събота, 1 юни 2013 г.

Станишев е слаб лидер, бута Орешарски да вади кестените

Излъгаха хората от улицата, но гневът им не е приспан за още 4 години


Доц. Александър Маринов пред Фактор.бг, 29 Май 2013

Александър Маринов е доцент в катедра Публична администрация на СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по социология. Автор на книгите "Административният елит на ХХІ век" и "Обществени елити и лидерство в страните в преход". Бивш лидер на БСП – София, но от години е скъсал с политиката.


- Доц. Маринов, Пламен Орешарски представи едни симпатични и читави хора за министри, но какво им липсва, за да ги усетят хората като истински отбор от победители и спасители на нацията?

- Това правителство до последния момент беше афиширано и представяно като програмно. Но на всички вече трябва да е ясно, че няма програмен кабинет, защото реално липсва програма, която да е носещата конструкция на неговия състав и политика. Отбелязвам това, защото именно програмата може да бъде единствената силна и обединителна връзка на различни личности, подкрепяни от партии и заинтересовани групи. Не съществува ясна програма на кабинета, обсъдена с обществото, а това дава възможност за различни интерпретации и спекулации, верни и неверни. Мотивите за работа на личностите в този екип могат да са най-различни – произтичащи от чувство за дълг, от компетентност, от желание да се  решат проблемите. Стойностите на хората са важни, но те не могат да заменят политиките. От гледна точка на качеството на повечето от членовете на кабинета той е неизмеримо по-добър от състава на предишните правителства – служебното и на ГЕРБ, дори по-добро и от екипа на Станишев в тройната коалиция. Но това е оценка на база на личните качества на отделните министри, естествено не на всичките, защото има някои спорни, някои странни номинации. Но проблемът не опира до качествата и възможностите на тези хора, а до това какво ще правят, какво ще ги обединява и как ще се отчитат пред обществото – това е големият въпрос. Важно е и да се знае, кой стои зад тях,  в смисъл, кой ще носи отговорността, защото сами по себе си и Орешарски, и хората от екипа му не могат да поемат отговорността от едно управление на държавата.

- Наричат вече иронично кабинета „Олигарски”, до колко новите министри ще бъдат зависими от интересите на гражданите или на олигархичните кръгове?
- Различни неща се говорят за влиянието на олигархичните кръгове и затова продължавам да твърдя, че е нужна програма конкретна, за да се минимизира опасността да бъдат прокарвани решения в частен или групов интерес, но представяни като действия в полза на обществото. Сега такива гаранции не съществуват. Ходът с новото правителство е хазартен, може да стане, може и да не стане. Обикновено, както сочи българската практика, по-скоро  нещата не стават. Трудно е от сега да пророкуваме какво ще се случи, но аз лично мисля, че в състава има няколко добри министри. Персонално смятам, че Цветлин Йовчев и Зинаида Златанова са  точни попадения. Пресилено е да се смята, че Йовчев е човек на ГЕРБ. Той е преди всичко професионалист, много компетентен в областта си и се надявам, че ще свърши работа, ако има необходимата подкрепа и воля да се действа. Защото една голяма част от проблемите, с които се сблъсква българското общество, са свързани с нежеланието на държавата да постави на мястото им хора, които забогатяха баснословно за сметка на всички останали. Има и някои странни членове на новия Министерски съвет. Сами по себе си те  не са за подценяване, но мястото на което са сложени е необичайно. Драгомир Стойнев е интелигентен човек, но да се заеме с икономиката и енергетиката е доста смело решение. Чудно е и как специалист по синтаксис ще съчетава уменията си в министерството на спорта. Разбирам, че световната практика не налага винаги министърът да е специалист в дадената област, но тогава поне трябва да бъде изявена политическа личност, доказала се. Тоест, това, което констатираме за този кабинет, при цялото ми уважение към предложените имена и симпатии към някои от тях, е потвърждение на моите предварителни прогнози още от деня на изборите, че много трудно такова правителство ще може да бъде стабилно и то поради една единствена причина – защото няма обединяваща връзка, чрез програмата, политическа или управленска, която да гарантира на кабинета един стартов лимит на доверие от страна на обществото. Не е толкова важно какви политически комбинации ще извъртят партиите, въпросът е, че обществото малко трудно ще приеме едно правителство, извадено някак си от цилиндъра.

- Критичните забележки са повече, но как да си обясним факта, че Станишев не си е взел поука след провала на тройната коалиция и създава усещането, че не се е справил със задачата си и се крие зад Орешарски?

- Причините можем да ги търсим в три нива. Първото и най-високо ниво е, че БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усувършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в едно чувство за безнаказаност. Колко избори загуби Станишев, колко пакости направи, но нищо не му се случва, за съжаление. Това е отговорна задача на  колективните ръководни органи на БСП като цяло. В политиката ръководителите и лидерите правят това, което им позволят техните екипи и последователи. Аз много пъти съм го казвал и не вярвам да се приеме като някакво лично отношение, а и няма място за такова, но Станишев е слаб лидер и това си личи в ключови моменти. Той се поокопити и започна да прави глупости – нареди еднолично листите на БСП. Една от причините партията му да загуби изборите от ГЕРБ са неубедителните листи на много места в страната. Същата е историята и с реденото на новия кабинет – бута Орешарски отпред, но се меси и знам, че много активно го е правил при подбора на имената. Но Станишев има друга цел и това е много ясно - той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня. Орешарски е умен, опитен човек, предпазлив, ще видим как ще действа, когато вече има властта в ръцете си. А тези, които веднъж са избрали правителството, много ще се замислят дали да го бутнат, каквото и да прави, защото ситуацията е много деликатна. В парламента има много хора, които при едни следващи избори няма да попаднат отново там и си дават ясна сметка за това.

- Но тази позиция на Станишев и елита на БСП не е ли лицемерна и нечестна към хората, и то точно в ситуация на криза?

- Това е най-мекият израз, който може да се използва. Могат да се кажат и още по-силни, и още по-точни думи. Да това е лицемерие, интересчийство и непочтеност. Проследете само от февруари когато беше конгресът на БСП до днес колко пъти се извъртя позицията на столетницата, как се пренаписваха документите, разбира се без никакви уставни основания. Даже министерството на социалната политика беше дадено на ДПС. Ще намерят оправдание и обяснение, че трябвало да се съобразяват и с партньорите. Но истината е друга – това е начин да се избяга от изпълнението на ангажименти, които БСП и Станишев не са имали намерение да изпълняват.

- Тази нечестна игра няма ли да има ефекта на бумеранг за Станишев и правителството, което създаде?

- Ефектът на бумеранга няма да ги подмине, ще има ответна реакция. Аз не предричам голяма кариера за този лидер, независимо, че успя да го изберат за председател на ПЕС. Но за правителството още е рано да говорим, то може да не бъде лицемерно. Участниците в този кабинет, ако искат и имат воля биха могли да направят добри за България неща.

- Извън властта каква е перспективата на Борисов и ГЕРБ?

- Въпросът е много интересен. В случая имаме едно типично раздвояване на възможностите. Единият вариант е, ако БСП и ДПС решат да разровят делата на ГЕРБ, това е логичното и разумното поведение. Но от друга страна, аз не съм сигурен, че така ще се развият нещата, защото може да се реши да се прибегне към друг вариант - да се заиграе с ГЕРБ, да се потърси някакво разширяване на подкрепата за Орешарски, да се направи политическа сделка. Всичко зависи от това с какво ще разполагат тези, които биха могли да притиснат Борисов и хората край него. Ако имат сериозни, уличаващи факти и доказателства, могат да ги направят много сговорчиви. Какво ще стане, е трудно сега да се каже. Не е ясно, ако ГЕРБ бъдат подгонени от правосъдната система как ще се държи парламентарната им група, партията им, ще останат ли единни или ще тръгнат да се спасяват.

- Ако кабинетът на Орешарски оцелее, какво ще е най-характерно за него?

- Смятам, че един от основните белези на този управленски мандат, на парламента и правителството ще бъдат чести резки, нелогични на пръв поглед, продиктувани от задкулисно-властови комбинации промени. Ще има много силна турбулентна политическа и управленска среда, предстои ни да живеем в интересно време.

- Какво ще е поведението на големия играч – хората от улицата,  които партиите не слагат в сметките си?

- Виждам тези хора не само на нови протести, но и в политиката. Реално  ги изиграха по различни начини. А сред тях има много читави и истински, непоставени лица. Реално почти 75% от българите нямат представителство в този парламент, това не е било никога. Гласът на улицата тепърва предстои да се чуе в политиката, защото не вярвам, че това правителство ще се захване да решава проблемите на хората, тогава те ще се възпроизведат, може и преди есента хората пак да се надигнат. Важно е да се разбере от политиците, че обществото не е приспано за още 4 години и скоро ще го разберем.

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари: