В петък, в Баку, консорциумът “Шах Дениз“ официално обяви избора си в
полза на Трансадриатическия газопровод (ТАП) пред проекта
“Набуко-Запад“. Това, както посочват и анализаторите в Стратфор, е плод
на договорка между Баку и Москва, с поддържаща роля на компаниите
“Бритиш Петролеум“ и “Статойл“. Своя роля за това изигра и пасивната
роля на ЕК и на САЩ, които се “равнодистанцираха“ от двата проекта при
очевидния стратегически залог за Централна и Източна Европа.
Така близо 70 години след като в Ялта бе подписано споразумението за
разделяне на Европа и британският премиер Уинстън Чърчил постави
България и другите страни в Централна и Източна Европа в зоната на
влияние на Съветския съюз, британската компания “Бритиш Петролеум“
остави Централна и Източна Европа в газовата прегръдка на “Газпром“.
Трудно може да се очаква друго поведение от компания, която намира
сътрудничеството с Русия за единствената спасителна възможност за
справяне с исковете за десетки милиарди от засегнатите от разлива на
петролната сонда в Мексиканския залив. Казват, в бизнеса няма морал –
има акционери, има печалби. Но именно загърбването на нормалната човешка
и бизнес логика, на надеждите на потребителите в Централна и Източна
Европа за реална диверсификация не само не печели нови приятели и
потребители на подобни компании, но и ги спуска надолу по улея на
компромисите и сделките, които в последна сметка ги отвеждат до нови
грешки и загуби.
За никого не е тайна, че Москва упражни откровен силов натиск, дори
шантаж върху азерското ръководство. Това едва ли изненадва някой. Вече.
Какво бъдеще има Европейският съюз или НАТО, ако външна сила може да
наложи своите интереси във висша сфера на европейската и националната
енергийната сигурност и в ущърб на страните от Централна и Източна
Европа?
Какво бъдеще има единният европейски газов пазар, ако в него има
запазени сфери за “Газпром“ и неговите интереси имат приоритет над
интересите на потребителите в Централна и Източна Европа?
Не е ли това класически пример за картелни споразумения, които пряко и
косвено водят до ограничаване на конкуренцията и до устойчиви ценови
разлики, дори в съседни пазари.
Европейската комисия трябва да си върне контрола върху газовия пазар и
насърчи истинската конкуренция и либерализация, а не сделки, които
легитимират разделянето на европейския газов пазар на регионални пазари с
различни правила.
Защото и за децата стана ясно, че не става въпрос за избор по бизнес
модели и обективни критерии – опцията ТАП не е нито по-евтина, защото
никой не отчита стойността на Йонийско-Адриатическия газопровод, нито на
допълнителната инфраструктура и разходи в самата Италия, тъй като още
от сега е ясно, че пазар за този газ в Южна Италия няма, нито разходите
за изграждане на допълнителни газохранилища по трасето в Гърция и
Албания без които нито един газопровод не може да функционира.
Не става дума и за по-високите цени, които имало в Италия – това просто
е несериозно, особено в контекста на увеличаващия се дял на
ценообразуването с репер спот-търговията и проект в който има 40
милиарда долара инвестиции и хоризонт за връщане на инвестицията от над
15 години. Няма никаква бизнес логика в това да продаваш природния си
газ във високо диверсифицирани пазари като Гърция (зависимост от руски
природен газ малко над 51%) или Италия (40%), при това с много
алтернативни конкурентни доставчици и ниска еластичност на
потреблението, докато в Централна и Източна Европа алтернативните
доставки са като вода в пустиня и елементарна справка в историческите
таблици на цените показва устойчиви равнища и по-високи цени спрямо
Италия и Гърция.
Другата стратегическата “логика” и новото разделяне на Европа, което
стана чрез избора на ТАП, ще имат далеко стигащи последствия за цяла
Европа и за отношенията с ключови съюзници. Защото за България и другите
страни в Централна и Източна Европа остават по-високите цени на
природния газ, по-трудните условия за възстановяване на икономиката,
трънливият път на самоограниченията и финансовата дисциплина, докато се
опрощават милиарди и насърчава управленско безхаберие в други страни.
За този избор в ущърб на България и страните от ЦИЕ, както и преди 70
години, значителен принос имат и българските управляващи и особено
онези, които с постоянните си кренове на Изток, с неспособността си да
артикулират, да заявят на висок глас и отстояват националните интереси, с
техния непремерен патос по отношение на шансовете на “Южен поток“
спрямо “Набуко.Запад“, вероятно са понижили градусите на ентусиазма за
стратегическа подкрепа на България като част от Централна и Източна
Европа. Особено когато залозите са високи и трябва да се засегнат
жизнени руски интереси.
Но както казва българския народ – всяко зло за добро. Вече нямаме
илюзии и трябва да разчитаме на собствените си сили и на
енергоресурсите, които са под наш контрол – конвенционалния и
неконвенционален добив на природен газ. В дългосрочен аспект това може
да окаже много по-благоприятно въздействие отколкото ефекта от
алтернативните доставки на природен газ от “Шах Дениз“ чрез същото
толкова ненужни посредници, каквито бяха до този момент и посредниците с
“Газпром“.
Руският газов монопол и консорциумът “Шах Дениз“ сключиха сделка за
сметка на Централна и Източна Европа – очакваме реакцията на
Европейската комисия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар