Кредитът у нас поскъпва и става все по-оскъден

Нещо се мъти на финансовия пазар, властите мълчат...

Money.bg

Кредитът у нас поскъпва и става все по-оскъден

Последна редакция: 17.10.2008, 16:49

Автор: Николай Киров

Днес в Лондон междубанковата лихва Либор, по която банките си обменят овърнайт кредити в долари, падна до най-ниското си ниво от 4 години насам, според Асоциацията на британските банкери.

Цената на краткосрочните заеми се понижи с 27 базисни пункта, до 1.67 на сто, което е най-ниското ниво от септември 2004. Либорът по тримесечните междубанкови заеми в долари намаля с 8 базисни пункта, до 4.42 на сто.

Вчера лихвеният процент, при който банките в отдават една на друга тримесечни кредити в евро падна с 8 базисни пункта до 5.09 на сто, според Европейската банкова асоциация.

В същото време в България еднодневните междубанкови кредити поскъпнаха вчера с 0.13 на сто, до 6.24%, показаха данните на БНБ. Така индексът Leonia, който отразява реално сключените сделки на междубанковия пазар у нас за овърнайт заеми в лева, не спира да се покачва. Ръстът му от началото на годината е 1.73 процентни пункта.

Може да се каже, че инвеститорите вече оценяват риска за България като твърде висок, а европейските финансови компании, чиято собственост са повечето от българските банки, са фокусирани върху собствените си проблеми, свързани с недостига на ликвидност, което ще доведе до ограничаване на потока от свежи капитали за дъщерните им дружества.

В четвъртък, след края на Европейския съвет в Брюксел, министър-председателят Сергей Станишев заяви, че кабинетът има готовност за опериране със задължителните минимални банкови резерви и намаляването им с 4 процентни пункта, така и за стимулиране на кредитирането чрез възможността за пренасочване на фискален ресурс към конкретни финансови институции.

На пръв поглед в условията на валутен борд и бюджетен излишък българската държава може да гарантира ликвидност на българските банки, след като лихвите на междубанковия пазар започнаха да се покачват усилено в последните два дни.

Но бюджетният излишък вече е разпределен, а чисто монетарният механизъм на понижение на основния лихвен процент не може да бъде приложен заради валутния борд. При паричния съвет правителството не може да разполага, както да речем САЩ и еврозоната, с валутните си резерви за подпомагане на финансовата система.

Основният лихвен процент у нас се определя на база на средната доходност, постигната на първичните аукциони за тримесечни ДЦК, което в условията на криза ще доведе до покачване на лихвата, в момент когато, за да се стимулира икономическата активност, тя трябва да се намалява.

В момента резервите на банките в БНБ възлизат на 6.3 милиарда лева. Нетните чуждестранни активи у нас възлизат на 18.3 милиарда лева към 31 август, от които 12.9 милиарда лева са деноминирани в евро и има възможност голяма част от тях да бъдат изтеглени от банките майки, които под натиска на кризата ограничават дейността си в периферията, за да гарантират максимална ликвидност на централите си. Още повече, те се понижават с бърз темп - 6.3% на годишна база, както съобщи БНБ на 24 септември.

Търговският дефицит на България е достигнал 5.748 милиарда евро за първите осем месеца на 2008 година, като основна причина за покачването му е поскъпването на енергийните суровини, внасяни от Русия и Украйна. Дефицитът по текуща сметка на България отбеляза 42% ръст на годишна база.

Общият баланс на паричния поток за първите осем месеца на 2008 г. е положителен, в размер на 2.42 милиарда евро, спрямо 1.65 милиарда евро към края на август 2007 г. но това е главно резултат от увеличението на заемите на българските компании от чужбина, които са нараснали с 4.29 милиарда евро.

В същото време правителството изтегля средства от компаниите и гражданите, като последният му ход беше увеличението на цената на природния газ с 23.89% от 1 октомври, с което повишението в цената за цялата 2008 г. става почти 65%.

Нека обобщим: в сегашния момент България разполага с недостъпен бюджетен излишък, парите се изземват от населението, търговският кредит поскъпва и се очаква намаление на чуждестранните финансови ресурси в страната. Или това е някаква сложна стратегия на кабинета да изпусне парата на прегряващата икономика - или кредитна криза.