ГЕРБ загива, ако не махне Фидосова и Цветанов

Емил Караниколов PressTV.bg,31 май 2013 

Емил Караниколов е бивш депутат от ГЕРБ в 41-вото Народно събрание. По образование е икономист. Караниколов стана популярен като автор на идеята кандидат-кметовете и кандидат-депутатите да минават на психотест. Преди изборите политикът сам се отказа да влезе в листите на партията заради разочарованието си от някои политики на ГЕРБ. Той призна, че напуска партията отвратен.

Потърсихме го, за да сподели мнението си за грешките, които повлякоха ГЕРБ надолу. „Какво да ви кажа - това беше ясно още миналата година. Но Бойко Борисов си беше решил, че ще управлява още 30 години...", с горчива усмивка казва Караниколов.

Г-н Караниколов, учуден ли сте, че ГЕРБ смени позицията си и в крайна сметка влезе в зала и гласува макар и против новия кабинет?

ГЕРБ е най-непредвидимата партия. В нея всяко решение е предпоследно. Заповедите там са като в казармата: „Гласувайте!" или „Не гласувайте!" Мисля си - нали Бойко Борисов каза, че премиерът Пламен Орешарски стриктно изпълнява програмата на ГЕРБ. Ами тогава трябваше да гласуват за кабинета с две ръце, за да изпълни докрай програмата. Т.е. това, което те не са могли да изпълнят поради лошата тройна коалиция, сега ще се изпълни, само че чрез дивиденти. Ако мислят за България и наистина се предлага тяхната програма, би трябвало да гласуват за изпълнението й.

Тежките престрелки между лидера на „Атака" Волен Сидеров и Бойко Борисов докъде може да ескалират?

Сигурно е, че между ГЕРБ и „Атака" не може да има никакви допирни точки, защото ГЕРБ успя да разбие групата на „Атака" и това няма да бъде простено, няма да бъде забравено. Така че между двете партии не може да има никакви срещи и споразумения.

Но безспорно добрата новина е, че в крайна сметка кабинетът беше гласуван в парламента макар и „на косъм"?

Това, че имаме правителство, е добре за всички. Да влизаме в спиралата на нови избори, означава безвремие, безвластие, нещата още повече ще се влошат, а страната има нужда от спешни законодателни мерки.

ГЕРБ обаче имат жалба за касиране на изборите. Възможно ли е да има връщане назад?

При ГЕРБ има много противоречия. Това няма да им бъде нито първото, нито последното. Ние печелим изборите и същевременно оспорваме изборния резултат. Не трябва да се борим с изборния резултат, а да преосмислим цялостната си политика през тези години. Защото успяхме да настроим всички партии срещу нас. В момента сме в патова ситуация. Ние сме първите, но никой не пожела да се коалира с нас. Казано на езика на футбола, който бившият премиер много добре владее и постоянно прилага - ГЕРБ е партията, вкарала най-много голове на първенството, но не става шампион. Шампионът е друга партия.

В тона ви се усеща много разочарование, а вие бяхте твърде лоялен към ГЕРБ?

Аз съм, меко казано, много разочарован.

Кое ви отблъсна най-вече - политиките на партията, поведението на шефовете?

От политиките, които се проведоха, от хората, които сега отново са в листите на ГЕРБ. Хора, които създадоха толкова много гафове, толкова много скандали - имам предвид Лъчезар Иванов, известен като Лъчо Мозъка, фамозната Искра Фидосова и други знайни и незнайни борци, които толкова много грешиха и сега отново са в парламента. А щяхме да сме партия, където за гафове се маха... Толерират се хора, които са послушни, които натискат едни бутони, които не използват мозъка си, а и хора, които всъщност работят срещу ГЕРБ.

Тук включвате ли Цветан Цветанов? Бивши депутати от ГЕРБ вече заявиха, че той е клатил лодката на ГЕРБ, и дори са предупреждавали Борисов, че партията ще потъне.

Ще говоря с конкретни факти. Във всички избирателни райони, където бяха издигнати т.нар. отличници на ГЕРБ, имам предвид Цветанов, Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, те загубиха от своите опоненти от БСП. И получиха по-слаби резултати. В Търново Цветанов изгуби, като получи по-малко гласове, в Стара Загора Лиляна Павлова загуби, в Монтана и Плевен Цецка Цачева загуби. Тоест всеки от тези псевдоотличници губи. Което показва, че те са отличници само в представите на Борисов. А в очите на избирателите явно са двойкаджии.

Това ли е голямата грешка на Борисов - да се предоверява на неподходящи хора? Всъщност повечето лидери на управляващи партии допускат тази грешка...

Двата големи воденични камъка бяха Цветан Цветанов и Симеон Дянков.
Те го завлякоха на дъното. Той се предовери на тези хора и те го повлякоха дълбоко надолу... Борисов за последно държеше единия и казваше, че му вярва, и ето докъде го докара тази вяра.

Но тази самонадеяност я призна самият Борисов. Той каза, че управляващите са били твърде горделиви и това ги е подвело.

Това главозамайване продължава, то не е излекувано. ГЕРБ продължава да се държи като управляваща партия, а вече е опозиция и трябва да почне да работи като такава.

Г-н Караниколов, харесват ли ви новите министри?

В новия кабинет има хора от различни партии. Не знам дали ще се сработят помежду си. Но нека да не прибързваме с оценките. Нека започнат да работят в полза роду и тогава ще ги критикуваме. Все пак имат право на 100 дни толеранс.

А възможно ли е ГЕРБ да последва съдбата на други партии, дошли на власт с фойерверки, а след това за нула време се стопяват?

Спомням си едно изказване на Борисов преди година - веднъж, когато отиваха за някакво откриване в София-област, той каза, че ГЕРБ ще управлява 30 години. Седмици след това ГЕРБ падна от власт. Същите думи ги е казвал Александър Стамболийски преди преврата на 8 юни, когато пада от власт. Всеки един държавник, който си повярва, че ще управлява дълго, че е безалтернативен, означава, че е загубил реална представа къде е, за какво е там и какво трябва да върши. Така че това, което предстои, е едно приземяване, смяна на възлови хора в изпълнителната комисия, които доведоха до този абсолютен крах. Нужни са нови лица - необременени, необвързани, с чисто минало, и да се работи здраво. Хората искат работа, това, че си опозиция, не означава, че трябва да се бойкотира, да се напускат пленарни заседания. Опозиция не значи, че всяко нещо, което управляващите предложат, автоматично трябва да се отхвърли, защото го предлага политическият опонент. Предстои едно преосмисляне, приземяване и ако това не се направи, ГЕРБ ще изчезне безславно както НДСВ. И както изчезнаха много политически субекти от политическия хоризонт...

Пагубно ли ще бъде за ГЕРБ, ако се концентрира основно върху това да събаря новата власт?

Това състояние го определям като падане от политическата сцена, но за да не се превърне и в падение, трябва сериозна работа. Трябват нови кадри, защото тази идея, този проект трябва да продължи да се развива, но не с тези хора, които не са желан политически партньор за никого в България.

А ГЕРБ има ли път и бъдеще като дясна партия?

За една партия се определя дали е лява, или дясна партия не само по програмата, програмите на всички партии са хубави, колкото и някои неща да звучат неправдопобно. Но зависи от хората и от нейните действия. В ГЕРБ е пълно с хора, които идват от полицията, от образователната система, такива хора не бих определил като дясномислещи. Много малко бяха бизнесмените в ГЕРБ, които бяха представени в парламента. Не бих казал, че това е типичната дясна партия.

Но пък ето сега една лява партия ни предлага сериозна подкрепа на бизнеса.

БСП се държи много повече като дясна партия.

Радикални промени в сигурността или следващ "Цветанов" за системата

Петя Владимиров, Дневник.бг, 30 май 2013

Прехвалената ГДБОП, галеното дете на МВР, определяната довчера за ударния отряд за громене на организираната престъпност, преминава в ДАНС. Този е първият законопроект за реформиране в сектора за вътрешния ред и сигурността на новата власт и значението му се подсилва не само от радикалните промени, които предвижда, но и от факта, че един от вносителите му е самият лидер на БСП Сергей Станишев. Законопроектът беше единодушно приет на първо четене в сряда от временната правна комисия на парламента (депутати от ГЕРБ не участват в комисията), а в петък ще бъде гласуван и в зала.

Преминаване на ГДБОП (Главната дирекция за борба с организираната престъпност към МВР) в ДАНС (Държавната агенция за национална сигурност) означава на практика разформироване на ГДБОП. Ако не може да бъде оздравена и превърната в ефективна полицейска служба

Разумни доводи за разформироването на ГДБОП има: "Системата Цветанов" трябва да бъде разградена

Клишето "разграждане на системата" се роди в първите години на прехода, заради необходимостта да бъдат обезвредени механизмите, чрез които функционираше тоталитарният режим и преди всичко неговата репресивна машина. Но както е казал писателят, незаслужена е лошата слава на клишетата, никога не знаеш кога ще ти послужат за най-кратко обобщение  на някоя новооткрита истина.

След идването на власт на ГЕРБ няколко факта трябваше да подскажат на медиите и на опозицията, че от вътрешния министър се подготвя изграждането на мощна система за безконтролно използване на законните лостове на МВР за цели, подчинени на лични и партийни цели чрез концентрация на силова и информационна власт, която да действа под личния негов надзор. Законодателното обезпечаване на целите беше оставено изцяло на него.

Най-напред беше ликвидирано създаденото по препоръка на Брюксел и след поредица осъждания на България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС) и той беше вкаран в политическите релси на парламентарното мнозинство, което безропотно узаконяваше всяка идея на Цветанов. Паралелни промени в законите за МВР и ДАНС - едно от първите законодателни действия на ГЕРБ, беше да се окастри ДАНС от основни правомощия и те да се насочат към ГДБОП под предлог да няма дублиране на оперативно-полицейски функции.

Реформата на Цветанов се сведе всъщност до изграждане на силна ГДБОП, която пое обратно кажи-речи всички правомощия на ДАНС и остави агенцията за украсителна табела на тихия фронт, изпразнена от смисъл, след като й беше отнето правото на собствена агентура, а бяха й оставени аналитичните функции, без да е ясно чия информация (придобита от кого) ще анализира.

Стигна се дотам да не бъдат формулирани в закона функциите на най-важните дирекции на ДАНС   "Контраразузнаване", "Икономическа сигурност" и "Разузнавателна защита на конституционния ред", а да се определят "с акт на Министерския съвет". И нито масово медиите се впечатлиха, нито независимите експерти по сигурността, докато в парламента мнозинството Искра Фидосова на шеметна скорост прокарваше промените. Опозицията дремеше, а сините лидери припяваха, че Станишев като премиер създал и ползвал ДАНС по времето на председателя й Петко Сертов за политически цели (което не се потвърди с факти, дори  доклади от този период за нарушения на министри от Тройната коалиция  сочат обратното), подавайки на Цветанов пропагандни доводи в полза на кръстоносния му поход за смазването на ДАНС.

Дори да беше вярно, че Станишев е използвал ДАНС за политически цели, голямата загадка, която стои и до днес, е

защо новият премиер Борисов не реши да използва агенцията за истинските й законни цели
а остави Цветанов да я обезсмисли, лишавайки себе си като министър-председател от основен лост за борба с високата корупция и най-тежката организирана престъпност, какъвто лост всъщност му беше дал в ръцете законът за ДАНС в тогавашния му вид?

Единствено Йордан Бакалов от "Синята коалиция" обърна внимание, че ГЕРБ отказва да регламентира законодателно и парламентарния контрол.

Така ГДБОП се превърна в служба, натоварена с огромна власт и с неясни реални функции - тя хем трупаше информация подобно на контраразузнавателните служби, хем ловеше и разследваше престъпници, без да достига извън нея обективна информация за нейната ефективност, защото министърът стана ПР-ът на акциите й от екраните на телевизиите. Оттам близо четири години той лично раздаваше правосъдие, обявявайки виновни и невинни, громеше усъмнилите се в неговите доказателства, съобщаваше кога ще се внасят обвинителни актове, посочваше съда за виновник за неблагополучията (вместо да разкрива корумпираните съдии), фаворизираше и героизираше службата и шефа й, големите телевизии го слушаха и гледаха ласкаво, докато скандалите се нижеха и сетивата на хората започнаха да закърняват.

И спряхме да се впечатляваме - дори когато най-високи функционери на ГДБОП обявиха, че онзи Стойчо Стоев в Перник се самоубил в белезници (в тяхно присъствие!). Прокуратурата мълчеше и замазваше гафовете на МВР, само няколко неправителствени организации прошумяваха, а Съюзът на съдиите пишеше храбри мотивирани писма до Висшия съдебен съвет. ВСС, и той като прокуратурата, мълчеше. Но и действаше, назначавайки приятели и протежета на Цветанов на ключови постове и наказвайки онези, които имаха кураж да не се съгласяват с вътрешния министър. Така системата Цветанов

прехвърли пораженията си и върху правосъдната система, развращавайки най-напред нейния върховен управляващ орган

И докато парите на МВР отиваха за все по-впечатляващи доспехи и въоръжения на т. нар. антимафиоти от елитната служба, за да ги видим вечерта по телевизията още по-респектиращи, страховито блъскащи врати, тръшкащи заподозрени, и дори снимащи се да отмарят след добре свършената работа по фотьойлите на претърсваните от тях офиси на организираната престъпност, по селата, където не се и мяркаше полицай, вилнееха необезпокоявано "неорганизираните" бандити. Старци са ограбвани и пребивани за 10 лева, по пътищата на страната нощем рядко минава патрулка - аз лично не съм виждала! Което е направо престъпно на фона на данните на ЕС за 2010 г., че България е страната в Европа с най-голям относителен брой униформени (618 полицаи на 100 хил. българи, при двойно по-малко в Германия например)!

И си течеше безметежно и героично експонирана епохата Цветанов - без последствия за върха на МВР и ГДБОП след нито един скандал. Дори за изтеклите СРС по разработката на шефа на митниците Ваньо Танов - разработка, в която беше подслушван самият премиер, и за която парламентарната анкетна комисия установи, че е заведена без достатъчно законови основания и че на прокуратурата не са докладвани всички данни от приложените СРС. (Разработка, илюстрираща всъщност битката на Цветанов за овладяване и на цялата информация за контрабандните канали - ако решим да бъдем точни за причините за конкретния скандал.) Дори - повтарям - за самоубийството в белезници в Перник и за пълното безхаберие на антимафиотите по отвличането на Мирослава - пак никакви последствия.

Кратък поглед назад към скандалите на прехода с главен участник МВР и специалните служби показва, че те не са затихвали по този начин, което прави уникално управлението на Цветанов (вижте карето в края на текста).

При Цветанов беше друго. Той еднолично обявяваше истината. Затова и управлението му не беше просто възмущаващ стил, а система. Която - да, налага се, да бъде разрушена.

Възстановяване/установяване на нормалност или просто нови интереси

Да бъде възстановена нормалността в сектора за сигурност - така председателят на временната правна комисия Христо Бисеров обобщи смисъла на разформироването на ГДБОП чрез прехвърлянето на всичките й активи и пасиви заедно с личния състав към ДАНС и възлагането на разследващи функции на агенцията. Концентрацията на силова и информационна власт в една структура - ГДБОП, показа, че не се постига резултат, мотивира той промяната.

Под информацията в "Дневник" за приетия от комисията законопроект обаче много читатели запитаха дали сега прехвърлянето на всички правомощия към ДАНС не е пак концентрация на власт.  И дали е случайно, че първата законодателна стъпка на новото управление в сигурността е пак създаването на фаворизирана служба.

Рационални са и въпросите, които зададе на заседанието на комисията Младен Червеняков - че оттук нататък предстои да се мисли за взаимодействието на МВР и ДАНС, за координацията между службите, имащи право да използват СРС, след като самото техническо прилагане, извършвано досега от СДОТО към МВР,  предстои също да се изтегли от вътрешното министерство в самостоятелна агенция.

Аз бих говорила по-скоро за установяване, не за възстановяване на нормалност, тъй като трудно  намирам досега примери за нормална  (несъобразена с политическата конюнктура) работа на специалните служби.

Вътрешните министри винаги са ги превръщали в свои предани оръдия, особено ГДБОП

(изключение прави краткото министерстване на Михаил Миков и това на Христо Данов в началото на 90-те години). И само от личността на министъра - от неговата държавническа отговорност, ако я имаше, оставаше да зависи за какви цели се употребява силовата мощ. А вътрешните министри досега бяха политически лица. За първи път в министеркия  кабинет на МВР влиза неполитическа фигура,или поне сочена за такава, с която без съмнение са съгласувани промените още преди избирането на правителството, а може би и преди изборите.

Ако търся поводи за надежди, те са именно в политическата необвързаност на министъра, поне така изглежда - ако не е измамно впечатлението. Ако говоря за съмнения, те са в традицията на задаващата се кадрова вихрушка на отговорните постове, с която започва работата си всяка нова власт. (И най-вече в неяснотата на актуализираните интереси и лобита и в светлината на оформящите се властови центрове, които ще се проявяват под формата на съвети към новия премиер Орешарски, а  той ще се види принуден за слуша и изпълнява, тъй като самият е твърде далечен от проблематиката.)

Ако в различните областни дирекции на МВР кадровите смени най-вероятно са наложителни (пак заради пожарното предизборно кадруване на Цветанов, за да се подсигури с лично доверени директори), то за ДАНС би било обезпокоително да бъде веднага сменен директорът (докато довършвах този текст той подаде оставка, а  докато си мислех, че е добър тест  дали тя ще бъде приета, се оказа че вече е била подписана).

Не трябваше ли поне веднъж да бъде опитано

да се изгради работеща служба, без да я оглавява "наш (политически) човек"

Можеше поне веднъж да бъде опитано той, директорът прфесионалист, заварен на поста, да си проведе кадровата вихрушка съобразно законовите промени, които е приел за свой дълг да осъществи.

Иначе печатът върху ДАНС е сложен предварително. Печатът от системата "Цветанов". Само че с нов изпълнител. И с неясен вдъхновител.

* * *

Последствия от някои скандали на прехода с участник МВР, които ярко илюстрират разликата със системата "Цветанов"

- През 1995 г. в Седмо столично РПУ беше пребит до смърт 22-годишния Христо Христов. Заради свирепия произвол на редовите полицаи оставка подаде директорът на Националната полиция Иван Димов - паралелно със съдебното дело срещу полицаите.

- През 1996 г. в жк "Люлин" бяха застреляни от престъпници трима полицаи. Заради безхаберието в МВР по организацията на полицейските акции оставка подаде вътрешният министър Любомир Начев.

- През 2000 г. бяха намерени подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев. Заради неразборията в гръмналия скандал "Бръмбаргейт"  кой контролира поставянето на СРС оставка подаде главният секретар на МВР Божидар Попов.

- През 2008 г. след мегаскандала, свързан със срещата му с  братя Галеви, бившият вътрешен министър Румен Петков, смятан за един от най-силните хора не само в БСП, но и в държавата, беше принуден да подаде оставка.

- През 2009 г. часове след смъртта на арестанта Пламен Куцаров в полицейския автомобил по време на конвоиране министър Михаил Миков уволни двама шефове от дирекция "Криминална полиция", към която тогава се числеше ГДБОП.   

Не може да минем без истината за управлението на ГЕРБ

За недоволството, абстрактността на ценностите и как да се спечели доверието на гражданите

проф. Ивайло Дичев пред в."Преса", 29 Май 2013

- Какво е времето, в което живеем днес, проф. Дичев?

Не знам време, в което недоверието към всякакъв тип власт да е било толкова ниско. Имало е епохи, в които политическата власт е била нелегитимна, но обществото се е крепяло на религията. Имало е епохи, когато в криза е било семейството, но пък е въодушевявала идеята за прогрес в науката, изкуството, техниката. Днес всички неща са в криза едновременно.

У нас е най-видимо, но се случва навсякъде по света.

- Имате ли отговор защо стана така?

Не знам, може би пазарът се превърна в единствен мироглед. Промени се самото очакване от елитите - в предишни епохи аристократът живее за честта си, писателят се посвещава на призванието си, ученият е готов да изпробва върху самия себе си новото лекарство. Днес мислим тези хора като продавачи на услуга, за която плащаме. Етиката на егоизма измести всичко друго: съдим другите единствено с аршина на личния интерес, около който сме построили собствения си живот. Оттук и непрекъснатото подозрение към всеки - не взема ли повече, отколкото му се полага?

Подозрението е деструктивно, то няма край: няма причина ревнивецът да престане да следи жена си все повече и повече, докато животът им стане ад. Ако искаш да живееш нормално, трябва да се довериш, някак да се оставиш в ръцете на другия, но тъкмо това съвременната епоха прави все по-трудно. Твърде сме захитрели, за да се доверяваме и това ни убива.

- Човек във всичко търси надежда, може ли да се намери надежда в това, че може би днес ще имаме правителство?

Правителството е най-малкият ни проблем. То със сигурност е разочароващо за много хора, едва ли ще издържи цял мандат. За левите то е твърде дясно. За десните е комунистическо. За националистите е турско... Всеки компромис е разочароващ, а политиката е компромис. Но не беше ли така при избора на Обама, когото отвъд Океана смятат за социалист? Не падна ли подкрепата за Оланд още преди да е направил каквото и да е, защото бил неолиберал?...

- Какъв всъщност е сериозният проблем?

Сериозният проблем е, че гражданите не вярват вече на абсолютно никого - нито на журналистите, нито на анализаторите, нито на съседите си. Доверие (или по-точно възбуда) будят много крайни, агресивни твърдения, или казано по народному - на попържни, от които не следва нищо.

Разбира се, оттук нататък властта трябва да работи под натиска на гражданите, във всеки момент трябва да сме готови да протестираме по всякакъв начин. Но когато недоверието се пренася мигновено върху самите организатори на протести (както стана през февруари), изпадаме в по-сериозен проблем - животът ни вече по определение не може да се промени, защото всеки, който опита да го направи, е подозрителен.

- Къде спират недоверието и агресията в стабилните общества?

Има примерно съд, който слага точка на разприте и прекратява съмненията. А нали знаете какво е мнението на българите за съдебната система? Има публични авторитети, но у нас те най-често предпочитат да се отъркват о властта...

Не ме приемайте за наивник: доверие не значи да си затваряме очите, то представя определени претенции към властта. Определяме значи червени линии, които тя да не прекрачва, задаваме критерии, чието изпълнение ще приветстваме, дори да сме с противоположните убеждения.

- По принцип българите сме мнителни и недоверчиви, подлагаме всичко на съмнение, скептицизъм... Какво следва?

Ако предварително сме сигурни, че всяко управление ще е лошо, че всички са мошеници, че то си е една „българска работа“, тогава всъщност не очакваме нищо, просто сме се отдали на някаква мазохистична, сладостна безпомощност... Недоверието е нетърпеливо, то пръска енергията в безсмислени раздразнения и не остават сили, когато дойде време за сериозен граждански отпор.

Казват, че навлизаме в общество на предварителния контрол, дигиталната публичност реагира, преди да е направена нежеланата стъпка от властта, предотвратява я.

- Доказателство за думите ви не е ли оттеглянето на един от кандидат-министрите в проектокабинета на Орешарски?

Да, публичните реакции принудиха Орешарски да оттегли Тихолов. Работата е там, че предварващото подозрение, за разлика от факти като цената за тока, се конструира от медиите, които продават стока на потребители - продават им страсти, възмущения, удивления. Много важно е гражданската бдителност да не губи чувство за реалност. Освен това - радваме се, че Орешарски така бързо отстъпи, но пък веднага се появява метаподозрението: дали пък не беше сложил нарочно този Тихолов, за да го махне и така да отвлече вниманието от други министри?... Веднъж загубили контакт с реалността, имаме тенденция да се отдадем на параноя без край.

- Защо след нервността на протестите май още не сме избягали от точката на кипене?

Няма как този процес да спре. Всяко действие на властта буди недоволство. Но недоволство буди и липсата на действие на властта. Подозираме управниците, но подозираме и собствените си лидери. Не приемаме дисциплиниращите мерки от горе, но също толкова яростно отхвърляме дисциплината от долу, която предполага организираното гражданско действие... В последна сметка тези раздразнения започват да се превръщат в един вид специфичен медиен климат - както свикнахме с рекламите, така сега свикваме с непрекъснатите скандали и протести. (Може би скоро ще поискаме да им се намалява звукът и на тях.) Истинското гражданско действие започва да се измества в друга посока - например в сферата на анонимните разкрития, на „течовете“. Г-н Шулц, председателят на Европарламента, тъжно отбеляза: „От седем години се занимаваме с данъчните престъпления, но трябваше да се случи „Офшорлийкс“, за да почнем наистина да действаме.“

- Ако вие бяхте на мястото на г-н Орешарски сега, каква би била грижата ви спрямо хората - да ги успокоите или да им кажете истини на всяка цена?

Г-н Орешарски трябва много бързо да спечели доверието на хората, а това не може да мине без истината за управлението на ГЕРБ, без разбиването на местните и държавните феодали, които това управление отгледа. Спасителни за държавата ще са махането на Цветанов и намирането на мостове към част от ГЕРБ, защото основното, което ще успокои хората, са постигането на някакво съгласие, прекратяването на класовата борба, която върнаха в политиката последните управляващи (и която продължава да води „Атака“).
Раздаването на помощи няма да има особен ефект поради споменатия климат на тотален андрешковски егоизъм, който се е установил у нас и горе, и долу: даваш пари на едни, другите веднага изпищяват...

- Как ви се струва проектокабинетът на г-н Орешарски?

Мисля, че доста грешно тръгна г-н Орешарски с този партийно оцветен кабинет, да кажем по-партиен, отколкото очаквахме. Основното искане на протестите беше, че не искат нито тия, нито ония. И изведнъж „ония“ идват и правят правителство. Доста самонадеяно ми се вижда. А връщането на пушенето е направо възмутително. Да вземат да разрушат сега някоя от магистралите на ГЕРБ, за да ги надцакат!

- Не се ли добавя нова пукнатина в обществото? Имаше леви и десни, бедни и богати, онези горе и управляваните долу, образованите и невежите...

Да, пукнатината е по-дълбока днес. Имаше един филм на Вернер Херцог „Всеки за себе си и Бог срещу всички“... Забележете, че дори бедните днес не са солидарни помежду си, и те ругаят още по-бедните, каквито са циганите. Новото е, че почнахме да възприемаме като враждебен самия социален ред - особено по-младите, които не си представят, че държавата може да рухне, както стана в началото на 90-те. Трябва да ми се осигури демокрация, имам право на права, моля да бъда абониран... Дали е резултат на полувековния мирен просперитет в Западна Европа? А у нас - на претенциите ни да имаме политици и певци по „Евровизия“ на световно ниво, които някак спонтанно се самозараждат между скитащите кучета и разпадащите се къщи?

- От какво зависи стабилността на едно общество, забравихме ли духовните ценности, които са ни помагали да преминем през годините?

Ценностите са нещо абстрактно, освен това не забравяйте, че те са противоречиви, за ценности хората са се колели в продължение на векове.

Първото, което ни липсва, е просвещение. Възникващата българска нация е прескочила този период и от феодализма е попаднала направо в романтиката на националното освобождение. Просвещение значи изтегляне на ценностите към частната сфера и изграждане на общо пространство, основано върху разума, неутралната логика и най вече върху универсални принципи.

- В какъв смисъл?

Например, ако реша да притеснявам малцинствата в страната си, трябва да си давам сметка, че в други страни ще притесняват моите малцинства. Универсален принцип означава такъв, който могат да следват всички, без да си пречат. Тъкмо затова просвещение означава овладяване на страстите, конспиративните теории, подозренията, възмущенията.

Но то не е достатъчно. Трябва ни и сериозно възпитание на чувствата, ако използвам Стендал. Няма как едно общество да просъществува само върху разума - за да има общност, е нужно нещо повече, някаква ирационална добронамереност, която кара хората да са заедно. Представяте ли си семейство, построено на рационално-пазарен принцип, където всеки един от партньорите пресмята дали му е в интереса да остане с другия и днес, колко е остарял той, колко печели, как мие чиниите. Не казвам, че няма да живеят весело, но едва ли ще са дълго заедно.

- Често днес може да се чуе репликата на разочарованите: „Останаха ни Терминал 1 и 2“. Това ли е решението?

България днес е страна, в която поне милион граждани пресмятат дали да заминат, или да останат, къде им е по-изгодно - тук или там. „Терминално ми е“, казват особено в моменти, когато нещо в политическата атмосфера ги разочарова. Но какво става, когато, веднъж попаднали на новото място, пак започнат да се оглеждат: дали не сбърках, дали няма още по-добро място?... Не знам как трябва да се възпитават чувствата днес, след като самите „възпитатели“ са станали амбулантни търговци на възмущения и омрази.    

Надали ще стане чудо с Цветлин Йовчев. МВР и службите няма да оправят държавата. Бизнесът е важен.

Иван Драшков, бивш зам.председател на ДАНС, пред Афера.бг, 28 май 2013

- Добър ден, г-н Драшков. Веселина Томова съм от АФЕРА…

- Аааа, много ми е приятно да Ви чуя. Чета често името си във Вашия сайт…

- Няма лошо.

- Няма лошо, разбира се, но е хубаво като журналист да изслушвате и другата страна по някои неща. Ще ми бъде приятно да Ви видя като дойдете в София… Смятам, че не е лошо да си поговорим очи в очи.

- Разбира се, ще се срещнем непременно, ще Ви се обадя.

- Ще се радвам.

- Как коментирате кандидатурата на Цветлин Йовчев като министър на вътрешните работи?

- В какъв аспект?

- Изобщо… като кандидатура на вътрешен министър. 

- Човекът е вещ в областта на сигурността, с ръководен капацитет, много интелигентен. Сега, дали точно в МВР ще успее да приложи знанията си и ръководния си опит, времето ще покаже.

- Много подозрително ми се струва, че всички от всякакви страни го величаят като изключителен спец. Само той ли е спец в България?

- Е, сигурно има и други. Не мога да кажа, че само той е спец. в България…

- Много е подозрително това единодушие от различни кръгове помежду си, както и от различни политици…

- Вижте сега, когато човек не е ничий се получава така. Аз съм го изпитал на гърба си. Когато човек не е конкретно обвързан с определена политическа сила или всички са срещу него, или всички са за него до момента, в който някой не прецени, че с нещо не им е угодил.

- Добре, но той /б.а. Цветлин Йовчев/ беше много ярко обвързан с ГЕРБ?

- Е, не бих казал, не бих казал. Ами вижте му биографията кога е започнал, кога каква длъжност е заемал. Не бих казал, че обвързан силно с ГЕРБ.

- Докато ГЕРБ бяха на власт, той все пак беше толериран и избран за шеф на ДАНС от Бойко Борисов… Звучи противоречиво, Цветлин Йовчев беше избран от Бойко Борисов за шеф на ДАНС и сега от него се иска, такава поне е заявката от Станишев и Орешарски, да разчиства политиката на Цветанов и Борисов в МВР. Няма ли някакво противоречие?

- Дали да изчиства политиката на Цветанов и Борисов, или да се опита да преструктурира по-съвременно МВР, е друго… Защото това, което е в момента в МВР не е само политика на Цветанов и Борисов, защото реално погледнато те кой знае какво не са преструктурирали. Кадрите и методите е едно, структурите са друго, така че в никой случай не може да се каже, че е човек на ГЕРБ. Защо смятате пък, че ГЕРБ непременно е решило да сложи на ДАНС свой човек? Някой път партиите предпочитат да не слагат свой човек на такива рискови места, за да не носят цялата отговорност.

- Вие можете ли да допуснете, че Бойко Борисов няма да сложи баш на ДАНС НЕ свой човек?

- Мога, разбира се. Ако е сигурен, че този човек не играе с никой друг, защо да не сложи един неутрален човек, защото ако сложи много свой човек, пък ще е укорим, че е сложил негов човек.

- Еее, Вие много го надценявате Бойко Борисов като интелигентна фигура! Просто ме изумявате, г-н Драшков!

- Не в това е въпроса. Въпросът е, че се правят различни анализи…

- Разбира се, Вие го познавате, той е Ваш човек, така да се каже… 

- Познавам го от 20 години /б.а. – Цветлин Йовчев/ и мога да Ви кажа, че не е партиен човек.

- Това дали е партиен или не, не ме впечатлява особено. Аз съдя от това какво е направил досега Цветлин Йовчев… Досега не съм чула нещо да е направил Цветлин Йовчев, нито като шеф на ДАНС, а сега като бъдещ шеф на МВР нямам кой знае какви очаквания нещо да направи. Аз нищо не съм видяла, освен едно безумно обезличаване на ДАНС, да не говорим за вътрешните гафове и задкулисия, които така и не са излезли наяве.

- От тая гледна точка ако поразсъждаваме, то пък кой какво ли е направил и на друго място, това е друга тема. Виждате в какво време живеем.

- Е, да де, ама вие нали затова бяхте сложени там – да оправяте времето и националната сигурност. Какво стана? Нищо не оправихте!

- Когато имаме възможност да се срещнем, ще Ви разкажа много неща за ДАНС от моята гледна точка и ще видите, че за много неща съм прав. Много е сложно всичко. Нещата са сложни още от създаването на ДАНС. ДАНС беше замислено като много хубаво нещо, но не беше създадено както трябва.

- Вие нали имахте възможността да го оправите? 

- Не, нямахме възможността да го оправим. Казвам Ви, ето аз съм юрист – не може, когато създадоха ДАНС на първо място да положат задачите – аз помня наизуст мотивите, с които се създаде ДАНС – да демонстрираме пред нашите европейски и натовски партньори воля и категорично решение за борба с организираната престъпност и корупцията. Създадоха ДАНС и тогава аз във Вътрешната комисия, и г-н Сертов беше, им казах: „Абе, вижте бе, хора, как може две контраразузнавателни служби да се борят с престъпността без да им дадете процесуалните средства в ръцете. Как да се бориш с организирана престъпност и корупция след като нямаш процесуални правомощия?” Не се прие тогава и ние станахме – тоя рекъл, оня казал, и дотам. Събираме, събираме, нали знаете нашата работа, познавате я, почваме тоя рекъл, оня казал, оттук оттам информация и в един момент стигаме дотам, че имаме някакви данни и…

- И нямате разрешение от прокурор…

- Не че нямаме разрешение. Ние повече нищо не можем да правим и ги предаваме данните на компетентните служби – МВР, следствието, ГДБОП. И ние викаме – БОП-а нищо не прави по нащата информация, БОП-а викат – информацията на ДАНС за нищо не става… И така…

- Имате ли надежда, че нещо ще направи Цветлин Йовчев за това, което се изисква от него, защото той отива там с поставена задача?

- Ще ми се да има успех. Кой знае какви огромни очаквания… Не, че той не е подготвен за това, просто ситуацията е такава, че надали, че чудо ще стане, но се надявам все пак някакво начало да се постави.

- Станишев твърди, че от Цветлин Йовчев ще се иска разчистване на МВР от режима на Цветанов. Ще има ли воля точно Цветлин Йовчев да го направи това? 

- Надявам се, че той ще направи интелигентно всички възможни стъпки за евентуални структурни и други промени. За другите неща, честно да Ви кажа, не мога да взема отношение, защото те са преекспонирани.

- Жаргонно да се изразя – ехалето обаче това очаква! Изключително високи са очакванията по отношение на вътрешния министър…

- То и към другите министри очакванията са големи. Въпросът е, че държавата ни все пак е в трудна ситуация и да се постави някакво начало… Поне да започнат да се оправят нещата, те, че няма да се оправят сега, няма. Даже аз мисля, че ни трябват поне десетина години реанимация, защото в икономическо и всяко друго едно отношение сме много зле. Няма какво да се лъжем. Но има една друга истина. Не могат да разберат много хора, че службите и МВР няма да оправят държавата. Бизнесът ще оправи държавата и затова нека повече върху бизнеса да се съсредоточат. МВР и службите трябва да са някакъв коректив да не се правят глупости и да не се правят удари под кръста в държавата. Другото е въпрос на бизнес. МВР и службите са консуматори, те не носят никакъв продукт в държавата. Всеки вика МВР, МВР… Какво да направи МВР, ще оправи държавата?

- Ама вижте докъде я докарахме с това МВР на Цветанов! Няма как да ме излъжете, Вие знаете много добре за какви висша корупция става дума, за каква контрабанда и какви чудеса, и за какво крадене. Това МВР за какво е, аджеба? И тая ДАНС? 

- Това ми е мисълта. Нека да се въведат интелигентни европейски правила. Без да защитавам който и да е, мисля, че малко се преекспонира всичко в толкова тежък вариант, защото българинът иска всичко да се оправи за месеци, за година, за две. Не може да стане тая работа.

- Ами чакаме години наред и нищо не може да се оправи, защото едни и същи се въртят по високите етажи на властта. Как да стане?! 

- Ами и ний сме си виновни.

- Така е. Последно искам да Ви питам – защо Цветлин Йовчев беше принуден да си подаде оставката като шеф на ДАНС?

- Така се напрегнаха нещата дали е изтекло оттук, дали е изтекло оттам /б.а. – става дума за записите с Мишо Бирата/ и човекът има силно развито чувство за достойнство, и след като видя, че няма решение твърдо и пада някакво сериозно съмнение върху службата, той реши да направи тази крачка. Тогава си говорих с него и аз бях против той да я прави тази крачка, защото за мен когато човек си подава оставката признава все едно, че го е направил…

- Остана съмнение, че е подадена оставката под натиска на Борисов.

- Мисля, че нямаше натиск. Даже аз тогава му предложих, все пак той е по-младият, по-переспективният, викам му – дай, аз ще си подам оставката… Трябваше да има изкупителна жертва. Но той така реши, пък и по този начин да се опита да помогне да се затвори скандала, може би. И то наистина тогава така се случи. В момента, в който той си подаде оставката, Вие видяхте, че бързо темата като че ли мина на заден план.

- Вие, г-н Драшков, контактувате ли с Бойко Борисов? Дали Цветлин Йовчев контактува с Бойко Борисов?

- Е, не знам това нещо. Аз от време на време се чувам с г-н Борисов.

- Той съветва ли се с Вас, г-н Драшков?

- /смее се/ Скоро не сме се чували.

- Благодаря Ви, г-н Драшков. Знам, че вие от службите няма как да кажете всичко онова, което ми се иска, но съм длъжна да опитам…

- Аз чета АФЕРА и Вашите неща. Вие журналистите търсите горещите новини и следи, но има неща, които и да ги кажем няма да помогнат на никого, а само ще навредят. И на държавата ще навредят. Няма смисъл. Все пак отговорност трябва да има. Ако биха помогнали с нещо, с удоволствие, но като знаем, че няма да помогнат и ще навредят, за какво да си слагаме тоя грях душата?

Конституционният съд няма да касира изборите

Гласове,  20 май 2013


"Касиране на изборите може да има само когато се констатира от съда, че действителната воля на суверена не съответства на обявените изборни резултати. Тези, които поискат това, само ще се изложат пред обществото. Все пак в България има разделение на властите. Докато делото се решава в Конституционния съд, защото то няма да се реши за ден-два, парламентът ще работи и през това време ще се избере правителство. А и пред третата власт - съдебната - изглежда, ще се отвори доста работа. Така че въпросът за касирането на изборите не решава проблемите на ГЕРБ. Напротив, ще се задълбочат и тепърва ще им започнат проблемите. Тук е мястото да кажа, че бившите управляващи нямаха никакви юристи и оттам им дойдоха проблемите", коментира пред "Гласове" проф. Димитър Радев, преподавател по право и ръководител на катедра „Публичноправни науки” в Юридическия факултет на УНСС. 


- Проф. Радев, бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че ГЕРБ ще внесат в Конституционния съд жалба с искане за касиране на изборите. Каза, че ще сезират и европейските институции, тъй като доверието в българските граждани е девалвирано. Имат ли морално право от ГЕРБ да искат касиране на изборите, защо го правят  и има ли законово основание?

- ГЕРБ нямат нито морално, нито формално, юридическо право да искат касиране на изборите. В изявленията на техните лидери изпъква едно противоречие. От една страна те се представят за победители, а от друга се жалват от изборния резултат. В правната теория има доктрина за правния интерес. След като те са  “победители”, имат ли правен интерес да искат касиране на изборите и оттам - провеждането на нови избори? А и самите избори се проведоха от служебния кабинет, който бе назначен от президент на ГЕРБ. От какво и от кого се оплакват доскоро управляващите? Това не е ясно. Ясно е, че

в техните изявления, прояви и действия липсва най-важният компонент и принцип на човешкото развитие, а именно - разумът.

Същевременно бившият вътрешен министър каза, че щели да сезират за случая и европейските институции. Аз считам, че европейските институции тепърва ще бъдат сезирани и ще научават потресаващи неща за управлението на ГЕРБ. Но тук отново се сблъскваме с противоречие -

ще се оплакват пред Брюксел от собственото си управление.

Защото, ако ще се оплакват от организацията на провеждането на изборите, значи да се оплакват от себе си. Безспорно е, че служебният кабинет е съставен от лица, които в голямата си част са били на служба при ГЕРБ. Това е техният втори отбор. Тогава от какво ще се оплакват? Логическият извод е, че имат оплакване от нечестно проведените избори, защото това е основание за касиране на вота, които избори са проведени от техни хора. Виждате какъв абсурд се получава. Но така е, все пак да не забравяме, че трудно можем да очакваме от тия лица - доскоро управлявалите - логическа или каквато и да е мисъл. Доколкото ми е известно, в милиционерските училища не се изучават научни доктрини от областта на логиката, философията на правото, тълкуването на правните норми и други. Така че да не сме толкова взискателни - това са възможностите им, такъв им е капацитетът.

- Какво целят с такъв ход и какъв ще е резултатът от него?

- С този ход ГЕРБ цели да се забави политическият процес. Да започне нескончаема сага около делото, което би се образувало в Конституционния съд. Мисля, че тези, които са ги посъветвали така да постъпят, са сгрешили. Хората от ГЕРБ е трябвало да се посъветват със сериозни юристи и учени, конституционалисти, прецизни тълкуватели на правните норми. Конституционният съд никога няма да касира изборите. Главно защото няма основания за това. Касиране на изборите може да има само тогава, когато се констатира от съда, че действителната воля на суверена не съответства на обявените изборни резултати. А тези, които поискат това, само ще се изложат пред обществото. Все пак в България има разделение на властите. Докато делото се решава в Конституционния съд, защото то няма да се реши за ден-два, парламентът ще работи и през това време ще се избере правителство. А и пред третата власт - съдебната - изглежда ще се отвори доста работа. Така че въпросът за касирането на изборите не решава проблемите на ГЕРБ. Напротив, ще се задълбочат и тепърва ще им започнат проблемите. Да се надяваме всичко да премине съобразно правните норми и според изискванията на правния ред. Тук е мястото да кажа, че бившите управляващи нямаха добри юристи, даже бих казал, нямаха никакви юристи. Оттам им идват и проблемите.

- Според проф. Михаил Константинов Избори 2013 г. са преминали сравнително  честно и спокойно в сравнение с предишни избори, а ако въпросът за касиране на им стигне до Конституционния съд, тогава ще се разкрие и случаят с бюлетините в Костинброд.  Това ли е начинът да стигнем до истината?

- До истината ще стигнем чрез правни средства. Прокуратурата трябва да образува наказателно производство и в рамките на това дело да достигне до виновните лица. Тогава ще излезе и истината. А именно - за какво са били предназначени бюлетините и по чия поръчка или по чие нареждане е станало това. Ето това е квинтесенцията на проблема. Някои казват, че бил нарушение фактът, че случаят бил разискван в деня на размисъл. Трудно може да се приеме едно такова твърдение. В случая става дума за едно форсмажорно обстоятелство. Дори и да се приеме, че е нарушен изборният кодекс относно деня за размисъл, то това пак не е основание за касиране на изборите. Тук не става дума за пропаганда, а за насочване на вниманието на правоохранителните органи и по-специално на прокуратурата към едно явно правонарушение. А дали е престъпление (защото престъплението е вид правонарушение), това ще каже прокуратурата. Сигурен съм, че главният прокурор ще достигне до истината, каквато и да е тя. Засега, като юристи, не можем да твърдим, че има престъпление. Юристът борави с точни и ясно дефинирани понятия. Юристът затова е юрист, а не физкултурник. А и не само заради това.

- Какво наследство ни остави ГЕРБ в съдебната система?
- Наследството на ГЕРБ в съдебната власт се простира в две посоки. Първо, те не извършиха промени в съдебната власт. Става дума за законови и дори конституционни промени, а не партийно-кадрови промени. Имаха възможност, благодарение на парламентарното си мнозинство, да извършат кардинални промени - и по начина на избиране на Висшия съдебен съвет, и по отношение мястото на прокуратурата и следствието, и много други неща. Вместо това те си избраха Висш съдебен съвет, който ще продължи да кадрува още три години и четири месеца. И на второ място, ГЕРБ се месиха в работата на независимата съдебна власт. Примерите са много. Най-крещящият е по т. нар. дело „Килърите” в Шумен. Това е един абсолютно монтиран процес, по който няма нито годни, нито преки доказателства за вината на осъдените на първа инстанция. Рано или късно истината ще излезе наяве.

Истината е най-ценното нещо на този свят

и нищо не е така за удивление, както истината и както смяната на деня с нощта. Казал го е Аристотел. И още много безобразия бяха извършени през тези четири години. В общи линии съдебната власт удържа на натиска, но не навсякъде. В провинцията изпитват страх от политическата централа, в малкия град човек е по-беззащитен. Още действат тоталитарните рефлекси. В тази връзка ще кажа, че има образувани дела под давлението на милицията (полицията) срещу неудобни на властта хора. Тези процеси тепърва ще излизат наяве. В скоро време хората, като се убедят, че старите властници безвръзратно са си отишли, ще започнат да говорят. След тях ще говорят и фактите. А когато фактите говорят, знаете продължението...

- Как ще коментирате действията на прокуратурата и в частност поведението на главния прокурор? Страх и  зависимост или професионализъм и независимост - какво движи г-н Цацаров във вземането на решения?  Кой го избра и с кого (какво) се съобразява той?

- Прокуратурата в настоящия момент е в много трудна ситуация, особено главният прокурор. Главният прокурор едновременно трябва да си изпълнява задълженията по закон и едновременно да удържа натиска от всички страни - от политици, медии, граждани и кого ли не. Аз съм сигурен, че г-н Цацаров ще се справи. Според мен той е отличен юрист, но и корав мъж. Освен това е абсолютно безпристрастен. На този пост не е достатъчно само да си подготвен юрист. Трябват железни нерви, висок морал, твърдост на характера. Г-н Цацаров може да върне вярата на хората, че и в България думата справедливост означава нещо. Професионализъм и независимост - това движи поведението на главния прокурор до този момент. Вярно е, че той бе избран от новия Висш съдебен съвет, т.е. при управлението на ГЕРБ, но ще видите, че след време ще се говори, че единственото положително нещо освен магистралите и метрото, които са факт и трябва да ги признаем главно на г-н Бойко Борисов, е че по времето на ГЕРБ е бил избран г-н Сотир Цацаров за главен прокурор.

- Какво е бъдещето  на Борисов и Цветанов?

- Бъдещето на Бойко Борисов и Цветанов е ясно, те минават в опозиция. В България пълна реабилитация няма, доказала го е историята. Но вече в опозиция, те нямат да бъдат в комплект. Пътищата ще ги разделят. Както се казва - ползите са общи, а отговорността е индивидуална. В случая ще се приложи народната мъдрост, че всеки ще си сърба това, което е надробил. За бившия вътрешен министър е сигурно, че повече няма да участва по какъвто и да е начин в управлението, но за Бойко Борисов не съм съвсем сигурен. Трябва да признаем, че Борисов има повече потенциал, освен това е запазил и някои човешки черти. Не вярвам спрямо тях да бъде реализирана наказателна отговорност. В България всяко чудо е за три дни. Пък и нашето общество не познава чистите форми - всичко е половинчато и сянка на инстинското.

Ние живеем в Платоновия свят на сенките.

МВР чака вятъра на промяната

Силовото ведомство е в ступор, никой не поема рискове

в.Преса, 6 май 2013

МВР, любимата играчка на тандема Борисов - Цветанов, в момента е в отчайваща форма, подобно на футболист от „елитен“ клуб в България. Няма сили да изиграе добър мач и предпочита да почива на резервната скамейка. Причината е слабият треньор, ръководил МВР през последните три години и половина. Той наблягаше на силовата подготовка, а майсторлъкът и техниката останаха на заден план. След изборите ведомството няма и треньор, а в обозримото бъдеще такъв не се очертава с оглед на ситуацията след изборите и очерталия 

се ялов парламент.

Какво става в министерството, призвано да следи за вътрешната сигурност след ерата „Цветанов“? Останаха ли сили в силовото министерство, които да борят бандитизма? Загубиха ли мотивация и редовите ченгета? Има ли сътресения, откакто на поста е служебният министър Петя Първанова? Цари ли страх? Или пък безвластие? Има от всичко по малко, твърдят полицаи, които по обясними причини не искат да излизат с имената си.

Промени под натиск

Ситуацията в момента в силовото ведомство напомня тази след Великден 2008 г., когато министър Румен Петков подаде оставка. След него това стори и главният секретар ген. Валентин Петров в грандиозния скандал, пак тръгнал от пуснати в медиите СРС и разработки на службите. Той започна с ареста на заместник-шефа на ГДБОП Иван Иванов-Иван Рилски.

В следващата година до изборите през лятото на 2009 г. новият шеф на МВР Михаил Миков разпердушини ГДБОП, правейки службата дирекция в полицията. За да не избухне нов скандал, Миков не подписа почти нито един официален документ, включително правилника за приложения на Закона за МВР.

Сега е същото при управлението на Петя Първанова, твърдят редовите полицаи. Самата служебна министърка още след поемането на поста обяви категорично, че няма да променя нищо и няма да сменя никого в МВР. Наложи се да го прави под прокурорски натиск.

Без уши и без очи

Бяха отстранени ключови началници, все хора на бившия министър Цветанов. Първо си отиде Сергей Кацаров, бивш антимафиот, после шеф на добилата печална слава служба СДОТО - ушите на МВР. Последва го кумецът на Цветанов Станимир Флоров заради дело за корупция в особено големи размери.
Хора от кухнята на вътрешното министерство твърдят, че предложението за назначаването на Първанова за министър е натрапено на президента от Цветанов и от главния секретар Калин Георгиев. Идеята била в сградата на ул. „Шести септември“ без Цветанов да се работи по „цветановски“. Прокуратурата обаче обърка картите и раздаването им.

В момента и двете секретни и най-важни служби във вътрешното ведомство са блокирани. Никой от началниците - от шеф на отдел нагоре, не желае да поема рискове. Няма мащабни операции срещу организираната престъпност освен такива по международни поръчки и в изпълнение на европейски заповеди за арест, научи „Преса“ от антимафиоти (виж карето).

В СДОТО първо прибраха колите подслушвачи, които са спрени от движение до второ нареждане по заповед отгоре. Официалната причина - планова профилактика. След това слухтенето почти спря.

Временен началник на дирекцията стана Володя Пармаков, един от най-големите експерти в МВР по взривовете. Пармаков, който няма нищо общо с подслушвачите, е избран като най-старши след отстраняването на Кацаров и Радко Отвертката.

Няма гръмки медийни изяви

„По цял ден стоим по кабинетите и нищо не правим. Чакаме нови разпореждания и новата наредба за използване на СРС. Носят се слухове за разформироване на СДОТО и уволнение поне на половината служители. Хората са притеснени и не знаят какво да правят“, коментира човек от суперсекретната служба.

Прокуратурата в лицето на новия главен прокурор Сотир Цацаров пресече още един „цветановски“ почин за работа. Той забрани на полицаите, и най-вече на техните началници, да се изказват по висящи досъдебни производства и разследвания.

В ерата на предишния МВР шеф бяхме свикнали до втръсване да го виждаме по новините още от ранна утрин да разправя за поредната операция, и най-важното - да раздава присъди. Тогава се действаше под лозунга „акция - картинка“, заради което ведомството се сдоби с  прозвището „МВР пикчърс“.
На тази практика се сложи край. Сега националният ефир не прожектира полицейските акции. „Това, че никой не излиза по медиите да съобщава за оперициите, не означава, че не работим“, сподели вчера синдикален лидер, станал известен заради конфронтациите си с Цветанов.

Преглед на съобщенията на пресцентъра на МВР за последните месеци от ерата „Първанова“ показва, че се работи предимно срещу „дребни риби“. Няма реализации срещу дедесари, лихвари, мощни наркогрупи, контрабандисти и т.н. Не вярваме източването на милиони от ДДС, прекарването на тирове с незаконни цигари през границите, разпрострастраняването на хероин на децата около училищата да са спрели след оттеглянето на кабинета „Борисов“. По-логично изглежда точно обратното, защото, когато държавата се тресе от скандали, политиците се замерят с компромати и прочие мръсотии, мафията става силна.

Разклатено доверие

Последните скандали около МВР нанесоха сериозен удар върху образа му. Той е разклатен, доверието в МВР - също. Как се отразява това на онези 54 000 служители, които ловят грабители, крадци, изнасилвачи, убийци? Повечето от тях не са като министрите, те в най-добрия случай остават в МВР четири години. Редовите служители са хора, които градят кариера, отдадени на професията. Обидени са от политическото говорене, от което излиза, че в това министерство като цяло работят шайка престъпници. Полицаите вече не искат само по-високи възнаграждения, хубави униформи и заплащане на извънредния труд. Те искат да ги оставят на спокойствие да си вършат работата.

„Ние сме деполитизирани. Защо винаги ни вкарват в политически игри?“ - питат риторично точно тези служители на реда. 

Истината е, че вътрешното министерство никога не е било независимо от политическото статукво. И няма как да е другояче, след като шефът на това ведомство винаги е политическо лице. В този ред на мисли закономерно идва и отговорът защо спецслужбите сега са в ступор. Всички са застинали и чакат накъде ще задуха вятърът на промяната.

„ Много директори на служби държаха портретите на Бойко Борисов на бюрата си, но същите държаха там и други портрети по-рано. В МВР се знае едно: дойде ли нов министър - започва смяна на всички, от шефове на служби, през полицейски директори в провинцията до началници на РПУ“, обобщава ситуацията редови полицай.

В ГДБОП треперят от уволнения

„Парализираме сме. Флоров беше шеф на място. Е, малко лош понякога, но вземаше решения, не беше страхлив. Каквото е трябвало да направи, го е правил, за да можем да си свършим работата. Ако трябва, ще се обади на главния прокурор, за да форсира нещата“, призна антимафиот за нещата от кухнята на службата. И продължи: „Сега всички са в изчаквателна позиция. Има страх. Ето, наскоро работехме по група, подозирана в незаконни финансови операции. Там излезе името на известен бизнесмен. Докладвахме, а шефът (и.д. директор на ГДБОП Валентин Трифонов - б.р.) вика: Абе, какво сега ще се занимавате с този. Оставете го“. „Ето, за това става дума“, обясни нашият събеседник. Той не желае да коментира подозренията за Флоров, че е корумпиран. „Познавам го като шеф, за другото не знам“, добави спецченгето.

Друг негов колега пък е щастлив от отстраняването на Флоров, тъй като по негово време се работело само поръчково, ударите били само срещу неудобни на властта. Но и този спецполицай признава, че като цяло общата атмосфера в държавата генерира напрежение и в неговата служба.

В момента много папки чакат решения, резолюция, подпис. Но мнозина шефове на служби и дирекции са нерешителни.

Най-довереният човек на Флоров в службата - заместникът му Валентин Цоновски, е пратен в отпуск. Според запознати това е станало веднага след като Флоров освободи кабинета си в сградата на бул. „Цариградско шосе“ по искане на прокуратурата.

Цоновски стана печално известен с факта, че пред очите му се застреля основният обвиняем за убийството на 17-годишната Мирослава от Перник Стойчо Стоев-Чочо.

Цоновски бе възхваляван от някои медии като голям спец по отвличанията, но странно липсваше по време на драмата на семейството на Евелин Банев-Брендо, чиято дъщеричка Лора бе отвлечена пред дома. Оказа се, че след като семейството плати 500 000 евро откуп. Сагата с щастливата развръзка с Лара бе наблюдавана от МВР отстрани.

Както разказва пред „Преса“ шефът на Института по психология на МВР Неделчо Стойчев, никой от семейството на момичето не е търсил съдействието на вътрешното министерство. Това не говори добре за имиджа на ведомството.

В ГДБОП - службата, наричана „преторианската гвардия на Цветанов“, цари страх от уволнения.

Неофициално се говори, че ако Флоров не се върне като директор, новото правителство ще направи сериозна чистка в службата и ще бъдат махнати всички началници от шеф на отдел нагоре.

Антимафиотите очакват ефекта на доминото - окончателното махане на Флоров означава край за кариерата в МВР на заместника му Валентин Цоновски, както и за Пламен Йоцов, в момента началник на сектор „Наркотрафик“. Йоцов бе другият антимафиот, споменат в разследването за корупция „Араби“ на контраразузнаването. В него се твърдеше, че двамата получавали пари от наркотрафиканти. Флоров бе отстранен, но странно защо Йоцов - не.

Най-вероятно с поста си ще се раздели и сегашният и.д. началник Валентин Трифонов. Бившият шеф на отдел „Оперативни реализации“ (проникване и задържане на престъпници) в ГДБОП бе назначен за заместник-шеф на службата още по времето на Румен Петков и остана след това и при Флоров. Подчинените му го определят като „човек на всяка власт и удобен за началниците“.

Сред антимафиотите пълзи и друг слух, че следващите управляващи могат отново да смачкат дирекцията и да я направят едва ли не отдел към Криминалната полиция. Към заника на стремителната си кариера в МВР върви и главният секретар Калин Георгиев.

Специалистът по руски език, бивш разузнавач и контраразузнавач от Пловдив, обяви наскоро, че вече не му е интересно да работи в министерството.

Саботажът в Костинброд

Скандалът с 370 000 бюлетини, намерени в печатницата в Костинброд ,лепна още едно петно върху вътрешното министерство.

Оказа се, че прокуратурата е разпоредила разследването на случая да бъде поето от ДАНС заради пасивната съпротива на МВР.

На искането за съдействие от там учтиво пожелали на прокурорите „успешна акция“.

В най-новата ни история няма друг подобен случай. А след акцията в Костинброд бяха пратени жандармеристи да пазят отвън, МВР отново бе игнорирано.

Министър Първанова и главният секретар Калин Георгиев успяха само да обяснят, че полицията е „съдействала“ на разследването.

След Костинброд лъсна истината, че отношенията между прокуратурата и МВР не са никак безоблачни. Това е третият скандал в последните месеци, в който вътрешното министерство гледа отстрани, защото обвинителите съзнателно ги игнорират заради съмнения за пристрастност и „цецовизъм“.

Първият бе аферата с незаконното подслушване, където прокуратурата извика експерти от БАН, които да проверят кечърите. Специалисти от БАН, пак по искане на обвинителите,  трябва да кажат автентичен ли е записът от разговора в Банкя между Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов, който взриви държавата преди изборите.

Нищо чудно в по-късен етап на разследването за бюлетините в Костинброд някой началник от МВР да бъде привикан от прокуратурата за разпит и после да бъде отстранен, което допълнително ще разклати министерството, прогнозираха експерти.

Борисов и Цветанов - новите братя Галеви

Мястото на бившия премиер е зад решетките

ГЕРБ се разцепи. Не заради слухтенето на Цветанов, нито заради закъснялата „принципност" на Мирослав Найденов.

Тома Биков, Отблизо, 3 май 2013

Разцеплението на партията, която допреди няколко месеца контролираше всички системи в държавата, прилича на разпад на организирана престъпна група, която е попаднала под ударите на закона. В престъпния свят подобни случки се срещат често. Когато член на престъпна група попадне под ударите на закона, той се опитва да смекчи наказанието си, като свидетелства срещу съучастниците си. Това не е незаконно, а честа практика в борбата с организираната престъпност. В средата на миналия век голяма част от мафиотските босове в САЩ са били съдени благодарение на показанията на техни съучастници.

В случая на ГЕРБ бившият земеделски министър Мирослав Найденов и бившият депутат Емил Димитров са тези, които са решили да се спасят за сметка на бившите си началници. Първият обяви, че има доказателства за това, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е подслушвал незаконно, а вторият съобщи за група в МВР, която е изпълнявала мокри поръчки. Семействата и на двамата бяха евакуирани в чужбина поради страх от отмъщение. Днес Найденов, подобно на редица други бандити, решили да спасят кожата , като предадат бившите си приятели, е защитен свидетел на прокуратурата и паралелно с това срещу него има повдигнати три обвинения, които съвсем спокойно могат да го вкарат в затвора. Не бива да забравяме, че бившият земеделски министър и бившият депутат Димитров бяха едни от най-явните престъпници в бандата, която доскоро управляваше страната. Не е тайна, че двамата в продължение на четири години представляваха две от многото черни каси на ГЕРБ. Затова, ако те са готови да изнесат истината за организацията на Борисов и Цветанов, трябва да получат по-меки присъди, но не бива да остават ненаказани.

Този коментар не е политически, а криминален. Разговорът между градския прокурор на София Николай Кокинов, Бойко Борисов и Мирослав Найденов поставя дебата за управлението на ГЕРБ на нови основи.

Това не е вече политически разговор и не се нуждае от политически аргументи. Едва ли в България има нормален политик, който би се съгласил да води аргументиран дебат за ползите и вредите от икономическата политика на ГЕРБ например. Предизборната кампания на бившите управляващи приключи с факта на оповестяването на записа, който по всяка вероятност е направен от самия Найденов. А все още сме в средата на предизборната кампания. Българската политическа система се разпадна не защото чухме записа, а защото в последните четири години организираната престъпност последователно и методично овладя всички власти в държавата. Сега Борисов и Цветанов се държат като братя Галеви , които, преди да бъдат осъдени, често се шегуваха с журналистите и с обвиненията към тях. Не е лошо главният прокурор Сотир Цацаров да помисли за варианта да повдигне обвинения на Борисов и Цветанов и да ги арестува още в изборната нощ, за да не забягнат зад граница с милионите, които откраднаха, докато се подвизаваха като политици.

Краят на ГЕРБ е близо, но това не означава, че хубавото тепърва предстои. Напротив, предстои ни да изпием цялата горчива чаша на неуспешния експеримент, в който живяхме през последните години.

Предстои ни да възстановяваме щетите от погром, с който ще живеем още дълго. Отчаянието няма да ни помогне. Нито хленчът по изгубеното време. Тези, които ще гласуват за ГЕРБ на предстоящите избори, трябва да знаят, че рискуват да бъдат подведени. Този път те няма да гласуват за Борисов, а за всички онези, които ще го предават и ще свидетелстват срещу него.
Парламентарната група на ГЕРБ този път ще се разпадне бързо под натиска на съдебното преследване. В ГЕРБ такива като Мирослав Найденов и Емил Димитров има много. Фактът, че вече дори Бареков призовава прокуратурата и Европейската комисия да разследват Борисов, е достатъчен, за да си дадем сметка, че пътят на бившия премиер е към затвора, а не към втория мандат, както беше планирал. Разбира се, не бива да забравяме какви ги вършеше Бареков, докато Борисов командореше цялата държава, защото неговата история е доста поучителна. Не бива да забравяме и друго- един бандит може да бъде премиер, но не е способен на нищо друго, освен да върши престъпления.

Цветозар Томов: Цветанов е политическо чудовище и психопат

Specuanti.com, 26 април 2013

Мисля че въпросът е "Или Цветанов или България". И аз очаквам този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е извършил. Надявам се това да стане максимално скоро, казва в интервю за БГНЕС социологът Цветозар Томов.
 

Това е ненормално, в крайна сметка става дума за това член на кабинета на правителството, което управляваше страната до преде няколко месеца да обвини пряко един от вицепремиерите в това, че е организирал тотален шантаж над цялото ръководство на държавата, на партията, която представлява и на политическите конкуренти. Това е чудовищно, аз се опитвам цял ден да се сетя имало ли е подобен скандал с подслушване в друга страна. И не мога да се сетя, подчертава Томов.

Аз предупредих, че приемането на измененията в Закона за електронните съобщения, които рязко занижиха контрола и в Закона за СРС и увеличиха възможностите за злоупотреби и спекулации със СРС ще отвори една кутия на Пандора, от която кой знае какво може да изскочи, а сега виждаме какво е изскочило. Честно казано, и аз не съм си представял, че нещата могат да стигнат до такъв мащаб, до какъвто сега се оказва че са стигнали, ако се вярва на думите на Мирослав Найденов. Но има толкова знаци, че това, което той казва, е истина, че трябва да сме слепи, че да не го виждаме, подчертава Томов.

Това беше възприето малко лековато тогава, едва ли не в тона на бабаитските шеги на Борисов, никой не му обърна прекалено сериозно внимание. Признавам си, и аз тогава слушах и викам "Пълни глупости, как може да говори такива неща?". Но че зад това стоят реални практики тогава не се бях замислял, че са стигнали чак дотам, припомни си социологът, че министрите с изключение на Маргарита Попова заявиха, че нямат нищо против да ги подслушват.

Хората, или част от хората, още живеят с някаква илюзия, че разширяването на тази дейност в службите се прави с оглед на някаква специфична охранителна работа. Тоест, че е насочена срещу престъпници или заподозрени в престъпления. И си дадох достатъчна сметка, че става дума за тотален шантаж, за който се използват тайните служби, МВР като система се организира от висши политически кръгове, казва Томов.

Шантаж, който цели не да разпознае престъпната дейност на този или на онзи, колкото да намери някакви неугледни факти от личния живот на хората, които са обект на подслушване, които да бъдат използвани, за да бъдат тези хора зависими и да се държат в публичното пространство по начин, който съответства на интересите на тези, които ги шантажират, убеден е Томов.

Всеки има някакви лични тайни, ако искаме да живеем в едно общество, в което властта е тотален Big Brother, проблемът си е наш. Но тепърва ще усетим последиците от всичко това. И самото мълчание толкова години, ето Найденов се е разприказвал днес, той каза, че може би и други ще говорят от това правителство. Дали ще говорят предстои да видим, но Боже мой, това означава, че този шантаж е успешен, възмущава се той.

И той едва ли е само политически, той е в икономически кръгове и къде ли не още. Не мога просто да приема все още достатъчно това, че сме стигнали толкова далече. Че сме оставили нещата да стигнат толкова далече, акцентира Томов.

Тогава никой не зададе въпроса защо тези лекари са подслушвани всъщност. Хайде, те помислили там подслушващите ги ченгета, че са умъртвили бебето. Но те и преди това са ги подслушвали, все е имало някаква причина. Сега вече разбираме каква е. Но не знаем и мащабите, прогнозира социологът.

След като правителството е подслушвано, политическите конкуренти са подслушвани, до какво равнище в каква степен службите са се превърнали в бандитска група, занимаваща се с шантаж, ние не знаем. Всъщност, оказва се, че човекът, който е счупил гръбнака на организираната престъпност, го е укрепил с подопечната му институция. МВР е гръбнакът на организираната престъпност в България, това е може би най-тъжният извод, който можем да направим.

И въпросът е как се оправяме оттук насетне, защото виждаме, че този човек продължава да хойка из страната и да си прави кампания. Утре може да вземе избори, какво ще ни прави другиден? Аз нямам отговори на тези въпроси. Мисля че въпросът е "Или Цветанов или България". И аз очаквам този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е извършил. Надявам се това да стане максимално скоро, настоява Цветозар Томов.

Такъв избирателен закон си гласуваха. Според мен няма особена логика кандидатите за народни представители да имат имунитет, при положение, че самата процедура за кандидатстване е толкова елементарна. Това наистина позволява на престъпника да се крие зад избирателния закон. Имаше и други такива случаи с други криминални престъпници на предишни избори, коментира социологът имунитета на кандидатите за депутати.

Но като гражданин нямам никакво съмнение, че г-н Цветан Цветанов е патологичен престъпник и България няма да стане нормална страна преди този човек да влезе в затвора, подчертава той.

Възможни са няколко версии. По отношение на Борисов аз не съм убеден, че има юридическа вина, но несъмнено голямата политическа вина за състоянието на партия ГЕРБ и начина, по който е управлявана страната е негова. Защото той е човекът, върху чиято публична известност и авторитет беше изградена тази организация, не върху публичната известност и авторитет на Цветан Цветанов.

Отчайващо е положението в страната, аз наистина го мисля за отчайващо. Медиите, каквито и да са, имат огромна вина. Тази информационна среда, в която е потопен българинът е една от причините за политическата му инфантилност. Той просто няма информационни авторитети, чрез които да изгражда политическите си рефлекси. Англичанинът има поне три – "Таймс", Кралицата и Църквата, на които безусловно вярва и не са го лъгали с векове. Българинът няма нито едно, дори църква няма, на която да вярваш, тъжно казва Томов.

Хората не са виновни за това, че към всичко се отнасят с недоверие. Няма демократични рефлекси, нито информационна среда, в която те да бъдат създавани. Затова винаги се разменят аргументи ad hominem /за човека-превод/, аз съм го забелязал по реакциите на разни мои говорения. Аз говоря, каквото мисля, независимо дали е вярно или не, но винаги когато се коментират мои публични изяви хората се мъчат да ги обяснят с човека, тоест да говорят за човека, а не за казаното от него. Това ни е общият стил на възприемане на публичната информация.

И сега около Найденов ще започнат интерпретации от типа "политическа поръчка ли изпълнява?", "защо точно сега го казва?", "това игра на Борисов ли е, на Станишев ли е?". Всички тези съмнения могат да имат някакво основание, освен когато подминават основния въпрос – "истина ли е това, което казва, или не?" – защото това е важният въпрос. Според мен, това, което казва е истина, повтаря социологът.

Има и психология в тези неща, такива неща не могат да се говорят без да си ги преживял предварително. А оттам насетне може да изпълнява нечия политическа поръчка, или да спасява кожата си, затова казва неща, които са верни. И това е страшното, а в чия изгода ги е казал е второстепенен въпрос, е коментарът му.

България е унизена от последното правителство, те са подслушвали дори член на европейското правителство, как ще ни се размине това? Една Кристалина Георгиева все пак е еврокомисар. И е изключително несериозно да се мисли, че тези хора са били подслушвани заради съмнения в злоупотреби с власт или че извършват някакви престъпления. Те са били подслушвани заради битовите им навици, флиртовете им, неща от всекидневния им живот, които не биха искали да са широко достъпни.

Но преди всичко, за да се знае как да им се въздейства. Да, той го каза, няколко пъти говореше за психологическите им потрети. Аз те обработвам, разработвам, подслушвам, следя, за да разбера кои са ти дребните слабости в живота, как да ти въздействам и да те водя за носа. И това го правиш с цял един народ. Щях да кажа, че това е обикновен фашизъм, но това е фашизъм без идеология, което ГЕРБ представи на масата.

Няма и политическа цел, всичко това е да се храниш с власт. Целта е просто самата власт, злоупотребата с нея. Аз наистина смятам, че Цветанов е политическо чудовище и психопат, това е патология, това не е нормално. Затова аз съм склонен да мисля, че Борисов не е знаел мащаба на делото "Цветанов", че Найденов не го знае, никой не знае докъде могат да стигнат нещата.

Цветанов се движи с патрулна кола на МВР, 3 коли с охрана, 15 човека, има авангард – някакви служители на НСО отиват предния ден на мястото, което ще посещава, за да го проверят. Той не е никой, хайде премиерът има право на охрана – шофьор и бодигард една година, след като подаде оставка, ако има сигнал срещу него той би имал право на подобна охрана и нищо повече.

Но това, този ескорт, който е по-голям от този на всички европейски крале взети заедно, този авангард са влизали в прокуратурата преди да го разпитват да проверяват дали някой няма да му счупи тиквата докато го разпитват. Какво е това? И нормален човек ли стои зад това, нормална полиция ли изпълнява тези нареждания? Кой го разрешава това?

Докато този човек не влезе в затвора, не бъде цивилизовано осъден, защото дори фактите, които досега са на повърхността показват, че става дума за крупен престъпник, България няма как да стане нормална страна. И аз не знам какви ще бъдат последствията на тези служби, но съм сигурен, че са страдали много порядъчни хора да гледат как се превръща МВР във вандалско сборище. Тези хора все пак трябва да имат някакво чувство за лична чест и достойнство, убеден е Цветозар Томов.

В. "Уикенд" се обърна срещу Цветанов

"Гласове", 19.04.2013  

Внезапно, макар и не неочаквано, в. "Уикенд", който е собственост на Делян Пеевски и е финансиран от банкера Цветан Василев, се обърна срещу бившия вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. Това става ясно от последния брой на вестника, който е посветил три страници на скандала с незаконното подслушване от МВР. Те започват от водещата публикация на първа страница под заглавие "Шест тайни буса за подслушване".

Публикацията е в рубриката "Голямото слухтене" и в нея се твърди, че "И Слави Трифонов бил записван незаконно", "Над 150 души са следени постоянно", "Мобилните подслушвачи са внесени от Израел и струват около 4 млн. евро".

"Уикенд" помества на вътрешните си страници обширен материал по темата, като цитира имена на хора, които са били подслушвани незаконно от МВР. Статията е озаглавена "Не 1, не 3, а 6 ЦЕЦОмобила кръстосвали България".

В публикацията се твърди, че "150 баровци са следени незаконно". Вестникът публикува и снимки на една от истинските, специално оборудвани коли, с която са подслушвани видни политици и бизнесмени. Сред имената са Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Кристалина Георгиева, Ахмед Доган, Мая Манолова, Слави Бинев, Румен Овчаров, Илияна Йотова, Костадин Паскалев, Волен Сидеров, Симеон Дянков, Свилен Нейков, Трайчо Трайков, Слави Трифонов, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, Васил Божков, Богомил Манчев, Христо Ковачки, Николай Гигов.

Публикацията е изцяло в негативен тон спрямо Цветан Цветанов и индиректно го посочва за основен виновник за подслушванията. За баланс "Уикенд" помества интервю с Едвин Сугарев, който развива тезата си, че Цветанов "е сготвен от БСП".

Вестникът публикува и статия срещу най-добрия приятел на бившия вътрешен министър, певеца Веселин Маринов. Според заглавието той е контрабандист на цигари. Трубадурът на МВР, както го нарича вестникът, изкарвал по 100 хил. евро месечно от износ на папироси за Гърция.

 "Уикенд" отразява и другия скандал от тази седмица - справката за шефа на ГДБОП Станимир Флоров, изготвена от МВР през 1999-2000 г., по времето на министър Богомил Бонев.

Подобни публикации в този вестник бяха немислими само преди седмица. В последните четири години "Уикенд" се превърна в нещо като официоз на ГЕРБ и лично оръжие на Цветан Цветанов за изпълнение на мокри медийни поръчки.

 Интересното е, че в последния брой на "Уикенд" няма и една дума за Бойко Борисов, нито дори негова снимка, което май не се е случвало в българско печатно издание от 13 г. насам.

Днешният брой на в. "Уикенд" показва, че има сериозни размествания във властта, но как ще бъдат разпределени силите от тук нататък, предстои да разберем.

Цецерон ребром: в кипежа на обществения гъдел

     Сантиментален садизъм с кренвирш


     Иво Балев, в."Сега", 5 април 2013

     Цецерон временно се оттегли от активна оперативна дейност и се отдаде на Партията, която взе курс на предизборна борба. Прие поста начщаб на предизборната кампания, проведе стотици срещи със структурите и комитетите на територията на страната, проучи безчислено количество досиета на калинки, гущери без опашки, октоподи с гръбнак и други кандидат-кандидат-депутати. Най-после листите бяха подредени, стратегията - издялкана, акцентите - разцъкани, приоритетите - наринати.

     Цецерон обяви начало на Предсрочния поход към 42 НС с пресконференция.

     Изложи доклада си, изпълнен в обичайните риторически фигури: синтактичен апокалипсис, брутално изнасилване на естествената фраза, оргиастичен патос, сантиментален садизъм.

     Репортерското тяло изпадна в колективен гърч и отделни опити за самонараняване с маникюр в слуховите органи.

     Първа се окопити стегната репортерка от спортно издание; с няколко постравматични тика тя насече въпрос:

     - Г-н Цецерон! Казахте, че във вашите листи! Няма парашутисти! Защо?

     - Защото много ги бият, а и Партията над никого не опъва парашут. Знаете за случая в Коиловци, когато съответните френски граждани кацнаха в детелината и бяха динамично поцепени от съответните пъдари и пазачи на това, което имат като имот в съответното населено място. А гражданите на Република Франция - екстремни командоси! Представяте си наши... Вярно, имаме кандидати, изключително добре подготвени за селски бой, но съгласете се, че една калинка, спусната от горе, лесно би могла да бъде малтретирана и опъната по цялата палитра от Наказателния кодекс. Не бихме искали това да се случи.

     Репортерка с тежка форма на гражданска съвест и обществен сърбеж зададе следващ въпрос:

     - Г-н Цецерон, кажете ни как е застъпен при вас гражданският елемент?

     - Една от идеите ни, лично моя идея, ако трябва да се изразя откровено, е в устройството на така наречения наш личен живот да въведем отново гражданството. Така ултимативно ще пречупим гръбнака и на битовата престъпност и въобще ще постигнем една оптимизация на гражданските и междусъседските отношения, видяно през призмата на милиционерската оптика. И както винаги, ще разчитаме на будното гражданско общество активно да сътрудничи на органите за охрана на обществения ред с качествени сигнали, слухове, клюки, фантазми, конфабулации и всичко това, което може да послужи за повишаването на кредитния рейтинг на доверие, което кореспондира между гражданите и МВР.

     - Ще имат ли простите граждани представителство при вас? - постави подвъпрос репортерката и разлюля строги гърди.

     - На мен дори ми е малко неудобно да отговарям на този въпрос. Знаете, че дългата резервна скамейка на Партията е пълна с прости граждани. Просто с багер да ги ринеш. Знаете, че на предишната си длъжност имах известен опит с багер и трябва да ви кажа, че с това, което имам като багер, аз мога да копам трупове, а мога и да рина прости индивиди от сложния социум.

     Стара и опитна журналистка с чисто нова чанта постави ребром въпрос, който погъделичка начщаба по реброто Адамово:

     - А ще си почистите ли къщичката по случай Българската пролет?

     Той раздвижи енергично гръден кош:

     - Сами виждате, че бившият началник на НАП, който се занимаваше с нормативната и фискална хигиена на моите 6 къщички, днес е в нашите листи, кандидат-депутат. Само по себе си това дава най-подробен отговор на вашия въпрос: който чисти, влиза в листи. И неслучайно, когато той разчистваше прахоляка около произхода на моето имотно състояние, неведнъж ми разказваше приказката "Кренвирши за смет". Виждате какъв е резултатът. Защото всичко това беше една недостойна игра, прахоляк в очите на гражданския материал и нечистоплътна игра на отпадъчни елементи.

     Репортер от неправилна медия зададе четвърт въпрос:

     - Замислихте ли се дали...

     - Не! - отговори Цецерон.