Партиите се сещат за членството в ЕС само когато става дума за еврофондове
Светослав Терзиев, в."Сега", 29 Април 2013
неделя, 28 април 2013 г.
Европа се смали до брошка на ревера на българските политици
Светослав Терзиев, в."Сега", 29 Април 2013
Неговата борба
Любослава Русева, Хроно-синкластичен инфандибулум
Една приятелка се пошегува, че в края на миналата година имала страхотна идея за оправянето на България, но я забравила, и затова щяла да помоли Цветан Цветанов да й даде записите от декември.
Друг приятел си купи тефтерче, в което започна да събира вицове за подслушване, и през час ми звъни, за да се кикотим. Повечето са от 2011 г., когато се появиха първите флашки със записани разговори, но продължават да са актуални:
“За да проверите вашата сметка, натиснете 1. За връзка с оператор натиснете 2. За връзка с Цветан Цветанов няма нужда да натискате нищо.”
“Жена на министър набира телефона му. Отговаря автоматичен сигнал и записано съобщение: Поради проблеми с бюджета на МВР в момента не ви подслушваме. Обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас!”
Същият приятел е сложил на стената си във „Фейсбук“ вече брадясал, но иначе чудесен колаж - върху екрана на мобилен телефон пише „Имате три пропуснати подслушвания“. Оня ден, гледам, е обогатил колекцията и с карикатура на Чавдар Николов: „цвидетелят“ Цветанов се кълне, че ще казва истината и само истината, положил лявата си ръка върху... „Винету“, полицейска палка и отвертка.
„Неведнъж смехът е бил разглеждан като признак на човешкото“ - така започва предговорът на Исак Паси към книгата му „Смешното“ (1972 г.). Преди години професорът ни обясняваше, че за да запазят нормалността си в ненормални времена, хората развиват удивителна способност да се шегуват. Понеже смехът е форма на свобода, пародията и сатирата процъфтяват тъкмо в условията на авторитарни режими.
Исак Паси беше толкова умен и ерудиран човек, че като студенти му вярвахме безрезервно. С едно изключение: мнозина се усъмнихме, когато ни разказваше за някой си Виктор Франкъл (представяте ли си за каква ограниченост ставаше дума!), който писал, че в Освиенцим първата реакция на концлагеристите била да видят смешната страна на ситуацията.
Е, това е прекалено, мислехме си ние. И чак по-късно, когато прочетохме „Човекът в търсене на смисъл“, разбрахме какво е имал предвид професорът по неврология и психиатрия във Виенския университет. „На човека може да се отнеме всичко, освен едно - последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства“. Всякакви, дори най-безнадеждните. Онези, които избрали да запазят нормалността и усещането си за достойнство, реагирайки на безпределния ужас с ирония, имали по-голям шанс да оцелеят.
Изборът на моите приятели да се шегуват също е стратегия за спасение. План за евакуация на последните останки от смисъл все още да са тук. Смехотерапията е техният начин да запазят разсъдъка си, когато вече е отпаднало и последното съмнение какво патологично явление се е било разположило на върха на държавата, за да взима решения за живота им.
Защото „ЦецOFFгейт” не е просто поредният скандал, а диагноза. Незаконното подслушване от страна на МВР, за което прокуратурата потвърди, е симптом за тежко самозабравяне. Въпреки че срещу бившия силов министър не бяха намерени преки доказателства да е нареждал следенето и слухтенето, е съвършено ясно, че по времето на Цветанов институцията се е превърнала в средство за лична употреба. По-лошото: в ръцете на човек с манталитета на Лаврентий Берия е била концентрирана извънредно много власт под формата на информация.
Фактът, че Големият брат продължава да председателства предизборния щаб на доскоро управлявалата ни партия, казва достатъчно с какви файлове е подсигурил политическата си кариера. От него е станал зависим широк кръг от хора, включително началникът му – обстоятелство, което обяснява защо последният го защитава. Както казваше Дон Корлеоне в „Кръстникът“:
„Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството“. А очевидно с Цветанов е по-здравословно да си останеш приятел...
Всичко това нямаше да е чак толкова шокиращо, ако скандалът се беше ограничил единствено до изваждането на доказателства за масово подслушване. След като бивш министър обаче поиска охрана, когато публично потвърди, че МВР е следило незаконно опозицията, бизнеса и дори членовете на правителството, ситуацията стана повече от абсурдна.
Какво ни е управлявало три години и половина, при положение че същият бивш министър е скрил дъщеря си в чужбина и се страхува за живота си? Защо и един бивш депутат от управляващото мнозинство наскоро избяга със своето семейство зад граница, оставяйки нотариално заверени показания?
Лидерът на ДПС Лютви Местан го обясни пределно ясно – „изградени са отношения, характерни за друг тип организации от подземието, а не за политически партии”. Специалистът по национална сигурност Николай Слатински го каза още по-ясно – в момента у нас върви с пълна сила „разборка”. Под разборка руснаците разбирали някой да се отцепи от групировката и да пропее какви ги е вършила...
Колкото по-дълго отлага решението си да отстрани Цветанов от партията, толкова повече лидерът на ГЕРБ рискува на бял свят да наизлязат още „разборки”. Включително срещу самия него, тъй като на върха на пирамидата от зависимости стои тъкмо той. Аргументът, с който обясни как повярвал на вътрешния министър, понеже се бил клел в децата си, е трогателен, но по същество е сериозно потвърждение на казаното от Местан и Слатински. Все пак да се кълнеш в децата си не е нормална практика за една нормална партия. Особено в нормална държава, където демокрацията се счита за окончателно победила и отгоре на всичко е член на Европейския съюз.
Там е работата обаче, че българската държава изглежда така само привидно. В действителност нейното състояние днес ме подсеща за идеята на английския философ Джереми Бентъм как трябва да изглежда идеалният затвор: „Паноптикумът има кръгла форма, като килиите са построени около външния край. В центъра се намира наблюдателната кула. Прозорците на кулата са с щори, така че надзирателите да могат да наблюдават затворниците, оставайки невидими за тях.”
Самият Бентъм надали е предполагал, че неговите възгледи могат да бъдат пренесени върху устройството на някои общества. Но на практика точно това се е случило с нашата мила България. Схващайки властта като средство за тотален надзор, бившият вътрешен министър си е сглобил гигантска наблюдателна кула, нещо като държава в държавата. Това го е направило особено самоуверен - до степен, че да си внуши пълна недосегаемост. Бил е напълно убеден, че никой никога няма да посмее да разклати позициите му, защото оперира с твърде много козове срещу противници и „приятели”.
Щом Цветанов продължи да демонстрира пълна бойна готовност, дори когато автентичността на изтеклите разработки срещу най-доверения му човек Станимир Флоров беше потвърдена, това означава, че ще се инати докрай. По една очевидна причина: разполага с още ресурс да воюва.
Да, неговата държава по същество обяви война на Държавата. И голямата беда е, че Цветанов е изключително опасен боец, защото не изпитва страх. При това не само от закона. Ако наистина се е клел в децата си с пълното съзнание какво е вършил, следва да говорим за удивителна безскрупулност и липса на морален компас. За способност да се стигне до опасни крайности, каквито дори не сме в състояние да си представим.
Звучи зловещо, но явно има защо Мирослав Найденов и Емил Димитров да изпитват ужас какво би могло да им се случи. Найденов в прав текст нарече поведението на Цветанов „мракобесно”, все едно бившият шеф на МВР наистина е преродилият се Берия...
Всичко това може да се опише с една дума: катастрофа. Според приятеля ми, който продължава да събира вицове, тя е по-тежка от всички останали, понеже е окончателно изобличение на бездарието ни да организираме живот в общност с правила.
Ужасно отчайващо! И как да не се смеем тогава, след като ни е останала поне тази мъничка свобода?
Една приятелка се пошегува, че в края на миналата година имала страхотна идея за оправянето на България, но я забравила, и затова щяла да помоли Цветан Цветанов да й даде записите от декември.
Друг приятел си купи тефтерче, в което започна да събира вицове за подслушване, и през час ми звъни, за да се кикотим. Повечето са от 2011 г., когато се появиха първите флашки със записани разговори, но продължават да са актуални:
“За да проверите вашата сметка, натиснете 1. За връзка с оператор натиснете 2. За връзка с Цветан Цветанов няма нужда да натискате нищо.”
“Жена на министър набира телефона му. Отговаря автоматичен сигнал и записано съобщение: Поради проблеми с бюджета на МВР в момента не ви подслушваме. Обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас!”
Същият приятел е сложил на стената си във „Фейсбук“ вече брадясал, но иначе чудесен колаж - върху екрана на мобилен телефон пише „Имате три пропуснати подслушвания“. Оня ден, гледам, е обогатил колекцията и с карикатура на Чавдар Николов: „цвидетелят“ Цветанов се кълне, че ще казва истината и само истината, положил лявата си ръка върху... „Винету“, полицейска палка и отвертка.
„Неведнъж смехът е бил разглеждан като признак на човешкото“ - така започва предговорът на Исак Паси към книгата му „Смешното“ (1972 г.). Преди години професорът ни обясняваше, че за да запазят нормалността си в ненормални времена, хората развиват удивителна способност да се шегуват. Понеже смехът е форма на свобода, пародията и сатирата процъфтяват тъкмо в условията на авторитарни режими.
Исак Паси беше толкова умен и ерудиран човек, че като студенти му вярвахме безрезервно. С едно изключение: мнозина се усъмнихме, когато ни разказваше за някой си Виктор Франкъл (представяте ли си за каква ограниченост ставаше дума!), който писал, че в Освиенцим първата реакция на концлагеристите била да видят смешната страна на ситуацията.
Е, това е прекалено, мислехме си ние. И чак по-късно, когато прочетохме „Човекът в търсене на смисъл“, разбрахме какво е имал предвид професорът по неврология и психиатрия във Виенския университет. „На човека може да се отнеме всичко, освен едно - последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства“. Всякакви, дори най-безнадеждните. Онези, които избрали да запазят нормалността и усещането си за достойнство, реагирайки на безпределния ужас с ирония, имали по-голям шанс да оцелеят.
Изборът на моите приятели да се шегуват също е стратегия за спасение. План за евакуация на последните останки от смисъл все още да са тук. Смехотерапията е техният начин да запазят разсъдъка си, когато вече е отпаднало и последното съмнение какво патологично явление се е било разположило на върха на държавата, за да взима решения за живота им.
Защото „ЦецOFFгейт” не е просто поредният скандал, а диагноза. Незаконното подслушване от страна на МВР, за което прокуратурата потвърди, е симптом за тежко самозабравяне. Въпреки че срещу бившия силов министър не бяха намерени преки доказателства да е нареждал следенето и слухтенето, е съвършено ясно, че по времето на Цветанов институцията се е превърнала в средство за лична употреба. По-лошото: в ръцете на човек с манталитета на Лаврентий Берия е била концентрирана извънредно много власт под формата на информация.
Фактът, че Големият брат продължава да председателства предизборния щаб на доскоро управлявалата ни партия, казва достатъчно с какви файлове е подсигурил политическата си кариера. От него е станал зависим широк кръг от хора, включително началникът му – обстоятелство, което обяснява защо последният го защитава. Както казваше Дон Корлеоне в „Кръстникът“:
„Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството“. А очевидно с Цветанов е по-здравословно да си останеш приятел...
Всичко това нямаше да е чак толкова шокиращо, ако скандалът се беше ограничил единствено до изваждането на доказателства за масово подслушване. След като бивш министър обаче поиска охрана, когато публично потвърди, че МВР е следило незаконно опозицията, бизнеса и дори членовете на правителството, ситуацията стана повече от абсурдна.
Какво ни е управлявало три години и половина, при положение че същият бивш министър е скрил дъщеря си в чужбина и се страхува за живота си? Защо и един бивш депутат от управляващото мнозинство наскоро избяга със своето семейство зад граница, оставяйки нотариално заверени показания?
Лидерът на ДПС Лютви Местан го обясни пределно ясно – „изградени са отношения, характерни за друг тип организации от подземието, а не за политически партии”. Специалистът по национална сигурност Николай Слатински го каза още по-ясно – в момента у нас върви с пълна сила „разборка”. Под разборка руснаците разбирали някой да се отцепи от групировката и да пропее какви ги е вършила...
Колкото по-дълго отлага решението си да отстрани Цветанов от партията, толкова повече лидерът на ГЕРБ рискува на бял свят да наизлязат още „разборки”. Включително срещу самия него, тъй като на върха на пирамидата от зависимости стои тъкмо той. Аргументът, с който обясни как повярвал на вътрешния министър, понеже се бил клел в децата си, е трогателен, но по същество е сериозно потвърждение на казаното от Местан и Слатински. Все пак да се кълнеш в децата си не е нормална практика за една нормална партия. Особено в нормална държава, където демокрацията се счита за окончателно победила и отгоре на всичко е член на Европейския съюз.
Там е работата обаче, че българската държава изглежда така само привидно. В действителност нейното състояние днес ме подсеща за идеята на английския философ Джереми Бентъм как трябва да изглежда идеалният затвор: „Паноптикумът има кръгла форма, като килиите са построени около външния край. В центъра се намира наблюдателната кула. Прозорците на кулата са с щори, така че надзирателите да могат да наблюдават затворниците, оставайки невидими за тях.”
Самият Бентъм надали е предполагал, че неговите възгледи могат да бъдат пренесени върху устройството на някои общества. Но на практика точно това се е случило с нашата мила България. Схващайки властта като средство за тотален надзор, бившият вътрешен министър си е сглобил гигантска наблюдателна кула, нещо като държава в държавата. Това го е направило особено самоуверен - до степен, че да си внуши пълна недосегаемост. Бил е напълно убеден, че никой никога няма да посмее да разклати позициите му, защото оперира с твърде много козове срещу противници и „приятели”.
Щом Цветанов продължи да демонстрира пълна бойна готовност, дори когато автентичността на изтеклите разработки срещу най-доверения му човек Станимир Флоров беше потвърдена, това означава, че ще се инати докрай. По една очевидна причина: разполага с още ресурс да воюва.
Да, неговата държава по същество обяви война на Държавата. И голямата беда е, че Цветанов е изключително опасен боец, защото не изпитва страх. При това не само от закона. Ако наистина се е клел в децата си с пълното съзнание какво е вършил, следва да говорим за удивителна безскрупулност и липса на морален компас. За способност да се стигне до опасни крайности, каквито дори не сме в състояние да си представим.
Звучи зловещо, но явно има защо Мирослав Найденов и Емил Димитров да изпитват ужас какво би могло да им се случи. Найденов в прав текст нарече поведението на Цветанов „мракобесно”, все едно бившият шеф на МВР наистина е преродилият се Берия...
Всичко това може да се опише с една дума: катастрофа. Според приятеля ми, който продължава да събира вицове, тя е по-тежка от всички останали, понеже е окончателно изобличение на бездарието ни да организираме живот в общност с правила.
Ужасно отчайващо! И как да не се смеем тогава, след като ни е останала поне тази мъничка свобода?
Цветозар Томов: Цветанов е политическо чудовище и психопат
Specuanti.com, 26 април 2013
Мисля че въпросът е "Или Цветанов или България". И аз очаквам този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е извършил. Надявам се това да стане максимално скоро, казва в интервю за БГНЕС социологът Цветозар Томов.
Мисля че въпросът е "Или Цветанов или България". И аз очаквам този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е извършил. Надявам се това да стане максимално скоро, казва в интервю за БГНЕС социологът Цветозар Томов.
Това е
ненормално, в крайна сметка става дума за това член на кабинета на
правителството, което управляваше страната до преде няколко месеца да
обвини пряко един от вицепремиерите в това, че е организирал тотален
шантаж над цялото ръководство на държавата, на партията, която
представлява и на политическите конкуренти. Това е чудовищно, аз се
опитвам цял ден да се сетя имало ли е подобен скандал с подслушване в
друга страна. И не мога да се сетя, подчертава Томов.
Аз
предупредих, че приемането на измененията в Закона за електронните
съобщения, които рязко занижиха контрола и в Закона за СРС и увеличиха
възможностите за злоупотреби и спекулации със СРС ще отвори една кутия
на Пандора, от която кой знае какво може да изскочи, а сега виждаме
какво е изскочило. Честно казано, и аз не съм си представял, че нещата
могат да стигнат до такъв мащаб, до какъвто сега се оказва че са
стигнали, ако се вярва на думите на Мирослав Найденов. Но има толкова
знаци, че това, което той казва, е истина, че трябва да сме слепи, че да
не го виждаме, подчертава Томов.
Това
беше възприето малко лековато тогава, едва ли не в тона на бабаитските
шеги на Борисов, никой не му обърна прекалено сериозно внимание.
Признавам си, и аз тогава слушах и викам "Пълни глупости, как може да
говори такива неща?". Но че зад това стоят реални практики тогава не се
бях замислял, че са стигнали чак дотам, припомни си социологът, че
министрите с изключение на Маргарита Попова заявиха, че нямат нищо
против да ги подслушват.
Хората,
или част от хората, още живеят с някаква илюзия, че разширяването на
тази дейност в службите се прави с оглед на някаква специфична
охранителна работа. Тоест, че е насочена срещу престъпници или
заподозрени в престъпления. И си дадох достатъчна сметка, че става дума
за тотален шантаж, за който се използват тайните служби, МВР като
система се организира от висши политически кръгове, казва Томов.
Шантаж,
който цели не да разпознае престъпната дейност на този или на онзи,
колкото да намери някакви неугледни факти от личния живот на хората,
които са обект на подслушване, които да бъдат използвани, за да бъдат
тези хора зависими и да се държат в публичното пространство по начин,
който съответства на интересите на тези, които ги шантажират, убеден е
Томов.
Всеки
има някакви лични тайни, ако искаме да живеем в едно общество, в което
властта е тотален Big Brother, проблемът си е наш. Но тепърва ще усетим
последиците от всичко това. И самото мълчание толкова години, ето
Найденов се е разприказвал днес, той каза, че може би и други ще говорят
от това правителство. Дали ще говорят предстои да видим, но Боже мой,
това означава, че този шантаж е успешен, възмущава се той.
И той
едва ли е само политически, той е в икономически кръгове и къде ли не
още. Не мога просто да приема все още достатъчно това, че сме стигнали
толкова далече. Че сме оставили нещата да стигнат толкова далече,
акцентира Томов.
Тогава
никой не зададе въпроса защо тези лекари са подслушвани всъщност.
Хайде, те помислили там подслушващите ги ченгета, че са умъртвили
бебето. Но те и преди това са ги подслушвали, все е имало някаква
причина. Сега вече разбираме каква е. Но не знаем и мащабите, прогнозира
социологът.
След
като правителството е подслушвано, политическите конкуренти са
подслушвани, до какво равнище в каква степен службите са се превърнали в
бандитска група, занимаваща се с шантаж, ние не знаем. Всъщност, оказва
се, че човекът, който е счупил гръбнака на организираната престъпност,
го е укрепил с подопечната му институция. МВР е гръбнакът на
организираната престъпност в България, това е може би най-тъжният извод,
който можем да направим.
И
въпросът е как се оправяме оттук насетне, защото виждаме, че този човек
продължава да хойка из страната и да си прави кампания. Утре може да
вземе избори, какво ще ни прави другиден? Аз нямам отговори на тези
въпроси. Мисля че въпросът е "Или Цветанов или България". И аз очаквам
този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е
извършил. Надявам се това да стане максимално скоро, настоява Цветозар
Томов.
Такъв
избирателен закон си гласуваха. Според мен няма особена логика
кандидатите за народни представители да имат имунитет, при положение, че
самата процедура за кандидатстване е толкова елементарна. Това наистина
позволява на престъпника да се крие зад избирателния закон. Имаше и
други такива случаи с други криминални престъпници на предишни избори,
коментира социологът имунитета на кандидатите за депутати.
Но като гражданин нямам никакво съмнение, че г-н Цветан Цветанов е патологичен престъпник и България няма да стане нормална страна преди този човек да влезе в затвора, подчертава той.
Възможни
са няколко версии. По отношение на Борисов аз не съм убеден, че има
юридическа вина, но несъмнено голямата политическа вина за състоянието
на партия ГЕРБ и начина, по който е управлявана страната е негова.
Защото той е човекът, върху чиято публична известност и авторитет беше
изградена тази организация, не върху публичната известност и авторитет
на Цветан Цветанов.
Отчайващо
е положението в страната, аз наистина го мисля за отчайващо. Медиите,
каквито и да са, имат огромна вина. Тази информационна среда, в която е
потопен българинът е една от причините за политическата му инфантилност.
Той просто няма информационни авторитети, чрез които да изгражда
политическите си рефлекси. Англичанинът има поне три – "Таймс",
Кралицата и Църквата, на които безусловно вярва и не са го лъгали с
векове. Българинът няма нито едно, дори църква няма, на която да вярваш,
тъжно казва Томов.
Хората
не са виновни за това, че към всичко се отнасят с недоверие. Няма
демократични рефлекси, нито информационна среда, в която те да бъдат
създавани. Затова винаги се разменят аргументи ad hominem /за
човека-превод/, аз съм го забелязал по реакциите на разни мои говорения.
Аз говоря, каквото мисля, независимо дали е вярно или не, но винаги
когато се коментират мои публични изяви хората се мъчат да ги обяснят с
човека, тоест да говорят за човека, а не за казаното от него. Това ни е
общият стил на възприемане на публичната информация.
И
сега около Найденов ще започнат интерпретации от типа "политическа
поръчка ли изпълнява?", "защо точно сега го казва?", "това игра на
Борисов ли е, на Станишев ли е?". Всички тези съмнения могат да имат
някакво основание, освен когато подминават основния въпрос – "истина ли е
това, което казва, или не?" – защото това е важният въпрос. Според мен,
това, което казва е истина, повтаря социологът.
Има и
психология в тези неща, такива неща не могат да се говорят без да си ги
преживял предварително. А оттам насетне може да изпълнява нечия
политическа поръчка, или да спасява кожата си, затова казва неща, които
са верни. И това е страшното, а в чия изгода ги е казал е второстепенен
въпрос, е коментарът му.
България
е унизена от последното правителство, те са подслушвали дори член на
европейското правителство, как ще ни се размине това? Една Кристалина
Георгиева все пак е еврокомисар. И е изключително несериозно да се
мисли, че тези хора са били подслушвани заради съмнения в злоупотреби с
власт или че извършват някакви престъпления. Те са били подслушвани
заради битовите им навици, флиртовете им, неща от всекидневния им живот,
които не биха искали да са широко достъпни.
Но
преди всичко, за да се знае как да им се въздейства. Да, той го каза,
няколко пъти говореше за психологическите им потрети. Аз те обработвам,
разработвам, подслушвам, следя, за да разбера кои са ти дребните
слабости в живота, как да ти въздействам и да те водя за носа. И това го
правиш с цял един народ. Щях да кажа, че това е обикновен фашизъм, но
това е фашизъм без идеология, което ГЕРБ представи на масата.
Няма и политическа цел, всичко това е да се храниш с власт. Целта е просто самата власт, злоупотребата с нея. Аз наистина смятам, че Цветанов е политическо чудовище и психопат, това е патология, това не е нормално.
Затова аз съм склонен да мисля, че Борисов не е знаел мащаба на делото
"Цветанов", че Найденов не го знае, никой не знае докъде могат да
стигнат нещата.
Цветанов
се движи с патрулна кола на МВР, 3 коли с охрана, 15 човека, има
авангард – някакви служители на НСО отиват предния ден на мястото, което
ще посещава, за да го проверят. Той не е никой, хайде премиерът има
право на охрана – шофьор и бодигард една година, след като подаде
оставка, ако има сигнал срещу него той би имал право на подобна охрана и
нищо повече.
Но
това, този ескорт, който е по-голям от този на всички европейски крале
взети заедно, този авангард са влизали в прокуратурата преди да го
разпитват да проверяват дали някой няма да му счупи тиквата докато го
разпитват. Какво е това? И нормален човек ли стои зад това, нормална
полиция ли изпълнява тези нареждания? Кой го разрешава това?
Докато
този човек не влезе в затвора, не бъде цивилизовано осъден, защото дори
фактите, които досега са на повърхността показват, че става дума за
крупен престъпник, България няма как да стане нормална страна. И аз не
знам какви ще бъдат последствията на тези служби, но съм сигурен, че са
страдали много порядъчни хора да гледат как се превръща МВР във
вандалско сборище. Тези хора все пак трябва да имат някакво чувство за
лична чест и достойнство, убеден е Цветозар Томов.
Проф. Андрей Пантев: Народът да се извини, че избра мутрите на власт
Вулгарната лексика на Борисов и компания заслужава само презрение, казва известният историк
Циничният и вулгарен разговор между екс премиера Борисов, министъра му Миро Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов записан тайно и пуснат в медиите отврати българите. Какво се крие зад фалшивото мъжкарство на хора, които искат да ни управляват още 4 години анализира аристократът на българската политика проф. Андрей Пантев
Factor.bg 28 Април 2013
- Проф. Пантев, как приемате лексиката на държавници – бивш премиер, министър и градски прокурор на София, която стана достояние на обществото, след записан тайно разговор?
- Примитивна е. Тези хора в действителност се показват такива каквито си въобразяват че са – недосегаеми и непогрешими.
- Ако човек не разпознава гласовете и не знае предварително, кои са героите, нямате ли усещането че си говорят мутри?
- За жалост мутрологията и производните й прояви се усещат непрекъснато в масовото ежедневие. Но в тази връзка, аз искам да акцентирам на един друг въпрос: Кой избра мутрите? Да не би да ги докараха на власт хора от планетата Сатурн? Затова нашият укор към властта е пряк. Но косвено трябва да бъде отправен и към така наречения електорат, който с такова единодушие и над 60% избирателна активност, преди 4 години се произнесе, че трябва да управляват такива „мъдреци”, „интелектуалци”, „бранители на националните интереси” и „отрицатели на корупцията”.
- Защо народът се заблуди, демаскира ли се сега истинският образ на Бойко?
- Не знам какво толкова допринесе за популярността на Борисов, за тази харизма, която му се приписва А обяснението на заблудата е самият народ. За да не обиждам народа, преди употребих думата електорат, макар че народът също носи вина за избора на едни или други политици. Германците носят вина за идването на фашизма, но си го признаха. Не може един човек, който поне до сега не е губил избори да няма нищо общо с българския народ. Просташкото поведение, вулгарността, наглостта явно, че имат рецепция сред една значителна част от нашата общественост. Не упреквам никого – всеки може да бъде заблуден, захласнат – нима така не беше с идването на Царя, или на демократите. Така че този път, пред решителния ден на 12 май, тези, които пускат бюлетина в избирателната урна трябва да знаят против кого гласуват.
- Казвате, че германците са се извинили за грешката си с Хитлер, а българите ще имат ли такава смелост?
- Германците не само са се извинили, извинението просто е формална проява на чест и достойнство. Въпросът е да не се допуснат повече такива грешки, каква е гаранцията, че следващите няма да бъдат същите – това е нашият мъчителен въпрос и нашето тягостно предчувствие А българите просто трябва да си признаят какво са дупснали – това е не е грешка, а по-страшно – глупост. И мъдрият човек може да направи грешка, но глупостта е непростима и е за дълго време. Даже и за цял живот.
- В упадък ли е българската държавност?
- Какъв упадък, ние сме просто на дъното.
- Каква трябва да е обществената санкция за такъв тип вулгарно поведение на публични личности?
- Презрение. Лошото в България обаче е, че презрението се прилага на принципа на Бай Ганьо - всички са маскари! Не, не всички са маскари, и това е нашата драма, защото всички, които обявяват останалите за маскари с удоволствие биха станали като тях при първа възможност.
- Защо интелигенцията мълчи и приемат смирено тази простащината на бившите управляващи като някаква естравагантност?
- Интелигенцията не е по-малко греховна, отколкото останалите слоеве от българското общество. Интелигенцията винаги е била съпричастна с хората на властта. Нима забравихме как му се мазнеха на експремиера Борисов, как му се кланяха мастити учени и културтрегери, как приемаха да му станат министри, и сякаш е било преди 300 г. , а не преди два месеца. Така че интелигенцията няма право да бъде особен блюстител на българската общественост, особено когато става дума за управление и власт. Иначе имаме постижения и култура и художествени прояви и признати в чужбина таланти, но по отношение на властта, интелигенцията не е по-достойната част от българската общественост.
Избори с изненади. Да очакваме ли промени в електоралните нагласи
Михаил Константинов, в."Монитор", 26.04.2013
С наближаването на датата 12 май става все по-ясно, че съществен фактор за крайните изборни резултати ще бъдат... изненадите! Най-грубо казано, изненадите могат да се разделят на два основни типа: изненади с компромати и изненади от организационно-технически характер. Добре е да познаваме тези явления, за да не се окажем хептен изненадани всички ние, редовите български избиратели. Важно е също да се знае, че някои изненади могат да доведат до промяна на изборния резултат, а някои ще останат без последствия. Възможно е също някои от компроматите да се обърнат срещу хората, които са ги замисляли и осъществили. Тук е мястото да дефинираме що е компромат. Да започнем с етимологията. Произходът на думата е руски и идва от КОМПРОметирующий МАТериал. Това са улики (твърдения, материали или факти), включително свидетелски показания и документи, които разкриват неморални или незаконни действия на отделни лица и даже на цели организации, държавни или частни. Целта е да бъде уронен престижът на съответното лице или организация, а в навечерието на избори – да се промени в определена посока изборният резултат. Един от най-известните, скорошни и успешни компромати е срещу бившия шеф на МВФ и кандидат-президент на Франция,
палавия френски социалист Доминик Строс-Кан
В интервю от 28 април 2011 г. той казва, че срещу него се готви секскомпромат, при който той ще бъде обвинен в изнасилване от жена, на която са дали за целта един милион евро. Това щеше да остане незабелязано, още повече че известният с фриволното си поведение социалист вече беше обвиняван в секстормоз поне три пъти. След 17 дни компроматът избухна, като Доминик Строс-Кан беше арестуван и обвинен в опит за изнасилване на камериерка (практикуваща в свободното си време най-древната професия) в хотел на френска верига в Ню Йорк. После компроматът се разсъхна, но постигна две фундаментални цели. Първо беше ефективно отстранен от президентските избори във Франция през 2012 г., за които аналитиците му предсказваха победа над действащия президент Никола Саркози. Втората постигната цел обаче беше несравнимо по-важна. Малко преди да му спретнат секскомпромата, Строс-Кан непредпазливо беше казал, че е време светът да премине към нова световна резервна валута, която да замести американския долар. Ако и когато това с резервната валута се случи, единствената в момента суперсила ще трябва да махне „супер” от това си наименование. С всички произтичащи от това последствия (примерно хиперинфлация), на които засега САЩ противопоставят мощта на наистина внушителната си армия, съчетана с липсата на колебания тази мощ да бъде използвана. Пред тези величави световни компроматни войни нашите компромати за вътрешна употреба изглеждат някак жалки, макар че за участниците в тях драмата може и да е истинска. Помним тъпия компромат с
фалшивата партийна членска карта на кандидата за кмет на София г-н Стефан Софиянски
в резултат на който той спечели по-убедително от очакваното, а заместник главният редактор на голям всекидневник изхвърча от поста си. Но това е история. В момента актуален у нас е скандалът с подслушванията, предполагаемо на политици, бизнесмени и журналисти. Дали, в какъв мащаб и доколко в съгласие или в противоречие със закона и нормативните документи на МВР е било това явление, ще се разбере едва след изборите, защото преди това за приключване на разследването няма време. За мен лично няма никакво съмнение, че през всичките години на прехода подслушването, законно или не, беше масово. За себе си имам категорични доказателства в това отношение (преди десетина години по телефона ми „пуснаха” да слушам мои предишни разговори; още не знам защо го направиха). И тъй като никога не съм се смятал за някакъв важен фактор, мога само да си представя какво слушане е падало на наистина важните лица в държавата. Но едно е да се слуша масово, а друго е да се слуша незаконно. За успокоение на българската публика искам да кажа, че всички телефонни разговори и други комуникации по Земята, включително и българските,
се слушат от американските спътници
и други средства за прихващане, записват се и се анализират. Предполагам, че не се и трият и ще останат записани до края на света. Или докато не ни перне някой метеорит или опашка на комета. А за хората, които висят по социалките (разни фейсбуци и други подобни), не искам и да мисля. За тях службите знаят повече, отколкото те самите за себе си. Важен въпрос е дали разкритията за подслушване ще окажат съществено влияние върху електоралните нагласи на българите. В началото скандалът не доведе до съществени промени в тези нагласи поради една проста причина. Подслушването се възприема като недопустимо от една сравнително тясна прослойка на българското общество, която би трябвало също така да знае, че това нито е започнало при предишното управление, нито ще завърши при следващото. Докато масовият избирател даже се кефи, щом някой подслушва „лошите”, които „това и заслужават”. А лошите са политиците, богатите и обслужващия ги персонал. Разделеното по хоризонталата „ние” и „те” общество е нечувствително към посегателствата върху личната свобода. Може да е тъжно, но е факт. А какво се случва със свободата в някои заплашени от тероризъм държави (и особено в най-голямата от тях) – бедна ни е фантазията. При заплаха от тероризъм и масова престъпност в битката на свободата срещу сигурността има ясен победител.
Случки от технически характер
С голямо любопитство и стискане на палци ще трябва да следим одисеята по тестването, транспортирането, повторното тестване и в крайна сметка използването по предназначение на копирната техника в наистина внушителното количество от 12 000 бройки. Трябва също така да се знае, че четвъртият екземпляр от секционния протокол трябва да се постави пред секцията ПРЕДИ членовете на Секционната избирателна комисия да тръгнат да предават изборните материали в Районната избирателна комисия. Споменавам това, защото в Методическите указания на ЦИК за работата на СИК е записано нещо различно. И накрая, обществото трябва да е предупредено, че методиката на ЦИК за определяне на резултатите от гласуването съдържа пороци, в резултат на които е възможно да се стигне до „ръчно” нагласяване на мандатите по районни партийни листи. За щастие, в частта си за определяне на партийните мандати на национално ниво, методиката на ЦИК-2013 повтаря старите методики, които работят винаги.
С наближаването на датата 12 май става все по-ясно, че съществен фактор за крайните изборни резултати ще бъдат... изненадите! Най-грубо казано, изненадите могат да се разделят на два основни типа: изненади с компромати и изненади от организационно-технически характер. Добре е да познаваме тези явления, за да не се окажем хептен изненадани всички ние, редовите български избиратели. Важно е също да се знае, че някои изненади могат да доведат до промяна на изборния резултат, а някои ще останат без последствия. Възможно е също някои от компроматите да се обърнат срещу хората, които са ги замисляли и осъществили. Тук е мястото да дефинираме що е компромат. Да започнем с етимологията. Произходът на думата е руски и идва от КОМПРОметирующий МАТериал. Това са улики (твърдения, материали или факти), включително свидетелски показания и документи, които разкриват неморални или незаконни действия на отделни лица и даже на цели организации, държавни или частни. Целта е да бъде уронен престижът на съответното лице или организация, а в навечерието на избори – да се промени в определена посока изборният резултат. Един от най-известните, скорошни и успешни компромати е срещу бившия шеф на МВФ и кандидат-президент на Франция,
палавия френски социалист Доминик Строс-Кан
В интервю от 28 април 2011 г. той казва, че срещу него се готви секскомпромат, при който той ще бъде обвинен в изнасилване от жена, на която са дали за целта един милион евро. Това щеше да остане незабелязано, още повече че известният с фриволното си поведение социалист вече беше обвиняван в секстормоз поне три пъти. След 17 дни компроматът избухна, като Доминик Строс-Кан беше арестуван и обвинен в опит за изнасилване на камериерка (практикуваща в свободното си време най-древната професия) в хотел на френска верига в Ню Йорк. После компроматът се разсъхна, но постигна две фундаментални цели. Първо беше ефективно отстранен от президентските избори във Франция през 2012 г., за които аналитиците му предсказваха победа над действащия президент Никола Саркози. Втората постигната цел обаче беше несравнимо по-важна. Малко преди да му спретнат секскомпромата, Строс-Кан непредпазливо беше казал, че е време светът да премине към нова световна резервна валута, която да замести американския долар. Ако и когато това с резервната валута се случи, единствената в момента суперсила ще трябва да махне „супер” от това си наименование. С всички произтичащи от това последствия (примерно хиперинфлация), на които засега САЩ противопоставят мощта на наистина внушителната си армия, съчетана с липсата на колебания тази мощ да бъде използвана. Пред тези величави световни компроматни войни нашите компромати за вътрешна употреба изглеждат някак жалки, макар че за участниците в тях драмата може и да е истинска. Помним тъпия компромат с
фалшивата партийна членска карта на кандидата за кмет на София г-н Стефан Софиянски
в резултат на който той спечели по-убедително от очакваното, а заместник главният редактор на голям всекидневник изхвърча от поста си. Но това е история. В момента актуален у нас е скандалът с подслушванията, предполагаемо на политици, бизнесмени и журналисти. Дали, в какъв мащаб и доколко в съгласие или в противоречие със закона и нормативните документи на МВР е било това явление, ще се разбере едва след изборите, защото преди това за приключване на разследването няма време. За мен лично няма никакво съмнение, че през всичките години на прехода подслушването, законно или не, беше масово. За себе си имам категорични доказателства в това отношение (преди десетина години по телефона ми „пуснаха” да слушам мои предишни разговори; още не знам защо го направиха). И тъй като никога не съм се смятал за някакъв важен фактор, мога само да си представя какво слушане е падало на наистина важните лица в държавата. Но едно е да се слуша масово, а друго е да се слуша незаконно. За успокоение на българската публика искам да кажа, че всички телефонни разговори и други комуникации по Земята, включително и българските,
се слушат от американските спътници
и други средства за прихващане, записват се и се анализират. Предполагам, че не се и трият и ще останат записани до края на света. Или докато не ни перне някой метеорит или опашка на комета. А за хората, които висят по социалките (разни фейсбуци и други подобни), не искам и да мисля. За тях службите знаят повече, отколкото те самите за себе си. Важен въпрос е дали разкритията за подслушване ще окажат съществено влияние върху електоралните нагласи на българите. В началото скандалът не доведе до съществени промени в тези нагласи поради една проста причина. Подслушването се възприема като недопустимо от една сравнително тясна прослойка на българското общество, която би трябвало също така да знае, че това нито е започнало при предишното управление, нито ще завърши при следващото. Докато масовият избирател даже се кефи, щом някой подслушва „лошите”, които „това и заслужават”. А лошите са политиците, богатите и обслужващия ги персонал. Разделеното по хоризонталата „ние” и „те” общество е нечувствително към посегателствата върху личната свобода. Може да е тъжно, но е факт. А какво се случва със свободата в някои заплашени от тероризъм държави (и особено в най-голямата от тях) – бедна ни е фантазията. При заплаха от тероризъм и масова престъпност в битката на свободата срещу сигурността има ясен победител.
Случки от технически характер
С голямо любопитство и стискане на палци ще трябва да следим одисеята по тестването, транспортирането, повторното тестване и в крайна сметка използването по предназначение на копирната техника в наистина внушителното количество от 12 000 бройки. Трябва също така да се знае, че четвъртият екземпляр от секционния протокол трябва да се постави пред секцията ПРЕДИ членовете на Секционната избирателна комисия да тръгнат да предават изборните материали в Районната избирателна комисия. Споменавам това, защото в Методическите указания на ЦИК за работата на СИК е записано нещо различно. И накрая, обществото трябва да е предупредено, че методиката на ЦИК за определяне на резултатите от гласуването съдържа пороци, в резултат на които е възможно да се стигне до „ръчно” нагласяване на мандатите по районни партийни листи. За щастие, в частта си за определяне на партийните мандати на национално ниво, методиката на ЦИК-2013 повтаря старите методики, които работят винаги.
петък, 26 април 2013 г.
Иван Костов - И като опозиция можем да предпазим страната от безобразия
Интервю пред Дневник.бг, 25 април 2013
направено преди скандалните разкрития на Мирослав Найденоив за подслушваният(га
Интервюто е взето преди бившият земеделски министър Мирослав Найденов да обвини Цветан Цветанов, че е използвал МВР, за да подслушва и контролира всички министри от кабинета "Борисов".
Едно от посланията на кампанията ви е, че знаете как да изкарате България от кризата, защото вече сте го правили. За разлика от кризата през 1997 г., която беше икономическа, тази е политическа - който и да вземе властта, не би се ползвал с достатъчна подкрепа, за да може да прилага непопулярни мерки без сериозни последствия. Какво трябва да направи бъдещата управляваща партия, която и да е тя, за да изкара България от кризата в тази ситуация?
- Трябва да търси широко съгласие за антикризисните мерки, включително да е готова да оттегли от политиците си от управлението и да го остави в ръцете на експерти, които да изпълнят план за действие за излизане от кризата.
Разчитате в голяма степен и във "Фейсбук" кампанията си на послания, които са свързани с Вашето управление от 1997 до 2001 г.
- Разбира се. Това е съвсем нормално.
Но има разлики между 1997 г. и 2013 г.
- Но ситуацията не е много различна в сравнение с 1990 г. През 1990 г. пак нямаше политическа алтернатива и имаше парламент, който пак излъчи правителство с широко съгласие, което стартира реформите в България. Аз имах честта да съм финансов министър и основен двигател на реформите, които се извършиха тогава. Така че аз познавам тази практика, тя в България не е чужда.
Какво се крие зад трите ключови думи в кампанията ви - "доходи, работа, сигурност"?
- Това са 81 политики, изведени само в предната част на кампанията. Те са свързани с анализ на ситуацията и са адресирани на всяка стъпка към конкретен проблем. Пример: проблем първи - свиването, изчезването на пазара. Тежък проблем, който изхвърли много фирми от пазара и ги замрази. Има цял комплекс от мерки за това. Включително с данъчни облекчения, със специални условия за започване на бизнеса, с кодекс за малкия бизнес, който трябва да опрости процедурата.
След това пазарът се възстановява, като се елиминира нелоялната конкуренция по няколко линии. Основно - чрез злоупотребите с господстващо положение, чрез контрабандния мост на т.нар. контрабандно карго, и от сивия сектор, който, като не плаща и укрива данъци и не декларира доходи, е много по-конкурентоспособен. Така че в тези три посоки са много ясни политиките, които трябва да бъдат предприети. Те могат да дадат ефект за три месеца, примерно Хайде, без сивия сектор, останалите мерки срещу контрабандния внос, който между другото е елиминирал огромна част от пазар в България. Пазарът на чорапи е зает от контрабандно карго 88%! От 50 млн. чифта само 6 млн. се произвеждат в България.
Наблюдава се лек спад на сивата икономика през последните години.
- Би било много добре, но аз говоря за нещо много сериозно в случая. Като имате предвид, че българските животновъди, производителите на плодове и зеленчуци са изтласкани почти изцяло от пазара, можете да си представите за какви загубени пазари и възможности става въпрос. Много често това е станало с контрабанден внос.
И третото, което може да върне пазара обратно и да му позволи да се разширява, е противодействието на корупцията, по-точно - на заграбването на прекомерна политическа власт, както беше при социализма, от централните и местни власти. Това връщане към социализма, правото на дискреция на политици и местни администратори по отношение на бизнеса и на обикновените хора, е придобило огромни, бедствени размери.
И аз давам един пример, който върви в кампанията - 183 хиляди фирми в България имат само един зает. Само един! Той се инструктира и изпълнява 29 изисквания на инспекцията по труда. И подлежи на контрол, и води книга за себе си. Можете да си представите докъде е докаран бизнесът. И това са малките неща. Обществените поръчки - манипулирани, прибиране на европейски фондове от една шепа арендатори, а не от десетки хиляди фермерски семейства. Това е цялостно явление. И то може да бъде решено с противодействащи мерки.
Следващите две много важни неща, които решават проблемите на българската икономика, са възстановяване на инвестиционната дейност и нова политика за образование срещу безработицата. Това са най-мощните инструменти, с които разполага държавата, за да възстанови икономиката, без да се дават напразни обещания.
Всичко това е насочено към бизнеса и това е нормално. Но трите ви основни послания звучат по-скоро социално, отколкото като насочени към бизнеса.
- "Доходи, работа и сигурност" звучат като икономически послания. Няма по-икономическо послание от работа и от заетост. Не са социални. Звучат социално в условията на масово обедняване на хората и растяща безработица. Затова звучат, иначе те са си чисто икономически. Ако няма обедняване, да се говори за повишаване на доходите - това вече се нарича повишаване на благосъстоянието. Просто се променя знакът на разсъждението.
Същото е с работата - над определено ниво на заетост започва да се говори за повече добавена стойност, за растеж на заплатите и т.н. Но нормалните въпроси до такава степен са изтласкани от много тежките явления, че наистина всичко е придобило социална окраска.
Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата?
- Аз съм запознат с мнението на икономическите наблюдатели, които констатираха с притеснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обещания. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение.
И все пак никой не пипа ниските данъци.
- Данъчната система в страната стана изключително тежка по няколко причини. Ако се атакуват тези причини, тогава тя може да остане в общи линии непроменена, само с леки корекции. Корекциите, които предлагаме, връщат живота на малките фирми и на самонаетите. Знаете, че самонаетите са спаднали с около 150 хиляди души в сравнение с 2008 г. Как се връщат тези хора в стопанския живот? Ето мерките.
Първо - широко въвеждане на патентния данък така, както беше замислено първоначално, без тези сложни допълнителни условия за облагането с него, с които е обрасла администрацията. Така много хора в семейния бизнес ще плащат патентен данък.
Второ, намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%. Всъщност третирането им като физически лица, тези хора, които едва свързват двата края, ще остави едни 5% в тях, което за тях може да са достатъчно пари.
И накрая - въвеждането на необлагаем минимум под плоския данък е в състояние да остави пак там, в тези сектори, при самонаетите и семейния бизнес около 10% от сумата, когато те взимат минималните доходи.
Другото, което задължително трябва да се направи, е минималните осигурителни прагове по професии да се разгледат по посока на намаление. Не може шивачките да бъдат третирани с праг, приблизително равен на средната работна заплата, както го въведоха през есента на миналата година. Което приспа и двете най-големи шивашки предприятия в София.
И още - да се направят минималните осигурителни доходи на заетите в зависимост от професията, но и от мястото. Може ли да искаш от самонает във Видин да плаща същото, което и в София? Не е редно. Нужен е по-гъвкав механизъм, ако искаме да му дадем простор, за да работи. Това означава сумарно около 300 - 350 милиона държавата да остави точно на определено място с идеята да възстанови бизнеса по места.
И ако намалим бюрократичните процедури и властта на администрацията, както ние сме се заканили, с 90 на сто, това означава една огромна част от санкциите да паднат и да не се плащат от фирмите или да бъдат редуцирани в зависимост от степента на нарушението. По инспекцията на труда, за която говорих, има санкция от 15 хиляди лв. - представяте ли си какво означава за един едноличен търговец санкция от 5 хиляди лв.?
90 на сто е съвсем изпълнимо. Огромна част от тази бумащина, която се иска от фирмите, я имат самите власти. Те ги карат само да ходят да я вадят отново и отново и да си я разнасят помежду си, ние сме им станали нещо като пощальони или като служители на самата администрация. Превърнали сме се в придатък на администрацията. Аз самият още не съм си отписал наследствения имот и сега два района в София ме облагат с данък. А ги питах - не можете ли да се обадите и да кажете, че този имот е при вас вече и да го отпишат? Не може! Защо? Той не може да се клонира. Хора дори могат да се клонират, но имотът е един. Защо общината не го отпише?
За да могат да бъдат приложени всички тези мерки, все пак е необходимо участие в изпълнителната власт. Ако имате малка парламентарна група, това трудно може да стане. Готови ли сте да влезете в коалиции, за да имате възможност след изборите да участвате в кабинет?
- Ние ще бъдем готови да подкрепим правителство, ако то има воля и решителност да приложи антикризисни политики.
В много програми има такива аспекти.
- Няма. Има много малко такива. Има много говорене и няма истински кураж да се приложат антикризисни политики. Ще дам пример от нещо, което не докоснахме - образование срещу безработица.
Кой е центърът на българското училище? Училището ли е най-важно? Учителите? Ученикът, родителите? Отговорът е: ученикът, който е покрил общообразователните изисквания на матура. Така трябва да бъде. Ако това стане, веднага се закриват над 110 такива училища, в които няма достатъчно ученици, и се пестят 230 милиона. Ето ви милионите, които искахме да оставим на малкия и семеен бизнес и на самонаетите.
Това е трудно осъществимо, защото ще срещне съпротивата на ДПС, на БСП, ще почнат да си късат ризите и да си скубят косите колко несправедливо и несоциално е това, защото там, в тези 100 училища има няколкостотин учители, които нямат работа. И заради тях българското училище няма да постави в центъра на своя интерес ученика, способен да покрие общодържавните изисквания. Това са трудни реформи!
А съпротива от страна на ГЕРБ?
- И от страна на ГЕРБ. От страна на всеки популист. Не гледайки интересите на тези деца, които са най-важни от всичко, а гледайки други неща - в някакво населено място да има училище. Сега кръстосвам страната и виждам в колко населени места няма училища. Няма, защото няма ученици! Те правят училището. Т.е., искаме решителни и смели мерки.
Каква би била вашата роля в парламента, ако няма кого да подкрепите за тези мерки?
- Ще бъдем опозиция. Защото няма да излезем от кризата! Много е просто.
Ще имате ли достатъчно важна роля, когато отново стоите като опозиция?
- Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страната от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме авторитета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой!
Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент - "Движение България на гражданите"?
- Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Каназирева от Пловдив, която ми обясни причините за напускане - това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично.
Каква е ролята на "Български демократически форум" във вашата коалиция?
- "Български демократически форум" винаги е бил част от десните, от Съюза на демократичните сили, като коалиционен партньор или участник. Винаги е бил част от тази идея. Това, че оставаме заедно с тях като последни бранители на синята кауза, според мен показва качествата на хората, които, макар и не много, са с твърдост, с характер, със свойството да обичат България самоотвержено, което за съжаление го няма в българските политици. Патриоти са, истински, твърди, сигурни хора, когато става въпрос за защита на неприкосновеността на живота, на имотите на хората, на земите и т.н.
Имаше много версии около разпада на евентуалната коалиция със "Синьо единство". Каква е вашата?
- Коалицията не се е разпаднала, просто не се яви на избори. Няма развод, това са преувеличени неща. Едните отиват на избори, другите чакат да продължим проекта си за обединение след изборите на 12 май. Аз приемам, че, както те казаха, "ние не сме се създали, за да отидем на избори, а за да бъдем заедно". Но в крайна сметка някой трябва да се яви на избори. Ние не можем да не се явим на изборите, а и нямаме желание, защото си браним каузата. Браним си програмата.
А как си обяснявате ниската подкрепа за бившия Ви партньор СДС?
- Ако се откажеш сам от собственото си управление, какво можеш да очакваш? Как можеш да се откажеш от собственото си управление и да твърдиш, че си същият? Ако ти се откажеш от това, което си направил, и започваш да го наричаш "провал на прехода", криминален преход, с всички думи, с които го кръщава ГЕРБ, няма как това да се уважава от хората. Това си е чисто предателство. Иначе са подкрепяли това управление, искали са да се върне земята, да няма комунисти...
Какво би било по-лошо за страната - управление на ГЕРБ или на БСП и коалиция?
- То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен - "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата.
Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта.
- Най-много намразват този, който ги спасява. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болезнени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. - "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Андрей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания - 1990 - 1991 г. и 1996 г.
И сега проблемът е сериозен! Какво ще се случи, ако българските производители на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенергия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската директива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищожава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла.
Големите проблеми там са свързани с доходите, защото цената на тока няма как да пада.
- Така твърдят либертарианците. Това е и вярно, и невярно в една съществена част. Това е техният спомен от годините на подема, пък и те не знаят как се получиха те - между 2001 - 2008 г. Тогава бързо растящите доходи осигуряваха възможност да се разширява пазара, дори в условия на започваща да се появява злоупотреба с господстващо положение. Така е! Ако много бързо растат доходите, те имат свойството да не правят толкова болезнена нелоялната конкуренция. Тогава не се усеща даже злоупотребяващата администрация.
Но ние сме в криза. Как да растат доходите? От 2008 до 2013 г. ние още не сме достигнали нивото от преди кризата. За какво говорим? Какви растящи доходи? Откъде? Физическите обеми на стоки и услуги са по-ниски, отколкото през 2008 г.
Но има ли въобще причина цената на тока въобще да пада в близко бъдеще?
- В условия на криза цените падат. Защо паднаха цените на жилищата? На офисите? Наемите? Защо паднаха цените на телекомуникационните услуги? Цели отрасли в години на криза се преструктурират, намаляват разходите, защо това да не е валидно за електроенергията, при положение, че вървим към енергоспестяващ икономически растеж? Два пъти и половина скок от 2001 г. досега на БВП, с 8% повишаване на консумацията на електроенергия.
Не може да се дават такива полуверни и в същинската си част неверни към мястото и датата твърдения. Откъде да пораснат?
Последно - за момента - от това, което сте видели и като програми, и като кампания, не виждате партньор в бъдещия парламент.
- Виждам фалшив ляв завой у всички. Тези хора не са толкова глупави, не са некомпетентни, те говорят глупости за пред избирателите. Например АЕЦ "Белене". Вече се видя, че това е глупост. Но те говорят тези неща, за да спечелят доверието на избирателите. Но в изборния ден всички тези обещания ще отидат в коша.
Подозирам дълбока неискреност и лицемерие в българските политици. Това се нарича политика в България, за съжаление. Някои го наричат лява политика, други - ляв завой, а всъщност просто се говори за пред избирателите, на които трудно може да се каже истината.
Какво ще прави ДСБ и какво ще правите лично Вие, в случай, че не влезете в следващия парламент?
- Такива разсъждения не съм си позволявал. И не си позволявам, защото много добре знам какво означават. Ако лидерът започне да се занимава с тези разсъждения, да си върви вкъщи и да си оправя градината.
Един коментар за скандала с подслушването?
- То не вълнува хората. Не ги засяга, защото интересите им не достигат тези сфери. "След като подслушват политиците, политиците да се оправят." Не е техен проблем. Техният проблем е - няма работа, няма доходи. Тъжно е, че българинът не е чувствителен към посягането на човешките му права и на свободата, но той е толкова притиснат от другите неща, че в момента това не му е приоритет. Станишев силно ще надцени свойствата на тази кампания, ако заложи на нея.
Това ще се отрази не толкова на изборите, а на тези публицисти, които бранят едната или другата страна. Едните ще се окуражат повече, ще вложат повече патос, а другите ще си замълчат - тези, които казват, че Цветанов е невинен, ще се замислят, ако прокуратурата изкара още нещо. Но това не е фактор в кампанията, който да си струва обсъждането. Нито един въпрос за подслушването не съм получил по време на срещите си с хората. По това съдя.
направено преди скандалните разкрития на Мирослав Найденоив за подслушваният(га
Интервюто е взето преди бившият земеделски министър Мирослав Найденов да обвини Цветан Цветанов, че е използвал МВР, за да подслушва и контролира всички министри от кабинета "Борисов".
Едно от посланията на кампанията ви е, че знаете как да изкарате България от кризата, защото вече сте го правили. За разлика от кризата през 1997 г., която беше икономическа, тази е политическа - който и да вземе властта, не би се ползвал с достатъчна подкрепа, за да може да прилага непопулярни мерки без сериозни последствия. Какво трябва да направи бъдещата управляваща партия, която и да е тя, за да изкара България от кризата в тази ситуация?
- Трябва да търси широко съгласие за антикризисните мерки, включително да е готова да оттегли от политиците си от управлението и да го остави в ръцете на експерти, които да изпълнят план за действие за излизане от кризата.
Разчитате в голяма степен и във "Фейсбук" кампанията си на послания, които са свързани с Вашето управление от 1997 до 2001 г.
- Разбира се. Това е съвсем нормално.
Но има разлики между 1997 г. и 2013 г.
- Но ситуацията не е много различна в сравнение с 1990 г. През 1990 г. пак нямаше политическа алтернатива и имаше парламент, който пак излъчи правителство с широко съгласие, което стартира реформите в България. Аз имах честта да съм финансов министър и основен двигател на реформите, които се извършиха тогава. Така че аз познавам тази практика, тя в България не е чужда.
Какво се крие зад трите ключови думи в кампанията ви - "доходи, работа, сигурност"?
- Това са 81 политики, изведени само в предната част на кампанията. Те са свързани с анализ на ситуацията и са адресирани на всяка стъпка към конкретен проблем. Пример: проблем първи - свиването, изчезването на пазара. Тежък проблем, който изхвърли много фирми от пазара и ги замрази. Има цял комплекс от мерки за това. Включително с данъчни облекчения, със специални условия за започване на бизнеса, с кодекс за малкия бизнес, който трябва да опрости процедурата.
След това пазарът се възстановява, като се елиминира нелоялната конкуренция по няколко линии. Основно - чрез злоупотребите с господстващо положение, чрез контрабандния мост на т.нар. контрабандно карго, и от сивия сектор, който, като не плаща и укрива данъци и не декларира доходи, е много по-конкурентоспособен. Така че в тези три посоки са много ясни политиките, които трябва да бъдат предприети. Те могат да дадат ефект за три месеца, примерно Хайде, без сивия сектор, останалите мерки срещу контрабандния внос, който между другото е елиминирал огромна част от пазар в България. Пазарът на чорапи е зает от контрабандно карго 88%! От 50 млн. чифта само 6 млн. се произвеждат в България.
Наблюдава се лек спад на сивата икономика през последните години.
- Би било много добре, но аз говоря за нещо много сериозно в случая. Като имате предвид, че българските животновъди, производителите на плодове и зеленчуци са изтласкани почти изцяло от пазара, можете да си представите за какви загубени пазари и възможности става въпрос. Много често това е станало с контрабанден внос.
И третото, което може да върне пазара обратно и да му позволи да се разширява, е противодействието на корупцията, по-точно - на заграбването на прекомерна политическа власт, както беше при социализма, от централните и местни власти. Това връщане към социализма, правото на дискреция на политици и местни администратори по отношение на бизнеса и на обикновените хора, е придобило огромни, бедствени размери.
И аз давам един пример, който върви в кампанията - 183 хиляди фирми в България имат само един зает. Само един! Той се инструктира и изпълнява 29 изисквания на инспекцията по труда. И подлежи на контрол, и води книга за себе си. Можете да си представите докъде е докаран бизнесът. И това са малките неща. Обществените поръчки - манипулирани, прибиране на европейски фондове от една шепа арендатори, а не от десетки хиляди фермерски семейства. Това е цялостно явление. И то може да бъде решено с противодействащи мерки.
Следващите две много важни неща, които решават проблемите на българската икономика, са възстановяване на инвестиционната дейност и нова политика за образование срещу безработицата. Това са най-мощните инструменти, с които разполага държавата, за да възстанови икономиката, без да се дават напразни обещания.
Всичко това е насочено към бизнеса и това е нормално. Но трите ви основни послания звучат по-скоро социално, отколкото като насочени към бизнеса.
- "Доходи, работа и сигурност" звучат като икономически послания. Няма по-икономическо послание от работа и от заетост. Не са социални. Звучат социално в условията на масово обедняване на хората и растяща безработица. Затова звучат, иначе те са си чисто икономически. Ако няма обедняване, да се говори за повишаване на доходите - това вече се нарича повишаване на благосъстоянието. Просто се променя знакът на разсъждението.
Същото е с работата - над определено ниво на заетост започва да се говори за повече добавена стойност, за растеж на заплатите и т.н. Но нормалните въпроси до такава степен са изтласкани от много тежките явления, че наистина всичко е придобило социална окраска.
Има ли сред партиите, които се очертава да влязат в парламента, такава, която би могла да осъществи политики за излизане от кризата?
- Аз съм запознат с мнението на икономическите наблюдатели, които констатираха с притеснение, че почти всички партии направиха ляв завой, тръгвайки да посрещат популистки точно тези тежки проблеми на хората с обещания. Ние в програмата си нямаме нито едно обещание. Имаме само решения. Казваме проблема и му даваме решение.
И все пак никой не пипа ниските данъци.
- Данъчната система в страната стана изключително тежка по няколко причини. Ако се атакуват тези причини, тогава тя може да остане в общи линии непроменена, само с леки корекции. Корекциите, които предлагаме, връщат живота на малките фирми и на самонаетите. Знаете, че самонаетите са спаднали с около 150 хиляди души в сравнение с 2008 г. Как се връщат тези хора в стопанския живот? Ето мерките.
Първо - широко въвеждане на патентния данък така, както беше замислено първоначално, без тези сложни допълнителни условия за облагането с него, с които е обрасла администрацията. Така много хора в семейния бизнес ще плащат патентен данък.
Второ, намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%. Всъщност третирането им като физически лица, тези хора, които едва свързват двата края, ще остави едни 5% в тях, което за тях може да са достатъчно пари.
И накрая - въвеждането на необлагаем минимум под плоския данък е в състояние да остави пак там, в тези сектори, при самонаетите и семейния бизнес около 10% от сумата, когато те взимат минималните доходи.
Другото, което задължително трябва да се направи, е минималните осигурителни прагове по професии да се разгледат по посока на намаление. Не може шивачките да бъдат третирани с праг, приблизително равен на средната работна заплата, както го въведоха през есента на миналата година. Което приспа и двете най-големи шивашки предприятия в София.
И още - да се направят минималните осигурителни доходи на заетите в зависимост от професията, но и от мястото. Може ли да искаш от самонает във Видин да плаща същото, което и в София? Не е редно. Нужен е по-гъвкав механизъм, ако искаме да му дадем простор, за да работи. Това означава сумарно около 300 - 350 милиона държавата да остави точно на определено място с идеята да възстанови бизнеса по места.
И ако намалим бюрократичните процедури и властта на администрацията, както ние сме се заканили, с 90 на сто, това означава една огромна част от санкциите да паднат и да не се плащат от фирмите или да бъдат редуцирани в зависимост от степента на нарушението. По инспекцията на труда, за която говорих, има санкция от 15 хиляди лв. - представяте ли си какво означава за един едноличен търговец санкция от 5 хиляди лв.?
90 на сто е съвсем изпълнимо. Огромна част от тази бумащина, която се иска от фирмите, я имат самите власти. Те ги карат само да ходят да я вадят отново и отново и да си я разнасят помежду си, ние сме им станали нещо като пощальони или като служители на самата администрация. Превърнали сме се в придатък на администрацията. Аз самият още не съм си отписал наследствения имот и сега два района в София ме облагат с данък. А ги питах - не можете ли да се обадите и да кажете, че този имот е при вас вече и да го отпишат? Не може! Защо? Той не може да се клонира. Хора дори могат да се клонират, но имотът е един. Защо общината не го отпише?
За да могат да бъдат приложени всички тези мерки, все пак е необходимо участие в изпълнителната власт. Ако имате малка парламентарна група, това трудно може да стане. Готови ли сте да влезете в коалиции, за да имате възможност след изборите да участвате в кабинет?
- Ние ще бъдем готови да подкрепим правителство, ако то има воля и решителност да приложи антикризисни политики.
В много програми има такива аспекти.
- Няма. Има много малко такива. Има много говорене и няма истински кураж да се приложат антикризисни политики. Ще дам пример от нещо, което не докоснахме - образование срещу безработица.
Кой е центърът на българското училище? Училището ли е най-важно? Учителите? Ученикът, родителите? Отговорът е: ученикът, който е покрил общообразователните изисквания на матура. Така трябва да бъде. Ако това стане, веднага се закриват над 110 такива училища, в които няма достатъчно ученици, и се пестят 230 милиона. Ето ви милионите, които искахме да оставим на малкия и семеен бизнес и на самонаетите.
Това е трудно осъществимо, защото ще срещне съпротивата на ДПС, на БСП, ще почнат да си късат ризите и да си скубят косите колко несправедливо и несоциално е това, защото там, в тези 100 училища има няколкостотин учители, които нямат работа. И заради тях българското училище няма да постави в центъра на своя интерес ученика, способен да покрие общодържавните изисквания. Това са трудни реформи!
А съпротива от страна на ГЕРБ?
- И от страна на ГЕРБ. От страна на всеки популист. Не гледайки интересите на тези деца, които са най-важни от всичко, а гледайки други неща - в някакво населено място да има училище. Сега кръстосвам страната и виждам в колко населени места няма училища. Няма, защото няма ученици! Те правят училището. Т.е., искаме решителни и смели мерки.
Каква би била вашата роля в парламента, ако няма кого да подкрепите за тези мерки?
- Ще бъдем опозиция. Защото няма да излезем от кризата! Много е просто.
Ще имате ли достатъчно важна роля, когато отново стоите като опозиция?
- Ние като опозиция успяхме да спрем АЕЦ "Белене", така че може и да предпазим страната от големи безобразия и да помогнем да се намерят решения на ключови въпроси. Защото имаме гигантски опит и защото имаме авторитета на хора, които са изкарвали България от кризата. Никой друг не може да твърди за себе си, че е бил в екип или начело на екип, който е вадил България от криза! Никой!
Каква е Вашата позиция спрямо друга партия, която е на границата на влизане в бъдещия парламент - "Движение България на гражданите"?
- Също извърши ляв завой, и то сериозен. Но няма да коментирам програмата на госпожа Кунева, само цитирам Дани Каназирева от Пловдив, която ми обясни причините за напускане - това е лява програма, ние сме десни хора. Тя го каза и публично.
Каква е ролята на "Български демократически форум" във вашата коалиция?
- "Български демократически форум" винаги е бил част от десните, от Съюза на демократичните сили, като коалиционен партньор или участник. Винаги е бил част от тази идея. Това, че оставаме заедно с тях като последни бранители на синята кауза, според мен показва качествата на хората, които, макар и не много, са с твърдост, с характер, със свойството да обичат България самоотвержено, което за съжаление го няма в българските политици. Патриоти са, истински, твърди, сигурни хора, когато става въпрос за защита на неприкосновеността на живота, на имотите на хората, на земите и т.н.
Имаше много версии около разпада на евентуалната коалиция със "Синьо единство". Каква е вашата?
- Коалицията не се е разпаднала, просто не се яви на избори. Няма развод, това са преувеличени неща. Едните отиват на избори, другите чакат да продължим проекта си за обединение след изборите на 12 май. Аз приемам, че, както те казаха, "ние не сме се създали, за да отидем на избори, а за да бъдем заедно". Но в крайна сметка някой трябва да се яви на избори. Ние не можем да не се явим на изборите, а и нямаме желание, защото си браним каузата. Браним си програмата.
А как си обяснявате ниската подкрепа за бившия Ви партньор СДС?
- Ако се откажеш сам от собственото си управление, какво можеш да очакваш? Как можеш да се откажеш от собственото си управление и да твърдиш, че си същият? Ако ти се откажеш от това, което си направил, и започваш да го наричаш "провал на прехода", криминален преход, с всички думи, с които го кръщава ГЕРБ, няма как това да се уважава от хората. Това си е чисто предателство. Иначе са подкрепяли това управление, искали са да се върне земята, да няма комунисти...
Какво би било по-лошо за страната - управление на ГЕРБ или на БСП и коалиция?
- То е едно и също. Управление на ГЕРБ и коалиция и на БСП и коалиция ще свършат след няколко месеца. Един човек го каза хубаво във въпрос към мен - "Г-н Костов, обяснете ми, защо Бойко Борисов не успя да реши въпроса с монополите, с цените на тока през февруари, а ще го реши през май? Какво се е случило между февруари и май, че той да реши този въпрос", и да спре кризата, бих допълнил аз. И някой се обади от присъстващите: ще прочете много книги. Но не е само до книги, наистина е нужна компетентност и решителост. Не е проста работа да се изведе България от кризата. А българите намразват този, който ги вади от кризата.
Те намразват и тези, които не ги вадят от кризата. Намразват всеки, който е бил във властта.
- Най-много намразват този, който ги спасява. Това съм го установил със собствената си кожа. Защото мерките са сурови и болезнени. И колкото повече се отлагат, толкова по-болезнени стават. Това говорехме ние през 1996 г. - "не правите реформи, ще стане много зле". Така говорехме и на Андрей Луканов, и той отлагаше и отлагаше, докато не станат мерките толкова сурови и толкова жестоки, че на два пъти унищожиха българските спестявания - 1990 - 1991 г. и 1996 г.
И сега проблемът е сериозен! Какво ще се случи, ако българските производители на електроенергия бъдат пуснати на свободна конкуренция? Ако започнат да се борят истински да продадат електроенергия, да бъдат резервна мощност или да бъдат студена мощност? Какво ще се случи с всички, ако се изпълни европейската директива, че НЕК не може да прави микс, а трябва да пуска в мрежата всеки, който е намерил пазар? Т.е., да даде достъп срещу заплащане на всеки производител? Това решава радикално проблема с тока, унищожава българската енергийна мафия, праща всички злоупотребяващи с господстващо положение в ъгъла.
Големите проблеми там са свързани с доходите, защото цената на тока няма как да пада.
- Така твърдят либертарианците. Това е и вярно, и невярно в една съществена част. Това е техният спомен от годините на подема, пък и те не знаят как се получиха те - между 2001 - 2008 г. Тогава бързо растящите доходи осигуряваха възможност да се разширява пазара, дори в условия на започваща да се появява злоупотреба с господстващо положение. Така е! Ако много бързо растат доходите, те имат свойството да не правят толкова болезнена нелоялната конкуренция. Тогава не се усеща даже злоупотребяващата администрация.
Но ние сме в криза. Как да растат доходите? От 2008 до 2013 г. ние още не сме достигнали нивото от преди кризата. За какво говорим? Какви растящи доходи? Откъде? Физическите обеми на стоки и услуги са по-ниски, отколкото през 2008 г.
Но има ли въобще причина цената на тока въобще да пада в близко бъдеще?
- В условия на криза цените падат. Защо паднаха цените на жилищата? На офисите? Наемите? Защо паднаха цените на телекомуникационните услуги? Цели отрасли в години на криза се преструктурират, намаляват разходите, защо това да не е валидно за електроенергията, при положение, че вървим към енергоспестяващ икономически растеж? Два пъти и половина скок от 2001 г. досега на БВП, с 8% повишаване на консумацията на електроенергия.
Не може да се дават такива полуверни и в същинската си част неверни към мястото и датата твърдения. Откъде да пораснат?
Последно - за момента - от това, което сте видели и като програми, и като кампания, не виждате партньор в бъдещия парламент.
- Виждам фалшив ляв завой у всички. Тези хора не са толкова глупави, не са некомпетентни, те говорят глупости за пред избирателите. Например АЕЦ "Белене". Вече се видя, че това е глупост. Но те говорят тези неща, за да спечелят доверието на избирателите. Но в изборния ден всички тези обещания ще отидат в коша.
Подозирам дълбока неискреност и лицемерие в българските политици. Това се нарича политика в България, за съжаление. Някои го наричат лява политика, други - ляв завой, а всъщност просто се говори за пред избирателите, на които трудно може да се каже истината.
Какво ще прави ДСБ и какво ще правите лично Вие, в случай, че не влезете в следващия парламент?
- Такива разсъждения не съм си позволявал. И не си позволявам, защото много добре знам какво означават. Ако лидерът започне да се занимава с тези разсъждения, да си върви вкъщи и да си оправя градината.
Един коментар за скандала с подслушването?
- То не вълнува хората. Не ги засяга, защото интересите им не достигат тези сфери. "След като подслушват политиците, политиците да се оправят." Не е техен проблем. Техният проблем е - няма работа, няма доходи. Тъжно е, че българинът не е чувствителен към посягането на човешките му права и на свободата, но той е толкова притиснат от другите неща, че в момента това не му е приоритет. Станишев силно ще надцени свойствата на тази кампания, ако заложи на нея.
Това ще се отрази не толкова на изборите, а на тези публицисти, които бранят едната или другата страна. Едните ще се окуражат повече, ще вложат повече патос, а другите ще си замълчат - тези, които казват, че Цветанов е невинен, ще се замислят, ако прокуратурата изкара още нещо. Но това не е фактор в кампанията, който да си струва обсъждането. Нито един въпрос за подслушването не съм получил по време на срещите си с хората. По това съдя.
четвъртък, 25 април 2013 г.
Андрей Райчев - Оттеглям се. Хората не ни искат.
Интервю на Андрей Райчев пред в."Труд"
25 април 2013
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Кои по-точно?
- ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
25 април 2013
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Г-н Райчев, каква е вашата прогноза за резултата от изборите малко повече от две седмици преди 12 май?
- Това е дерби между "Левски" и ЦСКА. Двата най-силни отбора ГЕРБ и БСП се бият яко. Десните се борят отчаяно да влязат. Г-жа Кунева е близо до критичната граница от 4%. ДПС се стреми към традиционно постижение. Засега резултатът е 3:2 за ГЕРБ. Ако ГЕРБ бие, това е бараж. Очертава се коалиция между ГЕРБ и "Атака". Въпросът е как и на каква международна цена. Защото появата на Сидеров във властта на една европейска страна не е добра новина за България.
- Бойко Борисов заяви, че по никакъв начин ГЕРБ няма да се коалира с БСП, ДПС и “Атака”. Това не означава ли, че е възможно да направи правителство с Меглена Кунева?
- Това му се иска. Но не ми се вярва г-жа Кунева и нейният щаб да са се лишили от разум. Там има умни хора. За какво им е? Това означава г-жа Кунева да се включи в животоспасяваща процедура на една умираща сила, вместо да си гледа своето бъдеще.
В този смисъл единственият възможен коалиционен партньор на ГЕРБ би могъл да е “Атака” по старата формула - срещу възнаграждение, както говорят злите езици.
- Абсурдно ли е да говорим за коалиция между ГЕРБ и БСП, каквито варианти също се спрягат?
- Със сегашните двама лидери е абсурдно. Борисов и Станишев толкова наговориха един срещу друг, че бедният български народ няма да издържи прегръдка между “Левски” и ЦСКА в този момент.
Не е абсурдно, ако се сбъднат мечтанията на тези, които си представят следното: Сергей Станишев сега губи изборите, махат го от БСП и при втори избори някой друг оглавява партията и казва - да направим коалиция като в Гърция от двете големи партии. Това може да стане наесен при условие, че Станишев го няма. На мен ми се вижда невъзможно, защото има много “ако”-та. Но има хора, които си правят тази сметка.
- Очаквате ли резултатът 3:2 за ГЕРБ да се промени след скандалите с подслушванията, след Флоров и Цветанов?
- По-скоро не. Но има едно изтощение на ГЕРБ, което се вижда ясно. Така че не е невъзможно. Тук възниква въпросът какво ще прави десният избирател, пред когото има следните варианти. Да хвърли избора си в коша, т.е. да даде бъдеще на някаква малка формация, или да реши все пак да подкрепи Станишев, за да махне Борисов.
- Това го очаквате от десния избирател?
- Да. Случвало се е, когато десни гласуваха за Георги Първанов с отвращение, за да бъдат против Волен Сидеров.
Този механизъм сега би позволил на Сергей Станишев да вдигне гласовете за БСП на 1 млн. и 200 хил., които сега са 950 хил.-1 млн. Това са им силите в момента според социологическите изследвания. Правя уточнението, че всички социолози се оплакват, че при изследванията си имат много откази. А и аз изобщо не съм сигурен, че няма да има скрит вот.
- В полза на коя партия е скритият вот?
- Предполагам, че скритият вот е анти-ГЕРБ. Има и купуване на гласове, което хората приписват на властта. Те не мислят, че ГЕРБ е слязла от власт.
- Ако БСП загуби тези избори, ще е за осми пореден път. Мислите ли, че ще остане ненаказано?
- БСП трябва да свиква,че имайки 1/5 от електората в най-добрия случай, не може сама да управлява и в бъдеще. Такова е положението на всички бивши комунистически партии. Време е хората от прехода да се оттеглят.
- Кои по-точно?
- ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
ГЕРБ толкова силно се бяха вкопчили във властта, че те бяха единствените, които сами себе си можеха да сменят. Доган кой можеше да го махне? Никой. Само Ахмед Доган. И той направи решителната крачка. 90 на сто съм сигурен, че Иван Костов и да влезе, и да не влезе в парламента, ще направи същата крачка.
- Иван Костов ще се откаже от властта в ДСБ?
- Сигурен съм. Когато си много силен и няма кой да те свали - или се спихва всичко, или настройваш хората срещу себе си - си тръгваш сам. По същата причина аз не мисля, че завръщането на Георги Първанов е възможно. Иска се смяна на поколенията. Нещо принципно ново. Същото касае и социолозите. След тези избори аз сериозно се замислям дали ще продължа със социология. Решил съм да престана да се занимавам с рейтинги с числа.
- Сериозно?
- Да. Не може повече! Хората не те искат, писнал си им, свършил си. Край! Минали са 20 години. Аз нямам упрек към себе си - никого не съм предавал, не съм фалшифицирал и съм на чисто със себе си. Но не те искат. Влезте във форумите и ще видите какви са реакциите. Само да си отвориш устата, още не са чули числата и ти казват - лъжеш. Трябват нови хора. Това поколение свърши.
В журналистиката не е ли същото? Чуват името на предишен главен редактор и повръщат. Не желаят хора от прехода. Да, ние можем да останем, но само като коментатори, не и като участници.
- Каква ще е ролята на президента Плевнелиев след изборите? Ще акушира ли той на бъдещото правителство така, както Първанов на тройната коалиция?
- Този разговор е значим само след като видим резултата. Ако ГЕРБ спечели, вървим към бараж - още едни избори. Ако ГЕРБ не води, могат да се разберат за преходно правителство за една година, което да нормализира ситуацията.След което ще има принципно други избори.
- Изключвате ли варианта Бойко Борисов да отстъпи премиерския пост, примерно на Кристалина Георгиева?
- Нищо не изключвам, преди да видя кой е спечелил. По-вероятно изглежда Борисов да спечели. Но вариантът той да стане пак премиер ми се вижда нулев. Как ще съобщи на българите, че пак е премиер? И какво ще му се случи на следващия ден? Пак излизат хора, които викат и го замерят с домати.
В момента Борисов не е централен нападател, защото не може да понесе ситуацията половината да го мразят, половината да го обичат. Как ще стане премиер, като няма да има не 100 дни, а 100 минути.
- Според Огнян Минчев голямата битка след изборите ще е между олигархичните кръгове около партиите?
- Изобщо не вярвам в тия олигархични кръгове. Ние страдаме не от това, че имаме олигарси, а че нямаме капитал, че нямаме силни капиталисти. Кои са тия олигарси? Списъците, които вървят, са с някакви хора, представители на чужди фирми - на газа, на бензина, на... Кой е този олигарх, който има 300 000 работни места и от него зависи държавата? Няма такъв. Олигарх значи човек, който превръща парите във власт. Къде го? Нима това е Сашо Дончев или Вальо Златев?
- А какво ще кажете за собствениците на офшорни сметки в милиони, които са разследвани от “Офшорлийкс”?
- Да имаш офшорна сметка е абсолютно законно. Това обаче е поредният начин да се обяви, че богатите са лоши. Естествено, че повечето богати хора имат и офшорни фирми и това не е въпрос на кражба.
- Какви са очакванията ви от главния прокурор?
- Не смея да го кажа, но са най-розови. Имам чувството, че най-после имаме главен прокурор. Толкова сме се нагледали на такива, които се правеха на прокурори. Ако наистина имаме главен прокурор, за 2-3 години ще забравим за болестите на тази система. Гледам как реагират и младите в прокуратурата - с огромно желание и искане да спрат рушветите, обажданията и т.н.
- Прогнозата ви за протестите след изборите?
- Пак много зависи от резултата. Малките партии в момента са подценени, понеже няма да влязат в парламента. Това изобщо не означава, че те ще се откажат. 30-40 хил. гласа са страшно много. Те сега не се комбинираха в коалиции и нямат шансове да нарушат картината. Но някои от тях правят сериозна заявка. ВМРО има присъствие. Слави Бинев може електорално да не е кой знае какво, но е сериозна организационна сила. НФСБ набира сила и никой не му дава под 1%. Силно се развиват “Зелените” - над 1%. Може би след изборите ще възкресят дясното по някакъв начин . Младите от ДГИ - Движение за граждански контрол, едва ли сега ще направят голям резултат, но като фигури са много добри. Изборите искат финансиране и структури, каквито те нямат, но имат потенциал. България ще роди. Има какво. Надявам се новото да се роди от поколението на 30-40-годишните. Не може да има общество, което не излъчва елит.
- Има ли опасност от непризнаване на изборите?
- Това е най-лошият сценарий за България. Надявам се покупката на гласове да е в рамките на традиционното. На България само това липсва - да се чуе в Европа, че изборите са били нечестни. Не ми се мисли какви неприятности ще последват - ще ни нарочат, ще ни намразят, ще стане отвратително.
- Социолозите не проявявате ли прекалено черногледство за тези избори?
- Причината е, че не се появи новата политическа сила. На улицата излязоха 100-200 хил. души. Но пред телевизорите стояха 85% от българите - и ги харесваха, и бяха с тях. Протестите обаче не родиха нито една формация, на която хората да кажат - това е. Така че никакво черногледство не е това. И сега хората са принудени да избират от онова, което не искат да избират. Затова казвам, че тези избори са много рисковани за прогнозиране и трябва много да внимаваме, като говорим, защото не се сбъдна желанието на народа - да се разкарат всички и да се появят нови.
сряда, 24 април 2013 г.
Кризата в Европа, кризата в България
Публична лекция на Иван Костов пред Софийски университет “Св. Климент Охридски”, 20.03.2013 г.
Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ. Кризата на стария континент има достатъчно видими местни причини.
Ширещата се бедност и безработица у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа.
В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит, поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика. Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивните програми на МВФ и Световната банка, каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си.
През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нов 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга.
Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия, да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка. Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост, поради много ниската добавена стойност в тях и загуба на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 млр. лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома.
ЕК предприема нещо срещу монополиста Газпром едва в последните месеци.
Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни.
Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ. Кризата на стария континент има достатъчно видими местни причини.
Европа е в криза на Кондратиев
Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на 19 и 20 век. Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката заетостта. Земеделието се замества от индустрията; индустрията – от услугите; а услугите – от виртуалния свят. Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките.Ненужна военно отбранителна промишленост
Втората причина е нежеланието на Европа да се съобрази с радикалната промяна на начина на водене на военни действия. Масовите армии от началото на 19 век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора. Това направи до голяма степен излишен целия военнопромишлен комплекс. Отне му ролята в разработването на високи технологии. Неговия упадък ограничава търсенето в тежката металургия и химия и в редица други индустриални отрасли.Инвестиции извън Европа
Третата причина е огромния износ извън Европа на капитали и индустриални технологии, извършен за изключително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа. Периферията на Съюза остана с много ниска способност да създава добавена стойност и най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили. Не е случайно, че кризата в южната и югоизточната европейска периферия е най-силна.Политиката на ЕС
Тази причина е в остарелите или направо неправилно поставени приоритети на ЕС. Сред размитите, компромисни и многобройни цели конкурентоспособността е една от програмите за финансиране. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа вътрешния и външен конкурентен натиск. Един от първите критерии от Копенхаген беше новоприетите страни да издържат вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външния, ще е много по-силен.Кризата в България
В определена степен е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика. Ние нямаме проблеми с обслужване на външния дълг. Нямаме прекомерни дефицити на бюджета. Нямаме банки, които да се провалят на стрес тестовете на Съюза. Нямаме военнопромишлен комплекс, тежка металургия и химия както през 1989 г. Нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните от ЕС.Ширещата се бедност и безработица у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа.
Българската бедност
Започва в 1990 г. когато страната ни обяви официален фалит. Дълго проточилите се преговори с банките кредитори и Парижкия клуб завършиха преди 20 години с налагане на страната ни на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те имат много малко общо с щедрите условия дадени от еврозоната на Гърция и Кипър.В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит, поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика. Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивните програми на МВФ и Световната банка, каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си.
През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нов 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга.
Българският бизнес преживява дълбоко разочарование
След годините на реформите 1997-2001 г. с надежди за успешно предприемачество стартираха стотици хиляди. Вследствие на това през 2001 г. 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата, от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници. През 2011 г. тези доходи са 13.2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83 на сто. България се пролетаризира отново. Обяснението е, че сега от 366 000 фирми в половината има само един зает. Половината от българския бизнес е във фризера.Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия, да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка. Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост, поради много ниската добавена стойност в тях и загуба на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 млр. лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома.
Злоупотребата с господстващо положение
Силно влоши положението на малките и средни български фирми. Всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газа, на публичните услуги, на електроенергията са най-бързо растящите. Ако общият индексна цените през последния отчетен месец на т.г. по отношение на юли 2001 е 184,7, то в посочените сектори на злоупотреба с господстващо положение от частните и държавни фирми, индексът е над 220. НЗОК харчи т.г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението е било с 604 хиляди души повече. В условията на икономическа криза това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми. Води до обедняване и загуба на работни места.Замразените доходи
През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15 на сто от своята покупателна способност на вътрешния пазар. От това пострадаха всички хора, които получават фиксирани доходи и социални плащания. Особено тежък е ударът върху пенсионерите с техните замразени пенсии. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009-та.Постоянен износ на валута
Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната. Платежният баланс на страната през миналата година е с дефицит от 1.3 млр евро. Търговският дефицит на страната ни с Русия, която диктува у нас цените на течните горива, газа и ядреното гориво, през 2011 е 3.5 млр. евро, а през 2012 г. е 9.3 млр. лева или 4.8 млр. евро. Този огромен приток от валута в Русия е от намиращото се в силна стагнация българско потребление и от загиващия български бизнес. Този внос на валута от България е наложен от Москва вместо балансирана търговия, която би създала над 200 хиляди работни места у нас.Заключение
Кризата в Европа изисква голямо политическо усилие за дълбоки реформи. ЕС видимо губи икономическата си мощ в последните 5 години. Интеграцията в Съюза обективно отслабва. Дълговите проблеми на Юга създават остри напрежения. На общите ни проблеми се дават национални решения. Те често са за сметка на останалите.ЕК предприема нещо срещу монополиста Газпром едва в последните месеци.
Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни.
Деница Сачева – Хроники от първата ми предизборна кампания
Деница Сачева е водач на листата на ДСБ в Хасково
Осем дни след като станах на 16 г. дойде 10 ноември 1989 г. Спомням си малко, но достатъчно от комунизма. Помня как всички трябваше задължително да сме чавдарчета, пионерчета, комсомолци. Помня, че масово хората мислеха едно, говореха второ и правеха трето. Помня, че за да успяваш, трябваше да си с връзки – умът имаше значение само ако вървеше в комбинация с подчинение. Спомням си, че ме кръстиха едва на 11 години и после ме викаха в кабинета на директора да ми кажат, че не е препоръчително да ходя на църква. Спомням си, че бях пред изключване от езикова гимназия заедно с Владо, защото направихме концерт за дарения за децата от Никарагуа, който не беше под патронажа на партията. Беше лична инициатива. А колективът не търпеше подобни своеволия. Първият ми саморъчен плакат за същия този концерт беше смачкан и стъпкан с грайфери на двора на гимназията.
Днес минава почти четвърт век от онова време, а животът в България мирише на ранните 80 години на 20 век.
Директори на общински и държавни фирми по места са принуждавани да стават членове на ГЕРБ, за да запазят работата си – точно както в комунизма. Фирмите са мачкани и рекетирани, както никога досега. Един човек ми каза “Аз от 2011 г. работя ревизии. Каквото произведа, идват и ми го вземат. След всяка ревизия, идва нова. Не мога да изхарча за семейството си нищо, което изкарам – всичко отива в мафията”. Така наречената подкрепа за ГЕРБ се основава на страх от репресии. В кабинета на един човек имаше снимка на ББ, а той ми казва “Ще помагам ви помагам с всичко, с което мога”. “А защо е тази снимка на бюрото ти?”, попитах аз. “За камуфлаж, да ме оставят на мира”, каза ми той. Възрастен мъж ми каза: „Не искам да загубя и сина си, дъщеря ми вече е емигрант.“
Няма да забравя сцената в интернет – клуб, в който видях шестима баби и дядовци със слушалки, които бяха там не за да търсят информация, не за да видят къде могат да почиват, не за да научат нещо ново и за социален контакт, а….. за да ползват скайп и да говорят с децата си. Преодолели всякакви граници за лично пространство, те говореха един върху друг – никой не чуваше другия – за тях важното беше, че в екраните виждат снимките от профилите на децата си.
Срещнах и дребничка, мила възрастна дама, с живи, топли кафяви очи. Напомни ми моята баба, която ме отгледа. Гледа ме тя право в очите и ми казва “Аз съм трафикант”. “Ама какъв трафикант сте вие госпожо?”, отвръщам и аз. „ О, аз редовно минавам границата с два стека цигари в гащите и така се издържам“, застрелва ме с думи от упор тя.
„Инвестирах в животновъдство и съжалявам, че си загубих годините. Със същите бизнес планове и инвестиции мой приятел в Гърция кара хубава кола, децата му учат в добри колежи, той прави нови планове. Аз не смея да планирам един празник и от банката постянно ме търсят.“, с огорчение ми споделя животновъд. „Картелната мафия ни убива, знам ги кои са, знам къде се събират, знам какво правят, но няма кой да ни защити.“, продъжава той.
„ И аз като вас съм на 40 години, не искам да бъда богат, но искам да си изкарвам парите с личен труд. Толкова много ли искам?“, става млад мъж от задните редове.
А човекът, който преди дни е врътнал ключа на кафенето си, се възмущава от първия ред „В България всички са щастливи – и кокошките, и прасетата. Нещастни са само хората.“
Хората, които създават работни места се оплакват и още едно измерение на соцпопулизма на ГЕРБ – така наречените почивни дни по 6 накуп, които често стават 10, понеже много хора си вземат отпуск. Отпуск, който както знаете благодарение на ГЕРБ е обект на двойна администрация – едни са датите, които се подават в инспекцията по труда, съвсем други са тези, в които хората реално излизат в отпуска. Но т.нар. дясна партия ГЕРБ вмето свобода издига в култ контрола. И живота на три плана – едно да мислиш, друго да говориш, трето да правиш. За да оцелееш.
Ето какво ми написа по мейла един работодател „ Този крайно комунистически принцип го има само у нас – да се съеднияват празници и после да са “отработват” – естествено никой не работи и тогава. Ако някога някой иска да свърши нещо полезно за тази страна, крайно време е този комунизъм да се изкорени завинаги. Ефекта е че фирмите няма да си направят оборотите и ще се гърчат още 3 месеца след това да ги наваксат. На цалата ни мара втасала! Това се повтаря всеки май и септември. Това и в най-богатите държави не си го позволяват! Те герберастите, понеже са същите като комунистите, това не само че не го промениха, ами го затвърдиха! При положение че ние имаме икономика и наследство, което за да оправим би трябвало да работим по 16 часа на ден!"
Ако знаете колко добре ги разбирам тези хора… Самата аз толкова пъти съм била на ръба на фалита, мачкана от ревизии и проверки, с опити да бъда рекетирана от хора, за които бизнес и корупция са две страни на една монета. Така добре познавам чувството да искаш да бъдеш свободен и сам да градиш, дори и когато са ме убеждавали, че бизнес средата у нас не позволява кой знае какво развитие. След всяка среща все повече осъзнавам, че това са хората, за които искам да работя. На тези хора искам да бъда представител в парламента.
Осем дни след като станах на 16 г. дойде 10 ноември 1989 г. Спомням си малко, но достатъчно от комунизма. Помня как всички трябваше задължително да сме чавдарчета, пионерчета, комсомолци. Помня, че масово хората мислеха едно, говореха второ и правеха трето. Помня, че за да успяваш, трябваше да си с връзки – умът имаше значение само ако вървеше в комбинация с подчинение. Спомням си, че ме кръстиха едва на 11 години и после ме викаха в кабинета на директора да ми кажат, че не е препоръчително да ходя на църква. Спомням си, че бях пред изключване от езикова гимназия заедно с Владо, защото направихме концерт за дарения за децата от Никарагуа, който не беше под патронажа на партията. Беше лична инициатива. А колективът не търпеше подобни своеволия. Първият ми саморъчен плакат за същия този концерт беше смачкан и стъпкан с грайфери на двора на гимназията.
Днес минава почти четвърт век от онова време, а животът в България мирише на ранните 80 години на 20 век.
Директори на общински и държавни фирми по места са принуждавани да стават членове на ГЕРБ, за да запазят работата си – точно както в комунизма. Фирмите са мачкани и рекетирани, както никога досега. Един човек ми каза “Аз от 2011 г. работя ревизии. Каквото произведа, идват и ми го вземат. След всяка ревизия, идва нова. Не мога да изхарча за семейството си нищо, което изкарам – всичко отива в мафията”. Така наречената подкрепа за ГЕРБ се основава на страх от репресии. В кабинета на един човек имаше снимка на ББ, а той ми казва “Ще помагам ви помагам с всичко, с което мога”. “А защо е тази снимка на бюрото ти?”, попитах аз. “За камуфлаж, да ме оставят на мира”, каза ми той. Възрастен мъж ми каза: „Не искам да загубя и сина си, дъщеря ми вече е емигрант.“
Няма да забравя сцената в интернет – клуб, в който видях шестима баби и дядовци със слушалки, които бяха там не за да търсят информация, не за да видят къде могат да почиват, не за да научат нещо ново и за социален контакт, а….. за да ползват скайп и да говорят с децата си. Преодолели всякакви граници за лично пространство, те говореха един върху друг – никой не чуваше другия – за тях важното беше, че в екраните виждат снимките от профилите на децата си.
Срещнах и дребничка, мила възрастна дама, с живи, топли кафяви очи. Напомни ми моята баба, която ме отгледа. Гледа ме тя право в очите и ми казва “Аз съм трафикант”. “Ама какъв трафикант сте вие госпожо?”, отвръщам и аз. „ О, аз редовно минавам границата с два стека цигари в гащите и така се издържам“, застрелва ме с думи от упор тя.
„Инвестирах в животновъдство и съжалявам, че си загубих годините. Със същите бизнес планове и инвестиции мой приятел в Гърция кара хубава кола, децата му учат в добри колежи, той прави нови планове. Аз не смея да планирам един празник и от банката постянно ме търсят.“, с огорчение ми споделя животновъд. „Картелната мафия ни убива, знам ги кои са, знам къде се събират, знам какво правят, но няма кой да ни защити.“, продъжава той.
„ И аз като вас съм на 40 години, не искам да бъда богат, но искам да си изкарвам парите с личен труд. Толкова много ли искам?“, става млад мъж от задните редове.
А човекът, който преди дни е врътнал ключа на кафенето си, се възмущава от първия ред „В България всички са щастливи – и кокошките, и прасетата. Нещастни са само хората.“
Хората, които създават работни места се оплакват и още едно измерение на соцпопулизма на ГЕРБ – така наречените почивни дни по 6 накуп, които често стават 10, понеже много хора си вземат отпуск. Отпуск, който както знаете благодарение на ГЕРБ е обект на двойна администрация – едни са датите, които се подават в инспекцията по труда, съвсем други са тези, в които хората реално излизат в отпуска. Но т.нар. дясна партия ГЕРБ вмето свобода издига в култ контрола. И живота на три плана – едно да мислиш, друго да говориш, трето да правиш. За да оцелееш.
Ето какво ми написа по мейла един работодател „ Този крайно комунистически принцип го има само у нас – да се съеднияват празници и после да са “отработват” – естествено никой не работи и тогава. Ако някога някой иска да свърши нещо полезно за тази страна, крайно време е този комунизъм да се изкорени завинаги. Ефекта е че фирмите няма да си направят оборотите и ще се гърчат още 3 месеца след това да ги наваксат. На цалата ни мара втасала! Това се повтаря всеки май и септември. Това и в най-богатите държави не си го позволяват! Те герберастите, понеже са същите като комунистите, това не само че не го промениха, ами го затвърдиха! При положение че ние имаме икономика и наследство, което за да оправим би трябвало да работим по 16 часа на ден!"
Ако знаете колко добре ги разбирам тези хора… Самата аз толкова пъти съм била на ръба на фалита, мачкана от ревизии и проверки, с опити да бъда рекетирана от хора, за които бизнес и корупция са две страни на една монета. Така добре познавам чувството да искаш да бъдеш свободен и сам да градиш, дори и когато са ме убеждавали, че бизнес средата у нас не позволява кой знае какво развитие. След всяка среща все повече осъзнавам, че това са хората, за които искам да работя. На тези хора искам да бъда представител в парламента.
Цената на страха
Примка
Обикновените хора се страхуват за хляба, а социално грамотните, граждански активните "будители" се разпиляха по разклоненията на платени проекти, пазарни ниши, пиарски акции и персонални пристрастия
Eми Барух, в."Сега"
24 Април 2013
Има само едно обяснение за този колкото стъписващ, толкова и смайващ резултат от социологическите проучвания, които не регистрират драматичен срив на доверието в партия ГЕРБ, и това е страхът: обикновен, битов, конкретен, попътен, неслучаен страх на обикновени, тревожни хора, които познават многоъгълника на разностранни зависимости между кмета, бирника, кварталния и пристава (особено ако последните са от ГЕРБ).
1.
Обикновените хора живеят на кредит, на изчерпани резерви, на "тефтер в бакалията", на пощенски запис от роднини, на подхвърлена поръчка, на притихнали очаквания, на отложени планове; живеят на ръба, вцепенени от страх пред еднопосочния полет отвъд. В малкия град те знаят коя е масата на попа, даскала и доктора, знаят каква е мизата на кадровика и знаят "какво направи той миналото лято". Обикновените хора броят всеки месец катинарите на затварящите се работилници и се боят. Вдишват уплах и издишват подчинение. (Така е в Добринище. Така е в Гоце Делчев, така е във Видин, така е в Малко Търново.) Всички те плащат цената на унижението, която калкулират с получени или отнети надници. Оглеждат се: идват избори, ослушват се и наивно вярват, че примката, която е увиснала над главите им, е спасително въже.
Страх!
Такава е България след "варварите" на Борисов и Цветанов (по Евгений Дайнов): територия, населена с протестиращи против сметките, които "бяха възприемани като хора, вярно, нещастни - но неориентирани, неуки, неполитични, неразумни..." (по Деян Кюранов). Къде обаче в целия този паноптикум се ситуират учените, политически грамотните и разумните? Защо не обясниха на неориентираните, неуките и неразумните, че преди протеста срещу цената на тока трябваше да протестират срещу "бирата на Мишо", срещу "Плод и зеленчука" на Цветанов и срещу уволнението на Мирослава?
Това е въпросът, който ме занимава, откакто България осъмна надвесена над урвата, зашеметена от един уж отникъде връхлетял ураган на политическото безсрамие, на простащината и на наглостта.
Осъмнахме... 23 години след онзи 7 юни, когато кънтящ от еуфория булевардът на изток от Орлов мост обещаваше възторжен възход на демократични сили, мъдрост, морал, солидарност. Обещаваше смелост, "синьо лято", свобода и простори.
2.
Страх...
Обикновените хора се страхуват за хляба. Спазвайки всички пропорции, трябва да признаем, че за същото се страхуват и "необикновените" - онези просветени умове, които познават генезиса на варварщината, и бяха на "ти" с главатарите; които наблюдаваха с погнуса, но безмълвно поръчковото позициониране на янеподобния слугинаж; които са в състояние да демистифицират пропагандата, защото са разположени на подходящо място в социалната пирамида и умеят да демаскират политическия кич и политическата пошлост.
Техният страх има друга структура - той е раболепен, вежлив, услужлив.
Той не е точно страх за хляба, а е страх за хайвера.
И за всички останали атрибути на просперитета, които създават комфорт и издават конформизъм.
Социално грамотните, граждански активните "будители" се разпиляха по разклоненията на платени проекти, пазарни ниши, пиарски акции и персонални пристрастия. Тяхната политическа полигамия и прозаична суета ги направи придатък на една процедурна протоколност по високите етажи на властта. Осигури им медийно присъствие и журналистически уют. Създаде се опасна мимикрия на интелектуално напрежение между "граждански неспокойните" (по Владислав Тодоров), кариерно отдадените и върхушката на властта и върху този разчупен релеф на платени обвързаности се случи поредното предателство на "елита" (журналистическия включително): най-подготвените негови представители не се опълчиха срещу арогантната алчност и безпросветното нахалство на новите властващи, не го назоваха, не го посочиха, не го преведоха, не се разграничиха.
Не бе извършено дори най-безобидното сваляне на маските в публичната полифония - обявяването на собствениците на медиите, така че аудиторията да се ориентира в обратите на екшъна "Виж кой говори".
3.
Освен че са много малко онези, които говорят, малко са и местата, където могат да говорят. Колко медии например анализираха уволнението на Мирослава Тодорова така, че на всички да им стане ясно, че този случай беше и продължава да бъде ясна индикация за критичния праг на тоталитарни похвати, достигнат от правителството на ГЕРБ? Че това е връх на политическото лицемерие, превърнато в стил на кабинета "Борисов"? Колко журналисти коментираха данните на фондация "Медийна демокрация", които потвърдиха, че миналата година Меглена Кунева - първият български еврокомисар, чиято професионална траектория създаде принадена стойност на България - е била обект на най-голяма атака от страна на купените жълти медии и че платената социология и платените подизпълнители на същия тандем продължават да търкалят валяк с компромати срещу нея.
Впрочем тези два факта са забележителни не толкова заради Борисов и Цветанов, а заради предпазливата дистанцираност на "интелектуалците" от темата; същите, които - за да не пропуснат следващия салонен валс, за да не изгубят симпатичната привилегия да са близо до местата, където се вземат решенията, извръщат поглед, изчисляват риска, подминават, премълчават. В това се състои подривната дейност на тяхната привидна дистанцираност. В това се изразява изгубената солидарност. (Имало ли я е някога?)
"Интелектуалците от зората на демокрацията са изчезнал вид. Дали залезът на демокрацията ще ги събуди, е друг въпрос" (по Владислав Тодоров).
Свободата е самотен избор. Бидейки част от критично малката група "просветени умове", които прекрасно осъзнават подлостите в българската публичност, родните интелектуалци единствени са в състояние да преведат обикновените хора през лабиринта на "варварите" и да им обяснят, че гласът е сила, а демокрацията е процес. Че никой не бива да ги превръща в болтове и крепежни елементи на чужда конструкция. Че всекидневието не е чернова на постоянно отлагащото се събуждане. Да го кажат ясно, почтено, национално отговорно. Без да изчисляват собствените си ползи в следващата политическа разстановка. "Работата на интелекта е да разбира какво става, а не какво не става", написа Стефан Попов. Работата на интелекта е и да назовава ставащото, добавям аз. За да не остават сами "на фронта" вече години наред нито Мирослава, нито Меглена, нито Галя. За да има последователи на самоотвержената отдаденост на тези три жени срещу цялата глутница мъже. За да не се отказват малцината, които създават "устойчиви работещи структури", в страна като България. Важно е: особено днес, когато стоим надвесени над урвата, зашеметени от уж отникъде връхлетял ураган на безсрамието, на арогантната простащината и на наглостта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)