Средната класа се изправи срещу мафията

в. "Стандарт" 20 юни 2013

Досегашният зам.-председател на ДСБ Радан Кънев се сочи като най-вероятния наследник на Иван Костов. Очаква се 37-годишният адвокат да бъде избран за лидер на партията на Националния съвет, който ще се проведе на 23 юни.

"Стандарт" разговаря с него за бъдещето на десницата през призмата на протестите.

- Г-н Кънев, какво социално явление стои зад масовите протести срещу правителството?

- Излизане на средната класа от трайното състояние на вътрешна емиграция, в което пребиваваше за повече от десет години. Казвам го без упрек - тази стратегия доскоро работеше и беше естествен избор за мнозина. Но днес се вижда, че не може да имаш европейски правила в дома и във фирмата си, ако ги няма в обществото. Общият интерес е навсякъде - образование, здраве, сигурност, икономика. И не може да оцеляваш дълго в затворено пространство, вълната на упадъка те залива.

Може да се каже, че днес за първи път възниква средната класа в България - защото това не е толкова икономическо, колкото социално понятие. Ако не е активна в обществото, тя не съществува наистина.

- Какви са разликите и приликите между сегашните бунтове и тези през февруари?

- Не харесвам разделението от типа днес протестират богатите, а през февруари бяха бедните. Има и такова явление, но то не е водещо. И дори когато говоря за средна класа, у нас това не са особено заможни хора. Сегашните бунтове обаче са на хора, които реагират на по-дълбоката причина за високите сметки, бедността и безработицата. Те виждат превземането на институциите, на държавата от мафията. А където властва мафията, няма честна конкуренция, няма прогрес, няма богатство. Естествено там управляват и монополите в различни икономически сфери.

Част от хората са дори и едни и същи - те протестираха и през зимата, и сега. Много са видими във Варна например, където зимните протести бяха насочени в голяма степен срещу мафията, а независимите предприемачи излязоха много активно на улицата. Днес това го виждаме особено ясно в София.

- Какво очаквате да се случи през следващите дни? Как виждате непосредствения изход от политическата криза?

- Няма изход от политическата криза с това правителство и с този парламент. Важна причина за протеста е усещането за липса на представителство. То доведе до това излизане от вътрешна емиграция и влизане в политиката направо по най-твърдия начин - чрез уличен протест. Защото, когато нямаш представител в парламента, нямаш друг път, друг избор.

- Възможно ли е кабинетът да се закрепи на власт и на каква цена?

- Винаги е възможно, но цената е непосилна и за трите управляващи партии. Най-вече е непосилна за обществото. Ние имаме нужда от нови правила, от спешна законодателна промяна, от скъсване с модели на мутренско управление, които този парламент олицетворява. Няма как това да стане в 42-ия парламент. Разпускането му е недостатъчна, но напълно необходима стъпка.

- Как си обяснявате феномена "Волен" и има ли опасност неговите провокации да сполучат?
- Не, защото този път обществената реакция е много силна. Ние всички призоваваме хората да не отвръщат на провокациите на Сидеров, да избягват сблъсък, да не насочват посланията си към него. Но виждаме колко остро, дори яростно реагират те на поведението му.

- Каква е отговорността на новата десница в този момент?

- Нова десница е поредният изхабен от мошеници израз в българския език. Но извън статуквото има хора, които искрено се борят за нови правила и за същностна промяна. Има хора, които тепърва искат да започнат да се занимават с политика след десетилетие и повече в бизнеса, в научната кариера, в други професии. Не всички те са десни. Има леви хора, които искат промяна и не признават БСП за лява партия. Те виждат мафиотска клика на власт, не ги интересува дали е член на ЕНП или ПЕС.

Важно е да се има предвид, че промяната в правосъдието не може да е лява или дясна. Борбата с мафията изобщо също, с монополите също. Новите правила за медиите не са леви или десни. Едва когато опрем до нова икономическа политика, се виждат ясни разлики. Аз мисля, че протестиращите днес са действително средна класа, а най-голямата и активна група са и поколенчески обособени - те са мои връстници, раждани през 70-те. И двата фактора ги насочват по-скоро към дясното на българската политика, поне мнозинството от тях, но пак казвам, не всички. Това са хора, които се борят сами с живота си - нашето поколение не е имало друг избор, освен малцина номенклатурни издънки. Днес гледаме на света и като родители, и често като работодатели, като хора в началото на средната си възраст. Искаме промяна. Аз синтезирам дясното в едно просто изречение - икономически напредък, основан на законността. На правата и на правилата.

- Каква е краткосрочната рамка на проекта за обединение на десницата на гражданска основа?

- Протестите скъсиха рязко тези срокове може би за добро. Говорим за седмици в рамките на горещата част на годината.

- Как си го представяте това обединение - учредяване на нова формация, широка коалиция, граждански квоти? Как ще се излъчат кандидат-депутатите на евроизборите догодина?

- Използвах израза блок. Има много успешни примери и в българската история, и в модерната европейска политика. Това е съюз на съществуващи партии, надграден с фигури, които не членуват в нито една отделна партия, но имат собствен авторитет.
За разлика от коалицията, този съюз има обособено ръководство и платформа. Пред избирателите се явява като единен траен субект, а не се разпада след избори. За механизми е много рано да се говори.

- Нужно ли е преразглеждане на идеологическата рамка на десницата от последното десетилетие?

- Десницата има нужда от нови послания без съмнение. Ние от ДСБ започнахме този процес, готови сме да го продължим заедно със съюзници. В последната кампания ние в голяма степен стигнахме до добри послания, много добри конкретни решения, но ниската подкрепа и доверие не дадоха възможност те да се превърнат в гласове. Така че новите послания трябва да увлекат след себе си и обединение на избиратели и формации.

- Новите протести са по-скоро морални, но социалните проблеми също не са решени и продължават да се задълбочават. Не трябва ли десницата да се захване приоритетно и с този проблем, а не да го оставя в ръцете на "социалната партия", която не е социална?

- Категорично. Аз вече споменах това - властта на мафията съвсем не е само морален проблем. Тя е основна причина за бедността и упадъка. Именно умерената десница може да даде посока за икономически напредък и за нова социална система, защото съществуващата не е социална - тя е механизъм за поддържане на широки групи от населението в мизерия и зависимост. Тя превръща гражданите в зависими гласоподаватели.

- Как ще се справите с тежките и дългогодишни междуличностни раздори в десницата?

- Има огромна енергия от протестите и то всички тези хора, които без да протестират, стават все по-активни политически. Десните хора са обединени. Нещо повече - единни са с всички други, които искат сериозна промяна, нови правила, нова държавност, ако щете, да не звучи твърде високопарно. Който е подвластен на стари раздори и лични обиди, той е напълно неадекватен на очакванията на хората и ще бъде отстранен от гражданите с презрение.

- Какво мислите за инициативата на Бойко Борисов за съюз на десните партии?

- По отношение на офертата на г-н Борисов за общ десен блок с ГЕРБ мога да кажа малко - нещата са очевидни. Борисов вижда, че тези протести не го признават за алтернатива, че те задълбочават изолацията му и търси подкрепа. Но избирателите ни са различни, те искат различни неща. Не искат Пеевски да бъде пак високоговорител на властта, не искат между "дясното" и БСП да няма видими разлики. Който предпочита ГЕРБ, си е гласувал за тях, може пак да го направи. Ние се борим за консолидация на доверието на гласувалите за малките десни и реформаторски партии, за гласувалите "по принуда" за БСП и ГЕРБ, за тези, които не са гласували, защото ГЕРБ не е алтернатива на БСП.