Богомил Бонев: Гербаджиите не са на страната на гражданите

Богомил Бонев във Фейсбук през Е-вестник, 23 юни 2013

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите.

В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт? Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.-министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем.

Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които събираха рекета и пребиваха хората по офиси и магазини. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме “бизнеса” на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета.

Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана.

Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това искане работи не за друг, а за герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето “ПРОТИВ”, но нямат своето “ЗА”. Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите.

Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шансът да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това Доган го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата му от с. Кочан, с която качи Борисов на власт (Б. р. - когато Доган обяви, че той разпределя ресурсите в държавата, че депутатите зависят от него, с което предизвика негодувание и насочи много хора на изборите да гласуват за ГЕРБ – виж тук). След това Доган предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт на Борисов. Нали не сте забравили?

Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

ДАНСwithoutme и IgnoreVolen

Вилдан Байрямова, БГНЕС, 27 юни 2013

"Аз, "грозният" десен, не съм с вас, "красивите" десни по улицата, защото: 1.Избори днес и сега е идея, лишена от всякакъв разум и политическа логика, 2.Избори в края на септември отново ще оставят десните без представителство в парламента,

3.Избори сега ще стопират всички съдебни производства и ще попречат затворите да се напълнят с пожарникари и физкултурници, 4.Избори сега ще попречат за приемане на важни антикризисни мерки и ще задълбочат кризата, 5.Избори сега ще затвърдят статуквото и ще ни донесат нови 4 години безвремие. Ето защо, драги мои, ДАНСwithoutme!".

Така, дотук с преписването на постинги от Фейсбук. Да ме прощава приятелят, когото окрадох, но позицията му съвпада с моята. Довчера енергията на младите хора от протестите наистина зареждаше с оптимизма, че не всичко в България е изгубено. Обаче…Протестът на младите, красивите и образованите десни започна да се клонира в доста несимпатични форми, освен, че не предлага никакви решения. Допреди 13-ия ден може и да бяха симпатични тези протести, нали така ги определи държавният глава. Младите, красивите и образованите си стояха по работните места и си заработваха европейските заплати, техни говорители акцентираха на това. А пред парламента и МС вчера цял ден вилняха групи, които или нямат работа, или не се разписват като европейци срещу добри суми. Или пък са им предплатили нерегламентирана надница заради самото крещене. Кой посмя да парцелира недоволството и оплеска бунта на възпитаните и интелигентни хора с яйца и домати, аз не зная. Но виждам, че в делириума с основното искане за оставки не става ясно какво точно се иска. И какво точно се предлага. В нормалните европейски държави протестиращите знаят какво искат и обикновено се целят в социалния спектър. У нас всички забравиха престъпното управление на ГЕРБ и се фиксираха в глупостите на новия кабинет, който очевидно ще се запомни с неадекватните и повече от скандални назначения като начало. Да, само като начало. Защото Орешарски и компания до момента само назначават и нищо не успяват да извършат като пряко общозначимо действие.

Протестиращите искат незабавни оставки на всички, които са във властта. Добре де, ако кабинетът се самосвали и парламентът бъде изметен от "червените боклуци", от турците и от волните съчетания на Воленовата бригада, кой ще промени Изборния закон, кой ще договаря еврата за следващия програмен период, без които сме обречени като камикадзета без свещена цел? И защо ли нищо не чуваме против Борисов, Цветанов, Фидосова, а? И като казах турците, само да вметна, че нямам впечатлението да съм управляваща. Не съм и чувала някъде в Европа етнос да управлява. 

Вярно, появиха се някои уточнения в социалните мрежи, че "като не искаме туй, не значи, че искаме онуй". А кого, впрочем, искаме? Къде ни е новият десен политически субект? Той може и да е вече в първите гърчове на родилните мъки. Но до появата на младенеца, до адаптацията му към белия свят и най-вече към родната българска хейтърска реалност ще му трябва година поне. Партиите, които не смогнаха да надскочат 4-процентовата бариера, започнаха обучения, подобни на схемата на Училището за политика /светла му памет на Дими Паница, че го наложи в България!/ почти веднага след изборите. Стигнаха и до първото си единодушие за първите 4 стъпки към промяната. Любопитно е през колко мътилка ще им се наложи да минат, за да се консолидират и да предложат новото дясно. В България най-трудно се консолидират позиции, освен в случаите на следизборните коалиции, когато се реже баницата. Помните ли как не много отдавна Иван Костов изора България, за да изгради от партийната многотия в СДС една партия? И после как всичко се срина и нарои, а той млъкна задълго… 

Сигурна съм, че именно избирателите, които останаха непредставени в парламента, сега скандират по площадите. /В скоби: и аз съм от тях, но София ми е далеч и самотно ръмжа на компютъра/. Къде обаче бяха те, когато урните ги очакваха, а кумирите им още повече, и защо не стигнаха до тях, само те знаят отговора. 

Та колкото до симпатичните протести, в 13-ия си ден те станаха, меко казано, не такива. Безспорно, викащите през деня и линчуващи депутатите не носят харизмата на младите и красивите, шестващи вечер след работа. Но и едните, и другите посочват онова, което не искат. Не им е възможно да посочат онова, което искат, още го няма. Тогава кого обслужва протестът на отрицанието, нали той не може да предизвика по-кратката "бременност" в политическия спектър, нито да овласти пряко площадната демокрация. В крайна сметка, бързите оставка на кабинета и предсрочни избори биха напълнили воденицата единствено на ГЕРБ – там бученето вътре се засилва и е противопоказано вотът да е чак догодина, например, две в едно с този за евродепутатите. И категорично ще саботират нормалното раждане на новото дясно, за което така неистово се озъртаме. Избори наесен ще заковат това, което сега е подложено на отхвърляне и отрицание. 

А нещото, което действително трябва да бъде изметено и тотално игнорирано, вреди не само на обществото, но и на себе си. Лошото е, че за това нещо няма клинична пътека, защото то не ходи при подходящия лекар. И "платените жрици" работят по някакви правила сигурно, но облекли костюма на политици, те са на стъпка от саркофага си. Както и поклонниците им, впрочем. Да се надяваш на политически труп като на животоспасяваща операция е точно толкова глупаво и опасно, колкото и да назначиш медиен магнат за шеф на ДАНС. Нито на парламента му отива да е толкова крехък и безхарактерен при липсата на опозиция, нито на националната сигурност са й притрябвали медии и точно това лице за лице. Ако ставаше само с Ignore, досега да сме цъфнали, ние сме академия за индивидуализма и отричането. Обаче късно я отворихме. През последните близо 4 години си траехме и затваряхме очи пред стократно по-тежки скандали. Сега само за месец ни причерня под веждите. Изпълзяха национализмите, гладните са много повече от ситите с европейските заплати, а коктейлът им е взривоопасен. Аз, "грозната дясна", от тази гърмяща смес се страхувам, а вие? /БГНЕС

-----------------

Вилдан Байрямова е кореспондент на агенция БГНЕС в Кърджали.

Илюзиите за нови избори и нов Борисов

Иван Бакалов, e-vestnik, 24 юни 2013
 
Твърдението, че нови избори няма да доведат до нова алтернатива било мантра, която разпространяват „властимащите”, пишеше някъде тия дни.

Тази „мантра” я казвам и аз. И без да съм от властимащите, ще направя проста сметка какво ще родят едни нови избори сега. И дори след 6 месеца.

Сред т. нар. от Евгений Дайнов „десни идиоти” за втори път се ражда илюзията, че е възможно да се създаде ново правителство с един променен и по-послушен Борисов, подпрян парламентарно и извънпарламентарно с министри от партии и кръгове.

Нещо такова си въобразяваха десните през 2009 г., когато подкрепиха Борисов, а Костов дори заяви преди изборите, че е готов за коалиционно управление с него. Тогава основната илюзия се състоеше в това, че ще управляват с мускулите на Борисов и ума на Костов.
Резултатът се видя. Десните разочаровани се дръпнаха като опозиция, а Борисов започна да управлява в неофициална коалиция с „Атака”. Впрочем, Сидеров, още от начало подкрепи ГЕРБ, с категорични декларации, после гласува за него в трудни моменти. Сега недоволните, че благодарение на „Атака” беше съставено сегашното правителство, не обичат да им припомнят това.
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали.
Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство.

Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това.
Не било страшно да има нови избори сега.
В едни избори никога няма нищо страшно.
Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди.
Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция.

Това е същата опасна илюзия, че бивша мутра може да управлява страната, а едни хора да се возят на гърба му. Та този човек има извършени престъпления като премиер, които рано или късно ще го вкарат в съда. На този гръб ли иска да се возят десните? И може би ще твърдят, че Борисов е невинно агне?
Първият и основен белег, че си за правова държава и демокрация, е да поискаш съд за Борисов и Цветанов. Има за какво – очевидни престъпления. Щом си затваряш очите за тях, не си десен, а партизанин, който иска да се докопа до келепира. Или си наивник, за който е по-важно да не дойдат „комунистите”. Или си откровен фен на Борисов, което съвсем не е атестация, че си сред интелигентните.

Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представляват, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

В предишния парламент т. нар. десница – ГЕРБ, включително и Сините гласуваха закони, подкрепящи банките и едрия бизнес, а не средния и дребния. Популистът Борисов ще се оправи с този проблем пред своите фенове, но претендиращата за интелигентна десница няма да се оправи.

И при едни избори сега дори 3% праг може да не им е достатъчен, защото споменатите „десни идиоти” този път с по-голяма сила ще гласуват директно за Борисов, за да е по-сигурно, че няма да дойдат пак „комунистите”. И никой не трябва да забравя, че след едни нови избори „Атака” не само може да пусне един човек за кворум, ами направо да гласува за общо правителство с БСП-ДПС. И какво, ще легнат на Орлов пак да искат избори?

Какво е най-добре ? Това правителство е готово на отстъпки, осъзна болезнено настроенията в обществото. В следващите 6 месеца или година сегашното правителство може да прави отстъпки за промени в законите, за назначения.
Което и да е следващо правителство няма да бъде готово на такива отстъпки като сегашното. Защото ще е формирано от открита и по-стабилна коалиция, независимо дали тя се харесва или не, като сегашната. Илюзиите за нови избори и нов Борисов

24 Юни 2013

Иван Бакалов 
Първата страница на в. “Капитал” седмица след началото на протестите.

Твърдението, че нови избори няма да доведат до нова алтернатива било мантра, която разпространяват „властимащите”, пишеше някъде тия дни.
Тази „мантра” я казвам и аз. И без да съм от властимащите, ще направя проста сметка какво ще родят едни нови избори сега. И дори след 6 месеца.

Сред т. нар. от Евгений Дайнов „десни идиоти” за втори път се ражда илюзията, че е възможно да се създаде ново правителство с един променен и по-послушен Борисов, подпрян парламентарно и извънпарламентарно с министри от партии и кръгове.

Нещо такова си въобразяваха десните през 2009 г., когато подкрепиха Борисов, а Костов дори заяви преди изборите, че е готов за коалиционно управление с него. Тогава основната илюзия се състоеше в това, че ще управляват с мускулите на Борисов и ума на Костов.
Резултатът се видя. Десните разочаровани се дръпнаха като опозиция, а Борисов започна да управлява в неофициална коалиция с „Атака”. Впрочем, Сидеров, още от начало подкрепи ГЕРБ, с категорични декларации, после гласува за него в трудни моменти. Сега недоволните, че благодарение на „Атака” беше съставено сегашното правителство, не обичат да им припомнят това.
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали.
Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство.

Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това.
Не било страшно да има нови избори сега.

В едни избори никога няма нищо страшно.
Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди.
Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция.

Това е същата опасна илюзия, че бивша мутра може да управлява страната, а едни хора да се возят на гърба му. Та този човек има извършени престъпления като премиер, които рано или късно ще го вкарат в съда. На този гръб ли иска да се возят десните? И може би ще твърдят, че Борисов е невинно агне?
Първият и основен белег, че си за правова държава и демокрация, е да поискаш съд за Борисов и Цветанов. Има за какво – очевидни престъпления. Щом си затваряш очите за тях, не си десен, а партизанин, който иска да се докопа до келепира. Или си наивник, за който е по-важно да не дойдат „комунистите”. Или си откровен фен на Борисов, което съвсем не е атестация, че си сред интелигентните.

Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представляват, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

В предишния парламент т. нар. десница – ГЕРБ, включително и Сините гласуваха закони, подкрепящи банките и едрия бизнес, а не средния и дребния. Популистът Борисов ще се оправи с този проблем пред своите фенове, но претендиращата за интелигентна десница няма да се оправи.

И при едни избори сега дори 3% праг може да не им е достатъчен, защото споменатите „десни идиоти” този път с по-голяма сила ще гласуват директно за Борисов, за да е по-сигурно, че няма да дойдат пак „комунистите”. И никой не трябва да забравя, че след едни нови избори „Атака” не само може да пусне един човек за кворум, ами направо да гласува за общо правителство с БСП-ДПС. И какво, ще легнат на Орлов пак да искат избори?

Какво е най-добре ? Това правителство е готово на отстъпки, осъзна болезнено настроенията в обществото. В следващите 6 месеца или година сегашното правителство може да прави отстъпки за промени в законите, за назначения.
Което и да е следващо правителство няма да бъде готово на такива отстъпки като сегашното. Защото ще е формирано от открита и по-стабилна коалиция, независимо дали тя се харесва или не, като сегашната.

Кукловодите искат избори веднага, преди десницата да се е обединила

Богомил Бонев, Фейсбук

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите. В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт.

Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем. Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които пребиваха хората по офиси и магазини и събираха рекета. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме "бизнеса" на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета. Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана. Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това не би могло да е искане на друг, освен на герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето "ПРОТИВ", но нямат своето "ЗА". Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите. Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шанса да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това той го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата от с. Кочан, с която качи Борисов на власт. След това му предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт. Нали не сте забравили? Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Радан – гласът на разума

Иво Беров

Ако Радан влезе в парламента, България няма да е друга.

Същата ще си е.

Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

…

Политиците били лоши, подкупни и крадливи.

Така разправят.

Подобни приказки и обобщения обаче, обикновено помагат тъкмо на тях. На лошите, подкупни и крадливи политици.

Защото когато всички са лоши и подкупни, ти - ако си политик - не си лош подкупен. Ти си като всички.

Но преди всичко това не е вярно.

Не е вярно, че всички политици са лоши, подкупни и крадливи.

Има добри, неподкупни и почтени политици.

Само че те не изпъкват веднага. Не се тикат напред. Не изблъскват с лакти другите. Не се пънат и не се хвалят. Не впечатляват от първия път. Говорят по-тихо. Гласът им по-трудно стига до слушателите. Защото говорят повече на разума, нежели на сърцето им. А до разума се стига по-трудно. Но пък там е същността на човека. Който е преди всичко човек разумен. Или би трябвало да е.

Това е Радан. Гласът на разума.

…

Всичко това може да изглежда отвлечено, неполитическо и несвързано с настръхналото ни битие. Дори нагласено донякъде. Но пък ето нещо съвсем точно, съвсем навременно, съвсем политическо и свързано тъкмо с битие ни. Настръхналото.

Кандидатът за Народен представите и заместник-председател на ДСБ Радан Кънев пръв разбра и предупреди, че дребният, средният и семейният бизнес в България загиват, задушени от монополите. Пръв заговори за това, че този бизнес трябва да бъде защитен и спасен, че трябва да му се помогне, защото той създава работни места, защото е в основата на устойчивото развитие, защото е гръбнакът на демокрацията и защото чрез него може да се преодолее безработицата.

Само че Радан постави тази обществена и политическа задача и предложи решения още преди три години.

Още преди три години, когато всичко цъфтеше и връзваше /особено тиквите, най-вече една/, когато България излизаше окончателно от кризата поне два пъти годишно /по приказките на Симеон Дянков/, когато във всичко посоки се ширеха магистрали / ако имаше още една допълнителна посока и натам щяха да се ширнат/, още когато от екраните на всички телевизори жизнерадостно щракаха ножиците, с които Бойко Борисов режеше ленти за да оповести откриването на разни неща /докато в същото строителните предприятия рухваха едно след друго и десетки хиляди строителни работници губеха поминъка си/. Още тогава Радан Кънев предупреждаваше, че така не бива, че това не е политика и че властта унищожава средния, дребния и семейния бизнес в полза на монополите.

Сега всички за това говорят.

Всички, като се почне от временното правителство на Марин Трайков, та се мине през повечето партии и се стигне до всякакви политолози, социолози и умници, всички повтарят : „Средният, дребният и семейният бизнес трябва да бъдат освободени от гнета на монополите, трябва да им се помогне, трябва да се възстановят и възродят, защото те създават работни места и са гръбнака на икономиката.”

Само че всичките тези правителства, министри, партии и политици започнаха да говорят за тези неща, а партиите започнаха да ги включват в програмите си едва преди четири-пет месеца.

А Радан Кънев заговори за тях още в началото. Още когато правителството на Бойко Борисов реши, че не е необходимо да изплаща задълженията си към фирмите. Още тогава Радан предупреждаваше какво ще се случи и предлагаше решения.

Дори само заради това Радан заслужава да влезе в следващото Народно Събрание.

А и не само заради това.

…

Протестиращите искат политическата класа да бъде изцяло сменена. Само че те не знаят, или са забравили, или не се досещат, че тя беше изцяло сменяна вече няколко пъти. И то по един много живописен начин. Коридорно-ресторантско-кабинетско-салфетски. То ще рече, че съответният партиен водач, или по-скоро вожд, а понякога и кръстник, събираше най-верните си хора /а по някога кАпо или лейтенанти/ в някой ресторант, или в някой кабинет, където започваха да назначават министри и да редят кандидат-депутатски листи. С размяна на доводи от рода на: „Тоя е много наш човек, слагай го първи. Не бе, първа е една от Плевен. Познавам ли я ? Не я познаваш, ама става. И много пари ще даде за изборите. Добре, дай да й запиша името /взима салфетка и записва името й/. А оня, другия защо го забравихме. Завършил е в Англия нещо. Остави, него аз за министър го готвя”

Така се сменя политическата класа. И така се пръкват председатели на парламентарни групи от Плевен и министри от чужбинско.

Съвсем друго е при Радан Кънев.

Съвсем различен е начинът, по който той влезе в политиката.

...

Преди да стане политик /в партия Демократи за Силна България/, Радан участваше в гражданско движение. /Нали днешните протестиращи не си мислят, че гражданските вълнения в България започват от вчера/. Това гражданското движението се наричаше „Диалог”. В общи линии то имаше за цел да отстоява демократичните достижения на България и да се противопостави на тогавашните царско-вождистки увлечения.

Диалозите в тоя „Диалог” не бяха много диалогични /макар и да бяха много по-логични от диалозите на сегашните протестиращи/. Бяха несдържани, често кресливи, всеки имаше какво да каже, бързаше да го каже, искаше да го каже и го казваше, без много да обръща внимание но онова, което думат другите. /То май е така при всички граждански движения и при всички човешки общества /

В такава обстановка Радан Кънев не изпъкна веднага. Той беше от малцината, които слушаха. Които бяха готови да чуят другия и да го разберат.

Но затова пък постепенно хората започнаха да осъзнават, че думите на Радан са премислени. Че когато говори, говори не от суета, а за да върви работа.

Радан притежава и рядко срещаното по нашите краища умение да не се съгласи с нечие мнение и предложение така, че да не обиди никого.

Просто уважава хората. Дори тези, които не са като него, дори тези, които не мислят като него.

В това отношение той е един нужен и незаменим посредник и помирител в едно общество настръхнало от противоречия, непримиримости и омрази.

Това го прави един напълно съвременен политик. Граждански политик. Не водач на стадо. Точно такива от такива има нужда Народното събрание.

…

Името на Радан Кънев не е написано на салфетка в някой ресторант, в някой кабинет, на някой маса и от някой вожд. То е създадено и наложено от самия Радан. Радан Кънев беше приет от членовете на ДСБ не по препоръка на ръководството, а защото работеше с тях. С хората. Работеше скромно, добросъвестно и открито. И не за да се хареса, а да свърши работа. Така премина през всички стъпала на общественото и политическо развитие. Той е точно обратното на ония партийни калинки – депутати и министри, обсъдени на масата на някой ресторант или в мрачните задкулисия на някой кабинет .

…

Почтеност. Нещо от което българския политически живот има въпиюща нужда.

И ако трябва Радан да бъде представен само с една дума, то това е думата.

Почтеност.

Представям си как щабовете и пиарите на разни партии получават задача да очернят Радан. И започва един зор, едно напъване, едно тюхкане и започват едни разправии и пак никакво очерняне няма да се получи. Освен ако не е лъжа. И то прекалено гадна и нагла лъжа.

Просто Радан е почтен човек и толкоз. Никой копче не може да каже срещу него.

…

И тази почтеност е още по-несъмнена, защото е предопределена сякаш. Защото е предавана през поколенията от баща на син.

Разбира се, децата не отговарят за родителите си. Разбира се, родителите не могат да отговарят за децата. Но е добре това, че в семейството Радан от баща на син, от поколение на поколение са предавани обичаи и ценности, които свързват иначе разпиляната, разпокъсана, променлива, противоречива и раздърпана като прососурляк съдба на България в една последователна и устойчива връзка на достойнство и почтеност.

…

Ако злонамерени пиари, или съперници рекат все пак да очернят някак Радан без да лъжат и мамят, могат да споменат за професията му. Радан е адвокат. В тази професия са излезли доста политици – нищо лошо дотук. Освен вицовете за адвокати. Там те всички са лоши. Защото такива ги била правила професията.

При Радан е обратното. Той прави професията по-добра.

…

Ако Радан влезе в парламента България няма да е друга. Същата ще си е. Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

Допълнение : Да, да, знаме „това е предизборна хвалба” – ще кажат мнозина. И ще бъдат прави. И все пак тази хвалба е различна от другите хвалби. Изборните, де. Първо тя е лична. Не е направена по някаква някаква партийна или обществена заръка. За нея си отговарям аз – Иво Беров. Второ – тя е искрена, надявам се, това да си личи. Трето – хвалбите вътре са си съвсем справедливи и заслужени. Даже няма преувеличения. Четвърто – абе в тия напрегнати и меко казано, неприятни времена, май не е зле отвреме навреме да си казваме и хубави неща. Когато си ги мислим и когато са верни. И не само по изборни времена.

Новата партия не трябва да е на Костов

26 април 2004 10:30 Новата партия не трябва да е на Костов Текстът е отпечатан в "Седем" Иво Беров в "Още инфо"

За бъдещата дясна партия се говори единствено и само като за партия на Костов. Това не е добре. Тази партия трябва да бъде в състояние да води политически живот и без него. Не защото доверието към Костов, според социологическите проучвания, е ниско, не защото повечето средства за масово осведомяване го охулват и най-малкото пък защото е политик на миналото, както искат да го изкарат многобройните му зложелатели. Напротив, Костов има всички качества за водач на силна дясна партия и би могъл да има блестящо политическо бъдеще. Вярно е, обаче, че се държи като държавник от предишни времена. Като Аденауер,  Де Гол, Никсън, Тачер и Кол, които си позволяваха да правят политика без опаковка. В съвременния политически пазар обаче опаковката има поне толкова голямо значение, колкото и съдържанието. Добрата опаковка прилъгва понякога дори избирателите от старите и опитни западни демокрации. А в България май ги прилъгва винаги. Затова и днешият ни политически живот пъстрее с опаковъчните багри на панаирджийската шарения. А пошлостта му започна на надминава дори общоприетото за маскарадно–фасадните демокрации. Всички, например, които имат поне повърхностна представа за развитието на политическия ни живот, много добре знаят, че най-голямата заслуга за приемането на България в НАТО има не друг, а Иван Костов. България получи покана, защото  Костов отказа да даде въздушен коридор на Русия по време на Косовската криза. Задади политиката си при Косовската криза България беше поканена и в Европейския съюз. Днешните политически опаковки обаче нито поканиха Костов на официалните тържества по приемането, нито споменаха заслугите му. С което показаха не само дребнавост и липса на възпитание, но и старата, позната, обикновена, изконна, мила, родна, тъпа, местна, изначална, вечна, българска, котловинна, досадна, отчайваща, а пък донякъде дори забавна простащина. Но това са предвидими неща. Изненадващ беше начинът, по която самият Костов изтъкна заслугите си. Това досега не беше правено по нашите земи. Или поне не се знае някой да го е правил. Костов просто не ги изтъкна. Не ги спомена даже. За тях отвори дума Иво Инджев в предаването си по bTV. А Костов само отвърна, че със стари води мелницата не може да се задвижи. Каза го в страна, където при всяка свършена, а най-вече несвършена работа е общоприето да се надуват пропаганди тръби, да ехтят фанфари, да кънтят мощно шумотевици и да дзвека победна врява, съпроводена от оглушително трабантно пърпорене. Такова поведение показва класа. Класата, обаче, се възприема в България единствено в работническо-селския смисъл на марксическите умопостройки????. Като поведенческа извисеност такова понятие у нас просто не съществува. То е неуместно, чуждо. непонятно и странно. То безпокои, плаши и обърква.  Като показва класа, Костов сякаш налива вода в чужди мелници. По повод НАТО, например, можеше да излее чудни словеса за това, че в този тържествен миг и алабала, трябва да си припомним съдбоносната Косовска криза , когато дрън-дрън направихме алабала за националните интереси, пляс. С подобни съдържателни опаковки всеки политик тутакси би притурил ако не още един процент към рейтинга си, то поне още един оксиморон. Така както Симеон превзе и омая България предимно с прикрити оксиморони. Което не значи, че Костов трябва да се прави на Сульо, Симеон, Пульо и Бойко, за да печели общонародна любов. Но вече не може да стои като знак, който сочи верния път. Трябва да направи крачка към множеството, което си е харесало наименованието народ. За да може това множество да преобразува скритата си гузност не в омраза, а в мълчаливо признание. И Костов сякаш наистина се захвана да прави партията както трябва –  с хората .на България Но това никак не означава, че партията се прави само от Костов. И че само той е в състояние да я създаде и води. Защото разцеплението на СДС не е личностно, както го изкарват користни и невежи политолози. Съюзът се разцепи, защото изгуби представителността си. СДС  вече не може и не желае да представлява по-голямата част от своите привържениците. Доказателства за това изникват всеки ден почти. Отрадното и томително разбирателство, което сплоти премиера Кобургготски, агента Тошо Тошев и социалистическия президент Първанов при награждаването на Ахмед Доган, например, никак не възмути седесарските депутати. Защото си правят сметката. Да се съюзяват в бъдеще и със Симеон, и с агента на държавна сигурност Сава.А също и със Софиянски. И с Любен Дилов - син. А може и с внук. И с каквото там дойде, стига пак да се напъхат във властта и да върви далаверата. Затова хората, дори да не го приемат с разума си, вече усещат, че със СДС е свършено. Просто няма вече такава партия. И не се знае дали титаните на седесарската мисъл, които основаха клуб в Лозенец, ще съумеят да й вдъхнат някакъв животец. А би било чудесно, ако това се случи Защото в България все още няма нито една истинска, достойна, национално отговорна партия. Нито политик с държавническо мислене и отговорност пред бъдещето. За да отбележи, например, че етническият модел на агент Сава е изключително опасен и може наистина да се превърне в проклятие за България. Защото разкъсва гражданската й цялост. Всичкият политически бабаитлък на агент Сава се крепи върху клановото, етническото, расовото, или религиозното гласуване на турците в България. Това не е гражданско гласуване. То не само дава възможност на Доган да си върти далаверите и да изнудва държавата, но може в бъдеще да разкъса не само гражданската, но и националната й цялост. Националистически партии и политици със своите антитурски изцепки само увеличават тази възможност. Защото повечето от тях не са никакви националисти, а просто колеги на Доган, Тошо Тошев, Кеворк Кеворкян, а може би и на Симеон Кобургготски. Тоест агенти и послушници на бившата Държавна сигурност. Решението е другаде. Турците трябва да се приобщят към българския граждански и политически живот. Това може да стане, ако български партии и политици привлекат гласовете им. Както направи някога Стамболов. Трябва някой политик, точно както Стамболов някога, да откъсне България от руското влияние и да накара хиляди турци да скандират името му. Неговото, а не на Доган. А това май вече се е случвало. Хиляди български труци скандираха името на Костов. Затова е подходящ за водач на дясна партия, която трезво да преценява и защитава националните интереси, като превърне родолюбието в съзидателна сила и като се предпази от шовинистичните изцепки и отклонения. Но тъкмо защото Костов най-добре би представлявал такава партия, тя не трябва да бъде партия на Костов. Тук няма противоречие. Има представителност и необходимост. Хиляди хора желаят да създадат нова партия, която да изразазява техните политически виждания. И след рухването на комунизма това ще бъде първата истинска партия в България. Съюзът на Демократичните Сили вече изпълни задачата си. Чрез него милиони хора отхвърлиха комунизма и заживяха в свободна и демоократична държава. Новите началници на СДС обаче сякаш не могат да се договедят като каква би могла да бъде по-нататъшната му употреба, като се изключи личното им облагодетелстване, разбира се. Партията на бившите комунисти все още защитава само интересите на кастата им. Останалите партийни наименования са преди всичко за лична употреба на водачите им. Затова създаването на новата дясна партия с всичките му трудности, противоречия, кавги и недоразумения е благородно, а донякъде дори и величаво дело. То не трябва да зависи от една личност. И е много важно и показателно как ще потръгнат нещата още в началото. Още с приемането на устава. Дали ръководителите и депутатите ще бъдат избирани демократично или пак ще се редят листи по коридори, кръчми, кабинети и приятелски сбирки. И с какви хора ще се обгради Костов – дали с личности, умеещи да привличат хората и да поемот отговорност, или с неизбежните нагаждачи, подмазвачи, кариеристи и безличия. И в това отношение Костов пак трябва да покаже класа. Като е започнал веднъж, поне да го кара така докрай.

Средната класа се изправи срещу мафията

в. "Стандарт" 20 юни 2013

Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев се сочи като най-вероятния наследник на Иван Костов. Очаква се 37-годишният адвокат да бъде избран за лидер на партията на Националния съвет, който ще се проведе на 23 юни.

"Стандарт" разговаря с него за бъдещето на десницата през призмата на протестите.

- Г-н Кънев, какво социално явление стои зад масовите протести срещу правителството?

- Излизане на средната класа от трайното състояние на вътрешна емиграция, в което пребиваваше за повече от десет години. Казвам го без упрек - тази стратегия доскоро работеше и беше естествен избор за мнозина. Но днес се вижда, че не може да имаш европейски правила в дома и във фирмата си, ако ги няма в обществото. Общият интерес е навсякъде - образование, здраве, сигурност, икономика. И не може да оцеляваш дълго в затворено пространство, вълната на упадъка те залива.

Може да се каже, че днес за първи път възниква средната класа в България - защото това не е толкова икономическо, колкото социално понятие. Ако не е активна в обществото, тя не съществува наистина.

- Какви са разликите и приликите между сегашните бунтове и тези през февруари?

- Не харесвам разделението от типа днес протестират богатите, а през февруари бяха бедните. Има и такова явление, но то не е водещо. И дори когато говоря за средна класа, у нас това не са особено заможни хора. Сегашните бунтове обаче са на хора, които реагират на по-дълбоката причина за високите сметки, бедността и безработицата. Те виждат превземането на институциите, на държавата от мафията. А където властва мафията, няма честна конкуренция, няма прогрес, няма богатство. Естествено там управляват и монополите в различни икономически сфери.

Част от хората са дори и едни и същи - те протестираха и през зимата, и сега. Много са видими във Варна например, където зимните протести бяха насочени в голяма степен срещу мафията, а независимите предприемачи излязоха много активно на улицата. Днес това го виждаме особено ясно в София.

- Какво очаквате да се случи през следващите дни? Как виждате непосредствения изход от политическата криза?

- Няма изход от политическата криза с това правителство и с този парламент. Важна причина за протеста е усещането за липса на представителство. То доведе до това излизане от вътрешна емиграция и влизане в политиката направо по най-твърдия начин - чрез уличен протест. Защото, когато нямаш представител в парламента, нямаш друг път, друг избор.

- Възможно ли е кабинетът да се закрепи на власт и на каква цена?

- Винаги е възможно, но цената е непосилна и за трите управляващи партии. Най-вече е непосилна за обществото. Ние имаме нужда от нови правила, от спешна законодателна промяна, от скъсване с модели на мутренско управление, които този парламент олицетворява. Няма как това да стане в 42-ия парламент. Разпускането му е недостатъчна, но напълно необходима стъпка.

- Как си обяснявате феномена "Волен" и има ли опасност неговите провокации да сполучат?
- Не, защото този път обществената реакция е много силна. Ние всички призоваваме хората да не отвръщат на провокациите на Сидеров, да избягват сблъсък, да не насочват посланията си към него. Но виждаме колко остро, дори яростно реагират те на поведението му.

- Каква е отговорността на новата десница в този момент?

- Нова десница е поредният изхабен от мошеници израз в българския език. Но извън статуквото има хора, които искрено се борят за нови правила и за същностна промяна. Има хора, които тепърва искат да започнат да се занимават с политика след десетилетие и повече в бизнеса, в научната кариера, в други професии. Не всички те са десни. Има леви хора, които искат промяна и не признават БСП за лява партия. Те виждат мафиотска клика на власт, не ги интересува дали е член на ЕНП или ПЕС.

Важно е да се има предвид, че промяната в правосъдието не може да е лява или дясна. Борбата с мафията изобщо също, с монополите също. Новите правила за медиите не са леви или десни. Едва когато опрем до нова икономическа политика, се виждат ясни разлики. Аз мисля, че протестиращите днес са действително средна класа, а най-голямата и активна група са и поколенчески обособени - те са мои връстници, раждани през 70-те. И двата фактора ги насочват по-скоро към дясното на българската политика, поне мнозинството от тях, но пак казвам, не всички. Това са хора, които се борят сами с живота си - нашето поколение не е имало друг избор, освен малцина номенклатурни издънки. Днес гледаме на света и като родители, и често като работодатели, като хора в началото на средната си възраст. Искаме промяна. Аз синтезирам дясното в едно просто изречение - икономически напредък, основан на законността. На правата и на правилата.

- Каква е краткосрочната рамка на проекта за обединение на десницата на гражданска основа?

- Протестите скъсиха рязко тези срокове може би за добро. Говорим за седмици в рамките на горещата част на годината.

- Как си го представяте това обединение - учредяване на нова формация, широка коалиция, граждански квоти? Как ще се излъчат кандидат-депутатите на евроизборите догодина?

- Използвах израза блок. Има много успешни примери и в българската история, и в модерната европейска политика. Това е съюз на съществуващи партии, надграден с фигури, които не членуват в нито една отделна партия, но имат собствен авторитет.
За разлика от коалицията, този съюз има обособено ръководство и платформа. Пред избирателите се явява като единен траен субект, а не се разпада след избори. За механизми е много рано да се говори.

- Нужно ли е преразглеждане на идеологическата рамка на десницата от последното десетилетие?

- Десницата има нужда от нови послания без съмнение. Ние от ДСБ започнахме този процес, готови сме да го продължим заедно със съюзници. В последната кампания ние в голяма степен стигнахме до добри послания, много добри конкретни решения, но ниската подкрепа и доверие не дадоха възможност те да се превърнат в гласове. Така че новите послания трябва да увлекат след себе си и обединение на избиратели и формации.

- Новите протести са по-скоро морални, но социалните проблеми също не са решени и продължават да се задълбочават. Не трябва ли десницата да се захване приоритетно и с този проблем, а не да го оставя в ръцете на "социалната партия", която не е социална?

- Категорично. Аз вече споменах това - властта на мафията съвсем не е само морален проблем. Тя е основна причина за бедността и упадъка. Именно умерената десница може да даде посока за икономически напредък и за нова социална система, защото съществуващата не е социална - тя е механизъм за поддържане на широки групи от населението в мизерия и зависимост. Тя превръща гражданите в зависими гласоподаватели.

- Как ще се справите с тежките и дългогодишни междуличностни раздори в десницата?

- Има огромна енергия от протестите и то всички тези хора, които без да протестират, стават все по-активни политически. Десните хора са обединени. Нещо повече - единни са с всички други, които искат сериозна промяна, нови правила, нова държавност, ако щете, да не звучи твърде високопарно. Който е подвластен на стари раздори и лични обиди, той е напълно неадекватен на очакванията на хората и ще бъде отстранен от гражданите с презрение.

- Какво мислите за инициативата на Бойко Борисов за съюз на десните партии?

- По отношение на офертата на г-н Борисов за общ десен блок с ГЕРБ мога да кажа малко - нещата са очевидни. Борисов вижда, че тези протести не го признават за алтернатива, че те задълбочават изолацията му и търси подкрепа. Но избирателите ни са различни, те искат различни неща. Не искат Пеевски да бъде пак високоговорител на властта, не искат между "дясното" и БСП да няма видими разлики. Който предпочита ГЕРБ, си е гласувал за тях, може пак да го направи. Ние се борим за консолидация на доверието на гласувалите за малките десни и реформаторски партии, за гласувалите "по принуда" за БСП и ГЕРБ, за тези, които не са гласували, защото ГЕРБ не е алтернатива на БСП.

Диктатурата на ГЕРБ не трябва да се връща

Мария Пиргова, в. "Преса", печатно издание, 19 юни 2013



Станишев, Местан и Орешарски сгрешиха с хода си да назначат спорна кандидатура за шеф на ДАНС - макивавелистки ход, в който целта оправдава средствата. А целта беше да се прекъсне срастването на МВР с икономиката. Това беше основният лозунг на БСП в предизборната кампания, за да не се позволява повече рекет върху бизнеса. Това е задача със свърхтрудност в сегашните условия.

Политика и морал

Не се съмнявам в държавническите намерения на Станишев, Местан и Орешарски. Склонна съм да повярвям в намеренията на Пеевски, защото в политиката можеха да се дадат множество подобни примери. Подобно е приятелството между генерал Де Гол и главата на колаборационисткото правителство на Франция Петен, който работи с нацистите в окупираната от тях Франция. Де Гол громи Петен по радиото от Англия, а за режима на Петен по това време активно работи емблематичният по-късно социалистически президент на Франция Митеран. Те са политици и работят за Франция - невинаги в съгласие. Но гражданите не са политици, голяма част от тях застават на морални позиции и не виждат възможните политически последствия. Такива примери историята също дава. Моралното избухване в Югославия срещу посттитовизма доведе на власт Милошевич. Именно милионните митинги доведоха човека, който ликвидира Югославия.

Давам тези примери, защото смятам, че днес гражданите, които протестират и искат оставката на правителството на Орешарски, съвсем не искат дестабилизация и обедняване на България. Те искат да се разреши един морален казус - не може преди изборите да се протестира против монополи и техни представители, а сега независимо от съображенията те пак да са на ключови позиции. Това е нормалната морална гражданска реакция.

Множеството от протестиращите иска ГЕРБ да е вън от властта.

Чия да е властта?

Но в настоящата политическа обстановка не може да се случат и двете - хем ГЕРБ да не е на власт, хем и правителството на Орешарски да не е. Повече от ясно е, че в момента няма друг политически субект, който да управлява. Затова е необходимо да се намери решение, което да позволи макар и малка стабилизация на институциите и тяхната нормална работа. Гражданите не могат да правят компромиси с морала си, но трябва да са зрели за политически компромиси. Правителството явно е готово на тях и ги прави. И това трябва да се използва. Защото това правителство е демократично и постъпва демократично за разлика от алтернативата ГЕРБ. По дефиниция властта на ГЕРБ беше диктатура на изпълнителната власт, съсредоточена в ръцете на Борисов и Цветанов. Техните политически престъпления са доказани, това протестиращите го знаят и не искат да ги върнат на власт.

Трите възможни сценария

Какви са в тези условия възможните сценарии за по-нататъшно развитие на събитията? Те са три.

Първият съдържа следните елементи:

1. Даване на възможност на правителството да заработи. Да избере съгласувано нов ръководител на ДАНС и да попълни липсващите позиции в правителството. Това може да стане при ясна позиция и обсъждане на кандидатурите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). За съжаление дори демокрацията не повелява да се обсъждат публично фигурите от сферата на сигурността, защото иначе няма да има държава, а тя е конструкцията, върху която се гради демокрацията.

2. Ясен и категоричен ангажимент на парламента заедно със социалните закони да започне работа по нов Избирателен кодекс, за който да даде срок и да предложи начин на работа с неправителствените организации.

3. Работата на правителството да се контролира публично от парламента, а министър-председателят да представи ясен график на действията си пред НС, по който да се отчита.

Избори, които да не нанасят още по-сериозен ущърб на държавата, може да се проведат, когато се формира нов съществен политически субект извън ГЕРБ, способен да вземе властта.

Шанс за десните

Това може да бъде дясно обединение или изкристализиране на нов десен субект от средата на протестиращите. Във времето това най-рано означава едновременност с европейските избори 2014. Правителството на Орешарски е най-големият шанс за консолидация на дясното и то не бива да я изпуска. Само така може да настъпи баланс в политическата система на България.

4. Правителството на Орешарски трябва да намери начин да изпълни своите социални обещания. Енергийните помощи са необходими за голяма част от населението.

5. Здравната карта трябва да заработи и цялото население на държавата да има достъп до медицинска помощ - спешна, фелшердска по места и после висококвалифицирана болнична помощ. От здравеопазване не бива преимуществено да се ползват само София и големите градове.

6. Публично трябва да се използват европейските средства, които се договорят в най-скоро време.

Вторият сценарий би бил следният:

1. Орешарски да подаде оставка. Президентът завърта отново парламентарната рулетка, като връчи мандат на най-голямата парламентарна група. ГЕРБ може да състави правителство само с части от БСП или ДПС, което е малко вероятно. Следва мандатът да се даде на БСП, после вероятно на ДПС. И чак след това да се обяви, че този парламент е изчерпан. Президентът съставя ново служебно правителство, отново под натиска на ГЕРБ.

2. Служебното правителство подготвя нови избори по сегашния Избирателен кодекс.

3. Не се осъществяват социалните мерки на правителството на БСП-ДПС. Цените на тока се вдигат, защото не може да се направят промени в закона за енергетиката.

4. Партиите се готвят за избори през октомври и политическият хаос не дава възможност нито за консолидация на дясна партия, нито за нов политически субект, който да влезе в новия парламент. Възможно е да влезе НФСБ и „Атака" да загуби мандати. БСП може да загуби част от мандатите си за сметка на ГЕРБ.

5. Следва нов мандат на ГЕРБ и още по-силен натиск върху бедните слоеве, безработните и държавните служители до нова нетърпимост.

Кризата в БСП

Този сценарий е възможен не само поради гражданските протести, но и поради кризата в БСП и заради сили в парламентарната й група, които са склонни да жертват обществения интерес в името на връщането на Георги Първанов на председателското място в БСП. От това печели само тесен кръг хора около Първанов и вероятно този път води към разцепление в БСП, като групата на Станишев остане определяща за следващите избори. Първанов вече не е способен да обедини БСП около себе си. Неговата колаборация с ГЕРБ става все по-явна.

6. В дългосрочен план този сценарий води към опита на Борисов да овладее президентската власт и да даде повече правомощия на президента с поправки в конституцията или с Велико народно събрание, вече под негов контрол. Това е логиката на режими като този на ГЕРБ.

Третият вариант:

1. Станишев подава оставка, за да запази правителството.

2. Търси се лидер на БСП. Първанов не може да бъде избран от сегашния Национален съвет. Той може само да предизвика разцепление, но от това едва ли ще спечели. Този състав на Националния партиен съвет може да избере само Станишев за лидер. Другата процедура е нов конгрес, но това е дългосрочна работа, ако трябва да е легитимна и без разцепление на партията.

3. Парламентарната група се разпада, защото без Станишев няма лидер. След разпада на групата на БСП правителството пада. Такъв самопожертвувателен жест от страна на Станишев е със съмнителна стойност и политически не носи дивиденти на никого освен отново на Борисов. Формално е възможно Първанов да се опитва да привлече 25 депутати от БСП и да направи правителство в рамките на този парламент заедно с ГЕРБ. Тези депутати заедно с Първанов обаче нямат политическо бъдеще.

Радан Кънев - Ще трябва да обединяваме десни избиратели, а не лидери

Радан Кънев, Дневник.бг, 27 май 2013

След като ДСБ не успя да влезе в 42-ото Народно събрание, цялото ръководство начело с лидера на партията Иван Костов подаде оставка на 13 май. Насрочено беше национално събрание на 23 юни, на което да бъде избран нов председател. Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев, който по професия е адвокат, беше първият предложен. Кандидатурата му беше издигната от ръководството в оставка и от водачите на депутатски листи. "Дневник" разговаря с него за бъдещето на десницата, новия парламент и предстоящото управление на страната.

Накъде трябва да поеме десницата, след като за пръв път от промените тя няма представителство в Народното събрание?

- Първо трябва да си отговорим на въпроса кой е десницата. Това са живи хора. Едните са категорични антикомунисти от поколения. Те винаги са се определяли като десни. Освен това очевидна десница са всички хора, които вярват, че със собствени усилия отговарят за живота си, за работата си, които полагат усилия да създават работни места първо за себе си, за семействата си, а после и за други хора. Винаги съм определял като десница и хората, които смятат, че тяхното образование и на децата им е това, което създава шансове в перспектива.

Действително десницата, погледната не просто като отделни политици, а тази в обществото като цяло, е непредставена в парламента, което е много тревожно. Това, че хора с опит и компетентност, каквито например винаги са били депутатите от ДСБ, не са в парламента, само по себе си е достатъчно неприятно и създава проблеми пред управлението на страната.

Ние знаем какъв е бил техният принос дори и в опозиция. Но това, че хората, които реално създават продукта, създават работните места и са двигател на образованието на страната, като граждани са непредставени, това вече е голямата тревога. Това поставя България пред много лоши перспективи.

Как оценявате отдръпването на Иван Костов от лидерския пост в ДСБ и като цяло от политиката?

- Оставка подаде цялото ръководство на ДСБ начело с лидера. Просто той направи заявка, че няма да се кандидатира отново, което беше очаквано. Ние не можем да си представим Иван Костов като лидер на извънпарламентарна формация. Просто не е това нивото, но той не излиза от българската политика. Имаме неговия ангажимент към партията, имам и неговия личен ангажимент, че той остава. Рано е да си представим българската политика без Иван Костов. Да се надяваме, че това няма да стане скоро.

Ако имаше промяна в ДСБ преди изборите - обновяване, дали това нямаше да помогне да бъде премината 4-процентната бариера и въобще да има възраждане на дясното?

- Разбирам въпроса и съм чувал това мнение многократно, но категорично не го споделям. Не смятам, че с един силен лидер по-малко си по-силен. Това е само по себе си несериозно. Не вярвам в образа на Иван Костов като воденичен камък, иначе не бих работил през целия си политически живот в ДСБ. Част съм от партията на Костов, правил съм политика там и всичко, което съм научил през годините, е именно от работата с него.

Това ме е убедило, че в никакъв случай не е воденичен камък. Той беше локомотив на българската политика като лидер на ДСБ. Твърде често откъснат от вагоните, защото страшно много позиции - и негови лични, и партийни, които сме заемали през 2009, 2010 г., станаха обект на консенсус в предизборната кампания през 2013 г. Бяха нужни четири години, за да бъдат приети от всички, и то почти дословно преписани и приети.

За нас оставката на Костов е загуба. Ние няма да бъдeм по-силни без него. Ние ще бъдем по-слаби. Това е голямото предизвикателство оттук нататък.

На какво се дължи фактът, че не успяхте да влезете в Народното събрание? Ако имаме предвид, че Иван Костов е личност, която много силно поляризира емоции, една по-ранна смяна би могла да доведе до друг резултат.

- След изборите вече можем да си дадем сметка и да говорим по-открито за неща, които не се казват в предизборна кампания. Истината е, че резултатът, който постигнахме, означава значителен ръст спрямо това, което имахме като социологически данни преди кампанията. Особено в хипотезата на раздяла с формацията "Синьо единство". Нашите данни показваха по-ниски резултати заедно с тях спрямо това, което постигнахме на финала.

Моята лична оценка, която се споделя от щаба, е, че 20 - 25 хил. гласа бяха привлечени през кампанията, което е много добро постижение. Въпросът е, че в този си вид ние нямаме достатъчно доверие и си даваме сметка за това.

При откриването на кампанията във Варна казах, че ние сме сами на дясната писта и се надбягваме само със себе си. Има хора, които или ще гласуват за ДСБ - БДФ, или ще останат вкъщи. Много от тях останаха у дома, т.е. не спечелихме дори състезанието със себе. Оттук нататък следват анализът и решенията по какъв начин продължаваме състезанието.

Кандидатурата ви беше издигната от ръководството в оставка на ДСБ. Това означава ли, че ще сте фаворитът за нов лидер на партията или възможността за други кандидатури остава валидна?

- Други кандидати ще могат да бъдат номинирани, ще могат да участват. Ние имаме устав, който ще бъде спазен, а той допуска дори на самото събрание да се издигат нови кандидати. Така че кой ще бъде председател, ще кажем следобед на 23 юни.

Чувствам се като човек, който е получил доверие на един доста широк и авторитетен кръг лидери на партията, защото това не беше само ръководството, но и всички водачи на листи. Предполагам, че тези хора дойдоха в София след консултация със своите щабове, със своите ръководства.

Ще бъдете ли новото лице на ДСБ? Говорите с уважение за Иван Костов, но все пак всеки има свой почерк?

- Лидерството занапред ще бъде възложено на много сериозен екип. Индивидуалното лидерство не е в никакъв случай по моите сили или на когото и да било другиго. Разчитам, че много скоро ще видите като наблюдатели и ще оцените един силен екип.

Тоест след ерата на Костов няколко души ще движат партията?

- Задачите, които си поставяме - нова организационна политика, еволюция на посланията, работа за обединение на десните като избиратели като общност, не са по силите на един човек.

Но един човек трябва да носи отговорността...

- Това е и смисълът на демократичния процес. Правата и функциите ще бъдат в ръцете на силен екип, но отговорността ще бъде в този, който ще бъде избран за председател.

Набелязали ли сте вече хора за този екип?

- Да. В голяма степен. На събранието на 23 юни ще се боря за доверието на хората и предполагам, че ще бъда питан предварително. Костов имаше достатъчен авторитет, за да не го питаме предварително кого е номинирал, но очаквам аз да бъда питан и ще посоча екип.

Ако бъдете избран за председател на ДСБ на 23 юни, кои са първите стъпки, които ще направите за възраждане на дясното? Ще търсите ли обединение?

- Първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това е съществено. Представил съм възгледите си пред този кръг от хора, които ме номинираха. За мен първата стъпка ще бъде към организационно укрепване и организационна промяна, защото ние сме в ново състояние - без професионални политици, нямаме хора, които се издържат от политиката. Оттук нататък бихме използвали това нещо като предимство, освен като слабост, защото очевидно това е затруднение.

Всеки лидер на ДСБ оттук нататък, всеки човек, който ще търси доверието на десните хора, на тези всичките непредставени граждани, е всъщност човек като тях - кой като професионалист, кой като свободна професия, кой в малкия бизнес. Една част са като мен със свободни професии. Трябва да се възползваме от това, че ние говорим с хората, на които търсим доверието, на един и същи език.

Видях го в кампанията. Сигурен съм, че много повече хора ни чуха, отколкото гласуваха за нас. Така че възможността оттук нататък да печелим допълнително доверие е значителна.

Казахте, че първите стъпки няма да бъдат за обединение. Това означава ли, че няма да има разговори със СДС, "Синьо единство", може би с партията на Меглена Кунева?

- Втората стъпка ще бъде промяна на модела на публичното ни поведение. Не можем като извънпарламентарни партии, говоря и за другите, не можем да си позволил повече позицията на коментатори и анализатори на това, което се случва в Народното събрание. Трябва да имаме собствени идеи, които да налагаме в обществото, след като нямаме парламентарната трибуна. Това също трябва да използваме като предимство, защото тя дава един авторитет, но тя е чужда на хората.

Те гледат на всичко, което се казва от нея, с голямо отчуждение. Това в България за съжаление е факт. Трябва да намерим други трибуни, които са по-близки до тях. Трябва да намерим нов модел на общуване с медиите, въобще на популяризиране на посланията си, но трябва да задаваме дневния ред. Тези хора, които са в момента в парламента, в това съотношение, са напълно неспособни да задават дневен ред за промяна на обществото. Нито имат желание, нито имат капацитета, нито имат обществената подкрепа.

В тази плоскост ние ще си сътрудничим с всички хора, които са със сходни с нашите идеи, Дай боже, да не сме единствените с нови идеи. Ние ще сътрудничим с различни формации.

Третата стъпка е да обединяваме избиратели, а не лидери.

А къде ще се намира ДСБ. В центъра на тези консултации?

- Някак си тази представа, че можеш точно ти да си гравитационният център на десницата, е нанесла много големи поражения и най-вероятно е една от стратегическите причини тези 1 млн. избиратели на десницата да са непредставени. Разбирам, че това няма да се хареса на някои, но не вярвам, че можем да бъдем гравитационен център. Безспорно можем да бъдем и досега винаги сме били най-активни в новите политически идеи. Можем да бъдем изключително отворени за диалог. Можем да бъдем в основата на мрежа за общуване.

Целта на всичко това е да налага дневен ред за промяна, след като управляващите са неспособни, какъвто и да е кабинетът, излъчен от този парламент. Около тези идеи да се обединяват избирателите на дясното.

Неотдавна Петър Москов каза, че на българската десница й предстои да се бори за 51% и затова трябва да има организационно, комуникационно, персонално обновяване. Съгласен ли сте с това твърдение?

- Най-същественото, което трябва да се случи на десницата, е да формулира новите правила, около които да се обедини. И по този начин да мобилизира избирателите си за следващите избори. Не смятам, че на следващите избори той може да бъде 51%, но със сигурност може да бъде такъв, че да успее да ги наложи тези нови правила.

В крайна сметка около това се върти политиката. Кризата се дължи на лошите правила, с които се управлява държавата. В момента има най-малко две причини сегашният парламент да не произведе нови правила. Едната е, че очакваме правителство без парламентарно мнозинство. Втората - очакваме правителство, което няма намерения да променя правилата.

Как ще коментирате 42-то Народно събрание, в което нито една партия няма преимущество и дори коалициите изглеждат антагонизъм?

- Това, което виждаме в политиката, е една много жестока война. Надявахме се, че тя ще свърши с изборния ден, но се вижда вече, че ще продължи. Целият арсенал на такива войни е криминален дневен ред, процедурни хватки в парламента вместо идеологически сблъсъци, а залогът е кой да краде парите на данъкоплатците. Войната е затова.

Така че тя не може да създаде по-добри правила за управление на парите на данъкоплатците, няма това за цел. Когато залогът е да се откраднат едни пари, всичко е възможно. Всякакви съюзи са възможни.

Ще бъде ли стабилен кабинетът на Пламен Орешарски?

- Той може да бъде много стабилен като престой в сградата на Министерския съвет, но той ще бъде напълно неспособен да променя страната към по-добро. Подкрепящите го нямат мнозинство в парламента, но нямат и желание за промени.

Как оценявате плана с мерки на БСП, наречен "Орешарски"?

- Т. нар. план "Орешарски" не съществува. В неделя изтръгнах от г-н Антон Кутев от БСП при среща в една медия, че няма такъв документ. Това е добре звучащ рекламен слоган - нищо повече. Това, което ни се представя като някакви точки и проекти, звучи безобразно общо.

Запомних две неща - задвижване на бизнеса, каквото и да означава, а второто беше правилно разпределение. Много се тревожа, че двете значат едно и също - задвижване на свързания с мнозинството бизнес, което си представям как ще случи, за съжаление виждали сме много пъти. И правилното разпределение няма нужда да го коментираме. Дали е правилно или не зависи само от гледната точка на тези, които успяват да крадат, или от тези, които са отстранени от хранилката. Това е много тревожно за страната.

Няма решения по основните проблеми, които изкараха хората на улицата и свалиха предишната власт. Антимонополно законодателство няма, тук-там се прокрадва. Няма конкретен ангажимент за здравеопазването, в което едновременно изтичат много пари, а няма никакъв резултат. Реално го няма. Няма заявка за промяна в социалната политика. Най-важното - няма реална заявка за промяна на трудовото законодателство.

Пламен Орешарски по-скоро беше във вътрешен конфликт с БСП заради идеите, които левицата лансира, за да спечели гласове на изборите, а сега се отказва от тях. Проблемът е дали БСП и ДПС ще позволят на икономиста Орешарски да направи нещо различно от тяхното желание за разпределяне.

- Пламен Орешарски е инструмент на червените за обяснение на лъжата към избирателите. Те няма да направят нищо от това, с което спечелиха гласове, като ще използват личните възгледи на Орешарски. Хората обаче са гласували за БСП, а не за Орешарски. БСП ще използва и ДПС за мюре, за да блокират това, за което нямат пари - АЕЦ "Белене", и това, за което никога не са имали намерение - ревизия на плоския данък.

Никой не може да ме убеди, че за ДПС е много важно да остане плоският данък, защото техните избиратели са бедни, а няма да има необлагаем минимум. Това е очевидна глупост. Има една игра в защита на хората с високи доходи вътре в двете партии, защото в техните апарати са много заможни хора.

Това правителство заслужава ли обичайните 100 дни кредит на доверие?

- За мен това няма особено значение. Никой кабинет не е паднал в първите си 100 дни, дори да е бил атакуван. Нито е оцелял благодарение на комфорта, който му е бил предоставян. Ако питате за лично мнение - не. Коалиция между "Атака" и ДПС не заслужава нито един ден доверие.

Очаквате ли нови предсрочни избори и кога?

- Пак казвам - кабинетът може да бъде формално доста стабилен и затова не е работа да правя прогнози. Нашата работа е да даваме идеи.

Как оценявате реакциите на водачите на ГЕРБ след изборите?

- Нямам желание да коментирам това, което се случва. Твърде дълго време се занимавахме да коментираме ГЕРБ. Това е станало малко като национален спорт - упражняваме чувството си за хумор върху недостатъците на ГЕРБ, а това не създава доверие. Може да забавлява хората във "Фейсбук", но не е път към доверието.

А каква опозиция очаквате да са те?

- Очаквам много мръсна политическа война оттук нататък. Очаквам това, което вече виждам - самоцелни процедури, хватки от двете страни... Въобще нищо добро за политическата култура в България.

Част от групата на ГЕРБ ще се ориентира към силните на деня

Фактори пазят Борисов да не последва съдбата на Цветанов

Политологът Иво Христов пред Коментатор.бг, 24 май 2013

Г-н Христов, неочаквано бързо се развиват събитията след изборите, наблюдателите не го предвидиха...
Аз продължавам да настоявам, че социалната наука - политология, социология или друга, не се занимават с гадаене. Разбирам желанието на публиката да й се каже какво ще е времето, включително и политическото. Но не това е целта на един сериозен анализ. Целта е да очертае какви са тенденциите на българското настояще. Част от нещата, които се случиха , не можеха да бъдат предвидени и предсказани преди вота. Но от друга страна, беше предсказано, че по всяка вероятност ще изпаднем в такава патова ситуация. Не беше предвиден обаче ходът с прокуратурата и оттам - лишаването на ГЕРБ от служебната победа, която си бяха подготвили. Следователно, голямата новина, която много хора като че не могат да осъзнаят е, че всъщност ГЕРБ е свален от власт - ясно, категорично и безкомпромисно. И аз не мисля, че в близките години те ще се върнат на власт. Така че оттук нататък можем да говорим за различни варианти. Освен посветените експерти никой няма реална представа за финансовото, икономическото и управленското състояние на страната след управлението на ГЕРБ. По косвени данни можем да твърдим, че страната е руинирана в буквалния смисъл на думата. В резултат на кадровата политика на ГЕРБ, администрацията на всички нива се напълни с очевидно некомпетентни, но очевидно лоялни хора, които, наред със злоумислието, в резултат на тежката си некомпетентност,  допълнително придадоха инерционна скорост на кризата, в която сме в момента. Така че, който и да дойде на власт, очевидно това ще бъде правителството на Орешарски, първо трябва да направи анализ на състоянието на икономиката, а и на администрацията и на обществото като цяло. При служебното правителство това не можеше да се случи, защото то беше Б-отборът на ГЕРБ, назначено да подсигури служебната победа на ГЕРБ. Не бяха отчетени вътрешни фактори, мощни икономически интереси, засегнати от управлението на ГЕРБ, както и променената геополитическа ситуация, за която много малко хора говорят.  Имам предвид невероятното майсторство на ГЕРБ едновременно да се скарат с Русия, която е незаобиколим фактор все още във вътрешната политика на България. И от друга страна, да разрушат мостовете на доверие и на защита в този смисъл на европейски и на американски институции. И да превърнат приятелите си във врагове, а враговете си - в още по-големи врагове. И каква ти геополитика, това беше едно от най-аматьорските видове управления. Дори на фона на българската политическа традиция, която има не един и два такива случая, но и на този фон управлението на ГЕРБ е, меко казано, едно от най-аматьорските.

Какви са позициите, от които не трябва да отстъпва бъдещият кабинет на Орешарски, за да не бъде изметен от улицата?
Трябва ясно да бъде казано следното: правителството на Орешарски има ясно зададен коридор на възможностите, през който трябва да премине. В този смисъл то не може да отмени земното притегляне. Но в рамките на този коридор на възможности - икономически, политически и геополитически, то трябва да се опита да преведе страната през зимата на бъдещата година. Аз лично смятам, че Орешарски със сигурност, ако разбира се, не се случи нещо непредвидено, ще изведе държавата до следващите европейски избори през май на 2014-а г. Когато ще се прояснят много неща във вътрешнополитически и външнополитически план. Второто нещо, от което кабинетът не  трябва да отстъпва, е финансовата дисциплина и валутният борд. Третото, обаче, е да се задвижи механизмът на вътрешното търсене, което беше невъзможно при предишната фискална бюджетна политика на министър Дянков, която унищожи всъщност българския пазар, защото унищожи българските доходи. В този смисъл, както някои набедени български либертарианци казват, че да се раздават пари “на калпак” едва ли не било социализъм. Социализмът е само в техните глави, а всъщност се нарича елементарен здрав разум, защото когато отнякъде трябва да се задвижи моторът на икономиката, платежоспособното търсене е един от факторите. Правителството на Орешарски, разбира се, не може да спре мощните икономически процеси, свързани с голямата периферизация на българската икономика, вкарана в орбитата на ЕС. България фактически не спечели кой знае колко големи и значими пазари в ЕС, загуби пазари на Изток - в Русия, Близкия Изток, Турция и Китай. В този смисъл страната е в един икономически ступор и не знам докога той ще продължи.

Кой и какво свали ГЕРБ от управлението?

Много са факторите и това е един друг голям разговор. Режимът на ГЕРБ беше създаден по една взаимноизключваща се формула. Беше създаден от българското задкулисие, по-точно - от част от българската олигархия с външна политическа подкрепа. И официалната мисия на режима на ГЕРБ беше да накаже тези, които са го създали. А това е оксиморон, нещо като дървен камък. И така ГЕРБ беше разкъсан между официалната, очевидно много важна, външна показност, което беше амплоато на Борисов, и вътрешната зависимост от властови и икономически центрове във и извън страната. Съдбата на такъв организъм, какъвто е ГЕРБ, е да се разпука по шевовете, да се разпадне. Не искам да влизам в конкретика за политическите и интелектуални недоразумения, които съставляваха предишния режим, нито за неговата непоследователност и конюнктурност, нито за това, че му липсваше каквато и да било управленска визия. Дори това в български условия можеше да не доведе до свалянето им от власт, ако те не бяха станали заложници на двойна комбинация.  От една страна, на логиката на вътрешната криза в България и на външни фактори, за които все още малко се говори у нас.

А какво ще се случва с партията занапред?

Това не е партия. Не всяко организирано нещо, което си е сложило етикет “партия” е партия. В България има само една партия и тя се казва БСП. Тя е политическа организация с електорат, здрав гръбнак и някаква идеологическа матрица. Всичко останало са политически въжеиграчи. Второ, трябва да сме наясно по въпроса, че България няма партийно политическа система, въпреки изобилието от много самонарекли се за партии. Защото в България, дълбоко го подчертавам, липсват обективни социално структурни предпоставки да има демокрация и съответно политическа система. Това е така заради три фактора. Първо, защото у нас има едно пауперизирано, икономически зависимо и изпаднало в демографска криза население. Такова население, икономически и политически зависимо и под границите на бедността, не може да конституира свободно политическо действие по определение. Второ, създаденото под формата на ГЕРБ,  ако не бяха външните фактори, щеше да се изроди в обикновена диктатура. Сега беше диктатура в кадифена ръкавица, поради усмирителната риза на ЕС. И трето, такъв тип диктатури могат  да бъдат успешни, ако се базират все пак на успешна икономическа политика и си гарантират и създадат социална база. Наполеон е казал, че със щикове можеш да дойдеш на власт, но върху щикове не можеш да седнеш. В случая, на подслушвателни устройства можеш да дойдеш на власт, но с подслушвателни устройства не можеш да останеш безкрайно дълго в нея. Въпреки страха. Така нареченият проект ГЕРБ беше по-дърварска версия на проекта в началото на 2000-а година на НДСВ. Видя се, че става такъв тип политическо инженерство и се отиде на по-хард етап. Всичко това, обаче, очаквам да се сгромоляса и не виждам перспектива пред това образувание. Нещо повече, предвиждам, част от парламентарната група на ГЕРБ да се разпадне и да се ориентира към силните на деня. Но от друга  страна, не предвиждам “закриване” на ГЕРБ. Тя ще остане да съществува като политическа структура и по аналогия наследството на ГЕРБ може да се задвижи по модела, който създадоха политтехнолози в Грузия, например.

Това означава ли, че експертната част от ГЕРБ може да развие този проект по-нататък?

Аз не знам кое наричате експертна част. Това, че някой не говори на банкенски диалект, не означава, че непременно е експерт. Но тъй като на изборите беше окончателно ликвидирана самонареклата се стара политическа десница, за която известен наблюдател казваше, че води активен задгробен политически живот, на ГЕРБ ще бъде отредена тази “дясна” роля. Тъй като в политическото пространство трябва да има ново дясно. Старите десни няма да се прилепят към проекта, а подозирам, че ГЕРБ ще запълва дупките и ще играе в миманса, наречено дясно, докато бъде конструирано друго дясно. Което ще се самонарече ново автентично дясно. Става дума за политически Франкенщайни, които не кореспондират с реални социални неща. Когато няма съдържание, формата става съдържание. В България това е ГЕРБ.

А каква съдба ще имат досегашните двама лидери на ГЕРБ?

Това дълбоко не ме интересува. Но предполагам, че Цветанов ще има проблеми с българските правораздавателни органи. Засега мисля, че има фактори, които пазят Борисов. Бившият премиер няма да последва неговата съдба и на този етап ще остане лидер. Защото, ако той бъде махнат преждевременно от пасианса, тъй като това е изкуствено образувание, то ще се срути като въздушна кула.

Иван Костов: Ето защо съм десен

Иван Костов в дискусия на академичен семинар “Европейска политика”, януари 2010 чрез Kafene.net

Какво направи Европа за българската десница след падането на комунизма?
 
Вниманието на европейците беше фокусирано върху комунистите. А не върху нас. На нас никой не ни обръщаше внимание. Целта на прехода след 1989 беше да се спечелят комунистическите елити и техните секретни служби. Това беше, така да се каже, голямото усилие на европейците. Те се насочиха към комунистите. Не към нас, десните. Докато съм бил лидер на СДС, не получихме една стотинка помощ. Това обаче не значи, че европейската демокрация не е повлияла мощно на процеса на демократизиране в България. Но това беше едно общо влияние.

Американците не подкрепяха ли определени хора?
 
Не знам кого са подкрепяли. Ако става въпрос за политическа подкрепа – една стотинка нямаше. По никакъв начин това не беше така с левите. Много се даде за либертариански трансформации. Всъщност левите се направиха на либертарианци. Никой не се обърна към десницата с такова внимание. 

С изключение на немската фондация „Конрад Аденауер”. И в определени периоди английската фондация „Уестминстър”. Но за кратко. След това се изтегли. Това не го казвам за да се жалвам. А дори с благодарност. По този начин, ние сами си намерихме път. Създадохме своя политическа традиция. Имаше хора като Стефан Савов, които помогнаха при възстановяването на дясната традиция.

Какво е присъствието на САЩ  в България днес? Чрез дипломация и бизнес?

Ние не сме на картата на американците. Въпреки че сме в НАТО.

Защо? 
 
Защото те имат други отгооворности. В тях са концентрирани големи надежди. Те трябва да поддържат световния политически баланс. И там където нещата са се регулирали, те нямат работа. Те бяха тука активни, когато Балканите се тресяха от конфликти. Тогава те участваха, решиха ги, създадоха временна устойчивост, и оттук нататък ЕС трябва да се занимава с останалото.

Няма нужда някой непрекъснато да се грижи за нас – като за малолетни.

От днешна гледна точка, как да гледате на комунизма?  

Младите хора трябва да се възпитават да разпознават и осъждат комунизма. Така както фашизма. И да бягат от него. Истинските демократи трябва  да бъдат възпитавани като демократи. В това отношение не трябва да има толерантност. Криворазбраната толерантност на европейската левица носи нещастия, специално на България. Комунизмът е осъден с резолюция на Европейския Парламент, която се прие след Пражката Декларация от 2008. Тя трябва да се изпълни. Там се казва, че децата трябва да бъдат възпитавани да разпознават, хайде да не казваме „мразят”, комунизма и като фашизма да не го допускат никога. Комунизъм и национал-социализъм са равни там.

Бившите комунисти са най-удобни за Великите сили. На тях те се подчиняват безпрекословно. Те са послушковци. Свикнали са да правят всичко, което се иска от тях. Те бяха готови да забравят собствения си комунистически корен и да влязат в матрицата на европейските социалисти. Те са готови всичко да забравят. Това е разликата между тях и нас.

На какво се основава  българското дясно?

Десницата има корен в България. Той е в партиите от преди 9-ти септември 1944. Които са с буржоазни програми за капиталистическо развитие. Десните земеделски партии носят също богат опит. Тази традиция слабо се познава на запад. Но напоследък се изследва от български специалисти. Има блестящи политици на десницата от преди Втората световна война.

Например?

Константин Стоилов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Никола Петков и много други.

Колко солиден е десният корен?

Солиден е. Аз съдя по това, че 45 години комунистически експеримент в България не можа да изличи културният слой от десни хора. Всъщност, истината е, че в България не е имало лява политическа традиция. А когато я е имало, тя е била от абсолютно екстремен, маргинален характер. Най-големите български философи са били десни. Икономическата мисъл е била изцяло в ръцете на десни възпитаници. Както и юридическата наука. Блестящите български юристи са били десни. Най-силните направления на хуманитарното мислене преди Втората световна война България са били десни. Много груба грешка е да се каже, че българската десница се е пръкнала по някаква европейска матрица.

Била е в крак с Европа. Но защо е  винаги по-слаба? Не е станала влиятелна истински. Например английският консеватизъм е могъщ. Него го копират, разпространяват, изучават. Защо българската дясна традиция остава местна?

Английският консреватизъм се е развил в империя. Докато българската десница е била силна и доминираща тук. Вярно е, че няма влияние върху европейските процеси. То не може да бъде иначе. Но пък е имала много силно влияние на Балканите. Което може да Ви изненада. Включително и за реформирането на Турция. Кемал Ататаюрк е бил дипломат в София. Също така е имала влияние в Албания. Силна е била. Но не точно английска. Младите български хора тогава са се образовали във Виена, Франция, Швейцария, Германия. Оттам са се влияли. Те носят континентална политическа традиция. Австро-унгарски образци са били популярни тук. Има много заимствано от Белгия. Белгийската конституция е била имплементирана, така да го кажа, в България. Белгийското банково дело е било прилагано тук от хора, които са го познавали. Имали сме европейска традиция, с наистина блестящи български хора.
И да не забравяме едно много важно нещо. Българската църква, която се включва в политическите процеси след Освобождението. Едни от най-видните политици са духовници. Имаме двама министър-председатели духовници от това време. Имаме сериозна православна политическа традиция. Църквата е била носител на реформацията.

Как да си представим  крайната цел на ЕС?

Представете си обща инфраструктура. Пътища, които свързват целия континент. Единни граници, свободно движение на хора, на капитали, на стоки и разбира се на културни прояви. Това е Европа. Простор за развитие. Но и много по-тежка конкуренция между страните. Това много хора не си го представят. По-голяма продуктивност и конкурентно-способност. Но за съжеление ЕС обрасна бързо и тежко с бюрокрация. И корупция. Не точно като в България. Но има корупционни практики. Много власт има самата европейска администрация. Много „държава” има в съюза.

Може ли да  се иска „малка”държава в България? Повечето хора работят на „соц-заплати” и си представят живота само на  държавни служби, с пенсии и платени болнични.  

Така е. Но въпреки това, в момента България има „малка” държава. Пресметнато спрямо други европейски страни. Почти всички по-стари страни в Европа са с „по-големи” държави. Но на България и тази й е много.

А надеждите на хората, че държавата ще ги оправи са абсолютно неуместни. Казвам това не заради политическите си възгледи. Навсякъде администрацията заграбва власт. В момента това го виждам в усвояването на европейските фондове. Заграбват власт и част от парите. Българската администрация, а и не само българската, когато оперира с пари, насочва част от тях към себе си. Хората трябва да разберат, че държавата трябва да е „малка”.

Защо? Не е ли това една модна идея на дясното?

Не. За да е ефикасна. Представете си държавата като едно истинско, не фалшиво NGO – като истинска неправителствена организация.

Едно истинско NGO харчи много малко за себе си и дава много на обществото. Това е „малката” държава. В нея парите на данъкоплатеца трябва да отиват обратно при него във формата на услуги. Държавата трябва да произвежда евтини услуги. Услуга „образование” – евтино и качествено; услуга „здравеопазване” – евтино и най-качествено.

Какво здравеопазване трябва да има по принцип според десните? Трябва ли да има национално, платено от всички, за всички?

Трябва да има. За лекуване на социално значимите болести. Ако няма, рязко спада средната продължителност на живота. Ако няма силна здравна мрежа, която да защитава обществото, се губят много работни дни в болнични. За специалните болести също трябва да се осигури помощ. Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно.

Защо е популярна лявата идея?  

Хората са много бедни. И си мислят, че тя е решение.

В по-общ план. Например в английските университети има много изследвания на  леви за други леви. По-малко на десни теми.  

За да направиш сериозен принос в дясната мисъл трябва да потънеш много дълбоко. В сложни работи. Като например да познаваш английския консервативен мислител Едмънд Бърк. А в лявата  е достатъчно да гледаш в маргиналните неща. Изобщо в живота е така. Дясната мисъл е много по-дълбока. Да виждаш историята по десен начин е трудно. Да мислиш дясно за това кое е правилно и кое не, не е проста работа. По-лесно е да си ляв.

Не е ли идеята за равенството, която прави левите популярни?

Равенството не е лява идея. Тя е буржоазна идея по произход. Идеята за Европа също е дясна идея. Разбира се в нея има и ляво участие. Но самата идея за равенство, че България е например една силно изостанала страна, която трябва да се изравни с европейските, европейската интеграция е дясна идея у нас.

Какво мислите за парите принципно? С какво трябва да се възпитава един десен човек? За какво са парите?

Средство. Основно за икономически развитие. Парите са събирателната структура на конкуренцията. Стремежът към пари ни кара всички да влизаме в съперничество. Така се развиват в света икономическите отрасли. Така се развиват собствените възможности на човека. Така човек се дисциплинира.

Поквара ли са парите?

Парите сами по себе се не са поквара. Има покварени хора, които с помоща на парите се до-покваряват. Самите пари не са злото. Те са живата сила на икономическия живот. Покварата може да бъде само в човека. Самите пари, в обществения живот са живата сила на икономическия живот. В основата на семейния живот. Парите учат човека да е морален. Да не харчи всичко. За пороци, наркотици например. Да ги пази, за да изгради една по-висока платформа за този, който идва след него. Така се развива обществото. Ако всички използваме парите за да живеем по улиците с алкохол  и наркотици, докъде ще стигнем? С отрицание на парите. Без стотинка в джоба. Да просим.

Защо има бедни и богати? 
 
Защото едни хора могат да работят много ефикасно, да организират деня си и да правят неща. Бедните, това което се вижда, е че не могат точно така. За да станеш богат, първо трябва да дадеш много. Да инвестираш. Трябва да произведеш много добавена стойност за да станеш богат. В богатите страни е произведена гигантстка добавена стойност. Затова са богати. Там хората са работили страшно моного време и са трупали. Нали се разправя, че англичаните когато са в Индия, местните хора им се чудят защо работят много и ги хапят комарите. Всичко това за да се приберат в дъждовна Англия за пенсионни години. Уморени. Докато местните не се преуморяват, не работят така много. 

И това се отдава сега на културни различия. Но истината е, че богатство натрупва този който работи, а не този, който се чуди защо другия работи.

България и Русия? За какво става въпрос?

Става въпрос за руски имперски амбиции. Икономически, политически, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси.

Къкъв е изходът

Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.

А сега?

Има много „рубладжии” у нас. Както дирекно са им казвали на времето в Народното Събрание. Тия, които са били български политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само България. Тя купи и например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем?
 
ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще може да решим въпросите си с нея. За ток, енергетика и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини.

Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?

И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.

Много време ще мине докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли?

Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен.