Показват се публикациите с етикет Станишев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Станишев. Показване на всички публикации

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Диктатурата на ГЕРБ не трябва да се връща

Мария Пиргова, в. "Преса", печатно издание, 19 юни 2013



Станишев, Местан и Орешарски сгрешиха с хода си да назначат спорна кандидатура за шеф на ДАНС - макивавелистки ход, в който целта оправдава средствата. А целта беше да се прекъсне срастването на МВР с икономиката. Това беше основният лозунг на БСП в предизборната кампания, за да не се позволява повече рекет върху бизнеса. Това е задача със свърхтрудност в сегашните условия.

Политика и морал

Не се съмнявам в държавническите намерения на Станишев, Местан и Орешарски. Склонна съм да повярвям в намеренията на Пеевски, защото в политиката можеха да се дадат множество подобни примери. Подобно е приятелството между генерал Де Гол и главата на колаборационисткото правителство на Франция Петен, който работи с нацистите в окупираната от тях Франция. Де Гол громи Петен по радиото от Англия, а за режима на Петен по това време активно работи емблематичният по-късно социалистически президент на Франция Митеран. Те са политици и работят за Франция - невинаги в съгласие. Но гражданите не са политици, голяма част от тях застават на морални позиции и не виждат възможните политически последствия. Такива примери историята също дава. Моралното избухване в Югославия срещу посттитовизма доведе на власт Милошевич. Именно милионните митинги доведоха човека, който ликвидира Югославия.

Давам тези примери, защото смятам, че днес гражданите, които протестират и искат оставката на правителството на Орешарски, съвсем не искат дестабилизация и обедняване на България. Те искат да се разреши един морален казус - не може преди изборите да се протестира против монополи и техни представители, а сега независимо от съображенията те пак да са на ключови позиции. Това е нормалната морална гражданска реакция.

Множеството от протестиращите иска ГЕРБ да е вън от властта.

Чия да е властта?

Но в настоящата политическа обстановка не може да се случат и двете - хем ГЕРБ да не е на власт, хем и правителството на Орешарски да не е. Повече от ясно е, че в момента няма друг политически субект, който да управлява. Затова е необходимо да се намери решение, което да позволи макар и малка стабилизация на институциите и тяхната нормална работа. Гражданите не могат да правят компромиси с морала си, но трябва да са зрели за политически компромиси. Правителството явно е готово на тях и ги прави. И това трябва да се използва. Защото това правителство е демократично и постъпва демократично за разлика от алтернативата ГЕРБ. По дефиниция властта на ГЕРБ беше диктатура на изпълнителната власт, съсредоточена в ръцете на Борисов и Цветанов. Техните политически престъпления са доказани, това протестиращите го знаят и не искат да ги върнат на власт.

Трите възможни сценария

Какви са в тези условия възможните сценарии за по-нататъшно развитие на събитията? Те са три.

Първият съдържа следните елементи:

1. Даване на възможност на правителството да заработи. Да избере съгласувано нов ръководител на ДАНС и да попълни липсващите позиции в правителството. Това може да стане при ясна позиция и обсъждане на кандидатурите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). За съжаление дори демокрацията не повелява да се обсъждат публично фигурите от сферата на сигурността, защото иначе няма да има държава, а тя е конструкцията, върху която се гради демокрацията.

2. Ясен и категоричен ангажимент на парламента заедно със социалните закони да започне работа по нов Избирателен кодекс, за който да даде срок и да предложи начин на работа с неправителствените организации.

3. Работата на правителството да се контролира публично от парламента, а министър-председателят да представи ясен график на действията си пред НС, по който да се отчита.

Избори, които да не нанасят още по-сериозен ущърб на държавата, може да се проведат, когато се формира нов съществен политически субект извън ГЕРБ, способен да вземе властта.

Шанс за десните

Това може да бъде дясно обединение или изкристализиране на нов десен субект от средата на протестиращите. Във времето това най-рано означава едновременност с европейските избори 2014. Правителството на Орешарски е най-големият шанс за консолидация на дясното и то не бива да я изпуска. Само така може да настъпи баланс в политическата система на България.

4. Правителството на Орешарски трябва да намери начин да изпълни своите социални обещания. Енергийните помощи са необходими за голяма част от населението.

5. Здравната карта трябва да заработи и цялото население на държавата да има достъп до медицинска помощ - спешна, фелшердска по места и после висококвалифицирана болнична помощ. От здравеопазване не бива преимуществено да се ползват само София и големите градове.

6. Публично трябва да се използват европейските средства, които се договорят в най-скоро време.

Вторият сценарий би бил следният:

1. Орешарски да подаде оставка. Президентът завърта отново парламентарната рулетка, като връчи мандат на най-голямата парламентарна група. ГЕРБ може да състави правителство само с части от БСП или ДПС, което е малко вероятно. Следва мандатът да се даде на БСП, после вероятно на ДПС. И чак след това да се обяви, че този парламент е изчерпан. Президентът съставя ново служебно правителство, отново под натиска на ГЕРБ.

2. Служебното правителство подготвя нови избори по сегашния Избирателен кодекс.

3. Не се осъществяват социалните мерки на правителството на БСП-ДПС. Цените на тока се вдигат, защото не може да се направят промени в закона за енергетиката.

4. Партиите се готвят за избори през октомври и политическият хаос не дава възможност нито за консолидация на дясна партия, нито за нов политически субект, който да влезе в новия парламент. Възможно е да влезе НФСБ и „Атака" да загуби мандати. БСП може да загуби част от мандатите си за сметка на ГЕРБ.

5. Следва нов мандат на ГЕРБ и още по-силен натиск върху бедните слоеве, безработните и държавните служители до нова нетърпимост.

Кризата в БСП

Този сценарий е възможен не само поради гражданските протести, но и поради кризата в БСП и заради сили в парламентарната й група, които са склонни да жертват обществения интерес в името на връщането на Георги Първанов на председателското място в БСП. От това печели само тесен кръг хора около Първанов и вероятно този път води към разцепление в БСП, като групата на Станишев остане определяща за следващите избори. Първанов вече не е способен да обедини БСП около себе си. Неговата колаборация с ГЕРБ става все по-явна.

6. В дългосрочен план този сценарий води към опита на Борисов да овладее президентската власт и да даде повече правомощия на президента с поправки в конституцията или с Велико народно събрание, вече под негов контрол. Това е логиката на режими като този на ГЕРБ.

Третият вариант:

1. Станишев подава оставка, за да запази правителството.

2. Търси се лидер на БСП. Първанов не може да бъде избран от сегашния Национален съвет. Той може само да предизвика разцепление, но от това едва ли ще спечели. Този състав на Националния партиен съвет може да избере само Станишев за лидер. Другата процедура е нов конгрес, но това е дългосрочна работа, ако трябва да е легитимна и без разцепление на партията.

3. Парламентарната група се разпада, защото без Станишев няма лидер. След разпада на групата на БСП правителството пада. Такъв самопожертвувателен жест от страна на Станишев е със съмнителна стойност и политически не носи дивиденти на никого освен отново на Борисов. Формално е възможно Първанов да се опитва да привлече 25 депутати от БСП и да направи правителство в рамките на този парламент заедно с ГЕРБ. Тези депутати заедно с Първанов обаче нямат политическо бъдеще.

Първия Български Бутон за споделяне

сряда, 19 юни 2013 г.

За казуса "Пеевски": без предразсъдъци и скрупули

 Явор Дачков, "Гласове",  16 юни 2013

В началото на този коментар трябва да направя две задължителни уговорки. Първата е относно тридневното му закъснение. Пиша го сега, защото трябваше да изчакам да мине спонтанната ми реакция на гняв срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за да събера повече информация относно мотивацията на този, меко казано, парадоксален избор. И за да не оставя на емоцията на улицата, която ми е най-близка по сърце, да замъгли преценката ми. Втората уговорка правя не за да изтъквам суетно минали заслуги, а за да припомня позицията си от последните години и за да не бъда несправедливо обвиняван в конюнктурни съображения.

Аз съм един от малкото журналисти, които писаха срещу Пеевски и неговата медийна империя активно през последните четири години. Винаги съм заставал с името зад думите си, когато много хора не смееха да повдигнат въпроса за медийния монопол поради конюнктурни причини.

През лятото на 2011 г. заедно с колегите ми Кристина Патрашкова и Недялко Недялков отидохме на лична среща с премиера Бойко Борисов и поискахме открито пред него да спре безобразието с монополното влияние на Делян Пеевски върху разпространението на вестници (днес той държи 95 на сто от него), както и абсурдното наливане на държавни пари в частните му вестници, телевизии и радиа, които иначе нямаше как да съществуват и които изпълняваха ролята на пропагандна машина за мръсни поръчки на ГЕРБ.

Казвам това на всички, които днес ме питат защо не съм на протестите. Аз протестирах тогава, когато Пеевски имаше най-опасната власт – властта над словото, но никой не излезе да протестира срещу него и неговата империя. Нещо повече. Десните партии в лицето на „Синята коалиция”, съставена от ДСБ и СДС, чиито привърженици днес са в ядрото на протестиращите, вземаха пари за предизборните си кампании от Цветан Василев и неговата банка, а медиите на Делян Пеевски бяха широко отворени за Костов и неговата политическа сила.

Нито един от тези политици не повдигна през годините въпроса за кошмарната медийна роля на този човек, въпреки че, забележете, и тогава той беше депутат от ДПС. Тоест политическа сила, срещу която десните и сините са били винаги принципна опозиция.

Казвам това, за да е ясно, че разбирам изключително добре спонтанната реакция срещу този човек и неговото назначение. Но в същото време се опасявам този протест да не бъде изроден като протестите от февруари. Единственият резултат от тях бе, че Волен Сидеров се върна отново в политиката и спечели огромно, неочаквано дори за него представителство в парламента. Най-голямата опасност, до която могат да доведат днешните спонтанни реакции на възмущение, е да върнат Бойко Борисов и Цветан Цветанов на бял кон във властта.

Сега започвам коментара си по същество.

Защо Пеевски?

Най-лесното е да се тръгне по баналния път на коментар, който свършва с изречението „червени боклуци” и „долу турците”. Всъщност този избор бе разчетен от хората погрешно като безскрупулна наглост. Като нахално налагане на волята на олигархията и триумф на нейната циничност.

За мен този избор е по-скоро признак на безпомощност и безгласен вик на отчаяние, който идва да ни каже, че в България не са останали абсолютно никакви елементи на държавност, а тя е превърната в разбойнически стан без правила, без закони, дори без човечност.

Няма друга логика, по която опитни политици като Местан, Станишев и Орешарски да издигнат одиозната фигура на Пеевски, освен ако не са водени от желанието веднъж завинаги да приключат с мутрите по мутренски. Тяхната логика трябва да бъде чута и разбрана, преди да ги съдим.

В самите изказвания и на Станишев, и на Местан имаше такива податки и те се молеха за две седмици толеранс, за да покажат резултат, защото сами си даваха сметка, че с разумни аргументи не могат да убедят никого. Че какво разумно би имало в избора на Делян Пеевски? Но както каза Станишев, нестандартната ситуация изисква нестандартно решение.

Други ключови думи за разбирането на този абсурден избор принадлежат на главния прокурор Сотир Цацаров, който на онази прочута пресконференция, която го превърна в герой, каза: на практика няма с кого да работя. Нито с ГДБОП, нито с МВР, нито с ДАНС. И допълни иронично: остава ми да работя само с пожарната.

Може би преди да предложат кандидатурата на Пеевски, политиците, и в частност Станишев, Местан и Орешарски, трябва да съобщят фактическото положение на службите и на държавата, заварени след управлението на ГЕРБ, но това би уязвило собствените им партии, защото и в техните редици има действащи политици, възползвали се от срастването на държавата с престъпността.

Ключът за избора на Пеевски трябва да бъде търсен и във внезапното и бързо преструктуриране на сектора за сигурност. ГДБОП бе закрита като самостоятелна структура и бе сложена на подчинение към ДАНС, а единственото конкретно обещание на Пеевски бе, че ще се пребори с контрабандата.

Тук трябва ясно да се каже, че ГДБОП беше и е оперативната служба, която осигурява безпроблемния трафик на контрабанда. По разказите на висши полицаи, за да не се обърка някой важен канал, коли със служители на ГДБОП стоят на място и следят за безпроблемното преминаване на контрабандната стока, в случай че нещо се обърка – правилният митничар не е на смяна или някой друг е решил самодейно да прояви съвест и да спре пратката.

Контрабандата в България обхваща огромен брой артикули – от цигари, наркотици, алкохол и горива до зеленчуци, пилешко, свинско и говеждо месо. Това уврежда икономиката ни според различни изчисления поне с близо 3 млрд. лв. на година. Да не говорим, че предишният шеф на ГДБОП Станимир Флоров, чието име повечето от протестиращите днес не са и чували, бе на заплата при хора като Брендо и Таки и благодарение на тази висша закрила наркотиците стигат до всяко едно училище в България и тровят децата ни.

Логиката на Станишев, Орешарски и Местан е много проста и прагматична. В опосканата хазна те искаха да приберат тези близо 3 млрд. лв. за държавата. Ако имаха задни мисли, нямаше да слагат Делян Пеевски начело, за да привлекат вниманието, а щяха да се ползват от услугите на един куп безлични чиновници, чиито име никой не знае и които са в тези служби от години.

Делян Пеевски има грехове, за които трябва да му бъде търсена отговорност, и това ще коментирам след малко. Но той не играе и не е участник с никого от големите в контрабандата и наркотиците. Освен това е преживял, изглежда, доста големи унижения по времето на Борисов и Цветанов, които не унищожиха империята му, а я подчиниха и го накараха да им слугува по безобразен начин. Симптом за това бе, че за първи път от десет години той преговори под светлината на прожекторите, от парламентарната трибуна, срещу Цветан Цветанов миналата седмица. Именно медиите на Пеевски бяха най-големият мракобесен пропагандатор на престъпленията на Цветанов и Борисов. Явно е, че това е правено не от любов, а с взаимни компромиси по мутренски: „Ние ти оставяме малко бизнес, но ти ще ни лижеш задниците”.

Доколкото съм осведомен, върхът на разрива между Цветан Василев и Бойко Борисов е настъпил в края на миналата година, когато Борисов е поискал да му вземе банката, както навремето придоби „Сибанк” и накараха Славчо Христов да я прехвърли на Цветелина Бориславова. Василев му е отказал и тогава започнаха спонтанните протести по улицата.

Искам да кажа, че когато Станишев и Местан казват, че Делян Пеевски е мотивиран, това не трябва да се възприема като метафора, а съвсем буквално. Също така, и което е по-важното, само човек, който не се занимава с контрабанда и е външен на прогнилата система за сигурност, която обслужваше контрабандните канали през последните 20 г., може да я пресече, но това определено няма как да бъде чист и неопетнен идеалист, какъвто си представят всички хора от протестите. Нека всеки да съди по себе си, но аз не познавам разумен и почтен човек, който би излязъл срещу цялото статукво, за да му вземат главата или да унищожат семейството му.

Нека не забравяме, че зад Борисов и Цветанов стои цялата оцеляла структура на СИК. Тук отварям една скоба към всички протестиращи днес. Защо не излязохте по улиците, когато Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, кмет на София, а по-късно и премиер? Този човек търгуваше с наркотици, а неговата фирма „Ипон” бе употребявана за физическа саморазправа и силови акции срещу конкурентите на СИК. Искам да кажа, че реакцията срещу Пеевски е абсолютно несъразмерна срещу всички безобразия, които ни сполетяха дотук, и че по налудничав начин в последно време улицата винаги се включва по най-неадекватното време, за да свърши работа на олигархията, срещу която протестира.

Знам колко са лениви читателите и искам да припомня на това място, че съм срещу назначаването на Пеевски, но се опитвам да си го обясня, за да взема разумно решение и да си направя точните изводи за ситуацията. Аз бих се включил в тези протести две седмици след избора на този човек, за да видя дали ще направи това, което обещава. Така или иначе, той остана в миналото. Нещо, което, забележете, Местан, Станишев и Орешарски постигнаха без много усилия. Тяхната номинация неутрализира Делян Пеевски и това трябва да им бъде признато, без да ги съдим прибързано. Предстои държавата да си изтегли парите от банката на неговия покровител. Той няма да бъде върнат на депутатското си място и въобще гражданите със своя протест и политиците със своята адекватност свършиха полезна работа, но само донякъде.

Какво ще се случи, ако Орешарски подаде оставка, както искат протестиращите?

ДПС ще вземе мандата и "здравите" сили там заедно със здравите "сили" от БСП и ГЕРБ ще ни спретнат такова националноотговорно правителство, че свят ще ни се завие. ДАНС и контрабандата ще се ръководят от човек на име Писанчев, Драшков, Марков, Данчев и прочие. На тълпата ще хвърлят труповете на Волен и Сергей, за да си мислят "будните" българи, че са смачкали главата на мафията, и всичко ще си тръгне постарому. Хем и десните граждани ще си начешат крастата да заявят публично гражданската си позиция, хем и никой няма повече да посмее да пречи на истинската мафия да си разиграва коня.

Какво да се прави от тук нататък?

Имаме проблем с 32 на сто от българското население, което гласува за мафията от СИК, наречена ГЕРБ, и с факта, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов все още са на свобода и не са в затвора. Те са основни претенденти за властта, ако това правителство падне.

Няколко думи за левите и десните. Най-голямата грешка, която БСП може да допусне, е да жертва Станишев в този момент, а на негово място да дойдат Георги Първанов, Румен Петков и всички реваншисти от БКП, свързани идейно и икономически с мутренските групировки на прехода и Русия.

Без да се притеснявам, бих казал, че Станишев, в качеството си на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. (Като не броим доброто й пласиране и при Сакскобургготски.) Искам да кажа, че тази партия не умря въпреки всички прокоби, и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката.

Преди да протестират десните, трябва да направят единна и сплотена десница, за да не бъдат протестите им използвани от ГЕРБ, Яне Янев, Цеко Минев и от всеки друг, за когото можете да се сетите. Много е добре да викаш срещу комунистите и турците, защото не се налага да мислиш. А политиката в България е доста по-сложна от инфантилната игра на стражари и апаши.

Кабинетът на Орешарски е много добър, защото включва в себе си експерти и от ляво, и от дясно, на които трябва да се даде шанс да работят по истинските проблеми на България. Чест прави на тези хора, че се захванаха първо да разчистят авгиевите обори на ДАНС, ГДБОП и контрабандата, защото знаят, че без радикална смяна на системата всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.

Би било груба грешка от страна на протестиращите да искат тяхната оставка, от която да се възползват Борисов и СИК. По-добре да продължат с уличния натиск и да искат цялата истина за задкулисното състояние на България докрай. Без да събарят правителството и без да се отказват от уличния си ангажимент. И без да позволяват на Яне Янев и Бойко Борисов да ги яхнат.

Видях Лиляна Павлова на един от протестите. Тя бе касичката, която осигуряваше на Борисов огромни комисиони от грандоманските му строежи. Ако този протест е автентичен, трябваше да я изхвърли, защото тя няма място там.

По парадокс Орешарски, Станишев и Местан мислят същото като хората от улицата. Просто трябва да се съберат и да изяснят какво правим от тук нататък. Окопаването в лагери и подозирането на другия непременно в зла умисъл върши работата на олигархията.

И още нещо специално за тези, които мислят в идеални категории. Животът никога не ги предлага в чист вид. Има добро и зло и трябва винаги да застанем от страната на доброто. В политиката и в житейската страст това никога не се явява като ясен и отчетлив избор. Прочетете Стария завет и Шекспир, за да си дадете сметка за демона, който движи страстта по властта, жените и парите.  Идеално разделение има само в приказките. А нищо от това, което се случва днес, не се случва и без нашето активно участие. Докато не разберем, че ние самите сме част от този проблем, и не променим собствения си начин на живот, отношението си към другите и начина, по който общуваме с тях, нищо не може да се случи. Най-лесно е да плюем по всеки, който се опитва да се справи сам в този абсолютен бълвоч.

Ако са останали граждани тук, те ще продължат да искат не оставката на Орешарски, защото на негово място ще дойде Лешников, както казва Волен Сидеров, и всичко ще си остане постарому, а да искат радикално цялата истина за състоянието на България през последните 23 г., а аз бих акцентирал особено на последните четири, когато мафията си имаше държава и се разпореждаше в нея като мутренска групировка.

И накрая една заядлива забележка към мои приятели, дейци на културата, които изведнъж започнаха да имат отношение към шефа на ДАНС, област, от която нямат и понятие. Как понесохте четири години отявлен простак, мултак и бездарен селянин като Вежди Рашидов да ви бъде министър и не посмяхте веднъж да излезете и да викате срещу комунистите, турците и мафията, които той олицетворяваше в пълен вид, а сега с патос протестирате срещу хора, за които знаете, че няма да ви навредят по никакъв начин? Много жалко ще бъде, ако този протест бъде суетен и приключи със свалянето на Орешарски от властта.

Завършвам с думите на отец Александър Шмеман от прочутите му „Дневници”. В събота, на 22 март 1975 г., той е написал следното:

Вчера имах дълъг разговор с Максимов. Само дето участието ни в Националния съвет на църквите го довежда до бяс: как е възможно да имаш каквато и да било работа с хора, които обсъждат правата на хомосексуалистите. Това в Русия никога няма да го разберат... В останалото е искрен, пламенен и симпатичен, но разбира се, и ограничен от перспективата на „десните” и „левите”, от съветското си манихейство... Неспособен е да разбере, че в известен смисъл за всичко „ляво” отговорност носят винаги „десните”, а за всичко „дясно” – „левите”, че самата тази диалектика е безнадеждна и че делото на християните е да извисят и по този начин да я разрешат, екзорцират, сублимират.

(Прот. Александър Шмеман, „Дневници 1973-1983”)

Първия Български Бутон за споделяне

събота, 1 юни 2013 г.

Станишев е слаб лидер, бута Орешарски да вади кестените

Излъгаха хората от улицата, но гневът им не е приспан за още 4 години


Доц. Александър Маринов пред Фактор.бг, 29 Май 2013

Александър Маринов е доцент в катедра Публична администрация на СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по социология. Автор на книгите "Административният елит на ХХІ век" и "Обществени елити и лидерство в страните в преход". Бивш лидер на БСП – София, но от години е скъсал с политиката.


- Доц. Маринов, Пламен Орешарски представи едни симпатични и читави хора за министри, но какво им липсва, за да ги усетят хората като истински отбор от победители и спасители на нацията?

- Това правителство до последния момент беше афиширано и представяно като програмно. Но на всички вече трябва да е ясно, че няма програмен кабинет, защото реално липсва програма, която да е носещата конструкция на неговия състав и политика. Отбелязвам това, защото именно програмата може да бъде единствената силна и обединителна връзка на различни личности, подкрепяни от партии и заинтересовани групи. Не съществува ясна програма на кабинета, обсъдена с обществото, а това дава възможност за различни интерпретации и спекулации, верни и неверни. Мотивите за работа на личностите в този екип могат да са най-различни – произтичащи от чувство за дълг, от компетентност, от желание да се  решат проблемите. Стойностите на хората са важни, но те не могат да заменят политиките. От гледна точка на качеството на повечето от членовете на кабинета той е неизмеримо по-добър от състава на предишните правителства – служебното и на ГЕРБ, дори по-добро и от екипа на Станишев в тройната коалиция. Но това е оценка на база на личните качества на отделните министри, естествено не на всичките, защото има някои спорни, някои странни номинации. Но проблемът не опира до качествата и възможностите на тези хора, а до това какво ще правят, какво ще ги обединява и как ще се отчитат пред обществото – това е големият въпрос. Важно е и да се знае, кой стои зад тях,  в смисъл, кой ще носи отговорността, защото сами по себе си и Орешарски, и хората от екипа му не могат да поемат отговорността от едно управление на държавата.

- Наричат вече иронично кабинета „Олигарски”, до колко новите министри ще бъдат зависими от интересите на гражданите или на олигархичните кръгове?
- Различни неща се говорят за влиянието на олигархичните кръгове и затова продължавам да твърдя, че е нужна програма конкретна, за да се минимизира опасността да бъдат прокарвани решения в частен или групов интерес, но представяни като действия в полза на обществото. Сега такива гаранции не съществуват. Ходът с новото правителство е хазартен, може да стане, може и да не стане. Обикновено, както сочи българската практика, по-скоро  нещата не стават. Трудно е от сега да пророкуваме какво ще се случи, но аз лично мисля, че в състава има няколко добри министри. Персонално смятам, че Цветлин Йовчев и Зинаида Златанова са  точни попадения. Пресилено е да се смята, че Йовчев е човек на ГЕРБ. Той е преди всичко професионалист, много компетентен в областта си и се надявам, че ще свърши работа, ако има необходимата подкрепа и воля да се действа. Защото една голяма част от проблемите, с които се сблъсква българското общество, са свързани с нежеланието на държавата да постави на мястото им хора, които забогатяха баснословно за сметка на всички останали. Има и някои странни членове на новия Министерски съвет. Сами по себе си те  не са за подценяване, но мястото на което са сложени е необичайно. Драгомир Стойнев е интелигентен човек, но да се заеме с икономиката и енергетиката е доста смело решение. Чудно е и как специалист по синтаксис ще съчетава уменията си в министерството на спорта. Разбирам, че световната практика не налага винаги министърът да е специалист в дадената област, но тогава поне трябва да бъде изявена политическа личност, доказала се. Тоест, това, което констатираме за този кабинет, при цялото ми уважение към предложените имена и симпатии към някои от тях, е потвърждение на моите предварителни прогнози още от деня на изборите, че много трудно такова правителство ще може да бъде стабилно и то поради една единствена причина – защото няма обединяваща връзка, чрез програмата, политическа или управленска, която да гарантира на кабинета един стартов лимит на доверие от страна на обществото. Не е толкова важно какви политически комбинации ще извъртят партиите, въпросът е, че обществото малко трудно ще приеме едно правителство, извадено някак си от цилиндъра.

- Критичните забележки са повече, но как да си обясним факта, че Станишев не си е взел поука след провала на тройната коалиция и създава усещането, че не се е справил със задачата си и се крие зад Орешарски?

- Причините можем да ги търсим в три нива. Първото и най-високо ниво е, че БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усувършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в едно чувство за безнаказаност. Колко избори загуби Станишев, колко пакости направи, но нищо не му се случва, за съжаление. Това е отговорна задача на  колективните ръководни органи на БСП като цяло. В политиката ръководителите и лидерите правят това, което им позволят техните екипи и последователи. Аз много пъти съм го казвал и не вярвам да се приеме като някакво лично отношение, а и няма място за такова, но Станишев е слаб лидер и това си личи в ключови моменти. Той се поокопити и започна да прави глупости – нареди еднолично листите на БСП. Една от причините партията му да загуби изборите от ГЕРБ са неубедителните листи на много места в страната. Същата е историята и с реденото на новия кабинет – бута Орешарски отпред, но се меси и знам, че много активно го е правил при подбора на имената. Но Станишев има друга цел и това е много ясно - той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня. Орешарски е умен, опитен човек, предпазлив, ще видим как ще действа, когато вече има властта в ръцете си. А тези, които веднъж са избрали правителството, много ще се замислят дали да го бутнат, каквото и да прави, защото ситуацията е много деликатна. В парламента има много хора, които при едни следващи избори няма да попаднат отново там и си дават ясна сметка за това.

- Но тази позиция на Станишев и елита на БСП не е ли лицемерна и нечестна към хората, и то точно в ситуация на криза?

- Това е най-мекият израз, който може да се използва. Могат да се кажат и още по-силни, и още по-точни думи. Да това е лицемерие, интересчийство и непочтеност. Проследете само от февруари когато беше конгресът на БСП до днес колко пъти се извъртя позицията на столетницата, как се пренаписваха документите, разбира се без никакви уставни основания. Даже министерството на социалната политика беше дадено на ДПС. Ще намерят оправдание и обяснение, че трябвало да се съобразяват и с партньорите. Но истината е друга – това е начин да се избяга от изпълнението на ангажименти, които БСП и Станишев не са имали намерение да изпълняват.

- Тази нечестна игра няма ли да има ефекта на бумеранг за Станишев и правителството, което създаде?

- Ефектът на бумеранга няма да ги подмине, ще има ответна реакция. Аз не предричам голяма кариера за този лидер, независимо, че успя да го изберат за председател на ПЕС. Но за правителството още е рано да говорим, то може да не бъде лицемерно. Участниците в този кабинет, ако искат и имат воля биха могли да направят добри за България неща.

- Извън властта каква е перспективата на Борисов и ГЕРБ?

- Въпросът е много интересен. В случая имаме едно типично раздвояване на възможностите. Единият вариант е, ако БСП и ДПС решат да разровят делата на ГЕРБ, това е логичното и разумното поведение. Но от друга страна, аз не съм сигурен, че така ще се развият нещата, защото може да се реши да се прибегне към друг вариант - да се заиграе с ГЕРБ, да се потърси някакво разширяване на подкрепата за Орешарски, да се направи политическа сделка. Всичко зависи от това с какво ще разполагат тези, които биха могли да притиснат Борисов и хората край него. Ако имат сериозни, уличаващи факти и доказателства, могат да ги направят много сговорчиви. Какво ще стане, е трудно сега да се каже. Не е ясно, ако ГЕРБ бъдат подгонени от правосъдната система как ще се държи парламентарната им група, партията им, ще останат ли единни или ще тръгнат да се спасяват.

- Ако кабинетът на Орешарски оцелее, какво ще е най-характерно за него?

- Смятам, че един от основните белези на този управленски мандат, на парламента и правителството ще бъдат чести резки, нелогични на пръв поглед, продиктувани от задкулисно-властови комбинации промени. Ще има много силна турбулентна политическа и управленска среда, предстои ни да живеем в интересно време.

- Какво ще е поведението на големия играч – хората от улицата,  които партиите не слагат в сметките си?

- Виждам тези хора не само на нови протести, но и в политиката. Реално  ги изиграха по различни начини. А сред тях има много читави и истински, непоставени лица. Реално почти 75% от българите нямат представителство в този парламент, това не е било никога. Гласът на улицата тепърва предстои да се чуе в политиката, защото не вярвам, че това правителство ще се захване да решава проблемите на хората, тогава те ще се възпроизведат, може и преди есента хората пак да се надигнат. Важно е да се разбере от политиците, че обществото не е приспано за още 4 години и скоро ще го разберем.

Първия Български Бутон за споделяне