Андрей Райчев: Пенсионирам се от социологията, хората вече не вярват!

Победата на Първанов срещу Стоянов е единственият ми провал 

Интервю на Андрей Райчев пред Агенция Блиц, 4 май 2013

В последното си публично изявление тези дни най-противоречивата и култова личност в българската социология Андрей Райчев намекна доста явно, че след изборите вероятно ще се раздели с професионалното броене на числа, проценти и рейтинги. Пред “ШОУ” той потвърди, че това наистина не са случайно изпуснати думи. Ето защо:

 - Вие наистина ли смятате да се оттеглите от професионалната социология? Не е ли чудно, че публична личност като вас може да се кахъри от четенето на неприятни неща по свой адрес из разни форуми?

- Не са само форумите. Просто вече чувствам една голяма степен на недоверие към числата, които казваме, и мисля, че всички от нашата гилдия са жертви на същото. Аз лично не се чувствам виновен, но това е факт. Не съм казал, че ще престана да коментирам ситуацията, но просто след изборите със сигурност ще вземем мерки със съдружника ми Кънчо Стойчев да излезем от неблагодарната роля на професионални блюстители на политическите прогнози у нас.

- Ако вие страдате от някаква криза на доверие към прогнозите си, тогава какво да кажат колегите ви, някои от които съвсем “професионално” гадаят без всякакви скрупули като врачки на боб развоя на политическите процеси, стига някой да им плаща за това? 

- Това си е тяхна работа. Ние чувстваме, че дошъл часът на младите, които да работят това нещо, просто време е за нови лица. Както и в политиката, разбира се.

- Защо не оставите тези нови лица сами да ви изтикат от сцената по правилата на естествения подбор и приемственост, стига да ги има?

- Младо поколение в социологията има, но просто

ние, старите динозаври, не му даваме възможност да се изявява

Сега ще му дадем шанс да го направи.

- Получава се парадокс. Твърдите, че досега нямате грях към професията и сте оповестявали честно цифрите от проучванията си. Защо тогава я напускате, какви са тези терзания и грижи за младите?!

- Ами то и много политици са абсолютно честни, обаче всеки с времето си. Винаги идва момент, в който трябва да слезеш от сцената. А това са хора, които няма от какво да се срамуват, просто им е свършило времето.

- Вие бягате от отговорното професионално броене на числа и рейтинги, но ще коментирате и анализирате на воля и “безотговорно”, т.е. пак си оставате публична фигура, която отново ще бъде оплювана или възхвалявана по форуми и медии... Как ще избягате от себе си?

- Дали ще бъда публична фигура, не зависи от мен. Ако ме поканят - да, ще се изявявам, но във всеки случай няма да се нагърбвам да обявявам рейтинги и разни такива неща. Просто чувствам, че

доверието към мен се подронва

и се получава едно изхабяване. То не се дължи на факта, че сме пускали лъжи в публичното пространство. Дължи се на това, че много са говорили против нас. Човек се хаби, усеща, че и доверието към него са хаби. Баста!

- Ако сложите ръка на сърце и се върнете двайсет и кусур години назад, ще признаете ли провалите си? А има ли с какво да се гордеете?

- Много се гордея с пет-шест прогнози, които са просто брилянтни. Имаме само един голям провал. Става въпрос за президентските избори през 2001 г. Но това се дължи на мързел, не ме е срам да си го призная.

Беше понеделник и след първия тур сметнахме, че изборите са абсолютно ясни. Петър Стоянов водеше с много и ни стана “ясно”, че ще го преизберат. Отпуснахме се и освен че се отпуснахме, си позволихме да дадем официалната си прогноза още в понеделник, понеже решихме, че няма какво повече да се случи. В сряда обаче стана прословутият скандал между Богомил Бонев и Петър Стоянов в едно телевизионно студио и в крайна сметка се оказа, че на първо място отиде Първанов, тоест - ние сбъркахме грубо - разместихме първия и втория.

Друг случай на разместване на класациите обаче нямаме, като изключим дистанциите, но то е нормално, защото това са тънки и неясни неща до последния момент. Но няма друг случай, в който да сме казали: тоя ще спечели, а тоя ще е втори и да сме сбъркали.
Всъщност

вторият ни шанс да сбъркаме грубо, да стане голяма грешка, е сега

- Каква голяма грешка може да стане сега?

- Ами 90 на сто от агенциите дават преднина на ГЕРБ пред БСП, но това може да не се окаже вярно. Изключвам, разбира се, търговията с гласове на едро, което не е в областта на социологическата наука.

- Защо толкова почти единодушна прогноза може да не се окаже вярна?

- Ами просто защото в страната има страх.

- От какво?

- Ами от какво ли не. Но не твърдя нищо със сигурност. Аз не съм магьосник. Виждам и чувам само това, което хората ми казват. Тези хора ми казват едно, обаче индиректните ми впечатления са, че може да има много голям скрит опозиционен вот. Казвам само, че може. Така че предупреждавам публиката, че може друг да спечели. Но казвам само “може”...