МИСЛИ, РАЗМИСЛИ И ПОМИСЛИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

МИСЛИ, РАЗМИСЛИ И ПОМИСЛИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

доц.д-р инж. Пенко Гюров

Ще започнем своите разсъждения с една теорема. Да, с теорема, а не с хипотеза, защото хипотезата е само предположение, а теоремата е нещо, което може да бъде доказано. И така, какво беше теорема? По старогръцки: „зрелище”, „представление”. В тяхната (и наша) математика: „размислям” и още „истина, достъпна чрез съзерцание”.

По-нататък необходими ще бъдат както представлението и размисълът, така и съзерцанието. Ето теоремата, която предлагам и която ще се опитам по-нататък с размисъл или съзерцание да докажа:

„Гражданското общество е общество, характеризиращо се преди всичко със своята непрекъснато действаща гражданска култура”.

Допускам, разбира се, като съжаление и самоирония, че горната формулировка силно напомня следния соцанекдот. Бай Тодор упрекнал математиците от БАН, че само те не работят за образа му пред народа и им дал срок седмица да предложат нещо. Минава седмицата, те пристигат и казват: „Мислихме много и измислихме следната тодорема: „Всяка крива линия, успоредна на априлската линия, е права линия.”

Всъщност наличието или самодостатъчността на гражданско общество в едно общество и държава е концентриран израз на наличието на достатъчно гражданска култура в тяхното население. Тук очевидно е възможен шаблонът: „Колкото – толкова!” (гражданско общество или гражданска култура) и „Каквото – такова!” (гражданско общество или гражданска култура).

Трябва да се приеме, че гражданското общество е дял, част, основна структура в съществуващото общество, която се изразява, формира от неговите съпротивителни сили. Неорганизирани предварително. То е спонтанна изява на тези сили. То възпира развитието на обществото в определени нежелани посоки, нарушава неговото спокойствие, тоест неговия хомеостазис.. В тази връзка трябва да се каже ясно, че гражданското общество е спонтанно и непредизвестено събитие. То не стои в обществото със своите евентуални инструменти „на гюме”. Гражданското общество е спонтанна изява на съпротивителните сили на обществото, обединяващо ги на базата на определени морални ценности и общи интереси.

Що се отнася до опита, направен по-горе за частично припокриване или уеднаквяване на понятията „гражданско общество” и „гражданска култура”, може да дам следните оправдания:

- в своето некратко съществуване понятието гражданско общество не можа да организира и раздели своите описателни  и нормативни аспекти – те непрекъснато се смесват и го правят недееспособно;

- то е достатъчно непрецизно и многозначно, тоест пак с лоша действеност;

- има двойственост на формулировката и употребата й – общество, което е част от обществото. Това създава илюзията, представата, че то трябва да се прави, гради, тоест не е спонтанно творчество на масите, възникващо при определена обстановка и събития;

- по своята същност гражданското общество е функционално пространство между алтернативите държава и бизнес за свободно от принуда обединяване на гражданите за действия при необходимост. Какво обединява тук гражданите и ги тласка към обединени действия? Наличието на достатъчно обща ценностна система, тоест тяхната гражданска и политическа култура. Или разбирането, че хората в своята индивидуалност и общност стоят по-високо от държавата и бизнеса от морална гледна точка.

С невъоръжено око може да се забележи случващото се днес изкривяване и погрешно насочване на основните възможности и цели на гражданското общество. Това може да се характеризира със следния известен стар анекдот. Учителката в част по физика пита какво става, ако една кола излезе от пътя и се блъсне в едно дърво? Иванчо вдига ръка и казва: „Ще се вдигне цената на ракията!” „Защо?” – пита учителката. Следва отговорът: „Ами татко казва: каквото и да стане в тази държава, все се вдига цената на ракията!”

Въобще-изобщо, както казваше един мой началник, днес в държавата битува простото схващане, че за всичко, което не върви, е виновна липсата на гражданско общество. Дали са окрали нещо от бюджета или съседната бакалия, дали са ни набили от Брюксел или Доган е рекъл нещо неприлично – вината е в това, че няма гражданско общество. Като го направим, тоест „изградим”, всичко ще е О.К. Това сега, от 20 години насам, е мантрата на всеки българин – властимащ или властнямащ.

Всъщност би било любопитно и полезно да се съберат на едно място най-разпространените в нашето съвременно общество по-прости или по-сложни митологеми, с които е обраснало понятието гражданско общество. Ето:

- гражданското общество е усъвършенстван, тоест подобрен вариант на демокрацията, нещо като „демокрация плюс”;

- гражданско общество може да има във всяко съвременно общество, независимо от неговото икономическо състояние, от неговото институционално и цивилизационно равнище;

- да има или да няма гражданско общество в едно общество зависи само от хората в него – достатъчно е те да го поискат и ще го направят или имат;

- гражданско общество трябва да има непременно, то трябва да изгради и укрепва свои постоянни институции, различни от тези на властта и бизнеса;

- гражданското общество носи, осигурява необходимата справедливост или поне една допълнителна справедливост в рамките на всяко демократично общество;

- гражданското общество осъществява или поне има за главна цел осъществяването на един, ако е възможно, цялостен граждански контрол върху държавата, общините, бизнеса;

- гражданското общество смекчава, ограничава и дори лекува всички (или значителната част от тях) известни недостатъци на капиталистическото общество, в което живеем сега;

- гражданското общество е обществен инструмент, чрез който създаваме условия за намаляване или дори преодоляване силното неравенство между бедни и богати, характерно за съвременното общество;

- гражданското общество е нещо различно от гражданската и политическа култура на хората в обществото и помежду им не може да се поставя знак за равенство;

- гражданското общество е важно изобретение на европейските народи от втората половина на изминалия ХХ век;

- гражданското общество, неговите прояви възникват и ще възникват независимо от желанието и нежеланието на народните маси, тяхната подготвеност за това и размера на противоречията между властта, бизнеса и народа;

- гражданското общество е или поне може да бъде универсален подобрител и лекар на основните недъзи на съвременния свят, на вътрешнодържавните и междудържавни взаимоотношения;

- гражданското общество е също власт – паралелна на съществуващата власт и то не трябва да се плаши и да се самоотстранява от поемането на власт и властови функции, а тъкмо обратното;

- напълно е възможно и може дори да се препоръча в една отделна страна гражданското общество да поеме управлението на цялата държава и обществото.

Според мен повече от очевидно е, че от кибернетична гледна точка по-голямата част от тези митологеми трябва да бъдат  приети като своеобразни черни кутии, обратна връзка за допълнително управление на обществото.

Много мислих, обсъждах вътрешно в себе си и се съмнявах в тези изредени по-горе митологеми и тяхната правота. Първоначално реших, че всяка една от тях трябва да се анализира самостоятелно и да се провери нейното господство или единственост до какво води. По-късно приех, че всяка една от тях именно поради своята всеобхватност има смисъл и приложно поле, само ако се възприема в своята частна и обща релативност. Чак тогава „узрях”, че нещата могат да бъдат осмислени, ако се обърнем към скептицизма на така наречените рилски шопщини, тоест „постолови премудрости”, а именно. Ето:

-   относно правотата им:

„У сúчко не може да си прав, мòре òти че се изкрúвиш накъде прàвата стрàна.”

-   относно съмненията в тях:

„Като не é текà, че е онакà, мòре, та па че е нéкакво, коко да не é нúкакво.”

- относно релативността им:

„Не може да мислиш само текà, требе да мислиш и онакà, оти ютре текà че стане онакà, а ти по средата, та заникъде, леле.”

Някои допълнителни разсъждения за гражданското общество.

Съгласно контактния подход гражданското общество е третото тяло, контактът между двете обществени алтернативи – властовите възможности на държавата и властовите възможности на бизнеса. В този смисъл представляват интерес някои от основните характеристики на властта. Ето тези характеристики.

Всяка власт, колкото и малка и незначителна да е тя, се стреми винаги да бъде цялостна, всеобхватна, тоест абсолютна. В същото време тя използва всички средства да стане постоянна, тоест вечна. Тези характеристики произхождат от факта, че властта не е просто подходяща институция или символ, а човешко поведение, защото се изразява и упражнява от хората в тяхната конкретност. В този смисъл гражданското общество, въпреки че има като основна цел осъществяването на контрол върху двете алтернативни власти – държава и бизнес, никога и при никакви условия няма да получи този контрол, защото това означава двете власти да нарушат своя стремеж към пълна и постоянна власт, тоест да загубят своята същност.

Всяка стъпка към институционализиране на гражданското общество или на елементи от него е реално невъзможна, защото, от една страна, то се превръща в част от властта, която иска да контролира, а от друга – влиза в пряко противоборство с нея за власт, която тя в никакъв случай няма да му отстъпи. В тази колизия всъщност е скрит крахът на разпространяваните от различни радетели на гражданското общество проекти то да управлява обществото чрез наличните демократични институции.

Непрекъснато споменаваните глобализация и съвременни комуникации освен всичко друго ускоряват до неимоверност политизацията на обществото – правят я лесна и масова. Ако преди протестите на обществото срещу властта са били бавни и са избухвали чак когато в обществото се натрупа голям потенциал от нарушения и несправедливости, сега това е почти обратното. Много често днес с по-малка масовост протестите се предизвикват дори от отделни фрагменти на общото властническо поведение. Днес при тези нови комуникации спонтанният протест, самоорганизацията и организацията на гражданското общество стават много бързо и ефективно. Нещо повече – забелязва се създаването на едно постоянно протестно поведение на властнямащите, едно постоянно недоверие към властимащите.

В този и само в този смисъл трябва и ще бъде много полезно да формулираме, че днес гражданското общество всъщност вече е гражданска култура в непрекъснато действие.

Друг момент, който заслужава да бъде отбелязан в настоящия анализ на проблемите на съвременното гражданско общество, е неговата антисистемност и дори ирационалност. Всъщност то е по-близо до анархията, отколкото до реда в обществото. Редът според него е израз на статуквото на неравенството и на използването на властта не в полза на обществото, тоест той не заслужава нашето доверие. Казано по друг начин, антисистемността и елементите на анархия, които носи вътре в себе си гражданското общество, са в основата на неговата полезност и на минимално възможното наказание, което то носи на обществото, виновно за този несправедлив ред.

В заключение вероятно е необходимо да се направи изводът, че глобализацията и всеобхватността на новите медии и комуникация наложиха сериозни промени в традиционните за ХХ век представи и реални функционални пространства на такива важни за обществото понятия, като демокрация, гражданско общество, гражданска култура, граждански протест и т.н. В тази връзка трябва да се каже, че за някои от тях днес е повече от наложително да ги наричаме с други изменени имена. Вече повсеместно се говори например не просто за демокрация, а за демокрация плюс, хоризонтална или още контра- и алтердемокрация. Тези промени увеличават съвместимостта между традиционната демокрация и гражданското общество в новите му измерения.

Ако трябва да синтезирам стария опит на гражданските движения през последните два века и съвременната практика на гражданските протести във времето на глобализацията, до и след интернет, е възможно да се предложи следната деветстепенна скала за анализ и действие днес на гражданското общество, тоест за непрекъснатото действие на гражданската култура на обществото. Ето:

- участие (в живота на обществото);

- информираност (за всичко, което става);

- надзор (върху властта);

- обсъждане (действията на властите);

- оценка (на тези действия);

- осъждане (на неприемливите от тях);

- възпрепятстване (изпълнението на най-лошите);

- неподчинение (гражданско);

- бунт (последно действие срещу реда).

Ако трябва да синтезираме основните цели или по-точно действия на съвременното да синтезираме основните цели или по-точно действия на съвременното гражданско общество в ерата на глобализацията, електронните медии и комуникации, съгласно едно предложение на френския философ Пиер Розвалон в неговата наскоро излязла книга „Контрадемокрация”, ще ги сведем отново до три типа активност:

- надзор. Това не е старият надзор, вървящ след събитията понякога с месеци и години. Сега това е надзор, а не контрол върху властимащите и техните дела от властнямащите – още при замисъла, проекта, началото на изпълнението на решенията на властта. Днешните комуникации осигуряват почти мигновеното поставяне на важните въпроси: „Къде пак греши властта?” и „На кого това е изгодно?”. Даже нещо повече – правят тези въпроси постоянни, безотлагателни, тоест „висящи”, както е модерно днес да се казва;

- възпиране. Това не са старите демократични процедури за протест и за спиране изпълнението на едни или други политически и икономически решения на властта, които винаги са закъснели и безполезни. Сега това и особено протестът чрез новите средства за комуникации и бързи медии става почти мигновено и е трудно игнорируемо от властта. Вече не се чакат съответните избори и наказателният вот всеки четири години. Протестната мобилизация вече не е проблем. Тя вече става проблем на властта.

- осъждане. Става дума за оценка, за морално и политическо отхвърляне вече не на отделни решения и действия на властите, а за възникване на масов отказ на доверие към властта и към основната част от нейните решения и действия. Това е своеобразна присъда, която много бързо, след като надзорът и възпирането не са помогнали, става благодарение на новите комуникации масова и неотменима. От нея не може да се избяга.

Бих предложил в подкрепа на идеите на П. Розанвалон тези три основни типа гражданска активност да бъдат формулирани в следните максими на съвременното гражданско общество:

- непрекъснат надзор върху всички форми на властта, упражнявана от институции и лица чрез осигуряването на достатъчна прозрачност за гражданите;

- непрекъснато отхвърляне на всяко нелегитимно действие и решение на властта чрез неговото гражданско обсъждане, морално и правно осъждане;

- непрекъснато възпрепятстване въвеждането в сила на всяко осъдено и отхвърлено от гражданите решение и действие чрез граждански натиск и неподчинение.

Ако трябва да обобщим всичко гореказано, тоест тази не съвсем проста материя, практически  свързана с такива понятия като обратна връзка, черни кутии в обществото, обратна връзка, системен хомеостазис, обществен строй, демокрация, гражданско общество и гражданска култура, можем да си помогнем, като обясним, че практически тук става дума за моделиране на обществото, в което сега живеем, за едно негово условно структуриране от най-простия възможен вид, извършено за целите на неговото обяснение и възможно изменение.

Ето главните структурни елементи на този модел. Този модел силно зависи от това за кого и в чия полза се прави.

От гледна точка на управляващите сега обществото:

- моделиране на обществото и неговите институции, моделиране на неговото управление, включително самите управляващи, управлявани, тоест утвърждаване на съществуващата днес либерална демокрация като обща за всички цел и като една добре и правилно изградена система със съответни обратни връзки, осигуряваща непрекъснато необходимия хомеостазис – равновесие и жизненост при всички възникващи вътрешни и външни за системата смущения;

- допълване на модела, афиширано като необходимо негово подобрение, включващо допълването му с нови  и постоянни структурни елементи, тоест процеси и институции, които можем да наречем анархизатори и които вътре като част от модела чрез внасяне на определени и контролирани по място и сила ограничени въздействия внасят съответна локална дезорганизация, като по този начин извеждат на преден план и осигуряват изпълнението на основни и истински за управляващите и лъжливи за управляваните цели на системата. Тази допълнителна структура и процес управляващите наричат гражданско общество и го предлагат на управляваните като усъвършенстван и по-справедлив модел на демокрацията.

Всичко това, създадено и успешно използвано от управляващите през последните почти 200 години и почти мълчаливо приемано като единствено възможно от управляваните, известният словенски философ Словомир Жижек сполучливо нарича „успешен брак на капитализма и демокрацията”.

От гледната точка на управляваните в обществото:

- моделът на управление на обществото, предлаган и налаган от сега управляващите, включващ либерална представителна демокрация и т.нар. гражданско общество, разбирано като участие и контрол в управлението чрез вътре вградени в модела граждански структури и институции – временни и постоянни, е лъжлив и неработещ и всъщност е полезен само за управляващите;

- истинският и работещ модел за справедливо управление на обществото, приемлив може би за управлявани и управляващи, е моделът на представителната либерална демокрация с непрекъснато действащо гражданско общество, тоест гражданска култура като структура за обратна връзка, но не вградена в модела, а действащата като външно, тоест съдържателно допълнение към модела с непрекъснато действие. Това в кибернетиката се нарича принцип за управление чрез външно допълнение.

Разликата между двата модела от гледната точка на управляващите и от гледната точка на управляваните е, че в единия, обратната връзка, тоест черната кутия на управлението е пряка част от модела и по тази причина е силно зависеща от него, а в другия тя има съдържателен характер и действа като външно допълнение към модела, тоест не зависи от него и може да влияе пряко върху целите и равновесието на модела на управление на обществото в полза на управляваните.

Как в действителност трябва да стане всичко това?

Необходимо е непрекъснато гражданско участие в управлението и историческо време, за да стане това постоянно поведение на всички управлявани, тоест тяхна гражданска култура. Това, което трябва да наричаме гражданско общество в този случай, не са някакви временни или постоянни интегрирани в системата граждански институции, а такива, които са различни, външни на нея и постоянно противопоставящи се на модела на управление на обществото. Това трябва да е самостоятелна и непрекъснато действаща гражданска култура и поведение, еднакво за всички управлявани, чрез която те изповядват своя постоянен конфликт на интереси с властта и бизнеса, тоест с управляващите ги.

Накратко три трябва да са основните характеристики на гражданското общество, изповядвано като непрекъснато действаща гражданска култура, а именно:

-      липса на каквато и да е интеграция с бизнеса и властта;

-      постоянен и непрекъснат контрол върху техните действия;

-      пряка на цели и резултати корекция към общопризната обществена справедливост.

И тъй като едновременно съм както силно убеден в изложените по-горе тези за ново гражданско общество, тоест за необходимостта от непрекъснато действащата гражданска култура, така и силно смутен от тяхната различност спрямо всичко предлагано и съществуващо сега, ще си позволя да приключа целия този текст със следната „постолова шопска премудрост”:

 „Нú мечката може да мяýка като мàчка, ни мàчката да ревé като мечка, та и ýлав като мене да знае коя да погàля и от коя да фýкна додéка време не ми е минàло.”