- Предсрочният вот сякаш се превърна в наказание за всички, не мислите ли, г-н Александров?Победителят е в изолация и не може да управлява, а победеният се кани да го стори, десницата е аут, нова формация в парламента също няма.
- Българският избирател отдавна се упражнява в наказателен вот и явно доста се е усъвършенствал, защото този път наистина успя да накаже всички партии, като ги постави в крайно некомфортна ситуация. В обществото има изразен копнеж по наказание и възмездие, не случайно новата звезда е главният прокурор, чиито действия се радват на широка подкрепа. По-важно е дали този вот няма да се окаже наказание, или по-точно самонаказание и за нацията. Политическата безпътица и безпомощност, в която живеем от години, в този парламент се възпроизведе математически. Предстои да разберем дали нашите избраници ще съумеят да се издигнат на висотата на предизвикателствата пред нацията, или ще се отдадат на безотговорното, дребнаво, отмъстително и реваншистко поведение, което наблюдаваме в първите дни на новия парламент.
- Каква роля ще играе всеки от четиримата участници в него?
- Партиите в този парламент са изправени пред поне три задачи. Най-важната, разбира се, е да предложат антикризисна програма, която да стабилизира поне отчасти разнебитената икономика и да успокои обществото. Втората е да съхранят и укрепят остатъчната легитимност на политическата система пред заплахата от нова вълна на
гражданско недоволство, което може да избухне всеки момент.
Третата е да осигурят минималното функциониране на администрацията, за да може да продължи животът в страната. За да бъдат изпълнени тези задачи, се налага народните избраници да поставят под контрол политическите страсти, които се развихриха извън мяра по време на отвратителната предизборна кампания, и да се съобразят с императивите на реалността. Разбираемо е желанието на всички онези, които се чувстваха жертви на всепомитащата харизма на Борисов, да си разчистят сметките с него и с ГЕРБ, както и желанието на самия Борисов да си върне накърнения авторитет и влияние. Налага се тези страсти да бъдат удържани поне за момента, за да не избухнат в разрушителна конфронтация, която да блокира окончателно и без това заклещения парламент.
- Жертва ли е Борисов на решението си да се откаже от властта 5 месеца преди редовните избори?
- Не, не бих казал, че Борисов е жертва. От гледна точка на неговата лична кариера, на интересите на неговата партия и на най-доверените му хора оттеглянето му може би има висока цена. Но от гледна точка на обществения интерес това беше по-доброто решение. Неговата оставка едновременно успокои и обезсмисли уличните протести, което ни спести потенциално насилие.
Случи се ненасилствена промяна, доколко е добра, предстои да разберем. В този смисъл Борисов отигра, може би несъзнателно, една от основните повели на българското управление - да не се стига до тежък сблъсък и открита конфронтация с народа. За добро или лошо ние винаги сме си спестявали конфликта, това е част от политическата ни култура. Затова можем да се гордеем с етническия мир и мирния преход, друг въпрос е на каква цена. Властта в България никога не отива докрай в репресията - тя по-скоро прелъстява, заиграва се, подкупва, отколкото насилва. Сега е много популярно управлението на ГЕРБ да се обявява за насилническо, полицейско и т.н., но истината е по-различна.
- А не беше ли?
- Управлението на ГЕРБ беше по-скоро прелъстяващо и развращаващо, отколкото репресивно. Да не забравяме, че Борисов се е учил от Тодор Живков. Сега ще видим дали още е толкова талантлив ученик, тъй като предстои нормализация, той и партията му тепърва влизат в обичайния режим на политически живот. Защото имаше нещо извънредно в начина, по който функционираше досега. Лукавата технология на властта през процедури и апартни хватки бе нещо, което не му се налагаше да владее, след като владееше масите и жънеше победа след победа. Сега, когато е в неблагоприятна позиция, ще се наложи да се учи от своите противници, които са доста по-обиграни, както стана ясно от първите дни на новия парламент. Ако се учи бързо, нищо чудно отново да яхне вълната.
- Смятате ли, че Борисов ще си остане любимецът на народа?
- Категорично. Народът, при цялата условност на това понятие, не е имал политически любимец от такъв мащаб. Тази любов отива далеч отвъд политическото, тя е дълбинна, идентичностна, неподвластна на рационална преценка и няма да пресекне отведнъж, както се надяват неговите душмани. Дори да слезе от политическата сцена, а Борисов не смята да го прави, пак ще си остане любимецът на хората. Същественият въпрос е дали ще успее да отиде отвъд това и да култивира собственото си лидерство. Ако той израсне и се развие пред очите на своите многобройни поддръжници, това ще им се отрази облагородяващо по силата на органичната им връзка с него.
- Каква опозиция ще бъде ГЕРБ?
- Засега изглежда, че ще е сърдита и нацупена опозиция, но поне се надявам да не бъде разрушителна. В момента изпращат противоречиви послания, което издава липса на опит с ролята на парламентарна опозиция. От една страна, по навик се опитват да дисквалифицират своите противници, от друга страна заявяват, че ще подкрепят разумните мерки. Ще видим кое от двете ще надделее.
- По-силна ли ще излезе ГЕРБ от тази патова ситуация, или ще се разпадне? Особено с жеста на Цветанов да си даде имунитета?
- Зависи как ще отиграят новата ситуация, при която се оказаха заподозрени. Ако успеят да наложат версията, че са жертви на политическо преследване, ще излязат по-силни. В общества с травматична култура като нашето да бъдеш герой, предполага да бъдеш и малко жертва или поне да имаш такава семейна история - не случайно Борисов обича да напомня, че дядо му е жертва на комунистите.
Ако Цветанов премине с гордо вдигната глава през това изпитание, ако го арестуват, разпитват и съдят и накрая вземат, че го оправдаят, това ще бъде политически триумф за ГЕРБ. Да не забравяме, че, за жалост, нашето общество е правно неграмотно, подозително към институциите на реда и закона, морално объркано и податливо на манипулации и внушения. Има голям риск от цялата гнусна каша с подслушването, допълнителните бюлетини и прочее да спечели онзи, който успее да наложи най-убедително изгодна за него версия. Затова е толкова важно този път да възтържествува истината и справедливостта.
- Каква ще е ролята на ГЕРБ в този парламент?
- Централна. Те не просто имат най-голямата група, но Борисов продължава твърдо и непоклатимо да стои в центъра на обществения и медиен интерес дори когато е поставен в кръгова отбрана. Спомнете си първата му поява след изборите - уж бил загубил, уж бил изолиран, уж се скрил, но в мига, в който го съзряха, журналистите щяха да се избият за него като за желан любовник, който им е изневерил, но щастливо се е завърнал. Впрочем и вие все за него ме питате. Няма ли да ме попитате за някой друг?
- Ще привидят ли хората нов спасител в Орешарски с неговия план?
- Слава богу, той не изглежда изкушен от тази роля и твърдо стои в ролята на безстрастен експерт. Парадоксално, но в ситуция на криза спасението често идва тъкмо от хора като него. Точно защото не обещава невъзможни неща и отказва да прави чудеса, неговата програма има шанс да проработи.
Големият въпрос обаче е как едно програмно управление с размита политическа отговорност ще успее да се опази от попълзновенията на огладнелите и освирепели олигархии, които лакомо ще се нахвърлят върху остатъчни ресурси на държавата. По много тънък лед ще трябва да ходи това правителство. Ще трябва да удържи както на олигархичния натиск отгоре, така и на популярния натиск за преразпределяне отдолу. Тук изненадващо положителна роля играе ДПС, която като ключово условие за своята подкрепа постави запазването на плоския данък – едно от малкото останали предимства на нашата изпосталяла икономика. Другите стабилизиращи фактори са валутният борд и европейските фондове.
- Тези дни всички говорят за главния прокурор Сотир Цацаров като за българския Робин Худ. И в него ли хората привиждат спасител?
- Опазил ни Господ да вменим на прокуратурата спасителна роля. Това означава, че мислим за себе си като за криминално общество, като за сган от неблагонадеждни, асоциални типове, които трябва постоянно да бъдат контролирани, надзиравани, следени, шпионирани и наказвани, защото са неспособни на етична саморегулация. Колко поколения трябва да станат жертва на безумната идея, че морални болести могат да се лекуват с наказателна репресия, за да спрем да се уповаваме на Големия брат? Нека оставим прокуратурата да си върши работата – тя очевидно има воля за това - и най-сетне да се захванем с неотложната задача по възстановяването на моралните общности в Бълагрия, преди да е станало безнадеждно късно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар