След като ДСБ не успя да влезе в 42-ото Народно събрание, цялото ръководство начело с лидера на партията Иван Костов подаде оставка на 13 май. Насрочено беше национално събрание на 23 юни, на което да бъде избран нов председател. Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев, който по професия е адвокат, беше първият предложен. Кандидатурата му беше издигната от ръководството в оставка и от водачите на депутатски листи. "Дневник" разговаря с него за бъдещето на десницата, новия парламент и предстоящото управление на страната.
Накъде трябва да поеме десницата, след като за пръв път от промените тя няма представителство в Народното събрание?
- Първо трябва да си отговорим на въпроса кой е десницата. Това са живи хора. Едните са категорични антикомунисти от поколения. Те винаги са се определяли като десни. Освен това очевидна десница са всички хора, които вярват, че със собствени усилия отговарят за живота си, за работата си, които полагат усилия да създават работни места първо за себе си, за семействата си, а после и за други хора. Винаги съм определял като десница и хората, които смятат, че тяхното образование и на децата им е това, което създава шансове в перспектива.
Действително десницата, погледната не просто като отделни политици, а тази в обществото като цяло, е непредставена в парламента, което е много тревожно. Това, че хора с опит и компетентност, каквито например винаги са били депутатите от ДСБ, не са в парламента, само по себе си е достатъчно неприятно и създава проблеми пред управлението на страната.
Ние знаем какъв е бил техният принос дори и в опозиция. Но това, че хората, които реално създават продукта, създават работните места и са двигател на образованието на страната, като граждани са непредставени, това вече е голямата тревога. Това поставя България пред много лоши перспективи.
Как оценявате отдръпването на Иван Костов от лидерския пост в ДСБ и като цяло от политиката?
- Оставка подаде цялото ръководство на ДСБ начело с лидера. Просто той направи заявка, че няма да се кандидатира отново, което беше очаквано. Ние не можем да си представим Иван Костов като лидер на извънпарламентарна формация. Просто не е това нивото, но той не излиза от българската политика. Имаме неговия ангажимент към партията, имам и неговия личен ангажимент, че той остава. Рано е да си представим българската политика без Иван Костов. Да се надяваме, че това няма да стане скоро.
Ако имаше промяна в ДСБ преди изборите - обновяване, дали това нямаше да помогне да бъде премината 4-процентната бариера и въобще да има възраждане на дясното?
- Разбирам въпроса и съм чувал това мнение многократно, но категорично не го споделям. Не смятам, че с един силен лидер по-малко си по-силен. Това е само по себе си несериозно. Не вярвам в образа на Иван Костов като воденичен камък, иначе не бих работил през целия си политически живот в ДСБ. Част съм от партията на Костов, правил съм политика там и всичко, което съм научил през годините, е именно от работата с него.
Това ме е убедило, че в никакъв случай не е воденичен камък. Той беше локомотив на българската политика като лидер на ДСБ. Твърде често откъснат от вагоните, защото страшно много позиции - и негови лични, и партийни, които сме заемали през 2009, 2010 г., станаха обект на консенсус в предизборната кампания през 2013 г. Бяха нужни четири години, за да бъдат приети от всички, и то почти дословно преписани и приети.
За нас оставката на Костов е загуба. Ние няма да бъдeм по-силни без него. Ние ще бъдем по-слаби. Това е голямото предизвикателство оттук нататък.
На какво се дължи фактът, че не успяхте да влезете в Народното събрание? Ако имаме предвид, че Иван Костов е личност, която много силно поляризира емоции, една по-ранна смяна би могла да доведе до друг резултат.
- След изборите вече можем да си дадем сметка и да говорим по-открито за неща, които не се казват в предизборна кампания. Истината е, че резултатът, който постигнахме, означава значителен ръст спрямо това, което имахме като социологически данни преди кампанията. Особено в хипотезата на раздяла с формацията "Синьо единство". Нашите данни показваха по-ниски резултати заедно с тях спрямо това, което постигнахме на финала.
Моята лична оценка, която се споделя от щаба, е, че 20 - 25 хил. гласа бяха привлечени през кампанията, което е много добро постижение. Въпросът е, че в този си вид ние нямаме достатъчно доверие и си даваме сметка за това.
При откриването на кампанията във Варна казах, че ние сме сами на дясната писта и се надбягваме само със себе си. Има хора, които или ще гласуват за ДСБ - БДФ, или ще останат вкъщи. Много от тях останаха у дома, т.е. не спечелихме дори състезанието със себе. Оттук нататък следват анализът и решенията по какъв начин продължаваме състезанието.
Кандидатурата ви беше издигната от ръководството в оставка на ДСБ. Това означава ли, че ще сте фаворитът за нов лидер на партията или възможността за други кандидатури остава валидна?
- Други кандидати ще могат да бъдат номинирани, ще могат да участват. Ние имаме устав, който ще бъде спазен, а той допуска дори на самото събрание да се издигат нови кандидати. Така че кой ще бъде председател, ще кажем следобед на 23 юни.
Чувствам се като човек, който е получил доверие на един доста широк и авторитетен кръг лидери на партията, защото това не беше само ръководството, но и всички водачи на листи. Предполагам, че тези хора дойдоха в София след консултация със своите щабове, със своите ръководства.
Ще бъдете ли новото лице на ДСБ? Говорите с уважение за Иван Костов, но все пак всеки има свой почерк?
- Лидерството занапред ще бъде възложено на много сериозен екип. Индивидуалното лидерство не е в никакъв случай по моите сили или на когото и да било другиго. Разчитам, че много скоро ще видите като наблюдатели и ще оцените един силен екип.
Тоест след ерата на Костов няколко души ще движат партията?
- Задачите, които си поставяме - нова организационна политика, еволюция на посланията, работа за обединение на десните като избиратели като общност, не са по силите на един човек.
Но един човек трябва да носи отговорността...
- Това е и смисълът на демократичния процес. Правата и функциите ще бъдат в ръцете на силен екип, но отговорността ще бъде в този, който ще бъде избран за председател.
Набелязали ли сте вече хора за този екип?
- Да. В голяма степен. На събранието на 23 юни ще се боря за доверието на хората и предполагам, че ще бъда питан предварително. Костов имаше достатъчен авторитет, за да не го питаме предварително кого е номинирал, но очаквам аз да бъда питан и ще посоча екип.
Ако бъдете избран за председател на ДСБ на 23 юни, кои са първите стъпки, които ще направите за възраждане на дясното? Ще търсите ли обединение?
- Първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това е съществено. Представил съм възгледите си пред този кръг от хора, които ме номинираха. За мен първата стъпка ще бъде към организационно укрепване и организационна промяна, защото ние сме в ново състояние - без професионални политици, нямаме хора, които се издържат от политиката. Оттук нататък бихме използвали това нещо като предимство, освен като слабост, защото очевидно това е затруднение.
Всеки лидер на ДСБ оттук нататък, всеки човек, който ще търси доверието на десните хора, на тези всичките непредставени граждани, е всъщност човек като тях - кой като професионалист, кой като свободна професия, кой в малкия бизнес. Една част са като мен със свободни професии. Трябва да се възползваме от това, че ние говорим с хората, на които търсим доверието, на един и същи език.
Видях го в кампанията. Сигурен съм, че много повече хора ни чуха, отколкото гласуваха за нас. Така че възможността оттук нататък да печелим допълнително доверие е значителна.
Казахте, че първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това означава ли, че няма да има разговори със СДС, "Синьо единство", може би с партията на Меглена Кунева?
- Втората стъпка ще бъде промяна на модела на публичното ни поведение. Не можем като извънпарламентарни партии, говоря и за другите, не можем да си позволил повече позицията на коментатори и анализатори на това, което се случва в Народното събрание. Трябва да имаме собствени идеи, които да налагаме в обществото, след като нямаме парламентарната трибуна. Това също трябва да използваме като предимство, защото тя дава един авторитет, но тя е чужда на хората.
Те гледат на всичко, което се казва от нея, с голямо отчуждение. Това в България за съжаление е факт. Трябва да намерим други трибуни, които са по-близки до тях. Трябва да намерим нов модел на общуване с медиите, въобще на популяризиране на посланията си, но трябва да задаваме дневния ред. Тези хора, които са в момента в парламента, в това съотношение, са напълно неспособни да задават дневен ред за промяна на обществото. Нито имат желание, нито имат капацитета, нито имат обществената подкрепа.
В тази плоскост ние ще си сътрудничим с всички хора, които са със сходни с нашите идеи, Дай боже, да не сме единствените с нови идеи. Ние ще сътрудничим с различни формации.
Третата стъпка е да обединяваме избиратели, а не лидери.
А къде ще се намира ДСБ. В центъра на тези консултации?
- Някак си тази представа, че можеш точно ти да си гравитационният център на десницата, е нанесла много големи поражения и най-вероятно е една от стратегическите причини тези 1 млн. избиратели на десницата да са непредставени. Разбирам, че това няма да се хареса на някои, но не вярвам, че можем да бъдем гравитационен център. Безспорно можем да бъдем и досега винаги сме били най-активни в новите политически идеи. Можем да бъдем изключително отворени за диалог. Можем да бъдем в основата на мрежа за общуване.
Целта на всичко това е да налага дневен ред за промяна, след като управляващите са неспособни, какъвто и да е кабинетът, излъчен от този парламент. Около тези идеи да се обединяват избирателите на дясното.
Неотдавна Петър Москов каза, че на българската десница й предстои да се бори за 51% и затова трябва да има организационно, комуникационно, персонално обновяване. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Най-същественото, което трябва да се случи на десницата, е да формулира новите правила, около които да се обедини. И по този начин да мобилизира избирателите си за следващите избори. Не смятам, че на следващите избори той може да бъде 51%, но със сигурност може да бъде такъв, че да успее да ги наложи тези нови правила.
В крайна сметка около това се върти политиката. Кризата се дължи на лошите правила, с които се управлява държавата. В момента има най-малко две причини сегашният парламент да не произведе нови правила. Едната е, че очакваме правителство без парламентарно мнозинство. Втората - очакваме правителство, което няма намерения да променя правилата.
Как ще коментирате 42-то Народно събрание, в което нито една партия няма преимущество и дори коалициите изглеждат антагонизъм?
- Това, което виждаме в политиката, е една много жестока война. Надявахме се, че тя ще свърши с изборния ден, но се вижда вече, че ще продължи. Целият арсенал на такива войни е криминален дневен ред, процедурни хватки в парламента вместо идеологически сблъсъци, а залогът е кой да краде парите на данъкоплатците. Войната е затова.
Така че тя не може да създаде по-добри правила за управление на парите на данъкоплатците, няма това за цел. Когато залогът е да се откраднат едни пари, всичко е възможно. Всякакви съюзи са възможни.
Ще бъде ли стабилен кабинетът на Пламен Орешарски?
- Той може да бъде много стабилен като престой в сградата на Министерския съвет, но той ще бъде напълно неспособен да променя страната към по-добро. Подкрепящите го нямат мнозинство в парламента, но нямат и желание за промени.
Как оценявате плана с мерки на БСП, наречен "Орешарски"?
- Т. нар. план "Орешарски" не съществува. В неделя изтръгнах от г-н Антон Кутев от БСП при среща в една медия, че няма такъв документ. Това е добре звучащ рекламен слоган - нищо повече. Това, което ни се представя като някакви точки и проекти, звучи безобразно общо.
Запомних две неща - задвижване на бизнеса, каквото и да означава, а второто беше правилно разпределение. Много се тревожа, че двете значат едно и също - задвижване на свързания с мнозинството бизнес, което си представям как ще случи, за съжаление виждали сме много пъти. И правилното разпределение няма нужда да го коментираме. Дали е правилно или не зависи само от гледната точка на тези, които успяват да крадат, или от тези, които са отстранени от хранилката. Това е много тревожно за страната.
Няма решения по основните проблеми, които изкараха хората на улицата и свалиха предишната власт. Антимонополно законодателство няма, тук-там се прокрадва. Няма конкретен ангажимент за здравеопазването, в което едновременно изтичат много пари, а няма никакъв резултат. Реално го няма. Няма заявка за промяна в социалната политика. Най-важното - няма реална заявка за промяна на трудовото законодателство.
Пламен Орешарски по-скоро беше във вътрешен конфликт с БСП заради идеите, които левицата лансира, за да спечели гласове на изборите, а сега се отказва от тях. Проблемът е дали БСП и ДПС ще позволят на икономиста Орешарски да направи нещо различно от тяхното желание за разпределяне.
- Пламен Орешарски е инструмент на червените за обяснение на лъжата към избирателите. Те няма да направят нищо от това, с което спечелиха гласове, като ще използват личните възгледи на Орешарски. Хората обаче са гласували за БСП, а не за Орешарски. БСП ще използва и ДПС за мюре, за да блокират това, за което нямат пари - АЕЦ "Белене", и това, за което никога не са имали намерение - ревизия на плоския данък.
Никой не може да ме убеди, че за ДПС е много важно да остане плоският данък, защото техните избиратели са бедни, а няма да има необлагаем минимум. Това е очевидна глупост. Има една игра в защита на хората с високи доходи вътре в двете партии, защото в техните апарати са много заможни хора.
Това правителство заслужава ли обичайните 100 дни кредит на доверие?
- За мен това няма особено значение. Никой кабинет не е паднал в първите си 100 дни, дори да е бил атакуван. Нито е оцелял благодарение на комфорта, който му е бил предоставян. Ако питате за лично мнение - не. Коалиция между "Атака" и ДПС не заслужава нито един ден доверие.
Очаквате ли нови предсрочни избори и кога?
- Пак казвам - кабинетът може да бъде формално доста стабилен и затова не е работа да правя прогнози. Нашата работа е да даваме идеи.
Как оценявате реакциите на водачите на ГЕРБ след изборите?
- Нямам желание да коментирам това, което се случва. Твърде дълго време се занимавахме да коментираме ГЕРБ. Това е станало малко като национален спорт - упражняваме чувството си за хумор върху недостатъците на ГЕРБ, а това не създава доверие. Може да забавлява хората във "Фейсбук", но не е път към доверието.
А каква опозиция очаквате да са те?
- Очаквам много мръсна политическа война оттук нататък. Очаквам това, което вече виждам - самоцелни процедури, хватки от двете страни... Въобще нищо добро за политическата култура в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар