събота, 18 май 2013 г.

Въпросите след изборите


Парламентарният вот създаде серия от парадокси, а новото политическо статукво тепърва ще се формира

 
Капитал.бг, 17 май 2013

Освен да посочат кой ще управлява, парламентарните избори обикновено играят и друга важна роля. С преподреждането на партиите във властта те отнемат от напрежението в обществото и правят ситуацията по-предвидима. Точно това обаче не се случи сега. Вместо да дадат отговори, парламентарните избори на 12 май зададоха много повече въпроси и ескалираха ново напрежение. Резултатите в комбинация с натрупаните през годините отношения между големите партии родиха и много парадокси. За пръв път в историята на българския преход управляваща партия успя да получи най-много гласове на изборите. Въпреки това обаче тя най-вероятно няма да събере мнозинство за втори мандат. На етапа изглежда, че всички останали партии ще се обединят срещу ГЕРБ и така победителят в изборите ще остане извън властта.

Парадоксите, родени от изборите, продължават и с това, че има шанс "Атака" да бъде част от мнозинството, което подкрепя правителство с участието на ДПС. Разбира се, всички знаем, че заявките на българските политици често са куха реторика и имат значение само в момента, когато са казани. Под купола на българския политически цирк обаче никога досега не е показван толкова зрелищен флик-флак.

От 1991 г. насам не се е случвало и толкова много хора от гласувалите да останат без  представителство в парламента. Близо една четвърт от гласовете (над 24%) бяха дадени за партии под четирипроцентовата бариера (вижте последствията от това).

Сред останалите извън парламента са и всички десни партии. За огромна част от хората това вече не беше трагична новина. Оптимизмът дойде от факта, че очевидно десните са на дъното и оттук нататък не може да се случи нищо по-лошо. Напротив, това може да бъде краят на тази дълга агония и събитие, което ще сложи началото на процес, след който десните избиратели ще намерят отново своите политици.

Тези избори бяха по-особени и защото не сложиха началото на нов политически цикъл, а по-скоро срутиха стария и разбъркаха съставните му части в нещо като първичен бульон. Тази смес ще бълбука през следващите месеци и едва ли ще позволи на мнозинството, което ще бъде съставено сега, да изкара цял четиригодишен мандат.

В следващите страници сме подбрали по-важните въпроси, които изборите зададоха. Техните отговори ще определят очертанията на новата политическа ситуация. А тя, по всичко личи, ще бъде различна от всичко, което сме виждали досега.

Защо ГЕРБ спечели изборите, но може да не управлява


"Както и да гледам резултатите – 97 е повече от 84. Пак ги гледам и наобратно – 97 е повече от 84, и то много повече. Три пъти ги гледам, като всеки ден слушам "победители", но 97 е повече от 84." Думите са на Бойко Борисов и очевидно бяха отправени към Сергей Станишев по повод изказването на лидера на социалистите, че БСП е големият морален победител на парламентарните избори. Формално бившият премиер е прав. Независимо че ГЕРБ падна от власт преждевременно след уличните протести за сметките за ток и последвалите след това скандали с подслушването на политици от МВР, формацията на Борисов победи на вота. Едно от обясненията за изборния успех на ГЕРБ е липсата на алтернативи. "Основните партии не бяха припознати като алтернатива по време на протестите. Истинската алтернатива, която се налага, е антипартийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Не е случайно, че именно "Атака" и националистите се възползваха от протестите, без да са участвали в организацията им. Те са най-радикално критични към статуквото", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Другата причина според него за запазването на позициите на ГЕРБ на най-голяма партия е, че от гледна точка на морален интегритет бившата опозиция не стои много по-добре от бившите управляващи. "БСП се е настанила върху бомбата Хохегер, която все някога ще гръмне, докато Догановите хидроинженерни хонорари заемат достойно място в топ десет на българската корупционна класика", казва Смилов. Освен това партията успя да запази позицията си на "водач в електоралните предпочитания на избирателите най-вече поради силните анти-БСП настроения в обществото" и липсата на друга политическа сила, която да се припознава като такава, смята Геновева Петрова от агенция "Алфа рисърч". Според нея скандалите с подслушванията са повлияли на изборния резултат, но по-слабо. Защото по-силен интерес към тях са проявили твърдите симпатизанти на БСП и ГЕРБ. "Той бе продиктуван от желанието да са в течение на събитията, а не от намерение за промяна на избора", казва Петрова.

Както и обаче Борисов да пресмята историческата победа на ГЕРБ, резултатите от вота сочат, че формацията губи близо 600 000 гласа в сравнение с изборите през 2009 г. Заедно с това партията на Борисов губи позиции в почти половината областни центрове, между които Видин, Плевен, Ямбол, Велико Търново, където е втора политическа сила след БСП. "Отливът на избиратели от ГЕРБ е тенденция, регистрирана в проучванията на обществено-политическите нагласи още от края на 2010 г. Цялата втора половина от мандата на правителството на ГЕРБ бе съпътствана от плавна ерозия в подкрепата", казва Геновева Петрова. Победата на ГЕРБ може да се окаже и недостатъчна да изстреля бившите управляващи отново в изпълнителната власт. Влизането само на още три партии в парламента стесни максимално възможностите на Борисов за маневри при опитите му да съставяне на управляващо мнозинство. Единствените потенциални партньори на ГЕРБ биха били другите десни партии, но те останаха под 4-процентната бариера. "Фрагментация вдясно беше активно подкрепяна, понякога и инициирана от Борисов, Цветанов и ГЕРБ, които имаха силната нужда да се конституират като единствена и последна крепост срещу възстановяването на червената власт. И наистина електоралните нагласи показаха, че те са успели да привлекат известен дял от гласоподавателите на ДСБ и СДС. Въпросът е, че решавайки задачата да бъде единствена и последна бариера срещу комунизма, ГЕРБ остана без десен партньор в парламента", казва Васил Гарнизов. Подобно на БСП, които на предишните избори подкрепяха задкулисно инженерния проект на Яне Янев - РЗС, и благодарение на това партията успя да влезе в парламента, ГЕРБ се опитваше да направи същото. Янев се превърна в основно острие на бившите управляващи в атаката им срещу новата партия на Меглена Кунева "Движение България на гражданите".

Гарнизов е категоричен, че, ако Борисов не успее да сформира правителство, ще последва тежък период на вътрешна фрагментация този път в ГЕРБ. "ГЕРБ е създадена като партия на властта, във властта, по време на властта, около фигурата на лидер, който има власт. ГЕРБ няма абсолютно никакъв режим на оцеляване като партия в опозиция. Ако не направи коалиция, започва тежък разпад", категоричен е Гарнизов. Геновева Петрова вижда сериозните предизвикателства пред ГЕРБ, ако остане в опозиция в няколко посоки. "Едната е завеждане на дела срещу ключови фигури от ГЕРБ", казва тя. Срещу втория човек в партията – Цветан Цветанов, вече има досъдебно производство в прокуратурата за подслушванията и предстои той да остане без депутатски имунитет. Обект на интерес от страна на обвинителните органи е и бившата председателка на правната комисия в предишния парламент Искра Фидосова заради сключен договор за заем с фирмата, която сметопочиства София - "Титан". Ако ГЕРБ загуби властовите си позиции, не е изключено да се появят и вътрешнопартийни напрежения, които бяха старателно прикривани, докато формацията беше в изпълнителната власт. В хода на предизборната кампания вече станахме свидетели на разчистване на сметки. Отстранените от кандидатдепутатските листи Емил Димитров и бившият земеделски министър Мирослав Найденов отправиха публични обвинения към Цветан Цветанов, че докато е бил вътрешен министър, е подслушвал народни представители от ГЕРБ и членове на кабинета на Бойко Борисов.

Защо само БСП печели повече гласове от 2009 г.


"БСП беше полуприпозната като полуалтернатива затова полуспечели в изборите, но най-вече полуоцеля." Така политологът Даниел Смилов обяснява факта, че от всички партии в парламента единствено социалистите получават повече гласове, отколкото през 2009 г. В сравнение с първия тур на президентските избори през 2011 г., при цялата условност, че те са мажоритарни (двойката, излъчена от БСП, беше Ивайло Калфин - Стефан Данаилов), а парламентарните са пропорционални, социалистите губят близо 30 000 гласа. Освен това изгубиха вота за Народно събрание от ГЕРБ, които само преди няколко месеца предсрочно прекратиха управленския си мандат заради улични протести. Сергей Станишев няма друг ход, освен да търси отчаяно подкрепа от ДПС и "Атака" за съставяне на правителство, защото в противен случай това ще е не само (поредният) провал на председателя на БСП, но и на президента на ПЕС.

"Покачването на социалистите е на фона на това, че през 2009 г. гласува само твърдият електорат. Сега си върна част от периферията", казва социологът Живко Георгиев. Според проф. Антоний Тодоров мобилизацията на партийното ядро е била още по време на референдума за ядрената енергетика в края на януари 2013 г.

Георгиев намира оправдание за това, че БСП не е била на върха на възможностите си на тези избори, защото в кампанията нямаше чуваемост, а и последните близо три години върху партията е имало медийно затъмнение. Все пак покачването на гласовете е отзвук от наказателния, протестен вот срещу ГЕРБ. "Благодарение на ГЕРБ икономическата криза прерасна в социална, а БСП се приема като по-социално чувствителна партия от другите", твърди той.

Големият въпрос е дали, дори и да бъде съставено правителство с мандата на БСП, то ще бъде обречено на провал или ще успее да подготви така следващите избори, че да елиминира съмненията за манипулация и фалшификация, този път с обратен знак. Или както казва Смилов, БСП "качи гласове, но остана втора; ще състави правителство, но се колебае дали да управлява или по-скоро да си измие ръцете с нещо като парламентарно-служебно правителство, гасящо пожари до новите избори."

Защо Кунева не успя


Къде изчезнаха 300 хиляди гласа? Това е въпросът, който вероятно се питат някои от привържениците на Меглена Кунева, а и част от ръководството на Движение "България на гражданите", след като на последните парламентарни избори партията събра едва 3.25%. На президентските избори през 2011 г. за Кунева гласуваха 470 808 души, което тогава представляваше 14% от вота.

Въпреки че едва ли някои е очаквал този резултат да се повтори, в оптимистичните си прогнози социолози даваха 6-7% на ДБГ – за партията, която се сформира около Кунева, този спад е буквално срутване. Най-лесното обяснение е, че между мажоритарния и партийния вот има голяма разлика. Най-малкото защото във втория случай се гласува за екип от хора, който невинаги допринася за имиджа на лидера – ако има известни лица, тяхното минало и политическа кариера става тема, а ако няма такива, въпросът е защо няма. През 1996 г. например Жорж Ганчев се класира на президентските избори трети, а само няколко месеца по-късно партията му Български бизнес блок трудно влезе в парламента.

Със сигурност Кунева не страда от недостатъците на Жорж Ганчев. Но през 2011 г. тя изглеждаше като приемлива алтернатива на кандидатурите на Росен Плевнелиев и Ивайло Клафин. През 2013 г. ДБГ трудно можеше да се идентифицира като алтернатива. Причините са поне две.

Първата отчасти беше външна, втората обаче е изцяло дело на Кунева. Протестите и истеризацията на обществения живот направиха така, че "партията на нормалността" просто се оказа външно тяло. Няма как Кунева с нейните любими европейски теми и цитати на Монтескьо да се свърже с хората, които се вълнуваха от това дали сметките им за ток не се надуват от това, че ЧЕЗ поддържала по 160 волта по жицата. На този фон можеха да спечелят доста по-кресливите партии, характеристика, която е една от последните, които може да ви хрумне да дадете на Движение "България на гражданите".

Протестите обаче не могат да са оправданието. Липсата на свързване между потенциалните поддръжници се чувстваше още при президентската й кампания. На сбирките, които Кунева правеше из страната, се виждаше, че там идваше относително еднородна публика – местната интелигенция в градчета, хора с малък бизнес, хора, на които тя правеше добро впечатление като олицетворение на представите им за успял човек от тяхната среда. "Две трети от поддръжниците на партията на Меглена Кунева са жени, заети главно в администрацията, образованието, неправителствения сектор, харесващи цивилизования стил, но нехаресващи политиката и още по-малко – изборите", обяснява Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Но дори там, т.е. не при протестиращите на улицата, тя имаше проблем с посланията си. Докато посетителите на тези събрания питаха за заплатите в образованието и здравеопазването, бившият еврокомисар предлагаше доста смислени отговори в областта на върховенството на закона и запазването на демократичните свободи. ТамкъдетоДвижение "България на гражданите" пък се опитваше да отговори на исканията на евентуалните избиратели, обещанията звучаха малко кухо - 500 млн. за образованието е прекрасен лозунг, но учителите вече са го чували под една или друга форма от кого ли не. Парите, дадени по принцип, т.е. без, да се обясни детайлната политика, без учителите да започнат да виждат някакъв изход, ако тя се приложи, просто не тежат в портфейла.

Кунева е възпитана и добре изглеждаща, но неотличима и неизпъкваща, смята политологът Румяна Коларова. "За хората тя е като човек, който много добре може да изрецитира добре научения си урок, но няма нито енергия, нито ясната кауза. Тя е някак си пастелна", смята Коларова.

Така на практика дори и тези й естествени избиратели трудно заставаха зад нея. ДБГ "се размина с онези граждани, които биха я подкрепили", анализира ситуацията Димитрова. "Вместо да се съобрази с възможните си реални избиратели, тя си конструира един химеричен образ на желан поддръжник и го облъчваше с послания, в които нямаше нито кауза, нито мотив, нито идея защо да се гласува за нея."

Поради всички тези причини ДБГ имаше голям мек електорат. Проучванията на "Алфа рисърч" показват, че делът на избирателите, които не бяха сигурни, че ще гласуват за партията се е колебаел около 60%. "В този смисъл загадка за мене е защо лидерите й избраха да се самозалъгват, вместо да дадат реална кауза и мотив на привържениците си да отидат до урните и да ги подкрепят", заключава Димитрова.

Има ли шанс Кунева оттук насетне? Вероятно, но първо трябва да намери кои са нейните каузи, защото симпатиите в политиката не са достатъчни.

Защо десните изпаднаха в клинична смърт 


"Не мога да гласувам за бившите комунисти. Защо да гласувам за Иван Костов, след като дори и да влезе в парламента, депутатите ще са толкова малко, че нищо не могат да променят. А СДС просто ги няма. Затова гласувах за ГЕРБ." Това обясняваше в нощта на изборите в НДК бивш висш служител от държавната администрация от времето на управлението на ОДС. Според анализа на резултатите от предсрочните парламентарни избори на агенция "Алфа рисърч" 14% от избирателите на "Синята коалиция" от предишния вот най-вероятно са били в същата ситуация. Не са привърженици на партията на Бойко Борисов, но са предпочели да дадат гласа си за бившите управляващи, за да "не дойдат пак бившите комунистите на власт". Седем на сто от тях пък са пуснали червената бюлетина вероятно за да не се върнат ГЕРБ отново на власт. Далеч по-смущаващото обаче е, че цели 73% от вота на симпатизантите на "Синята коалиция" се е разпилял между различни малки партийки. И по този начин близо 300 000 членове и симпатизанти на ДСБ и СДС, колкото гласуваха за дясното обединение на изборите през 2009 г., няма да имат свое представителство в този парламент.

Клиничната смърт на традиционните десни партии всъщност беше предизвестена и очаквана. Тези избори просто сложиха точка на дванадесетте години агония, през които различните части на някогашната голяма партия СДС се цепиха, обединяваха и пак се разпадаха на различни по-малки формации. Решаваха междуличностните си проблеми и постоянно губеха членове и привърженици.

В известен смисъл създаването на "Синята коалиция" между СДС и ДСБ за парламентарните избори през 2009 г. беше спасение за двете партии, но и продължаване на агонията. Тогава те получиха 15 депутатски места (един народен представител напусна групата), но нямаха никакви механизми да оказват влияние върху политиката на ГЕРБ.

След нейното разпадане малко преди парламентарния вот се провали и опитът за обединение между ДСБ и партията "Синьо единство" на евродепутата Надежда Нейнски и Мартин Димитров.

Дори и обаче хипотетично сините да се бяха обединили под някаква форма за тези избори и да бяха успели да прескочат 4-процентовата бариера, агонията щеше само да продължи. ДСБ получи малко под 3% на вота, а СДС пренебрежителните 1.4%.

В този смисъл клиничната смърт на двете десни формации може да се окаже и шанс за ново начало. След провала на изборите на ДСБ и СДС лидерите на двете формации Иван Костов и Емил Кабаиванов обявиха, че се оттеглят от постовете си. Като бившият премиер заяви, че няма да се кандидатира отново за поста. С това отпада единият от аргументите за разединението, който се изтъкваше постоянно – че Иван Костов се явява пречка за общите действия вдясно. Другият шанс за появата на нова дясна партия е фактът, че на тези избори се видя, че има отлив от около 600 000 избиратели от ГЕРБ. А разпиляването на гласовете по толкова много малки формацийки означава, че около 25% от имащите право на глас все още търсят своето политическо представителство. Веднага след провала се чуха призиви за обединение на ДСБ, СДС и формацията на бившия еврокомисар Меглена Кунева. По-големият въпрос сега обаче е как да се съберат наедно частите от разпадналото се на множество малки формации някогашно СДС и дали от отломките може да се създаде нова силна дясна партия. "За мен в момента има една голяма група български граждани, добре образовани, от средната класа, които са шокирани, че нямат нито един депутат в парламента. Тези хора в момента са разочаровани и няма приемат някакви мюхльовци да се карат помежду си, да се надцакват кой е по-десен", казва зам.-председателят на ДСБ в оставка Радан Кънев. Решението той вижда в изграждането на единен реформаторски десен субект. Според политолога Васил Гарнизов идеята да се обединява дясното е губеща идея. "Тя през цялото време ще съобщава "ние се обединяваме, защото бяхме разединени. Посланието за историческата драма на разцеплението, загубата, взаимната омраза ще се пренесе и в бъдещето", категоричен е той. Според него трябва да се прави нова българска десница. Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии обаче е по-скептичен. "Новото деление е хората срещу елита. Чисто елитарни партии като ДБГ и ДСБ са основните губещи от него. Досега основното различие между партиите у нас беше между популисти (ГЕРБ и "Атака") и традиционни (БСП, СДС, ДСБ и т.н.), докато новото различие може да е "унгарско":  радикален популизъм ("Атака", НФСБ и пр.) и умерен популизъм (ГЕРБ), като БСП се лута между тях и остатъчната партийна традиционност", казва той.

Защо ДПС успя и без Доган 


В нощта на изборите новият лидер на ДПС Лютви Местан имаше повод да бъде доволен. Движението получи едно депутатско място по-малко, отколкото имаше в предишното Народно събрание – 36, но изглежда, че ще се завърне отново в изпълнителната власт. ДПС удържа и монопола си върху гласовете на българските турци в битката с новата формация Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД) на бившия зам.-председател на ДПС Касим Дал. При това без дългогодишния си председател Ахмед Доган, който не само че не се кандидатира отново за народен представител, но дори не участва активно в предизборната кампания.

Очевидно ходът с оттеглянето на Доган се оказа успешен - нито една от основните партии, претенденти за влизане в парламента, не използва анти-ДПС говоренето. При предишни избори всяка публична поява на Доган предизвикваше негативни реакции. Достатъчно е само да се припомнят репликите му за "обръчите от фирми зад всяка партия" преди вота през 2005 г. или за това, че "той разпределя порциите в държавата" преди предишните избори. Движението излезе от изолацията, в която беше попаднало през последните четири години, и отново се превърна в желан партньор за БСП. Към това Антонина Желязкова от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия прибавя: "В хода на предизборната кампания за пръв път се усети, че електоратът на ДПС се е освободил от стагниращия и плашещ  култ към личността на Доган. Хората определено декларираха привързаност към ДПС и неговите идеи и намерения, а не към лидера", казва тя. Освен това ДПС за пръв път направи пробив във Враца, откъдето сега ще има депутат. Движението ще има за пръв път и трима депутати от София, но успехът тук се дължи на методиката на изчисление на мандатите, а не толкова на повишени гласове за ДПС.

Въпреки това обаче резултатът от вота е показателен за някои процеси, които би трябвало да са притеснителни за ръководството на ДПС. В сравнение с изборите през 2009 г. движението е загубило близо 210 000 гласа. Преди четири години за партията са гласували 610 521 души, а сега 400 466. В сочения за бастион на ДПС Кърджали например имаше ниска избирателна активност – малко над 36%, което е с десет пункта по-малко в сравнение с предишния вот. Има чувствителен спад и в гласовете на движението в кърджалийския избирателен район с близо 21 000 гласа. От централата на ДПС обясняват това с икономическата криза и заминаването за чужбина на част от избирателите им. "Истината е, че много от българските турци не гласуваха", е анализът обаче в централата на НПСД.

В подкрепа на тази теза е и значително по-малката подкрепа за ДПС в Турция. На изборите през 2009 г. за движението в югоизточната ни съседка гласуваха около 93 000 души. На този вот, освен че имаше почти наполовина по-ниска избирателна активност, гласовете там са малко над 50 000.

Независимо че партията на бившия зам.-председател на Касим Дал НПСД не успя да откъсне много гласове от ДПС, резултатите й показват, че формацията все пак е направила пробив в част от регионите със смесено население. Заедно с НДСВ партията на Дал спечели общо около 58 000 гласа, като в Кърджали и Силистра за нея са гласували по около 3000 души, а в Търговище – 5500. В Турция вот за нея са дали малко под 9000 изселници.

Пред ръководството на ДПС може възникне и още един проблем. Подкрепата за програмен кабинет с участието на БСП и "Атака" може да е удобната формула за висшите партийни функционери на ДПС за влизане отново във властта, но не е изключено да отблъсне част от избирателите на движението. Те едва ли толкова лесно могат да забравят анти-ДПС изказванията на националистическия лидер Волен Сидеров, който сега декларира подкрепа на подобна формула на управление.

Защо националистите са с ключова роля


Осем години след като направи партия "Атака" и два поредни парламентарни мандата, Волен Сидеров постигна една от целите си - формацията се оказа ключов фактор в 42-то Народно събрание. Депутатите националисти попадаха в сметките и на двете "големи" партии ГЕРБ и БСП за евентуална подкрепа за правителство и са в позиция да поставят условие, едно от които например може да е избор на председател на Народното събрание.

Абсурдът е, че това се случва в ситуация, в която, въпреки че формално "Атака" увеличава броя на депутатските си мандати от 21 на 23, гласовете й намаляват с повече от 130 хил. в сравнение с изборите през 2009 г. до 258 хил. Обясненията за това са две - Волен Сидеров почти стигна дъното на обществената подкрепа, след като в първите две години на управлението на ГЕРБ му гарантира безусловна подкрепа. Това най-ясно пролича през 2011 г. на президентските избори, на който той лично получи едва 122 хил. гласа.

Допълнително разсейване на патриотично настроените избиратели се случи заради появата на няколко нови формации, сред които Националният фронт за спасение на България (НФСБ) или партията на тв "Скат", както е известна. Тя беше на път да се превърне в изненадата на миналите избори като остана под бариерата за влизане в Народното събрание заради липсващи едва няколко хиляди гласа. Един от лидерите й Валери Симеонов обяви пред "Капитал", че първо ще искат повторно преброяване на бюлетините в Пловдив и София-област, а след това и касиране на изборите на няколко конкретни места.

"Атака" и НФСБ започнаха да излизат от мъртвата точка и маргинализацията още в края на миналата година, когато започна недомисленият/измисленият процес за "радикален ислям", твърди Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Според нея тогава те набраха първоначалната си сила, за да я затвърдят в месеците на граждански бунтове по улиците на градовете. "И този път, както и през 2005 г., когато се появиха на политическата сцена, те имаха въздействащи послания към младите хора, които имат нужда от национално самочувствие, както и към разочарованите от другите партии, които увличат с популистките си обещания."

Според социолога Живко Георгиев националистите не бележат възход, а по-скоро добре усвояват национално-патриотичния потенциал в обществото, без да присъединяват допълнителни социални групи. Той откроява повече факта, че "Атака" доста умело яхна известно олевяване на масовите нагласи" - имаше по-малко ксенофобски изказвания, партията повече се демонстрираше като национално-освободителна, антиколониално движение с ултралеви лозунги". "Атака" беше почти изчезнала, но като истинска "партия-трибун" си възвърна част от изгубената подкрепа. Благодарение, наред с другото, и на това, че наблегна на социалната демагогия", коментира политологът проф. Антоний Тодоров. Валери Симеонов определя това пренасочване на посланията на Сидеров като "лумпенизация" заради нереалистичните обещания за минимална заплата от 1000 лв. и минимална пенсия от 500 лв.

Според проф. Тодоров "по време на самите протести се видя, че националистическата реторика все пак остава много влиятелна, което стратегически може да има рискови последици".

Личностните противоречия между вождовете на партии, които се определят като патриотични и националистически - три от тях на практика се оглавяват от разпаднало се семейство и техния кум, са основната причина да се провали опитът за съставяне на коалиция преди вота, каквато предлагаха от ВМРО. Дали конфликтите са преодолими, ще се види на следващи избори, ако междувременно някои от формациите не изчезнат от само себе си, защото нямат властта, за да ги сплотява. Иначе Валери Симеонов обясни, че е готов да преодолее противоречията си с Волен Сидеров в името на България, стига да не го вижда.  

Защо не успяха партиите около протестиращите


Десетките хиляди протестиращи, които излязоха по улиците на големите градове в началото на годината, бяха категорични, че искат нещо различно. Не искаха лидери, а искаха да участват. Някой да ги чуе. Да им помогне да решат всекидневните си проблеми и да им обещае, че ще се бори за онази справедливост в обществото, която им липсва.

Нито един политически или граждански субект обаче - нов или стар, не успя да си проправи път към предните редици на протестите. Традиционните партии не намериха общ език с недоволните граждани. Инициаторите на първите протести срещу цените на тока - групата около Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, отказаха да се разпознаят като лидери и да се впишат в политическата система. А когато видяха, че нямат друг начин, освен да регистрират партия и да участват на изборите, вече нямаше достатъчно време да прецизират и разпространят посланията си. Още по-сложно стана, след като към края на протестите се нароиха няколко малки групи от хора, претендиращи да са автентичните организатори на народното недоволство. Янаки Ганчев опъна палатки до парламента и си присвои "Орлов мост" като име на движението. Бившият член на НДСВ Божидар Томалевски се върна на сцената с неговата "Другата България" и се съюзи с друга група протестиращи. Борислав Цеков, който беше депутат по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, този път участва като гражданин с "Модерна България". Протестният вот се разпръсна по още няколко малки нови формации и в крайна сметка нито една от тях не успя да прескочи дори един процент.


Трудният партиен живот


"Самите протестиращи не успяха да се консолидират около общи искания и около един политически субект, който да ги представлява", коментира социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова. Като друга важна причина за провала на партиите около протестиращите тя посочва факта, че мнозинството от тези оформили се групи, случайно или не, допуснаха в редиците си лица, които са ясно и еднозначно свързани със статуквото, срещу което гражданите на улицата се борят. "Протестиращите бяха разнородни, нямаха предварително общ политически възглед, а само общи конкретни искания и очаквания", смята и политологът проф. Антоний Тодоров. Роля според него са изиграли и липсата на опит и недостатъчното време за самоорганизация.

Политическият антрополог доц. Васил Гарнизов, който наблюдава протестите още от самото им начало, също вижда като основни причини за неуспеха на новите партии фрагментацията на протестиращите и "тактиката на Борисов да не им даде историческо време да се опитат да преодолеят родилните си петна". "Протестиращите влязоха в режим на съперничество на подобните и разпознаха социално най-близките до себе си като свои най-големи врагове", коментира Гарнизов. Те не успяха да изяснят лидерските си проблеми и продължават да се обвиняват помежду си дори след края на изборите.

А сега, след като вече изгубиха емоцията на улицата, а партиите на статуквото превзеха основните им послания, ще им е още по-трудно да се установят на политическата сцена. Според Васил Гарнизов в един момент някой от протестиращите трябва да събере харизма, кураж и организационен капацитет и да убеди тези, които отхвърлят партийния модел, че ако искат да постигнат целите си, това може да стане само през едно "масово действие с партиен гръбнак". Освен това гражданските искания трябва да узреят, за да бъдат смислена алтернатива на традиционните партии. Само така новите формации ще могат да играят някаква по-съществена роля в бъдеще.

"Предполагам, че протестната енергия, която все още продължава да е силна в обществото, ще се ориентира или в подкрепа на някоя от вече установените партии - най-вероятно по-радикална, или ще направи опит за сформиране на напълно нов политически субект", прогнозира Геновева Петрова. Тя очаква, че новото правителство - дори да бъде т.нар. програмно или успее да постигне математическо мнозинство, ще страда от остър дефицит на доверие още от самото начало на работата си и това би довело до нова вълна от протести, особено на фона на продължаващи остри икономически проблеми. Народното недоволство вече веднъж набра скорост и ако следващите управляващи не адресират проблемите, с които гражданите излязоха на улицата, то много лесно ще се съживи отново. Въпросът е дали в същата хаотична форма или организирано, с ясни и конкретни искания.

Защо 24% от гласувалите останаха без представители 


Една четвърт от тези, които гласуваха, останаха непредставени в парламента. Това е безспорно много. По-високо нивото е било единствено на изборите през 1991 г., когато също имаше много партии и коалиции, надяващи се да уловят част от вота. Технически от това не следва някаква пряка последица за избрания парламент: правителство ще има и то ще е също толкова легитимно, колкото и ако беше избрано с 90% от гласовете на всички. Но от раздробения вот ще има политически и социални последици.

Причина за това разнопосочно гласуване, от една страна, е фактът, че нито една политическа формация, нова или стара, не успя да привлече протестния вот. А той беше силен, след като през януари и февруари по улиците на страната излязоха десетки хиляди. Протестиращите излъчваха съвети и представители, правиха кръгли и квадратни маси, изслушваха и освиркваха партии, но в крайна сметка, от безбройните и разнопосочни послания така и не произлезе нещо съществено и ново на политическата сцена.

До последно, според "Алфа рисърч", поне 21% не бяха решили за кого ще гласуват. Това разпръсна недоволството сред много познати и непознати формации: партията на Светльо Витков, "Националния фронт" на Валери Симеонов, "Зелените", "България на гражданите" на Меглена Кунева и по-маргинални формации като "Движение за граждански контрол", "Модерна България" и т.н. От по-големите партии единствено "Атака" успя да извлече дивидент от националистическата реторика по време на протестите - и то без някакви усилия от нейна страна.

Нямаше как да се стигне до консолидация за толкова кратко време, смята политологът Румяна Коларова и посочва: "Партиите на прехода, с изключение на БСП, останаха извън парламента." Като допълнителни причини Коларова смята факта, че основният екшън преди изборите е бил БСП-ГЕРБ. "За другите 4 млн. избиратели нямаше ориентир. И на последно място естествено е субсидията за единия процент, което разпиля допълнително вота."

Тук настъпи моментът на парадокс, за който "Капитал" писа преди изборите. Когато много избиратели се насочат към различни партии, гласовете се разпиляват и повишават избирателната активност, което от своя страна вдига бариерата за влизане в парламента. Така всички малки партии потъват заедно, както се случи дори с най-силно представилите се, като партията на Кунева и "Националният фронт".

Подобен парламент ще се клати по няколко важни причини. Първо, както казва анализаторът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов, причината ГЕРБ да са първи, е поради слабост на алтернативите. "Истинската алтернатива, която се налага, е анти-партийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Това показва чувство за безизходица и умора от демократичния процес като цяло – и двете са много опасни. Като добавим и раздухването на представата, че изборите са купувани и манипулирани, стига се до сериозно подронване на демократичните основи в  страната", посочва Смилов.

Второ, независимо кой ще управлява, ще се сблъска с много тежките последици от протестите и ерозиралото доверие ще го преследва, без да му даде прословутите 100 дни толеранс. Всяка коалиция, особено такава между БСП, ДПС и "Атака", ще се разруши при първия по-сериозен уличен натиск. Освен това, след като нито една от по-малките партии не влезе в парламента, там в момента няма нито лесни възможности за коалиция, нито в бъдеще ще има балансьор между интересите на големите партии.

"Партиите, които влязоха в парламента, нямат идеи за системни промени, имат идеи за това, ако нещо не върви, откъде да се подпре", коментира психотерапевтът и преподавател в НБУ Румен Петров. "Но за това как да се развива обществото и какви са задачите пред него - този тип дневен ред отсъства. Сегашното състояние по-скоро отразява неохотата на обществото да приеме промяна." Според него БСП и ДПС представляват прослойки, които са аутсайдери - пенсионерите и турското малцинство. "Това значи, че политическият ни елит още изповядва идеята, че гражданинът е пасивен, не активен. Активните са маргинали." И очевидно нямат политическо представителство. А сред тези четвърт избиратели под бариерата са част от хората с гражданска позиция, които може би искат да участват в политическия живот, но статуквото ги спира. Според последния екзит пол на "Алфа рисърч" от деня на изборите например над 60% от гласувалите на "България на гражданите", ДСБ и "Зелените" са с висше или полувисше образование и в по-голямата си част са млади хора от големите градове (виж графиката).

Политологът проф. Антоний Тодоров вижда два възможни изхода от тази ситуация. "От една страна, това може да увеличи недоверието на публиката към институцията и по-нататъшното й отдръпване от участие. От друга, може да стимулира трансформацията на партийната система и организирането на нови 2-3 формации, способни да влязат в парламента."

Дали ще се роди нещо от тази "първична супа" от активност, която остана под чертата, е твърде рано да се каже. Но при всички положения знаците сочат, че доста скоро може да имаме възможност да я разбъркаме пак. Парламентът от 1991 г. например просъществува точно година.

Защо ГЕРБ победи във Варна


ГЕРБ спечели Варна. В първите часове след края на изборния 12 май тази новина прозвуча като оксиморон. След най-масовите шествия в страната през февруари и март т.г., в които по неофициална информация са участвали между 30 и 70 хил. души, ГЕРБ спечели Варна с 34,64% от гласовете. При това без особени усилия.

"Столицата на протеста се предаде", побързаха да капитулират песимистите. "Така изглежда само на пръв поглед", поправиха ги оптимистите.

Когато на 6 март т.г. бившият кмет на Варна Кирил Йорданов подаде оставка, в града посрешнаха новината с облекчение. Но и с упоритото усещане, че това не е краят, а само началото на нова криза с неясен изход. За 14-те години политически монопол в третия по големина град в България десните, но и левите загубиха окончателно политическите си физиономии. Последваха междуособни войни, лукави предателства, систематична безпринципност и в крайна сметка серия от позорни провали. Най-драматични се оказаха те за СДС и ДСБ. Както парламентарните избори през 2009г. така и последните – за местна власт през 2011г. показаха ясно, че както десните, така и левите в града са вече неспособни да излъчват лидери, че имитира оцеляване, макар отдавна да са само спомен.

Провал за мен, провал за теб

През 2009 г. за ГЕРБ, като единствината дясна алтернатива във Варна, от близо 300 хил. избиратели гласуваха повече от 118 хил. На 12 май т.г. тези гласове се оказаха с около 50 хил по-малко - около 73 хил. Въпреки всичко ГЕРБ спечели.

"Подобна разлика означава, че все пак отлив в доверието към доскоро управлявалата партия има и той е много сериозен., казва Арман Бабикян, експерт по политическа реклама. Колкото до отговора на въпроса, защо в процентно изражение резултат за ГЕРБ се оказва победен, той вероятно е в анализа на това, колко зле са останалите политически сили", обяснява той.

По думите на Бабикян победата на ГЕРБ във Варна изглежда необяснима след като партията претърпя тежък провал с оставката на Кирил Йорданов, когото подкрепи за четвъртия му мандат. "Провал в негово лице обаче, при това не по-малък, претърпя и БСП, тъй като по време на трите си мантата след 1999г. той беше подкрепян именно от социалистическата партия, припомня експертът. При това положение е логично, че никой, представящ се за реална опозиция вляво, нямаше шанс да извлече дивидент от провала на Йорданов. Така че резултата, получен от ГЕРБ във Варна, е плод по-скоро на нещо като "стокхолмски синдром".

 Хроника на една предизвестена смърт

Според преподавателят по философия във варненския Медицински университет Александър Стойчев резултатът от изборите във Варна имат обяснение във факта, че през февруари и март протестите в града са били по-скоро израз на разочарованието от управлението на града, но без ясна политическа насоченост.

"По тази причина енергията на протестиращите не беше фокусирана и върху ГЕРБ, обяснява Стойчев. В дните на най-масовите шествия в страната обаче тя все пак беше предварително изразходвана и по тази причина не се реализира в адекватна избирателна активност. Нагласата срещу партиите на статуквото не бе достатъчна, за да се идентифицира нов политически субект, към който да се насочат очакванията".

Стойчев припомня, че избиратели във Варна, са склонни да подкрепят десни формации от лидерско-популистки тип. Примерите за това той дава с впечатляващите резултати, които отбелязаха в града НДСВ през 2001г. и ГЕРБ през 2009г.

"Разпадът на Синята коалиция – хроника на една предизвестена смърт след провала й на местните избори през 2011г., също остави дясното пространство без друг разпознаваем политически субект, казва Александър Стойчев. Това запази шансовете на ГЕРБ в града. Ако приемем, че Варна е лабораторията на новите политически тенденции в България то резултатът от изборите там подсказва продължителна патова ситуация в национален мащаб без ясни алтернативи в едно за съжаление неопределено бъдеще".

 Със стиснат нос и гумени ръкавици

Друго обяснение и друга перспектива след вота очертава Ламбрин Сотиров. Той е основател на музея "Стара Варна" и читалище със същото име. Един от най-разпознаваемите местни патриоти в града обяснява резултата от изборите така: "Хората, които гласуваха за ГЕРБ, искат да видят последователност в управлението, казва той. А това означава гаранция за реформата, която трябва да продължи. В България при смяната на управляващите след избори всичко спира, започва от нулата и така губим почти две години. А Варна е град на предприемчиви хора, които имат особено отношение към бъдещето – те не го залагат".

Втората причина за победата на ГЕРБ в града според Сотиров е, че масовият вот там е бил насочен "против".

"Градът не можеше повече да живее в изолация, казва Сотиров. В този смисъл подкрепата за ГЕРБ на тези избори е подадената ръка на Варна към България", обяснява той.

Художникът проф. Владимир Иванов, преподавател във Варненския свободен университет споделя друга популярна теория. "Във Варна ГЕРБ поддържа от години всеизвестната местна групировка ТИМ, твърди Иванов. Доказателствата са много и видими във всеки детайл от онова, което се случва в града през последните години. Завземането на стратегически важни територии от него не може да стане без благословията на централната власт. А централната власт беше и в доста голяма степен продължава да принадлежи на ГЕРБ", казва той.

Владимир Иванов обяснява, че доста от приятелите му, хора с традиционно дясно мислене са гласували за ГЕРБ като "спасителен вариант" за спирането на Коалиция за България по пътя й към властта. "Стана същото, което през 2002 г. се получи във Франция, припомня той. Тогава, ако си спомняте, десният Жак Ширак спечели втори президентски мандат с подкрепата на повечето леви партии. Техните членове гласуваха за Ширак "със стиснати носове и гумени ръкавици", за да не дойде на власт националистът Льопен".

 Раздвоението

 Пак в "тежкия икономически монопол", на който Варна е станала жертва през последните години, търси отговора за изборните резултати в града и политологът Огнян Минчев. Неговият ракурс към темата обаче е различен от този на проф. Владимир Иванов.

"Икономическата и политическа монополизация на Варна от една единствена групировка през последните 15 години , в комбинация с доста мощната общинска мафия, на практика удушиха града, твърди Минчев. Но въпреки тези обстоятелства, родили мощния граждански протест, резултатите от изборите във Варна повториха като характеристика тези на национално ниво".

Според Минчев това, което е станало видимо, както по време на протестите, така и непосредствено преди изборите е била активността на гражданите неприемащи ГЕРБ.

От друга страна обаче според него очевидно има немалка общност от хора, за които ГЕРБ е ако не добрата сила, то поне по-малко лошата алтернатива.

"Гледните точки на тези хора не бива да бъдат разглеждани високомерно. Те не са израз на неграмотност и простотия, което си позволяват да твърдят някои интелектуалци, казва Минчев. Това е раздвоение, което очевидно отразява, тежка криза. Тя е не само икономическа и социална, това е преди всичко морална криза".

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари: