Иван Костов: Ето защо съм десен

Иван Костов в дискусия на академичен семинар “Европейска политика”, януари 2010 чрез Kafene.net

Какво направи Европа за българската десница след падането на комунизма?
 
Вниманието на европейците беше фокусирано върху комунистите. А не върху нас. На нас никой не ни обръщаше внимание. Целта на прехода след 1989 беше да се спечелят комунистическите елити и техните секретни служби. Това беше, така да се каже, голямото усилие на европейците. Те се насочиха към комунистите. Не към нас, десните. Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ. Това обаче не значи, че европейската демокрация не е повлияла мощно на процеса на демократизиране в България. Но това беше едно общо влияние.

Американците не подкрепяха ли определени хора?
 
Не знам кого са подкрепяли. Ако става въпрос за политическа подкрепа – една стотинка нямаше. По никакъв начин това не беше така с левите. Много се даде за либертариански трансформации. Всъщност левите се направиха на либертарианци. Никой не се обърна към десницата с такова внимание. 

С изключение на немската фондация „Конрад Аденауер”. И в определени периоди английската фондация „Уестминстър”. Но за кратко. След това се изтегли. Това не го казвам за да се жалвам. А дори с благодарност. По този начин, ние сами си намерихме път. Създадохме своя политическа традиция. Имаше хора като Стефан Савов, които помогнаха при възстановяването на дясната традиция.

Какво е присъствието на САЩ  в България днес? Чрез дипломация и бизнес?

Ние не сме на картата на американците. Въпреки че сме в НАТО.

Защо? 
 
Защото те имат други отгооворности. В тях са концентрирани големи надежди. Те трябва да поддържат световния политически баланс. И там където нещата са се регулирали, те нямат работа. Те бяха тука активни, когато Балканите се тресяха от конфликти. Тогава те участваха, решиха ги, създадоха временна устойчивост, и оттук нататък ЕС трябва да се занимава с останалото.

Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас – като за малолетни.

От днешна гледна точка, как да гледате на комунизма?  

Младите хора трябва да се възпитават да разпознават и осъждат комунизма. Така както фашизма. И да бягат от него. Истинските демократи трябва  да бъдат възпитавани като демократи. В това отношение не трябва да има толерантност. Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия, специално на България. Комунизмът е осъден с резолюция на Европейския Парламент, която се прие след Пражката Декларация от 2008. Тя трябва да се изпълни. Там се казва, че децата трябва да бъдат възпитавани да разпознават, хайде да не казваме „мразят”, комунизма и като фашизма да не го допускат никога. Комунизъм и национал-социализъм са равни там.

Бившите комунисти са най-удобни за Великите сили. На тях те се подчиняват безпрекословно. Те са послушковци. Свикнали са да правят всичко, което се иска от тях. Те бяха готови да забравят собствения си комунистически корен и да влязат в матрицата на европейските социалисти. Те са готови всичко да забравят. Това е разликата между тях и нас.

На какво се основава  българското дясно?

Десницата има корен в България. Той е в партиите от преди 9-ти септември 1944. Които са с буржоазни програми за капиталистическо развитие. Десните земеделски партии носят също богат опит. Тази традиция слабо се познава на запад. Но напоследък се изследва от български специалисти. Има блестящи политици на десницата от преди Втората световна война.

Например?

Константин Стоилов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Никола Петков и много други.

Колко солиден е десният корен?

Солиден е. Аз съдя по това, че 45 години комунистически експеримент в България не можа да изличи културният слой от десни хора. Всъщност, истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни. Икономическата мисъл е била изцяло в ръцете на десни възпитаници. Както и юридическата наука. Блестящите български юристи са били десни. Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.

Била е в крак с Европа. Но защо е  винаги по-слаба? Не е станала влиятелна истински. Например английският консеватизъм е могъщ. Него го копират, разпространяват, изучават. Защо българската дясна традиция остава местна?

Английският консреватизъм се е развил в империя. Докато българската десница е била силна и доминираща тук. Вярно е, че няма влияние върху европейските процеси. То не може да бъде иначе. Но пък е имала много силно влияние на Балканите. Което може да Ви изненада. Включително и за реформирането на Турция. Кемал Ататаюрк е бил дипломат в София. Също така е имала влияние в Албания. Силна е била. Но не точно английска. Младите български хора тогава са се образовали във Виена, Франция, Швейцария, Германия. Оттам са се влияли. Те носят континентална политическа традиция. Австро-унгарски образци са били популярни тук. Има много заимствано от Белгия. Белгийската конституция е била имплементирана, така да го кажа, в България. Белгийското банково дело е било прилагано тук от хора, които са го познавали. Имали сме европейска традиция, с наистина блестящи български хора.
И да не забравяме едно много важно нещо. Българската църква, която се включва в политическите процеси след Освобождението. Едни от най-видните политици са духовници. Имаме двама министър-председатели духовници от това време. Имаме сериозна православна политическа традиция. Църквата е била носител на реформацията.

Как да си представим  крайната цел на ЕС?

Представете си обща инфраструктура. Пътища, които свързват целия континент. Единни граници, свободно движение на хора, на капитали, на стоки и разбира се на културни прояви. Това е Европа. Простор за развитие. Но и много по-тежка конкуренция между страните. Това много хора не си го представят. По-голяма продуктивност и конкурентно-способност. Но за съжеление ЕС обрасна бързо и тежко с бюрокрация. И корупция. Не точно като в България. Но има корупционни практики. Много власт има самата европейска администрация. Много „държава” има в съюза.

Може ли да  се иска „малка”държава в България? Повечето хора работят на „соц-заплати” и си представят живота само на  държавни служби, с пенсии и платени болнични.  

Така е. Но въпреки това, в момента България има „малка” държава. Пресметнато спрямо други европейски страни. Почти всички по-стари страни в Европа са с „по-големи” държави. Но на България и тази й е много.

А надеждите на хората, че държавата ще ги оправи са абсолютно неуместни. Казвам това не заради политическите си възгледи. Навсякъде администрацията заграбва власт. В момента това го виждам в усвояването на европейските фондове. Заграбват власт и част от парите. Българската администрация, а и не само българската, когато оперира с пари, насочва част от тях към себе си. Хората трябва да разберат, че държавата трябва да е „малка”.

Защо? Не е ли това една модна идея на дясното?

Не. За да е ефикасна. Представете си държавата като едно истинско, не фалшиво NGO – като истинска неправителствена организация.

Едно истинско NGO харчи много малко за себе си и дава много на обществото. Това е „малката” държава. В нея парите на данъкоплатеца трябва да отиват обратно при него във формата на услуги. Държавата трябва да произвежда евтини услуги. Услуга „образование” – евтино и качествено; услуга „здравеопазване” – евтино и най-качествено.

Какво здравеопазване трябва да има по принцип според десните? Трябва ли да има национално, платено от всички, за всички?

Трябва да има. За лекуване на социално значимите болести. Ако няма, рязко спада средната продължителност на живота. Ако няма силна здравна мрежа, която да защитава обществото, се губят много работни дни в болнични. За специалните болести също трябва да се осигури помощ. Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно.

Защо е популярна лявата идея?  

Хората са много бедни. И си мислят, че тя е решение.

В по-общ план. Например в английските университети има много изследвания на  леви за други леви. По-малко на десни теми.  

За да направиш сериозен принос в дясната мисъл трябва да потънеш много дълбоко. В сложни работи. Като например да познаваш английския консервативен мислител Едмънд Бърк. А в лявата  е достатъчно да гледаш в маргиналните неща. Изобщо в живота е така. Дясната мисъл е много по-дълбока. Да виждаш историята по десен начин е трудно. Да мислиш дясно за това кое е правилно и кое не, не е проста работа. По-лесно е да си ляв.

Не е ли идеята за равенството, която прави левите популярни?

Равенството не е лява идея. Тя е буржоазна идея по произход. Идеята за Европа също е дясна идея. Разбира се в нея има и ляво участие. Но самата идея за равенство, че България е например една силно изостанала страна, която трябва да се изравни с европейските, европейската интеграция е дясна идея у нас.

Какво мислите за парите принципно? С какво трябва да се възпитава един десен човек? За какво са парите?

Средство. Основно за икономически развитие. Парите са събирателната структура на конкуренцията. Стремежът към пари ни кара всички да влизаме в съперничество. Така се развиват в света икономическите отрасли. Така се развиват собствените възможности на човека. Така човек се дисциплинира.

Поквара ли са парите?

Парите сами по себе се не са поквара. Има покварени хора, които с помоща на парите се до-покваряват. Самите пари не са злото. Те са живата сила на икономическия живот. Покварата може да бъде само в човека. Самите пари, в обществения живот са живата сила на икономическия живот. В основата на семейния живот. Парите учат човека да е морален. Да не харчи всичко. За пороци, наркотици например. Да ги пази, за да изгради една по-висока платформа за този, който идва след него. Така се развива обществото. Ако всички използваме парите за да живеем по улиците с алкохол  и наркотици, докъде ще стигнем? С отрицание на парите. Без стотинка в джоба. Да просим.

Защо има бедни и богати? 
 
Защото едни хора могат да работят много ефикасно, да организират деня си и да правят неща. Бедните, това което се вижда, е че не могат точно така. За да станеш богат, първо трябва да дадеш много. Да инвестираш. Трябва да произведеш много добавена стойност за да станеш богат. В богатите страни е произведена гигантстка добавена стойност. Затова са богати. Там хората са работили страшно моного време и са трупали. Нали се разправя, че англичаните когато са в Индия, местните хора им се чудят защо работят много и ги хапят комарите. Всичко това за да се приберат в дъждовна Англия за пенсионни години. Уморени. Докато местните не се преуморяват, не работят така много. 

И това се отдава сега на културни различия. Но истината е, че богатство натрупва този който работи, а не този, който се чуди защо другия работи.

България и Русия? За какво става въпрос?

Става въпрос за руски имперски амбиции. Икономически, политически, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси.

Къкъв е изходът

Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.

А сега?

Има много „рубладжии” у нас. Както дирекно са им казвали на времето в Народното Събрание. Тия, които са били български политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само България. Тя купи и например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем?
 
ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще може да решим въпросите си с нея. За ток, енергетика и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини.

Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?

И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.

Много време ще мине докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли?

Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен. 

На мен – левия човек, ми липсва автентичното дясно

Ник Николов, OFFNews.bg, 15 май 2013

Няма да крия, аз съм ляво ориентиран човек. Левите идеи са ми дълбоко вменени и по кръвна, и по интелектуална наследственост. Парадоксално е, че тъкмо на мен и на други като мен най-много ни липсва опонент за разумен спор, контрапункт, върху който да изграждаме тезите си.

Такъв контрапункт би могла да бъде само една автентична дясна партия, а не самопровъзгласила се такава от слуги на бившия комунистически режим. Как можеш да формулираш и да развиеш теза, когато насреща ти е клика, боравеща с изразите на писоарната стилистика? Или трябва да слезеш на нейното агиткаджийско ниво, или да останеш тотално неразбран.

Неминуемо е прегряване и дерайлиране на агрегатите, създадени за много по-високи скорости.
Така щеш не щеш приемаш правилата на противника си. Естествено, че на негов терен и с неговите хватки всеки, намиращ се на различна антропологична и етична степен на развитие, е обречен. Победата на чужд терен, пред чужда публика и с чужди правила е невъзможна.
И така, лявото в България, лишено от прагматичен спор, бе лишено и от възможност за справедлива победа. Остава гаден привкус за някакви калташки номера, в които не може априорно да се определи кой борави с аргументи и кой със слугински похвати.
Левите идеи, поради самата си същност, се подкрепят повече със сърцето, отколкото с главата. Но когато ги лишиш от всякаква връзка с рационалното мислене, те се превръщат в ултралеви от типа „Искам да Му вярвам – затова Му вярвам!“.

Десните, обратно, предполагат логическа конструкция, където нещата първо се случват в областта на въображението, и чак след това се свързват в единна причинно-следствена система, която именно мотивира съзнателен избор. Ако например не сте в състояние да разберете защо повишаването на данъка върху недвижимите имоти би довело до спадане цените на наемите, Вие определено не сте десен човек. Популистките мерки като правило имат обратен на очаквания ефект. Това е “хлябът и солта ” на дясното отношение към живота.
В този смисъл дясното предполага определен екзистенц минимум от интелигентност както при ръководенето на държавата, така и при подкрепата за него. Тук именно опираме до проблема за краха на авентичното дясно в рамките на държавата България. Системният износ на „мозъци“ в последните 20 години доведе до силно спадане на процента хора, способни да навържат в система нещо повече от тристепенна логическа верига – “Аз на него, той на мене, ние за нас”.
На мястото на автентичното дясно се появи нещо самопровъзгласило се за такова, поддържано от агитка верни фенове, които на въпроса “Защо?” с изцъклен рибешки поглед отговорят най-често: “Ами така!”

Вижте за пример оценката на последните абсурдни закононарушения по време на Избори 2013. Пренебрегват се неоспорими факти, а се фаворизира въпросът: Кой би имал интерес? Това е абсолютно бягство от реалността, близо до ултралявата идея за общото благо.
Мнозина мъже биха имали интерес да прекарат една нощ с Анджелина Джоли например, но тя е съпруга на Брад Пит, нали? Този интерес прави ли я лека жена? Къде е “общото благо” в този случай?

Подобни немалобройни основания ме карат да позиционирам партия ГЕРБ именно в крилото ултралеви популисти. За съжаление, популизмът в съвременна Европа се самоидентифицира и поддържа без други основателни причини. Така се обяснява и едновременното съществуване на ГЕРБ в ЕНП заедно с други наистина десни формации от България.

Самопровъзгласилото се по този начин дясно спъва развитието на целия политически живот в Република България. Нивото на аргументите, с които се формулира една контратеза от подобни интелектуални минималисти, не блести с особено богатство. Как се спори с ултралевичари от ГЕРБ? Спорът се вмества в рамките на отрицанието, „ти пикаеш или не пикаеш?“ и може да достигне до върховните напъни на интелектуалния им капацитет – „гей ли си, или манаф?“.
Не това са аргументите, с които се управлява държава. Не от тях имаме нужда и леви, и десни в една кризисна ситуация. В този смисъл се налага спешно възраждане на автентична дясна партия с цената на огромни компромиси и жертви. И наистина десните политици са длъжни да направят това – бързо и ефективно.
—————
* Ник Николов е сред най-редовните участници във форума OFFRoad-Bulgaria.com. Сам нарича себе си “омбудсмана на Форума”, заради всепризнатото му чувство за справедливост и уникалното му умение да предлага компромисни решения.

Унгарският икономист Петер Бод: От криза се излиза с качествена политика, а не с повече разходи

Дневник.бг, 19 май 2013

Проф. Петер Акос Бод, бивш управител на централната банка на Унгария (1991 - 1994), изнесе лекция в България по покана на "Юнион клуб". В момента той е преподавател и ръководител на Института за икономическа политика в университета "Корвинус" в Будапеща. Преди това е бил министър на промишлеността и търговията (1990-1991) и директор за Централна и Източна Европа в ЕБВР (1994 - 1998) и член на борда на банката (1995 - 1998) от името на страните от района. Разговаряме с проф. Бод преди лекцията му в София.

Какво ще кажете на аудиторията в лекцията си?

- Спрял съм се на две теми - като бивш централен банкер и бивш служител на ЕБВР в Лондон ще споделя заключенията си за случващото се в Европа и еврозоната, а на второ място ще говоря за унгарската икономическа политика и икономическата ситуация в страната ни. Когато говориш пред предприемачи, обикновено става дума не толкова за макроикономика, колкото за климата, за това как се прави бизнес в тази държава. Затова и съм оставил максимално време за техните въпроси.

Има ли достатъчно общи фактори между България и Унгария, за да бъдат полезни вашите препоръки в София?

- Надявам се да е така. Последните доклади на Европейската комисия за икономиките на двете страни от тези дни показват доста паралели. Един от тях е огромната роля на преките чуждестранни инвестиции - те са двигател на растежа, но и илюстрират рисковата експозиция на една много отворена икономика. Унгария е такава отворена икономика със сравнително висок външен дълг и разположена между богати икономики като австрийската и големи, но по-бедни, като Украйна. България също е отворена към света и много зависима от валутните промени.

Ние сме част от т.нар. европейска периферия и затова така съм кръстил и част от презентацията си: "Европейските промени, погледнати от периферията". Не сме и никога не сме били в центъра през последните хиляда години и като членове на ЕС сме изправени пред същите предизвикателства, но в различна ситуация.

Ако си в позиция да взимаш решения за икономическата политика, което съм правил в миналото, или я анализираш, което правя в момента, виждаш, че не можеш да копираш политиката на големи държави, като Германия или Великобритания например. Трябва да се изработи собствен подход, в което е и предизвикателството. В същото време унгарското правителство е критикувано, че действа неконвенционално - ако политиката ти не следва някакъв общ поток, си създаваш проблеми.

По цял свят се спори как да се постигне растеж - с намаляване на правителствените разходи или с увеличаването им за стимулиране на растежа. Кое от двете е по-ефективно в момента?

- Една от разликите между България и Унгария е, че ние имаме доста по-голям външен дълг. Правителство в Будапеща наследи доста голям дълг от около 50% от БВП и той се увеличи до 80% без видима полза за икономиката. И тогава настъпи кризата и Унгария се оказа насред тази буря с голям баласт - не можем да харчим повече, нямаме много голям избор и кабинетът е принуден да действа много внимателно. За Европа има избор, но - както видяхме и в Унгария - като харчиш повече по правителствените канали не допринасяш за промяна на структурата на икономиката. Растеж не се постига с разходи.

Разбира се, съкращаването на разходи е болезнено и забавя или спира растежа, но и разходите сами по себе си не са панацея.

А кое има значение?

- Качеството на провежданата политика. Вижте Германия - днес те са в добро състояние, но преди това направиха реформа на трудовия си пазар. По принцип реформата на пазара на труда може да бъде неутрална към фискалната политика - нито ще ви спести разходи, нито ще ви принуди да правите такива - но може да промени образователната и социално-осигурителната системи, гъвкавостта на трудовите отношения...

В Унгария например трудовият пазар е много скован - ние или работим много, или изобщо не работим и няма нищо по средата, а освен това малко работещи издържат много пенсионери. Много е болезнено да накараш хората в предпенсионна възраст да работят още повече само за да намалиш броя на пенсионерите. Но можеш да мобилизираш работещите, да подобриш трудовите отношения, да направиш икономиката повече конкурентоспособна.

Повече от десетилетие имаме усмирителната риза на валутния борд. Съжалявате ли понякога, че такава не бе надяната на унгарските политици?

- На първо място съм недоволен, че не приехме еврото. Аз съм в малцинство - повечето ми колеги смятат, че не сме готови и че еврозоната си има достатъчно проблеми в момента. Обичам форинта, подписът ми стои на банкнотите... Но все пак трябваше да влезем в еврозоната заедно със Словения и Словакия, защото сме изключително отворена икономика по отношение на търговията - 70% е със страни от еврозоната, и валутата. При толкова активен бизнес с държавите с евро нашите бизнесмени са принудени да работят с единната валута, което им създава известни спънки. Освен това движението на валутния курс е риск и струва пари.

Казано накратко, да, бих искал вече да сме поне на пътя към еврото. Той е труден, дефицитът трябва да се държи под определено ниво, а ние си имаме проблем и с дефицита. Но ако предишното правителство бе решило, щеше да ни е трудно в началото, но щяхме да се отървем от нестабилността във валутата.

Валутният борд като че ли започва да тежи в кризисни времена. Има ли среден път?

- Валутният борд е много трудно и екстремно решение, по-лесно е да си в ERM-2. Съжалявам, че не сме в еврозоната, не съжалявам, че нямаме валутен борд, но щеше да е по-добре да сме в ERM-2, където има известна гъвкавост. Валутният борд е като брака - не изневеряваш на жена си, но и дори не заглеждаш другите жени. Понякога това е прекалено изискване.

Унгария стана известна през последните месеци с много активната политика на премиера Виктор Орбан към ролята и структурата на Централната банка в Будапеща. Как оценявате тези действия?

- Това също е включено в лекцията ми. Дълги години имахме "гулаш социализъм", а след това социалистическият режим се оказа достатъчно прогресивен, за да се съхрани и след промените. Социалистите управляваха 11 от първите 20 години след 1989 г. и балансът във властта между тях и опозицията бе толкова особен, че определени решения просто не се взимаха и определени постове не се запълваха.

Отлагаха се много неща - промените в конституцията, регулацията на отношенията с църквата, положението на медиите... В повечето страни в преход тези решения вече бяха взети, докато в Унгария те се натрупаха, включително защото повечето правителства не разполагаха с достатъчно власт в парламента да ги разрешат и да променят конституцията.

Сега Виктор Орбан действа, защото с толкова голямо мнозинство просто е длъжен и не може да се оправдава като предишните: "Съжалявам, искахме да го променим, но нямахме достатъчно власт". Като динамичен лидер той искаше да свърши всичко в първите две години от 4-годишния си мандат, както впрочем се препоръчва на всички управляващи да постъпват. За съжаление кризата го принуди да се сражава на твърде много фронтове и този за централната банка е един от тях.

Политиците не бяха доволни от ситуацията, защото унгарската централна банка не можеше да охлади желанието на предишното правителство да харчи. Тя единствено можеше да държи високи лихвите при прекалени разходи в среда на твърда монетарна и мека фискална политика.

Като човек, управлявал централна банка, мога да ви кажа, че е трудно от такава позиция да убедиш парламента и няколко премиери да вкарат страната в еврозоната, за което се иска дефицит не повече от 3% от БВП. Ние имахме през 2002-2006г. дефицит от 9%.

Каква е алтернативата?

Единствената възможност остават високите лихви, но това означава че валутата става много силна, обменният курс е висок и фирмите отиват да се финансират с евро. Получава се капан - искаш да помогнеш, но принуждаваш играчите на пазара да отиват в чужбина и там да взимат кредити. Така се докарахме до ситуация домакинствата да взимат кредити в швейцарски франкове и дори в японски йени. Това е откачено.

Ако бяхме на път да влезем в еврозоната, нямаше да е проблем да се взимат кредити в евро, просто е въпрос на време да си част от тази група с единна валута. Но в ситуацията, в която бяхме, централната банка трябваше да предупреждава по-силно и да направи всичко възможно, за да бъде чута.

Сега много от критиките на Орбан към тази институция са оправдани, а и той лично не харесваше гуверньора. Аз никога не съм харесвал личните отношения да застават между правителството и банката, защото трябва да се спазва уважение и от двете страни. Разбирам критиките му, но никога не съм одобрявал начина, по който той атакуваше централната банка като институция.

А вие защо си тръгнахте навремето от централната банка на Унгария?

- Ръководих централната банка, когато инфлацията беше 20% и трябваше да я свалим под 10%, а социалистите се върнаха на власт и бях принуден да взимам заеми от името на тяхното правителство. Сега е малко по-различно, но тогава отказах да се поддам на този натиск от правителството и си тръгнах, не можех да си върша работата. В онези времена централната банка бе претоварена със задължения и отговорности и прецених, че ще е по-добре извън нея да се боря това да се промени.

Изкушавал ли сте се да влезете в политиката - днес има такива примери с бивши централни банкери?

- Не, но в неправителствения сектор и като преподавател следя политиката. Така че се издържам, като си имам работа с политиката и й отделям доста време.

А предлагали ли са ви от някоя партия?

- Преди няколко години получих предложение да вляза в политиката, но това бе момент, когато двата партийни блока бяха почти в паритет и се говореше за сформиране на експертно правителство. Но нека си го кажем - и тук говоря само за унгарската, а не за сегашната българска ситуация - по-добре е да оставите партиите да си вършат работата. Това е най-доброто решение, останалите са по-лоши. Вярно, че понякога не можеш да избегнеш изключенията. Все едно че сте някъде с колата и си счупвате крака - тогава молите някой да седне вместо вас зад волана и да ви откара до болницата. Позицията ми не е аполитичност, а един вид настояване политиците да си вършат работата - за това им плащат, това са избрали в живота си, заложили са репутацията си, имат нужната инфраструктура.

За влизане в политиката е нужно и малка доза авантюризъм, а за авантюристи сме чували в инвестиционното или търговското банкиране, но никога в централните банки. Защо?

- Би трябвало работата в централната банка да е скучна, бе казал американски централен банкер. Това всъщност дори не е банка, а монетарна институция, която трябва да е лесна за разчитане, да следва определени писани и неписани правила. Добрият професионалист за централна банка е някой, на когото можеш да имаш доверие. Името му е на банкнотите, които държиш, и всеки път, когато ги погледнеш, би трябвало то да ти внушава увереност, гаранции, удовлетворение. Централният банкер не бива да е прекалено иновативен.

Разбира се, работата в централната банка не е "скучна", това е шега. Просто създателят й е имал предвид, че основната задача е да се работи за стабилността и силата на валутата, че трябва да си благоразумен. В търговското банкиране трябва да си по-агресивен, изобретателен, да поемаш рискове... В централна банка това не е препоръчително.

Споменаването на политиците неизбежно повдига въпроса за предвидимостта им. Останах с впечатление от ваши статии и интервюта, че подкрепяте намесата на МВФ в работата на политиците. Наистина ли имате нужното доверие на експертите на фонда?

- Като цяло гледам положително на МВФ през последното десетилетие. През 90-те години оцеляхме с помощта на фонда, но тогава ни се предлагаше едно универсално меню: приватизация, либерализиране, намаляване на бюджетния дефицит, отваряне на пазарите, стимули за чуждестранните инвестиции... Нямах проблем с предлаганото, а с това, че МВФ не се интересуваше от капацитета на съответната национална администрация да приложи реформите. За изграждането на институции се изисква време и нямаше нужда да казва - вижте как се справят поляците или чехите.

Днес е по-различно - във фонда се мисли повече не само за решенията, но и как те да бъдат приложени. Хората там се интересуват от икономическия растеж, а не само от макроикономическия баланс.

Що се отнася до действията на кабинета "Орбан" - те първо отказаха, после казаха, че може би можем да преговаряме, но по нашите условия... Всичко това бе направено прекалено шумно и самоуверено и това усложни ситуацията. Иначе смятам, че в момента нямаме нужда от финансиране от МВФ, капиталовите пазари са готови да рискуват в Унгария, а и в Европа има доста "евтини" пари.

Унгарската банкова ОТР, която има бизнес и в България, преговаря да купи две банки в Унгария, от които изглежда се оттеглят чужденците. Какво става в банковия сектор на страната?

- Отношенията между правителството и банковата общност са сложни, защото 80% се контролира от чужденци, печалбите им бяха колосални преди кризата. Политиците заключиха, че банкерите печелят много, не плащат достатъчно данъци, не допринасят в нужната степен за финансирането на икономиката. Проблемът е, че това бе замислено като еднократно притискане не само на банковия, но и на енергийния и други сектори - ще съберем пари, ще рестартираме икономиката, ще им благодарим за подкрепата - те ще го приемат, щом е веднъж - и толкоз. Аз самият съм в борда на местна банка и в него отношението беше общо взето в духа на "ОК, щом е само за един път и догодина ще ни оставят на мира, няма проблем"

Но не се получи така и Орбан нямаше късмет  защото икономическият растеж, който преследваше, се оказа мираж - година след година тичаш към него, а "добрата година" се отдалечава.

Затова и банкерите реагираха така - не че напускат, но не кредитират, както би било в друга ситуация. Кредитирането продължава да се свива пета година подред, докато в Полша или Чехия то тръгна нагоре. Банките не харесват правителството, то не харесва тях - не е добра ситуация, но се надявам да се промени.

Можете ли да посочите три поуки от кризата за финансовия сектор?

- Първата е, че клиентите би трябвало да знаят повече за финансите, населението трябва да бъде ограмотявано финансово. Второ, надзорът е стратегическа работа и не можеш просто да го оставиш на саморегулацията на банкерите - те си имат частни интереси, обичат да разкрасяват картината в добри времена и да изпадат в паника в лоши. Третото е, че ако в еврозоната искаш банкиране с еднакви стандарти, трябва и еднакъв надзор.

- Говорите за финансово образовано население, а изненадват ли ви с нещо в този дух студентите, на които преподавате в "Корвинус"?


- Там преподавам икономика и се предполага, че те вече имат някаква основа. Но забелязвам, че не познават историята и всяка ситуация за тях сякаш се случва за пръв път. Налага се да им говоря за историята, за "дежа вю" и не защото съм много възрастен, а защото не приемам някой от тях да твърди, че имаме съвършено непознато и ново явление. Казвам им: "Вижте кавко е ставало в миналото, вижте възходите и паденията на икономиките. Да, това е "нашата криза", но тя е само една в дългата поредица от кризи."

Тогава те ме питат, "А как така имаме толкова специалисти и скъпо платени анализатори и те не предвидиха кризата?" На което отговарям, че често това е непредвидимостта на човешкият фактор. Затова една страна се нуждае от добри институции - те не могат да премахнат рисковите фактори, но могат да ги смекчат и управляват.