Държавата спира да "захранва" Корпоративна банка

Новината, от която всички бягат

В последния работен ден преди празничната седмица кабинетът "Райков" предприе най-решителната си стъпка - обяви началото на края на една много порочна схема. (Не)знайно защо обаче това не се превърна във водеща новина.

Иван Бедров, Дойче Веле


Порочната схема, за която става дума, е добре позната на всички ни - държавните пари отиват в една банка, която си създава медиен монопол, който пък обслужва властта, която и да е тя. Сега обаче има нови правила - те вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.

Най-важното действие на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, макар да води след себе си сериозна промяна. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавни пари в една банка.

Проблемът

Служебният премиер Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са били в една банка. Позовавайки се на банковата тайна, той не спомена името на банката, но всички знаем, че става дума за Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.

Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година - почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколко стотин милиона до над 1 милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна - не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Решението

Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съотвествие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно - тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година - почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколко стотин милиона до над 1 милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна - не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Решението

Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка.

Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съотвествие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно - тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Обаче...


За всички е ясно, че подобно действие може да застраши стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийните фалити на банки през 1996/1997-ма още са живи. За бъдат предотвратени евентуални сътресения, ще има период на приспособяване, обяви финансовият министър Калин Христов. Той дойде в служебното правителство от БНБ, където ръководеше управление „Емисионно“ - тоест, валутния борд. Затова неговото уверение, че няма да има сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.
В същото време премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила. Конкретната сума няма да се съобщава - заради банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще удържи дълго, тъй като вече има прецеденти и министерствата публикуват отделни данни след запитвания от страна на журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация трудно би издържал и в съда. Поради което може да се смята, че пътят към диверсификация и прозрачност е открит.

Остава правилата да бъдат спазвани. Това няма да е работа на този премиер и на този финансов министър, тъй като мандатът им изтича малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство - дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една-единствена банка. Която и да е тя.



 

Андрей Райчев: Пенсионирам се от социологията, хората вече не вярват!

Победата на Първанов срещу Стоянов е единственият ми провал 

Интервю на Андрей Райчев пред Агенция Блиц, 4 май 2013

В последното си публично изявление тези дни най-противоречивата и култова личност в българската социология Андрей Райчев намекна доста явно, че след изборите вероятно ще се раздели с професионалното броене на числа, проценти и рейтинги. Пред “ШОУ” той потвърди, че това наистина не са случайно изпуснати думи. Ето защо:

 - Вие наистина ли смятате да се оттеглите от професионалната социология? Не е ли чудно, че публична личност като вас може да се кахъри от четенето на неприятни неща по свой адрес из разни форуми?

- Не са само форумите. Просто вече чувствам една голяма степен на недоверие към числата, които казваме, и мисля, че всички от нашата гилдия са жертви на същото. Аз лично не се чувствам виновен, но това е факт. Не съм казал, че ще престана да коментирам ситуацията, но просто след изборите със сигурност ще вземем мерки със съдружника ми Кънчо Стойчев да излезем от неблагодарната роля на професионални блюстители на политическите прогнози у нас.

- Ако вие страдате от някаква криза на доверие към прогнозите си, тогава какво да кажат колегите ви, някои от които съвсем “професионално” гадаят без всякакви скрупули като врачки на боб развоя на политическите процеси, стига някой да им плаща за това? 

- Това си е тяхна работа. Ние чувстваме, че дошъл часът на младите, които да работят това нещо, просто време е за нови лица. Както и в политиката, разбира се.

- Защо не оставите тези нови лица сами да ви изтикат от сцената по правилата на естествения подбор и приемственост, стига да ги има?

- Младо поколение в социологията има, но просто

ние, старите динозаври, не му даваме възможност да се изявява

Сега ще му дадем шанс да го направи.

- Получава се парадокс. Твърдите, че досега нямате грях към професията и сте оповестявали честно цифрите от проучванията си. Защо тогава я напускате, какви са тези терзания и грижи за младите?!

- Ами то и много политици са абсолютно честни, обаче всеки с времето си. Винаги идва момент, в който трябва да слезеш от сцената. А това са хора, които няма от какво да се срамуват, просто им е свършило времето.

- Вие бягате от отговорното професионално броене на числа и рейтинги, но ще коментирате и анализирате на воля и “безотговорно”, т.е. пак си оставате публична фигура, която отново ще бъде оплювана или възхвалявана по форуми и медии... Как ще избягате от себе си?

- Дали ще бъда публична фигура, не зависи от мен. Ако ме поканят - да, ще се изявявам, но във всеки случай няма да се нагърбвам да обявявам рейтинги и разни такива неща. Просто чувствам, че

доверието към мен се подронва

и се получава едно изхабяване. То не се дължи на факта, че сме пускали лъжи в публичното пространство. Дължи се на това, че много са говорили против нас. Човек се хаби, усеща, че и доверието към него са хаби. Баста!

- Ако сложите ръка на сърце и се върнете двайсет и кусур години назад, ще признаете ли провалите си? А има ли с какво да се гордеете?

- Много се гордея с пет-шест прогнози, които са просто брилянтни. Имаме само един голям провал. Става въпрос за президентските избори през 2001 г. Но това се дължи на мързел, не ме е срам да си го призная.

Беше понеделник и след първия тур сметнахме, че изборите са абсолютно ясни. Петър Стоянов водеше с много и ни стана “ясно”, че ще го преизберат. Отпуснахме се и освен че се отпуснахме, си позволихме да дадем официалната си прогноза още в понеделник, понеже решихме, че няма какво повече да се случи. В сряда обаче стана прословутият скандал между Богомил Бонев и Петър Стоянов в едно телевизионно студио и в крайна сметка се оказа, че на първо място отиде Първанов, тоест - ние сбъркахме грубо - разместихме първия и втория.

Друг случай на разместване на класациите обаче нямаме, като изключим дистанциите, но то е нормално, защото това са тънки и неясни неща до последния момент. Но няма друг случай, в който да сме казали: тоя ще спечели, а тоя ще е втори и да сме сбъркали.
Всъщност

вторият ни шанс да сбъркаме грубо, да стане голяма грешка, е сега

- Каква голяма грешка може да стане сега?

- Ами 90 на сто от агенциите дават преднина на ГЕРБ пред БСП, но това може да не се окаже вярно. Изключвам, разбира се, търговията с гласове на едро, което не е в областта на социологическата наука.

- Защо толкова почти единодушна прогноза може да не се окаже вярна?

- Ами просто защото в страната има страх.

- От какво?

- Ами от какво ли не. Но не твърдя нищо със сигурност. Аз не съм магьосник. Виждам и чувам само това, което хората ми казват. Тези хора ми казват едно, обаче индиректните ми впечатления са, че може да има много голям скрит опозиционен вот. Казвам само, че може. Така че предупреждавам публиката, че може друг да спечели. Но казвам само “може”... 

Борисов и Цветанов - новите братя Галеви

Мястото на бившия премиер е зад решетките

ГЕРБ се разцепи. Не заради слухтенето на Цветанов, нито заради закъснялата „принципност" на Мирослав Найденов.

Тома Биков, Отблизо, 3 май 2013

Разцеплението на партията, която допреди няколко месеца контролираше всички системи в държавата, прилича на разпад на организирана престъпна група, която е попаднала под ударите на закона. В престъпния свят подобни случки се срещат често. Когато член на престъпна група попадне под ударите на закона, той се опитва да смекчи наказанието си, като свидетелства срещу съучастниците си. Това не е незаконно, а честа практика в борбата с организираната престъпност. В средата на миналия век голяма част от мафиотските босове в САЩ са били съдени благодарение на показанията на техни съучастници.

В случая на ГЕРБ бившият земеделски министър Мирослав Найденов и бившият депутат Емил Димитров са тези, които са решили да се спасят за сметка на бившите си началници. Първият обяви, че има доказателства за това, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е подслушвал незаконно, а вторият съобщи за група в МВР, която е изпълнявала мокри поръчки. Семействата и на двамата бяха евакуирани в чужбина поради страх от отмъщение. Днес Найденов, подобно на редица други бандити, решили да спасят кожата , като предадат бившите си приятели, е защитен свидетел на прокуратурата и паралелно с това срещу него има повдигнати три обвинения, които съвсем спокойно могат да го вкарат в затвора. Не бива да забравяме, че бившият земеделски министър и бившият депутат Димитров бяха едни от най-явните престъпници в бандата, която доскоро управляваше страната. Не е тайна, че двамата в продължение на четири години представляваха две от многото черни каси на ГЕРБ. Затова, ако те са готови да изнесат истината за организацията на Борисов и Цветанов, трябва да получат по-меки присъди, но не бива да остават ненаказани.

Този коментар не е политически, а криминален. Разговорът между градския прокурор на София Николай Кокинов, Бойко Борисов и Мирослав Найденов поставя дебата за управлението на ГЕРБ на нови основи.

Това не е вече политически разговор и не се нуждае от политически аргументи. Едва ли в България има нормален политик, който би се съгласил да води аргументиран дебат за ползите и вредите от икономическата политика на ГЕРБ например. Предизборната кампания на бившите управляващи приключи с факта на оповестяването на записа, който по всяка вероятност е направен от самия Найденов. А все още сме в средата на предизборната кампания. Българската политическа система се разпадна не защото чухме записа, а защото в последните четири години организираната престъпност последователно и методично овладя всички власти в държавата. Сега Борисов и Цветанов се държат като братя Галеви , които, преди да бъдат осъдени, често се шегуваха с журналистите и с обвиненията към тях. Не е лошо главният прокурор Сотир Цацаров да помисли за варианта да повдигне обвинения на Борисов и Цветанов и да ги арестува още в изборната нощ, за да не забягнат зад граница с милионите, които откраднаха, докато се подвизаваха като политици.

Краят на ГЕРБ е близо, но това не означава, че хубавото тепърва предстои. Напротив, предстои ни да изпием цялата горчива чаша на неуспешния експеримент, в който живяхме през последните години.

Предстои ни да възстановяваме щетите от погром, с който ще живеем още дълго. Отчаянието няма да ни помогне. Нито хленчът по изгубеното време. Тези, които ще гласуват за ГЕРБ на предстоящите избори, трябва да знаят, че рискуват да бъдат подведени. Този път те няма да гласуват за Борисов, а за всички онези, които ще го предават и ще свидетелстват срещу него.
Парламентарната група на ГЕРБ този път ще се разпадне бързо под натиска на съдебното преследване. В ГЕРБ такива като Мирослав Найденов и Емил Димитров има много. Фактът, че вече дори Бареков призовава прокуратурата и Европейската комисия да разследват Борисов, е достатъчен, за да си дадем сметка, че пътят на бившия премиер е към затвора, а не към втория мандат, както беше планирал. Разбира се, не бива да забравяме какви ги вършеше Бареков, докато Борисов командореше цялата държава, защото неговата история е доста поучителна. Не бива да забравяме и друго- един бандит може да бъде премиер, но не е способен на нищо друго, освен да върши престъпления.

Николай Слатински - Аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай и за нищо на света няма да гласувам...

от фейсбук

За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.

Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък 

Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:

▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и

▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

Но Демокрацията като процедура, е много проста и твърде елементарна формула за вземане на решения – прави са тези, които са повече. При това не тези са прави, които изобщо са повече в обществото, а тези, които са повече при гласуването.
 
Така или иначе, тези, които са повече практически никога не са били прави.

Слава Богу, че всички жизнено важни проблеми на човешкото битие и съзнание не са решавани през вековете с просто мнозинство, а са се раждали в главите на отделни хора и с цената на много саможертви и жертви, изгаряния на клада и разпъвания на кръст са си пробивали път – често въпреки мнението на мнозинството.

Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото при израждането й във формална процедура, Демокрацията е изработила за оптимизирането си поне ЧЕТИРИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ:
 
(1) тези, които са прави, т.е. които са повече, да са колкото се може повече.

(2) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано.
 
(3) тези, които са прави, т.е. които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество.
 
(4) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, човеконенавистнически и други подобни мнения да могат да влияят на вземането на решения.

Съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията успешно отстояваше себе си, самооптимизираше се и спомагаше за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление). И в същото време се разграничаваше от режими, които чрез формалните демократични процедури имитираха демократично взети решения – вкл. формалната (механична) „демократичност” при идването на власт на Хитлер и „общонародното” утвърждаване на волята на Сталин.

Днес България се намира в много тревожна, опасна, симптоматична и критична точка на своето развитие (ако това, което се случва през последните 2-3 десетилетия въобще може да се нарече развитие).

След почти 25 години на Преход, в страната ни се е оформило, набрало е сила и нахъсеност, омраза и реваншизъм едно малцинство от 25% от българите, което мрази демокрацията, по никакъв начин не държи на нея, смята я за нещо вредно и лошо, обвинява я за всичките си лични провали, несполуки, беди и маргинализирания.

Това малцинство от 25% е основно асоциализирано, опростачено, деинтелектуализирано, чалгизирано.

Това малцинство от 25% е опасно за себе си, за нас, за нашите деца и за България.

Това малцинство от 25% може да гарантира изборната победа на партията, за която гласува.
Това малцинство от 25% намери за жалост своя партия - "ГЕРБ" и с всеки изминат ден все по-настървено, консолидирано, агресивно и мобилизирано строява редиците си зад нея, очаква изборите, за да даде първосигнално и свръхемоционално своя глас за нея и лично за другаря Бойко Борисов.

А "ГЕРБ" все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем "ГЕРБ" никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет и откровена, открита, безпардонно, нагло, хулигански демонстрирана простащина.

Ето защо аз вече знам за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам и за кого освен "ГЕРБ" в никакъв случай не бива да гласуваме.
 
Аз в никакъв случай няма да гласувам за "ГЕРБ" и за онези партии, които не заявят публично, ясно и ярко, категорично и безкомпромисно, че след изборите няма да правят - на никаква цена и при никакви условия - коалиция с "ГЕРБ"!
 
Убеден съм, че това важи не само за мен, но и за всички нормални български граждани, за всички нас - българите, турците, ромите, евреите, арменците и другите ни съграждни, с които тепърва трябва да си доказваме заедно и съвместно, че процесите на разпад и агония в страната ни, в нашата обща Родина не са станали необратими и безвъзвратни!

Защото България е изправена пред пропаст.

Защото България рискува да попадне окончателно в лапите на една безумно опасна клика от мутри, милиционери, ченгета и клептомани, за които демокрацията е само средство да опростачват, ограбват, ориентализират и омаскаряват страната, народа, обществото и всички нас.

Демокрацията не е игра. Играта на демокрация свърши. Слава Богу, ние сме в Европа и затова все още можем с процедурите на демокрацията да спасим Демокрацията.

Давам си сметка, че моят глас е само един глас, както и че когато се опитвам да бъда чут, веднага ще започнат да се носят води от десет морета и сто кладенеца - ама какъв съм бил, ама кого съм съветвал...

Ето защо не мога и не искам да призовавам, а едва ли имам моралното право да призовавам демократичните партии да заявят категорично, че след изборите няма на никаква цена и при никакви условия да правят коалиция с "ГЕРБ". 

Въреки това съм категоричен за себе си, че няма да гласувам както за "ГЕРБ", така и за всяка партия, която до изборите не ми е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да се коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".

Също така съм за себе си категорично убеден, че всеки, който милее за България, за народа, за демокрацията, за това страната ни да бъде модерна, демократична, европейска и просперираща държава, би трябвало да постъпи като мен - да не гласува за "ГЕРБ" и за всяка партия, която не е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да са коалира на никаква цена и при никакви условия с "ГЕРБ".

А съм категорично убеден в това, защото смятам, че ние - разумните и трудолюбивите, честните и почтените, знаещите и можещите, младите и старите, левите и десните, емигриралите и останалите тук българи трябва да изолираме "ГЕРБ" и неговото мутренско, милиционерско, ченгесарско и клептоманско, просташко и опростачващо България ръководство, да им наложим санитарно-морален кордон, да ги маргинализираме политически и да им дадем да разберат, че макар и благодарение именно на процедурите на демокрацията те да могат да печелят гласовете на своите фенове (а те са основно фенове, публика на чалга-шоу, на силови двубои без правила, на зрелища - а не съзнателни и съзнаващи участници в политически процес, определящ Бъдещето на България), но в една Демокрация те нямат и не бива да имат моралното и политическото право да управляват България, техният път и пътят на Демокрацията са в различни посоки, тези пътища са в различни времена и пространства, те са пътища към различни цивилизации и култури...

Престъпното минало на Бойко Борисов

Личният блог на Теодор Дечев, издател на в."Свободен народ"

ШВЕЙЦАРСКИЯТ ДОКЛАД ЗА ПРЕСТЪПНОТО МИНАЛО НА БОЙКО БОРИСОВ – ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

„Швейцарският доклад за престъпното минало на Бойко Борисов“ е известен и популярен документ сред интернет потребителите. Това стана възможно, благодарение на усилията на сайта „Биволъ“, който публикува значителни по обем части от доклада още преди време. Вече са факт и пространните публикации на хартия, осъществени от вестник „Свободен народ“, който единствен събра кураж да публикува изцяло това, което до този момент се разпространяваше само в Интернет. По този начин, „Швейцарският доклад“, който е изключително интересен и показателен документ придобива все по-широка известност.

Изключително важно е да се подчертае пак и пак, че „Швейцарският доклад“ е писан от частна разузнавателна агенция във връзка с подготвяна чуждестранна инвестиция в България, а не е по никакъв начин творчество на сайта „Биволъ“, още по-малко на вестник „Свободен народ“. В "Биволъ" просто поместват тази част от доклада, с която са успели да се сдобият. В "Швейцарския доклад" има неточности но те не са от фатален характер. Между другото – в четвъртата част са едни от най-лесно установимите неточности, но те не компрометират по никакъв начин цялостното изследване на криминалното минало на Бойко Борисов.

Тези неточности в някаква степен потвърждават твърдението, че „Швейцарският доклад“ е писан от най-вероятно чуждестранна частна разузнавателна агенция. Български автори вероятно не биха допуснали неточностите, за които става дума. Впрочем, в текста на доста места са поставени редакционни бележки, които отбелязват неточности и неясноти. Трябвада се подчертае, че при правенето на превода, не е поставяна задачата да бъде направена пълна оценка на прецизността на анализа в „Швейцарския доклад“. Най-важното беше да бъде представен по възможно най-автентичен начин английският текст, който са ползували чуждестранните инвеститори преди да вземат решението да не идват в България.

В крайна сметка - най-важното е, че чуждестранните анализатори трудно могат да бъдат заподозрени в политически пристрастия към тази или онази българска партия, респективно към този или онзи български политик. От тях се е искала оценка на влиянието на политическата обстановка върху бизнес средата и те са я напарвили. Направили са я добросъвестно, а инвеститорите просто са решили, че рискът е твърде висок за да го поемат.

Тази част на доклада се предава на български език за първи път. Тя е публикувана в сайта "Биволъ" само във факсимилен вид, тоест на английски език. Също като предишната част, публикувана в миналия брой на вестника. В предишната част ставаше дума за нещо като „инвентаризация на трупове“. Трупове, за които МВР под ръководството на Бойко Борисов не е направило и минимално усилие да разбере, кои са физическите им убийци, кои са поръчителите и прочее ... Впрочем, не е никак невъзможно, хората дори да са поработили в обратната посока - да заметат следите, колкото е възможно.

Заглавието на предложената по-долу част от доклада, включва в себе си пояснението „част четвърта“, защото продължаваме да следваме реда на публикацията в сайта „Биволъ“, независимо че не става дума за тривиална препечатка- тук вестник „Свободен народ“ дава своя скромен принос в публикуването на „Швейцарския доклад“. Частта, която поместваме, включва вече инвентаризация на „престъпната група ИПОН“. Тази оценка е на авторите на „Швейцарския доклад“, които за наше съжаление и за тяхна радост продължават да са неизвестни. След хронологията на мафиотските убийства по време на главното секретарство на Бойко Методиев Борисов, дойде ред на оценката на чуждестранните анализатори за неговото любимо чедо - ИПОН. Както в сайта „Биволъ“ така и тук, помесетваме и факсимилета на съответните листове от доклада на английски език.

Както вече беше отбелязано, в предишни свои броеве, вестник „Свободен народ“ публикува в притурката си три части от „Швейцарския доклад за престъпното минало на Бойко Борисов“. Този поверителен доклад, е използуван от американския журналист Джеф Щайн, като основа за статията си за Бойко Борисов в авторитетното американско издание "Конгрешънал Куотърли" през 2007 г., която вестник „Свободен народ“ вече публикува изцяло. Статията предизвика силен политически трус в България, тъй като разкри по недвусмислен начин тогавашния кмет на София и днешен експремиер Борисов като персона, свързана с организираната престъпност.

Според данните на самия Джеф Щайн, „Швейцарският доклад“ се състои от 200 страници и е изготвен от частна разузнавателна агенция, действувала по поръчка на швейцарска финансова институция, която е правила проучване за евентуална инвестиция в България. След получаването на доклада, швейцарските инвеститори се отказват от идеята да дойдат в България.

Джеф Щайн, който е смятан за един от най-запознатите американски журналисти със сектора за сигурност в САЩ е заявил, че е проверил достоверността на изложеното в „Швейцарския доклад“ чрез свои източници в ЦРУ и други американски тайни служби.

Пред сайта „Биволъ“, Джеф Щайн изрично е потвърдил, че страниците, които първоначално са публикувани в интернет в същия сайт, а сега се поместват във вестник „Свободен народ“ се съдържат в пълната версия на доклада. За съжаление няма никакви сведения нито за автора на доклада, нито за неговия клиент. Според наблюдателите от сайта „Биволъ“ обаче прави впечатление „ ...че изводите и обобщенията са формулирани не като препоръки за инвестиционна политика на частна фирма, а като препоръки към американски политици да внимават с българската организирана престъпност“.

През месец юли 2012 г., Джеф Щайн дава интервю за сайта „Биволъ“, което вестник „Свободен народ“ помести също изцяло в предишен свой брой. В това интервю, американският журналист споделя, че през 2007 г. е изпратил няколко десетки страници от доклада по факс на българска журналистка. Според оценката на Щайн, тя била "с доста добра репутация". Вестникът, в който работела журналистката изобщо не използувал тези материали, нито ги споменал или цитирал, да не говорим за публикуване.

Пак според Щайн, в „Швейцарския доклад“ можели да се идентифицират два тома с няколко големи раздела. Първият том съдържал аналитични справки за Бойко Борисов и Цветелина Бориславова (12 страници от 17), справка за "престъпната група" ИПОН (5 страници) и справка за поръчковите убийства в България за периода 2001-2005, когато Борисов е главен секретар на МВР (5 страници). В приложение от 26 страници са били дадени извадки от Булстат за всички фирми и лица, споменати в документите.

В обобщаващ, вероятно встъпителен текст е споменато, че в доклада има справки на базата на публични източници за трите най-големи престъпни групировки: СИК, ВИС, ТИМ, но тези справки до този момент не са излезли на бял свят. В сайта „Биволъ“ не разполагат с въпросните справки.

Според авторите на доклада, те са използвали многобройни източници, много от които са конфиденциални. В доклада, източниците са номерирани от 1 до 83. Вторият том от „Швейцарския доклад“ съдържа статии и извадки от българската и чуждестранна преса.

Съдейки по датите на отпечатване на листовете, които са различни за различните части, първоначалната оценка беше, че проучването е отнело най-малко 6 месеца. То би трявало да е извършено в периода от месец януари 2005 до юни 2005 г. С поместването на днешния материал се вижда, че има листове, които са били разпечатани през месец октомври 2005 г. - по-точнво на 01 октомври 2010 г. Това показва, че работата по доклада може да е продължила и повече от десет месеца.

Привилегировано и конфиденциално

ДОСИЕ НА ПРЕСТЪПНАТА ГРУПА ИПОН

Алексиев, Павел – Партньор в ИПОН – 1, с интереси в няколко компании, в това число и във Фондация „Отворено общество“ (с директор Георги Прохазки) и в ЕЛТЕКС ХОЛДИНГ, който се контролира от профсъюза „Подкрепа“. (Източник №3, стр. 12).

Бориславова, Цветелина (с прякори Карагьозова и Цеца Сексът) – приятелка на БОРИСОВ, президент на ИПОН с 24 процента от дяловете и председател на СИБанк с 40 процента от дяловете. Тя е свързана с бивши членове на комунистическата партия, с действуващи и пенсионирани офицери от тайните служби чрез своя първи съпруг Стефан АБАДЖИЕВ. Разполагането на приятелката на БОРИСОВ на високи позиции остава в огромна степен необяснено от повечето медии и публични личности.

Борисов, Бойко – бивш морски пехотинец и борец. Преди да стане главен секретар на МВР, Бойко БОРИСОВ урежда защита на имуществото на клиентите на ИПОН, заедно с Живко ДЕЛЧЕВ и Павел АЛЕКСИЕВ. ИПОН се нарежда в списъка на други застрахователни компании. Те първо разбиват и разпиляват имуществото на собственика и след това искат от него откуп, за да го предпазят от повторение на случая. Собственикът изобщо не разбира, че бандитите, които са разбили примерно колата му, работят за същата организация, която предлага сигурност. (В оригиналния текст е написано, че организацията предлага „insurance”, което би трябвало да се преведе „застраховане“, „застраховка“. По принцип, ИПОН е охранителна компания, а не застрахователна. Затова тук в превода е предпочетена думата „сигурност“. Иначе се вижда, че тук в доклада се описва като цяло практиката на силовото застраховане, която не се различава особено от класическия рекет – в единия случай ти предлагат да си платиш за охрана и протекция, а в другия ти се предлага същото но „опаковано“ като застраховане. Очевидно авторите на доклада не правят принципна разлика между класическия рекет и силовото застраховане и третират ИПОН каато силова застрахователна групировка. б. ред.). Напоследък съмненията, че ИПОН, СИК, ВИС и други подобни се занимават с подобен „cash or smash” бизнес (“плати си или ще те смачкаме” - формулата на рекета и на силовото застраховане), получиха потвърждение но нищо не наруши технологичния цикъл на тяхното корумпирано правене на пари.

Въпреки кампанията за освобождаването му от оковите на престъпния му образ, БОРИСОВ намести приятелката си Цветелина БОРИСЛАВОВА за президент на ИПОН. Има много сериозни съмнения, че пак той я е позиционирал за председател и основен акционер с 40 процента от СИБанк. И ИПОН и СИБанк се смятат за източници на финансиране на криминалните групировки СИК и ВИС. Смята се също така, че пак той (Бойко Борисов б. ред.) е уредил босовете на СИК – Младен МИХАЛЕВ и Николай МАРИНОВ да бъдат охранявани от ИПОН.

Борисов, Методи – баща на Бойко БОРИСОВ, който държи дялове на ИПОН. Той е бил член на Българската комунистическа партия и е служил в МВР, преди да бъде изритан от там заради извънбрачна връзка.

БУЛ Инс – Застрахователна компания за която се смята, че е приютила останките от мрежата на СИК. Като един от собствениците й е известен босът на СИК – Васил Божков. (Интересно е твърдението на авторите на доклада, че Васил Божков е бос на СИК. Едва ли съществува формално-документална връзка между Васил Божков като физическо лице и СИК, но поемането на портфолиото на застрахователната компания СИК от страна на БУЛ Инс, след промените в Закона за застраховането през 1997 г. е общоизвестен факт. б. ред. ). Капиталът на БУЛ Инс отива в 20 дъщерни дружества, шест от които са в Кипър, четири в Люксембург, а останлите са в България.

Делчев, Живко Делчев – партньор на Бойко БОРИСОВ в ИПОН-1 и в ЦЕБРА и съдружник със собственика на БУХАЛ и акционер в ПИМБ Рахмат Сукра. (източник № 13, стр. 13), (Живко Делчев Делчев действително е съдружник с Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и с Румен Гоцев Николов в търговското дружество ЦЕБРА ООД. В доклада е записано по погрешка не „ЦЕБРА“, а „ЦЕРБА“. В достъпните публични източници няма данни Рахмат Сукра да има участие във фирма с името „Бухал“. Съществуват няколко фирми, които съдържат в името си думата „бухал“, но при нито едно от тях не се открива връзка с Рахмат Сукра. Компанията с най-близко наименование до „Бухал“ е „БУЛ Секюрити“, в която Рахмат Сукра Софияди е бил съдружник с Венелин Тонев Хубенов. Тази компания е прекратила дейността си. б. ред.).

Добромир, Бадънков – Мениджър на ИПОН със 76 процента от дяловете. (Източник № 83, стр. 6), (Има определена неясното около това лице. Нито в ИПОН – Агенция за сигурност и охрана, нито в ИПОН-1 има подобно лице сред управляващите или сред собствениците. Действително, има лице собственик на 76 процента от дяловете – това е Надка Петрова Маринова, която към 01 март 2007 г. е била съдружничка с Цветелина Бориславова Карагьозова в компанията ИПОН-1 и е притежавала точно 76 процента от дяловете. Към 30 май 2012 г., Цветелина Бориславова Карагьозова е заместена като собственик в ИПОН-1 от Радослав Венциславов Иванов. Надка Маринова е съдружник и в ИПОН – Агенция за сигурност и охрана. В момента тя е съсобственик заедно с компанията „БИУМ 99“ ЕООД, собственик на която е гореспоменатия Радослав Венциславов Иванов. Тя е и съдружничка с близкия до Бойко Борисов - Пламен Тачев Петров във фирмата „БИ ЕНД ПИ КОМЕРС“ ООД. б. ред.).

Първа източна международна банка (ПИМБ) – Охранява се от ИПОН. През 1996 г., Българската народна банка рефинансира ПИМБ с 5,5 милиарда лева, докато банката е страдала от технически затруднения. (Източник № 3, стр. 13).

Христов, Славчо – Член на кръговете БАНКЯ и ОЛИМП и бивш мениджър на БЕНТОНИТ и на СИБанк. Притежава ресторант „Олимп“, като е известно, че той е управлявал финансите на бившия министър-председател Иван Ксотов в добавка към партньорството със зет му. Непосредствено преди 2000 г. той е назначен в Надзорния съвет на СИБанк. Това става малко след като той придобива курорта „Златни пясъци“. Той е имал намерение да придобие и СИБанк и действително го е направил, независимо че много хора по онова време са си задавали въпроси за легитимнвостта на парите му.

Неговото влияние в СДС е силно и някои смятат, че той е политическия изпълнител на Красимир МАРИНОВ. Той е представлявал политическите интереси на СИК на срещата на кръга „Олимп“ през 1996 г. на която е определено финансирането на кандидата на СДС за президент – Петър СТОЯНОВ.

Заедно с босовете на СИК, той притежава няколко компании – в това число рекламната агенция „НАДИН“ и търговско-производствената фирма „ЧОБИ-90“. В последната тй е съдружник с Николай МАРИНОВ, който е запоздозрян, че използува фирмата като прикритие за пране на пари. МАРИНОВ и ХРИСТОВ – двамата заедно председателствуват борда на търговско-строителната фирма „СЕЛЕКТА“, която е основният партньор в „БАЛКАНСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ (БСИ). БСИ става спонсор на футболния клуб „Славия“, свързвайки го със „СЕЛЕКТА“ и със СИК. Сделките на ХРИСТОВ се простират и в сферата на хазарта и към ръководителя на проституцията – Тенчо ТЕНЕВ, който го е помолил да управлява неговата фирма „НОРТ КО“,която дава под наем харманлийските тютюневи фабрики на частни инвеститори като Тодор ТОЛЕВ. Наскоро, НОРТ са източили производствени квоти, персонал и екипировка от тютюневата компания „АСЕНОВГРАД БТ“. Тютюневите фабрики на НОРТ в Харманли имат дълга история на нелегално производство на тютюневи продукти за продажба на руския и европейския пазар. (Източник № 75, стр. 1).

АЙ ДЖИ ЕМ – Хазартна компания, охранявана от ИПОН.

ИПОН. Частна охранителна компания, създадена от Бойко БОРИСОВ, Живко ДЕЛЧЕВ и 

Павел АЛЕКСИЕВ, ръководена от приятелката на Борисов – Цветелина БОРИСЛАВОВА и 

Добромир БАДЪНКОВ – Частна охранителна компания, регистрирана през 1991 г. в София от Бойко БОРИСОВ и от баща му Методи, заедно с Живко ДЕЛЧЕВ (ЦЕБРА) и с Павел АЛЕКСИЕВ (Фондация „Отворено общество“). Приятелката на Борисов – Цветелина БОРИСЛАВОВА е президент и притежава 24 процента от дяловете в ИПОН. Тя е в близки отношения с управителя Доборомир БАДЪНКОВ, който притежава останалите 76 процента.

Незаконна от самото си основаване. В момента охранява собствеността на мафиотите от СИК. 

ИПОН СЕКЮРИТИС включва Тодор ТОЛЕВ. БОРИСОВ се опита да измие ръцете си – Източник № 3 на стр. 6 съобщава, че ИПОН е започнала незаконна дейност в друг пример за „cash or smash” бизнес схема (“плащай или ще те смачкат” б. ред.), прилагана спрямо собственици на недвижими имоти и на скъпи западни коли. ИПОН е субект на криминална дейност още от самото си основаване.

ИПОН има история от убийства, свързващи бившите командоси от компанията с подземните кримчинални мрежи и с гангстерските войни. (В текста е употребена думата „marines”, която по принцип означава „морски пехотинци“. В случая обаче, очевидно се имат пред вид командоси – бойци със специални умения. б. ред.). Това е особено ясно с оглед на факта, че ИПОН под ръководството на БОРИСОВ, охранява собствеността на мафиотите от СИК – Николай МАРИНОВ и Младен МИХАЛЕВ, както и бившия комунистически диктатор Тодор ЖИВКОВ и бившия собственик на БРИБанк и член на кръга „БАНКЯ“ - Славчо ХРИСТОВ.

Тодор ТОЛЕВ, който партнира на ХРИСТОВ в НОРД, притежава ИПОН СЕКЮРИТИС заедно с БОРИСОВ. Той разпусна фирмата, когато БОРИСОВ поиска да придобие чист статус, заради назначаването му за главен секретар на МВР.

ИПОН става официална охранителна фирма на Софийската общинска банка – През лятото на 2000 г., ИПОН става охранителната фирма на Софийската общинска банка. Компанията беше наета да охранява бившия цар и настоящ министър-председател Симеон Сакскобургготски и в момента охранява БОРИСОВ при пътуванията му в чужбина. Тя също обслужва интересите в сферата на сигурността на GSM оператора МОБИЛТЕЛ, БУЛ Инс, СИНХРОНИНВЕСТ, тръбопроводите на нефтената рафинерия ЛУКОЙЛ – Нефтохим, хазартната компания АЙ ДЖИ ЕМ и ПИМБ.

Името се променя за се прикрие противозаконната рекетьорска дейност – Както повечето български престъпни организации, ИПОН променя името си на няколко пъти, за да създаде ИПОН-2, управлявана от приятелката на БОРИСОВ и ИПОН–Агенция за сигурност, управлявана от Владимир ПЕТЕВ и от бившата руска медийна фигура – Васил КАЛУГЕРОВ. Последната сега се нарича ИПОН–Агенция за сигурност и охрана и се управлява от бодигарда Младен ГЕОРГИЕВ, който напусна НСБОП поради твърдения за връзки с престъпни организации. Всичките компании са със седалища в София.

Георги ПЕНЕВ е назначен за регионален директор от предполагаемо пречистилия се БОРИСОВ – След като отиде в МВР, БОРИСОВ постави доверения му полицейски шеф Георги ПЕНЕВ на върха на регионалния директорат на ИПОН, показвайки че той все още има думата в криминалните структури, независимо от новородения му имидж. (Източник № 2, стр. 1, източник №3, стр. 6-7 и източник № 76, стр. 2)

ЛУКОЙЛ – Водеща, вертикално интегрирана, руска нефтена компания, ръководена от Валентин ЗЛАТЕВ,съсредоточена главно върху проучването на нефтени и газови находища и производството на петролни продукти. (Източник № 30, стр. 1)

Мобилтел – GSM доставчик, охраняван от ИПОН.

Пенев, Георги – Бивш шеф на полицията в Бургас, който след пенсионирането му с отличия е назначен за регионален директор на ИПОН от близкия си приятел Бойко БОРИСОВ. Това назначение показва, че БОРИСОВ все още има думата в криминалните организации по време на държавната му служба като главен секретар на МВР. (Източник № 2, стр. 1)

Синхронинвест – производител на алкохол, охраняван от ИПОН от 2001 г. насам.

Толев, Тодор – Съсобственик на ИПОН СЕКЮРИТИС и партньор н Бойко БОРИСОВ до назначаването на последния за главенсекретар на МВР. (Източник № 76, стр. 2)

 
Живков, Тодор – Бивш комунистически диктатор, охраняван от ИПОН.

Превод: Теодор Дечев