Пушенето – първи тест за извънпарламентарната опозиция

Петър Щурм Константинов Дневник.бг 3 юни 2013


Броени часове след началото на парламента и избирането на ново правителство публиката беше стресната от парадоксалното желание на един здравен министър да разреши тютюнопушенето на обществени места. Въпросът да бъде ли изцяло забранено или не е предъвкван безброй пъти включително и на електронните страници на "Дневник", но в интерес на изчерпателността, да повторим отново:

   Икономически аргументи за премахване на забраната не съществуват – както показва мета-изследването на Сколо и екип пълната забрана на тютюнопушенето в ресторанти, кафета и барове не води до обективни негативни икономически ефекти;
    
    Твърдението за нарушаването на граждански права чрез забраната се сблъсква с ответния аргумент за нарушаването на права чрез вредата от пасивното пушене, а според либералната политическа мисъл, на която западните общества са базирани, най-важният законодателен принцип е принципът на невредата – обществените въпроси се уреждат в полза на този, който не вреди на другите чрез действията си;
    
    Общественото мнение е категорично – според НЦИОМ 61% от пълнолетните граждани подкрепят пълната забраната. Допълнително 28% от пушачите казват, че забраната им е помогнала да намалят изпушените цигари;
    
    Статистиката показва, че българското здравеопазване и здравен статут са в изключително тежко състояние;
    
    Пълната забрана за тютюнопушене на обществени места е стандарт в Европа – Германия, Франция, Великобритания, Италия и значителна част от другите страни в Европейския съюз я прилагат към момента.

Големият политически въпрос

обаче не е "за или против пушенето". Големият въпрос е кой и как ще защити позицията на тези две трети от гражданите, които са против тютюнопушенето на обществени места. На тези две трети от гражданите, които не са представени чрез парламентарните групи на управляващите и на тези две трети от читателите на "Дневник", които въпреки че са гласували също нямат свой представител в нито една от парламентарните партии в 42-рото Народно събрание.

Това по принцип трябваше да бъде позицията на дясната и/или прогресивна опозиция в парламента, състояща се от партии като ДСБ, СДС, ДБГ и "Зелените" – партиите изповядващи същата базова либерална ценност, която и противниците на пушенето на обществени места изповядват – че обществото има власт над всяко действие на негов член, което вреди на друг негов член, и над нищо повече.

Положителното в тази ситуация, е че провалилите се изборно партии, получават редкия шанс да се реваншират на избирателите си и да се докажат пред по-широката общественост. ДСБ и ДБГ получават шанса да се докажат като немъртви политически проекти, а "Зелените" като заслужаващи да са в битката за четирипроцентовата бариера за влизане в парламента, а не за еднопроцентовата за получаване на субсидия.

А да наложиш теза в обществото без парламентарната трибуна е по-трудно, но по-искрено. В този смисъл сега е подходящ момент и за партиите, неучаствали на изборите, като например "Единство" да се покажат като сериозни и перспективни проекти – такива, които няма да прекарат целия си политически живот в партийно-политическата реторика, отговаряйки на въпроса с кого ще се явяват на избори или няма, а ще

защитават истински позиции по въпросите с обществена значимост

Същевременно и по-малки формации в дясно получават възможността да излязат на преден план със своите позиции, по начина, по който го направи ЕНП на Мария Капон по време на кампанията преди референдума за "Белене".

Ситуацията е шанс и за ГЕРБ да покаже на обществеността, че положителните законодателни промени, приети по време на нейното управление, са необратими – все пак избирателят няма интерес да гласува за партия, чийто решения траят няколко месеца и биват отменени още преди да е изтекъл пълният й мандат.

По-важното е, че въпросът за тютюнопушенето на закрити обществени места е

генерална репетиция

за момента, в който воденото от БСП ново парламентарно мнозинство реши да ревизира другото голямо решение на миналия парламент, значещо много за десния човек – спирането на АЕЦ "Белене".

Както и вчера каза премиерът Пламен Орешарски, по всяка вероятност по проекта ще бъде възобновена работа, а това значи, че и десните и "Зелените" ще трябва да се организират (и защо не заедно) и да приложат граждански натиск и да не позволят възобновяването на строежа на "Белене" преди електроцентралата да се е превърнала в загубената победа на десния човек.

В последна сметка е крайно време българските политически партии да разберат, че в момент на криза

обществото се нуждае от лидерство

А практикуването на лидерство изключва възможността цяла политическа кампания да бъде базирана на междупартийните отношения, кавги и компромати. Практикуването на лидерство означава да заемеш политическа позиция, да я защитиш пред обществото и да я наложиш в парламента, без значение дали самият ти си депутат или не. Това направиха природозащитниците и в частност "Зелените", непозволявайки на Калин Тихолов да стане министър в правителството. Това са длъжни да направят невлезлите в парламента десни партии днес – за да докажат на себе си, че не са безполезни и за да се извинят на избирателите си, че ги оставиха парламентарно непредставени.

Парламентарната ситуация предоставя на десните и прогресивни партии уникален шанс – да свършат полезните неща, за които десния човек се опита да ги постави в парламента, въпреки изборния неуспех. Дотук само "Зелените" успяват. Търси се и една синя партия, която да го направи.

А, която синя партия успее да канализира обществените настроения, да защити десните тези и да представи непредставените, тя ще спечели битката за дясното политическо пространство.