Държавата е абдикирала от здравеопазването

Мими Виткова, в.Дума, 23 Април 2013

Първо, трябва да скъсаме с виждането, че здравеопазването е пазар, а началото на промяната ще е, когато политиците започнат да мислят за системата надпартийно

- В момента нито медицинските специалисти, нито пациентите са доволни от здравеопазването. Според вас какво и как трябва да се промени в системата?

- От гледна точка на това какво здравеопазване имахме, в момента състоянието му е трагично... Първо, трябва да скъсаме с виждането, че здравеопазването е пазар. Държавата да намери своето място в регулацията на тези сложни взаимоотношения, да остави лекаря да работи професионално, да го научи в университета какви професионално-етични взаимоотношения трябва да съблюдава на 100%, за да бъде истински лекар, да създаде институциите, които да контролират тези процеси, и да санкционира единиците, за да не страдат всички от определението "Българският лекар е недружелюбен". Напротив, има много дружелюбни лекари, но ние не се отърваваме от недружелюбните. Да бъде освободен лекарят от сметките и елката в главата, за да може да се занимава само с пациента.

- Но нали има агенция за медицински одит?

- Къде е тя? Какво прави? Държавата я няма, институциите ги няма, а проблемите идват от това. След като институциите, които трябва да контролират системата, ми отговарят, че една болница има 15 договора с медицински центрове и физически лица да им водят пациенти, те вземат пари от пациентите за избор на екип и за раждане, от тези пари плащат на болницата, за да се обучавали и поддържали квалификацията си, а институциите не могат да решат, че вземането на пари от пациента по този начин е незаконосъобразно, как може да има ред в системата? Държавата е абдикирала и затова всички са под общия знаменател "Докторите не струват". Имаме много читави доктори, но техният глас не се чува - те страдат заедно с пациентите.

- Закриха се близо 20 болници през последните няколко години. Смятате ли, че е имало вероятност това да не се случи?

- Принципно болница има там, където има население, което се нуждае от болнична помощ. Затова закриването и откриването на болници трябва да бъде подчинено единствено на  потребността на населението на съответното място. Успоредно с процеса на закриване на малки общински болници се разкриваха частни в големите градове. Вторият процес няма научно обяснение. Няма отговор какви са медицинските потребности на населението да има толкова много болници в София и да оголваме цели региони в страната. Вече проблемът не е само в общинските болници, той е и в областните.

- Възвратим ли е този процес?

- Да, ако има държава. Но в случая се натъкваме на поредния пример за липса на държава. Нейните ангажименти са да произведе качествени лекари, да организира достъпна за всички система. Не е необходимо да има пластична хирургия във всяко кътче на България, необходимо е да има спешна помощ, малка болница за масовата патология, а всичко останало да е в големите градове.

- Това означава ли, че Националната здравна карта, представена преди 2 години, е неприложима?

- Не знаем дали я има, защото се твърди, че тя била пожелателна. И в същото време определени обществени средства, които се гласуват от парламента, се разпределят с всяка изминала година на повече и повече лечебни заведения. Не знам дали другаде по света има лечебни заведения, които черпят обществен ресурс и в същото време са търговски дружества, които се създават по презумпция да имат печалба. Да, може да е юридическо лице, но то развива нестопанска дейност и не трябва да има печалба. Ние се озовахме в ситуация, в която и обществените лечебни заведения, и всички частни, които ползват обществен финансов ресурс, формират печалба. Освен от здравни вноски, бюджетът на българското здравеопазване в 50% се формира и от лични средства, с които наказваме всеки боледуващ. В нормалния свят кешовите плащания са около 15%!

Всеки строи частно лечебно заведение, където пожелае, което се финансира от НЗОК с обществени средства. Частното лечебно заведение трябва да се строи там, където държавата не успява. За това е здравната карта. Говорим за тези, които искат да черпят обществен ресурс. Ако си частник, поеми риска да финансираш дейността от кешови плащания, но щом ще ползваш обществен ресурс, държавата казва къде трябва да има болница. И тя - държавата, е задължена да създаде т.нар. справедлив достъп, т.е. всички граждани да имат равни възможности за достъп до основни направления на медицинската помощ. Да сте видели някой да строи частна инфекциозна болница? Всеки прави частна болница по скъпите клинични пътеки. И това е съвсем логично - частникът няма обществени ангажименти. В най-частната здравна система - американската, над 80% от болниците са нон профит - развиват дейност без печалба. А у нас 100% са търговски дружества, независимо че в закона има текст "не могат да извършват друга стопанска дейност". Какво значи "друга стопанска дейност", след като за всяка дейност, която не се плаща от касата, пациентът плаща от джоба си? Какво е това, ако не е стопанска дейност?

- Каква е вашата рецепта?

- Няма готови рецепти. Рецепти може да се пишат, когато се види политическа воля нещата да се случват. А такава липсва у нас. Повечето партии нито осъзнават проблемите в дълбочина, нито предлагат мерки за излизане от ситуацията. Затова в момента моята рецепта е политиците да анализират ситуацията в дълбочина, ако смятат, че това е сериозен обществен проблем... Вместо да се занимават предимно със себе си и да тресат държавата от скандали, по-добре да обърнат поглед към обществените проблеми - хората умират. Следващата стъпка е да се седне на една маса и да се говори, а не да се люшкаме от свръхпазар до свръхадминистриране и накрая - нищо. За да се случат добри неща в системата (не с магическа пръчка!), трябва да се предприемат болезнени мерки. Болезнени за онези, които се чувстват добре при сегашната липса на всякаква добра организация.

- Лекарите ли са заинтересовани от хаоса?

- Някои - да. Както и фармацевтичните компании, доставчиците на апаратура. От друга страна, индустрията работи по правилата, които създава държавата. А нашата държава е създала порочни практики и не контролира случващото се. Значи и индустрията не е виновна.

- Има ли нещо важно, което искахте да кажете, а аз пропуснах да ви питам?

- Проблемът е в системата... Т.е. проблемите на здравеопазването не трябва да се свеждат до потребителските такси или писането на стратегии, а да се предлагат конкретни решения по основните проблеми на здравната система, които водят до нейния разпад и лишават гражданите от елементарна медицинска помощ.

Българинът е много търпелив. Не знам дали, както чашата преля от капката със сметките за тока, няма скоро да прелее и със здравеопазването.