Партизани, маскирани като граждани, налазват Фейсбук и форумите

БСП-лийкс 2: Партизани, маскирани като граждани, налазват Фейсбук и форумите

Posted by OFFNews Публикувана на 13 December 2013 в 17:39

Пиар стратегията за кампанията на БСП в интернет „Партизанският подход“ в интернет – активно участие на анонимни БСП-активисти в социалните мрежи и форумите, е бил ключов прийом на левицата в интернет кампанията й за местните и президентски избори през 2011 г. Това личи от пореден списък документи, изтекли в сайта Balkanleaks.

В документ, изготвен през март 2011 г. от политическия консултант на младежкото БСП Любомила Тотина, подробно е описана технологията за интернет пиар на местно ниво. В обобщение тя се състои в това да “плюем по ГЕРБ, без да казваме колко сме велики”.
„Партизанския подход“ пиар стратегът дефинира като “активното гражданско участие във вече функциониращи надпартийни страници”, които по план трябва да бъдат превзети с цел “да се създават настроения и да се разпространяват слухове”.
Осем месеца преди изборите щабът на БСП е възложил Фейсбук-задача на активистите си: “във всяка община да се подбере най-активната група и наши хора да публикуват активно в нея”. На финалния етап през септември 2011 г. се предвижда “активизиране на максимален брой доброволци за писане на коментари в интернет”.
Тотина е активист на младежката организация на БСП и пиар експерт от “Агенция по публичността”. Тя е собственик на рекламната агенция „Оупън майндед“ и е близка до депутата от БСП Кирил Добрев (участвал в организацията на кол центъра на БСП за парламентарните избори през 2009 г. с помощта на очевидно незаконно придобити лични данни на таргетираните хора), писа сайтът „Бивол“.
Тя е в ръководството на фирмите Сградостроител и Сградостроител-инвест, в които преди годии Кирил Добрев е притежавал акции. Чрез фондация на името на баща му – покойният бивш вътрешен министър Николай Добрев, тя е регистрирала сайта „Аргументи“, трибуна на проекта на Първанов “АБВ”.
Самата Тотина заяви, че не се сеща за конкретния документ пред „Бивол“ и пожела да се запознае с текста, за да се информира за дейността си отпреди 2 години.

Диктатурата на ГЕРБ не трябва да се връща

Мария Пиргова, в. "Преса", печатно издание, 19 юни 2013



Станишев, Местан и Орешарски сгрешиха с хода си да назначат спорна кандидатура за шеф на ДАНС - макивавелистки ход, в който целта оправдава средствата. А целта беше да се прекъсне срастването на МВР с икономиката. Това беше основният лозунг на БСП в предизборната кампания, за да не се позволява повече рекет върху бизнеса. Това е задача със свърхтрудност в сегашните условия.

Политика и морал

Не се съмнявам в държавническите намерения на Станишев, Местан и Орешарски. Склонна съм да повярвям в намеренията на Пеевски, защото в политиката можеха да се дадат множество подобни примери. Подобно е приятелството между генерал Де Гол и главата на колаборационисткото правителство на Франция Петен, който работи с нацистите в окупираната от тях Франция. Де Гол громи Петен по радиото от Англия, а за режима на Петен по това време активно работи емблематичният по-късно социалистически президент на Франция Митеран. Те са политици и работят за Франция - невинаги в съгласие. Но гражданите не са политици, голяма част от тях застават на морални позиции и не виждат възможните политически последствия. Такива примери историята също дава. Моралното избухване в Югославия срещу посттитовизма доведе на власт Милошевич. Именно милионните митинги доведоха човека, който ликвидира Югославия.

Давам тези примери, защото смятам, че днес гражданите, които протестират и искат оставката на правителството на Орешарски, съвсем не искат дестабилизация и обедняване на България. Те искат да се разреши един морален казус - не може преди изборите да се протестира против монополи и техни представители, а сега независимо от съображенията те пак да са на ключови позиции. Това е нормалната морална гражданска реакция.

Множеството от протестиращите иска ГЕРБ да е вън от властта.

Чия да е властта?

Но в настоящата политическа обстановка не може да се случат и двете - хем ГЕРБ да не е на власт, хем и правителството на Орешарски да не е. Повече от ясно е, че в момента няма друг политически субект, който да управлява. Затова е необходимо да се намери решение, което да позволи макар и малка стабилизация на институциите и тяхната нормална работа. Гражданите не могат да правят компромиси с морала си, но трябва да са зрели за политически компромиси. Правителството явно е готово на тях и ги прави. И това трябва да се използва. Защото това правителство е демократично и постъпва демократично за разлика от алтернативата ГЕРБ. По дефиниция властта на ГЕРБ беше диктатура на изпълнителната власт, съсредоточена в ръцете на Борисов и Цветанов. Техните политически престъпления са доказани, това протестиращите го знаят и не искат да ги върнат на власт.

Трите възможни сценария

Какви са в тези условия възможните сценарии за по-нататъшно развитие на събитията? Те са три.

Първият съдържа следните елементи:

1. Даване на възможност на правителството да заработи. Да избере съгласувано нов ръководител на ДАНС и да попълни липсващите позиции в правителството. Това може да стане при ясна позиция и обсъждане на кандидатурите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). За съжаление дори демокрацията не повелява да се обсъждат публично фигурите от сферата на сигурността, защото иначе няма да има държава, а тя е конструкцията, върху която се гради демокрацията.

2. Ясен и категоричен ангажимент на парламента заедно със социалните закони да започне работа по нов Избирателен кодекс, за който да даде срок и да предложи начин на работа с неправителствените организации.

3. Работата на правителството да се контролира публично от парламента, а министър-председателят да представи ясен график на действията си пред НС, по който да се отчита.

Избори, които да не нанасят още по-сериозен ущърб на държавата, може да се проведат, когато се формира нов съществен политически субект извън ГЕРБ, способен да вземе властта.

Шанс за десните

Това може да бъде дясно обединение или изкристализиране на нов десен субект от средата на протестиращите. Във времето това най-рано означава едновременност с европейските избори 2014. Правителството на Орешарски е най-големият шанс за консолидация на дясното и то не бива да я изпуска. Само така може да настъпи баланс в политическата система на България.

4. Правителството на Орешарски трябва да намери начин да изпълни своите социални обещания. Енергийните помощи са необходими за голяма част от населението.

5. Здравната карта трябва да заработи и цялото население на държавата да има достъп до медицинска помощ - спешна, фелшердска по места и после висококвалифицирана болнична помощ. От здравеопазване не бива преимуществено да се ползват само София и големите градове.

6. Публично трябва да се използват европейските средства, които се договорят в най-скоро време.

Вторият сценарий би бил следният:

1. Орешарски да подаде оставка. Президентът завърта отново парламентарната рулетка, като връчи мандат на най-голямата парламентарна група. ГЕРБ може да състави правителство само с части от БСП или ДПС, което е малко вероятно. Следва мандатът да се даде на БСП, после вероятно на ДПС. И чак след това да се обяви, че този парламент е изчерпан. Президентът съставя ново служебно правителство, отново под натиска на ГЕРБ.

2. Служебното правителство подготвя нови избори по сегашния Избирателен кодекс.

3. Не се осъществяват социалните мерки на правителството на БСП-ДПС. Цените на тока се вдигат, защото не може да се направят промени в закона за енергетиката.

4. Партиите се готвят за избори през октомври и политическият хаос не дава възможност нито за консолидация на дясна партия, нито за нов политически субект, който да влезе в новия парламент. Възможно е да влезе НФСБ и „Атака" да загуби мандати. БСП може да загуби част от мандатите си за сметка на ГЕРБ.

5. Следва нов мандат на ГЕРБ и още по-силен натиск върху бедните слоеве, безработните и държавните служители до нова нетърпимост.

Кризата в БСП

Този сценарий е възможен не само поради гражданските протести, но и поради кризата в БСП и заради сили в парламентарната й група, които са склонни да жертват обществения интерес в името на връщането на Георги Първанов на председателското място в БСП. От това печели само тесен кръг хора около Първанов и вероятно този път води към разцепление в БСП, като групата на Станишев остане определяща за следващите избори. Първанов вече не е способен да обедини БСП около себе си. Неговата колаборация с ГЕРБ става все по-явна.

6. В дългосрочен план този сценарий води към опита на Борисов да овладее президентската власт и да даде повече правомощия на президента с поправки в конституцията или с Велико народно събрание, вече под негов контрол. Това е логиката на режими като този на ГЕРБ.

Третият вариант:

1. Станишев подава оставка, за да запази правителството.

2. Търси се лидер на БСП. Първанов не може да бъде избран от сегашния Национален съвет. Той може само да предизвика разцепление, но от това едва ли ще спечели. Този състав на Националния партиен съвет може да избере само Станишев за лидер. Другата процедура е нов конгрес, но това е дългосрочна работа, ако трябва да е легитимна и без разцепление на партията.

3. Парламентарната група се разпада, защото без Станишев няма лидер. След разпада на групата на БСП правителството пада. Такъв самопожертвувателен жест от страна на Станишев е със съмнителна стойност и политически не носи дивиденти на никого освен отново на Борисов. Формално е възможно Първанов да се опитва да привлече 25 депутати от БСП и да направи правителство в рамките на този парламент заедно с ГЕРБ. Тези депутати заедно с Първанов обаче нямат политическо бъдеще.

Станишев е слаб лидер, бута Орешарски да вади кестените

Излъгаха хората от улицата, но гневът им не е приспан за още 4 години

Доц. Александър Маринов пред Фактор.бг, 29 Май 2013

Александър Маринов е доцент в катедра Публична администрация на СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по социология. Автор на книгите "Административният елит на ХХІ век" и "Обществени елити и лидерство в страните в преход". Бивш лидер на БСП – София, но от години е скъсал с политиката.


- Доц. Маринов, Пламен Орешарски представи едни симпатични и читави хора за министри, но какво им липсва, за да ги усетят хората като истински отбор от победители и спасители на нацията?

- Това правителство до последния момент беше афиширано и представяно като програмно. Но на всички вече трябва да е ясно, че няма програмен кабинет, защото реално липсва програма, която да е носещата конструкция на неговия състав и политика. Отбелязвам това, защото именно програмата може да бъде единствената силна и обединителна връзка на различни личности, подкрепяни от партии и заинтересовани групи. Не съществува ясна програма на кабинета, обсъдена с обществото, а това дава възможност за различни интерпретации и спекулации, верни и неверни. Мотивите за работа на личностите в този екип могат да са най-различни – произтичащи от чувство за дълг, от компетентност, от желание да се  решат проблемите. Стойностите на хората са важни, но те не могат да заменят политиките. От гледна точка на качеството на повечето от членовете на кабинета той е неизмеримо по-добър от състава на предишните правителства – служебното и на ГЕРБ, дори по-добро и от екипа на Станишев в тройната коалиция. Но това е оценка на база на личните качества на отделните министри, естествено не на всичките, защото има някои спорни, някои странни номинации. Но проблемът не опира до качествата и възможностите на тези хора, а до това какво ще правят, какво ще ги обединява и как ще се отчитат пред обществото – това е големият въпрос. Важно е и да се знае, кой стои зад тях,  в смисъл, кой ще носи отговорността, защото сами по себе си и Орешарски, и хората от екипа му не могат да поемат отговорността от едно управление на държавата.

- Наричат вече иронично кабинета „Олигарски”, до колко новите министри ще бъдат зависими от интересите на гражданите или на олигархичните кръгове?
- Различни неща се говорят за влиянието на олигархичните кръгове и затова продължавам да твърдя, че е нужна програма конкретна, за да се минимизира опасността да бъдат прокарвани решения в частен или групов интерес, но представяни като действия в полза на обществото. Сега такива гаранции не съществуват. Ходът с новото правителство е хазартен, може да стане, може и да не стане. Обикновено, както сочи българската практика, по-скоро  нещата не стават. Трудно е от сега да пророкуваме какво ще се случи, но аз лично мисля, че в състава има няколко добри министри. Персонално смятам, че Цветлин Йовчев и Зинаида Златанова са  точни попадения. Пресилено е да се смята, че Йовчев е човек на ГЕРБ. Той е преди всичко професионалист, много компетентен в областта си и се надявам, че ще свърши работа, ако има необходимата подкрепа и воля да се действа. Защото една голяма част от проблемите, с които се сблъсква българското общество, са свързани с нежеланието на държавата да постави на мястото им хора, които забогатяха баснословно за сметка на всички останали. Има и някои странни членове на новия Министерски съвет. Сами по себе си те  не са за подценяване, но мястото на което са сложени е необичайно. Драгомир Стойнев е интелигентен човек, но да се заеме с икономиката и енергетиката е доста смело решение. Чудно е и как специалист по синтаксис ще съчетава уменията си в министерството на спорта. Разбирам, че световната практика не налага винаги министърът да е специалист в дадената област, но тогава поне трябва да бъде изявена политическа личност, доказала се. Тоест, това, което констатираме за този кабинет, при цялото ми уважение към предложените имена и симпатии към някои от тях, е потвърждение на моите предварителни прогнози още от деня на изборите, че много трудно такова правителство ще може да бъде стабилно и то поради една единствена причина – защото няма обединяваща връзка, чрез програмата, политическа или управленска, която да гарантира на кабинета един стартов лимит на доверие от страна на обществото. Не е толкова важно какви политически комбинации ще извъртят партиите, въпросът е, че обществото малко трудно ще приеме едно правителство, извадено някак си от цилиндъра.

- Критичните забележки са повече, но как да си обясним факта, че Станишев не си е взел поука след провала на тройната коалиция и създава усещането, че не се е справил със задачата си и се крие зад Орешарски?

- Причините можем да ги търсим в три нива. Първото и най-високо ниво е, че БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усувършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в едно чувство за безнаказаност. Колко избори загуби Станишев, колко пакости направи, но нищо не му се случва, за съжаление. Това е отговорна задача на  колективните ръководни органи на БСП като цяло. В политиката ръководителите и лидерите правят това, което им позволят техните екипи и последователи. Аз много пъти съм го казвал и не вярвам да се приеме като някакво лично отношение, а и няма място за такова, но Станишев е слаб лидер и това си личи в ключови моменти. Той се поокопити и започна да прави глупости – нареди еднолично листите на БСП. Една от причините партията му да загуби изборите от ГЕРБ са неубедителните листи на много места в страната. Същата е историята и с реденото на новия кабинет – бута Орешарски отпред, но се меси и знам, че много активно го е правил при подбора на имената. Но Станишев има друга цел и това е много ясно - той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня. Орешарски е умен, опитен човек, предпазлив, ще видим как ще действа, когато вече има властта в ръцете си. А тези, които веднъж са избрали правителството, много ще се замислят дали да го бутнат, каквото и да прави, защото ситуацията е много деликатна. В парламента има много хора, които при едни следващи избори няма да попаднат отново там и си дават ясна сметка за това.

- Но тази позиция на Станишев и елита на БСП не е ли лицемерна и нечестна към хората, и то точно в ситуация на криза?

- Това е най-мекият израз, който може да се използва. Могат да се кажат и още по-силни, и още по-точни думи. Да това е лицемерие, интересчийство и непочтеност. Проследете само от февруари когато беше конгресът на БСП до днес колко пъти се извъртя позицията на столетницата, как се пренаписваха документите, разбира се без никакви уставни основания. Даже министерството на социалната политика беше дадено на ДПС. Ще намерят оправдание и обяснение, че трябвало да се съобразяват и с партньорите. Но истината е друга – това е начин да се избяга от изпълнението на ангажименти, които БСП и Станишев не са имали намерение да изпълняват.

- Тази нечестна игра няма ли да има ефекта на бумеранг за Станишев и правителството, което създаде?

- Ефектът на бумеранга няма да ги подмине, ще има ответна реакция. Аз не предричам голяма кариера за този лидер, независимо, че успя да го изберат за председател на ПЕС. Но за правителството още е рано да говорим, то може да не бъде лицемерно. Участниците в този кабинет, ако искат и имат воля биха могли да направят добри за България неща.

- Извън властта каква е перспективата на Борисов и ГЕРБ?

- Въпросът е много интересен. В случая имаме едно типично раздвояване на възможностите. Единият вариант е, ако БСП и ДПС решат да разровят делата на ГЕРБ, това е логичното и разумното поведение. Но от друга страна, аз не съм сигурен, че така ще се развият нещата, защото може да се реши да се прибегне към друг вариант - да се заиграе с ГЕРБ, да се потърси някакво разширяване на подкрепата за Орешарски, да се направи политическа сделка. Всичко зависи от това с какво ще разполагат тези, които биха могли да притиснат Борисов и хората край него. Ако имат сериозни, уличаващи факти и доказателства, могат да ги направят много сговорчиви. Какво ще стане, е трудно сега да се каже. Не е ясно, ако ГЕРБ бъдат подгонени от правосъдната система как ще се държи парламентарната им група, партията им, ще останат ли единни или ще тръгнат да се спасяват.

- Ако кабинетът на Орешарски оцелее, какво ще е най-характерно за него?

- Смятам, че един от основните белези на този управленски мандат, на парламента и правителството ще бъдат чести резки, нелогични на пръв поглед, продиктувани от задкулисно-властови комбинации промени. Ще има много силна турбулентна политическа и управленска среда, предстои ни да живеем в интересно време.

- Какво ще е поведението на големия играч – хората от улицата,  които партиите не слагат в сметките си?

- Виждам тези хора не само на нови протести, но и в политиката. Реално  ги изиграха по различни начини. А сред тях има много читави и истински, непоставени лица. Реално почти 75% от българите нямат представителство в този парламент, това не е било никога. Гласът на улицата тепърва предстои да се чуе в политиката, защото не вярвам, че това правителство ще се захване да решава проблемите на хората, тогава те ще се възпроизведат, може и преди есента хората пак да се надигнат. Важно е да се разбере от политиците, че обществото не е приспано за още 4 години и скоро ще го разберем.

Част от групата на ГЕРБ ще се ориентира към силните на деня

Фактори пазят Борисов да не последва съдбата на Цветанов

Политологът Иво Христов пред Коментатор.бг, 24 май 2013

Г-н Христов, неочаквано бързо се развиват събитията след изборите, наблюдателите не го предвидиха...
Аз продължавам да настоявам, че социалната наука - политология, социология или друга, не се занимават с гадаене. Разбирам желанието на публиката да й се каже какво ще е времето, включително и политическото. Но не това е целта на един сериозен анализ. Целта е да очертае какви са тенденциите на българското настояще. Част от нещата, които се случиха , не можеха да бъдат предвидени и предсказани преди вота. Но от друга страна, беше предсказано, че по всяка вероятност ще изпаднем в такава патова ситуация. Не беше предвиден обаче ходът с прокуратурата и оттам - лишаването на ГЕРБ от служебната победа, която си бяха подготвили. Следователно, голямата новина, която много хора като че не могат да осъзнаят е, че всъщност ГЕРБ е свален от власт - ясно, категорично и безкомпромисно. И аз не мисля, че в близките години те ще се върнат на власт. Така че оттук нататък можем да говорим за различни варианти. Освен посветените експерти никой няма реална представа за финансовото, икономическото и управленското състояние на страната след управлението на ГЕРБ. По косвени данни можем да твърдим, че страната е руинирана в буквалния смисъл на думата. В резултат на кадровата политика на ГЕРБ, администрацията на всички нива се напълни с очевидно некомпетентни, но очевидно лоялни хора, които, наред със злоумислието, в резултат на тежката си некомпетентност,  допълнително придадоха инерционна скорост на кризата, в която сме в момента. Така че, който и да дойде на власт, очевидно това ще бъде правителството на Орешарски, първо трябва да направи анализ на състоянието на икономиката, а и на администрацията и на обществото като цяло. При служебното правителство това не можеше да се случи, защото то беше Б-отборът на ГЕРБ, назначено да подсигури служебната победа на ГЕРБ. Не бяха отчетени вътрешни фактори, мощни икономически интереси, засегнати от управлението на ГЕРБ, както и променената геополитическа ситуация, за която много малко хора говорят.  Имам предвид невероятното майсторство на ГЕРБ едновременно да се скарат с Русия, която е незаобиколим фактор все още във вътрешната политика на България. И от друга страна, да разрушат мостовете на доверие и на защита в този смисъл на европейски и на американски институции. И да превърнат приятелите си във врагове, а враговете си - в още по-големи врагове. И каква ти геополитика, това беше едно от най-аматьорските видове управления. Дори на фона на българската политическа традиция, която има не един и два такива случая, но и на този фон управлението на ГЕРБ е, меко казано, едно от най-аматьорските.

Какви са позициите, от които не трябва да отстъпва бъдещият кабинет на Орешарски, за да не бъде изметен от улицата?
Трябва ясно да бъде казано следното: правителството на Орешарски има ясно зададен коридор на възможностите, през който трябва да премине. В този смисъл то не може да отмени земното притегляне. Но в рамките на този коридор на възможности - икономически, политически и геополитически, то трябва да се опита да преведе страната през зимата на бъдещата година. Аз лично смятам, че Орешарски със сигурност, ако разбира се, не се случи нещо непредвидено, ще изведе държавата до следващите европейски избори през май на 2014-а г. Когато ще се прояснят много неща във вътрешнополитически и външнополитически план. Второто нещо, от което кабинетът не  трябва да отстъпва, е финансовата дисциплина и валутният борд. Третото, обаче, е да се задвижи механизмът на вътрешното търсене, което беше невъзможно при предишната фискална бюджетна политика на министър Дянков, която унищожи всъщност българския пазар, защото унищожи българските доходи. В този смисъл, както някои набедени български либертарианци казват, че да се раздават пари “на калпак” едва ли не било социализъм. Социализмът е само в техните глави, а всъщност се нарича елементарен здрав разум, защото когато отнякъде трябва да се задвижи моторът на икономиката, платежоспособното търсене е един от факторите. Правителството на Орешарски, разбира се, не може да спре мощните икономически процеси, свързани с голямата периферизация на българската икономика, вкарана в орбитата на ЕС. България фактически не спечели кой знае колко големи и значими пазари в ЕС, загуби пазари на Изток - в Русия, Близкия Изток, Турция и Китай. В този смисъл страната е в един икономически ступор и не знам докога той ще продължи.

Кой и какво свали ГЕРБ от управлението?

Много са факторите и това е един друг голям разговор. Режимът на ГЕРБ беше създаден по една взаимноизключваща се формула. Беше създаден от българското задкулисие, по-точно - от част от българската олигархия с външна политическа подкрепа. И официалната мисия на режима на ГЕРБ беше да накаже тези, които са го създали. А това е оксиморон, нещо като дървен камък. И така ГЕРБ беше разкъсан между официалната, очевидно много важна, външна показност, което беше амплоато на Борисов, и вътрешната зависимост от властови и икономически центрове във и извън страната. Съдбата на такъв организъм, какъвто е ГЕРБ, е да се разпука по шевовете, да се разпадне. Не искам да влизам в конкретика за политическите и интелектуални недоразумения, които съставляваха предишния режим, нито за неговата непоследователност и конюнктурност, нито за това, че му липсваше каквато и да било управленска визия. Дори това в български условия можеше да не доведе до свалянето им от власт, ако те не бяха станали заложници на двойна комбинация.  От една страна, на логиката на вътрешната криза в България и на външни фактори, за които все още малко се говори у нас.

А какво ще се случва с партията занапред?

Това не е партия. Не всяко организирано нещо, което си е сложило етикет “партия” е партия. В България има само една партия и тя се казва БСП. Тя е политическа организация с електорат, здрав гръбнак и някаква идеологическа матрица. Всичко останало са политически въжеиграчи. Второ, трябва да сме наясно по въпроса, че България няма партийно политическа система, въпреки изобилието от много самонарекли се за партии. Защото в България, дълбоко го подчертавам, липсват обективни социално структурни предпоставки да има демокрация и съответно политическа система. Това е така заради три фактора. Първо, защото у нас има едно пауперизирано, икономически зависимо и изпаднало в демографска криза население. Такова население, икономически и политически зависимо и под границите на бедността, не може да конституира свободно политическо действие по определение. Второ, създаденото под формата на ГЕРБ,  ако не бяха външните фактори, щеше да се изроди в обикновена диктатура. Сега беше диктатура в кадифена ръкавица, поради усмирителната риза на ЕС. И трето, такъв тип диктатури могат  да бъдат успешни, ако се базират все пак на успешна икономическа политика и си гарантират и създадат социална база. Наполеон е казал, че със щикове можеш да дойдеш на власт, но върху щикове не можеш да седнеш. В случая, на подслушвателни устройства можеш да дойдеш на власт, но с подслушвателни устройства не можеш да останеш безкрайно дълго в нея. Въпреки страха. Така нареченият проект ГЕРБ беше по-дърварска версия на проекта в началото на 2000-а година на НДСВ. Видя се, че става такъв тип политическо инженерство и се отиде на по-хард етап. Всичко това, обаче, очаквам да се сгромоляса и не виждам перспектива пред това образувание. Нещо повече, предвиждам, част от парламентарната група на ГЕРБ да се разпадне и да се ориентира към силните на деня. Но от друга  страна, не предвиждам “закриване” на ГЕРБ. Тя ще остане да съществува като политическа структура и по аналогия наследството на ГЕРБ може да се задвижи по модела, който създадоха политтехнолози в Грузия, например.

Това означава ли, че експертната част от ГЕРБ може да развие този проект по-нататък?

Аз не знам кое наричате експертна част. Това, че някой не говори на банкенски диалект, не означава, че непременно е експерт. Но тъй като на изборите беше окончателно ликвидирана самонареклата се стара политическа десница, за която известен наблюдател казваше, че води активен задгробен политически живот, на ГЕРБ ще бъде отредена тази “дясна” роля. Тъй като в политическото пространство трябва да има ново дясно. Старите десни няма да се прилепят към проекта, а подозирам, че ГЕРБ ще запълва дупките и ще играе в миманса, наречено дясно, докато бъде конструирано друго дясно. Което ще се самонарече ново автентично дясно. Става дума за политически Франкенщайни, които не кореспондират с реални социални неща. Когато няма съдържание, формата става съдържание. В България това е ГЕРБ.

А каква съдба ще имат досегашните двама лидери на ГЕРБ?

Това дълбоко не ме интересува. Но предполагам, че Цветанов ще има проблеми с българските правораздавателни органи. Засега мисля, че има фактори, които пазят Борисов. Бившият премиер няма да последва неговата съдба и на този етап ще остане лидер. Защото, ако той бъде махнат преждевременно от пасианса, тъй като това е изкуствено образувание, то ще се срути като въздушна кула.

Властта на ГЕРБ прелъстяваше, а не репресираше

Социалният антрополог Харалан Александров пред в."24 часа", 24 май 2013

- Предсрочният вот сякаш се превърна в наказание за всички, не мислите ли, г-н Александров?Победителят е в изолация и не може да управлява, а победеният се кани да го стори, десницата е аут, нова формация в парламента също няма.

- Българският избирател отдавна се упражнява в наказателен вот и явно доста се е усъвършенствал, защото този път наистина успя да накаже всички партии, като ги постави в крайно некомфортна ситуация. В обществото има изразен копнеж по наказание и възмездие, не случайно новата звезда е главният прокурор, чиито действия се радват на широка подкрепа. По-важно е дали този вот няма да се окаже наказание, или по-точно самонаказание и за нацията. Политическата безпътица и безпомощност, в която живеем от години, в този парламент се възпроизведе математически. Предстои да разберем дали нашите избраници ще съумеят да се издигнат на висотата на предизвикателствата пред нацията, или ще се отдадат на безотговорното, дребнаво, отмъстително и реваншистко поведение, което наблюдаваме в първите дни на новия парламент.

- Каква роля ще играе всеки от четиримата участници в него?

- Партиите в този парламент са изправени пред поне три задачи. Най-важната, разбира се, е да предложат антикризисна програма, която да стабилизира поне отчасти разнебитената икономика и да успокои обществото. Втората е да съхранят и укрепят остатъчната легитимност на политическата система пред заплахата от нова вълна на
гражданско недоволство, което може  да избухне  всеки момент.

Третата е да осигурят минималното функциониране на администрацията, за да може да продължи животът в страната. За да бъдат изпълнени тези задачи, се налага народните избраници да поставят под контрол политическите страсти, които се развихриха извън мяра по време на отвратителната предизборна кампания, и да се съобразят с императивите на реалността. Разбираемо е желанието на всички онези, които се чувстваха жертви на всепомитащата харизма на Борисов, да си разчистят сметките с него и с ГЕРБ, както и желанието на самия Борисов да си върне накърнения авторитет и влияние. Налага се тези страсти да бъдат удържани поне за момента, за да не избухнат в разрушителна конфронтация, която да блокира окончателно и без това заклещения парламент.

- Жертва ли е Борисов на решението си да се откаже от властта 5 месеца преди редовните избори?

- Не, не бих казал, че Борисов е жертва. От гледна точка на неговата лична кариера, на интересите на неговата партия и на най-доверените му хора оттеглянето му може би има висока цена. Но от гледна точка на обществения интерес това беше по-доброто решение. Неговата оставка едновременно успокои и обезсмисли уличните протести, което ни спести потенциално насилие.

Случи се ненасилствена промяна, доколко е добра, предстои да разберем. В този смисъл Борисов отигра, може би несъзнателно, една от основните повели на българското управление - да не се стига до тежък сблъсък и открита конфронтация с народа. За добро или лошо ние винаги сме си спестявали конфликта, това е част от политическата ни култура. Затова можем да се гордеем с етническия мир и мирния преход, друг въпрос е на каква цена. Властта в България никога не отива докрай в репресията - тя по-скоро прелъстява, заиграва се, подкупва, отколкото насилва. Сега е много популярно управлението на ГЕРБ да се обявява за насилническо, полицейско и т.н., но истината е по-различна.

- А не беше ли?

- Управлението на ГЕРБ беше по-скоро прелъстяващо и развращаващо, отколкото репресивно. Да не забравяме, че Борисов се е учил от Тодор Живков. Сега ще видим дали още е толкова талантлив ученик, тъй като предстои нормализация, той и партията му тепърва влизат в обичайния режим на политически живот. Защото имаше нещо извънредно в начина, по който функционираше досега. Лукавата технология на властта през процедури и апартни хватки бе нещо, което не му се налагаше да владее, след като владееше масите и жънеше победа след победа. Сега, когато е в неблагоприятна позиция, ще се наложи да се учи от своите противници, които са доста по-обиграни, както стана ясно от първите дни на новия парламент. Ако се учи бързо, нищо чудно отново да яхне вълната.

- Смятате ли, че Борисов ще си остане любимецът на народа?

- Категорично. Народът, при цялата условност на това понятие, не е имал политически любимец от такъв мащаб. Тази любов отива далеч отвъд политическото, тя е дълбинна, идентичностна, неподвластна на рационална преценка и няма да пресекне отведнъж, както се надяват неговите душмани. Дори да слезе от политическата сцена, а Борисов не смята да го прави, пак ще си остане любимецът  на хората. Същественият въпрос е дали ще успее да отиде отвъд това и да култивира собственото си лидерство. Ако той израсне и се развие пред очите на своите многобройни поддръжници, това ще им се отрази облагородяващо по силата на органичната им връзка с него.

- Каква опозиция ще бъде ГЕРБ?

- Засега изглежда, че ще е  сърдита и  нацупена опозиция, но поне се надявам да не бъде разрушителна. В момента изпращат противоречиви послания, което издава липса на опит с ролята на парламентарна опозиция. От една страна, по навик се опитват да дисквалифицират своите противници, от друга страна заявяват, че ще подкрепят разумните мерки. Ще видим кое от двете ще надделее.

- По-силна ли ще излезе ГЕРБ от тази патова ситуация, или ще се разпадне? Особено с жеста на Цветанов да си даде имунитета?

- Зависи как ще отиграят новата ситуация, при която се оказаха заподозрени. Ако успеят да наложат версията, че са жертви на политическо преследване, ще излязат по-силни. В общества с травматична култура като нашето да бъдеш герой, предполага да бъдеш и малко жертва или поне да имаш такава семейна история - не случайно Борисов обича да напомня, че дядо му е жертва на комунистите.

Ако Цветанов премине с гордо вдигната глава през това изпитание, ако го арестуват, разпитват и съдят и накрая вземат, че го оправдаят, това ще бъде политически триумф за ГЕРБ. Да не забравяме, че, за жалост, нашето общество е правно неграмотно, подозително към институциите на реда и закона, морално объркано и податливо на  манипулации и внушения. Има голям риск от цялата гнусна каша с подслушването, допълнителните бюлетини и прочее да спечели онзи, който успее да наложи най-убедително изгодна за него версия. Затова е толкова важно този път да възтържествува истината и справедливостта.

- Каква ще е ролята на ГЕРБ в този парламент?

- Централна. Те не просто имат най-голямата група, но Борисов продължава твърдо и непоклатимо да стои в центъра на обществения и медиен интерес дори когато е поставен в кръгова отбрана. Спомнете си първата му поява след изборите - уж бил загубил, уж бил изолиран, уж се скрил, но в мига, в който го съзряха, журналистите щяха да се избият за него като за желан любовник, който им е изневерил, но щастливо се е завърнал. Впрочем и вие все за него ме питате. Няма ли да ме попитате за някой друг?

- Ще привидят ли хората нов спасител в Орешарски с неговия план?

- Слава богу, той не изглежда изкушен от тази роля и твърдо стои в ролята на безстрастен експерт. Парадоксално, но в ситуция на криза спасението често идва тъкмо от хора като него. Точно защото не обещава невъзможни неща и отказва да прави чудеса, неговата програма има шанс да проработи.

Големият въпрос обаче е как едно програмно управление с размита политическа отговорност ще успее  да се опази от попълзновенията на огладнелите и освирепели олигархии, които лакомо ще се нахвърлят върху остатъчни ресурси на държавата. По много тънък лед ще трябва да ходи това правителство. Ще трябва да удържи както на олигархичния натиск отгоре, така и на популярния натиск за преразпределяне отдолу. Тук изненадващо положителна роля играе ДПС, която като ключово условие за своята подкрепа постави запазването на плоския данък – едно от малкото останали предимства на нашата изпосталяла икономика. Другите стабилизиращи фактори са валутният борд и европейските фондове.

- Тези дни всички говорят за главния прокурор Сотир Цацаров като за българския Робин Худ. И в него ли хората привиждат спасител?

- Опазил ни Господ да вменим на прокуратурата спасителна роля. Това означава, че мислим за себе си като за криминално общество, като за сган от неблагонадеждни, асоциални типове, които трябва постоянно да бъдат контролирани, надзиравани, следени, шпионирани и наказвани, защото са неспособни на етична саморегулация. Колко поколения трябва да станат жертва на безумната идея, че морални болести могат да се лекуват с наказателна репресия, за да спрем да се уповаваме на Големия брат? Нека оставим прокуратурата да си върши работата – тя очевидно има воля за това - и най-сетне да се захванем с неотложната задача по възстановяването на моралните общности в Бълагрия, преди да е станало безнадеждно късно.

В държавата ще се оперира тумор, а хората мислят, че е апандисит

Андрей Райчев пред в."24 часа", 22 май 2013

- Г-н Райчев, оптимист ли сте, или не след парламентарните избори и всички ходове на политиците след тях?

- Оптимист съм за бъдещето, защото българският народ изхвърли от ръководството на страната не толкова ГЕРБ - защото ГЕРБ има 1 милион избиратели, колкото едно
раково образувание в МВР и ръководството на държавата - тепърва ще видим размерите му. ГЕРБ не беше опасен за държавата като политика, защото това беше една пасивна политика, дълга 4-годишна реакция на гасене на пожари. Който иска пари - получава пари, който има проблем - на място нещо се прави да не го боли в момента. Разбира се, всичко това отлага въпросите, но аз не съм сигурен, че България има възможност да прави нещо повече от това.

- Как така?

- Анализът на нашата съдба от началото на века насам показва, че има един- единствен решаващ и главен фактор, който обуславя икономическото положение на страната - инвестициите. Почти независимо от вътрешната си политика България преди всичко зависи от това колко чужди инвестиции идват тук. Когато на власт беше тройната коалиция, идваха 5-6-7 милиарда годишно и икономиката растеше с 5-6-7% годишно. В периоди като последните години, когато не заради последното правителство, а заради ситуацията в Европа, инвестиции практически няма, икономиката практически не расте. Ние нито измисляме нещо ново, нито увеличаваме кой знае колко труда си, нито получаваме наследство - това са начините човек или страна да забогатява.

Остават чуждите инвестиции, а те зависят от обстановката в света и най вече в Европа. В същото време капитализмът е машина за неравенство, така че когато страната не расте, мнозинството потъва и съответно реагира. Така че с ГЕРБ България изкара 4 години в един сън, че правим нещо, а всъщност нищо не правим, но не мисля че кой знае какво можеше да се направи. Но паралелно се развиха няколко заболявания, които са резултат от управлението на ГЕРБ. Главното са монополите, но по това не се различаваме от повечето страни от Източна Европа с изключение на Полша. Развихме обаче една опасна местна болест - трупането на паралелен център на власт с похвати като на Държавна сигурност, подслушване, следене, събиране на материали за опонентите и т.н.

Те до такава степен се разраснаха, че включвам към същото заболяване опитите за фалшификация на изборите. Този паралелен център се почувства толкова всевластен, че реши, че може да се възпроизвежда и през народния вот. Дълбоко съм убеден, че замисъл за фалшификация имаше, не знам до каква степен осъществен. Това е смъртоносна болест - убива демокрацията. Ако сега съм оптимист, то е в смисъл, че българите категорично отстраниха това от власт. Друг е въпросът, че те взеха властта
на ГЕРБ, но не я дадоха на БСП.

Когато БСП състави правителство, а натам вървят нещата, тя трябва много ясно да си даде сметка за ограниченията на тази власт. Народът я е пуснал да свърши бързата работа, но не мисля, че е поръчал тази власт задълго.

- И какъв е изводът за едно управление на БСП?
- Енергичност. Мисля, че Орешарски ще получи мандата и ще състави правителство и първото, което ще гледат хората, е това. Ако има бързи и ясни резултати, макар и неголеми, може би народът ще поосмисли и ще ги остави на власт. Ако не, ще ги помоли да напуснат. Във всеки случай трябва да направят операцията по изчистване на въпросния тумор.

- Но протестите не бяха за това.
- Народът не мисли, че страната е болна от това, не смята, че подслушванията и паралелният властови център са нещо кой зне колко опасно. Лекарите се го открили, смятат да го режат, но народът не е отишъл за това в болницата. Боли го апандиситът, при това много, и трябва спешна операция. Друг е въпросът, че лекарите са го уведомили, че първо трябва да отстранят другото.

- Ако имаме програмно правителство, каква според вас трябва да е програмата му и за колко време?

- Доколкото разбирам, Станишев е предложил 3 варианта на тези, с които разговаря, и това е много разумно - 100-дневен, 1-годишен и 4-годишен период. За колко време ще получи програмно правителство властта, зависи не толкова от БСП, а от нейните поддръжници. Струва ми се, че всички са склонни да поддържат БСП в частта да ликвидират паралелния властови център в МВР. Той е опасен и за България, и за всяка партия. Аз твърдя, че едногодишният период е най-разумен, и да организираме държавата така, че да имаме избори през май 2014 г. не само за Европейски парламент, а и за български. Разбира се това много зависи от потенциалните съюзници, т.е. от ДПС и “Атака”. По-точно временни съюзници, защото ДПС е много по-дясна от БСП партия, а “Атака” е много по-лява.

- Възможен ли е изобщо такъв съюз за подкрепа?

- Пожарът гори, действа едно МВР, което прави секретни операции. Това навежда на мисълта, че те ще се съюзят поне да разчистят бързо тази работа, а не да провеждат избори в условия на доминация на Б отбора на ГЕРБ - с техни шефове на полицията и т.н. Впрочем президентът проявява национална отговорност в момента, като ускорява максимално процеса на възникване на някакво правителство, тъй като от 6 месеца държавата практически няма активна стратегия на управление. Доколкото разбирам президентът се надява до средата на юни най-късно новото правителство да бъде съставено. Ако не беше тази негова позиция, можеше да получим допълнителна криза, тъй като г-н Борисов по свой класически начин успя да извърши отвличащи вниманието маневри.

- Искането за касиране на вота ли имате предвид?

- Това е хватка, с която успява да създаде много ярка метафора, за да замести реалния проблем. Това се случи веднъж, когато той падна от власт и вместо да обсъждаме този въпрос, обсъждахме как Доган се опитал да го убие преди време, след като Борисов изрови нещо съвършено старо и несъстоятелно. По-късно, когато го хванаха със съдебни дела, които не му се полага да държи в ръцете, той създаде една метафора за пикнята - съжалявам, но цитирам нашия бивш-министър председател - и много дълго
обсъждахме пикае ли човек сутрин, вместо да обсъждаме, незаконното поведение.

Сега не обсъждаме, че ГЕРБ е в пълна изолация и неговите противници създават коалиция “Ориент експрес” - цитирам Румяна Коларова. За тези, които не са любители на Агата Кристи, това е история за убийство във влак, където всички пътници се оказват замесени. Вместо изключителния факт, че ГЕРБ е в изолация и всички искат да се разправят политически с него, и това успя да съюзи, Боже мой, “Атак” и ДПС - постижение ала Хитлер, който успя да съюзи Англия, Русия и Америка, вместо това обсъждаме касиране на изборите, което е абсурдно. Нито могат да бъдат касирани, нито има значение, защото касирането заема период от близо 1 г. Това е типичен фойерверк на Борисов, той хвърля димка. По този начин печели време - най-важния фактор за него.

- Сценарият, в който ГЕРБ е в изолация, не вещае ли двуполюсен модел и изостряне на напрежението.

- Полюс означава някой, който може сам да вземе цялата власт. Във всички случаи
ГЕРБ не са полюс, защото са в заход - тях ги чака не само изолация, но и тежки дни. Мисля, че те ще станат партия с размер половин милион избиратели, тъй като допускам, че харизмата на г-н Борисов ще продължи да работи за някои хора. Но има огромно място за възникване на нови партии - още по-голямо, отколкото през февруари.

- Вдясно ли?

- В радикално. А БСП с този много добър резултат на Станишев пак не набира милион избиратели, което означава, че в обозримо бъдеще БСП няма да може да управлява сама. Тоест по-скоро имаме неполюсен модел.

- Тогава какво е бъдещето на политическия живот у нас?
- Вървим към тотална смяна на поколенията в политиката. Хората, родени след 1970 г., идват на власт. Стабилизация ще получим, когато тези хора формират своите политически отношения така, че да имаме някакъв модел. А нашето поколение, хората, родени преди 1965 г., ще отпадне от политиката.

- Програмата “Орешарски” изисква пари - откъде ще се вземат?

- Това е всъщност трагизмът на ситуацията след Борисов - той падна от власт, защото престана да е в състояние да дава пари на всички. В началото беше като Дядо Мраз, раздаваше и раздаваше, и когато това стана невъзможно, стана беля. Той обучи всички слоеве, че протестът води до това да ти дадат нещо. В повечето случаи им даваше по-скоро дъвчащ бонбон, отколкото реални калории, но все нещо даваше. Не мисля, че България е в ситуация да раздава в момента. Тя е в ситуация да направи онова, с което Борисов трябваше да започне - да реформира цели области. Ние живеем в страна, в която има 6 мелници, 25 банки и 50 вуза. Това не може да продължи.

- Ако съдите по досегашните действия на главния прокурор Сотир Цацаров, какво бъдеще на прокуратурата виждате?

- Г-н Цацаров просто трябва да продължи да прави това, което прави. Изведнъж се оказа, че може би си имаме прокуратура, което е изненада, защото смятахме, че си нямаме прокуратура. Аз съм убеден, че ще получи масова подкрепа от хората, защото една държава има нужда от прокурор. И защото, като си отвори устата, сме сигурни, че не защитава някаква страна със задкулисни договорки. Има нужда от разчистване на авгиевите обори, които е наследил, но това не трябва да става веднага, а полека-лека.

Наследството на ГЕРБ

Проф.Кръстьо Петков, в. Преса, печатно издание, 21 май 2013 чрез Отблизо.нет


Наследство, което никой не иска - така накратко може да се опише следизборната ситуация в България. Самите му създатели биха желали да се отърват от него, дори да го забравят, но няма как. Шокиращите подробности една след друга излизат наяве. Българите, стреснати от фактите, се питат: „Нима всички пошлости, подлости и предателства, за които се пише и говори, са се случили в нашето семейство." Чуждестранни партньори ни сочат с пръст като нация, неспособна да сложи в ред собствения си дом.

Случили са се, и още как! При това с активното участие или мълчаливото съдействие на значителна част от нацията. Видимата част от наследството, останало след почти четиригодишното шеметно властване на ГЕРБ, вече се знае:

► Икономиката - тежка рецесия, ликвидна криза и ерозиран бизнес климат
► Социалната сфера - незапомнено обедняване и маргинализация
► В политиката - олигархични мрежи, окупирали ключови властови позиции
► В правосъдието - системно погазване на върховенството на закона
► В гражданския сектор - общество, живеещо по законите на джунглата.

За невидимата част от сътвореното от ГЕРБ ще научим скоро - ако наследниците във властта за пореден път не се опитат да скрият от народа истината и виновниците за поредния провал. Именно в това „ако" се крие интригата на днешния ден, когато стартира работата на едно Народно събрание, родено в извънредни обстоятелства. То бележи рекорд по липса на представителност (почти половината от имащите право на глас бойкотираха изборите, а ¼ от действителните гласове отидоха за партии и коалиции, останали извън парламента). А щом има дефицит на представителство, хроничната криза на доверието към законодателната власт със сигурност ще продължи.

Как наследството на ГЕРБ ще се отрази върху плановете и поведението на актьорите и публиката през новия политически сезон?

Правоприемниците

В политиката, за разлика от юриспруденцията, няма как да се откажеш от наследствените права. Който пожелава властта, е длъжен да консумира не само активите, но и пасивите, завещани от неговите предшественици.

Главният правоприемник се очертава да бъде БСП (ако формално спечелилата изборите партия ГЕРБ, както се очаква, бъде бламирана в опита си да състави правителство). Претенденти да получат полагаемите се дялове във властта са ДПС и „Атака" - формални политически врагове; дългогодишни съседи по парламентарни скамейки. За разлика от БСП двете етнонационалистически формации има как да откажат опасните роли в изпълнителната власт, свързани с разчистването на пасивите. Стремежът да избягат от отговорност явно личи както от витиеватите, така и от ултимативните им послания към водещия партньор.

Социалистите, добрали се до второто, но реално печелившо място в изборната надпревара, са в уникална позиция. Бидейки на власт - самостоятелно или в коалиция - досега като правило са се проваляли. За първи път през прехода лидерски щаб от „Позитано" 20 получава шанс да планира и ръководи акция по разчистване на авгиевите обори, оставени от тотално пропаднал предшественик. Каква изненада: екипът на Станишев пожела рестарт в държавното управление и го получи!

Тук се налага едно съществено уточнение. Функциите по планиране и ръководство са разделени. Първата беше поета от политическото ръководство на БСП и се очаква да бъде споделена след преговори с ДПС и „Атака". Затова новата конфигурация в изпълнителната власт няма да бъде изградена на принципа на коалирането, а на съгласието. Точно тук е заложен един коварен капан, в който с готовност влизат вечно готовите да жертват своята партия социалисти. В българската политическа традиция даването на вербално съгласие за подкрепа на правителство е най-лесната работа. Думите не пораждат задължение, те се ползват за извъртане от ненадеждния партньор в критичен момент и последващо оправдание на бягството от отговорност (справка - съдбата на програмните кабинети на Димитър Попов и проф. Любен Беров).

Предполагам, че историкът Станишев и неговите съветници са отчели тази опасност. Вероятно затова са решили да прехвърлят неизмеримо по-тежката функция „оперативно ръководство" на кабинет с титуляр технократ, съставен от експерти. По презумпция технократите са ампутирани откъм лични емоции и партийни пристрастия. Така съвсем скоро в България ще се експериментира нов хибриден модел на изпълнителната власт: „политико-програмно правителство". Рискът от подобни експерименти в условия на криза е твърде висок. Дали ще се оправдае, ще узнаем след броени месеци.

Разпоредителят

С наследството на ГЕРБ, завещано на конюнктурното и крехко парламентарно мнозинство от три разнородни партии, оперативно ще се разпорежда следващото правителство. Ако всичко върви гладко (според т.нар. план Б), негова персонализация ще е един приемлив за скритите коалиционни партньори титуляр (Пламен Орешарски), когото при тройната коалиция с основание наричаха „четвъртия партньор".

По този формат дотук спор нямаше в публичния обмен на послания и неформалните контакти между кандидат-наследниците. Не очаквам на старта да има непреодолими проблеми и в процедурата по запълване на „квадратчетата" - министерските постове и другите ключови позиции в изпълнителната власт. Навиците , формирани в периода на квотното правителство, излъчено от тройната коалиция (2005-2009) са още живи. Страхът от бламиране в парламента - също!

Истинското предизвикателство обаче е в това как екипът от технократи ще се отнесе към огромните пасиви, натрупани от предишния едноличен режим за рекордно кратък период от време. Всяка от петте части на тежкото ГЕРБ-ерско наследство, които посочих по-горе, изисква продължително лечение. А народът е изгладнял, обосял и няма да чака. Още не е съставено правителството и оцелелите редици на участниците във февруарските протести се преструктурират, мобилизират нови попълнения и се стягат за битки през есента. Толеранс от 100 дни никой не желае да даде на следващото правителство. Решаващи ще са първите му стъпки...

Кабинетът „Орешарски" има две опции:

Първата е да действа като чисто експертен екип, стартирайки от икономиката. Което означава: да преразгледа антикризисната стратегия „Остерити" (жестоко затягане на коланите), прилагана упорито и безрезултатно от мисионера Симеон Дянков; да намери алтернативни ресурси за задвижване на производството и вътрешното потребление, както и за подкрепа на износа; да заложи на самоинициативата на средния и малкия/фамилния бизнес; да раздвижи кредитния сектор, вкл. чрез създаване на нови кредитни институции и т.н.

Втората е да приеме и изпълни изцяло ролята си на политико-програмен кабинет, която му предлагат сценаристите и режисьорите. Което значи наред с неотложните икономически/антикризисни мерки да включи още в първия работен ден в своя дневен ред въпроса за политическата отговорност на предшествениците - за криминални приватизации и неизгодни концесии, корупционни практики, срастване на мутромафията с властта и пр. Не греша - имам предвид не само наследството на кабинета „Борисов", но и тези от предшестващите мандати на прехода.

Подобен ход би бил високорисков, дори опасен за здравето на новите министри. Но само той би могъл да ги предпази от скорострелна загуба на властта. Вярно е, че един радикално действащ политико-програмен кабинет ще се натъкне на яростната съпротива на политическото задкулисие, на олигархията; но за сметка на това ще спечели симпатиите и подкрепата на гражданското общество, чиято енергия не е изчерпана (особено сред младото поколение).

Другото предимство на политико-програмния вариант е, че се създават условия за преодоляване на тоталната международна изолация, в която вкара България едноличният режим на Борисов. А без европейската финансова подкрепа, както и без върнатото доверие на Световната банка и МВФ оздравителната програма „Орешарски" е обречена на неуспех.

Ползвателите

Това са гражданите - гласоподаватели, данъкоплатци, потребители. Какъвто и сценарий за преодоляване на наследството на ГЕРБ да се задвижи, в крайна сметка те ще платят масрафа:
Ако опитите да се състави правителство се провалят, пак ще се ходи на избори по никое време; при такова развитие на събитията и при пълната негодност на институциите да работят без отговорно правителство, всички проблеми, които се натрупаха през последните години в икономиката и социалната сфера ще се удвоят и утроят (стопен фискален резерв, растящ дълг, срив на бюджетните приходи и на инвестициите, мизерно заплащане, невърнат ДДС и спрени плащания на държавата за бизнеса и общините и др.).

Като че ли благоприятен изход няма! Което връща в масовото съзнание старата философия за оцеляване: всеки българин да се спасява по свой индивидуален начин; куражлиите и непримиримите - зад граница. Само че сега не сме 1990, 1997 или 2006 г. - фамилните ресурси на мнозинството българи свършиха, а в чужбина сме крайно нежелани!

Затова най-полезното, което народ и правителство могат да направят със съгласие, е: мандатът на технократите да е договорен и гарантиран предварително (1-2 години). Общественият договор задължително да включва приемане на нов избирателен закон, цикъл от референдуми по ключови въпроси на управлението, децентрализация на властта и подкрепа на опитите на прокуратурата да възстанови правовия ред в България. Само при тези условия криминалното наследство на ГЕРБ може да получи тежка, но справедлива законова санкция!

Защо бъдещо програмно правителство не е подмяна на вота

Александър Симов, Поглед.инфо, 19 май 2013

Медийният тероризъм придобива нови форми. По някакво стечение на обстоятелствата аз успях да избегна новата атака срещу колективния български разум, сътворена от Люба Кулезич по Нова телевизия, но стоновете на десетки наранени души из Фейсбук ми показаха мащаба на терористичния акт. Кулезич, която очевидно се чувства като духовен сиамски близнак на Цветан Цветанов и го гледа в ефир като гимназистка плакат на бойгрупа на стената си (влажно, страстно, с някаква смесица между сълзливост, интелектуална меланхолия и порнографско желание). При Кулезич само в рамките на последните й две предавания се изредиха до един всички птеродактили на прехода, останките от миналото, които не могат да разсъждават за света в друго, освен чрез конспирации. Това издава безсилие и безнадеждност. Все едно не гледаш телевизионно предаване, мама му стара, ами четеш потънала в прах стихосбирка на символист, само където тук, вместо прилагателни като "лунносребърни", "рубиненоутомителни", срещаш единствено и само - "интрига", "конспирация", "подмяна", "ДС", "активно мероприятие". Бла, бла...
Нека да оставим настрани терзанията Цветанови, неговите последни опити да се спаси от затвора, който го чака в бъдещето, а да се концентрираме върху новата любима теза на последните остатъци от ГЕРБ. Че случващото се сега е някаква подмяна на вота и победителят (ГЕРБ) трябвало да състави кабинет.
Ще се опитам да обясня защо от моя гледна точка подобен аргумент е безумен. Първо - никой не е забранил на ГЕРБ да направят опит да съставят правителство. Тук обаче има мъничък проблем. Понеже схемата на Борисов и Цветанов с костинбродските бюлетини не успя, тяхната партия получи 97 депутати. Ни повече, ни по-малко. По мое скромно мнение, поне 20 от тях са с фалшиви гласове, но това е отделна тема, голяма като бюста на последната мис "Плеймейт".
С 97 депутати трудно ще съставиш кабинет. Не стигат за мнозинство. Ама хич. Точно тук се намесват страничните дефекти на ГЕРБ, ако те бяха истинска партия, а не въплащение на лидерско его, сега можеха да търсят начини да преговарят, да правят програма, да търсят подкрепа за бъдещ техен кабинет. Но никой не иска да говори с ГЕРБ. Нещо повече - те дори не са показали програма, а и най-вероятно не правят такава. Прослувутата формула на Бойко Борисов от предизборните клипове "връщане на ДДС за три дни и работа, работа, работа" уви е твърде постна, особено за човек, който се самообяви за най-големия експерт от всички премиери досега.
Фактът, че ГЕРБ изобщо не сядат да правят програма, говори за това, че дори самите те вече не вярват, че могат да направят кабинет. Те търсят да направят някоя интрижка, някой последен номер, но е очевидно, че са лишени от идеи и дори не си правят труда да го скрият.
Ако хората, които смятат, че програмен кабинет на Орешарски ще е подмяна на вота, наистина са възмутени, би трябвало да висят ден и нощ пред централата на ГЕРБ с плакати, като питат “Най-големия експерт” защо не прави програма и не обявява приоритети. Нали другото е подмяна на вота? Нали победителят трябвало да направи кабинет? Ами хайде да го направи де! Какво чака?
При това Бойко Борисов има сравнително лесен начин да излезе от блатото, в което сам се е натикал. Ако наистина е държавник, за който намеква в своите плачливи проповеди Кулезич, той би се дръпнал назад, би направил болезнена и остра програма за социалните проблеми, би предложил състав на истински програмен кабинет, а когато БСП, ДПС и "Атака" го отхвърлят и предложат своя, тогава ще има начин да мине достойно в опозиция (ако не е в затвора междувременно) с възгласа, че той е предложил същото, но просто съдбата не е била на негова страна. За да направи подобно нещо, обаче, Борисов трябва да преглътне егото си, да разработи реални идеи и наистина да адресира правилно грешките на своето управление. Това е мисия невъзможна. Ето как личната характеропатия понякога върви срещу политическата кариера на един човек.
След това по конституция право да формира кабинет има втората сила в НС, в случая това е БСП. Ако БСП успее да създаде ясна програма и да осигури подкрепа на такъв кабинет, това не само не е подмяна на вота, ами е съвсем конституционно действие, каквото и да говорят дежурните по интриги герберски платени драскачи. Това е нормална парламентарна практика и нещо повече - в едно общество, с изострено напрежение като българското, най-големият проблем вече е не да спечелиш изборите, а да си осигуриш спокойствие след тях. ГЕРБ няма да успеят да постигнат това, но сега се опитват поне да минират и всеки следващ кабинет. Ето това тяхно действие, обаче, може да бъде окачествено като подмяна на вота.
Както беше подмяна на вота да обещаеш заплата от 1000 лева, а после да замразиш доходите. Точно това направиха ГЕРБ през 2009 година. Днес да откриеш тяхната предизборна програма от онези размирни дни е приключение, по-трудно от обиколките на Индиана Джоунс из тропическите джунгли. Тя е старателно изтрита от сайта им, но някои от нас още пазят отделни фрагменти от нея - там ясно е записано, че хората на Борисов обещават средна заплата 1000 лева и то буквално за една година.
Подмяна на вота е да обещаеш сигурност, а да гарантираш полицейщина. Точно за подмяната на вотове е най-добре ГЕРБ да не си отварят устата, защото тяхната политическа кариера е историята на една огромна подмяна. Подмяна на всичко.
Разбира се, много хора са гласували за БСП и никога не са си представяли, че БСП може да сътрудничи под някаква форма с "Атака", но пък на този етап да се твърди, че това е подмяна, е не само силно, все още е безумно. Ние нито сме видели управленската формула на бъдещия програмен кабинет, нито сме наясно със състава на министрите (гарантирам ви, че 99 процента от имената, които четете по вестниците са пълна лъжа), нито знаем как ще се осъществи един такъв бъдещ кабинет, за да можем още отсега да твърдим, че всичко е една огромна лъжа.
От моя гледна точка, кабинет на ГЕРБ с 97 депутата би бил върховна измама, защото те не могат да направят днес дори най-елементарното - да си осигурят подкрепа. Те са изолирани като болен от шарка, под политическа карантина и за първи път в своята политическа история именно техните собствени думи и действие се обръщат срещу тях.
Колкото и да се опитват медийните врачки и птеродактили да ги извадят от това положение, няма да се получи. Народът гласува интересно. Не дари ГЕРБ с пълна победа, не даде поводи и на останалите партии за особено самочувствие. Но пък с гласа си поне ясно даде да се разбере, че превес имат партиите, които са склонни да мислят поне в някакви идеи, а не "работа, работа, работа", защото разбраха, че при ГЕРБ "работа" обикновено означава - бачкай сега със замразени доходи, ама заплата може и да не получиш.
В този смисъл, подмяна в това, да намериш някаква формула за управление, не само не е подмяна, това е единственият път за временно успокояване на страстите. Иронично е, че днес програмното правителство започва да изглежда като единствен спасителен път, но в ситуация, в която никой не вярва в партиите, трябва да се мине и през него, за да видим какво ни чака в края му.
Знаете ли, може би птеродактилите заради това са толкова злобни напоследък. Може би виждат, че тяхната епоха е свършила безвъзвратно и заради това летят със злобни крясъци из медийния ефир.
Просто не знаят какво друго да правят с дните си.
Защото вече са безполезни.

Въпросите след изборите

Парламентарният вот създаде серия от парадокси, а новото политическо статукво тепърва ще се формира

 
Капитал.бг, 17 май 2013

Освен да посочат кой ще управлява, парламентарните избори обикновено играят и друга важна роля. С преподреждането на партиите във властта те отнемат от напрежението в обществото и правят ситуацията по-предвидима. Точно това обаче не се случи сега. Вместо да дадат отговори, парламентарните избори на 12 май зададоха много повече въпроси и ескалираха ново напрежение. Резултатите в комбинация с натрупаните през годините отношения между големите партии родиха и много парадокси. За пръв път в историята на българския преход управляваща партия успя да получи най-много гласове на изборите. Въпреки това обаче тя най-вероятно няма да събере мнозинство за втори мандат. На етапа изглежда, че всички останали партии ще се обединят срещу ГЕРБ и така победителят в изборите ще остане извън властта.

Парадоксите, родени от изборите, продължават и с това, че има шанс "Атака" да бъде част от мнозинството, което подкрепя правителство с участието на ДПС. Разбира се, всички знаем, че заявките на българските политици често са куха реторика и имат значение само в момента, когато са казани. Под купола на българския политически цирк обаче никога досега не е показван толкова зрелищен флик-флак.

От 1991 г. насам не се е случвало и толкова много хора от гласувалите да останат без  представителство в парламента. Близо една четвърт от гласовете (над 24%) бяха дадени за партии под четирипроцентовата бариера (вижте последствията от това).

Сред останалите извън парламента са и всички десни партии. За огромна част от хората това вече не беше трагична новина. Оптимизмът дойде от факта, че очевидно десните са на дъното и оттук нататък не може да се случи нищо по-лошо. Напротив, това може да бъде краят на тази дълга агония и събитие, което ще сложи началото на процес, след който десните избиратели ще намерят отново своите политици.

Тези избори бяха по-особени и защото не сложиха началото на нов политически цикъл, а по-скоро срутиха стария и разбъркаха съставните му части в нещо като първичен бульон. Тази смес ще бълбука през следващите месеци и едва ли ще позволи на мнозинството, което ще бъде съставено сега, да изкара цял четиригодишен мандат.

В следващите страници сме подбрали по-важните въпроси, които изборите зададоха. Техните отговори ще определят очертанията на новата политическа ситуация. А тя, по всичко личи, ще бъде различна от всичко, което сме виждали досега.

Защо ГЕРБ спечели изборите, но може да не управлява

"Както и да гледам резултатите – 97 е повече от 84. Пак ги гледам и наобратно – 97 е повече от 84, и то много повече. Три пъти ги гледам, като всеки ден слушам "победители", но 97 е повече от 84." Думите са на Бойко Борисов и очевидно бяха отправени към Сергей Станишев по повод изказването на лидера на социалистите, че БСП е големият морален победител на парламентарните избори. Формално бившият премиер е прав. Независимо че ГЕРБ падна от власт преждевременно след уличните протести за сметките за ток и последвалите след това скандали с подслушването на политици от МВР, формацията на Борисов победи на вота. Едно от обясненията за изборния успех на ГЕРБ е липсата на алтернативи. "Основните партии не бяха припознати като алтернатива по време на протестите. Истинската алтернатива, която се налага, е антипартийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Не е случайно, че именно "Атака" и националистите се възползваха от протестите, без да са участвали в организацията им. Те са най-радикално критични към статуквото", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Другата причина според него за запазването на позициите на ГЕРБ на най-голяма партия е, че от гледна точка на морален интегритет бившата опозиция не стои много по-добре от бившите управляващи. "БСП се е настанила върху бомбата Хохегер, която все някога ще гръмне, докато Догановите хидроинженерни хонорари заемат достойно място в топ десет на българската корупционна класика", казва Смилов. Освен това партията успя да запази позицията си на "водач в електоралните предпочитания на избирателите най-вече поради силните анти-БСП настроения в обществото" и липсата на друга политическа сила, която да се припознава като такава, смята Геновева Петрова от агенция "Алфа рисърч". Според нея скандалите с подслушванията са повлияли на изборния резултат, но по-слабо. Защото по-силен интерес към тях са проявили твърдите симпатизанти на БСП и ГЕРБ. "Той бе продиктуван от желанието да са в течение на събитията, а не от намерение за промяна на избора", казва Петрова.

Както и обаче Борисов да пресмята историческата победа на ГЕРБ, резултатите от вота сочат, че формацията губи близо 600 000 гласа в сравнение с изборите през 2009 г. Заедно с това партията на Борисов губи позиции в почти половината областни центрове, между които Видин, Плевен, Ямбол, Велико Търново, където е втора политическа сила след БСП. "Отливът на избиратели от ГЕРБ е тенденция, регистрирана в проучванията на обществено-политическите нагласи още от края на 2010 г. Цялата втора половина от мандата на правителството на ГЕРБ бе съпътствана от плавна ерозия в подкрепата", казва Геновева Петрова. Победата на ГЕРБ може да се окаже и недостатъчна да изстреля бившите управляващи отново в изпълнителната власт. Влизането само на още три партии в парламента стесни максимално възможностите на Борисов за маневри при опитите му да съставяне на управляващо мнозинство. Единствените потенциални партньори на ГЕРБ биха били другите десни партии, но те останаха под 4-процентната бариера. "Фрагментация вдясно беше активно подкрепяна, понякога и инициирана от Борисов, Цветанов и ГЕРБ, които имаха силната нужда да се конституират като единствена и последна крепост срещу възстановяването на червената власт. И наистина електоралните нагласи показаха, че те са успели да привлекат известен дял от гласоподавателите на ДСБ и СДС. Въпросът е, че решавайки задачата да бъде единствена и последна бариера срещу комунизма, ГЕРБ остана без десен партньор в парламента", казва Васил Гарнизов. Подобно на БСП, които на предишните избори подкрепяха задкулисно инженерния проект на Яне Янев - РЗС, и благодарение на това партията успя да влезе в парламента, ГЕРБ се опитваше да направи същото. Янев се превърна в основно острие на бившите управляващи в атаката им срещу новата партия на Меглена Кунева "Движение България на гражданите".

Гарнизов е категоричен, че, ако Борисов не успее да сформира правителство, ще последва тежък период на вътрешна фрагментация този път в ГЕРБ. "ГЕРБ е създадена като партия на властта, във властта, по време на властта, около фигурата на лидер, който има власт. ГЕРБ няма абсолютно никакъв режим на оцеляване като партия в опозиция. Ако не направи коалиция, започва тежък разпад", категоричен е Гарнизов. Геновева Петрова вижда сериозните предизвикателства пред ГЕРБ, ако остане в опозиция в няколко посоки. "Едната е завеждане на дела срещу ключови фигури от ГЕРБ", казва тя. Срещу втория човек в партията – Цветан Цветанов, вече има досъдебно производство в прокуратурата за подслушванията и предстои той да остане без депутатски имунитет. Обект на интерес от страна на обвинителните органи е и бившата председателка на правната комисия в предишния парламент Искра Фидосова заради сключен договор за заем с фирмата, която сметопочиства София - "Титан". Ако ГЕРБ загуби властовите си позиции, не е изключено да се появят и вътрешнопартийни напрежения, които бяха старателно прикривани, докато формацията беше в изпълнителната власт. В хода на предизборната кампания вече станахме свидетели на разчистване на сметки. Отстранените от кандидатдепутатските листи Емил Димитров и бившият земеделски министър Мирослав Найденов отправиха публични обвинения към Цветан Цветанов, че докато е бил вътрешен министър, е подслушвал народни представители от ГЕРБ и членове на кабинета на Бойко Борисов.

Защо само БСП печели повече гласове от 2009 г.

"БСП беше полуприпозната като полуалтернатива затова полуспечели в изборите, но най-вече полуоцеля." Така политологът Даниел Смилов обяснява факта, че от всички партии в парламента единствено социалистите получават повече гласове, отколкото през 2009 г. В сравнение с първия тур на президентските избори през 2011 г., при цялата условност, че те са мажоритарни (двойката, излъчена от БСП, беше Ивайло Калфин - Стефан Данаилов), а парламентарните са пропорционални, социалистите губят близо 30 000 гласа. Освен това изгубиха вота за Народно събрание от ГЕРБ, които само преди няколко месеца предсрочно прекратиха управленския си мандат заради улични протести. Сергей Станишев няма друг ход, освен да търси отчаяно подкрепа от ДПС и "Атака" за съставяне на правителство, защото в противен случай това ще е не само (поредният) провал на председателя на БСП, но и на президента на ПЕС.

"Покачването на социалистите е на фона на това, че през 2009 г. гласува само твърдият електорат. Сега си върна част от периферията", казва социологът Живко Георгиев. Според проф. Антоний Тодоров мобилизацията на партийното ядро е била още по време на референдума за ядрената енергетика в края на януари 2013 г.

Георгиев намира оправдание за това, че БСП не е била на върха на възможностите си на тези избори, защото в кампанията нямаше чуваемост, а и последните близо три години върху партията е имало медийно затъмнение. Все пак покачването на гласовете е отзвук от наказателния, протестен вот срещу ГЕРБ. "Благодарение на ГЕРБ икономическата криза прерасна в социална, а БСП се приема като по-социално чувствителна партия от другите", твърди той.

Големият въпрос е дали, дори и да бъде съставено правителство с мандата на БСП, то ще бъде обречено на провал или ще успее да подготви така следващите избори, че да елиминира съмненията за манипулация и фалшификация, този път с обратен знак. Или както казва Смилов, БСП "качи гласове, но остана втора; ще състави правителство, но се колебае дали да управлява или по-скоро да си измие ръцете с нещо като парламентарно-служебно правителство, гасящо пожари до новите избори."

Защо Кунева не успя

Къде изчезнаха 300 хиляди гласа? Това е въпросът, който вероятно се питат някои от привържениците на Меглена Кунева, а и част от ръководството на Движение "България на гражданите", след като на последните парламентарни избори партията събра едва 3.25%. На президентските избори през 2011 г. за Кунева гласуваха 470 808 души, което тогава представляваше 14% от вота.

Въпреки че едва ли някои е очаквал този резултат да се повтори, в оптимистичните си прогнози социолози даваха 6-7% на ДБГ – за партията, която се сформира около Кунева, този спад е буквално срутване. Най-лесното обяснение е, че между мажоритарния и партийния вот има голяма разлика. Най-малкото защото във втория случай се гласува за екип от хора, който невинаги допринася за имиджа на лидера – ако има известни лица, тяхното минало и политическа кариера става тема, а ако няма такива, въпросът е защо няма. През 1996 г. например Жорж Ганчев се класира на президентските избори трети, а само няколко месеца по-късно партията му Български бизнес блок трудно влезе в парламента.

Със сигурност Кунева не страда от недостатъците на Жорж Ганчев. Но през 2011 г. тя изглеждаше като приемлива алтернатива на кандидатурите на Росен Плевнелиев и Ивайло Клафин. През 2013 г. ДБГ трудно можеше да се идентифицира като алтернатива. Причините са поне две.

Първата отчасти беше външна, втората обаче е изцяло дело на Кунева. Протестите и истеризацията на обществения живот направиха така, че "партията на нормалността" просто се оказа външно тяло. Няма как Кунева с нейните любими европейски теми и цитати на Монтескьо да се свърже с хората, които се вълнуваха от това дали сметките им за ток не се надуват от това, че ЧЕЗ поддържала по 160 волта по жицата. На този фон можеха да спечелят доста по-кресливите партии, характеристика, която е една от последните, които може да ви хрумне да дадете на Движение "България на гражданите".

Протестите обаче не могат да са оправданието. Липсата на свързване между потенциалните поддръжници се чувстваше още при президентската й кампания. На сбирките, които Кунева правеше из страната, се виждаше, че там идваше относително еднородна публика – местната интелигенция в градчета, хора с малък бизнес, хора, на които тя правеше добро впечатление като олицетворение на представите им за успял човек от тяхната среда. "Две трети от поддръжниците на партията на Меглена Кунева са жени, заети главно в администрацията, образованието, неправителствения сектор, харесващи цивилизования стил, но нехаресващи политиката и още по-малко – изборите", обяснява Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Но дори там, т.е. не при протестиращите на улицата, тя имаше проблем с посланията си. Докато посетителите на тези събрания питаха за заплатите в образованието и здравеопазването, бившият еврокомисар предлагаше доста смислени отговори в областта на върховенството на закона и запазването на демократичните свободи. ТамкъдетоДвижение "България на гражданите" пък се опитваше да отговори на исканията на евентуалните избиратели, обещанията звучаха малко кухо - 500 млн. за образованието е прекрасен лозунг, но учителите вече са го чували под една или друга форма от кого ли не. Парите, дадени по принцип, т.е. без, да се обясни детайлната политика, без учителите да започнат да виждат някакъв изход, ако тя се приложи, просто не тежат в портфейла.

Кунева е възпитана и добре изглеждаща, но неотличима и неизпъкваща, смята политологът Румяна Коларова. "За хората тя е като човек, който много добре може да изрецитира добре научения си урок, но няма нито енергия, нито ясната кауза. Тя е някак си пастелна", смята Коларова.

Така на практика дори и тези й естествени избиратели трудно заставаха зад нея. ДБГ "се размина с онези граждани, които биха я подкрепили", анализира ситуацията Димитрова. "Вместо да се съобрази с възможните си реални избиратели, тя си конструира един химеричен образ на желан поддръжник и го облъчваше с послания, в които нямаше нито кауза, нито мотив, нито идея защо да се гласува за нея."

Поради всички тези причини ДБГ имаше голям мек електорат. Проучванията на "Алфа рисърч" показват, че делът на избирателите, които не бяха сигурни, че ще гласуват за партията се е колебаел около 60%. "В този смисъл загадка за мене е защо лидерите й избраха да се самозалъгват, вместо да дадат реална кауза и мотив на привържениците си да отидат до урните и да ги подкрепят", заключава Димитрова.

Има ли шанс Кунева оттук насетне? Вероятно, но първо трябва да намери кои са нейните каузи, защото симпатиите в политиката не са достатъчни.

Защо десните изпаднаха в клинична смърт 

"Не мога да гласувам за бившите комунисти. Защо да гласувам за Иван Костов, след като дори и да влезе в парламента, депутатите ще са толкова малко, че нищо не могат да променят. А СДС просто ги няма. Затова гласувах за ГЕРБ." Това обясняваше в нощта на изборите в НДК бивш висш служител от държавната администрация от времето на управлението на ОДС. Според анализа на резултатите от предсрочните парламентарни избори на агенция "Алфа рисърч" 14% от избирателите на "Синята коалиция" от предишния вот най-вероятно са били в същата ситуация. Не са привърженици на партията на Бойко Борисов, но са предпочели да дадат гласа си за бившите управляващи, за да "не дойдат пак бившите комунистите на власт". Седем на сто от тях пък са пуснали червената бюлетина вероятно за да не се върнат ГЕРБ отново на власт. Далеч по-смущаващото обаче е, че цели 73% от вота на симпатизантите на "Синята коалиция" се е разпилял между различни малки партийки. И по този начин близо 300 000 членове и симпатизанти на ДСБ и СДС, колкото гласуваха за дясното обединение на изборите през 2009 г., няма да имат свое представителство в този парламент.

Клиничната смърт на традиционните десни партии всъщност беше предизвестена и очаквана. Тези избори просто сложиха точка на дванадесетте години агония, през които различните части на някогашната голяма партия СДС се цепиха, обединяваха и пак се разпадаха на различни по-малки формации. Решаваха междуличностните си проблеми и постоянно губеха членове и привърженици.

В известен смисъл създаването на "Синята коалиция" между СДС и ДСБ за парламентарните избори през 2009 г. беше спасение за двете партии, но и продължаване на агонията. Тогава те получиха 15 депутатски места (един народен представител напусна групата), но нямаха никакви механизми да оказват влияние върху политиката на ГЕРБ.

След нейното разпадане малко преди парламентарния вот се провали и опитът за обединение между ДСБ и партията "Синьо единство" на евродепутата Надежда Нейнски и Мартин Димитров.

Дори и обаче хипотетично сините да се бяха обединили под някаква форма за тези избори и да бяха успели да прескочат 4-процентовата бариера, агонията щеше само да продължи. ДСБ получи малко под 3% на вота, а СДС пренебрежителните 1.4%.

В този смисъл клиничната смърт на двете десни формации може да се окаже и шанс за ново начало. След провала на изборите на ДСБ и СДС лидерите на двете формации Иван Костов и Емил Кабаиванов обявиха, че се оттеглят от постовете си. Като бившият премиер заяви, че няма да се кандидатира отново за поста. С това отпада единият от аргументите за разединението, който се изтъкваше постоянно – че Иван Костов се явява пречка за общите действия вдясно. Другият шанс за появата на нова дясна партия е фактът, че на тези избори се видя, че има отлив от около 600 000 избиратели от ГЕРБ. А разпиляването на гласовете по толкова много малки формацийки означава, че около 25% от имащите право на глас все още търсят своето политическо представителство. Веднага след провала се чуха призиви за обединение на ДСБ, СДС и формацията на бившия еврокомисар Меглена Кунева. По-големият въпрос сега обаче е как да се съберат наедно частите от разпадналото се на множество малки формации някогашно СДС и дали от отломките може да се създаде нова силна дясна партия. "За мен в момента има една голяма група български граждани, добре образовани, от средната класа, които са шокирани, че нямат нито един депутат в парламента. Тези хора в момента са разочаровани и няма приемат някакви мюхльовци да се карат помежду си, да се надцакват кой е по-десен", казва зам.-председателят на ДСБ в оставка Радан Кънев. Решението той вижда в изграждането на единен реформаторски десен субект. Според политолога Васил Гарнизов идеята да се обединява дясното е губеща идея. "Тя през цялото време ще съобщава "ние се обединяваме, защото бяхме разединени. Посланието за историческата драма на разцеплението, загубата, взаимната омраза ще се пренесе и в бъдещето", категоричен е той. Според него трябва да се прави нова българска десница. Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии обаче е по-скептичен. "Новото деление е хората срещу елита. Чисто елитарни партии като ДБГ и ДСБ са основните губещи от него. Досега основното различие между партиите у нас беше между популисти (ГЕРБ и "Атака") и традиционни (БСП, СДС, ДСБ и т.н.), докато новото различие може да е "унгарско":  радикален популизъм ("Атака", НФСБ и пр.) и умерен популизъм (ГЕРБ), като БСП се лута между тях и остатъчната партийна традиционност", казва той.

Защо ДПС успя и без Доган 

В нощта на изборите новият лидер на ДПС Лютви Местан имаше повод да бъде доволен. Движението получи едно депутатско място по-малко, отколкото имаше в предишното Народно събрание – 36, но изглежда, че ще се завърне отново в изпълнителната власт. ДПС удържа и монопола си върху гласовете на българските турци в битката с новата формация Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД) на бившия зам.-председател на ДПС Касим Дал. При това без дългогодишния си председател Ахмед Доган, който не само че не се кандидатира отново за народен представител, но дори не участва активно в предизборната кампания.

Очевидно ходът с оттеглянето на Доган се оказа успешен - нито една от основните партии, претенденти за влизане в парламента, не използва анти-ДПС говоренето. При предишни избори всяка публична поява на Доган предизвикваше негативни реакции. Достатъчно е само да се припомнят репликите му за "обръчите от фирми зад всяка партия" преди вота през 2005 г. или за това, че "той разпределя порциите в държавата" преди предишните избори. Движението излезе от изолацията, в която беше попаднало през последните четири години, и отново се превърна в желан партньор за БСП. Към това Антонина Желязкова от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия прибавя: "В хода на предизборната кампания за пръв път се усети, че електоратът на ДПС се е освободил от стагниращия и плашещ  култ към личността на Доган. Хората определено декларираха привързаност към ДПС и неговите идеи и намерения, а не към лидера", казва тя. Освен това ДПС за пръв път направи пробив във Враца, откъдето сега ще има депутат. Движението ще има за пръв път и трима депутати от София, но успехът тук се дължи на методиката на изчисление на мандатите, а не толкова на повишени гласове за ДПС.

Въпреки това обаче резултатът от вота е показателен за някои процеси, които би трябвало да са притеснителни за ръководството на ДПС. В сравнение с изборите през 2009 г. движението е загубило близо 210 000 гласа. Преди четири години за партията са гласували 610 521 души, а сега 400 466. В сочения за бастион на ДПС Кърджали например имаше ниска избирателна активност – малко над 36%, което е с десет пункта по-малко в сравнение с предишния вот. Има чувствителен спад и в гласовете на движението в кърджалийския избирателен район с близо 21 000 гласа. От централата на ДПС обясняват това с икономическата криза и заминаването за чужбина на част от избирателите им. "Истината е, че много от българските турци не гласуваха", е анализът обаче в централата на НПСД.

В подкрепа на тази теза е и значително по-малката подкрепа за ДПС в Турция. На изборите през 2009 г. за движението в югоизточната ни съседка гласуваха около 93 000 души. На този вот, освен че имаше почти наполовина по-ниска избирателна активност, гласовете там са малко над 50 000.

Независимо че партията на бившия зам.-председател на Касим Дал НПСД не успя да откъсне много гласове от ДПС, резултатите й показват, че формацията все пак е направила пробив в част от регионите със смесено население. Заедно с НДСВ партията на Дал спечели общо около 58 000 гласа, като в Кърджали и Силистра за нея са гласували по около 3000 души, а в Търговище – 5500. В Турция вот за нея са дали малко под 9000 изселници.

Пред ръководството на ДПС може възникне и още един проблем. Подкрепата за програмен кабинет с участието на БСП и "Атака" може да е удобната формула за висшите партийни функционери на ДПС за влизане отново във властта, но не е изключено да отблъсне част от избирателите на движението. Те едва ли толкова лесно могат да забравят анти-ДПС изказванията на националистическия лидер Волен Сидеров, който сега декларира подкрепа на подобна формула на управление.

Защо националистите са с ключова роля

Осем години след като направи партия "Атака" и два поредни парламентарни мандата, Волен Сидеров постигна една от целите си - формацията се оказа ключов фактор в 42-то Народно събрание. Депутатите националисти попадаха в сметките и на двете "големи" партии ГЕРБ и БСП за евентуална подкрепа за правителство и са в позиция да поставят условие, едно от които например може да е избор на председател на Народното събрание.

Абсурдът е, че това се случва в ситуация, в която, въпреки че формално "Атака" увеличава броя на депутатските си мандати от 21 на 23, гласовете й намаляват с повече от 130 хил. в сравнение с изборите през 2009 г. до 258 хил. Обясненията за това са две - Волен Сидеров почти стигна дъното на обществената подкрепа, след като в първите две години на управлението на ГЕРБ му гарантира безусловна подкрепа. Това най-ясно пролича през 2011 г. на президентските избори, на който той лично получи едва 122 хил. гласа.

Допълнително разсейване на патриотично настроените избиратели се случи заради появата на няколко нови формации, сред които Националният фронт за спасение на България (НФСБ) или партията на тв "Скат", както е известна. Тя беше на път да се превърне в изненадата на миналите избори като остана под бариерата за влизане в Народното събрание заради липсващи едва няколко хиляди гласа. Един от лидерите й Валери Симеонов обяви пред "Капитал", че първо ще искат повторно преброяване на бюлетините в Пловдив и София-област, а след това и касиране на изборите на няколко конкретни места.

"Атака" и НФСБ започнаха да излизат от мъртвата точка и маргинализацията още в края на миналата година, когато започна недомисленият/измисленият процес за "радикален ислям", твърди Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Според нея тогава те набраха първоначалната си сила, за да я затвърдят в месеците на граждански бунтове по улиците на градовете. "И този път, както и през 2005 г., когато се появиха на политическата сцена, те имаха въздействащи послания към младите хора, които имат нужда от национално самочувствие, както и към разочарованите от другите партии, които увличат с популистките си обещания."

Според социолога Живко Георгиев националистите не бележат възход, а по-скоро добре усвояват национално-патриотичния потенциал в обществото, без да присъединяват допълнителни социални групи. Той откроява повече факта, че "Атака" доста умело яхна известно олевяване на масовите нагласи" - имаше по-малко ксенофобски изказвания, партията повече се демонстрираше като национално-освободителна, антиколониално движение с ултралеви лозунги". "Атака" беше почти изчезнала, но като истинска "партия-трибун" си възвърна част от изгубената подкрепа. Благодарение, наред с другото, и на това, че наблегна на социалната демагогия", коментира политологът проф. Антоний Тодоров. Валери Симеонов определя това пренасочване на посланията на Сидеров като "лумпенизация" заради нереалистичните обещания за минимална заплата от 1000 лв. и минимална пенсия от 500 лв.

Според проф. Тодоров "по време на самите протести се видя, че националистическата реторика все пак остава много влиятелна, което стратегически може да има рискови последици".

Личностните противоречия между вождовете на партии, които се определят като патриотични и националистически - три от тях на практика се оглавяват от разпаднало се семейство и техния кум, са основната причина да се провали опитът за съставяне на коалиция преди вота, каквато предлагаха от ВМРО. Дали конфликтите са преодолими, ще се види на следващи избори, ако междувременно някои от формациите не изчезнат от само себе си, защото нямат властта, за да ги сплотява. Иначе Валери Симеонов обясни, че е готов да преодолее противоречията си с Волен Сидеров в името на България, стига да не го вижда.  

Защо не успяха партиите около протестиращите

Десетките хиляди протестиращи, които излязоха по улиците на големите градове в началото на годината, бяха категорични, че искат нещо различно. Не искаха лидери, а искаха да участват. Някой да ги чуе. Да им помогне да решат всекидневните си проблеми и да им обещае, че ще се бори за онази справедливост в обществото, която им липсва.

Нито един политически или граждански субект обаче - нов или стар, не успя да си проправи път към предните редици на протестите. Традиционните партии не намериха общ език с недоволните граждани. Инициаторите на първите протести срещу цените на тока - групата около Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, отказаха да се разпознаят като лидери и да се впишат в политическата система. А когато видяха, че нямат друг начин, освен да регистрират партия и да участват на изборите, вече нямаше достатъчно време да прецизират и разпространят посланията си. Още по-сложно стана, след като към края на протестите се нароиха няколко малки групи от хора, претендиращи да са автентичните организатори на народното недоволство. Янаки Ганчев опъна палатки до парламента и си присвои "Орлов мост" като име на движението. Бившият член на НДСВ Божидар Томалевски се върна на сцената с неговата "Другата България" и се съюзи с друга група протестиращи. Борислав Цеков, който беше депутат по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, този път участва като гражданин с "Модерна България". Протестният вот се разпръсна по още няколко малки нови формации и в крайна сметка нито една от тях не успя да прескочи дори един процент.


Трудният партиен живот


"Самите протестиращи не успяха да се консолидират около общи искания и около един политически субект, който да ги представлява", коментира социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова. Като друга важна причина за провала на партиите около протестиращите тя посочва факта, че мнозинството от тези оформили се групи, случайно или не, допуснаха в редиците си лица, които са ясно и еднозначно свързани със статуквото, срещу което гражданите на улицата се борят. "Протестиращите бяха разнородни, нямаха предварително общ политически възглед, а само общи конкретни искания и очаквания", смята и политологът проф. Антоний Тодоров. Роля според него са изиграли и липсата на опит и недостатъчното време за самоорганизация.

Политическият антрополог доц. Васил Гарнизов, който наблюдава протестите още от самото им начало, също вижда като основни причини за неуспеха на новите партии фрагментацията на протестиращите и "тактиката на Борисов да не им даде историческо време да се опитат да преодолеят родилните си петна". "Протестиращите влязоха в режим на съперничество на подобните и разпознаха социално най-близките до себе си като свои най-големи врагове", коментира Гарнизов. Те не успяха да изяснят лидерските си проблеми и продължават да се обвиняват помежду си дори след края на изборите.

А сега, след като вече изгубиха емоцията на улицата, а партиите на статуквото превзеха основните им послания, ще им е още по-трудно да се установят на политическата сцена. Според Васил Гарнизов в един момент някой от протестиращите трябва да събере харизма, кураж и организационен капацитет и да убеди тези, които отхвърлят партийния модел, че ако искат да постигнат целите си, това може да стане само през едно "масово действие с партиен гръбнак". Освен това гражданските искания трябва да узреят, за да бъдат смислена алтернатива на традиционните партии. Само така новите формации ще могат да играят някаква по-съществена роля в бъдеще.

"Предполагам, че протестната енергия, която все още продължава да е силна в обществото, ще се ориентира или в подкрепа на някоя от вече установените партии - най-вероятно по-радикална, или ще направи опит за сформиране на напълно нов политически субект", прогнозира Геновева Петрова. Тя очаква, че новото правителство - дори да бъде т.нар. програмно или успее да постигне математическо мнозинство, ще страда от остър дефицит на доверие още от самото начало на работата си и това би довело до нова вълна от протести, особено на фона на продължаващи остри икономически проблеми. Народното недоволство вече веднъж набра скорост и ако следващите управляващи не адресират проблемите, с които гражданите излязоха на улицата, то много лесно ще се съживи отново. Въпросът е дали в същата хаотична форма или организирано, с ясни и конкретни искания.

Защо 24% от гласувалите останаха без представители 

Една четвърт от тези, които гласуваха, останаха непредставени в парламента. Това е безспорно много. По-високо нивото е било единствено на изборите през 1991 г., когато също имаше много партии и коалиции, надяващи се да уловят част от вота. Технически от това не следва някаква пряка последица за избрания парламент: правителство ще има и то ще е също толкова легитимно, колкото и ако беше избрано с 90% от гласовете на всички. Но от раздробения вот ще има политически и социални последици.

Причина за това разнопосочно гласуване, от една страна, е фактът, че нито една политическа формация, нова или стара, не успя да привлече протестния вот. А той беше силен, след като през януари и февруари по улиците на страната излязоха десетки хиляди. Протестиращите излъчваха съвети и представители, правиха кръгли и квадратни маси, изслушваха и освиркваха партии, но в крайна сметка, от безбройните и разнопосочни послания така и не произлезе нещо съществено и ново на политическата сцена.

До последно, според "Алфа рисърч", поне 21% не бяха решили за кого ще гласуват. Това разпръсна недоволството сред много познати и непознати формации: партията на Светльо Витков, "Националния фронт" на Валери Симеонов, "Зелените", "България на гражданите" на Меглена Кунева и по-маргинални формации като "Движение за граждански контрол", "Модерна България" и т.н. От по-големите партии единствено "Атака" успя да извлече дивидент от националистическата реторика по време на протестите - и то без някакви усилия от нейна страна.

Нямаше как да се стигне до консолидация за толкова кратко време, смята политологът Румяна Коларова и посочва: "Партиите на прехода, с изключение на БСП, останаха извън парламента." Като допълнителни причини Коларова смята факта, че основният екшън преди изборите е бил БСП-ГЕРБ. "За другите 4 млн. избиратели нямаше ориентир. И на последно място естествено е субсидията за единия процент, което разпиля допълнително вота."

Тук настъпи моментът на парадокс, за който "Капитал" писа преди изборите. Когато много избиратели се насочат към различни партии, гласовете се разпиляват и повишават избирателната активност, което от своя страна вдига бариерата за влизане в парламента. Така всички малки партии потъват заедно, както се случи дори с най-силно представилите се, като партията на Кунева и "Националният фронт".

Подобен парламент ще се клати по няколко важни причини. Първо, както казва анализаторът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов, причината ГЕРБ да са първи, е поради слабост на алтернативите. "Истинската алтернатива, която се налага, е анти-партийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Това показва чувство за безизходица и умора от демократичния процес като цяло – и двете са много опасни. Като добавим и раздухването на представата, че изборите са купувани и манипулирани, стига се до сериозно подронване на демократичните основи в  страната", посочва Смилов.

Второ, независимо кой ще управлява, ще се сблъска с много тежките последици от протестите и ерозиралото доверие ще го преследва, без да му даде прословутите 100 дни толеранс. Всяка коалиция, особено такава между БСП, ДПС и "Атака", ще се разруши при първия по-сериозен уличен натиск. Освен това, след като нито една от по-малките партии не влезе в парламента, там в момента няма нито лесни възможности за коалиция, нито в бъдеще ще има балансьор между интересите на големите партии.

"Партиите, които влязоха в парламента, нямат идеи за системни промени, имат идеи за това, ако нещо не върви, откъде да се подпре", коментира психотерапевтът и преподавател в НБУ Румен Петров. "Но за това как да се развива обществото и какви са задачите пред него - този тип дневен ред отсъства. Сегашното състояние по-скоро отразява неохотата на обществото да приеме промяна." Според него БСП и ДПС представляват прослойки, които са аутсайдери - пенсионерите и турското малцинство. "Това значи, че политическият ни елит още изповядва идеята, че гражданинът е пасивен, не активен. Активните са маргинали." И очевидно нямат политическо представителство. А сред тези четвърт избиратели под бариерата са част от хората с гражданска позиция, които може би искат да участват в политическия живот, но статуквото ги спира. Според последния екзит пол на "Алфа рисърч" от деня на изборите например над 60% от гласувалите на "България на гражданите", ДСБ и "Зелените" са с висше или полувисше образование и в по-голямата си част са млади хора от големите градове (виж графиката).

Политологът проф. Антоний Тодоров вижда два възможни изхода от тази ситуация. "От една страна, това може да увеличи недоверието на публиката към институцията и по-нататъшното й отдръпване от участие. От друга, може да стимулира трансформацията на партийната система и организирането на нови 2-3 формации, способни да влязат в парламента."

Дали ще се роди нещо от тази "първична супа" от активност, която остана под чертата, е твърде рано да се каже. Но при всички положения знаците сочат, че доста скоро може да имаме възможност да я разбъркаме пак. Парламентът от 1991 г. например просъществува точно година.

Защо ГЕРБ победи във Варна

ГЕРБ спечели Варна. В първите часове след края на изборния 12 май тази новина прозвуча като оксиморон. След най-масовите шествия в страната през февруари и март т.г., в които по неофициална информация са участвали между 30 и 70 хил. души, ГЕРБ спечели Варна с 34,64% от гласовете. При това без особени усилия.

"Столицата на протеста се предаде", побързаха да капитулират песимистите. "Така изглежда само на пръв поглед", поправиха ги оптимистите.

Когато на 6 март т.г. бившият кмет на Варна Кирил Йорданов подаде оставка, в града посрешнаха новината с облекчение. Но и с упоритото усещане, че това не е краят, а само началото на нова криза с неясен изход. За 14-те години политически монопол в третия по големина град в България десните, но и левите загубиха окончателно политическите си физиономии. Последваха междуособни войни, лукави предателства, систематична безпринципност и в крайна сметка серия от позорни провали. Най-драматични се оказаха те за СДС и ДСБ. Както парламентарните избори през 2009г. така и последните – за местна власт през 2011г. показаха ясно, че както десните, така и левите в града са вече неспособни да излъчват лидери, че имитира оцеляване, макар отдавна да са само спомен.

Провал за мен, провал за теб

През 2009 г. за ГЕРБ, като единствината дясна алтернатива във Варна, от близо 300 хил. избиратели гласуваха повече от 118 хил. На 12 май т.г. тези гласове се оказаха с около 50 хил по-малко - около 73 хил. Въпреки всичко ГЕРБ спечели.

"Подобна разлика означава, че все пак отлив в доверието към доскоро управлявалата партия има и той е много сериозен., казва Арман Бабикян, експерт по политическа реклама. Колкото до отговора на въпроса, защо в процентно изражение резултат за ГЕРБ се оказва победен, той вероятно е в анализа на това, колко зле са останалите политически сили", обяснява той.

По думите на Бабикян победата на ГЕРБ във Варна изглежда необяснима след като партията претърпя тежък провал с оставката на Кирил Йорданов, когото подкрепи за четвъртия му мандат. "Провал в негово лице обаче, при това не по-малък, претърпя и БСП, тъй като по време на трите си мантата след 1999г. той беше подкрепян именно от социалистическата партия, припомня експертът. При това положение е логично, че никой, представящ се за реална опозиция вляво, нямаше шанс да извлече дивидент от провала на Йорданов. Така че резултата, получен от ГЕРБ във Варна, е плод по-скоро на нещо като "стокхолмски синдром".

 Хроника на една предизвестена смърт

Според преподавателят по философия във варненския Медицински университет Александър Стойчев резултатът от изборите във Варна имат обяснение във факта, че през февруари и март протестите в града са били по-скоро израз на разочарованието от управлението на града, но без ясна политическа насоченост.

"По тази причина енергията на протестиращите не беше фокусирана и върху ГЕРБ, обяснява Стойчев. В дните на най-масовите шествия в страната обаче тя все пак беше предварително изразходвана и по тази причина не се реализира в адекватна избирателна активност. Нагласата срещу партиите на статуквото не бе достатъчна, за да се идентифицира нов политически субект, към който да се насочат очакванията".

Стойчев припомня, че избиратели във Варна, са склонни да подкрепят десни формации от лидерско-популистки тип. Примерите за това той дава с впечатляващите резултати, които отбелязаха в града НДСВ през 2001г. и ГЕРБ през 2009г.

"Разпадът на Синята коалиция – хроника на една предизвестена смърт след провала й на местните избори през 2011г., също остави дясното пространство без друг разпознаваем политически субект, казва Александър Стойчев. Това запази шансовете на ГЕРБ в града. Ако приемем, че Варна е лабораторията на новите политически тенденции в България то резултатът от изборите там подсказва продължителна патова ситуация в национален мащаб без ясни алтернативи в едно за съжаление неопределено бъдеще".

 Със стиснат нос и гумени ръкавици

Друго обяснение и друга перспектива след вота очертава Ламбрин Сотиров. Той е основател на музея "Стара Варна" и читалище със същото име. Един от най-разпознаваемите местни патриоти в града обяснява резултата от изборите така: "Хората, които гласуваха за ГЕРБ, искат да видят последователност в управлението, казва той. А това означава гаранция за реформата, която трябва да продължи. В България при смяната на управляващите след избори всичко спира, започва от нулата и така губим почти две години. А Варна е град на предприемчиви хора, които имат особено отношение към бъдещето – те не го залагат".

Втората причина за победата на ГЕРБ в града според Сотиров е, че масовият вот там е бил насочен "против".

"Градът не можеше повече да живее в изолация, казва Сотиров. В този смисъл подкрепата за ГЕРБ на тези избори е подадената ръка на Варна към България", обяснява той.

Художникът проф. Владимир Иванов, преподавател във Варненския свободен университет споделя друга популярна теория. "Във Варна ГЕРБ поддържа от години всеизвестната местна групировка ТИМ, твърди Иванов. Доказателствата са много и видими във всеки детайл от онова, което се случва в града през последните години. Завземането на стратегически важни територии от него не може да стане без благословията на централната власт. А централната власт беше и в доста голяма степен продължава да принадлежи на ГЕРБ", казва той.

Владимир Иванов обяснява, че доста от приятелите му, хора с традиционно дясно мислене са гласували за ГЕРБ като "спасителен вариант" за спирането на Коалиция за България по пътя й към властта. "Стана същото, което през 2002 г. се получи във Франция, припомня той. Тогава, ако си спомняте, десният Жак Ширак спечели втори президентски мандат с подкрепата на повечето леви партии. Техните членове гласуваха за Ширак "със стиснати носове и гумени ръкавици", за да не дойде на власт националистът Льопен".

 Раздвоението

 Пак в "тежкия икономически монопол", на който Варна е станала жертва през последните години, търси отговора за изборните резултати в града и политологът Огнян Минчев. Неговият ракурс към темата обаче е различен от този на проф. Владимир Иванов.

"Икономическата и политическа монополизация на Варна от една единствена групировка през последните 15 години , в комбинация с доста мощната общинска мафия, на практика удушиха града, твърди Минчев. Но въпреки тези обстоятелства, родили мощния граждански протест, резултатите от изборите във Варна повториха като характеристика тези на национално ниво".

Според Минчев това, което е станало видимо, както по време на протестите, така и непосредствено преди изборите е била активността на гражданите неприемащи ГЕРБ.

От друга страна обаче според него очевидно има немалка общност от хора, за които ГЕРБ е ако не добрата сила, то поне по-малко лошата алтернатива.

"Гледните точки на тези хора не бива да бъдат разглеждани високомерно. Те не са израз на неграмотност и простотия, което си позволяват да твърдят някои интелектуалци, казва Минчев. Това е раздвоение, което очевидно отразява, тежка криза. Тя е не само икономическа и социална, това е преди всичко морална криза".