събота, 22 юни 2013 г.

Радан – гласът на разума

Иво Беров

Ако Радан влезе в парламента, България няма да е друга.

Същата ще си е.

Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.



Политиците били лоши, подкупни и крадливи.

Така разправят.

Подобни приказки и обобщения обаче, обикновено помагат тъкмо на тях. На лошите, подкупни и крадливи политици.

Защото когато всички са лоши и подкупни, ти - ако си политик - не си лош подкупен. Ти си като всички.

Но преди всичко това не е вярно.

Не е вярно, че всички политици са лоши, подкупни и крадливи.

Има добри, неподкупни и почтени политици.

Само че те не изпъкват веднага. Не се тикат напред. Не изблъскват с лакти другите. Не се пънат и не се хвалят. Не впечатляват от първия път. Говорят по-тихо. Гласът им по-трудно стига до слушателите. Защото говорят повече на разума, нежели на сърцето им. А до разума се стига по-трудно. Но пък там е същността на човека. Който е преди всичко човек разумен. Или би трябвало да е.

Това е Радан. Гласът на разума.



Всичко това може да изглежда отвлечено, неполитическо и несвързано с настръхналото ни битие. Дори нагласено донякъде. Но пък ето нещо съвсем точно, съвсем навременно, съвсем политическо и свързано тъкмо с битие ни. Настръхналото.

Кандидатът за Народен представите и заместник-председател на ДСБ Радан Кънев пръв разбра и предупреди, че дребният, средният и семейният бизнес в България загиват, задушени от монополите. Пръв заговори за това, че този бизнес трябва да бъде защитен и спасен, че трябва да му се помогне, защото той създава работни места, защото е в основата на устойчивото развитие, защото е гръбнакът на демокрацията и защото чрез него може да се преодолее безработицата.

Само че Радан постави тази обществена и политическа задача и предложи решения още преди три години.

Още преди три години, когато всичко цъфтеше и връзваше /особено тиквите, най-вече една/, когато България излизаше окончателно от кризата поне два пъти годишно /по приказките на Симеон Дянков/, когато във всичко посоки се ширеха магистрали / ако имаше още една допълнителна посока и натам щяха да се ширнат/, още когато от екраните на всички телевизори жизнерадостно щракаха ножиците, с които Бойко Борисов режеше ленти за да оповести откриването на разни неща /докато в същото строителните предприятия рухваха едно след друго и десетки хиляди строителни работници губеха поминъка си/. Още тогава Радан Кънев предупреждаваше, че така не бива, че това не е политика и че властта унищожава средния, дребния и семейния бизнес в полза на монополите.

Сега всички за това говорят.

Всички, като се почне от временното правителство на Марин Трайков, та се мине през повечето партии и се стигне до всякакви политолози, социолози и умници, всички повтарят : „Средният, дребният и семейният бизнес трябва да бъдат освободени от гнета на монополите, трябва да им се помогне, трябва да се възстановят и възродят, защото те създават работни места и са гръбнака на икономиката.”

Само че всичките тези правителства, министри, партии и политици започнаха да говорят за тези неща, а партиите започнаха да ги включват в програмите си едва преди четири-пет месеца.

А Радан Кънев заговори за тях още в началото. Още когато правителството на Бойко Борисов реши, че не е необходимо да изплаща задълженията си към фирмите. Още тогава Радан предупреждаваше какво ще се случи и предлагаше решения.

Дори само заради това Радан заслужава да влезе в следващото Народно Събрание.

А и не само заради това.



Протестиращите искат политическата класа да бъде изцяло сменена. Само че те не знаят, или са забравили, или не се досещат, че тя беше изцяло сменяна вече няколко пъти. И то по един много живописен начин. Коридорно-ресторантско-кабинетско-салфетски. То ще рече, че съответният партиен водач, или по-скоро вожд, а понякога и кръстник, събираше най-верните си хора /а по някога кАпо или лейтенанти/ в някой ресторант, или в някой кабинет, където започваха да назначават министри и да редят кандидат-депутатски листи. С размяна на доводи от рода на: „Тоя е много наш човек, слагай го първи. Не бе, първа е една от Плевен. Познавам ли я ? Не я познаваш, ама става. И много пари ще даде за изборите. Добре, дай да й запиша името /взима салфетка и записва името й/. А оня, другия защо го забравихме. Завършил е в Англия нещо. Остави, него аз за министър го готвя”

Така се сменя политическата класа. И така се пръкват председатели на парламентарни групи от Плевен и министри от чужбинско.

Съвсем друго е при Радан Кънев.

Съвсем различен е начинът, по който той влезе в политиката.

...

Преди да стане политик /в партия Демократи за Силна България/, Радан участваше в гражданско движение. /Нали днешните протестиращи не си мислят, че гражданските вълнения в България започват от вчера/. Това гражданското движението се наричаше „Диалог”. В общи линии то имаше за цел да отстоява демократичните достижения на България и да се противопостави на тогавашните царско-вождистки увлечения.

Диалозите в тоя „Диалог” не бяха много диалогични /макар и да бяха много по-логични от диалозите на сегашните протестиращи/. Бяха несдържани, често кресливи, всеки имаше какво да каже, бързаше да го каже, искаше да го каже и го казваше, без много да обръща внимание но онова, което думат другите. /То май е така при всички граждански движения и при всички човешки общества /

В такава обстановка Радан Кънев не изпъкна веднага. Той беше от малцината, които слушаха. Които бяха готови да чуят другия и да го разберат.

Но затова пък постепенно хората започнаха да осъзнават, че думите на Радан са премислени. Че когато говори, говори не от суета, а за да върви работа.

Радан притежава и рядко срещаното по нашите краища умение да не се съгласи с нечие мнение и предложение така, че да не обиди никого.

Просто уважава хората. Дори тези, които не са като него, дори тези, които не мислят като него.

В това отношение той е един нужен и незаменим посредник и помирител в едно общество настръхнало от противоречия, непримиримости и омрази.

Това го прави един напълно съвременен политик. Граждански политик. Не водач на стадо. Точно такива от такива има нужда Народното събрание.



Името на Радан Кънев не е написано на салфетка в някой ресторант, в някой кабинет, на някой маса и от някой вожд. То е създадено и наложено от самия Радан. Радан Кънев беше приет от членовете на ДСБ не по препоръка на ръководството, а защото работеше с тях. С хората. Работеше скромно, добросъвестно и открито. И не за да се хареса, а да свърши работа. Така премина през всички стъпала на общественото и политическо развитие. Той е точно обратното на ония партийни калинки – депутати и министри, обсъдени на масата на някой ресторант или в мрачните задкулисия на някой кабинет .



Почтеност. Нещо от което българския политически живот има въпиюща нужда.

И ако трябва Радан да бъде представен само с една дума, то това е думата.

Почтеност.

Представям си как щабовете и пиарите на разни партии получават задача да очернят Радан. И започва един зор, едно напъване, едно тюхкане и започват едни разправии и пак никакво очерняне няма да се получи. Освен ако не е лъжа. И то прекалено гадна и нагла лъжа.

Просто Радан е почтен човек и толкоз. Никой копче не може да каже срещу него.



И тази почтеност е още по-несъмнена, защото е предопределена сякаш. Защото е предавана през поколенията от баща на син.

Разбира се, децата не отговарят за родителите си. Разбира се, родителите не могат да отговарят за децата. Но е добре това, че в семейството Радан от баща на син, от поколение на поколение са предавани обичаи и ценности, които свързват иначе разпиляната, разпокъсана, променлива, противоречива и раздърпана като прососурляк съдба на България в една последователна и устойчива връзка на достойнство и почтеност.



Ако злонамерени пиари, или съперници рекат все пак да очернят някак Радан без да лъжат и мамят, могат да споменат за професията му. Радан е адвокат. В тази професия са излезли доста политици – нищо лошо дотук. Освен вицовете за адвокати. Там те всички са лоши. Защото такива ги била правила професията.

При Радан е обратното. Той прави професията по-добра.



Ако Радан влезе в парламента България няма да е друга. Същата ще си е. Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

Допълнение : Да, да, знаме „това е предизборна хвалба” – ще кажат мнозина. И ще бъдат прави. И все пак тази хвалба е различна от другите хвалби. Изборните, де. Първо тя е лична. Не е направена по някаква някаква партийна или обществена заръка. За нея си отговарям аз – Иво Беров. Второ – тя е искрена, надявам се, това да си личи. Трето – хвалбите вътре са си съвсем справедливи и заслужени. Даже няма преувеличения. Четвърто – абе в тия напрегнати и меко казано, неприятни времена, май не е зле отвреме навреме да си казваме и хубави неща. Когато си ги мислим и когато са верни. И не само по изборни времена.

Първия Български Бутон за споделяне

Няма коментари: