Проф. Петер Акос Бод, бивш управител на централната банка на Унгария (1991 - 1994), изнесе лекция в България по покана на "Юнион клуб". В момента той е преподавател и ръководител на Института за икономическа политика в университета "Корвинус" в Будапеща. Преди това е бил министър на промишлеността и търговията (1990-1991) и директор за Централна и Източна Европа в ЕБВР (1994 - 1998) и член на борда на банката (1995 - 1998) от името на страните от района. Разговаряме с проф. Бод преди лекцията му в София.
Какво ще кажете на аудиторията в лекцията си?
- Спрял съм се на две теми - като бивш централен банкер и бивш служител на ЕБВР в Лондон ще споделя заключенията си за случващото се в Европа и еврозоната, а на второ място ще говоря за унгарската икономическа политика и икономическата ситуация в страната ни. Когато говориш пред предприемачи, обикновено става дума не толкова за макроикономика, колкото за климата, за това как се прави бизнес в тази държава. Затова и съм оставил максимално време за техните въпроси.
Има ли достатъчно общи фактори между България и Унгария, за да бъдат полезни вашите препоръки в София?
- Надявам се да е така. Последните доклади на Европейската комисия за икономиките на двете страни от тези дни показват доста паралели. Един от тях е огромната роля на преките чуждестранни инвестиции - те са двигател на растежа, но и илюстрират рисковата експозиция на една много отворена икономика. Унгария е такава отворена икономика със сравнително висок външен дълг и разположена между богати икономики като австрийската и големи, но по-бедни, като Украйна. България също е отворена към света и много зависима от валутните промени.
Ние сме част от т.нар. европейска периферия и затова така съм кръстил и част от презентацията си: "Европейските промени, погледнати от периферията". Не сме и никога не сме били в центъра през последните хиляда години и като членове на ЕС сме изправени пред същите предизвикателства, но в различна ситуация.
Ако си в позиция да взимаш решения за икономическата политика, което съм правил в миналото, или я анализираш, което правя в момента, виждаш, че не можеш да копираш политиката на големи държави, като Германия или Великобритания например. Трябва да се изработи собствен подход, в което е и предизвикателството. В същото време унгарското правителство е критикувано, че действа неконвенционално - ако политиката ти не следва някакъв общ поток, си създаваш проблеми.
По цял свят се спори как да се постигне растеж - с намаляване на правителствените разходи или с увеличаването им за стимулиране на растежа. Кое от двете е по-ефективно в момента?
- Една от разликите между България и Унгария е, че ние имаме доста по-голям външен дълг. Правителство в Будапеща наследи доста голям дълг от около 50% от БВП и той се увеличи до 80% без видима полза за икономиката. И тогава настъпи кризата и Унгария се оказа насред тази буря с голям баласт - не можем да харчим повече, нямаме много голям избор и кабинетът е принуден да действа много внимателно. За Европа има избор, но - както видяхме и в Унгария - като харчиш повече по правителствените канали не допринасяш за промяна на структурата на икономиката. Растеж не се постига с разходи.
Разбира се, съкращаването на разходи е болезнено и забавя или спира растежа, но и разходите сами по себе си не са панацея.
А кое има значение?
- Качеството на провежданата политика. Вижте Германия - днес те са в добро състояние, но преди това направиха реформа на трудовия си пазар. По принцип реформата на пазара на труда може да бъде неутрална към фискалната политика - нито ще ви спести разходи, нито ще ви принуди да правите такива - но може да промени образователната и социално-осигурителната системи, гъвкавостта на трудовите отношения...
В Унгария например трудовият пазар е много скован - ние или работим много, или изобщо не работим и няма нищо по средата, а освен това малко работещи издържат много пенсионери. Много е болезнено да накараш хората в предпенсионна възраст да работят още повече само за да намалиш броя на пенсионерите. Но можеш да мобилизираш работещите, да подобриш трудовите отношения, да направиш икономиката повече конкурентоспособна.
Повече от десетилетие имаме усмирителната риза на валутния борд. Съжалявате ли понякога, че такава не бе надяната на унгарските политици?
- На първо място съм недоволен, че не приехме еврото. Аз съм в малцинство - повечето ми колеги смятат, че не сме готови и че еврозоната си има достатъчно проблеми в момента. Обичам форинта, подписът ми стои на банкнотите... Но все пак трябваше да влезем в еврозоната заедно със Словения и Словакия, защото сме изключително отворена икономика по отношение на търговията - 70% е със страни от еврозоната, и валутата. При толкова активен бизнес с държавите с евро нашите бизнесмени са принудени да работят с единната валута, което им създава известни спънки. Освен това движението на валутния курс е риск и струва пари.
Казано накратко, да, бих искал вече да сме поне на пътя към еврото. Той е труден, дефицитът трябва да се държи под определено ниво, а ние си имаме проблем и с дефицита. Но ако предишното правителство бе решило, щеше да ни е трудно в началото, но щяхме да се отървем от нестабилността във валутата.
Валутният борд като че ли започва да тежи в кризисни времена. Има ли среден път?
- Валутният борд е много трудно и екстремно решение, по-лесно е да си в ERM-2. Съжалявам, че не сме в еврозоната, не съжалявам, че нямаме валутен борд, но щеше да е по-добре да сме в ERM-2, където има известна гъвкавост. Валутният борд е като брака - не изневеряваш на жена си, но и дори не заглеждаш другите жени. Понякога това е прекалено изискване.
Унгария стана известна през последните месеци с много активната политика на премиера Виктор Орбан към ролята и структурата на Централната банка в Будапеща. Как оценявате тези действия?
- Това също е включено в лекцията ми. Дълги години имахме "гулаш социализъм", а след това социалистическият режим се оказа достатъчно прогресивен, за да се съхрани и след промените. Социалистите управляваха 11 от първите 20 години след 1989 г. и балансът във властта между тях и опозицията бе толкова особен, че определени решения просто не се взимаха и определени постове не се запълваха.
Отлагаха се много неща - промените в конституцията, регулацията на отношенията с църквата, положението на медиите... В повечето страни в преход тези решения вече бяха взети, докато в Унгария те се натрупаха, включително защото повечето правителства не разполагаха с достатъчно власт в парламента да ги разрешат и да променят конституцията.
Сега Виктор Орбан действа, защото с толкова голямо мнозинство просто е длъжен и не може да се оправдава като предишните: "Съжалявам, искахме да го променим, но нямахме достатъчно власт". Като динамичен лидер той искаше да свърши всичко в първите две години от 4-годишния си мандат, както впрочем се препоръчва на всички управляващи да постъпват. За съжаление кризата го принуди да се сражава на твърде много фронтове и този за централната банка е един от тях.
Политиците не бяха доволни от ситуацията, защото унгарската централна банка не можеше да охлади желанието на предишното правителство да харчи. Тя единствено можеше да държи високи лихвите при прекалени разходи в среда на твърда монетарна и мека фискална политика.
Като човек, управлявал централна банка, мога да ви кажа, че е трудно от такава позиция да убедиш парламента и няколко премиери да вкарат страната в еврозоната, за което се иска дефицит не повече от 3% от БВП. Ние имахме през 2002-2006г. дефицит от 9%.
Каква е алтернативата?
Единствената възможност остават високите лихви, но това означава че валутата става много силна, обменният курс е висок и фирмите отиват да се финансират с евро. Получава се капан - искаш да помогнеш, но принуждаваш играчите на пазара да отиват в чужбина и там да взимат кредити. Така се докарахме до ситуация домакинствата да взимат кредити в швейцарски франкове и дори в японски йени. Това е откачено.
Ако бяхме на път да влезем в еврозоната, нямаше да е проблем да се взимат кредити в евро, просто е въпрос на време да си част от тази група с единна валута. Но в ситуацията, в която бяхме, централната банка трябваше да предупреждава по-силно и да направи всичко възможно, за да бъде чута.
Сега много от критиките на Орбан към тази институция са оправдани, а и той лично не харесваше гуверньора. Аз никога не съм харесвал личните отношения да застават между правителството и банката, защото трябва да се спазва уважение и от двете страни. Разбирам критиките му, но никога не съм одобрявал начина, по който той атакуваше централната банка като институция.
А вие защо си тръгнахте навремето от централната банка на Унгария?
- Ръководих централната банка, когато инфлацията беше 20% и трябваше да я свалим под 10%, а социалистите се върнаха на власт и бях принуден да взимам заеми от името на тяхното правителство. Сега е малко по-различно, но тогава отказах да се поддам на този натиск от правителството и си тръгнах, не можех да си върша работата. В онези времена централната банка бе претоварена със задължения и отговорности и прецених, че ще е по-добре извън нея да се боря това да се промени.
Изкушавал ли сте се да влезете в политиката - днес има такива примери с бивши централни банкери?
- Не, но в неправителствения сектор и като преподавател следя политиката. Така че се издържам, като си имам работа с политиката и й отделям доста време.
А предлагали ли са ви от някоя партия?
- Преди няколко години получих предложение да вляза в политиката, но това бе момент, когато двата партийни блока бяха почти в паритет и се говореше за сформиране на експертно правителство. Но нека си го кажем - и тук говоря само за унгарската, а не за сегашната българска ситуация - по-добре е да оставите партиите да си вършат работата. Това е най-доброто решение, останалите са по-лоши. Вярно, че понякога не можеш да избегнеш изключенията. Все едно че сте някъде с колата и си счупвате крака - тогава молите някой да седне вместо вас зад волана и да ви откара до болницата. Позицията ми не е аполитичност, а един вид настояване политиците да си вършат работата - за това им плащат, това са избрали в живота си, заложили са репутацията си, имат нужната инфраструктура.
За влизане в политиката е нужно и малка доза авантюризъм, а за авантюристи сме чували в инвестиционното или търговското банкиране, но никога в централните банки. Защо?
- Би трябвало работата в централната банка да е скучна, бе казал американски централен банкер. Това всъщност дори не е банка, а монетарна институция, която трябва да е лесна за разчитане, да следва определени писани и неписани правила. Добрият професионалист за централна банка е някой, на когото можеш да имаш доверие. Името му е на банкнотите, които държиш, и всеки път, когато ги погледнеш, би трябвало то да ти внушава увереност, гаранции, удовлетворение. Централният банкер не бива да е прекалено иновативен.
Разбира се, работата в централната банка не е "скучна", това е шега. Просто създателят й е имал предвид, че основната задача е да се работи за стабилността и силата на валутата, че трябва да си благоразумен. В търговското банкиране трябва да си по-агресивен, изобретателен, да поемаш рискове... В централна банка това не е препоръчително.
Споменаването на политиците неизбежно повдига въпроса за предвидимостта им. Останах с впечатление от ваши статии и интервюта, че подкрепяте намесата на МВФ в работата на политиците. Наистина ли имате нужното доверие на експертите на фонда?
- Като цяло гледам положително на МВФ през последното десетилетие. През 90-те години оцеляхме с помощта на фонда, но тогава ни се предлагаше едно универсално меню: приватизация, либерализиране, намаляване на бюджетния дефицит, отваряне на пазарите, стимули за чуждестранните инвестиции... Нямах проблем с предлаганото, а с това, че МВФ не се интересуваше от капацитета на съответната национална администрация да приложи реформите. За изграждането на институции се изисква време и нямаше нужда да казва - вижте как се справят поляците или чехите.
Днес е по-различно - във фонда се мисли повече не само за решенията, но и как те да бъдат приложени. Хората там се интересуват от икономическия растеж, а не само от макроикономическия баланс.
Що се отнася до действията на кабинета "Орбан" - те първо отказаха, после казаха, че може би можем да преговаряме, но по нашите условия... Всичко това бе направено прекалено шумно и самоуверено и това усложни ситуацията. Иначе смятам, че в момента нямаме нужда от финансиране от МВФ, капиталовите пазари са готови да рискуват в Унгария, а и в Европа има доста "евтини" пари.
Унгарската банкова ОТР, която има бизнес и в България, преговаря да купи две банки в Унгария, от които изглежда се оттеглят чужденците. Какво става в банковия сектор на страната?
- Отношенията между правителството и банковата общност са сложни, защото 80% се контролира от чужденци, печалбите им бяха колосални преди кризата. Политиците заключиха, че банкерите печелят много, не плащат достатъчно данъци, не допринасят в нужната степен за финансирането на икономиката. Проблемът е, че това бе замислено като еднократно притискане не само на банковия, но и на енергийния и други сектори - ще съберем пари, ще рестартираме икономиката, ще им благодарим за подкрепата - те ще го приемат, щом е веднъж - и толкоз. Аз самият съм в борда на местна банка и в него отношението беше общо взето в духа на "ОК, щом е само за един път и догодина ще ни оставят на мира, няма проблем"
Но не се получи така и Орбан нямаше късмет защото икономическият растеж, който преследваше, се оказа мираж - година след година тичаш към него, а "добрата година" се отдалечава.
Затова и банкерите реагираха така - не че напускат, но не кредитират, както би било в друга ситуация. Кредитирането продължава да се свива пета година подред, докато в Полша или Чехия то тръгна нагоре. Банките не харесват правителството, то не харесва тях - не е добра ситуация, но се надявам да се промени.
Можете ли да посочите три поуки от кризата за финансовия сектор?
- Първата е, че клиентите би трябвало да знаят повече за финансите, населението трябва да бъде ограмотявано финансово. Второ, надзорът е стратегическа работа и не можеш просто да го оставиш на саморегулацията на банкерите - те си имат частни интереси, обичат да разкрасяват картината в добри времена и да изпадат в паника в лоши. Третото е, че ако в еврозоната искаш банкиране с еднакви стандарти, трябва и еднакъв надзор.
- Говорите за финансово образовано население, а изненадват ли ви с нещо в този дух студентите, на които преподавате в "Корвинус"?
- Там преподавам икономика и се предполага, че те вече имат някаква основа. Но забелязвам, че не познават историята и всяка ситуация за тях сякаш се случва за пръв път. Налага се да им говоря за историята, за "дежа вю" и не защото съм много възрастен, а защото не приемам някой от тях да твърди, че имаме съвършено непознато и ново явление. Казвам им: "Вижте кавко е ставало в миналото, вижте възходите и паденията на икономиките. Да, това е "нашата криза", но тя е само една в дългата поредица от кризи."
Тогава те ме питат, "А как така имаме толкова специалисти и скъпо платени анализатори и те не предвидиха кризата?" На което отговарям, че често това е непредвидимостта на човешкият фактор. Затова една страна се нуждае от добри институции - те не могат да премахнат рисковите фактори, но могат да ги смекчат и управляват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар