Радикални промени в сигурността или следващ "Цветанов" за системата

Петя Владимиров, Дневник.бг, 30 май 2013

Прехвалената ГДБОП, галеното дете на МВР, определяната довчера за ударния отряд за громене на организираната престъпност, преминава в ДАНС. Този е първият законопроект за реформиране в сектора за вътрешния ред и сигурността на новата власт и значението му се подсилва не само от радикалните промени, които предвижда, но и от факта, че един от вносителите му е самият лидер на БСП Сергей Станишев. Законопроектът беше единодушно приет на първо четене в сряда от временната правна комисия на парламента (депутати от ГЕРБ не участват в комисията), а в петък ще бъде гласуван и в зала.

Преминаване на ГДБОП (Главната дирекция за борба с организираната престъпност към МВР) в ДАНС (Държавната агенция за национална сигурност) означава на практика разформироване на ГДБОП. Ако не може да бъде оздравена и превърната в ефективна полицейска служба

Разумни доводи за разформироването на ГДБОП има: "Системата Цветанов" трябва да бъде разградена

Клишето "разграждане на системата" се роди в първите години на прехода, заради необходимостта да бъдат обезвредени механизмите, чрез които функционираше тоталитарният режим и преди всичко неговата репресивна машина. Но както е казал писателят, незаслужена е лошата слава на клишетата, никога не знаеш кога ще ти послужат за най-кратко обобщение  на някоя новооткрита истина.

След идването на власт на ГЕРБ няколко факта трябваше да подскажат на медиите и на опозицията, че от вътрешния министър се подготвя изграждането на мощна система за безконтролно използване на законните лостове на МВР за цели, подчинени на лични и партийни цели чрез концентрация на силова и информационна власт, която да действа под личния негов надзор. Законодателното обезпечаване на целите беше оставено изцяло на него.

Най-напред беше ликвидирано създаденото по препоръка на Брюксел и след поредица осъждания на България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС) и той беше вкаран в политическите релси на парламентарното мнозинство, което безропотно узаконяваше всяка идея на Цветанов. Паралелни промени в законите за МВР и ДАНС - едно от първите законодателни действия на ГЕРБ, беше да се окастри ДАНС от основни правомощия и те да се насочат към ГДБОП под предлог да няма дублиране на оперативно-полицейски функции.

Реформата на Цветанов се сведе всъщност до изграждане на силна ГДБОП, която пое обратно кажи-речи всички правомощия на ДАНС и остави агенцията за украсителна табела на тихия фронт, изпразнена от смисъл, след като й беше отнето правото на собствена агентура, а бяха й оставени аналитичните функции, без да е ясно чия информация (придобита от кого) ще анализира.

Стигна се дотам да не бъдат формулирани в закона функциите на най-важните дирекции на ДАНС   "Контраразузнаване", "Икономическа сигурност" и "Разузнавателна защита на конституционния ред", а да се определят "с акт на Министерския съвет". И нито масово медиите се впечатлиха, нито независимите експерти по сигурността, докато в парламента мнозинството Искра Фидосова на шеметна скорост прокарваше промените. Опозицията дремеше, а сините лидери припяваха, че Станишев като премиер създал и ползвал ДАНС по времето на председателя й Петко Сертов за политически цели (което не се потвърди с факти, дори  доклади от този период за нарушения на министри от Тройната коалиция  сочат обратното), подавайки на Цветанов пропагандни доводи в полза на кръстоносния му поход за смазването на ДАНС.

Дори да беше вярно, че Станишев е използвал ДАНС за политически цели, голямата загадка, която стои и до днес, е

защо новият премиер Борисов не реши да използва агенцията за истинските й законни цели
а остави Цветанов да я обезсмисли, лишавайки себе си като министър-председател от основен лост за борба с високата корупция и най-тежката организирана престъпност, какъвто лост всъщност му беше дал в ръцете законът за ДАНС в тогавашния му вид?

Единствено Йордан Бакалов от "Синята коалиция" обърна внимание, че ГЕРБ отказва да регламентира законодателно и парламентарния контрол.

Така ГДБОП се превърна в служба, натоварена с огромна власт и с неясни реални функции - тя хем трупаше информация подобно на контраразузнавателните служби, хем ловеше и разследваше престъпници, без да достига извън нея обективна информация за нейната ефективност, защото министърът стана ПР-ът на акциите й от екраните на телевизиите. Оттам близо четири години той лично раздаваше правосъдие, обявявайки виновни и невинни, громеше усъмнилите се в неговите доказателства, съобщаваше кога ще се внасят обвинителни актове, посочваше съда за виновник за неблагополучията (вместо да разкрива корумпираните съдии), фаворизираше и героизираше службата и шефа й, големите телевизии го слушаха и гледаха ласкаво, докато скандалите се нижеха и сетивата на хората започнаха да закърняват.

И спряхме да се впечатляваме - дори когато най-високи функционери на ГДБОП обявиха, че онзи Стойчо Стоев в Перник се самоубил в белезници (в тяхно присъствие!). Прокуратурата мълчеше и замазваше гафовете на МВР, само няколко неправителствени организации прошумяваха, а Съюзът на съдиите пишеше храбри мотивирани писма до Висшия съдебен съвет. ВСС, и той като прокуратурата, мълчеше. Но и действаше, назначавайки приятели и протежета на Цветанов на ключови постове и наказвайки онези, които имаха кураж да не се съгласяват с вътрешния министър. Така системата Цветанов

прехвърли пораженията си и върху правосъдната система, развращавайки най-напред нейния върховен управляващ орган

И докато парите на МВР отиваха за все по-впечатляващи доспехи и въоръжения на т. нар. антимафиоти от елитната служба, за да ги видим вечерта по телевизията още по-респектиращи, страховито блъскащи врати, тръшкащи заподозрени, и дори снимащи се да отмарят след добре свършената работа по фотьойлите на претърсваните от тях офиси на организираната престъпност, по селата, където не се и мяркаше полицай, вилнееха необезпокоявано "неорганизираните" бандити. Старци са ограбвани и пребивани за 10 лева, по пътищата на страната нощем рядко минава патрулка - аз лично не съм виждала! Което е направо престъпно на фона на данните на ЕС за 2010 г., че България е страната в Европа с най-голям относителен брой униформени (618 полицаи на 100 хил. българи, при двойно по-малко в Германия например)!

И си течеше безметежно и героично експонирана епохата Цветанов - без последствия за върха на МВР и ГДБОП след нито един скандал. Дори за изтеклите СРС по разработката на шефа на митниците Ваньо Танов - разработка, в която беше подслушван самият премиер, и за която парламентарната анкетна комисия установи, че е заведена без достатъчно законови основания и че на прокуратурата не са докладвани всички данни от приложените СРС. (Разработка, илюстрираща всъщност битката на Цветанов за овладяване и на цялата информация за контрабандните канали - ако решим да бъдем точни за причините за конкретния скандал.) Дори - повтарям - за самоубийството в белезници в Перник и за пълното безхаберие на антимафиотите по отвличането на Мирослава - пак никакви последствия.

Кратък поглед назад към скандалите на прехода с главен участник МВР и специалните служби показва, че те не са затихвали по този начин, което прави уникално управлението на Цветанов (вижте карето в края на текста).

При Цветанов беше друго. Той еднолично обявяваше истината. Затова и управлението му не беше просто възмущаващ стил, а система. Която - да, налага се, да бъде разрушена.

Възстановяване/установяване на нормалност или просто нови интереси

Да бъде възстановена нормалността в сектора за сигурност - така председателят на временната правна комисия Христо Бисеров обобщи смисъла на разформироването на ГДБОП чрез прехвърлянето на всичките й активи и пасиви заедно с личния състав към ДАНС и възлагането на разследващи функции на агенцията. Концентрацията на силова и информационна власт в една структура - ГДБОП, показа, че не се постига резултат, мотивира той промяната.

Под информацията в "Дневник" за приетия от комисията законопроект обаче много читатели запитаха дали сега прехвърлянето на всички правомощия към ДАНС не е пак концентрация на власт.  И дали е случайно, че първата законодателна стъпка на новото управление в сигурността е пак създаването на фаворизирана служба.

Рационални са и въпросите, които зададе на заседанието на комисията Младен Червеняков - че оттук нататък предстои да се мисли за взаимодействието на МВР и ДАНС, за координацията между службите, имащи право да използват СРС, след като самото техническо прилагане, извършвано досега от СДОТО към МВР,  предстои също да се изтегли от вътрешното министерство в самостоятелна агенция.

Аз бих говорила по-скоро за установяване, не за възстановяване на нормалност, тъй като трудно  намирам досега примери за нормална  (несъобразена с политическата конюнктура) работа на специалните служби.

Вътрешните министри винаги са ги превръщали в свои предани оръдия, особено ГДБОП

(изключение прави краткото министерстване на Михаил Миков и това на Христо Данов в началото на 90-те години). И само от личността на министъра - от неговата държавническа отговорност, ако я имаше, оставаше да зависи за какви цели се употребява силовата мощ. А вътрешните министри досега бяха политически лица. За първи път в министеркия  кабинет на МВР влиза неполитическа фигура,или поне сочена за такава, с която без съмнение са съгласувани промените още преди избирането на правителството, а може би и преди изборите.

Ако търся поводи за надежди, те са именно в политическата необвързаност на министъра, поне така изглежда - ако не е измамно впечатлението. Ако говоря за съмнения, те са в традицията на задаващата се кадрова вихрушка на отговорните постове, с която започва работата си всяка нова власт. (И най-вече в неяснотата на актуализираните интереси и лобита и в светлината на оформящите се властови центрове, които ще се проявяват под формата на съвети към новия премиер Орешарски, а  той ще се види принуден за слуша и изпълнява, тъй като самият е твърде далечен от проблематиката.)

Ако в различните областни дирекции на МВР кадровите смени най-вероятно са наложителни (пак заради пожарното предизборно кадруване на Цветанов, за да се подсигури с лично доверени директори), то за ДАНС би било обезпокоително да бъде веднага сменен директорът (докато довършвах този текст той подаде оставка, а  докато си мислех, че е добър тест  дали тя ще бъде приета, се оказа че вече е била подписана).

Не трябваше ли поне веднъж да бъде опитано

да се изгради работеща служба, без да я оглавява "наш (политически) човек"

Можеше поне веднъж да бъде опитано той, директорът прфесионалист, заварен на поста, да си проведе кадровата вихрушка съобразно законовите промени, които е приел за свой дълг да осъществи.

Иначе печатът върху ДАНС е сложен предварително. Печатът от системата "Цветанов". Само че с нов изпълнител. И с неясен вдъхновител.

* * *

Последствия от някои скандали на прехода с участник МВР, които ярко илюстрират разликата със системата "Цветанов"

- През 1995 г. в Седмо столично РПУ беше пребит до смърт 22-годишния Христо Христов. Заради свирепия произвол на редовите полицаи оставка подаде директорът на Националната полиция Иван Димов - паралелно със съдебното дело срещу полицаите.

- През 1996 г. в жк "Люлин" бяха застреляни от престъпници трима полицаи. Заради безхаберието в МВР по организацията на полицейските акции оставка подаде вътрешният министър Любомир Начев.

- През 2000 г. бяха намерени подслушвателни устройства в дома на главния прокурор Никола Филчев. Заради неразборията в гръмналия скандал "Бръмбаргейт"  кой контролира поставянето на СРС оставка подаде главният секретар на МВР Божидар Попов.

- През 2008 г. след мегаскандала, свързан със срещата му с  братя Галеви, бившият вътрешен министър Румен Петков, смятан за един от най-силните хора не само в БСП, но и в държавата, беше принуден да подаде оставка.

- През 2009 г. часове след смъртта на арестанта Пламен Куцаров в полицейския автомобил по време на конвоиране министър Михаил Миков уволни двама шефове от дирекция "Криминална полиция", към която тогава се числеше ГДБОП.   

Надали ще стане чудо с Цветлин Йовчев. МВР и службите няма да оправят държавата. Бизнесът е важен.

Иван Драшков, бивш зам.председател на ДАНС, пред Афера.бг, 28 май 2013

- Добър ден, г-н Драшков. Веселина Томова съм от АФЕРА…

- Аааа, много ми е приятно да Ви чуя. Чета често името си във Вашия сайт…

- Няма лошо.

- Няма лошо, разбира се, но е хубаво като журналист да изслушвате и другата страна по някои неща. Ще ми бъде приятно да Ви видя като дойдете в София… Смятам, че не е лошо да си поговорим очи в очи.

- Разбира се, ще се срещнем непременно, ще Ви се обадя.

- Ще се радвам.

- Как коментирате кандидатурата на Цветлин Йовчев като министър на вътрешните работи?

- В какъв аспект?

- Изобщо… като кандидатура на вътрешен министър. 

- Човекът е вещ в областта на сигурността, с ръководен капацитет, много интелигентен. Сега, дали точно в МВР ще успее да приложи знанията си и ръководния си опит, времето ще покаже.

- Много подозрително ми се струва, че всички от всякакви страни го величаят като изключителен спец. Само той ли е спец в България?

- Е, сигурно има и други. Не мога да кажа, че само той е спец. в България…

- Много е подозрително това единодушие от различни кръгове помежду си, както и от различни политици…

- Вижте сега, когато човек не е ничий се получава така. Аз съм го изпитал на гърба си. Когато човек не е конкретно обвързан с определена политическа сила или всички са срещу него, или всички са за него до момента, в който някой не прецени, че с нещо не им е угодил.

- Добре, но той /б.а. Цветлин Йовчев/ беше много ярко обвързан с ГЕРБ?

- Е, не бих казал, не бих казал. Ами вижте му биографията кога е започнал, кога каква длъжност е заемал. Не бих казал, че обвързан силно с ГЕРБ.

- Докато ГЕРБ бяха на власт, той все пак беше толериран и избран за шеф на ДАНС от Бойко Борисов… Звучи противоречиво, Цветлин Йовчев беше избран от Бойко Борисов за шеф на ДАНС и сега от него се иска, такава поне е заявката от Станишев и Орешарски, да разчиства политиката на Цветанов и Борисов в МВР. Няма ли някакво противоречие?

- Дали да изчиства политиката на Цветанов и Борисов, или да се опита да преструктурира по-съвременно МВР, е друго… Защото това, което е в момента в МВР не е само политика на Цветанов и Борисов, защото реално погледнато те кой знае какво не са преструктурирали. Кадрите и методите е едно, структурите са друго, така че в никой случай не може да се каже, че е човек на ГЕРБ. Защо смятате пък, че ГЕРБ непременно е решило да сложи на ДАНС свой човек? Някой път партиите предпочитат да не слагат свой човек на такива рискови места, за да не носят цялата отговорност.

- Вие можете ли да допуснете, че Бойко Борисов няма да сложи баш на ДАНС НЕ свой човек?

- Мога, разбира се. Ако е сигурен, че този човек не играе с никой друг, защо да не сложи един неутрален човек, защото ако сложи много свой човек, пък ще е укорим, че е сложил негов човек.

- Еее, Вие много го надценявате Бойко Борисов като интелигентна фигура! Просто ме изумявате, г-н Драшков!

- Не в това е въпроса. Въпросът е, че се правят различни анализи…

- Разбира се, Вие го познавате, той е Ваш човек, така да се каже… 

- Познавам го от 20 години /б.а. – Цветлин Йовчев/ и мога да Ви кажа, че не е партиен човек.

- Това дали е партиен или не, не ме впечатлява особено. Аз съдя от това какво е направил досега Цветлин Йовчев… Досега не съм чула нещо да е направил Цветлин Йовчев, нито като шеф на ДАНС, а сега като бъдещ шеф на МВР нямам кой знае какви очаквания нещо да направи. Аз нищо не съм видяла, освен едно безумно обезличаване на ДАНС, да не говорим за вътрешните гафове и задкулисия, които така и не са излезли наяве.

- От тая гледна точка ако поразсъждаваме, то пък кой какво ли е направил и на друго място, това е друга тема. Виждате в какво време живеем.

- Е, да де, ама вие нали затова бяхте сложени там – да оправяте времето и националната сигурност. Какво стана? Нищо не оправихте!

- Когато имаме възможност да се срещнем, ще Ви разкажа много неща за ДАНС от моята гледна точка и ще видите, че за много неща съм прав. Много е сложно всичко. Нещата са сложни още от създаването на ДАНС. ДАНС беше замислено като много хубаво нещо, но не беше създадено както трябва.

- Вие нали имахте възможността да го оправите? 

- Не, нямахме възможността да го оправим. Казвам Ви, ето аз съм юрист – не може, когато създадоха ДАНС на първо място да положат задачите – аз помня наизуст мотивите, с които се създаде ДАНС – да демонстрираме пред нашите европейски и натовски партньори воля и категорично решение за борба с организираната престъпност и корупцията. Създадоха ДАНС и тогава аз във Вътрешната комисия, и г-н Сертов беше, им казах: „Абе, вижте бе, хора, как може две контраразузнавателни служби да се борят с престъпността без да им дадете процесуалните средства в ръцете. Как да се бориш с организирана престъпност и корупция след като нямаш процесуални правомощия?” Не се прие тогава и ние станахме – тоя рекъл, оня казал, и дотам. Събираме, събираме, нали знаете нашата работа, познавате я, почваме тоя рекъл, оня казал, оттук оттам информация и в един момент стигаме дотам, че имаме някакви данни и…

- И нямате разрешение от прокурор…

- Не че нямаме разрешение. Ние повече нищо не можем да правим и ги предаваме данните на компетентните служби – МВР, следствието, ГДБОП. И ние викаме – БОП-а нищо не прави по нащата информация, БОП-а викат – информацията на ДАНС за нищо не става… И така…

- Имате ли надежда, че нещо ще направи Цветлин Йовчев за това, което се изисква от него, защото той отива там с поставена задача?

- Ще ми се да има успех. Кой знае какви огромни очаквания… Не, че той не е подготвен за това, просто ситуацията е такава, че надали, че чудо ще стане, но се надявам все пак някакво начало да се постави.

- Станишев твърди, че от Цветлин Йовчев ще се иска разчистване на МВР от режима на Цветанов. Ще има ли воля точно Цветлин Йовчев да го направи това? 

- Надявам се, че той ще направи интелигентно всички възможни стъпки за евентуални структурни и други промени. За другите неща, честно да Ви кажа, не мога да взема отношение, защото те са преекспонирани.

- Жаргонно да се изразя – ехалето обаче това очаква! Изключително високи са очакванията по отношение на вътрешния министър…

- То и към другите министри очакванията са големи. Въпросът е, че държавата ни все пак е в трудна ситуация и да се постави някакво начало… Поне да започнат да се оправят нещата, те, че няма да се оправят сега, няма. Даже аз мисля, че ни трябват поне десетина години реанимация, защото в икономическо и всяко друго едно отношение сме много зле. Няма какво да се лъжем. Но има една друга истина. Не могат да разберат много хора, че службите и МВР няма да оправят държавата. Бизнесът ще оправи държавата и затова нека повече върху бизнеса да се съсредоточат. МВР и службите трябва да са някакъв коректив да не се правят глупости и да не се правят удари под кръста в държавата. Другото е въпрос на бизнес. МВР и службите са консуматори, те не носят никакъв продукт в държавата. Всеки вика МВР, МВР… Какво да направи МВР, ще оправи държавата?

- Ама вижте докъде я докарахме с това МВР на Цветанов! Няма как да ме излъжете, Вие знаете много добре за какви висша корупция става дума, за каква контрабанда и какви чудеса, и за какво крадене. Това МВР за какво е, аджеба? И тая ДАНС? 

- Това ми е мисълта. Нека да се въведат интелигентни европейски правила. Без да защитавам който и да е, мисля, че малко се преекспонира всичко в толкова тежък вариант, защото българинът иска всичко да се оправи за месеци, за година, за две. Не може да стане тая работа.

- Ами чакаме години наред и нищо не може да се оправи, защото едни и същи се въртят по високите етажи на властта. Как да стане?! 

- Ами и ний сме си виновни.

- Така е. Последно искам да Ви питам – защо Цветлин Йовчев беше принуден да си подаде оставката като шеф на ДАНС?

- Така се напрегнаха нещата дали е изтекло оттук, дали е изтекло оттам /б.а. – става дума за записите с Мишо Бирата/ и човекът има силно развито чувство за достойнство, и след като видя, че няма решение твърдо и пада някакво сериозно съмнение върху службата, той реши да направи тази крачка. Тогава си говорих с него и аз бях против той да я прави тази крачка, защото за мен когато човек си подава оставката признава все едно, че го е направил…

- Остана съмнение, че е подадена оставката под натиска на Борисов.

- Мисля, че нямаше натиск. Даже аз тогава му предложих, все пак той е по-младият, по-переспективният, викам му – дай, аз ще си подам оставката… Трябваше да има изкупителна жертва. Но той така реши, пък и по този начин да се опита да помогне да се затвори скандала, може би. И то наистина тогава така се случи. В момента, в който той си подаде оставката, Вие видяхте, че бързо темата като че ли мина на заден план.

- Вие, г-н Драшков, контактувате ли с Бойко Борисов? Дали Цветлин Йовчев контактува с Бойко Борисов?

- Е, не знам това нещо. Аз от време на време се чувам с г-н Борисов.

- Той съветва ли се с Вас, г-н Драшков?

- /смее се/ Скоро не сме се чували.

- Благодаря Ви, г-н Драшков. Знам, че вие от службите няма как да кажете всичко онова, което ми се иска, но съм длъжна да опитам…

- Аз чета АФЕРА и Вашите неща. Вие журналистите търсите горещите новини и следи, но има неща, които и да ги кажем няма да помогнат на никого, а само ще навредят. И на държавата ще навредят. Няма смисъл. Все пак отговорност трябва да има. Ако биха помогнали с нещо, с удоволствие, но като знаем, че няма да помогнат и ще навредят, за какво да си слагаме тоя грях душата?

В държавата ще се оперира тумор, а хората мислят, че е апандисит

Андрей Райчев пред в."24 часа", 22 май 2013

- Г-н Райчев, оптимист ли сте, или не след парламентарните избори и всички ходове на политиците след тях?

- Оптимист съм за бъдещето, защото българският народ изхвърли от ръководството на страната не толкова ГЕРБ - защото ГЕРБ има 1 милион избиратели, колкото едно
раково образувание в МВР и ръководството на държавата - тепърва ще видим размерите му. ГЕРБ не беше опасен за държавата като политика, защото това беше една пасивна политика, дълга 4-годишна реакция на гасене на пожари. Който иска пари - получава пари, който има проблем - на място нещо се прави да не го боли в момента. Разбира се, всичко това отлага въпросите, но аз не съм сигурен, че България има възможност да прави нещо повече от това.

- Как така?

- Анализът на нашата съдба от началото на века насам показва, че има един- единствен решаващ и главен фактор, който обуславя икономическото положение на страната - инвестициите. Почти независимо от вътрешната си политика България преди всичко зависи от това колко чужди инвестиции идват тук. Когато на власт беше тройната коалиция, идваха 5-6-7 милиарда годишно и икономиката растеше с 5-6-7% годишно. В периоди като последните години, когато не заради последното правителство, а заради ситуацията в Европа, инвестиции практически няма, икономиката практически не расте. Ние нито измисляме нещо ново, нито увеличаваме кой знае колко труда си, нито получаваме наследство - това са начините човек или страна да забогатява.

Остават чуждите инвестиции, а те зависят от обстановката в света и най вече в Европа. В същото време капитализмът е машина за неравенство, така че когато страната не расте, мнозинството потъва и съответно реагира. Така че с ГЕРБ България изкара 4 години в един сън, че правим нещо, а всъщност нищо не правим, но не мисля че кой знае какво можеше да се направи. Но паралелно се развиха няколко заболявания, които са резултат от управлението на ГЕРБ. Главното са монополите, но по това не се различаваме от повечето страни от Източна Европа с изключение на Полша. Развихме обаче една опасна местна болест - трупането на паралелен център на власт с похвати като на Държавна сигурност, подслушване, следене, събиране на материали за опонентите и т.н.

Те до такава степен се разраснаха, че включвам към същото заболяване опитите за фалшификация на изборите. Този паралелен център се почувства толкова всевластен, че реши, че може да се възпроизвежда и през народния вот. Дълбоко съм убеден, че замисъл за фалшификация имаше, не знам до каква степен осъществен. Това е смъртоносна болест - убива демокрацията. Ако сега съм оптимист, то е в смисъл, че българите категорично отстраниха това от власт. Друг е въпросът, че те взеха властта
на ГЕРБ, но не я дадоха на БСП.

Когато БСП състави правителство, а натам вървят нещата, тя трябва много ясно да си даде сметка за ограниченията на тази власт. Народът я е пуснал да свърши бързата работа, но не мисля, че е поръчал тази власт задълго.

- И какъв е изводът за едно управление на БСП?
- Енергичност. Мисля, че Орешарски ще получи мандата и ще състави правителство и първото, което ще гледат хората, е това. Ако има бързи и ясни резултати, макар и неголеми, може би народът ще поосмисли и ще ги остави на власт. Ако не, ще ги помоли да напуснат. Във всеки случай трябва да направят операцията по изчистване на въпросния тумор.

- Но протестите не бяха за това.
- Народът не мисли, че страната е болна от това, не смята, че подслушванията и паралелният властови център са нещо кой зне колко опасно. Лекарите се го открили, смятат да го режат, но народът не е отишъл за това в болницата. Боли го апандиситът, при това много, и трябва спешна операция. Друг е въпросът, че лекарите са го уведомили, че първо трябва да отстранят другото.

- Ако имаме програмно правителство, каква според вас трябва да е програмата му и за колко време?

- Доколкото разбирам, Станишев е предложил 3 варианта на тези, с които разговаря, и това е много разумно - 100-дневен, 1-годишен и 4-годишен период. За колко време ще получи програмно правителство властта, зависи не толкова от БСП, а от нейните поддръжници. Струва ми се, че всички са склонни да поддържат БСП в частта да ликвидират паралелния властови център в МВР. Той е опасен и за България, и за всяка партия. Аз твърдя, че едногодишният период е най-разумен, и да организираме държавата така, че да имаме избори през май 2014 г. не само за Европейски парламент, а и за български. Разбира се това много зависи от потенциалните съюзници, т.е. от ДПС и “Атака”. По-точно временни съюзници, защото ДПС е много по-дясна от БСП партия, а “Атака” е много по-лява.

- Възможен ли е изобщо такъв съюз за подкрепа?

- Пожарът гори, действа едно МВР, което прави секретни операции. Това навежда на мисълта, че те ще се съюзят поне да разчистят бързо тази работа, а не да провеждат избори в условия на доминация на Б отбора на ГЕРБ - с техни шефове на полицията и т.н. Впрочем президентът проявява национална отговорност в момента, като ускорява максимално процеса на възникване на някакво правителство, тъй като от 6 месеца държавата практически няма активна стратегия на управление. Доколкото разбирам президентът се надява до средата на юни най-късно новото правителство да бъде съставено. Ако не беше тази негова позиция, можеше да получим допълнителна криза, тъй като г-н Борисов по свой класически начин успя да извърши отвличащи вниманието маневри.

- Искането за касиране на вота ли имате предвид?

- Това е хватка, с която успява да създаде много ярка метафора, за да замести реалния проблем. Това се случи веднъж, когато той падна от власт и вместо да обсъждаме този въпрос, обсъждахме как Доган се опитал да го убие преди време, след като Борисов изрови нещо съвършено старо и несъстоятелно. По-късно, когато го хванаха със съдебни дела, които не му се полага да държи в ръцете, той създаде една метафора за пикнята - съжалявам, но цитирам нашия бивш-министър председател - и много дълго
обсъждахме пикае ли човек сутрин, вместо да обсъждаме, незаконното поведение.

Сега не обсъждаме, че ГЕРБ е в пълна изолация и неговите противници създават коалиция “Ориент експрес” - цитирам Румяна Коларова. За тези, които не са любители на Агата Кристи, това е история за убийство във влак, където всички пътници се оказват замесени. Вместо изключителния факт, че ГЕРБ е в изолация и всички искат да се разправят политически с него, и това успя да съюзи, Боже мой, “Атак” и ДПС - постижение ала Хитлер, който успя да съюзи Англия, Русия и Америка, вместо това обсъждаме касиране на изборите, което е абсурдно. Нито могат да бъдат касирани, нито има значение, защото касирането заема период от близо 1 г. Това е типичен фойерверк на Борисов, той хвърля димка. По този начин печели време - най-важния фактор за него.

- Сценарият, в който ГЕРБ е в изолация, не вещае ли двуполюсен модел и изостряне на напрежението.

- Полюс означава някой, който може сам да вземе цялата власт. Във всички случаи
ГЕРБ не са полюс, защото са в заход - тях ги чака не само изолация, но и тежки дни. Мисля, че те ще станат партия с размер половин милион избиратели, тъй като допускам, че харизмата на г-н Борисов ще продължи да работи за някои хора. Но има огромно място за възникване на нови партии - още по-голямо, отколкото през февруари.

- Вдясно ли?

- В радикално. А БСП с този много добър резултат на Станишев пак не набира милион избиратели, което означава, че в обозримо бъдеще БСП няма да може да управлява сама. Тоест по-скоро имаме неполюсен модел.

- Тогава какво е бъдещето на политическия живот у нас?
- Вървим към тотална смяна на поколенията в политиката. Хората, родени след 1970 г., идват на власт. Стабилизация ще получим, когато тези хора формират своите политически отношения така, че да имаме някакъв модел. А нашето поколение, хората, родени преди 1965 г., ще отпадне от политиката.

- Програмата “Орешарски” изисква пари - откъде ще се вземат?

- Това е всъщност трагизмът на ситуацията след Борисов - той падна от власт, защото престана да е в състояние да дава пари на всички. В началото беше като Дядо Мраз, раздаваше и раздаваше, и когато това стана невъзможно, стана беля. Той обучи всички слоеве, че протестът води до това да ти дадат нещо. В повечето случаи им даваше по-скоро дъвчащ бонбон, отколкото реални калории, но все нещо даваше. Не мисля, че България е в ситуация да раздава в момента. Тя е в ситуация да направи онова, с което Борисов трябваше да започне - да реформира цели области. Ние живеем в страна, в която има 6 мелници, 25 банки и 50 вуза. Това не може да продължи.

- Ако съдите по досегашните действия на главния прокурор Сотир Цацаров, какво бъдеще на прокуратурата виждате?

- Г-н Цацаров просто трябва да продължи да прави това, което прави. Изведнъж се оказа, че може би си имаме прокуратура, което е изненада, защото смятахме, че си нямаме прокуратура. Аз съм убеден, че ще получи масова подкрепа от хората, защото една държава има нужда от прокурор. И защото, като си отвори устата, сме сигурни, че не защитава някаква страна със задкулисни договорки. Има нужда от разчистване на авгиевите обори, които е наследил, но това не трябва да става веднага, а полека-лека.

МВР чака вятъра на промяната

Силовото ведомство е в ступор, никой не поема рискове

в.Преса, 6 май 2013

МВР, любимата играчка на тандема Борисов - Цветанов, в момента е в отчайваща форма, подобно на футболист от „елитен“ клуб в България. Няма сили да изиграе добър мач и предпочита да почива на резервната скамейка. Причината е слабият треньор, ръководил МВР през последните три години и половина. Той наблягаше на силовата подготовка, а майсторлъкът и техниката останаха на заден план. След изборите ведомството няма и треньор, а в обозримото бъдеще такъв не се очертава с оглед на ситуацията след изборите и очерталия 

се ялов парламент.

Какво става в министерството, призвано да следи за вътрешната сигурност след ерата „Цветанов“? Останаха ли сили в силовото министерство, които да борят бандитизма? Загубиха ли мотивация и редовите ченгета? Има ли сътресения, откакто на поста е служебният министър Петя Първанова? Цари ли страх? Или пък безвластие? Има от всичко по малко, твърдят полицаи, които по обясними причини не искат да излизат с имената си.

Промени под натиск

Ситуацията в момента в силовото ведомство напомня тази след Великден 2008 г., когато министър Румен Петков подаде оставка. След него това стори и главният секретар ген. Валентин Петров в грандиозния скандал, пак тръгнал от пуснати в медиите СРС и разработки на службите. Той започна с ареста на заместник-шефа на ГДБОП Иван Иванов-Иван Рилски.

В следващата година до изборите през лятото на 2009 г. новият шеф на МВР Михаил Миков разпердушини ГДБОП, правейки службата дирекция в полицията. За да не избухне нов скандал, Миков не подписа почти нито един официален документ, включително правилника за приложения на Закона за МВР.

Сега е същото при управлението на Петя Първанова, твърдят редовите полицаи. Самата служебна министърка още след поемането на поста обяви категорично, че няма да променя нищо и няма да сменя никого в МВР. Наложи се да го прави под прокурорски натиск.

Без уши и без очи

Бяха отстранени ключови началници, все хора на бившия министър Цветанов. Първо си отиде Сергей Кацаров, бивш антимафиот, после шеф на добилата печална слава служба СДОТО - ушите на МВР. Последва го кумецът на Цветанов Станимир Флоров заради дело за корупция в особено големи размери.
Хора от кухнята на вътрешното министерство твърдят, че предложението за назначаването на Първанова за министър е натрапено на президента от Цветанов и от главния секретар Калин Георгиев. Идеята била в сградата на ул. „Шести септември“ без Цветанов да се работи по „цветановски“. Прокуратурата обаче обърка картите и раздаването им.

В момента и двете секретни и най-важни служби във вътрешното ведомство са блокирани. Никой от началниците - от шеф на отдел нагоре, не желае да поема рискове. Няма мащабни операции срещу организираната престъпност освен такива по международни поръчки и в изпълнение на европейски заповеди за арест, научи „Преса“ от антимафиоти (виж карето).

В СДОТО първо прибраха колите подслушвачи, които са спрени от движение до второ нареждане по заповед отгоре. Официалната причина - планова профилактика. След това слухтенето почти спря.

Временен началник на дирекцията стана Володя Пармаков, един от най-големите експерти в МВР по взривовете. Пармаков, който няма нищо общо с подслушвачите, е избран като най-старши след отстраняването на Кацаров и Радко Отвертката.

Няма гръмки медийни изяви

„По цял ден стоим по кабинетите и нищо не правим. Чакаме нови разпореждания и новата наредба за използване на СРС. Носят се слухове за разформироване на СДОТО и уволнение поне на половината служители. Хората са притеснени и не знаят какво да правят“, коментира човек от суперсекретната служба.

Прокуратурата в лицето на новия главен прокурор Сотир Цацаров пресече още един „цветановски“ почин за работа. Той забрани на полицаите, и най-вече на техните началници, да се изказват по висящи досъдебни производства и разследвания.

В ерата на предишния МВР шеф бяхме свикнали до втръсване да го виждаме по новините още от ранна утрин да разправя за поредната операция, и най-важното - да раздава присъди. Тогава се действаше под лозунга „акция - картинка“, заради което ведомството се сдоби с  прозвището „МВР пикчърс“.
На тази практика се сложи край. Сега националният ефир не прожектира полицейските акции. „Това, че никой не излиза по медиите да съобщава за оперициите, не означава, че не работим“, сподели вчера синдикален лидер, станал известен заради конфронтациите си с Цветанов.

Преглед на съобщенията на пресцентъра на МВР за последните месеци от ерата „Първанова“ показва, че се работи предимно срещу „дребни риби“. Няма реализации срещу дедесари, лихвари, мощни наркогрупи, контрабандисти и т.н. Не вярваме източването на милиони от ДДС, прекарването на тирове с незаконни цигари през границите, разпрострастраняването на хероин на децата около училищата да са спрели след оттеглянето на кабинета „Борисов“. По-логично изглежда точно обратното, защото, когато държавата се тресе от скандали, политиците се замерят с компромати и прочие мръсотии, мафията става силна.

Разклатено доверие

Последните скандали около МВР нанесоха сериозен удар върху образа му. Той е разклатен, доверието в МВР - също. Как се отразява това на онези 54 000 служители, които ловят грабители, крадци, изнасилвачи, убийци? Повечето от тях не са като министрите, те в най-добрия случай остават в МВР четири години. Редовите служители са хора, които градят кариера, отдадени на професията. Обидени са от политическото говорене, от което излиза, че в това министерство като цяло работят шайка престъпници. Полицаите вече не искат само по-високи възнаграждения, хубави униформи и заплащане на извънредния труд. Те искат да ги оставят на спокойствие да си вършат работата.

„Ние сме деполитизирани. Защо винаги ни вкарват в политически игри?“ - питат риторично точно тези служители на реда. 

Истината е, че вътрешното министерство никога не е било независимо от политическото статукво. И няма как да е другояче, след като шефът на това ведомство винаги е политическо лице. В този ред на мисли закономерно идва и отговорът защо спецслужбите сега са в ступор. Всички са застинали и чакат накъде ще задуха вятърът на промяната.

„ Много директори на служби държаха портретите на Бойко Борисов на бюрата си, но същите държаха там и други портрети по-рано. В МВР се знае едно: дойде ли нов министър - започва смяна на всички, от шефове на служби, през полицейски директори в провинцията до началници на РПУ“, обобщава ситуацията редови полицай.

В ГДБОП треперят от уволнения

„Парализираме сме. Флоров беше шеф на място. Е, малко лош понякога, но вземаше решения, не беше страхлив. Каквото е трябвало да направи, го е правил, за да можем да си свършим работата. Ако трябва, ще се обади на главния прокурор, за да форсира нещата“, призна антимафиот за нещата от кухнята на службата. И продължи: „Сега всички са в изчаквателна позиция. Има страх. Ето, наскоро работехме по група, подозирана в незаконни финансови операции. Там излезе името на известен бизнесмен. Докладвахме, а шефът (и.д. директор на ГДБОП Валентин Трифонов - б.р.) вика: Абе, какво сега ще се занимавате с този. Оставете го“. „Ето, за това става дума“, обясни нашият събеседник. Той не желае да коментира подозренията за Флоров, че е корумпиран. „Познавам го като шеф, за другото не знам“, добави спецченгето.

Друг негов колега пък е щастлив от отстраняването на Флоров, тъй като по негово време се работело само поръчково, ударите били само срещу неудобни на властта. Но и този спецполицай признава, че като цяло общата атмосфера в държавата генерира напрежение и в неговата служба.

В момента много папки чакат решения, резолюция, подпис. Но мнозина шефове на служби и дирекции са нерешителни.

Най-довереният човек на Флоров в службата - заместникът му Валентин Цоновски, е пратен в отпуск. Според запознати това е станало веднага след като Флоров освободи кабинета си в сградата на бул. „Цариградско шосе“ по искане на прокуратурата.

Цоновски стана печално известен с факта, че пред очите му се застреля основният обвиняем за убийството на 17-годишната Мирослава от Перник Стойчо Стоев-Чочо.

Цоновски бе възхваляван от някои медии като голям спец по отвличанията, но странно липсваше по време на драмата на семейството на Евелин Банев-Брендо, чиято дъщеричка Лора бе отвлечена пред дома. Оказа се, че след като семейството плати 500 000 евро откуп. Сагата с щастливата развръзка с Лара бе наблюдавана от МВР отстрани.

Както разказва пред „Преса“ шефът на Института по психология на МВР Неделчо Стойчев, никой от семейството на момичето не е търсил съдействието на вътрешното министерство. Това не говори добре за имиджа на ведомството.

В ГДБОП - службата, наричана „преторианската гвардия на Цветанов“, цари страх от уволнения.

Неофициално се говори, че ако Флоров не се върне като директор, новото правителство ще направи сериозна чистка в службата и ще бъдат махнати всички началници от шеф на отдел нагоре.

Антимафиотите очакват ефекта на доминото - окончателното махане на Флоров означава край за кариерата в МВР на заместника му Валентин Цоновски, както и за Пламен Йоцов, в момента началник на сектор „Наркотрафик“. Йоцов бе другият антимафиот, споменат в разследването за корупция „Араби“ на контраразузнаването. В него се твърдеше, че двамата получавали пари от наркотрафиканти. Флоров бе отстранен, но странно защо Йоцов - не.

Най-вероятно с поста си ще се раздели и сегашният и.д. началник Валентин Трифонов. Бившият шеф на отдел „Оперативни реализации“ (проникване и задържане на престъпници) в ГДБОП бе назначен за заместник-шеф на службата още по времето на Румен Петков и остана след това и при Флоров. Подчинените му го определят като „човек на всяка власт и удобен за началниците“.

Сред антимафиотите пълзи и друг слух, че следващите управляващи могат отново да смачкат дирекцията и да я направят едва ли не отдел към Криминалната полиция. Към заника на стремителната си кариера в МВР върви и главният секретар Калин Георгиев.

Специалистът по руски език, бивш разузнавач и контраразузнавач от Пловдив, обяви наскоро, че вече не му е интересно да работи в министерството.

Саботажът в Костинброд

Скандалът с 370 000 бюлетини, намерени в печатницата в Костинброд ,лепна още едно петно върху вътрешното министерство.

Оказа се, че прокуратурата е разпоредила разследването на случая да бъде поето от ДАНС заради пасивната съпротива на МВР.

На искането за съдействие от там учтиво пожелали на прокурорите „успешна акция“.

В най-новата ни история няма друг подобен случай. А след акцията в Костинброд бяха пратени жандармеристи да пазят отвън, МВР отново бе игнорирано.

Министър Първанова и главният секретар Калин Георгиев успяха само да обяснят, че полицията е „съдействала“ на разследването.

След Костинброд лъсна истината, че отношенията между прокуратурата и МВР не са никак безоблачни. Това е третият скандал в последните месеци, в който вътрешното министерство гледа отстрани, защото обвинителите съзнателно ги игнорират заради съмнения за пристрастност и „цецовизъм“.

Първият бе аферата с незаконното подслушване, където прокуратурата извика експерти от БАН, които да проверят кечърите. Специалисти от БАН, пак по искане на обвинителите,  трябва да кажат автентичен ли е записът от разговора в Банкя между Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов, който взриви държавата преди изборите.

Нищо чудно в по-късен етап на разследването за бюлетините в Костинброд някой началник от МВР да бъде привикан от прокуратурата за разпит и после да бъде отстранен, което допълнително ще разклати министерството, прогнозираха експерти.

Неговата борба

Любослава Русева, Хроно-синкластичен инфандибулум


Една приятелка се пошегува, че в края на миналата година имала страхотна идея за оправянето на България, но я забравила, и затова щяла да помоли Цветан Цветанов да й даде записите от декември.

Друг приятел си купи тефтерче, в което започна да събира вицове за подслушване, и през час ми звъни, за да се кикотим. Повечето са от 2011 г., когато се появиха първите флашки със записани разговори, но продължават да са актуални:

“За да проверите вашата сметка, натиснете 1. За връзка с оператор натиснете 2. За връзка с Цветан Цветанов няма нужда да натискате нищо.”

“Жена на министър набира телефона му. Отговаря автоматичен сигнал и записано съобщение: Поради проблеми с бюджета на МВР в момента не ви подслушваме. Обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас!”

Същият приятел е сложил на стената си във „Фейсбук“ вече брадясал, но иначе чудесен колаж - върху екрана на мобилен телефон пише „Имате три пропуснати подслушвания“. Оня ден, гледам, е обогатил колекцията и с карикатура на Чавдар Николов: „цвидетелят“ Цветанов се кълне, че ще казва истината и само истината, положил лявата си ръка върху... „Винету“, полицейска палка и отвертка.

„Неведнъж смехът е бил разглеждан като признак на човешкото“ - така започва предговорът на Исак Паси към книгата му „Смешното“ (1972 г.). Преди години професорът ни обясняваше, че за да запазят нормалността си в ненормални времена, хората развиват удивителна способност да се шегуват. Понеже смехът е форма на свобода, пародията и сатирата процъфтяват тъкмо в условията на авторитарни режими.

Исак Паси беше толкова умен и ерудиран човек, че като студенти му вярвахме безрезервно. С едно изключение: мнозина се усъмнихме, когато ни разказваше за някой си Виктор Франкъл (представяте ли си за каква ограниченост ставаше дума!), който писал, че в Освиенцим първата реакция на концлагеристите била да видят смешната страна на ситуацията.

Е, това е прекалено, мислехме си ние. И чак по-късно, когато прочетохме „Човекът в търсене на смисъл“, разбрахме какво е имал предвид професорът по неврология и психиатрия във Виенския университет. „На човека може да се отнеме всичко, освен едно - последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства“. Всякакви, дори най-безнадеждните. Онези, които избрали да запазят нормалността и усещането си за достойнство, реагирайки на безпределния ужас с ирония, имали по-голям шанс да оцелеят.

Изборът на моите приятели да се шегуват също е стратегия за спасение. План за евакуация на последните останки от смисъл все още да са тук. Смехотерапията е техният начин да запазят разсъдъка си, когато вече е отпаднало и последното съмнение какво патологично явление се е било разположило на върха на държавата, за да взима решения за живота им.

Защото „ЦецOFFгейт” не е просто поредният скандал, а диагноза. Незаконното подслушване от страна на МВР, за което прокуратурата потвърди, е симптом за тежко самозабравяне. Въпреки че срещу бившия силов министър не бяха намерени преки доказателства да е нареждал следенето и слухтенето, е съвършено ясно, че по времето на Цветанов институцията се е превърнала в средство за лична употреба. По-лошото: в ръцете на човек с манталитета на Лаврентий Берия е била концентрирана извънредно много власт под формата на информация.

Фактът, че Големият брат продължава да председателства предизборния щаб на доскоро управлявалата ни партия, казва достатъчно с какви файлове е подсигурил политическата си кариера. От него е станал зависим широк кръг от хора, включително началникът му – обстоятелство, което обяснява защо последният го защитава. Както казваше Дон Корлеоне в „Кръстникът“:

„Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството“. А очевидно с Цветанов е по-здравословно да си останеш приятел...

Всичко това нямаше да е чак толкова шокиращо, ако скандалът се беше ограничил единствено до изваждането на доказателства за масово подслушване. След като бивш министър обаче поиска охрана, когато публично потвърди, че МВР е следило незаконно опозицията, бизнеса и дори членовете на правителството, ситуацията стана повече от абсурдна.

Какво ни е управлявало три години и половина, при положение че същият бивш министър е скрил дъщеря си в чужбина и се страхува за живота си? Защо и един бивш депутат от управляващото мнозинство наскоро избяга със своето семейство зад граница, оставяйки нотариално заверени показания?

Лидерът на ДПС Лютви Местан го обясни пределно ясно – „изградени са отношения, характерни за друг тип организации от подземието, а не за политически партии”. Специалистът по национална сигурност Николай Слатински го каза още по-ясно – в момента у нас върви с пълна сила „разборка”. Под разборка руснаците разбирали някой да се отцепи от групировката и да пропее какви ги е вършила...

Колкото по-дълго отлага решението си да отстрани Цветанов от партията, толкова повече лидерът на ГЕРБ рискува на бял свят да наизлязат още „разборки”. Включително срещу самия него, тъй като на върха на пирамидата от зависимости стои тъкмо той. Аргументът, с който обясни как повярвал на вътрешния министър, понеже се бил клел в децата си, е трогателен, но по същество е сериозно потвърждение на казаното от Местан и Слатински. Все пак да се кълнеш в децата си не е нормална практика за една нормална партия. Особено в нормална държава, където демокрацията се счита за окончателно победила и отгоре на всичко е член на Европейския съюз.

Там е работата обаче, че българската държава изглежда така само привидно. В действителност нейното състояние днес ме подсеща за идеята на английския философ Джереми Бентъм как трябва да изглежда идеалният затвор: „Паноптикумът има кръгла форма, като килиите са построени около външния край. В центъра се намира наблюдателната кула. Прозорците на кулата са с щори, така че надзирателите да могат да наблюдават затворниците, оставайки невидими за тях.”

Самият Бентъм надали е предполагал, че неговите възгледи могат да бъдат пренесени върху устройството на някои общества. Но на практика точно това се е случило с нашата мила България. Схващайки властта като средство за тотален надзор, бившият вътрешен министър си е сглобил гигантска наблюдателна кула, нещо като държава в държавата. Това го е направило особено самоуверен - до степен, че да си внуши пълна недосегаемост. Бил е напълно убеден, че никой никога няма да посмее да разклати позициите му, защото оперира с твърде много козове срещу противници и „приятели”.

Щом Цветанов продължи да демонстрира пълна бойна готовност, дори когато автентичността на изтеклите разработки срещу най-доверения му човек Станимир Флоров беше потвърдена, това означава, че ще се инати докрай. По една очевидна причина: разполага с още ресурс да воюва.

Да, неговата държава по същество обяви война на Държавата. И голямата беда е, че Цветанов е изключително опасен боец, защото не изпитва страх. При това не само от закона. Ако наистина се е клел в децата си с пълното съзнание какво е вършил, следва да говорим за удивителна безскрупулност и липса на морален компас. За способност да се стигне до опасни крайности, каквито дори не сме в състояние да си представим.

Звучи зловещо, но явно има защо Мирослав Найденов и Емил Димитров да изпитват ужас какво би могло да им се случи. Найденов в прав текст нарече поведението на Цветанов „мракобесно”, все едно бившият шеф на МВР наистина е преродилият се Берия...

Всичко това може да се опише с една дума: катастрофа. Според приятеля ми, който продължава да събира вицове, тя е по-тежка от всички останали, понеже е окончателно изобличение на бездарието ни да организираме живот в общност с правила.

Ужасно отчайващо! И как да не се смеем тогава, след като ни е останала поне тази мъничка свобода?

В. "Уикенд" се обърна срещу Цветанов

"Гласове", 19.04.2013  

Внезапно, макар и не неочаквано, в. "Уикенд", който е собственост на Делян Пеевски и е финансиран от банкера Цветан Василев, се обърна срещу бившия вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. Това става ясно от последния брой на вестника, който е посветил три страници на скандала с незаконното подслушване от МВР. Те започват от водещата публикация на първа страница под заглавие "Шест тайни буса за подслушване".

Публикацията е в рубриката "Голямото слухтене" и в нея се твърди, че "И Слави Трифонов бил записван незаконно", "Над 150 души са следени постоянно", "Мобилните подслушвачи са внесени от Израел и струват около 4 млн. евро".

"Уикенд" помества на вътрешните си страници обширен материал по темата, като цитира имена на хора, които са били подслушвани незаконно от МВР. Статията е озаглавена "Не 1, не 3, а 6 ЦЕЦОмобила кръстосвали България".

В публикацията се твърди, че "150 баровци са следени незаконно". Вестникът публикува и снимки на една от истинските, специално оборудвани коли, с която са подслушвани видни политици и бизнесмени. Сред имената са Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Кристалина Георгиева, Ахмед Доган, Мая Манолова, Слави Бинев, Румен Овчаров, Илияна Йотова, Костадин Паскалев, Волен Сидеров, Симеон Дянков, Свилен Нейков, Трайчо Трайков, Слави Трифонов, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, Васил Божков, Богомил Манчев, Христо Ковачки, Николай Гигов.

Публикацията е изцяло в негативен тон спрямо Цветан Цветанов и индиректно го посочва за основен виновник за подслушванията. За баланс "Уикенд" помества интервю с Едвин Сугарев, който развива тезата си, че Цветанов "е сготвен от БСП".

Вестникът публикува и статия срещу най-добрия приятел на бившия вътрешен министър, певеца Веселин Маринов. Според заглавието той е контрабандист на цигари. Трубадурът на МВР, както го нарича вестникът, изкарвал по 100 хил. евро месечно от износ на папироси за Гърция.

 "Уикенд" отразява и другия скандал от тази седмица - справката за шефа на ГДБОП Станимир Флоров, изготвена от МВР през 1999-2000 г., по времето на министър Богомил Бонев.

Подобни публикации в този вестник бяха немислими само преди седмица. В последните четири години "Уикенд" се превърна в нещо като официоз на ГЕРБ и лично оръжие на Цветан Цветанов за изпълнение на мокри медийни поръчки.

 Интересното е, че в последния брой на "Уикенд" няма и една дума за Бойко Борисов, нито дори негова снимка, което май не се е случвало в българско печатно издание от 13 г. насам.

Днешният брой на в. "Уикенд" показва, че има сериозни размествания във властта, но как ще бъдат разпределени силите от тук нататък, предстои да разберем.

Забравихте ли...

Георги Савов
Афера.бг

Нима забравихте тези думи на Борисов?  Забравихте ли, че той ви нарече „лош човешки материал”?

Забравихте ли, че България беше осъдена заради своеволията на Борисов за ръководена от него акция?

Забравихте ли, че Цветан Цветанов нарече лекари от Горна Оряховица „убийци на бебета”, а след това полицаи унижаваха санитари и медицински сестри?

Забравихте ли как полицаи биха и унижаваха невинно семейство в Кърджали?

Забравихте ли, че Борисов поиска от семейството на убито момиче да се извини на полицията?

Забравихте ли телефонните разговори с Танов за Мишо Бирата?

Забравихте ли, че Борисов поиска от студентите да станат овчари?

Забравихте ли, че Борисов сравни българите с кучета, които трябва да се държат здраво?

Забравихте ли, как арестуван с белезници се „самоуби” пред очите на полицаи?

Забравихте ли, как ви обещаваха че ще излезем от кризата през 2011?

Забравихте ли, как ви обещаваха, че влезем в Шенген през 2011?

Забравихте ли лъжите за коледни надбавки?

Забравихте ли, че в условия на криза държавата си раздаде милиони бонуси?

Забравихте ли, как Борисов назначи за директор на ДФ „Земеделие” лице с фалшива диплома?

Забравихте ли, че Дянков обложи с лихви влоговете на вашите деца?

Забравихте ли, че парите от фискалния резерв ги няма?

Забравихте ли, че осъдените братя Галеви не са в затвора?

Забравихте ли, че футболистите на Борисов се возеха в правителствения самолет?

Забравихте ли, че КС осъди Дянков да върне парите, които беше взел от НЗОК, но тях вече ги
нямаше?

Забравихте ли колко болници в България фалираха?

Забравихте ли как тихомълком бе вдигната пенсионната възраст?

Забравихте ли съкратените от БДЖ?

Забравихте ли кой държи най-много ВЕИ-та?

Забравихте ли „Дюнигейт”?

Забравихте ли странно забогателите ПР-ки на Мирослав Найденов?

Забравихте ли как хиляди българи не успяха да гласуват на последните избори?

Забравихте ли как депутати от ГЕРБ разнасяха чували с бюлетини?

Забравихте ли как ГЕРБ скри Цар Киро по хотели на Витоша?

Забравихте ли как ГЕРБ Пещера правеше политическа агитация сред малолетни?

Забравихте ли как държавния глава показа снимка на уникалната ни природа в щата Колорадо в новогодишното си обръщение?

Забравихте ли глутниците кучета по улиците ни, които стават все повече и нападат и убиват хора?

Забравихте ли как на официална церемония по връчване на нобелови награди премиерът си играе с телефона си?

Забравихте ли Румяна Желева?

Забравихте ли как правителството на ГЕРБ започна да ремонтира мостове без конкурс и обществени поръчки?

Забравихте ли, че турски фирми строят магистралите на Борисов?

Забравихте ли, че месец след откриването на участъци за милиони, асфалта вече се е изронил?

Забравихте ли колко хора подслушва МВР без никакви резултати?

Забравихте ли показните акции на Цветанов, без никакви резултати?

Забравихте ли колко пъти Борисов променя мнението си по почти всеки национален въпрос?

Забравихте ли защо беше уволнена Ана Мария Борисова?

Забравихте ли, че ГЕРБ назначиха за директор на АЕЦ продавач на закуски?

Забравихте ли за купените „независими” депутати и фурнаджийската лопата Яне Янев?

Забравихте ли за култовия химн на МВР?

Забравихте ли, че на територията на България беше извършен терористичен атентат месеци след като МВР е получило информация за готвен такъв?

И още знайни и незнайни гафове на обичаното от Вас правителство…

Никога повече!

Перспективите за реформа в правосъдието и вътрешния ред

Христо Иванов
Програмен директор на Българския инститит за правни инициативи. Наблюдател на процеса на съдебната реформа у нас. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал във Washington College of Law.

в."Култура"  22 март 2013 

Възможността обществата да направят крачка напред в натрупването на демократичен опит зависи от способността им да формират споделено разбиране за досегашното си състояние. С други думи, развитието на обществото, изглежда, че става не по пътя на точното полагане на следващия етап, колкото е въпрос на осъзнаване на това, което трябва да остане в миналото, въпрос на натрупване на консенсуси от вида „никога повече”. Сега тандемът Борисов–Цветанов се прибра зад кулисите, от които преди това произлезе. Дали става дума за антракт, в който медийният грим ще бъде освежен преди второ действие, или е край на представлението им, зависи не толкова от успеха ни да определим непрестанно предъвкваната липсваща управленска алтернатива, колкото от способността ни да назовем какво представлява(ше) техният режим и да определим дефицитите на демокрацията ни, които го направиха възможен.

Тази обърнатост назад в моментите на обществен напредък личи и от актове като конституциите на САЩ и ЮАР, които започват с позоваване на миналото и са пропити от намерението да създадат гаранции, че то повече няма да се повтори. Нашата конституция от 1991 г. не съдържа каквато и да е референция към историческия си или социален контекст. Тя прилича на приемлива конституционна конфекция, която може да бъде облечена на всяка нововъзникваща демокрация. Заедно с други аксиоми на прехода, Конституцията остана в много отношения една „окачена фасада”, която досега не успя да се свърже с вътрешността на обществото. И днес с особена сила звучат искания за замяната й с нова.

Макар тази идея да е лоша (нито ни е нужна нова Конституция, нито имаме времето и колективните ресурси да я създадем), в нея трябва да разчетем желанието да фиксираме колективното осъзнаване на това „как стигнахме до тук” и как повече да не се връщаме. Освен чрез създаване на нови фундаментални актове, трупането на демократичен опит става и чрез вдъхването на нов смисъл в заварените. Тук е съществено да бъдат проведени задълбочени и честни разговори за състоянието на медиите, важността на институциите и процедурите (а не на свеждането им до личната воля на един „началник там горе”), легитимността на партиите и организациите на гражданското общество, изборите, ценността на правата на човека (и особено на тези от нас, които не се харесват на медийно конструираното мнозинство) и прочее. Ако подобни кристализации бъдат доведени до успешен край, големи сегменти от обществения ни ред (често определян като договор, инкорпориран в Конституцията) ще бъдат обновени чрез вдъхването на ново разбиране и легитимност в съществуващите форми, привнесени механично от развитите демокрации. При характерната ни половинчатост и със скоростта, с която процесът на осъзнаване протича, не е безпочвена опасността да продължим с осмислянето в условията на презареждане на проекта ГЕРБ в нов управленски мандат.

Вземайки повод от статията на Мирослава Тодорова от миналия брой на „Култура”, ще се опитам да дам принос за този процес по отношение на правосъдието. По парадоксален начин г-н Цветан Цветанов се оказа особено важна фигура за развитието на правосъзнанието ни и оздравяването на правосъдните и правоохранителните ни институции. Г-н Цветанов доведе до чудовищна кулминация поредица от съществуващи политически технологии в областта на правосъдието и с това ги направи графично видими. Само неговата бруталност, както и спецификата на публичния му образ, можаха да внесат днешната яснота в този сектор и да направят възможен прехода от дифузно недоволство от „дефицита на правосъдие” към изграждане на достатъчно нюансирана картина за конкретните проблеми и нужните реформи.

Превръщането на конкретни дела в медийни позорища разкри дълго скриваната истина, че твърде често полицейските разработки и прокурорските преписки представляват зле скалъпени симулации, обречени на безопасен за продуцентите си крах в съда, който накрая да понесе вината за целия резултат. Почна да се провижда и истината, че в много случаи подобни дела имат други употреби – свързани с шантажиране, ликвидиране на бизнес конкуренти, заграбване на икономически ниши, поставяне на политически фигури в зависимост. Невъзпряната от реакция на медиен имунитет кампания на Цветанов срещу съда и изваждането в светлината на прожектора на съдиите, с които силовият вицепремиер „си говори”, направи много за осветяване на механизмите, по които политическата класа инсталира свои протежета, зависими от професионалната си несъстоятелност (най-малко), и ползва услугите им. Безжалостното и безпроблемно вземане на предишния Висш съдебен съвет (ВСС) на абордаж и инсталирането на нов състав на съвета (в незабравимо сценично партньорство с г-жа Искра Фидосова) всъщност освети парцелирането на подобни органи между управляващи и „опозиция” и формирането на зависими клики, които са неспособни да управляват, а посвещават мандатите си на злоупотреби и търговия с правомощия с всеки следващ силен на деня. Подчиняването на прокуратурата и налагането на фаворита на ГЕРБ за нов главен прокурор разколеба разбирането, че за преодоляване на безконтролността на държавното обвинение и тенденцията то да се превръща във властова база за квазиполитическа (граничеща с мафиотизиране) игра, се налага прокуратурата просто да бъде преместена в изпълнителната власт. Скандалите, които последваха въвеждането под обществен натиск на нови процедури за назначения във ВСС и Конституционния съд, показаха как зависимостите, размяната на услуги и търговията с постове са истинската същност на „политиката” по отношение на съдебната власт. А упоритият отказ на прокуратурата, Народното събрание, ВСС и всички други органи да събират информация за кандидатите, да задават въпроси и да обсъждат сериозно съмненията в нравствеността им и в нужните професионални качества, оголи липсата на воля за реформа.

Изключително важен комплекс от въпроси, който ни остава след Цветановото самодържавие в силовия сектор, е свързан с конкуренцията за легитимност между вътрешното ни обществено мнение и продуцираната от пресцентъра на МВР подкрепа от „евро-атлантическите партньори”, както и неизвестността какво точно се дава от наше име в замяна на тази подкрепа. Преди да са се демократизирали и преминали под контрола на националния интерес, нашите служби изведнъж се оказаха интегрирани (или поне допуснати докъдето са нужни) в западната тенденция за засилване на ведомствата по сигурността, снабдени с качествено нова технологична и правова възможност да правят собствена външна политика, да водят войни или, както изглежда е в нашия случай – да играят вътрешнополитическа роля с неясни параметри. Това, съчетано с фигурата на г-н Цветанов, породи остро усещане за нарасналата власт върху гражданите и тотална липса на граждански контрол. На този фон реална стойност започна да придобива наличието на независим и неограничен в компетентността си съд, прилагащ Европейската конвенция за правата на човека (да се свети името й!). Мрачното могъщество на г-н Цветанов на върха на МВР би трябвало да доведе до твърд консенсус министрите на вътрешните работи никога повече да не бъдат ярки политически фигури.

Ако допреди няколко години темата за дефицитите на съдебната власт оставаше въпрос на технически преговори с експертите на ЕК и беше възможно председателят на едно от двете Върховни съдилища да повтаря как не знаел какво се има предвид под съдебна реформа, а понятията „реформа на прокуратурата” и „реформа на МВР” практически отсъстваха, днес ние се намираме в много различна ситуация. В предишни периоди насилието на политически и икономически лобита върху съдебната власт, конкретните механизми на корупция и търговия с власт, формите на негативна селекция в магистратурата, управленските провали, липсата на реформи в „службите” и несмутената им симбиоза с мафиотски структури оставаха под повърхността на вътрешната омерта и външната липса на медиен интерес. Сега обаче, след поредицата от институционални кризи, причинени от политиката на ГЕРБ, и чудовищните злоупотреби със силите за сигурност, те станаха ясно видими за всеки, който не си затваря очите.

Вероятно най-важният принос на г-н Цветанов за възможността за съдебна реформа обаче е, че с агресията срещу съда той катализира необратимо процесите на вътрешни промени в състоянието на съдийското съсловие и предизвика неочаквана обществена подкрепа за съда. Докато видимостта на проблемите дава ясни цели на реформата, наченките на нов съсловен и обществен климат гарантират, че ще има и агенти на промяната. Годините на принудена енергична съпротива от страна на една група съдии, подкрепена от неголяма правозащитна общност, започна да променя начина, по който самите съдии и юристи гледат на ролята си. Все повече съдии по нов начин осъзнават призванието си и отстояват съдебната власт. Преминаването от състояние на пасивни чиновници, които просто прилагат закона и си затварят очите какво се случва в съседните кабинети и в коридорите на съдебните палати, към състояние на легитимни и осъзнати носители на държавна власт в името на публичния интерес, постави въпроса за легитимация чрез самоочистване на съсловието и търсене на обществена подкрепа. В обществото пък самата картина на противопоставяне на група интелигентни лица, въоръжени единствено с компетентността и чувството си за чест, срещу груба шаячна сила, нетърпяща граници и институционален интегритет, индуцира приливи на не докрай осъзната подкрепа за съдиите. Знаково в тази насока беше завеждането на делото за клевета от съдия Мирослава Тодорова срещу министър Цветанов като израз не само на лично упорство за защита на достойнството, но най-вече като настояване и припомняме, че правните средства за внасяне на ред съществуват и тъкмо те са изходът за реабилитиране на ценностите, по които се упражнява държавната власт. А кулминацията настъпи с искането на оставката на предишния ВСС и безпрецедентния съдийски протест от миналото лято след уволнението на председателката на съдийския съюз.

В предговора към изследването на френския Държавен съвет (Conseild’Etat – грубо съответен на нашия Върховен административен съд) със средствата на етнографското наблюдение Бруно Латур пише, че съдът е институция, натоварена да произвежда истина. Той споделя наблюдението, че вътрешната увереност на юристите в легитимността на произведената от съда истина е предпоставка за всички други процеси за формиране на истина в западното общество, дефиниращо себе си през върховенството на закона.[1] Очертаните по-горе уроци изглежда ни дават шанс да превърнем това в реалност – осъзнавайки необходимостта да осигурим независимост на съдиите, да подкрепим процесите на промяна в съдебната система, така че най-сетне да имаме институция, която утвърждава върховенството на закона и позволява да градим обществения си живот на сигурни факти и ясни отговорности. С други думи, днес най-сетне имаме шанс да започнем реална съдебна реформа, чиито цели можем да осъзнаем чрез своя опит.

Това обаче засега е само възможност. Все още съдът и прокуратурата не са реформирани, корупцията и политическото влияние в тях са факт, процесите на манталитетна промяна в средите на магистратите са в началото си, обществото е далеч от дълбоко осъзнаване на ценността на независимия и легитимиран чрез независимостта и изключителната си компетентност съд. Ето защо, след този опит да фиксираме къде стоим днес, неизбежно се налага да пристъпим към конкретен разговор за нужните реформи в структурата на съдебната власт, администрирането на съда и прокуратурата. Поуките от изтеклия период ни позволяват да формираме не просто конкретен пакет от реформи на съдебната власт и силовите ведомства. Наред с другите важни изводи, които трябва да си направим от миналото, постижимо е обединение, което може да формира един рубикон на осъзнаването ни като демократична общност, което може да ни позволи да пристъпим към скъсване с миналото на криминализирания преход и към ренационализацията на държавните институции от ръцете на мафиотизираната олигархия. Кауза, която вече изведе хората на улицата. За първи път от началото на демокрацията имаме реална възможност за това тъкмо заради възможността за осъзнато и споделено „никога повече”, което най-сетне да бъде годна отправна точка на обществената ни траектория нататък.

[1] Вж. Bruno Latour, “The Making of Law, An Ethongraphy of the Counseil d’Etat”, Polity Press 2010, стр. ix – x.

Цветозар Томов: Има масовизация на ГЕРБ, напомняща компартията през 40-те години

Борисов е медиен продукт, а Цветанов има престъпно самосъзнание

 

05.08.2012

 

Интервю на Полина Паунова в Mediapool.bg

(Интервюто е правено преди 7-8 месеца, а колко актуално звучи... - бел.моя)

Цветозар Томов, Сн. БГНЕС

Смятате ли, че това, което се случи в съдебната система – уволнението на съдия Мирослава Тодорова, последващите заседания на ВСС, завихрящият се скандал “Крънчева” - ще нажежи обстановката в страната, или както обикновено август ще бъде летаргичен?

 

Такъв ефект ще има, но е много вероятно той да бъде през септември. През август няма да има движение по тези въпроси. Но със сигурност те ще дадат своето отражение със започването на активния сезон през септември.

 

Защо тогава скандалите се разразяват сега? За да бъдат забравени до септември ли?

 

Не мисля. Нещата малко или много бяха свързани с доклада на ЕК, с активната реформаторска роля на Съюза на съдиите в България напоследък. Ако помните, точно ден преди уволнението на Тодорова – на 11 юли, имаше изразяване на поредна активна позиция от тяхна страна. Веднага след това – на 12 юли, последва решението на ВСС. Уволнението на Тодорова е индикатор, че кабинетът е решил на всяка цена да се справи с овладяването на съдебната система – да я овладее напълно, да премахне неудобните хора в нея.

 

Т.е. да бъдат отстранени тези, които биха могли да настояват за нещо, или най-грубо казано – да мътят плановете на този кабинет в това отношение. Целта е спечелването на цялостен контрол върху ВСС, а оттам и върху избора на главен прокурор. Което от своя страна е гаранция за спечелването на парламентарните избори догодина. Прочитът на събитията е такъв - ГЕРБ целят победа на изборите, а това са ходовете, с които кабинетът смята да спечели тази победа.

 

Орлов мост, безпрецедентният протест на съдии – тези събития не генерират ли опозиционна енергия?

 

Основната разлика между управлението на ГЕРБ и всички предходни управления по време на демократичния хаос след 1989 година, е, сега наблюдаваме възстановяването в един по-модернизиран вариант на тоталитарния режим в България. Така могат да бъдат разчетени ходовете на тази власт.

 

Това не е просто авторитарен режим на Борисов, а режим, който се опитва да проведе централизация от горе до долу по вертикала, и да подчини всички власти на изпълнителната. Това е основната характеристика на всеки тоталитарен режим – единен ред както по вертикала, така и по хоризонтала.

 

Политиката на ГЕРБ е насочена към това и в момента навлиза в решаващ стадий борбата за връщането на тоталитарното управление в българското общество. Резултатът е засилването и на чисто опозиционните протести срещу правителството, които малко или много вече изглеждат дисидентски протести на хора, които искат повече граждански свободи.

 

Досега кабинетът на Борисов отстъпваше при всеки протест, струва ми се, че оттук насетне в предстоящата предизборна година ще бъдем свидетели на по-голяма безкомпромисност от страна на държавата. Пак ще повторя – те искат да завършат до края на мандата си налагането на политиката, за която вече споменахме. Готови са да платят всяка цена за това, дори и тежки напрежения с Брюксел.

 

Говорите за “режим”. В началото на мандата на Борисов преди три години имаше ли индикации, че ще се стигне до ескалация на напрежението?

 

Винаги съм твърдял това от самото начало по отношение на кариерата на Бойко Борисов. Той е човек с такъв тип представи за държавно устройство и политическа роля.

 

Иначе в самите програмни документи на ГЕРБ нямаше индикации за установяването на режим, но е ясно защо. Още от самото начало в политиката на това правителство бяха приети промените в Закона за СРС, в ЗЕС. Това бяха промени, които се опитаха да наложат и предишните управляващи, но не мина. В крайна сметка те бяха наложени съвсем безкомпромисно. Даде се ресурс на силовите служби да подложат обществото на тотален шантаж и ние сме свидетели на това. Мисля, че държавата засили ролята си като тотален посредник по отношение на почти всички бизнеси.

 

Опитите за подчиняване на законодателната и съдебната власт стартираха още от началото на мандата на правителството и Цветанов беше публичният герой в това отношение. Всъщност в България народното събрание никога не си е упражнявало функцията в тези 20 години, винаги е било подчинено на волята на изпълнителната власт и това до голяма степен е произведено от конституционната уредба на страната.

 

Но такъв натиск върху съда не е имало при нито едно предишно управление.

 

Нека не забравяме, че ГЕРБ овладя и президентската институция. Т.е. имат всички ресурси да създадат модела, за който говорим. И ако го създадат, това може да им гарантира още един мандат.

 

Имахме безпрецедентен случай – 136 български съдии изпратиха писмо до парламента с искане на оставката на ВСС. Нито една парламентарна група не прояви интерес към писмото. Липсва ли опозиция в България? Не се ли превръща съдът в истинския дисидент?

 

Парламентарната опозиция не е опозиция. Защото едновременно с това, че партиите конкуренти на ГЕРБ се чувстват заплашени от доста агресивната политика на ГЕРБ, те не искат смяна на модела на управление в страната. В крайна сметка ГЕРБ има ресурс да се споразумее с всички парламентарно представени партии, включително БСП и ДПС, ако ситуацията се развие така, че е необходим компромис между всички тях.

 

Моята версия е, че в крайна сметка заедно образуват един политически картел, който се старае да съхрани полукриминалния модел на упражняване на политическата и икономическа власт в България.

 

Пак повтарям – особеното при ГЕРБ е, че има съвършено ясен уклон този модел да възпроизведе начина на упражняване на властта по тоталитарен начин.

 

Единственият тип опозиционност спрямо сегашната власт, както и спрямо всеки тоталитарен режим, е дисидентството. Тъй като имаме ясни признаци на срастване на управляващата партия с държавата начинът да се протестира срещу властта е всъщност да се протестира срещу държавата изцяло, включително спрямо легитимните опозиционни политически сили.

 

Иначе дисидент може да бъде всеки – от съда до всеки обикновен гражданин. Реалният избор е между несвобода и нормалност.

 

Когато се дискутираше темата за вот на недоверие срещу кабинета в предаването “Референдум” по БНТ, за пръв път преобладаващата част от гласуващите зрители – 61% - застанаха срещу ГЕРБ с мотива, че такъв вот е оправдан. Дава ли ни основание този факт да смятаме, че неодобрението срещу управляващите расте?

 

Един от възможните сценарии, който предвиждам, е ГЕРБ да спечели изборите догодина дори по-убедително, отколкото ги спечели през 2009 година. Условието това да се случи, е да успеят наистина да ликвидират всяка институционална инициатива срещу себе си.

 

Ако не допуснат съществуването на независими центрове на власт, изборите ще бъдат спечелени от Борисов. Това ще се случи, защото в обществото ще бъде нагнетен страх и напрежение и ще имат възможност да фалшифицират изборните резултати.

 

Няма тоталитарен режим, който да е губил избори – няма такъв случай. Въпросът е доколко могат да осъществят това.

 

Иначе никое изследване няма отношение към подобно стечение на обстоятелствата. Ако бъде проведено изследване в Северна Корея, ще бъде регистрирана много единна подкрепа за поредния севернокорейски лидер. Ако измериш рейтинга на Лукашенко, той ще е два пъти по-висок от този на Борисов. Винаги, когато има такъв модел на управление, нямаме свободни избори, а когато имаме несвободни избори, властта се самолегитимира чрез тях. Очаквам, че в България този процес може да се развие и да достигне до застрашителни размери, при които ГЕРБ да спечели с абсолютно мнозинство.

 

Споменахте в началото, че може да се родят антиевропейски настроения. Ако се развие такъв сценарий, каква може да бъде ролята на ЕС и отношението на българската власт към съюза?

 

Това ще доведе до охладняване на отношенията на сегашните управляващите и ЕС. То вече се усеща. Но дали ще доведе до тежък конфликт, ми е трудно да предскажа. Между другото, това е един от начините това управление да се провали – ако преиграе в тази посока.

 

Правителството няма да оцелее, ако бъде принудено да преиграе, за да осъществи политическите си цели. Казусът с Мирослава Тодорова го показва. Тя, може би, е най-опасният враг на този режим в момента, именно защото принуди управляващите да я репресират. Усети се, бе отразено в доклада на ЕК и бе премината една граница, при която режимът започва да изглежда в неизгодна светлина навън. Но тази граница трябва да бъде премината многократно, за да се разклатят устоите на режима. Всяко подобно управление, в крайна сметка, е колос на глинени крака. Може да бъде съборен, ако му отсечеш краката, а това означава да покажеш гнусната му природа пред света.

 

Иначе – без външна изолация режимът на Борисов няма да падне, той има достатъчно ресурс отвътре, за да задържи властта. И да я направи абсолютна.

 

В казуса с Мирослава Тодорова президентът застана по доста софистициран начин на страната на съдиите. Започва ли да се еманципира Плевнелиев?

 

И Борисов се дистанцира. Нарече уволнението й провокация, с което внася яснота, че Цветанов трябва да вади кестените от огъня, всички останали да пазят дистанция, за да може, ако това доста неугледно действие предизвика остра реакция навън – да има ход назад. Това е част от политическия пиар.

 

Колкото до Плевнелиев, смятам, че по-скоро маркира територии на възможна бъдеща еманципация, ако му се наложи. А тя пък може да се наложи, ако режимът стане неудобен за външните си покровители.

 

По какъв начин може да стане засилването на антиевропейски настроения?

 

Това може да се случи, ако официалната пропаганда започне да обяснява последиците от собствената си икономическа политика, които се свеждат до обедняване и ликвидиране на средния и дребния бизнес, като резултат от общоевропейската икономическа криза. Опити вече има и като че ли има тенденции те да се засилват. Борисов е прекрасен популист, може да влезе в тази роля, ако му се наложи.

 

А каква е ролята тук на медиите и социолозите?

 

Ролята на медиите е слугинска. Обслужват режима масово, а изключенията са твърде малко. За съжаление, хората, които са в публичния живот, могат да избират между личното достойнство и материалното благополучие. Като изборът на едното води до загуба на другото. При тази ситуация повечето хора предпочитат материалните облаги. Което е естествено, защото нито едно общество не се състои от герои.

 

Европейският доклад беше заглушен от атентата в Бургас. Защо, според вас, няма да има доклади за страната ни година и половина?

 

Това действие на Брюксел казва, че ситуацията в страната е неясна, че не се знае как може да се въздейства върху българското правителство, за да се постигнат реформите. Но те няма да могат да се постигнат без падането от власт на Борисов. Няма гаранция, обаче, че дори слизането от властта на ГЕРБ да се случи, реформите ще се постигнат. Защото идването на ГЕРБ на власт и последователността в опитите им да установяват тоталитарни управленски практики в България е резултат на криминалната природа на целия преход към демокрация.

 

Така че не би било достатъчно един такъв опит да се е провалил. Необходимо е да бъде сменена отново политическата система, която показва, че не може да работи в тези 20 години. Никакви реформи няма да се постигнат, ако дойде на власт нова Тройна коалиция, да кажем, която да замени този неясен смърдящ тоталитарен ред с не по-малко смърдящ демократичен хаос, който цареше в предходното управление.

 

Трябва да се гарантира истинско разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна. В същото време без взаимен контрол между тях нищо няма да се случи.

 

Ако се върнем на темата ВСС – трябва да се ликвидира възможността законодателите да участват в избора на ВСС, да се ликвидира странната симбиоза между прокуратура и съд в сегашния ВСС. Прокуратурата може спокойно да бъде към изпълнителната власт, но при всички положения и прокуратурата, и полицията би следвало да не могат да бъдат политически контролирани от изпълнителната власт.

 

Трябва да се въведат някакви практики, пречещи на всеки политически субект, идващ на власт, да подменя буквално цялата администрация. Защото по този начин рекрутираме администрация, която е политически обвързана и професионално непригодна да върши каквото и да е в полза на обществото.

 

Подобни неща не възникват като проблем в рамките на европейската демократична култура, там, където се знае, че смяната на едно правителство не води до сътресения в административните редици. В България обаче всеки води своите партизански дружинки и това не е тръгнало от ГЕРБ. Истината е, че при ГЕРБ обаче се стигна до толкова ниски слоеве, че на практика партията срасна с държавата.

 

В България обаче няма нови политически субекти. Те са от този "криминален преход", както го наричате вие. Тогава не става ли невъзможно всичко това?

 

Да, става, защото картелът вече е образуван. В него има медии, сенчест бизнес, политици от всички партии. Финансира се с нечисти пари и може да поддържа монопол върху изборния процес, без да позволява някой да го атакува отвън.

 

Изходът какъв е?

 

Трябва самият този картел да бъде подложен на силен натиск. В крайна сметка при нежните революции от 1989 година това се получи.

 

Говорите за силен натиск, но междувременно от Факултета по журналистика, където тема на устния приемен изпит бяха протестите от Орлов мост, твърдят, че единствените кандидат-студенти, които са знаели за протестите, са били от Варна, София и Пловдив. А какво става в по-малките градове?

 

Това, което казвате, не ме учудва. Страната е разбита на феодални парцели, обществото в България до голяма степен е нямо и глухо. Хората, които се интересуват от политическите процеси, в нито една страната не са кой знае колко много, но в България са много малко. Това прави възможно изборният процес да бъде изцяло манипулиран – да зависи от посланията, които силните на деня излъчват през медиите към избирателите.

 

Но това състояние на обществото не е толкова страшно. Нормално е хората да си живеят живота, без кой знае колко да се интересуват от политика, в повечето нормални страни е така. Въпросът е, че у нас няма отработени демократични рефлекси, нямаме достатъчно устойчива демократична култура, която да ни позволи, разпознавайки някой като негоден, да го изхвърлим моментално.

 

Доста медии са се впуснали да градят образа на Бойко Борисов като на човек от народа – премиерът е художник, обича да рисува, да свири на китара, няма приятели, самотен е като куче. Какво влияние оказва това?

 

Борисов е медиен продукт от самото начало. Не откакто стана премиер и предизвика купища слагачески реакции спрямо себе си.

 

Спомнете си, той беше избран по странен начин за главен секретар на МВР на 01.09.2001 година. Без да има професионални компетентности, получи тази длъжност. Нямаше нито чин, нито опит, не е имало друг такъв главен секретар.

 

Четири години преди това, доколкото изобщо е влизал в публичното пространство, Борисов е влизал като охранител, свързан с подземния свят. Веднага след като стана главен секретар на МВР, той израсна като централна фигура за медиите – много бързо бе направен неговия имидж, за не повече от няколко месеца, а и той има необходимите артистични качества. Очевидно заради това е избран на тази роля.

 

Истината е, че той не се е самонаправил такъв, какъвто е. Няма как да се самонаправи. Няма как да вземеш човек без грам оперативен опит, да го сложиш на чело на системата за сигурност, да му дадеш достъп до всички медии и да го направиш в уникалната роля на ТВ-звезда и шериф на републиката за 2-3 месеца, ако това не е началото на дългосрочен политически проект, създаден от някой друг.

 

Един ден преди да заеме длъжността си в МВР, бе публикуван негов портрет в "Стандарт“. Там той бе изкаран световен шампион по карате, някакъв свръхчовек. Текстът бе публикуван, преди още някой да му знае името.

 

Така, че този рамбовски образ, постепенно впоследствие преобразуван в бащица и повелител на нацията, според мен, е изграден с колективните усилия на мощни задкулисни центрове на власт, а Борисов се оказа подходящ да изиграе тази роля.

 

Тогава каква е ролята на Цветан Цветанов?

 

В чисто персонален план едва ли сме имали по-негоден човек за вицепремиер и вътрешен министър. Цветанов е човек, чиито политически разбирания са буквално опасни. Следя отдавна този човек и ми се струва, че той има фундаменталния проблем на всеки с престъпно мислене – не различава добро от зло. Поради това има невинно съзнание, което го прави още по-опасен и изпълнен с чувството за мисия.

 

Защо е в тази роля и защо хората, които биха могли да го неутрализират в тази власт, не го правят - това са въпроси, на които ми е трудно да отговоря. Не мога да преценя и дали той самият не е горещ картоф, който Борисов не може да махне. Но без съмнение става дума за човек с престъпно самосъзнание. Той е морално и интелектуално непригоден да различава добро от зло.

 

Само историята с лекарите от Горна Оряховица и четенето на СРС-та от трибуната на парламента, което като свое последствие имаше освен всичко друго и съсипването на здравето на един от тези медици, би следвало да е достатъчна причина, за да бъде изметен този човек от политическата власт. А списъкът с Цветановите безобразия е безкраен. Казусът Тодорова само подкрепя това.

 

Нямате ли усещането, че разчистването на сметките с неудобните хора, без значение къде се намират те – съд, опозиция – добива гротескно груба изява? Това ще отключи ли анти-ГЕРБ настроения?

 

Може би, защото едно ожесточаване на репресиите е логично да се случи. Не се съмнявам, че Борисов иска да пипа с меки ръкавици, ако може да си постига целите, без да се налага да толерира преки репресии, които бяха наложени, например, срещу съдия Тодорова. Той би предпочел това като вариант. Но в степента, в която ГЕРБ се опитва да подчини обществото в своите властови цели, ще продуцира нарастване и на чисто гражданската съпротива срещу ГЕРБ.

 

В този смисъл Мирослава Тодорова се оказа много опасна за този режим. И именно заради това той си позволи преки репресии срещу нея през ВСС. Включително безсмисленото й даване на прокурор. Беше направено всичко да бъде дискредитирана. Видяхме – започна се от преки фалшификации. Видяхме това, което стана с делото Анчови за изнасилените деца, което първо се оказа, че не е гледано от Тодорова, а после пък се оказа, че военният съд ги оправда поради негодните доказателства на МВР. Т.е. видяхме опит да бъде демонизирана съдия Тодорова, между другото, с известен успех – мненията за нея за разделени на две.

 

Как си обяснявате съществуващото одобрение на ГЕРБ, което не е малко?

 

ГЕРБ не само се радва на одобрение, а е най-популярната партия в България с високи шансове за голяма фонова популярност на базата, на която с натиск, репресии и фалшификации да спечели идните избори. Този тип политика се харесва от много хора. Няма презумпция, че хората искат да са граждани.

 

Извън това този тип политика въвлича много хора в ситуации, в които за тях става изгодно ГЕРБ да е на власт и да води такава политика. Имаме една масовизация на тази партия, много наподобяваща масовизацията на комунистическата партия в края на 40-те години, където всякакви лузъри от села и паланки тръгнаха да завземат властта, да стават юристи, да получават постове, да громят буржоазната интелигенция.

 

През ГЕРБ отново всичко се громи и много хора получиха исторически биографичен шанс за себе си, да се доберат до власт чрез тази партия.

 

Тези хора и техните семейства образуват една маса, която би гласувала за ГЕРБ при всички обстоятелства.

 

Нарасналото значение на силовите институции в страната дава друг важен ресурс. Фактически овладявайки държавата, ГЕРБ създава и огромни интереси у всички, които по някакъв начин са свързани с нея, да подкрепят режима.

 

Подобни режими не са измирали поради липса на популярност. Те са загивали поради икономическа и социална неефективност.