Радан – гласът на разума

Иво Беров

Ако Радан влезе в парламента, България няма да е друга.

Същата ще си е.

Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

…

Политиците били лоши, подкупни и крадливи.

Така разправят.

Подобни приказки и обобщения обаче, обикновено помагат тъкмо на тях. На лошите, подкупни и крадливи политици.

Защото когато всички са лоши и подкупни, ти - ако си политик - не си лош подкупен. Ти си като всички.

Но преди всичко това не е вярно.

Не е вярно, че всички политици са лоши, подкупни и крадливи.

Има добри, неподкупни и почтени политици.

Само че те не изпъкват веднага. Не се тикат напред. Не изблъскват с лакти другите. Не се пънат и не се хвалят. Не впечатляват от първия път. Говорят по-тихо. Гласът им по-трудно стига до слушателите. Защото говорят повече на разума, нежели на сърцето им. А до разума се стига по-трудно. Но пък там е същността на човека. Който е преди всичко човек разумен. Или би трябвало да е.

Това е Радан. Гласът на разума.

…

Всичко това може да изглежда отвлечено, неполитическо и несвързано с настръхналото ни битие. Дори нагласено донякъде. Но пък ето нещо съвсем точно, съвсем навременно, съвсем политическо и свързано тъкмо с битие ни. Настръхналото.

Кандидатът за Народен представите и заместник-председател на ДСБ Радан Кънев пръв разбра и предупреди, че дребният, средният и семейният бизнес в България загиват, задушени от монополите. Пръв заговори за това, че този бизнес трябва да бъде защитен и спасен, че трябва да му се помогне, защото той създава работни места, защото е в основата на устойчивото развитие, защото е гръбнакът на демокрацията и защото чрез него може да се преодолее безработицата.

Само че Радан постави тази обществена и политическа задача и предложи решения още преди три години.

Още преди три години, когато всичко цъфтеше и връзваше /особено тиквите, най-вече една/, когато България излизаше окончателно от кризата поне два пъти годишно /по приказките на Симеон Дянков/, когато във всичко посоки се ширеха магистрали / ако имаше още една допълнителна посока и натам щяха да се ширнат/, още когато от екраните на всички телевизори жизнерадостно щракаха ножиците, с които Бойко Борисов режеше ленти за да оповести откриването на разни неща /докато в същото строителните предприятия рухваха едно след друго и десетки хиляди строителни работници губеха поминъка си/. Още тогава Радан Кънев предупреждаваше, че така не бива, че това не е политика и че властта унищожава средния, дребния и семейния бизнес в полза на монополите.

Сега всички за това говорят.

Всички, като се почне от временното правителство на Марин Трайков, та се мине през повечето партии и се стигне до всякакви политолози, социолози и умници, всички повтарят : „Средният, дребният и семейният бизнес трябва да бъдат освободени от гнета на монополите, трябва да им се помогне, трябва да се възстановят и възродят, защото те създават работни места и са гръбнака на икономиката.”

Само че всичките тези правителства, министри, партии и политици започнаха да говорят за тези неща, а партиите започнаха да ги включват в програмите си едва преди четири-пет месеца.

А Радан Кънев заговори за тях още в началото. Още когато правителството на Бойко Борисов реши, че не е необходимо да изплаща задълженията си към фирмите. Още тогава Радан предупреждаваше какво ще се случи и предлагаше решения.

Дори само заради това Радан заслужава да влезе в следващото Народно Събрание.

А и не само заради това.

…

Протестиращите искат политическата класа да бъде изцяло сменена. Само че те не знаят, или са забравили, или не се досещат, че тя беше изцяло сменяна вече няколко пъти. И то по един много живописен начин. Коридорно-ресторантско-кабинетско-салфетски. То ще рече, че съответният партиен водач, или по-скоро вожд, а понякога и кръстник, събираше най-верните си хора /а по някога кАпо или лейтенанти/ в някой ресторант, или в някой кабинет, където започваха да назначават министри и да редят кандидат-депутатски листи. С размяна на доводи от рода на: „Тоя е много наш човек, слагай го първи. Не бе, първа е една от Плевен. Познавам ли я ? Не я познаваш, ама става. И много пари ще даде за изборите. Добре, дай да й запиша името /взима салфетка и записва името й/. А оня, другия защо го забравихме. Завършил е в Англия нещо. Остави, него аз за министър го готвя”

Така се сменя политическата класа. И така се пръкват председатели на парламентарни групи от Плевен и министри от чужбинско.

Съвсем друго е при Радан Кънев.

Съвсем различен е начинът, по който той влезе в политиката.

...

Преди да стане политик /в партия Демократи за Силна България/, Радан участваше в гражданско движение. /Нали днешните протестиращи не си мислят, че гражданските вълнения в България започват от вчера/. Това гражданското движението се наричаше „Диалог”. В общи линии то имаше за цел да отстоява демократичните достижения на България и да се противопостави на тогавашните царско-вождистки увлечения.

Диалозите в тоя „Диалог” не бяха много диалогични /макар и да бяха много по-логични от диалозите на сегашните протестиращи/. Бяха несдържани, често кресливи, всеки имаше какво да каже, бързаше да го каже, искаше да го каже и го казваше, без много да обръща внимание но онова, което думат другите. /То май е така при всички граждански движения и при всички човешки общества /

В такава обстановка Радан Кънев не изпъкна веднага. Той беше от малцината, които слушаха. Които бяха готови да чуят другия и да го разберат.

Но затова пък постепенно хората започнаха да осъзнават, че думите на Радан са премислени. Че когато говори, говори не от суета, а за да върви работа.

Радан притежава и рядко срещаното по нашите краища умение да не се съгласи с нечие мнение и предложение така, че да не обиди никого.

Просто уважава хората. Дори тези, които не са като него, дори тези, които не мислят като него.

В това отношение той е един нужен и незаменим посредник и помирител в едно общество настръхнало от противоречия, непримиримости и омрази.

Това го прави един напълно съвременен политик. Граждански политик. Не водач на стадо. Точно такива от такива има нужда Народното събрание.

…

Името на Радан Кънев не е написано на салфетка в някой ресторант, в някой кабинет, на някой маса и от някой вожд. То е създадено и наложено от самия Радан. Радан Кънев беше приет от членовете на ДСБ не по препоръка на ръководството, а защото работеше с тях. С хората. Работеше скромно, добросъвестно и открито. И не за да се хареса, а да свърши работа. Така премина през всички стъпала на общественото и политическо развитие. Той е точно обратното на ония партийни калинки – депутати и министри, обсъдени на масата на някой ресторант или в мрачните задкулисия на някой кабинет .

…

Почтеност. Нещо от което българския политически живот има въпиюща нужда.

И ако трябва Радан да бъде представен само с една дума, то това е думата.

Почтеност.

Представям си как щабовете и пиарите на разни партии получават задача да очернят Радан. И започва един зор, едно напъване, едно тюхкане и започват едни разправии и пак никакво очерняне няма да се получи. Освен ако не е лъжа. И то прекалено гадна и нагла лъжа.

Просто Радан е почтен човек и толкоз. Никой копче не може да каже срещу него.

…

И тази почтеност е още по-несъмнена, защото е предопределена сякаш. Защото е предавана през поколенията от баща на син.

Разбира се, децата не отговарят за родителите си. Разбира се, родителите не могат да отговарят за децата. Но е добре това, че в семейството Радан от баща на син, от поколение на поколение са предавани обичаи и ценности, които свързват иначе разпиляната, разпокъсана, променлива, противоречива и раздърпана като прососурляк съдба на България в една последователна и устойчива връзка на достойнство и почтеност.

…

Ако злонамерени пиари, или съперници рекат все пак да очернят някак Радан без да лъжат и мамят, могат да споменат за професията му. Радан е адвокат. В тази професия са излезли доста политици – нищо лошо дотук. Освен вицовете за адвокати. Там те всички са лоши. Защото такива ги била правила професията.

При Радан е обратното. Той прави професията по-добра.

…

Ако Радан влезе в парламента България няма да е друга. Същата ще си е. Само дето малко по-добра, малко-по почтена, малко по-честна, малко по-смислена.

Допълнение : Да, да, знаме „това е предизборна хвалба” – ще кажат мнозина. И ще бъдат прави. И все пак тази хвалба е различна от другите хвалби. Изборните, де. Първо тя е лична. Не е направена по някаква някаква партийна или обществена заръка. За нея си отговарям аз – Иво Беров. Второ – тя е искрена, надявам се, това да си личи. Трето – хвалбите вътре са си съвсем справедливи и заслужени. Даже няма преувеличения. Четвърто – абе в тия напрегнати и меко казано, неприятни времена, май не е зле отвреме навреме да си казваме и хубави неща. Когато си ги мислим и когато са верни. И не само по изборни времена.