събота, 1 юни 2013 г.

Е дано този път послушате

Одитът в енергетиката показва познати слабости, но този път ги формулира по-ясно и дава възможност за публичен натиск към властите за тяхното преодоляване

Илин Станев, Капитал Daily, 31 май 2013

Одитът в енергетиката показва познати слабости, но този път ги формулира по-ясно и дава възможност за публичен натиск към властите за тяхното преодоляване
Една от най-ясните идеи на служебното правителство беше да поиска външен "енергиен одит", който да покаже реалната картина на българската енергетика. Очакванията от поканените експерти на Европейската комисия и Световната банка не бяха да разкрият някакви революционни новости, а по-скоро да бъдат външният авторитет, чиито заключения по-трудно биха могли да се оспорват на местна почва.

Тази седмица двата доклада - "Бързата оценка енергийния сектор" на Световната банка и "Констатации и препоръки" на Европейската комисия (ЕК), най-сетне бяха публикувани. Малко късно, за да може служебното правителство да ги използва като основа за някакви по-сериозни действия. В тях има любопитни детайли, но не и неща, които да не са били ясни - секторът се управлява непрозрачно, неефективен е, а държавата създава условия едни играчи да печелят за сметка на други. От лошото управление на енергийната система страдат потребителите, в резултат на което единствено в Малта доверието към енергийния отрасъл е по-ниско, отколкото в България.

По-важното е, че повечето констатации всъщност вече няколко години се правят от Европейската комисия. Разликата е, че сега ЕК отправя доста по-детайлни препоръки, след като явно Брюксел се е отчаял, че българските власти отказват или не могат да правят сами изводи от констатациите на експертите.

Накратко - батак

"Сложната и непрозрачна структура и функциониране на сектора, които са до голяма степен резултат от регулаторната и законодателната рамка, създават недоверие сред ползвателите на системата и повдигат съмнения за лошо управление, злоупотреби и широкоразпространени твърдения за корупция." Това накратко е оценката на ЕК за българската енергийна система. Констатациите на комисията са, че в България реформите в сектора са закъснели, резултатите са скромни и като цяло половинчати.

Две от заключенията на комисията обаче трябва да бъдат подчертани, особено с начеващите амбиции на правителството на БСП и ДПС да възобновява отдавна погребани проекти - както се оказва, премиерът Пламен Орешарски вече имал "усещане", че изграждането на АЕЦ "Белене" ще бъде по-изгодно за България.

При инсталирани почти 14 гигавата мощности в пиковите моменти през февруари се използват 7.4 GW. През почти 90% времето обаче се  използват не повече от 5.5 GW. Според сметките на Световната банка с наличните си мощности България няма да има проблем да посрещне търсенето на електроенергия до 2030 г. "Съмнително е, че търсенето ще нарасне значително в идващата декада, особено като се имат предвид спадът на населението в страната, високата енергийна интензивност и потенциала за евтино производство в съседните страни", пише в анализа на ЕК.

Второто заключение е, че енергийната система се управлява така, че инсталираните мощности да не биват извеждани от експлоатация, дори и да не са нужни на системата.  "При нормални пазарни обстоятелства, включително и при добре изградена система на единствен купувач (какъвто е НЕК - бел. ред.), при такъв свръхкапацитет икономически най-неефективните централи не биха били включвани към мрежата и потенциално биха били изкарани извън системата." В България тази логика се следва единствено от ЧЕЗ, които вече спряха три от блоковете на ТЕЦ "Варна", въпреки че централата всъщност не е най-скъпата в България. На практика потребителите издържат отдавна ненужни мощности, които единствено оскъпяват тока.

Случаят с ТЕЦ "Брикел" е особено показателен - тя трябваше да бъде спряна още през 2011 г., но комплексното й разрешително бе удължено, след което на нея бе монтирана сероочистваща инсталация, "заимствана" от ТЕЦ "Сливен". Мотивите за отказа централата да бъде спряна бяха социални - тя захранва с парно Гълъбово и освен това няколкостотин работници оставаха без работа. Проблемът е, че другите такива централи, като "Топлофикация Шумен" например, спират и никой не ги поддържа изкуствено със социални мотиви. В резултата само на тази "спасителна" операция потребителите плащат около 90 млн. годишно повече за електроенергия, тъй като трябва да покриват и скъпото производство на ТЕЦ "Брикел". "Регулираната част от пазара е организирана така, че не най-икономически ефективните централи за включване са на първо място. Вместо това централите се включват на базата на регулирани квоти и приоритетни правила и на цени, установени от регулатора, които не са непременно свързани са разходите. Капацитетът на ДКЕВР да проверява и ако трябва, да отказва тези разходи е до голяма степен неясен", допълва наблюденията си Европейската комисия. 
Тук милион, там милион

С подобни скрити субсидии се подпомагат много централи. Например тецовете и топлофикациите, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки, годишно взимат над 600 млн. лв. от потребителите, въпреки че от икономическа гледна точка някои от мощностите е по-добре да спрат. Двете американски централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3", получават между 140 млн. (по изчисленията на ДКЕВР) и почти 420 млн. лв. (като разлика между цената за електроенергията на свободния пазар и тази, на която двата ТЕЦ-а продават), за да покрият инвестиционните си разходи. "Топлофикация-София" пък е подкрепяна с между 74 млн. (според определената преференциална добавка от ДКЕВР) и 161 млн. лв. (като разлика между цената на електроенергията на свободния пазар и тази на топлофикацията). Списъкът може да бъде продължен с всички топлофикации, заводски централи, малки частни централи и накрая възобновяемите източници на енергия. ВЕИ-тата имат преференциални цени, които за периода 2012/2013 ще струват между 800 млн. и 1 млрд. лв. в зависимост от това кого питате - индустрията или НЕК.

Според изчисленията на Световната банка (които не включват всички производители със субсидии, а само ВЕИ, когенерациите и централите с дългосрочни контракти) настоящата стойност на задълженията в следващите 17 години е 20.34 млрд. лв. Дори тези данни да са завишени, сумата изглежда огромна. Служебният министър на икономиката Асен Василев изчисли, че разликата между пазарните цени на електроенергията и субсидиите, които се плащат, струва на потребителите по 2 млн. лв. на ден. Или около 1.16% от БВП на България.

Ако все още не ви е заболяла главата от летящите насам натам милиони, само да подчертаем, че двете оценки на българската енергийна система изобщо не вземат предвид скритите задължения и тежести в системата. Например парите, които НЕК дължи или ще дължи за АЕЦ "Белене", влошаването на паричния поток на компаниите в БЕХ заради лошото корпоративно управление (един от мотивите на рейтинговата агенция "Фич" да даде рейтинг на холдинга на границата на инвестиционния боклук).

Навсякъде конфликти

По време на проверките експертите на Световната банка са били шокирани от нивото на конфликти на интереси в енергийната система - примерно скрит собственик на частен ТЕЦ управлява държавна централа, служител, натоварен с контрола на ВЕИ, се явява крупен инвеститор в сектора и т.н. Те отправят изрична препоръка за пълно разкриване на интересите на висши държавни служители в енергийния сектор, както и назначаването на изпълнителни директори на държавните енергийни компании и членове на бордовете им да става само след прозрачен конкурс.

Европейската комисия подчертава, че няма магическо решение, което да реши всички проблеми наведнъж. Въпреки желанието на служебния кабинет за цялостно разрешение на проблемите, а не работа на парче, такова няма. Трябва бързо да се предприемат стъпки за неговото спасяване. Важното е, че енергийният одит поне ще служи като матрица, по която ще се оценяват действията на следващото правителство - по нея може да се види къде кабинетът на БСП и ДПС прави компромиси и кой печели от това.

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари: