Тези дни гледах американско изследване, според което една трета от гражданите на САЩ смятат, че проблемите в тяхното общество скоро ще трябва да се решават с въоръжено въстание. Ако е така в цитаделата на либералната демокрация, то какво ли си мислят българите в нашата периферна и много по-крадлива и катастрофична либерална демокрация?
Ненавистта към политиците нараства, а в същото време немалка част от тях или политическите наблюдатели продължават почти дрогирано да повтарят, че не какво да е, а само партийно правителство би трябвало да управлява България. Идеята за непартийно и програмно правителство се посреща на нож. А защо?
1. Обяснява ни се колко лошо било програмното правителство на Димитър Попов. Но нека да вземем нещата в сравнителен план. Да не би партийното правителство на Филип Димитров да демонстрира по-добри резултати? А това на Жан Виденов? А катастрофата при ГЕРБ, свален с народни протести и камъни? Всъщност и досега това си остава един от най-уважаваните министър-председатели.
2. Програмното правителство е шанс българите да бъдат управлявани от експерти и технократи, а не от калинки. Да си припомним гигантската некомпетентност на голяма част от парламентаристите и безбройните поправки на законите. Програмното правителство ни дава възможност да управляват не министри, намерени на някой кръстопът, а такива, които са се доказали в управлението на големи и сложни системи.
3. Политици и политолози се надпреварват да ни убеждават, че програмното правителство било “безотговорно”, че било “правителство на грабежа”. А какви бяха партийните правителства през тези 23 години, дали при тях грабежът бе по-голям или по-малък? Дали не се държаха в повечето случаи като партийни клики? Не е вярно, че партийното правителство носи отговорност, за разлика от програмното. Катастрофата на българския преход към капитализъм е резултат на системата на колективната безотговорност на партийните правителства.
4. Програмното правителство е важен механизъм за обединение в едно силно фрагментизирано политическо пространство, в което в същото време непрекъснато се говори, че “десните не са истински десни” и “левите не са “истински леви” и сред десетките партии и коалиции, участващи в изборите, често трудно можем да открием съществени различия.
5. “Програмното правителство е кукла на конци”, беснее Борисов. Напротив. Досега парламентът бе кукла на конци при партийните правителства. По конституция сме парламентарна демокрация, но с партийните управления тя бе нарушавана, тъй като доминираше изпълнителната, а не законодателната власт. Сега именно ще се реализира водещата роля на парламента и парламентарните сили.
6. Процесът на вземане на решения не само може да се забави от неизбежните консултации, но и лесно може да бъде блокиран, казва критичка на програмното правителство. Напротив! След като има стратегическите програмни ориентири и има опита и експертността, то много по-лесно може да взема решения, отколкото едно партийно правителство от калинки. Та нали екипът на Борисов бе пример за неспособност да се вземат решения, на колебаене по няколко пъти на ден по един или друг проблем.
7. Всяко правителство изпълнява програма, казват някои. Да, ама не. Каква беше програмата, която изпълни партийното правителство на ГЕРБ? И нали проблемът на досегашните партийни кабинети бе, че се приеха между 200 и 300 стратегии и куп програми, но те не се изпълняваха?
8. “Програмното правителство има ограничен времеви хоризонт”, казват критиците му. И какво от това? И всяко партийно правителство има ограничен времеви хоризонт от четири години, но за разлика от програмното неговото мнозинство в парламента не му поставя въпроса защо не си изпълнява програмата.
9. “Липсва му политическа представителност”, твърдят противниците на програмното правителство. А какво е представителството на партиите и коалициите от партии? То не се ли определя от доверието на гражданите към партиите? В България има вълна на негативизъм към политиците и политиката, към партиите. Единственият начин да се върне доверието към държавата и нейните институции, е да се намали ролята на политиката и политиците там, за сметка на експертите и технократите в изпълнителната власт.
10. Наскоро в една програмна статия, озаглавена “Бъдещето на историята” Франсис Фукуяма се оплака, че либералната демокрация не работи в Америка и се е превърнала в олигархия. И че китайските лидери вземат по-рационални икономически решения от американските. Папата на либералната демокрация ни казва, че правителствата в цитаделата на тази демокрация не вземат рационални икономически решения. У нас в периферията на тази демокрация партийните правителства през изминалите 23 години вземаха не просто по-малко рационални, а катастрофални икономически решения. Защо тогава да настояваме отново за такива правителства?
Няма коментари:
Публикуване на коментар