Обама - на правилната страна на историята

Валентин Хаджийски, Ню Йорк
Mediapool
16 Октомври 2008

Според проучванията на СиЕнЕн през цялото време от оттеглянето на Хилари Клинтън досега, с изключение на десетина дни след дебюта на Сара Пейлин, Барак Обама води пред Джон Маккейн с няколко пункта. Кризата на Уолстрийт в средата на септември наистина помогна на сенатора от Илинойс да получи преднина и в някои републикански райони и да се разсее "ефектът Пейлин”.

Но Обама има предимството, че е на правилната страна на историята. След повече от четвърт век дерегулация на икономиката и социално разслояване десният крак отиде много напред и равновесието на тялото се наруши. Време е левият да го догони. В това обаче няма нищо тревожно за българските и европейските антикомунисти.

Разколебано доверие

Пазарният капитализъм има нужда от правила и прозрачност. В последните години с премахването на много от правилата – с дерегулацията (или "саморегулацията”) на Уолстрийт и намаляването на прозрачността на финансовите институции – се стигна до ексцеси в рискуването на чужди пари за краткосрочни финансови облаги. Със срутването на имотната пирамида доверието в институциите се разколеба и стана необходимо държавата да спасява финансовата система – нещо невиждано след 30-те години на миналия век.

Доверието е основата на развитата икономика – не само "алчността и страха”. Алчност и страх не липсват никъде – и в България, и в Хаити и Сомалия, но не навсякъде е възникнала американската публична корпорация.

Увеличи се и социалното неравенство до равнището от 1929 г. Сега във фокуса на вниманието са безбожните бонуси на ръководителите на банкрутиралите фирми. Доайени на капитализма като топ-инвеститора Уорън Бафет и класика на науката за управлението Питър Дракър предупреждаваха, че възнаграждението на президента на компанията не бива да надвишава това на средния им работник повече от 25 пъти, в противен случай вреди на морала.

През 2007 г. това съотношение беше средно 344 пъти.

Голям проблем и е структурата на възнаграждението, която стимулираше краткосрочните финансови резултати и поощряваше безразсъдния риск.

Не е само това. Въпреки растящата производителност, реалните доходи на средната класа отдавна не растат – за разлика от времето на следвоенния бум (1947-73 г.), когато се увеличаваха с 2.7% годишно. След 1970-те години домакинствата бяха принудени да привличат нови и нови ресурси, за да поддържат растежа на благосъстоянието си – жените масово тръгнаха на работа, повече хора започнаха да работят на повече от едно място, повече часове в годината, задлъжняваше се – разчиташе се на кредитни карти и за всекидневни разходи, харчеше се авансово растящата (доскоро) стойност на семейното жилище в една или друга форма, най-често с рефинансиране на ипотеки и харчене на излишъка за текущи разходи.

Това помогна и за сгромолясването на имотната пирамида. Един милион американци загубиха домовете си, най-малко още един милион са застрашени, 12 милиона домакинства имат повече дългове, отколкото струват обезценените им имоти.

Изоставане в здравеопазването

Здравеопазването се превърна в централен проблем за средната класа. Американската медицина и фармация са водещи в света, но общественото здравеопазване в САЩ, поради неефективното си управление, дава по-лоши резултати от западноевропейското. При това разходите за здравеопазване на глава в "либералните” САЩ са значително (до над 2 пъти!) по-високи от "социалистическите” Германия, Франция, Великобритания, Канада (като част от БВП разходите в САЩ нараснаха от 5.2% в 1960 до 16% в 2005 г.).

Но средната продължителност на живота в САЩ е по-ниска от западна Европа. През Втората световна война белите американци били видимо по-високи на ръст от европейците, но сега не е така. Докато ръстът на отделния човек зависи главно от гените му, то средният ръст на популацията се дължи най-вече на храненето и здравеопазването. Липсата на всеобщо здравно осигуряване е едната от причините за изоставането. Неефективното управление на частните застрахователни организации е друга причина.

Проблемите се катализират взаимно

Промяната на климата с разрушителните урагани и наводнения, остаряването на инфраструктурата, изградена от държавата от 30-те до 50-те години на 20 век, деиндустриализацията на цели региони, структурните проблеми – загубата на високоплатени работни места, зависимостта от вноса на енергия, търговският дефицит, бюджетният дефицит (при Клинтън имаше 700 милиарда долара излишък)... ясно е за все повече американци, че проблемите се дължат и на лоша политика.

Да не говорим за кризата на училището, забавянето в развитието на технологиите, видимо в енергетиката, в агонията на автомобилния сектор, държавните спънки пред научните изследвания (стволовите клетки) – те очевидно се дължат на лоша политика.

Проблемите се катализират взаимно: кризата в училището принуди много американски семейства да купят къщи, които не могат да си позволят, за да живеят в по-скъпи райони с по-добри училища.

След 11 септември 2001 светът беше обзет от дълбока симпатия към САЩ. За няколко години обаче администрацията на Буш направи невъзможното – никога авторитетът на Америка в света не е бил така разклатен.

Нужда от промяна

Ясно е, че има нужда от сериозна промяна – и Обама, заслужено или не, все повече я символизира. Маккейн с апелите си за дерегулация и намаляване на данъците за корпорациите сякаш се бори с гравитацията. Американците – повече от половината в началото на октомври – го виждат като двойник на Буш. А неодобрението на Буш е 76%.

Хората помнят, че Маккейн три пъти в последните години гласува за приватизацията на държавното пенсионно осигуряване, която Буш искаше да хвърли в "казиното" Уолстрийт и следователно да сподели съдбата на пенсионните планове и спестяванията за университет за децата на милиони американци в последния месец. Помнят, че Маккейн гласува за закона, усложняващ банкрута, който насърчи банките да пробутват повече "хищнически заеми” на неплатежоспособни клиенти.

New Deal

Промяната – New Deal, както често я наричат по аналогия с политиката на Ф. Д. Рузвелт за реформи в 30-те и 40-те години на миналия век – няма да засегне основите на пазарния капитализъм.

Провали се не свободната пазарна икономика, а "саморегулацията” на Уолстрийт, наложена от републиканското мнозинство в Конгреса и Буш през последните десетина години. Приказките за края на Уолстрийт са силно преувеличени. По- алчните и хазартни организации ще се претопят в по-разумните, които ще излязат от кризата по-големи и силни.

Американската и световната икономика няма да минат в бъдеще без услугите на институции като "Голдман Сакс". Макар преструктурирани като банкови холдинги и подложени на по-педантична регулация, те ще продължават да помагат на най-предприемчивите и най-големите да се снабдяват с капитал при по-изгодни условия и по-експедитивно от търговските банки, да инвестират, да се разплащат, да се съветват за сливания и придобиване на други компании.

Ще продължават да инвестират по- изгодно активите на големите инвеститори – правителствата, общините, застрахователите, пенсионните фондове, университетите и фондациите.

Чуждите държавни ръководители ще продължават да идват първо в Ню Йорк да вечерят с президента на "Голдман Сакс", после във Вашингтон да се срещнат с президента на САЩ.

Няма основания да се отрича планът за икономическа стабилизация по идеологически съображения. Планът е надпартиен – цели да предотврати катастрофата на икономиката, а не само на Уолстрийт – катастрофа не като Голямата депресия от 1930-те години, защото сега Америка е друга, а по-скоро като японската от 1990-те години – и досега японският борсов индекс е под една трета от равнището си в 1989 г.

Като всяка сериозна криза в историята на САЩ, и тази изважда наяве най-добрите черти на американците – политическа зрялост, умереност, решителност и предприемчивост. Дебатите по плана ни показаха най-доброто от американската политическа система и култура. Високото равнище на политическия диалог (въпреки Пейлин), способността на политиците да откликват бързо на настроенията на избирателите, държавническата им отговорност да изберат националния пред партийния интерес.

Америка скоро ще се завърне

Но това е само началото. Спасението на икономиката е в постоянното обновление на технологиите, изпреварващо темповете на изнасяне на рутинните производства в по-бедните страни. Изчерпването на изкопаемите горива, недостига на други ресурси, глобалното затопляне – какви по-добри предизвикателства за американската изобретателност и предприемчивост? Ще видим нови инвестиционни бумове като доткомовския в 1990-те години – в новите енергии, генното инженерство, нанотехнологиите...

Те ще са по-конструктивни от имотната пирамида на 2000-те, която ще остане като срамен епизод в историята – времето, когато вместо да строят железници, автомобили или глобалната информационна мрежа, американците забогатяваха, като си препродаваха едни на други все по-излишно големи и ресурсоемки къщи, съсипващи все повече земя и вода, купуваха все по-прахоснически автомобили, физиците измисляха нови хитроумни финансови инструменти вместо нови технологии. Главен износ на страната стана дългът; Америка закриваше работни места, за да заема милиарди долари от Китай, които да дава на петролните шейхове, за да унищожава природата у дома.

Няма съмнение, че Америка скоро ще се завърне.

*Редакцията на Mediapool е готова да публикува и други гледни точки за кризата в Америка и президентските избори