Това е лично обръщение към членовете и симпатизантите, към привържениците на "Демократи за силна България", към тези, които сами се наричат "костовисти".
След загубата на изборите увереността ми е силно разколебана. Днес споделям с вас последната си опора.
Сигурен съм, че ще преживеем тежки изпитания като общество и ние с вас като общност. И точно така съм сигурен, че вие последни ще се поддадете на хаоса и разпада, които ни обхващат.
Сигурен съм, че вас вярата и надеждата ще ви напуснат последни. Сигурен съм, че ако намерим отново път към доверието на избирателите, това ще бъде, защото вие ще пренесете през душите си товара на разочарованието и отчаянието и ще намерите в себе си сили да продължите напред.
Сигурен съм, че ако някой може да намери изход от кризата на отечеството ни, това сме ние, но само заедно с всички вас.
Също така съм сигурен, че вие не искате от мен да пожертвам достойнството си заради каквото и да било. Ние никога не сме искали това един от друг. Ние поставяме човека в центъра на политиката, а не партията, страната или нещо друго.
Сигурен съм, че макар да го считате за несправедливо, разбирате, че съм превърнат в гръмоотвод на злобата и завистта в българската политика. Че съм станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било.
"Демократи за силна България" не е създадена да брани мен, а да решава проблемите на българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдете облекчени, когато над вас спре да тегне този прокълнат мит.
Сигурен съм, че имаме достатъчно сили, за да ги предадем на новия си водач и да му бъдем най-силната опора.
Накрая съм сигурен, че няма да се превърнете в най-голямото разочарование на живота ми, като изоставите каруцата и магарето си в калта. Защото вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, продавана и предавана земя, България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар