Както казва един психолог шегаджия, пролетта настъпва неудържимо – става по-светло, по-оптимистично. За българските пенсионери радостта е двойна – хванаха се за зелено. Какво друго им остава, след като се изпариха надеждите им за по-сериозно увеличение на пенсиите.
Не че са били големи. Но все пак първоначалният анонс на служебното правителство, че ще бъдат подкрепени най-уязвимите, породи очаквания, че може би ще се намерят пари поне за еднократно по-солидно плащане за възрастните, с което да си поемат глътка въздух и да изчистят част от дълговете, натрупания за отопление, за вода, за лекарства.
Вече е ясно, че след като 4 г. пенсиите им бяха замразени, те не могат да очакват нищо повече от семплото увеличение, предвидено в бюджета за 2013 г. Според разчетите на НОИ те ще получат между 5 и 70 лв. в зависимост от годината, в която са станали клиенти на НОИ.
334 513 души ще вземат по 5 лв. допълнително. Хората на минимална пенсия, които досега бяха на 145 лв., занапред ще се “радват” на 150. Това звучи нелепо дори за строгите експерти от НОИ, които цепят стотинката на две. За да предотвратят традиционните упреци в подигравка с най-бедните, те бързат да уточнят, че всъщност това е втори етап на повишението за групата - то започнало още миналата година, когато най-ниската пенсия се вдигна от 136 на 145 лв.
Вярно е, че това е санитарен минимум, за който държавата доплаща всеки месец по 16 млн. лв., тъй като не всички в категорията имат осигуровки, гарантиращи тази пенсия. Но що за минимум може да е сума, която е с 91 лв. по-ниска от официалния праг за бедност (241 лв.)?! Да не говорим за изоставането от издръжката на живот на човек от домакинство, която вече е 565 лв.
Вдовишките добавки, които бяха сред предизборните хитове на ГЕРБ през 2009 г., сега се вдигат средно с 4,83 лв. – с 8,8%. Доплащането, компенсиращо смъртта на починалия съпруг, така и не достигна обещаните 40% от парите му, а остана 26,5%. Индексира се само пенсията на този, когото вече го няма, по общия ред.
Чиновниците, принудени да представят пред обществото ефекта от увеличението, отбелязват в тренда на позитивното мислене, че възрастните с под 200 лв. пенсия се стопяват от 826 253 на 674 123 - със 7%. Да, близо 142 000, излезли от критичната група, не са за пренебрегване, но те едва ли са стигнали по-далече от 203-204 лв., което не може да подобри чувствително нещата. Увеличението не променя факта, че най-масовата пенсия остава между 200 и 250 лв. Едва 22 996 души, или 1%, са в категорията между 600 и 650 лв., а 35 889 – между 650 и 700.
И при “по-богатите” пенсионери радостта е относителна. Там драмата от години е с административно въведения таван, който не позволява на част от тях да получат реално парите, за които са се осигурявали. Въпреки повишението 52 512 души пак няма да имат този късмет. Повечето са с право на между 770 и 1500 лв., а малко над 700 души официално са си заработили над 1550 лв. С новата летва от 770 лв. 1200 души вземат реалните си пари. Останалите продължават да чакат да падне таванът.
Анализите по групи могат да продължават безкрай. Важното обаче е, че пенсионерите не са възмездени за това, че 4 г. затягаха коланите. Тази индексация не е компенсация за мизерията, в която бяха натикани уж, за да изкараме кризата. Увеличението важи занапред и не може да компенсира лишенията на човек преди 2 или 3 г. Ако беше истинска компенсация, тя трябваше да е със задна дата.
Средното увеличение от 9,3% е по-ниско от натрупаната за периода инфлация, която по данни на НСИ е 11,7% за периода януари 2009 – декември 2012 г. Въртят се мъгляви обяснения, че инфлацията е покрита, но не истинската, а хармонизираната. Ако човек е достатъчно настоятелен, за да стигне до разликата, разбира, че тя е в методиката на изчисление – хармонизираната включва и луксозни стоки от рода на пиана и разни други неща, които не са от първа необходимост при отчитането на потребителските цени. В крайна сметка се оказва, че такава е добрата финансова практика – т.е. обикновено тя се предпочита при индексиране на доходите – не защото е по-справедливо, а защото е по-ниска.
Златното швейцарско правило отшумя като принцип за актуализация на парите на възрастните още в първия пакет антикризни мерки. Според него пенсиите се актуализират с половината от ръста на осигурителния доход и инфлацията. Ако беше спазено, сега увеличението трябваше да е с 11,6%. В случая разликата не е толкова голяма заради ниския растеж през последните години. Но защо се правят закони, щом с лека ръка се коригират по конюнктурни причини?! Защо тази мярка срещу кризата се изпълнява последователно за разлика от десетки други, които биха могли да имат много по-съществен икономически ефект.
Защо се допуска пълно извращение с друга антикризисна мярка – повишеното на 60% от заплатата обезщетение за безработни?! От него сега се възползват бившите вече депутати. Те се регистрират на борсата и прибират по 1000-2000 лв. обезщетение.
Част от изпадналите пенсионери ще бъдат компенсирани с енергийни помощи – в най-добрия случай с по 65 лв. еднократно. Пренасочването на пари от предназначените за пътища към крайно нуждащите е опит за оттласкване от 4-годишния хит за важността на магистралите и приоритета им на фона на доходи, бедни и отчаяни. Само че това се прави като еднократна стъпка от служебното правителство и не може да бъде интерпретирано като нова по-справедлива политика.
Макар и символично, увеличението на пенсиите крие риск да изхвърли още стотици от списъка с енергийните помощи през следващия отоплителен сезон, тъй като с вдигането на дохода те ще надскочат допустимия минимум. Вицепремиерът Деяна Костадинова вече обяви, че еднократното доплащане за топло сега няма да има такъв ефект. Дали обаче ще се ангажира същото да важи и за повишените пенсии?!
Каквото и да стане, сигурно е, че пенсионерите не могат да имат големи илюзии за финансовото си бъдеще, освен ако не се предприемат радикални промени, за което традиционните политици очевидно са безсилни.
Лиляна Филипова "24 часа"
Реших да пиша автора и изданието накрая на статията, защото направих блога за да пускам статии с интересно съдържание - което не значи, че винаги съм съгласна него изцяло или по принцип. Но има хора, които като видят името или изданието си формират изцяло негативно отношение, независимо от съдържанието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар