Големият, малкият и махленката
12 април 2013
Митко Новков, в."Култура"
Митко Новков, в."Култура"
Люба
Кулезич не изневерява на себе си – идеята й за интересна и значима
телевизионна продукция е, че тя трябва да се рови в най-скандалните и
жълти обществени теми. Повлияна е в това си разбиране най-вероятно от
Кеворк Кеворкян - „нашият учител“, както тя сама го назова. Затова и в
ТВ 7, и в Нова телевизия предаванията й са едни и същи – повече
посветени на мръсотията по дъното, инкрустациите по тавана не я засягат
особено. Показвай боклука, за да си с рейтинг.
Тази
идеология стоеше и в основата на предоставеното „право на отговор“ на
Алексей Петров, набедения за главен мафиот в държавата. Роля, която хич
не е по вкуса му, та не е за чудене желанието му да се оттласне, да се
освободи от нея. Затова така за 7 април ранния предобед се беше постарал
и подковал – мъкнеше и вадеше документи, доказваше държавническа
загриженост, илюстрираше предприемаческа мъдрост. Цялата тази постановка
на Люба Кулезич й беше пределно ясна, тя нямаше с какво да я изненада,
поради това тя реши да изненада – извади Пламен Устинов, един от
свидетелите срещу Алексей Петров. Тук трябва да отдадем дължимото на
т.нар. „Трактор“ – той прояви завидно хладнокръвие, по лицето му не
трепна мускулче дори, сякаш е очаквал такъв сюрприз. Такъв
репрезентационен стоицизъм може да го отдадем на две причини – или,
както се говори, че Алексей Петров има свои хора навсякъде, той е бил
предупреден от някоя „къртица“ в Нова, или – по-възможно – просто е
добре трениран нищо да не го изважда от равновесие. Макар че на два-три
пъти се случи, издадоха го някои изказвания и квалификации („но устата
сгрешила, сама промълвила“, както пише поетът): едно към Устинов, че е
много малък, другото към Кулезич – че предаването станало махленско. Тя
обаче не се притесни, такива упреци са й отправяни не веднъж, пък и тя
това цели – да се вдигне пушилка, да стане скандал. Интернет
информационните сайтове мигом захапаха примамката: „Скандална очна
ставка между Алексей Петров и Пламен Устинов. Кулезич скри топката на
Трактора с неочакван гост в студиото“, прогърмя „Блиц“.
Всъщност,
тия похвати говорят много за журналистическото равнище в България.
Първо, с това се демонстрира сякаш търсене на истината, но е пределно
ясно, че да се открие истина в ситуация, когато двама души, които не
могат да се понасят, са изправени очи в очи, си е вятър работа. На това
могат да вярват единствено някакви наивници, които вземат онова, което
струи от екрана, за неподправена правдивост. Само че няма нищо
неподправено в екрана, напротив – там всичко е добре режисирано, за да
можем да му вярваме и да се надяваме. Точно това надяване е втората шепа
прах, която се хвърля в очите на зрителя – след като няма справедливост
в съда, поне нека има справедливост на телевизора. Алексей Петров беше
оправдан по няколко от делата, но тук, на екрана, оправдание няма – той
беше все едно на подсъдима скамейка, за да му се покаже, че той в очите
на Юстиция може и да е невинен, но в очите на Фама не е. Предавания като
това на Люба Кулезич отдават огромно значение на мълвата, на слуха, на
клюката – за тях всеки е виновен, дори и да се докаже противното,
принципът е „няма дим без огън“. Да не споменавам, че цяла телевизия се
въздигна и укрепна, спазвайки това правило – Канал 3 на Сашо Диков.
Институциите, между впрочем, са свикнали с този маниер на българската
журналистика, затова и много не обръщат внимание, но съвсем иначе става,
когато журналистиката се превърне в журналистика, сиреч тръгне да
работи с документи, с източници, с факти. Тогава те се задействат,
случаят с Борис Митов е показателен – дрънкай си каквото щеш и както щеш
в полето на публичността, но когато спреш да дрънкаш, а изваждаш факти –
е, тогава заставаш на топа на устата и само си стискай палци да се
отървеш невредим. Махленската журналистика тук върви, журналистическата
журналистика – изобщо не…
Големият,
малкият и махленката заедно в спор, викове и пререкания – това е
най-високият етаж на бг журналистиката. Един, за съжаление, доста
приземен етаж. Да не кажа подземен…
Няма коментари:
Публикуване на коментар