За казуса "Пеевски": без предразсъдъци и скрупули

 Явор Дачков, "Гласове",  16 юни 2013

В началото на този коментар трябва да направя две задължителни уговорки. Първата е относно тридневното му закъснение. Пиша го сега, защото трябваше да изчакам да мине спонтанната ми реакция на гняв срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, за да събера повече информация относно мотивацията на този, меко казано, парадоксален избор. И за да не оставя на емоцията на улицата, която ми е най-близка по сърце, да замъгли преценката ми. Втората уговорка правя не за да изтъквам суетно минали заслуги, а за да припомня позицията си от последните години и за да не бъда несправедливо обвиняван в конюнктурни съображения.

Аз съм един от малкото журналисти, които писаха срещу Пеевски и неговата медийна империя активно през последните четири години. Винаги съм заставал с името зад думите си, когато много хора не смееха да повдигнат въпроса за медийния монопол поради конюнктурни причини.

През лятото на 2011 г. заедно с колегите ми Кристина Патрашкова и Недялко Недялков отидохме на лична среща с премиера Бойко Борисов и поискахме открито пред него да спре безобразието с монополното влияние на Делян Пеевски върху разпространението на вестници (днес той държи 95 на сто от него), както и абсурдното наливане на държавни пари в частните му вестници, телевизии и радиа, които иначе нямаше как да съществуват и които изпълняваха ролята на пропагандна машина за мръсни поръчки на ГЕРБ.

Казвам това на всички, които днес ме питат защо не съм на протестите. Аз протестирах тогава, когато Пеевски имаше най-опасната власт – властта над словото, но никой не излезе да протестира срещу него и неговата империя. Нещо повече. Десните партии в лицето на „Синята коалиция”, съставена от ДСБ и СДС, чиито привърженици днес са в ядрото на протестиращите, вземаха пари за предизборните си кампании от Цветан Василев и неговата банка, а медиите на Делян Пеевски бяха широко отворени за Костов и неговата политическа сила.

Нито един от тези политици не повдигна през годините въпроса за кошмарната медийна роля на този човек, въпреки че, забележете, и тогава той беше депутат от ДПС. Тоест политическа сила, срещу която десните и сините са били винаги принципна опозиция.

Казвам това, за да е ясно, че разбирам изключително добре спонтанната реакция срещу този човек и неговото назначение. Но в същото време се опасявам този протест да не бъде изроден като протестите от февруари. Единственият резултат от тях бе, че Волен Сидеров се върна отново в политиката и спечели огромно, неочаквано дори за него представителство в парламента. Най-голямата опасност, до която могат да доведат днешните спонтанни реакции на възмущение, е да върнат Бойко Борисов и Цветан Цветанов на бял кон във властта.

Сега започвам коментара си по същество.

Защо Пеевски?

Най-лесното е да се тръгне по баналния път на коментар, който свършва с изречението „червени боклуци” и „долу турците”. Всъщност този избор бе разчетен от хората погрешно като безскрупулна наглост. Като нахално налагане на волята на олигархията и триумф на нейната циничност.

За мен този избор е по-скоро признак на безпомощност и безгласен вик на отчаяние, който идва да ни каже, че в България не са останали абсолютно никакви елементи на държавност, а тя е превърната в разбойнически стан без правила, без закони, дори без човечност.

Няма друга логика, по която опитни политици като Местан, Станишев и Орешарски да издигнат одиозната фигура на Пеевски, освен ако не са водени от желанието веднъж завинаги да приключат с мутрите по мутренски. Тяхната логика трябва да бъде чута и разбрана, преди да ги съдим.

В самите изказвания и на Станишев, и на Местан имаше такива податки и те се молеха за две седмици толеранс, за да покажат резултат, защото сами си даваха сметка, че с разумни аргументи не могат да убедят никого. Че какво разумно би имало в избора на Делян Пеевски? Но както каза Станишев, нестандартната ситуация изисква нестандартно решение.

Други ключови думи за разбирането на този абсурден избор принадлежат на главния прокурор Сотир Цацаров, който на онази прочута пресконференция, която го превърна в герой, каза: на практика няма с кого да работя. Нито с ГДБОП, нито с МВР, нито с ДАНС. И допълни иронично: остава ми да работя само с пожарната.

Може би преди да предложат кандидатурата на Пеевски, политиците, и в частност Станишев, Местан и Орешарски, трябва да съобщят фактическото положение на службите и на държавата, заварени след управлението на ГЕРБ, но това би уязвило собствените им партии, защото и в техните редици има действащи политици, възползвали се от срастването на държавата с престъпността.

Ключът за избора на Пеевски трябва да бъде търсен и във внезапното и бързо преструктуриране на сектора за сигурност. ГДБОП бе закрита като самостоятелна структура и бе сложена на подчинение към ДАНС, а единственото конкретно обещание на Пеевски бе, че ще се пребори с контрабандата.

Тук трябва ясно да се каже, че ГДБОП беше и е оперативната служба, която осигурява безпроблемния трафик на контрабанда. По разказите на висши полицаи, за да не се обърка някой важен канал, коли със служители на ГДБОП стоят на място и следят за безпроблемното преминаване на контрабандната стока, в случай че нещо се обърка – правилният митничар не е на смяна или някой друг е решил самодейно да прояви съвест и да спре пратката.

Контрабандата в България обхваща огромен брой артикули – от цигари, наркотици, алкохол и горива до зеленчуци, пилешко, свинско и говеждо месо. Това уврежда икономиката ни според различни изчисления поне с близо 3 млрд. лв. на година. Да не говорим, че предишният шеф на ГДБОП Станимир Флоров, чието име повечето от протестиращите днес не са и чували, бе на заплата при хора като Брендо и Таки и благодарение на тази висша закрила наркотиците стигат до всяко едно училище в България и тровят децата ни.

Логиката на Станишев, Орешарски и Местан е много проста и прагматична. В опосканата хазна те искаха да приберат тези близо 3 млрд. лв. за държавата. Ако имаха задни мисли, нямаше да слагат Делян Пеевски начело, за да привлекат вниманието, а щяха да се ползват от услугите на един куп безлични чиновници, чиито име никой не знае и които са в тези служби от години.

Делян Пеевски има грехове, за които трябва да му бъде търсена отговорност, и това ще коментирам след малко. Но той не играе и не е участник с никого от големите в контрабандата и наркотиците. Освен това е преживял, изглежда, доста големи унижения по времето на Борисов и Цветанов, които не унищожиха империята му, а я подчиниха и го накараха да им слугува по безобразен начин. Симптом за това бе, че за първи път от десет години той преговори под светлината на прожекторите, от парламентарната трибуна, срещу Цветан Цветанов миналата седмица. Именно медиите на Пеевски бяха най-големият мракобесен пропагандатор на престъпленията на Цветанов и Борисов. Явно е, че това е правено не от любов, а с взаимни компромиси по мутренски: „Ние ти оставяме малко бизнес, но ти ще ни лижеш задниците”.

Доколкото съм осведомен, върхът на разрива между Цветан Василев и Бойко Борисов е настъпил в края на миналата година, когато Борисов е поискал да му вземе банката, както навремето придоби „Сибанк” и накараха Славчо Христов да я прехвърли на Цветелина Бориславова. Василев му е отказал и тогава започнаха спонтанните протести по улицата.

Искам да кажа, че когато Станишев и Местан казват, че Делян Пеевски е мотивиран, това не трябва да се възприема като метафора, а съвсем буквално. Също така, и което е по-важното, само човек, който не се занимава с контрабанда и е външен на прогнилата система за сигурност, която обслужваше контрабандните канали през последните 20 г., може да я пресече, но това определено няма как да бъде чист и неопетнен идеалист, какъвто си представят всички хора от протестите. Нека всеки да съди по себе си, но аз не познавам разумен и почтен човек, който би излязъл срещу цялото статукво, за да му вземат главата или да унищожат семейството му.

Нека не забравяме, че зад Борисов и Цветанов стои цялата оцеляла структура на СИК. Тук отварям една скоба към всички протестиращи днес. Защо не излязохте по улиците, когато Бойко Борисов стана главен секретар на МВР, кмет на София, а по-късно и премиер? Този човек търгуваше с наркотици, а неговата фирма „Ипон” бе употребявана за физическа саморазправа и силови акции срещу конкурентите на СИК. Искам да кажа, че реакцията срещу Пеевски е абсолютно несъразмерна срещу всички безобразия, които ни сполетяха дотук, и че по налудничав начин в последно време улицата винаги се включва по най-неадекватното време, за да свърши работа на олигархията, срещу която протестира.

Знам колко са лениви читателите и искам да припомня на това място, че съм срещу назначаването на Пеевски, но се опитвам да си го обясня, за да взема разумно решение и да си направя точните изводи за ситуацията. Аз бих се включил в тези протести две седмици след избора на този човек, за да видя дали ще направи това, което обещава. Така или иначе, той остана в миналото. Нещо, което, забележете, Местан, Станишев и Орешарски постигнаха без много усилия. Тяхната номинация неутрализира Делян Пеевски и това трябва да им бъде признато, без да ги съдим прибързано. Предстои държавата да си изтегли парите от банката на неговия покровител. Той няма да бъде върнат на депутатското си място и въобще гражданите със своя протест и политиците със своята адекватност свършиха полезна работа, но само донякъде.

Какво ще се случи, ако Орешарски подаде оставка, както искат протестиращите?

ДПС ще вземе мандата и "здравите" сили там заедно със здравите "сили" от БСП и ГЕРБ ще ни спретнат такова националноотговорно правителство, че свят ще ни се завие. ДАНС и контрабандата ще се ръководят от човек на име Писанчев, Драшков, Марков, Данчев и прочие. На тълпата ще хвърлят труповете на Волен и Сергей, за да си мислят "будните" българи, че са смачкали главата на мафията, и всичко ще си тръгне постарому. Хем и десните граждани ще си начешат крастата да заявят публично гражданската си позиция, хем и никой няма повече да посмее да пречи на истинската мафия да си разиграва коня.

Какво да се прави от тук нататък?

Имаме проблем с 32 на сто от българското население, което гласува за мафията от СИК, наречена ГЕРБ, и с факта, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов все още са на свобода и не са в затвора. Те са основни претенденти за властта, ако това правителство падне.

Няколко думи за левите и десните. Най-голямата грешка, която БСП може да допусне, е да жертва Станишев в този момент, а на негово място да дойдат Георги Първанов, Румен Петков и всички реваншисти от БКП, свързани идейно и икономически с мутренските групировки на прехода и Русия.

Без да се притеснявам, бих казал, че Станишев, в качеството си на лидер на европейската левица, е единственият легитимен европейски политик в България, който поради европейския си пост най-малкото гарантира нейната ориентация. Няма да изброявам другите му качества, които той прояви през годините, но е факт, че за втори път след краха на Виденов БСП участва в управлението на България при лидерството на Станишев. (Като не броим доброто й пласиране и при Сакскобургготски.) Искам да кажа, че тази партия не умря въпреки всички прокоби, и не само това. Издигна на водещи места нормални и интелигентни хора, като постави в ъгъла одиозни фигури от миналото. Срам за всички тях, които днес му искат оставката.

Преди да протестират десните, трябва да направят единна и сплотена десница, за да не бъдат протестите им използвани от ГЕРБ, Яне Янев, Цеко Минев и от всеки друг, за когото можете да се сетите. Много е добре да викаш срещу комунистите и турците, защото не се налага да мислиш. А политиката в България е доста по-сложна от инфантилната игра на стражари и апаши.

Кабинетът на Орешарски е много добър, защото включва в себе си експерти и от ляво, и от дясно, на които трябва да се даде шанс да работят по истинските проблеми на България. Чест прави на тези хора, че се захванаха първо да разчистят авгиевите обори на ДАНС, ГДБОП и контрабандата, защото знаят, че без радикална смяна на системата всичко останало са празни приказки и преливане от пусто в празно.

Би било груба грешка от страна на протестиращите да искат тяхната оставка, от която да се възползват Борисов и СИК. По-добре да продължат с уличния натиск и да искат цялата истина за задкулисното състояние на България докрай. Без да събарят правителството и без да се отказват от уличния си ангажимент. И без да позволяват на Яне Янев и Бойко Борисов да ги яхнат.

Видях Лиляна Павлова на един от протестите. Тя бе касичката, която осигуряваше на Борисов огромни комисиони от грандоманските му строежи. Ако този протест е автентичен, трябваше да я изхвърли, защото тя няма място там.

По парадокс Орешарски, Станишев и Местан мислят същото като хората от улицата. Просто трябва да се съберат и да изяснят какво правим от тук нататък. Окопаването в лагери и подозирането на другия непременно в зла умисъл върши работата на олигархията.

И още нещо специално за тези, които мислят в идеални категории. Животът никога не ги предлага в чист вид. Има добро и зло и трябва винаги да застанем от страната на доброто. В политиката и в житейската страст това никога не се явява като ясен и отчетлив избор. Прочетете Стария завет и Шекспир, за да си дадете сметка за демона, който движи страстта по властта, жените и парите.  Идеално разделение има само в приказките. А нищо от това, което се случва днес, не се случва и без нашето активно участие. Докато не разберем, че ние самите сме част от този проблем, и не променим собствения си начин на живот, отношението си към другите и начина, по който общуваме с тях, нищо не може да се случи. Най-лесно е да плюем по всеки, който се опитва да се справи сам в този абсолютен бълвоч.

Ако са останали граждани тук, те ще продължат да искат не оставката на Орешарски, защото на негово място ще дойде Лешников, както казва Волен Сидеров, и всичко ще си остане постарому, а да искат радикално цялата истина за състоянието на България през последните 23 г., а аз бих акцентирал особено на последните четири, когато мафията си имаше държава и се разпореждаше в нея като мутренска групировка.

И накрая една заядлива забележка към мои приятели, дейци на културата, които изведнъж започнаха да имат отношение към шефа на ДАНС, област, от която нямат и понятие. Как понесохте четири години отявлен простак, мултак и бездарен селянин като Вежди Рашидов да ви бъде министър и не посмяхте веднъж да излезете и да викате срещу комунистите, турците и мафията, които той олицетворяваше в пълен вид, а сега с патос протестирате срещу хора, за които знаете, че няма да ви навредят по никакъв начин? Много жалко ще бъде, ако този протест бъде суетен и приключи със свалянето на Орешарски от властта.

Завършвам с думите на отец Александър Шмеман от прочутите му „Дневници”. В събота, на 22 март 1975 г., той е написал следното:

Вчера имах дълъг разговор с Максимов. Само дето участието ни в Националния съвет на църквите го довежда до бяс: как е възможно да имаш каквато и да било работа с хора, които обсъждат правата на хомосексуалистите. Това в Русия никога няма да го разберат... В останалото е искрен, пламенен и симпатичен, но разбира се, и ограничен от перспективата на „десните” и „левите”, от съветското си манихейство... Неспособен е да разбере, че в известен смисъл за всичко „ляво” отговорност носят винаги „десните”, а за всичко „дясно” – „левите”, че самата тази диалектика е безнадеждна и че делото на християните е да извисят и по този начин да я разрешат, екзорцират, сублимират.

(Прот. Александър Шмеман, „Дневници 1973-1983”)

Част от групата на ГЕРБ ще се ориентира към силните на деня

Фактори пазят Борисов да не последва съдбата на Цветанов

Политологът Иво Христов пред Коментатор.бг, 24 май 2013

Г-н Христов, неочаквано бързо се развиват събитията след изборите, наблюдателите не го предвидиха...
Аз продължавам да настоявам, че социалната наука - политология, социология или друга, не се занимават с гадаене. Разбирам желанието на публиката да й се каже какво ще е времето, включително и политическото. Но не това е целта на един сериозен анализ. Целта е да очертае какви са тенденциите на българското настояще. Част от нещата, които се случиха , не можеха да бъдат предвидени и предсказани преди вота. Но от друга страна, беше предсказано, че по всяка вероятност ще изпаднем в такава патова ситуация. Не беше предвиден обаче ходът с прокуратурата и оттам - лишаването на ГЕРБ от служебната победа, която си бяха подготвили. Следователно, голямата новина, която много хора като че не могат да осъзнаят е, че всъщност ГЕРБ е свален от власт - ясно, категорично и безкомпромисно. И аз не мисля, че в близките години те ще се върнат на власт. Така че оттук нататък можем да говорим за различни варианти. Освен посветените експерти никой няма реална представа за финансовото, икономическото и управленското състояние на страната след управлението на ГЕРБ. По косвени данни можем да твърдим, че страната е руинирана в буквалния смисъл на думата. В резултат на кадровата политика на ГЕРБ, администрацията на всички нива се напълни с очевидно некомпетентни, но очевидно лоялни хора, които, наред със злоумислието, в резултат на тежката си некомпетентност,  допълнително придадоха инерционна скорост на кризата, в която сме в момента. Така че, който и да дойде на власт, очевидно това ще бъде правителството на Орешарски, първо трябва да направи анализ на състоянието на икономиката, а и на администрацията и на обществото като цяло. При служебното правителство това не можеше да се случи, защото то беше Б-отборът на ГЕРБ, назначено да подсигури служебната победа на ГЕРБ. Не бяха отчетени вътрешни фактори, мощни икономически интереси, засегнати от управлението на ГЕРБ, както и променената геополитическа ситуация, за която много малко хора говорят.  Имам предвид невероятното майсторство на ГЕРБ едновременно да се скарат с Русия, която е незаобиколим фактор все още във вътрешната политика на България. И от друга страна, да разрушат мостовете на доверие и на защита в този смисъл на европейски и на американски институции. И да превърнат приятелите си във врагове, а враговете си - в още по-големи врагове. И каква ти геополитика, това беше едно от най-аматьорските видове управления. Дори на фона на българската политическа традиция, която има не един и два такива случая, но и на този фон управлението на ГЕРБ е, меко казано, едно от най-аматьорските.

Какви са позициите, от които не трябва да отстъпва бъдещият кабинет на Орешарски, за да не бъде изметен от улицата?
Трябва ясно да бъде казано следното: правителството на Орешарски има ясно зададен коридор на възможностите, през който трябва да премине. В този смисъл то не може да отмени земното притегляне. Но в рамките на този коридор на възможности - икономически, политически и геополитически, то трябва да се опита да преведе страната през зимата на бъдещата година. Аз лично смятам, че Орешарски със сигурност, ако разбира се, не се случи нещо непредвидено, ще изведе държавата до следващите европейски избори през май на 2014-а г. Когато ще се прояснят много неща във вътрешнополитически и външнополитически план. Второто нещо, от което кабинетът не  трябва да отстъпва, е финансовата дисциплина и валутният борд. Третото, обаче, е да се задвижи механизмът на вътрешното търсене, което беше невъзможно при предишната фискална бюджетна политика на министър Дянков, която унищожи всъщност българския пазар, защото унищожи българските доходи. В този смисъл, както някои набедени български либертарианци казват, че да се раздават пари “на калпак” едва ли не било социализъм. Социализмът е само в техните глави, а всъщност се нарича елементарен здрав разум, защото когато отнякъде трябва да се задвижи моторът на икономиката, платежоспособното търсене е един от факторите. Правителството на Орешарски, разбира се, не може да спре мощните икономически процеси, свързани с голямата периферизация на българската икономика, вкарана в орбитата на ЕС. България фактически не спечели кой знае колко големи и значими пазари в ЕС, загуби пазари на Изток - в Русия, Близкия Изток, Турция и Китай. В този смисъл страната е в един икономически ступор и не знам докога той ще продължи.

Кой и какво свали ГЕРБ от управлението?

Много са факторите и това е един друг голям разговор. Режимът на ГЕРБ беше създаден по една взаимноизключваща се формула. Беше създаден от българското задкулисие, по-точно - от част от българската олигархия с външна политическа подкрепа. И официалната мисия на режима на ГЕРБ беше да накаже тези, които са го създали. А това е оксиморон, нещо като дървен камък. И така ГЕРБ беше разкъсан между официалната, очевидно много важна, външна показност, което беше амплоато на Борисов, и вътрешната зависимост от властови и икономически центрове във и извън страната. Съдбата на такъв организъм, какъвто е ГЕРБ, е да се разпука по шевовете, да се разпадне. Не искам да влизам в конкретика за политическите и интелектуални недоразумения, които съставляваха предишния режим, нито за неговата непоследователност и конюнктурност, нито за това, че му липсваше каквато и да било управленска визия. Дори това в български условия можеше да не доведе до свалянето им от власт, ако те не бяха станали заложници на двойна комбинация.  От една страна, на логиката на вътрешната криза в България и на външни фактори, за които все още малко се говори у нас.

А какво ще се случва с партията занапред?

Това не е партия. Не всяко организирано нещо, което си е сложило етикет “партия” е партия. В България има само една партия и тя се казва БСП. Тя е политическа организация с електорат, здрав гръбнак и някаква идеологическа матрица. Всичко останало са политически въжеиграчи. Второ, трябва да сме наясно по въпроса, че България няма партийно политическа система, въпреки изобилието от много самонарекли се за партии. Защото в България, дълбоко го подчертавам, липсват обективни социално структурни предпоставки да има демокрация и съответно политическа система. Това е така заради три фактора. Първо, защото у нас има едно пауперизирано, икономически зависимо и изпаднало в демографска криза население. Такова население, икономически и политически зависимо и под границите на бедността, не може да конституира свободно политическо действие по определение. Второ, създаденото под формата на ГЕРБ,  ако не бяха външните фактори, щеше да се изроди в обикновена диктатура. Сега беше диктатура в кадифена ръкавица, поради усмирителната риза на ЕС. И трето, такъв тип диктатури могат  да бъдат успешни, ако се базират все пак на успешна икономическа политика и си гарантират и създадат социална база. Наполеон е казал, че със щикове можеш да дойдеш на власт, но върху щикове не можеш да седнеш. В случая, на подслушвателни устройства можеш да дойдеш на власт, но с подслушвателни устройства не можеш да останеш безкрайно дълго в нея. Въпреки страха. Така нареченият проект ГЕРБ беше по-дърварска версия на проекта в началото на 2000-а година на НДСВ. Видя се, че става такъв тип политическо инженерство и се отиде на по-хард етап. Всичко това, обаче, очаквам да се сгромоляса и не виждам перспектива пред това образувание. Нещо повече, предвиждам, част от парламентарната група на ГЕРБ да се разпадне и да се ориентира към силните на деня. Но от друга  страна, не предвиждам “закриване” на ГЕРБ. Тя ще остане да съществува като политическа структура и по аналогия наследството на ГЕРБ може да се задвижи по модела, който създадоха политтехнолози в Грузия, например.

Това означава ли, че експертната част от ГЕРБ може да развие този проект по-нататък?

Аз не знам кое наричате експертна част. Това, че някой не говори на банкенски диалект, не означава, че непременно е експерт. Но тъй като на изборите беше окончателно ликвидирана самонареклата се стара политическа десница, за която известен наблюдател казваше, че води активен задгробен политически живот, на ГЕРБ ще бъде отредена тази “дясна” роля. Тъй като в политическото пространство трябва да има ново дясно. Старите десни няма да се прилепят към проекта, а подозирам, че ГЕРБ ще запълва дупките и ще играе в миманса, наречено дясно, докато бъде конструирано друго дясно. Което ще се самонарече ново автентично дясно. Става дума за политически Франкенщайни, които не кореспондират с реални социални неща. Когато няма съдържание, формата става съдържание. В България това е ГЕРБ.

А каква съдба ще имат досегашните двама лидери на ГЕРБ?

Това дълбоко не ме интересува. Но предполагам, че Цветанов ще има проблеми с българските правораздавателни органи. Засега мисля, че има фактори, които пазят Борисов. Бившият премиер няма да последва неговата съдба и на този етап ще остане лидер. Защото, ако той бъде махнат преждевременно от пасианса, тъй като това е изкуствено образувание, то ще се срути като въздушна кула.

Властта на ГЕРБ прелъстяваше, а не репресираше

Социалният антрополог Харалан Александров пред в."24 часа", 24 май 2013

- Предсрочният вот сякаш се превърна в наказание за всички, не мислите ли, г-н Александров?Победителят е в изолация и не може да управлява, а победеният се кани да го стори, десницата е аут, нова формация в парламента също няма.

- Българският избирател отдавна се упражнява в наказателен вот и явно доста се е усъвършенствал, защото този път наистина успя да накаже всички партии, като ги постави в крайно некомфортна ситуация. В обществото има изразен копнеж по наказание и възмездие, не случайно новата звезда е главният прокурор, чиито действия се радват на широка подкрепа. По-важно е дали този вот няма да се окаже наказание, или по-точно самонаказание и за нацията. Политическата безпътица и безпомощност, в която живеем от години, в този парламент се възпроизведе математически. Предстои да разберем дали нашите избраници ще съумеят да се издигнат на висотата на предизвикателствата пред нацията, или ще се отдадат на безотговорното, дребнаво, отмъстително и реваншистко поведение, което наблюдаваме в първите дни на новия парламент.

- Каква роля ще играе всеки от четиримата участници в него?

- Партиите в този парламент са изправени пред поне три задачи. Най-важната, разбира се, е да предложат антикризисна програма, която да стабилизира поне отчасти разнебитената икономика и да успокои обществото. Втората е да съхранят и укрепят остатъчната легитимност на политическата система пред заплахата от нова вълна на
гражданско недоволство, което може  да избухне  всеки момент.

Третата е да осигурят минималното функциониране на администрацията, за да може да продължи животът в страната. За да бъдат изпълнени тези задачи, се налага народните избраници да поставят под контрол политическите страсти, които се развихриха извън мяра по време на отвратителната предизборна кампания, и да се съобразят с императивите на реалността. Разбираемо е желанието на всички онези, които се чувстваха жертви на всепомитащата харизма на Борисов, да си разчистят сметките с него и с ГЕРБ, както и желанието на самия Борисов да си върне накърнения авторитет и влияние. Налага се тези страсти да бъдат удържани поне за момента, за да не избухнат в разрушителна конфронтация, която да блокира окончателно и без това заклещения парламент.

- Жертва ли е Борисов на решението си да се откаже от властта 5 месеца преди редовните избори?

- Не, не бих казал, че Борисов е жертва. От гледна точка на неговата лична кариера, на интересите на неговата партия и на най-доверените му хора оттеглянето му може би има висока цена. Но от гледна точка на обществения интерес това беше по-доброто решение. Неговата оставка едновременно успокои и обезсмисли уличните протести, което ни спести потенциално насилие.

Случи се ненасилствена промяна, доколко е добра, предстои да разберем. В този смисъл Борисов отигра, може би несъзнателно, една от основните повели на българското управление - да не се стига до тежък сблъсък и открита конфронтация с народа. За добро или лошо ние винаги сме си спестявали конфликта, това е част от политическата ни култура. Затова можем да се гордеем с етническия мир и мирния преход, друг въпрос е на каква цена. Властта в България никога не отива докрай в репресията - тя по-скоро прелъстява, заиграва се, подкупва, отколкото насилва. Сега е много популярно управлението на ГЕРБ да се обявява за насилническо, полицейско и т.н., но истината е по-различна.

- А не беше ли?

- Управлението на ГЕРБ беше по-скоро прелъстяващо и развращаващо, отколкото репресивно. Да не забравяме, че Борисов се е учил от Тодор Живков. Сега ще видим дали още е толкова талантлив ученик, тъй като предстои нормализация, той и партията му тепърва влизат в обичайния режим на политически живот. Защото имаше нещо извънредно в начина, по който функционираше досега. Лукавата технология на властта през процедури и апартни хватки бе нещо, което не му се налагаше да владее, след като владееше масите и жънеше победа след победа. Сега, когато е в неблагоприятна позиция, ще се наложи да се учи от своите противници, които са доста по-обиграни, както стана ясно от първите дни на новия парламент. Ако се учи бързо, нищо чудно отново да яхне вълната.

- Смятате ли, че Борисов ще си остане любимецът на народа?

- Категорично. Народът, при цялата условност на това понятие, не е имал политически любимец от такъв мащаб. Тази любов отива далеч отвъд политическото, тя е дълбинна, идентичностна, неподвластна на рационална преценка и няма да пресекне отведнъж, както се надяват неговите душмани. Дори да слезе от политическата сцена, а Борисов не смята да го прави, пак ще си остане любимецът  на хората. Същественият въпрос е дали ще успее да отиде отвъд това и да култивира собственото си лидерство. Ако той израсне и се развие пред очите на своите многобройни поддръжници, това ще им се отрази облагородяващо по силата на органичната им връзка с него.

- Каква опозиция ще бъде ГЕРБ?

- Засега изглежда, че ще е  сърдита и  нацупена опозиция, но поне се надявам да не бъде разрушителна. В момента изпращат противоречиви послания, което издава липса на опит с ролята на парламентарна опозиция. От една страна, по навик се опитват да дисквалифицират своите противници, от друга страна заявяват, че ще подкрепят разумните мерки. Ще видим кое от двете ще надделее.

- По-силна ли ще излезе ГЕРБ от тази патова ситуация, или ще се разпадне? Особено с жеста на Цветанов да си даде имунитета?

- Зависи как ще отиграят новата ситуация, при която се оказаха заподозрени. Ако успеят да наложат версията, че са жертви на политическо преследване, ще излязат по-силни. В общества с травматична култура като нашето да бъдеш герой, предполага да бъдеш и малко жертва или поне да имаш такава семейна история - не случайно Борисов обича да напомня, че дядо му е жертва на комунистите.

Ако Цветанов премине с гордо вдигната глава през това изпитание, ако го арестуват, разпитват и съдят и накрая вземат, че го оправдаят, това ще бъде политически триумф за ГЕРБ. Да не забравяме, че, за жалост, нашето общество е правно неграмотно, подозително към институциите на реда и закона, морално объркано и податливо на  манипулации и внушения. Има голям риск от цялата гнусна каша с подслушването, допълнителните бюлетини и прочее да спечели онзи, който успее да наложи най-убедително изгодна за него версия. Затова е толкова важно този път да възтържествува истината и справедливостта.

- Каква ще е ролята на ГЕРБ в този парламент?

- Централна. Те не просто имат най-голямата група, но Борисов продължава твърдо и непоклатимо да стои в центъра на обществения и медиен интерес дори когато е поставен в кръгова отбрана. Спомнете си първата му поява след изборите - уж бил загубил, уж бил изолиран, уж се скрил, но в мига, в който го съзряха, журналистите щяха да се избият за него като за желан любовник, който им е изневерил, но щастливо се е завърнал. Впрочем и вие все за него ме питате. Няма ли да ме попитате за някой друг?

- Ще привидят ли хората нов спасител в Орешарски с неговия план?

- Слава богу, той не изглежда изкушен от тази роля и твърдо стои в ролята на безстрастен експерт. Парадоксално, но в ситуция на криза спасението често идва тъкмо от хора като него. Точно защото не обещава невъзможни неща и отказва да прави чудеса, неговата програма има шанс да проработи.

Големият въпрос обаче е как едно програмно управление с размита политическа отговорност ще успее  да се опази от попълзновенията на огладнелите и освирепели олигархии, които лакомо ще се нахвърлят върху остатъчни ресурси на държавата. По много тънък лед ще трябва да ходи това правителство. Ще трябва да удържи както на олигархичния натиск отгоре, така и на популярния натиск за преразпределяне отдолу. Тук изненадващо положителна роля играе ДПС, която като ключово условие за своята подкрепа постави запазването на плоския данък – едно от малкото останали предимства на нашата изпосталяла икономика. Другите стабилизиращи фактори са валутният борд и европейските фондове.

- Тези дни всички говорят за главния прокурор Сотир Цацаров като за българския Робин Худ. И в него ли хората привиждат спасител?

- Опазил ни Господ да вменим на прокуратурата спасителна роля. Това означава, че мислим за себе си като за криминално общество, като за сган от неблагонадеждни, асоциални типове, които трябва постоянно да бъдат контролирани, надзиравани, следени, шпионирани и наказвани, защото са неспособни на етична саморегулация. Колко поколения трябва да станат жертва на безумната идея, че морални болести могат да се лекуват с наказателна репресия, за да спрем да се уповаваме на Големия брат? Нека оставим прокуратурата да си върши работата – тя очевидно има воля за това - и най-сетне да се захванем с неотложната задача по възстановяването на моралните общности в Бълагрия, преди да е станало безнадеждно късно.