- Г-н Пенчев, в първите минути на новия парламент внесохте план за защита на потребителите срещу монополите. Защо го направихте?
- Преценихме, че точно сега, точно в това Народно събрание е много важно и полезно да представим във възможно най-сбит вид проблемите на потребителите, с които институцията на омбудсмана се сблъсква всеки ден. Предлагаме и решения, така както сме го правили всяка година в редовния си доклад, но уви, досега без резултат. Макар че след като хората излязоха на улицата, политиците изведнъж взеха да си спомнят какво сме препоръчвали.
Този доклад, който наричате план, беше мой ангажимент към хората, които излязоха на протести тази пролет. Те имаха възвание към всички институции и на омбудсмана бяха възложили да направи пълен анализ на неравнопоставеността между гражданите и монополите и да даде препоръки какво може да се направи.
- Значи ли това, че вашият доклад е обобщение на цялото недоволство на хората?
- Абсолютно. Всичко, което предлагаме, е премислено, изстрадано заедно с хората. Не предлагаме някакви чудеса, нови закони и конституции, а прости практически решения, които могат до голяма степен да облекчат положението на потребителите. Например за парното - хората, които са си изключили отоплението, да не плащат за сградна инсталация. Знам, че настоящото положение, при което хората плащат, не бе обявено за противоконституционно, но това не значи, че не е несправедливо. Самият Конституционен съд заяви, че биха могли да се търсят социално по-добри решения. Напомням на законодателя, който от мнозинство в мнозинство непрестанно следи за интересите на топлофикациите, на монополистите - нека малко последим и за интересите на гражданите. Нашата водеща цел е не да фалираме топлофикациите, а да не фалираме гражданите.
Във ВиК сектора например основният проблем е таксуването на вода за общо потребление. От една страна, имаме водомери, които трябва да сверяваме периодично, от друга страна, ни начисляват суми за общо потребление. Изобщо генералният проблем с тези доставчици на обществени услуги е неяснотата на ценообразуването. Тя води до съмнение, често пъти основателно, за надписване и измама. Това чувство за несправедливост и неяснота изкара хората на улицата.
Ето и "такса смет", за която непрестанно сме във война с общините. Тя е превърната в абсурден втори данък и хора, които не ползват вилата си например, са принудени да плащат такса смет за цяла година. Ако не искат, някои общини им поставят условие да си спрат тока и водата. Другаде пък отказват услуги на хората, които не са си платили. Заради подобен абсурд едно дете от Хасково 11 месеца нямаше акт за раждане.
Това са дребни на вид несправедливости, но се натрупват.
- Казвате, че с години никой не е обръщал внимание на предложенията ви, какво ви кара да мислите, че това няма да стане и сега?
- Досега ги отминаваха с мълчание или с празни декларации, че ще си сътрудничат с омбудсмана. Но силата на този доклад, на неговите констатации и решения я дава не институцията на омбудсмана, а гражданите. Защото в момента те предупреждават, че са готови пак да излязат на улицата, ако видят, че вървим постарому. Не казвам, че предложенията не може да бъдат доразвити и усъвършенствани. Това е работа на народните представители, на изпълнителната власт. Просто показвам в кои области кои проблеми са най-наболели, къде обувката убива най-много.
- Внасяте предложения, твърдите, че зад тях е силата на хората, които са готови да скочат на протест, но има теми, по които някой експертно трябва да следи дали се вземат правилните решения и да каже на хората, че нещо не е наред. Вие ще го правите ли?
- Категорично. Няма просто да хвърля един доклад и да кажа, че съм дотук. Напротив, това е началото на един разговор с всички власти и с гражданите, тъй като омбудсманът освен защитник е и посредник. Посредник да се сложи край на високомерното отношение към гражданите. Може и да отнема време, но нещата ще се случат. Ето, като започнаха протестите, внесох предложение в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да има гражданска квота с право на глас и това беше отминато с мълчание от предишния парламент. Сега чувам, че вече искат да променят закона в тази насока.
Повтарям, хората не излязоха на улицата само защото са бедни, а защото към тази бедност се наслагва липсата на елементарна справедливост и институциите, доставчиците на услуги и търговците им се подиграват.
Ето нещо съвсем простичко, което поискахме и настояваме да се приеме в Закона за защита на потребителите. Ако си купите телефон например и той се окаже дефектен, сега законът дава 1 месец, в който продавачът да го поправи. Но той го поправя 10 пъти за по един месец и не само че нямате телефон, но и не ви връщат парите. Решението е елементарно - да има ограничение на броя ремонти. Искаме здрав разум и справедливост. И не възприемам, когато ми кажат, ама законът е такъв. Не, няма такъв закон, който да противоречи на здравия разум и да казва, че черното е бяло.
- Недоволството на гражданите беше отприщено от сметките за ток. Отчетохте, че броят на жалбите срещу енергоразпределителните дружества (ЕРП) при вас е скочил 5 пъти. Какво предлагате в тази област?
- Да спре да се прехвърля отговорността върху потребителите за неточно измерена енергия. Като се окаже, че вашият електромер, който е собственост на ЕРП-тата, не измерва точно или въобще не отчита, те със задна дата ви начисляват електроенергия по максималната тарифа. Има решения на Върховния касационен съд, че тази практика не почива на закона, но тя продължава да стои в общите условия. Нещо повече, когато през 2012 г. сигнализирахме за това, вместо да бъдат променени общите условия така, че да отговарят на закона, беше променен законът, така че тази несправедлива практика да бъде законовооснована!
Да вземем проблема с неправилното отчитане на електромерите. По закон, ако собственикът на жилището подаде сигнал, че уредът не се отчита правилно, се прави проверка, на която трябва да присъства или той, или свидетели. Повсеместна практика е ЕРП-тата въобще да не уведомяват собственика, че идват да проверят електромера, а да го правят с някакви свидетели, които те си знаят. И накрая правят констативен протокол, че няма проблем.
- Освен на монополистите обаче докладът ви има и част, посветена на банките. Те не са доставчици на обществени услуги, от които имате правомощия да защитавате хората, защо ги включихте?
- Така е, но при нас има много жалби от кредитополучатели. Знам, че като започна да говоря за проблеми във финансовите услуги, срещу мен скачат и ме обвиняват, че искам да върна банковата криза от 1997 г. Не, аз искам да говоря, при мен идват стотици хора и проблемите им не трябва да се крият. Не може да има теми табу, защото те изкарват хората на улицата.
Оплакванията масово са едни и същи и не мога да ги подмина или да мълча. Хората пишат: Бях предприемач, бях добре платен, изтеглих кредит да си купя жилище или за да си финансирам бизнеса и в един момент лихвите неочаквано и необяснимо почнаха да растат. Сценарият продължава с това, че човекът пропуска вноски, банката незабавно получава изпълнителен лист за целия кредит, продава жилището му и от средна класа той става бездомник с огромни задължения. Обърнах се към Асоциацията на търговските банки и им казах, че трябва да се прояви разум. Да не убиваме всеки длъжник, а да му се даде възможност за разсрочване, за глътка въздух, да си стъпи на краката, за да може да си плаща кредита.
- Банките твърдят, че правят точно това, защото те нямат полза от "умрял" длъжник, а от такъв, който си плаща.
- Имаме случай, в който една банка специално ни писа за хора, купили на зелено жилища, ипотекирани от строителя, който не си обслужва кредита. Тя ни уведоми, че е съгласна да започне преговори, да спре принудителната продажба за 6 месеца и омбудсманът ще посредничи да се уредят нещата.
Но да ви кажа какво предлагаме да се промени. Например за референтния лихвен процент в Закона за потребителския кредит. Заради този процент банката може едностранно да променя лихвата по договора за кредит въз основа на определени критерии, например икономическата обстановка. Но тези критерии трябва да са обективни и да са еднакво независещи и от банката, и от длъжника.Точно това искаме да се запише в закона - обективни критерии.
Има и друг проблем - че след като по искане на банката срещу вас започне принудително изпълнение, вие няма как да го спрете освен като внесете гаранция равна на целия ви кредит. Стига се до там, че хора, които водят дела срещу дадена банка, защото считат, че лихвата им по кредита е увеличена заради неравностойни клаузи, също не могат да спрат съдебния изпълнител, като дойде да им продаде имота. Тези хора трябва да знаят, че Съдът на ЕС в Люксембург излезе с решение, което е задължително за всички държави в съюза, включително и за нас, макар да е по испански казус. С него той казва, че трябва да се спират принудителните продажби на имоти на банкови длъжници, които водят паралелни дела за неравноправни клаузи в договорите си с банките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар