- Проф. Атанасов, “24 часа” публикува статията на Росен Янков “Пресъхнала и чумава България пада под турско робство”. Тя се позовава и на картите, които вие публикувате в своята книга “Добруджанското деспотство” (2009). И така - наистина ли чумата и сушата са два от най-важните фактори, заради които България пада под турско робство? Какви исторически и археологически аргументи има за това?
- Първо за чумата - едно ужасно явление, което съвпада по време с колапса на Южна Европа, което намалява потенциала на християнска Европа и дава възможност на османските турци да напредват. Това според мен обаче е второстепенен факт за България. За Шишманова България, за Добруджанското деспотство е може би и третостепенен. Чумата в този период се разпространява главно от генуезките кораби, които я пренасят от Кафа, Северното Черноморие, към Генуа и Южна Европа. И тя се развива много бързо като пандемия. Засега обаче нямаме нито един източник, който да говори, че чумата е поразила Северна България. Кои са реперите за това мое твърдение? По това време Добруджанското деспотство в лицето на деспот Добротица е в ожесточена конфронтация с Генуа и нейни кораби не биха могли да акостират по пристанищата на Добротица - Варна, Калиакра, Карвуна. В този смисъл Северна България и Добруджа са били “имунизирани” срещу генуезки кораби, които пренасят чумната епидемия. С тези пристанища впрочем контактува и Търновското царство на Шишман с морския свят. Забележителното е, че във византийски източници имаме много сведения за чумна епидемия в южната част на Балканския полуостров, но няма нито едно сведение в български източник за чумна епидемия в Шишманова България и Добруджанското деспотство.
- Има обаче една версия с кремация при две погребения, датирани към 1396 г., когато се смята, че е третата вълна на чумната епидемия.
- Като твърдя, че в Шишманова България и Добруджанското деспотство по-скоро не е имало чума, за Южна България, която е в границите на Византия, не съм уверен. Действително има едно изключение от това правило - това са двете погребения с обици на деспотицата на Дръстър и на нейните дъщеря, погребани с трупови изгаряния. Но това е дама с висока легитимност, с произход от фамилията на Палеолозите и може да се е заразила, пътувайки при своите близки в Константинопол. Това е вече поезията в историята и археологията. И като се е върнала, може да се е разболяла. Но че е била знатна дама, говорят обиците , на които са написани двуглавият орел и монограмът на деспота на Силистра.
- Това е съпругата или майката на деспот Добротица?
- Най-вероятно е да е майка, но е възможно и да е негова съпруга. Или майка му, или съпругата му - никоя друга не може да носи златни обици от 24 карата, изработени във византийското императорско ателие, но с монограма на Добротица. Става дума за
християнка от знатна фамилия и само ако е поразена от чумна епидемия, може да бъде кремирана и погребана. Но нито в Дръстър, нито в Калиакра или на Дунава - Никопол, Червен, в нито един център на Шишманова България нямаме досега разкрити други кремации, каквито при чумни епидемии биха могли да бъдат масови, защото поразяват 30-40 до 70% от населението.
- Щом пораженията от чумата не са били толкова мащабни, тогава остава по-силен да е бил факторът с т.нар. валежна сянка над Добруджа и над Североизточна България, тоест с драстично засушаване.
- Климатичните промени за мен остават най-главната причина, която намалява ресурса и на Добруджанското деспотство, и на Търновското царство.
Климатичните промени и тяхното влияние са сериозен проблем, на който по-малко се обръща внимание. В края на Х век само в Североизточна България имаме регистрирани над 200 селища, над 40 крепости. В ХIV век положението става трагично - от тези над 200 селища са останали 5-6, а от крепостите са останали десетина. Във вътрешността на Добруджа и Лудогорието - от Русенски Лом до Черноморието и от Дунава до Стара планина, имаме една необитаема зона. Археолозите не са регистрирали в този период нито едно селище. Това означава един глобален проблем - населението между края на Х и средата на ХI век е или поразено по времето на варварските нашествия, но по-скоро се е изселило в резултат на климатични промени. И досега, ако внимателно погледнете кривата на валежите в България, ще видите, че зоната на изток от Русе до Калиакра е по-слабо оросена. Въпреки че земеделието се развива в този регион, но благодарение на модерни технологии. Докато до Х век хората не са познавали плуга, обработвали са само горните 10-15 см от почвата. Не е имало модерни агротехнически средства. В резултат на тази карпатска валежна сянка, която действа и днес, населението на една огромна зона - почти половин Северна България, е изселено. Обитаеми са само бреговете на Дунава, крайбрежието на Черно море, Предбалканът и поречията на живите реки в Централна, Северна и Северозападна България. И ако България по времето на Крум, Симеон се появява на бойното поле с огромни армии - стохилядни, то ще видим, че Добротица, Шишман реагират с армии от по няколко хиляди човека. Това показва възможностите на държавата по това време.
- Докога продължава тази климатична драма?
- Засушаването, за което говорим, продължава до началото на ХVI век в Североизточна България. Археологическите проучвания не регистрират нито едно селище от ХIII-ХV век в тази огромна територия - на изток от Ломовете доЧерно море и на север от Балкана до р. Дунав. И причината за това е свързана с промяна на климата.
- Наистина ли е свързано само с нивото на Каспийско море и Карпатската валежна сянка?
- Засега друго обяснение не е дадено. Става дума за промяна в движението на атлантическите въздушни зони. Нашата зона се оросява главно от циклоните от запад, атлантическите циклони. Когато техният път е на юг от Карпатите, тук всичко е добре. Когато обаче циклоните са по-слаби и се приплъзнат на север от Карпатите, става страшно. И сега наблюдаваме този феномен. Обърнете внимание колко високо е количеството валежи в Чехия, Полша и Беларус и какво е положението с валежите дори в момента.
В VIII-Х век в Северна България се изливат големи валежи. Правим такова заключение, защото всички големи градежи и крепости в Дръстър, Преслав са върху мрежа пилоти (дървени колони). А това означава, че почвата е била много мека заради влагата. В десетки крепости по поречието на пресъхнали реки откриваме въдички, куки, остатъци от риба. Тези реки са пресъхнали от столетия, а там през IХ-Х век е имало течащи реки.
И на тази идеална за земеделие и с влажен климат зона се слага край някъде през Х - края на ХI век. И това е главната причина за изчезването на населението и за намаляване ресурсите на българската държава през Второто българско царство. Населението се изселва на юг от Балкана и основно в посока към днешната географска област Македония.
Ето затова има едно изтичане на населението от Североизтока към Югозапада. И неслучайно, когато четем писмените източници за Самуилова България, ние виждаме изключително голямо количество крепости и селища. Което археологически не е документирано през VIII-IХ век.
Явно там условията за живот към Х-ХI век са по-добри на фона на това, което се случва в Североизточна България, за да се появят според византийския автор Йоан Скилица толкова много селища. Явно населението на Североизточна България е подгонено от този климатичен бич.
- За днешната ситуация думата имат климатолозите. Външни нашествия през този период - в края на ХIV век, може ли да са били причина за отслабената държава?
- Има периодични вълни на нашествия в Североизточна България, които оказват негативно влияние.
Печенежки нашествия има много силни и в Северозападна България. Освен това куманите са, общо взето, съюзници на българите през почти цялото Средновековие. Да, нашествията са фактор за отслабване на държавата преди падането под турско робство. Чумните епидемии може да са фактор, но не главният. Те са второстепенни фактори. Главният фактор за намалените ресурси на България, на Добруджанското деспотство, на Шишманова България са по-скоро в климатичните проблеми. Вижте къде са групирани селищата в Шишманова България - главно покрай бреговете на реките. Но в Североизточна България нямаме реки, те са пресъхнали. И това предизвиква този ужасяващ демографски вакуум.
- Как тези региони отново са били населени?
- Това става благодарение на изселването на население от граничната зона между Османската империя и Иран, на границата между сунитизма и шиитизма, която днес е много актуална - в зоната Мосул. Тогава се води една апокалиптична война между османска Турция, която е емблема на сунитизма, и шиитите. Около 1520-1530 г. силите са изравнени. При Селим Първи и в началото на управлението на Сюлейман Великолепни османска Турция надделява над шиитите. Започва масовото им депортиране към Добруджа и Североизточна България.
В регистрите те са наречени сюргюн (дрисък от османотурски - б.а.). За Османската империя българите са гяури, но шиитите са най-долното - сюргюни. И това население е преселено в тази обезлюдена от ХI век територия - Североизточна България.
- Става дума за депортация по религиозен признак?
- Точно така. Освен шиитите тук са пратени и потомци на древните селджуци, с които Османската империя трудно се справя. И тази депортация на размирно население, което има смесен етнически произход - иранци, азербайджанци, кюрди, юруци - това не е хомогенна маса, не са само перси.
И тази хетерогенна смес, отбрана на религиозен принцип, е пратена буквално
да измре в пустинната зона. Това население обаче успява да оцелее. Показва го цялата поселищна мрежа в Добруджа и Североизточна България, която е изключително мюсюлманска до днес. По-късно са депортирали и българско население - най-вече от бреговете на Дунава, от българските крепости там. Това организирано преселение е именно в зоната, която българите са напуснали и се е получила пустиня - на изток от Ломовете до Черно море.
- Кога точно става тази депортация?
- Има регистър, публикуван от покойния проф. Страшимир Димитров - той е от 1526 г. Този документ регистрира именно това масово преселване на население от зоната до Иран - от източните граници на Османската империя ги прехвърлят чак на западните граници.
- Защо го правят?
- За да разредят тази бунтовна среда, която едва не взема главата на империята, тогава империята виси на косъм. Така както империята едва не е унищожена в началото на ХV век, пред същата дилема тя е и в началото на ХVI век. И за да се справят с това население, да го махнат от тази бунтовна среда, султан Селим Първи и най-вече Сюлейман Великолепни го изселват и го изхвърлят буквално в Лудогорието и Добруджа, които по това време са една полупустинна зона. Така се слага началото на новата селищна мрежа, която действа и досега.
- Тоест българските турци днес в този регион са наследници на шиитите от границата до Иран?
- Дошлите тук са шиити, които доброволно по-късно приемат сунизма. Има обаче и сведения за преминаване към сунитството по насилствен начин.
Но все пак част от това население остава шиитско и днес около 10% от мюсюлманското население в Добруджа и Североизточна България са казълбаши. Те запазват религията, с която идват в България в началото на ХVI век. Процесът е много интересен, малко познат и много сложен. Пак казвам - за това преселение имаме документ - дефтера (регистър на населението - б.а.), публикуван от проф. Страшимир Димитров, в който черно на бяло е написано кой сюргюн къде е заселен и от какво население се състои. Имената на селата носят името на водача на съответния сюргюн.
- Днес имената на някои села запазени ли са?
- Да, много от тях са запазени. За съжаление, силистренската част от дефтерите не е публикувана, защото е малко повредена. Проф. Димитров публикува дефтера за Варненската кааза. В началото са били малки селища, които постепенно започват да се концентрират в по-крупни села. Има концентрация на населението.
- Какви находки имате като доказателства, че тези селища са създадени и укрепнали точно в началото на ХVI век?
- За съжаление българската наука дълго време, не обръщаше внимание на археологическите паметници от ХVI-ХVIII век. Материалите, които излизат - с монети и накити, показват точно това влияние от Персия. Най-вече в орнаментиката - в дуловския музей има хубава колекция от накити от този период, свързани с тези миграционни процеси, изключителна е колекцията от женски накити.
Женският накит винаги носи много информация за дати, културни процеси. Най-вече в колекцията от пафти се вижда това влияние от Персия, така че има податки, че това население идва от контактната зона с Персия. Трябва да започне проучване на тези селища, за да установим и този процес, който е много по-сложен, отколкото очаквахме. Самият Страшимир Димитров не вярваше в този процес, но Господ му даде да проучи дефтера от 1526 г., макар че този документ не решава всички въпроси.
- Казвате, че сред накитите има и пафти - те не са български накит, а е дошъл от Персия, така ли?
- Пафтите са донесени от Изток, българите приемат този накит. Написах първата си статия за появата на пафтите през 80-те години. И още тогава не можех да да се отърся от идеята, че те са продължение на стара българска традиция. Най-ранните пафти, открити в България, са именно от ХVI-ХVII век, по-ранни не са открити. Когато видях едни изображения върху керамика от Измик и Кютакия (големи керамични центрове в Източен Анадол), в които за първи път са показани жени с пафти, установих, че те са от ранния османски период на това население и носят стилистиката на Средния изток. По-късно ги приема българското население.
Българките ги носят, а мюсюлманките вече ги изключват от костюма си. Може би защото културният модел на мюсюлманките след приемането на сунизма се променя, включително и костюмът. Този накит, който носи идеята за шиитизма, те го изоставят, но българското население го приема и той става характерен за българката от Ранното и Късното възраждане, та до днес.
