от: Милена Нейова, "Гласове"
- На последния въпрос отговорът знае най-добре само и единствено Бойко Борисов. Ние можем само да предполагаме и да гадаем, но едва ли ще разберем как точно е лъкатушела неговата мисъл в онези дни.
Оставката му я искахме отдавна - и най-различни хора, не само тези, които излязоха на протестите. Лично за мен най-опасната част от едноличното управление на г-н Борисов бе безусловната подкрепа, която той даваше на лицето министър, станало по-известно с прякорите си Цвинокио и Цецерон. Не забравяйте, че разрухата на държавността може и да не е започнала с тези двама души, но със сигурност получи своите най-ярки прояви във филмите на „МВР Пикчърс“, в които полицаи сваляха на земята бивши министри и бивши съдружници на г-н Борисов, за да се окаже, че няма никакви годни доказателства срещу тях. Разбира се,
най-ужасяващото проявление на тази еднолична и напълно надменна и нагла власт стана речта на г-н Цветанов пред Народното събрание,
по време на която той обяви едни лекари за убийци. Направи го спокойно, с ясното съзнание, че отправя обвинения, които са не просто нелепи, а убийствени - спрямо лекарите.
- А защо „с ясното съзнание“? Може би го е направил неволно?
- Да, това е удобно извинение, но все пак той беше министър, вицепремиер. Вярно, че е завършил физкултура, но в биографията му се мъдри и следдипломна квалификация по право в УНСС. Има два варианта: или е съзнавал, или не е съзнавал, т.е. невменяем е. Нали не искате да си мислим, че бившият вътрешен министър е лице, което е неспособно да осъзнава постъпките си?
- Да се върнем на протестите. Любима тема на повечето анализатори е „сценарият или липсата на такъв”? Имаше ли според вас предварително изготвен план и ако да, от кого? Или всичко се случва в хаоса на невежеството и недалновидността? Защото, съгласете се, искането да се отменят декемврийските сметки за ток звучат абсурдно. По всички останали точки протестиращите не постигнаха споразумение и се прибраха - кои по домовете, кои в палатки „на по бира” до парламента...
- Абсурдното не е искането да се отменят сметките, а това, че хората тръгнаха да протестират по улиците едва тогава, когато им се бръкна в джоба. И то само защото бъркането беше направено просташки, нагло. Дето се казва, фирмите можеха да продължат да скубят кокошката, без тя да кряка, но направиха голяма грешка.
Щеше да е много по-добре за България, ако протестите бяха за злоупотребата с власт, а не за злоупотребата със сметките. Но, нейсе - такъв е материалът, както казваше в Чикаго един наш политик. Енергията се загуби и заради типичното нашенско недоверие, че „и тия са като ония“. Веднага се извадиха компромати срещу всеки един от протестиращите, който се осмеляваше да прояви някакви лидерски качества. Т.е. народът протестира, но някак си иска новите лидери, новите политици да не са от нашенско.
- Какъв е профилът на сегашния служебен кабинет? Защо буди повече недоверие, отколкото сигурност?
- Нямам представа защо има хора, които са недоверчиви към този кабинет - при положение, че бяха толкова доверчиви към кабинета „Борисов“, за членовете на който не се знаеше нищо или почти нищо. Вероятно може да се обясни с чувства. Хората са били влюбени в Бойко Борисов и са приемали неговите министри като някакво продължение на самия премиер. Сега не са влюбени в Марин Райков и му нямат доверие.
Имам една новина за такива хора: не всичко е любов.
- Познавате ли някого лично вътре? Има ли назначение, което искрено ви учуди? Или зарадва? Какво мислите за електронното правителство в този кабинет?
- Познавам много от хората в кабинета „Райков“ - министрите на икономиката, на отбраната, на външните работи, мнозина от заместниците. Има хора, които се върнаха от Щатите, от Англия, за да помогнат на родината си. Намирам учудващи не назначенията, а недоверието на хората към тези нови лица. Обнадежден съм от това, че има министър на електронното правителство. Дано в следващия кабинет се появи най-накрая и Министерство на информационното общество, а във всяко министерство да се назначи т.нар. директор по информационното общество. Не шеф на ИТ-отдел, каквито и сега има, а именно хора, които да координират действията по създаване, пускане и работа на електронното правителство.
Много се говори, че имало корупция у нас. Гарантирам ви, че няма как да корумпирате компютъра. Нека кабинетът продължи развитието на електронното правителство, нека даже се дадат още пари - това е най-малкият проблем. Големият е, че ако няма дори и малко електронни управление, то има много корупция. Но има хора, които непрекъснато протестират и се оплакват, че струвало скъпо.
- Появиха се и предположения, че Борисов се е възползвал от уличните протести и страхливо се е скрил до изборите, за да не трупа повече „народна любов”. Споделяте ли такова мнение и какъв ще е резултатът от изборите - за Борисов, за десницата, за БСП? Виждате ли ясен победител?
- Че е страхлив - това вече го знаят всички, но че вдига кръвното толкова лесно, това не го знаехме. Интересно е, че той е първият политик, хоспитализиран заради вдигане на кръвното. Да се чуди човек как са се справяли Костов и Станишев при протестите по време на техните кабинети, без да вдигнат кръвното. Не е случайно, че в интернет веднага се появиха аналогии със здравословното състояние на бившите бизнес-партньори на г-н Борисов, които се разболяват в момента, в който се окаже, че са подсъдими. Зевзеците твърдяха, че г-н
Борисов тренира за следващия си живот, извън политиката.
Какъвто и да е резултатът от изборите, не споделям тревогите на г-н Плевнелиев, че още едни избори щели да са много лоши и по-добре да има какъвто и да е кабинет, но не и избори. Не разбирам как може човек да се съгласи с този вариант, ако премиерът ще е Борисов, министърът на вътрешните работи - Цветанов, а финасовият - Дянков. Ще ми се г-н Плевнелиев да се е шегувал, но за съжаление мисля, че говореше сериозно.
Хората не бива да се плашат от извънредни избори, но трябва да мислят ПРЕДИ да са гласували. След като си пуснал гласа си, колкото и да мислиш - все тая.
- Как ще се разпределят останалите сили? Партията на Меглена Кунева, на Волен Сидеров? Виждате ли други сигурни „печеливши”?
- Волен ще си вземе неговите проценти, включително и благодарение на г-н Борисов и медиите. Във времена на безпорядък, когато капитанът първи напуска кораба, винаги има някой, който се възползва. Г-жа Кунева е съвсем друг тип политик - десен, европеец. Такива политици трудно могат да имат успех, но тя е като алтернатива на г-н Костов и мнозина от десните гласоподаватели вероятно ще я подкрепят. Искам единственият сигурен печеливш да е народът и държавността, но не съм убеден, че са много политиците, които искат същото.
- Какво трябва да направят победителите, за да възстановят спокойствието и да почистят Авгиевите обори на корпоративна България?
- Нищо. Не може да се очаква от политиците да свършат работата на хората. Може да се очаква да осигурят условия, в които хората да почистят оборите си. Но народът масово не иска да поема инициативата, не иска да работи, да оправи собственото си положение, а иска някой друг да го свърши. Няма как да се случи. Начинът за промяна започва с разбирането, че промяната е дело на всеки от нас, а не само на политиците. Ако политиците са като избирателите, то как да искаме те да чистят, щом избирателите хвърлят боклука си през балкона? Ами и политиците това правят!
- Следейки от разстояние, но и през лупа, ставащото у нас, какво ви обнадеждава най-много?
- Това, че все пак има хора, които са готови да се жертват, да зарежат комфортния си живот в чужбина и да се върнат в България. Това, че има хора като Иван Костов, Сергей Станишев, Меглена Кунева, които жертват своя личен живот, за да се опитат да влеят малко ум и разум в един безумен политически свят.
- А кое ви натъжава?
- Това, че сме малка и бедна страна, в която за някой лев човек е готов да се превърне в звяр. Това че не познаваме историята си и сме жертва на измислени историци националшовинисти. Болно е да гледаш как държава, която е на последно място по свобода на медиите, се опитва да се изкара с хилядолетни традиции.
Кои са хилядолетните традиции - тричането на кучета ли?
Или това, че като видим някой, че е умен и работите му идват отръки казваме „Този трябва да служи на Господ“, след което го разпъваме на кръста, за да иде по-бързо на небето?
Ние сме страна със страхотни природни дадености, но и страхотно комплексиран народ. Все някой друг ни е виновен, все съседните страни са ни криви. Да, вярно е, че има история, която е болезнена, но е и вярно, че ако не можем да преодолеем историята си, не можем да вървим напред, защото непрекъснато сме обърнати назад в миналото. Ако за десетина години си наложим мораториум да не казваме нищо за времето преди 1989 г., мисля, че ще успеем доста бързо да преодолеем комплексите си като нация.
- Какви са вашите мисли за зачестилите самоубийства тук?
- Самоубийствата като брой не са се увеличили, но се забелязва нещо, което никога не го е имало в България - голям брой самоубийства чрез самозапалване. Дали това е в знак на протест срещу управляващите или срещу управляваните - няма как да разберем.
- Коя политическа тема ви отегчава? Ето сега например чета изказване на служебния министър-председател Марин Райков, който ни призовава да се обърнем към една европейска, забележете, ценност - солидарността. И призовава българските индустриалци да изразят своята солидарност към бедните. Не са ли това кухи фрази, пълни с неизпълними пожелания? И кой има нужда от това празно, неискрено, според мен, говорене?
- Г-н Райков вероятно си вярва и се опитва да говори така, както го казва Барак Обама, когато обяснява, че единият процент много богати американци трябва да плащат своята част от трудностите, за да има някаква справедливост. Просто нашият премиер е използвал друга дума. Аз също мисля, че по-богатите в България трябва да плащат повече. Не е редно човек с 300 лв. заплата да плаща изобщо данък върху доходите. Какви доходи са 300 лева месечно? Това е по-малко от необходимото, за да се оцелее!
- Как мислите, че може да се промени тази бедност?
- Само с развитие на бизнеса - индустриален, туристически, енергетика, информационни технологии. Нека си го кажем направо: България НЕ Е УНИКАЛНА ДЪРЖАВА.
Преди да ме обвините в липса на патриотизъм, нека уточня. Като България има десетки държави: малки, бедни, с население, което е комплексирано. То и големи държави с комплексирано население има, но все пак размерът има значение. България се съревновава с всички тези страни, за да намери своето място сред тях и най-много с една цел - да подобри живота на гражданите си. Но държавата не може да свърши работата на хората. Всички говорят, че сме били уникални с планините и морето си.
Но, моля ви, хора - опомнете се!
Щяхме да сме уникални, ако можеше човек да отиде едновременно на ски, а на следващия ден да се пече на плажа при високи температури. Планините у нас не са най-доброто място в света, че дори и в Европа, за скиори. Морето не е най-доброто за летуване - плажовете са претъпкани, курортите са толкова гъсто застроени, че ги прави непривлекателни. Но най-важното е, че хората не осигуряват онова високо качество на обслужването, което би привлякло туристите с много пари. У нас идват непретенциозни туристи, които могат да хапват мазни банички и твърда царевица. Но това е само за туризма, можем да говорим много и за качеството на пътищата, липсата на здравно обслужване и т.н., и т.н.
Ако аз самичък мога да кажа как да се промени тази бедност, щях да настоявам да се промени Конституцията и да се върна в България, за да се боря за премиерския пост. Не, трябват общи усилия, за да се намери вярното решение за страната. Може би и служебният кабинет ще е в състояние да организира обсъждането на тези теми. Но, в края на краищата, народът ще трябва да избере кое управление предпочита - това, което имаха до момента и им доведе една от най-тежките морални кризи, или онова, което ще им осигури развитието на страната по такъв начин, че хората ще станат по-отговорни за своята собствена съдба. Крайно време е след 24 г. демократично развитие, да се разбере, че
трябва да се мисли преди изборите, а не след тях. След тях е късно!
В този ред на мисли, не забравяйте, че когато гласувате, водени от чувствата, а не от разума си, обикновено избирате уникално прости политици. Спомнете си за Симеон, когото избрахте, независим от това, че от официалната му биография липсваха над 30 г., а Борисов го избрахте, независимо от това, че в биографията му имаше бизнес с хора, които бяха разстреляни показно по софийските улици.
- Най-смешното от последните четири години? Има ли случка или ситуация, която искрено ви развесели?
- За титлата "клоун на кабинета" в предишното управление се конкурират много кандидати - като започнем от Цветанов (моят предпочитан победител), та минем през недоразуменията, станали министри или депутати... И ситуациите, в които се веселихме, обикновено са свързани с техни изказвания. Вземете което и да е неписано изказване на г-н Цветанов, опитайте се да го прочетете или разберете, ако го гледате в YouTube и си сложете ръка на сърцето: разбрахте ли каквото и да е от казаното? Изречения, които нямат връзка помежду си, купешки думи, използвани не там, където им е мястото...
Да не говорим за онзи случай, в който му се наложи да гони една муха, която бръмчеше около него в студиото на бТВ и той се сърдеше (за сравнение - когато в аналогичен случай една муха пречеше на Барак Обама по време на интервю, той просто я хвана с ръка). Но някак си не ми е весело, когато си спомня за патоса, за плюнките от устата му, когато обявяваше хората за престъпници.
Липсата на държавност не може да бъде смешна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар