Държавата спира да "захранва" Корпоративна банка

Новината, от която всички бягат

В последния работен ден преди празничната седмица кабинетът "Райков" предприе най-решителната си стъпка - обяви началото на края на една много порочна схема. (Не)знайно защо обаче това не се превърна във водеща новина.

Иван Бедров, Дойче Веле


Порочната схема, за която става дума, е добре позната на всички ни - държавните пари отиват в една банка, която си създава медиен монопол, който пък обслужва властта, която и да е тя. Сега обаче има нови правила - те вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.

Най-важното действие на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, макар да води след себе си сериозна промяна. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавни пари в една банка.

Проблемът

Служебният премиер Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са били в една банка. Позовавайки се на банковата тайна, той не спомена името на банката, но всички знаем, че става дума за Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.

Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година - почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколко стотин милиона до над 1 милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна - не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Решението

Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съотвествие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно - тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година - почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколко стотин милиона до над 1 милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна - не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Решението

Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка.

Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съотвествие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно - тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Обаче...


За всички е ясно, че подобно действие може да застраши стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийните фалити на банки през 1996/1997-ма още са живи. За бъдат предотвратени евентуални сътресения, ще има период на приспособяване, обяви финансовият министър Калин Христов. Той дойде в служебното правителство от БНБ, където ръководеше управление „Емисионно“ - тоест, валутния борд. Затова неговото уверение, че няма да има сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.
В същото време премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила. Конкретната сума няма да се съобщава - заради банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще удържи дълго, тъй като вече има прецеденти и министерствата публикуват отделни данни след запитвания от страна на журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация трудно би издържал и в съда. Поради което може да се смята, че пътят към диверсификация и прозрачност е открит.

Остава правилата да бъдат спазвани. Това няма да е работа на този премиер и на този финансов министър, тъй като мандатът им изтича малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство - дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една-единствена банка. Която и да е тя.



 

Цената на страха

Примка

Обикновените хора се страхуват за хляба, а социално грамотните, граждански активните "будители" се разпиляха по разклоненията на платени проекти, пазарни ниши, пиарски акции и персонални пристрастия

Eми Барух, в."Сега"
24 Април 2013

Има само едно обяснение за този колкото стъписващ, толкова и смайващ резултат от социологическите проучвания, които не регистрират драматичен срив на доверието в партия ГЕРБ, и това е страхът: обикновен, битов, конкретен, попътен, неслучаен страх на обикновени, тревожни хора, които познават многоъгълника на разностранни зависимости между кмета, бирника, кварталния и пристава (особено ако последните са от ГЕРБ).



1.


Обикновените хора живеят на кредит, на изчерпани резерви, на "тефтер в бакалията", на пощенски запис от роднини, на подхвърлена поръчка, на притихнали очаквания, на отложени планове; живеят на ръба, вцепенени от страх пред еднопосочния полет отвъд. В малкия град те знаят коя е масата на попа, даскала и доктора, знаят каква е мизата на кадровика и знаят "какво направи той миналото лято". Обикновените хора броят всеки месец катинарите на затварящите се работилници и се боят. Вдишват уплах и издишват подчинение. (Така е в Добринище. Така е в Гоце Делчев, така е във Видин, така е в Малко Търново.) Всички те плащат цената на унижението, която калкулират с получени или отнети надници. Оглеждат се: идват избори, ослушват се и наивно вярват, че примката, която е увиснала над главите им, е спасително въже.



Страх!

Такава е България след "варварите" на Борисов и Цветанов (по Евгений Дайнов): територия, населена с протестиращи против сметките, които "бяха възприемани като хора, вярно, нещастни - но неориентирани, неуки, неполитични, неразумни..." (по Деян Кюранов). Къде обаче в целия този паноптикум се ситуират учените, политически грамотните и разумните? Защо не обясниха на неориентираните, неуките и неразумните, че преди протеста срещу цената на тока трябваше да протестират срещу "бирата на Мишо", срещу "Плод и зеленчука" на Цветанов и срещу уволнението на Мирослава?

Това е въпросът, който ме занимава, откакто България осъмна надвесена над урвата, зашеметена от един уж отникъде връхлетял ураган на политическото безсрамие, на простащината и на наглостта.

Осъмнахме... 23 години след онзи 7 юни, когато кънтящ от еуфория булевардът на изток от Орлов мост обещаваше възторжен възход на демократични сили, мъдрост, морал, солидарност. Обещаваше смелост, "синьо лято", свобода и простори.



2.

Страх...

Обикновените хора се страхуват за хляба. Спазвайки всички пропорции, трябва да признаем, че за същото се страхуват и "необикновените" - онези просветени умове, които познават генезиса на варварщината, и бяха на "ти" с главатарите; които наблюдаваха с погнуса, но безмълвно поръчковото позициониране на янеподобния слугинаж; които са в състояние да демистифицират пропагандата, защото са разположени на подходящо място в социалната пирамида и умеят да демаскират политическия кич и политическата пошлост.

Техният страх има друга структура - той е раболепен, вежлив, услужлив.

Той не е точно страх за хляба, а е страх за хайвера.

И за всички останали атрибути на просперитета, които създават комфорт и издават конформизъм.

Социално грамотните, граждански активните "будители" се разпиляха по разклоненията на платени проекти, пазарни ниши, пиарски акции и персонални пристрастия. Тяхната политическа полигамия и прозаична суета ги направи придатък на една процедурна протоколност по високите етажи на властта. Осигури им медийно присъствие и журналистически уют. Създаде се опасна мимикрия на интелектуално напрежение между "граждански неспокойните" (по Владислав Тодоров), кариерно отдадените и върхушката на властта и върху този разчупен релеф на платени обвързаности се случи поредното предателство на "елита" (журналистическия включително): най-подготвените негови представители не се опълчиха срещу арогантната алчност и безпросветното нахалство на новите властващи, не го назоваха, не го посочиха, не го преведоха, не се разграничиха.

Не бе извършено дори най-безобидното сваляне на маските в публичната полифония - обявяването на собствениците на медиите, така че аудиторията да се ориентира в обратите на екшъна "Виж кой говори".

3.

Освен че са много малко онези, които говорят, малко са и местата, където могат да говорят. Колко медии например анализираха уволнението на Мирослава Тодорова така, че на всички да им стане ясно, че този случай беше и продължава да бъде ясна индикация за критичния праг на тоталитарни похвати, достигнат от правителството на ГЕРБ? Че това е връх на политическото лицемерие, превърнато в стил на кабинета "Борисов"? Колко журналисти коментираха данните на фондация "Медийна демокрация", които потвърдиха, че миналата година Меглена Кунева - първият български еврокомисар, чиято професионална траектория създаде принадена стойност на България - е била обект на най-голяма атака от страна на купените жълти медии и че платената социология и платените подизпълнители на същия тандем продължават да търкалят валяк с компромати срещу нея.

Впрочем тези два факта са забележителни не толкова заради Борисов и Цветанов, а заради предпазливата дистанцираност на "интелектуалците" от темата; същите, които - за да не пропуснат следващия салонен валс, за да не изгубят симпатичната привилегия да са близо до местата, където се вземат решенията, извръщат поглед, изчисляват риска, подминават, премълчават. В това се състои подривната дейност на тяхната привидна дистанцираност. В това се изразява изгубената солидарност. (Имало ли я е някога?)

"Интелектуалците от зората на демокрацията са изчезнал вид. Дали залезът на демокрацията ще ги събуди, е друг въпрос" (по Владислав Тодоров).

Свободата е самотен избор. Бидейки част от критично малката група "просветени умове", които прекрасно осъзнават подлостите в българската публичност, родните интелектуалци единствени са в състояние да преведат обикновените хора през лабиринта на "варварите" и да им обяснят, че гласът е сила, а демокрацията е процес. Че никой не бива да ги превръща в болтове и крепежни елементи на чужда конструкция. Че всекидневието не е чернова на постоянно отлагащото се събуждане. Да го кажат ясно, почтено, национално отговорно. Без да изчисляват собствените си ползи в следващата политическа разстановка. "Работата на интелекта е да разбира какво става, а не какво не става", написа Стефан Попов. Работата на интелекта е и да назовава ставащото, добавям аз. За да не остават сами "на фронта" вече години наред нито Мирослава, нито Меглена, нито Галя. За да има последователи на самоотвержената отдаденост на тези три жени срещу цялата глутница мъже. За да не се отказват малцината, които създават "устойчиви работещи структури", в страна като България. Важно е: особено днес, когато стоим надвесени над урвата, зашеметени от уж отникъде връхлетял ураган на безсрамието, на арогантната простащината и на наглостта.

Преходът ни към статуса ни на говеда

Дий, господа!

12 Април 2013

 Весел Цанков, в. "Сега"

 

А, започва любимото ми актуално политическо предаване "Секирата на истината"!

Чаровната водеща се загледа страшно в камерата и заговори:

- Какво става в България?! В студиото е господин Петров, председател на съюза на гражданите, отглеждащи крави, овце, говеда, кози, пуйки... - тя се пообърка, - ааа, и какво още, господин Петров, че не успях да запомня всичко в предварителния ни разговор?

На екрана цъфна и Боримечката, облечен в абитуриентския костюм на Малкия принц, наричан "Петров" за удобство, навярно.

- Още: кокошки, пилци, зайци, патици, буби - каза той.

- Юрдечки? - полюбопитства тя.

- И юрдечки! - Мъжагата се сети. - А, да не изпуснем прасетата!

- В никакъв случай няма да изпуснем българското прасе! - родолюбиво отсече тя. - Така, в общи линии стана ясно кой сте. Сега изяснете, моля, защо отправихте призив към вашите членове да не гледат повече добитък?

Той се посмути от суровостта на лиричен глас, създаден да пее фолкбаладата "Брилянти и пръжки", но отговори:

- Това е един труден призив, но няма как, първа грижа на нашия съюз е защита на членовете му. Пак повтарям - селски стопани, животновъди, не отглеждайте добитък, правете политика!

- Хубава работа, политика! - сряза го тя.

Той обаче се беше поокопитил, не се огъна:

- Така е, най-хубавата! Няма бизнес с по-голяма печалба при по-малки инвестиции от политиката! Знаете ли вие, че субсидията за политическите партии, предвидена в бюджета за 2013, е 43 милиона? Стигнеш ли 1 процент на изборите, получаваш 100 000 лева! Е как да гледаш крави при това положение?! Знаете ли вие, госпожице, каква мъка е да гледаш крава! Пасеш, доиш, чешеш, чистиш, милваш, а печалба - никаква!

- Зависи как е уреден бизнесът, подход, технологии... - зарецитира тя.

Онзи я прекъсна:

- Госпожице, не сте животновъд вие, ще извинявате!

- Прав сте, в тази област съм консуматор - призна тя.

Той продължи:

- Как да спечели бай Петкан от Войняговци 100 000 лева от 20 кози? Ами той на автомагистрала "Тракия" да ги изкара да радват тираджиите - пак няма да спечели толкова пари от козите! А политиците печелят. Пък като добавим и комисиони, подкупи, участия в бордове, алъш-вериш...

Сега тя го прекъсна:

- Добре де, но как вашите членове от животновъди ще се преквалифицират в политици? Все пак различни умения са нужни.

- Ние ще им помогнем, нали затова сме им съюз! Ще ги обучим, ще им дадем диплянки. Те, правилата, не са много - обещавай, обещавай, обещавай, това е, три са на брой основните правила в българската политика.

Хареса ми това популярно изложение на основите на политическото дело у нас. На госпожицата сигурно също й хареса, защото каза благо:

- Е, желая ви успех в това начинание. А, между другото, ами с добитъка какво ще стане, как ще я караме без добитък?

- Защо без добитък?! - удиви се той. - Седем милиона глави малко добитък ли е?

- Не е малко, май даже е много.

- Като специалист ще ви кажа - тъкмо си е! Достатъчно е за нашите цели и задачи.

- Е, нека така, оптимистично, да завършим нашия разговор.

И потекоха реклами тъкмо като за добичета.

Цветанки Ризови - ефектът на говорещите глави

7 Април 2013 
Иван Бакалов, E-vestnik.bg

Има един кръг от не повече от 200 души, които говорят на българите всяка вечер и всяка сутрин по телевизиите. Даже по-тесният кръг е от 100-ина души. Това са предимно министри, политици, шефове на държавни институции, няколко анализатори политолози, социолози, журналисти, по някой актьор, режисьор и писател се промъкват от време на време. И основното –  постоянното присъствие на още по-малък кръг водещи.

Тази група от говорещи глави е своеобразен елит на нацията. Може дълго да се разсъждава какво е това елит – има ценни, дори безценни личности в обществото, които въобще не се появяват по телевизията (а най-често тя дори не знае за съществуването им).

Но, условно казано, говорещите глави са елитът. Това, че сред тях има нискокачествени хора, означава само, че т. нар. елит е нискокачествен. И дори сбъркан и неадекватен.

Няма друго средство (например вестници, интернет), което да свързва така обществото и нацията, както националните телевизии. Българинът научава „какво става” основно от тях. От екрана му говорят в „ние”- стил – ние, българите, ние, нацията. Правим това, правим онова.

И никога досега не е имало толкова голямо разминаване между този т. нар. елит и обикновените хора. Разминаване, което е основната причина за спонтанно избухналите граждански протести. Сметките за тока са само на повърхността.

Сервилните телевизии запълниха екрана предимно с говорещи глави от управляващите

На първо място Бойко – българският Уго Чавес. Само дето не му дадоха като на покойния Чавес да си води сам седмично предаване. Но като екранно присъствие Бойко със сигурност не му е отстъпвал, дори го е надминавал. На второ място след него от екрана се изреждаха министрите, политици от ГЕРБ, разни назначени от тях шефове и кметове. Те заемаха над половината от екранното присъствие сутрин и вечер в коментарни предавания, новини.

Но останалите говорещи глави не бяха някакъв контрапункт или алтернатива, а само придатък - обслужващи политолози и социолози, журналисти, които много говорят, но рядко казват истината. И то дозирано, витиевато. И над всички тях се извисява тясната група от цветанки ризови – водещи, които никога не притискат с нужните въпроси управляващите. А по правило се заяждат, прекъсват, атакуват малцината, попаднали в студио, които се опитват да кажат нещо за грешките на властта.

И се получи следното – 3 години и половина на зрителя му обясняват, че България е отличник, че сме втори след Германия, цари пълна финансова стабилност, ЕС ни дава за пример и ни залива с пари, всичко е под контрол, ако има нещо да не е наред – Тройната коалиция е виновна, главното е постигнато – магистрали, метро, спортни зали (по-точно една – „Арена Армеец”), детски градини и пречиствателни станции.

Обясниха на зрителя, че цената на газа е намалена в безкомпромисни преговори с Русия – веднаж 5%, после още 15%, абе няколко пъти. А зрителят вижда, че сметката му за парно е по-голяма. Парите не му стигат за нищо.

Обясниха му, че цената на тока се покачва, защото има едни злодеи (пуснати от Тройната коалиция), които строят слънчеви и вятърни централи. Бойко лично посочи тези фотоволтаици и прочие като главното зло на българина и обясни колко непосилно се бори с него.

Говорещата глава Дянков няколко пъти облъчи от екрана народа с прозрението, че кризата свърши – през април и май 2010 г. Нямаше кой да го оспори. Водещите не поканиха икономисти и финансисти, които да казват, че нито кризата е свършила, нито става по-добре. Вместо това неотдавна Дянков обясни на народа пред телевизора, че сега той живее по-добре, но не разбира.

Банки, ЕРП-та, мобилни оператори душат потребителя, говорещите глави не забелязват. И дори не споменават името на някой монополист, ако случайно изнесат скандален случай в сутрешен блок, примерно.

Регулаторните органи на държавата защитават монополите, вместо обикновения човек

Водещите и това не забелязват.

Десетки хиляди си губят жилищата, отнети от банките, на които не могат да плащат сметките. Това е тема табу. Управляващите, заедно с „Атака”, дори гласуваха закон, който позволява на банките да си променят самоволно лихвата по кредитите. Няма реакция.

Десетки хиляди емигрират всяка година. Стотици лекари заминават на Запад годишно, а останалите тук са във възраст пред пенсия. И т. н. – все неща, които не са грижа на цветанки ризови. Говоренето от екрана си тече.

Да, ама държавата изглежда взе да потъва. Откак хората излязоха по улиците, синдикалният лидер Тренчев обяви, че вече става дума за спасяване на държавата. Неговият антагонист, шефът на Българската търговско промишлена палата Данев написа статия, в която говори за Трета национална катастрофа.

Нещо не е наред. Някой направи така, че да не разберем какво се случва. Сега в суматохата в телевизиите се промъкнаха някакви неконтролирани гости, а водещите ги гледат втрещени какви ги приказват.

Някой помни ли сега кога избухнаха протестите? В момента, в който Дянков подаде оставка. Това прозвуча като негласно признание от страна на правителството, че катастрофирахме и трябва да се уволни Дянков, да се посочи виновен. В катастрофата и щетите от Дянков хората бяха убедени, но това беше старателно крито и премълчавано от говорещите глави. И когато Дянков падна, хората излязоха на улицата, вече сигурни, че са ги лъгали, докато ги забиват надолу в безпаричието.

И сега пак ги лъжат, хората пак не разбират какво точно става. Усещат, че е все по-напечено, а някой там, зад малкия екран, отново пуска същите говорещи глави - янета, воленовци, цветанки ризови, професионални манипулатори и демагози. Тия дни янетата изместиха дори министрите. Защо?

Самите медии станаха демагози, придатък към политиците

Част от едно статукво, което протестиращите наричат олигархия. И не без основание.

И докато говорещите глави се правят на загрижени и ни будалкат, хората започнаха да се самозапалват. Негласно ги пишат в графата „луди”. Добре, самоубийствата са от депресия – като психиатрична диагноза, като икономическа ситуация, всякак. Но те са симптом за това как се чувстват и всички останали хора - колко са в безизходица, как не издържат.

Говорещите глави веднага оспорват – ами защо по виденово време не се самоубивали, питат. Има нещо тук, някаква конспирация. Не може сега при Бойко да е по-зле от тогава… Може, може.

Времето на Виденов и хиперинфлацията не бяха толкова далеч, мнозина си спомнят и могат да сравнят. Сега безизходицата е по-голяма, безпаричието по-тежко, очевидно хората са затиснати по-яко от монополи, от самата държава. Не се вижда алтернатива, както при Виденов. Говорещите глави не са я потърсили, не са й дали думата, не са казали истината.

Никога преди не е имало толкова манипулирани и цензурирани медии. Не е имало такъв тотален контрол върху частни телевизии и вестници и т. н., който не допуска някой да каже, че царят е гол.

През 1990 г. управляващата комунистическа партия, след като свали Живков и започна реформи, направи радикални промени в националната телевизия (тогава беше само една, с два канала) - смени тотално всички лица от екрана. Да видят хората, че има промяна, да не им напомнят за миналото.

Сега ситуацията е подобна. Лицата от екрана, водещите говорещи глави са тотално компрометирани, изгубили доверие на зрителя. Но продължават да говорят като зомбита.

Кукловодите на телевизиите не разбират това, те се надпреварват в оскъдни рейтинги, без да съзнават, че рейтинг може да има, дори когато хората гледат с отвращение.

И телевизиите се боричкат помежду си коя от коя да открадне някое водещо зомби, едно от друго по-опротивяло на зрителите.

Кулезич срещу Трактора

Големият, малкият и махленката

12 април 2013 
Митко Новков, в."Култура"

Люба Кулезич не изневерява на себе си – идеята й за интересна и значима телевизионна продукция е, че тя трябва да се рови в най-скандалните и жълти обществени теми. Повлияна е в това си разбиране най-вероятно от Кеворк Кеворкян - „нашият учител“, както тя сама го назова. Затова и в ТВ 7, и в Нова телевизия предаванията й са едни и същи – повече посветени на мръсотията по дъното, инкрустациите по тавана не я засягат особено. Показвай боклука, за да си с рейтинг.

Тази идеология стоеше и в основата на предоставеното „право на отговор“ на Алексей Петров, набедения за главен мафиот в държавата. Роля, която хич не е по вкуса му, та не е за чудене желанието му да се оттласне, да се освободи от нея. Затова така за 7 април ранния предобед се беше постарал и подковал – мъкнеше и вадеше документи, доказваше държавническа загриженост, илюстрираше предприемаческа мъдрост. Цялата тази постановка на Люба Кулезич й беше пределно ясна, тя нямаше с какво да я изненада, поради това тя реши да изненада – извади Пламен Устинов, един от свидетелите срещу Алексей Петров. Тук трябва да отдадем дължимото на т.нар. „Трактор“ – той прояви завидно хладнокръвие, по лицето му не трепна мускулче дори, сякаш е очаквал такъв сюрприз. Такъв репрезентационен стоицизъм може да го отдадем на две причини – или, както се говори, че Алексей Петров има свои хора навсякъде, той е бил предупреден от някоя „къртица“ в Нова, или – по-възможно – просто е добре трениран нищо да не го изважда от равновесие. Макар че на два-три пъти се случи, издадоха го някои изказвания и квалификации („но устата сгрешила, сама промълвила“, както пише поетът): едно към Устинов, че е много малък, другото към Кулезич – че предаването станало махленско. Тя обаче не се притесни, такива упреци са й отправяни не веднъж, пък и тя това цели – да се вдигне пушилка, да стане скандал. Интернет информационните сайтове мигом захапаха примамката: „Скандална очна ставка между Алексей Петров и Пламен Устинов. Кулезич скри топката на Трактора с неочакван гост в студиото“, прогърмя „Блиц“.

Всъщност, тия похвати говорят много за журналистическото равнище в България. Първо, с това се демонстрира сякаш търсене на истината, но е пределно ясно, че да се открие истина в ситуация, когато двама души, които не могат да се понасят, са изправени очи в очи, си е вятър работа. На това могат да вярват единствено някакви наивници, които вземат онова, което струи от екрана, за неподправена правдивост. Само че няма нищо неподправено в екрана, напротив – там всичко е добре режисирано, за да можем да му вярваме и да се надяваме. Точно това надяване е втората шепа прах, която се хвърля в очите на зрителя – след като няма справедливост в съда, поне нека има справедливост на телевизора. Алексей Петров беше оправдан по няколко от делата, но тук, на екрана, оправдание няма – той беше все едно на подсъдима скамейка, за да му се покаже, че той в очите на Юстиция може и да е невинен, но в очите на Фама не е. Предавания като това на Люба Кулезич отдават огромно значение на мълвата, на слуха, на клюката – за тях всеки е виновен, дори и да се докаже противното, принципът е „няма дим без огън“. Да не споменавам, че цяла телевизия се въздигна и укрепна, спазвайки това правило – Канал 3 на Сашо Диков. Институциите, между впрочем, са свикнали с този маниер на българската журналистика, затова и много не обръщат внимание, но съвсем иначе става, когато журналистиката се превърне в журналистика, сиреч тръгне да работи с документи, с източници, с факти. Тогава те се задействат, случаят с Борис Митов е показателен – дрънкай си каквото щеш и както щеш в полето на публичността, но когато спреш да дрънкаш, а изваждаш факти – е, тогава заставаш на топа на устата и само си стискай палци да се отървеш невредим. Махленската журналистика тук върви, журналистическата журналистика – изобщо не…

Големият, малкият и махленката заедно в спор, викове и пререкания – това е най-високият етаж на бг журналистиката. Един, за съжаление, доста приземен етаж. Да не кажа подземен…

Иван Гарелов: Станишев докара уртикария на самотника от Банкя

Само БСП махна старите муцуни

Иван Гарелов
Информационна агенция ПИК


Какво прави сега човекът, който беше като болен за вниманието на медиите и на които дължи кариерата си? Не беше ден, не бяха два, седмици, месец - два… Ясно е, разбира се, че  това е избрана тактика в изграждането на новия му публичен образ - любимецът на народа, станал жертва на лошите хора от улицата и на лошите червени, турци и руснаци. Той е обиден, но подготвя завръщането си като месия, дълго чакан от народа. За целта се подготвя голямата зала „Армеец“, специални осветления, пушеци и други спец ефекти. Гости ще бъдат предани и благодарни  на партията и нейния вожд певци и  интелектуалци. Както и спортисти, които са направили името си през други времена, но няма как, иначе е твърде неудобно да се подсещаме, че при този премиер отбелязахме най-слабото си представяне на олимпиада. Ще дойдат и зорлем докарани с автобуси от цяла България държавни служители, които трябва да представляват „народа“, озарен от щастие  от завръщането на премиера -слънце. На по-задните редове ще седнат и работниците по чистотата от „Титан“, начело с Димитър Борисов, мразен от половината България, защото е собственик на ЦСКА, както и от другата половина, защото работи против ЦСКА. Но до тогава?

Едва ли някой си мисли, че той стои  „сам като куче“ пред телевизора и репетира пози и жестове. Идват хора, „продуцентите“ от МВР начело с прескачащия от скандал в скандал Цветанов - мислят, планират. Но без телевизия не минават. И тъй като  БСП е в настъпление, главната им грижа е как да   реагират с минимални загуби от влияние и гласове. Например Станишев произвежда новина, че ако БСП спечели изборите, премиер ще бъде Пламен Орешарски. Няма изненада. След като БСП не  възнамерява да прави партийно правителство, а на националната отговорност и самият Станишев  няма да бъде премиер, едва ли има друга по-подходяща фигура от  консенсусния Орешарски, неоспорим експерт и професионалист, способен да обедини екип с разнороден състав. С това съобщение Станишев утвърждава линията на БСП да отговори най-пълно на изискванията на протестиращия народ, след като единствена от партиите обнови радикално своите листи.

Ами сега? С какво ще отговори ГЕРБ, където за подобни действия е немислимо и да се говори? И „мозъчният тръст“ около самотника в Банкя измисля, че Станишев се „самооценил като недостоен за премиер“. Искал Орешарски да бъде „кукла на конци“, а самият Станишев да “не носи политическа отговорност.“

След като едно от основните искания на разбунтувалия се народ беше старите лица в политиката да отстъпят място на млади и некомпрометирани  личности, БСП първа и единствена направи болезнената операция да се освободи от честни и заслужили, но амортизирани политици или пък от компетентни и опитни, но загубили доверието на масите кадри. И като се започна една медийна кампания срещу БСП заради промените, сякаш не е имало протести, сякаш самите медии не наричаха БСП партия на „олигарсите“, на „червените барони“, на „несменяемите динозаври“ и какво ли още не. Ако Станишев не бе направил тази промяна, неговата партия нямаше да отговори на новите високи изисквания на европейската левица и на очакванията на българското общество за утвърждаването на БСП като модерна европейска лява партия. От това развитие на голямата лява партия у нас печели цяла България, без оглед на партийни и идейни различия. Но вместо подкрепа или поне разбиране, започна един „смешен плач“ за отиващите си стари кадри. До  този момент медиите се оляха да представят новите министри толкова пространно, че не можахме да запомним никакви подробности. Може би ще е добре да ги повторят още веднъж, така ще изтече и мандатът им. Но не се осмелиха да представят поне едно от новите лица на БСП. Напротив, всички стари кадри получиха такава трибуна в медиите, каквато не са имали, дори когато са били на власт. И тъй като е човешко всеки от тях да се оплаче, че е бил несправедливо отстранен, се стигна до голямото общонародно оплакване на старите муцуни от столетницата. Ако пък някой им възрази, че това е обновление, медиите загрижено питат защо пък е останал Димитър Дъбов или някой друг. Ни така, ни иначе, няма угодия.

Но тъй като групичката пред телевизора в Банкя получава уртикария, когато дори само види образа на политическия си противник Сергей Станишев, тогава дава пълна воля на „демократичните“ си инстинкти, съгласно милиционерската си природа. Щом ги дразни Станишев, тогава не трябва да му се дава думата. Това е толкова просто. В новото си предаване по Нова телевизия Константин Вълков покани Станишев да отговори на натрупалите се въпроси. Очевидно е имало след това такова размахване на камшика, че Вълков бе обвинен, че вероятно е подкупен от младия лидер на БСП, след като го е оставил толкова дълго да говори. Два дни след това Вълков бе отстранен, предаването спряно, а на негово място поставена послушната Кулезич. Обяснено бе, че предаването нямало рейтинг, а пък и рекламираният довчера нов водещ си имал ангажимент в Дарик радио. Същата участ щеше да сполети преди време и Емил Кошлуков, пак бил дал думата на БСП. Това вече не е цензура, не е „намеса“ в работата на медиите, а директно командване от „повелителя на медиите“.

Затова и не се изненадах много, когато водещият Виктор Николаев влезе в играта на „главния продуцент“ на предизборната кампания на ГЕРБ Цветанов и взе участие в театъра, наречен „спонтанно поканване“ на Цветанов при Станишев. Това бе обида към лидера на БСП, защото не е предупреден предварително. Обида и към интелекта на зрителите, които не можеха да не забележат колко готов бе Цветанов да влезе в студиото. Не стига това, но Виктор молеше Цветанов да дойде и в понеделник, ако случайно не е останал доволен. Подобен номер ми скроиха и на мен в това студио. Предполагам колко им е трудно на водещите и на техните началници да удържат на натиска, особено като се има предвид съдбата на онези, които не са козирували на командите. Все пак като колега бих им казал, че колкото повече отстъпват, толкова по-често ще им се налага да го правят.

Подозирам, че е имало намеса и в странната позиция на СЕМ да не се показват и героизират хората-факли. Като се има пред вид предимно резервираната му позиция или по-скоро отказа от позиция досега, предполагам, че върху СЕМ е бил оказан силен натиск да не се показват повече самозапалващите се, защото развалят спектакъла за доволния от управлението на ГЕРБ български народ. Намесиха се и някои хуманисти, които смятат, че показването на кадри от самозапалванията води до подражание. На мен пък ми напомня времето на възродителния процес, когато от ЦК на БКП бяха наредили на телевизията да не показва кадри от демонстрации в Южна Корея, защото можело да се научат нашите турци как се прави демонстрация. Аз пък съм на мнение, че тези хора се запалват не за да бягат от живота, а като последна останала им форма на протест и саможертва, ще се върнем на този въпрос.

А до тогава, по-високо билото, колеги!

Медийните барони срещу журналистите на свободна практика

Важно пояснение: Българският медиен съюз е съюз не на журналисти, а на издателите на медиите. Оттук нататък мисля, че всеки може да си направи изводът от тяхната декларация. Правописът им е запазен.

Декларация на Общото събрание на Български медиен съюз

Ние, членовете на Българския медиен съюз, категорично се противопоставяме на опитите за манипулиране на общественото мнение и европейските институции с представянето на невярна информация за свободата на словото и състоянието на медийната среда у нас.

Тревожно впечатление прави фактът, че група журналисти на свободна практика, които не представляват никого освен себе си, отново подхванаха атака срещу свободното слово в България. Към тази кампания, имаща за цел да дискредитира свободните медии, се присъединиха единствено изданията на кръга „Капитал”. Внушенията се правят най-вече чрез манипулации и невярна информация за медийната среда у нас. Наред с това тази клеветническа кампания оказва натиск върху бизнеса и институциите в страната, като по същество цели дестабилизация и хаос.

Ние, членовете на Българския медиен съюз, категорично заявяваме, че ще се противопоставим с нашето единствено оръжие – сводобното слово, срещу всякакви опити за кипърски сценарий у нас. Не по-малко притеснителен е фактът, че в тази кампания са привлечени дипломати от държави членки на ЕС, в чиито страни българи и румънци са сатанизирани от политиците и медиите им. Коментарите на някои посланици по адрес на медиите, съдебната система и вътрешно-политическата обстановка излизат извън добрия тон и са несъвместими с дипломатическия им статут.

Българският медиен съюз счита, че медийната среда в България се нуждае от саморегулация и единни стандарти в журналистиката. Ето защо ние подкрепяме действия, които водят до публичност и прозрачност както в собствеността, така и в работата на самите медии. Като съзнаваме своята висока обществена отговорност и в израз на категоричната ни воля да защитаваме свободата на словото, Общото събрание на Българския медиен съюз прие Професионално-етичен кодекс на българските медии. Кодексът е отворен за подписване както от членовете на Българския медиен съюз, така и от други медии, които приемат професионалните и етичните стандарти в журналистиката.

Настоящата декларация е приета от Общото събрание на Българския медиен съюз, проведено на 29 март 2013 година. 

Цветозар Томов: Има масовизация на ГЕРБ, напомняща компартията през 40-те години

Борисов е медиен продукт, а Цветанов има престъпно самосъзнание

 

05.08.2012

 

Интервю на Полина Паунова в Mediapool.bg

(Интервюто е правено преди 7-8 месеца, а колко актуално звучи... - бел.моя)

Цветозар Томов, Сн. БГНЕС

Смятате ли, че това, което се случи в съдебната система – уволнението на съдия Мирослава Тодорова, последващите заседания на ВСС, завихрящият се скандал “Крънчева” - ще нажежи обстановката в страната, или както обикновено август ще бъде летаргичен?

 

Такъв ефект ще има, но е много вероятно той да бъде през септември. През август няма да има движение по тези въпроси. Но със сигурност те ще дадат своето отражение със започването на активния сезон през септември.

 

Защо тогава скандалите се разразяват сега? За да бъдат забравени до септември ли?

 

Не мисля. Нещата малко или много бяха свързани с доклада на ЕК, с активната реформаторска роля на Съюза на съдиите в България напоследък. Ако помните, точно ден преди уволнението на Тодорова – на 11 юли, имаше изразяване на поредна активна позиция от тяхна страна. Веднага след това – на 12 юли, последва решението на ВСС. Уволнението на Тодорова е индикатор, че кабинетът е решил на всяка цена да се справи с овладяването на съдебната система – да я овладее напълно, да премахне неудобните хора в нея.

 

Т.е. да бъдат отстранени тези, които биха могли да настояват за нещо, или най-грубо казано – да мътят плановете на този кабинет в това отношение. Целта е спечелването на цялостен контрол върху ВСС, а оттам и върху избора на главен прокурор. Което от своя страна е гаранция за спечелването на парламентарните избори догодина. Прочитът на събитията е такъв - ГЕРБ целят победа на изборите, а това са ходовете, с които кабинетът смята да спечели тази победа.

 

Орлов мост, безпрецедентният протест на съдии – тези събития не генерират ли опозиционна енергия?

 

Основната разлика между управлението на ГЕРБ и всички предходни управления по време на демократичния хаос след 1989 година, е, сега наблюдаваме възстановяването в един по-модернизиран вариант на тоталитарния режим в България. Така могат да бъдат разчетени ходовете на тази власт.

 

Това не е просто авторитарен режим на Борисов, а режим, който се опитва да проведе централизация от горе до долу по вертикала, и да подчини всички власти на изпълнителната. Това е основната характеристика на всеки тоталитарен режим – единен ред както по вертикала, така и по хоризонтала.

 

Политиката на ГЕРБ е насочена към това и в момента навлиза в решаващ стадий борбата за връщането на тоталитарното управление в българското общество. Резултатът е засилването и на чисто опозиционните протести срещу правителството, които малко или много вече изглеждат дисидентски протести на хора, които искат повече граждански свободи.

 

Досега кабинетът на Борисов отстъпваше при всеки протест, струва ми се, че оттук насетне в предстоящата предизборна година ще бъдем свидетели на по-голяма безкомпромисност от страна на държавата. Пак ще повторя – те искат да завършат до края на мандата си налагането на политиката, за която вече споменахме. Готови са да платят всяка цена за това, дори и тежки напрежения с Брюксел.

 

Говорите за “режим”. В началото на мандата на Борисов преди три години имаше ли индикации, че ще се стигне до ескалация на напрежението?

 

Винаги съм твърдял това от самото начало по отношение на кариерата на Бойко Борисов. Той е човек с такъв тип представи за държавно устройство и политическа роля.

 

Иначе в самите програмни документи на ГЕРБ нямаше индикации за установяването на режим, но е ясно защо. Още от самото начало в политиката на това правителство бяха приети промените в Закона за СРС, в ЗЕС. Това бяха промени, които се опитаха да наложат и предишните управляващи, но не мина. В крайна сметка те бяха наложени съвсем безкомпромисно. Даде се ресурс на силовите служби да подложат обществото на тотален шантаж и ние сме свидетели на това. Мисля, че държавата засили ролята си като тотален посредник по отношение на почти всички бизнеси.

 

Опитите за подчиняване на законодателната и съдебната власт стартираха още от началото на мандата на правителството и Цветанов беше публичният герой в това отношение. Всъщност в България народното събрание никога не си е упражнявало функцията в тези 20 години, винаги е било подчинено на волята на изпълнителната власт и това до голяма степен е произведено от конституционната уредба на страната.

 

Но такъв натиск върху съда не е имало при нито едно предишно управление.

 

Нека не забравяме, че ГЕРБ овладя и президентската институция. Т.е. имат всички ресурси да създадат модела, за който говорим. И ако го създадат, това може да им гарантира още един мандат.

 

Имахме безпрецедентен случай – 136 български съдии изпратиха писмо до парламента с искане на оставката на ВСС. Нито една парламентарна група не прояви интерес към писмото. Липсва ли опозиция в България? Не се ли превръща съдът в истинския дисидент?

 

Парламентарната опозиция не е опозиция. Защото едновременно с това, че партиите конкуренти на ГЕРБ се чувстват заплашени от доста агресивната политика на ГЕРБ, те не искат смяна на модела на управление в страната. В крайна сметка ГЕРБ има ресурс да се споразумее с всички парламентарно представени партии, включително БСП и ДПС, ако ситуацията се развие така, че е необходим компромис между всички тях.

 

Моята версия е, че в крайна сметка заедно образуват един политически картел, който се старае да съхрани полукриминалния модел на упражняване на политическата и икономическа власт в България.

 

Пак повтарям – особеното при ГЕРБ е, че има съвършено ясен уклон този модел да възпроизведе начина на упражняване на властта по тоталитарен начин.

 

Единственият тип опозиционност спрямо сегашната власт, както и спрямо всеки тоталитарен режим, е дисидентството. Тъй като имаме ясни признаци на срастване на управляващата партия с държавата начинът да се протестира срещу властта е всъщност да се протестира срещу държавата изцяло, включително спрямо легитимните опозиционни политически сили.

 

Иначе дисидент може да бъде всеки – от съда до всеки обикновен гражданин. Реалният избор е между несвобода и нормалност.

 

Когато се дискутираше темата за вот на недоверие срещу кабинета в предаването “Референдум” по БНТ, за пръв път преобладаващата част от гласуващите зрители – 61% - застанаха срещу ГЕРБ с мотива, че такъв вот е оправдан. Дава ли ни основание този факт да смятаме, че неодобрението срещу управляващите расте?

 

Един от възможните сценарии, който предвиждам, е ГЕРБ да спечели изборите догодина дори по-убедително, отколкото ги спечели през 2009 година. Условието това да се случи, е да успеят наистина да ликвидират всяка институционална инициатива срещу себе си.

 

Ако не допуснат съществуването на независими центрове на власт, изборите ще бъдат спечелени от Борисов. Това ще се случи, защото в обществото ще бъде нагнетен страх и напрежение и ще имат възможност да фалшифицират изборните резултати.

 

Няма тоталитарен режим, който да е губил избори – няма такъв случай. Въпросът е доколко могат да осъществят това.

 

Иначе никое изследване няма отношение към подобно стечение на обстоятелствата. Ако бъде проведено изследване в Северна Корея, ще бъде регистрирана много единна подкрепа за поредния севернокорейски лидер. Ако измериш рейтинга на Лукашенко, той ще е два пъти по-висок от този на Борисов. Винаги, когато има такъв модел на управление, нямаме свободни избори, а когато имаме несвободни избори, властта се самолегитимира чрез тях. Очаквам, че в България този процес може да се развие и да достигне до застрашителни размери, при които ГЕРБ да спечели с абсолютно мнозинство.

 

Споменахте в началото, че може да се родят антиевропейски настроения. Ако се развие такъв сценарий, каква може да бъде ролята на ЕС и отношението на българската власт към съюза?

 

Това ще доведе до охладняване на отношенията на сегашните управляващите и ЕС. То вече се усеща. Но дали ще доведе до тежък конфликт, ми е трудно да предскажа. Между другото, това е един от начините това управление да се провали – ако преиграе в тази посока.

 

Правителството няма да оцелее, ако бъде принудено да преиграе, за да осъществи политическите си цели. Казусът с Мирослава Тодорова го показва. Тя, може би, е най-опасният враг на този режим в момента, именно защото принуди управляващите да я репресират. Усети се, бе отразено в доклада на ЕК и бе премината една граница, при която режимът започва да изглежда в неизгодна светлина навън. Но тази граница трябва да бъде премината многократно, за да се разклатят устоите на режима. Всяко подобно управление, в крайна сметка, е колос на глинени крака. Може да бъде съборен, ако му отсечеш краката, а това означава да покажеш гнусната му природа пред света.

 

Иначе – без външна изолация режимът на Борисов няма да падне, той има достатъчно ресурс отвътре, за да задържи властта. И да я направи абсолютна.

 

В казуса с Мирослава Тодорова президентът застана по доста софистициран начин на страната на съдиите. Започва ли да се еманципира Плевнелиев?

 

И Борисов се дистанцира. Нарече уволнението й провокация, с което внася яснота, че Цветанов трябва да вади кестените от огъня, всички останали да пазят дистанция, за да може, ако това доста неугледно действие предизвика остра реакция навън – да има ход назад. Това е част от политическия пиар.

 

Колкото до Плевнелиев, смятам, че по-скоро маркира територии на възможна бъдеща еманципация, ако му се наложи. А тя пък може да се наложи, ако режимът стане неудобен за външните си покровители.

 

По какъв начин може да стане засилването на антиевропейски настроения?

 

Това може да се случи, ако официалната пропаганда започне да обяснява последиците от собствената си икономическа политика, които се свеждат до обедняване и ликвидиране на средния и дребния бизнес, като резултат от общоевропейската икономическа криза. Опити вече има и като че ли има тенденции те да се засилват. Борисов е прекрасен популист, може да влезе в тази роля, ако му се наложи.

 

А каква е ролята тук на медиите и социолозите?

 

Ролята на медиите е слугинска. Обслужват режима масово, а изключенията са твърде малко. За съжаление, хората, които са в публичния живот, могат да избират между личното достойнство и материалното благополучие. Като изборът на едното води до загуба на другото. При тази ситуация повечето хора предпочитат материалните облаги. Което е естествено, защото нито едно общество не се състои от герои.

 

Европейският доклад беше заглушен от атентата в Бургас. Защо, според вас, няма да има доклади за страната ни година и половина?

 

Това действие на Брюксел казва, че ситуацията в страната е неясна, че не се знае как може да се въздейства върху българското правителство, за да се постигнат реформите. Но те няма да могат да се постигнат без падането от власт на Борисов. Няма гаранция, обаче, че дори слизането от властта на ГЕРБ да се случи, реформите ще се постигнат. Защото идването на ГЕРБ на власт и последователността в опитите им да установяват тоталитарни управленски практики в България е резултат на криминалната природа на целия преход към демокрация.

 

Така че не би било достатъчно един такъв опит да се е провалил. Необходимо е да бъде сменена отново политическата система, която показва, че не може да работи в тези 20 години. Никакви реформи няма да се постигнат, ако дойде на власт нова Тройна коалиция, да кажем, която да замени този неясен смърдящ тоталитарен ред с не по-малко смърдящ демократичен хаос, който цареше в предходното управление.

 

Трябва да се гарантира истинско разделение на властите – изпълнителна, законодателна и съдебна. В същото време без взаимен контрол между тях нищо няма да се случи.

 

Ако се върнем на темата ВСС – трябва да се ликвидира възможността законодателите да участват в избора на ВСС, да се ликвидира странната симбиоза между прокуратура и съд в сегашния ВСС. Прокуратурата може спокойно да бъде към изпълнителната власт, но при всички положения и прокуратурата, и полицията би следвало да не могат да бъдат политически контролирани от изпълнителната власт.

 

Трябва да се въведат някакви практики, пречещи на всеки политически субект, идващ на власт, да подменя буквално цялата администрация. Защото по този начин рекрутираме администрация, която е политически обвързана и професионално непригодна да върши каквото и да е в полза на обществото.

 

Подобни неща не възникват като проблем в рамките на европейската демократична култура, там, където се знае, че смяната на едно правителство не води до сътресения в административните редици. В България обаче всеки води своите партизански дружинки и това не е тръгнало от ГЕРБ. Истината е, че при ГЕРБ обаче се стигна до толкова ниски слоеве, че на практика партията срасна с държавата.

 

В България обаче няма нови политически субекти. Те са от този "криминален преход", както го наричате вие. Тогава не става ли невъзможно всичко това?

 

Да, става, защото картелът вече е образуван. В него има медии, сенчест бизнес, политици от всички партии. Финансира се с нечисти пари и може да поддържа монопол върху изборния процес, без да позволява някой да го атакува отвън.

 

Изходът какъв е?

 

Трябва самият този картел да бъде подложен на силен натиск. В крайна сметка при нежните революции от 1989 година това се получи.

 

Говорите за силен натиск, но междувременно от Факултета по журналистика, където тема на устния приемен изпит бяха протестите от Орлов мост, твърдят, че единствените кандидат-студенти, които са знаели за протестите, са били от Варна, София и Пловдив. А какво става в по-малките градове?

 

Това, което казвате, не ме учудва. Страната е разбита на феодални парцели, обществото в България до голяма степен е нямо и глухо. Хората, които се интересуват от политическите процеси, в нито една страната не са кой знае колко много, но в България са много малко. Това прави възможно изборният процес да бъде изцяло манипулиран – да зависи от посланията, които силните на деня излъчват през медиите към избирателите.

 

Но това състояние на обществото не е толкова страшно. Нормално е хората да си живеят живота, без кой знае колко да се интересуват от политика, в повечето нормални страни е така. Въпросът е, че у нас няма отработени демократични рефлекси, нямаме достатъчно устойчива демократична култура, която да ни позволи, разпознавайки някой като негоден, да го изхвърлим моментално.

 

Доста медии са се впуснали да градят образа на Бойко Борисов като на човек от народа – премиерът е художник, обича да рисува, да свири на китара, няма приятели, самотен е като куче. Какво влияние оказва това?

 

Борисов е медиен продукт от самото начало. Не откакто стана премиер и предизвика купища слагачески реакции спрямо себе си.

 

Спомнете си, той беше избран по странен начин за главен секретар на МВР на 01.09.2001 година. Без да има професионални компетентности, получи тази длъжност. Нямаше нито чин, нито опит, не е имало друг такъв главен секретар.

 

Четири години преди това, доколкото изобщо е влизал в публичното пространство, Борисов е влизал като охранител, свързан с подземния свят. Веднага след като стана главен секретар на МВР, той израсна като централна фигура за медиите – много бързо бе направен неговия имидж, за не повече от няколко месеца, а и той има необходимите артистични качества. Очевидно заради това е избран на тази роля.

 

Истината е, че той не се е самонаправил такъв, какъвто е. Няма как да се самонаправи. Няма как да вземеш човек без грам оперативен опит, да го сложиш на чело на системата за сигурност, да му дадеш достъп до всички медии и да го направиш в уникалната роля на ТВ-звезда и шериф на републиката за 2-3 месеца, ако това не е началото на дългосрочен политически проект, създаден от някой друг.

 

Един ден преди да заеме длъжността си в МВР, бе публикуван негов портрет в "Стандарт“. Там той бе изкаран световен шампион по карате, някакъв свръхчовек. Текстът бе публикуван, преди още някой да му знае името.

 

Така, че този рамбовски образ, постепенно впоследствие преобразуван в бащица и повелител на нацията, според мен, е изграден с колективните усилия на мощни задкулисни центрове на власт, а Борисов се оказа подходящ да изиграе тази роля.

 

Тогава каква е ролята на Цветан Цветанов?

 

В чисто персонален план едва ли сме имали по-негоден човек за вицепремиер и вътрешен министър. Цветанов е човек, чиито политически разбирания са буквално опасни. Следя отдавна този човек и ми се струва, че той има фундаменталния проблем на всеки с престъпно мислене – не различава добро от зло. Поради това има невинно съзнание, което го прави още по-опасен и изпълнен с чувството за мисия.

 

Защо е в тази роля и защо хората, които биха могли да го неутрализират в тази власт, не го правят - това са въпроси, на които ми е трудно да отговоря. Не мога да преценя и дали той самият не е горещ картоф, който Борисов не може да махне. Но без съмнение става дума за човек с престъпно самосъзнание. Той е морално и интелектуално непригоден да различава добро от зло.

 

Само историята с лекарите от Горна Оряховица и четенето на СРС-та от трибуната на парламента, което като свое последствие имаше освен всичко друго и съсипването на здравето на един от тези медици, би следвало да е достатъчна причина, за да бъде изметен този човек от политическата власт. А списъкът с Цветановите безобразия е безкраен. Казусът Тодорова само подкрепя това.

 

Нямате ли усещането, че разчистването на сметките с неудобните хора, без значение къде се намират те – съд, опозиция – добива гротескно груба изява? Това ще отключи ли анти-ГЕРБ настроения?

 

Може би, защото едно ожесточаване на репресиите е логично да се случи. Не се съмнявам, че Борисов иска да пипа с меки ръкавици, ако може да си постига целите, без да се налага да толерира преки репресии, които бяха наложени, например, срещу съдия Тодорова. Той би предпочел това като вариант. Но в степента, в която ГЕРБ се опитва да подчини обществото в своите властови цели, ще продуцира нарастване и на чисто гражданската съпротива срещу ГЕРБ.

 

В този смисъл Мирослава Тодорова се оказа много опасна за този режим. И именно заради това той си позволи преки репресии срещу нея през ВСС. Включително безсмисленото й даване на прокурор. Беше направено всичко да бъде дискредитирана. Видяхме – започна се от преки фалшификации. Видяхме това, което стана с делото Анчови за изнасилените деца, което първо се оказа, че не е гледано от Тодорова, а после пък се оказа, че военният съд ги оправда поради негодните доказателства на МВР. Т.е. видяхме опит да бъде демонизирана съдия Тодорова, между другото, с известен успех – мненията за нея за разделени на две.

 

Как си обяснявате съществуващото одобрение на ГЕРБ, което не е малко?

 

ГЕРБ не само се радва на одобрение, а е най-популярната партия в България с високи шансове за голяма фонова популярност на базата, на която с натиск, репресии и фалшификации да спечели идните избори. Този тип политика се харесва от много хора. Няма презумпция, че хората искат да са граждани.

 

Извън това този тип политика въвлича много хора в ситуации, в които за тях става изгодно ГЕРБ да е на власт и да води такава политика. Имаме една масовизация на тази партия, много наподобяваща масовизацията на комунистическата партия в края на 40-те години, където всякакви лузъри от села и паланки тръгнаха да завземат властта, да стават юристи, да получават постове, да громят буржоазната интелигенция.

 

През ГЕРБ отново всичко се громи и много хора получиха исторически биографичен шанс за себе си, да се доберат до власт чрез тази партия.

 

Тези хора и техните семейства образуват една маса, която би гласувала за ГЕРБ при всички обстоятелства.

 

Нарасналото значение на силовите институции в страната дава друг важен ресурс. Фактически овладявайки държавата, ГЕРБ създава и огромни интереси у всички, които по някакъв начин са свързани с нея, да подкрепят режима.

 

Подобни режими не са измирали поради липса на популярност. Те са загивали поради икономическа и социална неефективност.

Кой и защо атакува президента

Кой и защо атакува президента

 dnevnik.bg
 06 мар 2013
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/03/05/2016231_koi_i_zashto_atakuva_prezidenta/


Когато в края на миналата седмица новинарско-коментарният сайт offnews.bg публикува материал, че на "някои големи медии" са били дадени инструкции да започнат атака по президента Росен Плевнелиев, тази информация нямаше ясни източници и не даваше пълни гаранции, че е достоверна. Още през уикенда обаче медийният натиск над държавния глава стана факт, той продължава и логично е свързан с опитите му да състави служебен кабинет.

Един по един на пух и прах биват разбивани и оплювани до компрометиране потенциални министри, премиери, а и самият президент. Въпреки привидната множественост на публикациите огромната част от тях са с източник медийната групировка около депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев - медийният монопол, който за пръв път от 6-7 години е застрашен да остане без задължителната за функционирането му подкрепа от управляващите и изпълнителната власт.

Бой до дупка

Първата вълна бяха "разкрития" за самия президент, който в TV7 беше атакуван от шефа на телевизията Николай Бареков за издадени разрешения за ползване в енергетиката по времето, когато Росен Плевнелиев е бил министър. В деня на свиканите консултации за обществен съвет към бъдещия служебен кабинет Бареков обяви, че президентът нямал моралното право да стои в този граждански борд и "да дава акъл как да се състави служебно правителство".

Последваха статии по адрес на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която според различни информации е била между номинираните за служебен премиер. Жълтият "Всеки ден" сложи на първата си страница огромно заглавие, че еврокомисарят ни всъщност се казва Сталинка, че получава "50 бона заплата"...А в последователни публикации на същото издание се повтаря дори шокиращото твърдение, че комисарят Георгиева е провела "5 секретни разговора с президента Росен Плевнелиев за последните 2 дни". Сякаш най-нормалното нещо на света е разговорите на държавния глава (или на който и да е гражданин) да бъдат прихващани от неизвестни лица. Ако информацията не е пълна измислица, това е също толкова притеснително.     

Паралелна и неизменно повтаряна теза на атаките е, че президентът не взима решенията си сам, а е изцяло подвластен на нечии влияния - това на съпругата му (според публикация на "Всеки ден", където и самата тя е доволно оплюта), но по-често споменаван като тъмна сила е т.нар. кръг "Капитал" и съиздателят на вестника Иво Прокопиев. Както написа offnews.bg в цитирания вече материал за предстоящата медийна акция срещу Плевнелиев: "Основният аргумент в нея ще бъде, че кабинетът реди не Плевнелиев, а собственикът на в. "Капитал" Иво Прокопиев с активното съдействие на Симеон Дянков и Трайчо Трайков." В писането за бъдещото служебно правителство към "кръга" беше пришита самата Кристалина Георгиева, а когато за премиер се спрягаше заемащата висша мениджърска позиция в HP Саша Безуханова, "Монитор" добави и нея.

Въпреки абсолютната й несъстоятелност, така измислената в жълтите публикации и тв предавания "завера "Капитал" се разраства и употребява всеки ден. Към нея постепенно се добавяха собственикът на "Софарма" Огнян Донев, неназовани "либерални икономисти", по Яне Янев, едва ли не цялата общност на хора, които поддържат ценностите на пазара и либералната икономика, обявени за несправедлива доктрина от Николай Бареков в един от сутрешните блокове на TV7.

Кой стои зад атаките

и какъв е този интерес за провал на опитите да се състави служебен кабинет, са въпроси, коитo започнаха да се появяват и в коментарни студия. В опит да даде отговор пред bTV лидерът на ДСБ Иван Костов посочи руски интереси. Други политици са склонни да посочват конкурентни партии - от социалистите до, разбира се, ГЕРБ. Появиха се дори твърдения, че потенциалните кандидати са "предупреждавани" да не припарват до служебния кабинет.

Най-вероятно интересите и кръговете са различни, както посочи и самият президент Плевнелиев. Но прави впечатление, че специално публичните атаки - често фактологично и логично необосновани, но затова пък умело преплетени с емоциите на протестиращите, имат едно острие и това е медийният монопол на депутатa от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Неговото изграждане беше финансирано от Корпоративна търговска банка.

От политическите лица в прехвърлянето на топката се включи и редовният участник в подобни кампании Яне Янев, който в случая играе легитимен говорител на тезите на групировката на Цветан Василев и Делян Пеевски. Междувременно в понеделник след развалянето на коалицията си с Яне Янев варненският бизнесмен Веселин Марешки, обясни, че политикът му споделил, че "се е разбрал с Цветан Василев и че там всичко е платено". Каквото и да значат тези думи.

Депутатът Делян Пеевски по време на последната конференция на ДПС - партията, от която е депутат, но рядко ходи на заседания в парламента
Фотограф: Красимир Юскеселиев

В различни правни и финансови конструкции през последните 7-8 години тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски придоби, създаде или подчини на влиянието си изумително количество медии (изброени са в карето в края на текста), както и фирмите за тяхното разпространение. Поддържането на подобна конструкция, която беше родена по времето на тройната коалиция е възможна единствено при запазването на сделката, която я крепи - подкрепа на властта срещу насочване на публични средства за издръжката на медиите в групата. Въпреки че доскорошният премиер Бойко Борисов беше една от жертвите на въпросната пропагандна машина, преди да дойде на власт, сделката очевидно беше препотвърдена по време на неговия мандат и работеше безотказно почти до края, когато самият той беше принуден да посочи Пеевски като един от хората, чрез които се контролират голяма част от медиите в България.

Междувременно за целия период на управлението му Борисов все пак охотно използваше медийните услуги на групата, в замяна правителството му подкрепи разрастването й до уродливи размери, които станаха повод за предупреждения от страна на Европейската комисия и международни организации, наблюдаващи израждането на журналистиката в България.

Откупът, който правителството на ГЕРБ плати на монопола на Цветан Василев и Делян Пеевски, за да получи неговата подкрепа и правото да бъде част от схемата, създадена от БСП и ДПС навремето, е огромен. Държавата и нейните дружества държат несъразмерно голяма част от своите средства в Корпоративна банка, застраховат активите си в свързаната застрахователна компания "Виктория". Освен на медии с по същество държавни средства беше финансирано придобиването и на огромно количество активи в икономиката, чийто размер е трудно да се изчисли, но най-вероятно надхвърля 4-5 млрд. лева. Безразборните покупки в различни сфери включваха БТК ("Виваком"), "Техномаркет", "Булгартабак" (приватизиран без конкуренция и по абсурдни критерии от държавата), недовършената сграда на ИПК "Родина", НУРТС и десетки други.

Ще оцелее ли Сделката

За пръв път олигархичният модел на срастване на политика, бизнес и медии е застрашен по една много проста причина. Той се финансира от държавата. И ако тя реши, може да го премахне с няколко подписа. Най-голямата опасност за този медиен монопол е прекъсването на финансирането от страна на държавата. Дори и минимално разбутване на една от многобройните схеми, на които се крепи тази пирамидална структура, може да я срути.

Бъдещият служебен кабинет, който президентът Росен Плевнелиев трябва да назначи през следващата седмица, има всички шансове да се окаже и изразител на първата политическа воля за последните 6-7 години, която не е зависима от медийния монопол. Затова и монополът започна да напада Плевнелиев истерично и превантивно.

От слаб и безличен служебен кабинет, който да запази статуквото, обективно имат интерес трите най-големи политически партии, както и някои от по-малките сателитни формации, от които под една или друга форма се очаква да подкрепят бъдещото мнозинство - били то на ГЕРБ, на ДПС и БСП или други непредвидими комбинации. Това е най-вероятната причина за оглушителното мълчание, с което партиите подкрепят изграждането на такова уродливо формирование в публичната среда вече години наред. Впечатляващо е, че по темата за монопола на Василев - Пеевски няма отношения на власт и опозиция. Всички политически партии - без изключение - мълчат. Няма значение дали е от страх или поради финансови зависимости, резултатът е един и същ – олигархично управление и манипулиране на обществения дебат.

Макар и издигнат за президент от ГЕРБ, Плевнелиев не принадлежи на старата партийна компания и не е зависим от монопола. Едва ли някой, включително от партията, която го номинира, е очаквал, че той ще се окаже в днешната ситуация и с възможността дори за кратко да излъчи изпълнителна власт, която не е в съглашателство в медийно-политическата сделка.

Залогът е запазване на статуквото и поддържането на фалшива демокрация вечно. А командата е: бой по президента.

В момента под контрола на Василев и Пеевски са:

Жълтите всекидневници "Телеграф" и "Всеки ден", TV7, "Уикенд", "Монитор", "Политика" и още няколко. Предстои пускането на още един новинарски канал, сроден на TV7.

С близка редакционна политика, макар и малко по-различна форма на собственост, към тази група могат да се причислят още жълтият седмичник "Шоу" и сайта blitz.bg. В медийния монопол влизат още и интернет групи, като например inews (inews.bg, econ.bg и др.). През последната година групата разви и невидимо присъствие с платени коментатори и фалшиви фейсбук профили в независимите от тях дигитални медии. (Очаквайте да видите и в коментарите под този текст как работи тази схема; в поредица еднакви по стил "мнения" ще прочетете основните аргументи от текущата кампания - че президентът е свързан с олигарсите като Огнян Донев и "кръга "Капитал", които всъщност редят служебното правителство.)

Групата на Василев - Пеевски е почти пълен монополист в разпространението на печатни медии. В последните дни на тройната коалиция тя получи и още един монопол - върху цифровото разпространение на телевизионен сигнал, чрез две компании, сега с неясна (формално) собственост. Правителството на ГЕРБ направи всичко възможно, за да защити тази ситуация в ефира, дори и след доста силния натиск от Европейската комисия срещу него.

Схемата за подчиняване на журналистиката от политиците и финансиращи ги бизнеси продължи и с безпрецедентен медиен и институционален (включително повдигнати прокурорски обвинения) натиск срещу издателите на "Труд" и "24 часа". В резултат волята на двете издания също е подвластна на скрити засега интереси, които, съдейки по (също скандално и безпрецедентно) откраднати частни разговори в последните месеци, са били координирани от правителството на ГЕРБ.

Неизменното присъствие на "Капитал" и единия от собствениците му Иво Прокопиев в негативните кампании на групата на Пеевски е лесно обяснимо. "Капитал" (както и "Дневник") бяха първите медии, които от 2009 насам описваха и огласиха механизмите за финансиране на въпросните издания и телевизии, както и фактът, че държавата систематично насочва средства към Корпоративна банка. В момента, въпреки опитите за икономическото превземане на двете издания през декември, те са едни от малкото представители на медиите, които заедно с малка група независими сайтове и блогъри продължават да пишат по темата.