Кънчо Стойчев - Бедни сме, защото нямаме правов ред

Кънчо Стойчев, БГНЕС, 19 юни 2013

Протестите се увенчаха с успех. Протестът винаги има конкретен повод, конкретна цел. В случая това беше безумното назначаване на Делян Пеевски и той се оттегли от поста, на който беше назначен. Протестът постигна своя успех.

А колкото до промяната, тук има един огромен капан. Масовият българин бърка понятията "протест" и "промяна". Той си мисли, че протестира, за да стане промяна. Протестът е явление, което е в рамките на дадена система и то цели да критикува и подобри тази система. Протест система не сменя и не сваля. Такова нещо в историята на човечеството никога е нямало. Това, което сменя системата е мирна и немирна революция. И единственият начин да се постигне нещо ново е да има идея, за която да се постигне широк консенсус и тогава настъпва новото. Свалянето на Делян Пеевски не е идея. Това е гражданско право и морално действие. Но това не е идея, защото не е свързано със системата по никакъв начин. Оттук нататък илюзорността на всеки един български протест.

Именно понеже се сливат понятията протест и промяна, най-обикновено българският протест завършва с успех. Това, което се иска се получава, но те продължават винаги в една и съща посока: "Долу този, долу онзи, долу всички. Всички до един са гадни, всичко е лошо, всичко да се смени". Започват словоизлияния, които са невъзможни да станат. Идеята по друг начин структурира общественото пространство. Тя изисква не протест, а или оръжие, тоест въстание, или изисква кръгла маса и широк обществен дебат.

И ако ме питате коя е най-важната идея, която България трябва да прегърне и да се бори, за да я реализираме, това е идеята за правова държава. Ние всичко имаме освен правова държава. Безспорно имаме демокрация. Да със своите кусури, но тя е не по-малко добра от демокрацията в развитите страни. Има държави с далеч по-лоша демокрация от нас. Нашата пазарна икономика е пазарна икономика. Това, което отново нямаме е държава. Това, което прави нациите богати, е право и ред, а не сама по себе си демокрацията или пазарната икономика. И ние сме бедни, защото нямаме правов ред и правова държава. Това касае промяна в съд, прокуратурата, МВР и службите, което изисква конституционна промяна. Конституционната ни уредба е от 1990 година. От други времена с други цели и задачи. Тези системи получиха прекалена автономност в България, а не трябва да са автономни, и в момента виждаме, че няма правосъдие и справедливост в страната.

Ако протестите продължат, това ще бъде поредната илюзия на хората и поредното разочарование. Добре, ще падне правителството на Пламен Орешарски, добре ще имаме нови избори и те ще възпроизведат същата ситуация. Не казвам същата подредба на партиите, но същата мръсна ситуация, където нито имаме честни избори, нито имаме правова държава. На нас не трябва в момента това. На нас ни трябва спокойствие. Орешарски да управлява една година, през което време да се стабилизира страната. Нацията да седне и да се събере и да реши как точно ще постигне правовата държава. Да постигнем консенсус и заедно всички да си направим държавата правова. Правова държава с протест не се прави, това са илюзии.

Общественото доверие към кабинета ще зависи от делата му. Ако се постигне такъв обществен договор, ако премиерът успее да добие достатъчна автономност от двете партии, които го подкрепят сега, не да е против тях, защото това е невъзможно, но да започне да взима автономни решения и да управлява технократски, аз съм напълно уверен, че Орешарски ще бъде успешен министър-председател на България. По тази причина трябва да му дадем шанс от една година. Само една година, тъй като кредитът се изчерпа с тази глупост, която беше направена.

Политиката като баница

Кольо Колев, в."Труд", 26 май 2013

Среща ме онзи ден един непознат млад мъж на улицата. На гърба на пощата. Малко ядосан, малко притеснен. И казва : "Вие сте Кольо Колев, нали? Вижте, аз ви уважавам донякъде, но вие обиждате хората! Не е хубава това!" Стреснах се. "Защо така?" - попитах го. "Защото - казва - вие изкарвате тези, които ще гласуват за тези, които не харесвате, глупаци, тъпанари. А хората имат право на собствено мнение, на собствените си предпочитания и уважение на това мнение!"

Ха сега де! Човекът е несъмнено прав! Но пък и как да кажеш мнението си, без да обидиш? Как да кажеш за тъпото - "ама това май е малко непремислено"? Как да кажеш на свинщината - "тук май малко се поизложиха", когато става дума за откровено осиране? Как да кажеш

за лъжеца, че е "гъвкав политик

който усеща духа на масите"?

Но проблемът си е налице. Хората се обиждат. Защото голяма част от тях си харесват същия "гъвкав политик", който малко се е поизложил, малко е непремислил, но... е в съзвучие с "духа на масите". В този смисъл - може да му се прости!

Друг момент. На изборите от безработните, отишли до урните - 24% (всеки пети!), е гласувал за... ГЕРБ! Но това е малката изненада. От гласувалите пенсионери 26% (!) са гласували също за ГЕРБ. Гледаш и не вярваш на очите си. Хайде, безработните са по-млади, вълнуват се от футбол, спорт, спортни зали - импонира им спортният генезис на Борисов и Цветанов. Не разбират връзката между управлението, икономиката и собствената си безработица. Но пенсионерите? Да гласуват за тези, които им резнаха чрез инфлацията от средната пенсия над 50 лв. - фактически им прибраха месото и сиренето от трапезата? Невероятно, но е факт.

Защо става всичко това? Защо тези хора гласуват за онзи, който по всички правила на логиката би следвало да припознаят като свой душманин? Защо гласуват нелогично, против собствените си интереси?

Отговорът е прост. Те гласуват "срещу комунизма" (каквото и да значи това). Те не гласуват за себе си. Те не гласуват за собственото си бъдеще. Те гласуват не за по-добро управление, за управление изобщо, а за да накажат. Мнозина ще си зададат въпроса - как така наказват като гласуват? За мислещите политиката през икономика, пари, процеси, социални следствия, този конструкт наистина изглежда парадоксален. Само че огромни слоеве от населението мислят политиката, властта съвсем иначе.

Още един пример. Онзи ден слушам по телевизията три парламентарни репортерки. Питат ги - ще могат ли ДПС, БСП и "Атака" да намерят общи допирни точки, за да бъде създадено правителство. Едната велемудро обясни: "Зависи от разпределението на баницата!" Точно тук е заровено кучето! Хора уж интелигентни, уж с представа за политическото са просмукани от простонародното разбиране за властта като "баница", като "хранилка". Безкритично, като папагали, повтарят и утвърждават щампи, сътворени от "духа на масите".

Защото, помнете, би следвало да знаят, че политиката, властта не е "баница", не е "хранилка", а е инструмент. Друг е въпросът, че един инструмент може да се използва различно. Така например лекарят може да използва микроскопа, за да види от какво сте болен. Маймуната пък може да го използва да си чупи орехи или да бие по главите другите маймуни - като "тояга". И нашият избор като гласоподаватели е да изберем лекар, макар и силно окосмен. Или да изберем маймуна - макар и с лекарска престилка.

Важното в случая е, че масово този избор не се разбира. Политиката, властта за огромни слоеве от населението е "баница", хранилка, до която неизменно се добират маймуни. А нашият избор е да изберем по-симпатичните, тези, които харесваме, тези, които ни гъргорят на нашия език - в съзвучие с "духа на масите". И съответно с този си избор да накажем "лошите", като просто

не ги допуснем до "хранилката"

Забележете, тук няма дори и мисъл, че това са нашите пари, нашата "баница", нашата безработица и нашите пенсии, образованието на децата ни. "Който и да дойде - все тая. Нищо няма да се промени". Няма дори и мисъл, че избирайки, се борим за себе си, за интересите си, за промяна на собствения си живот. Всъщност "баницата", "хранилката" е някъде там - делкат си я, разпределят си я, теглят я. За нас остава правото да определем кои да се навъртят около нея и съмнителното мазохистично удоволствие, че "нашите блажат", а "чуждите" вият и стенат, защото не са допуснати.

Политическият избор, политическите предпочитания за огромна част от избирателите се лишават от практически смисъл. Лансирането и приемането на властта, на политиката като "баница" ни лишава от критерии, с които да оценяваме самата политика. Лишава ни от критерии, по които да разграничаваме добрите от лошите (или по-добрите от по-лошите). Победата на едните или другите носи само емоция. Повод за напиване. Но практически за живота им, за ежедневието, за бъдещето на децата им, техният избор е без значение. Не виждат връзката.

И честно казано, страната ни е на това дередже именно защото гласуваме така. Защото избираме ирационално, нелогично. Защото харесваме и мразим. А не преценяваме.
И на моя събеседник зад пощата бих казал: "Да, всеки има право на собствено мнение, на собствените си предпочитания, да харесва и мрази. Но политиката, политиците не са за харесване или нехаресване. Те са там не за да ги обичаме, а за да вършат работа. И харесването, цветовете нямат никакво значение."

А от моя гледна точка изборът на лекар, макар и силно окосмен, е много по-добър от избора на маймуна, макар и с лекарска престилка. Защото властта наистина не е баница, а инструмент. И с риск пак да засегна някого - наистина звучи много тъпо да избираш кой да яде баницата ти, вместо да избираш кой може да ти омеси баница.

Настроение: Терминално

 Какво е да си емигрант в собствената си страна

Зорница Стоилова, в."Капитал", 23 май 2013

"Човек, аз легло не си купувам, защото мисля, че след година няма да съм тук. И така вече колко години." Говорим си с приятелка в софийската "Билка". Няколко дни след парламентарните избори настроението е терминално. Разбирайте като на прощаване. С тази разлика, че никой за никъде не се е запътил наистина.

"Терминално ми е" е жаргонът ни за безнадеждност. Роди се като коментар на абсурдните явления в публичната част от живота ни, като Волен Сидеров например. Постепенно се превърна в отношение към действителността. Вече е израз на погнусата от политиката, на разочарованието от задушаващата среда, на нежеланието да имаш нещо общо с онези, които гласуват за ГЕРБ (БСП), говорят на "мЙеко" и гледат "Комиците" (пак например). "Терминално ми е" не е заявка, че още днес ще източиш кредитната си карта за билет до Ню Йорк, а вътрешната ти утеха, че ти отдавна си избягал. Предимно в себе си и в малкия си остров на нормалност, който си си построил като от "Лего" - моето заведение, моята компания, моят Facebook фийд. Дотук е моят живот. Оттам почва джунглата. "Терминално ми е" е и ужасната умора от постоянния преход. Парадоксът на едно пътуване, което няма крайна точка и не води нито до промяна, нито до стабилност. Класически "в очакване на..." момент, в който непрекъснато тръгваш всеки момент, но всъщност не помръдваш.

За социолозите сме мерна единица за миграционния потенциал на страната - онези около 200 хиляди души от работоспособното население на страната, които всяка година заявяват категоричното си намерение да напуснат България до една година. Обикновено обаче се броим на избори, когато се вижда, че сме даже по-малко. Толкова, че не можем да минем 4-процентната бариера и да излъчим хора, които да защитават интересите ни в парламента. След последните избори стана модерно да наричаме сами себе си маргинали, защото, оказа се, това вече е термин с обърнат знак - сочи към (според нас) горната половина на обществото. Или както е видно от изследването на Alpha Research за профила на гласоподавателите на партиите, които не са влезли в парламента (разпадащите се десни, нишовите "Зелени" и "отличничката" Меглена Кунева) - живеем в София и големите градове, имаме висше образование и сме предимно в 30-те си години (или малко отгоре). И сме твърде малко, за да имаме значение. Нищо, че сме най-активни, шумни и умни в социалните мрежи и блоговете. Ние сме "хората, които ревем на избори" (по заглавието на един широко споделян блог-пост последните дни). И то не само защото гласуваме най-малкото с недоверие, най-често с отвращение, а защото знаем, че и демографията не е на наша страна.

И в безсилието си пред това знание се сърдим ужасно на другите. Онези от мнозинството - вярващите във волята на ГЕРБ, "страхливият" електорат на ДПС, ромите, които продават гласовете си. Дори на собствената ни баба, с която не можем да излезем на глава, че комунизмът не е бил готин лайфстайл всъщност. Както се казва в онзи блог пост: "Ненавиждам този малоумен народ. В тази държава властва кичът, който иска и успя, да задуши всеки разум. Тази държава иска да убие, унижи и стъпче елитите си." Не ги разбираме другите. Не ги харесваме и това е. Просто живеем в различни Българии. И най-добре да нямаме нищо общо. Защото те са виновни, че ние не живеем добре, хленчим ние, елитните маргинали. Или не са виновни?

Сега то и ние сме се отказали от усилието да бъдем лидери на това общество, както предполагат и образованието, и доходите, и претенциите ни. И да оказваме натиск на скърцащите ни публични системи като образование и здравеопазване да се реформират (въпреки че тъкмо ние ги издържаме във вида, в който са). Но това не е вина само на нашето поколение, някак си все така е било. Както пише Иван Хаджийски в "Бит и душевност на нашия народ" още през 30-те години: "Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност ("това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи"), са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски."

Ние поне си имаме оправдание. Понеже сме космополити и сравняваме личните си постижения с другите европейци, хоризонтът ни също е там. Тогава защо сме тук ли? Хубав въпрос. Понякога се шегуваме помежду си, че "все трябва да има кой да дръпне шалтера, когато всичко приключи".

Културният антрополог проф. Ивайло Дичев, който изследва този феномен на нашето физическо оставане тук, но мислено заминаване там (до дни ще се появи онлайн изследването му "Желанието да си тръгнеш, правото да спреш"), обаче казва, че тази наша нагласа ни отчуждава от живота ни. Изкушава ни леко и егоистично да решим проблемите си. Превръща ни тъкмо в индивидуалисти, които изчезват от публичния дебат. Дори с това, че плашим управляващите или мнозинството, че ще си тръгнем, когато обстановката стане съвсем непоносима, е "трагично самозалъгване" по определението на проф. Дичев. Защото, отбелязва той, "управляващите много ще се радват, ако най-активните им критици си заминат, та да продължат да си я вършат, каквато си я знаят." Или "колкото повече емигранти, толкова по-лесно напреженията ще се решават без истински промени".

Дори тези, които са физически там - българската диаспора, не се превърнаха в сериозен фактор за развитието на страната, казва проф. Ивайло Дичев. "Нашите хора доста бързо се разпръсват, адаптират, претопяват, няма сравнение с поляци, гърци, евреи, турци. Партията, която направиха, не я докара до никъде, български лобита в чужбина няма, вижте тези избори - извън Турция ГЕРБ печели много по-решително в чужбина, отколкото в България", коментира той и добавя: "Наблюденията ми обаче са, че който се е отчуждил от обществото тук, в емиграция се отчуждава още повече, не се интересува от политика, не стачкува, не взима думата в публичния дебат." После прави уточнението: "Дано не помислите, че имам нещо против хората да заминават където решат и да бъдат щастливи - странно ми се вижда това да се представя като политически акт. Това е отчаяние, жест на политически нихилизъм, обикновено съчетан с кристална икономическа рационалност. Ако позволите да засиля този аргумент: емиграцията е вид гражданско самоубийство, особено за по-възрастните."

А ето и още две гледни точки към емиграцията вътре в себе си. Те не са непременно контрапункт една на друга - на места си приличат, на други се противопоставят. Но ви ги представяме най-вече заради това, че всеки е открил собствени начини да се справя с "терминалното" настроение. Тъй като "Терминално ми е" може да бъде и провокация. Към самите себе си. Защото, честно, нямаме нужда от изход. А да намерим входа. Вратата, която ни свързва със средата и живота в тази страна. Или ако така или иначе сме тук, какво правим?

Реалистът Левена Лазарова: Живеем в собствен сос. Как да се развиваме?

"Все се виждам как заминавам", казва Левена Лазарова. Почти всички нейни съученици от Английската гимназия са на Запад. С някои от най-близките си хора общува по skype. "Непрекъснато се прощавам с някого", добавя, но все пак подчертава, че за нея въпросът винаги е бил по-скоро защо да тръгне, а не защо да остане. "Нещата, които ме задържат тук, се оказаха повече", е нейната равносметка. От едната половина на белия лист с причините е свободата, която имаш тук, от другата обаче е омерзението от средата.

Най-тежко е по избори, защото те "винаги те карат да съмняваш, че си направил грешния избор, оставайки". "Партиите на интелигентните хора, както ги наричам, са малко. Хората, които гласуват за тях, или ги няма тук и не могат да гласуват там, където са (като например нейна приятелка, която живее в Италия и трябвало да пропътува 400 км, за да може даде своя вот в Рим), или пък въобще не гласуват, защото изпитват погнуса", разсъждава Левена. Когато вижда резултатите от изборите, тя пише във Facebook "Писмо до моя сънародник", което се разпространява светкавично сред приятелите й в социалната мрежа (и приятелите на техните приятели). Писмо за скъсаната връзка с хората от другите Българии. "Нямаме нищо общо. Нищо, освен че сме се родили на тази прекрасна земя, която аз обичам, а ти псуваш и наричаш държава, се казва в него. Писането всъщност е нейната автотерапия, с която се освобождава от негативните емоции. Левена е главен редактор на набиращия скорост блог "Момичетата от града" (освен че има малка рекламна агенция).

Тя отговаря лесно на въпроса защо е останала - защото така все пак поема отговорност за случващото се. "Живеейки живота, който водим - с това, което работим, с това какво четем, как се отнасяме към децата си и околните, все пак променяме средата. Ако е публично това, което работим, още по-добре", добавя Левена. Но цената да останеш, както пише тя в текста си "Моето неслучено заминаване", е: "самота и отчуждение - да, със сигурност. Тъпата болка обаче идва от другаде – от липсата на перспектива. И задушаващата прегръдка на абсолютната вяра, че нещата няма да се оправят. А когато имаш и дете, не е за говорене…"

Казва, че ще направи всичко възможно синът й да учи в чужбина, пък после сам да реши дали да се върне тук, или да остане там. "Задължена съм да му дам и друг поглед към живота. Най-свидното е детето ми и аз не й го давам на България", казва през горчив смях Левена.

Горчивината обаче идва и от друго. "Ние само си мислим, че сме космополити, а живеем затворени в нашия идеален център на "синята и зелената зона. Не си даваме сметка колко ни е ограничено мисленето всъщност. Живеем в собствен сос. Как да се развиваме?", пита риторично Лазарова. "Усещаме колко сме малко интелигентните, умните и работещите, но не си задаваме въпроса до каква степен сме извоювали правото си да бъдем лидери на това общество", добавя тя. И разсъждава върху това как сами сме се изолирали и сме избрали да не участваме, да оставим всичко да върви от само себе си. А след това с изненада сме установили, че има няколко различни Българии. И в някакъв момент дори собствените ни родители са се оказали от другата страна. Дългосрочното спасение е само едно - образованието, убедена е Левена.

Оптимистът Георги Камов: Човек, където и да е, не може да се развива без средата си

"Ако си търсиш примери да останеш, ще ги намериш, ако си търсиш основания да заминеш, също ще ги намериш."  Макар и сега да изглежда щастлив, където е, предприемачът Георги Камов също се лутал между заминаването и оставането. Тази дилема става по-чувствителна, когато се появят децата. Защото "много трудно се отглеждат хлапета в такава среда". Или при тези образование, здравеопазване, медии, култура... Той смята, че малцинството на мислещите и активните се е оказало в периферията тъкмо защото не харесва средата, в която живее, и не иска да има нищо общо с нея. Изолира се целенасочено, за да се самосъхрани. "Това е синдромът на елитите, който се повтаря - те стоят пасивно, философстват и не стигат по-далеч от това", казва Камов, който има компания, с която консултира различни бизнеси за нови идеи.

Смята, че хората тук не са щастливи не защото е толкова зле, а защото не преживяват достатъчно интересни неща. "Има нещо много сбъркано в това точно тези, които са най-активни и са пълни с идеи, да са най-разочаровани. Причината е, че гледат в грешната посока. Нито хората ще се сменят, нито чипа ни. Отговорът е под носа ни", отсича той. И не, решенията няма да дойдат от тези, които припознаваме като носители на проблемите - политици, институции. Замислете се, няма логика те да нарушат статуквото, в което функционират добре. Няма смисъл и в това да чакаме голямата промяна, за да живеем нормално. Тоест да изрежем до корен всичко и изведнъж да станем "европейци" с чудна пазарна икономика и култура. "Трябва ни собствено състезание", убеден е Георги Камов, защото нито можем да стигнем, нито да изпреварим държавите, на които мечтаем да приличаме в битката за стабилност и нормалност.

След като слуша лекцията на консултанта по брандинг на държави Саймън Анхолт (който беше в София преди две години по покана на "Капитал") за това "Има ли бранд България" и какъв да е той, Георги Камов си поставя амбициозната задача да намери онова, в което сме най-добри. И парадоксално го открива тъкмо в проядената ни, загниваща среда с неработещи институции. Тъкмо защото е такава, казва той, тук има огромен пазар за нови неща. Ако искаш да преосмислиш образованието и да пробваш експериментален метод в някое училище на село, никой няма да те спре, защото никой не го интересува. Държавата не стига дотам. Ако никой досега не е открил работещ модел за интеграция на ромите, защо ние да не го измислим и да го "продадем" в други държави. Идеята на Георги Камов е, че можем да бъдем най-добри в износа на социални иновации - на модели за адаптация в свят, който е постоянна в турбуленция и промяна. Тоест да се научим да успяваме не въпреки средата, а да я развиваме, за да успяваме и ние.

Той смята, че трябва да започнем по човешкия начин - от възстановяването на връзките си с "другите Българии". Като излизаме от зоната си на комфорт и се срещаме с различни хора. Дори с такива, за които смятаме, че противоречат на начина на живот и възгледите ни. "Новите, готините неща стават, когато събереш на едно място съвсем различни хора - такива от стартираща компания, някой, който работи в голяма корпорация, трима ученици и някой от НПО сектора например. Идеите не се раждат в групичките на инакомислещите", добавя Камов, който се е стремил да търси различни гледни точки към собственото си развитие - работил е във Външно министерство, бил е в НПО сферата, сега има собствен бизнес. "Прекалено малко си задаваме провокативни въпроси", усмихва се той.

Мирела: Днес никой не е емигрант за цял живот
Случва ли ти се да си служиш с фразата "Терминално ми е"? Чувстваш ли се понякога емигрант в собствената си страна?

След като видях резултатите от изборите си помислих именно това. Така ясно личеше, че живея в някаква паралелна реалност. "Чудя се за кого да гласувам – Зелените, Костов или Кунева", това беше основното изречение, което чувах през последния месец, когато се стигнеше до разговор за политика. А до такива разговори се стига рядко. Повечето ми приятели са с хубаво образование, имат сравнително добра работа, спортуват много, почти всеки уикенд са извън София. И освен това те не се интересуват от политика. До миналата неделя. Тогава покрусата беше повсеместна. Чак се учудих, че е възможно всички изведнъж да заговорят за избори, дори тези, които не бяха гласували. Всички изведнъж се стреснаха. А аз се чудех как да ги успокоявам, понеже все пак тези резултати бяха очаквани. Един човек ми написа, че не можем да виним твърде много Борисов, Станишев или Бареков и че си мисли за собствената вина – че не би се наел да прави партия, както и никой от познатите му, пък мислел, че познава хора, за които би гласувал. Мисля, че е прав. Но мисля, че и за пръв път се стигна до такъв шок и че хората около мен, и партиите, за които гласувахме, си направиха някои изводи. Така че надеждата ми е при следващите избори, които дано са скоро, да се постигне сериозно обединение - дясно и зелено, и хората да гласуват. Тези партии трябва да разберат, че просто друг изход в момента няма.

Така че чак терминално не ми е. Но безспорно ми е тъжно като гледам депутатите.

Мислиш ли да емигрираш в обозримото бъдеще - до година, две?

Емиграция ми се струва смешна дума. Не мисля, че в днешните условия хората взимат такова решение и се превръщат в "емигранти" за цял живот. Имам желание да направя магистратура за година-две в чужбина, бих могла и да поработя. Това не значи, че няма да се върна. Предпочитам да живея тук, въпреки че човек никога не знае. Светът е отворен и, ако говорите с хора от Западна Европа, пътуването и преминаването на граници е част от живота. И не само политически, заради ЕС, но и заради технологиите. Подобно говорене само насърчава трагизма на цялото бг битие, става нов повод за мрънкане – именно причините, които ни доведоха до тези резултати от изборите. Усещането за безизходица, песимизмът, както и легитимирането им на всички институционални и медийни нива не би довело до нищо положително. Те биха могли да доведат до много лоши работи – създават почва за популизъм, изместване на проблемите, бла-бла говорене, за краен национализъм и за капсулиране на малцинствата. И именно това е, което наистина би ме притеснило - крайният национализъм.

Омразата, която видях вчера в напълно обезумелия Волен Сидеров, желанието за някакво отмъщаване, стократно повторената фраза за това кой бил обиждал някаква неясна, хомогенна група на "българите", това вече е недопустимо и напълно просташко. То трябва да се подминава с презрение, а не да се насърчава с показване по медиите. Не искам да виждам такива хора по телевизията, камо ли в Парламента. Не искам да се дава трибуна на омразата, особено на такава фашистка омраза към цели колективи от хора, не на базата на индивидуалните им актове, а на принадлежността им към някаква група. Етническият мир трябва да бъде първата грижа не само на политиците, но и на медиите. Крайният национализъм е кичозен, неприятен и опасен. Само това би ме отблъснало надалеч и за дълго.

В коя група се оказа след изборите - на представените или непредставените в парламента?

Напълно непредставена съм – не ми харесват тези необразовани, арогантни и примитивни хора от ГЕРБ; левите идеи, особено идващи от наследници на чудовищна комунистическа партия, никога не са ме привличали; болният национализъм на "Атака" е вулгарен и напълно далеч от всички принципи на модерния свят; не ми харесва и партия, която би си позволила да слага човек като Делян Пеевски в листите си. Всичко е абсурдно. И гледам да не мисля за политика, защото се ядосвам. Иначе гласувах за ДСБ. Чувствам се раздразнена. Падението на Костов е продукт на години пропаганда срещу политик, който е непопулярен най-вече заради това, че не беше популист и правеше болезнени, но наложителни реформи. За мен категорично той е най-важният, интелигентен и работещ премиер, който България е имала. Не разбирам защо дебатът за управлението му се води на толкова срамно ниско ниво, макар и наистина някои от действията му да са спорни.

Защо според теб точно групата на образованите и млади градски хора, които са и най-шумни, активни и видими в блоговете, социалните мрежи, се оказа в малцинството на непредставените?

Не знам, за съжаление. И аз не мога да си обясня как е възможно адекватните гласоподаватели да са толкова малко. Вероятно основният проблем са социолозите и масовите медии – две големи телевизии и няколко евтини вестника. Но е време и те да се замислят накъде водят тази страна.

При избори наесен, резултатите ще бъдат драматично различни

Образованието не учи децата на демокрация. Българчето мисли, че трябва един човек да управлява

 Интервю на Евгений Дайнов пред Nikak.bg чрез E-vestnik, 23 май 2013


“Вместо да наблюдаваме поддържането на единен държавен ред и закрила на хората от местни барони, през мандата на ГЕРБ станахме свидетели на обратното: страната бе поделена на стопански сектори и географски територии, управлявани отвъд всякакви закони от шепа приятели на властта… Когато хората ги е страх да говорят, тогава ги е страх и да действат. И всичко спира”, пише във “Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)” политологът проф. Евгений Дайнов. Той представи в Стара Загора новата си книга, която пусна издателство “Милениум”. Проф. Дайнов даде интервю за сайта nikak.bg.


- Проф. Дайнов, как ще коментирате резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май?

- Една четвърт от подадените гласове на тези избори отиде при малките партии. Това никога не се е случвало. То означава, че хората търсят цялостно преподреждане на властта в страната и представителността на гражданите в нея, а това е нов преход. Тези избори са първият електорален изстрел на процес, който ще продължи 3-5 години и ще завърши с изцяло нова политическа система. Тази една четвърт търси нещо ново и тя ще го намери, или ще го създаде.

- Управлението на ГЕРБ беше основано не на закони и принципи, а на силата и зависимостта от нея. Въпреки това партията на Бойко Борисов е първа политическа сила. Има ли шанс България да излезе от капана “ГЕРБ” и да се развива цивилизовано?

- Стремежът към свобода, култивирането на собствената и на другите свобода – това е съдържанието на духа на всяка съвременна цивилизована нация. За това се иска мъжество, но не онова мъжкарско перчене, което Бойко Борисов наложи като модел на поведение, а да не навеждаш глава дори тогава, когато изглежда, че няма никакви изгледи за успех. Излизането на България от катастрофата “ГЕРБ” може да започне само тогава, когато достатъчно българи започнат да стоят изправени сами. Тогава те ще могат да породят обществен договор, който да преоснове държавата върху основите на цивилизацията. Този процес вече тече. Той ще притиска и старите партии към промяна. Единствената партия, която няма да се промени, е ГЕРБ, защото те не са партия, а и знаем още отсега, че е мъртва. Ако има избори наесен, резултатите ще бъдат драматично различни от сегашните.

- Предизборната кампания мина под знака на скандала за подслушванията и фалшификацията на 350 хиляди бюлетини. Накърнено ли е българското гражданско общество с този вот?

- Резултатите от вота са позорни за българското общество, защото се оказа, че социалното дъно – утайката, тинята, може да продължи да налага волята си, избирайки Бойко Борисов и неговата партия за първа сила. Аз обаче много се съмнявам, че получените резултати са реалните. Такава чувствителна разлика – цели 3%, на ГЕРБ пред “Коалиция за България” не си представях. Но това не отнема основното: дори да ги нямаше тези фалшиви бюлетини, има достатъчно голямо социално дъно в България, което очевидно е опората на такъв вид партии. И затова апелирам (и го правя от години) следващото правителство незабавно да започне промяна в съдържанието на учебните програми в училището. Всяко дете в САЩ, Великобритания, Швейцария, Франция, Германия на 14-годишна възраст знае с кристална яснота защо трябва да има демокрация, защо е нужно разделение на властите и какво става, ако ги няма. На същата възраст българчето си представя, че трябва един човек да управлява и да се оправя с всичко. И какво се случва? Всяка година излизат около стотина хиляди 18-годишни нови гласоподаватели, които имат нулева идея защо няма разделение на властите у нас.
В Англия през 19-и век усилено се създава училищната система, за да бъде населението ограмотено и просветено в политически смисъл така, че, когато му се даде правото да гласува, да не си избира диктатори. И право на глас там се дава едва тогава, когато е функционирала училищната система и е произвеждала разумни граждани. Затова образованието е радикално важно. Само чрез добро образование можем да се оттласнем от това блато, което избира Бойко-Борисовци, а и да започнем да го пресушаваме лека-полека.

- Правителство на всяка цена, или да вървим към нови избори?

- Въпросът е да се избегне безпорядъкът. Ако той обаче продължи достатъчно дълго, могат да произлязат много мощни протести, които да напрегнат политическата и институционалната система в България. Ако съм на мястото на отговорни политици, каквито има в парламента, бих направил програмно правителство с широка подкрепа, което да свърши десет много важни неща, за които всички са съгласни, и след това да се направят нови избори.

- Изправени ли сме на този етап пред дефицит от бъдеще?

- Напротив, от доста години не сме имали такова изобилие от бъдеще. Конструирането на новата политическа система, на властта и на държавата тепърва започва. Най-сетне пред нас наистина има голямо бъдеще. Въпросът е какво ще бъде нашето поведение.

- Смятате ли, че главният прокурор Сотир Цацаров ще продължи да търси персонална отговорност?

- Много се надявам, че ще продължи. Много се надявам тази неочаквана и невиждана негова активност да е плод на ясно решение от негова страна, че иска да възстановява устоите на държавата. Би било добре, ако Цацаров започне дела и повдигне обвинения срещу съответните гербаджии от високите етажи на властта, които са виновни за всякакви престъпления. Това би имало и много добър възпитателен ефект върху обществото. Да се знае, че, ако държавата реши да се задейства, няма по-силен от нея.

- Заради загуба на изборите лидери на партии подават оставки. Отиват ли си политиците на прехода и необходимо ли е да го правят?

- Не знам дали си отиват, но знам, че в политиката влиза новото поколение. То е много различно, по-активно, много по-адекватно на 21-ви век. Това поколение вижда нещата много по-ясно, има повече енергия това внезапно бъдеще, което се появи пред нас, да бъде реализирано.

Защо бъдещо програмно правителство не е подмяна на вота

Александър Симов, Поглед.инфо, 19 май 2013

Медийният тероризъм придобива нови форми. По някакво стечение на обстоятелствата аз успях да избегна новата атака срещу колективния български разум, сътворена от Люба Кулезич по Нова телевизия, но стоновете на десетки наранени души из Фейсбук ми показаха мащаба на терористичния акт. Кулезич, която очевидно се чувства като духовен сиамски близнак на Цветан Цветанов и го гледа в ефир като гимназистка плакат на бойгрупа на стената си (влажно, страстно, с някаква смесица между сълзливост, интелектуална меланхолия и порнографско желание). При Кулезич само в рамките на последните й две предавания се изредиха до един всички птеродактили на прехода, останките от миналото, които не могат да разсъждават за света в друго, освен чрез конспирации. Това издава безсилие и безнадеждност. Все едно не гледаш телевизионно предаване, мама му стара, ами четеш потънала в прах стихосбирка на символист, само където тук, вместо прилагателни като "лунносребърни", "рубиненоутомителни", срещаш единствено и само - "интрига", "конспирация", "подмяна", "ДС", "активно мероприятие". Бла, бла...
Нека да оставим настрани терзанията Цветанови, неговите последни опити да се спаси от затвора, който го чака в бъдещето, а да се концентрираме върху новата любима теза на последните остатъци от ГЕРБ. Че случващото се сега е някаква подмяна на вота и победителят (ГЕРБ) трябвало да състави кабинет.
Ще се опитам да обясня защо от моя гледна точка подобен аргумент е безумен. Първо - никой не е забранил на ГЕРБ да направят опит да съставят правителство. Тук обаче има мъничък проблем. Понеже схемата на Борисов и Цветанов с костинбродските бюлетини не успя, тяхната партия получи 97 депутати. Ни повече, ни по-малко. По мое скромно мнение, поне 20 от тях са с фалшиви гласове, но това е отделна тема, голяма като бюста на последната мис "Плеймейт".
С 97 депутати трудно ще съставиш кабинет. Не стигат за мнозинство. Ама хич. Точно тук се намесват страничните дефекти на ГЕРБ, ако те бяха истинска партия, а не въплащение на лидерско его, сега можеха да търсят начини да преговарят, да правят програма, да търсят подкрепа за бъдещ техен кабинет. Но никой не иска да говори с ГЕРБ. Нещо повече - те дори не са показали програма, а и най-вероятно не правят такава. Прослувутата формула на Бойко Борисов от предизборните клипове "връщане на ДДС за три дни и работа, работа, работа" уви е твърде постна, особено за човек, който се самообяви за най-големия експерт от всички премиери досега.
Фактът, че ГЕРБ изобщо не сядат да правят програма, говори за това, че дори самите те вече не вярват, че могат да направят кабинет. Те търсят да направят някоя интрижка, някой последен номер, но е очевидно, че са лишени от идеи и дори не си правят труда да го скрият.
Ако хората, които смятат, че програмен кабинет на Орешарски ще е подмяна на вота, наистина са възмутени, би трябвало да висят ден и нощ пред централата на ГЕРБ с плакати, като питат “Най-големия експерт” защо не прави програма и не обявява приоритети. Нали другото е подмяна на вота? Нали победителят трябвало да направи кабинет? Ами хайде да го направи де! Какво чака?
При това Бойко Борисов има сравнително лесен начин да излезе от блатото, в което сам се е натикал. Ако наистина е държавник, за който намеква в своите плачливи проповеди Кулезич, той би се дръпнал назад, би направил болезнена и остра програма за социалните проблеми, би предложил състав на истински програмен кабинет, а когато БСП, ДПС и "Атака" го отхвърлят и предложат своя, тогава ще има начин да мине достойно в опозиция (ако не е в затвора междувременно) с възгласа, че той е предложил същото, но просто съдбата не е била на негова страна. За да направи подобно нещо, обаче, Борисов трябва да преглътне егото си, да разработи реални идеи и наистина да адресира правилно грешките на своето управление. Това е мисия невъзможна. Ето как личната характеропатия понякога върви срещу политическата кариера на един човек.
След това по конституция право да формира кабинет има втората сила в НС, в случая това е БСП. Ако БСП успее да създаде ясна програма и да осигури подкрепа на такъв кабинет, това не само не е подмяна на вота, ами е съвсем конституционно действие, каквото и да говорят дежурните по интриги герберски платени драскачи. Това е нормална парламентарна практика и нещо повече - в едно общество, с изострено напрежение като българското, най-големият проблем вече е не да спечелиш изборите, а да си осигуриш спокойствие след тях. ГЕРБ няма да успеят да постигнат това, но сега се опитват поне да минират и всеки следващ кабинет. Ето това тяхно действие, обаче, може да бъде окачествено като подмяна на вота.
Както беше подмяна на вота да обещаеш заплата от 1000 лева, а после да замразиш доходите. Точно това направиха ГЕРБ през 2009 година. Днес да откриеш тяхната предизборна програма от онези размирни дни е приключение, по-трудно от обиколките на Индиана Джоунс из тропическите джунгли. Тя е старателно изтрита от сайта им, но някои от нас още пазят отделни фрагменти от нея - там ясно е записано, че хората на Борисов обещават средна заплата 1000 лева и то буквално за една година.
Подмяна на вота е да обещаеш сигурност, а да гарантираш полицейщина. Точно за подмяната на вотове е най-добре ГЕРБ да не си отварят устата, защото тяхната политическа кариера е историята на една огромна подмяна. Подмяна на всичко.
Разбира се, много хора са гласували за БСП и никога не са си представяли, че БСП може да сътрудничи под някаква форма с "Атака", но пък на този етап да се твърди, че това е подмяна, е не само силно, все още е безумно. Ние нито сме видели управленската формула на бъдещия програмен кабинет, нито сме наясно със състава на министрите (гарантирам ви, че 99 процента от имената, които четете по вестниците са пълна лъжа), нито знаем как ще се осъществи един такъв бъдещ кабинет, за да можем още отсега да твърдим, че всичко е една огромна лъжа.
От моя гледна точка, кабинет на ГЕРБ с 97 депутата би бил върховна измама, защото те не могат да направят днес дори най-елементарното - да си осигурят подкрепа. Те са изолирани като болен от шарка, под политическа карантина и за първи път в своята политическа история именно техните собствени думи и действие се обръщат срещу тях.
Колкото и да се опитват медийните врачки и птеродактили да ги извадят от това положение, няма да се получи. Народът гласува интересно. Не дари ГЕРБ с пълна победа, не даде поводи и на останалите партии за особено самочувствие. Но пък с гласа си поне ясно даде да се разбере, че превес имат партиите, които са склонни да мислят поне в някакви идеи, а не "работа, работа, работа", защото разбраха, че при ГЕРБ "работа" обикновено означава - бачкай сега със замразени доходи, ама заплата може и да не получиш.
В този смисъл, подмяна в това, да намериш някаква формула за управление, не само не е подмяна, това е единственият път за временно успокояване на страстите. Иронично е, че днес програмното правителство започва да изглежда като единствен спасителен път, но в ситуация, в която никой не вярва в партиите, трябва да се мине и през него, за да видим какво ни чака в края му.
Знаете ли, може би птеродактилите заради това са толкова злобни напоследък. Може би виждат, че тяхната епоха е свършила безвъзвратно и заради това летят със злобни крясъци из медийния ефир.
Просто не знаят какво друго да правят с дните си.
Защото вече са безполезни.

Въпросите след изборите

Парламентарният вот създаде серия от парадокси, а новото политическо статукво тепърва ще се формира

 
Капитал.бг, 17 май 2013

Освен да посочат кой ще управлява, парламентарните избори обикновено играят и друга важна роля. С преподреждането на партиите във властта те отнемат от напрежението в обществото и правят ситуацията по-предвидима. Точно това обаче не се случи сега. Вместо да дадат отговори, парламентарните избори на 12 май зададоха много повече въпроси и ескалираха ново напрежение. Резултатите в комбинация с натрупаните през годините отношения между големите партии родиха и много парадокси. За пръв път в историята на българския преход управляваща партия успя да получи най-много гласове на изборите. Въпреки това обаче тя най-вероятно няма да събере мнозинство за втори мандат. На етапа изглежда, че всички останали партии ще се обединят срещу ГЕРБ и така победителят в изборите ще остане извън властта.

Парадоксите, родени от изборите, продължават и с това, че има шанс "Атака" да бъде част от мнозинството, което подкрепя правителство с участието на ДПС. Разбира се, всички знаем, че заявките на българските политици често са куха реторика и имат значение само в момента, когато са казани. Под купола на българския политически цирк обаче никога досега не е показван толкова зрелищен флик-флак.

От 1991 г. насам не се е случвало и толкова много хора от гласувалите да останат без  представителство в парламента. Близо една четвърт от гласовете (над 24%) бяха дадени за партии под четирипроцентовата бариера (вижте последствията от това).

Сред останалите извън парламента са и всички десни партии. За огромна част от хората това вече не беше трагична новина. Оптимизмът дойде от факта, че очевидно десните са на дъното и оттук нататък не може да се случи нищо по-лошо. Напротив, това може да бъде краят на тази дълга агония и събитие, което ще сложи началото на процес, след който десните избиратели ще намерят отново своите политици.

Тези избори бяха по-особени и защото не сложиха началото на нов политически цикъл, а по-скоро срутиха стария и разбъркаха съставните му части в нещо като първичен бульон. Тази смес ще бълбука през следващите месеци и едва ли ще позволи на мнозинството, което ще бъде съставено сега, да изкара цял четиригодишен мандат.

В следващите страници сме подбрали по-важните въпроси, които изборите зададоха. Техните отговори ще определят очертанията на новата политическа ситуация. А тя, по всичко личи, ще бъде различна от всичко, което сме виждали досега.

Защо ГЕРБ спечели изборите, но може да не управлява

"Както и да гледам резултатите – 97 е повече от 84. Пак ги гледам и наобратно – 97 е повече от 84, и то много повече. Три пъти ги гледам, като всеки ден слушам "победители", но 97 е повече от 84." Думите са на Бойко Борисов и очевидно бяха отправени към Сергей Станишев по повод изказването на лидера на социалистите, че БСП е големият морален победител на парламентарните избори. Формално бившият премиер е прав. Независимо че ГЕРБ падна от власт преждевременно след уличните протести за сметките за ток и последвалите след това скандали с подслушването на политици от МВР, формацията на Борисов победи на вота. Едно от обясненията за изборния успех на ГЕРБ е липсата на алтернативи. "Основните партии не бяха припознати като алтернатива по време на протестите. Истинската алтернатива, която се налага, е антипартийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Не е случайно, че именно "Атака" и националистите се възползваха от протестите, без да са участвали в организацията им. Те са най-радикално критични към статуквото", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Другата причина според него за запазването на позициите на ГЕРБ на най-голяма партия е, че от гледна точка на морален интегритет бившата опозиция не стои много по-добре от бившите управляващи. "БСП се е настанила върху бомбата Хохегер, която все някога ще гръмне, докато Догановите хидроинженерни хонорари заемат достойно място в топ десет на българската корупционна класика", казва Смилов. Освен това партията успя да запази позицията си на "водач в електоралните предпочитания на избирателите най-вече поради силните анти-БСП настроения в обществото" и липсата на друга политическа сила, която да се припознава като такава, смята Геновева Петрова от агенция "Алфа рисърч". Според нея скандалите с подслушванията са повлияли на изборния резултат, но по-слабо. Защото по-силен интерес към тях са проявили твърдите симпатизанти на БСП и ГЕРБ. "Той бе продиктуван от желанието да са в течение на събитията, а не от намерение за промяна на избора", казва Петрова.

Както и обаче Борисов да пресмята историческата победа на ГЕРБ, резултатите от вота сочат, че формацията губи близо 600 000 гласа в сравнение с изборите през 2009 г. Заедно с това партията на Борисов губи позиции в почти половината областни центрове, между които Видин, Плевен, Ямбол, Велико Търново, където е втора политическа сила след БСП. "Отливът на избиратели от ГЕРБ е тенденция, регистрирана в проучванията на обществено-политическите нагласи още от края на 2010 г. Цялата втора половина от мандата на правителството на ГЕРБ бе съпътствана от плавна ерозия в подкрепата", казва Геновева Петрова. Победата на ГЕРБ може да се окаже и недостатъчна да изстреля бившите управляващи отново в изпълнителната власт. Влизането само на още три партии в парламента стесни максимално възможностите на Борисов за маневри при опитите му да съставяне на управляващо мнозинство. Единствените потенциални партньори на ГЕРБ биха били другите десни партии, но те останаха под 4-процентната бариера. "Фрагментация вдясно беше активно подкрепяна, понякога и инициирана от Борисов, Цветанов и ГЕРБ, които имаха силната нужда да се конституират като единствена и последна крепост срещу възстановяването на червената власт. И наистина електоралните нагласи показаха, че те са успели да привлекат известен дял от гласоподавателите на ДСБ и СДС. Въпросът е, че решавайки задачата да бъде единствена и последна бариера срещу комунизма, ГЕРБ остана без десен партньор в парламента", казва Васил Гарнизов. Подобно на БСП, които на предишните избори подкрепяха задкулисно инженерния проект на Яне Янев - РЗС, и благодарение на това партията успя да влезе в парламента, ГЕРБ се опитваше да направи същото. Янев се превърна в основно острие на бившите управляващи в атаката им срещу новата партия на Меглена Кунева "Движение България на гражданите".

Гарнизов е категоричен, че, ако Борисов не успее да сформира правителство, ще последва тежък период на вътрешна фрагментация този път в ГЕРБ. "ГЕРБ е създадена като партия на властта, във властта, по време на властта, около фигурата на лидер, който има власт. ГЕРБ няма абсолютно никакъв режим на оцеляване като партия в опозиция. Ако не направи коалиция, започва тежък разпад", категоричен е Гарнизов. Геновева Петрова вижда сериозните предизвикателства пред ГЕРБ, ако остане в опозиция в няколко посоки. "Едната е завеждане на дела срещу ключови фигури от ГЕРБ", казва тя. Срещу втория човек в партията – Цветан Цветанов, вече има досъдебно производство в прокуратурата за подслушванията и предстои той да остане без депутатски имунитет. Обект на интерес от страна на обвинителните органи е и бившата председателка на правната комисия в предишния парламент Искра Фидосова заради сключен договор за заем с фирмата, която сметопочиства София - "Титан". Ако ГЕРБ загуби властовите си позиции, не е изключено да се появят и вътрешнопартийни напрежения, които бяха старателно прикривани, докато формацията беше в изпълнителната власт. В хода на предизборната кампания вече станахме свидетели на разчистване на сметки. Отстранените от кандидатдепутатските листи Емил Димитров и бившият земеделски министър Мирослав Найденов отправиха публични обвинения към Цветан Цветанов, че докато е бил вътрешен министър, е подслушвал народни представители от ГЕРБ и членове на кабинета на Бойко Борисов.

Защо само БСП печели повече гласове от 2009 г.

"БСП беше полуприпозната като полуалтернатива затова полуспечели в изборите, но най-вече полуоцеля." Така политологът Даниел Смилов обяснява факта, че от всички партии в парламента единствено социалистите получават повече гласове, отколкото през 2009 г. В сравнение с първия тур на президентските избори през 2011 г., при цялата условност, че те са мажоритарни (двойката, излъчена от БСП, беше Ивайло Калфин - Стефан Данаилов), а парламентарните са пропорционални, социалистите губят близо 30 000 гласа. Освен това изгубиха вота за Народно събрание от ГЕРБ, които само преди няколко месеца предсрочно прекратиха управленския си мандат заради улични протести. Сергей Станишев няма друг ход, освен да търси отчаяно подкрепа от ДПС и "Атака" за съставяне на правителство, защото в противен случай това ще е не само (поредният) провал на председателя на БСП, но и на президента на ПЕС.

"Покачването на социалистите е на фона на това, че през 2009 г. гласува само твърдият електорат. Сега си върна част от периферията", казва социологът Живко Георгиев. Според проф. Антоний Тодоров мобилизацията на партийното ядро е била още по време на референдума за ядрената енергетика в края на януари 2013 г.

Георгиев намира оправдание за това, че БСП не е била на върха на възможностите си на тези избори, защото в кампанията нямаше чуваемост, а и последните близо три години върху партията е имало медийно затъмнение. Все пак покачването на гласовете е отзвук от наказателния, протестен вот срещу ГЕРБ. "Благодарение на ГЕРБ икономическата криза прерасна в социална, а БСП се приема като по-социално чувствителна партия от другите", твърди той.

Големият въпрос е дали, дори и да бъде съставено правителство с мандата на БСП, то ще бъде обречено на провал или ще успее да подготви така следващите избори, че да елиминира съмненията за манипулация и фалшификация, този път с обратен знак. Или както казва Смилов, БСП "качи гласове, но остана втора; ще състави правителство, но се колебае дали да управлява или по-скоро да си измие ръцете с нещо като парламентарно-служебно правителство, гасящо пожари до новите избори."

Защо Кунева не успя

Къде изчезнаха 300 хиляди гласа? Това е въпросът, който вероятно се питат някои от привържениците на Меглена Кунева, а и част от ръководството на Движение "България на гражданите", след като на последните парламентарни избори партията събра едва 3.25%. На президентските избори през 2011 г. за Кунева гласуваха 470 808 души, което тогава представляваше 14% от вота.

Въпреки че едва ли някои е очаквал този резултат да се повтори, в оптимистичните си прогнози социолози даваха 6-7% на ДБГ – за партията, която се сформира около Кунева, този спад е буквално срутване. Най-лесното обяснение е, че между мажоритарния и партийния вот има голяма разлика. Най-малкото защото във втория случай се гласува за екип от хора, който невинаги допринася за имиджа на лидера – ако има известни лица, тяхното минало и политическа кариера става тема, а ако няма такива, въпросът е защо няма. През 1996 г. например Жорж Ганчев се класира на президентските избори трети, а само няколко месеца по-късно партията му Български бизнес блок трудно влезе в парламента.

Със сигурност Кунева не страда от недостатъците на Жорж Ганчев. Но през 2011 г. тя изглеждаше като приемлива алтернатива на кандидатурите на Росен Плевнелиев и Ивайло Клафин. През 2013 г. ДБГ трудно можеше да се идентифицира като алтернатива. Причините са поне две.

Първата отчасти беше външна, втората обаче е изцяло дело на Кунева. Протестите и истеризацията на обществения живот направиха така, че "партията на нормалността" просто се оказа външно тяло. Няма как Кунева с нейните любими европейски теми и цитати на Монтескьо да се свърже с хората, които се вълнуваха от това дали сметките им за ток не се надуват от това, че ЧЕЗ поддържала по 160 волта по жицата. На този фон можеха да спечелят доста по-кресливите партии, характеристика, която е една от последните, които може да ви хрумне да дадете на Движение "България на гражданите".

Протестите обаче не могат да са оправданието. Липсата на свързване между потенциалните поддръжници се чувстваше още при президентската й кампания. На сбирките, които Кунева правеше из страната, се виждаше, че там идваше относително еднородна публика – местната интелигенция в градчета, хора с малък бизнес, хора, на които тя правеше добро впечатление като олицетворение на представите им за успял човек от тяхната среда. "Две трети от поддръжниците на партията на Меглена Кунева са жени, заети главно в администрацията, образованието, неправителствения сектор, харесващи цивилизования стил, но нехаресващи политиката и още по-малко – изборите", обяснява Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Но дори там, т.е. не при протестиращите на улицата, тя имаше проблем с посланията си. Докато посетителите на тези събрания питаха за заплатите в образованието и здравеопазването, бившият еврокомисар предлагаше доста смислени отговори в областта на върховенството на закона и запазването на демократичните свободи. ТамкъдетоДвижение "България на гражданите" пък се опитваше да отговори на исканията на евентуалните избиратели, обещанията звучаха малко кухо - 500 млн. за образованието е прекрасен лозунг, но учителите вече са го чували под една или друга форма от кого ли не. Парите, дадени по принцип, т.е. без, да се обясни детайлната политика, без учителите да започнат да виждат някакъв изход, ако тя се приложи, просто не тежат в портфейла.

Кунева е възпитана и добре изглеждаща, но неотличима и неизпъкваща, смята политологът Румяна Коларова. "За хората тя е като човек, който много добре може да изрецитира добре научения си урок, но няма нито енергия, нито ясната кауза. Тя е някак си пастелна", смята Коларова.

Така на практика дори и тези й естествени избиратели трудно заставаха зад нея. ДБГ "се размина с онези граждани, които биха я подкрепили", анализира ситуацията Димитрова. "Вместо да се съобрази с възможните си реални избиратели, тя си конструира един химеричен образ на желан поддръжник и го облъчваше с послания, в които нямаше нито кауза, нито мотив, нито идея защо да се гласува за нея."

Поради всички тези причини ДБГ имаше голям мек електорат. Проучванията на "Алфа рисърч" показват, че делът на избирателите, които не бяха сигурни, че ще гласуват за партията се е колебаел около 60%. "В този смисъл загадка за мене е защо лидерите й избраха да се самозалъгват, вместо да дадат реална кауза и мотив на привържениците си да отидат до урните и да ги подкрепят", заключава Димитрова.

Има ли шанс Кунева оттук насетне? Вероятно, но първо трябва да намери кои са нейните каузи, защото симпатиите в политиката не са достатъчни.

Защо десните изпаднаха в клинична смърт 

"Не мога да гласувам за бившите комунисти. Защо да гласувам за Иван Костов, след като дори и да влезе в парламента, депутатите ще са толкова малко, че нищо не могат да променят. А СДС просто ги няма. Затова гласувах за ГЕРБ." Това обясняваше в нощта на изборите в НДК бивш висш служител от държавната администрация от времето на управлението на ОДС. Според анализа на резултатите от предсрочните парламентарни избори на агенция "Алфа рисърч" 14% от избирателите на "Синята коалиция" от предишния вот най-вероятно са били в същата ситуация. Не са привърженици на партията на Бойко Борисов, но са предпочели да дадат гласа си за бившите управляващи, за да "не дойдат пак бившите комунистите на власт". Седем на сто от тях пък са пуснали червената бюлетина вероятно за да не се върнат ГЕРБ отново на власт. Далеч по-смущаващото обаче е, че цели 73% от вота на симпатизантите на "Синята коалиция" се е разпилял между различни малки партийки. И по този начин близо 300 000 членове и симпатизанти на ДСБ и СДС, колкото гласуваха за дясното обединение на изборите през 2009 г., няма да имат свое представителство в този парламент.

Клиничната смърт на традиционните десни партии всъщност беше предизвестена и очаквана. Тези избори просто сложиха точка на дванадесетте години агония, през които различните части на някогашната голяма партия СДС се цепиха, обединяваха и пак се разпадаха на различни по-малки формации. Решаваха междуличностните си проблеми и постоянно губеха членове и привърженици.

В известен смисъл създаването на "Синята коалиция" между СДС и ДСБ за парламентарните избори през 2009 г. беше спасение за двете партии, но и продължаване на агонията. Тогава те получиха 15 депутатски места (един народен представител напусна групата), но нямаха никакви механизми да оказват влияние върху политиката на ГЕРБ.

След нейното разпадане малко преди парламентарния вот се провали и опитът за обединение между ДСБ и партията "Синьо единство" на евродепутата Надежда Нейнски и Мартин Димитров.

Дори и обаче хипотетично сините да се бяха обединили под някаква форма за тези избори и да бяха успели да прескочат 4-процентовата бариера, агонията щеше само да продължи. ДСБ получи малко под 3% на вота, а СДС пренебрежителните 1.4%.

В този смисъл клиничната смърт на двете десни формации може да се окаже и шанс за ново начало. След провала на изборите на ДСБ и СДС лидерите на двете формации Иван Костов и Емил Кабаиванов обявиха, че се оттеглят от постовете си. Като бившият премиер заяви, че няма да се кандидатира отново за поста. С това отпада единият от аргументите за разединението, който се изтъкваше постоянно – че Иван Костов се явява пречка за общите действия вдясно. Другият шанс за появата на нова дясна партия е фактът, че на тези избори се видя, че има отлив от около 600 000 избиратели от ГЕРБ. А разпиляването на гласовете по толкова много малки формацийки означава, че около 25% от имащите право на глас все още търсят своето политическо представителство. Веднага след провала се чуха призиви за обединение на ДСБ, СДС и формацията на бившия еврокомисар Меглена Кунева. По-големият въпрос сега обаче е как да се съберат наедно частите от разпадналото се на множество малки формации някогашно СДС и дали от отломките може да се създаде нова силна дясна партия. "За мен в момента има една голяма група български граждани, добре образовани, от средната класа, които са шокирани, че нямат нито един депутат в парламента. Тези хора в момента са разочаровани и няма приемат някакви мюхльовци да се карат помежду си, да се надцакват кой е по-десен", казва зам.-председателят на ДСБ в оставка Радан Кънев. Решението той вижда в изграждането на единен реформаторски десен субект. Според политолога Васил Гарнизов идеята да се обединява дясното е губеща идея. "Тя през цялото време ще съобщава "ние се обединяваме, защото бяхме разединени. Посланието за историческата драма на разцеплението, загубата, взаимната омраза ще се пренесе и в бъдещето", категоричен е той. Според него трябва да се прави нова българска десница. Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии обаче е по-скептичен. "Новото деление е хората срещу елита. Чисто елитарни партии като ДБГ и ДСБ са основните губещи от него. Досега основното различие между партиите у нас беше между популисти (ГЕРБ и "Атака") и традиционни (БСП, СДС, ДСБ и т.н.), докато новото различие може да е "унгарско":  радикален популизъм ("Атака", НФСБ и пр.) и умерен популизъм (ГЕРБ), като БСП се лута между тях и остатъчната партийна традиционност", казва той.

Защо ДПС успя и без Доган 

В нощта на изборите новият лидер на ДПС Лютви Местан имаше повод да бъде доволен. Движението получи едно депутатско място по-малко, отколкото имаше в предишното Народно събрание – 36, но изглежда, че ще се завърне отново в изпълнителната власт. ДПС удържа и монопола си върху гласовете на българските турци в битката с новата формация Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД) на бившия зам.-председател на ДПС Касим Дал. При това без дългогодишния си председател Ахмед Доган, който не само че не се кандидатира отново за народен представител, но дори не участва активно в предизборната кампания.

Очевидно ходът с оттеглянето на Доган се оказа успешен - нито една от основните партии, претенденти за влизане в парламента, не използва анти-ДПС говоренето. При предишни избори всяка публична поява на Доган предизвикваше негативни реакции. Достатъчно е само да се припомнят репликите му за "обръчите от фирми зад всяка партия" преди вота през 2005 г. или за това, че "той разпределя порциите в държавата" преди предишните избори. Движението излезе от изолацията, в която беше попаднало през последните четири години, и отново се превърна в желан партньор за БСП. Към това Антонина Желязкова от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия прибавя: "В хода на предизборната кампания за пръв път се усети, че електоратът на ДПС се е освободил от стагниращия и плашещ  култ към личността на Доган. Хората определено декларираха привързаност към ДПС и неговите идеи и намерения, а не към лидера", казва тя. Освен това ДПС за пръв път направи пробив във Враца, откъдето сега ще има депутат. Движението ще има за пръв път и трима депутати от София, но успехът тук се дължи на методиката на изчисление на мандатите, а не толкова на повишени гласове за ДПС.

Въпреки това обаче резултатът от вота е показателен за някои процеси, които би трябвало да са притеснителни за ръководството на ДПС. В сравнение с изборите през 2009 г. движението е загубило близо 210 000 гласа. Преди четири години за партията са гласували 610 521 души, а сега 400 466. В сочения за бастион на ДПС Кърджали например имаше ниска избирателна активност – малко над 36%, което е с десет пункта по-малко в сравнение с предишния вот. Има чувствителен спад и в гласовете на движението в кърджалийския избирателен район с близо 21 000 гласа. От централата на ДПС обясняват това с икономическата криза и заминаването за чужбина на част от избирателите им. "Истината е, че много от българските турци не гласуваха", е анализът обаче в централата на НПСД.

В подкрепа на тази теза е и значително по-малката подкрепа за ДПС в Турция. На изборите през 2009 г. за движението в югоизточната ни съседка гласуваха около 93 000 души. На този вот, освен че имаше почти наполовина по-ниска избирателна активност, гласовете там са малко над 50 000.

Независимо че партията на бившия зам.-председател на Касим Дал НПСД не успя да откъсне много гласове от ДПС, резултатите й показват, че формацията все пак е направила пробив в част от регионите със смесено население. Заедно с НДСВ партията на Дал спечели общо около 58 000 гласа, като в Кърджали и Силистра за нея са гласували по около 3000 души, а в Търговище – 5500. В Турция вот за нея са дали малко под 9000 изселници.

Пред ръководството на ДПС може възникне и още един проблем. Подкрепата за програмен кабинет с участието на БСП и "Атака" може да е удобната формула за висшите партийни функционери на ДПС за влизане отново във властта, но не е изключено да отблъсне част от избирателите на движението. Те едва ли толкова лесно могат да забравят анти-ДПС изказванията на националистическия лидер Волен Сидеров, който сега декларира подкрепа на подобна формула на управление.

Защо националистите са с ключова роля

Осем години след като направи партия "Атака" и два поредни парламентарни мандата, Волен Сидеров постигна една от целите си - формацията се оказа ключов фактор в 42-то Народно събрание. Депутатите националисти попадаха в сметките и на двете "големи" партии ГЕРБ и БСП за евентуална подкрепа за правителство и са в позиция да поставят условие, едно от които например може да е избор на председател на Народното събрание.

Абсурдът е, че това се случва в ситуация, в която, въпреки че формално "Атака" увеличава броя на депутатските си мандати от 21 на 23, гласовете й намаляват с повече от 130 хил. в сравнение с изборите през 2009 г. до 258 хил. Обясненията за това са две - Волен Сидеров почти стигна дъното на обществената подкрепа, след като в първите две години на управлението на ГЕРБ му гарантира безусловна подкрепа. Това най-ясно пролича през 2011 г. на президентските избори, на който той лично получи едва 122 хил. гласа.

Допълнително разсейване на патриотично настроените избиратели се случи заради появата на няколко нови формации, сред които Националният фронт за спасение на България (НФСБ) или партията на тв "Скат", както е известна. Тя беше на път да се превърне в изненадата на миналите избори като остана под бариерата за влизане в Народното събрание заради липсващи едва няколко хиляди гласа. Един от лидерите й Валери Симеонов обяви пред "Капитал", че първо ще искат повторно преброяване на бюлетините в Пловдив и София-област, а след това и касиране на изборите на няколко конкретни места.

"Атака" и НФСБ започнаха да излизат от мъртвата точка и маргинализацията още в края на миналата година, когато започна недомисленият/измисленият процес за "радикален ислям", твърди Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Според нея тогава те набраха първоначалната си сила, за да я затвърдят в месеците на граждански бунтове по улиците на градовете. "И този път, както и през 2005 г., когато се появиха на политическата сцена, те имаха въздействащи послания към младите хора, които имат нужда от национално самочувствие, както и към разочарованите от другите партии, които увличат с популистките си обещания."

Според социолога Живко Георгиев националистите не бележат възход, а по-скоро добре усвояват национално-патриотичния потенциал в обществото, без да присъединяват допълнителни социални групи. Той откроява повече факта, че "Атака" доста умело яхна известно олевяване на масовите нагласи" - имаше по-малко ксенофобски изказвания, партията повече се демонстрираше като национално-освободителна, антиколониално движение с ултралеви лозунги". "Атака" беше почти изчезнала, но като истинска "партия-трибун" си възвърна част от изгубената подкрепа. Благодарение, наред с другото, и на това, че наблегна на социалната демагогия", коментира политологът проф. Антоний Тодоров. Валери Симеонов определя това пренасочване на посланията на Сидеров като "лумпенизация" заради нереалистичните обещания за минимална заплата от 1000 лв. и минимална пенсия от 500 лв.

Според проф. Тодоров "по време на самите протести се видя, че националистическата реторика все пак остава много влиятелна, което стратегически може да има рискови последици".

Личностните противоречия между вождовете на партии, които се определят като патриотични и националистически - три от тях на практика се оглавяват от разпаднало се семейство и техния кум, са основната причина да се провали опитът за съставяне на коалиция преди вота, каквато предлагаха от ВМРО. Дали конфликтите са преодолими, ще се види на следващи избори, ако междувременно някои от формациите не изчезнат от само себе си, защото нямат властта, за да ги сплотява. Иначе Валери Симеонов обясни, че е готов да преодолее противоречията си с Волен Сидеров в името на България, стига да не го вижда.  

Защо не успяха партиите около протестиращите

Десетките хиляди протестиращи, които излязоха по улиците на големите градове в началото на годината, бяха категорични, че искат нещо различно. Не искаха лидери, а искаха да участват. Някой да ги чуе. Да им помогне да решат всекидневните си проблеми и да им обещае, че ще се бори за онази справедливост в обществото, която им липсва.

Нито един политически или граждански субект обаче - нов или стар, не успя да си проправи път към предните редици на протестите. Традиционните партии не намериха общ език с недоволните граждани. Инициаторите на първите протести срещу цените на тока - групата около Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, отказаха да се разпознаят като лидери и да се впишат в политическата система. А когато видяха, че нямат друг начин, освен да регистрират партия и да участват на изборите, вече нямаше достатъчно време да прецизират и разпространят посланията си. Още по-сложно стана, след като към края на протестите се нароиха няколко малки групи от хора, претендиращи да са автентичните организатори на народното недоволство. Янаки Ганчев опъна палатки до парламента и си присвои "Орлов мост" като име на движението. Бившият член на НДСВ Божидар Томалевски се върна на сцената с неговата "Другата България" и се съюзи с друга група протестиращи. Борислав Цеков, който беше депутат по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, този път участва като гражданин с "Модерна България". Протестният вот се разпръсна по още няколко малки нови формации и в крайна сметка нито една от тях не успя да прескочи дори един процент.


Трудният партиен живот


"Самите протестиращи не успяха да се консолидират около общи искания и около един политически субект, който да ги представлява", коментира социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова. Като друга важна причина за провала на партиите около протестиращите тя посочва факта, че мнозинството от тези оформили се групи, случайно или не, допуснаха в редиците си лица, които са ясно и еднозначно свързани със статуквото, срещу което гражданите на улицата се борят. "Протестиращите бяха разнородни, нямаха предварително общ политически възглед, а само общи конкретни искания и очаквания", смята и политологът проф. Антоний Тодоров. Роля според него са изиграли и липсата на опит и недостатъчното време за самоорганизация.

Политическият антрополог доц. Васил Гарнизов, който наблюдава протестите още от самото им начало, също вижда като основни причини за неуспеха на новите партии фрагментацията на протестиращите и "тактиката на Борисов да не им даде историческо време да се опитат да преодолеят родилните си петна". "Протестиращите влязоха в режим на съперничество на подобните и разпознаха социално най-близките до себе си като свои най-големи врагове", коментира Гарнизов. Те не успяха да изяснят лидерските си проблеми и продължават да се обвиняват помежду си дори след края на изборите.

А сега, след като вече изгубиха емоцията на улицата, а партиите на статуквото превзеха основните им послания, ще им е още по-трудно да се установят на политическата сцена. Според Васил Гарнизов в един момент някой от протестиращите трябва да събере харизма, кураж и организационен капацитет и да убеди тези, които отхвърлят партийния модел, че ако искат да постигнат целите си, това може да стане само през едно "масово действие с партиен гръбнак". Освен това гражданските искания трябва да узреят, за да бъдат смислена алтернатива на традиционните партии. Само така новите формации ще могат да играят някаква по-съществена роля в бъдеще.

"Предполагам, че протестната енергия, която все още продължава да е силна в обществото, ще се ориентира или в подкрепа на някоя от вече установените партии - най-вероятно по-радикална, или ще направи опит за сформиране на напълно нов политически субект", прогнозира Геновева Петрова. Тя очаква, че новото правителство - дори да бъде т.нар. програмно или успее да постигне математическо мнозинство, ще страда от остър дефицит на доверие още от самото начало на работата си и това би довело до нова вълна от протести, особено на фона на продължаващи остри икономически проблеми. Народното недоволство вече веднъж набра скорост и ако следващите управляващи не адресират проблемите, с които гражданите излязоха на улицата, то много лесно ще се съживи отново. Въпросът е дали в същата хаотична форма или организирано, с ясни и конкретни искания.

Защо 24% от гласувалите останаха без представители 

Една четвърт от тези, които гласуваха, останаха непредставени в парламента. Това е безспорно много. По-високо нивото е било единствено на изборите през 1991 г., когато също имаше много партии и коалиции, надяващи се да уловят част от вота. Технически от това не следва някаква пряка последица за избрания парламент: правителство ще има и то ще е също толкова легитимно, колкото и ако беше избрано с 90% от гласовете на всички. Но от раздробения вот ще има политически и социални последици.

Причина за това разнопосочно гласуване, от една страна, е фактът, че нито една политическа формация, нова или стара, не успя да привлече протестния вот. А той беше силен, след като през януари и февруари по улиците на страната излязоха десетки хиляди. Протестиращите излъчваха съвети и представители, правиха кръгли и квадратни маси, изслушваха и освиркваха партии, но в крайна сметка, от безбройните и разнопосочни послания така и не произлезе нещо съществено и ново на политическата сцена.

До последно, според "Алфа рисърч", поне 21% не бяха решили за кого ще гласуват. Това разпръсна недоволството сред много познати и непознати формации: партията на Светльо Витков, "Националния фронт" на Валери Симеонов, "Зелените", "България на гражданите" на Меглена Кунева и по-маргинални формации като "Движение за граждански контрол", "Модерна България" и т.н. От по-големите партии единствено "Атака" успя да извлече дивидент от националистическата реторика по време на протестите - и то без някакви усилия от нейна страна.

Нямаше как да се стигне до консолидация за толкова кратко време, смята политологът Румяна Коларова и посочва: "Партиите на прехода, с изключение на БСП, останаха извън парламента." Като допълнителни причини Коларова смята факта, че основният екшън преди изборите е бил БСП-ГЕРБ. "За другите 4 млн. избиратели нямаше ориентир. И на последно място естествено е субсидията за единия процент, което разпиля допълнително вота."

Тук настъпи моментът на парадокс, за който "Капитал" писа преди изборите. Когато много избиратели се насочат към различни партии, гласовете се разпиляват и повишават избирателната активност, което от своя страна вдига бариерата за влизане в парламента. Така всички малки партии потъват заедно, както се случи дори с най-силно представилите се, като партията на Кунева и "Националният фронт".

Подобен парламент ще се клати по няколко важни причини. Първо, както казва анализаторът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов, причината ГЕРБ да са първи, е поради слабост на алтернативите. "Истинската алтернатива, която се налага, е анти-партийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Това показва чувство за безизходица и умора от демократичния процес като цяло – и двете са много опасни. Като добавим и раздухването на представата, че изборите са купувани и манипулирани, стига се до сериозно подронване на демократичните основи в  страната", посочва Смилов.

Второ, независимо кой ще управлява, ще се сблъска с много тежките последици от протестите и ерозиралото доверие ще го преследва, без да му даде прословутите 100 дни толеранс. Всяка коалиция, особено такава между БСП, ДПС и "Атака", ще се разруши при първия по-сериозен уличен натиск. Освен това, след като нито една от по-малките партии не влезе в парламента, там в момента няма нито лесни възможности за коалиция, нито в бъдеще ще има балансьор между интересите на големите партии.

"Партиите, които влязоха в парламента, нямат идеи за системни промени, имат идеи за това, ако нещо не върви, откъде да се подпре", коментира психотерапевтът и преподавател в НБУ Румен Петров. "Но за това как да се развива обществото и какви са задачите пред него - този тип дневен ред отсъства. Сегашното състояние по-скоро отразява неохотата на обществото да приеме промяна." Според него БСП и ДПС представляват прослойки, които са аутсайдери - пенсионерите и турското малцинство. "Това значи, че политическият ни елит още изповядва идеята, че гражданинът е пасивен, не активен. Активните са маргинали." И очевидно нямат политическо представителство. А сред тези четвърт избиратели под бариерата са част от хората с гражданска позиция, които може би искат да участват в политическия живот, но статуквото ги спира. Според последния екзит пол на "Алфа рисърч" от деня на изборите например над 60% от гласувалите на "България на гражданите", ДСБ и "Зелените" са с висше или полувисше образование и в по-голямата си част са млади хора от големите градове (виж графиката).

Политологът проф. Антоний Тодоров вижда два възможни изхода от тази ситуация. "От една страна, това може да увеличи недоверието на публиката към институцията и по-нататъшното й отдръпване от участие. От друга, може да стимулира трансформацията на партийната система и организирането на нови 2-3 формации, способни да влязат в парламента."

Дали ще се роди нещо от тази "първична супа" от активност, която остана под чертата, е твърде рано да се каже. Но при всички положения знаците сочат, че доста скоро може да имаме възможност да я разбъркаме пак. Парламентът от 1991 г. например просъществува точно година.

Защо ГЕРБ победи във Варна

ГЕРБ спечели Варна. В първите часове след края на изборния 12 май тази новина прозвуча като оксиморон. След най-масовите шествия в страната през февруари и март т.г., в които по неофициална информация са участвали между 30 и 70 хил. души, ГЕРБ спечели Варна с 34,64% от гласовете. При това без особени усилия.

"Столицата на протеста се предаде", побързаха да капитулират песимистите. "Така изглежда само на пръв поглед", поправиха ги оптимистите.

Когато на 6 март т.г. бившият кмет на Варна Кирил Йорданов подаде оставка, в града посрешнаха новината с облекчение. Но и с упоритото усещане, че това не е краят, а само началото на нова криза с неясен изход. За 14-те години политически монопол в третия по големина град в България десните, но и левите загубиха окончателно политическите си физиономии. Последваха междуособни войни, лукави предателства, систематична безпринципност и в крайна сметка серия от позорни провали. Най-драматични се оказаха те за СДС и ДСБ. Както парламентарните избори през 2009г. така и последните – за местна власт през 2011г. показаха ясно, че както десните, така и левите в града са вече неспособни да излъчват лидери, че имитира оцеляване, макар отдавна да са само спомен.

Провал за мен, провал за теб

През 2009 г. за ГЕРБ, като единствината дясна алтернатива във Варна, от близо 300 хил. избиратели гласуваха повече от 118 хил. На 12 май т.г. тези гласове се оказаха с около 50 хил по-малко - около 73 хил. Въпреки всичко ГЕРБ спечели.

"Подобна разлика означава, че все пак отлив в доверието към доскоро управлявалата партия има и той е много сериозен., казва Арман Бабикян, експерт по политическа реклама. Колкото до отговора на въпроса, защо в процентно изражение резултат за ГЕРБ се оказва победен, той вероятно е в анализа на това, колко зле са останалите политически сили", обяснява той.

По думите на Бабикян победата на ГЕРБ във Варна изглежда необяснима след като партията претърпя тежък провал с оставката на Кирил Йорданов, когото подкрепи за четвъртия му мандат. "Провал в негово лице обаче, при това не по-малък, претърпя и БСП, тъй като по време на трите си мантата след 1999г. той беше подкрепян именно от социалистическата партия, припомня експертът. При това положение е логично, че никой, представящ се за реална опозиция вляво, нямаше шанс да извлече дивидент от провала на Йорданов. Така че резултата, получен от ГЕРБ във Варна, е плод по-скоро на нещо като "стокхолмски синдром".

 Хроника на една предизвестена смърт

Според преподавателят по философия във варненския Медицински университет Александър Стойчев резултатът от изборите във Варна имат обяснение във факта, че през февруари и март протестите в града са били по-скоро израз на разочарованието от управлението на града, но без ясна политическа насоченост.

"По тази причина енергията на протестиращите не беше фокусирана и върху ГЕРБ, обяснява Стойчев. В дните на най-масовите шествия в страната обаче тя все пак беше предварително изразходвана и по тази причина не се реализира в адекватна избирателна активност. Нагласата срещу партиите на статуквото не бе достатъчна, за да се идентифицира нов политически субект, към който да се насочат очакванията".

Стойчев припомня, че избиратели във Варна, са склонни да подкрепят десни формации от лидерско-популистки тип. Примерите за това той дава с впечатляващите резултати, които отбелязаха в града НДСВ през 2001г. и ГЕРБ през 2009г.

"Разпадът на Синята коалиция – хроника на една предизвестена смърт след провала й на местните избори през 2011г., също остави дясното пространство без друг разпознаваем политически субект, казва Александър Стойчев. Това запази шансовете на ГЕРБ в града. Ако приемем, че Варна е лабораторията на новите политически тенденции в България то резултатът от изборите там подсказва продължителна патова ситуация в национален мащаб без ясни алтернативи в едно за съжаление неопределено бъдеще".

 Със стиснат нос и гумени ръкавици

Друго обяснение и друга перспектива след вота очертава Ламбрин Сотиров. Той е основател на музея "Стара Варна" и читалище със същото име. Един от най-разпознаваемите местни патриоти в града обяснява резултата от изборите така: "Хората, които гласуваха за ГЕРБ, искат да видят последователност в управлението, казва той. А това означава гаранция за реформата, която трябва да продължи. В България при смяната на управляващите след избори всичко спира, започва от нулата и така губим почти две години. А Варна е град на предприемчиви хора, които имат особено отношение към бъдещето – те не го залагат".

Втората причина за победата на ГЕРБ в града според Сотиров е, че масовият вот там е бил насочен "против".

"Градът не можеше повече да живее в изолация, казва Сотиров. В този смисъл подкрепата за ГЕРБ на тези избори е подадената ръка на Варна към България", обяснява той.

Художникът проф. Владимир Иванов, преподавател във Варненския свободен университет споделя друга популярна теория. "Във Варна ГЕРБ поддържа от години всеизвестната местна групировка ТИМ, твърди Иванов. Доказателствата са много и видими във всеки детайл от онова, което се случва в града през последните години. Завземането на стратегически важни територии от него не може да стане без благословията на централната власт. А централната власт беше и в доста голяма степен продължава да принадлежи на ГЕРБ", казва той.

Владимир Иванов обяснява, че доста от приятелите му, хора с традиционно дясно мислене са гласували за ГЕРБ като "спасителен вариант" за спирането на Коалиция за България по пътя й към властта. "Стана същото, което през 2002 г. се получи във Франция, припомня той. Тогава, ако си спомняте, десният Жак Ширак спечели втори президентски мандат с подкрепата на повечето леви партии. Техните членове гласуваха за Ширак "със стиснати носове и гумени ръкавици", за да не дойде на власт националистът Льопен".

 Раздвоението

 Пак в "тежкия икономически монопол", на който Варна е станала жертва през последните години, търси отговора за изборните резултати в града и политологът Огнян Минчев. Неговият ракурс към темата обаче е различен от този на проф. Владимир Иванов.

"Икономическата и политическа монополизация на Варна от една единствена групировка през последните 15 години , в комбинация с доста мощната общинска мафия, на практика удушиха града, твърди Минчев. Но въпреки тези обстоятелства, родили мощния граждански протест, резултатите от изборите във Варна повториха като характеристика тези на национално ниво".

Според Минчев това, което е станало видимо, както по време на протестите, така и непосредствено преди изборите е била активността на гражданите неприемащи ГЕРБ.

От друга страна обаче според него очевидно има немалка общност от хора, за които ГЕРБ е ако не добрата сила, то поне по-малко лошата алтернатива.

"Гледните точки на тези хора не бива да бъдат разглеждани високомерно. Те не са израз на неграмотност и простотия, което си позволяват да твърдят някои интелектуалци, казва Минчев. Това е раздвоение, което очевидно отразява, тежка криза. Тя е не само икономическа и социална, това е преди всичко морална криза".

Андрей Райчев: Касирането на вота вещае разпад

Андрей Райчев пред в."Труд", 17 май 2013

- ГЕРБ ще поиска касиране на изборите. Накъде вървим, г-н Райчев - към дестабилизация на страната или към решение на политическата криза с повторен вот?

- Албанският реотан загря. Бях абсолютно сигурен, че ще се сетят, че тъкмо това им е ходът още от първия момент. Но им трябваха три дни да размишляват, за да стигнат до единствено възможната си позиция - касиране на изборите, което ще им спечели време.

- Това не е ли мачо поза на победителя, който знае, че няма как да управлява, но иска да хвърли вината за това върху самото състезание, обявявайки го за нечестно.

- Ако могат да си формират мнозинство в Конституционния съд, не дай си боже, касирането ще им даде втори шанс. Защото техни са областните управители, полицейските шефове, които играеха завидно голяма роля на тези избори, в тях са и парите. И за тях нови избори са дюшеш. Всички конкуренти са с изчерпани сили, а ГЕРБ са пресни-пресни и искат нов мач. Макар че има един прекрасен руски анекдот от миналия век: Каин, когато умирал, заръчал на децата си - деца, пазете мира, за който загина чичо ви Авел. Т.е. да направиш мащабен опит за фалшификация на изборите и след това да поискаш касирането им, е удивителна фигура, но тя им е единствено изгодната. А те три дни се хвърляха на амбразурата, всичките им министри и публични говорители защитаваха позицията, че изборите са били честни. И накрая стигнаха до логичния извод - ама изборите не са в наш интерес, и поискаха да ги касират.

- Тези три дни толкова ли са фатални?

- Късно е, либе, за китка, както се казва. Защото президентът и основни фактори в държавата са против повторен вот, а за самата държава той е като бич, с всички произтичащи от това рискове за разпад.

- А ако изборите се проведат до месец и половина, както предположи Бойко Борисов?

- Месец и половина от момента, в който се разпусне новото Народно събрание. Ако се касират изборите, ще се възпроизведе подобен на сегашния резултат. Само че вече карикатурен - без подготовка, с изтощени партии и действаща в полза на ГЕРБ държава.

- Съгласен ли сте с Бойко Борисов, че скандалът с фантомните бюлетини в Костинброд е изял 5-6% на ГЕРБ?

- Аз съм убеден, че е готвена мащабна фалшификация. Мисля, че задачата е целяла около 300 000 допълнителни гласа за тях, плюс 150 000-200 000 за Яне Янев. Така сега щяхме да имаме тържествуващо мнозинство ГЕРБ+РЗС. ГЕРБ си осигуриха и социологически бекграунд. Агенцията на Мира Радева даде преднина от 600 000 гласа за ГЕРБ пред БСП, а друга агенция, единствена, даде влизане в парламента на РЗС. На всичко отгоре гербери казват, че са получили прогнозен социологически материал с подобно съдържание.

- Нали казахте в последното си интервю в “Труд”, че спирате да сте социолог?

- Спирам да съм социолог, който се занимава с производството на числа. Не спирам да съм анализатор, както казах.

- Този скандал добави ли към резултата на БСП?

- БСП имаха 1 млн. гласа като максимален таван, реално около и малко над 800 000 като свое постижение. Останалото над 942-те хиляди, които получиха, не са избиратели на БСП, а са гласували против ГЕРБ. Съботният скандал (с печатницата в Костинброд - бел. ред.) не смятам, че повлия, защото по принцип хората имат изключително пасивно поведение в деня за размисъл. Ще напомня случая от 1995 г., когато в деня за размисъл на изборите за столичен кмет могъщият тогава в. “24 часа”, който имаше стотици хиляди тираж, публикува фалшивата партийна книжка на синия кандидат Стефан Софиянски. Което не му дръпна и 1% от вота. Причината е, че никога не настъпва толкова бърза реакция при гигантската маса от хора. Освен ако не стане убийство, смърт или нещо подобно.

- Ако допуснем, че изборите все пак бъдат касирани и в края на лятото или наесен се проведат нови избори, какво ще получим - двуполюсен модел или някаква коренно различна парламентарна конфигурация?

- Първият ми извод бе за загрелия албански реотан. Вторият е, че ГЕРБ съзнателно бавят, за да направят възможен този си единствен политически изход. Третият извод е, че ГЕРБ знаят, че няма да спечелят, и ги е страх. Но ги е страх не от това, че ще има правителство, в което те не участват. А че това правителство ще покаже на хората разни неща. Ако изборите бъдат касирани, след като новото правителство вече е действало известно време, т.е. чисто и просто е информирало хората за ситуацията, и е сменило областните управители и областните полицейски началници, каузата на ГЕРБ е вече кауза пердута.

- Може би КС ще се произнесе бързо и няма да има време да работи ново правителство.

- Това е друг въпрос - ако се касират изборите, преди да се състави правителство, на България ще  бъде причинено голямо страдание. Страхът ги тласка към това да направят голяма беда на страната.

- Ако мандатът за кабинет вземе втората сила - БСП, в ролята на политически балансьор сега за пръв път се оказва не ДПС, а “Атака”. Която пък иска да преговаря за правителство в парламента публично, пред медиите. Възможно ли е това?

- Точката, която събира БСП, ДПС и “Атака”, е да разрушат това, което тримата лидери смятат за реалност - че има банда в ръководството на страната. ГЕРБ успя да обедини несъединими неща. Вероятно това ще е достатъчна спойка да възникне от нея управление и едва ли достатъчна, за да стои то стабилно дълго време. Затова си позволих да предложа предварителен едногодишен срок на действие на това правителство - тогава няма да се дебнат, стига да не стават големи безобразия. Но в началото на едно ново правителство такива неща и не стават. Пък след година, ако формулата се окаже добра и българите са приели това правителство - да продължи и по-нататък. Подобен проект е дългосрочно нестабилен не само защото трите съставки са трайно несъвместими и правят едно лесно избухливо вещество, но и защото населението изобщо не е настроено миролюбиво - ние сме пред бунтове.

- Подобна теза изрази преди изборите и президентът Плевнелиев - че на всяка цена трябва да има правителство, ако ще с 1-годишен мандат, и заедно с изборите за евродепутати идното лято да има нов парламентарен вот. Но това правителство няма ли да е едно служебно правителство плюс - т.е. съвсем малко по-силно от служебното?

- Защо, то ще има парламент зад гърба си. Макар и от експерти, партийните фигури очевидно ще консултират състава на министрите, ще избегнат фигури, които дразнят партньорите - което не е лошо. Но какъв е смисълът да се прави нещо за 4 години, когато нацията не стои зад този парламент? Защо ти е да управляваш насила - такова управление не дава резултат и винаги завършва зле. Така че трябва да наблегнат на обединяващото - да направят кабинет с цел да разградят бандата.

- Възможно ли е да има “добър ГЕРБ” без Цветан Цветанов, ГЕРБ с човешко лице?

- Има добър ГЕРБ и сега. Защото ГЕРБ е един милион и сто хиляди българи. И каквито и фалшификации да са ставали, този милион е налице. Това е добрият ГЕРБ. Един милион българи виждат така света и си искат този лидер - Бойко Борисов. Освен това в ГЕРБ има фигури, които не са опетнени от скандали. Започвам с Йорданка Фандъкова. Има и няколко популярни министри. Въпросът е не да се разбие ГЕРБ - той е воля на българския народ.

- А без Борисов възможен ли е изобщо ГЕРБ?

- По-скоро не. Изглеждаше възможно НДСВ без царя, но не стана и се разпадна на фракции - едната е при Борисов, друга при Кунева, трета не влезе в парламента.

- Изненадан ли сте от главния прокурор Цацаров?

- Станах нещо като фен на прокуратурата след пресконференцията  в сряда. А това по принцип не е хубаво - все едно да си фен на зъболекаря. Но май че имаме вече зъболекар, който смята да вади зъби, а не да разсъждава колко хубаво е да имаш здрави зъби. Бавно се печели обществено доверие, но ако хората се убедят постепенно, че той наистина си върши работата, без да дели хората на свои и чужди, ни чака една приятна изненада.

- Кой е най-лошият сценарий за тотална дестабилизация на страната?

- Разпад на парламента. Другото е дестабилизацята отдолу. Доколкото разбирам, на 20 юли пак ще повишават цената на тока и декември пак ще има взрив. Може би, да не дава господ. Но преди да почнем каквото и да е подобрение, което хората чакат, първо трябва да създадем предпоставките за него, които иначе хората въобще не ги интересуват - всичките подслушвачки, записвачки, събирачки на тайна власт, паралелни властови центрове, опити за фалшификация на изборите. Хората чакат да им оперират апандисита и много ги боли, но се оказва, че преди това трябва някаква друга много сложна операция да се направи, за да стане възможна операцията на апандисита.

- Ще разберат ли накрая, че нещо, което не изглежда насъщно важно, все пак е по-важно?

- Никога няма да разберат, защото не ги засяга пряко, а някакъв си елит. Подслушвали министри - е, голяма работа, ако върши нещо лошо, що да не го подслушват? Обикновеният човек не разбира, че подслушването и трупането на тайна власт посяга на властта му. Той не схваща властта като своя власт, а като власт на ТЕ. И когато някой се опитва незаконно да я вземе, не му се струва кой знае каква трагедия. Ако хората ценяха своята власт, никога нямаше да допуснат да им я крадат. Чух следния аргумент от страна на Борисов и други от ГЕРБ. Крадец стои в центъра на стаята. Вие викате - “Крадец!”. Полицаят обаче ви казва: “Той няма откъде да влезе”. Вие му казвате - “Ама аз го виждам”. Полицаят иска: “Кажи ми откъде е влязъл. Щом не можеш да ми кажеш, значи не е крадец”. Ето и Борисов пита журналистката за подслушванията - кажете как е станало. Ами отде да знае тя как е станало, да не е престъпник?

Иван Гарелов: Властта се търкаляше по стълбите на НДК, Станишев я взе

Иван Гарелов пред в."24 часа", 16 май 2013


- Г-н Гарелов, всички партии май са готови да правят правителство, а усещането у хората е за пълна безнадеждност. Какво става?

- Моето мнение е по-различно, може би защото имам малко повече опит. Аз лично разчетох още в нощта на изборите няколко неща, които ми показват какво ще стане. Ще се опитам да обясня откъде получавам тези знаци, макар че то е толкова професионално, все едно да питаш рибаря откъде знае, че времето ще е хубаво или лошо.

- Какви бяха вашите знаци?

- Моментът беше много интересен към 23-23,30 ч в НДК. Нищо нямаше, само Волен обикаляше от студио в студио, даваше си офертата. Появи се Цветанов, демонстрира добро настроение, но си излезе с джипа. Фактически ГЕРБ се отказа от пресконференцията. Не дойдоха да благодарят на хората, които ги подкрепиха. Това вече

беше знак, че те
самите не се
виждат като ясен
победител

Да, победител по математически път, но очевидно властта им се изплъзва. До този момент, в който ние разговаряме, все още не са се показали.

Аз също исках да си тръгна по това време, но тогава на стълбите видях да се търкаля властта, никой не я взема. Аз не я взех, защото не е моя работа, но виж, Станишев я взе. Казвам го метафорично. Той я взе, защото влезе в залата за пресконференции по начин, по който обикновено победителят влиза, с такава осанка, настроение, увереност в това, което говореше, и изложи програмата си. Така вдъхна на хората усещането, че всичко е наред, правителство ще има, трудни преговори ще има. След това дойдоха и Местан, и Сидеров и допълниха картината.

- Каква е тя?

- Две неща ми направиха впечатление. Доказа се, че нещо има в резултата на ГЕРБ. Защо до последния момент

се държаха
толкова надменно
към другите

партии, след като съгласно прогнозите не се очакваше да имат толкова голяма разлика, че да управляват самостоятелно. Или са имали едно наум, че с някаква помощ, да кажем, с тези, скандалните бюлетини, са очаквали, че ще имат достатъчно преднина да управляват сами. Защо чак след като видяха резултата, започнаха да отправят анонси, че могат да направят коалиция? Това ме кара да мисля, че са очаквали друг убедителен резултат.

БСП излезе с формулировката за програмно правителство или правителство на националното единство много по-рано, още на конгреса. Струва ми се, че още в Брюксел, когато Сергей Станишев бе избран за председател на ПЕС, той спомена тази формулировка, по-късно и Лютви Местан. По този начин БСП се обърна към другите партии, които ще влязат в парламента, с ясна оферта. Те не водеха надменна политика спрямо другите партии. Те казаха: нашият противник е ГЕРБ, и водеха битка единствено срещу ГЕРБ.

В сегашната ситуация БСП е най-подготвена. Много внимателно следих какво казва Станишев. Като цели на това програмно правителство той посочи тези неща, които са приемливи и за другите. Той

не спомена
"Белене", не
спомена данъците

Но спомена няколко от идеите на "Атака".

- Това хитър ход ли е, за да привлече другите партии, след което пак да направи това, което е решила партията?

- Не е хитър ход, а оферти, отправени в ефира.

- Означава ли, че БСП се е отказала от идеите си и за "Белене", и за данъците?

- Нещата не можем да ги коментираме така пряко, можем само да ги тълкуваме. Очевидно е, че когато съставяш програмно правителство и определяш неговите основни цели, всеки ще направи някакви компромиси. В техните изказвания виждам къде всеки е склонен на компромис.

- Къде?

- Както казах, БСП не спомена някои от нещата, за които се знае, че ще бъдат оспорвани. Сидеров набляга само на социалните неща, но спря да споменава заплатата от 1000 лв. В същото време върви линията за спешно подобряване на материалното положение на хората. Това и трите партии го формулират, както и борбата с монополите, укрепването на държавния апарат, прочистването.


Това не е коалиция. Такава не може да бъде съставена, защото го има лошия спомен от тройната коалиция, както и лошата практика - делене 3-5-8, което беше делене на министерства. Когато говорим за програмно правителство, се определят целите. То намира широка парламентарна и извънпарламентарна подкрепа и се знае, че повече пазарлъци - да пуснем повече програми на турски например, няма. Търси се изпълнението на тези цели. Така и "Атака", и ДПС изглеждат съвсем съвместими, като подкрепят такова правителство. Защото на повърхността отговорността се носи от експерти, които не са политически лица.

- Звучи като смяна на терминологията. Има ли значение как ще се нарича, след като те ще управляват заедно, тъй като никой от тях не може поотделно?

- Не е така. Тук имаш предварително съгласувани цели, одобрени и от трите партии. Управление само от две партии, ако ДПС добие още един глас, също не е желателно. Един депутат винаги може да се купи, продаде и т.н. Затова смятам, че се търси баланс между трите.

- Вие бяхте пиар на НДСВ, когато партията стана част от тройната коалиция. Тя нямаше ли предварителни цели, в движение ли ги решаваха?

- Да, в движение. Първо разпределяш постовете по парчета.

- При програмно правителство другите две партии ще бъдат ли съгласни да участват в него, без да получат никакви постове?

- В това правителство никой няма да е представител на партия. Предполага се, че те могат да дадат идеи за някои фигури, които са експертни. Това е въпрос от кухнята им.

- Лютви Местан обяви, че няма да влиза в коалиция с "Атака".

- Да, никой няма да влиза в коалиция, и БСП също.

- Тоест това ги освобождава от отговорността им пред избирателите, така ли?

- Не е коалиция, защото по друг начин са изградени отношенията между партньорите. Важни са задачите, които предварително са начертани, и правителството трябва тях да изпълнява, а не капризите на една или друга партия. Даже би било логично, когато се изпълнят тези цели, правителството да е изпълнило и своята функция.

- Значи да си тръгне след една година?


- Може би. Ако обаче е успешно, може да си постави нови цели. То, между другото, избягва и неудобството от това, че "Атака" е смятана в Европа за националистическа партия. Ако беше в коалиция, това наистина щеше да дразни Европа, а немалко хора и у нас. Но забележи, че цялата кампания на "Атака" беше на социална основа. Тя въобще не отиде към националистическа пропаганда. Във всичките изказвания, които сега прави Волен Сидеров - той е достатъчно гъвкав, набляга само на социалната политика, никъде не се говори за лошите турци.

- Как ще коментирате работата на прокуратурата през последните дни?

- Лично аз бих посъветвал кабинета, доколкото зависи от него, да продължи тази линия, която започна прокуратурата, за да знаем, че най-големите мръсотии, които сега се случват и още дискутираме по тях, тази тиня няма да ги има. Прокуратурата трябва да извади меча и да не го прибира. Всички започнати неща трябва да стигнат докрай. Трябва да се приемат редица мерки, които новият кабинет трябва да реши по отношение на МВР, на ДАНС.

Да се
преразгледа
цялата структура
на МВР,

ако трябва, да се разформирова и да се изгради наново, да се обсъди бюджетът му. Но трябва да изживеем този катарзис, за да можем по-спокойно да решаваме икономическите си проблеми.

- Защо подслушването се превърна в такъв голям проблем, след като знаем, че винаги го е имало?

- Изпъкнаха няколко неща, които по-рано не са били наяве. Преди при подобен скандал виновният си отиваше. Спомни си Румен Петков с Братя Галеви. Дори главният двигател за напускането на Петков беше Минчо Спасов, председател на комисията по вътрешна сигурност, който е член на тройната коалиция. Той беше от НДСВ и въпреки това с действията си в парламента доведе до оттеглянето на Петков като министър на вътрешните работи. Цветанов да се е оттеглил с далеч по-страшни обвинения и провинения?

Другата причина е, че се оказа, че те се подслушват тотално. Още не сме разбрали кои журналисти и кои политици от опозицията са подслушвани незаконно, което е достатъчно скандално, на криминална основа. Това е събиране на данни, същото, което се вършеше по-рано от Шесто управление.

Оказа се, че се подслушват дори помежду си. Сами започнаха да се топят едни други, цялото им мъжкарство отиде на кино. Оказа се, че са жалки и подли страхливци и като вземе някой да потъва, хваща по-горните да потънат и те. Мирослав Найденов видя какво направи.
Смяташ ли, че Цветанов, като загази сега, няма да започне да топи и Бойко? Ще започне. Няколко пъти отправи предупреждения. Каза: За всичко съм питал министър-председателя.
В резултат на цялата тая кал, която започнаха да си хвърлят, изскочи това, че те се управляват като мафиотска групировка. Излиза, че цялата демократична основа, на която уж се гради обществото, е камуфлаж.

Това не е било. Знае се, че е имало фалшификации с бюлетини, но такъв гигантски номер като с тези бюлетини не е имало.

- И все пак всички партии признаха изборните резултати, което доведе до поредица от оставки в десницата. На много хора им е тъжно.

- Трябваше малко по-рано да им стане тъжно. Те и досега не признават главната причина, която доведе до провала им. Това е отношението към ГЕРБ. Костов и СДС се скараха на тая основа. Остатъчното СДС си върви с ГЕРБ, иска да прави съюз с него. Костов, който отначало подкрепяше ГЕРБ, малко по-далновидно накрая мина в пълна опозиционност. Не искаше да се ангажира, защото разбра, че това е губеща политика. Така се разделиха. Но петното върху десницата, че това е част от ГЕРБ, остана. Немалка част от водещите фигури в десницата дори излязоха с призиви: "Гласувайте за ГЕРБ, за да спрем БСП." Е, спряха го.

Нямаха елементарната далновидност, че ако ГЕРБ победи и управляваше, това щеше да означава, че

дясното
пространство
завинаги щеше
да е окупирано
от ГЕРБ

Ако ГЕРБ загубеше изборите, а десницата беше в парламента, тя като опозиция на левицата щеше да се консолидира, а не да бъде изместена и заличена. Може и да възникне нещо ново и синьо, но трябва да го направят съвсем млади и нови хора.

- Наесен ще има ли предсрочни избори?

- За страната е по-добре да има правителство и то да успее да оцелее до зимата. Стигне ли до зимата, значи ще оцелее и до пролетта. Ако изкара есента, значи тръгва на добре, ако хората усетят, че им се оправя положението.

Няма друга причина освен паритета, която да ни кара да бъдем толкова песимисти. Като полза е по-привлекателно да бъдеш песимист, тъй като е много вероятно да се сбъдне. Когато си оптимист, казват, че изказваш чуждо мнение. Даже и да познаеш, никой няма да се сети после. Аз пък ти казвам, че правителство ще има и то ще успее.