Станишев е слаб лидер, бута Орешарски да вади кестените

Излъгаха хората от улицата, но гневът им не е приспан за още 4 години

Доц. Александър Маринов пред Фактор.бг, 29 Май 2013

Александър Маринов е доцент в катедра Публична администрация на СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по социология. Автор на книгите "Административният елит на ХХІ век" и "Обществени елити и лидерство в страните в преход". Бивш лидер на БСП – София, но от години е скъсал с политиката.


- Доц. Маринов, Пламен Орешарски представи едни симпатични и читави хора за министри, но какво им липсва, за да ги усетят хората като истински отбор от победители и спасители на нацията?

- Това правителство до последния момент беше афиширано и представяно като програмно. Но на всички вече трябва да е ясно, че няма програмен кабинет, защото реално липсва програма, която да е носещата конструкция на неговия състав и политика. Отбелязвам това, защото именно програмата може да бъде единствената силна и обединителна връзка на различни личности, подкрепяни от партии и заинтересовани групи. Не съществува ясна програма на кабинета, обсъдена с обществото, а това дава възможност за различни интерпретации и спекулации, верни и неверни. Мотивите за работа на личностите в този екип могат да са най-различни – произтичащи от чувство за дълг, от компетентност, от желание да се  решат проблемите. Стойностите на хората са важни, но те не могат да заменят политиките. От гледна точка на качеството на повечето от членовете на кабинета той е неизмеримо по-добър от състава на предишните правителства – служебното и на ГЕРБ, дори по-добро и от екипа на Станишев в тройната коалиция. Но това е оценка на база на личните качества на отделните министри, естествено не на всичките, защото има някои спорни, някои странни номинации. Но проблемът не опира до качествата и възможностите на тези хора, а до това какво ще правят, какво ще ги обединява и как ще се отчитат пред обществото – това е големият въпрос. Важно е и да се знае, кой стои зад тях,  в смисъл, кой ще носи отговорността, защото сами по себе си и Орешарски, и хората от екипа му не могат да поемат отговорността от едно управление на държавата.

- Наричат вече иронично кабинета „Олигарски”, до колко новите министри ще бъдат зависими от интересите на гражданите или на олигархичните кръгове?
- Различни неща се говорят за влиянието на олигархичните кръгове и затова продължавам да твърдя, че е нужна програма конкретна, за да се минимизира опасността да бъдат прокарвани решения в частен или групов интерес, но представяни като действия в полза на обществото. Сега такива гаранции не съществуват. Ходът с новото правителство е хазартен, може да стане, може и да не стане. Обикновено, както сочи българската практика, по-скоро  нещата не стават. Трудно е от сега да пророкуваме какво ще се случи, но аз лично мисля, че в състава има няколко добри министри. Персонално смятам, че Цветлин Йовчев и Зинаида Златанова са  точни попадения. Пресилено е да се смята, че Йовчев е човек на ГЕРБ. Той е преди всичко професионалист, много компетентен в областта си и се надявам, че ще свърши работа, ако има необходимата подкрепа и воля да се действа. Защото една голяма част от проблемите, с които се сблъсква българското общество, са свързани с нежеланието на държавата да постави на мястото им хора, които забогатяха баснословно за сметка на всички останали. Има и някои странни членове на новия Министерски съвет. Сами по себе си те  не са за подценяване, но мястото на което са сложени е необичайно. Драгомир Стойнев е интелигентен човек, но да се заеме с икономиката и енергетиката е доста смело решение. Чудно е и как специалист по синтаксис ще съчетава уменията си в министерството на спорта. Разбирам, че световната практика не налага винаги министърът да е специалист в дадената област, но тогава поне трябва да бъде изявена политическа личност, доказала се. Тоест, това, което констатираме за този кабинет, при цялото ми уважение към предложените имена и симпатии към някои от тях, е потвърждение на моите предварителни прогнози още от деня на изборите, че много трудно такова правителство ще може да бъде стабилно и то поради една единствена причина – защото няма обединяваща връзка, чрез програмата, политическа или управленска, която да гарантира на кабинета един стартов лимит на доверие от страна на обществото. Не е толкова важно какви политически комбинации ще извъртят партиите, въпросът е, че обществото малко трудно ще приеме едно правителство, извадено някак си от цилиндъра.

- Критичните забележки са повече, но как да си обясним факта, че Станишев не си е взел поука след провала на тройната коалиция и създава усещането, че не се е справил със задачата си и се крие зад Орешарски?

- Причините можем да ги търсим в три нива. Първото и най-високо ниво е, че БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усувършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в едно чувство за безнаказаност. Колко избори загуби Станишев, колко пакости направи, но нищо не му се случва, за съжаление. Това е отговорна задача на  колективните ръководни органи на БСП като цяло. В политиката ръководителите и лидерите правят това, което им позволят техните екипи и последователи. Аз много пъти съм го казвал и не вярвам да се приеме като някакво лично отношение, а и няма място за такова, но Станишев е слаб лидер и това си личи в ключови моменти. Той се поокопити и започна да прави глупости – нареди еднолично листите на БСП. Една от причините партията му да загуби изборите от ГЕРБ са неубедителните листи на много места в страната. Същата е историята и с реденото на новия кабинет – бута Орешарски отпред, но се меси и знам, че много активно го е правил при подбора на имената. Но Станишев има друга цел и това е много ясно - той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня. Орешарски е умен, опитен човек, предпазлив, ще видим как ще действа, когато вече има властта в ръцете си. А тези, които веднъж са избрали правителството, много ще се замислят дали да го бутнат, каквото и да прави, защото ситуацията е много деликатна. В парламента има много хора, които при едни следващи избори няма да попаднат отново там и си дават ясна сметка за това.

- Но тази позиция на Станишев и елита на БСП не е ли лицемерна и нечестна към хората, и то точно в ситуация на криза?

- Това е най-мекият израз, който може да се използва. Могат да се кажат и още по-силни, и още по-точни думи. Да това е лицемерие, интересчийство и непочтеност. Проследете само от февруари когато беше конгресът на БСП до днес колко пъти се извъртя позицията на столетницата, как се пренаписваха документите, разбира се без никакви уставни основания. Даже министерството на социалната политика беше дадено на ДПС. Ще намерят оправдание и обяснение, че трябвало да се съобразяват и с партньорите. Но истината е друга – това е начин да се избяга от изпълнението на ангажименти, които БСП и Станишев не са имали намерение да изпълняват.

- Тази нечестна игра няма ли да има ефекта на бумеранг за Станишев и правителството, което създаде?

- Ефектът на бумеранга няма да ги подмине, ще има ответна реакция. Аз не предричам голяма кариера за този лидер, независимо, че успя да го изберат за председател на ПЕС. Но за правителството още е рано да говорим, то може да не бъде лицемерно. Участниците в този кабинет, ако искат и имат воля биха могли да направят добри за България неща.

- Извън властта каква е перспективата на Борисов и ГЕРБ?

- Въпросът е много интересен. В случая имаме едно типично раздвояване на възможностите. Единият вариант е, ако БСП и ДПС решат да разровят делата на ГЕРБ, това е логичното и разумното поведение. Но от друга страна, аз не съм сигурен, че така ще се развият нещата, защото може да се реши да се прибегне към друг вариант - да се заиграе с ГЕРБ, да се потърси някакво разширяване на подкрепата за Орешарски, да се направи политическа сделка. Всичко зависи от това с какво ще разполагат тези, които биха могли да притиснат Борисов и хората край него. Ако имат сериозни, уличаващи факти и доказателства, могат да ги направят много сговорчиви. Какво ще стане, е трудно сега да се каже. Не е ясно, ако ГЕРБ бъдат подгонени от правосъдната система как ще се държи парламентарната им група, партията им, ще останат ли единни или ще тръгнат да се спасяват.

- Ако кабинетът на Орешарски оцелее, какво ще е най-характерно за него?

- Смятам, че един от основните белези на този управленски мандат, на парламента и правителството ще бъдат чести резки, нелогични на пръв поглед, продиктувани от задкулисно-властови комбинации промени. Ще има много силна турбулентна политическа и управленска среда, предстои ни да живеем в интересно време.

- Какво ще е поведението на големия играч – хората от улицата,  които партиите не слагат в сметките си?

- Виждам тези хора не само на нови протести, но и в политиката. Реално  ги изиграха по различни начини. А сред тях има много читави и истински, непоставени лица. Реално почти 75% от българите нямат представителство в този парламент, това не е било никога. Гласът на улицата тепърва предстои да се чуе в политиката, защото не вярвам, че това правителство ще се захване да решава проблемите на хората, тогава те ще се възпроизведат, може и преди есента хората пак да се надигнат. Важно е да се разбере от политиците, че обществото не е приспано за още 4 години и скоро ще го разберем.

Част от групата на ГЕРБ ще се ориентира към силните на деня

Фактори пазят Борисов да не последва съдбата на Цветанов

Политологът Иво Христов пред Коментатор.бг, 24 май 2013

Г-н Христов, неочаквано бързо се развиват събитията след изборите, наблюдателите не го предвидиха...
Аз продължавам да настоявам, че социалната наука - политология, социология или друга, не се занимават с гадаене. Разбирам желанието на публиката да й се каже какво ще е времето, включително и политическото. Но не това е целта на един сериозен анализ. Целта е да очертае какви са тенденциите на българското настояще. Част от нещата, които се случиха , не можеха да бъдат предвидени и предсказани преди вота. Но от друга страна, беше предсказано, че по всяка вероятност ще изпаднем в такава патова ситуация. Не беше предвиден обаче ходът с прокуратурата и оттам - лишаването на ГЕРБ от служебната победа, която си бяха подготвили. Следователно, голямата новина, която много хора като че не могат да осъзнаят е, че всъщност ГЕРБ е свален от власт - ясно, категорично и безкомпромисно. И аз не мисля, че в близките години те ще се върнат на власт. Така че оттук нататък можем да говорим за различни варианти. Освен посветените експерти никой няма реална представа за финансовото, икономическото и управленското състояние на страната след управлението на ГЕРБ. По косвени данни можем да твърдим, че страната е руинирана в буквалния смисъл на думата. В резултат на кадровата политика на ГЕРБ, администрацията на всички нива се напълни с очевидно некомпетентни, но очевидно лоялни хора, които, наред със злоумислието, в резултат на тежката си некомпетентност,  допълнително придадоха инерционна скорост на кризата, в която сме в момента. Така че, който и да дойде на власт, очевидно това ще бъде правителството на Орешарски, първо трябва да направи анализ на състоянието на икономиката, а и на администрацията и на обществото като цяло. При служебното правителство това не можеше да се случи, защото то беше Б-отборът на ГЕРБ, назначено да подсигури служебната победа на ГЕРБ. Не бяха отчетени вътрешни фактори, мощни икономически интереси, засегнати от управлението на ГЕРБ, както и променената геополитическа ситуация, за която много малко хора говорят.  Имам предвид невероятното майсторство на ГЕРБ едновременно да се скарат с Русия, която е незаобиколим фактор все още във вътрешната политика на България. И от друга страна, да разрушат мостовете на доверие и на защита в този смисъл на европейски и на американски институции. И да превърнат приятелите си във врагове, а враговете си - в още по-големи врагове. И каква ти геополитика, това беше едно от най-аматьорските видове управления. Дори на фона на българската политическа традиция, която има не един и два такива случая, но и на този фон управлението на ГЕРБ е, меко казано, едно от най-аматьорските.

Какви са позициите, от които не трябва да отстъпва бъдещият кабинет на Орешарски, за да не бъде изметен от улицата?
Трябва ясно да бъде казано следното: правителството на Орешарски има ясно зададен коридор на възможностите, през който трябва да премине. В този смисъл то не може да отмени земното притегляне. Но в рамките на този коридор на възможности - икономически, политически и геополитически, то трябва да се опита да преведе страната през зимата на бъдещата година. Аз лично смятам, че Орешарски със сигурност, ако разбира се, не се случи нещо непредвидено, ще изведе държавата до следващите европейски избори през май на 2014-а г. Когато ще се прояснят много неща във вътрешнополитически и външнополитически план. Второто нещо, от което кабинетът не  трябва да отстъпва, е финансовата дисциплина и валутният борд. Третото, обаче, е да се задвижи механизмът на вътрешното търсене, което беше невъзможно при предишната фискална бюджетна политика на министър Дянков, която унищожи всъщност българския пазар, защото унищожи българските доходи. В този смисъл, както някои набедени български либертарианци казват, че да се раздават пари “на калпак” едва ли не било социализъм. Социализмът е само в техните глави, а всъщност се нарича елементарен здрав разум, защото когато отнякъде трябва да се задвижи моторът на икономиката, платежоспособното търсене е един от факторите. Правителството на Орешарски, разбира се, не може да спре мощните икономически процеси, свързани с голямата периферизация на българската икономика, вкарана в орбитата на ЕС. България фактически не спечели кой знае колко големи и значими пазари в ЕС, загуби пазари на Изток - в Русия, Близкия Изток, Турция и Китай. В този смисъл страната е в един икономически ступор и не знам докога той ще продължи.

Кой и какво свали ГЕРБ от управлението?

Много са факторите и това е един друг голям разговор. Режимът на ГЕРБ беше създаден по една взаимноизключваща се формула. Беше създаден от българското задкулисие, по-точно - от част от българската олигархия с външна политическа подкрепа. И официалната мисия на режима на ГЕРБ беше да накаже тези, които са го създали. А това е оксиморон, нещо като дървен камък. И така ГЕРБ беше разкъсан между официалната, очевидно много важна, външна показност, което беше амплоато на Борисов, и вътрешната зависимост от властови и икономически центрове във и извън страната. Съдбата на такъв организъм, какъвто е ГЕРБ, е да се разпука по шевовете, да се разпадне. Не искам да влизам в конкретика за политическите и интелектуални недоразумения, които съставляваха предишния режим, нито за неговата непоследователност и конюнктурност, нито за това, че му липсваше каквато и да било управленска визия. Дори това в български условия можеше да не доведе до свалянето им от власт, ако те не бяха станали заложници на двойна комбинация.  От една страна, на логиката на вътрешната криза в България и на външни фактори, за които все още малко се говори у нас.

А какво ще се случва с партията занапред?

Това не е партия. Не всяко организирано нещо, което си е сложило етикет “партия” е партия. В България има само една партия и тя се казва БСП. Тя е политическа организация с електорат, здрав гръбнак и някаква идеологическа матрица. Всичко останало са политически въжеиграчи. Второ, трябва да сме наясно по въпроса, че България няма партийно политическа система, въпреки изобилието от много самонарекли се за партии. Защото в България, дълбоко го подчертавам, липсват обективни социално структурни предпоставки да има демокрация и съответно политическа система. Това е така заради три фактора. Първо, защото у нас има едно пауперизирано, икономически зависимо и изпаднало в демографска криза население. Такова население, икономически и политически зависимо и под границите на бедността, не може да конституира свободно политическо действие по определение. Второ, създаденото под формата на ГЕРБ,  ако не бяха външните фактори, щеше да се изроди в обикновена диктатура. Сега беше диктатура в кадифена ръкавица, поради усмирителната риза на ЕС. И трето, такъв тип диктатури могат  да бъдат успешни, ако се базират все пак на успешна икономическа политика и си гарантират и създадат социална база. Наполеон е казал, че със щикове можеш да дойдеш на власт, но върху щикове не можеш да седнеш. В случая, на подслушвателни устройства можеш да дойдеш на власт, но с подслушвателни устройства не можеш да останеш безкрайно дълго в нея. Въпреки страха. Така нареченият проект ГЕРБ беше по-дърварска версия на проекта в началото на 2000-а година на НДСВ. Видя се, че става такъв тип политическо инженерство и се отиде на по-хард етап. Всичко това, обаче, очаквам да се сгромоляса и не виждам перспектива пред това образувание. Нещо повече, предвиждам, част от парламентарната група на ГЕРБ да се разпадне и да се ориентира към силните на деня. Но от друга  страна, не предвиждам “закриване” на ГЕРБ. Тя ще остане да съществува като политическа структура и по аналогия наследството на ГЕРБ може да се задвижи по модела, който създадоха политтехнолози в Грузия, например.

Това означава ли, че експертната част от ГЕРБ може да развие този проект по-нататък?

Аз не знам кое наричате експертна част. Това, че някой не говори на банкенски диалект, не означава, че непременно е експерт. Но тъй като на изборите беше окончателно ликвидирана самонареклата се стара политическа десница, за която известен наблюдател казваше, че води активен задгробен политически живот, на ГЕРБ ще бъде отредена тази “дясна” роля. Тъй като в политическото пространство трябва да има ново дясно. Старите десни няма да се прилепят към проекта, а подозирам, че ГЕРБ ще запълва дупките и ще играе в миманса, наречено дясно, докато бъде конструирано друго дясно. Което ще се самонарече ново автентично дясно. Става дума за политически Франкенщайни, които не кореспондират с реални социални неща. Когато няма съдържание, формата става съдържание. В България това е ГЕРБ.

А каква съдба ще имат досегашните двама лидери на ГЕРБ?

Това дълбоко не ме интересува. Но предполагам, че Цветанов ще има проблеми с българските правораздавателни органи. Засега мисля, че има фактори, които пазят Борисов. Бившият премиер няма да последва неговата съдба и на този етап ще остане лидер. Защото, ако той бъде махнат преждевременно от пасианса, тъй като това е изкуствено образувание, то ще се срути като въздушна кула.

Властта на ГЕРБ прелъстяваше, а не репресираше

Социалният антрополог Харалан Александров пред в."24 часа", 24 май 2013

- Предсрочният вот сякаш се превърна в наказание за всички, не мислите ли, г-н Александров?Победителят е в изолация и не може да управлява, а победеният се кани да го стори, десницата е аут, нова формация в парламента също няма.

- Българският избирател отдавна се упражнява в наказателен вот и явно доста се е усъвършенствал, защото този път наистина успя да накаже всички партии, като ги постави в крайно некомфортна ситуация. В обществото има изразен копнеж по наказание и възмездие, не случайно новата звезда е главният прокурор, чиито действия се радват на широка подкрепа. По-важно е дали този вот няма да се окаже наказание, или по-точно самонаказание и за нацията. Политическата безпътица и безпомощност, в която живеем от години, в този парламент се възпроизведе математически. Предстои да разберем дали нашите избраници ще съумеят да се издигнат на висотата на предизвикателствата пред нацията, или ще се отдадат на безотговорното, дребнаво, отмъстително и реваншистко поведение, което наблюдаваме в първите дни на новия парламент.

- Каква роля ще играе всеки от четиримата участници в него?

- Партиите в този парламент са изправени пред поне три задачи. Най-важната, разбира се, е да предложат антикризисна програма, която да стабилизира поне отчасти разнебитената икономика и да успокои обществото. Втората е да съхранят и укрепят остатъчната легитимност на политическата система пред заплахата от нова вълна на
гражданско недоволство, което може  да избухне  всеки момент.

Третата е да осигурят минималното функциониране на администрацията, за да може да продължи животът в страната. За да бъдат изпълнени тези задачи, се налага народните избраници да поставят под контрол политическите страсти, които се развихриха извън мяра по време на отвратителната предизборна кампания, и да се съобразят с императивите на реалността. Разбираемо е желанието на всички онези, които се чувстваха жертви на всепомитащата харизма на Борисов, да си разчистят сметките с него и с ГЕРБ, както и желанието на самия Борисов да си върне накърнения авторитет и влияние. Налага се тези страсти да бъдат удържани поне за момента, за да не избухнат в разрушителна конфронтация, която да блокира окончателно и без това заклещения парламент.

- Жертва ли е Борисов на решението си да се откаже от властта 5 месеца преди редовните избори?

- Не, не бих казал, че Борисов е жертва. От гледна точка на неговата лична кариера, на интересите на неговата партия и на най-доверените му хора оттеглянето му може би има висока цена. Но от гледна точка на обществения интерес това беше по-доброто решение. Неговата оставка едновременно успокои и обезсмисли уличните протести, което ни спести потенциално насилие.

Случи се ненасилствена промяна, доколко е добра, предстои да разберем. В този смисъл Борисов отигра, може би несъзнателно, една от основните повели на българското управление - да не се стига до тежък сблъсък и открита конфронтация с народа. За добро или лошо ние винаги сме си спестявали конфликта, това е част от политическата ни култура. Затова можем да се гордеем с етническия мир и мирния преход, друг въпрос е на каква цена. Властта в България никога не отива докрай в репресията - тя по-скоро прелъстява, заиграва се, подкупва, отколкото насилва. Сега е много популярно управлението на ГЕРБ да се обявява за насилническо, полицейско и т.н., но истината е по-различна.

- А не беше ли?

- Управлението на ГЕРБ беше по-скоро прелъстяващо и развращаващо, отколкото репресивно. Да не забравяме, че Борисов се е учил от Тодор Живков. Сега ще видим дали още е толкова талантлив ученик, тъй като предстои нормализация, той и партията му тепърва влизат в обичайния режим на политически живот. Защото имаше нещо извънредно в начина, по който функционираше досега. Лукавата технология на властта през процедури и апартни хватки бе нещо, което не му се налагаше да владее, след като владееше масите и жънеше победа след победа. Сега, когато е в неблагоприятна позиция, ще се наложи да се учи от своите противници, които са доста по-обиграни, както стана ясно от първите дни на новия парламент. Ако се учи бързо, нищо чудно отново да яхне вълната.

- Смятате ли, че Борисов ще си остане любимецът на народа?

- Категорично. Народът, при цялата условност на това понятие, не е имал политически любимец от такъв мащаб. Тази любов отива далеч отвъд политическото, тя е дълбинна, идентичностна, неподвластна на рационална преценка и няма да пресекне отведнъж, както се надяват неговите душмани. Дори да слезе от политическата сцена, а Борисов не смята да го прави, пак ще си остане любимецът  на хората. Същественият въпрос е дали ще успее да отиде отвъд това и да култивира собственото си лидерство. Ако той израсне и се развие пред очите на своите многобройни поддръжници, това ще им се отрази облагородяващо по силата на органичната им връзка с него.

- Каква опозиция ще бъде ГЕРБ?

- Засега изглежда, че ще е  сърдита и  нацупена опозиция, но поне се надявам да не бъде разрушителна. В момента изпращат противоречиви послания, което издава липса на опит с ролята на парламентарна опозиция. От една страна, по навик се опитват да дисквалифицират своите противници, от друга страна заявяват, че ще подкрепят разумните мерки. Ще видим кое от двете ще надделее.

- По-силна ли ще излезе ГЕРБ от тази патова ситуация, или ще се разпадне? Особено с жеста на Цветанов да си даде имунитета?

- Зависи как ще отиграят новата ситуация, при която се оказаха заподозрени. Ако успеят да наложат версията, че са жертви на политическо преследване, ще излязат по-силни. В общества с травматична култура като нашето да бъдеш герой, предполага да бъдеш и малко жертва или поне да имаш такава семейна история - не случайно Борисов обича да напомня, че дядо му е жертва на комунистите.

Ако Цветанов премине с гордо вдигната глава през това изпитание, ако го арестуват, разпитват и съдят и накрая вземат, че го оправдаят, това ще бъде политически триумф за ГЕРБ. Да не забравяме, че, за жалост, нашето общество е правно неграмотно, подозително към институциите на реда и закона, морално объркано и податливо на  манипулации и внушения. Има голям риск от цялата гнусна каша с подслушването, допълнителните бюлетини и прочее да спечели онзи, който успее да наложи най-убедително изгодна за него версия. Затова е толкова важно този път да възтържествува истината и справедливостта.

- Каква ще е ролята на ГЕРБ в този парламент?

- Централна. Те не просто имат най-голямата група, но Борисов продължава твърдо и непоклатимо да стои в центъра на обществения и медиен интерес дори когато е поставен в кръгова отбрана. Спомнете си първата му поява след изборите - уж бил загубил, уж бил изолиран, уж се скрил, но в мига, в който го съзряха, журналистите щяха да се избият за него като за желан любовник, който им е изневерил, но щастливо се е завърнал. Впрочем и вие все за него ме питате. Няма ли да ме попитате за някой друг?

- Ще привидят ли хората нов спасител в Орешарски с неговия план?

- Слава богу, той не изглежда изкушен от тази роля и твърдо стои в ролята на безстрастен експерт. Парадоксално, но в ситуция на криза спасението често идва тъкмо от хора като него. Точно защото не обещава невъзможни неща и отказва да прави чудеса, неговата програма има шанс да проработи.

Големият въпрос обаче е как едно програмно управление с размита политическа отговорност ще успее  да се опази от попълзновенията на огладнелите и освирепели олигархии, които лакомо ще се нахвърлят върху остатъчни ресурси на държавата. По много тънък лед ще трябва да ходи това правителство. Ще трябва да удържи както на олигархичния натиск отгоре, така и на популярния натиск за преразпределяне отдолу. Тук изненадващо положителна роля играе ДПС, която като ключово условие за своята подкрепа постави запазването на плоския данък – едно от малкото останали предимства на нашата изпосталяла икономика. Другите стабилизиращи фактори са валутният борд и европейските фондове.

- Тези дни всички говорят за главния прокурор Сотир Цацаров като за българския Робин Худ. И в него ли хората привиждат спасител?

- Опазил ни Господ да вменим на прокуратурата спасителна роля. Това означава, че мислим за себе си като за криминално общество, като за сган от неблагонадеждни, асоциални типове, които трябва постоянно да бъдат контролирани, надзиравани, следени, шпионирани и наказвани, защото са неспособни на етична саморегулация. Колко поколения трябва да станат жертва на безумната идея, че морални болести могат да се лекуват с наказателна репресия, за да спрем да се уповаваме на Големия брат? Нека оставим прокуратурата да си върши работата – тя очевидно има воля за това - и най-сетне да се захванем с неотложната задача по възстановяването на моралните общности в Бълагрия, преди да е станало безнадеждно късно.

При избори наесен, резултатите ще бъдат драматично различни

Образованието не учи децата на демокрация. Българчето мисли, че трябва един човек да управлява

 Интервю на Евгений Дайнов пред Nikak.bg чрез E-vestnik, 23 май 2013


“Вместо да наблюдаваме поддържането на единен държавен ред и закрила на хората от местни барони, през мандата на ГЕРБ станахме свидетели на обратното: страната бе поделена на стопански сектори и географски територии, управлявани отвъд всякакви закони от шепа приятели на властта… Когато хората ги е страх да говорят, тогава ги е страх и да действат. И всичко спира”, пише във “Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)” политологът проф. Евгений Дайнов. Той представи в Стара Загора новата си книга, която пусна издателство “Милениум”. Проф. Дайнов даде интервю за сайта nikak.bg.


- Проф. Дайнов, как ще коментирате резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май?

- Една четвърт от подадените гласове на тези избори отиде при малките партии. Това никога не се е случвало. То означава, че хората търсят цялостно преподреждане на властта в страната и представителността на гражданите в нея, а това е нов преход. Тези избори са първият електорален изстрел на процес, който ще продължи 3-5 години и ще завърши с изцяло нова политическа система. Тази една четвърт търси нещо ново и тя ще го намери, или ще го създаде.

- Управлението на ГЕРБ беше основано не на закони и принципи, а на силата и зависимостта от нея. Въпреки това партията на Бойко Борисов е първа политическа сила. Има ли шанс България да излезе от капана “ГЕРБ” и да се развива цивилизовано?

- Стремежът към свобода, култивирането на собствената и на другите свобода – това е съдържанието на духа на всяка съвременна цивилизована нация. За това се иска мъжество, но не онова мъжкарско перчене, което Бойко Борисов наложи като модел на поведение, а да не навеждаш глава дори тогава, когато изглежда, че няма никакви изгледи за успех. Излизането на България от катастрофата “ГЕРБ” може да започне само тогава, когато достатъчно българи започнат да стоят изправени сами. Тогава те ще могат да породят обществен договор, който да преоснове държавата върху основите на цивилизацията. Този процес вече тече. Той ще притиска и старите партии към промяна. Единствената партия, която няма да се промени, е ГЕРБ, защото те не са партия, а и знаем още отсега, че е мъртва. Ако има избори наесен, резултатите ще бъдат драматично различни от сегашните.

- Предизборната кампания мина под знака на скандала за подслушванията и фалшификацията на 350 хиляди бюлетини. Накърнено ли е българското гражданско общество с този вот?

- Резултатите от вота са позорни за българското общество, защото се оказа, че социалното дъно – утайката, тинята, може да продължи да налага волята си, избирайки Бойко Борисов и неговата партия за първа сила. Аз обаче много се съмнявам, че получените резултати са реалните. Такава чувствителна разлика – цели 3%, на ГЕРБ пред “Коалиция за България” не си представях. Но това не отнема основното: дори да ги нямаше тези фалшиви бюлетини, има достатъчно голямо социално дъно в България, което очевидно е опората на такъв вид партии. И затова апелирам (и го правя от години) следващото правителство незабавно да започне промяна в съдържанието на учебните програми в училището. Всяко дете в САЩ, Великобритания, Швейцария, Франция, Германия на 14-годишна възраст знае с кристална яснота защо трябва да има демокрация, защо е нужно разделение на властите и какво става, ако ги няма. На същата възраст българчето си представя, че трябва един човек да управлява и да се оправя с всичко. И какво се случва? Всяка година излизат около стотина хиляди 18-годишни нови гласоподаватели, които имат нулева идея защо няма разделение на властите у нас.
В Англия през 19-и век усилено се създава училищната система, за да бъде населението ограмотено и просветено в политически смисъл така, че, когато му се даде правото да гласува, да не си избира диктатори. И право на глас там се дава едва тогава, когато е функционирала училищната система и е произвеждала разумни граждани. Затова образованието е радикално важно. Само чрез добро образование можем да се оттласнем от това блато, което избира Бойко-Борисовци, а и да започнем да го пресушаваме лека-полека.

- Правителство на всяка цена, или да вървим към нови избори?

- Въпросът е да се избегне безпорядъкът. Ако той обаче продължи достатъчно дълго, могат да произлязат много мощни протести, които да напрегнат политическата и институционалната система в България. Ако съм на мястото на отговорни политици, каквито има в парламента, бих направил програмно правителство с широка подкрепа, което да свърши десет много важни неща, за които всички са съгласни, и след това да се направят нови избори.

- Изправени ли сме на този етап пред дефицит от бъдеще?

- Напротив, от доста години не сме имали такова изобилие от бъдеще. Конструирането на новата политическа система, на властта и на държавата тепърва започва. Най-сетне пред нас наистина има голямо бъдеще. Въпросът е какво ще бъде нашето поведение.

- Смятате ли, че главният прокурор Сотир Цацаров ще продължи да търси персонална отговорност?

- Много се надявам, че ще продължи. Много се надявам тази неочаквана и невиждана негова активност да е плод на ясно решение от негова страна, че иска да възстановява устоите на държавата. Би било добре, ако Цацаров започне дела и повдигне обвинения срещу съответните гербаджии от високите етажи на властта, които са виновни за всякакви престъпления. Това би имало и много добър възпитателен ефект върху обществото. Да се знае, че, ако държавата реши да се задейства, няма по-силен от нея.

- Заради загуба на изборите лидери на партии подават оставки. Отиват ли си политиците на прехода и необходимо ли е да го правят?

- Не знам дали си отиват, но знам, че в политиката влиза новото поколение. То е много различно, по-активно, много по-адекватно на 21-ви век. Това поколение вижда нещата много по-ясно, има повече енергия това внезапно бъдеще, което се появи пред нас, да бъде реализирано.

В държавата ще се оперира тумор, а хората мислят, че е апандисит

Андрей Райчев пред в."24 часа", 22 май 2013

- Г-н Райчев, оптимист ли сте, или не след парламентарните избори и всички ходове на политиците след тях?

- Оптимист съм за бъдещето, защото българският народ изхвърли от ръководството на страната не толкова ГЕРБ - защото ГЕРБ има 1 милион избиратели, колкото едно
раково образувание в МВР и ръководството на държавата - тепърва ще видим размерите му. ГЕРБ не беше опасен за държавата като политика, защото това беше една пасивна политика, дълга 4-годишна реакция на гасене на пожари. Който иска пари - получава пари, който има проблем - на място нещо се прави да не го боли в момента. Разбира се, всичко това отлага въпросите, но аз не съм сигурен, че България има възможност да прави нещо повече от това.

- Как така?

- Анализът на нашата съдба от началото на века насам показва, че има един- единствен решаващ и главен фактор, който обуславя икономическото положение на страната - инвестициите. Почти независимо от вътрешната си политика България преди всичко зависи от това колко чужди инвестиции идват тук. Когато на власт беше тройната коалиция, идваха 5-6-7 милиарда годишно и икономиката растеше с 5-6-7% годишно. В периоди като последните години, когато не заради последното правителство, а заради ситуацията в Европа, инвестиции практически няма, икономиката практически не расте. Ние нито измисляме нещо ново, нито увеличаваме кой знае колко труда си, нито получаваме наследство - това са начините човек или страна да забогатява.

Остават чуждите инвестиции, а те зависят от обстановката в света и най вече в Европа. В същото време капитализмът е машина за неравенство, така че когато страната не расте, мнозинството потъва и съответно реагира. Така че с ГЕРБ България изкара 4 години в един сън, че правим нещо, а всъщност нищо не правим, но не мисля че кой знае какво можеше да се направи. Но паралелно се развиха няколко заболявания, които са резултат от управлението на ГЕРБ. Главното са монополите, но по това не се различаваме от повечето страни от Източна Европа с изключение на Полша. Развихме обаче една опасна местна болест - трупането на паралелен център на власт с похвати като на Държавна сигурност, подслушване, следене, събиране на материали за опонентите и т.н.

Те до такава степен се разраснаха, че включвам към същото заболяване опитите за фалшификация на изборите. Този паралелен център се почувства толкова всевластен, че реши, че може да се възпроизвежда и през народния вот. Дълбоко съм убеден, че замисъл за фалшификация имаше, не знам до каква степен осъществен. Това е смъртоносна болест - убива демокрацията. Ако сега съм оптимист, то е в смисъл, че българите категорично отстраниха това от власт. Друг е въпросът, че те взеха властта
на ГЕРБ, но не я дадоха на БСП.

Когато БСП състави правителство, а натам вървят нещата, тя трябва много ясно да си даде сметка за ограниченията на тази власт. Народът я е пуснал да свърши бързата работа, но не мисля, че е поръчал тази власт задълго.

- И какъв е изводът за едно управление на БСП?
- Енергичност. Мисля, че Орешарски ще получи мандата и ще състави правителство и първото, което ще гледат хората, е това. Ако има бързи и ясни резултати, макар и неголеми, може би народът ще поосмисли и ще ги остави на власт. Ако не, ще ги помоли да напуснат. Във всеки случай трябва да направят операцията по изчистване на въпросния тумор.

- Но протестите не бяха за това.
- Народът не мисли, че страната е болна от това, не смята, че подслушванията и паралелният властови център са нещо кой зне колко опасно. Лекарите се го открили, смятат да го режат, но народът не е отишъл за това в болницата. Боли го апандиситът, при това много, и трябва спешна операция. Друг е въпросът, че лекарите са го уведомили, че първо трябва да отстранят другото.

- Ако имаме програмно правителство, каква според вас трябва да е програмата му и за колко време?

- Доколкото разбирам, Станишев е предложил 3 варианта на тези, с които разговаря, и това е много разумно - 100-дневен, 1-годишен и 4-годишен период. За колко време ще получи програмно правителство властта, зависи не толкова от БСП, а от нейните поддръжници. Струва ми се, че всички са склонни да поддържат БСП в частта да ликвидират паралелния властови център в МВР. Той е опасен и за България, и за всяка партия. Аз твърдя, че едногодишният период е най-разумен, и да организираме държавата така, че да имаме избори през май 2014 г. не само за Европейски парламент, а и за български. Разбира се това много зависи от потенциалните съюзници, т.е. от ДПС и “Атака”. По-точно временни съюзници, защото ДПС е много по-дясна от БСП партия, а “Атака” е много по-лява.

- Възможен ли е изобщо такъв съюз за подкрепа?

- Пожарът гори, действа едно МВР, което прави секретни операции. Това навежда на мисълта, че те ще се съюзят поне да разчистят бързо тази работа, а не да провеждат избори в условия на доминация на Б отбора на ГЕРБ - с техни шефове на полицията и т.н. Впрочем президентът проявява национална отговорност в момента, като ускорява максимално процеса на възникване на някакво правителство, тъй като от 6 месеца държавата практически няма активна стратегия на управление. Доколкото разбирам президентът се надява до средата на юни най-късно новото правителство да бъде съставено. Ако не беше тази негова позиция, можеше да получим допълнителна криза, тъй като г-н Борисов по свой класически начин успя да извърши отвличащи вниманието маневри.

- Искането за касиране на вота ли имате предвид?

- Това е хватка, с която успява да създаде много ярка метафора, за да замести реалния проблем. Това се случи веднъж, когато той падна от власт и вместо да обсъждаме този въпрос, обсъждахме как Доган се опитал да го убие преди време, след като Борисов изрови нещо съвършено старо и несъстоятелно. По-късно, когато го хванаха със съдебни дела, които не му се полага да държи в ръцете, той създаде една метафора за пикнята - съжалявам, но цитирам нашия бивш-министър председател - и много дълго
обсъждахме пикае ли човек сутрин, вместо да обсъждаме, незаконното поведение.

Сега не обсъждаме, че ГЕРБ е в пълна изолация и неговите противници създават коалиция “Ориент експрес” - цитирам Румяна Коларова. За тези, които не са любители на Агата Кристи, това е история за убийство във влак, където всички пътници се оказват замесени. Вместо изключителния факт, че ГЕРБ е в изолация и всички искат да се разправят политически с него, и това успя да съюзи, Боже мой, “Атак” и ДПС - постижение ала Хитлер, който успя да съюзи Англия, Русия и Америка, вместо това обсъждаме касиране на изборите, което е абсурдно. Нито могат да бъдат касирани, нито има значение, защото касирането заема период от близо 1 г. Това е типичен фойерверк на Борисов, той хвърля димка. По този начин печели време - най-важния фактор за него.

- Сценарият, в който ГЕРБ е в изолация, не вещае ли двуполюсен модел и изостряне на напрежението.

- Полюс означава някой, който може сам да вземе цялата власт. Във всички случаи
ГЕРБ не са полюс, защото са в заход - тях ги чака не само изолация, но и тежки дни. Мисля, че те ще станат партия с размер половин милион избиратели, тъй като допускам, че харизмата на г-н Борисов ще продължи да работи за някои хора. Но има огромно място за възникване на нови партии - още по-голямо, отколкото през февруари.

- Вдясно ли?

- В радикално. А БСП с този много добър резултат на Станишев пак не набира милион избиратели, което означава, че в обозримо бъдеще БСП няма да може да управлява сама. Тоест по-скоро имаме неполюсен модел.

- Тогава какво е бъдещето на политическия живот у нас?
- Вървим към тотална смяна на поколенията в политиката. Хората, родени след 1970 г., идват на власт. Стабилизация ще получим, когато тези хора формират своите политически отношения така, че да имаме някакъв модел. А нашето поколение, хората, родени преди 1965 г., ще отпадне от политиката.

- Програмата “Орешарски” изисква пари - откъде ще се вземат?

- Това е всъщност трагизмът на ситуацията след Борисов - той падна от власт, защото престана да е в състояние да дава пари на всички. В началото беше като Дядо Мраз, раздаваше и раздаваше, и когато това стана невъзможно, стана беля. Той обучи всички слоеве, че протестът води до това да ти дадат нещо. В повечето случаи им даваше по-скоро дъвчащ бонбон, отколкото реални калории, но все нещо даваше. Не мисля, че България е в ситуация да раздава в момента. Тя е в ситуация да направи онова, с което Борисов трябваше да започне - да реформира цели области. Ние живеем в страна, в която има 6 мелници, 25 банки и 50 вуза. Това не може да продължи.

- Ако съдите по досегашните действия на главния прокурор Сотир Цацаров, какво бъдеще на прокуратурата виждате?

- Г-н Цацаров просто трябва да продължи да прави това, което прави. Изведнъж се оказа, че може би си имаме прокуратура, което е изненада, защото смятахме, че си нямаме прокуратура. Аз съм убеден, че ще получи масова подкрепа от хората, защото една държава има нужда от прокурор. И защото, като си отвори устата, сме сигурни, че не защитава някаква страна със задкулисни договорки. Има нужда от разчистване на авгиевите обори, които е наследил, но това не трябва да става веднага, а полека-лека.

Защо бъдещо програмно правителство не е подмяна на вота

Александър Симов, Поглед.инфо, 19 май 2013

Медийният тероризъм придобива нови форми. По някакво стечение на обстоятелствата аз успях да избегна новата атака срещу колективния български разум, сътворена от Люба Кулезич по Нова телевизия, но стоновете на десетки наранени души из Фейсбук ми показаха мащаба на терористичния акт. Кулезич, която очевидно се чувства като духовен сиамски близнак на Цветан Цветанов и го гледа в ефир като гимназистка плакат на бойгрупа на стената си (влажно, страстно, с някаква смесица между сълзливост, интелектуална меланхолия и порнографско желание). При Кулезич само в рамките на последните й две предавания се изредиха до един всички птеродактили на прехода, останките от миналото, които не могат да разсъждават за света в друго, освен чрез конспирации. Това издава безсилие и безнадеждност. Все едно не гледаш телевизионно предаване, мама му стара, ами четеш потънала в прах стихосбирка на символист, само където тук, вместо прилагателни като "лунносребърни", "рубиненоутомителни", срещаш единствено и само - "интрига", "конспирация", "подмяна", "ДС", "активно мероприятие". Бла, бла...
Нека да оставим настрани терзанията Цветанови, неговите последни опити да се спаси от затвора, който го чака в бъдещето, а да се концентрираме върху новата любима теза на последните остатъци от ГЕРБ. Че случващото се сега е някаква подмяна на вота и победителят (ГЕРБ) трябвало да състави кабинет.
Ще се опитам да обясня защо от моя гледна точка подобен аргумент е безумен. Първо - никой не е забранил на ГЕРБ да направят опит да съставят правителство. Тук обаче има мъничък проблем. Понеже схемата на Борисов и Цветанов с костинбродските бюлетини не успя, тяхната партия получи 97 депутати. Ни повече, ни по-малко. По мое скромно мнение, поне 20 от тях са с фалшиви гласове, но това е отделна тема, голяма като бюста на последната мис "Плеймейт".
С 97 депутати трудно ще съставиш кабинет. Не стигат за мнозинство. Ама хич. Точно тук се намесват страничните дефекти на ГЕРБ, ако те бяха истинска партия, а не въплащение на лидерско его, сега можеха да търсят начини да преговарят, да правят програма, да търсят подкрепа за бъдещ техен кабинет. Но никой не иска да говори с ГЕРБ. Нещо повече - те дори не са показали програма, а и най-вероятно не правят такава. Прослувутата формула на Бойко Борисов от предизборните клипове "връщане на ДДС за три дни и работа, работа, работа" уви е твърде постна, особено за човек, който се самообяви за най-големия експерт от всички премиери досега.
Фактът, че ГЕРБ изобщо не сядат да правят програма, говори за това, че дори самите те вече не вярват, че могат да направят кабинет. Те търсят да направят някоя интрижка, някой последен номер, но е очевидно, че са лишени от идеи и дори не си правят труда да го скрият.
Ако хората, които смятат, че програмен кабинет на Орешарски ще е подмяна на вота, наистина са възмутени, би трябвало да висят ден и нощ пред централата на ГЕРБ с плакати, като питат “Най-големия експерт” защо не прави програма и не обявява приоритети. Нали другото е подмяна на вота? Нали победителят трябвало да направи кабинет? Ами хайде да го направи де! Какво чака?
При това Бойко Борисов има сравнително лесен начин да излезе от блатото, в което сам се е натикал. Ако наистина е държавник, за който намеква в своите плачливи проповеди Кулезич, той би се дръпнал назад, би направил болезнена и остра програма за социалните проблеми, би предложил състав на истински програмен кабинет, а когато БСП, ДПС и "Атака" го отхвърлят и предложат своя, тогава ще има начин да мине достойно в опозиция (ако не е в затвора междувременно) с възгласа, че той е предложил същото, но просто съдбата не е била на негова страна. За да направи подобно нещо, обаче, Борисов трябва да преглътне егото си, да разработи реални идеи и наистина да адресира правилно грешките на своето управление. Това е мисия невъзможна. Ето как личната характеропатия понякога върви срещу политическата кариера на един човек.
След това по конституция право да формира кабинет има втората сила в НС, в случая това е БСП. Ако БСП успее да създаде ясна програма и да осигури подкрепа на такъв кабинет, това не само не е подмяна на вота, ами е съвсем конституционно действие, каквото и да говорят дежурните по интриги герберски платени драскачи. Това е нормална парламентарна практика и нещо повече - в едно общество, с изострено напрежение като българското, най-големият проблем вече е не да спечелиш изборите, а да си осигуриш спокойствие след тях. ГЕРБ няма да успеят да постигнат това, но сега се опитват поне да минират и всеки следващ кабинет. Ето това тяхно действие, обаче, може да бъде окачествено като подмяна на вота.
Както беше подмяна на вота да обещаеш заплата от 1000 лева, а после да замразиш доходите. Точно това направиха ГЕРБ през 2009 година. Днес да откриеш тяхната предизборна програма от онези размирни дни е приключение, по-трудно от обиколките на Индиана Джоунс из тропическите джунгли. Тя е старателно изтрита от сайта им, но някои от нас още пазят отделни фрагменти от нея - там ясно е записано, че хората на Борисов обещават средна заплата 1000 лева и то буквално за една година.
Подмяна на вота е да обещаеш сигурност, а да гарантираш полицейщина. Точно за подмяната на вотове е най-добре ГЕРБ да не си отварят устата, защото тяхната политическа кариера е историята на една огромна подмяна. Подмяна на всичко.
Разбира се, много хора са гласували за БСП и никога не са си представяли, че БСП може да сътрудничи под някаква форма с "Атака", но пък на този етап да се твърди, че това е подмяна, е не само силно, все още е безумно. Ние нито сме видели управленската формула на бъдещия програмен кабинет, нито сме наясно със състава на министрите (гарантирам ви, че 99 процента от имената, които четете по вестниците са пълна лъжа), нито знаем как ще се осъществи един такъв бъдещ кабинет, за да можем още отсега да твърдим, че всичко е една огромна лъжа.
От моя гледна точка, кабинет на ГЕРБ с 97 депутата би бил върховна измама, защото те не могат да направят днес дори най-елементарното - да си осигурят подкрепа. Те са изолирани като болен от шарка, под политическа карантина и за първи път в своята политическа история именно техните собствени думи и действие се обръщат срещу тях.
Колкото и да се опитват медийните врачки и птеродактили да ги извадят от това положение, няма да се получи. Народът гласува интересно. Не дари ГЕРБ с пълна победа, не даде поводи и на останалите партии за особено самочувствие. Но пък с гласа си поне ясно даде да се разбере, че превес имат партиите, които са склонни да мислят поне в някакви идеи, а не "работа, работа, работа", защото разбраха, че при ГЕРБ "работа" обикновено означава - бачкай сега със замразени доходи, ама заплата може и да не получиш.
В този смисъл, подмяна в това, да намериш някаква формула за управление, не само не е подмяна, това е единственият път за временно успокояване на страстите. Иронично е, че днес програмното правителство започва да изглежда като единствен спасителен път, но в ситуация, в която никой не вярва в партиите, трябва да се мине и през него, за да видим какво ни чака в края му.
Знаете ли, може би птеродактилите заради това са толкова злобни напоследък. Може би виждат, че тяхната епоха е свършила безвъзвратно и заради това летят със злобни крясъци из медийния ефир.
Просто не знаят какво друго да правят с дните си.
Защото вече са безполезни.

Андрей Райчев: Касирането на вота вещае разпад

Андрей Райчев пред в."Труд", 17 май 2013

- ГЕРБ ще поиска касиране на изборите. Накъде вървим, г-н Райчев - към дестабилизация на страната или към решение на политическата криза с повторен вот?

- Албанският реотан загря. Бях абсолютно сигурен, че ще се сетят, че тъкмо това им е ходът още от първия момент. Но им трябваха три дни да размишляват, за да стигнат до единствено възможната си позиция - касиране на изборите, което ще им спечели време.

- Това не е ли мачо поза на победителя, който знае, че няма как да управлява, но иска да хвърли вината за това върху самото състезание, обявявайки го за нечестно.

- Ако могат да си формират мнозинство в Конституционния съд, не дай си боже, касирането ще им даде втори шанс. Защото техни са областните управители, полицейските шефове, които играеха завидно голяма роля на тези избори, в тях са и парите. И за тях нови избори са дюшеш. Всички конкуренти са с изчерпани сили, а ГЕРБ са пресни-пресни и искат нов мач. Макар че има един прекрасен руски анекдот от миналия век: Каин, когато умирал, заръчал на децата си - деца, пазете мира, за който загина чичо ви Авел. Т.е. да направиш мащабен опит за фалшификация на изборите и след това да поискаш касирането им, е удивителна фигура, но тя им е единствено изгодната. А те три дни се хвърляха на амбразурата, всичките им министри и публични говорители защитаваха позицията, че изборите са били честни. И накрая стигнаха до логичния извод - ама изборите не са в наш интерес, и поискаха да ги касират.

- Тези три дни толкова ли са фатални?

- Късно е, либе, за китка, както се казва. Защото президентът и основни фактори в държавата са против повторен вот, а за самата държава той е като бич, с всички произтичащи от това рискове за разпад.

- А ако изборите се проведат до месец и половина, както предположи Бойко Борисов?

- Месец и половина от момента, в който се разпусне новото Народно събрание. Ако се касират изборите, ще се възпроизведе подобен на сегашния резултат. Само че вече карикатурен - без подготовка, с изтощени партии и действаща в полза на ГЕРБ държава.

- Съгласен ли сте с Бойко Борисов, че скандалът с фантомните бюлетини в Костинброд е изял 5-6% на ГЕРБ?

- Аз съм убеден, че е готвена мащабна фалшификация. Мисля, че задачата е целяла около 300 000 допълнителни гласа за тях, плюс 150 000-200 000 за Яне Янев. Така сега щяхме да имаме тържествуващо мнозинство ГЕРБ+РЗС. ГЕРБ си осигуриха и социологически бекграунд. Агенцията на Мира Радева даде преднина от 600 000 гласа за ГЕРБ пред БСП, а друга агенция, единствена, даде влизане в парламента на РЗС. На всичко отгоре гербери казват, че са получили прогнозен социологически материал с подобно съдържание.

- Нали казахте в последното си интервю в “Труд”, че спирате да сте социолог?

- Спирам да съм социолог, който се занимава с производството на числа. Не спирам да съм анализатор, както казах.

- Този скандал добави ли към резултата на БСП?

- БСП имаха 1 млн. гласа като максимален таван, реално около и малко над 800 000 като свое постижение. Останалото над 942-те хиляди, които получиха, не са избиратели на БСП, а са гласували против ГЕРБ. Съботният скандал (с печатницата в Костинброд - бел. ред.) не смятам, че повлия, защото по принцип хората имат изключително пасивно поведение в деня за размисъл. Ще напомня случая от 1995 г., когато в деня за размисъл на изборите за столичен кмет могъщият тогава в. “24 часа”, който имаше стотици хиляди тираж, публикува фалшивата партийна книжка на синия кандидат Стефан Софиянски. Което не му дръпна и 1% от вота. Причината е, че никога не настъпва толкова бърза реакция при гигантската маса от хора. Освен ако не стане убийство, смърт или нещо подобно.

- Ако допуснем, че изборите все пак бъдат касирани и в края на лятото или наесен се проведат нови избори, какво ще получим - двуполюсен модел или някаква коренно различна парламентарна конфигурация?

- Първият ми извод бе за загрелия албански реотан. Вторият е, че ГЕРБ съзнателно бавят, за да направят възможен този си единствен политически изход. Третият извод е, че ГЕРБ знаят, че няма да спечелят, и ги е страх. Но ги е страх не от това, че ще има правителство, в което те не участват. А че това правителство ще покаже на хората разни неща. Ако изборите бъдат касирани, след като новото правителство вече е действало известно време, т.е. чисто и просто е информирало хората за ситуацията, и е сменило областните управители и областните полицейски началници, каузата на ГЕРБ е вече кауза пердута.

- Може би КС ще се произнесе бързо и няма да има време да работи ново правителство.

- Това е друг въпрос - ако се касират изборите, преди да се състави правителство, на България ще  бъде причинено голямо страдание. Страхът ги тласка към това да направят голяма беда на страната.

- Ако мандатът за кабинет вземе втората сила - БСП, в ролята на политически балансьор сега за пръв път се оказва не ДПС, а “Атака”. Която пък иска да преговаря за правителство в парламента публично, пред медиите. Възможно ли е това?

- Точката, която събира БСП, ДПС и “Атака”, е да разрушат това, което тримата лидери смятат за реалност - че има банда в ръководството на страната. ГЕРБ успя да обедини несъединими неща. Вероятно това ще е достатъчна спойка да възникне от нея управление и едва ли достатъчна, за да стои то стабилно дълго време. Затова си позволих да предложа предварителен едногодишен срок на действие на това правителство - тогава няма да се дебнат, стига да не стават големи безобразия. Но в началото на едно ново правителство такива неща и не стават. Пък след година, ако формулата се окаже добра и българите са приели това правителство - да продължи и по-нататък. Подобен проект е дългосрочно нестабилен не само защото трите съставки са трайно несъвместими и правят едно лесно избухливо вещество, но и защото населението изобщо не е настроено миролюбиво - ние сме пред бунтове.

- Подобна теза изрази преди изборите и президентът Плевнелиев - че на всяка цена трябва да има правителство, ако ще с 1-годишен мандат, и заедно с изборите за евродепутати идното лято да има нов парламентарен вот. Но това правителство няма ли да е едно служебно правителство плюс - т.е. съвсем малко по-силно от служебното?

- Защо, то ще има парламент зад гърба си. Макар и от експерти, партийните фигури очевидно ще консултират състава на министрите, ще избегнат фигури, които дразнят партньорите - което не е лошо. Но какъв е смисълът да се прави нещо за 4 години, когато нацията не стои зад този парламент? Защо ти е да управляваш насила - такова управление не дава резултат и винаги завършва зле. Така че трябва да наблегнат на обединяващото - да направят кабинет с цел да разградят бандата.

- Възможно ли е да има “добър ГЕРБ” без Цветан Цветанов, ГЕРБ с човешко лице?

- Има добър ГЕРБ и сега. Защото ГЕРБ е един милион и сто хиляди българи. И каквито и фалшификации да са ставали, този милион е налице. Това е добрият ГЕРБ. Един милион българи виждат така света и си искат този лидер - Бойко Борисов. Освен това в ГЕРБ има фигури, които не са опетнени от скандали. Започвам с Йорданка Фандъкова. Има и няколко популярни министри. Въпросът е не да се разбие ГЕРБ - той е воля на българския народ.

- А без Борисов възможен ли е изобщо ГЕРБ?

- По-скоро не. Изглеждаше възможно НДСВ без царя, но не стана и се разпадна на фракции - едната е при Борисов, друга при Кунева, трета не влезе в парламента.

- Изненадан ли сте от главния прокурор Цацаров?

- Станах нещо като фен на прокуратурата след пресконференцията  в сряда. А това по принцип не е хубаво - все едно да си фен на зъболекаря. Но май че имаме вече зъболекар, който смята да вади зъби, а не да разсъждава колко хубаво е да имаш здрави зъби. Бавно се печели обществено доверие, но ако хората се убедят постепенно, че той наистина си върши работата, без да дели хората на свои и чужди, ни чака една приятна изненада.

- Кой е най-лошият сценарий за тотална дестабилизация на страната?

- Разпад на парламента. Другото е дестабилизацята отдолу. Доколкото разбирам, на 20 юли пак ще повишават цената на тока и декември пак ще има взрив. Може би, да не дава господ. Но преди да почнем каквото и да е подобрение, което хората чакат, първо трябва да създадем предпоставките за него, които иначе хората въобще не ги интересуват - всичките подслушвачки, записвачки, събирачки на тайна власт, паралелни властови центрове, опити за фалшификация на изборите. Хората чакат да им оперират апандисита и много ги боли, но се оказва, че преди това трябва някаква друга много сложна операция да се направи, за да стане възможна операцията на апандисита.

- Ще разберат ли накрая, че нещо, което не изглежда насъщно важно, все пак е по-важно?

- Никога няма да разберат, защото не ги засяга пряко, а някакъв си елит. Подслушвали министри - е, голяма работа, ако върши нещо лошо, що да не го подслушват? Обикновеният човек не разбира, че подслушването и трупането на тайна власт посяга на властта му. Той не схваща властта като своя власт, а като власт на ТЕ. И когато някой се опитва незаконно да я вземе, не му се струва кой знае каква трагедия. Ако хората ценяха своята власт, никога нямаше да допуснат да им я крадат. Чух следния аргумент от страна на Борисов и други от ГЕРБ. Крадец стои в центъра на стаята. Вие викате - “Крадец!”. Полицаят обаче ви казва: “Той няма откъде да влезе”. Вие му казвате - “Ама аз го виждам”. Полицаят иска: “Кажи ми откъде е влязъл. Щом не можеш да ми кажеш, значи не е крадец”. Ето и Борисов пита журналистката за подслушванията - кажете как е станало. Ами отде да знае тя как е станало, да не е престъпник?

И ГЕРБ може да "помогне" за пълен мандат на БСП+ДПС

Драгомир Драганов, в."24 часа", 15 май 2013

Kакви ли не апокалиптични предсказания от местни и чужди източници се търкалят из медийното пространство след изборите. То не бяха разпади, поляризации, блокажи, отврат от политиката и т.н.

Глупости на търкалета! Заставам на точно обратното мнение - много добри избори с много добри резултати.

Да, от една страна, народецът ни ясно се раздели на две - на половината му дреме, на другата - не. В смисъл, че половината от него казва: "А нам все равно." Демек, че изобщо не го интересува кой ще го управлява.

Докато другата половина си припозна статуквото - "Великолепната четворка". Тези са били, те и ще си бъдат...

Ами не е ли добро това? Разделихме се на българи, на които не им пука, и на такива, на които - да.
Но така е в цяла Европа. И дойде и в България, което си е стъпка към европеизацията ни...

Много добри са и резултатите от изборите. Замислете се дълбоко и ще видите, че няма разпади, блокажи и т.н. Има  жестоко придвижване на България напред към европейския партийно-политически модел. Там нещата са прости - нормална левица и нормална десница. Едните печелят, другите губят. После обратното. И така - до края на света.

Там и формулата е проста - социалдемократи и либерали вляво срещу християндемократи и националисти вдясно. Който не вярва, да погледне сайта parties and elections in europe. На това в теорията му викат "формулата 2 + 2".

Там обаче има и нещо друго - когато дойдат на власт, лявото и дясното спазват едно също много просто правило от шахмата - "не взимай царя на противника". Сиреч
не мачкай опонента, защото в следващия мандат той може да ти отговори със същото.

Извинявам се за това теоретично отклонение. Но то ми дава основата, върху която да докажа, че следващото управление на БСП и ДПС с периодичната (или епизодична) подкрепа на "Атака" може да продължи цял мандат.

И това би било много полезно за България. Защото в условията на световна криза, по-силна и от тази от 1929-1933 г., ексик ни е само продължаваща нестабилност - политическа и икономическа.

Обратно - като че ли след 1989 г. сега най-силно се нуждаем от национално единение. И макар и с риска да ме вземете за отчаяно глупав оптимист, съм убеден, че то ще се получи.

Първо, защото и БСП, и ДПС очертаха достатъчно отчетливо приоритетите си при евентуално бъдещо съвместно управление.

Второ, защото и Сидеров каза, че условията на "Атака" за коалиция са изписани на ръката му.
И трето, защото за възможен пълен мандат на следващото правителство яко работи поне засега и ГЕРБ. Едно време, когато ритахме с единствената намираща се в махалата топка, ако притежателят й губеше, си я взимаше и казваше, че не иска да играе повече с нас.

И тогава ние, останалите, се съюзявахме в търсене на нова. И обикновено я намирахме, за да си продължим мачлето без него. Т.е. без сърдиткото.

Знам и какво обикновено ставаше след това.

Един по един бившите му съотборници идваха и се молеха да ги вземем при нас.

И той оставаше все по-сам. Ясен ли съм?

На това пак в теорията му се вика  “коалиция от изключващ тип”. Подобни, но не във футбола, а в политиката, обикновено се създават след управление, характерно с авторитарен стил и методи “всичко за мен”.

Започвам силно да оставам с впечатлението, че точно такива са били и стилът, и методите на управление в предходните четири години.

Та в заключение на резултатите от тези избори трябва да се радваме. Защото, от една страна, избистриха лявото и дясното и ни приближиха до европейските тертипи. От друга страна, изчистиха от боклука мръсното дясно – ДСБ и РЗС. И от трета, ни дадоха перспектива – да се дебалканизираме и поевропейчим.

10 аргумента "за" програмно правителство

Васил Проданов, в."Труд", 14 май

Тези дни гледах американско изследване, според което една трета от гражданите на САЩ смятат, че проблемите в тяхното общество скоро ще трябва да се решават с въоръжено въстание. Ако е така в цитаделата на либералната демокрация, то какво ли си мислят българите в нашата периферна и много по-крадлива и катастрофична либерална демокрация?
Ненавистта към политиците нараства, а в същото време немалка част от тях или политическите наблюдатели продължават почти дрогирано да повтарят, че не какво да е, а само партийно правителство би трябвало да управлява България. Идеята за непартийно и програмно правителство се посреща на нож. А защо?
1. Обяснява ни се колко лошо било програмното правителство на Димитър Попов. Но нека да вземем нещата в сравнителен план. Да не би партийното правителство на Филип Димитров да демонстрира по-добри резултати? А това на Жан Виденов? А катастрофата при ГЕРБ, свален с народни протести и камъни? Всъщност и досега това си остава един от най-уважаваните министър-председатели.
2. Програмното правителство е шанс българите да бъдат управлявани от експерти и технократи, а не от калинки. Да си припомним гигантската некомпетентност на голяма част от парламентаристите и безбройните поправки на законите. Програмното правителство ни дава възможност да управляват не министри, намерени на някой кръстопът, а такива, които са се доказали в управлението на големи и сложни системи.
3. Политици и политолози се надпреварват да ни убеждават, че програмното правителство било “безотговорно”, че било “правителство на грабежа”. А какви бяха партийните правителства през тези 23 години, дали при тях грабежът бе по-голям или по-малък? Дали не се държаха в повечето случаи като партийни клики? Не е вярно, че партийното правителство носи отговорност, за разлика от програмното. Катастрофата на българския преход към капитализъм е резултат на системата на колективната безотговорност на партийните правителства.
4. Програмното правителство е важен механизъм за обединение в едно силно фрагментизирано политическо пространство, в което в същото време непрекъснато се говори, че “десните не са истински десни” и “левите не са “истински леви” и сред десетките партии и коалиции, участващи в изборите, често трудно можем да открием съществени различия.
5. “Програмното правителство е кукла на конци”, беснее Борисов. Напротив. Досега парламентът бе кукла на конци при партийните правителства. По конституция сме парламентарна демокрация, но с партийните управления тя бе нарушавана, тъй като доминираше изпълнителната, а не законодателната власт. Сега именно ще се реализира водещата роля на парламента и парламентарните сили.
6. Процесът на вземане на решения не само може да се забави от неизбежните консултации, но и лесно може да бъде блокиран, казва критичка на програмното правителство. Напротив! След като има стратегическите програмни ориентири и има опита и експертността, то много по-лесно може да взема решения, отколкото едно партийно правителство от калинки. Та нали екипът на Борисов бе пример за неспособност да се вземат решения, на колебаене по няколко пъти на ден по един или друг проблем.
7. Всяко правителство изпълнява програма, казват някои. Да, ама не. Каква беше програмата, която изпълни партийното правителство на ГЕРБ? И нали проблемът на досегашните партийни кабинети бе, че се приеха между 200 и 300 стратегии и куп програми, но те не се изпълняваха?
8. “Програмното правителство има ограничен времеви хоризонт”, казват критиците му. И какво от това? И всяко партийно правителство има ограничен времеви хоризонт от четири години, но за разлика от програмното неговото мнозинство в парламента не му поставя въпроса защо не си изпълнява програмата.
9. “Липсва му политическа представителност”, твърдят противниците на програмното правителство. А какво е представителството на партиите и коалициите от партии? То не се ли определя от доверието на гражданите към партиите? В България има вълна на негативизъм към политиците и политиката, към партиите. Единственият начин да се върне доверието към държавата и нейните институции, е да се намали ролята на политиката и политиците там, за сметка на експертите и технократите в изпълнителната власт.
10. Наскоро в една програмна статия, озаглавена “Бъдещето на историята” Франсис Фукуяма се оплака, че либералната демокрация не работи в Америка и се е превърнала в олигархия. И че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските. Папата на либералната демокрация ни казва, че правителствата в цитаделата на тази демокрация не вземат рационални икономически решения. У нас в периферията на тази демокрация партийните правителства през изминалите 23 години вземаха не просто по-малко рационални, а катастрофални икономически решения. Защо тогава да настояваме отново за такива правителства?