Показват се публикациите с етикет ГЕРБ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ГЕРБ. Показване на всички публикации

петък, 28 юни 2013 г.

Богомил Бонев: Гербаджиите не са на страната на гражданите

Богомил Бонев във Фейсбук през Е-вестник, 23 юни 2013

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите.

В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт? Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.-министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем.

Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които събираха рекета и пребиваха хората по офиси и магазини. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме “бизнеса” на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета.

Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана.

Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това искане работи не за друг, а за герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето “ПРОТИВ”, но нямат своето “ЗА”. Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите.

Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шансът да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това Доган го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата му от с. Кочан, с която качи Борисов на власт (Б. р. - когато Доган обяви, че той разпределя ресурсите в държавата, че депутатите зависят от него, с което предизвика негодувание и насочи много хора на изборите да гласуват за ГЕРБ – виж тук). След това Доган предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт на Борисов. Нали не сте забравили?

Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Първия Български Бутон за споделяне

ДАНСwithoutme и IgnoreVolen

Вилдан Байрямова, БГНЕС, 27 юни 2013

"Аз, "грозният" десен, не съм с вас, "красивите" десни по улицата, защото: 1.Избори днес и сега е идея, лишена от всякакъв разум и политическа логика, 2.Избори в края на септември отново ще оставят десните без представителство в парламента,
3.Избори сега ще стопират всички съдебни производства и ще попречат затворите да се напълнят с пожарникари и физкултурници, 4.Избори сега ще попречат за приемане на важни антикризисни мерки и ще задълбочат кризата, 5.Избори сега ще затвърдят статуквото и ще ни донесат нови 4 години безвремие. Ето защо, драги мои, ДАНСwithoutme!".

Така, дотук с преписването на постинги от Фейсбук. Да ме прощава приятелят, когото окрадох, но позицията му съвпада с моята. Довчера енергията на младите хора от протестите наистина зареждаше с оптимизма, че не всичко в България е изгубено. Обаче…Протестът на младите, красивите и образованите десни започна да се клонира в доста несимпатични форми, освен, че не предлага никакви решения. Допреди 13-ия ден може и да бяха симпатични тези протести, нали така ги определи държавният глава. Младите, красивите и образованите си стояха по работните места и си заработваха европейските заплати, техни говорители акцентираха на това. А пред парламента и МС вчера цял ден вилняха групи, които или нямат работа, или не се разписват като европейци срещу добри суми. Или пък са им предплатили нерегламентирана надница заради самото крещене. Кой посмя да парцелира недоволството и оплеска бунта на възпитаните и интелигентни хора с яйца и домати, аз не зная. Но виждам, че в делириума с основното искане за оставки не става ясно какво точно се иска. И какво точно се предлага. В нормалните европейски държави протестиращите знаят какво искат и обикновено се целят в социалния спектър. У нас всички забравиха престъпното управление на ГЕРБ и се фиксираха в глупостите на новия кабинет, който очевидно ще се запомни с неадекватните и повече от скандални назначения като начало. Да, само като начало. Защото Орешарски и компания до момента само назначават и нищо не успяват да извършат като пряко общозначимо действие.

Протестиращите искат незабавни оставки на всички, които са във властта. Добре де, ако кабинетът се самосвали и парламентът бъде изметен от "червените боклуци", от турците и от волните съчетания на Воленовата бригада, кой ще промени Изборния закон, кой ще договаря еврата за следващия програмен период, без които сме обречени като камикадзета без свещена цел? И защо ли нищо не чуваме против Борисов, Цветанов, Фидосова, а? И като казах турците, само да вметна, че нямам впечатлението да съм управляваща. Не съм и чувала някъде в Европа етнос да управлява. 

Вярно, появиха се някои уточнения в социалните мрежи, че "като не искаме туй, не значи, че искаме онуй". А кого, впрочем, искаме? Къде ни е новият десен политически субект? Той може и да е вече в първите гърчове на родилните мъки. Но до появата на младенеца, до адаптацията му към белия свят и най-вече към родната българска хейтърска реалност ще му трябва година поне. Партиите, които не смогнаха да надскочат 4-процентовата бариера, започнаха обучения, подобни на схемата на Училището за политика /светла му памет на Дими Паница, че го наложи в България!/ почти веднага след изборите. Стигнаха и до първото си единодушие за първите 4 стъпки към промяната. Любопитно е през колко мътилка ще им се наложи да минат, за да се консолидират и да предложат новото дясно. В България най-трудно се консолидират позиции, освен в случаите на следизборните коалиции, когато се реже баницата. Помните ли как не много отдавна Иван Костов изора България, за да изгради от партийната многотия в СДС една партия? И после как всичко се срина и нарои, а той млъкна задълго… 

Сигурна съм, че именно избирателите, които останаха непредставени в парламента, сега скандират по площадите. /В скоби: и аз съм от тях, но София ми е далеч и самотно ръмжа на компютъра/. Къде обаче бяха те, когато урните ги очакваха, а кумирите им още повече, и защо не стигнаха до тях, само те знаят отговора. 

Та колкото до симпатичните протести, в 13-ия си ден те станаха, меко казано, не такива. Безспорно, викащите през деня и линчуващи депутатите не носят харизмата на младите и красивите, шестващи вечер след работа. Но и едните, и другите посочват онова, което не искат. Не им е възможно да посочат онова, което искат, още го няма. Тогава кого обслужва протестът на отрицанието, нали той не може да предизвика по-кратката "бременност" в политическия спектър, нито да овласти пряко площадната демокрация. В крайна сметка, бързите оставка на кабинета и предсрочни избори биха напълнили воденицата единствено на ГЕРБ – там бученето вътре се засилва и е противопоказано вотът да е чак догодина, например, две в едно с този за евродепутатите. И категорично ще саботират нормалното раждане на новото дясно, за което така неистово се озъртаме. Избори наесен ще заковат това, което сега е подложено на отхвърляне и отрицание. 

А нещото, което действително трябва да бъде изметено и тотално игнорирано, вреди не само на обществото, но и на себе си. Лошото е, че за това нещо няма клинична пътека, защото то не ходи при подходящия лекар. И "платените жрици" работят по някакви правила сигурно, но облекли костюма на политици, те са на стъпка от саркофага си. Както и поклонниците им, впрочем. Да се надяваш на политически труп като на животоспасяваща операция е точно толкова глупаво и опасно, колкото и да назначиш медиен магнат за шеф на ДАНС. Нито на парламента му отива да е толкова крехък и безхарактерен при липсата на опозиция, нито на националната сигурност са й притрябвали медии и точно това лице за лице. Ако ставаше само с Ignore, досега да сме цъфнали, ние сме академия за индивидуализма и отричането. Обаче късно я отворихме. През последните близо 4 години си траехме и затваряхме очи пред стократно по-тежки скандали. Сега само за месец ни причерня под веждите. Изпълзяха национализмите, гладните са много повече от ситите с европейските заплати, а коктейлът им е взривоопасен. Аз, "грозната дясна", от тази гърмяща смес се страхувам, а вие? /БГНЕС

-----------------
Вилдан Байрямова е кореспондент на агенция БГНЕС в Кърджали.

Първия Български Бутон за споделяне

понеделник, 24 юни 2013 г.

Илюзиите за нови избори и нов Борисов

Иван Бакалов, e-vestnik, 24 юни 2013
 
Твърдението, че нови избори няма да доведат до нова алтернатива било мантра, която разпространяват „властимащите”, пишеше някъде тия дни.

Тази „мантра” я казвам и аз. И без да съм от властимащите, ще направя проста сметка какво ще родят едни нови избори сега. И дори след 6 месеца.

Сред т. нар. от Евгений Дайнов „десни идиоти” за втори път се ражда илюзията, че е възможно да се създаде ново правителство с един променен и по-послушен Борисов, подпрян парламентарно и извънпарламентарно с министри от партии и кръгове.

Нещо такова си въобразяваха десните през 2009 г., когато подкрепиха Борисов, а Костов дори заяви преди изборите, че е готов за коалиционно управление с него. Тогава основната илюзия се състоеше в това, че ще управляват с мускулите на Борисов и ума на Костов.
Резултатът се видя. Десните разочаровани се дръпнаха като опозиция, а Борисов започна да управлява в неофициална коалиция с „Атака”. Впрочем, Сидеров, още от начало подкрепи ГЕРБ, с категорични декларации, после гласува за него в трудни моменти. Сега недоволните, че благодарение на „Атака” беше съставено сегашното правителство, не обичат да им припомнят това.
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали.
Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство.

Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това.
Не било страшно да има нови избори сега.
В едни избори никога няма нищо страшно.
Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди.
Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция.

Това е същата опасна илюзия, че бивша мутра може да управлява страната, а едни хора да се возят на гърба му. Та този човек има извършени престъпления като премиер, които рано или късно ще го вкарат в съда. На този гръб ли иска да се возят десните? И може би ще твърдят, че Борисов е невинно агне?
Първият и основен белег, че си за правова държава и демокрация, е да поискаш съд за Борисов и Цветанов. Има за какво – очевидни престъпления. Щом си затваряш очите за тях, не си десен, а партизанин, който иска да се докопа до келепира. Или си наивник, за който е по-важно да не дойдат „комунистите”. Или си откровен фен на Борисов, което съвсем не е атестация, че си сред интелигентните.

Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представляват, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

В предишния парламент т. нар. десница – ГЕРБ, включително и Сините гласуваха закони, подкрепящи банките и едрия бизнес, а не средния и дребния. Популистът Борисов ще се оправи с този проблем пред своите фенове, но претендиращата за интелигентна десница няма да се оправи.

И при едни избори сега дори 3% праг може да не им е достатъчен, защото споменатите „десни идиоти” този път с по-голяма сила ще гласуват директно за Борисов, за да е по-сигурно, че няма да дойдат пак „комунистите”. И никой не трябва да забравя, че след едни нови избори „Атака” не само може да пусне един човек за кворум, ами направо да гласува за общо правителство с БСП-ДПС. И какво, ще легнат на Орлов пак да искат избори?

Какво е най-добре ? Това правителство е готово на отстъпки, осъзна болезнено настроенията в обществото. В следващите 6 месеца или година сегашното правителство може да прави отстъпки за промени в законите, за назначения.
Което и да е следващо правителство няма да бъде готово на такива отстъпки като сегашното. Защото ще е формирано от открита и по-стабилна коалиция, независимо дали тя се харесва или не, като сегашната. Илюзиите за нови избори и нов Борисов

24 Юни 2013

Иван Бакалов 
Първата страница на в. “Капитал” седмица след началото на протестите.

Твърдението, че нови избори няма да доведат до нова алтернатива било мантра, която разпространяват „властимащите”, пишеше някъде тия дни.
Тази „мантра” я казвам и аз. И без да съм от властимащите, ще направя проста сметка какво ще родят едни нови избори сега. И дори след 6 месеца.

Сред т. нар. от Евгений Дайнов „десни идиоти” за втори път се ражда илюзията, че е възможно да се създаде ново правителство с един променен и по-послушен Борисов, подпрян парламентарно и извънпарламентарно с министри от партии и кръгове.

Нещо такова си въобразяваха десните през 2009 г., когато подкрепиха Борисов, а Костов дори заяви преди изборите, че е готов за коалиционно управление с него. Тогава основната илюзия се състоеше в това, че ще управляват с мускулите на Борисов и ума на Костов.
Резултатът се видя. Десните разочаровани се дръпнаха като опозиция, а Борисов започна да управлява в неофициална коалиция с „Атака”. Впрочем, Сидеров, още от начало подкрепи ГЕРБ, с категорични декларации, после гласува за него в трудни моменти. Сега недоволните, че благодарение на „Атака” беше съставено сегашното правителство, не обичат да им припомнят това.
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали.
Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство.

Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това.
Не било страшно да има нови избори сега.

В едни избори никога няма нищо страшно.
Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди.
Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция.

Това е същата опасна илюзия, че бивша мутра може да управлява страната, а едни хора да се возят на гърба му. Та този човек има извършени престъпления като премиер, които рано или късно ще го вкарат в съда. На този гръб ли иска да се возят десните? И може би ще твърдят, че Борисов е невинно агне?
Първият и основен белег, че си за правова държава и демокрация, е да поискаш съд за Борисов и Цветанов. Има за какво – очевидни престъпления. Щом си затваряш очите за тях, не си десен, а партизанин, който иска да се докопа до келепира. Или си наивник, за който е по-важно да не дойдат „комунистите”. Или си откровен фен на Борисов, което съвсем не е атестация, че си сред интелигентните.

Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представляват, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

В предишния парламент т. нар. десница – ГЕРБ, включително и Сините гласуваха закони, подкрепящи банките и едрия бизнес, а не средния и дребния. Популистът Борисов ще се оправи с този проблем пред своите фенове, но претендиращата за интелигентна десница няма да се оправи.

И при едни избори сега дори 3% праг може да не им е достатъчен, защото споменатите „десни идиоти” този път с по-голяма сила ще гласуват директно за Борисов, за да е по-сигурно, че няма да дойдат пак „комунистите”. И никой не трябва да забравя, че след едни нови избори „Атака” не само може да пусне един човек за кворум, ами направо да гласува за общо правителство с БСП-ДПС. И какво, ще легнат на Орлов пак да искат избори?

Какво е най-добре ? Това правителство е готово на отстъпки, осъзна болезнено настроенията в обществото. В следващите 6 месеца или година сегашното правителство може да прави отстъпки за промени в законите, за назначения.
Което и да е следващо правителство няма да бъде готово на такива отстъпки като сегашното. Защото ще е формирано от открита и по-стабилна коалиция, независимо дали тя се харесва или не, като сегашната.

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 23 юни 2013 г.

Кукловодите искат избори веднага, преди десницата да се е обединила

Богомил Бонев, Фейсбук

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите. В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт.

Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем. Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които пребиваха хората по офиси и магазини и събираха рекета. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме "бизнеса" на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета. Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана. Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това не би могло да е искане на друг, освен на герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето "ПРОТИВ", но нямат своето "ЗА". Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите. Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шанса да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това той го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата от с. Кочан, с която качи Борисов на власт. След това му предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт. Нали не сте забравили? Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Диктатурата на ГЕРБ не трябва да се връща

Мария Пиргова, в. "Преса", печатно издание, 19 юни 2013



Станишев, Местан и Орешарски сгрешиха с хода си да назначат спорна кандидатура за шеф на ДАНС - макивавелистки ход, в който целта оправдава средствата. А целта беше да се прекъсне срастването на МВР с икономиката. Това беше основният лозунг на БСП в предизборната кампания, за да не се позволява повече рекет върху бизнеса. Това е задача със свърхтрудност в сегашните условия.

Политика и морал

Не се съмнявам в държавническите намерения на Станишев, Местан и Орешарски. Склонна съм да повярвям в намеренията на Пеевски, защото в политиката можеха да се дадат множество подобни примери. Подобно е приятелството между генерал Де Гол и главата на колаборационисткото правителство на Франция Петен, който работи с нацистите в окупираната от тях Франция. Де Гол громи Петен по радиото от Англия, а за режима на Петен по това време активно работи емблематичният по-късно социалистически президент на Франция Митеран. Те са политици и работят за Франция - невинаги в съгласие. Но гражданите не са политици, голяма част от тях застават на морални позиции и не виждат възможните политически последствия. Такива примери историята също дава. Моралното избухване в Югославия срещу посттитовизма доведе на власт Милошевич. Именно милионните митинги доведоха човека, който ликвидира Югославия.

Давам тези примери, защото смятам, че днес гражданите, които протестират и искат оставката на правителството на Орешарски, съвсем не искат дестабилизация и обедняване на България. Те искат да се разреши един морален казус - не може преди изборите да се протестира против монополи и техни представители, а сега независимо от съображенията те пак да са на ключови позиции. Това е нормалната морална гражданска реакция.

Множеството от протестиращите иска ГЕРБ да е вън от властта.

Чия да е властта?

Но в настоящата политическа обстановка не може да се случат и двете - хем ГЕРБ да не е на власт, хем и правителството на Орешарски да не е. Повече от ясно е, че в момента няма друг политически субект, който да управлява. Затова е необходимо да се намери решение, което да позволи макар и малка стабилизация на институциите и тяхната нормална работа. Гражданите не могат да правят компромиси с морала си, но трябва да са зрели за политически компромиси. Правителството явно е готово на тях и ги прави. И това трябва да се използва. Защото това правителство е демократично и постъпва демократично за разлика от алтернативата ГЕРБ. По дефиниция властта на ГЕРБ беше диктатура на изпълнителната власт, съсредоточена в ръцете на Борисов и Цветанов. Техните политически престъпления са доказани, това протестиращите го знаят и не искат да ги върнат на власт.

Трите възможни сценария

Какви са в тези условия възможните сценарии за по-нататъшно развитие на събитията? Те са три.

Първият съдържа следните елементи:

1. Даване на възможност на правителството да заработи. Да избере съгласувано нов ръководител на ДАНС и да попълни липсващите позиции в правителството. Това може да стане при ясна позиция и обсъждане на кандидатурите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). За съжаление дори демокрацията не повелява да се обсъждат публично фигурите от сферата на сигурността, защото иначе няма да има държава, а тя е конструкцията, върху която се гради демокрацията.

2. Ясен и категоричен ангажимент на парламента заедно със социалните закони да започне работа по нов Избирателен кодекс, за който да даде срок и да предложи начин на работа с неправителствените организации.

3. Работата на правителството да се контролира публично от парламента, а министър-председателят да представи ясен график на действията си пред НС, по който да се отчита.

Избори, които да не нанасят още по-сериозен ущърб на държавата, може да се проведат, когато се формира нов съществен политически субект извън ГЕРБ, способен да вземе властта.

Шанс за десните

Това може да бъде дясно обединение или изкристализиране на нов десен субект от средата на протестиращите. Във времето това най-рано означава едновременност с европейските избори 2014. Правителството на Орешарски е най-големият шанс за консолидация на дясното и то не бива да я изпуска. Само така може да настъпи баланс в политическата система на България.

4. Правителството на Орешарски трябва да намери начин да изпълни своите социални обещания. Енергийните помощи са необходими за голяма част от населението.

5. Здравната карта трябва да заработи и цялото население на държавата да има достъп до медицинска помощ - спешна, фелшердска по места и после висококвалифицирана болнична помощ. От здравеопазване не бива преимуществено да се ползват само София и големите градове.

6. Публично трябва да се използват европейските средства, които се договорят в най-скоро време.

Вторият сценарий би бил следният:

1. Орешарски да подаде оставка. Президентът завърта отново парламентарната рулетка, като връчи мандат на най-голямата парламентарна група. ГЕРБ може да състави правителство само с части от БСП или ДПС, което е малко вероятно. Следва мандатът да се даде на БСП, после вероятно на ДПС. И чак след това да се обяви, че този парламент е изчерпан. Президентът съставя ново служебно правителство, отново под натиска на ГЕРБ.

2. Служебното правителство подготвя нови избори по сегашния Избирателен кодекс.

3. Не се осъществяват социалните мерки на правителството на БСП-ДПС. Цените на тока се вдигат, защото не може да се направят промени в закона за енергетиката.

4. Партиите се готвят за избори през октомври и политическият хаос не дава възможност нито за консолидация на дясна партия, нито за нов политически субект, който да влезе в новия парламент. Възможно е да влезе НФСБ и „Атака" да загуби мандати. БСП може да загуби част от мандатите си за сметка на ГЕРБ.

5. Следва нов мандат на ГЕРБ и още по-силен натиск върху бедните слоеве, безработните и държавните служители до нова нетърпимост.

Кризата в БСП

Този сценарий е възможен не само поради гражданските протести, но и поради кризата в БСП и заради сили в парламентарната й група, които са склонни да жертват обществения интерес в името на връщането на Георги Първанов на председателското място в БСП. От това печели само тесен кръг хора около Първанов и вероятно този път води към разцепление в БСП, като групата на Станишев остане определяща за следващите избори. Първанов вече не е способен да обедини БСП около себе си. Неговата колаборация с ГЕРБ става все по-явна.

6. В дългосрочен план този сценарий води към опита на Борисов да овладее президентската власт и да даде повече правомощия на президента с поправки в конституцията или с Велико народно събрание, вече под негов контрол. Това е логиката на режими като този на ГЕРБ.

Третият вариант:

1. Станишев подава оставка, за да запази правителството.

2. Търси се лидер на БСП. Първанов не може да бъде избран от сегашния Национален съвет. Той може само да предизвика разцепление, но от това едва ли ще спечели. Този състав на Националния партиен съвет може да избере само Станишев за лидер. Другата процедура е нов конгрес, но това е дългосрочна работа, ако трябва да е легитимна и без разцепление на партията.

3. Парламентарната група се разпада, защото без Станишев няма лидер. След разпада на групата на БСП правителството пада. Такъв самопожертвувателен жест от страна на Станишев е със съмнителна стойност и политически не носи дивиденти на никого освен отново на Борисов. Формално е възможно Първанов да се опитва да привлече 25 депутати от БСП и да направи правителство в рамките на този парламент заедно с ГЕРБ. Тези депутати заедно с Първанов обаче нямат политическо бъдеще.

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 19 юни 2013 г.

44 довода да не забравяме ГЕРБ

Пик.бг, 19 юни 2013

Георги Ников, полицейски инспектор от Елхово, написа коментар под наша публикация от тази сутрин за интервю на Делян Пеевски. Читателят Ников ни е написал 44 пъти "Забравихте ли" и така дава 44 довода да не забравяме важни факти от управлението на страната в последните 4 години. Ето неговия коментар:

Нима забравихте тези думи на Борисов? Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”? Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция? Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри? Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали? Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата? Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари? Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво? Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи? Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011? Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011? Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси? Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома? Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца? Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма? Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет? Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги нямаше? Забравихте ли колко болници в България фалираха? Забравихте ли как тихомълком бе вдигната пенсионната възраст? Забравихте ли съкратените от БДЖ? Забравихте ли кой държи най-много ВЕИ-та? Забравихте ли „Дюнигейт”? Забравихте ли странно забогателите ПР-ки на Мирослав Найденов?

 Забравихте ли как хиляди българи не успяха да гласуват на последните избори? Забравихте ли как депутати от ГЕРБ разнасяха чували с бюлетини? Забравихте ли как ГЕРБ скри Цар Киро по хотели на Витоша? Забравихте ли как ГЕРБ Пещера правеше политическа агитация сред малолетни?

Забравихте ли как държавния глава показа снимка на уникалната ни природа в щата Колорадо в новогодишното си обръщение? Забравихте ли глутниците кучета по улиците ни, които стават все повече и нападат и убиват хора? Забравихте ли как на официална церемония по връчване на нобелови награди премиерът си играе с телефона си? Забравихте ли Румяна Желева? Забравихте ли как правителството на ГЕРБ започна да ремонтира мостове без конкурс и обществени поръчки?

Забравихте ли, че турски фирми строят магистралите на Борисов? Забравихте ли, че месец след откриването на участъци за милиони, асфалта вече се е изронил? Забравихте ли колко хора подслушва МВР без никакви резултати? Забравихте ли показните акции на Цветанов, без никакви резултати? Забравихте ли колко пъти Борисов променя мнението си по почти всеки национален въпрос? Забравихте ли защо беше уволнена Ана Мария Борисова? Забравихте ли, че ГЕРБ назначиха за директор на АЕЦ продавач на закуски? Забравихте ли за купените „независими” депутати и фурнаджийската лопата Яне Янев? Забравихте ли за култовия химн на МВР? Забравихте ли, че на територията на България беше извършен терористичен атентат месеци след като МВР е получило информация за готвен такъв?

Първия Български Бутон за споделяне

За казуса "Пеевски": без предразсъдъци и скрупули

 Явор Дачков, "Гласове",  16 юни 2013

В началото на този коментар трябва да направя две задължителни уговорки. Първата е относно тридневното му закъснение. Пиша го сега, защото трябваше да изчакам да мине спонтанната ми реакция на гняв срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за да събера повече информация относно мотивацията на този, меко казано, парадоксален избор. И за да не оставя на емоцията на улицата, която ми е най-близка по сърце, да замъгли преценката ми. Втората уговорка правя не за да изтъквам суетно минали заслуги, а за да припомня позицията си от последните години и за да не бъда несправедливо обвиняван в конюнктурни съображения.

Аз съм един от малкото журналисти, които писаха срещу Пеевски и неговата медийна империя активно през последните четири години. Винаги съм заставал с името зад думите си, когато много хора не смееха да повдигнат въпроса за медийния монопол поради конюнктурни причини.

През лятото на 2011 г. заедно с колегите ми Кристина Патрашкова и Недялко Недялков отидохме на лична среща с премиера Бойко Борисов и поискахме открито пред него да спре безобразието с монополното влияние на Делян Пеевски върху разпространението на вестници (днес той държи 95 на сто от него), както и абсурдното наливане на държавни пари в частните му вестници, телевизии и радиа, които иначе нямаше как да съществуват и които изпълняваха ролята на пропагандна машина за мръсни поръчки на ГЕРБ.

Казвам това на всички, които днес ме питат защо не съм на протестите. Аз протестирах тогава, когато Пеевски имаше най-опасната власт – властта над словото, но никой не излезе да протестира срещу него и неговата империя. Нещо повече. Десните партии в лицето на „Синята коалиция”, съставена от ДСБ и СДС, чиито привърженици днес са в ядрото на протестиращите, вземаха пари за предизборните си кампании от Цветан Василев и неговата банка, а медиите на Делян Пеевски бяха широко отворени за Костов и неговата политическа сила.

Нито един от тези политици не повдигна през годините въпроса за кошмарната медийна роля на този човек, въпреки че, забележете, и тогава той беше депутат от ДПС. Тоест политическа сила, срещу която десните и сините са били винаги принципна опозиция.

Казвам това, за да е ясно, че разбирам изключително добре спонтанната реакция срещу този човек и неговото назначение. Но в същото време се опасявам този протест да не бъде изроден като протестите от февруари. Единственият резултат от тях бе, че Волен Сидеров се върна отново в политиката и спечели огромно, неочаквано дори за него представителство в парламента. Най-голямата опасност, до която могат да доведат днешните спонтанни реакции на възмущение, е да върнат Бойко Борисов и Цветан Цветанов на бял кон във властта.

Сега започвам коментара си по същество.

Защо Пеевски?

Най-лесното е да се тръгне по баналния път на коментар, който свършва с изречението „червени боклуци” и „долу турците”. Всъщност този избор бе разчетен от хората погрешно като безскрупулна наглост. Като нахално налагане на волята на олигархията и триумф на нейната циничност.

За мен този избор е по-скоро признак на безпомощност и безгласен вик на отчаяние, който идва да ни каже, че в България не са останали абсолютно никакви елементи на държавност, а тя е превърната в разбойнически стан без правила, без закони, дори без човечност.

Няма друга логика, по която опитни политици като Местан, Станишев и Орешарски да издигнат одиозната фигура на Пеевски, освен ако не са водени от желанието веднъж завинаги да приключат с мутрите по мутренски. Тяхната логика трябва да бъде чута и разбрана, преди да ги съдим.

В самите изказвания и на Станишев, и на Местан имаше такива податки и те се молеха за две седмици толеранс, за да покажат резултат, защото сами си даваха сметка, че с разумни аргументи не могат да убедят никого. Че какво разумно би имало в избора на Делян Пеевски? Но както каза Станишев, нестандартната ситуация изисква нестандартно решение.

Други ключови думи за разбирането на този абсурден избор принадлежат на главния прокурор Сотир Цацаров, който на онази прочута пресконференция, която го превърна в герой, каза: на практика няма с кого да работя. Нито с ГДБОП, нито с МВР, нито с ДАНС. И допълни иронично: остава ми да работя само с пожарната.

Може би преди да предложат кандидатурата на Пеевски, политиците, и в частност Станишев, Местан и Орешарски, трябва да съобщят фактическото положение на службите и на държавата, заварени след управлението на ГЕРБ, но това би уязвило собствените им партии, защото и в техните редици има действащи политици, възползвали се от срастването на държавата с престъпността.

Ключът за избора на Пеевски трябва да бъде търсен и във внезапното и бързо преструктуриране на сектора за сигурност. ГДБОП бе закрита като самостоятелна структура и бе сложена на подчинение към ДАНС, а единственото конкретно обещание на Пеевски бе, че ще се пребори с контрабандата.

Тук трябва ясно да се каже, че ГДБОП беше и е оперативната служба, която осигурява безпроблемния трафик на контрабанда. По разказите на висши полицаи, за да не се обърка някой важен канал, коли със служители на ГДБОП стоят на място и следят за безпроблемното преминаване на контрабандната стока, в случай че нещо се обърка – правилният митничар не е на смяна или някой друг е решил самодейно да прояви съвест и да спре пратката.

Контрабандата в България обхваща огромен брой артикули – от цигари, наркотици, алкохол и горива до зеленчуци, пилешко, свинско и говеждо месо. Това уврежда икономиката ни според различни изчисления поне с близо 3 млрд. лв. на година. Да не говорим, че предишният шеф на ГДБОП Станимир Флоров, чието име повечето от протестиращите днес не са и чували, бе на заплата при хора като Брендо и Таки и благодарение на тази висша закрила наркотиците стигат до всяко едно училище в България и тровят децата ни.

Логиката на Станишев, Орешарски и Местан е много проста и прагматична. В опосканата хазна те искаха да приберат тези близо 3 млрд. лв. за държавата. Ако имаха задни мисли, нямаше да слагат Делян Пеевски начело, за да привлекат вниманието, а щяха да се ползват от услугите на един куп безлични чиновници, чиито име никой не знае и които са в тези служби от години.

Делян Пеевски има грехове, за които трябва да му бъде търсена отговорност, и това ще коментирам след малко. Но той не играе и не е участник с никого от големите в контрабандата и наркотиците. Освен това е преживял, изглежда, доста големи унижения по времето на Борисов и Цветанов, които не унищожиха империята му, а я подчиниха и го накараха да им слугува по безобразен начин. Симптом за това бе, че за първи път от десет години той преговори под светлината на прожекторите, от парламентарната трибуна, срещу Цветан Цветанов миналата седмица. Именно медиите на Пеевски бяха най-големият мракобесен пропагандатор на престъпленията на Цветанов и Борисов. Явно е, че това е правено не от любов, а с взаимни компромиси по мутренски: „Ние ти оставяме малко бизнес, но ти ще ни лижеш задниците”.

Доколкото съм осведомен, върхът на разрива между Цветан Василев и Бойко Борисов е настъпил в края на миналата година, когато Борисов е поискал да му вземе банката, както навремето придоби „Сибанк” и накараха Славчо Христов да я прехвърли на Цветелина Бориславова. Василев му е отказал и тогава започнаха спонтанните протести по улицата.

Искам да кажа, че когато Станишев и Местан казват, че Делян Пеевски е мотивиран, това не трябва да се възприема като метафора, а съвсем буквално. Също така, и което е по-важното, само човек, който не се занимава с контрабанда и е външен на прогнилата система за сигурност, която обслужваше контрабандните канали през последните 20 г., може да я пресече, но това определено няма как да бъде чист и неопетнен идеалист, какъвто си представят всички хора от протестите. Нека всеки да съди по себе си, но аз не познавам разумен и почтен човек, който би излязъл срещу цялото статукво, за да му вземат главата или да унищожат семейството му.

Нека не забравяме, че зад Борисов и Цветанов стои цялата оцеляла структура на СИК. Тук отварям една скоба към всички протестиращи днес. Защо не излязохте по улиците, когато Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, кмет на София, а по-късно и премиер? Този човек търгуваше с наркотици, а неговата фирма „Ипон” бе употребявана за физическа саморазправа и силови акции срещу конкурентите на СИК. Искам да кажа, че реакцията срещу Пеевски е абсолютно несъразмерна срещу всички безобразия, които ни сполетяха дотук, и че по налудничав начин в последно време улицата винаги се включва по най-неадекватното време, за да свърши работа на олигархията, срещу която протестира.

Знам колко са лениви читателите и искам да припомня на това място, че съм срещу назначаването на Пеевски, но се опитвам да си го обясня, за да взема разумно решение и да си направя точните изводи за ситуацията. Аз бих се включил в тези протести две седмици след избора на този човек, за да видя дали ще направи това, което обещава. Така или иначе, той остана в миналото. Нещо, което, забележете, Местан, Станишев и Орешарски постигнаха без много усилия. Тяхната номинация неутрализира Делян Пеевски и това трябва да им бъде признато, без да ги съдим прибързано. Предстои държавата да си изтегли парите от банката на неговия покровител. Той няма да бъде върнат на депутатското си място и въобще гражданите със своя протест и политиците със своята адекватност свършиха полезна работа, но само донякъде.

Какво ще се случи, ако Орешарски подаде оставка, както искат протестиращите?

ДПС ще вземе мандата и "здравите" сили там заедно със здравите "сили" от БСП и ГЕРБ ще ни спретнат такова националноотговорно правителство, че свят ще ни се завие. ДАНС и контрабандата ще се ръководят от човек на име Писанчев, Драшков, Марков, Данчев и прочие. На тълпата ще хвърлят труповете на Волен и Сергей, за да си мислят "будните" българи, че са смачкали главата на мафията, и всичко ще си тръгне постарому. Хем и десните граждани ще си начешат крастата да заявят публично гражданската си позиция, хем и никой няма повече да посмее да пречи на истинската мафия да си разиграва коня.

Какво да се прави от тук нататък?

Имаме проблем с 32 на сто от българското население, което гласува за мафията от СИК, наречена ГЕРБ, и с факта, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов все още са на свобода и не са в затвора. Те са основни претенденти за властта, ако това правителство падне.

Няколко думи за левите и десните. Най-голямата грешка, която БСП може да допусне, е да жертва Станишев в този момент, а на негово място да дойдат Георги Първанов, Румен Петков и всички реваншисти от БКП, свързани идейно и икономически с мутренските групировки на прехода и Русия.

Без да се притеснявам, бих казал, че Станишев, в качеството си на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. (Като не броим доброто й пласиране и при Сакскобургготски.) Искам да кажа, че тази партия не умря въпреки всички прокоби, и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката.

Преди да протестират десните, трябва да направят единна и сплотена десница, за да не бъдат протестите им използвани от ГЕРБ, Яне Янев, Цеко Минев и от всеки друг, за когото можете да се сетите. Много е добре да викаш срещу комунистите и турците, защото не се налага да мислиш. А политиката в България е доста по-сложна от инфантилната игра на стражари и апаши.

Кабинетът на Орешарски е много добър, защото включва в себе си експерти и от ляво, и от дясно, на които трябва да се даде шанс да работят по истинските проблеми на България. Чест прави на тези хора, че се захванаха първо да разчистят авгиевите обори на ДАНС, ГДБОП и контрабандата, защото знаят, че без радикална смяна на системата всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.

Би било груба грешка от страна на протестиращите да искат тяхната оставка, от която да се възползват Борисов и СИК. По-добре да продължат с уличния натиск и да искат цялата истина за задкулисното състояние на България докрай. Без да събарят правителството и без да се отказват от уличния си ангажимент. И без да позволяват на Яне Янев и Бойко Борисов да ги яхнат.

Видях Лиляна Павлова на един от протестите. Тя бе касичката, която осигуряваше на Борисов огромни комисиони от грандоманските му строежи. Ако този протест е автентичен, трябваше да я изхвърли, защото тя няма място там.

По парадокс Орешарски, Станишев и Местан мислят същото като хората от улицата. Просто трябва да се съберат и да изяснят какво правим от тук нататък. Окопаването в лагери и подозирането на другия непременно в зла умисъл върши работата на олигархията.

И още нещо специално за тези, които мислят в идеални категории. Животът никога не ги предлага в чист вид. Има добро и зло и трябва винаги да застанем от страната на доброто. В политиката и в житейската страст това никога не се явява като ясен и отчетлив избор. Прочетете Стария завет и Шекспир, за да си дадете сметка за демона, който движи страстта по властта, жените и парите.  Идеално разделение има само в приказките. А нищо от това, което се случва днес, не се случва и без нашето активно участие. Докато не разберем, че ние самите сме част от този проблем, и не променим собствения си начин на живот, отношението си към другите и начина, по който общуваме с тях, нищо не може да се случи. Най-лесно е да плюем по всеки, който се опитва да се справи сам в този абсолютен бълвоч.

Ако са останали граждани тук, те ще продължат да искат не оставката на Орешарски, защото на негово място ще дойде Лешников, както казва Волен Сидеров, и всичко ще си остане постарому, а да искат радикално цялата истина за състоянието на България през последните 23 г., а аз бих акцентирал особено на последните четири, когато мафията си имаше държава и се разпореждаше в нея като мутренска групировка.

И накрая една заядлива забележка към мои приятели, дейци на културата, които изведнъж започнаха да имат отношение към шефа на ДАНС, област, от която нямат и понятие. Как понесохте четири години отявлен простак, мултак и бездарен селянин като Вежди Рашидов да ви бъде министър и не посмяхте веднъж да излезете и да викате срещу комунистите, турците и мафията, които той олицетворяваше в пълен вид, а сега с патос протестирате срещу хора, за които знаете, че няма да ви навредят по никакъв начин? Много жалко ще бъде, ако този протест бъде суетен и приключи със свалянето на Орешарски от властта.

Завършвам с думите на отец Александър Шмеман от прочутите му „Дневници”. В събота, на 22 март 1975 г., той е написал следното:

Вчера имах дълъг разговор с Максимов. Само дето участието ни в Националния съвет на църквите го довежда до бяс: как е възможно да имаш каквато и да било работа с хора, които обсъждат правата на хомосексуалистите. Това в Русия никога няма да го разберат... В останалото е искрен, пламенен и симпатичен, но разбира се, и ограничен от перспективата на „десните” и „левите”, от съветското си манихейство... Неспособен е да разбере, че в известен смисъл за всичко „ляво” отговорност носят винаги „десните”, а за всичко „дясно” – „левите”, че самата тази диалектика е безнадеждна и че делото на християните е да извисят и по този начин да я разрешат, екзорцират, сублимират.

(Прот. Александър Шмеман, „Дневници 1973-1983”)

Първия Български Бутон за споделяне

неделя, 2 юни 2013 г.

ГЕРБ загива, ако не махне Фидосова и Цветанов

Емил Караниколов PressTV.bg,31 май 2013 

Емил Караниколов е бивш депутат от ГЕРБ в 41-вото Народно събрание. По образование е икономист. Караниколов стана популярен като автор на идеята кандидат-кметовете и кандидат-депутатите да минават на психотест. Преди изборите политикът сам се отказа да влезе в листите на партията заради разочарованието си от някои политики на ГЕРБ. Той призна, че напуска партията отвратен.

Потърсихме го, за да сподели мнението си за грешките, които повлякоха ГЕРБ надолу. „Какво да ви кажа - това беше ясно още миналата година. Но Бойко Борисов си беше решил, че ще управлява още 30 години...", с горчива усмивка казва Караниколов.


Г-н Караниколов, учуден ли сте, че ГЕРБ смени позицията си и в крайна сметка влезе в зала и гласува макар и против новия кабинет?

ГЕРБ е най-непредвидимата партия. В нея всяко решение е предпоследно. Заповедите там са като в казармата: „Гласувайте!" или „Не гласувайте!" Мисля си - нали Бойко Борисов каза, че премиерът Пламен Орешарски стриктно изпълнява програмата на ГЕРБ. Ами тогава трябваше да гласуват за кабинета с две ръце, за да изпълни докрай програмата. Т.е. това, което те не са могли да изпълнят поради лошата тройна коалиция, сега ще се изпълни, само че чрез дивиденти. Ако мислят за България и наистина се предлага тяхната програма, би трябвало да гласуват за изпълнението й.

Тежките престрелки между лидера на „Атака" Волен Сидеров и Бойко Борисов докъде може да ескалират?

Сигурно е, че между ГЕРБ и „Атака" не може да има никакви допирни точки, защото ГЕРБ успя да разбие групата на „Атака" и това няма да бъде простено, няма да бъде забравено. Така че между двете партии не може да има никакви срещи и споразумения.

Но безспорно добрата новина е, че в крайна сметка кабинетът беше гласуван в парламента макар и „на косъм"?

Това, че имаме правителство, е добре за всички. Да влизаме в спиралата на нови избори, означава безвремие, безвластие, нещата още повече ще се влошат, а страната има нужда от спешни законодателни мерки.

ГЕРБ обаче имат жалба за касиране на изборите. Възможно ли е да има връщане назад?


При ГЕРБ има много противоречия. Това няма да им бъде нито първото, нито последното. Ние печелим изборите и същевременно оспорваме изборния резултат. Не трябва да се борим с изборния резултат, а да преосмислим цялостната си политика през тези години. Защото успяхме да настроим всички партии срещу нас. В момента сме в патова ситуация. Ние сме първите, но никой не пожела да се коалира с нас. Казано на езика на футбола, който бившият премиер много добре владее и постоянно прилага - ГЕРБ е партията, вкарала най-много голове на първенството, но не става шампион. Шампионът е друга партия.

В тона ви се усеща много разочарование, а вие бяхте твърде лоялен към ГЕРБ?


Аз съм, меко казано, много разочарован.

Кое ви отблъсна най-вече - политиките на партията, поведението на шефовете?

От политиките, които се проведоха, от хората, които сега отново са в листите на ГЕРБ. Хора, които създадоха толкова много гафове, толкова много скандали - имам предвид Лъчезар Иванов, известен като Лъчо Мозъка, фамозната Искра Фидосова и други знайни и незнайни борци, които толкова много грешиха и сега отново са в парламента. А щяхме да сме партия, където за гафове се маха... Толерират се хора, които са послушни, които натискат едни бутони, които не използват мозъка си, а и хора, които всъщност работят срещу ГЕРБ.

Тук включвате ли Цветан Цветанов? Бивши депутати от ГЕРБ вече заявиха, че той е клатил лодката на ГЕРБ, и дори са предупреждавали Борисов, че партията ще потъне.

Ще говоря с конкретни факти. Във всички избирателни райони, където бяха издигнати т.нар. отличници на ГЕРБ, имам предвид Цветанов, Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, те загубиха от своите опоненти от БСП. И получиха по-слаби резултати. В Търново Цветанов изгуби, като получи по-малко гласове, в Стара Загора Лиляна Павлова загуби, в Монтана и Плевен Цецка Цачева загуби. Тоест всеки от тези псевдоотличници губи. Което показва, че те са отличници само в представите на Борисов. А в очите на избирателите явно са двойкаджии.

Това ли е голямата грешка на Борисов - да се предоверява на неподходящи хора? Всъщност повечето лидери на управляващи партии допускат тази грешка...

Двата големи воденични камъка бяха Цветан Цветанов и Симеон Дянков.
Те го завлякоха на дъното. Той се предовери на тези хора и те го повлякоха дълбоко надолу... Борисов за последно държеше единия и казваше, че му вярва, и ето докъде го докара тази вяра.

Но тази самонадеяност я призна самият Борисов. Той каза, че управляващите са били твърде горделиви и това ги е подвело.

Това главозамайване продължава, то не е излекувано. ГЕРБ продължава да се държи като управляваща партия, а вече е опозиция и трябва да почне да работи като такава.

Г-н Караниколов, харесват ли ви новите министри?

В новия кабинет има хора от различни партии. Не знам дали ще се сработят помежду си. Но нека да не прибързваме с оценките. Нека започнат да работят в полза роду и тогава ще ги критикуваме. Все пак имат право на 100 дни толеранс.

А възможно ли е ГЕРБ да последва съдбата на други партии, дошли на власт с фойерверки, а след това за нула време се стопяват?

Спомням си едно изказване на Борисов преди година - веднъж, когато отиваха за някакво откриване в София-област, той каза, че ГЕРБ ще управлява 30 години. Седмици след това ГЕРБ падна от власт. Същите думи ги е казвал Александър Стамболийски преди преврата на 8 юни, когато пада от власт. Всеки един държавник, който си повярва, че ще управлява дълго, че е безалтернативен, означава, че е загубил реална представа къде е, за какво е там и какво трябва да върши. Така че това, което предстои, е едно приземяване, смяна на възлови хора в изпълнителната комисия, които доведоха до този абсолютен крах. Нужни са нови лица - необременени, необвързани, с чисто минало, и да се работи здраво. Хората искат работа, това, че си опозиция, не означава, че трябва да се бойкотира, да се напускат пленарни заседания. Опозиция не значи, че всяко нещо, което управляващите предложат, автоматично трябва да се отхвърли, защото го предлага политическият опонент. Предстои едно преосмисляне, приземяване и ако това не се направи, ГЕРБ ще изчезне безславно както НДСВ. И както изчезнаха много политически субекти от политическия хоризонт...

Пагубно ли ще бъде за ГЕРБ, ако се концентрира основно върху това да събаря новата власт?

Това състояние го определям като падане от политическата сцена, но за да не се превърне и в падение, трябва сериозна работа. Трябват нови кадри, защото тази идея, този проект трябва да продължи да се развива, но не с тези хора, които не са желан политически партньор за никого в България.

А ГЕРБ има ли път и бъдеще като дясна партия?

За една партия се определя дали е лява, или дясна партия не само по програмата, програмите на всички партии са хубави, колкото и някои неща да звучат неправдопобно. Но зависи от хората и от нейните действия. В ГЕРБ е пълно с хора, които идват от полицията, от образователната система, такива хора не бих определил като дясномислещи. Много малко бяха бизнесмените в ГЕРБ, които бяха представени в парламента. Не бих казал, че това е типичната дясна партия.

Но пък ето сега една лява партия ни предлага сериозна подкрепа на бизнеса.

БСП се държи много повече като дясна партия.

Първия Български Бутон за споделяне

Радикални промени в сигурността или следващ "Цветанов" за системата

Петя Владимиров, Дневник.бг, 30 май 2013

Прехвалената ГДБОП, галеното дете на МВР, определяната довчера за ударния отряд за громене на организираната престъпност, преминава в ДАНС. Този е първият законопроект за реформиране в сектора за вътрешния ред и сигурността на новата власт и значението му се подсилва не само от радикалните промени, които предвижда, но и от факта, че един от вносителите му е самият лидер на БСП Сергей Станишев. Законопроектът беше единодушно приет на първо четене в сряда от временната правна комисия на парламента (депутати от ГЕРБ не участват в комисията), а в петък ще бъде гласуван и в зала.

Преминаване на ГДБОП (Главната дирекция за борба с организираната престъпност към МВР) в ДАНС (Държавната агенция за национална сигурност) означава на практика разформироване на ГДБОП. Ако не може да бъде оздравена и превърната в ефективна полицейска служба

Разумни доводи за разформироването на ГДБОП има: "Системата Цветанов" трябва да бъде разградена

Клишето "разграждане на системата" се роди в първите години на прехода, заради необходимостта да бъдат обезвредени механизмите, чрез които функционираше тоталитарният режим и преди всичко неговата репресивна машина. Но както е казал писателят, незаслужена е лошата слава на клишетата, никога не знаеш кога ще ти послужат за най-кратко обобщение  на някоя новооткрита истина.

След идването на власт на ГЕРБ няколко факта трябваше да подскажат на медиите и на опозицията, че от вътрешния министър се подготвя изграждането на мощна система за безконтролно използване на законните лостове на МВР за цели, подчинени на лични и партийни цели чрез концентрация на силова и информационна власт, която да действа под личния негов надзор. Законодателното обезпечаване на целите беше оставено изцяло на него.

Най-напред беше ликвидирано създаденото по препоръка на Брюксел и след поредица осъждания на България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС) и той беше вкаран в политическите релси на парламентарното мнозинство, което безропотно узаконяваше всяка идея на Цветанов. Паралелни промени в законите за МВР и ДАНС - едно от първите законодателни действия на ГЕРБ, беше да се окастри ДАНС от основни правомощия и те да се насочат към ГДБОП под предлог да няма дублиране на оперативно-полицейски функции.

Реформата на Цветанов се сведе всъщност до изграждане на силна ГДБОП, която пое обратно кажи-речи всички правомощия на ДАНС и остави агенцията за украсителна табела на тихия фронт, изпразнена от смисъл, след като й беше отнето правото на собствена агентура, а бяха й оставени аналитичните функции, без да е ясно чия информация (придобита от кого) ще анализира.

Стигна се дотам да не бъдат формулирани в закона функциите на най-важните дирекции на ДАНС   "Контраразузнаване", "Икономическа сигурност" и "Разузнавателна защита на конституционния ред", а да се определят "с акт на Министерския съвет". И нито масово медиите се впечатлиха, нито независимите експерти по сигурността, докато в парламента мнозинството Искра Фидосова на шеметна скорост прокарваше промените. Опозицията дремеше, а сините лидери припяваха, че Станишев като премиер създал и ползвал ДАНС по времето на председателя й Петко Сертов за политически цели (което не се потвърди с факти, дори  доклади от този период за нарушения на министри от Тройната коалиция  сочат обратното), подавайки на Цветанов пропагандни доводи в полза на кръстоносния му поход за смазването на ДАНС.

Дори да беше вярно, че Станишев е използвал ДАНС за политически цели, голямата загадка, която стои и до днес, е

защо новият премиер Борисов не реши да използва агенцията за истинските й законни цели
а остави Цветанов да я обезсмисли, лишавайки себе си като министър-председател от основен лост за борба с високата корупция и най-тежката организирана престъпност, какъвто лост всъщност му беше дал в ръцете законът за ДАНС в тогавашния му вид?

Единствено Йордан Бакалов от "Синята коалиция" обърна внимание, че ГЕРБ отказва да регламентира законодателно и парламентарния контрол.

Така ГДБОП се превърна в служба, натоварена с огромна власт и с неясни реални функции - тя хем трупаше информация подобно на контраразузнавателните служби, хем ловеше и разследваше престъпници, без да достига извън нея обективна информация за нейната ефективност, защото министърът стана ПР-ът на акциите й от екраните на телевизиите. Оттам близо четири години той лично раздаваше правосъдие, обявявайки виновни и невинни, громеше усъмнилите се в неговите доказателства, съобщаваше кога ще се внасят обвинителни актове, посочваше съда за виновник за неблагополучията (вместо да разкрива корумпираните съдии), фаворизираше и героизираше службата и шефа й, големите телевизии го слушаха и гледаха ласкаво, докато скандалите се нижеха и сетивата на хората започнаха да закърняват.

И спряхме да се впечатляваме - дори когато най-високи функционери на ГДБОП обявиха, че онзи Стойчо Стоев в Перник се самоубил в белезници (в тяхно присъствие!). Прокуратурата мълчеше и замазваше гафовете на МВР, само няколко неправителствени организации прошумяваха, а Съюзът на съдиите пишеше храбри мотивирани писма до Висшия съдебен съвет. ВСС, и той като прокуратурата, мълчеше. Но и действаше, назначавайки приятели и протежета на Цветанов на ключови постове и наказвайки онези, които имаха кураж да не се съгласяват с вътрешния министър. Така системата Цветанов

прехвърли пораженията си и върху правосъдната система, развращавайки най-напред нейния върховен управляващ орган

И докато парите на МВР отиваха за все по-впечатляващи доспехи и въоръжения на т. нар. антимафиоти от елитната служба, за да ги видим вечерта по телевизията още по-респектиращи, страховито блъскащи врати, тръшкащи заподозрени, и дори снимащи се да отмарят след добре свършената работа по фотьойлите на претърсваните от тях офиси на организираната престъпност, по селата, където не се и мяркаше полицай, вилнееха необезпокоявано "неорганизираните" бандити. Старци са ограбвани и пребивани за 10 лева, по пътищата на страната нощем рядко минава патрулка - аз лично не съм виждала! Което е направо престъпно на фона на данните на ЕС за 2010 г., че България е страната в Европа с най-голям относителен брой униформени (618 полицаи на 100 хил. българи, при двойно по-малко в Германия например)!

И си течеше безметежно и героично експонирана епохата Цветанов - без последствия за върха на МВР и ГДБОП след нито един скандал. Дори за изтеклите СРС по разработката на шефа на митниците Ваньо Танов - разработка, в която беше подслушван самият премиер, и за която парламентарната анкетна комисия установи, че е заведена без достатъчно законови основания и че на прокуратурата не са докладвани всички данни от приложените СРС. (Разработка, илюстрираща всъщност битката на Цветанов за овладяване и на цялата информация за контрабандните канали - ако решим да бъдем точни за причините за конкретния скандал.) Дори - повтарям - за самоубийството в белезници в Перник и за пълното безхаберие на антимафиотите по отвличането на Мирослава - пак никакви последствия.

Кратък поглед назад към скандалите на прехода с главен участник МВР и специалните служби показва, че те не са затихвали по този начин, което прави уникално управлението на Цветанов (вижте карето в края на текста).

При Цветанов беше друго. Той еднолично обявяваше истината. Затова и управлението му не беше просто възмущаващ стил, а система. Която - да, налага се, да бъде разрушена.

Възстановяване/установяване на нормалност или просто нови интереси

Да бъде възстановена нормалността в сектора за сигурност - така председателят на временната правна комисия Христо Бисеров обобщи смисъла на разформироването на ГДБОП чрез прехвърлянето на всичките й активи и пасиви заедно с личния състав към ДАНС и възлагането на разследващи функции на агенцията. Концентрацията на силова и информационна власт в една структура - ГДБОП, показа, че не се постига резултат, мотивира той промяната.

Под информацията в "Дневник" за приетия от комисията законопроект обаче много читатели запитаха дали сега прехвърлянето на всички правомощия към ДАНС не е пак концентрация на власт.  И дали е случайно, че първата законодателна стъпка на новото управление в сигурността е пак създаването на фаворизирана служба.

Рационални са и въпросите, които зададе на заседанието на комисията Младен Червеняков - че оттук нататък предстои да се мисли за взаимодействието на МВР и ДАНС, за координацията между службите, имащи право да използват СРС, след като самото техническо прилагане, извършвано досега от СДОТО към МВР,  предстои също да се изтегли от вътрешното министерство в самостоятелна агенция.

Аз бих говорила по-скоро за установяване, не за възстановяване на нормалност, тъй като трудно  намирам досега примери за нормална  (несъобразена с политическата конюнктура) работа на специалните служби.

Вътрешните министри винаги са ги превръщали в свои предани оръдия, особено ГДБОП

(изключение прави краткото министерстване на Михаил Миков и това на Христо Данов в началото на 90-те години). И само от личността на министъра - от неговата държавническа отговорност, ако я имаше, оставаше да зависи за какви цели се употребява силовата мощ. А вътрешните министри досега бяха политически лица. За първи път в министеркия  кабинет на МВР влиза неполитическа фигура,или поне сочена за такава, с която без съмнение са съгласувани промените още преди избирането на правителството, а може би и преди изборите.

Ако търся поводи за надежди, те са именно в политическата необвързаност на министъра, поне така изглежда - ако не е измамно впечатлението. Ако говоря за съмнения, те са в традицията на задаващата се кадрова вихрушка на отговорните постове, с която започва работата си всяка нова власт. (И най-вече в неяснотата на актуализираните интереси и лобита и в светлината на оформящите се властови центрове, които ще се проявяват под формата на съвети към новия премиер Орешарски, а  той ще се види принуден за слуша и изпълнява, тъй като самият е твърде далечен от проблематиката.)

Ако в различните областни дирекции на МВР кадровите смени най-вероятно са наложителни (пак заради пожарното предизборно кадруване на Цветанов, за да се подсигури с лично доверени директори), то за ДАНС би било обезпокоително да бъде веднага сменен директорът (докато довършвах този текст той подаде оставка, а  докато си мислех, че е добър тест  дали тя ще бъде приета, се оказа че вече е била подписана).

Не трябваше ли поне веднъж да бъде опитано

да се изгради работеща служба, без да я оглавява "наш (политически) човек"

Можеше поне веднъж да бъде опитано той, директорът прфесионалист, заварен на поста, да си проведе кадровата вихрушка съобразно законовите промени, които е приел за свой дълг да осъществи.

Иначе печатът върху ДАНС е сложен предварително. Печатът от системата "Цветанов". Само че с нов изпълнител. И с неясен вдъхновител.

* * *

Последствия от някои скандали на прехода с участник МВР, които ярко илюстрират разликата със системата "Цветанов"

- През 1995 г. в Седмо столично РПУ беше пребит до смърт 22-годишния Христо Христов. Заради свирепия произвол на редовите полицаи оставка подаде директорът на Националната полиция Иван Димов - паралелно със съдебното дело срещу полицаите.

- През 1996 г. в жк "Люлин" бяха застреляни от престъпници трима полицаи. Заради безхаберието в МВР по организацията на полицейските акции оставка подаде вътрешният министър Любомир Начев.

- През 2000 г. бяха намерени подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев. Заради неразборията в гръмналия скандал "Бръмбаргейт"  кой контролира поставянето на СРС оставка подаде главният секретар на МВР Божидар Попов.

- През 2008 г. след мегаскандала, свързан със срещата му с  братя Галеви, бившият вътрешен министър Румен Петков, смятан за един от най-силните хора не само в БСП, но и в държавата, беше принуден да подаде оставка.

- През 2009 г. часове след смъртта на арестанта Пламен Куцаров в полицейския автомобил по време на конвоиране министър Михаил Миков уволни двама шефове от дирекция "Криминална полиция", към която тогава се числеше ГДБОП.   

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 1 юни 2013 г.

Станишев е слаб лидер, бута Орешарски да вади кестените

Излъгаха хората от улицата, но гневът им не е приспан за още 4 години


Доц. Александър Маринов пред Фактор.бг, 29 Май 2013

Александър Маринов е доцент в катедра Публична администрация на СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по социология. Автор на книгите "Административният елит на ХХІ век" и "Обществени елити и лидерство в страните в преход". Бивш лидер на БСП – София, но от години е скъсал с политиката.


- Доц. Маринов, Пламен Орешарски представи едни симпатични и читави хора за министри, но какво им липсва, за да ги усетят хората като истински отбор от победители и спасители на нацията?

- Това правителство до последния момент беше афиширано и представяно като програмно. Но на всички вече трябва да е ясно, че няма програмен кабинет, защото реално липсва програма, която да е носещата конструкция на неговия състав и политика. Отбелязвам това, защото именно програмата може да бъде единствената силна и обединителна връзка на различни личности, подкрепяни от партии и заинтересовани групи. Не съществува ясна програма на кабинета, обсъдена с обществото, а това дава възможност за различни интерпретации и спекулации, верни и неверни. Мотивите за работа на личностите в този екип могат да са най-различни – произтичащи от чувство за дълг, от компетентност, от желание да се  решат проблемите. Стойностите на хората са важни, но те не могат да заменят политиките. От гледна точка на качеството на повечето от членовете на кабинета той е неизмеримо по-добър от състава на предишните правителства – служебното и на ГЕРБ, дори по-добро и от екипа на Станишев в тройната коалиция. Но това е оценка на база на личните качества на отделните министри, естествено не на всичките, защото има някои спорни, някои странни номинации. Но проблемът не опира до качествата и възможностите на тези хора, а до това какво ще правят, какво ще ги обединява и как ще се отчитат пред обществото – това е големият въпрос. Важно е и да се знае, кой стои зад тях,  в смисъл, кой ще носи отговорността, защото сами по себе си и Орешарски, и хората от екипа му не могат да поемат отговорността от едно управление на държавата.

- Наричат вече иронично кабинета „Олигарски”, до колко новите министри ще бъдат зависими от интересите на гражданите или на олигархичните кръгове?
- Различни неща се говорят за влиянието на олигархичните кръгове и затова продължавам да твърдя, че е нужна програма конкретна, за да се минимизира опасността да бъдат прокарвани решения в частен или групов интерес, но представяни като действия в полза на обществото. Сега такива гаранции не съществуват. Ходът с новото правителство е хазартен, може да стане, може и да не стане. Обикновено, както сочи българската практика, по-скоро  нещата не стават. Трудно е от сега да пророкуваме какво ще се случи, но аз лично мисля, че в състава има няколко добри министри. Персонално смятам, че Цветлин Йовчев и Зинаида Златанова са  точни попадения. Пресилено е да се смята, че Йовчев е човек на ГЕРБ. Той е преди всичко професионалист, много компетентен в областта си и се надявам, че ще свърши работа, ако има необходимата подкрепа и воля да се действа. Защото една голяма част от проблемите, с които се сблъсква българското общество, са свързани с нежеланието на държавата да постави на мястото им хора, които забогатяха баснословно за сметка на всички останали. Има и някои странни членове на новия Министерски съвет. Сами по себе си те  не са за подценяване, но мястото на което са сложени е необичайно. Драгомир Стойнев е интелигентен човек, но да се заеме с икономиката и енергетиката е доста смело решение. Чудно е и как специалист по синтаксис ще съчетава уменията си в министерството на спорта. Разбирам, че световната практика не налага винаги министърът да е специалист в дадената област, но тогава поне трябва да бъде изявена политическа личност, доказала се. Тоест, това, което констатираме за този кабинет, при цялото ми уважение към предложените имена и симпатии към някои от тях, е потвърждение на моите предварителни прогнози още от деня на изборите, че много трудно такова правителство ще може да бъде стабилно и то поради една единствена причина – защото няма обединяваща връзка, чрез програмата, политическа или управленска, която да гарантира на кабинета един стартов лимит на доверие от страна на обществото. Не е толкова важно какви политически комбинации ще извъртят партиите, въпросът е, че обществото малко трудно ще приеме едно правителство, извадено някак си от цилиндъра.

- Критичните забележки са повече, но как да си обясним факта, че Станишев не си е взел поука след провала на тройната коалиция и създава усещането, че не се е справил със задачата си и се крие зад Орешарски?

- Причините можем да ги търсим в три нива. Първото и най-високо ниво е, че БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усувършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в едно чувство за безнаказаност. Колко избори загуби Станишев, колко пакости направи, но нищо не му се случва, за съжаление. Това е отговорна задача на  колективните ръководни органи на БСП като цяло. В политиката ръководителите и лидерите правят това, което им позволят техните екипи и последователи. Аз много пъти съм го казвал и не вярвам да се приеме като някакво лично отношение, а и няма място за такова, но Станишев е слаб лидер и това си личи в ключови моменти. Той се поокопити и започна да прави глупости – нареди еднолично листите на БСП. Една от причините партията му да загуби изборите от ГЕРБ са неубедителните листи на много места в страната. Същата е историята и с реденото на новия кабинет – бута Орешарски отпред, но се меси и знам, че много активно го е правил при подбора на имената. Но Станишев има друга цел и това е много ясно - той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня. Орешарски е умен, опитен човек, предпазлив, ще видим как ще действа, когато вече има властта в ръцете си. А тези, които веднъж са избрали правителството, много ще се замислят дали да го бутнат, каквото и да прави, защото ситуацията е много деликатна. В парламента има много хора, които при едни следващи избори няма да попаднат отново там и си дават ясна сметка за това.

- Но тази позиция на Станишев и елита на БСП не е ли лицемерна и нечестна към хората, и то точно в ситуация на криза?

- Това е най-мекият израз, който може да се използва. Могат да се кажат и още по-силни, и още по-точни думи. Да това е лицемерие, интересчийство и непочтеност. Проследете само от февруари когато беше конгресът на БСП до днес колко пъти се извъртя позицията на столетницата, как се пренаписваха документите, разбира се без никакви уставни основания. Даже министерството на социалната политика беше дадено на ДПС. Ще намерят оправдание и обяснение, че трябвало да се съобразяват и с партньорите. Но истината е друга – това е начин да се избяга от изпълнението на ангажименти, които БСП и Станишев не са имали намерение да изпълняват.

- Тази нечестна игра няма ли да има ефекта на бумеранг за Станишев и правителството, което създаде?

- Ефектът на бумеранга няма да ги подмине, ще има ответна реакция. Аз не предричам голяма кариера за този лидер, независимо, че успя да го изберат за председател на ПЕС. Но за правителството още е рано да говорим, то може да не бъде лицемерно. Участниците в този кабинет, ако искат и имат воля биха могли да направят добри за България неща.

- Извън властта каква е перспективата на Борисов и ГЕРБ?

- Въпросът е много интересен. В случая имаме едно типично раздвояване на възможностите. Единият вариант е, ако БСП и ДПС решат да разровят делата на ГЕРБ, това е логичното и разумното поведение. Но от друга страна, аз не съм сигурен, че така ще се развият нещата, защото може да се реши да се прибегне към друг вариант - да се заиграе с ГЕРБ, да се потърси някакво разширяване на подкрепата за Орешарски, да се направи политическа сделка. Всичко зависи от това с какво ще разполагат тези, които биха могли да притиснат Борисов и хората край него. Ако имат сериозни, уличаващи факти и доказателства, могат да ги направят много сговорчиви. Какво ще стане, е трудно сега да се каже. Не е ясно, ако ГЕРБ бъдат подгонени от правосъдната система как ще се държи парламентарната им група, партията им, ще останат ли единни или ще тръгнат да се спасяват.

- Ако кабинетът на Орешарски оцелее, какво ще е най-характерно за него?

- Смятам, че един от основните белези на този управленски мандат, на парламента и правителството ще бъдат чести резки, нелогични на пръв поглед, продиктувани от задкулисно-властови комбинации промени. Ще има много силна турбулентна политическа и управленска среда, предстои ни да живеем в интересно време.

- Какво ще е поведението на големия играч – хората от улицата,  които партиите не слагат в сметките си?

- Виждам тези хора не само на нови протести, но и в политиката. Реално  ги изиграха по различни начини. А сред тях има много читави и истински, непоставени лица. Реално почти 75% от българите нямат представителство в този парламент, това не е било никога. Гласът на улицата тепърва предстои да се чуе в политиката, защото не вярвам, че това правителство ще се захване да решава проблемите на хората, тогава те ще се възпроизведат, може и преди есента хората пак да се надигнат. Важно е да се разбере от политиците, че обществото не е приспано за още 4 години и скоро ще го разберем.

Първия Български Бутон за споделяне

Не може да минем без истината за управлението на ГЕРБ

За недоволството, абстрактността на ценностите и как да се спечели доверието на гражданите


проф. Ивайло Дичев пред в."Преса", 29 Май 2013

- Какво е времето, в което живеем днес, проф. Дичев?

Не знам време, в което недоверието към всякакъв тип власт да е било толкова ниско. Имало е епохи, в които политическата власт е била нелегитимна, но обществото се е крепяло на религията. Имало е епохи, когато в криза е било семейството, но пък е въодушевявала идеята за прогрес в науката, изкуството, техниката. Днес всички неща са в криза едновременно.

У нас е най-видимо, но се случва навсякъде по света.

- Имате ли отговор защо стана така?

Не знам, може би пазарът се превърна в единствен мироглед. Промени се самото очакване от елитите - в предишни епохи аристократът живее за честта си, писателят се посвещава на призванието си, ученият е готов да изпробва върху самия себе си новото лекарство. Днес мислим тези хора като продавачи на услуга, за която плащаме. Етиката на егоизма измести всичко друго: съдим другите единствено с аршина на личния интерес, около който сме построили собствения си живот. Оттук и непрекъснатото подозрение към всеки - не взема ли повече, отколкото му се полага?

Подозрението е деструктивно, то няма край: няма причина ревнивецът да престане да следи жена си все повече и повече, докато животът им стане ад. Ако искаш да живееш нормално, трябва да се довериш, някак да се оставиш в ръцете на другия, но тъкмо това съвременната епоха прави все по-трудно. Твърде сме захитрели, за да се доверяваме и това ни убива.

- Човек във всичко търси надежда, може ли да се намери надежда в това, че може би днес ще имаме правителство?

Правителството е най-малкият ни проблем. То със сигурност е разочароващо за много хора, едва ли ще издържи цял мандат. За левите то е твърде дясно. За десните е комунистическо. За националистите е турско... Всеки компромис е разочароващ, а политиката е компромис. Но не беше ли така при избора на Обама, когото отвъд Океана смятат за социалист? Не падна ли подкрепата за Оланд още преди да е направил каквото и да е, защото бил неолиберал?...

- Какъв всъщност е сериозният проблем?

Сериозният проблем е, че гражданите не вярват вече на абсолютно никого - нито на журналистите, нито на анализаторите, нито на съседите си. Доверие (или по-точно възбуда) будят много крайни, агресивни твърдения, или казано по народному - на попържни, от които не следва нищо.

Разбира се, оттук нататък властта трябва да работи под натиска на гражданите, във всеки момент трябва да сме готови да протестираме по всякакъв начин. Но когато недоверието се пренася мигновено върху самите организатори на протести (както стана през февруари), изпадаме в по-сериозен проблем - животът ни вече по определение не може да се промени, защото всеки, който опита да го направи, е подозрителен.

- Къде спират недоверието и агресията в стабилните общества?

Има примерно съд, който слага точка на разприте и прекратява съмненията. А нали знаете какво е мнението на българите за съдебната система? Има публични авторитети, но у нас те най-често предпочитат да се отъркват о властта...

Не ме приемайте за наивник: доверие не значи да си затваряме очите, то представя определени претенции към властта. Определяме значи червени линии, които тя да не прекрачва, задаваме критерии, чието изпълнение ще приветстваме, дори да сме с противоположните убеждения.

- По принцип българите сме мнителни и недоверчиви, подлагаме всичко на съмнение, скептицизъм... Какво следва?

Ако предварително сме сигурни, че всяко управление ще е лошо, че всички са мошеници, че то си е една „българска работа“, тогава всъщност не очакваме нищо, просто сме се отдали на някаква мазохистична, сладостна безпомощност... Недоверието е нетърпеливо, то пръска енергията в безсмислени раздразнения и не остават сили, когато дойде време за сериозен граждански отпор.

Казват, че навлизаме в общество на предварителния контрол, дигиталната публичност реагира, преди да е направена нежеланата стъпка от властта, предотвратява я.

- Доказателство за думите ви не е ли оттеглянето на един от кандидат-министрите в проектокабинета на Орешарски?

Да, публичните реакции принудиха Орешарски да оттегли Тихолов. Работата е там, че предварващото подозрение, за разлика от факти като цената за тока, се конструира от медиите, които продават стока на потребители - продават им страсти, възмущения, удивления. Много важно е гражданската бдителност да не губи чувство за реалност. Освен това - радваме се, че Орешарски така бързо отстъпи, но пък веднага се появява метаподозрението: дали пък не беше сложил нарочно този Тихолов, за да го махне и така да отвлече вниманието от други министри?... Веднъж загубили контакт с реалността, имаме тенденция да се отдадем на параноя без край.

- Защо след нервността на протестите май още не сме избягали от точката на кипене?

Няма как този процес да спре. Всяко действие на властта буди недоволство. Но недоволство буди и липсата на действие на властта. Подозираме управниците, но подозираме и собствените си лидери. Не приемаме дисциплиниращите мерки от горе, но също толкова яростно отхвърляме дисциплината от долу, която предполага организираното гражданско действие... В последна сметка тези раздразнения започват да се превръщат в един вид специфичен медиен климат - както свикнахме с рекламите, така сега свикваме с непрекъснатите скандали и протести. (Може би скоро ще поискаме да им се намалява звукът и на тях.) Истинското гражданско действие започва да се измества в друга посока - например в сферата на анонимните разкрития, на „течовете“. Г-н Шулц, председателят на Европарламента, тъжно отбеляза: „От седем години се занимаваме с данъчните престъпления, но трябваше да се случи „Офшорлийкс“, за да почнем наистина да действаме.“

- Ако вие бяхте на мястото на г-н Орешарски сега, каква би била грижата ви спрямо хората - да ги успокоите или да им кажете истини на всяка цена?

Г-н Орешарски трябва много бързо да спечели доверието на хората, а това не може да мине без истината за управлението на ГЕРБ, без разбиването на местните и държавните феодали, които това управление отгледа. Спасителни за държавата ще са махането на Цветанов и намирането на мостове към част от ГЕРБ, защото основното, което ще успокои хората, са постигането на някакво съгласие, прекратяването на класовата борба, която върнаха в политиката последните управляващи (и която продължава да води „Атака“).
Раздаването на помощи няма да има особен ефект поради споменатия климат на тотален андрешковски егоизъм, който се е установил у нас и горе, и долу: даваш пари на едни, другите веднага изпищяват...

- Как ви се струва проектокабинетът на г-н Орешарски?

Мисля, че доста грешно тръгна г-н Орешарски с този партийно оцветен кабинет, да кажем по-партиен, отколкото очаквахме. Основното искане на протестите беше, че не искат нито тия, нито ония. И изведнъж „ония“ идват и правят правителство. Доста самонадеяно ми се вижда. А връщането на пушенето е направо възмутително. Да вземат да разрушат сега някоя от магистралите на ГЕРБ, за да ги надцакат!

- Не се ли добавя нова пукнатина в обществото? Имаше леви и десни, бедни и богати, онези горе и управляваните долу, образованите и невежите...

Да, пукнатината е по-дълбока днес. Имаше един филм на Вернер Херцог „Всеки за себе си и Бог срещу всички“... Забележете, че дори бедните днес не са солидарни помежду си, и те ругаят още по-бедните, каквито са циганите. Новото е, че почнахме да възприемаме като враждебен самия социален ред - особено по-младите, които не си представят, че държавата може да рухне, както стана в началото на 90-те. Трябва да ми се осигури демокрация, имам право на права, моля да бъда абониран... Дали е резултат на полувековния мирен просперитет в Западна Европа? А у нас - на претенциите ни да имаме политици и певци по „Евровизия“ на световно ниво, които някак спонтанно се самозараждат между скитащите кучета и разпадащите се къщи?

- От какво зависи стабилността на едно общество, забравихме ли духовните ценности, които са ни помагали да преминем през годините?

Ценностите са нещо абстрактно, освен това не забравяйте, че те са противоречиви, за ценности хората са се колели в продължение на векове.

Първото, което ни липсва, е просвещение. Възникващата българска нация е прескочила този период и от феодализма е попаднала направо в романтиката на националното освобождение. Просвещение значи изтегляне на ценностите към частната сфера и изграждане на общо пространство, основано върху разума, неутралната логика и най вече върху универсални принципи.

- В какъв смисъл?

Например, ако реша да притеснявам малцинствата в страната си, трябва да си давам сметка, че в други страни ще притесняват моите малцинства. Универсален принцип означава такъв, който могат да следват всички, без да си пречат. Тъкмо затова просвещение означава овладяване на страстите, конспиративните теории, подозренията, възмущенията.

Но то не е достатъчно. Трябва ни и сериозно възпитание на чувствата, ако използвам Стендал. Няма как едно общество да просъществува само върху разума - за да има общност, е нужно нещо повече, някаква ирационална добронамереност, която кара хората да са заедно. Представяте ли си семейство, построено на рационално-пазарен принцип, където всеки един от партньорите пресмята дали му е в интереса да остане с другия и днес, колко е остарял той, колко печели, как мие чиниите. Не казвам, че няма да живеят весело, но едва ли ще са дълго заедно.

- Често днес може да се чуе репликата на разочарованите: „Останаха ни Терминал 1 и 2“. Това ли е решението?

България днес е страна, в която поне милион граждани пресмятат дали да заминат, или да останат, къде им е по-изгодно - тук или там. „Терминално ми е“, казват особено в моменти, когато нещо в политическата атмосфера ги разочарова. Но какво става, когато, веднъж попаднали на новото място, пак започнат да се оглеждат: дали не сбърках, дали няма още по-добро място?... Не знам как трябва да се възпитават чувствата днес, след като самите „възпитатели“ са станали амбулантни търговци на възмущения и омрази.    

Първия Български Бутон за споделяне

четвъртък, 30 май 2013 г.

Надали ще стане чудо с Цветлин Йовчев. МВР и службите няма да оправят държавата. Бизнесът е важен.

Иван Драшков, бивш зам.председател на ДАНС, пред Афера.бг, 28 май 2013

- Добър ден, г-н Драшков. Веселина Томова съм от АФЕРА…

- Аааа, много ми е приятно да Ви чуя. Чета често името си във Вашия сайт…

- Няма лошо.

- Няма лошо, разбира се, но е хубаво като журналист да изслушвате и другата страна по някои неща. Ще ми бъде приятно да Ви видя като дойдете в София… Смятам, че не е лошо да си поговорим очи в очи.

- Разбира се, ще се срещнем непременно, ще Ви се обадя.

- Ще се радвам.

- Как коментирате кандидатурата на Цветлин Йовчев като министър на вътрешните работи?

- В какъв аспект?

- Изобщо… като кандидатура на вътрешен министър. 

- Човекът е вещ в областта на сигурността, с ръководен капацитет, много интелигентен. Сега, дали точно в МВР ще успее да приложи знанията си и ръководния си опит, времето ще покаже.

- Много подозрително ми се струва, че всички от всякакви страни го величаят като изключителен спец. Само той ли е спец в България?

- Е, сигурно има и други. Не мога да кажа, че само той е спец. в България…

- Много е подозрително това единодушие от различни кръгове помежду си, както и от различни политици…

- Вижте сега, когато човек не е ничий се получава така. Аз съм го изпитал на гърба си. Когато човек не е конкретно обвързан с определена политическа сила или всички са срещу него, или всички са за него до момента, в който някой не прецени, че с нещо не им е угодил.

- Добре, но той /б.а. Цветлин Йовчев/ беше много ярко обвързан с ГЕРБ?

- Е, не бих казал, не бих казал. Ами вижте му биографията кога е започнал, кога каква длъжност е заемал. Не бих казал, че обвързан силно с ГЕРБ.

- Докато ГЕРБ бяха на власт, той все пак беше толериран и избран за шеф на ДАНС от Бойко Борисов… Звучи противоречиво, Цветлин Йовчев беше избран от Бойко Борисов за шеф на ДАНС и сега от него се иска, такава поне е заявката от Станишев и Орешарски, да разчиства политиката на Цветанов и Борисов в МВР. Няма ли някакво противоречие?

- Дали да изчиства политиката на Цветанов и Борисов, или да се опита да преструктурира по-съвременно МВР, е друго… Защото това, което е в момента в МВР не е само политика на Цветанов и Борисов, защото реално погледнато те кой знае какво не са преструктурирали. Кадрите и методите е едно, структурите са друго, така че в никой случай не може да се каже, че е човек на ГЕРБ. Защо смятате пък, че ГЕРБ непременно е решило да сложи на ДАНС свой човек? Някой път партиите предпочитат да не слагат свой човек на такива рискови места, за да не носят цялата отговорност.

- Вие можете ли да допуснете, че Бойко Борисов няма да сложи баш на ДАНС НЕ свой човек?

- Мога, разбира се. Ако е сигурен, че този човек не играе с никой друг, защо да не сложи един неутрален човек, защото ако сложи много свой човек, пък ще е укорим, че е сложил негов човек.

- Еее, Вие много го надценявате Бойко Борисов като интелигентна фигура! Просто ме изумявате, г-н Драшков!

- Не в това е въпроса. Въпросът е, че се правят различни анализи…

- Разбира се, Вие го познавате, той е Ваш човек, така да се каже… 

- Познавам го от 20 години /б.а. – Цветлин Йовчев/ и мога да Ви кажа, че не е партиен човек.

- Това дали е партиен или не, не ме впечатлява особено. Аз съдя от това какво е направил досега Цветлин Йовчев… Досега не съм чула нещо да е направил Цветлин Йовчев, нито като шеф на ДАНС, а сега като бъдещ шеф на МВР нямам кой знае какви очаквания нещо да направи. Аз нищо не съм видяла, освен едно безумно обезличаване на ДАНС, да не говорим за вътрешните гафове и задкулисия, които така и не са излезли наяве.

- От тая гледна точка ако поразсъждаваме, то пък кой какво ли е направил и на друго място, това е друга тема. Виждате в какво време живеем.

- Е, да де, ама вие нали затова бяхте сложени там – да оправяте времето и националната сигурност. Какво стана? Нищо не оправихте!

- Когато имаме възможност да се срещнем, ще Ви разкажа много неща за ДАНС от моята гледна точка и ще видите, че за много неща съм прав. Много е сложно всичко. Нещата са сложни още от създаването на ДАНС. ДАНС беше замислено като много хубаво нещо, но не беше създадено както трябва.

- Вие нали имахте възможността да го оправите? 

- Не, нямахме възможността да го оправим. Казвам Ви, ето аз съм юрист – не може, когато създадоха ДАНС на първо място да положат задачите – аз помня наизуст мотивите, с които се създаде ДАНС – да демонстрираме пред нашите европейски и натовски партньори воля и категорично решение за борба с организираната престъпност и корупцията. Създадоха ДАНС и тогава аз във Вътрешната комисия, и г-н Сертов беше, им казах: „Абе, вижте бе, хора, как може две контраразузнавателни служби да се борят с престъпността без да им дадете процесуалните средства в ръцете. Как да се бориш с организирана престъпност и корупция след като нямаш процесуални правомощия?” Не се прие тогава и ние станахме – тоя рекъл, оня казал, и дотам. Събираме, събираме, нали знаете нашата работа, познавате я, почваме тоя рекъл, оня казал, оттук оттам информация и в един момент стигаме дотам, че имаме някакви данни и…

- И нямате разрешение от прокурор…

- Не че нямаме разрешение. Ние повече нищо не можем да правим и ги предаваме данните на компетентните служби – МВР, следствието, ГДБОП. И ние викаме – БОП-а нищо не прави по нащата информация, БОП-а викат – информацията на ДАНС за нищо не става… И така…

- Имате ли надежда, че нещо ще направи Цветлин Йовчев за това, което се изисква от него, защото той отива там с поставена задача?

- Ще ми се да има успех. Кой знае какви огромни очаквания… Не, че той не е подготвен за това, просто ситуацията е такава, че надали, че чудо ще стане, но се надявам все пак някакво начало да се постави.

- Станишев твърди, че от Цветлин Йовчев ще се иска разчистване на МВР от режима на Цветанов. Ще има ли воля точно Цветлин Йовчев да го направи това? 

- Надявам се, че той ще направи интелигентно всички възможни стъпки за евентуални структурни и други промени. За другите неща, честно да Ви кажа, не мога да взема отношение, защото те са преекспонирани.

- Жаргонно да се изразя – ехалето обаче това очаква! Изключително високи са очакванията по отношение на вътрешния министър…

- То и към другите министри очакванията са големи. Въпросът е, че държавата ни все пак е в трудна ситуация и да се постави някакво начало… Поне да започнат да се оправят нещата, те, че няма да се оправят сега, няма. Даже аз мисля, че ни трябват поне десетина години реанимация, защото в икономическо и всяко друго едно отношение сме много зле. Няма какво да се лъжем. Но има една друга истина. Не могат да разберат много хора, че службите и МВР няма да оправят държавата. Бизнесът ще оправи държавата и затова нека повече върху бизнеса да се съсредоточат. МВР и службите трябва да са някакъв коректив да не се правят глупости и да не се правят удари под кръста в държавата. Другото е въпрос на бизнес. МВР и службите са консуматори, те не носят никакъв продукт в държавата. Всеки вика МВР, МВР… Какво да направи МВР, ще оправи държавата?

- Ама вижте докъде я докарахме с това МВР на Цветанов! Няма как да ме излъжете, Вие знаете много добре за какви висша корупция става дума, за каква контрабанда и какви чудеса, и за какво крадене. Това МВР за какво е, аджеба? И тая ДАНС? 

- Това ми е мисълта. Нека да се въведат интелигентни европейски правила. Без да защитавам който и да е, мисля, че малко се преекспонира всичко в толкова тежък вариант, защото българинът иска всичко да се оправи за месеци, за година, за две. Не може да стане тая работа.

- Ами чакаме години наред и нищо не може да се оправи, защото едни и същи се въртят по високите етажи на властта. Как да стане?! 

- Ами и ний сме си виновни.

- Така е. Последно искам да Ви питам – защо Цветлин Йовчев беше принуден да си подаде оставката като шеф на ДАНС?

- Така се напрегнаха нещата дали е изтекло оттук, дали е изтекло оттам /б.а. – става дума за записите с Мишо Бирата/ и човекът има силно развито чувство за достойнство, и след като видя, че няма решение твърдо и пада някакво сериозно съмнение върху службата, той реши да направи тази крачка. Тогава си говорих с него и аз бях против той да я прави тази крачка, защото за мен когато човек си подава оставката признава все едно, че го е направил…

- Остана съмнение, че е подадена оставката под натиска на Борисов.

- Мисля, че нямаше натиск. Даже аз тогава му предложих, все пак той е по-младият, по-переспективният, викам му – дай, аз ще си подам оставката… Трябваше да има изкупителна жертва. Но той така реши, пък и по този начин да се опита да помогне да се затвори скандала, може би. И то наистина тогава така се случи. В момента, в който той си подаде оставката, Вие видяхте, че бързо темата като че ли мина на заден план.

- Вие, г-н Драшков, контактувате ли с Бойко Борисов? Дали Цветлин Йовчев контактува с Бойко Борисов?

- Е, не знам това нещо. Аз от време на време се чувам с г-н Борисов.

- Той съветва ли се с Вас, г-н Драшков?

- /смее се/ Скоро не сме се чували.

- Благодаря Ви, г-н Драшков. Знам, че вие от службите няма как да кажете всичко онова, което ми се иска, но съм длъжна да опитам…

- Аз чета АФЕРА и Вашите неща. Вие журналистите търсите горещите новини и следи, но има неща, които и да ги кажем няма да помогнат на никого, а само ще навредят. И на държавата ще навредят. Няма смисъл. Все пак отговорност трябва да има. Ако биха помогнали с нещо, с удоволствие, но като знаем, че няма да помогнат и ще навредят, за какво да си слагаме тоя грях душата?

Първия Български Бутон за споделяне