Вие си протестирайте, ония си крадат през митниците Автор: OFFNews Публикувана на 15 март 2013 в 15:49 Докато народът протестира, същите тези, срещу които протестира, крадат и се готвят да купят изборите с пари от наркотрафик и контрабанда. Едно от първите изказания на новия финансов министър Калин Христов бе, че вече е направил анализ на двете приходни агенции – НАП и “Митници” и там всичко е наред. Христов обяви, че няма да прави смени, защото трябва да има приемственост и всичко е наред. Числата говорят друго. Министърът не е сляп, за да ги види, но явно е притиснат да си затвори очите. Защото през митниците се финансира партийната каса. През контрабандата и наркотрафика ще се купуват избори и ще се осигуряват гласове. Нека да сметнем колко влиза в касичката само от контрабандата на цигари. През 2008 година според статистиката на самата Агенция “Митници” обмитените късове цигари са 22 милиарда или 2 200 ТИР-а. Тогава според данни на Министерството на финансите има 10% контрабанда или общото потребление на цигари през 2008 година е било 25 милиарда къса. Бъдещите управляващи от ГЕРБ тогава твърдят, че контрабандата на цигари е над 30%. Сега Ваньо Танов – шефът на Агенция “Митници” – твърди, че в момента контрабандата е до 15%. Обмитените късове цигари са 11,6 милиарда. Плюс 15% това прави 13,4 милиарда къса. На Ваньо Танов му се губят 11,6 милиарда къса до нивото от 2008 г. Официалното обяснение е, че българинът е намалил цигарите. Митниците и Министерството на здравеопазването обаче нещо не са се синхронизирали. Според анализ на МЗ след мерките за ограничаване на тютюнопушенето и драстичното вдигане на акциза, се очаква от цигарите да се откажат между 5 и 7% от пушачите и то не веднага, а в рамките на 3 години. 5% от 25 милиарда къса, колкото сме изпушили през 2008 г., са 1,5 милиарда къса. Така излиза, че пушим около 23,5 милиарда къса, но според експерти реалното потребление е около 21-22 милиарда къса. Според статистиката ние сме на второ място по тютюнопушене в ЕС след Гърция, на първо място по пушачи под 18 г. и с най-голям процент пушачи жени. Защо тогава статистиката на Агенция “Митници” твърди, че потреблението на цигари е намляло с 50%? Отговорът е прост – не е намаляло. Увеличила се е контрабандата и приходите в партийната касичка. Приходи, обложени късове и средна акцизна ставка на тютюневите изделия в периода 2008–2012 г. 2008 2009 (преди възст.) 2010 (преди възст.) 2011 (преди възст.) 2012 (преди възст.) 2013 прогноза АМ и МФ АКЦИЗИ ОТ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (в млн. лв.) 1715,00 1787,70 1685,7 1680,00 1803,00 1850,00 ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ( в млрд. къса) 21,90 17,90 11,96 10,9 11,6 11,9 ИЗЧИСЛЕНА СРЕДНА СТАВКА (лева за 1000 к.) 78,40 101,60 141 155 155 155 Източник: Агенция “Митници” и Министерство на финансите Колко пари правят 11 милиарда къса? Държавата е загубила за последната година само от цигари 2 160 000 000 лева. Два милиарда сто и шестдесет милиона лева от акциз и ДДС. В партийната касичка и по цялата контрабандна верига е влязъл около 1 милиард. Откъде идва разликата. Най-напред трябва да обясним каква е контрабандната верига? Производствената цена на една кутия цигари е между 0,70 и 0,80 лева, като в нея се включва и печалбата на производителя. До 4,70 лева, колкото е продажната цена, всичко е акцизи, мита и ДДС. Продажната цена на черно на цигарите е между 2,50 и 4 лева. Най-евтини са китайските цигари, които дори не са менте на известна марка. Но за сметка на това са с качества, които са абсолютно недопустими за европейския пазар. Най-скъпи са цигарите, които са с чужд бандерол – например молдовски или сръбски. Българските цигари с официална цена 4,50-4,80 лева се продават на черно за 3,50 лева на единична кутия или 30-32 лева на стек, което прави 3-3,20 лева за кутия. Как става контрабандата на български цигари. Има 2 начина. “Нормалният”, който виниги се е правил през последните 15 години, е следният: Производителят упълномощава определен брой фирми да търгуват с неговите марки. Тези фирми винаги са свързани с управляващите, независимо кои са те. Следващото звено във веригата е фирма-купувач, която иска да изнесе цигари в далечна страна. Най-големите фенове на български цигари са Япония, Того, Иран, Ирак, Канарските острови, Либия, Филипините и Египет. След като фирмата закупи произведените български цигари, те абсолютно легално напускат територията на България, като ТИР-ът се придружава до границата с конвой от МВР, за да не изчезне акцизната стока. Камионът с цигарите отива до най-близката безмитна зона в съседна на нас държава извън Европейския съюз. В този момент шофьорът на ТИР-а получава уведомление от фирмата, че дестинацията е сменена и трябва да разтовари цигарите в безмитната зона. Обикновено тя е Мерсин в Турция. Тираджията разтоварва, подпечатват му документите, че е разтоварил стоката и той се връща в България. От Мерсин стоката се връща контрабандно в България най-вече през морската ни граница. Как се случва това? Първо намираме високопоставен подкупен служител от безмитната зона. Неговата задачка е проста – срещу 5000 долара да пише документ, според който цигарите се превръщат в дамски превръзки или гащи. След това намираме стока (обикновено с произход Китай), която да служи за “тапа”. Любимите стоки са дамски превръзки, тоалетна хартия, гащи и интериорни врати. Логиката е тежестта на стоката-тапа да е същата като тежестта на цигарите в един контейнер. Така правят “по-честните” контрабандисти. Фирмите, които са на едно добре познато политическо лице (жаргонно наричани “талибаните“) слагат каквото имат, като принципът е да е възможно най-евтино, за да спестят допълнителни разходи. След това намираме празен контейнер. Той има идентификационен номер, който подлежи на проверка в интернет и от него трябва да личи, че контейнерът се е движил редовно по направлението Китай-Европа, тъй като стоката, която ще контрабандираме е с произход Китай. После ни е нужен подкупен капитан на кораб, който е наясно, че няма да кара гащи, а цигари с гащи отзад. Плащаме на шефа на безмитната зона официално да напише, че контейнерът е с гащи и е натоварен на еди-кой си кораб с дестинация България. Плащаме му още веднъж, за да изпише по документи, че цигарите са напуснали безмитната зона в направление към далечна страна. Натоварваме контейнера на кораба и той отива в българско пристанище. От там наши проверени митничари го поемат срещу скромно възнаграждение – между 50 000 лева и 50 000 евро на контейнер. Сумата си делят между 5 и 10 души. Контейнерът се обмитява като гащи и там с ескорт от МВР отива до нелегалната складова база, където се разтоварва. Ескортът на МВР е сравнително евтин – около 5 000 лева на контейнер. Срещу тази сума се застраховаш от дребния рекет на митнически мобилни групи, патрулиращи полицаи и катаджии. Най-важната застраховка обаче е срещу големи акции на МВР. Ако по-време на акция хванат такъв контейнер, ескортът обяснява, че вече го е арестувал и самият ескорт е участник в акцията, под ръководството на големите началници от морските градове. А акциите са правят, за да се хванат тези, които се опитват да правят конкуренция на контрабандната верига или не се отчитат правилно в партийната касичка. Има отделна тарифа за шефовете на ДАНС по морето, за да си затварят очите. Те са на “твърда заплата” между 5 и 10 хиляди лева на месец. Същата “заплата” получават началници от РЗБОП и МВР в морските ни градове. Висшите началници в София са на особена почит. Тяхната заплата от различните “честни” контрабандисти почва от 50 000 лева на месец и стига 250 хиляди евро на месец. На “талибаните” им е забранено да дават пари на митниците, тъй като те са под прякото покровителство на гореспоменатия бивш силов вицепремиер. От нелегалния склад на едро, цигарите се разпространяват в определени региони на страната. На редовна заплата са: областните управители и местните структури на МВР, които отговарят за “бизнеса”. Хората, които се занимават с разпространение и продажба на дребно, отговарят и за купуването на гласове по регионите. Същите те ще бъдат застъпници в избирателните комисии. При фирмите на “талибаните” нещата са още по-простички и директни. Там един известен политик на висока позиция само казва фирмата на началниците на митниците и МВР и никой по веригата не смее да пипне нито лев. Човекът, който съобщава имената на правилните форми, е Митко Каратиста. И всичко това е “честният” или поне обикновеният начин за контрабанда. В последните няколко години обаче има нововъведение. За да се спестят всичките тези разходи от завода производител се прави байпас на системата от измервателни уреди, които митницата въведе и стоката директно отива към нелегалните бази за разпространение. Там монополистът е една конкретна партия. По левче на кутия цигари отива директно при правилния човек. През 2009 година съотношението между едната и другата схема е 90/10 в полза на “обикновената” контрабанда. Сега 50% от контрабандата се извършва чрез байпаса на системата. От 2012 година Агенция “Митници” има разследващи функции. Т.е. правомощията й се увеличиха. Резултатът е, че хванатите камиони от 25 (през 2009 г.) станаха 8 (през 2012 г.). Защото митницата работи все по-добре, шефовете й не трябва да се сменят, а трябва да се осигури приемственост. Таблица на задържаните късове контрабандни цигари в милиона къса: 2010 2011 2012 249,6 194,8 83,6 *Заб.: В един ТИР има 10 000 000 къса цигари. Източник: Агенция “Митници” Та това е положението с цигарите, а вие си протестирайте. Докато си протестирате и говорите за мажоритарна избирателна система, национализация и тинтири-минтири, от началото на годината до изборите през май един човек и неговата партия ще изкарат 200 милиона лева кеш пара. Значителна част от тях ще бъдат употребени, за да се спечелят “честно” изборите. Това е сумата само от цигарите. Тя е само една трета от общата сума, която се лапа през митниците, където всичко е наред. Другите две трети се изкарват от горива, наркотици, контрабанда на оръжие, стоки за широко потребление и износ на електроенергия. А в следваща статия ще ви опишем как се краде и от тях.

OFFNews 15 март 2013 в 15:49

Докато народът протестира, същите тези, срещу които протестира, крадат и се готвят да купят изборите с пари от наркотрафик и контрабанда.
Едно от първите изказания на новия финансов министър Калин Христов бе, че вече е направил анализ на двете приходни агенции – НАП и “Митници” и там всичко е наред. Христов обяви, че няма да прави смени, защото трябва да има приемственост и всичко е наред.
Числата говорят друго. Министърът не е сляп, за да ги види, но явно е притиснат да си затвори очите.
Защото през митниците се финансира партийната каса. През контрабандата и наркотрафика ще се купуват избори и ще се осигуряват гласове.
Нека да сметнем колко влиза в касичката само от контрабандата на цигари.
През 2008 година според статистиката на самата Агенция “Митници” обмитените късове цигари са 22 милиарда или 2 200 ТИР-а. Тогава според данни на Министерството на финансите има 10% контрабанда или общото потребление на цигари през 2008 година е било 25 милиарда къса. Бъдещите управляващи от ГЕРБ тогава твърдят, че контрабандата на цигари е над 30%.
Сега Ваньо Танов – шефът на Агенция “Митници” – твърди, че в момента контрабандата е до 15%. Обмитените късове цигари са 11,6 милиарда. Плюс 15% това прави 13,4 милиарда къса. На Ваньо Танов му се губят 11,6 милиарда къса до нивото от 2008 г.
Официалното обяснение е, че българинът е намалил цигарите.
Митниците и Министерството на здравеопазването обаче нещо не са се синхронизирали. Според анализ на МЗ след мерките за ограничаване на тютюнопушенето и драстичното вдигане на акциза, се очаква от цигарите да се откажат между 5 и 7% от пушачите и то не веднага, а в рамките на 3 години.
5% от 25 милиарда къса, колкото сме изпушили през 2008 г., са 1,5 милиарда къса. Така излиза, че пушим около 23,5 милиарда къса, но според експерти реалното потребление е около 21-22 милиарда къса.
Според статистиката ние сме на второ място по тютюнопушене в ЕС след Гърция, на първо място по пушачи под 18 г. и с най-голям процент пушачи жени.
Защо тогава статистиката на Агенция “Митници” твърди, че потреблението на цигари е намляло с 50%? Отговорът е прост – не е намаляло. Увеличила се е контрабандата и приходите в партийната касичка.






Приходи, обложени късове и средна акцизна ставка на тютюневите изделия в периода 2008–2012 г.

	2008	2009 (преди възст.)	2010 (преди възст.)	2011 (преди възст.)	2012 (преди възст.)	2013 прогноза АМ и МФ
АКЦИЗИ ОТ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (в млн. лв.)	1715,00	1787,70	1685,7	1680,00	1803,00	1850,00
ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ( в млрд. къса)	21,90	17,90	11,96	10,9	11,6	11,9
ИЗЧИСЛЕНА СРЕДНА СТАВКА (лева за 1000 к.)	78,40	101,60	141	155	155	155

Източник: Агенция “Митници” и Министерство на финансите

Колко пари правят 11 милиарда къса?
Държавата е загубила за последната година само от цигари 2 160 000 000 лева. Два милиарда сто и шестдесет милиона лева от акциз и ДДС.
В партийната касичка и по цялата контрабандна верига е влязъл около 1 милиард.
Откъде идва разликата. Най-напред трябва да обясним каква е контрабандната верига?
Производствената цена на една кутия цигари е между 0,70 и 0,80 лева, като в нея се включва и печалбата на производителя.
До 4,70 лева, колкото е продажната цена, всичко е акцизи, мита и ДДС.
Продажната цена на черно на цигарите е между 2,50 и 4 лева.
Най-евтини са китайските цигари, които дори не са менте на известна марка. Но за сметка на това са с качества, които са абсолютно недопустими за европейския пазар.
Най-скъпи са цигарите, които са с чужд бандерол – например молдовски или сръбски.
Българските цигари с официална цена 4,50-4,80 лева се продават на черно за 3,50 лева на единична кутия или 30-32 лева на стек, което прави 3-3,20 лева за кутия.
Как става контрабандата на български цигари. Има 2 начина.
“Нормалният”, който виниги се е правил през последните 15 години, е следният:
Производителят упълномощава определен брой фирми да търгуват с неговите марки.
Тези фирми винаги са свързани с управляващите, независимо кои са те.
Следващото звено във веригата е фирма-купувач, която иска да изнесе цигари в далечна страна. Най-големите фенове на български цигари са Япония, Того, Иран, Ирак, Канарските острови, Либия, Филипините и Египет.
След като фирмата закупи произведените български цигари, те абсолютно легално напускат територията на България, като ТИР-ът се придружава до границата с конвой от МВР, за да не изчезне акцизната стока.
Камионът с цигарите отива до най-близката безмитна зона в съседна на нас държава извън Европейския съюз.
В този момент шофьорът на ТИР-а получава уведомление от фирмата, че дестинацията е сменена и трябва да разтовари цигарите в безмитната зона. Обикновено тя е Мерсин в Турция.
Тираджията разтоварва, подпечатват му документите, че е разтоварил стоката и той се връща в България.
От Мерсин стоката се връща контрабандно в България най-вече през морската ни граница. Как се случва това?
Първо намираме високопоставен подкупен служител от безмитната зона. Неговата задачка е проста – срещу 5000 долара да пише документ, според който цигарите се превръщат в дамски превръзки или гащи.
След това намираме стока (обикновено с произход Китай), която да служи за “тапа”. Любимите стоки са дамски превръзки, тоалетна хартия, гащи и интериорни врати. Логиката е тежестта на стоката-тапа да е същата като тежестта на цигарите в един контейнер.
Така правят “по-честните” контрабандисти. Фирмите, които са на едно добре познато политическо лице (жаргонно наричани “талибаните“) слагат каквото имат, като принципът е да е възможно най-евтино, за да спестят допълнителни разходи.
След това намираме празен контейнер. Той има идентификационен номер, който подлежи на проверка в интернет и от него трябва да личи, че контейнерът се е движил редовно по направлението Китай-Европа, тъй като стоката, която ще контрабандираме е с произход Китай.
После ни е нужен подкупен капитан на кораб, който е наясно, че няма да кара гащи, а цигари с гащи отзад.
Плащаме на шефа на безмитната зона официално да напише, че контейнерът е с гащи и е натоварен на еди-кой си кораб с дестинация България.
Плащаме му още веднъж, за да изпише по документи, че цигарите са напуснали безмитната зона в направление към далечна страна.
Натоварваме контейнера на кораба и той отива в българско пристанище.
От там наши проверени митничари го поемат срещу скромно възнаграждение – между 50 000 лева и 50 000 евро на контейнер. Сумата си делят между 5 и 10 души.
Контейнерът се обмитява като гащи и там с ескорт от МВР отива до нелегалната складова база, където се разтоварва. Ескортът на МВР е сравнително евтин – около 5 000 лева на контейнер. Срещу тази сума се застраховаш от дребния рекет на митнически мобилни групи, патрулиращи полицаи и катаджии. Най-важната застраховка обаче е срещу големи акции на МВР. Ако по-време на акция хванат такъв контейнер, ескортът обяснява, че вече го е арестувал и самият ескорт е участник в акцията, под ръководството на големите началници от морските градове.
А акциите са правят, за да се хванат тези, които се опитват да правят конкуренция на контрабандната верига или не се отчитат правилно в партийната касичка.
Има отделна тарифа за шефовете на ДАНС по морето, за да си затварят очите. Те са на “твърда заплата” между 5 и 10 хиляди лева на месец.
Същата “заплата” получават началници от РЗБОП и МВР в морските ни градове.
Висшите началници в София са на особена почит. Тяхната заплата от различните “честни” контрабандисти почва от 50 000 лева на месец и стига 250 хиляди евро на месец. На “талибаните” им е забранено да дават пари на митниците, тъй като те са под прякото покровителство на гореспоменатия бивш силов вицепремиер.
От нелегалния склад на едро, цигарите се разпространяват в определени региони на страната. На редовна заплата са: областните управители и местните структури на МВР, които отговарят за “бизнеса”. Хората, които се занимават с разпространение и продажба на дребно, отговарят и за купуването на гласове по регионите. Същите те ще бъдат застъпници в избирателните комисии.
При фирмите на “талибаните” нещата са още по-простички и директни. Там един известен политик на висока позиция само казва фирмата на началниците на митниците и МВР и никой по веригата не смее да пипне нито лев.
Човекът, който съобщава имената на правилните форми, е Митко Каратиста.
И всичко това е “честният” или поне обикновеният начин за контрабанда.
В последните няколко години обаче има нововъведение.
За да се спестят всичките тези разходи от завода производител се прави байпас на системата от измервателни уреди, които митницата въведе и стоката директно отива към нелегалните бази за разпространение. Там монополистът е една конкретна партия. По левче на кутия цигари отива директно при правилния човек.
През 2009 година съотношението между едната и другата схема е 90/10 в полза на “обикновената” контрабанда. Сега 50% от контрабандата се извършва чрез байпаса на системата.
От 2012 година Агенция “Митници” има разследващи функции. Т.е. правомощията й се увеличиха. Резултатът е, че хванатите камиони от 25 (през 2009 г.) станаха 8 (през 2012 г.). Защото митницата работи все по-добре, шефовете й не трябва да се сменят, а трябва да се осигури приемственост.
Таблица на задържаните късове контрабандни цигари в милиона къса:

2010	2011	2012
249,6	194,8	83,6

*Заб.: В един ТИР има 10 000 000 къса цигари.

Източник: Агенция “Митници”

Та това е положението с цигарите, а вие си протестирайте.
Докато си протестирате и говорите за мажоритарна избирателна система, национализация и тинтири-минтири, от началото на годината до изборите през май един човек и неговата партия ще изкарат 200 милиона лева кеш пара.
Значителна част от тях ще бъдат употребени, за да се спечелят “честно” изборите.
Това е сумата само от цигарите.
Тя е само една трета от общата сума, която се лапа през митниците, където всичко е наред.
Другите две трети се изкарват от горива, наркотици, контрабанда на оръжие, стоки за широко потребление и износ на електроенергия.
А в следваща статия ще ви опишем как се краде и от тях.

За казуса "Пеевски": без предразсъдъци и скрупули

 Явор Дачков, "Гласове",  16 юни 2013

В началото на този коментар трябва да направя две задължителни уговорки. Първата е относно тридневното му закъснение. Пиша го сега, защото трябваше да изчакам да мине спонтанната ми реакция на гняв срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за да събера повече информация относно мотивацията на този, меко казано, парадоксален избор. И за да не оставя на емоцията на улицата, която ми е най-близка по сърце, да замъгли преценката ми. Втората уговорка правя не за да изтъквам суетно минали заслуги, а за да припомня позицията си от последните години и за да не бъда несправедливо обвиняван в конюнктурни съображения.

Аз съм един от малкото журналисти, които писаха срещу Пеевски и неговата медийна империя активно през последните четири години. Винаги съм заставал с името зад думите си, когато много хора не смееха да повдигнат въпроса за медийния монопол поради конюнктурни причини.

През лятото на 2011 г. заедно с колегите ми Кристина Патрашкова и Недялко Недялков отидохме на лична среща с премиера Бойко Борисов и поискахме открито пред него да спре безобразието с монополното влияние на Делян Пеевски върху разпространението на вестници (днес той държи 95 на сто от него), както и абсурдното наливане на държавни пари в частните му вестници, телевизии и радиа, които иначе нямаше как да съществуват и които изпълняваха ролята на пропагандна машина за мръсни поръчки на ГЕРБ.

Казвам това на всички, които днес ме питат защо не съм на протестите. Аз протестирах тогава, когато Пеевски имаше най-опасната власт – властта над словото, но никой не излезе да протестира срещу него и неговата империя. Нещо повече. Десните партии в лицето на „Синята коалиция”, съставена от ДСБ и СДС, чиито привърженици днес са в ядрото на протестиращите, вземаха пари за предизборните си кампании от Цветан Василев и неговата банка, а медиите на Делян Пеевски бяха широко отворени за Костов и неговата политическа сила.

Нито един от тези политици не повдигна през годините въпроса за кошмарната медийна роля на този човек, въпреки че, забележете, и тогава той беше депутат от ДПС. Тоест политическа сила, срещу която десните и сините са били винаги принципна опозиция.

Казвам това, за да е ясно, че разбирам изключително добре спонтанната реакция срещу този човек и неговото назначение. Но в същото време се опасявам този протест да не бъде изроден като протестите от февруари. Единственият резултат от тях бе, че Волен Сидеров се върна отново в политиката и спечели огромно, неочаквано дори за него представителство в парламента. Най-голямата опасност, до която могат да доведат днешните спонтанни реакции на възмущение, е да върнат Бойко Борисов и Цветан Цветанов на бял кон във властта.

Сега започвам коментара си по същество.

Защо Пеевски?

Най-лесното е да се тръгне по баналния път на коментар, който свършва с изречението „червени боклуци” и „долу турците”. Всъщност този избор бе разчетен от хората погрешно като безскрупулна наглост. Като нахално налагане на волята на олигархията и триумф на нейната циничност.

За мен този избор е по-скоро признак на безпомощност и безгласен вик на отчаяние, който идва да ни каже, че в България не са останали абсолютно никакви елементи на държавност, а тя е превърната в разбойнически стан без правила, без закони, дори без човечност.

Няма друга логика, по която опитни политици като Местан, Станишев и Орешарски да издигнат одиозната фигура на Пеевски, освен ако не са водени от желанието веднъж завинаги да приключат с мутрите по мутренски. Тяхната логика трябва да бъде чута и разбрана, преди да ги съдим.

В самите изказвания и на Станишев, и на Местан имаше такива податки и те се молеха за две седмици толеранс, за да покажат резултат, защото сами си даваха сметка, че с разумни аргументи не могат да убедят никого. Че какво разумно би имало в избора на Делян Пеевски? Но както каза Станишев, нестандартната ситуация изисква нестандартно решение.

Други ключови думи за разбирането на този абсурден избор принадлежат на главния прокурор Сотир Цацаров, който на онази прочута пресконференция, която го превърна в герой, каза: на практика няма с кого да работя. Нито с ГДБОП, нито с МВР, нито с ДАНС. И допълни иронично: остава ми да работя само с пожарната.

Може би преди да предложат кандидатурата на Пеевски, политиците, и в частност Станишев, Местан и Орешарски, трябва да съобщят фактическото положение на службите и на държавата, заварени след управлението на ГЕРБ, но това би уязвило собствените им партии, защото и в техните редици има действащи политици, възползвали се от срастването на държавата с престъпността.

Ключът за избора на Пеевски трябва да бъде търсен и във внезапното и бързо преструктуриране на сектора за сигурност. ГДБОП бе закрита като самостоятелна структура и бе сложена на подчинение към ДАНС, а единственото конкретно обещание на Пеевски бе, че ще се пребори с контрабандата.

Тук трябва ясно да се каже, че ГДБОП беше и е оперативната служба, която осигурява безпроблемния трафик на контрабанда. По разказите на висши полицаи, за да не се обърка някой важен канал, коли със служители на ГДБОП стоят на място и следят за безпроблемното преминаване на контрабандната стока, в случай че нещо се обърка – правилният митничар не е на смяна или някой друг е решил самодейно да прояви съвест и да спре пратката.

Контрабандата в България обхваща огромен брой артикули – от цигари, наркотици, алкохол и горива до зеленчуци, пилешко, свинско и говеждо месо. Това уврежда икономиката ни според различни изчисления поне с близо 3 млрд. лв. на година. Да не говорим, че предишният шеф на ГДБОП Станимир Флоров, чието име повечето от протестиращите днес не са и чували, бе на заплата при хора като Брендо и Таки и благодарение на тази висша закрила наркотиците стигат до всяко едно училище в България и тровят децата ни.

Логиката на Станишев, Орешарски и Местан е много проста и прагматична. В опосканата хазна те искаха да приберат тези близо 3 млрд. лв. за държавата. Ако имаха задни мисли, нямаше да слагат Делян Пеевски начело, за да привлекат вниманието, а щяха да се ползват от услугите на един куп безлични чиновници, чиито име никой не знае и които са в тези служби от години.

Делян Пеевски има грехове, за които трябва да му бъде търсена отговорност, и това ще коментирам след малко. Но той не играе и не е участник с никого от големите в контрабандата и наркотиците. Освен това е преживял, изглежда, доста големи унижения по времето на Борисов и Цветанов, които не унищожиха империята му, а я подчиниха и го накараха да им слугува по безобразен начин. Симптом за това бе, че за първи път от десет години той преговори под светлината на прожекторите, от парламентарната трибуна, срещу Цветан Цветанов миналата седмица. Именно медиите на Пеевски бяха най-големият мракобесен пропагандатор на престъпленията на Цветанов и Борисов. Явно е, че това е правено не от любов, а с взаимни компромиси по мутренски: „Ние ти оставяме малко бизнес, но ти ще ни лижеш задниците”.

Доколкото съм осведомен, върхът на разрива между Цветан Василев и Бойко Борисов е настъпил в края на миналата година, когато Борисов е поискал да му вземе банката, както навремето придоби „Сибанк” и накараха Славчо Христов да я прехвърли на Цветелина Бориславова. Василев му е отказал и тогава започнаха спонтанните протести по улицата.

Искам да кажа, че когато Станишев и Местан казват, че Делян Пеевски е мотивиран, това не трябва да се възприема като метафора, а съвсем буквално. Също така, и което е по-важното, само човек, който не се занимава с контрабанда и е външен на прогнилата система за сигурност, която обслужваше контрабандните канали през последните 20 г., може да я пресече, но това определено няма как да бъде чист и неопетнен идеалист, какъвто си представят всички хора от протестите. Нека всеки да съди по себе си, но аз не познавам разумен и почтен човек, който би излязъл срещу цялото статукво, за да му вземат главата или да унищожат семейството му.

Нека не забравяме, че зад Борисов и Цветанов стои цялата оцеляла структура на СИК. Тук отварям една скоба към всички протестиращи днес. Защо не излязохте по улиците, когато Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, кмет на София, а по-късно и премиер? Този човек търгуваше с наркотици, а неговата фирма „Ипон” бе употребявана за физическа саморазправа и силови акции срещу конкурентите на СИК. Искам да кажа, че реакцията срещу Пеевски е абсолютно несъразмерна срещу всички безобразия, които ни сполетяха дотук, и че по налудничав начин в последно време улицата винаги се включва по най-неадекватното време, за да свърши работа на олигархията, срещу която протестира.

Знам колко са лениви читателите и искам да припомня на това място, че съм срещу назначаването на Пеевски, но се опитвам да си го обясня, за да взема разумно решение и да си направя точните изводи за ситуацията. Аз бих се включил в тези протести две седмици след избора на този човек, за да видя дали ще направи това, което обещава. Така или иначе, той остана в миналото. Нещо, което, забележете, Местан, Станишев и Орешарски постигнаха без много усилия. Тяхната номинация неутрализира Делян Пеевски и това трябва да им бъде признато, без да ги съдим прибързано. Предстои държавата да си изтегли парите от банката на неговия покровител. Той няма да бъде върнат на депутатското си място и въобще гражданите със своя протест и политиците със своята адекватност свършиха полезна работа, но само донякъде.

Какво ще се случи, ако Орешарски подаде оставка, както искат протестиращите?

ДПС ще вземе мандата и "здравите" сили там заедно със здравите "сили" от БСП и ГЕРБ ще ни спретнат такова националноотговорно правителство, че свят ще ни се завие. ДАНС и контрабандата ще се ръководят от човек на име Писанчев, Драшков, Марков, Данчев и прочие. На тълпата ще хвърлят труповете на Волен и Сергей, за да си мислят "будните" българи, че са смачкали главата на мафията, и всичко ще си тръгне постарому. Хем и десните граждани ще си начешат крастата да заявят публично гражданската си позиция, хем и никой няма повече да посмее да пречи на истинската мафия да си разиграва коня.

Какво да се прави от тук нататък?

Имаме проблем с 32 на сто от българското население, което гласува за мафията от СИК, наречена ГЕРБ, и с факта, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов все още са на свобода и не са в затвора. Те са основни претенденти за властта, ако това правителство падне.

Няколко думи за левите и десните. Най-голямата грешка, която БСП може да допусне, е да жертва Станишев в този момент, а на негово място да дойдат Георги Първанов, Румен Петков и всички реваншисти от БКП, свързани идейно и икономически с мутренските групировки на прехода и Русия.

Без да се притеснявам, бих казал, че Станишев, в качеството си на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. (Като не броим доброто й пласиране и при Сакскобургготски.) Искам да кажа, че тази партия не умря въпреки всички прокоби, и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката.

Преди да протестират десните, трябва да направят единна и сплотена десница, за да не бъдат протестите им използвани от ГЕРБ, Яне Янев, Цеко Минев и от всеки друг, за когото можете да се сетите. Много е добре да викаш срещу комунистите и турците, защото не се налага да мислиш. А политиката в България е доста по-сложна от инфантилната игра на стражари и апаши.

Кабинетът на Орешарски е много добър, защото включва в себе си експерти и от ляво, и от дясно, на които трябва да се даде шанс да работят по истинските проблеми на България. Чест прави на тези хора, че се захванаха първо да разчистят авгиевите обори на ДАНС, ГДБОП и контрабандата, защото знаят, че без радикална смяна на системата всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.

Би било груба грешка от страна на протестиращите да искат тяхната оставка, от която да се възползват Борисов и СИК. По-добре да продължат с уличния натиск и да искат цялата истина за задкулисното състояние на България докрай. Без да събарят правителството и без да се отказват от уличния си ангажимент. И без да позволяват на Яне Янев и Бойко Борисов да ги яхнат.

Видях Лиляна Павлова на един от протестите. Тя бе касичката, която осигуряваше на Борисов огромни комисиони от грандоманските му строежи. Ако този протест е автентичен, трябваше да я изхвърли, защото тя няма място там.

По парадокс Орешарски, Станишев и Местан мислят същото като хората от улицата. Просто трябва да се съберат и да изяснят какво правим от тук нататък. Окопаването в лагери и подозирането на другия непременно в зла умисъл върши работата на олигархията.

И още нещо специално за тези, които мислят в идеални категории. Животът никога не ги предлага в чист вид. Има добро и зло и трябва винаги да застанем от страната на доброто. В политиката и в житейската страст това никога не се явява като ясен и отчетлив избор. Прочетете Стария завет и Шекспир, за да си дадете сметка за демона, който движи страстта по властта, жените и парите.  Идеално разделение има само в приказките. А нищо от това, което се случва днес, не се случва и без нашето активно участие. Докато не разберем, че ние самите сме част от този проблем, и не променим собствения си начин на живот, отношението си към другите и начина, по който общуваме с тях, нищо не може да се случи. Най-лесно е да плюем по всеки, който се опитва да се справи сам в този абсолютен бълвоч.

Ако са останали граждани тук, те ще продължат да искат не оставката на Орешарски, защото на негово място ще дойде Лешников, както казва Волен Сидеров, и всичко ще си остане постарому, а да искат радикално цялата истина за състоянието на България през последните 23 г., а аз бих акцентирал особено на последните четири, когато мафията си имаше държава и се разпореждаше в нея като мутренска групировка.

И накрая една заядлива забележка към мои приятели, дейци на културата, които изведнъж започнаха да имат отношение към шефа на ДАНС, област, от която нямат и понятие. Как понесохте четири години отявлен простак, мултак и бездарен селянин като Вежди Рашидов да ви бъде министър и не посмяхте веднъж да излезете и да викате срещу комунистите, турците и мафията, които той олицетворяваше в пълен вид, а сега с патос протестирате срещу хора, за които знаете, че няма да ви навредят по никакъв начин? Много жалко ще бъде, ако този протест бъде суетен и приключи със свалянето на Орешарски от властта.

Завършвам с думите на отец Александър Шмеман от прочутите му „Дневници”. В събота, на 22 март 1975 г., той е написал следното:

Вчера имах дълъг разговор с Максимов. Само дето участието ни в Националния съвет на църквите го довежда до бяс: как е възможно да имаш каквато и да било работа с хора, които обсъждат правата на хомосексуалистите. Това в Русия никога няма да го разберат... В останалото е искрен, пламенен и симпатичен, но разбира се, и ограничен от перспективата на „десните” и „левите”, от съветското си манихейство... Неспособен е да разбере, че в известен смисъл за всичко „ляво” отговорност носят винаги „десните”, а за всичко „дясно” – „левите”, че самата тази диалектика е безнадеждна и че делото на християните е да извисят и по този начин да я разрешат, екзорцират, сублимират.

(Прот. Александър Шмеман, „Дневници 1973-1983”)