Полезните и горчиви уроци след избора на ТАП пред “Набуко“

Илиян Василев, Медиапул, 29 юни 2013

В петък, в Баку, консорциумът “Шах Дениз“ официално обяви избора си в полза на Трансадриатическия газопровод (ТАП) пред проекта “Набуко-Запад“. Това, както посочват и анализаторите в Стратфор, е плод на договорка между Баку и Москва, с поддържаща роля на компаниите “Бритиш Петролеум“ и “Статойл“. Своя роля за това изигра и пасивната роля на ЕК и на САЩ, които се “равнодистанцираха“ от двата проекта при очевидния стратегически залог за Централна и Източна Европа.

Така близо 70 години след като в Ялта бе подписано споразумението за разделяне на Европа и британският премиер Уинстън Чърчил постави България и другите страни в Централна и Източна Европа в зоната на влияние на Съветския съюз, британската компания “Бритиш Петролеум“ остави Централна и Източна Европа в газовата прегръдка на “Газпром“.

Трудно може да се очаква друго поведение от компания, която намира сътрудничеството с Русия за единствената спасителна възможност за справяне с исковете за десетки милиарди от засегнатите от разлива на петролната сонда в Мексиканския залив. Казват, в бизнеса няма морал – има акционери, има печалби. Но именно загърбването на нормалната човешка и бизнес логика, на надеждите на потребителите в Централна и Източна Европа за реална диверсификация не само не печели нови приятели и потребители на подобни компании, но и ги спуска надолу по улея на компромисите и сделките, които в последна сметка ги отвеждат до нови грешки и загуби.

За никого не е тайна, че Москва упражни откровен силов натиск, дори шантаж върху азерското ръководство. Това едва ли изненадва някой. Вече.

Какво бъдеще има Европейският съюз или НАТО, ако външна сила може да наложи своите интереси във висша сфера на европейската и националната енергийната сигурност и в ущърб на страните от Централна и Източна Европа?

Какво бъдеще има единният европейски газов пазар, ако в него има запазени сфери за “Газпром“ и неговите интереси имат приоритет над интересите на потребителите в Централна и Източна Европа?

Не е ли това класически пример за картелни споразумения, които пряко и косвено водят до ограничаване на конкуренцията и до устойчиви ценови разлики, дори в съседни пазари.

Европейската комисия трябва да си върне контрола върху газовия пазар и насърчи истинската конкуренция и либерализация, а не сделки, които легитимират разделянето на европейския газов пазар на регионални пазари с различни правила.

Защото и за децата стана ясно, че не става въпрос за избор по бизнес модели и обективни критерии – опцията ТАП не е нито по-евтина, защото никой не отчита стойността на Йонийско-Адриатическия газопровод, нито на допълнителната инфраструктура и разходи в самата Италия, тъй като още от сега е ясно, че пазар за този газ в Южна Италия няма, нито разходите за изграждане на допълнителни газохранилища по трасето в Гърция и Албания без които нито един газопровод не може да функционира.

Не става дума и за по-високите цени, които имало в Италия – това просто е несериозно, особено в контекста на увеличаващия се дял на ценообразуването с репер спот-търговията и проект в който има 40 милиарда долара инвестиции и хоризонт за връщане на инвестицията от над 15 години. Няма никаква бизнес логика в това да продаваш природния си газ във високо диверсифицирани пазари като Гърция (зависимост от руски природен газ малко над 51%) или Италия (40%), при това с много алтернативни конкурентни доставчици и ниска еластичност на потреблението, докато в Централна и Източна Европа алтернативните доставки са като вода в пустиня и елементарна справка в историческите таблици на цените показва устойчиви равнища и по-високи цени спрямо Италия и Гърция.

Другата стратегическата “логика” и новото разделяне на Европа, което стана чрез избора на ТАП, ще имат далеко стигащи последствия за цяла Европа и за отношенията с ключови съюзници. Защото за България и другите страни в Централна и Източна Европа остават по-високите цени на природния газ, по-трудните условия за възстановяване на икономиката, трънливият път на самоограниченията и финансовата дисциплина, докато се опрощават милиарди и насърчава управленско безхаберие в други страни.

За този избор в ущърб на България и страните от ЦИЕ, както и преди 70 години, значителен принос имат и българските управляващи и особено онези, които с постоянните си кренове на Изток, с неспособността си да артикулират, да заявят на висок глас и отстояват националните интереси, с техния непремерен патос по отношение на шансовете на “Южен поток“ спрямо “Набуко.Запад“, вероятно са понижили градусите на ентусиазма за стратегическа подкрепа на България като част от Централна и Източна Европа. Особено когато залозите са високи и трябва да се засегнат жизнени руски интереси.

Но както казва българския народ – всяко зло за добро. Вече нямаме илюзии и трябва да разчитаме на собствените си сили и на енергоресурсите, които са под наш контрол – конвенционалния и неконвенционален добив на природен газ. В дългосрочен аспект това може да окаже много по-благоприятно въздействие отколкото ефекта от алтернативните доставки на природен газ от “Шах Дениз“ чрез същото толкова ненужни посредници, каквито бяха до този момент и посредниците с “Газпром“.

Руският газов монопол и консорциумът “Шах Дениз“ сключиха сделка за сметка на Централна и Източна Европа – очакваме реакцията на Европейската комисия.

Богомил Бонев: Гербаджиите не са на страната на гражданите

Богомил Бонев във Фейсбук през Е-вестник, 23 юни 2013

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите.

В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт? Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.-министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем.

Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които събираха рекета и пребиваха хората по офиси и магазини. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме “бизнеса” на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета.

Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана.

Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това искане работи не за друг, а за герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето “ПРОТИВ”, но нямат своето “ЗА”. Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите.

Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шансът да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това Доган го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата му от с. Кочан, с която качи Борисов на власт (Б. р. - когато Доган обяви, че той разпределя ресурсите в държавата, че депутатите зависят от него, с което предизвика негодувание и насочи много хора на изборите да гласуват за ГЕРБ – виж тук). След това Доган предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт на Борисов. Нали не сте забравили?

Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Хватката на Старшата

Райко Байчев, в."Стандарт, 27 юни 2013

Веселба викате. Усмивки и красиви млади хора. Много пъстро било. И купон, голям купон. Купон...

Има една причина протестите да изваждат брилянтни лозунги, прекрасен хумор, деца, които рисуват и правят циганско колело, хипарска шарения и карнавал, протичащ пред одобрителния поглед на най-симпатичното хъски на планетата. Зад тая манифестация на въображението, заради която вечер София става анимационна, стои едно: дива паника. Паниката на едно поколение, че клони към изгубените, вкопчено за ръба като котките, чиито гръбнак се извива под невъзможен ъгъл пред опасността от пропадане.

Не се ебавайте, политяги, с тази паника: няма нищо цветно, забавно и детски вълшебно в протеста. Протестът е красив на същия принцип, на който човек си иска бялата риза преди обесване. Хората, които все още са непомръкнали и мислещи, видяха правителство, чиито първи ходове бяха и остават ужасяващи като разстрел. И то благодарение на подкрепата на човек, който се нуждае от - о, това отдавна не е злобна закачка - медицинска помощ.

Бунт на богатите? Ако обичате. Богати хора няма. В тази страна има изключително бедни и леко бедни, които погрешка наричат средна класа. Средната класа е едно нещо, дето си сменя колата през 2 години и в други страни лятото напуска работа, за да обиколи Азия, а после като се прибере съжалява, че им е останало време за Бруней и Лаос, но не и за Сингапур. Това у нас е протест на леко бедните, чиято разлика с изключително бедните е, че вторите не могат да си платят тока, а първите остават на нулата след като отметнат сметките. Просто не са достатъчно оскотели и изсмукани от смазващи битовизми - и в паниката осъзнаха, че чест и морал би трябвало да са колоните на къщата, в която се опитват да живеят, а някой им ги срутва под носа.

Да не делим протестите, викате. Напротив, да ги делим. Да не делим, означава да си затваряме очите пред очевидни неща. Станишев смята, че протестират 10 000, но останалите 7 милиона мълчат. Кофти хватка, а? Навярно ви се вие от безсилие. А тая хватка е описана и четена. В „Полет над кукувиче гнездо" - книга, дето трябва да размахаме по площадите. В оная проклета лудница има всякакви луди. Момчетата на Макмърфи, за които има надежда, шанс и спасение. И още два типа – Хрониците и Острите. Тия дето стоят на един стол, с празен поглед по цял ден, онемели, потънали в мъглата. В един миг се стига до гласуване, понеже момчетата искат да гледат баскетбол. Всички вдигат ръце и вече тръпнат в очакване нещата да станат. Но Старшата казва – вие не сте мнозинство! И сочи към другите, многобройните, дето отдавна са се предали, изгубени, превзети и живеят като зеленчуци. Ей така ви прецакват вас, жадуващите промяна, с номера за Хрониците. Защото истината е, че в тази страна е пълно, препълнено с хора, на които онзи дял в мозъка, който отговаря за социалното и битката за него, отдавна е лоботомиран. И то жестоко, с онази смъртоносна серия от лъжи, даването на надежди и хищното им отнемане, поголовна бедност и унижения, след които човешкото започва да мъждука и гасне - преход. Бъдете сигурни: ако не успеете, вие сте следващите. Сбъднете тези протести. Иначе Старшата ще ви хакне в стола на Хрониците, без да се усетите. Удобно вцепенени, както пееха Пинк Флойд.

И не ми казвайте, че това е литература. Откакто четох Велислава Дърева имам нужда от литература.

А сега протестите имат нужда от едно: постоянство. Най-трудното е. Погледнете всички по-лекички избухвания на недоволство през последните години. Тия пичове с властта му знаят тактиката – чакат. Чакат като луди. Да прощавате за тъпото сравнение, но протестите май са като любовта и имат същите фази – разгар, пик и угасване. В момента ви чакат да идете на море. Надеждите им са във вашия петък вечер, вашата планина, вашитe палатки и плажове. Чакат ви да се изповлюбите и като в оня разказ на Елин Пелин да възкликнете: аз си намерих друга мелница! Само дето – усетихте го вече, нали – лудницата разчита на вас, психопати. Екзактно на вас.

ДАНСwithoutme и IgnoreVolen

Вилдан Байрямова, БГНЕС, 27 юни 2013

"Аз, "грозният" десен, не съм с вас, "красивите" десни по улицата, защото: 1.Избори днес и сега е идея, лишена от всякакъв разум и политическа логика, 2.Избори в края на септември отново ще оставят десните без представителство в парламента,

3.Избори сега ще стопират всички съдебни производства и ще попречат затворите да се напълнят с пожарникари и физкултурници, 4.Избори сега ще попречат за приемане на важни антикризисни мерки и ще задълбочат кризата, 5.Избори сега ще затвърдят статуквото и ще ни донесат нови 4 години безвремие. Ето защо, драги мои, ДАНСwithoutme!".

Така, дотук с преписването на постинги от Фейсбук. Да ме прощава приятелят, когото окрадох, но позицията му съвпада с моята. Довчера енергията на младите хора от протестите наистина зареждаше с оптимизма, че не всичко в България е изгубено. Обаче…Протестът на младите, красивите и образованите десни започна да се клонира в доста несимпатични форми, освен, че не предлага никакви решения. Допреди 13-ия ден може и да бяха симпатични тези протести, нали така ги определи държавният глава. Младите, красивите и образованите си стояха по работните места и си заработваха европейските заплати, техни говорители акцентираха на това. А пред парламента и МС вчера цял ден вилняха групи, които или нямат работа, или не се разписват като европейци срещу добри суми. Или пък са им предплатили нерегламентирана надница заради самото крещене. Кой посмя да парцелира недоволството и оплеска бунта на възпитаните и интелигентни хора с яйца и домати, аз не зная. Но виждам, че в делириума с основното искане за оставки не става ясно какво точно се иска. И какво точно се предлага. В нормалните европейски държави протестиращите знаят какво искат и обикновено се целят в социалния спектър. У нас всички забравиха престъпното управление на ГЕРБ и се фиксираха в глупостите на новия кабинет, който очевидно ще се запомни с неадекватните и повече от скандални назначения като начало. Да, само като начало. Защото Орешарски и компания до момента само назначават и нищо не успяват да извършат като пряко общозначимо действие.

Протестиращите искат незабавни оставки на всички, които са във властта. Добре де, ако кабинетът се самосвали и парламентът бъде изметен от "червените боклуци", от турците и от волните съчетания на Воленовата бригада, кой ще промени Изборния закон, кой ще договаря еврата за следващия програмен период, без които сме обречени като камикадзета без свещена цел? И защо ли нищо не чуваме против Борисов, Цветанов, Фидосова, а? И като казах турците, само да вметна, че нямам впечатлението да съм управляваща. Не съм и чувала някъде в Европа етнос да управлява. 

Вярно, появиха се някои уточнения в социалните мрежи, че "като не искаме туй, не значи, че искаме онуй". А кого, впрочем, искаме? Къде ни е новият десен политически субект? Той може и да е вече в първите гърчове на родилните мъки. Но до появата на младенеца, до адаптацията му към белия свят и най-вече към родната българска хейтърска реалност ще му трябва година поне. Партиите, които не смогнаха да надскочат 4-процентовата бариера, започнаха обучения, подобни на схемата на Училището за политика /светла му памет на Дими Паница, че го наложи в България!/ почти веднага след изборите. Стигнаха и до първото си единодушие за първите 4 стъпки към промяната. Любопитно е през колко мътилка ще им се наложи да минат, за да се консолидират и да предложат новото дясно. В България най-трудно се консолидират позиции, освен в случаите на следизборните коалиции, когато се реже баницата. Помните ли как не много отдавна Иван Костов изора България, за да изгради от партийната многотия в СДС една партия? И после как всичко се срина и нарои, а той млъкна задълго… 

Сигурна съм, че именно избирателите, които останаха непредставени в парламента, сега скандират по площадите. /В скоби: и аз съм от тях, но София ми е далеч и самотно ръмжа на компютъра/. Къде обаче бяха те, когато урните ги очакваха, а кумирите им още повече, и защо не стигнаха до тях, само те знаят отговора. 

Та колкото до симпатичните протести, в 13-ия си ден те станаха, меко казано, не такива. Безспорно, викащите през деня и линчуващи депутатите не носят харизмата на младите и красивите, шестващи вечер след работа. Но и едните, и другите посочват онова, което не искат. Не им е възможно да посочат онова, което искат, още го няма. Тогава кого обслужва протестът на отрицанието, нали той не може да предизвика по-кратката "бременност" в политическия спектър, нито да овласти пряко площадната демокрация. В крайна сметка, бързите оставка на кабинета и предсрочни избори биха напълнили воденицата единствено на ГЕРБ – там бученето вътре се засилва и е противопоказано вотът да е чак догодина, например, две в едно с този за евродепутатите. И категорично ще саботират нормалното раждане на новото дясно, за което така неистово се озъртаме. Избори наесен ще заковат това, което сега е подложено на отхвърляне и отрицание. 

А нещото, което действително трябва да бъде изметено и тотално игнорирано, вреди не само на обществото, но и на себе си. Лошото е, че за това нещо няма клинична пътека, защото то не ходи при подходящия лекар. И "платените жрици" работят по някакви правила сигурно, но облекли костюма на политици, те са на стъпка от саркофага си. Както и поклонниците им, впрочем. Да се надяваш на политически труп като на животоспасяваща операция е точно толкова глупаво и опасно, колкото и да назначиш медиен магнат за шеф на ДАНС. Нито на парламента му отива да е толкова крехък и безхарактерен при липсата на опозиция, нито на националната сигурност са й притрябвали медии и точно това лице за лице. Ако ставаше само с Ignore, досега да сме цъфнали, ние сме академия за индивидуализма и отричането. Обаче късно я отворихме. През последните близо 4 години си траехме и затваряхме очи пред стократно по-тежки скандали. Сега само за месец ни причерня под веждите. Изпълзяха национализмите, гладните са много повече от ситите с европейските заплати, а коктейлът им е взривоопасен. Аз, "грозната дясна", от тази гърмяща смес се страхувам, а вие? /БГНЕС

-----------------

Вилдан Байрямова е кореспондент на агенция БГНЕС в Кърджали.

Вие си протестирайте, ония си крадат през митниците Автор: OFFNews Публикувана на 15 март 2013 в 15:49 Докато народът протестира, същите тези, срещу които протестира, крадат и се готвят да купят изборите с пари от наркотрафик и контрабанда. Едно от първите изказания на новия финансов министър Калин Христов бе, че вече е направил анализ на двете приходни агенции – НАП и “Митници” и там всичко е наред. Христов обяви, че няма да прави смени, защото трябва да има приемственост и всичко е наред. Числата говорят друго. Министърът не е сляп, за да ги види, но явно е притиснат да си затвори очите. Защото през митниците се финансира партийната каса. През контрабандата и наркотрафика ще се купуват избори и ще се осигуряват гласове. Нека да сметнем колко влиза в касичката само от контрабандата на цигари. През 2008 година според статистиката на самата Агенция “Митници” обмитените късове цигари са 22 милиарда или 2 200 ТИР-а. Тогава според данни на Министерството на финансите има 10% контрабанда или общото потребление на цигари през 2008 година е било 25 милиарда къса. Бъдещите управляващи от ГЕРБ тогава твърдят, че контрабандата на цигари е над 30%. Сега Ваньо Танов – шефът на Агенция “Митници” – твърди, че в момента контрабандата е до 15%. Обмитените късове цигари са 11,6 милиарда. Плюс 15% това прави 13,4 милиарда къса. На Ваньо Танов му се губят 11,6 милиарда къса до нивото от 2008 г. Официалното обяснение е, че българинът е намалил цигарите. Митниците и Министерството на здравеопазването обаче нещо не са се синхронизирали. Според анализ на МЗ след мерките за ограничаване на тютюнопушенето и драстичното вдигане на акциза, се очаква от цигарите да се откажат между 5 и 7% от пушачите и то не веднага, а в рамките на 3 години. 5% от 25 милиарда къса, колкото сме изпушили през 2008 г., са 1,5 милиарда къса. Така излиза, че пушим около 23,5 милиарда къса, но според експерти реалното потребление е около 21-22 милиарда къса. Според статистиката ние сме на второ място по тютюнопушене в ЕС след Гърция, на първо място по пушачи под 18 г. и с най-голям процент пушачи жени. Защо тогава статистиката на Агенция “Митници” твърди, че потреблението на цигари е намляло с 50%? Отговорът е прост – не е намаляло. Увеличила се е контрабандата и приходите в партийната касичка. Приходи, обложени късове и средна акцизна ставка на тютюневите изделия в периода 2008–2012 г. 2008 2009 (преди възст.) 2010 (преди възст.) 2011 (преди възст.) 2012 (преди възст.) 2013 прогноза АМ и МФ АКЦИЗИ ОТ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (в млн. лв.) 1715,00 1787,70 1685,7 1680,00 1803,00 1850,00 ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ( в млрд. къса) 21,90 17,90 11,96 10,9 11,6 11,9 ИЗЧИСЛЕНА СРЕДНА СТАВКА (лева за 1000 к.) 78,40 101,60 141 155 155 155 Източник: Агенция “Митници” и Министерство на финансите Колко пари правят 11 милиарда къса? Държавата е загубила за последната година само от цигари 2 160 000 000 лева. Два милиарда сто и шестдесет милиона лева от акциз и ДДС. В партийната касичка и по цялата контрабандна верига е влязъл около 1 милиард. Откъде идва разликата. Най-напред трябва да обясним каква е контрабандната верига? Производствената цена на една кутия цигари е между 0,70 и 0,80 лева, като в нея се включва и печалбата на производителя. До 4,70 лева, колкото е продажната цена, всичко е акцизи, мита и ДДС. Продажната цена на черно на цигарите е между 2,50 и 4 лева. Най-евтини са китайските цигари, които дори не са менте на известна марка. Но за сметка на това са с качества, които са абсолютно недопустими за европейския пазар. Най-скъпи са цигарите, които са с чужд бандерол – например молдовски или сръбски. Българските цигари с официална цена 4,50-4,80 лева се продават на черно за 3,50 лева на единична кутия или 30-32 лева на стек, което прави 3-3,20 лева за кутия. Как става контрабандата на български цигари. Има 2 начина. “Нормалният”, който виниги се е правил през последните 15 години, е следният: Производителят упълномощава определен брой фирми да търгуват с неговите марки. Тези фирми винаги са свързани с управляващите, независимо кои са те. Следващото звено във веригата е фирма-купувач, която иска да изнесе цигари в далечна страна. Най-големите фенове на български цигари са Япония, Того, Иран, Ирак, Канарските острови, Либия, Филипините и Египет. След като фирмата закупи произведените български цигари, те абсолютно легално напускат територията на България, като ТИР-ът се придружава до границата с конвой от МВР, за да не изчезне акцизната стока. Камионът с цигарите отива до най-близката безмитна зона в съседна на нас държава извън Европейския съюз. В този момент шофьорът на ТИР-а получава уведомление от фирмата, че дестинацията е сменена и трябва да разтовари цигарите в безмитната зона. Обикновено тя е Мерсин в Турция. Тираджията разтоварва, подпечатват му документите, че е разтоварил стоката и той се връща в България. От Мерсин стоката се връща контрабандно в България най-вече през морската ни граница. Как се случва това? Първо намираме високопоставен подкупен служител от безмитната зона. Неговата задачка е проста – срещу 5000 долара да пише документ, според който цигарите се превръщат в дамски превръзки или гащи. След това намираме стока (обикновено с произход Китай), която да служи за “тапа”. Любимите стоки са дамски превръзки, тоалетна хартия, гащи и интериорни врати. Логиката е тежестта на стоката-тапа да е същата като тежестта на цигарите в един контейнер. Така правят “по-честните” контрабандисти. Фирмите, които са на едно добре познато политическо лице (жаргонно наричани “талибаните“) слагат каквото имат, като принципът е да е възможно най-евтино, за да спестят допълнителни разходи. След това намираме празен контейнер. Той има идентификационен номер, който подлежи на проверка в интернет и от него трябва да личи, че контейнерът се е движил редовно по направлението Китай-Европа, тъй като стоката, която ще контрабандираме е с произход Китай. После ни е нужен подкупен капитан на кораб, който е наясно, че няма да кара гащи, а цигари с гащи отзад. Плащаме на шефа на безмитната зона официално да напише, че контейнерът е с гащи и е натоварен на еди-кой си кораб с дестинация България. Плащаме му още веднъж, за да изпише по документи, че цигарите са напуснали безмитната зона в направление към далечна страна. Натоварваме контейнера на кораба и той отива в българско пристанище. От там наши проверени митничари го поемат срещу скромно възнаграждение – между 50 000 лева и 50 000 евро на контейнер. Сумата си делят между 5 и 10 души. Контейнерът се обмитява като гащи и там с ескорт от МВР отива до нелегалната складова база, където се разтоварва. Ескортът на МВР е сравнително евтин – около 5 000 лева на контейнер. Срещу тази сума се застраховаш от дребния рекет на митнически мобилни групи, патрулиращи полицаи и катаджии. Най-важната застраховка обаче е срещу големи акции на МВР. Ако по-време на акция хванат такъв контейнер, ескортът обяснява, че вече го е арестувал и самият ескорт е участник в акцията, под ръководството на големите началници от морските градове. А акциите са правят, за да се хванат тези, които се опитват да правят конкуренция на контрабандната верига или не се отчитат правилно в партийната касичка. Има отделна тарифа за шефовете на ДАНС по морето, за да си затварят очите. Те са на “твърда заплата” между 5 и 10 хиляди лева на месец. Същата “заплата” получават началници от РЗБОП и МВР в морските ни градове. Висшите началници в София са на особена почит. Тяхната заплата от различните “честни” контрабандисти почва от 50 000 лева на месец и стига 250 хиляди евро на месец. На “талибаните” им е забранено да дават пари на митниците, тъй като те са под прякото покровителство на гореспоменатия бивш силов вицепремиер. От нелегалния склад на едро, цигарите се разпространяват в определени региони на страната. На редовна заплата са: областните управители и местните структури на МВР, които отговарят за “бизнеса”. Хората, които се занимават с разпространение и продажба на дребно, отговарят и за купуването на гласове по регионите. Същите те ще бъдат застъпници в избирателните комисии. При фирмите на “талибаните” нещата са още по-простички и директни. Там един известен политик на висока позиция само казва фирмата на началниците на митниците и МВР и никой по веригата не смее да пипне нито лев. Човекът, който съобщава имената на правилните форми, е Митко Каратиста. И всичко това е “честният” или поне обикновеният начин за контрабанда. В последните няколко години обаче има нововъведение. За да се спестят всичките тези разходи от завода производител се прави байпас на системата от измервателни уреди, които митницата въведе и стоката директно отива към нелегалните бази за разпространение. Там монополистът е една конкретна партия. По левче на кутия цигари отива директно при правилния човек. През 2009 година съотношението между едната и другата схема е 90/10 в полза на “обикновената” контрабанда. Сега 50% от контрабандата се извършва чрез байпаса на системата. От 2012 година Агенция “Митници” има разследващи функции. Т.е. правомощията й се увеличиха. Резултатът е, че хванатите камиони от 25 (през 2009 г.) станаха 8 (през 2012 г.). Защото митницата работи все по-добре, шефовете й не трябва да се сменят, а трябва да се осигури приемственост. Таблица на задържаните късове контрабандни цигари в милиона къса: 2010 2011 2012 249,6 194,8 83,6 *Заб.: В един ТИР има 10 000 000 къса цигари. Източник: Агенция “Митници” Та това е положението с цигарите, а вие си протестирайте. Докато си протестирате и говорите за мажоритарна избирателна система, национализация и тинтири-минтири, от началото на годината до изборите през май един човек и неговата партия ще изкарат 200 милиона лева кеш пара. Значителна част от тях ще бъдат употребени, за да се спечелят “честно” изборите. Това е сумата само от цигарите. Тя е само една трета от общата сума, която се лапа през митниците, където всичко е наред. Другите две трети се изкарват от горива, наркотици, контрабанда на оръжие, стоки за широко потребление и износ на електроенергия. А в следваща статия ще ви опишем как се краде и от тях.

OFFNews 15 март 2013 в 15:49

Докато народът протестира, същите тези, срещу които протестира, крадат и се готвят да купят изборите с пари от наркотрафик и контрабанда.
Едно от първите изказания на новия финансов министър Калин Христов бе, че вече е направил анализ на двете приходни агенции – НАП и “Митници” и там всичко е наред. Христов обяви, че няма да прави смени, защото трябва да има приемственост и всичко е наред.
Числата говорят друго. Министърът не е сляп, за да ги види, но явно е притиснат да си затвори очите.
Защото през митниците се финансира партийната каса. През контрабандата и наркотрафика ще се купуват избори и ще се осигуряват гласове.
Нека да сметнем колко влиза в касичката само от контрабандата на цигари.
През 2008 година според статистиката на самата Агенция “Митници” обмитените късове цигари са 22 милиарда или 2 200 ТИР-а. Тогава според данни на Министерството на финансите има 10% контрабанда или общото потребление на цигари през 2008 година е било 25 милиарда къса. Бъдещите управляващи от ГЕРБ тогава твърдят, че контрабандата на цигари е над 30%.
Сега Ваньо Танов – шефът на Агенция “Митници” – твърди, че в момента контрабандата е до 15%. Обмитените късове цигари са 11,6 милиарда. Плюс 15% това прави 13,4 милиарда къса. На Ваньо Танов му се губят 11,6 милиарда къса до нивото от 2008 г.
Официалното обяснение е, че българинът е намалил цигарите.
Митниците и Министерството на здравеопазването обаче нещо не са се синхронизирали. Според анализ на МЗ след мерките за ограничаване на тютюнопушенето и драстичното вдигане на акциза, се очаква от цигарите да се откажат между 5 и 7% от пушачите и то не веднага, а в рамките на 3 години.
5% от 25 милиарда къса, колкото сме изпушили през 2008 г., са 1,5 милиарда къса. Така излиза, че пушим около 23,5 милиарда къса, но според експерти реалното потребление е около 21-22 милиарда къса.
Според статистиката ние сме на второ място по тютюнопушене в ЕС след Гърция, на първо място по пушачи под 18 г. и с най-голям процент пушачи жени.
Защо тогава статистиката на Агенция “Митници” твърди, че потреблението на цигари е намляло с 50%? Отговорът е прост – не е намаляло. Увеличила се е контрабандата и приходите в партийната касичка.






Приходи, обложени късове и средна акцизна ставка на тютюневите изделия в периода 2008–2012 г.

	2008	2009 (преди възст.)	2010 (преди възст.)	2011 (преди възст.)	2012 (преди възст.)	2013 прогноза АМ и МФ
АКЦИЗИ ОТ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (в млн. лв.)	1715,00	1787,70	1685,7	1680,00	1803,00	1850,00
ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ( в млрд. къса)	21,90	17,90	11,96	10,9	11,6	11,9
ИЗЧИСЛЕНА СРЕДНА СТАВКА (лева за 1000 к.)	78,40	101,60	141	155	155	155

Източник: Агенция “Митници” и Министерство на финансите

Колко пари правят 11 милиарда къса?
Държавата е загубила за последната година само от цигари 2 160 000 000 лева. Два милиарда сто и шестдесет милиона лева от акциз и ДДС.
В партийната касичка и по цялата контрабандна верига е влязъл около 1 милиард.
Откъде идва разликата. Най-напред трябва да обясним каква е контрабандната верига?
Производствената цена на една кутия цигари е между 0,70 и 0,80 лева, като в нея се включва и печалбата на производителя.
До 4,70 лева, колкото е продажната цена, всичко е акцизи, мита и ДДС.
Продажната цена на черно на цигарите е между 2,50 и 4 лева.
Най-евтини са китайските цигари, които дори не са менте на известна марка. Но за сметка на това са с качества, които са абсолютно недопустими за европейския пазар.
Най-скъпи са цигарите, които са с чужд бандерол – например молдовски или сръбски.
Българските цигари с официална цена 4,50-4,80 лева се продават на черно за 3,50 лева на единична кутия или 30-32 лева на стек, което прави 3-3,20 лева за кутия.
Как става контрабандата на български цигари. Има 2 начина.
“Нормалният”, който виниги се е правил през последните 15 години, е следният:
Производителят упълномощава определен брой фирми да търгуват с неговите марки.
Тези фирми винаги са свързани с управляващите, независимо кои са те.
Следващото звено във веригата е фирма-купувач, която иска да изнесе цигари в далечна страна. Най-големите фенове на български цигари са Япония, Того, Иран, Ирак, Канарските острови, Либия, Филипините и Египет.
След като фирмата закупи произведените български цигари, те абсолютно легално напускат територията на България, като ТИР-ът се придружава до границата с конвой от МВР, за да не изчезне акцизната стока.
Камионът с цигарите отива до най-близката безмитна зона в съседна на нас държава извън Европейския съюз.
В този момент шофьорът на ТИР-а получава уведомление от фирмата, че дестинацията е сменена и трябва да разтовари цигарите в безмитната зона. Обикновено тя е Мерсин в Турция.
Тираджията разтоварва, подпечатват му документите, че е разтоварил стоката и той се връща в България.
От Мерсин стоката се връща контрабандно в България най-вече през морската ни граница. Как се случва това?
Първо намираме високопоставен подкупен служител от безмитната зона. Неговата задачка е проста – срещу 5000 долара да пише документ, според който цигарите се превръщат в дамски превръзки или гащи.
След това намираме стока (обикновено с произход Китай), която да служи за “тапа”. Любимите стоки са дамски превръзки, тоалетна хартия, гащи и интериорни врати. Логиката е тежестта на стоката-тапа да е същата като тежестта на цигарите в един контейнер.
Така правят “по-честните” контрабандисти. Фирмите, които са на едно добре познато политическо лице (жаргонно наричани “талибаните“) слагат каквото имат, като принципът е да е възможно най-евтино, за да спестят допълнителни разходи.
След това намираме празен контейнер. Той има идентификационен номер, който подлежи на проверка в интернет и от него трябва да личи, че контейнерът се е движил редовно по направлението Китай-Европа, тъй като стоката, която ще контрабандираме е с произход Китай.
После ни е нужен подкупен капитан на кораб, който е наясно, че няма да кара гащи, а цигари с гащи отзад.
Плащаме на шефа на безмитната зона официално да напише, че контейнерът е с гащи и е натоварен на еди-кой си кораб с дестинация България.
Плащаме му още веднъж, за да изпише по документи, че цигарите са напуснали безмитната зона в направление към далечна страна.
Натоварваме контейнера на кораба и той отива в българско пристанище.
От там наши проверени митничари го поемат срещу скромно възнаграждение – между 50 000 лева и 50 000 евро на контейнер. Сумата си делят между 5 и 10 души.
Контейнерът се обмитява като гащи и там с ескорт от МВР отива до нелегалната складова база, където се разтоварва. Ескортът на МВР е сравнително евтин – около 5 000 лева на контейнер. Срещу тази сума се застраховаш от дребния рекет на митнически мобилни групи, патрулиращи полицаи и катаджии. Най-важната застраховка обаче е срещу големи акции на МВР. Ако по-време на акция хванат такъв контейнер, ескортът обяснява, че вече го е арестувал и самият ескорт е участник в акцията, под ръководството на големите началници от морските градове.
А акциите са правят, за да се хванат тези, които се опитват да правят конкуренция на контрабандната верига или не се отчитат правилно в партийната касичка.
Има отделна тарифа за шефовете на ДАНС по морето, за да си затварят очите. Те са на “твърда заплата” между 5 и 10 хиляди лева на месец.
Същата “заплата” получават началници от РЗБОП и МВР в морските ни градове.
Висшите началници в София са на особена почит. Тяхната заплата от различните “честни” контрабандисти почва от 50 000 лева на месец и стига 250 хиляди евро на месец. На “талибаните” им е забранено да дават пари на митниците, тъй като те са под прякото покровителство на гореспоменатия бивш силов вицепремиер.
От нелегалния склад на едро, цигарите се разпространяват в определени региони на страната. На редовна заплата са: областните управители и местните структури на МВР, които отговарят за “бизнеса”. Хората, които се занимават с разпространение и продажба на дребно, отговарят и за купуването на гласове по регионите. Същите те ще бъдат застъпници в избирателните комисии.
При фирмите на “талибаните” нещата са още по-простички и директни. Там един известен политик на висока позиция само казва фирмата на началниците на митниците и МВР и никой по веригата не смее да пипне нито лев.
Човекът, който съобщава имената на правилните форми, е Митко Каратиста.
И всичко това е “честният” или поне обикновеният начин за контрабанда.
В последните няколко години обаче има нововъведение.
За да се спестят всичките тези разходи от завода производител се прави байпас на системата от измервателни уреди, които митницата въведе и стоката директно отива към нелегалните бази за разпространение. Там монополистът е една конкретна партия. По левче на кутия цигари отива директно при правилния човек.
През 2009 година съотношението между едната и другата схема е 90/10 в полза на “обикновената” контрабанда. Сега 50% от контрабандата се извършва чрез байпаса на системата.
От 2012 година Агенция “Митници” има разследващи функции. Т.е. правомощията й се увеличиха. Резултатът е, че хванатите камиони от 25 (през 2009 г.) станаха 8 (през 2012 г.). Защото митницата работи все по-добре, шефовете й не трябва да се сменят, а трябва да се осигури приемственост.
Таблица на задържаните късове контрабандни цигари в милиона къса:

2010	2011	2012
249,6	194,8	83,6

*Заб.: В един ТИР има 10 000 000 къса цигари.

Източник: Агенция “Митници”

Та това е положението с цигарите, а вие си протестирайте.
Докато си протестирате и говорите за мажоритарна избирателна система, национализация и тинтири-минтири, от началото на годината до изборите през май един човек и неговата партия ще изкарат 200 милиона лева кеш пара.
Значителна част от тях ще бъдат употребени, за да се спечелят “честно” изборите.
Това е сумата само от цигарите.
Тя е само една трета от общата сума, която се лапа през митниците, където всичко е наред.
Другите две трети се изкарват от горива, наркотици, контрабанда на оръжие, стоки за широко потребление и износ на електроенергия.
А в следваща статия ще ви опишем как се краде и от тях.

Протестът рискува да изгуби връзка с реалността

Протестът рискува да изгуби връзка с реалността

21 Юни 2013

Петър Добрев, Е-Вестник, 21 юни 2013 

Вдъхновени от собствената си красота, протестиращите се самоизолират

Не е безинтересна съпоставката на случващите се в момента протести в София и във Варна. Софийският е познат на всички, ако не от лично участие, то от невероятната медийна и Фейсбук активност, която генерира.

Варненският е доста по-скромен. На него присъстват около 1000 души. През февруари обаче, във Варна протестиращите бяха около 30 хиляди. Двама души се самоубиха, единият от които се самозапали. Самозапалването не е особено „красиво“, не става за подходяща за шерване фотогалерия. Още повече пък онова в Раднево, също от вълната зимни протести, когато го извърши отчаян безработен баща.

През февруари митинги имаше в цялата страна, включително в малки градове като Петрич, да кажем. Сега големи протести има само в София, рехави във Варна и Пловдив, а другаде – не (с изключение на Благоевград, където протестът е предимно на анти-турска основа).

Въпреки това, днешният протест успява да си придаде почти епохално значение, самоопределяйки се постоянно като „различен“, „красив“, „смислен“ и най-вече на тези, които „си плащат“ (виж тук). Няма нищо лошо в красотата като такава, или пък в плащането на сметки, проблемът е, че протестът рискува много бързо да изгуби връзка с реалността и оттам да не постигне почти нищо.

Рискът е в това, че пряко или косвено настоящият „cool” протест дискриминира огромна част от българското гражданство, което по стечение на обстоятелствата не е активно във Фейсбук, няма средни доходи и не се вдъхновява от остроумни хаштагове. По статистика от 2010 г. 43% от българите имат достъп до интернет, която е най-ниският показател в ЕС. И тези 43% съвсем на се на едно мнение за случващото се. А останалите 57% обаче също имат граждански права и възможност за гражданска позиция. Голяма част от тези 57 % бяха на протестите през февруари – жп работници след работа, възрастни хора, чиито деца отдавна са в чужбина, студенти в малките градове. Днес в по-голямата си част не участват, главно защото похвално бързо случилият се протест в София прави всички възможни усилия да ги изключи.

Изолиране в центъра на София няма да роди политически субект

Тук не става дума за  проповядване на някакво утопично „национално единение“. Притеснително е изолирането на гражданската енергия единствено в центъра на София, защото това би означавало невъзможност да се адресират проблемите на по-голямата част на българското общество и оттам невъзможност да се създаде какъвто и да било жизнен политически субект, който да е алтернатива на статуквото.
На протеста
Протестиращи имитират Волен Сидеров, който се криеше под маса предишните дни. Снимка: Булфото

Ако самоопределите се за „готини“, „красиви“ и „средна класа“ не комуникират по някакъв начин с тези, които според тях не попадат в горните категории, най-очакваната им съдба е на елитарни партии като ДСБ с техните 3% електорално влияние или пък на „Зелените“, за които гласуват предимно тънък слой градски младежи. Много показателно за идеите на тези младежи и на настоящия протест е, че „Зелените“ бяха включили в програмата си ограничаване на избирателното право чрез образователен ценз.

Това обаче не е възможно в XXI век или поне не би трябвало да е възможно. „Чалгарите“, хората от Перник, строителните работници със закъснели заплати и 70-годишните миячки на чинии по заведенията също съществуват. Освен това плащат данъци, с помощта на които „готините“ се образоваме сравнително евтино и ходим по протести.

По същият начин както

София не е само „Орлов мост“, но и „Лъвов мост“,

по сполучливата хрумка на една фейсбук група (виж тук). Социални конфликти има не само в красивите Иракли и Пирин, а и на  Женския пазар, където стотици (бедни) хора са на път да загубят прехраната си в името на „европеизацията“ и „модернизацията“ на квартала (виж тук).

И ако по някакъв начин протестът не разговаря по такива теми и не адресира тези, които възприема за „различни“, то популисти като Бойко Борисов или Георги Първанов ще го направят. И хората няма да са виновни, че са ги послушали за пореден път.

Самопровъзгласилият се граждански елит пък рязко ще се сблъска с реалността и ще изпадне в поредното униние, раждайки нова доза хаштагове, този път за Терминал 2.

В България всъщност почти всички си плащат сметката за ток, иначе частните компании го спират след три месеца. Освен това почти всички искат промяна, защото политическото нахалство е стигнало връхна точка. Именно това последното дава надежда за объркване на сметките на олигархията, която в противен случай, рано или късно ще намери начин да излъже справедливо изправилото се в момента срещу нея малцинство.


——-

* Авторът е журналист, дипломирал се през 2010 г., сега защитава магистратура по история. Писал е много по македонския въпрос в e-vestnik.bg и др., поддържа блог petyr.blogspot.com и “Истинска публицистика“.

Илюзиите за нови избори и нов Борисов

Иван Бакалов, e-vestnik, 24 юни 2013
 
Твърдението, че нови избори няма да доведат до нова алтернатива било мантра, която разпространяват „властимащите”, пишеше някъде тия дни.

Тази „мантра” я казвам и аз. И без да съм от властимащите, ще направя проста сметка какво ще родят едни нови избори сега. И дори след 6 месеца.

Сред т. нар. от Евгений Дайнов „десни идиоти” за втори път се ражда илюзията, че е възможно да се създаде ново правителство с един променен и по-послушен Борисов, подпрян парламентарно и извънпарламентарно с министри от партии и кръгове.

Нещо такова си въобразяваха десните през 2009 г., когато подкрепиха Борисов, а Костов дори заяви преди изборите, че е готов за коалиционно управление с него. Тогава основната илюзия се състоеше в това, че ще управляват с мускулите на Борисов и ума на Костов.
Резултатът се видя. Десните разочаровани се дръпнаха като опозиция, а Борисов започна да управлява в неофициална коалиция с „Атака”. Впрочем, Сидеров, още от начало подкрепи ГЕРБ, с категорични декларации, после гласува за него в трудни моменти. Сега недоволните, че благодарение на „Атака” беше съставено сегашното правителство, не обичат да им припомнят това.
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали.
Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство.

Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това.
Не било страшно да има нови избори сега.
В едни избори никога няма нищо страшно.
Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди.
Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция.

Това е същата опасна илюзия, че бивша мутра може да управлява страната, а едни хора да се возят на гърба му. Та този човек има извършени престъпления като премиер, които рано или късно ще го вкарат в съда. На този гръб ли иска да се возят десните? И може би ще твърдят, че Борисов е невинно агне?
Първият и основен белег, че си за правова държава и демокрация, е да поискаш съд за Борисов и Цветанов. Има за какво – очевидни престъпления. Щом си затваряш очите за тях, не си десен, а партизанин, който иска да се докопа до келепира. Или си наивник, за който е по-важно да не дойдат „комунистите”. Или си откровен фен на Борисов, което съвсем не е атестация, че си сред интелигентните.

Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представляват, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

В предишния парламент т. нар. десница – ГЕРБ, включително и Сините гласуваха закони, подкрепящи банките и едрия бизнес, а не средния и дребния. Популистът Борисов ще се оправи с този проблем пред своите фенове, но претендиращата за интелигентна десница няма да се оправи.

И при едни избори сега дори 3% праг може да не им е достатъчен, защото споменатите „десни идиоти” този път с по-голяма сила ще гласуват директно за Борисов, за да е по-сигурно, че няма да дойдат пак „комунистите”. И никой не трябва да забравя, че след едни нови избори „Атака” не само може да пусне един човек за кворум, ами направо да гласува за общо правителство с БСП-ДПС. И какво, ще легнат на Орлов пак да искат избори?

Какво е най-добре ? Това правителство е готово на отстъпки, осъзна болезнено настроенията в обществото. В следващите 6 месеца или година сегашното правителство може да прави отстъпки за промени в законите, за назначения.
Което и да е следващо правителство няма да бъде готово на такива отстъпки като сегашното. Защото ще е формирано от открита и по-стабилна коалиция, независимо дали тя се харесва или не, като сегашната. Илюзиите за нови избори и нов Борисов

24 Юни 2013

Иван Бакалов 
Първата страница на в. “Капитал” седмица след началото на протестите.

Твърдението, че нови избори няма да доведат до нова алтернатива било мантра, която разпространяват „властимащите”, пишеше някъде тия дни.
Тази „мантра” я казвам и аз. И без да съм от властимащите, ще направя проста сметка какво ще родят едни нови избори сега. И дори след 6 месеца.

Сред т. нар. от Евгений Дайнов „десни идиоти” за втори път се ражда илюзията, че е възможно да се създаде ново правителство с един променен и по-послушен Борисов, подпрян парламентарно и извънпарламентарно с министри от партии и кръгове.

Нещо такова си въобразяваха десните през 2009 г., когато подкрепиха Борисов, а Костов дори заяви преди изборите, че е готов за коалиционно управление с него. Тогава основната илюзия се състоеше в това, че ще управляват с мускулите на Борисов и ума на Костов.
Резултатът се видя. Десните разочаровани се дръпнаха като опозиция, а Борисов започна да управлява в неофициална коалиция с „Атака”. Впрочем, Сидеров, още от начало подкрепи ГЕРБ, с категорични декларации, после гласува за него в трудни моменти. Сега недоволните, че благодарение на „Атака” беше съставено сегашното правителство, не обичат да им припомнят това.
И наново си въобразяват, че с едни избори ще дойде по-добро правителство с Борисов начело. Т. нар. кръг около президента Плевнелиев, медийната група „Капитал”, Цветелина Бориславова, Кристалина Георгиева, вече започва да пулсира с такива надежди. Личи си по всяко изказване на Плевнелиев, по заглавията в „Капитал” и „Дневник”. Двата вестника добре се помнят от времето, когато дискретно подкрепяха Борисов и си затваряха очите за явни скандали.
Сега този тон се усеща отново. „Капитал” директно призовава за оставка. Едва ли е за удоволствието още два-три месеца да ни управлява служебно правителство.

Вече прозира илюзията за новия Борисов. Още не го казват съвсем гласно, но цялата риторика около протестите сочи точно това.
Не било страшно да има нови избори сега.

В едни избори никога няма нищо страшно.
Страшното е, че сегашните протести не са родили политически субект. Няма и да родят, както стана и с февруарските протести. Остават си съществуващите партии във и извън парламента. И какво?
Какво ще се случи на едни избори след 2 месеца е лесно да се предвиди.
Ще има подобно съотношение на силите, по-малко за БСП, малко повече за ГЕРБ, без шанс обаче да има мнозинство. Това ясно личи от изказването на Борисов, че преговаря с десните и иска 3% праг за влизане в парламента. В това се състои идеята за нов Борисов с човешко лице – да му сложат министри едни наши хора, той вече ще е по-кротък, ще направим коалиция.

Това е същата опасна илюзия, че бивша мутра може да управлява страната, а едни хора да се возят на гърба му. Та този човек има извършени престъпления като премиер, които рано или късно ще го вкарат в съда. На този гръб ли иска да се возят десните? И може би ще твърдят, че Борисов е невинно агне?
Първият и основен белег, че си за правова държава и демокрация, е да поискаш съд за Борисов и Цветанов. Има за какво – очевидни престъпления. Щом си затваряш очите за тях, не си десен, а партизанин, който иска да се докопа до келепира. Или си наивник, за който е по-важно да не дойдат „комунистите”. Или си откровен фен на Борисов, което съвсем не е атестация, че си сред интелигентните.

Какво ще се случи с нови избори до 2-3 месеца? На десницата не й стига толкова време да се събере и осмисли каква алтернатива може да създаде. Старите муцуни са я докарали до нищото и не са преставали да воюват помежду си. С тях не става. Костов даде пример, оттегли се. Пътят за диалог е открит.

Десницата може да се огледа от главата до краката и да не се познае. Като види кого представляват, кой я подкрепя – къде е бизнесът, средната класа, хората с дребни и средни фирми. Защо не са при десните? Или поне повечето не са. Да се прави десница само върху антикомунистическа риторика, парадигми за ДС и конспирации е наивно и води само до периферно присъствие в политическия живот. „Червени боклуци” не е достатъчно като политическа доктрина. Да повтаряш лозунгите от площада с по-изискани изрази, нямаш шанс за успех.

В предишния парламент т. нар. десница – ГЕРБ, включително и Сините гласуваха закони, подкрепящи банките и едрия бизнес, а не средния и дребния. Популистът Борисов ще се оправи с този проблем пред своите фенове, но претендиращата за интелигентна десница няма да се оправи.

И при едни избори сега дори 3% праг може да не им е достатъчен, защото споменатите „десни идиоти” този път с по-голяма сила ще гласуват директно за Борисов, за да е по-сигурно, че няма да дойдат пак „комунистите”. И никой не трябва да забравя, че след едни нови избори „Атака” не само може да пусне един човек за кворум, ами направо да гласува за общо правителство с БСП-ДПС. И какво, ще легнат на Орлов пак да искат избори?

Какво е най-добре ? Това правителство е готово на отстъпки, осъзна болезнено настроенията в обществото. В следващите 6 месеца или година сегашното правителство може да прави отстъпки за промени в законите, за назначения.
Което и да е следващо правителство няма да бъде готово на такива отстъпки като сегашното. Защото ще е формирано от открита и по-стабилна коалиция, независимо дали тя се харесва или не, като сегашната.

Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава

http://e-vestnik.bg/17930/harta-za-razgrazhdane-na-plutokratichniya-model-i-ustanovyavane-na-demokratsiyata/


Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава

(Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона)

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес. Казусът “Пеевски” оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията. Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.

Дотук достъпната информация и собственият ни опит ни позволяват да обобщим като отправна точка за бъдещата си активност следното:

– Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите.

– Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта.

– Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност.

– Публичните сфери функционират като непотистки мрежи от тайни общества и корпоративни картели.

– Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот.

– Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита.

– Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години. По правило управляващите се разследват едва когато загубят властовите си позиции и дори когато задкулисните цели съвпадат със законните, съвпадението не работи за върховенство на закона. (Последен пример – променената позиция на прокуратурата по отношение на това дали прочитането на данни, получени чрез СРС, от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна представлява престъпление.)

– В медиите се утвърди практика на заобикаляне на определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да получат достатъчно информация, за да си изградят обща картина за реалното състояние на държавата, а оттам и за личните си перспективи и политически възможности за въздействие и съпротива.

– Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. Това захранва корупцията и деморализира гражданите, които претърпяват личен крах, защото срещу залога да осигурят препитание за себе си, семействата и работниците си са принудени да поддържат системата, която ги потиска и от която се възмущават.

– В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение – на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване – плутократичната мрежа да ти “върне” услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури. Този модел осигурява и мълчанието на замесените, което пък е част от механизма на възпроизводството му. Дори когато отделни нейни членове биват “жертвани” заради обстоятелствата (напр. в “случая Марковска”), механизмите за зависимост и лоялност се оказват достатъчно ефективни, за да осигурят мълчанието на “пожертваните”.

– Политическата система функционира като клирингова територия на всички тези области, в които съществува олигархичният модел – там се преразпределят властовите ресурси и потенциали, така че плутокрацията да осигури съществуването си и в следващия политически цикъл при продължаваща имитация на публичност и демократичност. Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

Все още не знаем цялата истина за функционирането на този модел. Не можем да я научим, без да извършим обстойно и системно интердисциплинарно проучване на всички споменати процеси и елементи на модела, в който не искаме да продължаваме да живеем. Засега обективните факти ни дават възможност да обобщим като отправна точка, че при всички положения става въпрос за алтернативен модел на социална организация, проникнал в недрата на болното ни общество и бутафорната ни демокрация. Този модел се инкорпорира в динамична неформална мрежа от по-малки мрежи, осигуряващи разпространението на необходимия корупционен етос, генериращи нови членове и изграждащи ефективни механизми за политическо възпроизводство – чрез поддържане на лоялност, зависимост, страх и обезкуражаване у гражданите, че промяна е възможна.

Това, което знаем обаче, е достатъчно за избора на стратегия за борба с плутократичния режим – вместо фокусирането върху еднократно усилие за обезглавяването му, олицетворявано от повтарящите се масови надежди за един спасител (Симеон, Борисов, Цацаров и пр.), трябва да възприемем тактиката на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да наложим чрез локални активистки кампании по предизвикване на олигархията в отделните области – “отдолу нагоре” в система от координирани усилия.

Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.

Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него. Откъслечното (само)разкриване на олигархията и обществената реакция са безпрецедентен шанс за нас. За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим околоедна голяма национална цел – да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква реформа на сферите, които крепят властта на олигархията и я снабдяват с ресурс да обезвластява държавните органи, както и на сферите, които са призвани да утвърдят върховенството на закона.

За тази цел е необходимо

1. Създаването на експертни групи, които:

= да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите. По този начин ще се даде време и реална възможност на политическите сили, които претендират да осъществяват действителна политическа дейност, да мобилизират собствения си ресурс за активно участие и за заявяване на собствените си идеи за излизане от кризата на държавността.

= да извършат пълен комплексен анализ на съществуващото законодателство по отношение на възможностите на полицейските и други служби за злоупотреба с гражданските свободи и права, да изготвят обща идейна програма за разпределяне на правомощията между службите, за координация помежду им и контрол.

= да изготвят концепция за управление на публичните средства така, че да бъде обезкървен настоящият модел на отглеждане на олигархията от държавата.

= да изготвят програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода – чрез разкриване на източниците на финансиране, формулиране на добри управленски практики, развитие на разследващата журналистика като осъзнат приоритет и налагане на общите етични стандарти.

= на основата на постигнатото досега да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.

Всички експертни групи ще представят като начало на дейността си описание на конкретиката на плутократичния модел в отделните публични сектори от критично значение за неговото съществуване и демонтаж: политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система.

2. Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода.

За целта е нужна настоятелна доброволческа работа в общественото пространство и политическия живот за осъзнаване на тази нова голяма национална цел и кризисната спешност на нейната решителна реализация. Необходима е постоянна активистка кампания за публично атакуване на всички проявления на плутократичните мрежи в съответните сектори с инструментите на либералната демократична публичност и закона. Така едновременно ще стесним територията на режима и ще вдъхнем живот на институциите, законите и демокрацията си.

С настоящата харта ние – юристи, социални учени, журналисти, активни граждани, независимо от политическата си ориентация, се обединяваме около ценностите на европейския хуманизъм и демокрацията, от разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.

С това свое волеизявление ние искаме да създадем перспектива за националните усилия и да споделим своята увереност, че от нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява на гражданите равни възможности за реализация и еднакво третиране от закона.

Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела – с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.

Призоваваме към разпространяване на този текст и присъединяване към него!

Текстът на хартата, информация за допълнително присъединилите се и за дейностите ще бъде оповестявана на интернет адрес:www.harta2013.eu

Христо Иванов - юрист
Мирослава Тодорова - юрист
Еми Барух - журналист
Петя Владимирова - журналист
Даниела Доковска - юрист
д-р Румен Петров - преподавател по социална работа
Цветозар Томов - социолог
Таня Маринова - юрист
Весислава Иванова - юрист
Красимир Кънев - правозащитник
Маргарита Илиева - юрист
Юлиана Методиева - журналист
Нели Куцкова - юрист
Марин Бодаков - поет и журналист
Емилия Недева - юрист
Антоанета Цонева - застъпник за честен и свободен изборен процес
Борислав Белазелков - юрист
Полина Паунова – журналист
Михаил Екимджиев – юрист
Георги Атанасов - юрист
Асен Генов – блогър
Атанас Чобанов – журналист
Тома Белев - лесовъд
проф. Антоний Тодоров – политолог
Светослав Терзиев – журналист
Атанас Атанасов – юрист
Емилия Дворянова – писател
Андрей Ангелов – юрист
Биляна Гяурова-Вегертседер – юрист
Живко Георгиев – социолог
Пролет Велкова – журналист
Румяна Червенкова – журналист
проф. Евгений Дайнов – политолог
Йонко Грозев – юрист
Борис Митов – журналист
проф. Дончо Хрусанов – юрист
Росен Босев – журналист
Христо Комарницки – карикатурист
Елена Енчева – журналист
Зорница Христова – преводач
проф. Ангел Калайджиев – юрист
Деян Кюранов – политолог
Явор Гърдев – режисьор
Манол Пейков – издател
доц. Светла Маргаритова-Вучкова – юрист
проф. Ивайло Дичев – културен антрополог
Валентин Траянов – преводач и издател
проф. Георги Каприев – философ
проф. Огнян Герджиков – юрист
Рада Смедовска – юрист
Иглика Трифонова – режисьор
Веселин Стойнев – журналист
Спас Спасов – журналист
Лилия Христовска – журналист
Мирела Веселинова – журналист
Нери Терзиева – журналист
Людмил Тодоров – режисьор
Иван Бедров – журналист
Диана Андреева – специалист по икономика на културата
Иван Бакалов – журналист
Веселина Седларска – журналист
Копринка Червенкова – журналист
Лили Маринкова – журналист
Петко Цветков – еколог

Доклад пред 11 Национално събрание на ДСБ

ДОКЛАД  ПРЕД 11-ТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ НА ДСБ

Обстоятелствата.

Независимо и дори преди поставянето на вътрешните проблеми на ДСБ трябва да направим усилия да се ориентираме в напрегнатата обстановка в страната. Изборите, новата законодателна и изпълнителна власт досега не успяват да решат задачата да изведат страната от  политическата криза.

След последните избори, за първи път в историята на новата ни демокрация повече от половината от българските граждани останаха непредставени в парламента. По-важното е, че непредставени са най-активните, най-образованите, произвеждащите огромната част от доходите българи, работодателите. Тези хора настояват да бъдат чути, не позволяват да ги лъжат, изискват почтеност и ефективност от политиците, които издържат с плащаните от тях данъци. Арогантните назначения на Станишев и Доган и непрекъснатите скандали на Сидеров и Борисов сринаха авторитета на властта до опасно за страната равнище.

Свидетели сме на такава криза на властта, която е невъзможна в демократична страна. Самата тази криза показва каква е властта. Отсъства публичен диалог. Има пълно разминаване между интересите и очакванията на гражданите и користните цели на политиците. БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ, са колкото далеч от нуждите и исканията на хората, толкова - близки помежду си като поведение в управление и в опозиция. Този драматичен конфликт пълни улиците и площадите вече 10 дни. Никой в изпълнителната и законодателната власт не може да даде отговор на проблемите на хората. Нито една от 4 парламентарни партии не може да посочи решение на кризата. Всичките са еднакво неспособни да управляват. Днес едни ги е страх да управляват, други ги е страх дори да са опозиция.

Демокрацията е признаване на различията и на тази основа диалог, дебат, сблъсък на позиции и изработване на управленски решения. У нас в няма политически диалог. Той е  подменен със скандали. Последните остатъци на приличие, на което бяхме стожери напусна българската политическа сцена. Всички парламентарни партии представляват чужди на гражданите, а и на България интереси и затова нагонът им преследва само властта. Това обяснява реваншизма на СС и Доган и шокиращо нелепите обвинения на ББ за готвено в ареста негово убийство. Виждаме и чуваме само давещи се като глутници политици. Но те няма какво друго да правят, не могат да се държат почтено и въобще не ги интересува как се управлява и как се опонира по демократичен начин.

Всичко това е резултат от дългогодишните опити на ДС чрез политическо и медийно инженерство да отстрани знаещите, можещите и критичните хора извън процеса на взимане на политически решения. На 13 май, изглеждаше, че тези опити успяха. На 14 юни стана ясно, че това е заблуда. Хората не приемат ДС и създадената от нея организирана престъпност да са начело на държавата. Днес те са пред правителството и парламента и показват непримиримост. От 10 дни техният глас е над всичко – ехти в медиите, на площадите, над всяко нелегитимно и съмнително решение управляващите.

Политическа оценка и прогноза.

Нека трезво като политици да оценим случващото се. Какви са политическите възможности на уличните протести? Можаха да свалят Борисов. Могат да свалят днешното правителство, да изгонят парламента. През февруари ГЕРБ, БСП и ДПС категорично изиграха протестиращите, като пратиха обществото на избори и окупираха цялото политическо пространство и това на управляващите и това на опозицията. Утре уличните протести могат да върнат ББ на власт. В другиден могат да го свалят отново заради управленската му безпомощност и вредност. Затворени в тези алтернативи протестите показват, че сме в политическа безизходица.

Какво не могат уличните протести. Не могат да произведат нито едно конкретно политическо решение, на който и да е проблем на гражданите; не могат да променят политическата система в страната; не могат да изведат българите от икономическата и социалната кризи. Всеки очакване, и натоварване на улицата да решава конкретни политически и управленски проблеми ще завърши с провал за протестиращите и победа на мафията. Политическите решения изискват професионализъм, посвещаване на общото благо, способност да се печели доверие и да се носи отговорност. Протестиращите са граждани, а не политици. Обществото е в политически капан, защото всяка негова криза в условия на демокрация се решава с избори. Промяната на Изборния кодекс няма да попречи да бъдат избрани днешните парламентаристи, за да управляват отново.

Да си дадем сметка какво може са очакваме от политиците в парламента и правителството. След провала на тройната коалиция дойде и провала на ГЕРБ в управлението на страната. И двата екипа показаха пълна неспособност да решат, който и да е от въпросите „за хляба“. Със „зрелището“ особено ББ и ЦЦ се справяха по-сръчно. Сега връщането на политиците от тройната коалиция и провалите още в първите им стъпки дестабилизираха политически  страната. Това ще се задълбочава независимо от продължителността на мандата на тяхното управление. Вече сме в период, в който можем да очакваме ескалиране на политическите рискове в нова правителствена и парламентарна криза.

Наблюдателите казват, че не протестират бедни хора. Сигурен съм, че ако политическата нестабилност продължи и ескалира в нова криза, това така ще разбие българската икономика и социални защитни мрежи, че протестиращите днес ще понесат основните щети от катастрофата. След определен срок политическата криза ще предизвика икономическа, финансова и банкова криза в страната. Убеден съм, че протестиращите усещат тези опасности. Усещат, че трябва да се спасява не енергетиката, БДЖ, пенсиите, и ББ от убийство в ареста. Трябва да се спасява българското общество и държава.  

Корените на политическата дестабилизация?

На първо място в спряната модернизация на страната. Но регресът в политическата, социалната и икономическата системи на България се дължи не само на неспособността на управляващите да намерят решения на проблемите от страна. Дължи се, според мен основно, на нежеланието на значителна част от българското общество да промени начина си на живот в положителна, в европейска посока. Дори тези, които станаха собственици на земи и други имоти, и получават от това сериозни доходи, не станаха двигател на промените, и дори не ги защитават. Това разколебава всеки компетентен управляващ да вземе и реализира непопулярни антикризисни решения. У нас изтезават реформаторите. Ние точно заради реформите събрахме ненавистта и злобата на посткомунистическото ни обществото. … Парализиращият управлението страх идва от съпротивата на това общество на западноевропейската модернизация на България.

На второ място следва да си дадем сметка, защо у нас „мафията си има държава“? Защото представителната партийна система на страната не е демократична, а олигархична. Всички днешните ръководства на управляващите и опозиционната партии не само са свързани, те са част от мафията, сред тях са олигарсите. Тяхното политическо поведение отговаря на природата им. То е съвсем просто: „Ти си на власт, аз викам, че крадеш и рекетираш, после аз крада и рекетирам – ти викаш“. За мен тези всичките са наши врагове. Те не са политически опоненти в демократична страна. Затова цялата съпротивителна енергия на ДСБ трябва да бъде насочена срещу тях и да не се разсейва по цели извън тези партийни ръководства.

Наш противник не са техните партийни кариеристи, не са рекетираните банкери и предприемачи. Наш противник не са дори монополистите, а политиците, които им позволяват да злоупотребяват с господстващото си положение. Тези, които позволиха злоупотребите на монополистите и съдействаха страната ни да бъде мафиотизирана, си имат имена. Това са Сакскобургготски, Доган, Първанов, Станишев, Борисов и Цветанов. По отношение на зловещата роля, която играят в грозния политически театър, няма никакво значение дали са аристократи или доносници, комунистическа номенклатура или мутри, турци или българи.

На трето място проблемите в нашата страна се задълбочават от пълната незаинтересованост и от там неадекватност на европейските и атлантически лидери. ЕНП атакуват Станишев и не искат да видят истинското лице на ББ. ПЕС атакуват ББ и не искат да си дадат сметка колко зловеща роля е изиграл, а и сега играе СС. Г-н Барозу казал на парламентарните партии да се разберат помежду си. Та те са се разбрали и от това произтичат нашите беди: преди бяха едните, след това дойдоха другите, след това пак първите и така ще се сменят като Путин и Медведев. Кой мисли, че тези последните двама са нещо различно?

Четвърто, извънпарламентарните партии не се държат като алтернатива на политическото статукво. Предстоящите избори във Варна показват, че едни застават зад БСП, други зад ГЕРБ. Те просто се присламчиха към по познатата им част на варненската олигархия. ДСБ прави изключение и затова нашето общинско ръководство заслужава да бъде приветствано. То избра да подкрепи единствения кандидат извън варненското статукво г-н Чавдар Трифонов.

Оставка на председателя на ДСБ и Националното ръководство.

Ние се провалихме на изборите. Значителна част от нашите привърженици загубиха своята мотивация. Недоверието във възможностите ни да ги представляваме обхвана периферията на избирателите на партията. Неуспяхме в опитите си да обединим тези десни, които си дават сметкане само какво са БСП и Доган, но и какво са ББ и ЦЦ, какво е ГЕРБ. Всичко това са ясни признаци, че сме следвали погрешен политически път, че сме се изолирали по недопустим начин, че сме се отдалечили от десните избиратели, че нашите послания не стигат до тях и, че дори когато стигнат до тях не ние сме убедителните защитници на тези свои позиции. Това, че сме партията, чиито политически позиции са най-често присвоявани от парламентарно представените партии, не е комплимент за нас, а признак на нашата слабост.

Нашите програмни документи отпреди 9-10 години вече се скандират като лозунги от най-активната част на българското общество. Протестиращите виждат мафиотизирането на българската политика, виждат зад фасадата на българската демокрация грозното лице на олигархичната власт. Това не увеличава доверието в ДСБ.

„Защо им дадохте властта?“ - ме питат по улицата. Първо отговарях вие така гласувахте. Но вече се питам защо са толкова настойчиви хората и търся вината в себе си. Може би наистина имам лична вина, защото не съм спрял мафията. Защо тя е на власт? Защото не ни достигнаха сили, умения и енергия, дори специални знания как да противодействаме. Може да сме добри в политиката и в управлението на държавата, в уменията да отстояваме и умножаваме общото благо. Докато се доказвахме на това поле, загубихме друга битка, с друг противник, водена с неполитически и недемократични средства.

Давахме си сметка, че сме много слаби на този фронт и затова възлагахме големи надежди на членството на България в НАТО и ЕС. Те не се оправдаха. Напротив,  определението на Рузвелт за Сомоса, „нашия негодник“ се оказа универсално за евроатлантическия свят. Отделни политически формации и правителства в НАТО и ЕС, подкрепят своите негодници в нашата страна, без да ги интересуват последствията върху нашия живот. Ще бъде напълно погрешно да се споделят илюзии за помощ отвън, докато западните лидери не спрат да третират политически ново присъединените страни като дошли от третия свят. Ние идваме от втория, от комунистическия свят. И не е умно първо да бъдем пращани в третия, за да се присъединим накрая към първия. Трудната задача на ДСБ на всички български демократи е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към нашата вътрешнополитическа реалност. Моето дълбоко убеждение е, че нашите партньори нямат политически код, с който да дешифрират случващото се у нас.    

Националното ръководство и аз самият сме категорично убедени, че трябва да подадем оставка. Грешките, слабостите и заблудите досега са преди всичко моя отговорност. Тази отговорност не трябва да тежи в бъдеще на ДСБ и новото ни ръководство. Това е моето окончателно не само политическо, но и лично решение. Вие трябва да имате свой нов хоризонт за политически действия, да имате възможност за нови решения, да потърсите правилния път към доверието на избирателите.

Предишната десница се разпадна преди изборите от собствената си слабост и от слабост към парите на ББ и ЦЦ. Протестите на хората, новите възможности за формиране на истинска демократична и непримирима към мафията и олигархията реформаторска десница е предизвикателство към ново ръководство на ДСБ, с нова енергия, напълно отдадени на каузата и способни да понесат тежката отговорност.

Политическата дестабилизация на страната няма да бъде преодоляна докато не се създаде  десен реформаторски блок. Той трябва да отвоюва властта от мафията и да я върне на гражданите. Истинската реформаторска десница трябва да върне високите европейски критерии за многопартийна демокрация и почтено служене на хората. И да ги постави  пред искащите да се очистят от мафията партии.

Политическото решение за ДСБ.

Националното ръководство и водачите на листи от ДСБ се събрахме след изборите и с много голямо мнозинство номинирахме Радан Кънев за председател на ДСБ. Сега от името на всички, участвали в номинацията предлагам на Националното събрание да го избере за водач на нашата партия. Той има качества, които обещават да се превърне в такъв. Нека не забравяме, че една част от лидера се събужда в него самия, но с другата го даряват хората със своето доверие и подкрепа.

Какво да се прави ще реши нашето ново ръководство на ДСБ. Ние, говоря от името на напускащите ръководството членове, му даваме своето доверие. Ще го подкрепяме с опита и уменията, които имаме.  Ще му помагаме тогава, когато поиска съвет и помощ и няма да се намесваме в делата му, без негово желание и инициатива. ДСБ ще има истинско, а не поставено ръководство.

Голямото ни преимущество в сегашния политически хаос е, че в нашата партия сме архитектите на българската демокрация и пазарна икономика. Нямахме сили и умения да изградим мечтаната европейска демокрация и конкурентна икономика по нашите проекти и планове. Това, което виждаме сега в отечеството ни, не е  нашата „синя идея“.

Не можахме да сбъднем мечтите си и днес ги завещаваме на новото поколение лидери на ДСБ с вярата, че ще ги постигнат. Ще ги постигнат само ако следват неотстъпно своя път, ако правят нещата по своя неповторим начин. Ние очакваме от тях да бъдат себе си.

Кукловодите искат избори веднага, преди десницата да се е обединила

Богомил Бонев, Фейсбук

Протестите искат оставка на това правителство веднага, без значение кой ще дойде на власт. Когато това е мисленето на привърженици на ГЕРБ нещата са ясни. Когато е искане на хора с десни убеждения, които нямат за цел връщането на герберите на власт, нещата опират до къса памет или тотално объркване на приоритетите. В много случаи протестиращи са хора, които са се родили, когато съучастници на Борисов са натрупвали първоначален капитал. Там липсват изобщо знания.

Защо е важно ГЕРБ никога повече да не се върне на власт.

Смятам ГЕРБ за партия на организираната престъпност. Много свестни хора вътре ще се обидят, но това не се отнася за тях. Борисов е един от рекетьорите на 90-те години, срещу които успяхме да отървем държавата през 1997 г. Той не е просто един от СИК, като този, който беше назначен наскоро за зам.министър. Борисов е от ръководството на СИК. Нека не се лъжем. Групировките на прехода назначиха в легалните си бизнеси много специалисти, които в по-голямата си част вършеха техническа работа, различаваща се от престъпната територия на парите. Тук говорим за тези с бухалките, които пребиваха хората по офиси и магазини и събираха рекета. Говорим за чисто криминални типове, а не за бели якички.

През 97-ма махнахме примката от врата на бизнеса. Изчезнаха лепенките за охрана и застраховане, които всъщност маркираха на кой си длъжен да плащаш 30% данък-мутри. Спряхме "бизнеса" на такива като Борисов в тази сфера. Останаха многото други престъпни бизнеси, но обществото беше отървано от метастазите на рекета. Ще кажат, добре, това е минало, няма честно спечелен първи милион, сега е друго време. Точно тук е грешката. Борисов начело на държавата не можа да измисли нищо по-добро от рекета. Всеки се издига до нивото си на компетентност. Той възроди рекета от 90-те, но вече като държавна политика. Рекетиран беше всеки бизнес, включително най-едрия, както и да е формиран. Борисов ги атакуваше със средствата на държавната принуда, не за да направи мафията бедна, каквато беше нашата стратегия срещу мафията, а за да им вземе бизнеса. И в много случаи това стана. Равносметката за малките и средните фирми е печална. Десетки хиляди фалирали. И те са сред протестиращите сега, но с много повече гняв бяха на протестите през февруари срещу Борисов.

Не одобрявам искането за незабавна оставка на протестите, защото това не би могло да е искане на друг, освен на герберите. Истинското дясно отсъства и протестиращите имат своето "ПРОТИВ", но нямат своето "ЗА". Много хора, търсещи своя представител в парламента, са на улицата. Но без формирана автентична силна десница (защото ГЕРБ не са такива) тези хора служат само за параван за да се върнат рекетьорите на власт. Много от десните са на улицата с убеждението, че само ГЕРБ може да маргинализира БСП и затова го подкрепят. Дълбока заблуда! Горките, забравиха, че ГЕРБ първо маргинализира десницата. Само БСП беше способна да отстрани Борисов от властта и да освободи място за автентичното дясно, което беше изместено от ГЕРБ и задушено от многобройните политически грешки на лидерите си.

Необходимо е малко време, през което бизнесът да вземе глътка въздух от рекета. Кукловодите си дават сметка, че десницата се нуждае от време, за да се организира. И предизвикаха протестите. Абсурдните назначения на Доган са онзи ход на кукловодите, който трябва да разчетете. Ход, чрез който с помощта на протестиращата десница се отнема нейния шанс да се възроди. Отнема се шанса да се появи конкуренция на ГЕРБ. Това той го прави редовно в последните години на всички избори. Спомнете си репликата от с. Кочан, с която качи Борисов на власт. След това му предостави чрез Пеевски пълен медиен комфорт. Нали не сте забравили? Борисов и Доган са истинската задкулисна власт и работят заедно. Жалко, че доста хора се заблуждават и не виждат очевидното. Протестите са полезни, за да не си мисли никой повече, че ще управлява безконтролно. Но самите протести, излезли от контрол, водят до безизходица за десницата. Защото разделението вече не е между десни и леви, а между граждани и мафия.

И гербаджиите не са на страната на гражданите.

Радан – гласът на разума

Иво Беров

Ако Радан влезе в парламента, България няма да е друга.

Същата ще си е.

Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

…

Политиците били лоши, подкупни и крадливи.

Така разправят.

Подобни приказки и обобщения обаче, обикновено помагат тъкмо на тях. На лошите, подкупни и крадливи политици.

Защото когато всички са лоши и подкупни, ти - ако си политик - не си лош подкупен. Ти си като всички.

Но преди всичко това не е вярно.

Не е вярно, че всички политици са лоши, подкупни и крадливи.

Има добри, неподкупни и почтени политици.

Само че те не изпъкват веднага. Не се тикат напред. Не изблъскват с лакти другите. Не се пънат и не се хвалят. Не впечатляват от първия път. Говорят по-тихо. Гласът им по-трудно стига до слушателите. Защото говорят повече на разума, нежели на сърцето им. А до разума се стига по-трудно. Но пък там е същността на човека. Който е преди всичко човек разумен. Или би трябвало да е.

Това е Радан. Гласът на разума.

…

Всичко това може да изглежда отвлечено, неполитическо и несвързано с настръхналото ни битие. Дори нагласено донякъде. Но пък ето нещо съвсем точно, съвсем навременно, съвсем политическо и свързано тъкмо с битие ни. Настръхналото.

Кандидатът за Народен представите и заместник-председател на ДСБ Радан Кънев пръв разбра и предупреди, че дребният, средният и семейният бизнес в България загиват, задушени от монополите. Пръв заговори за това, че този бизнес трябва да бъде защитен и спасен, че трябва да му се помогне, защото той създава работни места, защото е в основата на устойчивото развитие, защото е гръбнакът на демокрацията и защото чрез него може да се преодолее безработицата.

Само че Радан постави тази обществена и политическа задача и предложи решения още преди три години.

Още преди три години, когато всичко цъфтеше и връзваше /особено тиквите, най-вече една/, когато България излизаше окончателно от кризата поне два пъти годишно /по приказките на Симеон Дянков/, когато във всичко посоки се ширеха магистрали / ако имаше още една допълнителна посока и натам щяха да се ширнат/, още когато от екраните на всички телевизори жизнерадостно щракаха ножиците, с които Бойко Борисов режеше ленти за да оповести откриването на разни неща /докато в същото строителните предприятия рухваха едно след друго и десетки хиляди строителни работници губеха поминъка си/. Още тогава Радан Кънев предупреждаваше, че така не бива, че това не е политика и че властта унищожава средния, дребния и семейния бизнес в полза на монополите.

Сега всички за това говорят.

Всички, като се почне от временното правителство на Марин Трайков, та се мине през повечето партии и се стигне до всякакви политолози, социолози и умници, всички повтарят : „Средният, дребният и семейният бизнес трябва да бъдат освободени от гнета на монополите, трябва да им се помогне, трябва да се възстановят и възродят, защото те създават работни места и са гръбнака на икономиката.”

Само че всичките тези правителства, министри, партии и политици започнаха да говорят за тези неща, а партиите започнаха да ги включват в програмите си едва преди четири-пет месеца.

А Радан Кънев заговори за тях още в началото. Още когато правителството на Бойко Борисов реши, че не е необходимо да изплаща задълженията си към фирмите. Още тогава Радан предупреждаваше какво ще се случи и предлагаше решения.

Дори само заради това Радан заслужава да влезе в следващото Народно Събрание.

А и не само заради това.

…

Протестиращите искат политическата класа да бъде изцяло сменена. Само че те не знаят, или са забравили, или не се досещат, че тя беше изцяло сменяна вече няколко пъти. И то по един много живописен начин. Коридорно-ресторантско-кабинетско-салфетски. То ще рече, че съответният партиен водач, или по-скоро вожд, а понякога и кръстник, събираше най-верните си хора /а по някога кАпо или лейтенанти/ в някой ресторант, или в някой кабинет, където започваха да назначават министри и да редят кандидат-депутатски листи. С размяна на доводи от рода на: „Тоя е много наш човек, слагай го първи. Не бе, първа е една от Плевен. Познавам ли я ? Не я познаваш, ама става. И много пари ще даде за изборите. Добре, дай да й запиша името /взима салфетка и записва името й/. А оня, другия защо го забравихме. Завършил е в Англия нещо. Остави, него аз за министър го готвя”

Така се сменя политическата класа. И така се пръкват председатели на парламентарни групи от Плевен и министри от чужбинско.

Съвсем друго е при Радан Кънев.

Съвсем различен е начинът, по който той влезе в политиката.

...

Преди да стане политик /в партия Демократи за Силна България/, Радан участваше в гражданско движение. /Нали днешните протестиращи не си мислят, че гражданските вълнения в България започват от вчера/. Това гражданското движението се наричаше „Диалог”. В общи линии то имаше за цел да отстоява демократичните достижения на България и да се противопостави на тогавашните царско-вождистки увлечения.

Диалозите в тоя „Диалог” не бяха много диалогични /макар и да бяха много по-логични от диалозите на сегашните протестиращи/. Бяха несдържани, често кресливи, всеки имаше какво да каже, бързаше да го каже, искаше да го каже и го казваше, без много да обръща внимание но онова, което думат другите. /То май е така при всички граждански движения и при всички човешки общества /

В такава обстановка Радан Кънев не изпъкна веднага. Той беше от малцината, които слушаха. Които бяха готови да чуят другия и да го разберат.

Но затова пък постепенно хората започнаха да осъзнават, че думите на Радан са премислени. Че когато говори, говори не от суета, а за да върви работа.

Радан притежава и рядко срещаното по нашите краища умение да не се съгласи с нечие мнение и предложение така, че да не обиди никого.

Просто уважава хората. Дори тези, които не са като него, дори тези, които не мислят като него.

В това отношение той е един нужен и незаменим посредник и помирител в едно общество настръхнало от противоречия, непримиримости и омрази.

Това го прави един напълно съвременен политик. Граждански политик. Не водач на стадо. Точно такива от такива има нужда Народното събрание.

…

Името на Радан Кънев не е написано на салфетка в някой ресторант, в някой кабинет, на някой маса и от някой вожд. То е създадено и наложено от самия Радан. Радан Кънев беше приет от членовете на ДСБ не по препоръка на ръководството, а защото работеше с тях. С хората. Работеше скромно, добросъвестно и открито. И не за да се хареса, а да свърши работа. Така премина през всички стъпала на общественото и политическо развитие. Той е точно обратното на ония партийни калинки – депутати и министри, обсъдени на масата на някой ресторант или в мрачните задкулисия на някой кабинет .

…

Почтеност. Нещо от което българския политически живот има въпиюща нужда.

И ако трябва Радан да бъде представен само с една дума, то това е думата.

Почтеност.

Представям си как щабовете и пиарите на разни партии получават задача да очернят Радан. И започва един зор, едно напъване, едно тюхкане и започват едни разправии и пак никакво очерняне няма да се получи. Освен ако не е лъжа. И то прекалено гадна и нагла лъжа.

Просто Радан е почтен човек и толкоз. Никой копче не може да каже срещу него.

…

И тази почтеност е още по-несъмнена, защото е предопределена сякаш. Защото е предавана през поколенията от баща на син.

Разбира се, децата не отговарят за родителите си. Разбира се, родителите не могат да отговарят за децата. Но е добре това, че в семейството Радан от баща на син, от поколение на поколение са предавани обичаи и ценности, които свързват иначе разпиляната, разпокъсана, променлива, противоречива и раздърпана като прососурляк съдба на България в една последователна и устойчива връзка на достойнство и почтеност.

…

Ако злонамерени пиари, или съперници рекат все пак да очернят някак Радан без да лъжат и мамят, могат да споменат за професията му. Радан е адвокат. В тази професия са излезли доста политици – нищо лошо дотук. Освен вицовете за адвокати. Там те всички са лоши. Защото такива ги била правила професията.

При Радан е обратното. Той прави професията по-добра.

…

Ако Радан влезе в парламента България няма да е друга. Същата ще си е. Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

Допълнение : Да, да, знаме „това е предизборна хвалба” – ще кажат мнозина. И ще бъдат прави. И все пак тази хвалба е различна от другите хвалби. Изборните, де. Първо тя е лична. Не е направена по някаква някаква партийна или обществена заръка. За нея си отговарям аз – Иво Беров. Второ – тя е искрена, надявам се, това да си личи. Трето – хвалбите вътре са си съвсем справедливи и заслужени. Даже няма преувеличения. Четвърто – абе в тия напрегнати и меко казано, неприятни времена, май не е зле отвреме навреме да си казваме и хубави неща. Когато си ги мислим и когато са верни. И не само по изборни времена.