Една приятелка се пошегува, че в края на миналата година имала страхотна идея за оправянето на България, но я забравила, и затова щяла да помоли Цветан Цветанов да й даде записите от декември.
Друг приятел си купи тефтерче, в което започна да събира вицове за подслушване, и през час ми звъни, за да се кикотим. Повечето са от 2011 г., когато се появиха първите флашки със записани разговори, но продължават да са актуални:
“За да проверите вашата сметка, натиснете 1. За връзка с оператор натиснете 2. За връзка с Цветан Цветанов няма нужда да натискате нищо.”
“Жена на министър набира телефона му. Отговаря автоматичен сигнал и записано съобщение: Поради проблеми с бюджета на МВР в момента не ви подслушваме. Обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас!”
Същият приятел е сложил на стената си във „Фейсбук“ вече брадясал, но иначе чудесен колаж - върху екрана на мобилен телефон пише „Имате три пропуснати подслушвания“. Оня ден, гледам, е обогатил колекцията и с карикатура на Чавдар Николов: „цвидетелят“ Цветанов се кълне, че ще казва истината и само истината, положил лявата си ръка върху... „Винету“, полицейска палка и отвертка.
„Неведнъж смехът е бил разглеждан като признак на човешкото“ - така започва предговорът на Исак Паси към книгата му „Смешното“ (1972 г.). Преди години професорът ни обясняваше, че за да запазят нормалността си в ненормални времена, хората развиват удивителна способност да се шегуват. Понеже смехът е форма на свобода, пародията и сатирата процъфтяват тъкмо в условията на авторитарни режими.
Исак Паси беше толкова умен и ерудиран човек, че като студенти му вярвахме безрезервно. С едно изключение: мнозина се усъмнихме, когато ни разказваше за някой си Виктор Франкъл (представяте ли си за каква ограниченост ставаше дума!), който писал, че в Освиенцим първата реакция на концлагеристите била да видят смешната страна на ситуацията.
Е, това е прекалено, мислехме си ние. И чак по-късно, когато прочетохме „Човекът в търсене на смисъл“, разбрахме какво е имал предвид професорът по неврология и психиатрия във Виенския университет. „На човека може да се отнеме всичко, освен едно - последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства“. Всякакви, дори най-безнадеждните. Онези, които избрали да запазят нормалността и усещането си за достойнство, реагирайки на безпределния ужас с ирония, имали по-голям шанс да оцелеят.
Изборът на моите приятели да се шегуват също е стратегия за спасение. План за евакуация на последните останки от смисъл все още да са тук. Смехотерапията е техният начин да запазят разсъдъка си, когато вече е отпаднало и последното съмнение какво патологично явление се е било разположило на върха на държавата, за да взима решения за живота им.
Защото „ЦецOFFгейт” не е просто поредният скандал, а диагноза. Незаконното подслушване от страна на МВР, за което прокуратурата потвърди, е симптом за тежко самозабравяне. Въпреки че срещу бившия силов министър не бяха намерени преки доказателства да е нареждал следенето и слухтенето, е съвършено ясно, че по времето на Цветанов институцията се е превърнала в средство за лична употреба. По-лошото: в ръцете на човек с манталитета на Лаврентий Берия е била концентрирана извънредно много власт под формата на информация.
Фактът, че Големият брат продължава да председателства предизборния щаб на доскоро управлявалата ни партия, казва достатъчно с какви файлове е подсигурил политическата си кариера. От него е станал зависим широк кръг от хора, включително началникът му – обстоятелство, което обяснява защо последният го защитава. Както казваше Дон Корлеоне в „Кръстникът“:
„Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството“. А очевидно с Цветанов е по-здравословно да си останеш приятел...
Всичко това нямаше да е чак толкова шокиращо, ако скандалът се беше ограничил единствено до изваждането на доказателства за масово подслушване. След като бивш министър обаче поиска охрана, когато публично потвърди, че МВР е следило незаконно опозицията, бизнеса и дори членовете на правителството, ситуацията стана повече от абсурдна.
Какво ни е управлявало три години и половина, при положение че същият бивш министър е скрил дъщеря си в чужбина и се страхува за живота си? Защо и един бивш депутат от управляващото мнозинство наскоро избяга със своето семейство зад граница, оставяйки нотариално заверени показания?
Лидерът на ДПС Лютви Местан го обясни пределно ясно – „изградени са отношения, характерни за друг тип организации от подземието, а не за политически партии”. Специалистът по национална сигурност Николай Слатински го каза още по-ясно – в момента у нас върви с пълна сила „разборка”. Под разборка руснаците разбирали някой да се отцепи от групировката и да пропее какви ги е вършила...
Колкото по-дълго отлага решението си да отстрани Цветанов от партията, толкова повече лидерът на ГЕРБ рискува на бял свят да наизлязат още „разборки”. Включително срещу самия него, тъй като на върха на пирамидата от зависимости стои тъкмо той. Аргументът, с който обясни как повярвал на вътрешния министър, понеже се бил клел в децата си, е трогателен, но по същество е сериозно потвърждение на казаното от Местан и Слатински. Все пак да се кълнеш в децата си не е нормална практика за една нормална партия. Особено в нормална държава, където демокрацията се счита за окончателно победила и отгоре на всичко е член на Европейския съюз.
Там е работата обаче, че българската държава изглежда така само привидно. В действителност нейното състояние днес ме подсеща за идеята на английския философ Джереми Бентъм как трябва да изглежда идеалният затвор: „Паноптикумът има кръгла форма, като килиите са построени около външния край. В центъра се намира наблюдателната кула. Прозорците на кулата са с щори, така че надзирателите да могат да наблюдават затворниците, оставайки невидими за тях.”
Самият Бентъм надали е предполагал, че неговите възгледи могат да бъдат пренесени върху устройството на някои общества. Но на практика точно това се е случило с нашата мила България. Схващайки властта като средство за тотален надзор, бившият вътрешен министър си е сглобил гигантска наблюдателна кула, нещо като държава в държавата. Това го е направило особено самоуверен - до степен, че да си внуши пълна недосегаемост. Бил е напълно убеден, че никой никога няма да посмее да разклати позициите му, защото оперира с твърде много козове срещу противници и „приятели”.
Щом Цветанов продължи да демонстрира пълна бойна готовност, дори когато автентичността на изтеклите разработки срещу най-доверения му човек Станимир Флоров беше потвърдена, това означава, че ще се инати докрай. По една очевидна причина: разполага с още ресурс да воюва.
Да, неговата държава по същество обяви война на Държавата. И голямата беда е, че Цветанов е изключително опасен боец, защото не изпитва страх. При това не само от закона. Ако наистина се е клел в децата си с пълното съзнание какво е вършил, следва да говорим за удивителна безскрупулност и липса на морален компас. За способност да се стигне до опасни крайности, каквито дори не сме в състояние да си представим.
Звучи зловещо, но явно има защо Мирослав Найденов и Емил Димитров да изпитват ужас какво би могло да им се случи. Найденов в прав текст нарече поведението на Цветанов „мракобесно”, все едно бившият шеф на МВР наистина е преродилият се Берия...
Всичко това може да се опише с една дума: катастрофа. Според приятеля ми, който продължава да събира вицове, тя е по-тежка от всички останали, понеже е окончателно изобличение на бездарието ни да организираме живот в общност с правила.
Ужасно отчайващо! И как да не се смеем тогава, след като ни е останала поне тази мъничка свобода?
Няма коментари:
Публикуване на коментар