Полезните и горчиви уроци след избора на ТАП пред “Набуко“

Илиян Василев, Медиапул, 29 юни 2013

В петък, в Баку, консорциумът “Шах Дениз“ официално обяви избора си в полза на Трансадриатическия газопровод (ТАП) пред проекта “Набуко-Запад“. Това, както посочват и анализаторите в Стратфор, е плод на договорка между Баку и Москва, с поддържаща роля на компаниите “Бритиш Петролеум“ и “Статойл“. Своя роля за това изигра и пасивната роля на ЕК и на САЩ, които се “равнодистанцираха“ от двата проекта при очевидния стратегически залог за Централна и Източна Европа.

Така близо 70 години след като в Ялта бе подписано споразумението за разделяне на Европа и британският премиер Уинстън Чърчил постави България и другите страни в Централна и Източна Европа в зоната на влияние на Съветския съюз, британската компания “Бритиш Петролеум“ остави Централна и Източна Европа в газовата прегръдка на “Газпром“.

Трудно може да се очаква друго поведение от компания, която намира сътрудничеството с Русия за единствената спасителна възможност за справяне с исковете за десетки милиарди от засегнатите от разлива на петролната сонда в Мексиканския залив. Казват, в бизнеса няма морал – има акционери, има печалби. Но именно загърбването на нормалната човешка и бизнес логика, на надеждите на потребителите в Централна и Източна Европа за реална диверсификация не само не печели нови приятели и потребители на подобни компании, но и ги спуска надолу по улея на компромисите и сделките, които в последна сметка ги отвеждат до нови грешки и загуби.

За никого не е тайна, че Москва упражни откровен силов натиск, дори шантаж върху азерското ръководство. Това едва ли изненадва някой. Вече.

Какво бъдеще има Европейският съюз или НАТО, ако външна сила може да наложи своите интереси във висша сфера на европейската и националната енергийната сигурност и в ущърб на страните от Централна и Източна Европа?

Какво бъдеще има единният европейски газов пазар, ако в него има запазени сфери за “Газпром“ и неговите интереси имат приоритет над интересите на потребителите в Централна и Източна Европа?

Не е ли това класически пример за картелни споразумения, които пряко и косвено водят до ограничаване на конкуренцията и до устойчиви ценови разлики, дори в съседни пазари.

Европейската комисия трябва да си върне контрола върху газовия пазар и насърчи истинската конкуренция и либерализация, а не сделки, които легитимират разделянето на европейския газов пазар на регионални пазари с различни правила.

Защото и за децата стана ясно, че не става въпрос за избор по бизнес модели и обективни критерии – опцията ТАП не е нито по-евтина, защото никой не отчита стойността на Йонийско-Адриатическия газопровод, нито на допълнителната инфраструктура и разходи в самата Италия, тъй като още от сега е ясно, че пазар за този газ в Южна Италия няма, нито разходите за изграждане на допълнителни газохранилища по трасето в Гърция и Албания без които нито един газопровод не може да функционира.

Не става дума и за по-високите цени, които имало в Италия – това просто е несериозно, особено в контекста на увеличаващия се дял на ценообразуването с репер спот-търговията и проект в който има 40 милиарда долара инвестиции и хоризонт за връщане на инвестицията от над 15 години. Няма никаква бизнес логика в това да продаваш природния си газ във високо диверсифицирани пазари като Гърция (зависимост от руски природен газ малко над 51%) или Италия (40%), при това с много алтернативни конкурентни доставчици и ниска еластичност на потреблението, докато в Централна и Източна Европа алтернативните доставки са като вода в пустиня и елементарна справка в историческите таблици на цените показва устойчиви равнища и по-високи цени спрямо Италия и Гърция.

Другата стратегическата “логика” и новото разделяне на Европа, което стана чрез избора на ТАП, ще имат далеко стигащи последствия за цяла Европа и за отношенията с ключови съюзници. Защото за България и другите страни в Централна и Източна Европа остават по-високите цени на природния газ, по-трудните условия за възстановяване на икономиката, трънливият път на самоограниченията и финансовата дисциплина, докато се опрощават милиарди и насърчава управленско безхаберие в други страни.

За този избор в ущърб на България и страните от ЦИЕ, както и преди 70 години, значителен принос имат и българските управляващи и особено онези, които с постоянните си кренове на Изток, с неспособността си да артикулират, да заявят на висок глас и отстояват националните интереси, с техния непремерен патос по отношение на шансовете на “Южен поток“ спрямо “Набуко.Запад“, вероятно са понижили градусите на ентусиазма за стратегическа подкрепа на България като част от Централна и Източна Европа. Особено когато залозите са високи и трябва да се засегнат жизнени руски интереси.

Но както казва българския народ – всяко зло за добро. Вече нямаме илюзии и трябва да разчитаме на собствените си сили и на енергоресурсите, които са под наш контрол – конвенционалния и неконвенционален добив на природен газ. В дългосрочен аспект това може да окаже много по-благоприятно въздействие отколкото ефекта от алтернативните доставки на природен газ от “Шах Дениз“ чрез същото толкова ненужни посредници, каквито бяха до този момент и посредниците с “Газпром“.

Руският газов монопол и консорциумът “Шах Дениз“ сключиха сделка за сметка на Централна и Източна Европа – очакваме реакцията на Европейската комисия.

Част от групата на ГЕРБ ще се ориентира към силните на деня

Фактори пазят Борисов да не последва съдбата на Цветанов

Политологът Иво Христов пред Коментатор.бг, 24 май 2013

Г-н Христов, неочаквано бързо се развиват събитията след изборите, наблюдателите не го предвидиха...
Аз продължавам да настоявам, че социалната наука - политология, социология или друга, не се занимават с гадаене. Разбирам желанието на публиката да й се каже какво ще е времето, включително и политическото. Но не това е целта на един сериозен анализ. Целта е да очертае какви са тенденциите на българското настояще. Част от нещата, които се случиха , не можеха да бъдат предвидени и предсказани преди вота. Но от друга страна, беше предсказано, че по всяка вероятност ще изпаднем в такава патова ситуация. Не беше предвиден обаче ходът с прокуратурата и оттам - лишаването на ГЕРБ от служебната победа, която си бяха подготвили. Следователно, голямата новина, която много хора като че не могат да осъзнаят е, че всъщност ГЕРБ е свален от власт - ясно, категорично и безкомпромисно. И аз не мисля, че в близките години те ще се върнат на власт. Така че оттук нататък можем да говорим за различни варианти. Освен посветените експерти никой няма реална представа за финансовото, икономическото и управленското състояние на страната след управлението на ГЕРБ. По косвени данни можем да твърдим, че страната е руинирана в буквалния смисъл на думата. В резултат на кадровата политика на ГЕРБ, администрацията на всички нива се напълни с очевидно некомпетентни, но очевидно лоялни хора, които, наред със злоумислието, в резултат на тежката си некомпетентност,  допълнително придадоха инерционна скорост на кризата, в която сме в момента. Така че, който и да дойде на власт, очевидно това ще бъде правителството на Орешарски, първо трябва да направи анализ на състоянието на икономиката, а и на администрацията и на обществото като цяло. При служебното правителство това не можеше да се случи, защото то беше Б-отборът на ГЕРБ, назначено да подсигури служебната победа на ГЕРБ. Не бяха отчетени вътрешни фактори, мощни икономически интереси, засегнати от управлението на ГЕРБ, както и променената геополитическа ситуация, за която много малко хора говорят.  Имам предвид невероятното майсторство на ГЕРБ едновременно да се скарат с Русия, която е незаобиколим фактор все още във вътрешната политика на България. И от друга страна, да разрушат мостовете на доверие и на защита в този смисъл на европейски и на американски институции. И да превърнат приятелите си във врагове, а враговете си - в още по-големи врагове. И каква ти геополитика, това беше едно от най-аматьорските видове управления. Дори на фона на българската политическа традиция, която има не един и два такива случая, но и на този фон управлението на ГЕРБ е, меко казано, едно от най-аматьорските.

Какви са позициите, от които не трябва да отстъпва бъдещият кабинет на Орешарски, за да не бъде изметен от улицата?
Трябва ясно да бъде казано следното: правителството на Орешарски има ясно зададен коридор на възможностите, през който трябва да премине. В този смисъл то не може да отмени земното притегляне. Но в рамките на този коридор на възможности - икономически, политически и геополитически, то трябва да се опита да преведе страната през зимата на бъдещата година. Аз лично смятам, че Орешарски със сигурност, ако разбира се, не се случи нещо непредвидено, ще изведе държавата до следващите европейски избори през май на 2014-а г. Когато ще се прояснят много неща във вътрешнополитически и външнополитически план. Второто нещо, от което кабинетът не  трябва да отстъпва, е финансовата дисциплина и валутният борд. Третото, обаче, е да се задвижи механизмът на вътрешното търсене, което беше невъзможно при предишната фискална бюджетна политика на министър Дянков, която унищожи всъщност българския пазар, защото унищожи българските доходи. В този смисъл, както някои набедени български либертарианци казват, че да се раздават пари “на калпак” едва ли не било социализъм. Социализмът е само в техните глави, а всъщност се нарича елементарен здрав разум, защото когато отнякъде трябва да се задвижи моторът на икономиката, платежоспособното търсене е един от факторите. Правителството на Орешарски, разбира се, не може да спре мощните икономически процеси, свързани с голямата периферизация на българската икономика, вкарана в орбитата на ЕС. България фактически не спечели кой знае колко големи и значими пазари в ЕС, загуби пазари на Изток - в Русия, Близкия Изток, Турция и Китай. В този смисъл страната е в един икономически ступор и не знам докога той ще продължи.

Кой и какво свали ГЕРБ от управлението?

Много са факторите и това е един друг голям разговор. Режимът на ГЕРБ беше създаден по една взаимноизключваща се формула. Беше създаден от българското задкулисие, по-точно - от част от българската олигархия с външна политическа подкрепа. И официалната мисия на режима на ГЕРБ беше да накаже тези, които са го създали. А това е оксиморон, нещо като дървен камък. И така ГЕРБ беше разкъсан между официалната, очевидно много важна, външна показност, което беше амплоато на Борисов, и вътрешната зависимост от властови и икономически центрове във и извън страната. Съдбата на такъв организъм, какъвто е ГЕРБ, е да се разпука по шевовете, да се разпадне. Не искам да влизам в конкретика за политическите и интелектуални недоразумения, които съставляваха предишния режим, нито за неговата непоследователност и конюнктурност, нито за това, че му липсваше каквато и да било управленска визия. Дори това в български условия можеше да не доведе до свалянето им от власт, ако те не бяха станали заложници на двойна комбинация.  От една страна, на логиката на вътрешната криза в България и на външни фактори, за които все още малко се говори у нас.

А какво ще се случва с партията занапред?

Това не е партия. Не всяко организирано нещо, което си е сложило етикет “партия” е партия. В България има само една партия и тя се казва БСП. Тя е политическа организация с електорат, здрав гръбнак и някаква идеологическа матрица. Всичко останало са политически въжеиграчи. Второ, трябва да сме наясно по въпроса, че България няма партийно политическа система, въпреки изобилието от много самонарекли се за партии. Защото в България, дълбоко го подчертавам, липсват обективни социално структурни предпоставки да има демокрация и съответно политическа система. Това е така заради три фактора. Първо, защото у нас има едно пауперизирано, икономически зависимо и изпаднало в демографска криза население. Такова население, икономически и политически зависимо и под границите на бедността, не може да конституира свободно политическо действие по определение. Второ, създаденото под формата на ГЕРБ,  ако не бяха външните фактори, щеше да се изроди в обикновена диктатура. Сега беше диктатура в кадифена ръкавица, поради усмирителната риза на ЕС. И трето, такъв тип диктатури могат  да бъдат успешни, ако се базират все пак на успешна икономическа политика и си гарантират и създадат социална база. Наполеон е казал, че със щикове можеш да дойдеш на власт, но върху щикове не можеш да седнеш. В случая, на подслушвателни устройства можеш да дойдеш на власт, но с подслушвателни устройства не можеш да останеш безкрайно дълго в нея. Въпреки страха. Така нареченият проект ГЕРБ беше по-дърварска версия на проекта в началото на 2000-а година на НДСВ. Видя се, че става такъв тип политическо инженерство и се отиде на по-хард етап. Всичко това, обаче, очаквам да се сгромоляса и не виждам перспектива пред това образувание. Нещо повече, предвиждам, част от парламентарната група на ГЕРБ да се разпадне и да се ориентира към силните на деня. Но от друга  страна, не предвиждам “закриване” на ГЕРБ. Тя ще остане да съществува като политическа структура и по аналогия наследството на ГЕРБ може да се задвижи по модела, който създадоха политтехнолози в Грузия, например.

Това означава ли, че експертната част от ГЕРБ може да развие този проект по-нататък?

Аз не знам кое наричате експертна част. Това, че някой не говори на банкенски диалект, не означава, че непременно е експерт. Но тъй като на изборите беше окончателно ликвидирана самонареклата се стара политическа десница, за която известен наблюдател казваше, че води активен задгробен политически живот, на ГЕРБ ще бъде отредена тази “дясна” роля. Тъй като в политическото пространство трябва да има ново дясно. Старите десни няма да се прилепят към проекта, а подозирам, че ГЕРБ ще запълва дупките и ще играе в миманса, наречено дясно, докато бъде конструирано друго дясно. Което ще се самонарече ново автентично дясно. Става дума за политически Франкенщайни, които не кореспондират с реални социални неща. Когато няма съдържание, формата става съдържание. В България това е ГЕРБ.

А каква съдба ще имат досегашните двама лидери на ГЕРБ?

Това дълбоко не ме интересува. Но предполагам, че Цветанов ще има проблеми с българските правораздавателни органи. Засега мисля, че има фактори, които пазят Борисов. Бившият премиер няма да последва неговата съдба и на този етап ще остане лидер. Защото, ако той бъде махнат преждевременно от пасианса, тъй като това е изкуствено образувание, то ще се срути като въздушна кула.

Доктрината "Махан": САЩ, Китай, другите и НИЕ

Проф. Николай Витанов
сп.Българска наука, 18 май 2013



 If we wish to become a great commercial democracy, which necessitate a great development of our mercantile marine and important progress in our Colonial empire, we must possess a fleet of such strength that no other power can dominate to our detriment the European waters on which our harbours are situated, or the oceans where our merchant ships circulate.
J. L. de Lanessan

Развитието на света и площад „Трафалгар” в Лондон 

Както на доста хора е известно (а на още повече не е известно), покрай другото моитe занимания включват и математическа социална динамика и математическа икономика. Приятелите, а напоследък и медиите, започнаха често да ме питат накъде върви светът, какво става в Гърция, как се развива Германия или накъде върви България. Доста по-рядко ме питат къде е логиката в това развитие, а когато ме попитат, почти винаги остават изненадани от това, което им разказвам.

Например малко незабелязана остава новината, че САЩ пренасочват военни и други ресурси от района на Атлантическия океан към района на Тихия океан. Защо обаче го правят? Да не би Европа да не им е повече интересна? Или има нещо друго, което ги принуждава да действат така?  Оказва се, че има.

 
  

Фиг.1: Горен ред -  ляво: адмирал Хорейшо Нелсън, дясно: плакат, посветен на победата при Трафалгар.  Долен ред – ляво: Площад „Трафалгар” в Лондон с колоната на адмирал Нелсън, дясно – битката при Трафалгар

Когато посещавате Лондон, идете на площад „Трафалгар”. Там няма как да не забележите огромна колона. На върха на колоната, далеко, далеко от земята и близо до небето е статуята на един човек – адмирал Хорейшо Нелсън. Но защо адмирал Нелсън има такъв впечатляващ паметник, какъвто херцогът на Уелингтън, спечелил битката при Ватерло или пък самият Уинстън Чърчил нямат? Какво толкова е направил адмирал Нелсън, като е разбил френско-испанския флот при Трафалгар? И какво общо има това с плановете на САЩ, споменати по-горе? На този въпрос ще отговоря тук.

 
Фиг. 2 . Ляво - адмирал Алфред Махан. Дясно – пощенска марка посветена на влиянието на американския флот за отварянето на Япония към запада – 1853 г.  На портрета – комодор Матю Пери.

По същото време когато един известен нашенец ревял „Булгар, булгааар…”, плувайки във Виенската  баня, в Съединените щати адмирал Алфред Махан изследва историята на военноморските битки и разработва стратегия, известна днес като доктрината „Махан”, основана на идеята, че  който владее моретата, владее света [1-3]. Махан дебело подчертава, че морската мощ не дава безгранични възможности на една държава да налага волята си на останалите. Но все пак тя дава съществени възможности, които са особено важни в днешния глобален свят.

Основи на морската мощ на една нация

Britain’s sea power…lay not just in the navy or the battle fleet, but in the effective integration of her administration, political system, army, colonies and maritime economy towards the ends of the state.
R. Harding

Морската мощ на една нация зависи от действията на държавата и по-конкретно - от икономическата и външната политика на държавата [4]. От гледна точка на външната политика, за да се разбере морската мощ, човек трябва да се концентрира върху отбранителната политика и военната стратегия на държавата, а военната стратегия има 3 елемента – стратегия за въздуха, земята и водните площи (океани, морета, езера и реки). Трите елемента на стратегията определят съвместните операции за отбрана на държавата, а част от тези операции са военните операции. За да разбере морската мощ от друга глeдна точка – тази на икономиката, човек  трябва да се съсредоточи върху цивилната морска политика на държавата и по-точно - върху цивилната и морска стратегия,  част от която е морската търговия. В пресечната точка на цивилната морската стратегия и отбранителната политика са 4-те елемента на морската мощ на държавата: морският потенциал за военни операции, реално провежданите отбранителни и други военноморски операции,  морският потенциал за цивилни нужди (като търговия или риболов) и реално провежданите морски дейности за цивилни нужди. Материалното изражение на военноморската мощ са военноморския флот, бреговата охрана, фабриките за продукция, свързвани с морски суровини или с морските дейности на държавата. Резултатът от морската мощ е, че се получава капацитет за влияние върху други държави и други процеси чрез това, което държавата извършва в моретата и чрез моретата.  И така, както се вижда, морската мощ не включва само военноморския флот.

Основата на доктрината „Махан”: защо моретата са важни?

Military strategy must now be understood as nothing less than the overall
plan for utilising the capacity for armed coercion—in conjunction with the
economic, diplomatic and psychological instruments of power—to
support foreign policy most effectively by overt, covert and tacit
means…
R. Osgood

По бреговете на моретата и океаните, включително и в България, е налице значителна икономическа активност. Днес е по-евтино да се транспортира 1 тон въглища на 5000 километра с кораб отколкото на 500 километра със железопътен транспорт.  70% от световното население живее на не повече от 150 км от бреговете на моретата. 90% от световната търговия се извършва по моретата. Освен транспортно средство, моретата са важен източник но храна, нефт и земен газ. Тези характеристики на моретата са водели до икономическо развитие и конфликти в миналото, може да доведат и до икономическо развитие и до конфликти в бъдещето.

Моретата са източник на ресурси, среда за транспорт на стоки, която способства търговията, а търговията, от своя страна, способства обмена на информация, така, че моретата са и средство за получаване на информация и разпространение на идеи. Накрая, но не на последно място, моретата са среда за осъществяване на доминация. Англичаните имат една мисъл, че който контролира моретата, контролира търговията и държи богатството на света.

Адмирал Махан пише, че главният измежду многото материални елементи на мощта и просперитета на нациите е контролът на моретата чрез морската търговия и военноморската сила.
 
     

Фиг. 3 . Ляво – част от пристанището на Хонг Конг. Дясно - бойни групи на самолетоносачи,  екскортирани от стратегически бомбардировач B2 Spirit.

Като човек с голям опит във военното корабоплаване, Алфред Махан е бил реалист и добре е разбирал, че външната политика по същество е борба за това кой какво получава, кога го получава и как го получава. Борбата може да е за политическо влияние, икономически изгоди и предимства, ресурси, територия. Борбата се води между лидерите на националните държави и военните и военноморските сили са измежду главните инструменти на тяхната политика.  На практика, винаги е налице смес от кооперативни и конфликтни отношения между държавите и тази смес определя и влияние върху военното и военноморското поведение на дадена държава.

Махан тръгва от разбирането, че съществуват стратегически интереси, които стоят в основата на политиката. Той поставя в основата на доктрината си стратегията, че политическата и военна сила на САЩ се осъществява чрез търговска доминация, която пък зависи от военноморската мощ на САЩ. Военноморският флот създава условията, които правят либералната морска търговия възможна и превръщат САЩ в могъща държава.


Фиг. 4. Част от Тихоокеанския флот на САЩ.

Главни идеи на доктрината „Махан”

The principal conditions affecting the sea power of nations may be enumerated as follows:

• Geographical Position.
• Physical Conformation, including, as connected therewith, natural productions and climate.
•  Extent of Territory.
• Number of Population.
•  Character of the People.
•  Character of the Government, including therein the national institutions.

Аlfred Mahan

• Националното  величие на САЩ се осъществява чрез контрол над моретата – при подходящи условия военноморската мощ е ключът към националното величие. Следввайки  тези идеи на Махан, след Втората световна война американският военноморски флот гарантира сигурността на търговските пътища. Един пример – борбата със съвременното пиратство. Но, ако се появи конкурентна държава, която да предизвика американската доминация върху океаните, либералният режим на водните търговски пътища може и да се промени и последствията за американската икономика вследствие загубата на пазари  може да са големи.
• Адмирал Махан прави анализ на разходите и ползите на имперската експанзия, като интергрира в едно търговски, военноморски и политически аспекти. Как една нация може да увеличи силата си с  най–малко разходи? – се пита Махан. Чрез търговия, заключава той, а войната е скъпо и последно средство за увеличаване на националната мощ. За мирната и тиха експанзия на националната мощ е необходимо осигуряването на търговските пътища чрез създаване на бази на стратегически места, развитие на търговския флот и поддържане на военноморски флот, който да е в състояние да защитава търговските пътища.
• Слабостта на военноморския флот може да се превърне във важна причина за загуба на война, както това става с Германия през Първата световна война. Днес Китай трябва да осигурява морските си търговски пътища. Китай има глобални импорт и експорт, затова се нуждае и от търговски и военноморски флот с глобални възможности. И докато китайският търговски флот става все по-мощен, китайският военноморски флот все още е слаб, в сравнение с американския, например. И усилията на Китай да навакса разликата са от такъв мащаб, че на САЩ вероятно ще им се наложи скоро да прехвърлят бойни групи кораби от Атлантическия в Тихия океан.
• Според Махан военноморската сила често е по-тиха, отколкото сухопътните сражения, но колкото е по – тиха, толкова е по-влиятелна. Но това влияние на военноморската сила върху търговията често се пренебрегва във времена на финансови трудности, което е грешка. Само икономически глупаци могат да неглижират тихата цел на военноморската сила да създава условия за стабилни търговски взаимоотношения по морските пътища, като се счита, че  действието на рационалните икономически закони е автоматично осигурено. „Всемогъщият” пазар не може да направи нищо, когато вражески бойни групи кораби започнат да нападат търговските   кораби под чужд флаг. Тук трябва държавна намеса под формата на силен военноморски флот.
•  Според Махан създаденото в САЩ богатство се умножава чрез морска търговия и морската сила води до налагане на политически ред, благоприятен за рационална търговия. Увеличеното по този начин богатство придвижва международната система към състояния, в което САЩ могат да получат доминация и да запазят тази доминация.
• В допълнение, увеличеното богатство води и до поддържане на най – модерно военно оборудване. Така морската мощ увеличава националната сила чрез меко политическо влияние, насочено към развитие на търговията.
• Според Махан морската мощ има особено значение в мирно време – военноморските сили могат да бъдат разположени почти във всяка точка на моретата и почти във всеки момент, а желаният ефект е индиректен и се усеща с течение на времето. Така конкурентите се заангажират военно и често са принудени да се развиват по начин, изгоден за стратегическите интереси на САЩ и тази цел най-ефективно и най-евтино се постига чрез военноморската мощ. Опитът за постигане на този ефект чрез сухопътни сили води до обвинения в империализъм и до силна съпротива от страна на конкурентите, която може да доведе до големи разходи за САЩ и за конкурентите му. Така в мирно време военноморският флот в мирно време е превантивна сила, която подпомага съюзниците, помага да се намерят нови приятели и спъва усилията на държави без военноморски флот да създават собствени военноморски флотове. Изчиствайки търговските пътища от неприятелски флотове и защитавайки приятелските държави, военноморският флот способства за търговско развитие на съюзниците и за засилване на търговията с тях, от която печелят и САЩ, и съюзниците им.
•  Махан отбелязва,, че морската доминация може да се постигне с решителни морски битки, но това не винаги е необходимо – наличието на по-мощен военноморски флот сдържа противниците от открито противопоставяне. Военноморският флот трябва да е мощен, но не е задължително да е голям, стига мощта му да е достатъчна да държи далеч противниците от влизане в открит конфликт.
• Махан смята, че простото залагане на грубата военна сила е недостатъчно за постигане на устойчива доминация. Войната е бизнес, казва Махан, при който големите битки са инцидентни и основната цел като при всеки бизнес е постигане на победа на най – ниска цена.
•  Махан пише, че в мирно време вместо да позволява на противниците си да развиват големи търговски флотове,  великата нация ги възпрепятства и ги принуждава да развиват военноморски флотове.  Според Махан, силният търговски флот е в основата на силния военноморски флот, а не обратно. Така, според доктрината Махан, САЩ са допуснали грешка, като са позволили на Китай да развие силен търговски флот и да притежава някои от най-големите компании за търговско корабоплаване в света и са си затваряли очите за това, докато Китай ги е подкрепял в борбата им със Съветския съюз.
• Махан счита, че наличието на силен военноморски флот без силен търговски флот е колос на глинени крака и понякога е добре да се изтощават ресурсите на неприятелска страна, като тя се подтиква да развива военноморския си флот за сметка на търговския.
• Махан пише, че в мирно време, военноморската стратегия може да води до големи победи чрез покупка или договаряне на ползването на отлични позиции, които трудно биха могли да се получат чрез война. Така, без много похарчени пари за стациониране на гарнизони или поддръжка на военни бази, военноморската сила може да се използва гъвкаво както за заплаха на противници, така и за поддръжка на съюзници. Военноморското превъзходство на САЩ например влияе върху военното развитие на Русия, която засега няма конкурентен военноморски флот и за компенсация трябва да поддържа и инвестира в сухопътни сили, което естествено насочва стратегическия интерес на Русия към създаване на енергиен монопол вв централна Азия вместо към оспорване на американското превъзходство в моретата.

Разпространението на доктрината „Махан”

Russia can never be satisfied with the imperfect and politically dependent access to the sea afforded her by the Baltic and Black Seа.
Alfred Mahan

Доктрината Махан има много последователи. Още по времето на създаването й японските адмирали са толкова възхитени от нея, че Махан получава предложение да преподава в японската академия на военноморските сили.  Разбира се, тай отказва и става президент на американската такава. Но, следвайки идеите на Махан, японците изграждат мощен флот, който по време на руско-японската война разбива руския императорски флот при Цушима през 1905 г. и на няколко пъти разбива и китайския флот, за да достигне до няколкогодишна доминация дори и над американския флот в Тихия океан по времето на адмирал Исороку Ямамото.

 

Фиг. 5. Горе – ляво: адмирал Честър Нимиц – победителят в решителната за Втората световна война в Тихия океан военноморска битка между американския и японския флот при остров Мидуей. Дясно: адмирал  Исороку Ямамото – стратегът на японската военноморска доминация в Тихия океан в началото на Втората световна война и плановик на нападението над американската военноморска база в Пърл Харбър. Долу – самолетоносачът „Хирю” на японския императорски флот.

След Втората световна война доктрината „Махан” намира влиятелни последователи и в Съветския съюз, Китай, а в по-малка степен - и в Индия. Индийският елит отдавна си е направил извода, че липсата на силен индийски флот е улеснила английската колонизация на Индия. Учейки се от това, днес индийският военноморски флот е третият по сила флот на азиатска държава след флотовете на Китай и Япония. Освен всичко друго, този флот притежава и два самолетоносача.
  
Фиг. 6. Индийки самолетоносачи. Вляво – „Вираат”, дясно – „Викрамандитя”.

Китайските адмирали се учат от отпита на адмирал Ямамото и на съветския адмирал Горшков, който превърна военноморския флот на Съветския съюз в глобална сила, не само защитаваща морските граници и сухоземната територия от кораби и ракети, но и представляваща заплаха за САЩ и НАТО чрез въоръжените си с ядрено оръжие подводници.

  
   
Фиг.7. Горе – ляво: адмирал Горшков, дясно:  самолетоносач клас Киев. Долу - ляво: стратегическа атомна подводница клас Тайфун, дясно - ракетен крайцер – клас Киров (Петър Велики).

Подобна доктрина следва и завършилият военноморско училище в Съветския съюз и намиращ се под влиянието на Горшков адмирал Лю Хуачинг, под чието ръководство китайският военноморски флот върви по пътя, който ще го направи глобална сила. И следващият етап от този път е да се превърне китайският военноморски флот в регионална сила, способна да извършва и глобални операции във всяка точка на света. Това е само на крачка от способността на флота на САЩ да осигурява постоянно глобално присъствие в  моретата и океаните на света.

    
Фиг.8. Ляво: адмирал Лю Хуачинг, дясно - китайски самолетоносач.
Задаващите се проблеми в Тихия океан – американска доминация, китайски растеж и японски самолетоносачи

В пълно съгласие с доктрината Махан, Съединените щати поддържат силен военноморски флот в района на Тихия океан благодарение на бази и съюзнически договори с Япония и Южна Корея, а също и чрез споразумения с Австралия,  Филипините, Сингапур и Тайланд. Този флот е и ще бъде доминантна сила в района в следващите 20 години.

 

Фиг. 9. Американски самолетоносачи. Горе-ляво: Кити Хоук, дясно:  Джордж Вашингтон. Долу – Нимиц.   Плановете са да се строи един нов самолетоносач от клас Нимиц или клас Джералд Форд  на всеки 4 години.

Колко е важен този флот за САЩ и защо при нужда те ще го усилят за сметка на присъствието си в Атлантическия океан, ще видим сега. Причината е проста и се нарича Китай. Най– напред нека да отбележим, че Китай поддържа стратегическо сътрудничество с Русия и Франция в областта на Тихия океан. Може да прозвучи изненадващо, но Франция има доста добро присъствие в Тихия океан благодарение на базите си във намиращите се там френски  отвъдморски територии.

 
Фиг. 10. Ляво:  самолетоносачът „Шарл дьо Гол”, дясно: френски  ядрен опит на атола Муророа.

Само за 5 години в началото на този век Русия е доставила на Китай 12 подводници, 8 от които са снабдени с далекобойни противокорабни ракети,  4 ракетни разрушителя и няколко сателитни комуникационни системи. В допълнение, Китай има на дела съвсем различно отношение към науката и технологията, в сравнение с българския „елит”. Китай  разбира добре, че количеството бойни кораби не е достатъчно, а трябва и качество, което се постига със съвременни технологии в корабите. Без съвременни електронни технологии и механични технологии, бойните кораби са не много повече от големи купчини желязо. Китайският флот все още няма информационните технологии, за да води съвременна морска война. А липсата на ефективна подкрепа от въздуха стесняваше областта на действие на китайския флот. Това обаче започна да се променя, особено - след приемане на въоръжение на първия самолетоносач. Логистиката на китайския флот също е недостатъчна в настоящия момент, тъй като флотът има малко транспортни и зареждащи кораби. Ситуацията обаче непрекъснато се подобрява и повратната точка бе бомбардировката на китайското посолство в Белград през 1999 г. от военновъздушните сили на НАТО. Оттогава китайският военноморски флот е получил поне 8 модерни разрушителя, няколко фрегати, поне три атомни подводници, едната въоръжена с балистични ядрени ракети, 4 конвенционални подводници  и 1 самолетоносач (всичко собствено производство, т.е. не се броят посочените по-горе закупени от Русия кораби и подводници). Китай наваксва изоставането от Япония по възможности на военноморския флот благодарение и на интензивната и богато финансирана научна и развойна дейност за създаване на нови технологии, разположена в китайската академия на науките и в няколко водещи държавни университета. Китай добре знае оценките на японския адмиралитет - че оборудването и на най–новите му кораби и подводници все още отстъпва на оборудването на съответните американски и японски морски платформи.


Фиг. 11. Карта на Тихия океан с двете отбранителни линии на Китай.

И като споменахме японския адмиралитет, ето още няколко оценки на японските военоморски аналитици [5]. Те считат, че Китай вече успешно е фортифицирал първата островна отбранителна линия, включваща японския архипелаг и о-в Тайван с помощта на бойни кораби, подводници, авиация и различни видове ракетни комплекси, включително - балистични антикорабни ракети . Аналитиците на японския флот считат, че Китай е готов да разпростре действията на флота си до втората островна отбранителна линия, включваща Алеутските острови, остров Нова Гвинея, островите Огасавара и Окиноторишима, а също - и остров Гуам, който е американска територия.

Китайският флот планира да действа в тази насока чрез стратегически атомни подвозници, конвенционални подводници, зареждане на самолети във въздуха и балистични ракети. Японските аналитици смятат, че е силно увеличен рискът от китайски военноморски действия срещу Тайван и срещу островите Сенкаку, както и, че е нараснал рискът от прекъсване на японските снабдителни линии от китайския флот. Като добре познаващ японския манталитет, дисциплина и систематичност, авторът на тези редове счита, че горните анализи няма да останат без последствия и на път е да се възроди не само призракът на японския императорски флот, на - и духът на адмирал Ямамото. Обосновката е следната – тъй като в бъдеще японският флот ще трябва да оперира в области, където няма да има американска въздушна защита, то той се нуждае от собствени самолетоносачи за осигуряване на въздушната защита на корабите си. Разбира се, на тези самолетоносачи трябва да се базират и японски самолети за действия в морски условия. Предвижда се Япония да се сдобие с два малки самолетоносача собствено производство. Макар и 7 пъти по – малки от американските самолетоносачи от клас Нимиц, появата на японски самолетоносачи ще предизвика студена пот в азиатските държани, имащи излаз на Тихия и Индийския океан.

  

Фиг. 12. Горе–ляво: японски изтребител от 5-то поколение, дясно: руски изтребител от пето поколение  Су-47 с обърната геометрия на крилото. Долу: японски самолетоносач клас 22DDH (от 2011 г. с ускорени темпове се строят 2 нови такива самолетоносача).

За да подсигури снабдителните си линии от петрол и други суровини, Китай предприема усилия за поддържане на военно присъствие и в Индийския океан, което засега е ограничено. Например Китай съфинансира изграждането на пристанището в Гвадар, Пакистан, срещу което военноморски кораби и подводници от Китай ще могат да акостират там. С китайска помощ се модернизират и военноморските бази в Мианмар, откъдето Китай може да извършва наблюдение на търговския и военноморския трафик в източната част на Индийския океан.

Важност на електронните и механичните технологии за развитие на военоморските флотове в тихия океан.

Два компонента на технологията са много важни за търговските и военноморските флотове – електронните технологии и механичните технологии. От електронните технологии са много важни компютъризираните системи за водене на бой и електронните комуникации, които свързват тези системи в различните бойни единици на флотовете. А развитието на механичните технологии е от изключително значение за военноморските флотове. Качеството на подводниците винаги е било мярка за развитието на механичните технологии в дадена страна. Интересно е, че единствената азиатска страна, която може да строи качествени подводници без чуждестранна помощ, е Япония. При строежа на бойни кораби Япония използва помощта и механичните технологии на САЩ и на Великобритания, а Китай – помощта и механичните технологии на Русия и Франция.  Германските постижения в механиката пък се използват от австралийския и новозеландския флот. Единствените флотове на тихоокеански държави, които са напълно самостоятелни като технологична база днес са флотовете на САЩ и Русия, като до 20 години към тях ще се присъедини и Китай, а при определени условия – и Япония.


Фиг. 13. Пример за използване на чужда технология за развитие на собствения военноморски флот – руски хеликоптероносач клас „Мистрал”,  строен по френски проект (2 хеликоптероносача трябва да са в бойна готовност до 2014 г.).

А може ли Китай да измести САЩ в Тихия океан?

Всичко е възможно, но за целта по някаква причина трябва да се прекъсне цикълът на увеличаване на морската мощ на САЩ. Морската търговия и усвояването на морски и презморски ресурси води до увеличаване на военноморската сила, а тя може да доведе до военноморска доминация. Тази доминация води до увеличаване на морската търговия и презморски ресурси от съответната държава, което води до още по – голяма военноморска сила и засилване на доминацията. Този цикъл може да бъде прекъснат обаче, когато нещо отклони фиксацията на съответната държава върху моретата. Такива неща може да са военна заплаха (сухопътната заплата от Кайзервилхелмовата Германия е провалила амбициозните планове на Ланесан да направи Франция конкурент на Англия, а икономическата криза може да отклони фиксацията на САЩ от моретата). Тогава при продължаващ икономически растеж, Китай може да стане водеща сила в Тихия океан. Такъв вариант се приема доста сериозно например в средите на японските икономически и военноморски анализатори. От моя гледна точка Китай ще има сериозни социални, демографски и икономически задачи за решаване и ако успее да измести САЩ, то това ще бъде след 2050 г. Но Китай систематично работи по въпроса. Подходящото използване на близостта до морета може да увеличи богатството на една страна според Махан, особено ако страната е блокирана сухопътно от мощни съперници. Такова е положението днес на Китай, който е блокиран сухопътно от Русия на север и от Индия на югозапад. Ето защо логично е Китай да избере развитие по посока на моретата, като постепенно  обезопаси полезни за търговия територии и търговски пътища и се подготви за търговска конкуренция и дори за въоръжен конфликт. Ако възможностите на военноморския флот на САЩ намалеят, конфликтите в Тихия океан са силно вероятни. Без силен военноморски флот опциите пред САЩ са скъпа сухопътна интервенция или постепенно отстъпване на инициативата, което ще доведе до значителни икономически загуби за САЩ причинени от загубата на пазари. Които владее моретата, налага своя ред в света. САЩ налагат либерална икономика, търговия и глобализация, защото печелят от това. Ако Китай измести САЩ в моретата световният ред може да се промени. Американските съюзници в Азия вече чувстват натиска на Китай.  С две думи - предстоят ни интересни събития в Тихия океан.


Фиг. 14. Част от китайския военоморски флот.

Нека оценим перспективите за увеличаване на военноморската мощ на Китай. Важни предпоставки за военноморска мощ са населението, обществените нагласи и  действията на правителството. Китай има голямо население, обществото е настроено, че Китай е морска държава и правителството предприема систематични действия за увеличаване на търговския и военноморския флот, както и на морската търговия.  Следващата важна предпоставка е развитие на технологията. Може би българските следовници на доказано пропадната неолиберална идеология не знаят, но в Китай действат две големи академии на науките и системи от научни институти, университети и технологични центрове, които копират и адаптират западната естественонаучна и хуманитарна технология, а и създават конкурентноспособни китайски военни и други технологии. Следващите предпоставки са подходяща география, ресурси и наличие на свързана с морето икономическа база.  Китай има широк морски излаз, който обаче се закрива частично от островни групи, които не са под китайски контрол. Китай има  ресурси и значителна икономическа база, свързана с морски суровини и морска търговия.

Но целта на Китай, поне засега, не е тотален контрол на моретата, а контрол на морските пътища до няколкостотин морски мили от сушата и подсигуряване на морските търговски пътища за доставка на суровини и износ на стоки. За целта Китай не се нуждае от големи самолетоносачи от клас „Нимиц” или „Форд”. Китайските балистични противокорабни ракети могат да държат американските самолетоносачи далеч от бреговете на Китай и зад този щит могат да оперират по-малки самолетоносачи, осигуряващи контрола на крайбрежните води и непрекъснато стресиращи съседите на Китай. Така Китай може да защитава относително евтино икономическите си интереси в крайбрежните морета.

Лъжи, мошеници, проституция и усмъртяване на БАН – „блестящият” български отговор на идващите предизвикателства.

Реалната политика се състои в игнориране на фактите
Хенри Брук Адамс

Без да го знаят, нашенските политици се държат така, както  иронично предписва Хенри Брук Адамс. Затова е безопасно да направя един нелицеприятен анализ на някои елементи от текущата ситуация у нас от гледна точка на идеите на доктрината Махан (който анализ разбира се ще бъде игнориран, но нека все пак да то има за поколенията). Нека например оценим бойните възможности на българския флот и армия. Бойната сила включва количеството войници, въоръжението и подготовката. Количество войници и количество моряци в България? Няма и за половин стадион. Оборудване – погледнете фигура 15. Подготовка – има ли някой, който сериозно да смята, че армията и флотът ни могат да защитят българските граници от едно по–масивно нападение?  А колкото за теорията, че други щели да ни защитават, нека да напомним – няма вечни приятели, има вечни интереси. Довчерашните ни приятели днес са ни врагове. А днешните ни приятели утре може... – я продължете това изречение сами. Да караме  нататък – към моралните компоненти на бойната мощ – мотивация, мениджмът и лидерство? Мотивация – каква е мотивацията на българския моряк и войник – записал се в армията, за да не умре от глад, постоянно съкращаван, преместен и пак съкращаван, недоплатен и пак съкращаван. С две думи – дали няма да захвърли всичко при първата паднала бомба? Мениджмънт – хайде изобщо да не повдигаме тази тема. Лидерство? – от страна на кого?! От пърхащите по властовите върхове „калинки” ли? Виждате докъде ни доведе неолибералния път на развитие. 50% от българите не могат да си плащат отоплението през зимата – „велико“ постижение на българския неолиберализъм през XXI-ви век.

  

Фиг. 15. Ляво: гордостта на българския военноморски флот - фрегатата Дръзки (водоизместимост 2200 тона, произведена през 1978 година, една от 4-те белгийски фрегати от клас Вилинген. Най-новата фрегата от този клас отдавна  е нарязана за скрап в Белгия). Дясно: самолетоносачът Роналд Рейгън (водоизместимост 101 400 тона).

А как сме с технологичната поддръжка на флота? “Докато генералите командват хора, адмиралите командват кораби.”, казват на Запад. Български военни технологии на българските военни кораби? От такива май и помен няма. Състоянието на българския флот точно отразява неолибералната дупка, в която е натикана България. Военноморските ни кораби са достолепни старци, достойни да бъдат музейни експонати. И продължаваме да си купуваме все такива, системите, оръжията и сензорите им са доста назад технологично (никой не си и въобразява, че модерните американски технологии се намират по българските бойни кораби, нали?) Български иновации за българския военен флот? За гражданския флот? Че то остана ли такъв? Или имаме горди корабособственици, експоатиращи корабите докато съвсем ръждясат, предаващи ги след това за вторични суровини и „дим да ги няма”.  Особено високотехнологични са съвременните подводници (упссс, ние май нямаме такова чудо, наречено подводница?). Още повече да не говорим за влиянието на информационната революция върху нашия флот. Американския флот има силно компютъризирани командни центрове. Обаче я вижте, какво е разбирането там – ето ви един цитат от военноморския аналитик J. D. Dalton:

“Naval forces are an indispensable and exceptional instrument of American foreign policy. From conducting routine port visits to nations and regions that are of special interest, to sustaining larger demonstrations of support to long-standing regional security interests…our naval forces advance US diplomatic initiatives overseas.”

 

Фиг. 16. Горе - десетки милиарди евро хвърляни от западните „глупаци“ за държавни научни изслевания. Ляво:  строящ се изследователски реактор за управляем термоядрен синтез – Кадараш, Франция, дясно: големият адронен колайдер в ЦЕРН. Долу:  мизерия в БАН – 10 и то умишлено държани ниски заплати годишно: един от печалните резултати на „великата“ стратегия за научно развитие, основана на доказано пропаднала икономическа идеология.

Нека се гмурнем сега още малко по-дълбоко в моретата на нашенските проблеми. Отбелязваме, че военноморските флоти, които са имали успех в историята са били тези, които са имали по-големи кораби, по-ефективно въоръжение, по-добра тактика, по-напреднала технология и по-способни командири. Същото е и с държавите – успешни са тези, които имат по-големи икономики, по-ефективно управление,  по-добри планове за развитие, по-напреднали технологии и по-способни хора.  Напреднали технологии и способни хора? Развитие на механични технологии в България? Може ли България да построи качествена подводница? Я не ставайте смешни – аз съм заместник-директор на Института по механика към БАН. Елате да го видите в какво състояние е, вследствие на действията на неолибералните икономически и финансови „корифеи“!

Съвети от Хелголанд

И така, в морските изследвания, морските приложения (както и навсякъде другаде) развитието на националната наука и националните технологии е от изключително значение. Пиша тези бележки на остров Хелголанд. Вероятно германците са ме докарали тук, защото съм майстор по биене на чемберчета, лъжа на поразия или пък съм майстор в оная работа със списъка с VIP-девойките.  А може би е защото съм учил анализ на времеви редове и механика на флуидите при най-добрите германски професори, та има какво да направя за германските морски изследвания. Поради коя от двете причини съм на Хелголанд, се сетете сами! И така, капчиците дъжд криволичат по прозореца, а аз си мисля, че в анализите, които се предоставят на японските адмирали за състоянието на флота, се засягат 3 елемента – човешкият фактор (heartware), оборудването (hardware) и идеите, концепциите, стратегиите и т.н. като се стигне до компютърните програми (software). И така, драги читатели, за вас е отредена ролята на японския адмирал и ето го моя анализ на  състоянието на българската наука.

Човешкият фактор 

Японската нация разполага с високоплатени и добре мотивирани изследователи. Заплащането на българския учен не покрива дори и  разходите за осигуряване на минималното му съществуване – направеното изследване, част от което е показано на фиг. 17, води до извода, че от всеки учен от БАН са били взети по 50 000 лева само от неплатени заплати за последните 8 години. Къде са пренасочени тези пари (50 000 х 6 000 = 300 милиона лева!) и какви грандиозни научни успехи са постигнати с тях, е простичкият въпрос?

              

Фигура 17.  Ляво: Приходи и разходи за осигуряване на минималното съществуване (храна, вода, дрехи, сметки, никакви почивки, никаква кола, никакво собствено жилище, здрави родители) на един доцент от БАН за 100 месеца (8 години и 4 месеца!) считано от април 2004 г.  Отбележете – разходите за поддържане на минималното съществуване са по-големи от приходите! Учените от БАН методично се морят с глад. В същото време, този, които ги мори, им разправя, че са феодални старци и само събират заплати! Винаги помнете тая гавра и всеки път си я припомнайте, когато излезе поредната класация на научните изследвания!  

Дясно: какво им остава на хулените български учени (отбелязвам, че в последното международно изследване БАН е в топ 100 на научно-изследователските организации и, въпреки това, един министър продължава да твърди, че учените в БАН са феодални старци, които само събират заплати.)

За да осигури високата мотивация на българските учени, финансовият министър ги нарича „феодални старци”, насъсква обществото срещу тях като създава нагласи, че те са пиещи кафе некадърници, събиращи заплати. Нищо ново под слънцето – също като Гьобелс от 1933 до 1937 г. Та каквото следва да се направи у нас е:

Съвет №1: Да се предприемат мерки, та двете криви на горната фигура да си разменят местата и тази на разходите да остане далеч далеч под тази на приходите и

 Съвет №2: Да се престане с гоненията на българските учени и с подбиването на авторитета им.

И тъй като не очаквам това да се случи, то можете да сте сигурни, че феодалният старец (който е горе долу на годините на финансовия министър) ще продължи да си ходи по Хелголанд, Лондон или Токио. Те „глупаците“, дето финансират науката там, имат бол пари и не знаят какво да ги правят. А „умните хора“ тук нямат нищо против, защото едно не могат да ми плащат като хората и второто, много не разбират, как „западните глупаци“ използват науката, за да живеят народите им добре.

Оборудването

Тук се работи по схемата – да разградим държавната къща, за да построим колибките на образцовия европейски научно-технологичен бантустан.  И така, оборудването на БАН не се обновява. Хвърлят се пари за оборудване в университетите, но тази тактика няма да проработи, защото България не е САЩ. (Казва ви го човек, пишещ глави от западни книги, посветени на развитието на научните изследвания и научната инфраструктура!). Бизнесът щял да инвестира в научни изследвания и тези инвестиции се увеличавали. Ами, ами – някой ще си изнесе модерните изследователски центрове в България. И защо да ги изнася? И моля, не ми разправяйте, че call-център е нещо супервисокотехнологично. Защото изобщо не е.

 Съвет №3:  Друг подход е нужен тук. Какъв? Е, отговор има, но той вече струва пари, защото, за да приложиш западните системи за научно-технологично развитие, трябва хем да си ги изучавал на Запад, хем да си вътре в тях и като работиш за тях, да ги наблюдаваш внимателно как функционират, хем да знаеш какво и къде трябва да се бутне, за да заработят тези системи в българските условия. Такива хора много в България няма. И нали не очаквате, след като доста напористи „юнаци“ са прибрали тлъсти хонорарчета и бонусчета, за да доведат българската научно-технологична система до пропадналото състояние, в което тя се намира в момента, аз безплатно да давам съвети как бантустанът отново да се превърне в свястна технологична държава!

Ами ето – върнете отнетите по 50 000 лева на учен от БАН  и заповядайте на предварителни разговори за установяване на това, искате ли България да стане развите научно-технологична дължава или не искате!

 
 
Фиг. 18. Из българския интелектуален „софтуер“. Вижда се, че трябва да се измине дълъг път до начин на мислене, характерен за създателя на доктрината Махан.

Софтуерът

Когато се обсъждаше тъй наречената „стратегия за развитие на научните изследвания”, аз говорех, че тя ще бъде пълен провал. Но чугунените глави си правят каквото са чели-недочели и чули-недочули. Е, останаха 7 години до настъпването на 2020 година. Научно-технологична система от европейски клас няма да се появи. Разбира се, причините за това ще са само обективни и виновни пак няма да има.

Съвет №4:  Концепцията – да разградим БАН, а науката да се прехвърли в университетите НЯМА ДА СРАБОТИ И ТОВА ОТДАВНА Е РАЗБРАНО В САЩ. Това, което би могло да сработи в България, е нещо съвсем друго. Какво? – Виж поясненията към съвет №3. Не може едни да си раздават заплатки и да се кичат с бонуси, а други безплатно да им оправят батаците! Дълбоко препоръчвам на българската младеж в науката да цитира горното изречение всеки път, когато се опитат да и продават номера, че то, видите ли, парите не били важни в науката. Важни са и още как – това ви го казва не само учен с опит, но - и администратор в науката с опит.

Понеже говорим за изследвания на моретата - и по източното и по западното крайбрежие на САЩ има доста naval research laboratories, с учени, доста по-многобройни от онези в БАН. И още нещо - тези лаборатории НЕ СА УНИВЕРСИТЕТИ. Защо ли?!

Хайде още веднъж да обясня под формата на

Съвет №5: Най-ефективното нещо в научните изследвания са концентрираните системи от научни институти, оградени от друга система инженерни институти, трансфериращи научните разработки  в технологии. Пример – институтите Макс-Планк и институтите Фраунхофер в Германия.  И нека още веднъж да обясня, че когато залагаш концепция, че не ти трябват научни изследвания на съвременно ниво, ТИ (а не „феодалните старци“) носиш отговорност, че икономиката ти става неконкурентноспособна и не ти остава нищо друго освен да въздишаш, че идва десетилетие на нисък или никакъв растеж и да изтъкваш обективни пречини (от рода, че нямало пари – ами няма, защото икономическата и финансовата ти политика е такава, че да няма. А в Китай защо има? Да не би пък, защото там Кейнс, Кругман и Самуелсън са доста по на почит?).

И така, мисля, че доста образно ви описах, че ако не  се вземат мерки ни чака поредния провал. Та като казах провал, да кажа и една доста разпространена тук в Германия мисъл:

Съвет №6: Колкото пъти идеите на икономиста Хайек са прилагани на практика, толкова пъти се е стигало до кризи, катастрофи и провали. С други думи - необходима е пълна смяна на „софтуера“ в главите на елита (хайде веднъж да го напиша без скоби).

          И така, с две думи – по пътя, по който върви българският неолиберален „елит“ и като перспективи за развитието на българската научно-технологична система и като перспективи за развитие на държавата и обществото, ни чака само едно – виж фиг. 19.


Фиг. 19. Бричката катастрофира на прав път. Толкова е бил акълът на шофьора.

Но, за да не бъда разбран едностранчиво – нека да кажа: неолибералният „елит“ не е целият български елит.

Има и доста хора, които ще се зарадват на анализ на качеството, което може да правят запознати с доктрината „Махан“. Именно за тях е тази статия.

Литература:

[1]  A. T. Mahan. The influence of sea power upon history, 1660-1783.  Little, Brown and Co., Boston (1890).
[2]  A. T. Mahan. Mahan on naval strategy. Selections from the writings of the Rear Admiral Alfred Thayer Mahan. Naval Institute Press, Annapolis, MD (1991).
[3]  A. T. Mahan. The interest of America in international conditions. Little, Brown and Co., Boston (1915).
[4]  G. Till. Sea power. A guide for the twenty-first century. Frank Cass, London (2004).
[5]  L. W. Prabhakar, J. H. Ho, S. Bateman (Eds.)  The evolving maritime balance of power in the Asia-Pacific. Maritime doctrines and nuclear weapons at sea. World scientific, Singapore (2006).