Доктрината "Махан": САЩ, Китай, другите и НИЕ

Проф. Николай Витанов
сп.Българска наука, 18 май 2013



 If we wish to become a great commercial democracy, which necessitate a great development of our mercantile marine and important progress in our Colonial empire, we must possess a fleet of such strength that no other power can dominate to our detriment the European waters on which our harbours are situated, or the oceans where our merchant ships circulate.
J. L. de Lanessan

Развитието на света и площад „Трафалгар” в Лондон 

Както на доста хора е известно (а на още повече не е известно), покрай другото моитe занимания включват и математическа социална динамика и математическа икономика. Приятелите, а напоследък и медиите, започнаха често да ме питат накъде върви светът, какво става в Гърция, как се развива Германия или накъде върви България. Доста по-рядко ме питат къде е логиката в това развитие, а когато ме попитат, почти винаги остават изненадани от това, което им разказвам.

Например малко незабелязана остава новината, че САЩ пренасочват военни и други ресурси от района на Атлантическия океан към района на Тихия океан. Защо обаче го правят? Да не би Европа да не им е повече интересна? Или има нещо друго, което ги принуждава да действат така?  Оказва се, че има.

 
  

Фиг.1: Горен ред -  ляво: адмирал Хорейшо Нелсън, дясно: плакат, посветен на победата при Трафалгар.  Долен ред – ляво: Площад „Трафалгар” в Лондон с колоната на адмирал Нелсън, дясно – битката при Трафалгар

Когато посещавате Лондон, идете на площад „Трафалгар”. Там няма как да не забележите огромна колона. На върха на колоната, далеко, далеко от земята и близо до небето е статуята на един човек – адмирал Хорейшо Нелсън. Но защо адмирал Нелсън има такъв впечатляващ паметник, какъвто херцогът на Уелингтън, спечелил битката при Ватерло или пък самият Уинстън Чърчил нямат? Какво толкова е направил адмирал Нелсън, като е разбил френско-испанския флот при Трафалгар? И какво общо има това с плановете на САЩ, споменати по-горе? На този въпрос ще отговоря тук.

 
Фиг. 2 . Ляво - адмирал Алфред Махан. Дясно – пощенска марка посветена на влиянието на американския флот за отварянето на Япония към запада – 1853 г.  На портрета – комодор Матю Пери.

По същото време когато един известен нашенец ревял „Булгар, булгааар…”, плувайки във Виенската  баня, в Съединените щати адмирал Алфред Махан изследва историята на военноморските битки и разработва стратегия, известна днес като доктрината „Махан”, основана на идеята, че  който владее моретата, владее света [1-3]. Махан дебело подчертава, че морската мощ не дава безгранични възможности на една държава да налага волята си на останалите. Но все пак тя дава съществени възможности, които са особено важни в днешния глобален свят.

Основи на морската мощ на една нация

Britain’s sea power…lay not just in the navy or the battle fleet, but in the effective integration of her administration, political system, army, colonies and maritime economy towards the ends of the state.
R. Harding

Морската мощ на една нация зависи от действията на държавата и по-конкретно - от икономическата и външната политика на държавата [4]. От гледна точка на външната политика, за да се разбере морската мощ, човек трябва да се концентрира върху отбранителната политика и военната стратегия на държавата, а военната стратегия има 3 елемента – стратегия за въздуха, земята и водните площи (океани, морета, езера и реки). Трите елемента на стратегията определят съвместните операции за отбрана на държавата, а част от тези операции са военните операции. За да разбере морската мощ от друга глeдна точка – тази на икономиката, човек  трябва да се съсредоточи върху цивилната морска политика на държавата и по-точно - върху цивилната и морска стратегия,  част от която е морската търговия. В пресечната точка на цивилната морската стратегия и отбранителната политика са 4-те елемента на морската мощ на държавата: морският потенциал за военни операции, реално провежданите отбранителни и други военноморски операции,  морският потенциал за цивилни нужди (като търговия или риболов) и реално провежданите морски дейности за цивилни нужди. Материалното изражение на военноморската мощ са военноморския флот, бреговата охрана, фабриките за продукция, свързвани с морски суровини или с морските дейности на държавата. Резултатът от морската мощ е, че се получава капацитет за влияние върху други държави и други процеси чрез това, което държавата извършва в моретата и чрез моретата.  И така, както се вижда, морската мощ не включва само военноморския флот.

Основата на доктрината „Махан”: защо моретата са важни?

Military strategy must now be understood as nothing less than the overall
plan for utilising the capacity for armed coercion—in conjunction with the
economic, diplomatic and psychological instruments of power—to
support foreign policy most effectively by overt, covert and tacit
means…
R. Osgood

По бреговете на моретата и океаните, включително и в България, е налице значителна икономическа активност. Днес е по-евтино да се транспортира 1 тон въглища на 5000 километра с кораб отколкото на 500 километра със железопътен транспорт.  70% от световното население живее на не повече от 150 км от бреговете на моретата. 90% от световната търговия се извършва по моретата. Освен транспортно средство, моретата са важен източник но храна, нефт и земен газ. Тези характеристики на моретата са водели до икономическо развитие и конфликти в миналото, може да доведат и до икономическо развитие и до конфликти в бъдещето.

Моретата са източник на ресурси, среда за транспорт на стоки, която способства търговията, а търговията, от своя страна, способства обмена на информация, така, че моретата са и средство за получаване на информация и разпространение на идеи. Накрая, но не на последно място, моретата са среда за осъществяване на доминация. Англичаните имат една мисъл, че който контролира моретата, контролира търговията и държи богатството на света.

Адмирал Махан пише, че главният измежду многото материални елементи на мощта и просперитета на нациите е контролът на моретата чрез морската търговия и военноморската сила.
 
     

Фиг. 3 . Ляво – част от пристанището на Хонг Конг. Дясно - бойни групи на самолетоносачи,  екскортирани от стратегически бомбардировач B2 Spirit.

Като човек с голям опит във военното корабоплаване, Алфред Махан е бил реалист и добре е разбирал, че външната политика по същество е борба за това кой какво получава, кога го получава и как го получава. Борбата може да е за политическо влияние, икономически изгоди и предимства, ресурси, територия. Борбата се води между лидерите на националните държави и военните и военноморските сили са измежду главните инструменти на тяхната политика.  На практика, винаги е налице смес от кооперативни и конфликтни отношения между държавите и тази смес определя и влияние върху военното и военноморското поведение на дадена държава.

Махан тръгва от разбирането, че съществуват стратегически интереси, които стоят в основата на политиката. Той поставя в основата на доктрината си стратегията, че политическата и военна сила на САЩ се осъществява чрез търговска доминация, която пък зависи от военноморската мощ на САЩ. Военноморският флот създава условията, които правят либералната морска търговия възможна и превръщат САЩ в могъща държава.


Фиг. 4. Част от Тихоокеанския флот на САЩ.

Главни идеи на доктрината „Махан”

The principal conditions affecting the sea power of nations may be enumerated as follows:

• Geographical Position.
• Physical Conformation, including, as connected therewith, natural productions and climate.
•  Extent of Territory.
• Number of Population.
•  Character of the People.
•  Character of the Government, including therein the national institutions.

Аlfred Mahan

• Националното  величие на САЩ се осъществява чрез контрол над моретата – при подходящи условия военноморската мощ е ключът към националното величие. Следввайки  тези идеи на Махан, след Втората световна война американският военноморски флот гарантира сигурността на търговските пътища. Един пример – борбата със съвременното пиратство. Но, ако се появи конкурентна държава, която да предизвика американската доминация върху океаните, либералният режим на водните търговски пътища може и да се промени и последствията за американската икономика вследствие загубата на пазари  може да са големи.
• Адмирал Махан прави анализ на разходите и ползите на имперската експанзия, като интергрира в едно търговски, военноморски и политически аспекти. Как една нация може да увеличи силата си с  най–малко разходи? – се пита Махан. Чрез търговия, заключава той, а войната е скъпо и последно средство за увеличаване на националната мощ. За мирната и тиха експанзия на националната мощ е необходимо осигуряването на търговските пътища чрез създаване на бази на стратегически места, развитие на търговския флот и поддържане на военноморски флот, който да е в състояние да защитава търговските пътища.
• Слабостта на военноморския флот може да се превърне във важна причина за загуба на война, както това става с Германия през Първата световна война. Днес Китай трябва да осигурява морските си търговски пътища. Китай има глобални импорт и експорт, затова се нуждае и от търговски и военноморски флот с глобални възможности. И докато китайският търговски флот става все по-мощен, китайският военноморски флот все още е слаб, в сравнение с американския, например. И усилията на Китай да навакса разликата са от такъв мащаб, че на САЩ вероятно ще им се наложи скоро да прехвърлят бойни групи кораби от Атлантическия в Тихия океан.
• Според Махан военноморската сила често е по-тиха, отколкото сухопътните сражения, но колкото е по – тиха, толкова е по-влиятелна. Но това влияние на военноморската сила върху търговията често се пренебрегва във времена на финансови трудности, което е грешка. Само икономически глупаци могат да неглижират тихата цел на военноморската сила да създава условия за стабилни търговски взаимоотношения по морските пътища, като се счита, че  действието на рационалните икономически закони е автоматично осигурено. „Всемогъщият” пазар не може да направи нищо, когато вражески бойни групи кораби започнат да нападат търговските   кораби под чужд флаг. Тук трябва държавна намеса под формата на силен военноморски флот.
•  Според Махан създаденото в САЩ богатство се умножава чрез морска търговия и морската сила води до налагане на политически ред, благоприятен за рационална търговия. Увеличеното по този начин богатство придвижва международната система към състояния, в което САЩ могат да получат доминация и да запазят тази доминация.
• В допълнение, увеличеното богатство води и до поддържане на най – модерно военно оборудване. Така морската мощ увеличава националната сила чрез меко политическо влияние, насочено към развитие на търговията.
• Според Махан морската мощ има особено значение в мирно време – военноморските сили могат да бъдат разположени почти във всяка точка на моретата и почти във всеки момент, а желаният ефект е индиректен и се усеща с течение на времето. Така конкурентите се заангажират военно и често са принудени да се развиват по начин, изгоден за стратегическите интереси на САЩ и тази цел най-ефективно и най-евтино се постига чрез военноморската мощ. Опитът за постигане на този ефект чрез сухопътни сили води до обвинения в империализъм и до силна съпротива от страна на конкурентите, която може да доведе до големи разходи за САЩ и за конкурентите му. Така в мирно време военноморският флот в мирно време е превантивна сила, която подпомага съюзниците, помага да се намерят нови приятели и спъва усилията на държави без военноморски флот да създават собствени военноморски флотове. Изчиствайки търговските пътища от неприятелски флотове и защитавайки приятелските държави, военноморският флот способства за търговско развитие на съюзниците и за засилване на търговията с тях, от която печелят и САЩ, и съюзниците им.
•  Махан отбелязва,, че морската доминация може да се постигне с решителни морски битки, но това не винаги е необходимо – наличието на по-мощен военноморски флот сдържа противниците от открито противопоставяне. Военноморският флот трябва да е мощен, но не е задължително да е голям, стига мощта му да е достатъчна да държи далеч противниците от влизане в открит конфликт.
• Махан смята, че простото залагане на грубата военна сила е недостатъчно за постигане на устойчива доминация. Войната е бизнес, казва Махан, при който големите битки са инцидентни и основната цел като при всеки бизнес е постигане на победа на най – ниска цена.
•  Махан пише, че в мирно време вместо да позволява на противниците си да развиват големи търговски флотове,  великата нация ги възпрепятства и ги принуждава да развиват военноморски флотове.  Според Махан, силният търговски флот е в основата на силния военноморски флот, а не обратно. Така, според доктрината Махан, САЩ са допуснали грешка, като са позволили на Китай да развие силен търговски флот и да притежава някои от най-големите компании за търговско корабоплаване в света и са си затваряли очите за това, докато Китай ги е подкрепял в борбата им със Съветския съюз.
• Махан счита, че наличието на силен военноморски флот без силен търговски флот е колос на глинени крака и понякога е добре да се изтощават ресурсите на неприятелска страна, като тя се подтиква да развива военноморския си флот за сметка на търговския.
• Махан пише, че в мирно време, военноморската стратегия може да води до големи победи чрез покупка или договаряне на ползването на отлични позиции, които трудно биха могли да се получат чрез война. Така, без много похарчени пари за стациониране на гарнизони или поддръжка на военни бази, военноморската сила може да се използва гъвкаво както за заплаха на противници, така и за поддръжка на съюзници. Военноморското превъзходство на САЩ например влияе върху военното развитие на Русия, която засега няма конкурентен военноморски флот и за компенсация трябва да поддържа и инвестира в сухопътни сили, което естествено насочва стратегическия интерес на Русия към създаване на енергиен монопол вв централна Азия вместо към оспорване на американското превъзходство в моретата.

Разпространението на доктрината „Махан”

Russia can never be satisfied with the imperfect and politically dependent access to the sea afforded her by the Baltic and Black Seа.
Alfred Mahan

Доктрината Махан има много последователи. Още по времето на създаването й японските адмирали са толкова възхитени от нея, че Махан получава предложение да преподава в японската академия на военноморските сили.  Разбира се, тай отказва и става президент на американската такава. Но, следвайки идеите на Махан, японците изграждат мощен флот, който по време на руско-японската война разбива руския императорски флот при Цушима през 1905 г. и на няколко пъти разбива и китайския флот, за да достигне до няколкогодишна доминация дори и над американския флот в Тихия океан по времето на адмирал Исороку Ямамото.

 

Фиг. 5. Горе – ляво: адмирал Честър Нимиц – победителят в решителната за Втората световна война в Тихия океан военноморска битка между американския и японския флот при остров Мидуей. Дясно: адмирал  Исороку Ямамото – стратегът на японската военноморска доминация в Тихия океан в началото на Втората световна война и плановик на нападението над американската военноморска база в Пърл Харбър. Долу – самолетоносачът „Хирю” на японския императорски флот.

След Втората световна война доктрината „Махан” намира влиятелни последователи и в Съветския съюз, Китай, а в по-малка степен - и в Индия. Индийският елит отдавна си е направил извода, че липсата на силен индийски флот е улеснила английската колонизация на Индия. Учейки се от това, днес индийският военноморски флот е третият по сила флот на азиатска държава след флотовете на Китай и Япония. Освен всичко друго, този флот притежава и два самолетоносача.
  
Фиг. 6. Индийки самолетоносачи. Вляво – „Вираат”, дясно – „Викрамандитя”.

Китайските адмирали се учат от отпита на адмирал Ямамото и на съветския адмирал Горшков, който превърна военноморския флот на Съветския съюз в глобална сила, не само защитаваща морските граници и сухоземната територия от кораби и ракети, но и представляваща заплаха за САЩ и НАТО чрез въоръжените си с ядрено оръжие подводници.

  
   
Фиг.7. Горе – ляво: адмирал Горшков, дясно:  самолетоносач клас Киев. Долу - ляво: стратегическа атомна подводница клас Тайфун, дясно - ракетен крайцер – клас Киров (Петър Велики).

Подобна доктрина следва и завършилият военноморско училище в Съветския съюз и намиращ се под влиянието на Горшков адмирал Лю Хуачинг, под чието ръководство китайският военноморски флот върви по пътя, който ще го направи глобална сила. И следващият етап от този път е да се превърне китайският военноморски флот в регионална сила, способна да извършва и глобални операции във всяка точка на света. Това е само на крачка от способността на флота на САЩ да осигурява постоянно глобално присъствие в  моретата и океаните на света.

    
Фиг.8. Ляво: адмирал Лю Хуачинг, дясно - китайски самолетоносач.
Задаващите се проблеми в Тихия океан – американска доминация, китайски растеж и японски самолетоносачи

В пълно съгласие с доктрината Махан, Съединените щати поддържат силен военноморски флот в района на Тихия океан благодарение на бази и съюзнически договори с Япония и Южна Корея, а също и чрез споразумения с Австралия,  Филипините, Сингапур и Тайланд. Този флот е и ще бъде доминантна сила в района в следващите 20 години.

 

Фиг. 9. Американски самолетоносачи. Горе-ляво: Кити Хоук, дясно:  Джордж Вашингтон. Долу – Нимиц.   Плановете са да се строи един нов самолетоносач от клас Нимиц или клас Джералд Форд  на всеки 4 години.

Колко е важен този флот за САЩ и защо при нужда те ще го усилят за сметка на присъствието си в Атлантическия океан, ще видим сега. Причината е проста и се нарича Китай. Най– напред нека да отбележим, че Китай поддържа стратегическо сътрудничество с Русия и Франция в областта на Тихия океан. Може да прозвучи изненадващо, но Франция има доста добро присъствие в Тихия океан благодарение на базите си във намиращите се там френски  отвъдморски територии.

 
Фиг. 10. Ляво:  самолетоносачът „Шарл дьо Гол”, дясно: френски  ядрен опит на атола Муророа.

Само за 5 години в началото на този век Русия е доставила на Китай 12 подводници, 8 от които са снабдени с далекобойни противокорабни ракети,  4 ракетни разрушителя и няколко сателитни комуникационни системи. В допълнение, Китай има на дела съвсем различно отношение към науката и технологията, в сравнение с българския „елит”. Китай  разбира добре, че количеството бойни кораби не е достатъчно, а трябва и качество, което се постига със съвременни технологии в корабите. Без съвременни електронни технологии и механични технологии, бойните кораби са не много повече от големи купчини желязо. Китайският флот все още няма информационните технологии, за да води съвременна морска война. А липсата на ефективна подкрепа от въздуха стесняваше областта на действие на китайския флот. Това обаче започна да се променя, особено - след приемане на въоръжение на първия самолетоносач. Логистиката на китайския флот също е недостатъчна в настоящия момент, тъй като флотът има малко транспортни и зареждащи кораби. Ситуацията обаче непрекъснато се подобрява и повратната точка бе бомбардировката на китайското посолство в Белград през 1999 г. от военновъздушните сили на НАТО. Оттогава китайският военноморски флот е получил поне 8 модерни разрушителя, няколко фрегати, поне три атомни подводници, едната въоръжена с балистични ядрени ракети, 4 конвенционални подводници  и 1 самолетоносач (всичко собствено производство, т.е. не се броят посочените по-горе закупени от Русия кораби и подводници). Китай наваксва изоставането от Япония по възможности на военноморския флот благодарение и на интензивната и богато финансирана научна и развойна дейност за създаване на нови технологии, разположена в китайската академия на науките и в няколко водещи държавни университета. Китай добре знае оценките на японския адмиралитет - че оборудването и на най–новите му кораби и подводници все още отстъпва на оборудването на съответните американски и японски морски платформи.


Фиг. 11. Карта на Тихия океан с двете отбранителни линии на Китай.

И като споменахме японския адмиралитет, ето още няколко оценки на японските военоморски аналитици [5]. Те считат, че Китай вече успешно е фортифицирал първата островна отбранителна линия, включваща японския архипелаг и о-в Тайван с помощта на бойни кораби, подводници, авиация и различни видове ракетни комплекси, включително - балистични антикорабни ракети . Аналитиците на японския флот считат, че Китай е готов да разпростре действията на флота си до втората островна отбранителна линия, включваща Алеутските острови, остров Нова Гвинея, островите Огасавара и Окиноторишима, а също - и остров Гуам, който е американска територия.

Китайският флот планира да действа в тази насока чрез стратегически атомни подвозници, конвенционални подводници, зареждане на самолети във въздуха и балистични ракети. Японските аналитици смятат, че е силно увеличен рискът от китайски военноморски действия срещу Тайван и срещу островите Сенкаку, както и, че е нараснал рискът от прекъсване на японските снабдителни линии от китайския флот. Като добре познаващ японския манталитет, дисциплина и систематичност, авторът на тези редове счита, че горните анализи няма да останат без последствия и на път е да се възроди не само призракът на японския императорски флот, на - и духът на адмирал Ямамото. Обосновката е следната – тъй като в бъдеще японският флот ще трябва да оперира в области, където няма да има американска въздушна защита, то той се нуждае от собствени самолетоносачи за осигуряване на въздушната защита на корабите си. Разбира се, на тези самолетоносачи трябва да се базират и японски самолети за действия в морски условия. Предвижда се Япония да се сдобие с два малки самолетоносача собствено производство. Макар и 7 пъти по – малки от американските самолетоносачи от клас Нимиц, появата на японски самолетоносачи ще предизвика студена пот в азиатските държани, имащи излаз на Тихия и Индийския океан.

  

Фиг. 12. Горе–ляво: японски изтребител от 5-то поколение, дясно: руски изтребител от пето поколение  Су-47 с обърната геометрия на крилото. Долу: японски самолетоносач клас 22DDH (от 2011 г. с ускорени темпове се строят 2 нови такива самолетоносача).

За да подсигури снабдителните си линии от петрол и други суровини, Китай предприема усилия за поддържане на военно присъствие и в Индийския океан, което засега е ограничено. Например Китай съфинансира изграждането на пристанището в Гвадар, Пакистан, срещу което военноморски кораби и подводници от Китай ще могат да акостират там. С китайска помощ се модернизират и военноморските бази в Мианмар, откъдето Китай може да извършва наблюдение на търговския и военноморския трафик в източната част на Индийския океан.

Важност на електронните и механичните технологии за развитие на военоморските флотове в тихия океан.

Два компонента на технологията са много важни за търговските и военноморските флотове – електронните технологии и механичните технологии. От електронните технологии са много важни компютъризираните системи за водене на бой и електронните комуникации, които свързват тези системи в различните бойни единици на флотовете. А развитието на механичните технологии е от изключително значение за военноморските флотове. Качеството на подводниците винаги е било мярка за развитието на механичните технологии в дадена страна. Интересно е, че единствената азиатска страна, която може да строи качествени подводници без чуждестранна помощ, е Япония. При строежа на бойни кораби Япония използва помощта и механичните технологии на САЩ и на Великобритания, а Китай – помощта и механичните технологии на Русия и Франция.  Германските постижения в механиката пък се използват от австралийския и новозеландския флот. Единствените флотове на тихоокеански държави, които са напълно самостоятелни като технологична база днес са флотовете на САЩ и Русия, като до 20 години към тях ще се присъедини и Китай, а при определени условия – и Япония.


Фиг. 13. Пример за използване на чужда технология за развитие на собствения военноморски флот – руски хеликоптероносач клас „Мистрал”,  строен по френски проект (2 хеликоптероносача трябва да са в бойна готовност до 2014 г.).

А може ли Китай да измести САЩ в Тихия океан?

Всичко е възможно, но за целта по някаква причина трябва да се прекъсне цикълът на увеличаване на морската мощ на САЩ. Морската търговия и усвояването на морски и презморски ресурси води до увеличаване на военноморската сила, а тя може да доведе до военноморска доминация. Тази доминация води до увеличаване на морската търговия и презморски ресурси от съответната държава, което води до още по – голяма военноморска сила и засилване на доминацията. Този цикъл може да бъде прекъснат обаче, когато нещо отклони фиксацията на съответната държава върху моретата. Такива неща може да са военна заплаха (сухопътната заплата от Кайзервилхелмовата Германия е провалила амбициозните планове на Ланесан да направи Франция конкурент на Англия, а икономическата криза може да отклони фиксацията на САЩ от моретата). Тогава при продължаващ икономически растеж, Китай може да стане водеща сила в Тихия океан. Такъв вариант се приема доста сериозно например в средите на японските икономически и военноморски анализатори. От моя гледна точка Китай ще има сериозни социални, демографски и икономически задачи за решаване и ако успее да измести САЩ, то това ще бъде след 2050 г. Но Китай систематично работи по въпроса. Подходящото използване на близостта до морета може да увеличи богатството на една страна според Махан, особено ако страната е блокирана сухопътно от мощни съперници. Такова е положението днес на Китай, който е блокиран сухопътно от Русия на север и от Индия на югозапад. Ето защо логично е Китай да избере развитие по посока на моретата, като постепенно  обезопаси полезни за търговия територии и търговски пътища и се подготви за търговска конкуренция и дори за въоръжен конфликт. Ако възможностите на военноморския флот на САЩ намалеят, конфликтите в Тихия океан са силно вероятни. Без силен военноморски флот опциите пред САЩ са скъпа сухопътна интервенция или постепенно отстъпване на инициативата, което ще доведе до значителни икономически загуби за САЩ причинени от загубата на пазари. Които владее моретата, налага своя ред в света. САЩ налагат либерална икономика, търговия и глобализация, защото печелят от това. Ако Китай измести САЩ в моретата световният ред може да се промени. Американските съюзници в Азия вече чувстват натиска на Китай.  С две думи - предстоят ни интересни събития в Тихия океан.


Фиг. 14. Част от китайския военоморски флот.

Нека оценим перспективите за увеличаване на военноморската мощ на Китай. Важни предпоставки за военноморска мощ са населението, обществените нагласи и  действията на правителството. Китай има голямо население, обществото е настроено, че Китай е морска държава и правителството предприема систематични действия за увеличаване на търговския и военноморския флот, както и на морската търговия.  Следващата важна предпоставка е развитие на технологията. Може би българските следовници на доказано пропадната неолиберална идеология не знаят, но в Китай действат две големи академии на науките и системи от научни институти, университети и технологични центрове, които копират и адаптират западната естественонаучна и хуманитарна технология, а и създават конкурентноспособни китайски военни и други технологии. Следващите предпоставки са подходяща география, ресурси и наличие на свързана с морето икономическа база.  Китай има широк морски излаз, който обаче се закрива частично от островни групи, които не са под китайски контрол. Китай има  ресурси и значителна икономическа база, свързана с морски суровини и морска търговия.

Но целта на Китай, поне засега, не е тотален контрол на моретата, а контрол на морските пътища до няколкостотин морски мили от сушата и подсигуряване на морските търговски пътища за доставка на суровини и износ на стоки. За целта Китай не се нуждае от големи самолетоносачи от клас „Нимиц” или „Форд”. Китайските балистични противокорабни ракети могат да държат американските самолетоносачи далеч от бреговете на Китай и зад този щит могат да оперират по-малки самолетоносачи, осигуряващи контрола на крайбрежните води и непрекъснато стресиращи съседите на Китай. Така Китай може да защитава относително евтино икономическите си интереси в крайбрежните морета.

Лъжи, мошеници, проституция и усмъртяване на БАН – „блестящият” български отговор на идващите предизвикателства.

Реалната политика се състои в игнориране на фактите
Хенри Брук Адамс

Без да го знаят, нашенските политици се държат така, както  иронично предписва Хенри Брук Адамс. Затова е безопасно да направя един нелицеприятен анализ на някои елементи от текущата ситуация у нас от гледна точка на идеите на доктрината Махан (който анализ разбира се ще бъде игнориран, но нека все пак да то има за поколенията). Нека например оценим бойните възможности на българския флот и армия. Бойната сила включва количеството войници, въоръжението и подготовката. Количество войници и количество моряци в България? Няма и за половин стадион. Оборудване – погледнете фигура 15. Подготовка – има ли някой, който сериозно да смята, че армията и флотът ни могат да защитят българските граници от едно по–масивно нападение?  А колкото за теорията, че други щели да ни защитават, нека да напомним – няма вечни приятели, има вечни интереси. Довчерашните ни приятели днес са ни врагове. А днешните ни приятели утре може... – я продължете това изречение сами. Да караме  нататък – към моралните компоненти на бойната мощ – мотивация, мениджмът и лидерство? Мотивация – каква е мотивацията на българския моряк и войник – записал се в армията, за да не умре от глад, постоянно съкращаван, преместен и пак съкращаван, недоплатен и пак съкращаван. С две думи – дали няма да захвърли всичко при първата паднала бомба? Мениджмънт – хайде изобщо да не повдигаме тази тема. Лидерство? – от страна на кого?! От пърхащите по властовите върхове „калинки” ли? Виждате докъде ни доведе неолибералния път на развитие. 50% от българите не могат да си плащат отоплението през зимата – „велико“ постижение на българския неолиберализъм през XXI-ви век.

  

Фиг. 15. Ляво: гордостта на българския военноморски флот - фрегатата Дръзки (водоизместимост 2200 тона, произведена през 1978 година, една от 4-те белгийски фрегати от клас Вилинген. Най-новата фрегата от този клас отдавна  е нарязана за скрап в Белгия). Дясно: самолетоносачът Роналд Рейгън (водоизместимост 101 400 тона).

А как сме с технологичната поддръжка на флота? “Докато генералите командват хора, адмиралите командват кораби.”, казват на Запад. Български военни технологии на българските военни кораби? От такива май и помен няма. Състоянието на българския флот точно отразява неолибералната дупка, в която е натикана България. Военноморските ни кораби са достолепни старци, достойни да бъдат музейни експонати. И продължаваме да си купуваме все такива, системите, оръжията и сензорите им са доста назад технологично (никой не си и въобразява, че модерните американски технологии се намират по българските бойни кораби, нали?) Български иновации за българския военен флот? За гражданския флот? Че то остана ли такъв? Или имаме горди корабособственици, експоатиращи корабите докато съвсем ръждясат, предаващи ги след това за вторични суровини и „дим да ги няма”.  Особено високотехнологични са съвременните подводници (упссс, ние май нямаме такова чудо, наречено подводница?). Още повече да не говорим за влиянието на информационната революция върху нашия флот. Американския флот има силно компютъризирани командни центрове. Обаче я вижте, какво е разбирането там – ето ви един цитат от военноморския аналитик J. D. Dalton:

“Naval forces are an indispensable and exceptional instrument of American foreign policy. From conducting routine port visits to nations and regions that are of special interest, to sustaining larger demonstrations of support to long-standing regional security interests…our naval forces advance US diplomatic initiatives overseas.”

 

Фиг. 16. Горе - десетки милиарди евро хвърляни от западните „глупаци“ за държавни научни изслевания. Ляво:  строящ се изследователски реактор за управляем термоядрен синтез – Кадараш, Франция, дясно: големият адронен колайдер в ЦЕРН. Долу:  мизерия в БАН – 10 и то умишлено държани ниски заплати годишно: един от печалните резултати на „великата“ стратегия за научно развитие, основана на доказано пропаднала икономическа идеология.

Нека се гмурнем сега още малко по-дълбоко в моретата на нашенските проблеми. Отбелязваме, че военноморските флоти, които са имали успех в историята са били тези, които са имали по-големи кораби, по-ефективно въоръжение, по-добра тактика, по-напреднала технология и по-способни командири. Същото е и с държавите – успешни са тези, които имат по-големи икономики, по-ефективно управление,  по-добри планове за развитие, по-напреднали технологии и по-способни хора.  Напреднали технологии и способни хора? Развитие на механични технологии в България? Може ли България да построи качествена подводница? Я не ставайте смешни – аз съм заместник-директор на Института по механика към БАН. Елате да го видите в какво състояние е, вследствие на действията на неолибералните икономически и финансови „корифеи“!

Съвети от Хелголанд

И така, в морските изследвания, морските приложения (както и навсякъде другаде) развитието на националната наука и националните технологии е от изключително значение. Пиша тези бележки на остров Хелголанд. Вероятно германците са ме докарали тук, защото съм майстор по биене на чемберчета, лъжа на поразия или пък съм майстор в оная работа със списъка с VIP-девойките.  А може би е защото съм учил анализ на времеви редове и механика на флуидите при най-добрите германски професори, та има какво да направя за германските морски изследвания. Поради коя от двете причини съм на Хелголанд, се сетете сами! И така, капчиците дъжд криволичат по прозореца, а аз си мисля, че в анализите, които се предоставят на японските адмирали за състоянието на флота, се засягат 3 елемента – човешкият фактор (heartware), оборудването (hardware) и идеите, концепциите, стратегиите и т.н. като се стигне до компютърните програми (software). И така, драги читатели, за вас е отредена ролята на японския адмирал и ето го моя анализ на  състоянието на българската наука.

Човешкият фактор 

Японската нация разполага с високоплатени и добре мотивирани изследователи. Заплащането на българския учен не покрива дори и  разходите за осигуряване на минималното му съществуване – направеното изследване, част от което е показано на фиг. 17, води до извода, че от всеки учен от БАН са били взети по 50 000 лева само от неплатени заплати за последните 8 години. Къде са пренасочени тези пари (50 000 х 6 000 = 300 милиона лева!) и какви грандиозни научни успехи са постигнати с тях, е простичкият въпрос?

              

Фигура 17.  Ляво: Приходи и разходи за осигуряване на минималното съществуване (храна, вода, дрехи, сметки, никакви почивки, никаква кола, никакво собствено жилище, здрави родители) на един доцент от БАН за 100 месеца (8 години и 4 месеца!) считано от април 2004 г.  Отбележете – разходите за поддържане на минималното съществуване са по-големи от приходите! Учените от БАН методично се морят с глад. В същото време, този, които ги мори, им разправя, че са феодални старци и само събират заплати! Винаги помнете тая гавра и всеки път си я припомнайте, когато излезе поредната класация на научните изследвания!  

Дясно: какво им остава на хулените български учени (отбелязвам, че в последното международно изследване БАН е в топ 100 на научно-изследователските организации и, въпреки това, един министър продължава да твърди, че учените в БАН са феодални старци, които само събират заплати.)

За да осигури високата мотивация на българските учени, финансовият министър ги нарича „феодални старци”, насъсква обществото срещу тях като създава нагласи, че те са пиещи кафе некадърници, събиращи заплати. Нищо ново под слънцето – също като Гьобелс от 1933 до 1937 г. Та каквото следва да се направи у нас е:

Съвет №1: Да се предприемат мерки, та двете криви на горната фигура да си разменят местата и тази на разходите да остане далеч далеч под тази на приходите и

 Съвет №2: Да се престане с гоненията на българските учени и с подбиването на авторитета им.

И тъй като не очаквам това да се случи, то можете да сте сигурни, че феодалният старец (който е горе долу на годините на финансовия министър) ще продължи да си ходи по Хелголанд, Лондон или Токио. Те „глупаците“, дето финансират науката там, имат бол пари и не знаят какво да ги правят. А „умните хора“ тук нямат нищо против, защото едно не могат да ми плащат като хората и второто, много не разбират, как „западните глупаци“ използват науката, за да живеят народите им добре.

Оборудването

Тук се работи по схемата – да разградим държавната къща, за да построим колибките на образцовия европейски научно-технологичен бантустан.  И така, оборудването на БАН не се обновява. Хвърлят се пари за оборудване в университетите, но тази тактика няма да проработи, защото България не е САЩ. (Казва ви го човек, пишещ глави от западни книги, посветени на развитието на научните изследвания и научната инфраструктура!). Бизнесът щял да инвестира в научни изследвания и тези инвестиции се увеличавали. Ами, ами – някой ще си изнесе модерните изследователски центрове в България. И защо да ги изнася? И моля, не ми разправяйте, че call-център е нещо супервисокотехнологично. Защото изобщо не е.

 Съвет №3:  Друг подход е нужен тук. Какъв? Е, отговор има, но той вече струва пари, защото, за да приложиш западните системи за научно-технологично развитие, трябва хем да си ги изучавал на Запад, хем да си вътре в тях и като работиш за тях, да ги наблюдаваш внимателно как функционират, хем да знаеш какво и къде трябва да се бутне, за да заработят тези системи в българските условия. Такива хора много в България няма. И нали не очаквате, след като доста напористи „юнаци“ са прибрали тлъсти хонорарчета и бонусчета, за да доведат българската научно-технологична система до пропадналото състояние, в което тя се намира в момента, аз безплатно да давам съвети как бантустанът отново да се превърне в свястна технологична държава!

Ами ето – върнете отнетите по 50 000 лева на учен от БАН  и заповядайте на предварителни разговори за установяване на това, искате ли България да стане развите научно-технологична дължава или не искате!

 
 
Фиг. 18. Из българския интелектуален „софтуер“. Вижда се, че трябва да се измине дълъг път до начин на мислене, характерен за създателя на доктрината Махан.

Софтуерът

Когато се обсъждаше тъй наречената „стратегия за развитие на научните изследвания”, аз говорех, че тя ще бъде пълен провал. Но чугунените глави си правят каквото са чели-недочели и чули-недочули. Е, останаха 7 години до настъпването на 2020 година. Научно-технологична система от европейски клас няма да се появи. Разбира се, причините за това ще са само обективни и виновни пак няма да има.

Съвет №4:  Концепцията – да разградим БАН, а науката да се прехвърли в университетите НЯМА ДА СРАБОТИ И ТОВА ОТДАВНА Е РАЗБРАНО В САЩ. Това, което би могло да сработи в България, е нещо съвсем друго. Какво? – Виж поясненията към съвет №3. Не може едни да си раздават заплатки и да се кичат с бонуси, а други безплатно да им оправят батаците! Дълбоко препоръчвам на българската младеж в науката да цитира горното изречение всеки път, когато се опитат да и продават номера, че то, видите ли, парите не били важни в науката. Важни са и още как – това ви го казва не само учен с опит, но - и администратор в науката с опит.

Понеже говорим за изследвания на моретата - и по източното и по западното крайбрежие на САЩ има доста naval research laboratories, с учени, доста по-многобройни от онези в БАН. И още нещо - тези лаборатории НЕ СА УНИВЕРСИТЕТИ. Защо ли?!

Хайде още веднъж да обясня под формата на

Съвет №5: Най-ефективното нещо в научните изследвания са концентрираните системи от научни институти, оградени от друга система инженерни институти, трансфериращи научните разработки  в технологии. Пример – институтите Макс-Планк и институтите Фраунхофер в Германия.  И нека още веднъж да обясня, че когато залагаш концепция, че не ти трябват научни изследвания на съвременно ниво, ТИ (а не „феодалните старци“) носиш отговорност, че икономиката ти става неконкурентноспособна и не ти остава нищо друго освен да въздишаш, че идва десетилетие на нисък или никакъв растеж и да изтъкваш обективни пречини (от рода, че нямало пари – ами няма, защото икономическата и финансовата ти политика е такава, че да няма. А в Китай защо има? Да не би пък, защото там Кейнс, Кругман и Самуелсън са доста по на почит?).

И така, мисля, че доста образно ви описах, че ако не  се вземат мерки ни чака поредния провал. Та като казах провал, да кажа и една доста разпространена тук в Германия мисъл:

Съвет №6: Колкото пъти идеите на икономиста Хайек са прилагани на практика, толкова пъти се е стигало до кризи, катастрофи и провали. С други думи - необходима е пълна смяна на „софтуера“ в главите на елита (хайде веднъж да го напиша без скоби).

          И така, с две думи – по пътя, по който върви българският неолиберален „елит“ и като перспективи за развитието на българската научно-технологична система и като перспективи за развитие на държавата и обществото, ни чака само едно – виж фиг. 19.


Фиг. 19. Бричката катастрофира на прав път. Толкова е бил акълът на шофьора.

Но, за да не бъда разбран едностранчиво – нека да кажа: неолибералният „елит“ не е целият български елит.

Има и доста хора, които ще се зарадват на анализ на качеството, което може да правят запознати с доктрината „Махан“. Именно за тях е тази статия.

Литература:

[1]  A. T. Mahan. The influence of sea power upon history, 1660-1783.  Little, Brown and Co., Boston (1890).
[2]  A. T. Mahan. Mahan on naval strategy. Selections from the writings of the Rear Admiral Alfred Thayer Mahan. Naval Institute Press, Annapolis, MD (1991).
[3]  A. T. Mahan. The interest of America in international conditions. Little, Brown and Co., Boston (1915).
[4]  G. Till. Sea power. A guide for the twenty-first century. Frank Cass, London (2004).
[5]  L. W. Prabhakar, J. H. Ho, S. Bateman (Eds.)  The evolving maritime balance of power in the Asia-Pacific. Maritime doctrines and nuclear weapons at sea. World scientific, Singapore (2006).

Защо Иван Костов трябва да влезе в следващия парламент?

Димитър Петров, Livenews.bg, 8 Май 2013

Зная, че немалко хора биха искали Иван Костов да остане извън следващия парламент. Нещо повече, някои от тях мечтаят да го видят в затвора, а трети – ако може, обесен на някое дърво. Не е пресилено да се каже, че лидерът на Демократи за силна България е най-мразеният действащ политик в България.

Само че, когато става дума за държавно управление, подобни „народни въжделения“ трябва да останат на заден план. Иван Костов не само че е нужен на българската политика, но той би следвало да бъде сериозен фактор в нея. Ако следващите управляващи (които и да са те) се вслушват в съветите на Иван Костов, това ще бъде добре за всички български граждани - включително и за онези, които го мразят. Това обаче е по-трудно постижимо, ако Иван Костов е извън парламента.

Иван Костов, заедно със своя екип, на два пъти извади България от тежка икономическа криза (през 1991г. и през 1997г.). Защо да смятаме, че не би могъл да го направи и трети път?

Няма да припомням в какво състояние оглавяваното от него правителство пое дъжавата през 1997 година и в какво състояние я остави 4 години по-късно. Статистическите данни, обема на чуждестранните инвестиции и данъчните регистри от онова време говорят повече от красноречиво. Няма да акцентирам и върху това, че и на тази предизборна кампания ДСБ е една от много малкото партии, които дават адекватни предложения за излизане от кризата, докато други основно се замерят с компромати. Ще припомня обаче, че управлението на една държава не е само икономика – а от друга страна, кабинетът „Костов“ се справи успешно (особено на фона на следващите правителства) и в други сфери. И една от тях е външната политика.

От 1989 година насам, единствено при управлението на ОДС, начело с Иван Костов, България имаше независима външна политика, подчинена единствено на българските национални интереси. Нещо повече, между 1997 и 2001 година България беше регионален фактор на Балканите.

Правителството на ОДС устоя на американския натиск и не допусна България да бъде залята от косовски бежанци.

Правителството на ОДС устоя на руския натиск и не даде въздушен коридор на руските самолети да достигнат до Прищина.

Правителството на ОДС експулсира руски дипломати за шпионаж, а крупни бизнесмени като Майкъл Чорни и Денис Ершов бяха екстрадирани като "заплаха за националната сигурност".

Правителството на ОДС експулсира турски дипломати за вмешателство във вътрешните работи на България.

Правителството на ОДС принуди Ке д'Орсе да отзове шефката на визовата служба на френското посолство в София мадам Натали Коломбел, която буквално се беше изгаврила със стотици български граждани, кандидатстващи за френски визи.

Правителството на ОДС върна националното самочувствие на българите, като венец на тази политика беше изваждането на България от "черния" визов списък на Шенген.

За 4 години България успя да отстои своите интереси в сблъсък с 3 световни сили и една регионална. При това без да има външна подкрепа отникъде. В цялата следосвобожденска история на България това се е случвало само още на два пъти – при Съединението (1885г.) и при спасяването на евреите (1943г.)...

Днес от много места ни убеждават, че „старите муцуни“ в политиката трябва да отстъпят място на „нови лица“. Ами нека да е така – една значителна част от водачите на листи на коалиция ДСБ-БДФ в страната са млади хора, между 35 и 45 години. Радан Кънев (Варна), Петър Москов (Русе), Борис Станимиров (Габрово), Росица Рачева (Монтана), д-р Евгени Чобанов (Добрич), Деница Сачева (Хасково), Неделчо Жейнов (Силистра), Димитър Сяров (Сливен), Георги Караджов (Плевен)... Заедно с утвърдени парламентаристи като Иван Иванов (депутатът, задал най-много актуални питания в 41-ото НС) и Екатерина Михайлова те биха могли да съставят парламентарна група, която да бъде полезна на България.

Не бива да се забравя също, че на тези избори ДСБ е в коалиция с Български демократически форум. Днес все повече българи се обръщат към национализма, но не е без значение какъв национализъм ще бъде налаган в следващия парламент – дали на отрицанието на чуждото, или на утвърждаването на българското.

И накрая: след 4 години управление на ОДС, нито „сините“ бяха замеряни с яйца, нито те отвръщаха с чупене на чаши. А днес коалиция ДСБ-БДФ е една от малкото останали крепости срещу оскотяването – и на избиратели, и на политици.

Избори с изненади. Да очакваме ли промени в електоралните нагласи

Михаил Константинов, в."Монитор", 26.04.2013


С наближаването на датата 12 май става все по-ясно, че съществен фактор за крайните изборни резултати ще бъдат... изненадите! Най-грубо казано, изненадите могат да се разделят на два основни типа: изненади с компромати и изненади от организационно-технически характер. Добре е да познаваме тези явления, за да не се окажем хептен изненадани всички ние, редовите български избиратели. Важно е също да се знае, че някои изненади могат да доведат до промяна на изборния резултат, а някои ще останат без последствия. Възможно е също някои от компроматите да се обърнат срещу хората, които са ги замисляли и осъществили. Тук е мястото да дефинираме що е компромат. Да започнем с етимологията. Произходът на думата е руски и идва от КОМПРОметирующий МАТериал. Това са улики (твърдения, материали или факти), включително свидетелски показания и документи, които разкриват неморални или незаконни действия на отделни лица и даже на цели организации, държавни или частни. Целта е да бъде уронен престижът на съответното лице или организация, а в навечерието на избори – да се промени в определена посока изборният резултат. Един от най-известните, скорошни и успешни компромати е срещу бившия шеф на МВФ и кандидат-президент на Франция,

палавия френски социалист Доминик Строс-Кан

В интервю от 28 април 2011 г. той казва, че срещу него се готви секскомпромат, при който той ще бъде обвинен в изнасилване от жена, на която са дали за целта един милион евро. Това щеше да остане незабелязано, още повече че известният с фриволното си поведение социалист вече беше обвиняван в секстормоз поне три пъти. След 17 дни компроматът избухна, като Доминик Строс-Кан беше арестуван и обвинен в опит за изнасилване на камериерка (практикуваща в свободното си време най-древната професия) в хотел на френска верига в Ню Йорк. После компроматът се разсъхна, но постигна две фундаментални цели. Първо беше ефективно отстранен от президентските избори във Франция през 2012 г., за които аналитиците му предсказваха победа над действащия президент Никола Саркози. Втората постигната цел обаче беше несравнимо по-важна. Малко преди да му спретнат секскомпромата, Строс-Кан непредпазливо беше казал, че е време светът да премине към нова световна резервна валута, която да замести американския долар. Ако и когато това с резервната валута се случи, единствената в момента суперсила ще трябва да махне „супер” от това си наименование. С всички произтичащи от това последствия (примерно хиперинфлация), на които засега САЩ противопоставят мощта на наистина внушителната си армия, съчетана с липсата на колебания тази мощ да бъде използвана. Пред тези величави световни компроматни войни нашите компромати за вътрешна употреба изглеждат някак жалки, макар че за участниците в тях драмата може и да е истинска. Помним тъпия компромат с

фалшивата партийна членска карта на кандидата за кмет на София г-н Стефан Софиянски

в резултат на който той спечели по-убедително от очакваното, а заместник главният редактор на голям всекидневник изхвърча от поста си. Но това е история. В момента актуален у нас е скандалът с подслушванията, предполагаемо на политици, бизнесмени и журналисти. Дали, в какъв мащаб и доколко в съгласие или в противоречие със закона и нормативните документи на МВР е било това явление, ще се разбере едва след изборите, защото преди това за приключване на разследването няма време. За мен лично няма никакво съмнение, че през всичките години на прехода подслушването, законно или не, беше масово. За себе си имам категорични доказателства в това отношение (преди десетина години по телефона ми „пуснаха” да слушам мои предишни разговори; още не знам защо го направиха). И тъй като никога не съм се смятал за някакъв важен фактор, мога само да си представя какво слушане е падало на наистина важните лица в държавата. Но едно е да се слуша масово, а друго е да се слуша незаконно. За успокоение на българската публика искам да кажа, че всички телефонни разговори и други комуникации по Земята, включително и българските,

се слушат от американските спътници

и други средства за прихващане, записват се и се анализират. Предполагам, че не се и трият и ще останат записани до края на света. Или докато не ни перне някой метеорит или опашка на комета. А за хората, които висят по социалките (разни фейсбуци и други подобни), не искам и да мисля. За тях службите знаят повече, отколкото те самите за себе си. Важен въпрос е дали разкритията за подслушване ще окажат съществено влияние върху електоралните нагласи на българите. В началото скандалът не доведе до съществени промени в тези нагласи поради една проста причина. Подслушването се възприема като недопустимо от една сравнително тясна прослойка на българското общество, която би трябвало също така да знае, че това нито е започнало при предишното управление, нито ще завърши при следващото. Докато масовият избирател даже се кефи, щом някой подслушва „лошите”, които „това и заслужават”. А лошите са политиците, богатите и обслужващия ги персонал. Разделеното по хоризонталата „ние” и „те” общество е нечувствително към посегателствата върху личната свобода. Може да е тъжно, но е факт. А какво се случва със свободата в някои заплашени от тероризъм държави (и особено в най-голямата от тях) – бедна ни е фантазията. При заплаха от тероризъм и масова престъпност в битката на свободата срещу сигурността има ясен победител.

Случки от технически характер

С голямо любопитство и стискане на палци ще трябва да следим одисеята по тестването, транспортирането, повторното тестване и в крайна сметка използването по предназначение на копирната техника в наистина внушителното количество от 12 000 бройки. Трябва също така да се знае, че четвъртият екземпляр от секционния протокол трябва да се постави пред секцията ПРЕДИ членовете на Секционната избирателна комисия да тръгнат да предават изборните материали в Районната избирателна комисия. Споменавам това, защото в Методическите указания на ЦИК за работата на СИК е записано нещо различно. И накрая, обществото трябва да е предупредено, че методиката на ЦИК за определяне на резултатите от гласуването съдържа пороци, в резултат на които е възможно да се стигне до „ръчно” нагласяване на мандатите по районни партийни листи. За щастие, в частта си за определяне на партийните мандати на национално ниво, методиката на ЦИК-2013 повтаря старите методики, които работят винаги.

Глобальная зачистка

Глобальная зачистка

Журнал «Секрет Фирмы» № 50(282) от 22.12.2008

Текст: Дмитрий Черников, Сергей Кашин

В 2008 году мир столкнулся с кризисом, сильнее которого не было со времен Великой депрессии. Он сметет с экономической карты многие привычные нам явления.

В августе 2007 года два хедж-фонда под управлением инвестбанка Bear Stearns потеряли на инвестициях в ипотечные облигации $1,6 млрд. Это стало спусковым крючком для кризиса ликвидности: банки перестали давать кредиты, потеряв доверие и к клиентам, и к партнерам. В октябре кризис перекинулся на фондовый рынок, началось снижение индексов большинства бирж.

В 2008 году обвал стал неконтролируемым и затронул огромное количество сырьевых активов и нефть (с июля цены на нее упали со $150 до $50 за баррель). В сентябре 2008-го рухнула российская биржа, в октябре резко упали американские индексы, причем этот обвал стал рекордным за последние два десятка лет. В результате началось торможение экономик всего мира. Рецессия (отсутствие роста) отмечена в США и большинстве стран Западной Европы. Надежды на экономику Китая, которая — если бы падение ее не затронуло — могла бы вытащить мир из крутого пике, не оправдались. Впервые за 13 лет объем китайского экспорта снизился. Множатся апокалипсические прогнозы, что глобальную экономику ждут несколько лет спада.

Сейчас уже ясно, что мир после этого кризиса серьезно поменяется — финансовая система уже никогда не будет такой же, какой была последние 40 лет. "Секрет фирмы" решил выяснить, чего лишится человечество в ближайшие пару лет.

Осиротевший прайд
140 пользователей социальной сети "Мой круг" в своем рабочем профиле указали "инвестбанкинг"; 24 из них сейчас ищут работу. При чтении профайлов быстро выясняется, что большинство этих юзеров к инвестбанкингу профессионального отношения не имеет. В самом деле, будь они реальными инвестбанкирами, то процент соискателей подскочил бы едва ли не до 100%. На аукционе eBay влет расходятся футболки с принтами Merrill Lynch и Bear Stearns за $9,95, есть почти все размеры. Из "голубой крови" банковского бизнеса инвестбанкинг превратился в символ ширпотребного кича формата "Я пережил Lehman Brothers" и мощный источник безработицы.

Пять ведущих инвестиционных банков США прекратили свое существование в прежнем качестве. Bear Stearns был задешево продан, Lehman Brothers позволили обанкротиться, Merrill Lynch продали, Goldman Sachs и Morgan Stanley сменили вывеску, став обычными банками. Когда в сентябре 2008 года были добиты последние из банков "большой IB-пятерки", то в суете выживания мало кто задумался о том, что может прийти им на смену, когда рынок снова решит расти. Ведь "альфа-самцы" банковского бизнеса не случайно были рождены в эпоху Рузвельта.

Как известно, при подъеме экономики инвестбанки чувствуют себя в 10 раз лучше обычных банков, при кризисе — в 10 раз хуже, поскольку предпочитают повышенную маржу и риски, в частности привлекая краткосрочные кредиты. Активное бесконтрольное пользование функциями инвестбанкинга обычными коммерческими банками в 1920-е годы стало одной из причин Великой депрессии как реакции на "заигравшийся" бычий рынок. Попав под давление коротких кредитов, сотни банков испустили дух вместе с депозитами клиентов. Тогда, в 1933-м, одной из первых инициатив нового президента США стал дележ банков, во-первых, на "игроков" (персонажей бестселлера "Покер лжецов", автор — бывший сотрудник Salomon Brothers Майкл Льюис), обслуживающих финансовые интересы и манипуляции большого бизнеса и пользующихся широким набором спекулятивных инструментов, и, во-вторых, на обычные консервативные институты, клиенты которых пользовались гарантией государства. Так, с принятием закона Гласса—Стиголла был запущен механизм глобальной перекачки активов, который по мере роста международной экономики превратился в общепринятый. А большая пятерка американских инвестбанков стала его хребтом.

Природу не обманешь — в мире еще осталось немало чистых инвестбанков и инвестбутиков, а также не стоит забывать про IB-подразделения в обычных банках, но исчезновение лидеров вынесло приговор системе. Сегодня опрокинутая мировая экономика подобна лежачему больному на диализе, и инвестбанкинг ей без особой надобности. Но когда больной приободрится и забросит диету, начав нормально питаться, то врачам снова придется выдумывать что-то эдакое.

Большой брат
"В 2008-м полностью исчезло доверие к рейтинговым агентствам,— говорит Сергей Гуриев, ректор Российской экономической школы.— Они плохо сработали в этом году, став одной из главных причин кризиса. В частности, присваивали рискованным бумагам инвестбанков рейтинги исключительной надежности AAA и A1, подставляя своих клиентов". Гуриев уверен, что ложь рейтинговых агентств была умышленной; таким образом, повторилась ситуация с кризисом доверия аудиторским компаниям. "Почему Arthur Andersen закрывала глаза на трудности Enron? Потому что она имела там жирный контракт на несколько десятков миллионов долларов. За блестящие рейтинги инвестбанки платили рейтинговым агентствам большие деньги",— продолжает Гуриев. Однако проблемы рейтинговых агентств типа Fitch и Standard & Poor's посерьезнее, чем у аудиторов. Настолько, насколько сегодняшний кризис жестче, чем ситуация с Enron.

Комитет по надзору и реформам Конгресса США уже начал слушания по расследованию роли агентств в разразившейся финансовой неразберихе. Легендарный Алан Гринспен, экс-председатель ФРС, уже вынес свое мнение: "Люди думали, что рейтинговые агентства знают, что творят. Оказалось — нет". В начале декабря комиссар ЕС по внутренним рынкам Чарли Маккриви прямо обвинил рейтинговые агентства в неэффективности, призвав отказаться от их услуг. Пока рынок философски смотрит на текущую деятельность агентств, поскольку негативные тренды бесспорны и не нуждаются в особой прогностической экспертизе. Но когда дно будет нащупано, карательные меры неизбежны.

"Прижмут" не только рейтинговые агентства. Наступает время "большого государства". Эре либерального капитализма, начавшейся с разгрома профсоюзов и приватизации времен Маргарет Тэтчер и отмены налогов для богатых Рональдом Рейганом, приходит конец. Причем заканчивается он именно там, где начинался: с легкой руки британского премьера Гордона Брауна правительства занялись национализацией, а Барак Обама обещал повысить налоги для богатых.

Достается не только рейтинговым агентствам, но и самому Гринспену за веру в "невидимую руку рынка", на которой он настаивает в своей книге "Эпоха потрясений". Самый последний гвоздь в крышку гроба laissez-faire (принцип невмешательства) вколотил Бернард Мэдофф, инвестор для элиты,— ему доверяли, не проверяя (если не верить таким людям, то кому тогда в этом мире можно верить?). Он оказался создателем едва ли не самой грандиозной "схемы Понци" в мировой истории. Затягивание гаек неизбежно, как смена времен года. Государство станет одним из главных действующих лиц на рынках на ближайшие пару десятков лет как минимум.

Одной крови
И "золотой миллиард", с которым социологи и экономисты так долго носились, приказал долго жить. Началась конвергенция образов жизни, потребительских стратегий. Индусы придумали для себя автомобиль Tata за $2000, а американцы пересаживаются в придуманные японцами малолитражки. При этом сами японцы перебираются в электрички — в ноябре продажи японских автомобилей на внутреннем рынке продемонстрировали уже четвертое месячное сокращение подряд, упав на 27%, до минимального с 1969 года уровня 216 тыс. автомобилей. Роскошные дома в Европе и Америке в отсутствие дешевой ипотеки стали для среднего класса горожан такими же недосягаемыми, как таунхаусы для офисных подвижников из Азии.

Выравнивание стандартов потребления — часть общего сокращения глобальных дисбалансов. По мнению Сергея Гуриева, если раньше развивающиеся страны смотрели в рот американскому финансовому рынку, то теперь они поняли, что необходимо создавать собственные полновесные рынки: "Сейчас инвестиции бегут в доллар от безысходности. Но это временное явление, таких вливаний, как раньше, эта валюта больше не получит".

Химера века
Профессор Гарвардского университета Найэлл Фергюсон вместе с Морицем Шулариком, экономистом лондонского фонда Amiya Capital, пару лет назад придумали термин Chimerica (от China + America). Chimerica — своего рода экономическая система с четким распределением ролей, где США выступают главным потребителем китайских продуктов, а Китай на полученные доллары усиленно кредитует американский спрос. По мнению Фергюсона, это беспрецедентное рыночное образование, формируя 50% роста мировой экономики, определяло ее состояние в последние 15-20 лет.

Пока доллар остается мировой валютой, Пекин у него во многом в заложниках. По оценкам экспертов, примерно 90% своих золотовалютных резервов ($2 трлн) Китай держит в американских ценных бумагах. В частности, по данным властей США, Китаю принадлежат бонды американского казначейства на сумму $585 млрд. Но обманчивость стабильности американских активов побуждает Китай пересматривать свои взгляды на доллар и кредитование заокеанского партнера. Фергюсон предрекает американской валюте судьбу фунта стерлингов, угасшего в постколониальную эру под бременем имперских долгов королевства. "В ближайшее время новый мировой экономический лидер Китай будет продолжать прибавлять по 7% ВВП и без американского потребителя, поскольку это плановая экономика. Мне она напоминает ранний сталинизм с его гигантскими стройками и верой в бесконечные возможности человека",— заключает Фергюсон.

Ноша терминатора
Парадоксально, но сегодня, когда нефтяной баррель стоит около $50, в мире отнюдь не стихают разговоры о необходимости "подогреть" инвестициями альтернативную энергетику и энергоэффективное перевооружение промышленности, транспорта и недвижимости. Первого "черного" президента Барака Обаму часто называют первым "зеленым" президентом. Нет, конечно, и до Обамы на самой верхушке администрации США оказывались помешанные на экологии политики вроде Эла Гора. Однако только Обама решился разыграть экологическую карту как одну из основных в своей предвыборной кампании. Если Франклин Рузвельт и Дуайт Эйзенхауэр укрощали экономический спад масштабным строительством дорог, то план Обамы и его вице-президента Джо Байдена — с помощью $150 млрд создать 5 млн рабочих мест в энергосберегающей сфере, которая должна стать локомотивом экономики. К 2012 году 10% американской энергетики должны окраситься в приятный глазу зеленый цвет, к 2025-му — 25%. Чтобы подчеркнуть миссионерский статус поставленных целей, демократ Обама недавно даже предлагал республиканцу Арнольду Шварценеггеру занять специально учрежденный пост энергетического секретаря. "Терминатор" отказался, хотя наверняка смотрелся бы в этой роли гармонично.

В ноябре 2008-го Международное энергетическое агентство (IEA) представило ежегодный отчет, в котором прогнозирует повышение потребления нефти с нынешних 86 млн баррелей в сутки до 106 млн к 2030 году. Рост потребления нефти и снижение ее разведанных запасов — банальность, каких не сыскать. Однако именно 2008-й стал годом старта больших частно-государственных инициатив, обозначающих конец традиционной энергетики дешевых углеводородов.

Изобретение нового локомотива для экономики — даже если спад не будет долгим — все равно продлится ближайшие лет пять. И возврата богатства последних лет, которое многие называли иррациональным, раньше ждать не приходится.


ЦИТАТА
"Став публичными в 1980-х, инвестбанки потеряли такой ограничитель рисков, как партнерство. В общем, как всегда, во всем виновато желание заработать побольше денег"

Сергей Гуриев,

ректор Российской экономической школы

Хроника потрясений
Кризисы, изменившие мир

Увеличение

Новата финансова суперсила. Пекин диктува на своя най-голям длъжник, САЩ, как да реагира на финансовата криза

Новата финансова суперсила

Пекин диктува на своя най-голям длъжник, Съединените щати, как да реагира на финансовата криза

Седмици наред играта на водещите китайски банкери в развихрилата се световна финансова криза остана почти незабелязана. Те излязоха от дискретността си едва през последните месеци, когато стана известно, че държавната "China Investment Corporation" преговаря с "Morgan Stanley" за покупката на допълнителни дялове от нея.

Китай - лешояд на фалирали банки? Подобно мнение подценява един израстващ гигант. Китайската централна банка още от самото начало бе най-решаващия играч във финансовата криза на Съединените щати. Действаше тихо, но с желязна хватка. Водещите личности на китайската финансова система избягват да говорят открито по този въпрос. Но незабелязано подават указания, как могат да се получат доказателства за това и след като те бъдат открити, разкриват нови елементи от своя пъзел.

Историята започна с две скъпи грешки. Китайците посегнаха не само на финансовия инвеститор на САЩ „Blackstone”, който скоро след това бе сполетян от кризата, но и на „Morgan Stanley”. Втората по големина инвестиционна банка в Съединените щати изпитваше остра нужда от капитал, след като бе претърпяла първи загуби от порядъка на милиарди долари и китайците се оказаха добре дошли инвеститори, когато през декември миналата година вложиха 5,5 милиарда долара за 10% от нейната стойност. Това скоро се оказа грешна инвестиция. "Ние подценихме слабостта на Съединените щати, иначе нямаше да се включим в институция като ‘Morgan Stanley", споделя днес един от китайските банкери. "Станалото е неприятно, но в никакъв случай не и драматично".

Втората грешка се състоеше в подценяване на скоростта, с която се разви кризата. В държавно-регулативната мисловна нагласа на китайците въобще не се допускаше възможността американското правителство да не успее да отложи финансовия колапс поне до изборите за президент. И то действително направи опит: двете ипотечни банки „Fannie Mae” u „Freddie Mac” според Ню Йорк Таймс вече се бяха опитали, съгласувано с правителството да прехвърлят загубите в балансите си за следващата 2009 година. Натискът на кризата обаче стана много голям. Тук представителите на новата световна сила очевидно бяха надценили възможностите на старата световна сила.

Така че още в средата на настоящата година китайците се оказаха ангажирани с 376 милиарда долара, т.е. с една пета от гигантските си валутни резерви от 1800 милиарда долара, във изпадналата в затруднение банкова двойка „Fannie Mae” u „Freddie Mac”. Още през юли т.г. [2007] на пекинските кредитори вече им беше ясно, че техните американски длъжници се намират на прага на фалита и те започнаха да действат. В сянката на Олимпийските игри китайските банкери усилиха натиска си и от средата на юли до началото на септември чувствително намалиха своите участия в САЩ. И ако през първата половина на 2007 г. те увеличаваха кредитите си средно с 22 милиарда долара на месец, само през седмиците на олимпиадата те намалиха кредитите си, колкото е възможно по-тихо, до 23 милиарда долара. Японците, вторият по големина чуждестранен кредитор на двете ипотечни банки, също се включиха в играта.

Колко тясно си взаимодействаха китайци и японци? По този въпрос и двете страни учтиво пазят мълчание. Но че двата най-могъщи кредитори действаха съгласувано, бе повече от очевидно. По този начин те дадоха на Съединените щати ясно да се разбере, че чашата на търпението е преляла. Неприятната тема за финансовата криза беше в центъра и на разговорите на американският президент Джордж Буш на срещата му с китайското ръководство по време на Олимпийските игри в Пекин. По собствени признания китайците не се церемониха дълго с горещия картоф: тяхното категорично изискване към американците гласеше - задълженията на двете частни банки трябва да се поемат от американската държава. Това ни дава основание да предполагаме защо по време на откриване на игрите Буш обилно се потеше, изглежда не само заради необичайната жега. Аргументите на китайците бяха железни: ако не върнете това, което ни дължите, ще превърнем още повече долари в евро и ще поставим американската валута под допълнителен натиск. Кой тогава ще ви дава заеми, ако ние загубим желание за това?

Защото всеки месец Съединените щати се нуждаят от общо 20 милиарда долара кредити. От дълги години насам предимно китайците финансираха по-голямата част от гигантския дефицит на САЩ. Парите, коио печелеха от продажбата на стоки на американците, бяха им връщани обратно като заем, за да могат те отново да купуват китайски стоки. По този начин Съединените щати затънаха неспасяемо в блатото на задлъжнялостта. Понастоящем американското правителство се нуждае най-малко от 20 милиарда долара, за да финансира текущите си разходи. А тези пари идваха досега предимно от Азия.

Естествено, че китайците щяха да претърпят огромни загуби, ако хвърлят цялото си доларово съкровище на финансовия пазар. Курсът на долара несъмнено щеше да се срине и САЩ щяха да купуват по-малко вносни стоки. Но във водените с китайците разговори ставаше въпрос не за всичко или нищо, а за демонстрация на финансова мощ.

И когато след проведените разговори американците не реагираха адекватно на подадения сигнал, китайците станаха още по-ясни. На 22 август т. г. директорът на Института по световно стопанство и политика към китайската академия по социални науки Ю Йонгдинг се обърна към осведомителната агенция „Bloomberg” с недвусмислената заплаха: "Ако американското правителство остави „Fannie Mae” u „Freddie Mac” да фалират и чуждестранните инвеститори не бъдат коректно компенсирани, това ще има катастрофални последици. Те няма да представляват краят на света, но ще бъдат краят на настоящата световна финансова система, изградена върху долара". Ю Й. е съветник на Пекин и не за първи път изпълнява ролята на специален правителствен говорител: "Последствията от подобен банкрут ще надхвърлят нормалните човешки представи", заключи лаконично Ю. Й.

Ясни думи. И тъй като все още нищо не се случваше, китайците поускориха малко края на Уолстрийт. На 29 август, т.е. малко след приключване на Олимпийските игри, на редовната си тримесечна конференция „Bank of China” заяви, че намалява ангажимента си в „Fannie Mae” u „Freddie Mac” с 25%. На следващия ден авторитетният Finanicial Times оповести: "Bank of China" бяга от Fannie Mae u Freddie Mac. В резултат акциите на двете банки се сринаха за последен път с цели 14%, най-голямата им еднократна загуба досега и те окончателно изпаднаха в нокдаун. Китайците ясно дадоха да се разбере, че с тях не бива да се правят шеги. Дори и заплахата им да не предоставят повече заеми на Съединените щати да е била само блъф, предвид незавидното си положениеq САЩ не трябваше да развалят отношенията с най-големия си кредитор.

На 8 септември китайския сигнал бързо беше правилно разбран и американската държава постави под "предварителен надзор" ‘Fannie Mae” u „Freddie Mac” като напомпа на всяка банка първоначално по 100 милиарда долара. Тактиката на китайците се увенча с успех. Те самите оценяват това като най-голямата предизвикана от външен източник интервенция на американската държава от времето на голямата депресия 1929 г. в иначе суперлибералната им икономика. Или най-малкото, че Китай ускори тази намеса. "Различни личности могат да имат различна оценка на събитията", сдържано се изказа шефът на централната китайска банка Чжу Ксиаочуан, "но от моя гледна точка това е положително явление".

В краткосрочен план поведението на САЩ може да бъде оценено и като прагматично. Но в дългосрочна перспектива това представлява поражение на Запада от исторически мащаб: от една страна на ринга е водещата индустриална държава на света, която само през 2007 г., за една година, произведе външнотърговски дефицит с останалия свят от почти 750 милиарда долара, а от другата е най-голямата развиваща се страна, която в същата година увеличи положителното си салдо с 370 милиарда долара. И накрая Давид принуди Голиат да застане зад своите частни задължения и по този начин да повиши още повече държавния дълг на САЩ. Загубите на китайците в замяна на това са в поносими граници. Азиатските централни банки и преди всичко китайските "излизат от кризата като победители", призна влиятелното списание "Вusinesweek". И то благодарение на "безполезните си валутни резерви", както някога обидно му се подиграваха западните експерти.

Само седмица след като разклатените финансови институции бяха поети от американската държава, шефът на централната китайска банка даде още един многозначителен вътрешнополитически знак. За първи път от февруари 2002 г. Чжу Ксиаочуан смъкна лихвите и за първи път от 1999 г. редуцира минималните вътрешнобанкови резерви. По този начин той запуши най-голямата пробойна за Китай от международната криза и ограничи на ниско ниво вътрешнополитическия финансов риск за страната. С прикрита усмивка китайците посрещнаха съобщението, че Съединените щати възнамеряват да основат кризисно дружество за управление на лошите си кредити, защото когато преди години те направиха същото за задлъжнелите си банки, американците снизходително ги поучаваха, че това не е нищо друго, освен да местят дълговете си от единия джоб в другия. А сега президентът Буш оправдава оповестения проект с думите: "Пакетът от 700 милиарда долара е голям, защото и проблемът е голям".

Междувременно три от петте най-големи банки на света сега се намират в Китай.

С удивителна смесица от умение и ретроградност Китай успя да задържи кризата вън от своята финансова система. По същия начин императорите от династията Хан преди повече от 2000 години построиха Великата китайска стена, за да се защитят срещу монголското нашествие. А сега от деветдесетте години насам китайското ръководството гради защитен вал срещу нахлуването на глобалните финансови потоци в Китай. Китайският валута, юанът, не е свободно конвертируем, а е обвързан към кошница от валути, чиито състав китайците по най-категоричен начин държат в тайна. По същия начин китайските борси, банковата им индустрия и пазарът на недвижимости, независимо от членството на страната в Световната търговска организация, са така защитени, че чужденци не могат да предизвикват трусове, когато внезапно влизат или излизат от тях.

Освен това нито държавни, нито частни субекти имат право да правят крупни дългове в чужбина. Тези бариери бяха издигнати, когато през 1997 г. Китай едва не беше завлечен в пропастта от голямата азиатска криза. В бурно развиващата се южнокитайска провинция Кантон, която бе достигнала икономическата сила на Тайланд, зад гърба на държавната власт в Пекин, банки направиха милиардни дългове в Германия, които изведнъж не бяха в състояние да обслужват. Тогавашният министър-председател своевременно се намеси и удържа на международния натиск. Повечето от западните банки получиха само 10% от своите вложения, а Китай не беше принуден да девалвира националната си валута и излезе за първи път като гарант на стабилността в Азия от голяма международна криза.

Въпреки тези успешни ходове, китайската банкова система все още е доста архаична, въпреки че по борсова стойност три от петте най-големи световни банки са китайски, а най-ценната банка на света е „Industrial Bank of China” (ICBC). Нейните печалби в 90% са от най-обикновени лихви, а не от модерни спекулативни финансови инструменти. Този дял при частните банки на Запад е най-много 50%. Независимо от това, през първото тримесечие на тази година ICBC стана дори и най-печелившата банка на света с прираст на печалбите от 77 %. Ето защо малко е вероятно големи китайски банки да попаднат във водовъртежа на финансовата криза. За най-силно засегнатата „Bank of China” нестабилните ценни книжа съставляват само1,5% от бизнеса й. При ICBC обхванатият от американската ипотечна криза ангажимент е от 1,23 милиарда долара, докато печалбата й само за тримесечието е над 7 милиарда долара.

Заплахата за Китай дебне обаче от друга посока: заради кризата американците започват да консумират все по-малко. Незнаейки какво ще им се случи, те правят разходи само за най-необходимото.Това намалява китайския експорт. Но китайците разчитат, че засилващата се конкурентна борба за спечелване на потребителите императивно ще наложи цените на стоките да бъдат силно понижени, което от своя страна ще доведе нови западни производства в Китай. Така се и получи: положителният търговски излишък на Китай за първите 8 месеца на годината спадна с 6 милиарда на 152 милиарда долара, но тенденцията напоследък отново се обърна.

Китайски учени-икономисти открито дискутират в медиите, как да продължи по-нататък финансовото развитие на страната. Привържениците на държавно регулираната икономика предупреждават да не се отваря повече банковия пазар, защото страната и сега вече е твърде зависима от чуждестранните кредитополучатели и от изненадите на световната търговия. Само Велика китайска стена във финансовия сектор може да предотврати да не се случи нещо още по-лошо от това, на което днес сме свидетели.

От другата страна, привържениците на пазарната идеология като Фан Ганг, директор на „Natonal Economic Research Institute”, отричат подобна политика. Банките трябва да се отворят още повече, да въведат модерните финансови технологии, което няма нищо общо с рисковата търговията със спекулативни ценни книжа. "Затворената банкова система ще доведе до това, че ние пасивно ще понесем всички изненади, които ще ни бъдат натрапени от чужбина. Най-голямата опасност за Китай", предупреждават те, "е да се направят погрешни изводи след триумфа над Съединените щати. Китай не бива да се държи така, като че ли е сам на този свят", казва Фан. От негова гледна точка настоящият момент е най-подходящ за Китай да напазарува в голям стил финансови участия в западни банкови институти.

В Пекин борбата за правилната стратегия продължава. Запитана за „Morgan Stanley”, една от говорителките на китайския държавен фонд CIC (China Investment Corporation) каза: "CIC ще продължи да бъде предпазлив, когато става дума за инвестиции навън". Но едно истинско опровержение би трябвало да звучи по друг начин.

----------------------------------------------
Информация, подбор и превод от немски: Д-р ю.н. Иван Аладжов

Източник: в. "Die Zeit", бр.40 от 2008 г. през Независим.нет

Управителят на китайския суверенен фонд за финансовата криза - интервю

December 2008 Atlantic

In his first interview since the world financial crisis, Gao Xiqing, the man who oversees $200 billion of China’s $2 trillion in dollar holdings, explains why he’s betting against the dollar, praises American pragmatism, and wonders about enormous Wall Street paychecks. And he has a friendly piece of advice:
by James Fallows


“Be Nice to the Countries That Lend You Money”



Americans know that China has financed much of their nation’s public and private debt. During the presidential campaign, Barack Obama and John McCain generally agreed on the peril of borrowing so heavily from this one foreign source. For instance, in their final debate, McCain warned about the “$10 trillion debt we’re giving to our kids, a half a trillion dollars we owe China,” and Obama said, “Nothing is more important than us no longer borrowing $700billion or more from China and sending it to Saudi Arabia.” Their numbers on the debt differed, and both were way low. One year ago, when I wrote about China’s U.S. dollar holdings, the article was called “The $1.4 trillion Question.” When Barack Obama takes office, the figure will be well over $2 trillion. During the late stages of this year’s campaign, I had several chances to talk with the man who oversees many of China’s American holdings. He is Gao Xiqing, president of the China Investment Corporation, which manages “only” about $200billion of the country’s foreign assets but makes most of the high-visibility investments, like buying stakes in Blackstone and Morgan Stanley, as opposed to just holding Treasury notes. Gao, whom I mentioned in my article, would fit no American’s preexisting idea of a Communist Chinese official. He speaks accented but fully colloquial and very high-speed English. He has a law degree from Duke, which he earned in the 1980s after working as a lawyer and professor in China, and he was an associate in Richard Nixon’s former Wall Street law firm. His office, in one of the more tasteful new glass-walled high-rises in Beijing, itself seems less Chinese than internationally “fusion”-minded in its aesthetic and furnishings. Bonsai trees in large pots, elegant Japanese-looking arrangements of individual smooth stones on display shelves, Chinese and Western financial textbooks behind the desk, with a photo of Martin Luther King Jr. perched among the books. Two very large, very thin desktop monitors read out financial data from around the world. As we spoke, Western classical music played softly from a good sound system. Gao dressed and acted like a Silicon Valley moneyman rather than one from Wall Street—open-necked tattersall shirt, muted plaid jacket, dark slacks, scuffed walking shoes. Rimless glasses. His father was a Red Army officer who was on the Long March with Mao. As a teenager during the Cultural Revolution, Gao worked on a railroad-building gang and in an ammunition factory. He is 55, fit-looking, with crew-cut hair and a jokey demeanor rather than an air of sternness. His comments below are from our one on-the-record discussion, two weeks before the U.S. elections. As I transcribed his words, I realized that many will look more astringent on the page than they sounded when coming from him. In person, he seemed to be relying on shared experience in the United States—that is, his and mine—to entitle him to criticize the country the way its own people might. The conversation was entirely in English. Because Gao’s answers tended to be long, I am not presenting them in straight Q&A form but instead grouping his comments about his main recurring themes. Does America wonder who its new Chinese banking overlords might be? This is what one of the very most influential of them had to say about the world financial crisis, what is wrong with Wall Street, whether one still-poor country with tremendous internal needs could continue subsidizing a still-rich one, and how he thought America could adjust to its “realistic” place in the world. My point for the moment is to convey what it is like to hear from such a man, rather than to expand upon, challenge, or agree with his stated views.

.....

About the financial crisis of 2008, which eliminated hundreds of billions of dollars’ worth of savings that the Chinese government had extracted from its people, through deliberately suppressed consumption levels:

We are not quite at the bottom yet. Because we don’t really know what’s going to happen next. Everyone is saying, “Oh, look, the dollar is getting stronger!” [As it was when we spoke.] I say, that’s really temporary. It’s simply because a lot of people need to cash in, they need U.S. dollars in order to pay back their creditors. But after a short while, the dollar may be going down again. I’d like to bet on that!

The overall financial situation in the U.S. is changing, and that’s what we don’t know about. It’s going to be changed fundamentally in many ways.

Think about the way we’ve been living the past 30 years. Thirty years ago, the leverage of the investment banks was like 4-to-1, 5-to-1. Today, it’s 30-to-1. This is not just a change of numbers. This is a change of fundamental thinking.

People, especially Americans, started believing that they can live on other people’s money. And more and more so. First other people’s money in your own country. And then the savings rate comes down, and you start living on other people’s money from outside. At first it was the Japanese. Now the Chinese and the Middle Easterners.

We—the Chinese, the Middle Easterners, the Japanese—we can see this too. Okay, we’d love to support you guys—if it’s sustainable. But if it’s not, why should we be doing this? After we are gone, you cannot just go to the moon to get more money. So, forget it. Let’s change the way of living. [By which he meant: less debt, lower rewards for financial wizardry, more attention to the “real economy,” etc.]

.....
About stock market derivatives and their role as source of evil:

If you look at every one of these [derivative] products, they make sense. But in aggregate, they are bullshit. They are crap. They serve to cheat people.

I was predicting this many years ago. In 1999 or 2000, I gave a talk to the State Council [China’s main ruling body], with Premier Zhu Rongji. They wanted me to explain about capital markets and how they worked. These were all ministers and mostly not from a financial background. So I wondered, How do I explain derivatives?, and I used the model of mirrors.

First of all, you have this book to sell. [He picks up a leather-bound book.] This is worth something, because of all the labor and so on you put in it. But then someone says, “I don’t have to sell the book itself! I have a mirror, and I can sell the mirror image of the book!” Okay. That’s a stock certificate. And then someone else says, “I have another mirror—I can sell a mirror image of that mirror.” Derivatives. That’s fine too, for a while. Then you have 10,000 mirrors, and the image is almost perfect. People start to believe that these mirrors are almost the real thing. But at some point, the image is interrupted. And all the rest will go.

When I told the State Council about the mirrors, they all started laughing. “How can you sell a mirror image! Won’t there be distortion?” But this is what happened with the American economy, and it will be a long and painful process to come down.

I think we should do an overhaul and say, “Let’s get rid of 90 percent of the derivatives.” Of course, that’s going to be very unpopular, because many people will lose jobs.

.....

About Wall Street jobs, wealth, and the cultural distortion of America:

I have to say it: you have to do something about pay in the financial system. People in this field have way too much money. And this is not right.

When I graduated from Duke [in 1986], as a first-year lawyer, I got $60,000. I thought it was astronomical! I was making somewhere a bit more than $80,000 when I came back to China in 1988. And that first month’s salary I got in China, on a little slip of paper, was 59 yuan. A few dollars! With a few yuan deducted for my rent and my water bill. I laughed when I saw it: 59 yuan!

The thing is, we are working as hard as, if not harder than, those people. And we’re not stupid. Today those people fresh out of law school would get $130,000, or $150,000. It doesn’t sound right.

Individually, everyone needs to be compensated. But collectively, this directs the resources of the country. It distorts the talents of the country. The best and brightest minds go to lawyering, go to M.B.A.s. And that affects our country, too! Many of the brightest youngsters come to me and say, “Okay, I want to go to the U.S. and get into business school, or law school.” I say, “Why? Why not science and engineering?” They say, “Look at some of my primary-school classmates. Their IQ is half of mine, but they’re in finance and now they’re making all this money.” So you have all these clever people going into financial engineering, where they come up with all these complicated products to sell to people.

.....

About the $700 billion U.S. financial-rescue plan enacted in October:

Finally, after months and months of struggling with your own ideology, with your own pride, your self-right-eousness … finally [the U.S. applied] one of the great gifts of Americans, which is that you’re pragmatic. Now our people are joking that we look at the U.S. and see “socialism with American characteristics.” [The Chinese term for its mainly capitalist market-opening of the last 30 years is “socialism with Chinese characteristics.”]

It is joking, and many people are saying: “No, Americans still believe in free capitalism and they think this is just a hiccup.” This is like our great leader Deng Xiaoping, who said that it doesn’t matter if the cat is white or black, as long as it catches the mouse. It doesn’t matter what we call this. It’s pragmatic.

With so much of China’s money at stake, did U.S. officials consult the Chinese about the rescue plan?

Not directly. We were talking to people there, and they were hoping that we would be supportive by not pulling out our money. We know that by pulling out money, we’re not serving anyone’s good. Including ourselves. [This is the famous modern “balance of financial terror.” If Chinese officials started pulling assets out of the U.S. and touched off a run on the dollar, their vast remaining dollar holdings would plummet in value.] So we’re trying to help, at least by not aggravating the problem.

But I think at the end of the day, the American government needs to talk with people and say: “Why don’t we get together and think about this? If China has $2 trillion, Japan has almost $2 trillion, and Russia has some, and all the others, then—let’s throw away the ideological differences and think about what’s good for everyone.” We can get all the relevant people together and think up what people are calling a second Bretton Woods system, like the first Bretton Woods convention did.

.....

On what might make the Chinese government start taking its dollars out of America (I began the question by saying that China would hurt itself by pulling out dollar assets—at which he interjected, “in the short term”—and then asked about the long-term view):

Today when we look at all the markets, the U.S. still is probably the most viable, the most predictable. I was trained as a lawyer, and predictability is always very important for me.

We have a PR department, which collects all the comments about us, from Chinese newspapers and the Web. Every night, I try to pick a time when I’m in a relatively good mood to read it, because most of the comments are very critical of us. Recently we increased our holdings in Blackstone a little bit. Now we’re increasing a little bit our holdings in Morgan Stanley, so as not to be diluted by the Japanese. People here hate it. They come out and say, “Why the hell are you trying to save those people? You are the representative of the poor people eating porridge, and you’re saving people eating shark fins!” It’s always that sort of thing.

.....

And how should Americans feel about the growing Chinese presence in their economy? Isn’t it natural for them to worry that China will keep increasing its stake in American debt and assets—or that China won’t, essentially cutting America off?

I can understand why Americans might feel that way. But, talking with my lawyer head once again, it’s not relevant to discuss how Americans “should” think. We should discuss how Americans might think.

This concern is not really about China itself. It could be any country. It could be Japan, or Germany. This generation of Americans is so used to your supremacy. Your being treated nicely by everyone. It hurts to think, Okay, now we have to be on equal footing to other people. “On equal footing” would necessarily mean that sometimes you have to stoop to appear to be humble to other people.

And you can’t think as a soldier. You put yourself at the enemy end of everyone. I grew up during the Cultural Revolution, when people really treated other people like enemies. I grew up in an environment where our friends, our relatives, people I called Uncle or Auntie, could turn around and put a nasty face to me as a small child. One time, Vladimir Lenin told Gorky, after reading Gorky’s autobiography, “Oh my god! You could have become a very nasty person!” Those are exactly the words one of my dear professors told me after hearing what I went through.

But over the years, I believe I learned to be humble. To treat other people nicely. I learned that, from a social point of view, no matter how lowly statured a person you are talking to, as a person, they are the same human being as you are. You have to respect them. You have to apologize if you inadvertently hurt them. And often you have to go out of your way to be nice to them, because they will not like you simply because of the difference in social structure.

Americans are not sensitive in that regard. I mean, as a whole. The simple truth today is that your economy is built on the global economy. And it’s built on the support, the gratuitous support, of a lot of countries. So why don’t you come over and … I won’t say kowtow [with a laugh], but at least, be nice to the countries that lend you money.

Talk to the Chinese! Talk to the Middle Easterners! And pull your troops back! Take the troops back, demobilize many of the troops, so that you can save some money rather than spending $2 billion every day on them. And then tell your people that you need to save, and come out with a long-term, sustainable financial policy.

.....
Although Gao has frequently mentioned Chairman Mao’s maxim—“Go with the Republicans. They’re predictable!”—he obviously was hoping for a “change” agenda under the Democrats:

The current conditions can’t go on. It is time for the new government, under Obama or even McCain, to really tell people: “Look, this is wartime, this is about the survival of our nation. It’s not about our supremacy in the world. Let’s not even talk about that any more. Let’s get down to the very basics of our livelihood.”

I have great admiration of American people. Creative, hard-working, trusting, and freedom-loving. But you have to have someone to tell you the truth. And then, start realizing it. And if you do it, just like what you did in the Second World War, then you’ll be great again!

If that happens, then of course—American power would still be there for at least as long as I am living. But many people are betting on the other side.

Източник: The Atlantic