на монополистите и съдействаха страната ни да бъде мафиотизирана, си имат имена. Това са Сакскобургготски, Доган, Първанов, Станишев, Борисов и Цветанов. По отношение на зловещата роля, която играят в грозния политически театър, няма никакво значение дали са аристократи или доносници, комунистическа номенклатура или мутри, турци или българи.

На трето място проблемите в нашата страна се задълбочават от пълната незаинтересованост и от там неадекватност на европейските и атлантически лидери. ЕНП атакуват Станишев и не искат да видят истинското лице на ББ. ПЕС атакуват ББ и не искат да си дадат сметка колко зловеща роля е изиграл, а и сега играе СС. Г-н Барозу казал на парламентарните партии да се разберат помежду си. Та те са се разбрали и от това произтичат нашите беди: преди бяха едните, след това дойдоха другите, след това пак първите и така ще се сменят като Путин и Медведев. Кой мисли, че тези последните двама са нещо различно?

Четвърто, извънпарламентарните партии не се държат като алтернатива на политическото статукво. Предстоящите избори във Варна показват, че едни застават зад БСП, други зад ГЕРБ. Те просто се присламчиха към по познатата им част на варненската олигархия. ДСБ прави изключение и затова нашето общинско ръководство заслужава да бъде приветствано. То избра да подкрепи единствения кандидат извън варненското статукво г-н Чавдар Трифонов.

Оставка на председателя на ДСБ и Националното ръководство.

Ние се провалихме на изборите. Значителна част от нашите привърженици загубиха своята мотивация. Недоверието във възможностите ни да ги представляваме обхвана периферията на избирателите на партията. Неуспяхме в опитите си да обединим тези десни, които си дават сметкане само какво са БСП и Доган, но и какво са ББ и ЦЦ, какво е ГЕРБ. Всичко това са ясни признаци, че сме следвали погрешен политически път, че сме се изолирали по недопустим начин, че сме се отдалечили от десните избиратели, че нашите послания не стигат до тях и, че дори когато стигнат до тях не ние сме убедителните защитници на тези свои позиции. Това, че сме партията, чиито политически позиции са най-често присвоявани от парламентарно представените партии, не е комплимент за нас, а признак на нашата слабост.

Нашите програмни документи отпреди 9-10 години вече се скандират като лозунги от най-активната част на българското общество. Протестиращите виждат мафиотизирането на българската политика, виждат зад фасадата на българската демокрация грозното лице на олигархичната власт. Това не увеличава доверието в ДСБ.

„Защо им дадохте властта?“ - ме питат по улицата. Първо отговарях вие така гласувахте. Но вече се питам защо са толкова настойчиви хората и търся вината в себе си. Може би наистина имам лична вина, защото не съм спрял мафията. Защо тя е на власт? Защото не ни достигнаха сили, умения и енергия, дори специални знания как да противодействаме. Може да сме добри в политиката и в управлението на държавата, в уменията да отстояваме и умножаваме общото благо. Докато се доказвахме на това поле, загубихме друга битка, с друг противник, водена с неполитически и недемократични средства.

Давахме си сметка, че сме много слаби на този фронт и затова възлагахме големи надежди на членството на България в НАТО и ЕС. Те не се оправдаха. Напротив,  определението на Рузвелт за Сомоса, „нашия негодник“ се оказа универсално за евроатлантическия свят. Отделни политически формации и правителства в НАТО и ЕС, подкрепят своите негодници в нашата страна, без да ги интересуват последствията върху нашия живот. Ще бъде напълно погрешно да се споделят илюзии за помощ отвън, докато западните лидери не спрат да третират политически ново присъединените страни като дошли от третия свят. Ние идваме от втория, от комунистическия свят. И не е умно първо да бъдем пращани в третия, за да се присъединим накрая към първия. Трудната задача на ДСБ на всички български демократи е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към нашата вътрешнополитическа реалност. Моето дълбоко убеждение е, че нашите партньори нямат политически код, с който да дешифрират случващото се у нас.    

Националното ръководство и аз самият сме категорично убедени, че трябва да подадем оставка. Грешките, слабостите и заблудите досега са преди всичко моя отговорност. Тази отговорност не трябва да тежи в бъдеще на ДСБ и новото ни ръководство. Това е моето окончателно не само политическо, но и лично решение. Вие трябва да имате свой нов хоризонт за политически действия, да имате възможност за нови решения, да потърсите правилния път към доверието на избирателите.

Предишната десница се разпадна преди изборите от собствената си слабост и от слабост към парите на ББ и ЦЦ. Протестите на хората, новите възможности за формиране на истинска демократична и непримирима към мафията и олигархията реформаторска десница е предизвикателство към ново ръководство на ДСБ, с нова енергия, напълно отдадени на каузата и способни да понесат тежката отговорност.

Политическата дестабилизация на страната няма да бъде преодоляна докато не се създаде  десен реформаторски блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите. Истинската реформаторска десница трябва да върне високите европейски критерии за многопартийна демокрация и почтено служене на хората. И да ги постави  пред искащите да се очистят от мафията партии.

Политическото решение за ДСБ.

Националното ръководство и водачите на листи от ДСБ се събрахме след изборите и с много голямо мнозинство номинирахме Радан Кънев за председател на ДСБ. Сега от името на всички, участвали в номинацията предлагам на Националното събрание да го избере за водач на нашата партия. Той има качества, които обещават да се превърне в такъв. Нека не забравяме, че една част от лидера се събужда в него самия, но с другата го даряват хората със своето доверие и подкрепа.

Какво да се прави ще реши нашето ново ръководство на ДСБ. Ние, говоря от името на напускащите ръководството членове, му даваме своето доверие. Ще го подкрепяме с опита и уменията, които имаме.  Ще му помагаме тогава, когато поиска съвет и помощ и няма да се намесваме в делата му, без негово желание и инициатива. ДСБ ще има истинско, а не поставено ръководство.

Голямото ни преимущество в сегашния политически хаос е, че в нашата партия сме архитектите на българската демокрация и пазарна икономика. Нямахме сили и умения да изградим мечтаната европейска демокрация и конкурентна икономика по нашите проекти и планове. Това, което виждаме сега в отечеството ни, не е  нашата „синя идея“.

Не можахме да сбъднем мечтите си и днес ги завещаваме на новото поколение лидери на ДСБ с вярата, че ще ги постигнат. Ще ги постигнат само ако следват неотстъпно своя път, ако правят нещата по своя неповторим начин. Ние очакваме от тях да бъдат себе си.

Кукловодите искат избори веднага, преди десницата да се е обединила

Богомил Бонев, Фейсбук

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите. В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт.

Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем. Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които пребиваха хората по офиси и магазини и събираха рекета. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме "бизнеса" на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета. Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана. Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това не би могло да е искане на друг, освен на герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето "ПРОТИВ", но нямат своето "ЗА". Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите. Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шанса да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това той го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата от с. Кочан, с която качи Борисов на власт. След това му предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт. Нали не сте забравили? Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Радан – гласът на разума

Иво Беров

Ако Радан влезе в парламента, България няма да е друга.

Същата ще си е.

Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

…

Политиците били лоши, подкупни и крадливи.

Така разправят.

Подобни приказки и обобщения обаче, обикновено помагат тъкмо на тях. На лошите, подкупни и крадливи политици.

Защото когато всички са лоши и подкупни, ти - ако си политик - не си лош подкупен. Ти си като всички.

Но преди всичко това не е вярно.

Не е вярно, че всички политици са лоши, подкупни и крадливи.

Има добри, неподкупни и почтени политици.

Само че те не изпъкват веднага. Не се тикат напред. Не изблъскват с лакти другите. Не се пънат и не се хвалят. Не впечатляват от първия път. Говорят по-тихо. Гласът им по-трудно стига до слушателите. Защото говорят повече на разума, нежели на сърцето им. А до разума се стига по-трудно. Но пък там е същността на човека. Който е преди всичко човек разумен. Или би трябвало да е.

Това е Радан. Гласът на разума.

…

Всичко това може да изглежда отвлечено, неполитическо и несвързано с настръхналото ни битие. Дори нагласено донякъде. Но пък ето нещо съвсем точно, съвсем навременно, съвсем политическо и свързано тъкмо с битие ни. Настръхналото.

Кандидатът за Народен представите и заместник-председател на ДСБ Радан Кънев пръв разбра и предупреди, че дребният, средният и семейният бизнес в България загиват, задушени от монополите. Пръв заговори за това, че този бизнес трябва да бъде защитен и спасен, че трябва да му се помогне, защото той създава работни места, защото е в основата на устойчивото развитие, защото е гръбнакът на демокрацията и защото чрез него може да се преодолее безработицата.

Само че Радан постави тази обществена и политическа задача и предложи решения още преди три години.

Още преди три години, когато всичко цъфтеше и връзваше /особено тиквите, най-вече една/, когато България излизаше окончателно от кризата поне два пъти годишно /по приказките на Симеон Дянков/, когато във всичко посоки се ширеха магистрали / ако имаше още една допълнителна посока и натам щяха да се ширнат/, още когато от екраните на всички телевизори жизнерадостно щракаха ножиците, с които Бойко Борисов режеше ленти за да оповести откриването на разни неща /докато в същото строителните предприятия рухваха едно след друго и десетки хиляди строителни работници губеха поминъка си/. Още тогава Радан Кънев предупреждаваше, че така не бива, че това не е политика и че властта унищожава средния, дребния и семейния бизнес в полза на монополите.

Сега всички за това говорят.

Всички, като се почне от временното правителство на Марин Трайков, та се мине през повечето партии и се стигне до всякакви политолози, социолози и умници, всички повтарят : „Средният, дребният и семейният бизнес трябва да бъдат освободени от гнета на монополите, трябва да им се помогне, трябва да се възстановят и възродят, защото те създават работни места и са гръбнака на икономиката.”

Само че всичките тези правителства, министри, партии и политици започнаха да говорят за тези неща, а партиите започнаха да ги включват в програмите си едва преди четири-пет месеца.

А Радан Кънев заговори за тях още в началото. Още когато правителството на Бойко Борисов реши, че не е необходимо да изплаща задълженията си към фирмите. Още тогава Радан предупреждаваше какво ще се случи и предлагаше решения.

Дори само заради това Радан заслужава да влезе в следващото Народно Събрание.

А и не само заради това.

…

Протестиращите искат политическата класа да бъде изцяло сменена. Само че те не знаят, или са забравили, или не се досещат, че тя беше изцяло сменяна вече няколко пъти. И то по един много живописен начин. Коридорно-ресторантско-кабинетско-салфетски. То ще рече, че съответният партиен водач, или по-скоро вожд, а понякога и кръстник, събираше най-верните си хора /а по някога кАпо или лейтенанти/ в някой ресторант, или в някой кабинет, където започваха да назначават министри и да редят кандидат-депутатски листи. С размяна на доводи от рода на: „Тоя е много наш човек, слагай го първи. Не бе, първа е една от Плевен. Познавам ли я ? Не я познаваш, ама става. И много пари ще даде за изборите. Добре, дай да й запиша името /взима салфетка и записва името й/. А оня, другия защо го забравихме. Завършил е в Англия нещо. Остави, него аз за министър го готвя”

Така се сменя политическата класа. И така се пръкват председатели на парламентарни групи от Плевен и министри от чужбинско.

Съвсем друго е при Радан Кънев.

Съвсем различен е начинът, по който той влезе в политиката.

...

Преди да стане политик /в партия Демократи за Силна България/, Радан участваше в гражданско движение. /Нали днешните протестиращи не си мислят, че гражданските вълнения в България започват от вчера/. Това гражданското движението се наричаше „Диалог”. В общи линии то имаше за цел да отстоява демократичните достижения на България и да се противопостави на тогавашните царско-вождистки увлечения.

Диалозите в тоя „Диалог” не бяха много диалогични /макар и да бяха много по-логични от диалозите на сегашните протестиращи/. Бяха несдържани, често кресливи, всеки имаше какво да каже, бързаше да го каже, искаше да го каже и го казваше, без много да обръща внимание но онова, което думат другите. /То май е така при всички граждански движения и при всички човешки общества /

В такава обстановка Радан Кънев не изпъкна веднага. Той беше от малцината, които слушаха. Които бяха готови да чуят другия и да го разберат.

Но затова пък постепенно хората започнаха да осъзнават, че думите на Радан са премислени. Че когато говори, говори не от суета, а за да върви работа.

Радан притежава и рядко срещаното по нашите краища умение да не се съгласи с нечие мнение и предложение така, че да не обиди никого.

Просто уважава хората. Дори тези, които не са като него, дори тези, които не мислят като него.

В това отношение той е един нужен и незаменим посредник и помирител в едно общество настръхнало от противоречия, непримиримости и омрази.

Това го прави един напълно съвременен политик. Граждански политик. Не водач на стадо. Точно такива от такива има нужда Народното събрание.

…

Името на Радан Кънев не е написано на салфетка в някой ресторант, в някой кабинет, на някой маса и от някой вожд. То е създадено и наложено от самия Радан. Радан Кънев беше приет от членовете на ДСБ не по препоръка на ръководството, а защото работеше с тях. С хората. Работеше скромно, добросъвестно и открито. И не за да се хареса, а да свърши работа. Така премина през всички стъпала на общественото и политическо развитие. Той е точно обратното на ония партийни калинки – депутати и министри, обсъдени на масата на някой ресторант или в мрачните задкулисия на някой кабинет .

…

Почтеност. Нещо от което българския политически живот има въпиюща нужда.

И ако трябва Радан да бъде представен само с една дума, то това е думата.

Почтеност.

Представям си как щабовете и пиарите на разни партии получават задача да очернят Радан. И започва един зор, едно напъване, едно тюхкане и започват едни разправии и пак никакво очерняне няма да се получи. Освен ако не е лъжа. И то прекалено гадна и нагла лъжа.

Просто Радан е почтен човек и толкоз. Никой копче не може да каже срещу него.

…

И тази почтеност е още по-несъмнена, защото е предопределена сякаш. Защото е предавана през поколенията от баща на син.

Разбира се, децата не отговарят за родителите си. Разбира се, родителите не могат да отговарят за децата. Но е добре това, че в семейството Радан от баща на син, от поколение на поколение са предавани обичаи и ценности, които свързват иначе разпиляната, разпокъсана, променлива, противоречива и раздърпана като прососурляк съдба на България в една последователна и устойчива връзка на достойнство и почтеност.

…

Ако злонамерени пиари, или съперници рекат все пак да очернят някак Радан без да лъжат и мамят, могат да споменат за професията му. Радан е адвокат. В тази професия са излезли доста политици – нищо лошо дотук. Освен вицовете за адвокати. Там те всички са лоши. Защото такива ги била правила професията.

При Радан е обратното. Той прави професията по-добра.

…

Ако Радан влезе в парламента България няма да е друга. Същата ще си е. Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

Допълнение : Да, да, знаме „това е предизборна хвалба” – ще кажат мнозина. И ще бъдат прави. И все пак тази хвалба е различна от другите хвалби. Изборните, де. Първо тя е лична. Не е направена по някаква някаква партийна или обществена заръка. За нея си отговарям аз – Иво Беров. Второ – тя е искрена, надявам се, това да си личи. Трето – хвалбите вътре са си съвсем справедливи и заслужени. Даже няма преувеличения. Четвърто – абе в тия напрегнати и меко казано, неприятни времена, май не е зле отвреме навреме да си казваме и хубави неща. Когато си ги мислим и когато са верни. И не само по изборни времена.

Новата партия не трябва да е на Костов

26 април 2004 10:30 Новата партия не трябва да е на Костов Текстът е отпечатан в "Седем" Иво Беров в "Още инфо"

За бъдещата дясна партия се говори единствено и само като за партия на Костов. Това не е добре. Тази партия трябва да бъде в състояние да води политически живот и без него. Не защото доверието към Костов, според социологическите проучвания, е ниско, не защото повечето средства за масово осведомяване го охулват и най-малкото пък защото е политик на миналото, както искат да го изкарат многобройните му зложелатели. Напротив, Костов има всички качества за водач на силна дясна партия и би могъл да има блестящо политическо бъдеще. Вярно е, обаче, че се държи като държавник от предишни времена. Като Аденауер,  Де Гол, Никсън, Тачер и Кол, които си позволяваха да правят политика без опаковка. В съвременния политически пазар обаче опаковката има поне толкова голямо значение, колкото и съдържанието. Добрата опаковка прилъгва понякога дори избирателите от старите и опитни западни демокрации. А в България май ги прилъгва винаги. Затова и днешият ни политически живот пъстрее с опаковъчните багри на панаирджийската шарения. А пошлостта му започна на надминава дори общоприетото за маскарадно–фасадните демокрации. Всички, например, които имат поне повърхностна представа за развитието на политическия ни живот, много добре знаят, че най-голямата заслуга за приемането на България в НАТО има не друг, а Иван Костов. България получи покана, защото  Костов отказа да даде въздушен коридор на Русия по време на Косовската криза. Задади политиката си при Косовската криза България беше поканена и в Европейския съюз. Днешните политически опаковки обаче нито поканиха Костов на официалните тържества по приемането, нито споменаха заслугите му. С което показаха не само дребнавост и липса на възпитание, но и старата, позната, обикновена, изконна, мила, родна, тъпа, местна, изначална, вечна, българска, котловинна, досадна, отчайваща, а пък донякъде дори забавна простащина. Но това са предвидими неща. Изненадващ беше начинът, по която самият Костов изтъкна заслугите си. Това досега не беше правено по нашите земи. Или поне не се знае някой да го е правил. Костов просто не ги изтъкна. Не ги спомена даже. За тях отвори дума Иво Инджев в предаването си по bTV. А Костов само отвърна, че със стари води мелницата не може да се задвижи. Каза го в страна, където при всяка свършена, а най-вече несвършена работа е общоприето да се надуват пропаганди тръби, да ехтят фанфари, да кънтят мощно шумотевици и да дзвека победна врява, съпроводена от оглушително трабантно пърпорене. Такова поведение показва класа. Класата, обаче, се възприема в България единствено в работническо-селския смисъл на марксическите умопостройки????. Като поведенческа извисеност такова понятие у нас просто не съществува. То е неуместно, чуждо. непонятно и странно. То безпокои, плаши и обърква.  Като показва класа, Костов сякаш налива вода в чужди мелници. По повод НАТО, например, можеше да излее чудни словеса за това, че в този тържествен миг и алабала, трябва да си припомним съдбоносната Косовска криза , когато дрън-дрън направихме алабала за националните интереси, пляс. С подобни съдържателни опаковки всеки политик тутакси би притурил ако не още един процент към рейтинга си, то поне още един оксиморон. Така както Симеон превзе и омая България предимно с прикрити оксиморони. Което не значи, че Костов трябва да се прави на Сульо, Симеон, Пульо и Бойко, за да печели общонародна любов. Но вече не може да стои като знак, който сочи верния път. Трябва да направи крачка към множеството, което си е харесало наименованието народ. За да може това множество да преобразува скритата си гузност не в омраза, а в мълчаливо признание. И Костов сякаш наистина се захвана да прави партията както трябва –  с хората .на България Но това никак не означава, че партията се прави само от Костов. И че само той е в състояние да я създаде и води. Защото разцеплението на СДС не е личностно, както го изкарват користни и невежи политолози. Съюзът се разцепи, защото изгуби представителността си. СДС  вече не може и не желае да представлява по-голямата част от своите привържениците. Доказателства за това изникват всеки ден почти. Отрадното и томително разбирателство, което сплоти премиера Кобургготски, агента Тошо Тошев и социалистическия президент Първанов при награждаването на Ахмед Доган, например, никак не възмути седесарските депутати. Защото си правят сметката. Да се съюзяват в бъдеще и със Симеон, и с агента на държавна сигурност Сава.А също и със Софиянски. И с Любен Дилов - син. А може и с внук. И с каквото там дойде, стига пак да се напъхат във властта и да върви далаверата. Затова хората, дори да не го приемат с разума си, вече усещат, че със СДС е свършено. Просто няма вече такава партия. И не се знае дали титаните на седесарската мисъл, които основаха клуб в Лозенец, ще съумеят да й вдъхнат някакъв животец. А би било чудесно, ако това се случи Защото в България все още няма нито една истинска, достойна, национално отговорна партия. Нито политик с държавническо мислене и отговорност пред бъдещето. За да отбележи, например, че етническият модел на агент Сава е изключително опасен и може наистина да се превърне в проклятие за България. Защото разкъсва гражданската й цялост. Всичкият политически бабаитлък на агент Сава се крепи върху клановото, етническото, расовото, или религиозното гласуване на турците в България. Това не е гражданско гласуване. То не само дава възможност на Доган да си върти далаверите и да изнудва държавата, но може в бъдеще да разкъса не само гражданската, но и националната й цялост. Националистически партии и политици със своите антитурски изцепки само увеличават тази възможност. Защото повечето от тях не са никакви националисти, а просто колеги на Доган, Тошо Тошев, Кеворк Кеворкян, а може би и на Симеон Кобургготски. Тоест агенти и послушници на бившата Държавна сигурност. Решението е другаде. Турците трябва да се приобщят към българския граждански и политически живот. Това може да стане, ако български партии и политици привлекат гласовете им. Както направи някога Стамболов. Трябва някой политик, точно както Стамболов някога, да откъсне България от руското влияние и да накара хиляди турци да скандират името му. Неговото, а не на Доган. А това май вече се е случвало. Хиляди български труци скандираха името на Костов. Затова е подходящ за водач на дясна партия, която трезво да преценява и защитава националните интереси, като превърне родолюбието в съзидателна сила и като се предпази от шовинистичните изцепки и отклонения. Но тъкмо защото Костов най-добре би представлявал такава партия, тя не трябва да бъде партия на Костов. Тук няма противоречие. Има представителност и необходимост. Хиляди хора желаят да създадат нова партия, която да изразазява техните политически виждания. И след рухването на комунизма това ще бъде първата истинска партия в България. Съюзът на Демократичните Сили вече изпълни задачата си. Чрез него милиони хора отхвърлиха комунизма и заживяха в свободна и демоократична държава. Новите началници на СДС обаче сякаш не могат да се договедят като каква би могла да бъде по-нататъшната му употреба, като се изключи личното им облагодетелстване, разбира се. Партията на бившите комунисти все още защитава само интересите на кастата им. Останалите партийни наименования са преди всичко за лична употреба на водачите им. Затова създаването на новата дясна партия с всичките му трудности, противоречия, кавги и недоразумения е благородно, а донякъде дори и величаво дело. То не трябва да зависи от една личност. И е много важно и показателно как ще потръгнат нещата още в началото. Още с приемането на устава. Дали ръководителите и депутатите ще бъдат избирани демократично или пак ще се редят листи по коридори, кръчми, кабинети и приятелски сбирки. И с какви хора ще се обгради Костов – дали с личности, умеещи да привличат хората и да поемот отговорност, или с неизбежните нагаждачи, подмазвачи, кариеристи и безличия. И в това отношение Костов пак трябва да покаже класа. Като е започнал веднъж, поне да го кара така докрай.

Средната класа се изправи срещу мафията

в. "Стандарт" 20 юни 2013

Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев се сочи като най-вероятния наследник на Иван Костов. Очаква се 37-годишният адвокат да бъде избран за лидер на партията на Националния съвет, който ще се проведе на 23 юни.

"Стандарт" разговаря с него за бъдещето на десницата през призмата на протестите.

- Г-н Кънев, какво социално явление стои зад масовите протести срещу правителството?

- Излизане на средната класа от трайното състояние на вътрешна емиграция, в което пребиваваше за повече от десет години. Казвам го без упрек - тази стратегия доскоро работеше и беше естествен избор за мнозина. Но днес се вижда, че не може да имаш европейски правила в дома и във фирмата си, ако ги няма в обществото. Общият интерес е навсякъде - образование, здраве, сигурност, икономика. И не може да оцеляваш дълго в затворено пространство, вълната на упадъка те залива.

Може да се каже, че днес за първи път възниква средната класа в България - защото това не е толкова икономическо, колкото социално понятие. Ако не е активна в обществото, тя не съществува наистина.

- Какви са разликите и приликите между сегашните бунтове и тези през февруари?

- Не харесвам разделението от типа днес протестират богатите, а през февруари бяха бедните. Има и такова явление, но то не е водещо. И дори когато говоря за средна класа, у нас това не са особено заможни хора. Сегашните бунтове обаче са на хора, които реагират на по-дълбоката причина за високите сметки, бедността и безработицата. Те виждат превземането на институциите, на държавата от мафията. А където властва мафията, няма честна конкуренция, няма прогрес, няма богатство. Естествено там управляват и монополите в различни икономически сфери.

Част от хората са дори и едни и същи - те протестираха и през зимата, и сега. Много са видими във Варна например, където зимните протести бяха насочени в голяма степен срещу мафията, а независимите предприемачи излязоха много активно на улицата. Днес това го виждаме особено ясно в София.

- Какво очаквате да се случи през следващите дни? Как виждате непосредствения изход от политическата криза?

- Няма изход от политическата криза с това правителство и с този парламент. Важна причина за протеста е усещането за липса на представителство. То доведе до това излизане от вътрешна емиграция и влизане в политиката направо по най-твърдия начин - чрез уличен протест. Защото, когато нямаш представител в парламента, нямаш друг път, друг избор.

- Възможно ли е кабинетът да се закрепи на власт и на каква цена?

- Винаги е възможно, но цената е непосилна и за трите управляващи партии. Най-вече е непосилна за обществото. Ние имаме нужда от нови правила, от спешна законодателна промяна, от скъсване с модели на мутренско управление, които този парламент олицетворява. Няма как това да стане в 42-ия парламент. Разпускането му е недостатъчна, но напълно необходима стъпка.

- Как си обяснявате феномена "Волен" и има ли опасност неговите провокации да сполучат?
- Не, защото този път обществената реакция е много силна. Ние всички призоваваме хората да не отвръщат на провокациите на Сидеров, да избягват сблъсък, да не насочват посланията си към него. Но виждаме колко остро, дори яростно реагират те на поведението му.

- Каква е отговорността на новата десница в този момент?

- Нова десница е поредният изхабен от мошеници израз в българския език. Но извън статуквото има хора, които искрено се борят за нови правила и за същностна промяна. Има хора, които тепърва искат да започнат да се занимават с политика след десетилетие и повече в бизнеса, в научната кариера, в други професии. Не всички те са десни. Има леви хора, които искат промяна и не признават БСП за лява партия. Те виждат мафиотска клика на власт, не ги интересува дали е член на ЕНП или ПЕС.

Важно е да се има предвид, че промяната в правосъдието не може да е лява или дясна. Борбата с мафията изобщо също, с монополите също. Новите правила за медиите не са леви или десни. Едва когато опрем до нова икономическа политика, се виждат ясни разлики. Аз мисля, че протестиращите днес са действително средна класа, а най-голямата и активна група са и поколенчески обособени - те са мои връстници, раждани през 70-те. И двата фактора ги насочват по-скоро към дясното на българската политика, поне мнозинството от тях, но пак казвам, не всички. Това са хора, които се борят сами с живота си - нашето поколение не е имало друг избор, освен малцина номенклатурни издънки. Днес гледаме на света и като родители, и често като работодатели, като хора в началото на средната си възраст. Искаме промяна. Аз синтезирам дясното в едно просто изречение - икономически напредък, основан на законността. На правата и на правилата.

- Каква е краткосрочната рамка на проекта за обединение на десницата на гражданска основа?

- Протестите скъсиха рязко тези срокове може би за добро. Говорим за седмици в рамките на горещата част на годината.

- Как си го представяте това обединение - учредяване на нова формация, широка коалиция, граждански квоти? Как ще се излъчат кандидат-депутатите на евроизборите догодина?

- Използвах израза блок. Има много успешни примери и в българската история, и в модерната европейска политика. Това е съюз на съществуващи партии, надграден с фигури, които не членуват в нито една отделна партия, но имат собствен авторитет.
За разлика от коалицията, този съюз има обособено ръководство и платформа. Пред избирателите се явява като единен траен субект, а не се разпада след избори. За механизми е много рано да се говори.

- Нужно ли е преразглеждане на идеологическата рамка на десницата от последното десетилетие?

- Десницата има нужда от нови послания без съмнение. Ние от ДСБ започнахме този процес, готови сме да го продължим заедно със съюзници. В последната кампания ние в голяма степен стигнахме до добри послания, много добри конкретни решения, но ниската подкрепа и доверие не дадоха възможност те да се превърнат в гласове. Така че новите послания трябва да увлекат след себе си и обединение на избиратели и формации.

- Новите протести са по-скоро морални, но социалните проблеми също не са решени и продължават да се задълбочават. Не трябва ли десницата да се захване приоритетно и с този проблем, а не да го оставя в ръцете на "социалната партия", която не е социална?

- Категорично. Аз вече споменах това - властта на мафията съвсем не е само морален проблем. Тя е основна причина за бедността и упадъка. Именно умерената десница може да даде посока за икономически напредък и за нова социална система, защото съществуващата не е социална - тя е механизъм за поддържане на широки групи от населението в мизерия и зависимост. Тя превръща гражданите в зависими гласоподаватели.

- Как ще се справите с тежките и дългогодишни междуличностни раздори в десницата?

- Има огромна енергия от протестите и то всички тези хора, които без да протестират, стават все по-активни политически. Десните хора са обединени. Нещо повече - единни са с всички други, които искат сериозна промяна, нови правила, нова държавност, ако щете, да не звучи твърде високопарно. Който е подвластен на стари раздори и лични обиди, той е напълно неадекватен на очакванията на хората и ще бъде отстранен от гражданите с презрение.

- Какво мислите за инициативата на Бойко Борисов за съюз на десните партии?

- По отношение на офертата на г-н Борисов за общ десен блок с ГЕРБ мога да кажа малко - нещата са очевидни. Борисов вижда, че тези протести не го признават за алтернатива, че те задълбочават изолацията му и търси подкрепа. Но избирателите ни са различни, те искат различни неща. Не искат Пеевски да бъде пак високоговорител на властта, не искат между "дясното" и БСП да няма видими разлики. Който предпочита ГЕРБ, си е гласувал за тях, може пак да го направи. Ние се борим за консолидация на доверието на гласувалите за малките десни и реформаторски партии, за гласувалите "по принуда" за БСП и ГЕРБ, за тези, които не са гласували, защото ГЕРБ не е алтернатива на БСП.

Пушенето – първи тест за извънпарламентарната опозиция

Петър Щурм Константинов Дневник.бг 3 юни 2013


Броени часове след началото на парламента и избирането на ново правителство публиката беше стресната от парадоксалното желание на един здравен министър да разреши тютюнопушенето на обществени места. Въпросът да бъде ли изцяло забранено или не е предъвкван безброй пъти включително и на електронните страници на "Дневник", но в интерес на изчерпателността, да повторим отново:

   Икономически аргументи за премахване на забраната не съществуват – както показва мета-изследването на Сколо и екип пълната забрана на тютюнопушенето в ресторанти, кафета и барове не води до обективни негативни икономически ефекти;
    
    Твърдението за нарушаването на граждански права чрез забраната се сблъсква с ответния аргумент за нарушаването на права чрез вредата от пасивното пушене, а според либералната политическа мисъл, на която западните общества са базирани, най-важният законодателен принцип е принципът на невредата – обществените въпроси се уреждат в полза на този, който не вреди на другите чрез действията си;
    
    Общественото мнение е категорично – според НЦИОМ 61% от пълнолетните граждани подкрепят пълната забраната. Допълнително 28% от пушачите казват, че забраната им е помогнала да намалят изпушените цигари;
    
    Статистиката показва, че българското здравеопазване и здравен статут са в изключително тежко състояние;
    
    Пълната забрана за тютюнопушене на обществени места е стандарт в Европа – Германия, Франция, Великобритания, Италия и значителна част от другите страни в Европейския съюз я прилагат към момента.

Големият политически въпрос

обаче не е "за или против пушенето". Големият въпрос е кой и как ще защити позицията на тези две трети от гражданите, които са против тютюнопушенето на обществени места. На тези две трети от гражданите, които не са представени чрез парламентарните групи на управляващите и на тези две трети от читателите на "Дневник", които въпреки че са гласували също нямат свой представител в нито една от парламентарните партии в 42-рото Народно събрание.

Това по принцип трябваше да бъде позицията на дясната и/или прогресивна опозиция в парламента, състояща се от партии като ДСБ, СДС, ДБГ и "Зелените" – партиите изповядващи същата базова либерална ценност, която и противниците на пушенето на обществени места изповядват – че обществото има власт над всяко действие на негов член, което вреди на друг негов член, и над нищо повече.

Положителното в тази ситуация, е че провалилите се изборно партии, получават редкия шанс да се реваншират на избирателите си и да се докажат пред по-широката общественост. ДСБ и ДБГ получават шанса да се докажат като немъртви политически проекти, а "Зелените" като заслужаващи да са в битката за четирипроцентовата бариера за влизане в парламента, а не за еднопроцентовата за получаване на субсидия.

А да наложиш теза в обществото без парламентарната трибуна е по-трудно, но по-искрено. В този смисъл сега е подходящ момент и за партиите, неучаствали на изборите, като например "Единство" да се покажат като сериозни и перспективни проекти – такива, които няма да прекарат целия си политически живот в партийно-политическата реторика, отговаряйки на въпроса с кого ще се явяват на избори или няма, а ще

защитават истински позиции по въпросите с обществена значимост

Същевременно и по-малки формации в дясно получават възможността да излязат на преден план със своите позиции, по начина, по който го направи ЕНП на Мария Капон по време на кампанията преди референдума за "Белене".

Ситуацията е шанс и за ГЕРБ да покаже на обществеността, че положителните законодателни промени, приети по време на нейното управление, са необратими – все пак избирателят няма интерес да гласува за партия, чийто решения траят няколко месеца и биват отменени още преди да е изтекъл пълният й мандат.

По-важното е, че въпросът за тютюнопушенето на закрити обществени места е

генерална репетиция

за момента, в който воденото от БСП ново парламентарно мнозинство реши да ревизира другото голямо решение на миналия парламент, значещо много за десния човек – спирането на АЕЦ "Белене".

Както и вчера каза премиерът Пламен Орешарски, по всяка вероятност по проекта ще бъде възобновена работа, а това значи, че и десните и "Зелените" ще трябва да се организират (и защо не заедно) и да приложат граждански натиск и да не позволят възобновяването на строежа на "Белене" преди електроцентралата да се е превърнала в загубената победа на десния човек.

В последна сметка е крайно време българските политически партии да разберат, че в момент на криза

обществото се нуждае от лидерство

А практикуването на лидерство изключва възможността цяла политическа кампания да бъде базирана на междупартийните отношения, кавги и компромати. Практикуването на лидерство означава да заемеш политическа позиция, да я защитиш пред обществото и да я наложиш в парламента, без значение дали самият ти си депутат или не. Това направиха природозащитниците и в частност "Зелените", непозволявайки на Калин Тихолов да стане министър в правителството. Това са длъжни да направят невлезлите в парламента десни партии днес – за да докажат на себе си, че не са безполезни и за да се извинят на избирателите си, че ги оставиха парламентарно непредставени.

Парламентарната ситуация предоставя на десните и прогресивни партии уникален шанс – да свършат полезните неща, за които десния човек се опита да ги постави в парламента, въпреки изборния неуспех. Дотук само "Зелените" успяват. Търси се и една синя партия, която да го направи.

А, която синя партия успее да канализира обществените настроения, да защити десните тези и да представи непредставените, тя ще спечели битката за дясното политическо пространство.

Радан Кънев - Ще трябва да обединяваме десни избиратели, а не лидери

Радан Кънев, Дневник.бг, 27 май 2013

След като ДСБ не успя да влезе в 42-ото Народно събрание, цялото ръководство начело с лидера на партията Иван Костов подаде оставка на 13 май. Насрочено беше национално събрание на 23 юни, на което да бъде избран нов председател. Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев, който по професия е адвокат, беше първият предложен. Кандидатурата му беше издигната от ръководството в оставка и от водачите на депутатски листи. "Дневник" разговаря с него за бъдещето на десницата, новия парламент и предстоящото управление на страната.

Накъде трябва да поеме десницата, след като за пръв път от промените тя няма представителство в Народното събрание?

- Първо трябва да си отговорим на въпроса кой е десницата. Това са живи хора. Едните са категорични антикомунисти от поколения. Те винаги са се определяли като десни. Освен това очевидна десница са всички хора, които вярват, че със собствени усилия отговарят за живота си, за работата си, които полагат усилия да създават работни места първо за себе си, за семействата си, а после и за други хора. Винаги съм определял като десница и хората, които смятат, че тяхното образование и на децата им е това, което създава шансове в перспектива.

Действително десницата, погледната не просто като отделни политици, а тази в обществото като цяло, е непредставена в парламента, което е много тревожно. Това, че хора с опит и компетентност, каквито например винаги са били депутатите от ДСБ, не са в парламента, само по себе си е достатъчно неприятно и създава проблеми пред управлението на страната.

Ние знаем какъв е бил техният принос дори и в опозиция. Но това, че хората, които реално създават продукта, създават работните места и са двигател на образованието на страната, като граждани са непредставени, това вече е голямата тревога. Това поставя България пред много лоши перспективи.

Как оценявате отдръпването на Иван Костов от лидерския пост в ДСБ и като цяло от политиката?

- Оставка подаде цялото ръководство на ДСБ начело с лидера. Просто той направи заявка, че няма да се кандидатира отново, което беше очаквано. Ние не можем да си представим Иван Костов като лидер на извънпарламентарна формация. Просто не е това нивото, но той не излиза от българската политика. Имаме неговия ангажимент към партията, имам и неговия личен ангажимент, че той остава. Рано е да си представим българската политика без Иван Костов. Да се надяваме, че това няма да стане скоро.

Ако имаше промяна в ДСБ преди изборите - обновяване, дали това нямаше да помогне да бъде премината 4-процентната бариера и въобще да има възраждане на дясното?

- Разбирам въпроса и съм чувал това мнение многократно, но категорично не го споделям. Не смятам, че с един силен лидер по-малко си по-силен. Това е само по себе си несериозно. Не вярвам в образа на Иван Костов като воденичен камък, иначе не бих работил през целия си политически живот в ДСБ. Част съм от партията на Костов, правил съм политика там и всичко, което съм научил през годините, е именно от работата с него.

Това ме е убедило, че в никакъв случай не е воденичен камък. Той беше локомотив на българската политика като лидер на ДСБ. Твърде често откъснат от вагоните, защото страшно много позиции - и негови лични, и партийни, които сме заемали през 2009, 2010 г., станаха обект на консенсус в предизборната кампания през 2013 г. Бяха нужни четири години, за да бъдат приети от всички, и то почти дословно преписани и приети.

За нас оставката на Костов е загуба. Ние няма да бъдeм по-силни без него. Ние ще бъдем по-слаби. Това е голямото предизвикателство оттук нататък.

На какво се дължи фактът, че не успяхте да влезете в Народното събрание? Ако имаме предвид, че Иван Костов е личност, която много силно поляризира емоции, една по-ранна смяна би могла да доведе до друг резултат.

- След изборите вече можем да си дадем сметка и да говорим по-открито за неща, които не се казват в предизборна кампания. Истината е, че резултатът, който постигнахме, означава значителен ръст спрямо това, което имахме като социологически данни преди кампанията. Особено в хипотезата на раздяла с формацията "Синьо единство". Нашите данни показваха по-ниски резултати заедно с тях спрямо това, което постигнахме на финала.

Моята лична оценка, която се споделя от щаба, е, че 20 - 25 хил. гласа бяха привлечени през кампанията, което е много добро постижение. Въпросът е, че в този си вид ние нямаме достатъчно доверие и си даваме сметка за това.

При откриването на кампанията във Варна казах, че ние сме сами на дясната писта и се надбягваме само със себе си. Има хора, които или ще гласуват за ДСБ - БДФ, или ще останат вкъщи. Много от тях останаха у дома, т.е. не спечелихме дори състезанието със себе. Оттук нататък следват анализът и решенията по какъв начин продължаваме състезанието.

Кандидатурата ви беше издигната от ръководството в оставка на ДСБ. Това означава ли, че ще сте фаворитът за нов лидер на партията или възможността за други кандидатури остава валидна?

- Други кандидати ще могат да бъдат номинирани, ще могат да участват. Ние имаме устав, който ще бъде спазен, а той допуска дори на самото събрание да се издигат нови кандидати. Така че кой ще бъде председател, ще кажем следобед на 23 юни.

Чувствам се като човек, който е получил доверие на един доста широк и авторитетен кръг лидери на партията, защото това не беше само ръководството, но и всички водачи на листи. Предполагам, че тези хора дойдоха в София след консултация със своите щабове, със своите ръководства.

Ще бъдете ли новото лице на ДСБ? Говорите с уважение за Иван Костов, но все пак всеки има свой почерк?

- Лидерството занапред ще бъде възложено на много сериозен екип. Индивидуалното лидерство не е в никакъв случай по моите сили или на когото и да било другиго. Разчитам, че много скоро ще видите като наблюдатели и ще оцените един силен екип.

Тоест след ерата на Костов няколко души ще движат партията?

- Задачите, които си поставяме - нова организационна политика, еволюция на посланията, работа за обединение на десните като избиратели като общност, не са по силите на един човек.

Но един човек трябва да носи отговорността...

- Това е и смисълът на демократичния процес. Правата и функциите ще бъдат в ръцете на силен екип, но отговорността ще бъде в този, който ще бъде избран за председател.

Набелязали ли сте вече хора за този екип?

- Да. В голяма степен. На събранието на 23 юни ще се боря за доверието на хората и предполагам, че ще бъда питан предварително. Костов имаше достатъчен авторитет, за да не го питаме предварително кого е номинирал, но очаквам аз да бъда питан и ще посоча екип.

Ако бъдете избран за председател на ДСБ на 23 юни, кои са първите стъпки, които ще направите за възраждане на дясното? Ще търсите ли обединение?

- Първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това е съществено. Представил съм възгледите си пред този кръг от хора, които ме номинираха. За мен първата стъпка ще бъде към организационно укрепване и организационна промяна, защото ние сме в ново състояние - без професионални политици, нямаме хора, които се издържат от политиката. Оттук нататък бихме използвали това нещо като предимство, освен като слабост, защото очевидно това е затруднение.

Всеки лидер на ДСБ оттук нататък, всеки човек, който ще търси доверието на десните хора, на тези всичките непредставени граждани, е всъщност човек като тях - кой като професионалист, кой като свободна професия, кой в малкия бизнес. Една част са като мен със свободни професии. Трябва да се възползваме от това, че ние говорим с хората, на които търсим доверието, на един и същи език.

Видях го в кампанията. Сигурен съм, че много повече хора ни чуха, отколкото гласуваха за нас. Така че възможността оттук нататък да печелим допълнително доверие е значителна.

Казахте, че първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това означава ли, че няма да има разговори със СДС, "Синьо единство", може би с партията на Меглена Кунева?

- Втората стъпка ще бъде промяна на модела на публичното ни поведение. Не можем като извънпарламентарни партии, говоря и за другите, не можем да си позволил повече позицията на коментатори и анализатори на това, което се случва в Народното събрание. Трябва да имаме собствени идеи, които да налагаме в обществото, след като нямаме парламентарната трибуна. Това също трябва да използваме като предимство, защото тя дава един авторитет, но тя е чужда на хората.

Те гледат на всичко, което се казва от нея, с голямо отчуждение. Това в България за съжаление е факт. Трябва да намерим други трибуни, които са по-близки до тях. Трябва да намерим нов модел на общуване с медиите, въобще на популяризиране на посланията си, но трябва да задаваме дневния ред. Тези хора, които са в момента в парламента, в това съотношение, са напълно неспособни да задават дневен ред за промяна на обществото. Нито имат желание, нито имат капацитета, нито имат обществената подкрепа.

В тази плоскост ние ще си сътрудничим с всички хора, които са със сходни с нашите идеи, Дай боже, да не сме единствените с нови идеи. Ние ще сътрудничим с различни формации.

Третата стъпка е да обединяваме избиратели, а не лидери.

А къде ще се намира ДСБ. В центъра на тези консултации?

- Някак си тази представа, че можеш точно ти да си гравитационният център на десницата, е нанесла много големи поражения и най-вероятно е една от стратегическите причини тези 1 млн. избиратели на десницата да са непредставени. Разбирам, че това няма да се хареса на някои, но не вярвам, че можем да бъдем гравитационен център. Безспорно можем да бъдем и досега винаги сме били най-активни в новите политически идеи. Можем да бъдем изключително отворени за диалог. Можем да бъдем в основата на мрежа за общуване.

Целта на всичко това е да налага дневен ред за промяна, след като управляващите са неспособни, какъвто и да е кабинетът, излъчен от този парламент. Около тези идеи да се обединяват избирателите на дясното.

Неотдавна Петър Москов каза, че на българската десница й предстои да се бори за 51% и затова трябва да има организационно, комуникационно, персонално обновяване. Съгласен ли сте с това твърдение?

- Най-същественото, което трябва да се случи на десницата, е да формулира новите правила, около които да се обедини. И по този начин да мобилизира избирателите си за следващите избори. Не смятам, че на следващите избори той може да бъде 51%, но със сигурност може да бъде такъв, че да успее да ги наложи тези нови правила.

В крайна сметка около това се върти политиката. Кризата се дължи на лошите правила, с които се управлява държавата. В момента има най-малко две причини сегашният парламент да не произведе нови правила. Едната е, че очакваме правителство без парламентарно мнозинство. Втората - очакваме правителство, което няма намерения да променя правилата.

Как ще коментирате 42-то Народно събрание, в което нито една партия няма преимущество и дори коалициите изглеждат антагонизъм?

- Това, което виждаме в политиката, е една много жестока война. Надявахме се, че тя ще свърши с изборния ден, но се вижда вече, че ще продължи. Целият арсенал на такива войни е криминален дневен ред, процедурни хватки в парламента вместо идеологически сблъсъци, а залогът е кой да краде парите на данъкоплатците. Войната е затова.

Така че тя не може да създаде по-добри правила за управление на парите на данъкоплатците, няма това за цел. Когато залогът е да се откраднат едни пари, всичко е възможно. Всякакви съюзи са възможни.

Ще бъде ли стабилен кабинетът на Пламен Орешарски?

- Той може да бъде много стабилен като престой в сградата на Министерския съвет, но той ще бъде напълно неспособен да променя страната към по-добро. Подкрепящите го нямат мнозинство в парламента, но нямат и желание за промени.

Как оценявате плана с мерки на БСП, наречен "Орешарски"?

- Т. нар. план "Орешарски" не съществува. В неделя изтръгнах от г-н Антон Кутев от БСП при среща в една медия, че няма такъв документ. Това е добре звучащ рекламен слоган - нищо повече. Това, което ни се представя като някакви точки и проекти, звучи безобразно общо.

Запомних две неща - задвижване на бизнеса, каквото и да означава, а второто беше правилно разпределение. Много се тревожа, че двете значат едно и също - задвижване на свързания с мнозинството бизнес, което си представям как ще случи, за съжаление виждали сме много пъти. И правилното разпределение няма нужда да го коментираме. Дали е правилно или не зависи само от гледната точка на тези, които успяват да крадат, или от тези, които са отстранени от хранилката. Това е много тревожно за страната.

Няма решения по основните проблеми, които изкараха хората на улицата и свалиха предишната власт. Антимонополно законодателство няма, тук-там се прокрадва. Няма конкретен ангажимент за здравеопазването, в което едновременно изтичат много пари, а няма никакъв резултат. Реално го няма. Няма заявка за промяна в социалната политика. Най-важното - няма реална заявка за промяна на трудовото законодателство.

Пламен Орешарски по-скоро беше във вътрешен конфликт с БСП заради идеите, които левицата лансира, за да спечели гласове на изборите, а сега се отказва от тях. Проблемът е дали БСП и ДПС ще позволят на икономиста Орешарски да направи нещо различно от тяхното желание за разпределяне.

- Пламен Орешарски е инструмент на червените за обяснение на лъжата към избирателите. Те няма да направят нищо от това, с което спечелиха гласове, като ще използват личните възгледи на Орешарски. Хората обаче са гласували за БСП, а не за Орешарски. БСП ще използва и ДПС за мюре, за да блокират това, за което нямат пари - АЕЦ "Белене", и това, за което никога не са имали намерение - ревизия на плоския данък.

Никой не може да ме убеди, че за ДПС е много важно да остане плоският данък, защото техните избиратели са бедни, а няма да има необлагаем минимум. Това е очевидна глупост. Има една игра в защита на хората с високи доходи вътре в двете партии, защото в техните апарати са много заможни хора.

Това правителство заслужава ли обичайните 100 дни кредит на доверие?

- За мен това няма особено значение. Никой кабинет не е паднал в първите си 100 дни, дори да е бил атакуван. Нито е оцелял благодарение на комфорта, който му е бил предоставян. Ако питате за лично мнение - не. Коалиция между "Атака" и ДПС не заслужава нито един ден доверие.

Очаквате ли нови предсрочни избори и кога?

- Пак казвам - кабинетът може да бъде формално доста стабилен и затова не е работа да правя прогнози. Нашата работа е да даваме идеи.

Как оценявате реакциите на водачите на ГЕРБ след изборите?

- Нямам желание да коментирам това, което се случва. Твърде дълго време се занимавахме да коментираме ГЕРБ. Това е станало малко като национален спорт - упражняваме чувството си за хумор върху недостатъците на ГЕРБ, а това не създава доверие. Може да забавлява хората във "Фейсбук", но не е път към доверието.

А каква опозиция очаквате да са те?

- Очаквам много мръсна политическа война оттук нататък. Очаквам това, което вече виждам - самоцелни процедури, хватки от двете страни... Въобще нищо добро за политическата култура в България.

Настроение: Терминално

 Какво е да си емигрант в собствената си страна

Зорница Стоилова, в."Капитал", 23 май 2013

"Човек, аз легло не си купувам, защото мисля, че след година няма да съм тук. И така вече колко години." Говорим си с приятелка в софийската "Билка". Няколко дни след парламентарните избори настроението е терминално. Разбирайте като на прощаване. С тази разлика, че никой за никъде не се е запътил наистина.

"Терминално ми е" е жаргонът ни за безнадеждност. Роди се като коментар на абсурдните явления в публичната част от живота ни, като Волен Сидеров например. Постепенно се превърна в отношение към действителността. Вече е израз на погнусата от политиката, на разочарованието от задушаващата среда, на нежеланието да имаш нещо общо с онези, които гласуват за ГЕРБ (БСП), говорят на "мЙеко" и гледат "Комиците" (пак например). "Терминално ми е" не е заявка, че още днес ще източиш кредитната си карта за билет до Ню Йорк, а вътрешната ти утеха, че ти отдавна си избягал. Предимно в себе си и в малкия си остров на нормалност, който си си построил като от "Лего" - моето заведение, моята компания, моят Facebook фийд. Дотук е моят живот. Оттам почва джунглата. "Терминално ми е" е и ужасната умора от постоянния преход. Парадоксът на едно пътуване, което няма крайна точка и не води нито до промяна, нито до стабилност. Класически "в очакване на..." момент, в който непрекъснато тръгваш всеки момент, но всъщност не помръдваш.

За социолозите сме мерна единица за миграционния потенциал на страната - онези около 200 хиляди души от работоспособното население на страната, които всяка година заявяват категоричното си намерение да напуснат България до една година. Обикновено обаче се броим на избори, когато се вижда, че сме даже по-малко. Толкова, че не можем да минем 4-процентната бариера и да излъчим хора, които да защитават интересите ни в парламента. След последните избори стана модерно да наричаме сами себе си маргинали, защото, оказа се, това вече е термин с обърнат знак - сочи към (според нас) горната половина на обществото. Или както е видно от изследването на Alpha Research за профила на гласоподавателите на партиите, които не са влезли в парламента (разпадащите се десни, нишовите "Зелени" и "отличничката" Меглена Кунева) - живеем в София и големите градове, имаме висше образование и сме предимно в 30-те си години (или малко отгоре). И сме твърде малко, за да имаме значение. Нищо, че сме най-активни, шумни и умни в социалните мрежи и блоговете. Ние сме "хората, които ревем на избори" (по заглавието на един широко споделян блог-пост последните дни). И то не само защото гласуваме най-малкото с недоверие, най-често с отвращение, а защото знаем, че и демографията не е на наша страна.

И в безсилието си пред това знание се сърдим ужасно на другите. Онези от мнозинството - вярващите във волята на ГЕРБ, "страхливият" електорат на ДПС, ромите, които продават гласовете си. Дори на собствената ни баба, с която не можем да излезем на глава, че комунизмът не е бил готин лайфстайл всъщност. Както се казва в онзи блог пост: "Ненавиждам този малоумен народ. В тази държава властва кичът, който иска и успя, да задуши всеки разум. Тази държава иска да убие, унижи и стъпче елитите си." Не ги разбираме другите. Не ги харесваме и това е. Просто живеем в различни Българии. И най-добре да нямаме нищо общо. Защото те са виновни, че ние не живеем добре, хленчим ние, елитните маргинали. Или не са виновни?

Сега то и ние сме се отказали от усилието да бъдем лидери на това общество, както предполагат и образованието, и доходите, и претенциите ни. И да оказваме натиск на скърцащите ни публични системи като образование и здравеопазване да се реформират (въпреки че тъкмо ние ги издържаме във вида, в който са). Но това не е вина само на нашето поколение, някак си все така е било. Както пише Иван Хаджийски в "Бит и душевност на нашия народ" още през 30-те години: "Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност ("това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи"), са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски."

Ние поне си имаме оправдание. Понеже сме космополити и сравняваме личните си постижения с другите европейци, хоризонтът ни също е там. Тогава защо сме тук ли? Хубав въпрос. Понякога се шегуваме помежду си, че "все трябва да има кой да дръпне шалтера, когато всичко приключи".

Културният антрополог проф. Ивайло Дичев, който изследва този феномен на нашето физическо оставане тук, но мислено заминаване там (до дни ще се появи онлайн изследването му "Желанието да си тръгнеш, правото да спреш"), обаче казва, че тази наша нагласа ни отчуждава от живота ни. Изкушава ни леко и егоистично да решим проблемите си. Превръща ни тъкмо в индивидуалисти, които изчезват от публичния дебат. Дори с това, че плашим управляващите или мнозинството, че ще си тръгнем, когато обстановката стане съвсем непоносима, е "трагично самозалъгване" по определението на проф. Дичев. Защото, отбелязва той, "управляващите много ще се радват, ако най-активните им критици си заминат, та да продължат да си я вършат, каквато си я знаят." Или "колкото повече емигранти, толкова по-лесно напреженията ще се решават без истински промени".

Дори тези, които са физически там - българската диаспора, не се превърнаха в сериозен фактор за развитието на страната, казва проф. Ивайло Дичев. "Нашите хора доста бързо се разпръсват, адаптират, претопяват, няма сравнение с поляци, гърци, евреи, турци. Партията, която направиха, не я докара до никъде, български лобита в чужбина няма, вижте тези избори - извън Турция ГЕРБ печели много по-решително в чужбина, отколкото в България", коментира той и добавя: "Наблюденията ми обаче са, че който се е отчуждил от обществото тук, в емиграция се отчуждава още повече, не се интересува от политика, не стачкува, не взима думата в публичния дебат." После прави уточнението: "Дано не помислите, че имам нещо против хората да заминават където решат и да бъдат щастливи - странно ми се вижда това да се представя като политически акт. Това е отчаяние, жест на политически нихилизъм, обикновено съчетан с кристална икономическа рационалност. Ако позволите да засиля този аргумент: емиграцията е вид гражданско самоубийство, особено за по-възрастните."

А ето и още две гледни точки към емиграцията вътре в себе си. Те не са непременно контрапункт една на друга - на места си приличат, на други се противопоставят. Но ви ги представяме най-вече заради това, че всеки е открил собствени начини да се справя с "терминалното" настроение. Тъй като "Терминално ми е" може да бъде и провокация. Към самите себе си. Защото, честно, нямаме нужда от изход. А да намерим входа. Вратата, която ни свързва със средата и живота в тази страна. Или ако така или иначе сме тук, какво правим?

Реалистът Левена Лазарова: Живеем в собствен сос. Как да се развиваме?

"Все се виждам как заминавам", казва Левена Лазарова. Почти всички нейни съученици от Английската гимназия са на Запад. С някои от най-близките си хора общува по skype. "Непрекъснато се прощавам с някого", добавя, но все пак подчертава, че за нея въпросът винаги е бил по-скоро защо да тръгне, а не защо да остане. "Нещата, които ме задържат тук, се оказаха повече", е нейната равносметка. От едната половина на белия лист с причините е свободата, която имаш тук, от другата обаче е омерзението от средата.

Най-тежко е по избори, защото те "винаги те карат да съмняваш, че си направил грешния избор, оставайки". "Партиите на интелигентните хора, както ги наричам, са малко. Хората, които гласуват за тях, или ги няма тук и не могат да гласуват там, където са (като например нейна приятелка, която живее в Италия и трябвало да пропътува 400 км, за да може даде своя вот в Рим), или пък въобще не гласуват, защото изпитват погнуса", разсъждава Левена. Когато вижда резултатите от изборите, тя пише във Facebook "Писмо до моя сънародник", което се разпространява светкавично сред приятелите й в социалната мрежа (и приятелите на техните приятели). Писмо за скъсаната връзка с хората от другите Българии. "Нямаме нищо общо. Нищо, освен че сме се родили на тази прекрасна земя, която аз обичам, а ти псуваш и наричаш държава, се казва в него. Писането всъщност е нейната автотерапия, с която се освобождава от негативните емоции. Левена е главен редактор на набиращия скорост блог "Момичетата от града" (освен че има малка рекламна агенция).

Тя отговаря лесно на въпроса защо е останала - защото така все пак поема отговорност за случващото се. "Живеейки живота, който водим - с това, което работим, с това какво четем, как се отнасяме към децата си и околните, все пак променяме средата. Ако е публично това, което работим, още по-добре", добавя Левена. Но цената да останеш, както пише тя в текста си "Моето неслучено заминаване", е: "самота и отчуждение - да, със сигурност. Тъпата болка обаче идва от другаде – от липсата на перспектива. И задушаващата прегръдка на абсолютната вяра, че нещата няма да се оправят. А когато имаш и дете, не е за говорене…"

Казва, че ще направи всичко възможно синът й да учи в чужбина, пък после сам да реши дали да се върне тук, или да остане там. "Задължена съм да му дам и друг поглед към живота. Най-свидното е детето ми и аз не й го давам на България", казва през горчив смях Левена.

Горчивината обаче идва и от друго. "Ние само си мислим, че сме космополити, а живеем затворени в нашия идеален център на "синята и зелената зона. Не си даваме сметка колко ни е ограничено мисленето всъщност. Живеем в собствен сос. Как да се развиваме?", пита риторично Лазарова. "Усещаме колко сме малко интелигентните, умните и работещите, но не си задаваме въпроса до каква степен сме извоювали правото си да бъдем лидери на това общество", добавя тя. И разсъждава върху това как сами сме се изолирали и сме избрали да не участваме, да оставим всичко да върви от само себе си. А след това с изненада сме установили, че има няколко различни Българии. И в някакъв момент дори собствените ни родители са се оказали от другата страна. Дългосрочното спасение е само едно - образованието, убедена е Левена.

Оптимистът Георги Камов: Човек, където и да е, не може да се развива без средата си

"Ако си търсиш примери да останеш, ще ги намериш, ако си търсиш основания да заминеш, също ще ги намериш."  Макар и сега да изглежда щастлив, където е, предприемачът Георги Камов също се лутал между заминаването и оставането. Тази дилема става по-чувствителна, когато се появят децата. Защото "много трудно се отглеждат хлапета в такава среда". Или при тези образование, здравеопазване, медии, култура... Той смята, че малцинството на мислещите и активните се е оказало в периферията тъкмо защото не харесва средата, в която живее, и не иска да има нищо общо с нея. Изолира се целенасочено, за да се самосъхрани. "Това е синдромът на елитите, който се повтаря - те стоят пасивно, философстват и не стигат по-далеч от това", казва Камов, който има компания, с която консултира различни бизнеси за нови идеи.

Смята, че хората тук не са щастливи не защото е толкова зле, а защото не преживяват достатъчно интересни неща. "Има нещо много сбъркано в това точно тези, които са най-активни и са пълни с идеи, да са най-разочаровани. Причината е, че гледат в грешната посока. Нито хората ще се сменят, нито чипа ни. Отговорът е под носа ни", отсича той. И не, решенията няма да дойдат от тези, които припознаваме като носители на проблемите - политици, институции. Замислете се, няма логика те да нарушат статуквото, в което функционират добре. Няма смисъл и в това да чакаме голямата промяна, за да живеем нормално. Тоест да изрежем до корен всичко и изведнъж да станем "европейци" с чудна пазарна икономика и култура. "Трябва ни собствено състезание", убеден е Георги Камов, защото нито можем да стигнем, нито да изпреварим държавите, на които мечтаем да приличаме в битката за стабилност и нормалност.

След като слуша лекцията на консултанта по брандинг на държави Саймън Анхолт (който беше в София преди две години по покана на "Капитал") за това "Има ли бранд България" и какъв да е той, Георги Камов си поставя амбициозната задача да намери онова, в което сме най-добри. И парадоксално го открива тъкмо в проядената ни, загниваща среда с неработещи институции. Тъкмо защото е такава, казва той, тук има огромен пазар за нови неща. Ако искаш да преосмислиш образованието и да пробваш експериментален метод в някое училище на село, никой няма да те спре, защото никой не го интересува. Държавата не стига дотам. Ако никой досега не е открил работещ модел за интеграция на ромите, защо ние да не го измислим и да го "продадем" в други държави. Идеята на Георги Камов е, че можем да бъдем най-добри в износа на социални иновации - на модели за адаптация в свят, който е постоянна в турбуленция и промяна. Тоест да се научим да успяваме не въпреки средата, а да я развиваме, за да успяваме и ние.

Той смята, че трябва да започнем по човешкия начин - от възстановяването на връзките си с "другите Българии". Като излизаме от зоната си на комфорт и се срещаме с различни хора. Дори с такива, за които смятаме, че противоречат на начина на живот и възгледите ни. "Новите, готините неща стават, когато събереш на едно място съвсем различни хора - такива от стартираща компания, някой, който работи в голяма корпорация, трима ученици и някой от НПО сектора например. Идеите не се раждат в групичките на инакомислещите", добавя Камов, който се е стремил да търси различни гледни точки към собственото си развитие - работил е във Външно министерство, бил е в НПО сферата, сега има собствен бизнес. "Прекалено малко си задаваме провокативни въпроси", усмихва се той.

Мирела: Днес никой не е емигрант за цял живот
Случва ли ти се да си служиш с фразата "Терминално ми е"? Чувстваш ли се понякога емигрант в собствената си страна?

След като видях резултатите от изборите си помислих именно това. Така ясно личеше, че живея в някаква паралелна реалност. "Чудя се за кого да гласувам – Зелените, Костов или Кунева", това беше основното изречение, което чувах през последния месец, когато се стигнеше до разговор за политика. А до такива разговори се стига рядко. Повечето ми приятели са с хубаво образование, имат сравнително добра работа, спортуват много, почти всеки уикенд са извън София. И освен това те не се интересуват от политика. До миналата неделя. Тогава покрусата беше повсеместна. Чак се учудих, че е възможно всички изведнъж да заговорят за избори, дори тези, които не бяха гласували. Всички изведнъж се стреснаха. А аз се чудех как да ги успокоявам, понеже все пак тези резултати бяха очаквани. Един човек ми написа, че не можем да виним твърде много Борисов, Станишев или Бареков и че си мисли за собствената вина – че не би се наел да прави партия, както и никой от познатите му, пък мислел, че познава хора, за които би гласувал. Мисля, че е прав. Но мисля, че и за пръв път се стигна до такъв шок и че хората около мен, и партиите, за които гласувахме, си направиха някои изводи. Така че надеждата ми е при следващите избори, които дано са скоро, да се постигне сериозно обединение - дясно и зелено, и хората да гласуват. Тези партии трябва да разберат, че просто друг изход в момента няма.

Така че чак терминално не ми е. Но безспорно ми е тъжно като гледам депутатите.

Мислиш ли да емигрираш в обозримото бъдеще - до година, две?

Емиграция ми се струва смешна дума. Не мисля, че в днешните условия хората взимат такова решение и се превръщат в "емигранти" за цял живот. Имам желание да направя магистратура за година-две в чужбина, бих могла и да поработя. Това не значи, че няма да се върна. Предпочитам да живея тук, въпреки че човек никога не знае. Светът е отворен и, ако говорите с хора от Западна Европа, пътуването и преминаването на граници е част от живота. И не само политически, заради ЕС, но и заради технологиите. Подобно говорене само насърчава трагизма на цялото бг битие, става нов повод за мрънкане – именно причините, които ни доведоха до тези резултати от изборите. Усещането за безизходица, песимизмът, както и легитимирането им на всички институционални и медийни нива не би довело до нищо положително. Те биха могли да доведат до много лоши работи – създават почва за популизъм, изместване на проблемите, бла-бла говорене, за краен национализъм и за капсулиране на малцинствата. И именно това е, което наистина би ме притеснило - крайният национализъм.

Омразата, която видях вчера в напълно обезумелия Волен Сидеров, желанието за някакво отмъщаване, стократно повторената фраза за това кой бил обиждал някаква неясна, хомогенна група на "българите", това вече е недопустимо и напълно просташко. То трябва да се подминава с презрение, а не да се насърчава с показване по медиите. Не искам да виждам такива хора по телевизията, камо ли в Парламента. Не искам да се дава трибуна на омразата, особено на такава фашистка омраза към цели колективи от хора, не на базата на индивидуалните им актове, а на принадлежността им към някаква група. Етническият мир трябва да бъде първата грижа не само на политиците, но и на медиите. Крайният национализъм е кичозен, неприятен и опасен. Само това би ме отблъснало надалеч и за дълго.

В коя група се оказа след изборите - на представените или непредставените в парламента?

Напълно непредставена съм – не ми харесват тези необразовани, арогантни и примитивни хора от ГЕРБ; левите идеи, особено идващи от наследници на чудовищна комунистическа партия, никога не са ме привличали; болният национализъм на "Атака" е вулгарен и напълно далеч от всички принципи на модерния свят; не ми харесва и партия, която би си позволила да слага човек като Делян Пеевски в листите си. Всичко е абсурдно. И гледам да не мисля за политика, защото се ядосвам. Иначе гласувах за ДСБ. Чувствам се раздразнена. Падението на Костов е продукт на години пропаганда срещу политик, който е непопулярен най-вече заради това, че не беше популист и правеше болезнени, но наложителни реформи. За мен категорично той е най-важният, интелигентен и работещ премиер, който България е имала. Не разбирам защо дебатът за управлението му се води на толкова срамно ниско ниво, макар и наистина някои от действията му да са спорни.

Защо според теб точно групата на образованите и млади градски хора, които са и най-шумни, активни и видими в блоговете, социалните мрежи, се оказа в малцинството на непредставените?

Не знам, за съжаление. И аз не мога да си обясня как е възможно адекватните гласоподаватели да са толкова малко. Вероятно основният проблем са социолозите и масовите медии – две големи телевизии и няколко евтини вестника. Но е време и те да се замислят накъде водят тази страна.