Реалистични ли са обещанията на българските политици да свалят цените на енергията? Този въпрос възниква от анализ на Европейската комисия за срещата на върха на ЕС в Брюксел днес, посветена на енергетиката и данъчното облагане.
България е държавата с най-ниските енергийни цени сред страните членки в ЕС.
Подобно на останалите държави от съюза страната ни ще трябва да инвестира значително в производствени мощности, инфраструктура и повишаване на енергийната ефективност. А това неминуемо ще се отрази в крайните цени на енергията.
До 2020 година ЕС се нуждае от нови инвестиции в размер на 1 трилион (1000 милиарда) евро, за да гарантира сигурност на доставките, разнообразие на източниците, по-чиста енергия и конкурентни цени в рамките на интегриран пазар, съобщава комисията. Тя преценява, че само в десетте новоприети страни от Централна и Източна Европа необходимите вложения за същия период ще са 200 милиарда евро.
В същото време в неприетия още бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. в подкрепа на енергетиката са предвидени общо 38 млрд. евро, с 9 милиарда повече, отколкото в сегашния бюджет (2007-2013 г.)
За сравнение - според Еврокомисията България трябва да инвестира минимум 5 млрд. евро само в електроенергийната си инфраструктура през следващите 5 години, ако иска тя да отговаря на съвременните изисквания на "умните" мрежи, които работят по-ефективно.
В момента страната ни има всички проблеми на европейската енергетика като цяло - недостатъчна инфраструктура, силна зависимост от вноса, и то само от един източник, непълна либерализация на пазара и липса на конкуренция, остарели производствени мощности и преносна мрежа. Според комисията до 2020 г. страните като нашата ще трябва
да увеличат
инвестициите
в газовия си сектор с 50%, а в електрическия - с 30%, в сравнение с първото десетилетие на 21-ви век. Въпросът е - може ли това да стане, ако сегашните цени на енергията се запазят или дори се понижат?
Опитът на по-старите членки на ЕС показва обратното. Делът на данъците и таксите в цената на електроенергията в България е най-ниският в съюза, като основната част от него се пада на ДДС.
В 15-те стари членки делът на данъците и таксите в цената на енергията за домакинствата, включително на тези за субсидиране на зеления ток, се е увеличил от 22% през 1998 г. на 28% през 2010 г. В енергията за промишлеността за същия период този дял е нараснал от 19 на 27 на сто. Тази тенденция ще бъде неизбежна и за България.
"Разходите на домакинствата за енергия, включително за данъци и такси, се очаква да се повишават още, дори всички възможни предимства от завършването на единния пазар на енергия да се вземат предвид", пише Еврокомисията. Според нея "това се дължи отчасти на натиска от нарастващото световно търсене на ресурси и на разходите за остаряващата и по-трудна за поддържане инфраструктура".
На този фон България доброволно се отказа дори да прави проучвания за шистов газ, чийто добив свали четирикратно цените в САЩ в сравнение с европейските.
Според експерти на комисията най-спешните въпроси за българската енергетика са либерализацията на пазара, създаването на независим регулатор и осигуряването на
алтернатива
на руските
газови доставки. Първите два въпроса са в компетенциите на новия парламент и правителство. Последният - също, защото нито една от газовите връзки със съседите не е в работещ етап. Най-напреднала е реверсивната газова връзка с Румъния, която е пред завършване.
Дори се очакваше да бъде открита през март, но не стана, защото налягането на румънска територия е по-ниско, отколкото на българска. Това значи, че ако Букурещ не изгради допълнителна компресорна станция, посоката на синьото гориво може да бъде само от Русе към Гюргево.
По план връзката с Гърция също трябваше да е завършена тази година, но най-вероятно ще се случи догодина. С Турция нещата са най-несигурни - и до ден днешен няма съгласие на турската държавна компания "Боташ" да участва в изграждането на нова газова връзка, която би могла да бъде част от бъдещия проект "Набуко" или разклонение от бъдещия Трансадриатически газопровод (ТАП), който ще отвежда каспийски газ от Турция през Гърция към Италия.
Единственото, което Анкара е съгласна да направи за момента, е да ни подава газ, когато имаме явен недостиг.
Според Международната енергийна агенция (МЕА) световното търсене на енергия до 2035 г. ще скочи с над една трета, като 60% ще идва от Китай, Индия и Близкия изток. Това ще доведе до повишаване на цените и за Европа.
В момента европейските страни с разнообразни доставчици се радват на по-евтин внос. Например Обединеното кралство, Белгия и Германия плащат с 35% по-малко за природния газ (доставка на границата), отколкото България и Литва.
Според ЕК добивът на шистови нефт и газ може да поддържа европейската зависимост от внос на ниво 60% при очаквани над 80% при сегашната структура на енергийните източници.
Реалните цени на тока в европейските страни от ОИСР са се увеличили с 37% в периода 2005-2012 г., докато в САЩ са паднали с 4%, по данни на МЕА. Специално за домакинствата в Европа те са се качили с 22%, а за американските - с 8 на сто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар